Държавен вестник, брой 20 от 7.III

Цел на Споразумението

Член 1

Целта на настоящото Споразумение е укрепване на полицейското сътрудничество между Страните при предотвратяване на евентуални заплахи за обществения ред и сигурността и при противодействие на трансграничната престъпност.

Дефиниции

Член 2

За целите на настоящото Споразумение:

(1) "Органи" са:

За българската страна:

- Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", Главна дирекция "Досъдебно производство", Специализирана дирекция "Оперативни технически операции", Дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи и териториалните структури на Министерството на вътрешните работи.

За гръцката страна:

- отдел "Международно полицейско сътрудничество", отдел "Обществена сигурност", отдел "Държавна сигурност", отдел "Чужденци", отдел "Обща полицейска дейност" и регионалните отдели и служби на Щаба на Гръцката полиция в Министерството за защита на гражданина.

(2) Централни органи за международно полицейско сътрудничество, наричани по-нататък "Централни органи", са:

За българската страна:

- Дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество" на Министерството на вътрешните работи.

За гръцката страна:

- Отдел "Международно полицейско сътрудничество" в Щаба на Гръцката полиция към Министерството за защита на гражданина.

(3) "Гранични зони" са:

На територията на Република България:

- националната територия с дълбочина 30 км от линията на държавната граница навътре в територията на държавата.

На територията на Република Гърция:

- националната територия с дълбочина 30 км от линията на държавната граница навътре в територията на държавата.

За гранични зони се считат и:

- влакове, които се движат по железопътна линия между държавната граница и първата железопътна гара, според железопътното разписание, в случай че тази първа гара се намира отвъд 30-километровата гранична зона.

Начини за осъществяване на сътрудничеството

Член 3

В рамките на своите компетенции органите на Страните си сътрудничат взаимно в съответствие с националното си законодателство с оглед превенция и разследване на престъпления, най-вече чрез:

1. обмен на информация по конкретни случаи, свързани с трансгранична престъпност;

2. създаване и използване на радиовръзка чрез размяна на радиоустройства, до въвеждането в експлоатация на оборудване за единна радиосистема по европейски стандарти и честоти, с цел подобряване на начините за комуникация, особено на безжичната радиокомуникация по границите; техническите решения в областта на комуникациите, необходими за подобряване и улесняване на трансграничното сътрудничество, се уговарят допълнително от компетентните органи;

3. съвместно планиране на действията на служителите в граничните зони;

4. създаване на съвместни екипи за разследване съгласно разпоредбите на Рамково решение № 2002/465/ПВР на Съвета на Европейския съюз, прието на 13 юни 2002 г.;

5. осъществяване на контролирани доставки;

6. изпращане на експерти или съветници и предоставяне на съответното оборудване при необходимост;

7. планиране и осъществяване на съвместни програми за предотвратяване и противодействие на престъпността;

8. оказване на съдействие във връзка с масови събирания, големи събития и сериозни произшествия с трансгранично въздействие;

9. редовно организиране на срещи с цел проверка качеството на сътрудничеството, обсъждане на нови стратегии, организиране на съвместни дейности и изготвяне на планове за преследване и патрулиране, обмен на статистически данни и координиране на работни програми;

10. определяне на точки за контакт, планиране и провеждане на съвместни срещи с цел определяне на съвместни действия;

11. осъществяване на сътрудничество в областта на обучението на служителите на органите;

12. отправяне на покана към представители на органите на другата Страна за участие като наблюдатели в дейности от особена важност;

13. редовен обмен на информационни бюлетини, статистически данни и анализи на престъпността между компетентните органи на Страните.

Молба за съдействие

Член 4

(1) Органите на Страните си предоставят съдействие, в рамките на своите компетенции, на основата на молба по стандартизиран образец, основан на Рамково решение № 2006/960/ПВР на Съвета.

(2) Органите на Страните си предоставят помощ за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления, доколкото националното им законодателство не предвижда молбата да е отправена и изпратена чрез органите на съдебната власт, и в случай че молбата или нейното изпълнение не включват прилагането на принудителни мерки от страна на замолената Страна, по-специално при:

1. идентифициране на собственици и водачи на превозни средства;

2. установяване на постоянен адрес и/или настоящ адрес;

3. проверка на разрешения за пребиваване;

4. проверка на необходимите документи за преминаване на границата, документи за самоличност, свидетелства за управление на МПС, регистрационни свидетелства, транспортни документи и актове за гражданско състояние;

5. установяване на самоличността на телефонни абонати и абонати на други телекомуникационни услуги, доколкото въпросната информация е общественодостъпна;

6. установяване на самоличността на лица;

7. предоставяне на информация от полицейските бази данни, както и информация от официални бази данни, които са общественодостъпни;

8. предоставяне на информация относно наркотични вещества, оръжия и взривни вещества, превозни средства и антични предмети, включително и запитвания за проследяване на търговските канали, както и информация относно измами с електронни разплащателни инструменти и подправяне на парични знаци и други ценни книжа;

9. предоставяне на информация относно практическото изпълнение на мерките, свързани с трансгранично наблюдение, трансгранично преследване и контролирани доставки;

10. сравняване на следи от извършени престъпления;

11. координиране на първите мерки за преследване и вземане на свързаните с това решения;

12. предоставяне на информация относно нелегална миграция и трафик на хора.

(3) Ако замоленият орган не е компетентен да разгледа молбата, той я препраща на компетентния орган. Замоленият орган информира молещия орган за препращането на молбата, а компетентният да разгледа молбата орган изпълнява молбата и предоставя резултатите на молещия орган.

(4) Молбите на органите по ал. 1 и 2 се изпращат чрез централните органи на Страните. Без да се засяга разпоредбата на ал. 1, молби, различни от тези по ал. 2, могат да бъдат изпращани и изпълнявани директно от компетентните органи, ако:

1. трансграничният информационен обмен касае нарушения, извършени или разследвани в граничните зони, или

2. е наложително директно сътрудничество, ако централните органи на Страните са се съгласили за това и ако това се налага от обстоятелствата, при които е извършено деянието, или от връзките между лицата, имащи отношение към разследваното деяние.

Трансгранично наблюдение

Член 5

(1) Служителите на органите на едната Страна, които в хода на разследване и в съответствие със своето национално законодателство наблюдават в своята Страна заподозрян участник в престъпление, за което може да се поиска екстрадиция, или лице, за което съществуват сериозни основания да се приеме, че ще допринесе за установяване на самоличността или местонахождението на такъв участник, получават разрешение да продължат наблюдението си на територията на другата Страна, когато последната е допуснала трансгранично наблюдение в отговор на молба за правна помощ, изпратена предварително.

(2) Молбата за правна помощ, придружена от основания в нейна подкрепа, се подава по стандартизиран образец, договорен от компетентните органи, чрез централните органи.

(3) Молбата за правна помощ се подава до Върховната касационна прокуратура на Република България и до прокуратурата на Солунския апелативен съд в Република Гърция. Молбата включва цялата релевантна информация по случая. Разрешението, дадено от компетентните органи на Страните, може да е придружено от условия.

(4) По време на осъществяване на трансгранично наблюдение служителите на едната Страна, на които е разрешено да осъществяват наблюдението на територията на другата Страна, могат да пресекат общата граница извън работното време на граничните пунктове. При необходимост те могат да пресекат границата и в друга точка извън определените гранични пунктове.

(5) При поискване наблюдението може да се повери на служителите на органите на Страната, на чиято територия се извършва наблюдението.

(6) Без да е в противоречие с разпоредбите на предишните алинеи, когато по изключително спешни причини не може да бъде поискано предварително разрешение от другата Страна, служителите на една от Страните могат да осъществяват неотложно трансгранично наблюдение и без предварително разрешение във връзка с някое от престъпленията, посочени в чл. 40, ал. 7 от Шенгенската конвенция, във връзка с участие в престъпни организации по смисъла на Съвместно действие на Съвета 98/733/ПВР от 21 декември 1998 г. относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държавите - членки на Европейския съюз, или във връзка с терористични действия по смисъла на Рамково решение на Съвета № 2002/475/ПВР от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма.

(7) В случай на неотложно трансгранично наблюдение на лице, за което се предполага, че е извършило някое от престъпленията, посочени в предишната алинея, трябва да бъдат спазени всички посочени по-долу условия:

1. по време на наблюдението за пресичането на границата незабавно трябва да бъдат уведомени Върховната касационна прокуратура на Република България и прокуратурата на Солунския апелативен съд в Република Гърция, както и компетентните органи на замолената Страна, посочени в Списъка по чл. 16, ал. 3 от настоящото Споразумение;

2. незабавно се подава молба за правна помощ по реда на ал. 2 и 3, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.

Наблюдението се прекратява незабавно, ако Страната, на чиято територия се провежда то, поиска това след уведомлението по т. 1 или молбата по т. 2, или ако не е получено разрешение в срок пет часа след пресичане на границата.

(8) Наблюдението по ал. 1 и 6 се осъществява само при следните общи условия:

1. Служителите, които извършват наблюдението, трябва да спазват разпоредбите на този член и законодателството на Страната, на чиято територия действат. Те трябва да изпълняват и указанията на компетентните органи на Страната, на чиято територия се извършва наблюдението.

2. С изключение на случаите по ал. 6 в хода на наблюдението служителите носят документ, който удостоверява, че е дадено разрешение.

3. Служителите, които извършват наблюдението, по всяко време трябва да бъдат в състояние да представят доказателство, че действат в служебно качество. Органите на Страните взаимно си предоставят информация относно вида на съответните документи.

4. Служителите, които извършват наблюдението, могат да носят служебното си оръжие в хода на наблюдението, освен ако замоленият орган по ал. 3 изрично е решил друго. Използването на оръжието е разрешено само при законна самоотбрана съгласно националното законодателство на замолената Страна.

5. Забранено е влизането в частни жилища и в места, до които няма обществен достъп.

6. Ако за целите на трансграничното наблюдение са нужни технически средства, те могат да бъдат използвани само ако е допустимо от законодателството на замолената Страна. Техническите средства, които ще се използват, трябва да бъдат посочени в молбата, изпратена по реда на ал. 3.

7. Служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат и разпитват наблюдаваното лице.

8. Всички действия трябва да бъдат докладвани на органите на Страната, на чиято територия е извършено наблюдението. От служителите, които извършват наблюдението, може да бъде поискано да се явят лично, за да дадат подробна информация за обстоятелствата във връзка с извършваното наблюдение.

9. Когато бъдат замолени от органите на Страната, на чиято територия е било извършено наблюдението, органите на Страната, изпратила наблюдаващите служители, съдействат на разследването, резултат от наблюдението, в което са участвали, включително и на съдебното производство.

Преследване по горещи следи

Член 6

(1) Служителите на органите на една от Страните, които преследват в своята държава лице, което е заловено на местопрестъплението и е извършило или участвало в извършването на престъпление, за което се предвижда издаване на Европейска заповед за арест, имат право да продължат без предварително разрешение преследването на територията на другата Страна, когато поради спешни обстоятелства не е възможно компетентните органи на другата Страна да бъдат предварително уведомени за влизането на нейна територия по един от начините, посочени в ал. 2, или когато тези компетентни органи не са успели да се явят своевременно на място, за да продължат преследването. Същата процедура се прилага и в случаите, когато преследваното лице е избягало от място за задържане или по време на излежаване на наказание лишаване от свобода.

(2) Уведомяването на компетентните органи на другата Страна по реда на ал. 1 се извършва по сигурен път, използвайки един от следните начини:

1. телефонни, радио-, телексни и други преки комуникационни линии в граничните райони;

2. чрез служители за свръзка, които са оборудвани със съответната радиокомуникационна техника;

3. чрез общи комуникационни канали на полицейските служби, действащи в тези райони;

4. чрез стандартизирани и съвместими комуникационни системи.

(3) Служителите, които извършват преследването, се свързват с компетентните органи на Страната, на чиято територия се извършва преследването, най-късно в момента на преминаване на границата. Преследването се прекратява, когато Страната, на чиято територия се извършва, поиска това.

(4) По молба на служителите, които извършват преследването, местните компетентни органи спират преследваното лице, за да установят самоличността му или за да го задържат, съгласно националното законодателство на Страната, на чиято територия се извършва преследването.

(5) В случаите, когато не е отправено искане за прекратяване на преследването и местните компетентни органи не успеят да се намесят своевременно, служителите, които извършват преследването, могат да задържат преследваното лице до установяване на неговата самоличност или задържането му от органите на Страната, на чиято територия се извършва преследването, които трябва да бъдат информирани незабавно.

(6) В случай на задържане на лице от местните компетентни органи в резултат на действия по ал. 5 независимо от неговото гражданство лицето може да бъде задържано за разпит. Съответните разпоредби на националното законодателство се прилагат mutatis mutandis. Когато лицето не е гражданин на Страната, на чиято територия е задържано, то се освобождава най-късно шест часа след задържането, като не се броят часовете между полунощ и девет часа сутринта, освен в случаите, когато местните компетентни органи са получили предварително искане за временно задържане с цел изпълнение на Европейска заповед за арест.

(7) Служителите, които извършват преследването, трябва да спазват разпоредбите на настоящия член и законодателството на Страната, на чиято територия действат. Те трябва да изпълняват и указанията на компетентните органи на Страната, на чиято територия се извършва преследването.

(8) Преследването по горещи следи се извършва единствено по сухопътните граници.

(9) Забранено е влизането в частни жилища и в места, до които няма обществен достъп.

(10) Служителите, които извършват преследването, трябва да бъдат лесно разпознаваеми - по тяхната униформа, чрез отличителна лента или чрез специално оборудване на колите. Забранено е използването на цивилно облекло едновременно с използването на необозначени превозни средства. Служителите, които извършват преследването, трябва във всеки един момент да са в състояние да докажат, че действат в служебно качество.

(11) Служителите, които извършват преследването, могат да носят служебно оръжие. Използването на оръжието е разрешено само при законна самоотбрана в съответствие с националното законодателство на Страната, на чиято територия се извършва преследването.

(12) След задържането му по реда на ал. 5 преследваното лице може единствено да бъде обискирано за целите на явяването му пред компетентните органи. При придвижването му могат да бъдат използвани белезници, а носени от лицето предмети могат да бъдат иззети.

(13) Служителите, които извършват преследването, се явяват пред компетентните органи на Страната, на чиято територия са действали, и докладват за фактите и обстоятелствата по случая. По молба на тези органи служители остават на разположение до пълното изясняване на обстоятелствата около техните действия. Това условие се прилага, дори и когато преследването не е довело до задържане на преследваното лице.

(14) Когато бъдат замолени от органите на Страната, на чиято територия е било извършено преследването, органите на Страната, чиито служители са извършили преследването, оказват съдействие на разследването, резултат от преследването, в което са участвали, включително и на съдебното производство.

Съвместни операции

Член 7

(1) При поддържане на обществения ред и сигурността и при предотвратяване на престъпления органите на Страните могат да организират съвместни патрули, както и други съвместни операции, в които служителите на органите на едната Страна действат на територията на другата Страна.

(2) По изключение, в съответствие с националното си законодателство и със съгласието на изпращащата Страна, всяка Страна в качеството си на домакин може да предостави изпълнителни правомощия на служителите от изпращащата Страна, участващи в съвместните операции. Подобни правомощия могат да се изпълняват само под ръководството и, по правило, в присъствието на служители от Страната-домакин. Служителите на изпращащата Страна се подчиняват на националното законодателство на Страната-домакин. В тези случаи Страната-домакин поема отговорност за техните действия.

Информационен обмен за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурност

Член 8

Компетентните органи на Страните могат доброволно, взаимно и без молба, да обменят информация и данни, в съответствие със своите национални законодателства, ако обстоятелствата дават основание да се счита, че те могат да послужат за предотвратяване на определени заплахи за обществения ред и сигурност.

Оказване на съдействие при масови събирания, големи събития и сериозни произшествия

Член 9

В съответствие с националното си законодателство компетентните органи на Страните взаимно си оказват съдействие при масови събирания и други големи събития и сериозни произшествия с цел предотвратяване на престъпления и поддържане на обществения ред и сигурност, като:

1. взаимно се уведомяват възможно най-бързо за подобни ситуации с трансгранично въздействие, обменяйки свързана с това информация;

2. предприемат и координират необходимите полицейски мерки на своята територия при ситуации с трансгранично въздействие;

3. доколкото е възможно, изпращат служители, специалисти и консултанти, както и предоставят оборудване по искане на Страната, на чиято територия е възникнала ситуацията.

Защита на личните данни

Член 10

(1) Компетентните органи могат да събират лични данни само за определени, ясно формулирани и законни цели в рамките на своите задачи и да ги обработват само за целите, за които са събрани и при спазване на националното законодателство на Страните. Обработването на данните следва да бъде законосъобразно и адекватно, да съответства на и да не надвишава целите, за които са събрани.

(2) По-нататъшна обработка за други цели се допуска, само в случай че:

а) не е в противоречие с целите, за които са събрани данните,

б) компетентните органи са упълномощени да обработват такива данни за такива други цели в съответствие с приложимите правни разпоредби, и

в) обработката е необходима и съответства на тази друга цел.

Компетентните органи могат допълнително да обработват предоставените лични данни за исторически, статистически или научни цели, в случай че Страните осигурят необходимата защита, като например да трансформират данните в анонимни.

(3) Личните данни се коригират, ако са неточни, и когато това е възможно и необходимо, се допълват или актуализират.

(4) Личните данни се заличават или се трансформират в анонимни, когато вече не са необходими за целите, за които са събрани законосъобразно, или подлежат на по-нататъшна законосъобразна обработка.

Тази разпоредба не засяга архивирането на тези данни отделно за съответен период в съответствие с националното законодателство.

(5) Личните данни се блокират, вместо да се заличават, ако са налице разумни основания да се смята, че заличаването им би могло да засегне законните интереси на субекта на данните. Блокираните данни се обработват само за целта, която е възпрепятствала заличаването им.

(6) Когато личните данни се съдържат в съдебно решение или регистър, свързан с издаването на съдебно решение, коригирането, заличаването или блокирането се осъществява в съответствие с националните правила за съдебно производство.

(7) По молба на изпращащия компетентен орган получаващият данните компетентен орган може да предоставя информация за тяхната обработка и за получения резултат.

(8) Изпращащият компетентен орган предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че лични данни, които са неточни, непълни или вече не са актуални, не се изпращат или не се предоставят. Ако се установи, че са изпратени неверни данни или данни, които са предадени незаконосъобразно, получаващият компетентен орган трябва да бъде уведомен незабавно, за да ги коригира, заличи или блокира в съответствие с ал. 3, 4 или 5.

(9) Получаващият компетентен орган е длъжен ефикасно да защити получените данни от нерегламентиран достъп, промени или разпространение.

(10) Всяко предаване на лични данни се вписва или документира.

(11) Данните могат да бъдат предоставени и на трета страна само с писменото съгласие на изпращащия компетентен орган в съответствие с националното му законодателство.

(12) При предаване или предоставяне на данните, в съответствие с националното си законодателство и при спазване на разпоредбите на този член, предоставящият орган може да посочи времеви ограничения за съхранението на данните, след изтичането на които получателят е длъжен да изтрие или блокира данните или да направи преценка дали те все още са необходими. Това задължение не се изпълнява, ако при изтичането на това времево ограничение данните са необходими за текущо разследване, наказателно преследване на престъпление или налагането на наказание.

(13) В случай че предоставящият орган не е посочил времево ограничение по реда на ал. 12, се прилагат времевите ограничения, предвидени в националното законодателство на получаващата Страна.

Правен статут на служителите

Член 11

(1) Служителите на едната Страна, действащи на територията на другата Страна в резултат на сътрудничеството по силата на това Споразумение, нямат правомощия, свързани с упражняване на държавна власт, освен тези, предвидени в това Споразумение. По време на изпълнението на задачите си те трябва да спазват националното законодателство на Страната, на чиято територия действат.

(2) Служителите на едната Страна, действащи на територията на другата Страна в резултат на сътрудничество по силата на това Споразумение, могат да носят служебна униформа, както и оръжие и помощни средства, които не са забранени от законодателството на Страната, на чиято територия действат. Служебното оръжие и помощните средства могат да се използват само в случаи на законна самоотбрана в съответствие с националното законодателство на Страната, на чиято територия действат служителите. Органите на Страните взаимно си предоставят информация относно вида и номера на служебното оръжие и помощните средства, използвани за всяка конкретна операция по това Споразумение.

(3) Когато служителите на едната Страна използват моторни превозни средства при изпълнение на задачи, регламентирани в това Споразумение, на територията на другата Страна, за тях важат същите правила за движение по пътищата като за служителите на Страната, на чиято територия се провежда задачата, включително предимството при движение по пътищата и всички други специални привилегии. Страните взаимно се информират за действащите разпоредби в тази област.

Наказателна отговорност

Член 12

Служителите, действащи по силата на това Споразумение на територията на другата Страна, се третират по същия начин както служителите на Страната, на чиято територия се осъществява операцията, по отношение на престъпленията, които могат да бъдат извършени от тях или срещу тях, освен ако не е предвидено друго в друго споразумение с обвързващ характер за Страните.

Гражданска отговорност

Член 13

(1) В случай на причиняване на вреди от служителите на една от Страните при действията им на територията на другата Страна в изпълнение на чл. 5, 6 и 7 от настоящото Споразумение отговорност носи Страната, чиито служители са причинили вредата, в съответствие със законодателството на Страната, на чиято територия действат.

(2) Страната, на чиято територия е нанесена вредата, посочена в ал. 1, поправя тази вреда съгласно условията, приложими за вреди, причинени от нейните служители.

(3) В случая, предвиден в ал. 1, Страната, чиито служители са нанесли вреда на лице на територията на другата Страна, възстановява на последната в пълен размер всички суми, които тя е заплатила на пострадалите или на упълномощени от тяхно име лица.

(4) Когато служители на едната Страна действат на територията на другата Страна в изпълнение на чл. 9, последната носи отговорност, в съответствие с националното си законодателство, за всички вреди, нанесени от тях по време на техните действия.

(5) Когато вредата, посочена в ал. 4, е резултат от груба небрежност или умишлено неправомерно поведение, Страната-домакин може да поиска от изпращащата Страна да ѝ бъдат възстановени всички суми, които е изплатила на пострадалите или на упълномощени от тяхно име лица.

(6) Без да се засяга упражняването на тези права по отношение на трети страни и с изключение на ал. 3 от този член, всяка от Страните се въздържа в случаите, предвидени в ал. 1, да иска обезщетение за вредите, които е претърпяла от другата Страна.

Оказване на съдействие при изпълнение на задачите

Член 14

(1) Всяка Страна оказва на служителите на органите на другата Страна, по време на изпълнение на задачите им в съответствие с настоящото Споразумение, същото съдействие и закрила, каквито оказва и на собствените си служители.

(2) По отношение на дисциплинарните въпроси спрямо служителите се прилага националното им законодателство.

Отказ за съдействие

Член 15

Ако органите на една от Страните считат, че изпълнението на дадена молба, както и изпълнението или забавянето на мярка на основата на това Споразумение, може да накърни или застраши суверенните ѝ права, националната ѝ сигурност или други важни интереси, или е в нарушение на вътрешния ѝ правов ред, те могат изцяло или частично да откажат сътрудничество или да поставят условия за изпълнението му.

Разпоредби за прилагане на Споразумението

Член 16

(1) По искане на една от Страните съвместна работна група от представители на Страните проверява прилагането на Споразумението.

(2) На основата и в рамките на настоящото Споразумение, и единствено за целите на неговото прилагане, могат да бъдат приемани протоколи или други документи.

(3) Централните органи на Страните предоставят списък, съдържащ компетентните органи на централно и местно ниво и техните правомощия по изпълнението на настоящото Споразумение, както и данните им за контакт. Списъкът своевременно се актуализира в случаи на промяна в наименованията, правомощията и данните за контакт на органите на Страните.

Езици

Член 17

(1) За прилагането на настоящото Споразумение органите на Страните използват български, гръцки и английски език.

(2) Молбите, които се изпращат по силата на това Споразумение, са на езика на замолената Страна. Ако това е невъзможно, молбата е на английски език.

Разходи

Член 18

Всяка от Страните поема разходите си за изпълнение на настоящото Споразумение, освен ако не се реши друго в конкретни случаи.

Връзка с други международни споразумения

Член 19

Настоящото Споразумение не засяга правата и задълженията на Страните по други международни споразумения, по които те са Страни. В частност, разпоредбите на настоящото Споразумение не засягат задължението за информиране на компетентния орган по реда за осъществяване на международното полицейско сътрудничество.

Влизане в сила, изменения и прекратяване

Член 20

(1) Настоящото Споразумение се сключва за неопределен период от време и влиза в сила на датата на получаване на последното уведомление, с което Страните взаимно се уведомяват по дипломатически път за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането му в сила.

(2) Независимо от разпоредбата на предишната алинея по отношение на влизането в сила, прилагането на чл. 5 и 6 е възможно само след датата, определена от Съвета на Европейския съюз, за премахване на граничния контрол в рамките на негово решение относно пълното прилагане на шенгенското законодателство от Република България.

(3) Всяко изменение или допълнение на настоящото Споразумение влиза в сила по реда, предвиден в ал. 1 на настоящия член.

(4) Всяка от Страните може по всяко време да прекрати настоящото Споразумение чрез писмено уведомление, изпратено по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на това предизвестие от другата Страна.

Подписано в София на 9 юни 2010 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, гръцки и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия при тълкуването предимство има текстът на английски език.