Държавен вестник, брой 14 от 17.II

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за осигуряване и осъществяване на охрана на лица от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи (МВР).

(2) Полицейските органи може да охраняват:

1. служители в администрацията на органи на държавна власт при наличието на конкретна застрашеност във връзка с упражняване на функциите им;

2. лицата по чл. 20 или 22 от Закона за Националната служба за охрана (ЗНСО);

3. лицата по чл. 123, ал. 1 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

(3) Други лица може да се охраняват от полицейски органи само в случаи, определени в закон.

Чл. 2. (1) Охраната на лицата по чл. 1, ал. 2 се осъществява от полицейски органи от звена за охрана в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" и областни дирекции на МВР.

(2) Дейността по охрана може да се осъществява и от полицейски органи извън посочените в ал. 1, които се определят със заповед на ръководителя на структурата, пряко ангажирана с охраната, за всеки конкретен случай.

(3) Охраната на лица се осъществява от служители, преминали специализирано обучение.

Чл. 3. Охраната на лицата по чл. 1, ал. 2 се осъществява с цел:

1. опазване на живота и здравето на лицата;

2. осигуряване на защита, предотвратяване и недопускане извършването на неправомерни действия;

3. оказване на възпиращо въздействие по отношение на лица, подготвящи или подготвили извършването на неправомерни действия.

Чл. 4. (1) При получаване на сигнал за заплаха прекият ръководител на застрашеното лице по чл. 1, ал. 2, т. 1 изготвя писмено уведомление до председателя на комисията по чл. 39, ал. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), в което се посочват относимите факти и обстоятелства.

(2) Заплахата може да бъде възприета лично или идентифицирана от други лица или от органи на държавната и местната власт.

(3) Уведомлението по ал. 1 е съпроводено с писмена декларация (приложение № 1) от застрашеното лице, в която то декларира, че е запознато със сигнала за заплаха и изразява съгласие да използва процедурата по осигуряване на охрана, като изпълнява свързаните с това задължения.

(4) Незабавно след получаване на уведомлението комисията по чл. 39, ал. 9 от ЗМВР изисква от компетентните структури необходимата и относима към случая информация. Структурите предоставят изисканата информация в тридневен срок.

(5) Охраната на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 се осъществява или се отказва въз основа на решение на комисията по ал. 1. Когато застрашеното лице е председателят или член на комисията по ал. 1, същият не участва при вземане на решението.

(6) Комисията по ал. 1 уведомява писмено застрашеното лице и административния му ръководител за решението по ал. 5.

Чл. 5. (1) При постъпване в МВР на решение на комисията по чл. 23 от ЗНСО главният секретар на МВР издава заповед за прилагане на определените мерки по отношение на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 2.

(2) В случай че решението на комисията по чл. 23 от ЗНСО е по отношение главния секретар на МВР, заповедта за прилагане на определените мерки се издава от министъра на вътрешните работи.

Чл. 6. (1) Непосредствената организация за осъществяване на охраната на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 се създава със заповед на съответния директор на структурата по чл. 37 от ЗМВР, в която е изпратено за изпълнение решението по чл. 4, ал. 5 или решението по чл. 5.

(2) Когато охраната следва да се осъществи по отношение на член от комисията по чл. 4, ал. 1 от структурата, която ръководи, организацията по ал. 1 се създава със заповед на съответния заместник-директор.

Чл. 7. (1) Директорите по чл. 6, ал. 1 утвърждават план за действие, който съдържа цели, сили и средства, времетраене, екипи за осъществяване на видовете охрана, конкретни задачи на служителите и мерки за безопасност и контрол за всеки конкретен случай.

(2) В случаите по чл. 6, ал. 2 планът по ал. 1 се утвърждава от съответния заместник-директор.

Чл. 8. Полицейските органи осъществяват лична физическа охрана на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 3, когато това им е възложено с акт на органа по чл. 123, ал. 1 от НПК.

Чл. 9. (1) При получаване на акта по чл. 8 ръководителят на структурата, на която е възложена охраната, издава писмена заповед за осъществяване на охраната от полицейски органи, като определя служителите, които ще я осъществяват.

(2) В случаите, когато охраната е възложена на звено от състава на структурата, ръководителят му незабавно докладва на ръководителя на структурата с оглед създаване на организация за осъществяване на охраната.

Чл. 10. (1) Лицата по чл. 1, ал. 2, т. 3 подписват декларация (приложение № 2), че се задължават да изпълняват разпорежданията на полицейските органи, свързани с осигуряването на охраната.

(2) При отказ да се подпише декларацията по ал. 1 полицейските органи уведомяват писмено съответния орган по чл. 123, ал. 1 от НПК.

(3) Полицейските органи уведомяват писмено органа по чл. 123, ал. 1 от НПК и в случаите на неизпълнение на разпорежданията, свързани с безопасността на лицето, както и когато поведението му застрашава живота и здравето, както на самия него, така и на охраняващите го служители или води до невъзможност за осигуряване на пълноценна охрана.

Чл. 11. (1) Със заповедта по чл. 9, ал. 1 се определя ръководител на екип за охрана и задълженията му.

(2) Ръководителят на екипа по ал. 1 изготвя план за охрана, който се утвърждава от ръководителя на структурата, на която е възложена охраната.

(3) В плана по ал. 2 се определят цели, сили и средства, времетраене, екипи за осъществяване на видовете охрана, конкретни задачи на служителите и мерки за безопасност и контрол за всеки конкретен случай.

Чл. 12. (1) Полицейските органи при осъществяване охраната на лица осигуряват безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им.

(2) Охраната на лица може да бъде лична физическа охрана и/или охрана на жилище.

Чл. 13. (1) Личната физическа охрана е дейност по защита на телесната неприкосновеност от противоправни посегателства, тяхното предотвратяване и пресичане.

(2) За осъществяване на лична физическа охрана на лица по време на придвижването им се използват служебни моторни превозни средства.

(3) Охраната по ал. 1 може да бъде непрекъсната, за определени периоди или за конкретни случаи.

Чл. 14. (1) Охраната на жилището е дейност по възпрепятстване и пресичане на противоправни посегателства срещу охраняваното лице.

(2) Охраната на жилището може да бъде денонощна или за определени времеви периоди.

(3) Охраната на жилището с технически средства може да включва сигнално-охранителна техника, видеонаблюдение и осигуряване на пропускателен режим.

(4) Охраната с технически средства се организира след извършване на охранително обследване на жилището.

(5) Поставянето и снемането на техническите средства за охрана се извършва съгласувано с охраняваното лице, за което се съставя двустранен протокол.

Чл. 15. При необходимост, преди поемане на охраната, полицейските органи, на които е възложена дейността, събират информация от охраняваното лице относно:

1. предстоящи пътувания, в т.ч. за маршрута и дестинацията (трафик, инфраструктура, евентуални събития и други обстоятелства);

2. местосъхранение на притежавано огнестрелно оръжие;

3. всяка друга информация, относима към осъществяване на дейността по охрана.

Чл. 16. При осъществяване на охраната на лицата по чл. 1, ал. 2 полицейските органи, на които е възложена охраната:

1. изпълняват вида на мерките за охрана, определени в съответното решение или акт на компетентния орган и заповедите на ръководителите си;

2. пазят достойнството и авторитета на охраняваното лице;

3. не извършват действия, надхвърлящи целите на охраната;

4. не създават условия за установяване на лични взаимоотношения с охраняваното лице;

5. не разгласяват информация за охраняваното лице, която им е станала известна във връзка и/или по повод осъществяваната охрана;

6. изготвят доклади до ръководителя на структурата, на която е възложена охраната, при идентифициране на рискове и разкриване на заплахи за охраняваното лице.

Чл. 17. (1) Охраната на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 се прекратява на основание на решение на комисията по чл. 39, ал. 9 от ЗМВР, съответно на комисията по чл. 23 от ЗНСО.

(2) Когато охраната се осъществява по отношение председателя или член на комисията по чл. 39, ал. 9 от ЗМВР, охраняваното лице не участва при вземането на решението по ал. 1.

(3) Охраната на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 3 се прекратява с акт на органа по чл. 123, ал. 1 от НПК.

(4) В случаите, в които е определен конкретен срок за охрана на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2, най-късно десет дни преди изтичането му ръководителят на структурата, осъществяваща охраната, писмено уведомява съответната комисия.