Държавен вестник, брой 11 от 9.II

Чл. 3. (1) За прилагане на Националната програма се извършва преброяване на безстопанствените кучета на територията на съответната община.

(2) В срок до 20 януари на съответната календарна година министърът на земеделието, храните и горите изпраща уведомление до кметовете на общини за започване преброяването на безстопанствените кучета на територията на страната. В уведомлението се определя срок за провеждане на преброяването съгласно периода по чл. 7, ал. 1.

(3) Уведомлението по ал. 2 се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и на Националното сдружение на общините в Република България.

Чл. 4. (1) Кметът на общината или определено от него длъжностно лице организира и контролира преброяването на безстопанствените кучета на територията на общината.

(2) Преброяването по ал. 1 се извършва от представители на общината и организации за защита на животните или други юридически или физически лица с опит в областта на статистиката или ветеринарната медицина при спазване на принципа за липса на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

(3) В преброяването не се допускат да участват лица, извършващи кастрация и обработка на кучетата по Националната програма на територията на съответната община.

(4) Лицата по ал. 2, определени за извършване на преброяването, се обявяват на интернет страницата на общината.

Чл. 5. (1) Преброяването се извършва по методика, одобрена от кмета на общината, като може да се използва примерната методика за преброяване на безстопанствените кучета на територията на Република Българи съгласно Националната програма.

(2) При преброяването се отчита всяко куче, намиращо се на обществено място без видимо присъствие на собственик.

(3) При преброяването се отчитат приблизителната възраст, пол, видимо здравословно състояние и наличието или липсата на видима маркировка за извършена кастрация.

Чл. 6. (1) В срок от 20 работни дни след приключване на преброяването се съставя общ протокол за безстопанствените кучета на територията на общината, който включва:

1. използвана методика;

2. име/наименование на лицата, извършили преброяването;

3. данни за разпределение на кучетата по населени места/квартали;

4. данни за общия брой на кучетата с посочените в чл. 5, ал. 3 характеристики.

(2) Протоколът по ал. 1 се одобрява от кмета на общината и се публикува на интернет страницата на общината.

(3) До 1 март на годината, следваща преброяването, протоколът по ал. 2 се изпраща в съответната областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), която обобщава данните от протоколите на всички общини на територията на областта и изпраща информацията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в 3-дневен срок от изготвянето ѝ.

(4) В срок до 30 работни дни от получаване на информацията от всички ОДБХ в БАБХ се изготвя обобщен доклад, който се публикува на интернет страницата на агенцията и се изпраща в МЗХГ.

Чл. 7. (1) Преброяването на безстопанствените кучета се извършва в периода март - юни или септември - ноември.

(2) Преброяването по ал. 1 продължава да се извършва веднъж на всеки две години до приключване изпълнението на Националната програма.

Чл. 8. (1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице в сътрудничество с организации за защита на животните подготвят и провеждат изпълнението на дейностите по залавяне, кастрация, маркиране, ваксинация, обезпаразитяване и връщане по места на обработените безстопанствени кучета.

(2) За дейностите по ал. 1 на интернет страницата на съответната община се публикува обявление с информация и възможност за заявяване на участие в извършването им.

Чл. 9. (1) Залавянето и връщането по места на обработените безстопанствени кучета се извършват от екипи или доброволци по начин и при условия, които гарантират опазване здравето на животните и причиняване на минимално страдание.

(2) В екипите по ал. 1 се включват лица, които са преминали курс по защита и хуманно отношение към животните с издадено удостоверение за преминатото обучение.

(3) Всеки екип се ръководи и контролира от ветеринарен лекар.

Чл. 10. Всяка община осигурява екип/и за залавяне, които координират действията си с доброволците по места.

Чл. 11. (1) Залавянето на безстопанствените кучета се извършва съгласно:

1. годишен график, одобрен от кмета на общината, който включва:

а) районите и местата за залавяне на безстопанствените кучета;

б) срок за извършване на залавянето в съответния район/място;

в) списък на лицензираните превозни средства, използвани за транспортиране на заловените кучета;

г) списък на ветеринарномедицински амбулатории, в които ще се извършват кастрациите и следоперативният престой;

2. процедурен план за залавяне и транспортиране на безстопанствените кучета съгласно приложение № 1.

(2) Залавянето по ал. 1 се извършва и въз основа на сигнал, подаден до общината.

Чл. 12. Ветеринарномедицинските дейности по Националната програма и програмите по чл. 1, т. 2 включват:

1. кастрация;

2. маркиране;

3. външно и вътрешно обезпаразитяване (включително за ехинококоза);

4. ваксинация срещу бяс;

5. издаване на паспорт.

Чл. 13. (1) За извършване на ветеринарномедицинските дейности екипите и доброволците предоставят заловените безстопанствени кучета на ветеринарномедицинските заведения, които имат сключен договор с кмета на общината за изпълнение на дейностите по общинската програма, със:

1. приемно-предавателен протокол съгласно приложение № 2, когато се предоставят от екип по залавяне; и

2. информационен талон № 1 за залавяне, приемане и връщане на безстопанствените кучета съгласно приложение № 3, когато се предоставят от доброволец.

(2) Документите по ал. 1 се издават в три екземпляра - един за екипа/доброволците, един за ветеринарномедицинското заведение и един за съответната община, с вписани данни за заловените безстопанствени кучета.

Чл. 14. (1) Управителят на ветеринарномедицинското заведение предприема незабавни мерки за установяване на данни за наличие или липса на регистрация на кучето.

(2) В случай на налична регистрация на кучето управителят уведомява собственика му.

(3) При невъзможност на собственика на кучето да се яви в същия ден кучето се транспортира до най-близкия приют за безстопанствени кучета.

(4) При неявяване на собственика в 7-дневен срок от уведомлението кучето се кастрира, маркира, обезпаразитява, ваксинира срещу бяс и се предоставя на нов собственик.

(5) Неосиновените кучета с установена регистрация се връщат по местата на залавянето им.

Чл. 15. (1) Управителят на ветеринарномедицинското заведение вписва кучетата в интегрираната информационна система на БАБХ - ВетИС, а ветеринарният лекар, извършил ветеринарномедицинските манипулации, ги отразява с подпис и печат в паспортите.

(2) Ветеринарномедицинските заведения разполагат с подходящи помещения за осигуряване на следоперативен престой, съобразени с физиологичните и поведенческите нужди на съответния вид животни съгласно нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.

Чл. 16. (1) На заловените и обработени кучета се осигурява престой във ветеринарномедицинско заведение най-малко 24 часа за следоперативно възстановяване.

(2) Кучетата се изписват от ветеринарномедицинското заведение за връщане по места след преглед от ветеринарен лекар.

Чл. 17. Ветеринарните лекари удостоверяват извършените ветеринарномедицински дейности чрез:

1. вписването им в амбулаторен дневник по образец, одобрен от изпълнителния директор на БАБХ, с данни за всяко куче;

2. попълване на информационен талон № 2 за извършване на ветеринарномедицински дейности на безстопанствено куче съгласно приложение № 4.

Чл. 18. До 15-о число на всеки месец ветеринарните лекари представят на кмета на общината копия от документите по чл. 13, ал. 1 и чл. 17, изготвени през предходния месец.

Чл. 19. (1) След извършване на ветеринарномедицинските дейности и преценка на продължителността на следоперативния престой от ветеринарния лекар, извършил кастрацията на кучетата, същите се връщат на местата на тяхното залавяне.

(2) Не се допуска връщане на кучета в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища съгласно чл. 48 от Закона за защита на животните.

(3) В случаите на чл. 48 от Закона за защита на животните или при болни и нуждаещи се от продължително лечение кучета същите се настаняват във временни приюти.

Чл. 20. (1) Управителите на ветеринарномедицинските заведения представят в съответната ОДБХ списък с идентификационните номера на кастрираните, обезпаразитените, ваксинираните, идентифицирани и въведени във ВетИС безстопанствени кучета в срок до 15 декември на текущата година. След проверка във ВетИС за съответствие на данните със списъка ОДБХ изготвя справка за идентифицирани и въведени във ВетИС безстопанствени кучета и заедно със списъка я предоставя на съответната община.

(2) При установени несъответствия на данните списъкът по ал. 1 се връща на управителя на ветеринарномедицинското заведение за тяхното отстраняване.

Чл. 21. (1) Граждани и организации за защита на животните могат да заявят писмено в съответната община желанието си за поемане на грижите за върнатите по места кучета.

(2) Гражданите и организациите по ал. 1 са длъжни да:

1. подпишат декларации по чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните;

2. обезпаразитяват на всеки три месеца и реваксинират срещу бяс веднъж годишно върнатите по места кучета и да съхраняват паспортите им;

3. спазват изискванията по чл. 50 от Закона за защита на животните.

(3) При сигнал за агресивно поведение на куче се извършва проверка от общината с участието на регистрирани/официални ветеринарни лекари, като могат да участват и представители на организации за защита на животните.

(4) При липса на граждани и организации, заявили желание за грижи за безстопанствените кучета, върнатите по места кучета са под контрола и грижите на общината.

Чл. 22. (1) Регионални приюти могат да бъдат изграждани и/или стопанисвани от:

1. две или повече съседни общини в рамките на сключено споразумение за сътрудничество съгласно глава осма от Закона за местното самоуправление и местната администрация;

2. организации за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. съвместно от община и организация за защита на животните, регистрирана по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или община и регистрирано ветеринарномедицинско заведение.

(2) За изграждане на приютите по ал. 1 се спазват следните условия:

1. на територията на участващите общини няма изградени общински или частни приюти или са с недостатъчен капацитет;

2. на територията на участващата община е извършено най-малко едно преброяване на безстопанствените кучета в рамките на последните 3 години.

(3) Изграждането на регионални приюти може да бъде подпомагано чрез:

1. предоставяне на терени и сгради - държавна и общинска собственост;

2. предоставяне на целеви трансфери по бюджетите на общините в рамките на средствата по държавния бюджет за периода на одобрената от Министерския съвет средносрочна бюджетна прогноза; за периода извън нея посочените стойности за изпълнение на целите имат прогнозен характер;

3. изготвяне и прилагане на национални механизми за финансиране и подкрепа;

4. включване на мерки за кандидатстване по европейските фондове;

5. включване в проекти, финансирани от Европейската комисия, и по международни програми и проекти;

6. изработване на типов проект за изграждане на регионален приют.

Чл. 23. (1) Регионалните приюти се изграждат след обявено блокиране на раждаемостта на територията на цялата страна.

(2) Блокиране на раждаемостта се констатира, когато за последните две години общините са представили отчети на БАБХ, че безстопанствените кучета на улицата във фертилна възраст са кастрирани, домашните кучета са регистрирани и редовно се провежда профилактика на върнатите по местообитание кучета.

(3) Блокирането на раждаемостта на територията на цялата страна се обявява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ въз основа на годишните отчети за изпълнение на общинските програми.

(4) След блокиране на раждаемостта безстопанствените кучета се изтеглят от улицата поетапно и се настаняват в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане.

Чл. 24. Регионалните приюти отговарят на изискванията на глава IV, раздел I на Наредба № 41 от 2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни (ДВ, бр. 1 от 2009 г.).

Чл. 25. (1) Търговия с кучета се осъществява само в развъдници и зоомагазини, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Контролът върху развъдниците, зоомагазините и пазарите за животни се извършва съгласно чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на животните и чл. 7, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 26. Мерките за контрол по този раздел се провеждат съгласно чл. 59 - 61 от Закона за защита на животните.

Чл. 27. (1) В програмите по чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните се включват информационни кампании за гражданите и се определят тяхната честота и форма на изпълнение.

(2) Информационните кампании по ал. 1 могат да обхващат следните теми:

1. прилагане на действащото законодателство по отношение на домашните и безстопанствените кучета;

2. прилагане на действащото законодателство в областта на контрола върху развъдниците, търговците на кучета, пазарите за животни, зоомагазините и собствениците на кучета;

3. административнонаказателна отговорност, принудителни мерки и санкции при неизпълнение на задължения, свързани с безстопанствените кучета и отглеждането на домашни кучета;

4. ползата от мерките по Националната програма и нейното прилагане, рисковете и предпазването от зоонози, включително от ехинококоза;

5. насърчаване на кастрацията и регистрацията на домашните кучета;

6. ползата от кастрацията и връщането по места на безстопанствените кучета;

7. възможности за осиновяване на безстопанствени кучета;

8. изпълнение на задълженията при отглеждане на домашни кучета;

9. агресивността при безстопанствените и домашните кучета и справяне с проблема.

Чл. 28. Информационните кампании по чл. 27, ал. 1 могат да се осъществяват в сътрудничество със:

1. областните дирекции по безопасност на храните;

2. областните колегии към Българския ветеринарен съюз;

3. управителите на приюти;

4. неправителствените организации за защита на животните.

Чл. 29. Координацията за изпълнение на мерките от Националната програма се осъществява на:

1. местно ниво чрез взаимодействие между кметовете на общини, областните дирекции по безопасност на храните, областните колегии към Българския ветеринарен съюз и организациите за защита на животните;

2. национално ниво чрез взаимодействие между Министерството на земеделието, храните и горите, Българската агенция по безопасност на храните, Министерството на здравеопазването, Националното сдружение на общините в Република България, Българския ветеринарен съюз и организациите за защита на животните.

Чл. 30. (1) Изпълнението на мерките по Националната програма се контролира от министъра на земеделието, храните и горите чрез БАБХ.

(2) Кметовете на общини организират изпълнението на програмите и плановете по чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните.

(3) При неизпълнение на задълженията по ал. 2 се прилага чл. 69 от Закона за защита на животните.