Държавен вестник, брой 51 от 18.VI

Чл. 1. Предприятията могат, без това да е задължително, да установят първоначален анонимен контакт с КЗК, за да получат неформално конкретни указания за прилагане на Програмата за освобождаване от санкция или намаляване на санкции на КЗК по отношение на техния случай. Информация за осъществяване на неформален контакт е публикувана на интернет страницата на комисията.

Чл. 2. За да получи неформални указания, предприятието може да предостави на КЗК информация относно съществуването и функционирането на картел, в който то участва, без да идентифицира себе си и останалите участници. Това описание следва да съдържа достатъчно факти, които да позволят на КЗК да извърши преценка за това, дали описаното поведение би могло да попадне в обхвата на програмата.

Чл. 3. КЗК изразява необвързващо, насочващо мнение по отношение на предоставената информация с цел единствено да улесни предприятието в преценката му дали да подаде искане по програмата.

Чл. 4. (1) За да получи освобождаване от санкция или намаляване на санкции, предприятието трябва да подаде искане до комисията (искане за освобождаване/намаляване на санкции, искане за маркер, съкратено искане).

(2) Искането за освобождаване/намаляване на санкция/искане за маркер се попълва по одобрен от КЗК формуляр. Формулярът съдържа минималния обем информация по чл. 27 от програмата и към него се прилагат доказателствата по чл. 26 от програмата (с изключение на искане за маркер).

(3) При попълване на формуляра на искането предприятието посочва вида на искането си (освобождаване/намаляване, маркер, искането за допълнително намаляване на санкции при разкриване на втори картел). В случай че предприятието не желае искането му за освобождаване алтернативно да бъде разглеждано като искане за намаляване, ако освобождаване не може да бъде предоставено, то изрично посочва това във формуляра.

(4) Всички доказателства в подкрепа на искането следва да бъдат номерирани и описани във формуляра, независимо от това, дали предприятието ги предоставя към момента на подаване на искането, или иска КЗК да му предостави срок да се снабди с тях (искане за маркер).

(5) Съкратено искане до комисията се попълва по одобрен от КЗК формуляр. Формулярът съдържа информацията по чл. 30 от програмата.

Чл. 5. Исканията се подписват, подпечатват и подават от името на предприятието и се подписват или от представляващия предприятието, или от изрично упълномощено от него лице. Пълномощното се прилага към искането.

Чл. 6. Исканията се попълват на български език или когато е налице взаимното съгласие между комисията и заявителя, на друг официален език на Европейския съюз. Съгласие е налице, когато комисията приеме искането на друг официален език на Европейския съюз.

Чл. 7. Неформалните контакти с КЗК, както и подаването на всички видове искания по програмата се осъществяват чрез лица за контакт, посочени на страницата на КЗК, на място в сградата на КЗК или посредством определените за целта електронна поща и факс. Искане, подадено чрез електронна поща или по факс, следва да бъде потвърдено от предприятието в петдневен срок на място в КЗК. Потвърждаване не е необходимо, в случай че искането е подадено в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Чл. 8. (1) Исканията могат да бъдат подадени чрез лица за контакт и в устна форма. В този случай предприятието предоставя на КЗК информацията по чл. 27 или 30 от програмата в устна форма.

(2) Съдържанието на устното искане се записва с подходящо техническо средство и се протоколира на хартиен носител. Протоколът се подписва от лицата за контакт и лицата по чл. 5 от правилата.

(3) Към искането по чл. 26 от програмата се прилагат всички доказателства, които се номерират и описват в протокола. В случай че предприятието не разполага с доказателствата, КЗК предоставя срок за окомплектоване на искането по реда на чл. 22 от програмата.

(4) За дата и час на подаване на устното искане се считат датата и часът на завършване на записа.

(5) Записите и протоколите от устните искания могат да бъдат обменяни между органите по конкуренция на основание чл. 12 от Регламент на Съвета № 1/2003 г.¹ само ако условията, посочени в Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция² се изпълнени и при положение, че защитата срещу разкриване на устните искания, предоставяна от получаващия орган по конкуренция, е еквивалентна на защитата, предоставяна от изпращащия орган по конкуренция.

Чл. 9. Датата и часът на получаване на искането от контактните лица определят поредността му на подаване до комисията в съответното производство. В случай че искането е подадено посредством електронна поща или факс, датата и часът на получаването му в електронната поща или получаването на факса определят поредността му на подаване до комисията. Искането се завежда от контактните лица в нарочен регистър съобразно поредността му на получаване. КЗК писмено потвърждава датата и часа на получаване на искането.

Чл. 10. Самоличността на заявителя се запазва в тайна по реда на чл. 10 от програмата и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗК.

Чл. 11. При подаване на искане за съдебно разрешение за извършване на проверки на място искането за освобождаване от санкция и доказателствата към него, съдържащи пряка или косвена идентификация на заявителя, се предоставят при необходимост на съда в отделна папка, обозначена като съдържаща материали, представляващи защитена от закон тайна. На съда се посочва, че самоличността на заявителя следва да бъде запазена в тайна на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗК, вкл. при евентуално обжалване на издаденото разрешение по реда на чл. 51, ал. 6 от ЗЗК. В самото искане за съдебно разрешение не се посочва идентификацията на заявителя.

Чл. 12. В хода на производството до предявяване от комисията на твърдения за извършени нарушения самоличността на заявителя не се посочва в официалната кореспонденция на комисията, нито се съобщава устно.

Чл. 13. Производствената, търговската или друга защитена от закон тайна на предприятията, съдържаща се в исканията, както и предоставените с тях доказателства се опазват по реда на чл. 55 от ЗЗК и правилата по чл. 55, ал. 5 от ЗЗК.

Чл. 14. В случай че са налице предпоставки за това, КЗК запазва самоличността на заявителя по реда на чл. 49, ал. 3 от ЗЗК и съответните правила на КЗК³.

Чл. 15. Цялата информация и доказателствата във връзка с прилагането на чл. 101 от ЗЗК, както и съдържанието на водените в тази връзка разговори с предприятията, попадат в обхвата на задължението на служителите на КЗК за опазване на професионалната тайна според чл. 11 от ЗЗК.

Чл. 16. Информацията, съдържаща се в искането, както и приложените към него доказателства могат да бъдат използвани само за целите на ЗЗК.

Чл. 17. (1) След получаване на искането КЗК насрочва среща с предприятието, по време на която се уточняват детайли относно участието му в програмата, включително и сроковете при искане за маркер.

(2) На срещата КЗК указва и поведението, което предприятието трябва да следва относно прекратяване или продължаване на участието му в картела. На предприятието се разясняват и всички задължения по чл. 20 от програмата.

(3) За проведената среща се съставя протокол.

Чл. 18. При искане за маркер по време на срещата за даване на указания КЗК предоставя на предприятието срок да се снабди с доказателствата, посочени в искането. При необходимост срокът може да бъде удължен.

Чл. 19. Искане за освобождаване/намаляване на санкцията, което не е подкрепено с всички необходими доказателства по чл. 26 от програмата, се счита от КЗК за искане за предоставяне на маркер.

Чл. 20. В случай че освобождаване от санкция не може да бъде предоставено, подадено искане за маркер за освобождаване от санкция се счита за подадено искане за маркер за намаляване на санкция.

Чл. 21. Искането за допълнително намаляване на санкции се подава или самостоятелно, или заедно с искане за освобождаване/намаляване на санкции по общия ред за картел 1. В искането изрично се посочва, че то е във връзка с първия картел.

Чл. 22. Искането следва да съдържа минималния обем информация по чл. 27 от програмата и да бъде придружено от всички необходими доказателства по чл. 26 от програмата.

Чл. 23. В случай че ЕК е получила искане за освобождаване и/или намаляване на санкция или искане за маркер, а КЗК е получила съкратено искане във връзка със същия таен картел, ЕК е основната точка за контакт на заявителя в периода, преди да се установи дали ЕК ще разглежда случая изцяло или частично, по-специално при даване на указания на заявителя. В този период при поискване от КЗК ЕК я информира за развитието на случая.

Чл. 24. При получаване на съкратено искане КЗК може да изиска от заявителя да предостави конкретни разяснения относно данните, посочени в чл. 30 от програмата, преди да бъде подадено искане по чл. 26 от програмата. Заявителят следва да предостави поисканата информация незабавно.

Чл. 25. Когато комисията получи съкратено искане, тя потвърждава на заявителя датата и часа на получаването (маркер за съкратено искане).

Чл. 26. Ако към момента на получаване на искането пред комисията няма постъпило друго съкратено или пълно искане по чл. 26 от програмата от друг заявител по повод на същия твърдян таен картел и комисията счита, че съкратеното искане отговаря на изискванията по чл. 30 от програмата, тя информира заявителя за това.

Чл. 27. В случай че ЕК е информирала националните органи по конкуренция, че не възнамерява да разглежда случая изцяло или частично, на заявителя се предоставя възможността да подаде пълно искане по чл. 26 от програмата до съответните национални органи по конкуренция, включително КЗК.

Чл. 28. Само при изключителни обстоятелства, когато това е необходимо за разграничаване или разпределяне на случаите, КЗК може да поиска от заявителя да подаде пълно искане по чл. 26 от програмата, преди ЕК да е уведомила националните органи по конкуренция, че не възнамерява да разглежда случая изцяло или частично. КЗК разполага с правомощието да определи разумен срок, в рамките на който заявителят трябва да подаде пълното искане заедно със съответните доказателства и информация. Това не засяга правото на заявителя да подаде доброволно пълно искане на по-ранен етап.

Чл. 29. Ако КЗК проучва случая, тя предоставя на предприятието срок, в който то трябва да подаде всички доказателства по чл. 26 от програмата. Ако предприятието предостави доказателствата в определения срок, те се считат подадени на датата на получаване на съкратеното искане. След като предприятието предостави на КЗК необходимите доказателства, искането служи като основание за образуване на производство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗЗК.

Чл. 30. КЗК разглежда исканията за освобождаване/намаляване на санкция по реда на тяхното получаване. В случай че освобождаване е неприложимо, КЗК уведомява писмено предприятието в най-кратък срок.

Чл. 31. Въз основа на всички предоставени от предприятието данни и доказателства по искането му за освобождаване КЗК преценява дали те са достатъчни, за да отправи искане за издаване на съдебно разрешение за извършване на проверка на място (вариант І), или дали е налице доказателство, въз основа на което КЗК може да докаже нарушението (вариант ІІ).

Чл. 32. Към този момент КЗК отчита и изпълнението на задълженията по чл. 20 от програмата.

Чл. 33. Предоставянето или отказът на условно освобождаване се извършва с разпореждане на председателя на КЗК, за което предприятието се уведомява писмено. Условното освобождаване от санкция отразява намерението на КЗК да приложи освобождаване от санкция с крайното решение по производството.

Чл. 34. При неприложимост или отказ за условно освобождаване от санкция и при положение че предприятието изрично не се е отказало от тази възможност, КЗК преценява искането като искане за намаляване на санкцията.

Чл. 35. До приключване на производството КЗК може да оттегли предоставено условно освобождаване, ако установи, че предприятието не спазва всички задължения по чл. 20 от програмата или че предприятието е предприемало действия, за да принуди останалите предприятия да участват или да продължат участието си в картела. Оттеглянето на предоставено условно освобождаване се извършва с разпореждане на председателя на КЗК, за което предприятието се уведомява писмено.

Чл. 36. Ако предоставеното условно освобождаване от санкции е оттеглено, засегнатото предприятие не може да се възползва от което и да е благоприятно третиране по програмата.

Чл. 37. При искане за намаляване на санкция КЗК преценява дали предоставените данни и доказателства са от съществено значение за доказване на нарушението.

Чл. 38. В преценката си за предоставяне или отказ на условно намаляване КЗК отчита и изпълнението към момента на задълженията по чл. 20 от програмата.

Чл. 39. Предоставяне или отказ на условно намаляване се извършва с писмено разпореждане на председателя на КЗК, за което предприятието се уведомява писмено.

Чл. 40. Ако се установи до приключване на производството, че едно или повече задължения за намаляване на санкциите не са били изпълнени, засегнатото предприятие не може да се възползва от което и да е благоприятно третиране по програмата.

Чл. 41. При преценката си дали дадено доказателство притежава "съществено значение за доказване на нарушението" КЗК ще се ръководи от следните принципи:

1. писмени доказателства, произхождащи от периода, за който се отнасят фактите, които те удостоверяват, имат по-голяма стойност от доказателствата, които са създадени впоследствие;

2. преките уличаващи доказателства притежават по-висока доказателствена стойност от косвените доказателства;

3. степента на потвърждение от други източници по отношение на дадено доказателство оказва влияние върху оценката за стойността на това доказателство;

4. степента на детайлизация на фактите, която доказателството осигурява, или степента, в която то допринася за потвърждаване на други вече установени факти, които се нуждаят от потвърждаване, ще бъдат вземани предвид.

Чл. 42. Възможно е прилагането и на други критерии в зависимост от конкретната ситуация.

Чл. 43. Окончателното освобождаване/намаляване на санкция се постановява с крайното решение на КЗК по производството. В същото решение се посочва и санкцията, която в противен случай би следвало да бъде наложена на предприятието за извършеното нарушение на чл. 15 от ЗЗК и/или чл. 101 от ДФЕС, изчислена съгласно Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК.

Чл. 44. В преценката си за постановяване на окончателно освобождаване/намаляване на санкции КЗК взема предвид изпълнението по време на цялото производство на задълженията по чл. 20 на програмата.

Чл. 45. Страните в производството пред комисията имат право на достъп до искането и материалите по чл. 101 от ЗЗК с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, след приемане на определение по чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК.

Чл. 46. Страните могат да използват информацията, съдържаща се в материалите, събрани във връзка с освобождаване и намаляване на санкция по реда на чл. 101 от ЗЗК, единствено когато това е необходимо, за да упражнят правото си на защита в производства по съдебен контрол на решение, с което комисията е установила нарушение по чл. 15 или 21 от ЗЗК и/или по чл. 101 или 102 от ДФЕС.

Чл. 47. На конституираните заинтересовани лица не се предоставя достъп до материалите, събрани във връзка с освобождаване и намаляване на санкция по реда на чл. 101 от ЗЗК.

Чл. 48. Исканията за освобождаване/намаляване на санкция и съкратените искания могат да бъдат обменяни в рамките на Европейската мрежа по конкуренция съгласно чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и при спазване на реда и условията за гарантиране на интересите на засегнатите лица, посочени в § 40 и 41 от Известие на ЕК относно сътрудничеството в ЕМК.