СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДОГОВОРИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (Ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 7 октомври 2020 г. - ДВ, бр. 89 от 2020 г. В сила за Република България от 1
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДОГОВОРИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(Ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 7 октомври 2020 г. - ДВ, бр. 89 от 2020 г. В сила за Република България от 13 декември 2020 г.)
Обн. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2021г.
Договарящите страни
Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения и Словашката република,
Като имат предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и общите принципи на правото на Съюза,
Като имат предвид правилата на обичайното международно право, кодифицирани във Виенската конвенция за правото на договорите (ВКПД),
Като припомнят, че в решението си по дело C-478/07 Budĕjovický Budvar Съдът на Европейския съюз (наричан по-долу "Съдът на ЕС") постанови, че разпоредбите на международен договор, сключен между две държави членки, не могат да се прилагат в отношенията между тях, ако се окажат в противоречие с Договорите на ЕС,
Като имат предвид, че в съответствие със задълженията си да приведат правния си ред в съответствие с правото на Съюза държавите членки трябва да изведат необходимите последици от правото на Съюза съгласно тълкуването в решението на Съда на ЕС по дело C-284/16 Achmea (наричано по-долу "решението по делото Achmea"),
Като имат предвид, че клаузите за арбитраж между инвеститор и държава в двустранни инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз (наричани по-долу "двустранни инвестиционни договори в рамките на ЕС"), са в противоречие с Договорите на ЕС и поради тази несъвместимост не могат да бъдат прилагани след датата, на която последната от страните по двустранен инвестиционен договор в рамките на ЕС е станала държава - членка на Европейския съюз,
Като споделят общото разбиране, изразено в настоящото споразумение между страните по Договорите на ЕС и двустранните инвестиционни договори в рамките на ЕС, че в резултат на това такава клауза не може да бъде правно основание за Арбитражно производство,
Като осъзнават, че настоящото споразумение следва да обхваща всички арбитражни производства между инвеститор и държава, основани на двустранни инвестиционни договори в рамките на ЕС на основание на която и да е арбитражна конвенция или правила, включително Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенцията МЦРИС) и арбитражните правила на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, арбитражните правила на Постоянния арбитражен съд (ПАС), арбитражните правила на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара (СТК), арбитражните правила на Международната търговска камара (МТК), арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ) и ad hoc арбитража,
Като отбелязват, че определени двустранни инвестиционни договори в рамките на ЕС, включително техните клаузи за удължаване на защитата, вече са прекратени двустранно, а други двустранни инвестиционни договори в рамките на ЕС са били прекратени едностранно и срокът на прилагане на техните клаузи за удължаване на защитата е изтекъл,
Като се съгласяват, че настоящото споразумение не засяга въпроса за съвместимостта на материалноправните разпоредби на двустранните инвестиционни договори в рамките на ЕС с Договорите на ЕС,
Като имат предвид, че настоящото споразумение се отнася до двустранните инвестиционни договори в рамките на ЕС; то не обхваща производствата в рамките на ЕС въз основа на член 26 от Договора за енергийната харта. Европейският съюз и неговите държави членки ще разгледат този въпрос на по-късен етап,
Като имат предвид, че когато инвеститори от държавите членки упражняват една от основните свободи, като свободата на установяване или свободното движение на капитали, те действат в приложното поле на правото на Съюза и следователно се ползват от закрилата, предоставена от тези свободи, и в зависимост от случая, от съответното вторично законодателство, от Хартата на основните права на Европейския съюз и от общите принципи на правото на Съюза, които включват по-специално принципите на недискриминация, пропорционалност, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания (Решение на Съда на ЕС по дело Pfleger, C-390/12, т. 30 - 37). Когато държава членка приеме мярка, която противоречи на една от основните свободи, гарантирани от правото на Съюза, тази мярка попада в приложното поле на правото на Съюза и основните права, гарантирани от Хартата, също се прилагат (Решение на Съда на ЕС по дело Online Games Handels, C-685/15, т. 55 и 56),
Като припомнят, че съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки са длъжни да осигурят средства за защита, които са достатъчни за осигуряване на ефективна правна защита на правата на инвеститорите съгласно правото на Съюза. По-специално всяка държава членка трябва да гарантира, че нейните съдилища, по смисъла на правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита (Решение на Съда на ЕС по дело Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C-64/16, т. 31 - 37),
Като припомнят, че спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение съгласно член 273 ДФЕС не се отнасят до законосъобразността на мярката, която е предмет на арбитражно производство между инвеститор и държава въз основа на Двустранен инвестиционен договор, обхванат от настоящото споразумение,
Като имат предвид, че разпоредбите на настоящото споразумение не засягат възможността Европейската комисия или държава членка да заведе дело пред Съда на Европейския съюз на основание членове 258, 259 и 260 ДФЕС,
Като припомнят, че с оглед на заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 11 юли 2017 г. държавите членки и Комисията без неоправдано забавяне ще засилят обсъжданията с цел по-добро осигуряване на пълна, силна и ефективна закрила на инвестициите в рамките на Европейския съюз. Тези обсъждания включват оценка на съществуващите процеси и механизми за разрешаване на спорове, както и на необходимостта и - ако такава необходимост се установи - на начините за създаване на нови или за подобряване на съществуващите инструменти и механизми съгласно правото на Съюза,
Като припомнят, че настоящото споразумение не засяга допълнителните мерки и действия, които могат да бъдат необходими в рамките на правото на Съюза, за да се гарантира по-високо ниво на закрила на трансграничните инвестиции в рамките на Европейския съюз и да се създаде по-предвидима, стабилна и ясна регулаторна среда за насърчаване на инвестициите в рамките на вътрешния пазар,
Като имат предвид, че позоваванията на Европейския съюз в настоящото споразумение следва да се разбират и като позовавания на съществувалата преди него Европейска икономическа общност и впоследствие Европейската общност, до замяната на последната от Европейския съюз,
Се споразумяха за следното:
Раздел I.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Определения
Член 1
За целите на настоящото споразумение се прилагат следните определения:
1) "Двустранен инвестиционен договор" означава всеки инвестиционен договор, посочен в приложение А или Б;
2) "Арбитражно производство" означава всяко производство пред арбитражен съд, конституиран с цел уреждане на спор между инвеститор от една държава - членка на Европейския съюз, и друга държава - членка на Европейския съюз, в съответствие с Двустранен инвестиционен договор;
3) "Клауза за арбитраж" означава клауза за арбитраж между инвеститор и държава, предвидена в Двустранен инвестиционен договор и предвиждаща Арбитражно производство;
4) "Приключено арбитражно производство" означава всяко Арбитражно производство, приключило със споразумение или с окончателно решение, постановено преди 6 март 2018 г., при което:
а) решението е надлежно изпълнено преди 6 март 2018 г., дори когато свързаното с него искане за присъждане на съдебни разноски не е било изпълнено, и на 6 март 2018 г. във връзка с това окончателно решение не е имало висящо производство за оспорване, обжалване, отмяна, обезсилване, изпълнение, преглед или друго подобно производство, или
б) решението е отменено или обезсилено преди датата на влизане в сила на настоящото споразумение;
5) "Висящо арбитражно производство" означава всяко Арбитражно производство, образувано преди 6 март 2018 г., което не може да се определи като Приключено арбитражно производство, независимо от фазата, на която се намира към датата на влизане в сила на настоящото споразумение;
6) "Ново арбитражно производство" означава всяко Арбитражно производство, образувано на или след 6 март 2018 г.;
7) "Клауза за удължаване на защитата" означава всяка разпоредба в Двустранен инвестиционен договор, която удължава защитата на инвестиции, направени преди датата на прекратяване на договора, за допълнителен срок.
Раздел II.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ДВУСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДОГОВОРИ
Прекратяване на Двустранните инвестиционни договори
Член 2
1. Двустранните инвестиционни договори, посочени в приложение А, се прекратяват съгласно условията, определени в настоящото споразумение.
2. За по-голяма яснота се пояснява, че Клаузите за удължаване на защитата в Двустранните инвестиционни договори, посочени в приложение А, се прекратяват в съответствие с параграф 1 от настоящия член и не пораждат правни последици.
Прекратяване на възможните последици на Клаузите за удължаване на защитата
Член 3
Клаузите за удължаване на защитата в Двустранните инвестиционни договори, посочени в приложение Б, се прекратяват с настоящото споразумение и не пораждат правни последици в съответствие с условията, определени в настоящото споразумение.
Общи разпоредби
Член 4
1. Договарящите страни потвърждават, че Клаузите за арбитраж са в противоречие с Договорите на ЕС и следователно са неприложими. В резултат на тази несъвместимост на Клаузите за арбитраж с Договорите на ЕС, от датата, на която последната от страните по Двустранен инвестиционен договор е станала държава - членка на Европейския съюз, Клаузата за арбитраж в този Двустранен инвестиционен договор не може да бъде правно основание за Арбитражно производство.
2. Прекратяването на Двустранните инвестиционни договори, посочени в приложение А, в съответствие с член 2 и прекратяването на Клаузите за удължаване на защитата в Двустранните инвестиционни договори, посочени в приложение Б, в съответствие с член 3 пораждат действие, за всеки такъв договор, веднага след влизането в сила на настоящото споразумение за съответните договарящи страни в съответствие с член 16.
Раздел III.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО ДВУСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДОГОВОРИ
Нови арбитражни производства
Член 5
Клаузите за арбитраж не могат да бъдат правно основание за Нови арбитражни производства.
Приключени арбитражни производства
Член 6
1. Независимо от член 4, настоящото споразумение не засяга Приключените арбитражни производства. Тези производства не се възобновяват.
2. Освен това настоящото споразумение не засяга никое споразумение за доброволно уреждане на спор, който е предмет на Арбитражно производство, образувано преди 6 март 2018 г.
Задължения на договарящите страни във връзка с Висящи арбитражни производства и Нови арбитражни производства
Член 7
Когато договарящите страни са страни по Двустранните инвестиционни договори, въз основа на които са били образувани Висящи арбитражни производства или Нови арбитражни производства, те:
а) информират, като си сътрудничат помежду си и въз основа на изявлението в приложение В, арбитражните съдилища относно правните последици от решението Achmea, описани в член 4; и
б) когато са страни по съдебни производства във връзка с арбитражно решение, постановено въз основа на Двустранен инвестиционен договор, искат от компетентния национален съд, включително в която и да е трета държава, в зависимост от случая, да отмени арбитражното решение, да го обезсили или да се въздържи от признаване и изпълнение на решението.
Преходни мерки във връзка с Висящи арбитражни производства
Член 8
1. Когато инвеститор е страна по Висящо арбитражно производство и не е оспорил пред компетентния национален съд мярката, която е предмет на спора, се прилагат преходните мерки по членове 9 и 10.
2. Когато преди датата на влизане в сила на настоящото споразумение е прието с окончателно решение, че спорната мярка не попада в обхвата на съответния Двустранен инвестиционен договор или не нарушава този Двустранен инвестиционен договор, преходните мерки, посочени в настоящия член, не се прилагат.
3. Когато Висящо арбитражно производство включва насрещни претенции от засегнатата договаряща страна, настоящият член и членове 9 и 10 се прилагат към тези претенции mutatis mutandis.
4. Засегнатата договаряща страна и инвеститорът могат също така да се споразумеят за всеки друг подходящ начин за уреждане на спора, включително доброволно, при условие че това е в съответствие с правото на Съюза.
Структуриран диалог за Висящи арбитражни производства
Член 9
1. Инвеститор, който е страна по Висящо арбитражно производство, може да поиска от договарящата страна, която участва в това производство, да започне процедура за уреждане на спора съгласно настоящия член, при условие че:
а) Висящото арбитражно производство е било спряно по искане на инвеститора, и
б) ако във Висящото арбитражно производство вече е било постановено решение, но все още не е изпълнено окончателно, инвеститорът се задължи да не образува производство за неговото признаване, изпълнение или плащане в държава членка или в трета държава или, ако такова производство вече е започнало, да поиска то да бъде спряно.
Засегнатата договаряща страна отговаря писмено в срок от два месеца в съответствие с параграфи 2 - 4.
Всяка договаряща страна може също така да поиска от инвеститор, който участва във Висящо арбитражно производство, да започне процедура за уреждане на спора съгласно настоящия член. Инвеститорът може да приеме това писмено в срок от два месеца, ако са изпълнени условията, предвидени в първа алинея, букви а) и б).
Отговорът на засегнатата договаряща страна или приемането от инвеститора трябва да посочва, когато е приложимо, че по този начин се започва процедурата за уреждане на спора.
2. Процедура за уреждане на спор може да бъде започната само в срок от шест месеца от прекратяването съгласно член 2 или 3 от настоящото споразумение на Двустранния инвестиционен договор, въз основа на който е започнало Висящото арбитражно производство, чрез подаване на искане съгласно параграф 1 от настоящия член.
3. Процедура за уреждане на спор се започва, ако Съдът на ЕС или национален съд е приел в решение, което е станало окончателно, че държавната мярка, оспорвана в посоченото в параграф 1 производство, нарушава правото на Съюза.
4. Процедура за уреждане на спор не се започва, ако Съдът на ЕС или национален съд е приел в решение, което е станало окончателно, че държавната мярка, оспорвана в посоченото в параграф 1 производство, не нарушава правото на Съюза. Същото правило се прилага, ако Европейската комисия е приела решение, което е станало окончателно и в което се приема, че мярката не нарушава правото на Съюза.
5. Ако има висящо съдебно производство, чиято цел е да се постанови решение съгласно параграф 3 или 4, в отговора си съгласно параграф 1 засегнатата договаряща страна уведомява инвеститора за този факт. Започването на процедурата за уреждане на спора се спира докато съдебното производство приключи с окончателно решение. Засегнатата договаряща страна уведомява инвеститора за това решение в срок от две седмици. Същото правило се прилага, ако Европейската комисия е приела решение, което все още не е станало окончателно.
6. Процедура за уреждане на спор може да бъде започната, ако може да се установи възможно нарушение на правото на Съюза, предизвикано от държавна мярка, оспорвана в производството по параграф 1, и не се прилагат нито параграф 3, нито параграф 4.
7. Процедурата за уреждане на спор се наблюдава от безпристрастен посредник с цел страните да постигнат доброволно, законосъобразно и справедливо уреждане на спора, който е предмет на Арбитражното производство, без съдебно или арбитражно производство. Процедурата по уреждане на спор е безпристрастна и поверителна. Всяка страна по процедурата има право да изложи становището си.
8. Посредникът се назначава по взаимно съгласие от инвеститора и засегнатата договаряща страна - ответник в съответното Висящо арбитражно производство. Посредникът се избира измежду лица, чиято независимост и безпристрастност са извън съмнение и които притежават необходимата квалификация, включително задълбочено познаване на правото на Съюза. Той не може да бъде гражданин на държавата членка, в която е направена инвестицията, или на държавата членка по произход на инвеститора и не трябва да бъде в положение на конфликт на интереси. Ако в рамките на един месец от започването на процедурата за уреждане на спора не бъде постигнато взаимно съгласие за избора на безпристрастен посредник, инвеститорът или засегнатата страна - ответник в съответното Висящо арбитражно производство, иска от генералния директор на Правната служба на Европейската комисия да посочи бивш член на Съда на Европейския съюз, който, след като се консултира с всяка от страните по спора, определя лице, което отговаря на посочените в настоящия параграф критерии. Примерна таблица на възнаграждението на посредника се съдържа в приложение Г.
9. В срок от два месеца от назначаването си посредникът отправя искане към инвеститора и държавата членка, в която е направена инвестицията, да представят писмено становище. Когато процедурата по уреждане на спора е започнала въз основа на параграф 6, посредникът може да поиска от Европейската комисия да предостави в срок от два месеца консултация по относимите въпроси, свързани с правото на Съюза.
10. Посредникът организира по безпристрастен начин преговорите за уреждане на спора и подпомага страните с цел доброволно уреждане на спора в срок от шест месеца от назначаването си или в по-дълъг, определен от страните срок. Страните участват в този процес добросъвестно. Докато изпълнява задълженията си, посредникът взема надлежно предвид решенията на Съда на ЕС или на националните съдилища, както и решенията на Европейската комисия, които са станали окончателни, и консултациите, посочени в последното изречение на параграф 9. Посредникът също така взема предвид предприетите от засегнатата договаряща страна действия по изпълнение на съответните решения на Съда на ЕС, както и съдебната практика на Съда на ЕС относно размера на обезщетенията за вреди съгласно правото на Съюза.
11. Ако не бъде постигнато споразумение за доброволно уреждане на спора в срока, посочен в параграф 10, в срок от един месец страните по процедурата предлагат уреждане на спора, приемливо за тях. Всяко предложение се съобщава писмено и без неоправдано забавяне на другата страна по процедурата за становище. Посредникът организира на тази основа по-нататъшни преговори с цел намиране на взаимноприемливо решение на спора.
12. В срок от един месец от съобщаването на предложенията и като вземе предвид по-нататъшната размяна на мнения, посочена в параграф 11, посредникът изготвя окончателно писмено предложение за изменено споразумение за доброволно уреждане на спора. В срок от един месец от получаването на това предложение, всяка от страните по процедурата решава дали да приеме окончателното предложение и съобщава писмено решението си на другата страна.
13. Ако страна по процедурата не приеме окончателното предложение, тя без неоправдано забавяне представя писмено обяснение за причините за това на другата страна в процедурата, като всяка поверителна информация се заличава, когато е необходимо. Всяка страна по процедурата поема собствените си разноски и половината от възнаграждението на посредника и разноските, свързани с организирането на процедурата за уреждане на спора.
14. Ако бъде постигнато съгласие по условията на споразумението за уреждане на спора, страните по процедурата приемат тези условия по правно обвързващ начин без неоправдано забавяне. Условията на споразумението за уреждане на спора:
а) трябва да включват:
i) задължение за инвеститора да се откаже от арбитражния иск или да се откаже от изпълнението на решение, което вече е постановено, но все още не е изпълнено окончателно, или, когато е приложимо, да вземе предвид всяко обезщетение, платено по-рано във Висящото арбитражно производство, с цел избягване на двойно обезщетяване, и
ii) поемане на задължение за въздържане от образуване на Нови арбитражни производства, и
б) може да включват отказ от всички други права и претенции, свързани с мярката, която е предмет на производството, посочено в параграф 1.
Достъп до национални съдилища
Член 10
1. Инвеститорът има право на достъп до средствата за съдебна защита съгласно националното право срещу мярка, оспорвана във Висящо арбитражно производство, дори ако националните срокове за завеждане на дела са изтекли, в сроковете по параграф 2, при условие че:
а) инвеститорът се откаже от Висящото арбитражно производство и от всички права и претенции по съответния Двустранен инвестиционен договор или се откаже от изпълнението на решение, което вече е постановено, но все още не е изпълнено окончателно, и поеме задължение да се въздържа от образуването на Нови арбитражни производства:
i) в срок от шест месеца от прекратяването на Двустранния инвестиционен договор, въз основа на който е било образувано Висящото арбитражно производство, когато не е бил използван структуриран диалог съгласно член 9;
ii) в срок от шест месеца от датата, на която засегнатата договаряща страна е отхвърлила искането на инвеститора за започване на структуриран диалог съгласно член 9, параграфи 1 и 6; или
iii) в срок от шест месеца от датата, на която последната от страните е съобщила решението си по член 9, параграф 12, когато е бил използван структуриран диалог съгласно член 9;
б) достъпът до националния съд ще бъде използван за предявяване на претенции въз основа на националното право или правото на Съюза; и
в) когато е приложимо, не е постигнато споразумение за уреждане на спора в резултат на структурирания диалог съгласно член 9.
2. Счита се, че националните срокове за достъп до националните съдилища съгласно параграф 1 текат от датата, на която инвеститорът, в зависимост от случая, се откаже от Висящото арбитражно производство или се откаже от изпълнението на решение, което вече е постановено, но все още не е изпълнено окончателно, и поеме задължение да се въздържа от образуването на Нови арбитражни производства в съответствие с параграф 1, буква а), като продължителността на тези срокове е определената в приложимото национално право.
3. За по-голяма яснота се пояснява, че разпоредбите на Двустранните инвестиционни договори, прекратени съгласно настоящото споразумение, не се считат за част от приложимото право в производства, образувани пред национален съд съгласно настоящото споразумение.
4. За по-голяма яснота се пояснява, че разпоредбите на настоящия член не могат да се тълкуват като създаващи нови средства за съдебна защита, които не биха били достъпни за инвеститора съгласно приложимото национално право.
5. Националните съдилища вземат предвид всяко обезщетение, платено по-рано във Висящото арбитражно производство, с цел избягване на двойно обезщетяване.
Раздел IV.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Депозитар
Член 11
1. Генералният секретар на Съвета на Европейския съюз е депозитар на настоящото споразумение.
2. Генералният секретар на Съвета на Европейския съюз уведомява договарящите страни за:
а) всяко решение за временно прилагане в съответствие с член 17;
б) депозирането на всеки акт за ратифициране, приемане или одобряване в съответствие с член 15;
в) датата на влизане в сила на настоящото споразумение в съответствие с член 16, параграф 1;
г) датата на влизане в сила на настоящото споразумение за всяка договаряща страна в съответствие с член 16, параграф 2.
3. Генералният секретар на Съвета на Европейския съюз публикува настоящото споразумение в Официален вестник на Европейския съюз.
Приложения
Член 12
1. Приложенията към настоящото споразумение съставляват неразделна част от него.
2. Ако Двустранен инвестиционен договор, посочен в приложение А, не е в сила за съответните договарящи страни към датата на влизане в сила на настоящото споразумение, но инвестициите, направени преди прекратяването му, все още могат да попадат в приложното му поле съгласно неговата Клауза за удължаване на защитата, той се счита за Двустранен инвестиционен договор, посочен в приложение Б.
Резерви
Член 13
По настоящото споразумение не могат да се правят резерви.
Уреждане на спорове
Член 14
1. Споровете между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение се уреждат, ако е възможно, по взаимно съгласие.
2. Ако спор между договарящите страни не може да бъде уреден по взаимно съгласие в рамките на 90 дни, по искане на една от договарящите страни по него спорът се отнася до Съда на ЕС в съответствие с член 273 ДФЕС.
3. За по-голяма яснота се пояснява, че настоящият член съставлява специално споразумение между договарящите страни по смисъла на член 273 ДФЕС.
Ратифициране, одобряване или приемане
Член 15
Настоящото споразумение подлежи на ратифициране, одобряване или приемане.
Договарящите страни депозират своите инструменти за ратифициране, одобряване или приемане при депозитаря.
Влизане в сила
Член 16
1. Настоящото споразумение влиза в сила 30 календарни дни след получаването от депозитаря на втория документ за ратифициране, одобряване или приемане.
2. За всяка договаряща страна, която го ратифицира, приеме или одобри след влизането му в сила в съответствие с параграф 1, настоящото споразумение влиза в сила 30 календарни дни след датата на депозиране от тази договаряща страна на нейния документ за ратифициране, одобряване или приемане.
3. Когато договаряща страна, която е страна по Висящо арбитражно производство, ратифицира, одобри или приеме настоящото споразумение, тя трябва - преди влизането в сила на споразумението за тази договаряща страна - да уведоми другата страна в производството за това. Това съобщение включва сведения дали с това ратифициране, одобряване или приемане съответният Двустранен инвестиционен договор се прекратява или ратифицирането, одобряването или приемането от другата договаряща страна по този договор все още не е приключило.
Временно прилагане
Член 17
1. Договарящите страни могат да решат да прилагат настоящото споразумение временно в съответствие със собствените си конституционни изисквания. Договарящите страни уведомяват депозитаря за всяко такова решение.
2. Когато и двете страни по Двустранен инвестиционен договор са решили да прилагат настоящото споразумение временно, разпоредбите на настоящото споразумение започват да се прилагат по отношение на този договор след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на последното решение за временно прилагане.
Автентични текстове
Член 18
Настоящото споразумение, съставено в един оригинал на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, френски, чешки и хърватски език, като текстът на всички езици е еднакво автентичен, се депозира в архивите на депозитаря.
Съставено в Брюксел на пети май две хиляди и двадесета година.
Приложение А
За да се избегнат съмнения се пояснява, че всеки един от изброените в настоящото приложение Двустранни инвестиционни договори обхваща, в зависимост от случая, всяко изменение, протокол, приложение или размяна на писма към него.
СПИСЪК НА ДВУСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДОГОВОРИ, КОИТО СЕ ПРЕКРАТЯВАТ С НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Приложение Б
За да се избегнат съмнения се пояснява, че всеки един от изброените в настоящото приложение Двустранни инвестиционни договори обхваща, в зависимост от случая, всяко изменение, протокол, приложение или размяна на писма към него.
СПИСЪК НА ДВУСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДОГОВОРИ, КОИТО ВЕЧЕ СА БИЛИ ПРЕКРАТЕНИ И ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОИТО МОЖЕ ДА Е В СИЛА КЛАУЗА ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ЗАЩИТАТА
Приложение В
ИЗЯВЛЕНИЕ, ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 7
Приложение Г
ПРИМЕРНА ТАБЛИЦА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО НА ПОСРЕДНИКА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9, ПАРАГРАФ 8, ПОСЛЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ