СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР)(Ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 5 април 2019 г. - ДВ, бр. 33 от 2019 г. В сила от 19 апри
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР)
(Ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 5 април 2019 г. - ДВ, бр. 33 от 2019 г. В сила от 19 април 2019 г.)
Обн. ДВ. бр.36 от 3 Май 2019г.
Между
Министерството на финансите на Република България, представлявано от г-н Владислав Горанов, министър на финансите, ул. Г. С. Раковски № 102, София 1040, България, от една страна,
и
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, представлявана от г-н Антоан Пайес (Antoine Pailhes), заместник-началник на служба "Програмно, бюджетно и финансово управление", и г-н Маркос Бонтури (Marcos Bonturi), директор на дирекция "Публично управление", с адрес 2, rue Andre-Pascal, 75016 Paris, Франция, наричана по-долу "ОИСР", от друга страна,
се договориха, както следва:
1. В рамките на Работните и бюджетни програми на ОИСР за периода 2017 - 2018 г. и за периода 2019 - 2020 г., Област с резултати 4.3.1, ОИСР ще извърши бюджетен преглед на България, който ще се осъществи съгласно подхода и практиките на ОИСР, посочени в Приложение А "Приемане на международни стандарти за бюджетиране и управление на публичните финанси: Бюджетен преглед на България от ОИСР" към настоящото Споразумение.
2. Министерството на финансите на България ще предостави вноска в размер 50 000 евро на ОИСР за извършване на бюджетен преглед на България.
3. Плащането ще бъде извършено в пълен размер след влизането в сила на настоящото Споразумение съгласно чл. 11 и след получаване на съответната фактура от ОИСР.
4. За да се ограничат административните разходи, при приключване на проекта, в случай че сума до 1000 евро остане неизразходвана, от ОИСР няма да се изисква да върне тези средства на Министерството на финансите на България.
5. Министерството на финансите на България дава съгласието си за изпълнението на всички изисквания за финансова отчетност с декларация за разходите в съответствие със стандартния формат за отчитане на ОИСР при завършване на работата.
6. Резултатите от работата под каквато и да е форма са собственост единствено на ОИСР. При спазване на правата на трети страни, както и при спазване на правилата и политиките на ОИСР относно класифицирането и декласифицирането на документи, ако е приложимо, ОИСР предоставя на Министерството на финансите на България неизключително право да използва, копира и разпространява с нетърговски цели доклада за Бюджетния преглед на България, изготвен в рамките на дейностите, финансирани с настоящата вноска. Освен ако не е указано друго от ОИСР, Министерството на финансите на България признава собствеността на ОИСР върху разработката. Докладът за бюджетния преглед на България може да бъде преведен на български език от Министерството на финансите на България, което подлежи на отделно писмено споразумение с ОИСР.
7. ОИСР управлява средствата в съответствие със своите финансови регламенти и други приложими правила, политики и процедури на ОИСР, които понастоящем предвиждат административна такса за възстановяване на разходите в размер 6,3 % от общата сума на вноската. Размерът на административната такса (3150 евро) е включен в общата сума по чл. 3 и не се дължи отделно. Разходите ще бъдат вписани в отчетите на ОИСР, които отговарят на общоприетите счетоводни принципи.
8. Всеки спор, противоречие или претенция, произтичащи от или свързани с настоящата вноска или нарушение, прекратяване или обезсилване на споразумението, които не могат да бъдат уредени по взаимно съгласие, ще се решават чрез арбитраж в съответствие с Арбитражните правила от 2012 г. на Постоянния арбитражен съд. Броят на арбитрите ще бъде един. Езикът, който ще се използва в арбитражното производство, е английски. Мястото на арбитража ще е Париж (Франция). Страните изрично се отказват от правото си да поискат анулиране или заличаване на всяко решение, постановено от арбитражния съд, или ако това отказване не е правно възможно, страните изрично се съгласяват, че ако решението, постановено от арбитражния съд, бъде отменено, то юрисдикцията, която се произнася по процедурата за отмяна, не може да се произнесе по съществото на делото. Следователно спорът ще бъде решен чрез ново арбитражно производство в съответствие с тази клауза.
9. Нищо в настоящото Споразумение не може да се тълкува като отказ от привилегиите и имунитетите, с които ОИСР се ползва като международна организация.
10. ОИСР ще започне работа единствено след влизане в сила на това споразумение съгласно чл. 11 и получаване на пълното плащане съгласно чл. 3.
11. Настоящото Споразумение подлежи на ратифициране от Народното събрание на Република България след подписването му от двете страни. Споразумението влиза в сила от деня на влизане в сила на ратификационния закон, за което Министерството на финансите на България ще информира незабавно ОИСР. ОИСР си запазва правото по своя преценка, след консултация с Министерството на финансите на България, да промени графика на дейностите по това Споразумение, ако прецени, че такава промяна е необходима в резултат от забавеното влизане в сила на Споразумението. Това Споразумение може да бъде изменено или допълнено по взаимно писмено съгласие на страните. Измененията и допълненията се договарят в отделни изменения, които представляват неразделна част от настоящото Споразумение и влизат в сила от деня на влизане в сила на ратификационния закон за изменение на Споразумението, за което Министерството на финансите на България ще информира незабавно ОИСР.
12. Настоящото Споразумение е изготвено на английски език и на български език. В случай на несъответствия между двете версии на Споразумението английската версия ще има предимство.
ПРИЛОЖЕНИЕ А
Приемане на международни стандарти за бюджетиране и управление на публичните финанси: Бюджетен преглед на България от ОИСР
Обща информация
България е член на регионалната мрежа на висшите бюджетни служители за страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа на ОИСР. Преди почти десетилетие България беше обект на бюджетен преглед от ОИСР през 2009 г., в който се документира напредъкът в реформата на управлението на публичните финанси.
Оттогава България продължи да модернизира бюджетната си рамка с нов Закон за публичните финанси през 2013 г. (изменен през 2016 и 2017 г.) и да прилага реформи в съответствие с новата европейска фискална рамка. В допълнение към засилващите се елементи на програмното бюджетиране и средносрочната разходна рамка България въведе фискални правила и Фискален съвет, който осигурява независим мониторинг. България се счита от страните в региона за лидер в насърчаването на устойчива систематична бюджетна реформа. В този контекст е време да се извърши нов фокусиран бюджетен преглед, който ще подчертае областите на напредък съобразно десетте принципа за модерно бюджетиране на ОИСР, посочени в Препоръката на Съвета за бюджетно управление от 2015 г. Такъв преглед би могъл да осигури аналитична основа за потенциалното придържане на България към препоръките на ОИСР, които са предмет на вътрешни правила и процедури на ОИСР, и ще анализира ангажимента ни за поддържане на международните стандарти за добро бюджетно управление.
Накратко, предложеният подход за управление на бюджетния преглед на България от страна на ОИСР включва следните ключови елементи:
• Бюджетен преглед от страна на ОИСР за оценка на постигнатия в България напредък по отношение на десетте бюджетни принципа (екип на ОИСР ще посети София през април 2019 г. и ще завърши проектодоклада през лятото на 2019 г.).
• Представяне и обсъждане на бюджетния преглед сред партньорските страни в мрежата на висшите бюджетни служители за страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа, която ще се проведе в Беларус (май/юни 2019 г., датата ще бъде уточнена).
Бюджетни прегледи на ОИСР
ОИСР има дългогодишен опит в оценяването и консултирането на реформи в областта на управлението на публичните финанси. Някои от потенциалните ползи от бюджетния преглед са:
• Много правителства са установили, че бюджетните прегледи на ОИСР действат като мощни катализатори за насърчаване на промените и за подкрепа на текущата програма за реформи в бюджетните процеси.
• Въз основа на познанията на ОИСР за бюджетните системи в световен мащаб прегледът предоставя сравнителна оценка и дава възможност за разработване на практически план за реформи, насочен към действия.
• Бюджетният преглед позволява на страните да покажат своите успехи на глобална общност от експерти, като същевременно се възползва от конструктивни предложения за посоката на бъдещи реформи.
• Бюджетният преглед предоставя аналитичен преглед на областите на напредък в дадена страна съобразно десетте принципа на ОИСР за модерно бюджетиране, както е посочено в Препоръката на ОИСР за бюджетното управление, като по този начин демонстрира на международната общност нивото си на ангажираност към най-високи стандарти на практика и процедура в областта на бюджетирането и управлението на публичните финанси.
Бюджетните прегледи на ОИСР са висококачествени, като се започне от принципа, че всяка юрисдикция има свой собствен отделен набор от институции, процеси и бюджетни традиции и че не съществува единен образец, който да бъде приложен. Тъй като ОИСР не е банкова или кредитна институция, оценките на ОИСР са строго обективни и никога не съдържат елементи на "условност", често срещани в прегледите на други международни институции. Също така, анализът и опитът на ОИСР се признават като отражение на най-добрите световни практики и следователно са силно търсени от гледна точка на доверието в националните реформи в управлението на публичните финанси.
Процес на провеждане на бюджетен преглед на ОИСР
• Бюджетните прегледи на ОИСР следват обща методология и концептуална рамка, обхващащи целия бюджетен цикъл - съставяне на бюджета, приемане на бюджета, изпълнение на бюджета и одит, както и важни качествени измерения, като програмно бюджетиране, прозрачност, гражданско участие и ролята на парламента и други институции. Акцентът, поставен върху всяка област, като програмно бюджетиране, счетоводна и финансова отчетност, преглед на разходите и оценка, ще подлежи на обсъждане между ОИСР и България, така че оценката да е фокусирана върху областите/модулите от най-голям интерес.
• Оценяват се националните бюджетни практики и процедури, за да се види доколко съответстват на Препоръката на ОИСР за бюджетното управление и в сравнение с опита на други юрисдикции в региона и в по-широката област на ОИСР.
• Екипът на ОИСР прекарва 4 - 5 дни в страната, като провежда фокусирани дискусии с ключови заинтересовани страни основно в Министерството на финансите, а също така и в ресорни министерства, център на правителството/кабинет на министър-председателя, парламент, Сметна палата, независима фискална институция и гражданско общество, според случая.
• Бюджетният преглед ще подчертае националните добри практики и иновации, които могат да вдъхновят други правителства в страните от ОИСР и извън ОИСР и ще идентифицират набор от приоритети и предложения, които да подпомогнат информативно следващите етапи от програма за национални реформи.
• ОИСР ще представи бюджетния преглед на ОИСР на регионалната мрежа на висшите бюджетни служители за страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа за разискване. ОИСР ще избере партньорски рецензенти в консултации с България.
Предложеният индикативен график и структура на бюджетния преглед ще бъде предвиден съобразно следните насоки:
Март 2019 г.: въпросник за бюджетния преглед за предоставяне на информация за текущото състояние на бюджетното управление в България.
Март 2019 г.: попълненият въпросник и подкрепящи документи се предоставят на секретариата на ОИСР.
Април 2019 г.: мисия на ОИСР в София - 4 - 5 дни.
Май 2019 г.: първоначалният проектодоклад се предава на България за коментари.
Пролет/лято 2019 г.: при спазване на вътрешните правила и процедури на ОИСР могат да бъдат инициирани и следвани формалните процедури за спазване от България на Препоръката на ОИСР.
Май/юни 2019 г.: бюджетният преглед на България се представя за партньорски преглед и дискусия на висшите бюджетни служители за страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа в Беларус.
Лято 2019 г.: след дискусията на висшите бюджетни служители за страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа ОИСР ще финализира бюджетния преглед за публикуване в списанието за бюджетиране на ОИСР.
Основи на препоръките на ОИСР за бюджетното управление
Бюджетът е централен документ за политиките на правителството, показващ как правителството цели да превърне плановете и стремежите в реалност. Ефикасната система за управление на публичните финанси гарантира, че публичните средства се разпределят по прозрачен начин; че програмите са ясно дефинирани; че изпълнението е ефикасно и ефективно и че са налице силни процеси на отчетност - включително прозрачна финансова отчетност, независим одит, фокус към най-доброто съотношение "качество - цена" и ефикасен парламентарен ангажимент.
В съвременното бюджетно управление традиционните измерения на управлението на публичните финанси са разработени така, че да включват яснота относно фискалните цели; яснота относно изпълнението, резултатите и въздействията от публичните разходи (програмно бюджетиране); привеждане в съответствие на стратегическото планиране с наличността на ресурси, включително чрез средносрочни бюджетни рамки; стратегии за идентифициране и управление на фискалните рискове и предизвикателствата на устойчивостта; както и открит и всеобхватен подход за ангажиране на гражданското общество.
Тези и други елементи на реформата на управлението на публичните финанси са разработени в Препоръките за бюджетното управление (2015 г.), които се основават на над 35-годишния опит на ОИСР в областта на публичното бюджетиране, партньорските дискусии между висши бюджетни служители и обширна аналитична и сравнителна работа. Препоръките съдържат десет принципа на модерното бюджетиране. Бюджетните принципи са предназначени да бъдат взаимосвързани и взаимно подкрепящи се (виж по-долу), а не самостоятелни елементи на реформата, поради което са особено полезни за изготвянето на широкообхватен преглед на практиките за управление на публичните финанси като основа за приоритизиране и последователност на продължаващите реформи.
Десетте принципа на модерното бюджетиране:
1. Управлявайте бюджетите в рамките на ясни, надеждни и предсказуеми ограничения за фискалната политика.
2. Тясно обвързвайте бюджетите със средносрочните стратегически приоритети на правителството.
3. Проектирайте рамка за капиталово бюджетиране, за да се посрещнат нуждите за национално развитие по разходно ефикасен и кохерентен начин.
4. Гарантирайте, че бюджетните документи и данни са отворени, прозрачни и достъпни.
5. Осигурете всеобхватен, включващ и реалистичен дебат относно бюджетните решения.
6. Представете подробна, точна и надеждна отчетност на публичните финанси.
7. Активно планирайте, управлявайте и наблюдавайте изпълнението на бюджета.
8. Гарантирайте, че изпълнението, оценката и най-доброто съотношение "качество - цена" са неразделна част от бюджетния процес.
9. Идентифицирайте, оценявайте и управлявайте разумно дългосрочната устойчивост и други фискални рискове.
10. Насърчавайте целостта и качеството на бюджетните прогнози, фискалните планове и изпълнението на бюджета чрез стриктно осигуряване на качеството, включително независим одит.
Освен това Препоръката на ОИСР отбелязва, че "националните практики в областта на бюджетирането се различават в различните страни по отношение на различни правни, конституционни, институционални и културни практики и е уместно държавите да определят и управляват своите национални рамки съобразно тези специфични за отделните държави обстоятелства". С други думи, няма единен образец за реформи в областта на управлението на публичните финанси и е важно страните да обмислят цялостното проектиране и последователност на собствената си програма за национална бюджетна реформа, като надлежно вземат под внимание уроци от страна на държави партньори в региона и не само. Страните - членки на ОИСР, се очаква да спазват разпоредбите на препоръките. Страните, които понастоящем не членуват в ОИСР, могат също формално да се придържат към препоръките при спазване на правилата и процедурите на ОИСР, което ще сигнализира за техния ангажимент да поддържат международно приети стандарти на съвременната бюджетна практика.
