Държавен вестник, брой 6 от 20.I

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за психологическо осигуряване в Служба "Военно разузнаване" (Службата).

(2) Психологическото осигуряване в Службата обхваща:

1. психологически изследвания;

2. полифизиографски изследвания;

3. психологическа консултативна и превантивна дейност.

Чл. 2. (1) Дейностите по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 се извършват от структурата, отговаряща за вътрешната сигурност и контраразузнавателното обезпечаване на оперативно-разузнавателната дейност на Службата.

(2) Дейностите по чл. 1, ал. 2, т. 3 се извършват от структурно звено от състава на структурата по управление на човешките ресурси на Службата.

Чл. 3. Психологически изследвания се извършват:

1. при подбор на кандидатите за постъпване на работа в Службата;

2. за установяване на психологическа съвместимост с изискванията на заеманото към момента направление на дейност;

3. за установяване на психологическата съвместимост на служители към изискванията на предвидена за заемане на ново направление на дейност.

Чл. 4. (1) Психологическият подбор по чл. 3, т. 1 има за цел установяване психологическата съвместимост на кандидатите за назначаване в Службата.

(2) Психологическата съвместимост по ал. 1 се определя съобразно изискванията за съответното направление на дейност чрез изследване и установяване на:

1. мотивация за постъпване на работа в съответното направление на дейност, професионални интереси и ценностни ориентации;

2. делови качества, особености на характера и индивидуален стил на поведение;

3. самооценка и ниво на претенции;

4. емоционална стабилност, стресоустойчивост и механизми на психична защита;

5. комуникативни умения и социална компетентност;

6. интелектуален потенциал, познавателна активност и обща осведоменост;

7. затруднения в психичното и социалното функциониране.

Чл. 5. (1) Психологическите изследвания по чл. 3, т. 2 и 3 имат за цел определяне на психологическата съвместимост на служителите с изискванията на заеманото направление на дейност към момента на длъжност или с тези на ново направление, което предстои да заемат.

(2) Психологическата съвместимост по чл. 3, т. 2 и 3 се определя съобразно изискванията за съответните направления на дейност чрез изследване и установяване на:

1. мотивация за преназначаване в съответното направление на дейност, професионални интереси и ценностни ориентации;

2. делови качества, особености на характера и индивидуален стил на поведение;

3. самооценка и ниво на претенции;

4. емоционална стабилност, стресоустойчивост и механизми на психична защита;

5. комуникативни умения и социална компетентност;

6. интелектуален потенциал, познавателна активност и обща осведоменост;

7. затруднения в психичното и социалното функциониране;

8. нарушения в психичното здраве, които влияят отрицателно върху способността за работа с класифицирана информация.

Чл. 6. На психологически изследвания за установяване на психологическата съвместимост подлежат:

1. кандидатите за назначаване в Службата;

2. служителите - военнослужещи и цивилни служители на Службата.

Чл. 7. (1) Психологическото изследване се състои от две части:

1. писмено тестово изследване, състоящо се от батерия от психологически тестове, посочени в приложение № 1 (секретно);

2. психологична беседа.

(2) В зависимост от спецификата на случая могат да бъдат прилагани и други тестови изследвания.

Чл. 8. Службата осигурява ежегодно актуални тестове за писменото тестово изследване по чл. 7, ал. 1, т. 1.

Чл. 9. Редът и условията за извършване на психологически изследвания в Службата се определят съгласно приложение № 2 (секретно).

Чл. 10. Полифизиографските изследвания имат за цел установяване истинността или неистинността на отговорите на изследваните лица във връзка с изследвани теми.

Чл. 11. (1) Полифизиографът е инструмент за измерване на промени на някои от физиологичните параметри на изследваното лице, докато му се задават и отговаря на серия от въпроси.

(2) Промените във физиологичната реактивност на изследваното лице се записват на полиграми. След приключване на изследването полиграмите се оценяват и се прави заключение относно истинността на отговорите на лицето по изследваните теми.

Чл. 12. Полифизиографското изследване включва следните етапи:

1. анализ на наличната информация за всеки конкретен случай;

2. предтестово интервю, избор на тестови формат и формулиране на въпроси, свързани с изследваните теми;

3. инструментална част, която включва провеждане на тест с полифизиограф и запис на реакциите на изследваното лице на полиграми;

4. оценка на полиграмите;

5. следтестово интервю, в случаите:

а) когато има индикация за лъжа и/или липса на индикация за лъжа/истина на полифизиографското изследване;

б) когато се налага да бъдат обсъдени проблемните теми;

в) когато се налага да бъдат направени допълнителни тестове;

г) по заявка на заявителя, в зависимост от спецификата на случая.

Чл. 13. Полифизиографски изследвания в Службата се извършват при:

1. процедурата по подбор и назначаване на кандидати за работа в Службата;

2. проверка на лоялността на служители и сътрудници към Службата.

Чл. 14. Редът и условията за провеждане на полифизиографски изследвания в Службата, правата и задълженията на изследваните лица и на служителите, провеждащи полифизиографски изследвания, се определят съгласно приложение № 3 (секретно).

Чл. 15. Всяко лице може да бъде изследвано с полифизиограф единствено след подписване на декларация за информирано съгласие от негова страна по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 16. За всяко изследвано лице се изработва документ с крайните резултати от полифизиографското изследване съгласно приложение № 5.

Чл. 17. Структурното звено по чл. 2, ал. 2 извършва психологическа консултативна и превантивна дейност, като изпълнява следните задачи:

1. подпомага директора на Службата при планирането и организирането на цялостната дейност по психологичното осигуряване;

2. изготвя планове и изпълнява дейности, свързани с адаптацията на новопостъпили военнослужещи и цивилни служители;

3. провежда изследвания по оценка на психосоциалния климат и предлага подходи по неговото подобряване;

4. изпълнява дейности по психологично осигуряване на военнослужещите, определени за участие в операции и мисии извън територията на страната (преди заминаване и след завръщане);

5. провежда дейности по проследяване, диагностика, реадаптация и реинтеграция на военнослужещи, участвали в операции и мисии извън територията на страната;

6. осъществява обучителни, тренингови и превантивни дейности с военнослужещи и цивилни служители;

7. изготвя и представя годишни доклади и шестмесечни анализи на директора на Службата;

8. извършва психологични (кризисни) интервенции на индивидуално и групово ниво;

9. реализира психологични превантивни дейности, свързани с прояви на психологичен и сексуален тормоз на работното място, неравнопоставеност в трудовите права и задължения, включително и по полов признак.

Чл. 18. (1) Психологическата консултативна и превантивна дейност включва индивидуално и групово консултиране.

(2) Индивидуалното консултиране и превантивна дейност имат за цел подпомагане на военнослужещи и цивилни служители при:

1. нарушено психично благополучие и влошено психично функциониране;

2. емоционален дискомфорт;

3. кризисни състояния (остър и хроничен стрес);

4. разстроени социални отношения;

5. проблеми на професионалната адаптация и кариера;

6. актуално психично състояние на служителите и настъпили личностни изменения след постъпването им на работа в Службата;

7. нарушена мотивация, поведенческа и емоционална неадекватност и обща дезадаптация като причини за ниска професионална ефективност;

8. кризисни интервенции при претърпени злополуки;

9. друго съобразно конкретен случай.

(3) Груповото консултиране и превантивна дейност имат за цел подпомагане на екипи от военнослужещи и цивилни служители при:

1. решаване на конфликти в колектива;

2. влошени и неефективни взаимоотношения в колектива;

3. неефективна координация между отделни звена в колектива;

4. трудности при изграждане на екипи и екипни взаимодействия;

5. друго съобразно конкретен случай.

Чл. 19. Индивидуалното психологическо консултиране се осъществява доброволно и под формата на консултативни сесии, чиято продължителност и честота се договорят между консултирания и консултиращия, при запазване анонимността на служителя.

Чл. 20. Груповото психологическо консултиране се осъществява доброволно и под формата на интерактивна диагностика и групово-динамичен тренинг, редът и условията на които се договарят между консултираните и консултиращите.

Чл. 21. Информацията, получена в процеса на психологическата консултативна и превантивна дейност, е конфиденциална и не може да бъде разгласявана пред трети лица освен с изричното съгласие на консултираното лице/консултираните лица.

Чл. 22. Една година след назначаване в Службата със съответния служител се провежда психологична беседа с цел установяване нивото на професионална адаптация.

Чл. 23. Провеждащият консултативната сесия по реда на тази глава изготвя отчет за извършената работа, без да включва в него или оповестява по друг начин дискредитираща и/или лична информация за консултираните лица, придобита по време на консултативния процес.