Държавен вестник, брой 25 от 24.III

Определения

Член 1

За целите на този Протокол:

(а) "Страна" означава държава страна по този Протокол;

(b) "културни ценности" означава културни ценности, както са определени в член 1 от Конвенцията;

(с) "Конвенция" означава Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, съставена в Хага на 14 май 1954 г.;

(d) "Високодоговаряща се страна" означава държава - страна по Конвенцията;

(е) "повишена защита" означава системата на повишена защита, установена от членове 10 и 11;

(f) "военен обект" означава обект, който по своята същност, местоположение, цел или употреба ефективно подпомага военно действие и чието пълно или частично разрушаване, превземане или неутрализиране, при съществуващите към момента обстоятелства, създава определено военно преимущество;

(g) "незаконен" означава в нарушение, по принуда или по друг начин на приложимото вътрешно право на окупираната територия или на международното право;

(h) "Списък" означава Международният списък на културни ценности под повишена защита, установен съгласно член 27, точка 1, буква (b):

(i) "Генерален директор" означава Генералният директор на ЮНЕСКО;

(j) "ЮНЕСКО" означава Организацията на обединените нации за образование, наука и култура;

(k) "Първи протокол" означава Протоколът за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, съставен в Хага на 14 май 1954 г.

Връзка с Конвенцията

Член 2

Този Протокол допълва Конвенцията в отношенията между Страните.

Обсег на действие

Член 3

1. В допълнение на разпоредбите, които се прилагат в мирно време, този Протокол се прилага и в случаите по член 18, точки 1 и 2 от Конвенцията и по член 22, точка 1.

2. Когато една от страните във въоръжен конфликт не е обвързана от този Протокол, Страните по Протокола остават обвързани от него в отношенията помежду си. Те са обвързани от този Протокол и по отношение на държава - страна в конфликта, която не е обвързана от него, ако последната приема разпоредбите на този Протокол и докато ги прилага.

Отношение между глава 3 и други разпоредби от Конвенцията и този Протокол

Член 4

Разпоредбите на глава 3 от този Протокол се прилагат, без да се засяга:

(а) прилагането на разпоредбите на глава I от Конвенцията и на глава 2 от този Протокол;

(b) прилагането на разпоредбите на глава II от Конвенцията, с изключение на това, че както в отношенията между Страните по този Протокол, така и в отношенията между Страна по Протокола и държава, която го приема и прилага в съответствие с член 3, точка 2, когато на културните ценности са предоставени едновременно специална и повишена защита, се прилагат само разпоредбите за повишена защита.

Опазване на културните ценности

Член 5

Подготвителните мерки, взети в мирно време за опазването на културните ценности от предвидимите последствия на въоръжен конфликт съгласно член 3 от Конвенцията, включват, при необходимост, подготовката на описи, планирането на извънредни мерки за защита срещу пожар или срутване на постройки, подготовката за преместването на движими културни ценности или осигуряването на подходяща защита на място на такива ценности и определянето на компетентни органи, отговорни за опазването на културните ценности.

Зачитане на културните ценности

Член 6

С цел да се осигури зачитане на културните ценности в съответствие с член 4 от Конвенцията:

(а) нарушаване на задълженията за въздържане от извършване на враждебно действие срещу културна ценност на основание наложителна военна необходимост по смисъла на член 4, точка 2 от Конвенцията е допустимо само в случаите, когато и докато:

(i) тази културна ценност, по своята функция, е превърната във военен обект; и

(ii) не съществува никаква друга възможна алтернатива за постигане на подобно военно преимущество освен тази, произтичаща от извършването на враждебно действие срещу този обект;

(b) нарушаване на задълженията културни ценности да не се използват за цели, които могат да доведат до тяхното разрушаване или увреждане на основание наложителна военна необходимост по смисъла на член 4, точка 2 от Конвенцията, е допустимо само в случаите, когато и докато не е налице възможност за избор между такова използване на културната ценност и друг начин за постигане на подобно военно преимущество;

(с) решението за позоваване на наложителна военна необходимост се взема само от офицер, командващ военна част, равностойна на батальон или по-голяма, или военна част, по-малка по размер, където обстоятелствата не позволяват друго;

(d) в случай на нападение въз основа на решение, взето в съответствие с буква (а), се отправя предварително ефективно предупреждение, когато обстоятелствата позволяват.

Предпазни мерки при нападение

Член 7

Без да се засягат други предпазни мерки, които се изискват от международното хуманитарно право при провеждане на военни операции, всяка страна в конфликта:

(а) прави всичко възможно, за да се увери, че обектите на нападението не са културни ценности, защитени съгласно член 4 от Конвенцията;

(b) взема всички възможни предпазни мерки при избора на средства и методи на нападение с оглед да се избегне и във всеки случай да се намали случайното увреждане на културни ценности, защитени съгласно член 4 от Конвенцията;

(с) се въздържа от решение за започване на нападение, което може да причини на културни ценности, защитени съгласно член 4 от Конвенцията, случайно увреждане, надвишаващо очакваното конкретно и пряко военно преимущество; и

(d) отменя или временно спира нападението, ако стане очевидно:

(i) че обектът е културна ценност, защитена съгласно член 4 от Конвенцията;

(ii) че нападението може да причини на културни ценности, защитени съгласно член 4 от Конвенцията, случайно увреждане, надвишаващо очакваното конкретно и пряко военно преимущество.

Предпазни мерки срещу последствията от военни действия

Член 8

Страните в конфликта във възможно най-голяма степен:

(а) преместват движимите културни ценности извън местата, намиращи се в близост до военни обекти, или осигуряват подходяща защита на място;

(b) избягват разполагането на военни обекти близо до културни ценности.

Защита на културни ценности в окупирана територия

Член 9

1. Без да се засягат разпоредбите на членове 4 и 5 от Конвенцията, Страна, окупирала цялата или част от територията на друга Страна, забранява и предотвратява по отношение на окупираната територия:

(а) всеки незаконен износ, друго преместване или прехвърляне на собствеността на културни ценности;

(b) всякакви археологически разкопки, освен ако те са строго необходими за опазване, регистриране или запазване на културни ценности;

(с) всякаква промяна на културните ценности или изменение в използването им, насочени към прикриване или разрушаване на културно, историческо или научно доказателство.

2. Всякакви археологически разкопки, промени или изменения в използването на културните ценности в окупирана територия се извършват в тясно сътрудничество с компетентните национални органи на окупираната територия, с изключение на случаите, когато обстоятелствата не позволяват това.

Повишена защита

Член 10

Културни ценности могат да бъдат поставени под повишена защита, ако отговарят на следните три условия:

(а) да са културно наследство с най-голямо значение за човечеството;

(b) да са защитени посредством подходящи вътрешни законови и административни мерки, признаващи изключителната им историческа и културна стойност и осигуряващи най-високо равнище на защита;

(с) да не се използват за военни цели или за прикриване на военни обекти и да е направена от Страната, която контролира културните ценности, декларация, потвърждаваща, че те няма да бъдат използвани по този начин.

Предоставяне на повишена защита

Член 11

1. Всяка Страна трябва да предостави на Комитета Списък на културните ценности, чието поставяне под повишена защита възнамерява да поиска.

2. Страната, която има юрисдикция или контрол над културните ценности, може да отправи молба за включването им в Списъка, който се изготвя в съответствие с член 27, точка 1, буква (b). Тази молба съдържа цялата необходима информация, свързана с критериите по член 10. Комитетът може да покани Страна да отправи молба за включване на културни ценности в Списъка.

3. Други Страни, Международният комитет на Синия щит и други неправителствени организации със сходни функции могат да препоръчат специфични културни ценности на Комитета. В такива случаи Комитетът може да покани Страна да отправи молба за включване на тези културни ценности в Списъка.

4. Нито молбата за включване в Списъка на културни ценности, разположени на дадена територия, над която се претендират суверенитет или юрисдикция от повече от една държава, нито включването им в него засягат по някакъв начин правата на страните по спора.

5. При получаване на молба за включване в Списъка Комитетът уведомява за молбата всички Страни. Те могат да представят пред Комитета възражения относно молбата в срок от 60 дни. Възраженията могат да се основават само на критериите по член 10. Те трябва да бъдат конкретни и свързани с факти. Комитетът обсъжда възраженията и преди да вземе решение, дава разумна възможност за отговор на Страната, поискала включването. Когато пред Комитета бъдат представени такива възражения, решенията за включване в Списъка се вземат независимо от член 26 с мнозинство от четири пети от неговите присъстващи и гласуващи членове.

6. При вземане на решение по молба за включване в Списъка Комитетът може да поиска съвета на правителствени и неправителствени организации, както и на отделни експерти.

7. Решение за предоставяне или отказ да се предостави повишена защита може да се вземе само въз основа на критериите по член 10.

8. В изключителни случаи, когато Комитетът е установил, че Страната, отправила молба за включване на културни ценности в Списъка, не може да изпълни критериите по член 10, буква (b), Комитетът може да реши да предостави повишена защита, ако молещата Страна подаде молба за международна помощ съгласно член 32.

9. При започване на военни действия страна в конфликта може да поиска по спешност предоставянето на повишена защита на културни ценности под нейна юрисдикция или контрол, като подаде молба до Комитета. Комитетът незабавно предава тази молба на всички страни в конфликта. В такива случаи Комитетът разглежда възраженията на заинтересованите Страни по бърза процедура. Решението за предоставяне на временна повишена защита се взема възможно най-бързо и независимо от член 26 с мнозинство от четири пети от присъстващите и гласуващи членове. Временна повишена защита може да бъде предоставена от Комитета до обявяването на резултата от редовната процедура за предоставяне на повишена защита, ако са изпълнени условията по член 10, букви (а) и (с).

10. Повишена защита се предоставя от Комитета на културни ценности от момента на тяхното включване в Списъка.

11. Генералният директор изпраща незабавно на Генералния секретар на Организацията на обединените нации и на всички Страни уведомление за всяко решение на Комитета за включване на културни ценности в Списъка.

Имунитет на културните ценности под повишена защита

Член 12

Страните в конфликта осигуряват имунитета на културните ценности под повишена защита, като се въздържат от превръщането на тези ценности в обект на нападение или от използването на ценностите или на тяхното непосредствено обкръжение в подкрепа на военни действия.

Изгубване на повишената защита

Член 13

1. Културните ценности, поставени под повишена защита, губят тази защита само в случаите:

(а) когато тя е спряна временно или отменена в съответствие с член 14; или

(b) когато и докато ценностите, по своята употреба, са станали военен обект.

2. При обстоятелствата по точка 1, буква (b) тези ценности могат да бъдат обект на нападение само ако:

(а) нападението е единственото възможно средство за прекратяване на използването на ценностите по точка 1, буква (b);

(b) при избора на средства и методи на нападение са взети всички възможни предпазни мерки с оглед да се прекрати такова използване и да се избегне, или във всеки случай, да се намали увреждането на културните ценности;

(с) освен в случаите, когато обстоятелствата не позволяват, поради изисквания за непосредствена самозащита:

(i) нападението е по заповед от най-високо командно ниво;

(ii) е издадено ефективно предварително предупреждение до враждуващите сили, което изисква прекратяване на използването по точка 1, буква (b); и

(iii) е даден разумен срок на враждуващите сили да възстановят положението.

Временно спиране и отмяна на повишената защита

Член 14

1. Когато културна ценност вече не отговаря на който и да е от критериите по член 10 от този Протокол, Комитетът може да спре временно нейния статус на културна ценност под повишена защита или да отмени този статус, като заличи културната ценност от Списъка.

2. В случай на сериозно нарушение на член 12 във връзка с културна ценност под повишена защита, произтичащо от нейното използване в подкрепа на военни действия, Комитетът може да спре временно нейния статус на културна ценност под повишена защита. Когато такива нарушения са продължителни, Комитетът може по изключение да отмени този статус, като заличи културната ценност от Списъка.

3. Генералният директор незабавно изпраща до Генералния секретар на Организацията на обединените нации и до всички Страни по този Протокол уведомление за всяко решение на Комитета за временно спиране или отмяна на повишената защита.

4. Преди да вземе такова решение, Комитетът дава възможност на Страните да изложат своите възгледи.

Сериозни нарушения на този Протокол

Член 15

1. Всяко лице извършва нарушение по смисъла на този Протокол, ако умишлено и в нарушение на Конвенцията или на този Протокол извърши някое от следните деяния:

(а) превърне културна ценност под повишена защита в обект на нападение;

(b) използва културна ценност под повишена защита или нейното непосредствено обкръжение в подкрепа на военни действия;

(с) причини значително разрушение или присвояване на културна ценност, защитена от Конвенцията и от този Протокол;

(d) превърне културна ценност, защитена от Конвенцията и от този Протокол, в обект на нападение;

(е) извърши кражба, грабеж, неправомерно присвояване или действия на вандализъм, насочени срещу културна ценност, защитена от Конвенцията.

2. Всяка Страна приема мерки, които могат да бъдат необходими, за да обяви нарушенията, посочени в този член, за престъпления съгласно вътрешното си право и да установи за тези престъпления съответни наказания. При това Страните спазват основните принципи на правото и международното право, включително правилата, разпростиращи индивидуалната наказателна отговорност и върху лица, различни от лицата, които пряко са извършили деянието.

Юрисдикция

Член 16

1. Без да се засяга точка 2, всяка Страна взема необходимите законодателни мерки, за да установи своята юрисдикция над нарушенията по член 15 в следните случаи:

(а) когато такова нарушение е извършено на територията на тази държава;

(b) когато предполагаемият извършител е гражданин на тази държава;

(с) в случаи на нарушения по член 15, букви (а) - (с), когато предполагаемият извършител е на нейна територия.

2. По отношение на упражняването на юрисдикция и без да се засяга член 28 от Конвенцията:

(а) този Протокол не изключва понасянето на индивидуална наказателна отговорност или упражняването на юрисдикция според националното или международното право, което може да е приложимо, нито засяга упражняването на юрисдикция според международното обичайно право;

(b) освен доколкото държава, която не е Страна по този Протокол, може да приеме и да прилага неговите разпоредби в съответствие с член 3, точка 2, членове на въоръжените сили и граждани на държава, която не е Страна по този Протокол, с изключение на онези граждани, които служат във въоръжените сили на държава, която е Страна по този Протокол, не носят индивидуална наказателна отговорност по силата на този Протокол, нито пък този Протокол налага задължение за установяване на юрисдикция над такива лица или за тяхното екстрадиране.

Преследване

Член 17

1. Страната, на чиято територия се намира предполагаемият извършител на нарушение по член 15, точка 1, букви (а) - (с), ако не екстрадира това лице, предава случая, без каквото и да е изключение и без неоправдано забавяне, на своите компетентни органи за целите на преследването в съответствие с процедурата, предвидена в нейното вътрешно право, или съгласно съответните правила на международното право, ако са приложими.

2. Без да се засягат, в зависимост от случая, съответните правила на международното право, на всяко лице, по отношение на което се провежда производство във връзка с Конвенцията или с този Протокол, се гарантира безпристрастно отношение и справедлив съдебен процес в съответствие с вътрешното и международното право на всички етапи от производството, като в никакъв случай тези гаранции не могат да бъдат по-малко благоприятни за лицето от онези, осигурени от международното право.

Екстрадиция

Член 18

1. Нарушенията по член 15, точка 1, букви (а) - (с) се считат за включени като нарушения, даващи основание за екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция между които и да са Страни, сключен преди влизането в сила на този Протокол. Страните се задължават да включат такива нарушения във всеки договор за екстрадиция, който се сключи между тях впоследствие.

2. Когато една Страна, поставяща екстрадицията в зависимост от наличието на договор за екстрадиция, получи молба за екстрадиция от друга Страна, с която няма такъв договор, замолената Страна може по своя преценка да счита този Протокол за правна основа за екстрадиция по отношение на нарушенията по член 15, точка 1, букви (а) - (с).

3. Страни, които не поставят екстрадицията в зависимост от наличието на договор за екстрадиция, признават помежду си нарушенията по член 15, точка 1, букви (а) - (с) за даващи основание за екстрадиция при условията на правото на замолената Страна.

4. Ако е необходимо, нарушенията по член 15, точка 1, букви (а) - (с) се разглеждат, за целите на екстрадицията между Страни, като извършени не само на мястото, където са извършени, но също така и на територията на Страните, установили юрисдикция в съответствие с член 16, точка 1.

Взаимна правна помощ

Член 19

1. Страните си оказват взаимно в най-голяма степен помощ във връзка с разследвания или наказателни производства или производства по екстрадиция по отношение на нарушенията по член 15, точка 1, букви (а) - (с), включително и помощ при събиране на доказателства, необходими за производствата.

2. Страните изпълняват своите задължения по точка 1 в съответствие със сключените между тях договори или други споразумения за взаимна правна помощ. При липса на такива договори или споразумения Страните си оказват помощ в съответствие с вътрешното си право.

Основания за отказ

Член 20

1. За целите на екстрадицията нарушенията по член 15, точка 1, букви (а) - (с) и за целите на взаимната правна помощ нарушенията по член 15 не се считат за политически нарушения или за нарушения, свързани с политически нарушения, или за нарушения по политически мотиви. Съответно молба за екстрадиция или за взаимна правна помощ, основана на такива нарушения, не може да бъде отказана само поради това, че се отнася до политическо нарушение или до нарушение, свързано с политическо нарушение, или до нарушение по политически мотиви.

2. Нищо в този Протокол не може да се тълкува като налагане на задължение за екстрадиция или за оказване на взаимна правна помощ, ако замолената Страна има сериозни основания да счита, че молбата за екстрадиция за нарушения по член 15, точка 1, букви (а) - (с) или за взаимна правна помощ във връзка с нарушения по член 15 е отправена с цел преследване или наказване на лице заради неговата раса, религия, националност, етнически произход или политически убеждения, или че удовлетворяването на молбата може да увреди положението на лицето поради някоя от тези причини.

Мерки относно други нарушения

Член 21

Без да се засяга член 28 от Конвенцията, всяка Страна приема необходимите законодателни, административни или дисциплинарни мерки за предотвратяване на следните деяния, когато са извършени умишлено:

(а) всяко използване на културна ценност в нарушение на Конвенцията или на този Протокол;

(b) всеки незаконен износ, друго преместване или прехвърляне на собствеността на културна ценност от окупирана територия в нарушение на Конвенцията или на този Протокол.

Въоръжени конфликти, които нямат международен характер

Член 22

1. Този Протокол се прилага в случай на въоръжен конфликт, който няма международен характер, възникнал на територията на една от Страните.

2. Този Протокол не се прилага в случаи на вътрешни вълнения и напрежение, като размирици, изолирани и единични прояви на насилие и други действия от подобно естество.

3. Нищо в този Протокол не може да се използва с цел засягане на суверенитета на държавата или задължението на правителството с всички законни средства да поддържа или възстановява законността и реда в държавата, или да защитава националното единство и териториалната цялост на държавата.

4. Нищо в този Протокол не засяга приоритетното право на юрисдикция на Страна, на чиято територия е възникнал конфликт, който няма международен характер, по отношение на нарушенията по член 15.

5. Нищо в този Протокол не може да се използва като оправдание за пряка или непряка намеса, по каквато и да е причина, във въоръжения конфликт или във вътрешните или външните работи на Страната, на чиято територия е възникнал този конфликт.

6. Прилагането на този Протокол в случаите по точка 1 не засяга правното положение на страните в конфликта.

7. ЮНЕСКО може да предложи услугите си на страните в конфликта.

Среща на Страните

Член 23

1. Срещата на Страните се свиква едновременно с Генералната конференция на ЮНЕСКО и съгласувано със Срещата на Високодоговарящите се страни, ако такава среща е свикана от Генералния директор.

2. Срещата на Страните приема свои Процедурни правила.

3. Срещата на Страните има следните функции:

(а) избира членовете на Комитета в съответствие с член 24, точка 1;

(b) одобрява основните насоки, разработени от Комитета в съответствие с член 27, точка 1, буква (а);

(с) дава основни насоки за и контролира използването на Фонда от Комитета;

(d) разглежда доклада, представен от Комитета в съответствие с член 27, точка 1, буква (d);

(е) обсъжда всеки проблем, свързан с прилагането на този Протокол, и прави съответни препоръки.

4. По искане на поне една пета от Страните Генералният директор свиква Извънредна среща на Страните.

Комитет за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт

Член 24

1. Създава се Комитет за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Той се състои от дванадесет Страни, които се избират от Срещата на Страните.

2. Комитетът провежда обикновена сесия веднъж годишно и извънредни сесии, когато счете това за необходимо.

3. При определяне на членството в Комитета Страните се стремят към осигуряването на справедливо представяне на различните региони и култури в света.

4. Страните - членки на Комитета, избират за свои представители лица с квалификация в областта на културното наследство, отбраната или международното право и полагат усилия чрез взаимни консултации да осигурят на Комитета като цяло адекватна експертна оценка във всички тези области.

Мандат

Член 25

1. Страна се избира за член на Комитета за срок от четири години и може да бъде преизбрана само за още един последователен мандат.

2. Независимо от разпоредбата на точка 1 мандатът на половината от членовете, избрани по време на първите избори, изтича в края на първата обикновена сесия на Срещата на Страните след тази, на която са били избрани. Тези членове се избират чрез жребий от председателя на тази Среща след първите избори.

Процедурни правила

Член 26

1. Комитетът приема свои Процедурни правила.

2. Мнозинството от членовете съставлява кворум. Решенията на Комитета се вземат с мнозинство от две трети от гласуващите членове.

3. Членове не могат да участват в гласуване на решения, свързани с културни ценности, засегнати от въоръжен конфликт, в който те са страни.

Функции

Член 27

1. Комитетът има следните функции:

(а) разработва основните насоки за прилагането на този Протокол;

(b) предоставя, спира временно или отменя повишената защита на културни ценности и установява, поддържа и популяризира Списъка на културните ценности под повишена защита;

(с) наблюдава и упражнява надзор върху прилагането на този Протокол и насърчава идентифицирането на културните ценности под повишена защита;

(d) разглежда и коментира докладите на Страните, търси пояснения, доколкото се изискват, и подготвя свой собствен доклад за прилагането на този Протокол за Срещата на Страните;

(е) получава и разглежда молби за международна помощ съгласно член 32;

(f) определя използването на Фонда;

(g) изпълнява всяка друга функция, която може да му бъде възложена от Срещата на Страните.

2. Функциите на Комитета се изпълняват в сътрудничество с Генералния директор.

3. Комитетът си сътрудничи с международни и национални правителствени и неправителствени организации, които имат цели, подобни на тези на Конвенцията, Първия протокол към нея и този Протокол. За да подпомогне изпълнението на функциите си, Комитетът може да покани на своите заседания в качеството на съветници изявени професионални организации, като тези, които имат официални връзки с ЮНЕСКО, включително Международния комитет на Синия щит (ICBS) и неговите уставни органи. Представители на Международния център за изследване на запазването и реставрирането на културни ценности (Център Рим) (ICCROM) и на Международния комитет на Червения кръст (ICRC) могат също да бъдат поканени да присъстват в качеството на съветници.

Секретариат

Член 28

Комитетът се подпомага от Секретариата на ЮНЕСКО, който подготвя документацията и дневния ред за заседанията на Комитета, и носи отговорност за изпълнението на неговите решения.

Фонд за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт

Член 29

1. Създава се Фонд със следните цели:

(а) да осигурява финансова или друга помощ за подпомагане на подготвителните или други мерки, които се вземат в мирно време в съответствие, inter alia, с член 5, член 10, буква (b) и член 30; и

(b) да осигурява финансова или друга помощ във връзка със спешни, временни или други мерки, които се вземат за защита на културни ценности по време на въоръжен конфликт или при непосредствено възстановяване след приключването на военните действия в съответствие, inter alia, с член 8, буква (а).

2. Фондът представлява парични средства под попечителство в съответствие с финансовите правила на ЮНЕСКО.

3. Средствата от Фонда се използват само с цел, за която Комитетът вземе решение в съответствие с основните насоки, както е определено в член 23, точка 3, буква (с). Комитетът може да приеме вноските да се използват само за определена програма или проект, ако той е взел решение за изпълнението на тази програма или проект.

4. Средствата на Фонда се състоят от:

(а) доброволни вноски на Страните;

(b) вноски, дарения или завещания от:

(i) други държави;

(ii) ЮНЕСКО или други организации от системата на Организацията на обединените нации;

(iii) други междуправителствени или неправителствени организации; и

(iv) обществени или частни организации или лица;

(с) лихва, натрупана във Фонда;

(d) средства и постъпления, набрани от прояви, организирани в полза на Фонда; и

(е) всякакви други средства, разрешени в съответствие с основните насоки, приложими към Фонда.

Разпространение

Член 30

1. Страните се стремят чрез подходящи средства, и по-специално чрез образователни и информационни програми, да засилят признанието и зачитането на културните ценности от цялото им население.

2. Страните разпространяват този Протокол колкото е възможно по-широко както в мирно време, така и по време на въоръжен конфликт.

3. Всички военни или граждански власти, които по време на въоръжен конфликт поемат отговорност във връзка с прилагането на този Протокол, се запознават изцяло с текста му. С тази цел Страните съответно:

(а) включват в своите военни устави насоки и инструкции за защита на културните ценности;

(b) развиват и прилагат в сътрудничество с ЮНЕСКО и съответните правителствени и неправителствени организации програми за подготовка и обучение в мирно време;

(с) разменят помежду си чрез Генералния директор информация за законите, административните разпоредби и мерките, приемани съгласно букви (а) и (b);

(d) разменят помежду си възможно най-бързо чрез Генералния директор законите и административните разпоредби, които те приемат, за да осигурят прилагането на този Протокол.

Международно сътрудничество

Член 31

В случаи на сериозни нарушения на този Протокол Страните се задължават да действат съвместно чрез Комитета или индивидуално в сътрудничество с ЮНЕСКО и Организацията на обединените нации и в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации.

Международна помощ

Член 32

1. Страна може да поиска от Комитета международна помощ за културни ценности под повишена защита, както и помощ във връзка с подготовката, разработването или прилагането на законите, административните разпоредби и мерките, посочени в член 10.

2. Страна в конфликта, която не е Страна по този Протокол, но която приема и прилага разпоредбите му съгласно член 3, точка 2, може да поиска от Комитета подходяща международна помощ.

3. Комитетът приема правила за подаване на молбите за международна помощ и определя формите на осъществяването ѝ.

4. Страните се насърчават да предоставят чрез Комитета всякакъв вид техническа помощ на онези Страни или страни в конфликта, които са поискали това.

Помощ от ЮНЕСКО

Член 33

1. Страна може да се обърне към ЮНЕСКО за техническа помощ при организиране на защитата на културните си ценности, като например подготвителни действия за опазване на културни ценности, превантивни и организационни мерки за извънредни ситуации и съставяне на национални описи на културните ценности, или във връзка с всеки друг проблем, възникнал при прилагането на този Протокол. ЮНЕСКО оказва такава помощ в рамките на своята програма и на своите възможности.

2. Страните се насърчават да осигуряват техническа помощ на двустранно или многостранно равнище.

3. ЮНЕСКО има право да отправя по своя инициатива предложения до Страните по тези въпроси.

Държави-покровителки

Член 34

Този Протокол се прилага със сътрудничеството на държавите-покровителки, отговорни за опазването на интересите на страните в конфликта.

Помирителна процедура

Член 35

1. Държавите-покровителки предоставят своите добри услуги във всички случаи, когато преценят, че това е в интерес на културни ценности, особено ако има разногласия между страните в конфликта относно прилагането или тълкуването на разпоредбите на този Протокол.

2. За тази цел всяка държава-покровителка може по покана на една от Страните или на Генералния директор, или по своя инициатива да предложи на страните в конфликта среща на техни представители, и по-специално на органите, отговорни за защитата на културните ценности, ако се счете за подходящо, на територията на държава, която не е страна в конфликта. Страните в конфликта са длъжни да приемат отправените им предложения за среща. Държавите-покровителки предлагат на страните в конфликта за одобрение лице от държава, която не е страна в конфликта, или лице, представено от Генералния директор, което да бъде поканено да вземе участие в срещата в качеството на председател.

Помирение при отсъствие на държави-покровителки

Член 36

1. При конфликт, в който не са посочени държави-покровителки, Генералният директор може да предостави своите добри услуги или да приложи друга форма на помирение или посредничество с цел разрешаване на спора.

2. По покана на една от Страните или на Генералния директор Председателят на Комитета може да предложи на страните в конфликта среща на техни представители, и по-специално на органите, отговорни за защитата на културните ценности, ако се счете за подходящо, на територията на държава, която не е страна в конфликта.

Преводи и доклади

Член 37

1. Страните превеждат този Протокол на официалните си езици и предават тези официални преводи на Генералния директор.

2. Страните предоставят на Комитета на всеки четири години доклад за прилагането на този Протокол.

Отговорност на държавата

Член 38

Никоя от разпоредбите на този Протокол относно индивидуалната наказателна отговорност не засяга отговорността на държавите съгласно международното право, включително и задължението им за осигуряване на обезщетение.

Езици

Член 39

Този Протокол е съставен на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като шестте текста имат еднаква сила.

Подписване

Член 40

Този Протокол има дата 26 март 1999 г. Той е открит за подписване от всички Високодоговарящи се страни в Хага от 17 май 1999 г. до 31 декември 1999 г.

Ратификация, приемане или утвърждаване

Член 41

1. Този Протокол подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване от Високодоговарящите се страни, които са го подписали, съгласно съответните им конституционни процедури.

2. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния директор.

Присъединяване

Член 42

1. Този Протокол е открит за присъединяване към него на други Високодоговарящи се страни от 1 януари 2000 г.

2. Присъединяването се извършва чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния директор.

Влизане в сила

Член 43

1. Този Протокол влиза в сила три месеца след депозиране на двадесет документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

2. Впоследствие той влиза в сила за всяка Страна три месеца след датата на депозирането от нея на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Влизане в сила в случаи на въоръжен конфликт

Член 44

Случаите по членове 18 и 19 от Конвенцията придават незабавно действие на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към този Протокол, депозирани от страните в конфликта преди или след започването на военни действия или окупация. В тези случаи Генералният директор предава уведомленията по член 46 по най-бързия начин.

Денонсиране

Член 45

1. Всяка Страна може да денонсира този Протокол.

2. Денонсирането се съобщава с писмен документ, депозиран при Генералния директор.

3. Денонсирането влиза в сила една година след получаването на документа за денонсиране. Ако обаче към момента на изтичането на този срок денонсиращата Страна се окаже въвлечена във въоръжен конфликт, денонсирането няма да влезе в действие преди края на военните действия или преди приключване на операциите по връщането на културните ценности, което от двете е последно.

Уведомления

Член 46

Генералният директор уведомява всички Високодоговарящи се страни, както и Организацията на обединените нации за депозирането на всички документи за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване по членове 41 и 42 и за денонсиранията по член 45.

Регистриране в Организацията на обединените нации

Член 47

В съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации този Протокол се регистрира в Секретариата на Организацията на обединените нации по молба на Генералния директор.

В уверение на което, долуподписалите се, надлежно упълномощени, подписаха този Протокол.

Съставен в Хага на 26 март 1999 г. в един екземпляр, който се депозира в архивите на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и заверени копия от който ще бъдат изпратени на всички Високодоговарящи се страни.