Държавен вестник, брой 6 от 20.I

Чл. 3. Психологическите изследвания са елемент от професионалната психодиагностика, насочена към:

1. дефиниране на общите и професионално значимите качества, противопоказания за постъпване на работа и дългосрочна професионална реализация;

2. установяване наличието на тези качества и противопоказания у кандидатите за работа и служителите - военнослужещи и цивилни служители.

Чл. 4. Психологическите изследвания са първични и вторични и се извършват при:

1. първичен (начален) психологически подбор на кандидатите за постъпване на работа в структурите на службата;

2. вторичен (последващ) психологически подбор за установяване на психологическата съвместимост на служителите с изискванията на конкретно направление на дейност и промени в психичното състояние.

Чл. 5. (1) Първичните психологически изследвания имат за цел установяване на психологическата съвместимост на кандидатите за постъпване на работа в структурите на службата.

(2) Вторичните психологически изследвания се извършват за определяне на психологическата съвместимост на служителите с изискванията на длъжността, която заемат, или при промяна в тяхното направление на дейност.

Чл. 6. Психологическата съвместимост се определя съобразно изискванията за съответните направления на дейност чрез изследване и установяване на:

1. мотивация за постъпване или преназначаване на работа в съответното направление на дейност, професионални интереси и ценностни ориентации;

2. делови качества, особености на характера и индивидуален стил на поведение;

3. самооценка и ниво на претенции;

4. емоционална стабилност, стресоустойчивост и механизми на психична защита;

5. комуникативни умения и социална компетентност;

6. интелектуално развитие и познавателна активност;

7. затруднения в психичното и социалното функциониране.

Чл. 7. На психологически подбор за установяване на психологическата съвместимост подлежат:

1. кандидатите за постъпване на работа в структурите на службата;

2. служителите - военнослужещи и цивилни служители, в службата.

Чл. 8. Процедурата на психологическото изследване за целите на психологическия подбор се състои от две части:

1. писмено тестово изследване, състоящо се от батерия от психологически тестове, посочени в приложение № 1 (поверително);

2. полуструктурирано интервю.

Чл. 9. Редът и условията за извършване на психологически изследвания в службата се определят съгласно приложение № 2 (поверително).

Чл. 10. При необходимост органът по чл. 2 извършва психологическа консултативна дейност.

Чл. 11. (1) Психологическата консултативна дейност включва индивидуално и групово консултиране.

(2) Индивидуалното консултиране има за цел подпомагане на служители при:

1. нарушено психично благополучие и влошено психично функциониране;

2. емоционален дискомфорт;

3. кризисни състояния (остър и хроничен стрес);

4. разстроени социални отношения;

5. проблеми на професионалната адаптация и кариера и др.

(3) Груповото консултиране има за цел подпомагане на екипи от служители при:

1. решаване на конфликти (между членовете на екипа или между обособени групи в колектива);

2. влошени и неефективни взаимоотношения в колектива;

3. неефективна координация между отделни звена в колектива;

4. трудности при вземане на групови решения;

5. трудности при изграждане на екипи и екипни взаимодействия и др.

Чл. 12. (1) Индивидуалното психологическо консултиране има доброволен характер и се осъществява под формата на консултативни сесии. Продължителността и честотата на сесиите се договаря между консултирания служител и психолозите. Графикът на посещенията се съгласува с органа по човешките ресурси при запазване анонимността на служителя.

(2) Органът по чл. 2 извършва индивидуални психологически консултации на служители, участвали в мироопазващи мисии, които са с психични изменения, констатирани от специализираното психологично звено на Военномедицинската академия.

Чл. 13. Груповото психологическо консултиране има доброволен характер и се осъществява под формата на интерактивна диагностика и групово-динамичен тренинг, редът и условията на които се договарят между заявителя (екипа) и психолозите, съгласувано с органа по човешките ресурси.

Чл. 14. При необходимост органът по чл. 2 извършва консултации на служители или структури на службата с цел подпомагане изпълнението на определени задачи, изискващи психологическа компетентност.

Чл. 15. Информацията, получена в процеса на психологическото консултиране, е конфиденциална и не може да бъде разгласявана пред трети лица освен с изричното съгласие на консултираното лице.

Чл. 16. Полифизиографските изследвания имат за цел установяване истинността или неистинността на отговорите на изследваните лица във връзка с изследвани теми.

Чл. 17. (1) Полифизиографът е инструмент за измерване на промени на някои от физиологичните параметри на изследваното лице, докато му се задават и отговаря на серия от въпроси.

(2) Промените във физиологичната реактивност на изследваното лице се записват на полиграми. След приключване на изследването полиграмите се оценяват и се прави заключение относно истинността на отговорите на лицето по изследваните теми.

Чл. 18. Полифизиографското изследване включва следните етапи:

1. анализ на предоставената предварителна информация за конкретния случай;

2. предтестово интервю, избор на тестови формат и формулиране на въпроси, свързани с изследваните теми;

3. инструментална част, която включва провеждане на тест с полифизиограф и запис на реакциите на изследваното лице на полиграми;

4. оценка на полиграмите;

5. следтестово интервю - провежда се в случаи на индикация за лъжа на полифизиографското изследване, когато се налага да се обсъдят проблемните теми, както и да се направят допълнителни тестове.

Чл. 19. Полифизиографските изследвания в службата могат да се извършват:

1. при подбора на кандидати за постъпване на работа в структурите на службата;

2. за проверка на лоялността на служители и сътрудници към службата;

3. в случаите, посочени в приложение № 3 (поверително).

Чл. 20. Редът и условията за провеждане на полифизиографски изследвания в службата, правата и задълженията на изследваните лица и на служителите, провеждащи полифизиографски изследвания, се определят съгласно приложение № 3 (поверително).

Чл. 21. Всяко лице може да бъде изследвано с полифизиограф единствено след подписване на декларация за информирано съгласие от негова страна по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 22. За всяко изследвано лице се изработва документ с крайните резултати от полифизиографското изследване съгласно приложение № 5.