Държавен вестник, брой 98 от 17.XI

Чл. 3. (1) Насочването от дирекция "Социално подпомагане" за ползване на специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се извършва по желание на лицето, което то може да заяви в дирекцията по настоящия му адрес устно - на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път.

(2) Заявените по реда на ал. 1 желания за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се регистрират от дирекция "Социално подпомагане".

(3) За всяко лице, заявило желание за ползване на специализирана социална услуга, финансирана от държавния бюджет, насочването се извършва от определен от директора на дирекция "Социално подпомагане" социален работник в срок до 20 дни от заявяването на желанието за ползване на социална услуга.

Чл. 4. (1) Социалният работник по чл. 3, ал. 3 в срок до три работни дни от заявяване на желанието от лицето за ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, предлага дата и място за провеждане на среща, като те се съгласуват с лицето.

(2) Срещата по ал. 1 се провежда в срок до 5 работни дни в дирекция "Социално подпомагане", синхронно от разстояние в електронна среда или при желание на лицето - на мястото, където то пребивава, в случай че не може да бъде организирана среща по друг начин.

(3) Срещата по ал. 1 може да се проведе и в деня, в който лицето е заявило в дирекция "Социално подпомагане" своето желание за ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет.

(4) Информацията по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за социалните услуги се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането ѝ.

Чл. 5. С цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги, финансирани от държавния бюджет, социалният работник по чл. 3, ал. 3 може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, когато информацията не може да бъде изискана по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за социалните услуги или осигурена по служебен ред.

Чл. 6. (1) В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, е поставено под запрещение, то представя становището на своя попечител или настойник по чл. 91, ал. 1 от Закона за социалните услуги.

(2) В случай че лицето, поставено под запрещение, не може да представи становището по ал. 1, социалният работник, извършващ насочването, го изисква от попечителя или настойника.

Чл. 7. (1) Социалният работник по чл. 3, ал. 3 с участието на лицето изготвя предварителната оценка по чл. 73, ал. 1, т. 3 от Закона за социалните услуги.

(2) Предварителната оценка по ал. 1 се изготвя в писмен вид и се подписва от социалния работник и от лицето. При желание на лицето подписването на предварителната оценка може да бъде на мястото, където то пребивава.

(3) Предварителната оценка по ал. 1 се предоставя на лицето незабавно след подписването ѝ. Оценката може да бъде изпратена на лицето и по електронен път.

(4) В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, не желае да ползва предложените социални услуги, това се отразява в предварителната оценка.

(5) Когато предварителната оценка по ал. 1 не съдържа предложение за ползване на социални услуги или на социални услуги, които лицето е заявило желание да ползва, тя може да се обжалва от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 8. (1) Предварителната оценка по чл. 7, ал. 1 е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от дирекция "Социално подпомагане".

(2) Предварителната оценка по чл. 7, ал. 1 се представя от лицето на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик.

(3) Когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги, финансирани от държавния бюджет, предоставяни от един или няколко доставчици на социални услуги, то представя оригинал на предварителната оценка по чл. 7, ал. 1 на ръководителя на една от социалните услуги, а на ръководителите на останалите услуги предоставя копие от оценката.

(4) Всички предварителни оценки по чл. 7, ал. 1 се въвеждат в Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане след писмено съгласие на лицата.

Чл. 9. (1) Когато заявеното желание за ползване на социална услуга пред дирекция "Социално подпомагане" е от лице в кризисна ситуация, лице, пострадало от домашно насилие, или лице - жертва на трафик, лицето се насочва незабавно за ползване на подходящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет, като социалният работник по чл. 3, ал. 3 предприема необходимите действия по чл. 4, 5, 7 и 8. Когато лицето се придружава от дете и е негов родител или настойник/попечител, услугата се предоставя и на детето.

(2) Когато лицето, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик, заявило желание за ползване на социална услуга пред дирекция "Социално подпомагане", е бременна жена или майка на дете, ненавършило три години, тя се насочва незабавно за ползване на подходяща социална услуга, финансирана от държавния бюджет, заедно с детето. В случай че майката е придружена от друго свое дете, навършило три години, социалната услуга се предоставя и на него.

(3) При непосредствена опасност за живота на лицата, насочени по реда на ал. 1 и 2, и на техните деца дирекция "Социално подпомагане" или доставчикът на социалната услуга, която лицето е избрало да ползва, уведомява органите на Министерството на вътрешните работи по местонахождение на услугата.

Чл. 10. (1) Насочването от общината за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, се извършва по желание на лицето, което то може да заяви устно - на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път.

(2) Заявяването по ал. 1 се извършва до определените от кмета на общината по настоящия адрес на лицето структурни звена или служители.

(3) Заявените желания по ал. 1 се регистрират от общината, а когато са за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се регистрират в Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане от служител на общината, притежаващ осигурен достъп до системата.

(4) Насочването от общината за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, се извършва от определени със заповед на кмета на общината служители от общинската администрация, нейни структурни звена и/или от служители, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, в срок до 20 дни от заявяването на желанието за ползване на социална услуга.

(5) В случай че лицето по ал. 1 е лице в кризисна ситуация, лице, пострадало от домашно насилие, или лице - жертва на трафик, структурните звена или служителите по ал. 2 незабавно уведомяват дирекция "Социално подпомагане" на територията на общината за извършване на насочване, а при непосредствена опасност за живота на лицата уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 11. (1) Служителят по чл. 10, ал. 4 в срок до три работни дни от заявяване на желанието от лицето за ползване на социална услуга, която се финансира от държавния и/или от общинския бюджет, предлага дата и място за провеждане на среща, като те се съгласуват с лицето.

(2) Срещата по ал. 1 се провежда в срок до 5 работни дни в общината, структурните звена по чл. 10, ал. 2 или в друго, определено от кмета на общината място за насочване, синхронно от разстояние в електронна среда или при желание на лицето - на мястото, където то пребивава, в случай че не може да бъде организирана среща по друг начин.

(3) Срещата може да се проведе и в деня, в който лицето е заявило в общината своето желание да ползва социална услуга, която се финансира от държавния и/или общинския бюджет.

(4) Информацията по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за социалните услуги се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането ѝ.

Чл. 12. С цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги служителят по чл. 10, ал. 4 може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, която се финансира от държавния и/или общинския бюджет, когато информацията не може да бъде изискана по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за социалните услуги или осигурена по служебен ред.

Чл. 13. (1) Служителят по чл. 10, ал. 4 с участието на лицето изготвя предварителната оценка по чл. 73, ал. 1, т. 3 от Закона за социалните услуги.

(2) Предварителната оценка по ал. 1 се изготвя в писмен вид и се подписва от служителя по чл. 10, ал. 4 и от лицето. При желание на лицето подписването на предварителната оценка може да бъде на мястото, където то пребивава.

(3) Предварителната оценка по ал. 1 се предоставя на лицето незабавно след подписването ѝ. Оценката може да бъде изпратена на лицето и по електронен път.

(4) В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, която се финансира от държавния и/или общинския бюджет, не желае да ползва предложените социални услуги, това се отразява в предварителната оценка.

(5) Когато предварителната оценка по ал. 1 не съдържа предложение за ползване на социални услуги или на социални услуги, които лицето е заявило желание да ползва, тя може да се обжалва от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 14. (1) Предварителната оценка по чл. 13, ал. 1 е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от общината.

(2) Предварителната оценка по чл. 13, ал. 1 се представя от лицето на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния и/или общинския бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик.

(3) Когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, предоставяни от един или няколко доставчици на социални услуги, то представя оригинал на предварителната оценка по чл. 13, ал. 1 на ръководителя на една от социалните услуги, а на ръководителите на останалите услуги предоставя копие от оценката.

(4) Всички предварителни оценки по чл. 13, ал. 1, които съдържат предложение за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се въвеждат в Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане след писмено съгласие на лицата.

Чл. 15. В случаите по чл. 77, ал. 4 от Закона за социалните услуги, в които не се извършва насочване и не се изготвя предварителна оценка, лицето с увреждане представя на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик, издаденото му направление за предоставяне на социални услуги и изготвената му индивидуална оценка на потребностите по Закона за хората с увреждания.

Чл. 16. (1) Предварителните оценки по чл. 7, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 са валидни:

1. за социалните услуги, които се ползват краткосрочно - до един месец от датата на подписването им;

2. за социалните услуги, които се ползват средносрочно и дългосрочно, с изключение на тези за резидентна грижа - до два месеца от датата на подписването им;

3. за социалните услуги за резидентна грижа - до три месеца от датата на подписването им.

(2) При изчисляването на сроковете по ал. 1 не се взема предвид времето, през което:

1. лицето е било на болнично лечение;

2. лицето е включено в списъка на чакащите лица за ползване на съответната социална услуга по чл. 79 от Закона за социалните услуги;

3. за ползването на съответната социална услуга са въведени ограничения поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка;

4. предварителната оценка е била обжалвана от лицето.

Чл. 17. (1) Лицата, желаещи да ползват социални услуги, които не се финансират от държавния и/или общинския бюджет, заявяват желанието си пред избрания от тях частен доставчик на социални услуги.

(2) Частните доставчици на социални услуги са длъжни:

1. да предоставят информацията, съдействието и консултацията по чл. 73, ал. 1 от Закона за социалните услуги относно желаната от лицето услуга в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането на информацията;

2. да водят регистър на заявените желания за ползване на предоставяните от тях социални услуги.

(3) В случай че лицето по ал. 1 е лице в кризисна ситуация, лице, пострадало от домашно насилие, или лице - жертва на трафик, частният доставчик незабавно уведомява дирекция "Социално подпомагане" по местонахождение на предоставяната от него социална услуга за извършване на насочване, а при непосредствена опасност за живота на лицата уведомява органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 18. (1) Всеки доставчик на социални услуги, избран по реда на чл. 78 от Закона за социалните услуги от лице, което желае да ползва социална услуга, е длъжен да му предостави информация относно:

1. подробно описание на социалните услуги, които предоставя;

2. опита на доставчика в предоставянето на тези социални услуги;

3. служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на социалните услуги, и тяхната квалификация;

4. условията и правилата за ползване на услугите;

5. процедурата за подаване на жалби.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането ѝ.

Чл. 19. (1) В случаите по чл. 78, ал. 5, т. 1 от Закона за социалните услуги доставчикът на социалната услуга, която се финансира от държавния бюджет:

1. информира дирекция "Социално подпомагане" или общината за избора на лицето и че не може да му предостави исканите социални услуги;

2. информира лицето за всички социални услуги, които доставчикът има право да предоставя;

3. при желание от страна на лицето го информира за търсените от него социални услуги, които се предоставят с финансиране от държавния бюджет.

(2) Когато насочването за ползване на социални услуги се извършва с направление или заповед, издадени по реда на Закона за закрила на детето и нормативните актове за неговото прилагане, доставчиците на тези социални услуги, когато се финансират от държавния бюджет и за които е извършено насочването, нямат право на отказ по чл. 78, ал. 5, т. 1 от Закона за социалните услуги.

Чл. 20. (1) В случаите по чл. 78, ал. 5, т. 2 от Закона за социалните услуги доставчикът на социалната услуга, която се финансира от държавния бюджет, в срок до 5 работни дни изпраща индивидуалната оценка на потребностите и мотивиран отказ за предоставяне на услугата на дирекция "Социално подпомагане" или общината, извършила насочването, и на лицето, а индивидуален план за подкрепа не се изготвя.

(2) В случаите по чл. 15 индивидуалната оценка на потребностите и мотивираният отказ за предоставяне на социалната услуга се изпращат на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания, и на лицето с увреждане.

(3) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс от:

1. лицето;

2. дирекция "Социално подпомагане", извършила насочването или издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания;

3. общината, извършила насочването.

(4) До приключване на процедурата по обжалването доставчикът на социалната услуга, направил отказа по ал. 1, предлага на лицето тези дейности, чрез които е възможно да бъде подкрепено в рамките на услугата въз основа на изготвената му индивидуална оценка на потребностите.

(5) Алинеи 1, 2, 3 и 4 не се прилагат в случаите на настаняване по чл. 95 от Закона за социалните услуги.

Чл. 21. (1) В случаите, в които отказът за предоставяне на социална услуга не е обжалван по реда на чл. 20, ал. 3, дирекция "Социално подпомагане" или общината до 30 дни от изтичането на срока за обжалване на отказа предприема действия за съдействие на лицето за избор на подходяща за него социална услуга, финансирана от държавния бюджет, като до избора на друга услуга доставчикът, направил отказа, предлага на лицето тези дейности, чрез които е възможно да бъде подкрепено в рамките на услугата въз основа на изготвената му индивидуална оценка на потребностите.

(2) След избора от лицето на друга социална услуга, финансирана от държавния бюджет, доставчикът на тази услуга организира изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите.

(3) Алинея 1 не се прилага в случаите на настаняване по чл. 95 от Закона за социалните услуги.

Чл. 22. (1) Доставчиците на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, поддържат информация за отказите по чл. 78, ал. 5 от Закона за социалните услуги.

(2) Анализът на отказите по чл. 78, ал. 5 от Закона за социалните услуги е част от мониторинга на дейностите по осигуряване на достъп до социалните услуги, който се извършва от кмета на общината, и е част от ежегодния общински анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги.

Чл. 23. Финансираните от държавния бюджет социални услуги за подкрепа за формиране на родителски умения, за консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца и за ранна интервенция на уврежданията за деца могат да се ползват от лицата и без насочване от дирекция "Социално подпомагане" или от общината.

Чл. 24. (1) Лицата без гражданство и лицата, търсещи международна закрила, които не могат по обективни причини да удостоверят настоящ адрес, както и бездомните лица и лицата, които поради здравословни и/или психични проблеми не могат да удостоверят настоящ адрес, се насочват от дирекция "Социално подпомагане" или от общината по мястото на пребиваването им.

(2) Лицата без гражданство и лицата, търсещи международна закрила, които не могат по обективни причини да удостоверят настоящ адрес, както и бездомните лица и лицата, които поради здравословни и/или психични проблеми не могат да удостоверят настоящ адрес, могат да ползват социални услуги по мястото на пребиваването им.

Чл. 25. (1) Доставчикът на социални услуги, избран от лицето по реда на чл. 78, ал. 2, 3 или 4 от Закона за социалните услуги, организира изготвянето на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицето.

(2) Индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се изготвят в срок до 20 дни от заявяването на желанието на лицето да ползва социалната услуга от избрания от него доставчик от екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги и с участието на лицето. Информацията се представя на лицето в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането ѝ.

(3) Срокът по ал. 2 е до 30 дни, когато лицето по обективни причини не може да участва при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа или когато лицето писмено е поискало удължаване на срока.

(4) В екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги задължително се включват минимум двама служители, осъществяващи дейност по предоставяне на социалната услуга, чиято квалификация се определя в зависимост от изискванията за предлаганата социална услуга.

(5) В случаите по чл. 79, ал. 1 от Закона за социалните услуги на лицето не се изготвят индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа.

Чл. 26. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в съответствие с чл. 6 от Закона за социалните услуги.

(2) Екипът по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги изготвя индивидуалната оценка на потребностите, прилагайки правилата и методите на работа при предоставяне на услугата (интервюта, тестове, срещи и интервюта с роднини и близки на лицето, проучване на документи и становища на специалисти, анализ на домашната/семейната среда, наблюдения и/или други методи по преценка на екипа).

(3) Индивидуалната оценка на потребностите се подписва от членовете на екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги и от лицето.

(4) Индивидуалната оценка на потребностите се предоставя незабавно на лицето, а в срок до 5 работни дни се предоставя на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2, 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или от общината.

(5) В случаите по чл. 15 индивидуалната оценка на потребностите се предоставя на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания, и на лицето с увреждане.

Чл. 27. (1) Индивидуалният план за подкрепа се изготвя въз основа на индивидуалната оценка на потребностите от екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги, изготвил оценката, и с участието на лицето.

(2) Индивидуалният план за подкрепа се подписва от членовете на екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги и от лицето.

(3) Индивидуалният план за подкрепа се предоставя незабавно на лицето, а в срок до 5 работни дни се предоставя на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2, 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или от общината.

(4) В случаите по чл. 15 индивидуалният план за подкрепа се предоставя на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания, и на лицето с увреждане.

Чл. 28. (1) Индивидуалният план за подкрепа включва:

1. целите, които трябва да се постигнат за удовлетворяване на потребностите на лицето;

2. конкретните дейности съобразно вида и профила на социалната услуга за постигане на целите за удовлетворяване на потребностите на лицето, тяхната продължителност и периодичност, както и лицата, включени в изпълнението им;

3. препоръки за дейности за подкрепа с участието на семейството и близките в домашна среда (в случай на необходимост);

4. мерки за извеждане от социална услуга за резидентна грижа (в случай че лицето ползва социална услуга за резидентна грижа);

5. резултатите, които следва да се постигнат;

6. сроковете за изпълнение на дейностите;

7. други предложения на екипа.

(2) В зависимост от конкретните индивидуални потребности на лицето и вида и профила на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа в дейностите по ал. 1, т. 2 се включват дейности за задоволяване на всички или част от следните потребности:

1. ежедневни потребности;

2. здравни потребности;

3. образователни потребности;

4. рехабилитационни потребности;

5. потребности в свободното време;

6. потребности от контакти със семейството, приятелите, близки и други лица;

7. други потребности в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите.

Чл. 29. За задоволяване на здравните потребности на лице, ползващо социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или интегрирана здравно-социална услуга в домашна среда, в индивидуалния план за подкрепа задължително се включва план за здравни грижи, изготвен от лице с подходящо медицинско образование, който включва:

1. медицинска история;

2. необходими превантивни мерки;

3. наличие на алергии;

4. потребности от зъболечение;

5. потребности от лечение или оздравителни програми;

6. имунизации и наблюдение;

7. хранене и диети;

8. рехабилитация;

9. лична хигиена.

Чл. 30. (1) В зависимост от конкретните потребности на лицето и при негово желание в индивидуалния план за подкрепа могат да бъдат включени препоръки за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи по чл. 131 от Закона за социалните услуги.

(2) В зависимост от конкретните потребности на лицето и неговото семейство и близки и при писмено желание от тяхна страна в индивидуалния план за подкрепа се включват и дейности за подкрепа на семейството и близките на лицето.

Чл. 31. (1) В случаите по чл. 81, ал. 3 от Закона за социалните услуги индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се изготвят в съответствие с чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от екип от служители, определени от доставчиците на всички социални услуги, които лицето е избрало да ползва, и с участието на лицето.

(2) Координацията при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа се осъществява от определен от екипа по ал. 1 доставчик на една или повече от избраните от лицето социални услуги.

(3) Индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се изготвят в срока по чл. 25, ал. 2, като при избор на допълнителна социална услуга от лицето оценката и планът се актуализират в същия срок.

(4) Доставчикът по ал. 2 предоставя индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2, 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или общината.

(5) В случаите по чл. 15 индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се предоставят на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания.

Чл. 32. (1) В случаите по чл. 81, ал. 3 от Закона за социалните услуги всеки доставчик, който предоставя социални услуги на лицето, определя служител, който отговаря за изпълнението на плана по чл. 28.

(2) Координацията на изпълнението на индивидуалния план за подкрепа се осъществява от доставчика по чл. 31, ал. 2.

Чл. 33. (1) Индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се актуализират по реда за изготвянето им.

(2) Всяко лице, което ползва социална услуга, може да поиска актуализиране на своите индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа, като доставчикът е длъжен да изготви актуализирана оценка и в зависимост от изводите да изготви актуализиран план за подкрепа или да потвърди съществуващия план.

(3) Искането по ал. 2 може да бъде направено:

1. не по-рано от два месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана - при краткосрочно и средносрочно ползване на социални услуги;

2. не по-рано от 4 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана - при дългосрочно ползване на социални услуги.

Чл. 34. (1) В случай че лицето, което ползва социална услуга, не е поискало актуализиране по реда на чл. 33, ал. 2 и 3, доставчикът на социалната услуга е длъжен да изготви актуализирана индивидуална оценка на потребностите и актуализиран индивидуален план за подкрепа:

1. не по-късно от 3 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга - при краткосрочно ползване на социална услуга;

2. не по-късно от 4 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга - при средносрочно ползване на социална услуга;

3. не по-късно от 6 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана - при дългосрочно ползване на социална услуга;

4. не по-късно от 12 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана - при ползване на социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица.

(2) В случай че преди изтичането на сроковете по ал. 1 лицето е прекратило ползването на социалната услуга, не се изготвя актуализация на оценката и плана.

Чл. 35. (1) Извън случаите по чл. 34, ал. 1 индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа могат да се актуализират и при необходимост.

(2) В случаите по чл. 81, ал. 3 от Закона за социалните услуги всеки доставчик, който предоставя социални услуги на лицето, може да инициира актуализиране на оценката и плана при необходимост.

Чл. 36. (1) Актуализираната индивидуална оценка на потребностите и актуализираният индивидуален план за подкрепа се предоставят на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2, 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или общината.

(2) В случаите по чл. 15 актуализираната индивидуална оценка на потребностите и актуализираният индивидуален план за подкрепа се предоставят на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания.

Чл. 37. (1) В случай че след актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа лицето желае да прекрати ползването на социалната услуга, доставчикът е длъжен да предостави актуализираните оценка и план, заедно с препоръки, на лицето и на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2, 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или общината.

(2) В случаите по чл. 15 оценката, планът и препоръките по ал. 1 се предоставят на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания.

Чл. 38. (1) До 30 дни преди изтичане на срока на договора за ползване на социална услуга доставчикът на услугата изготвя доклад за оценка, с която се установява дали са постигнати резултатите, включени в индивидуалния план за подкрепа на лицето.

(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на:

1. лицето;

2. дирекция "Социално подпомагане", извършила насочването или издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания;

3. общината, извършила насочването.

Чл. 39. (1) Доставчикът на социални услуги е длъжен да предостави на лицето, което е избрало да ползва предоставяните от него услуги, проект на договор за ползване на социални услуги.

(2) След постигане на съгласие лицето и/или негов законен представител и доставчикът на социални услуги сключват в писмена форма договор за ползване на социални услуги.

(3) Индивидуалният план за подкрепа е неразделна част от договора по ал. 2.

Чл. 40. Договорът по чл. 39, ал. 2 задължително урежда:

1. предмет на договора - вид, профил и продължителност на социалната услуга, която се предоставя;

2. начин и място на предоставяне на социалната услуга;

3. права и задължения на страните по договора;

4. размер на таксата за ползване на социалната услуга, определена по съответния приложим за конкретната услуга ред (само в случаите, в които се дължи такса);

5. срок на договора;

6. начин за заплащане на таксата за ползване на социалната услуга (само в случаите, в които се дължи такса);

7. начин за прекратяване и продължаване на договора.

Чл. 41. Договорът за ползване на социални услуги се прекратява:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма;

2. с изтичане на срока на договора;

3. при смърт на лицето;

4. при прекратяване на социалната услуга;

5. при прекратяване на дейността на лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 от Закона за социалните услуги или при отнемане на лиценза им за предоставяне на социалната услуга;

6. едностранно от лицето със 7-дневно писмено предизвестие, отправено до доставчика на социалната услуга;

7. при постигане на заложените в индивидуалния план за подкрепа на лицето резултати;

8. при общо съгласие между доставчика и лицето за невъзможност за постигане на резултатите, заложени в индивидуалния план за подкрепа на лицето (след извършване на актуализирана индивидуална оценка на потребностите);

9. в случаите по чл. 102, ал. 2 от Закона за социалните услуги.

Чл. 42. В случай че оценката по чл. 38 установи необходимост от продължаване на ползването на социалните услуги от лицето и при желание от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава.

Чл. 43. (1) Доставчикът на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, в срок до 5 работни дни уведомява дирекция "Социално подпомагане" за всеки сключен или продължен договор за ползване на социални услуги чрез въвеждане на информация в интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане.

(2) Доставчикът на социална услуга, която се финансира от общинския бюджет, в срок до 5 работни дни уведомява общината, извършила насочването, за всеки сключен или продължен договор за ползване на социални услуги.

Чл. 44. (1) В случаите по чл. 30, ал. 1 доставчикът на социалната услуга организира и координира изготвянето на съвместен план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи по чл. 132, ал. 1 от Закона за социалните услуги.

(2) Координацията при изготвянето на съвместния план, когато лицето ползва повече от една социална услуга, се осъществява от доставчика, определен от екипа по чл. 45, ал. 1.

Чл. 45. (1) Съвместният план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи по чл. 132, ал. 1 от Закона за социалните услуги се изготвя от екип от служители, определени от всеки орган, институция и доставчик, който отговаря за дейностите и услугите за лицето, и с участието на лицето. Информацията се представя на лицето в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането ѝ.

(2) При изготвяне на съвместния план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи задължително се обсъждат оценки, анализи, планове, предписания и/или други документи, изготвени от органите, институциите и доставчиците, с цел оказване на подкрепа на лицето.

(3) Съвместният план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи се изготвя в 20-дневен срок от сключването на договора по чл. 39, ал. 2.

(4) Срокът по ал. 3 е до 30 дни, когато лицето по обективни причини не може да участва при изготвянето на съвместния план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи или когато лицето писмено е поискало удължаване на срока.

Чл. 46. (1) Ръководството и координацията на изготвянето на съвместен план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи на лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги се осъществяват от дирекция "Социално подпомагане".

(2) В случаите по чл. 30, ал. 1 доставчикът на социалната услуга уведомява дирекция "Социално подпомагане".

Чл. 47. (1) Съвместният план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи съдържа:

1. общите цели и резултати, които трябва да бъдат постигнати с цел удовлетворяване на потребностите на лицето;

2. задълженията на всеки орган, институция и доставчик, които предоставят дейности и услуги като част от интегрираната подкрепа от различни системи за лицето;

3. сроковете за изпълнение, оценка на изпълнението и актуализация на плана.

(2) Съвместният план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи се актуализира при включване на нови органи, институции и доставчици в интегрираното предоставяне на подкрепа на лицето, както и по искане на лицето или при промяна в потребностите му.

Чл. 48. (1) За изпълнението на съвместния план всеки орган, институция и доставчик, които предоставят дейности и услуги като част от интегрираната подкрепа от различни системи за лицето, определя служител, който отговаря за изпълнението на задълженията, определени в плана.

(2) Служителите по ал. 1 се включват в екип за управление на случай.

(3) Екипът за управление на случай се ръководи от водещ служител, определен от доставчика на социалната услуга, който отговаря за координацията при изготвянето на съвместния план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи.

Чл. 49. Водещият служител по чл. 48, ал. 3 отговаря за:

1. координацията на дейностите за осигуряване на подкрепата на лицето;

2. координацията и обмена на информация между всички членове на екипа;

3. координацията с дирекция "Социално подпомагане", общината и други институции;

4. проследяване на сроковете за изпълнение;

5. организацията на срещите на екипа.

Чл. 50. Координацията на изпълнението на съвместния план и ръководството на екипа за управление на случай за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи на лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги се осъществяват от водещ социален работник, определен от директора на дирекция "Социално подпомагане".

Чл. 51. (1) Служителите по чл. 32, ал. 1 се включват в екип за управление на случай при интегрирано предоставяне на подкрепа чрез социални услуги от различни доставчици.

(2) Екипът по ал. 1 се ръководи от служител, определен от доставчика по чл. 31, ал. 2.

Чл. 52. Служителят по чл. 51, ал. 2 отговаря за:

1. координацията на дейностите за осигуряване на подкрепата на лицето;

2. координацията и обмена на информация между всички членове на екипа;

3. координацията с дирекция "Социално подпомагане", общината и други институции;

4. проследяване на сроковете за изпълнение;

5. организацията на срещите на екипа.

Чл. 53. За ръководство на координацията и взаимодействието при интегрирано предоставяне на подкрепа чрез социални услуги от различни доставчици на лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя водещ социален работник.

Чл. 54. Лицата по чл. 92, ал. 1 от Закона за социалните услуги могат да заявят желание за ползване на заместваща грижа устно - на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път:

1. в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес - когато желанието е за ползване на финансирана от държавния бюджет заместваща грижа, която се предоставя в специализирана среда за осигуряване на резидентна грижа;

2. в общината по настоящия им адрес, когато:

а) желанието е за ползване на финансирана от общинския бюджет заместваща грижа;

б) желанието е за ползване на финансирана от държавния бюджет заместваща грижа, която се предоставя в домашна среда или в специализирана среда за осигуряване на дневна грижа.

Чл. 55. (1) Насочването, оценката на потребностите и подготовката на плана за подкрепа се извършват по реда на глава втора, раздел I и раздел II с участието на лицето, което основно полага грижи, и лицето, за което се иска осигуряване на заместваща грижа.

(2) В индивидуалния план за подкрепа се включва:

1. график за ползване на заместващата грижа в рамките на периода, за който ще се осигури;

2. начин за ползване на заместващата грижа (целодневно, включително няколко поредни дни, нощна грижа, съботно-неделно, денонощно, включително няколко поредни денонощия, почасово);

3. срок за ползване на заместващата грижа;

4. целите и резултатите, които трябва да се постигнат за удовлетворяване на потребностите на лицето.

Чл. 56. При спешни случаи поради инцидентно възникнала кризисна ситуация в семейството насочването за ползване на услугата, чрез която се осигурява заместваща грижа, се извършва в рамките на деня, в който е направено искането.

Чл. 57. (1) Семействата по чл. 26 от Закона за закрила на детето могат да заявяват желание за ползване на заместваща грижа по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

(2) Осигуряването на заместваща грижа от приемни семейства е по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.

Чл. 58. Заместваща грижа по чл. 92 от Закона за социалните услуги се осигурява при наличие на някое от следните условия:

1. заболяване на лицето, което обичайно полага грижата, без значение дали лечението ще се проведе в домашни условия или в болнично заведение, когато друг член на семейството не може да осигури адекватна грижа за лицето, за което се иска заместваща грижа;

2. необходимост от краткосрочно заместване по семейни причини на лицето, което обичайно полага грижата, когато друг член на семейството не може да осигури адекватна грижа за лицето, за което се иска заместваща грижа;

3. необходимост от осигуряване на лично време на лицето или семейството, което обичайно полага грижата;

4. необходимост от осигуряване на лично време на приемно семейство, при което има настанено дете по реда на Закона за закрила на детето;

5. участие на лицето, което обичайно полага грижата, в различни групи за подкрепа, обучения или други дейности;

6. лицето, за което е заявено желание за осигуряване на заместваща грижа, не ползва социалната услуга, чрез която се осигурява исканата заместваща грижа.

Чл. 59. (1) Заместваща грижа за деца се предоставя само в домашна среда и в специализирана среда, чрез която се осигурява дневна грижа.

(2) Заместваща грижа за деца в специализирана среда, чрез която се осигурява резидентна грижа, може да се предоставя само за деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа.

Чл. 60. (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга информиране и консултиране по чл. 15, т. 1 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт (когато услугата се предоставя мобилно);

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа (когато услугата е специализирана);

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 1 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 61. (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга застъпничество и посредничество по чл. 15, т. 2 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставянето на услугата, включително за придружаване на лицето, което я ползва;

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 2 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 62. Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга общностна работа по чл. 15, т. 3 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (само за организиране на предоставянето на услугата);

5. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставянето на услугата;

6. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя в общности или в групи на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

7. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

8. други специфични разходи, присъщи на услугата.

Чл. 63. (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга терапия и рехабилитация по чл. 15, т. 4 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт (когато услугата се предоставя мобилно);

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 4 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 64. (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга обучение за придобиване на умения по чл. 15, т. 5 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт (когато услугата се предоставя мобилно);

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа (когато услугата е специализирана);

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 5 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 65. (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга подкрепа за придобиване на трудови умения по чл. 15, т. 6 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставянето на услугата, включително за придружаване на лицето, което я ползва;

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 6 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 66. (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга дневна грижа по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи;

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата;

6. разходи за специализиран транспорт за лица с трайни увреждания;

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за осигуряване на храна за потребителите на социалната услуга;

9. разходи за осигуряване на санитарно-хигиенни материали и средства за предпазване от и предотвратяване на разпространението на заразни болести;

10. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

11. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

12. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 67. (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга резидентна грижа по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи;

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата;

6. разходи за транспорт, включително за специализиран транспорт за лица с трайни увреждания, когато услугата се предоставя на такива лица;

7. разходи за придружаване на лицата, които ползват услугата, с цел извършване на медицински прегледи и консултации, ползване на други социални услуги, посещения на лечебни заведения, образователни институции, административни и съдебни органи и др.;

8. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

9. разходи за осигуряване на помощни средства за комуникация, на подходящи указателни табели за ползващите услугата лица със слухови, зрителни или други физически затруднения, както и за поддържане на системи за повикване, снабдени с леснодостъпен бутон за алармен сигнал (когато за услугата се изисква наличие на такава система);

10. разходи за осигуряване на храна за потребителите на социалната услуга;

11. разходи за осигуряване на лекарствени продукти, санитарно-хигиенни материали и средства за предпазване от и предотвратяване на разпространението на заразни болести;

12. разходи за облекло (за потребителите на социалната услуга и за служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата);

13. разходи за учебници и учебни пособия (когато услугата се предоставя на деца и младежи в учебна възраст);

14. разходи за организация на свободното време на лицата, които ползват услугата - за организиране на културни, обучителни, спортни и други дейности;

15. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

16. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

17. разходи за болничен престой на придружител;

18. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 68. (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга осигуряване на подслон по чл. 15, т. 9 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи;

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата;

6. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставяне на услугата, както и за придружаване на лицата, които я ползват;

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за осигуряване на храна за потребителите на социалната услуга;

9. разходи за облекло (за потребителите на социалната услуга и за служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата);

10. разходи за осигуряване на лекарствени продукти, санитарно-хигиенни материали и средства за предпазване от и предотвратяване на разпространението на заразни болести;

11. разходи за организация на свободното време на лицата, които ползват услугата - за организиране на културни, обучителни, спортни и други дейности;

12. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

13. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

14. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 9 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 69. Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за възнаграждения на асистентите и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя;

2. разходи за насочване от общината за ползване на услугата и за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

3. режийни разходи за организиране на предоставянето на услугата от общината;

4. разходи за транспорт на асистентите, пряко свързани с предоставянето на услугата;

5. разходи за обучения и супервизия на асистентите.

Чл. 70. Елементите на разходите, които формират размера на допълващия стандарт за социалните услуги за лицата по чл. 45, ал. 3 от Закона за социалните услуги, са:

1. разходи за наемане на допълнителен постоянен персонал;

2. разходи за допълнителни възнаграждения на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугата на тези лица;

3. разходи за допълнително обучение и квалификация на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугата на тези лица;

4. разходи за допълнителни външни специалисти за работа с тези лица;

5. разходи за допълнителни външни услуги, пряко свързани с работата с тези лица;

6. разходи за специализирани материали, консумативи, оборудване и обзавеждане, необходими за тези лица;

7. разходи за поддръжка на специализирана материална база със специфично оборудване и обзавеждане, необходими за тези лица;

8. разходи за транспорт и придружаване на тези лица.

Чл. 71. (1) Социалните услуги, за които се разработва допълващ стандарт за лицата по чл. 45, ал. 3 от Закона за социалните услуги, са:

1. дневна грижа за деца с трайни увреждания;

2. дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания;

3. резидентна грижа за деца;

4. резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания;

5. резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст.

(2) Допълващ стандарт за лицата по чл. 45, ал. 3 от Закона за социалните услуги се разработва и за всички интегрирани здравно-социални услуги за дневна и резидентна грижа, които се финансират от държавния бюджет.

Чл. 72. (1) Размерът на годишната такса за ползване на всяка социална услуга, финансирана от държавния бюджет, се формира като процент от размера на годишния стандарт за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга, определен по реда на чл. 45 от Закона за социалните услуги.

(2) При формиране на размера на таксите по реда на ал. 1 не се вземат предвид включените в стандарта за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга разходи за:

1. насочване от общината за ползване на социалната услуга;

2. обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на социалната услуга;

3. изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа.

(3) Въз основа на размера на годишната такса се определя размерът на месечната, седмичната, дневната или почасовата такса за ползване на съответната социална услуга, като той не може да надхвърля действителните разходи за предоставяне на услугата на едно лице.

Чл. 73. (1) За финансирани от държавния бюджет социални услуги по чл. 15, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 10 от Закона за социалните услуги се определя такса за почасово ползване на съответната услуга.

(2) За финансирана от държавния бюджет социална услуга по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги се определя такса за полудневно (4 часа на ден) и целодневно (8 часа на ден) ползване на услугата.

(3) За финансирана от държавния бюджет социална услуга по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги се определя такса за денонощно (24 часа на ден) ползване на услугата.

(4) За финансирана от държавния бюджет социална услуга по чл. 15, т. 9 от Закона за социалните услуги за осигуряване на подслон на лица в кризисна ситуация, след отпадане на спешността се определя такса за целодневно (8 часа на ден) и денонощно (24 часа на ден) ползване на услугата.

Чл. 74. Начинът на заплащане на таксите за ползване на финансирани от държавния бюджет социални услуги (на месечна, седмична, дневна или часова база) се урежда в договора по чл. 39, ал. 2, като не се допуска предварително заплащане на таксите.

Чл. 75. Не се заплаща пълният размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, когато:

1. лицата, които ползват социална услуга, са дарили недвижима собственост в полза на държавата или община с цел създаване, развитие или финансиране на социални услуги;

2. лицата, които ползват социална услуга, са младежи от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са живели в места за подкрепа на деца с противоправно поведение;

3. лицата ползват социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, финансирана от държавния бюджет - за таксите за ползване на социална услуга по чл. 15, т. 1, 2, 4, 5 или 6 от Закона за социалните услуги;

4. месечните доходи на лицата, които ползват социална услуга, са под определената за страната линия на бедност;

5. месечният размер на таксата/таксите за всички ползвани от лицата социални услуги е по-висок от месечния доход на лицето.

Чл. 76. В случаите по чл. 75, т. 4 и 5 се дължи пълният размер на таксата за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, ако лицето, което я ползва:

1. има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля двукратния размер на месечната минимална работна заплата за страната;

2. има сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане;

3. е прехвърлило срещу заплащане собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години и общата стойност на сделките надвишава 15-кратния размер на месечната минимална работна заплата за страната за съответния период;

4. е прехвърлило чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години.

Чл. 77. Социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща пълният размер на таксата от лицата, които ги ползват, са:

1. социалните услуги по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Закона за социалните услуги;

2. застъпничество и посредничество;

3. социалните услуги за подкрепа в случай на кризисна ситуация - след отпадане на спешността.

Чл. 78. (1) За получаване на предварително одобрение за създаване на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги кметът на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата, подава до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление по утвърден от него образец.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага описание на социалната услуга с оглед на осигуряването на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, както и информация за:

1. броя на потребителите на социалната услуга, за които се иска осигуряване на финансиране от държавния бюджет;

2. броя и длъжностите на служителите, които ще извършват дейността по предоставяне на социалната услуга;

3. мястото, на което ще се предоставя социалната услуга, и основанието за ползване на съответните материална база, обзавеждане и оборудване, когато се изискват за предоставяне на услугата (прилагат се документи, които го доказват);

4. датата, от която се иска да започне финансирането от държавния бюджет на предоставянето на социалната услуга;

5. размер на финансирането от общината (в случаите на смесено финансиране по чл. 49, ал. 2 от Закона за социалните услуги);

6. обосновка на необходимостта от социалната услуга.

Чл. 79. (1) В срок до три работни дни от постъпване на заявлението по чл. 78 Агенцията за социално подпомагане изисква от Агенцията за качеството на социалните услуги становище за съответствието на социалната услуга със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, което тя предоставя в срок до 10 работни дни от поискването.

(2) Срокът за предоставяне на становището по ал. 1 е 20 дни, когато:

1. Агенцията за качеството на социалните услуги извършва проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени от общината в описанието на социалната услуга;

2. услугата, за която се иска предварително одобрение, е интегрирана здравно-социална услуга, за която се изисква становище от съответната регионална здравна инспекция.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 съответната регионална здравна инспекция предоставя становище в срок до 7 работни дни от поискването.

(4) Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги извършват по електронен път обмена на информация между тях във връзка с процедурата за даване на предварително одобрение, включително всички искания, становища и документи.

Чл. 80. (1) Агенцията за социално подпомагане разглежда заявленията за предварително одобрение в едномесечен срок от постъпването им.

(2) При констатиране на непълноти в представените документи и в представената информация Агенцията за социално подпомагане дава на заявителя указания и 14-дневен срок за отстраняването им, като срокът за разглеждане на заявлението започва да тече от предоставянето на допълнителната информация.

(3) В случай че непълнотите не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството се прекратява със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, която се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата на издаването ѝ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 81. (1) Предварителното одобрение се дава в едномесечен срок от постъпване на заявлението по чл. 78 със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, ако:

1. заявената социална услуга и заявеният брой потребители са включени в Националната карта на социалните услуги, годишното планиране на социалните услуги по чл. 39 от Закона за социалните услуги за съответната община или област и закона за държавния бюджет за съответната година;

2. необходимите средства за финансиране на социалната услуга от държавния бюджет са осигурени съгласно закона за държавния бюджет за съответната година;

3. становището на Агенцията за качеството на социалните услуги по чл. 79, ал. 1 е положително.

(2) В заповедта по ал. 1 задължително се включва одобрението за:

1. вида на социалната услуга съгласно чл. 15 от Закона за социалните услуги и профилирането ѝ в зависимост от потребителите, на които ще се предоставя, и/или в зависимост от други признаци;

2. броя на потребителите на социалната услуга, за които се осигурява финансиране от държавния бюджет;

3. мястото, на което ще се предоставя социалната услуга, когато се изисква услугата да се предоставя на определено място;

4. датата, от която започва финансирането от държавния бюджет на предоставянето на социалната услуга;

5. дела на финансирането от държавния бюджет на предоставянето на социалната услуга (в случаите на смесено финансиране по чл. 49, ал. 2 от Закона за социалните услуги).

(3) Заповедта за даване на предварително одобрение се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата на издаването ѝ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 82. (1) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед отказва даването на предварително одобрение, когато едно или повече условия по чл. 54, ал. 1 от Закона за социалните услуги не са налице.

(2) Заповедта за отказ за даване на предварително одобрение се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата на издаването ѝ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 83. (1) За създаване на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги кметът на общината внася в общинския съвет проект на решение, към което прилага предварителното одобрение от Агенцията за социално подпомагане по чл. 81.

(2) За създаване на социална услуга на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област или на лица от цялата страна към проекта на решение се прилага и споразумението по чл. 33, ал. 3 или ал. 4 от Закона за социалните услуги.

Чл. 84. (1) Решението за създаване на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги се приема от общинския съвет в съответствие с предварителното одобрение от Агенцията за социално подпомагане, като в него задължително се посочват:

1. видът на социалната услуга съгласно чл. 15 от Закона за социалните услуги и профилирането ѝ в зависимост от потребителите, на които ще се предоставя, и/или в зависимост от други признаци;

2. броят на потребителите на социалната услуга, за които се осигурява финансиране от държавния бюджет;

3. начинът на организация и управление на социалната услуга;

4. мястото, на което ще се предоставя социалната услуга, и основанието за ползване на съответните материална база, обзавеждане и оборудване, когато се изискват за предоставяне на услугата;

5. броят и длъжностите на служителите, които ще извършват дейността по предоставяне на социалната услуга;

6. датата, от която започва предоставянето на социалната услуга;

7. размерът на финансирането от общината (в случай на смесено финансиране по чл. 49 от Закона за социалните услуги).

(2) В случай че социалната услуга, която се създава, е услуга на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област, в решението по ал. 1 задължително се посочва потребителите от кои общини ще ползват услугата.

(3) В срок до 7 работни дни от датата на влизането в сила на решението по ал. 1 кметът на общината е длъжен да го изпрати на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 85. (1) За предварително одобрение на промяна на броя на потребителите на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги кметът на общината, която отговаря за управлението и предоставянето на услугата, подава до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление по утвърден от него образец, към което прилага обосновка на необходимостта от промяната.

(2) Предварителното одобрение се дава в 14-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, ако:

1. заявеният нов брой на потребителите на социалната услуга не надвишава максималния брой, определен в Националната карта на социалните услуги, и съответства на годишното планиране на социалните услуги по чл. 39 от Закона за социалните услуги за съответната община или област и закона за държавния бюджет за съответната година;

2. необходимите средства за финансиране на заявения нов брой потребители на социалната услуга от държавния бюджет са осигурени съгласно закона за държавния бюджет за съответната година.

(3) Заповедта за даване на предварително одобрение се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата на издаването ѝ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед отказва даването на предварително одобрение, когато не са налице условията по ал. 2, като заповедта за отказ се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата на издаването ѝ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 86. (1) За предварително одобрение на промяна на мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги кметът на общината, която отговаря за управлението и предоставянето на услугата, подава до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление по утвърден от него образец.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага обосновка на необходимостта от промяната и информация относно мястото, на което ще се предоставя социалната услуга, и основанието за ползване на съответните материална база, обзавеждане и оборудване, когато се изискват за предоставяне на услугата (прилагат се документи, които го доказват).

(3) В срок до три работни дни от постъпване на заявлението по ал. 1 Агенцията за социално подпомагане изисква от Агенцията за качеството на социалните услуги становище за съответствието на заявеното ново място за предоставяне на социалната услуга със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, което тя предоставя в срок до 7 работни дни от поискването.

(4) Срокът за предоставяне на становище по ал. 3 е 14 дни, когато Агенцията за качеството на социалните услуги извършва проверка на място.

(5) Предварителното одобрение се дава в 20-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, ако:

1. заявеното ново място на предоставяне на социалната услуга е в рамките на съответната община;

2. становището на Агенцията за качеството на социалните услуги по ал. 3 е положително.

(6) Заповедта за даване на предварително одобрение се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата на издаването ѝ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед отказва даването на предварително одобрение, когато не са налице условията по ал. 5, като заповедта за отказ се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата на издаването ѝ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 87. (1) Промяната на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги се извършва с решение на общинския съвет по реда на чл. 83 и 84.

(2) В срок до 7 работни дни от датата на влизането в сила на решението по ал. 1 кметът на общината е длъжен да го изпрати на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 88. (1) В случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за социалните услуги изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед прекратява финансирането от държавния бюджет на социални услуги, създадени съгласно Националната карта на социалните услуги.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава писмено на кмета на съответната община и на Министерството на финансите в срок до три работни дни от датата на издаването ѝ.

(3) Прекратяването на социални услуги с прекратено финансиране по реда на ал. 1 се извършва с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(4) В срок до 7 работни дни от датата на влизането в сила на решението по ал. 3 кметът на общината е длъжен да го изпрати на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 89. (1) При наличие на някое от обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от Закона за социалните услуги по предложение на кмета на общината общинският съвет може да приеме решение за прекратяване на предоставянето на социална услуга и осигуряване на предоставянето ѝ от друга община въз основа на споразумение по чл. 56, ал. 1 от Закона за социалните услуги.

(2) В срок до 7 работни дни от датата на влизането в сила на решението по ал. 1 кметът на общината е длъжен да го изпрати на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 90. Конкурсите по чл. 64 и 67 от Закона за социалните услуги се провеждат в съответствие с принципите на:

1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;

2. свободна конкуренция;

3. пропорционалност;

4. публичност и прозрачност.

Чл. 91. (1) Конкурсът по чл. 64 от Закона за социалните услуги се открива със заповед на кмета на общината, в която се определят:

1. условията за участие и изискванията към кандидатите;

2. подробно описание на социалните услуги, предмет на възлагането, техните характеристики и специфики;

3. общият размер на финансирането за социалната услуга, предмет на възлагането, и редът и сроковете за предоставяне на средствата;

4. документите за участие;

5. датата, часът и начинът на провеждане на конкурса;

6. крайният срок и мястото за подаване на документите;

7. крайният срок за обявяване на резултатите от конкурса;

8. начинът на оценяване;

9. други специфични условия.

(2) Обявлението за провеждане на конкурса по ал. 1 се публикува поне в един национален всекидневник и на официалната интернет страница на съответната община най-малко 45 дни преди датата на провеждането на конкурса.

Чл. 92. (1) Конкурсът по чл. 64 от Закона за социалните услуги се провежда от комисия, определена със заповед на кмета на общината, която се състои от нечетен брой членове. По отношение на членовете на комисията не трябва да е налице конфликт на интереси с кандидатите, за което те подписват декларация.

(2) В 14-дневен срок от провеждането на конкурса комисията извършва оценка на кандидатите по следните критерии:

1. съответствие на кандидата с предварително обявените условия;

2. опит на кандидата в предоставянето на социалните услуги, предмет на възлагането;

3. квалификация на служителите за организация, управление и предоставяне на социалната услуга;

4. финансова стабилност на кандидата;

5. представена от кандидата програма за управление и предоставяне на социалните услуги, предмет на възлагането, и програма за развитие на тяхното качество съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги;

6. други изисквания.

(3) Комисията съставя протокол за своята работа и класира участниците в конкурса.

(4) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от членовете ѝ. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.

Чл. 93. (1) Въз основа на протокола по чл. 92, ал. 3 кметът на общината в срок до три работни дни издава заповед, с която определя спечелилия конкурса кандидат.

(2) Резултатите от конкурса се съобщават на участвалите в него лица в срок до 7 работни дни от издаването на заповедта по ал. 1.

(3) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 94. (1) Конкурсът по чл. 67 от Закона за социалните услуги се открива със заповед на кмета на общината, в която се определят:

1. условията за участие и изискванията към кандидатите;

2. подробно описание на социалните услуги, предмет на възлагането, техните характеристики и специфики;

3. общият размер на финансирането за социалната услуга, предмет на възлагането, и редът и сроковете за предоставяне на средствата;

4. изискванията, на които следва да отговарят материалната база, обзавеждането и оборудването, когато кандидатът трябва да ги осигури за предоставянето на услугата (когато за услугата се изискват такива);

5. документите за участие;

6. датата, часът и начинът на провеждане на конкурса;

7. крайният срок и мястото за подаване на документите;

8. крайният срок за обявяване на резултатите от конкурса;

9. начинът на оценяване;

10. други специфични условия.

(2) Обявлението за провеждане на конкурса по ал. 1 се публикува поне в един национален всекидневник и на официалната интернет страница на съответната община най-малко 45 дни преди датата на провеждането на конкурса.

Чл. 95. (1) Конкурсът по чл. 67 от Закона за социалните услуги се провежда от комисия, определена със заповед на кмета на общината, която се състои от нечетен брой членове. По отношение на членовете на комисията не трябва да е налице конфликт на интереси с кандидатите, за което те подписват декларация.

(2) В 14-дневен срок от провеждането на конкурса комисията извършва оценка на кандидатите по следните критерии:

1. съответствие на кандидата с предварително обявените условия;

2. опит на кандидата в предоставянето на същия вид социална услуга, предмет на възлагането;

3. вид и състояние на материалната база, обзавеждането и оборудването, с които кандидатът разполага, когато такива се изискват за предоставяне на услугата, обем на правата върху тях и съответствие с Наредбата за качеството на социалните услуги;

4. квалификация на служителите за организация, управление и предоставяне на социалната услуга;

5. финансова стабилност на кандидата;

6. представена от кандидата програма за управление и предоставяне на социалните услуги, предмет на възлагането, и програма за развитие на тяхното качество съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги;

7. други изисквания.

(3) Комисията съставя протокол за своята работа и класира участниците в конкурса.

(4) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от членовете ѝ. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.

Чл. 96. (1) Въз основа на протокола по чл. 95, ал. 3 кметът на общината в срок до три работни дни издава заповед, с която определя спечелилия конкурса кандидат.

(2) Резултатите от конкурса се съобщават на участвалите в него лица в срок до 7 работни дни от издаването на заповедта по ал. 1.

(3) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 97. (1) Въз основа на заповедта по чл. 93, ал. 1 кметът на общината и спечелилият конкурса по чл. 64 от Закона за социалните услуги кандидат сключват договор за възлагане на предоставянето на социалната услуга, който задължително урежда:

1. предмета на договора - вид и обем на възложените социални услуги и брой на потребителите, за които се осигурява финансиране;

2. размера на финансирането;

3. правата и задълженията на страните;

4. гаранциите за използването на предоставените средства от държавния и/или общинския бюджет;

5. гаранциите за използването на материалната база, обзавеждането и оборудването, осигурени от общината, когато такива се изискват за предоставяне на услугата;

6. срока на договора;

7. основанията за предсрочно прекратяване на договора и произтичащите от това задължения за страните;

8. санкции при неизпълнение.

(2) Кметът на общината предоставя копие на договора по ал. 1 на Агенцията за качеството на социалните услуги и на Агенцията за социално подпомагане в срок до 7 работни дни от сключването му.

Чл. 98. Кметът на общината извършва ежегодна оценка на изпълнението на договора по чл. 97, ал. 1 съобразно следните критерии:

1. съответствие между предоставяната социална услуга и вида и обема на социалните услуги, предмет на договора, и броя на потребителите, за които се осигурява финансиране;

2. съответствие между предоставяната социална услуга и стандартите за нейното качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги;

3. законосъобразно и ефективно разходване на предоставените средства от държавния и/или общинския бюджет;

4. отчетност и съхранение на цялата налична документация съгласно законовите и договорните изисквания;

5. съответствие на дейностите и постигане на резултатите, заложени в програмата за управление и предоставяне на социалната услуга и в програмата за развитие на нейното качество;

6. работен капацитет и квалификация на служителите на доставчика, осъществяващи дейност по предоставяне на социални услуги;

7. стопанисване на предоставеното недвижимо и движимо имущество в съответствие с нормативните изисквания;

8. удовлетвореност на потребителите на социалната услуга съобразно постигнатите ефект и ползи за тях;

9. наличие на издадени на частния доставчик задължителни предписания от Агенцията за качеството на социалните услуги;

10. наличие на неизпълнени от частния доставчик задължителни предписания, издадени от Агенцията за качеството на социалните услуги;

11. наличие на издадени наказателни постановления от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 99. (1) Въз основа на заповедта по чл. 96, ал. 1 кметът на общината и спечелилият конкурса по чл. 67 от Закона за социалните услуги кандидат сключват договор за публично-частно партньорство за възлагане на предоставянето на социалната услуга, който задължително урежда:

1. предмета на договора - вид и обем на предлаганите социални услуги и брой на потребителите, за които се осигурява финансиране;

2. размера на финансирането;

3. правата и задълженията на страните;

4. гаранциите за използването на предоставените средства от държавния и/или общинския бюджет;

5. гаранциите за използването на материалната база, обзавеждането и оборудването, осигурени от частния доставчик, когато такива се изискват за предоставяне на услугата;

6. срока на договора;

7. основанията за предсрочно прекратяване на договора и произтичащите от това задължения за страните;

8. санкции при неизпълнение.

(2) Кметът на общината предоставя копие на договора по ал. 1 на Агенцията за качеството на социалните услуги и на Агенцията за социално подпомагане в срок до 7 работни дни от сключването му.

Чл. 100. Кметът на общината извършва ежегодна оценка на изпълнението на договора по чл. 99, ал. 1 съобразно следните критерии:

1. съответствие между предоставяната социална услуга и вида и обема на социалните услуги, предмет на договора, и броя на потребителите, за които се осигурява финансиране;

2. съответствие между предоставяната социална услуга и стандартите за нейното качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги;

3. законосъобразно и ефективно разходване на предоставените средства от държавния и/или общинския бюджет;

4. отчетност и съхранение на цялата налична документация съгласно законовите и договорните изисквания;

5. съответствие на дейностите и постигане на резултатите, заложени в програмата за управление и предоставяне на социалната услуга и в програмата за развитие на нейното качество;

6. работен капацитет и квалификация на служителите на доставчика, осъществяващи дейност по предоставяне на социални услуги;

7. наличие и използване по предназначение на материалната база, обзавеждането и оборудването, осигурени от частния доставчик, в съответствие с договореното;

8. удовлетвореност на потребителите на социалната услуга съобразно постигнатите ефект и ползи за тях;

9. наличие на издадени на частния доставчик задължителни предписания от Агенцията за качеството на социалните услуги;

10. наличие на неизпълнени от частния доставчик задължителни предписания, издадени от Агенцията за качеството на социалните услуги;

11. наличие на издадени наказателни постановления от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 101. Договорът за смесено финансиране по чл. 69, ал. 1 от Закона за социалните услуги задължително урежда:

1. размера на финансирането;

2. предназначението на финансирането съгласно чл. 49, ал. 3 от Закона за социалните услуги;

3. правата и задълженията на страните;

4. гаранциите за използването на предоставените средства в съответствие с тяхното предназначение;

5. срока на финансирането;

6. основанията за предсрочно прекратяване на договора и произтичащите от това задължения за страните;

7. отговорност при неизпълнение.