Държавен вестник, брой 11 от 9.II

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът при обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, които изключват риск за хората и околната среда, извън обектите, регистрирани в областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) по реда на чл. 262 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за:

1. кухненски отпадъци от местата за обществено хранене;

2. всички части на животинския труп, включително кожи с косми и кожи без косми, от:

а) животни, за които има съмнение, че са заразени с трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) или животни, при които наличието на ТСЕ е било официално потвърдено;

б) животни, убити при изпълнение на програма за ликвидиране на ТСЕ;

3. материали, които съдържат странични животински продукти по т. 2.

Чл. 3. (1) Обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, извън обектите, регистрирани в ОДБХ, се извършва:

1. когато произхождат от труднодостъпни райони;

2. когато транспортирането е невъзможно поради повишен риск от разпространение на заразна болест по животните;

3. в извънредни случаи, свързани с ликвидиране на заразна болест по животните, когато капацитетът на обекта, регистриран в ОДБХ, е недостатъчен.

(2) Обезвреждането по ал. 1 се извършва чрез:

1. загробване в трупни ями или траншеи;

2. директно изгаряне на нивото на терена или в изкоп.

(3) Получената пепел от директното изгаряне по ал. 2, т. 2 се обезврежда съгласно ал. 2, т. 1.

(4) Начинът на обезвреждане по ал. 2 се определя със заповед на директора на съответната ОДБХ за всеки конкретен случай.

Чл. 4. (1) Всички общини одобряват терени за обезвреждането по чл. 3, ал. 2 в зависимост от капацитета на животновъдните обекти, намиращи се на територията на общината, въз основа на извършен анализ. При изграждане на нови животновъдни обекти или разширение на капацитета на съществуващите анализът се актуализира в срок от 6 месеца от настъпване на промяната.

(2) В случаите, в които на територията на дадена община се установи, че няма терени, отговарящи на изискванията на чл. 6, се одобряват терени на територията на съседни или други близки общини.

(3) В случаите по ал. 2 писмено се уведомяват кметовете на съседните или другите близки общини за необходимостта от терени за обезвреждане по чл. 3, ал. 2.

(4) Кметовете на съседни или други близки общини извършват анализ на капацитетите на животновъдните обекти на територията на своята община и предоставят становище за възможност за одобряване на нови терени.

(5) При положително становище по ал. 4 се предприемат действия по чл. 5.

(6) Взаимоотношенията за ползване на терените за обезвреждане на територията на други общини се уреждат между кметовете и общинските съвети на съответните общини.

Чл. 5. (1) Терените по чл. 4 се определят от постоянно действаща комисия на територията на съответната община, назначена със заповед на кмета.

(2) Комисията по ал. 1 се състои от представители на:

1. съответната община;

2. областната дирекция по безопасност на храните;

3. регионалната здравна инспекция;

4. регионална инспекция по околната среда и водите;

5. басейнова дирекция;

6. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението";

7. съответния ВиК оператор, предоставящ ВиК услуги в района на общината;

8. съответната областна дирекция "Земеделие".

(3) Терените по ал. 1 се предлагат от кмета на общината на комисията по ал. 2.

(4) Комисията извършва проверка на място и по документи за съответствието на терена/ите с изискванията на тази наредба.

(5) За резултатите от извършената проверка по ал. 4 се съставя протокол с решение на комисията, в който се отразяват писмените или устните становища на всички представители по ал. 2, за одобряване или отказ от одобряване на предложения терен по ал. 3 и начина, по който може да се обезврежда на него.

(6) Решенията за одобряване на терен от комисията се вземат с единодушие.

(7) Въз основа на протокола по ал. 5 и в срок до 3 работни дни от неговото получаване кметът на общината издава заповед за одобряване на терен за обезвреждането по чл. 3, ал. 2.

(8) Кметът на общината обозначава местата за обезвреждане по подходящ начин и предприема действия за промяна на устройствения план на общината и отразяване на новото предназначение на одобрените имоти в кадастъра или картата на възстановената собственост от компетентните институции.

Чл. 6. (1) При определяне на терен по чл. 4 неговото местоположение се съобразява със:

1. наличие на отстояние най-малко 1000 м от границите на урбанизираните територии и най-малко 100 м от републиканските и местните пътища;

2. местоположението на водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване, на минерални води, използвани за лечение, профилактика, спорт и рекреация, и забраните и ограниченията, свързани с експлоатацията на санитарно-охранителните зони около тях, както и с местоположението на зоните за къпане;

3. наличие на хидротехническите съоръжения (напоителни и отводнителни канали), язовири, водоеми и други такива;

4. наличието на водопроводи и съоръжения (резервоари, помпени станции, пречиствателни съоръжения и станции) за питейно-битово водоснабдяване;

5. наличието на повърхностни води, както и нивото на подземни води не по-малко от 2 м под нивото на терена (при директно изгаряне на нивото на терена) или под дъното на изкопа, ямата и траншеята, предоставените права за ползването на водите и риска да бъдат замърсени;

6. забраните и ограниченията в действащите планове за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения.

(2) Не се допуска определяне на терен по чл. 4 на територията на:

1. защитените територии по чл. 5 от Закона за защитените територии, освен когато това е изрично предвидено в плановете им за управление;

2. археологически, архитектурни и други резервати и обекти, обявени за недвижими паметници на културата;

3. райони с неблагоприятни инженерно-геоложки условия (свлачища, срутища и др.), когато е икономически нецелесъобразно тяхното отстраняване или укрепване;

4. райони с открит карст;

5. терени над консервирани или ликвидирани минни изработки, за които съществува опасност от слягане или пропадане;

6. пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, и в радиус 1000 метра от водоизточници за питейно-битови нужди без определени санитарно-охранителни зони и/или когато съществува риск от замърсяване на повърхностни и/или подземни водни тела и водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване;

7. находища на подземни богатства, включени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства;

8. речните легла, крайбрежните заливаеми ивици на реките, принадлежащите земи на язовирите и водоемите, защитни диги на не по-малко от 250 - 500 м.

(3) Обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, чрез директно изгаряне се извършва съгласно приложение № 1.

Чл. 7. (1) При обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, чрез загробване в трупна яма се спазват следните изисквания:

1. не се допуска замърсяване на въздуха, почвата, подземните и/или повърхностните води в района;

2. теренът спрямо най-близко разположеното населено място да бъде на противоположната страна на посоката на преобладаващите в съответния район ветрове;

3. стените и дъното на ямата са с надеждна хидроизолация, като се документират използването на материалите и техническите им характеристики;

4. в планински райони, в райони с дълбочина на нивото на подземните води, по-малко от 10 м от повърхността, и в райони със значителен потенциален риск от наводнения дъното на ямата се изгражда на не по-малко от 3 - 5 м над нивото на подземните води;

5. повърхността на ямата се покрива с бетонна плоча с отвор, покрит плътно със заключващ се метален капак;

6. дъното на ямата се покрива с 2 - 3 см пласт от негасена вар;

7. при поставяне в ямата на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, всеки ред се напръсква с биоцид, разрешен за предоставяне на пазара по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси или на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ, L 167, 27.6.2012 г.) за продуктов тип 2 с доказано спороцидно действие, при спазване на условията на издаденото разрешение и на изискванията, посочени на етикета;

8. след напълване на ямата повърхността ѝ се покрива с най-малко 50 см пръст;

9. мястото се обозначава с табела с надпис "Трупна яма".

(2) При обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, чрез загробване в трупна траншея се спазват следните изисквания:

1. по ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7;

2. обемът на трупната траншея трябва да бъде не по-малко от:

а) 1,5 куб. м - за едно възрастно едро преживно или еднокопитно животно;

б) 0,3 куб. м - за една свиня или едно дребно преживно животно;

в) 2 куб. м - за един тон птици или лагоморфни;

3. след напълване на траншеята повърхността ѝ се покрива с хидроизолационен материал и най-малко 2 м пръст;

4. мястото се обозначава с табела с надпис "Трупна траншея".

Чл. 8. (1) При издаване на заповед за унищожаване на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, от директора на съответната ОДБХ собственикът на обекта в срок до 24 часа от нейното получаване подава заявление за обезвреждане до кмета на съответната община по образец съгласно приложение № 2.

(2) Кметът на общината в срок до 24 часа от получаване на заявлението по ал. 1 писмено уведомява заявителя, като посочва терена, на който ще се извърши обезвреждането.

(3) Обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва под контрола на съответните служители на ОДБХ.

Чл. 9. (1) При невъзможност за обезвреждане на терени на територията на дадена община поради увеличаване капацитета на животновъдните обекти кметът на общината уведомява областната епизоотична комисия и предприема действия по чл. 5 за одобряване на допълнителни терени.

(2) В случаите, в които на територията на дадена община се установи, че няма допълнителни терени, отговарящи на изискванията на чл. 6, се предприемат действия по реда на чл. 4, ал. 2 - 5.

(3) Допълнителните терени се одобряват в 3-месечен срок от актуализацията на анализа по чл. 4, ал. 1.

Чл. 10. (1) Лицата, които изпълняват дейностите по обезвреждане на страничните животински продукти и на продукти, получени от тях, включително и лицата, които ги транспортират, работят с лични предпазни средства съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.) и се спазват изискванията на приложение № 3.

(2) Транспортните средства за транспортиране на страничните животински продукти и на продукти, получени от тях, използваният инструментариум и инвентар подлежат на деконтаминация съгласно приложение № 4.