Държавен вестник, брой 11 от 31.I

Чл. 8. (1) При планиране и проектиране на строежите за ОБВВПИ се извършват качествени и количествени анализи с цел установяване вида на опасност от взрив в зависимост от вида и прогнозното количество на произвежданите и/или съхраняваните БВВПИ и оценяване и управление на риска.

(2) Обхватът и управлението на риска включват идентифициране на опасностите, включително осигуряване на безопасните разстояния за хората и имуществото на и извън територията на строежа за ОБВВПИ, както и опасностите по отношение на околната среда, изготвяне на количествена оценка на последствията, изчисляване на рисковете и определяне на мерки за отстраняване и/или намаляване на установените рискове.

(3) Минималният обхват на количествените анализи и управление на риска включва: установени опасности и минимални разстояния от съществуващи обекти; вид и количество на БВВПИ; разположение на сградите и съоръженията на територията на строежа за ОБВВПИ; вид на строителните конструкции; брой потенциални жертви и засегнато имущество; начин за евакуация.

(4) Оценката и управлението на риска при планирането и проектирането на строежи за ОБВВПИ се изработва като неразделна част от заданието за проектиране.

(5) При извършване на оценката на риска за строежи за ОБВВПИ може да се ползват схемите за определяне на обхвата и алгоритъма за управлението на риска от информационното приложение № 4.

Чл. 9. (1) Строежите за ОБВВПИ се планират извън урбанизираните територии.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат за строежите, посочени в чл. 81, ал. 1.

Чл. 10. Технологичните изисквания са определяща (основна) част на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ в зависимост от съответното предназначение на строежа. Минималните технологични изисквания на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ са определени в приложение № 5.

Чл. 11. (1) Територията за планиране и проектиране на строежи за ОБВВПИ трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е защитена срещу наводнения;

2. при възможност да е с естествени прегради от топографията на местността срещу разпространяване на взрив и токсични газове (оврази, скатове, хълмове, дървесна растителност и др.);

3. да е подходяща за изграждане на вкопан или обвалован тип сгради и съоръжения, за които има потенциален риск от взрив;

4. да е подходяща за развиване на вътрешнопроизводствена инфраструктура съобразно технологичните изисквания в заданието за проектиране и с възможност за свързването ѝ към техническата инфраструктура на съответната територия;

5. да е с възможности за осигуряване на необходимите количества вода за питейни, производствени и противопожарни нужди;

6. да е без преминаващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура освен необходимите за осигуряване на нормалната експлоатация на територията.

(2) Не се допуска планиране на територия за строежи за ОБВВПИ в райони, застрашени от наводнения, в райони със свлачища, както и в райони с набъбващи и пропадъчни почви.

(3) Проектиране и строителство на строежи за ОБВВПИ се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Чл. 12. (1) При планиране на строежите за ОБВВПИ извън урбанизираните територии се изработва и одобрява подробен устройствен план - план за застрояване за територията на строежа и парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура съгласно разпоредбите на глава седма от ЗУТ.

(2) Необходимите територии, сгради, съоръжения, технически средства и вътрешнопроизводствена инфраструктура за строежите за ОБВВПИ се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране и се отразяват в подробния устройствен план по ал. 1. Строежите за ОБВВПИ се зонират най-малко на следните видове територии:

1. техническа територия (район) - за производство, изпитване и съхраняване на ОБВВПИ, за обслужване, за товаро-разтоварни и други работи;

2. подривна територия (открита площадка), когато се изисква с технологичните изисквания в заданието за проектиране, за унищожаване на негодни и опасни за работа БВВПИ извън техническата територия, разположена на минимално безопасно разстояние от складовете и останалите сгради и съоръжения, изчислено съгласно чл. 15, и в съответствие с технологичните изисквания за съответното предназначение;

3. административно-стопанска територия - за разполагане на административни и стопански сгради и контролно-пропускателни пунктове.

(3) При изготвянето на подробния устройствен план се отчитат местните условия и параметри (например роза на ветровете, релеф, преобладаваща растителност и др.), които биха оказали въздействие върху разпространяване на взрив, пожар и токсични газове.

Чл. 13. (1) На техническата и подривната територия се планира изграждане на:

1. комплекс от сгради, площадки и съоръжения, необходими за нормално и безопасно изпълнение на основните функции (производство, съхранение, сортиране и унищожаване на технологичен брак и отпадъци и др.);

2. необходими съоръжения за осигуряване на безопасност при пожар;

3. пътища за противопожарни цели;

4. технически средства за оповестяване, сигнализация и свръзка;

5. вътрешнопроизводствена транспортна инфраструктура за достъп до сградите и съоръженията по всяко време на годината, обозначена със съответните пътни знаци и/или с предупредителни знаци за внимание и опасност, и в съответствие с изискванията на възприетата технология за производство и/или начините на съхранение.

(2) Планираните сгради и съоръжения на техническата и подривната територия се отразяват в подробния устройствен план заедно с предвидените защитни съоръжения срещу разпространяване на взрив и за потушаване на следствията от взрив в зоните и/или районите с потенциален риск от взрив. На плана се отразява границата на територията и се нанасят определените съгласно тази наредба минимални безопасни разстояния около сградите с потенциален риск от взрив. Към плана се прилагат изчисленията и обосновката за предвидените защитни съоръжения.

Чл. 14. (1) Защитните съоръжения срещу разпространяване на взрив от сградите, съоръженията и площадките с потенциален риск от взрив се проектират в зависимост от установените рискове и конкретните условия като земен насип и/или, когато е подходящо, с водно защитно съоръжение за намаляване на енергията на взрива.

(2) Земният насип се проектира с височина, равна на котата на корниза на сградите - при сгради с корнизи, или до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи, с наклон 45 градуса, с широчина в основата не по-малка от 5 m, а при върха - не по-малка от 1 m. Земният насип трябва да отстои от сградите на разстояние не по-малко от 1 m и не по-голямо от 3 m.

(3) Допуска се, когато е невъзможно изграждане на земен насип, защитното съоръжение да се проектира със защитна монолитна стоманобетонна конструкция с наклон 85 градуса, която да осигурява безопасност, съобразно технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(4) Допуска се тристранна защита (със земен насип или монолитна стоманобетонна конструкция) в случаите, когато незащитената страна не застрашава сградите откъм нея.

(5) Земният насип се изгражда от пластични или сипещи се материали, като се забранява използването на камъни, чакъл и горими материали.

Чл. 15. (1) Минималните безопасни разстояния R (m) до урбанизирани територии и съществуващи обекти от сгради, съоръжения и площадки с потенциален риск от взрив, които са част от строежите за ОБВВПИ, са съгласно приложение № 6. Минималните безопасни разстояния се измерват в хоризонтална равнина и без оглед на пресечеността на терена от външния ръб на сградата и/или площадката с потенциален риск от взрив до най-близката точка на урбанизирана територия и/или съществуващ обект, за които се отнася безопасното разстояние.

(2) За случаите, непосочени в приложение № 6, както и за сгради, предназначени за производство и съхраняване на количества ВВ до 10 t и за капсулдетонатори и електродетонатори, преизчислени към количество ВВ, минималните безопасни разстояния от сгради и съоръжения с потенциален риск от взрив на територията на строежите за ОБВВПИ се определят по формулата:

където:

Q е масата на съответното ВВ, приравнена към тротила, в кg;

К₁ - коефициент, който отчита очакваните повреди съгласно приложение № 7.

(3) Безопасните разстояния между сградите (производствени и складови) на територията за строежи за ОБВВПИ за непредаване на детонация се определят по формулата

където:

Q е масата на ВВ, приравнена към тротила, в кg;

К₂ - коефициент съгласно приложение № 8.

(4) Допуска се намаляване с 1/3 на безопасните разстояния по ал. 1, когато се проектират защитни съоръжения срещу разпространяване на взрив (обвалване) откъм застрашените (потенциално опасните) направления, а безопасните разстояния по ал. 2 се намаляват съгласно забележките в приложение № 7.

(5) Допуска се намаляване с 1/5 на безопасните разстояния по ал. 1, когато в обектите за съхранение и производство на ОБВВПИ е предвидено водно защитно съоръжение, намаляващо енергията на взрива, а безопасните разстояния по ал. 2 се намаляват съгласно забележките в приложение № 7.

Чл. 16. (1) Пътищата за противопожарни цели за строежи за ОБВВПИ се проектират сключени, с трайна настилка.

(2) Разрешават се задънени (тупикови) пътища за противопожарни цели, завършващи с площадка с размери най-малко 12 m x 12 m, разположени едностранно по цялата дължина на сгради и съоръжения с широчина до 30 m и дължина до 120 m и двустранно - за сгради и съоръжения с широчина от 30 m до 60 m и дължина до 120 m.

(3) Пътищата за противопожарни цели се проектират с широчина най-малко 3,5 m. За строежи за ОБВВПИ със застроена площ, по-голяма от 500 m², пътищата за противопожарни цели се проектират с широчина най-малко 6 m.

(4) Външният габаритен радиус на пътя при завой е не по-малък от 10,5 m.

(5) Пътищата към водоизточниците, които се използват за водоснабдяване за пожарогасене, се проектират при водоизточника с обход или с площадка с размери най-малко 12 m на 12 m.

Чл. 17. За строежите за ОБВВПИ се предвиждат елементи за физическа защита и комбинация на продуктите, влагани в тях според класификатора на строежите по клас на физическа сигурност, определен с Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г.) (ДВ, бр. 1 от 2017 г.).

Чл. 18. С инвестиционния проект за строежи за ОБВВПИ се определят строежите (сградите и площадките) с потенциалния риск от взрив в зависимост от технологичния процес и оценката за управление на риска, която е част от заданието за проектиране.

Чл. 19. (1) Строежите за ОБВВПИ с потенциален риск от взрив се проектират с конструктивни елементи с клас по реакция на огън А1 или А2 и при спазване на следните изисквания:

1. конструкцията се разделя на секции с възможност за отделяне на секциите с риск от взрив;

2. ограничава се площта на секциите с риск от взрив;

3. проектират се защитни мерки между секциите с риск от взрив.

(2) Покривите на строежите по ал. 1 се проектират от негорими материали и лесноразрушаващи се леки и лесноизхвърлящи се при взрив строителни елементи. Това изискване се прилага и за стените на сгради с два и повече етажа.

Чл. 20. (1) Стопанските, административните и други обслужващи сгради се проектират като самостоятелни сгради отделно от производствените и складовите сгради.

(2) В производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се допуска проектиране на помещения за спомагателни и обслужващи дейности (оперативно управление, за съблекални, бани и др.) в най-безопасните за тях места и когато това се изисква, с технологията на производство или съхранение.

(3) Паркингите на територията на строежи за ОБВВПИ се устройват на най-малко 30 m от сградите и съоръженията с потенциален риск от взрив.

(4) Сградите по ал. 1 и обслужващите съоръжения, проектирани на територията на строежи за ОБВВПИ, се проектират при спазване на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба № Iз-1971 от 2009 г.) (ДВ, бр. 96 от 2009 г.).

Чл. 21. (1) Площите, обемите и помещенията на складовете за ОБВВПИ се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране в зависимост от вида и количеството на ОБВВПИ, а при складове за съхранение на ВВ, боеприпаси и пиротехнически изделия - и в съответствие с допустимото им количество и допустимото съвместяване на различни групи ВВ и боеприпаси.

(2) Подземните складове за ВВ се проектират като камери или ниши, които се разполагат така, че взрив в една от тях да не предизвиква детонация в съседните камери или ниши.

Чл. 22. (1) В инвестиционния проект на строежи за ОБВВПИ се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на произвежданите и съхраняваните вещества и площта на помещенията.

(2) Предвижданите при проектирането строителни продукти се класифицират по отношение на реакцията им на огън в съответствие с Делегиран Регламент (ЕС) 2016/364 на Комисията от 1 юли 2015 г. относно класифицирането на експлоатационните показатели за реакцията на огън на строителните продукти в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

(3) Строителните елементи, конструкциите и инсталациите се класифицират по отношение на огнеустойчивостта им в съответствие със серията стандарти БДС EN 13501 и делегираните актове и решенията на Европейската комисия за класификация по огнеустойчивост, публикувани в "Официален вестник" на Европейския съюз.

Чл. 23. (1) Степените на огнеустойчивост на сградите в зависимост от огнеустойчивостта на строителните им конструктивни елементи се определят съгласно таблица 1.

Таблица 1

Забележки:

1. За сгради с височина до 15 m се разрешава стълбищата да бъдат изпълнени от стоманени пожаронезащитени конструкции, ако стълбищата в сградите от I до IV степен на огнеустойчивост са затворени в шахти с минимална огнеустойчивост на стените REI 120 и със защита на отворите в шахтите с врати и капаци с огнеустойчивост ЕI 90, изпълнени от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В.

2. За външни носещи и неносещи стени вместо критериите за огнеустойчивост REI/EI се допуска използването на критериите REW/EW с определените класове по колони 3 и 4.

3. За едноетажни сгради с метални носещи конструкции минималната огнеустойчивост на хоризонталните носещи елементи (греди и ригели) се приема по колона 10.

4. При многоетажни сгради минималната огнеустойчивост на вертикалните конструктивни елементи, носещи само покрива, се определя по колона 10.

5. Строителните конструктивни елементи за сгради от I и II степен на огнеустойчивост се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а конструктивните елементи за сгради от III степен на огнеустойчивост - с клас по реакция на огън не по-нисък от С. За строежи от пожаронезащитени стоманени конструкции, за които не е допустима V степен на огнеустойчивост, носещите конструктивни елементи се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а останалите конструктивни елементи - с клас по реакция на огън не по-нисък от C.

(2) Огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи може да бъде определена въз основа на резултатите от:

1. изпитвания;

2. изчисления съобразно нормите и методите за проектиране и изчисляване от системата стандарти "Конструктивни Еврокодове", въведени като БДС ЕN 1990, и национално определените към тях параметри;

3. сравнения (при използването на таблици) съгласно приложение № 5 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г.

Чл. 24. Нормативното полезно натоварване на подовите конструкции на строежите за ОБВВПИ се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

Чл. 25. (1) Производствените и складовите сгради с потенциален риск от взрив се проектират едноетажни и без сутерени.

(2) Изключение по ал. 1 се допуска, когато съгласно технологията на производство се изисква сградите да се проектират на повече етажи.

(3) Около производствените и складовите сгради с риск от взрив се планират ивици земя без никаква растителност с широчина най-малко 5 m, включително защитното съоръжение.

Чл. 26. (1) Помещенията в производствени сгради с потенциален риск от взрив се проектират с най-малко два евакуационни изхода, когато са с дължина, по-голяма от 10 m, а складовете с потенциален риск от взрив се проектират с най-малко два евакуационни изхода, когато са с дължина, по-голяма от 15 m.

(2) Евакуационните изходи се разполагат така, че да може да се осъществи максимално бърза и безопасна евакуация, като разстоянието от всяко работно място до един от изходите за всяко помещение не може да превишава 30 m.

(3) Евакуационните пътища и вратите по пътя за евакуация се проектират с минимална светла широчина 0,9 m и минимална светла височина 2,0 m. Допуска се проектирането на евакуационни изходи със светла широчина, по-малка от 0,9 m, когато броят на хората в помещението е не повече от 15 души.

(4) Не се допуска евакуационните пътища да преминават през помещения и/или зони, в които се съхраняват взривни вещества.

(5) Вратите на евакуационните изходи се проектират така, че да се отварят по посоката на движение при евакуация.

(6) Разрешава се вратите на санитарно-хигиенни и други обслужващи помещения, в които не се употребяват и съхраняват взривни вещества и в които е възможно едновременно пребиваване на до 15 души, да се отварят обратно на посоката на движение при евакуация.

Чл. 27. (1) Помещения с потенциален риск от взрив се отделят от съседните им помещения без риск от взрив с хоризонтални и вертикални прегради с минимална огнеустойчивост REI (EI) 120 и врати с минимална огнеустойчивост EI 90.

(2) Технологичната връзка между помещения по чл. 41, ал. 2 и такива без риск от възникване на експлозивна атмосфера се осъществява през пожарозащитни преддверия с осигурено постоянно повишено налягане от 20 до 60 Ра. Конструктивните елементи на пожарозащитните преддверия се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI 60 (EI 60). Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60.

(3) Пожарозащитните преддверия се проектират така, че вратите им да се отварят към помещения, при които няма потенциален риск от взрив.

Чл. 28. В случаите, когато през хоризонталните и вертикалните пожарозащитни прегради преминават тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации, местата на преминаването се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.

Чл. 29. (1) Покритията (облицовките) на вътрешните стени и тавани в производствени сгради и складове с потенциален риск от взрив се предвиждат гладки, без пукнатини и процепи и подлепени или уплътнени в местата на съединяване. Същите се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Стените и таваните на помещенията в производствени и складови сгради, в които ВВ са в насипно или прахообразно състояние, се проектират с лицеви покрития с цвят, контрастен от този на предвижданото за съхранение ВВ.

(3) Не се допуска проектиране на окачени тавани в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив, в които има вероятност от отделяне на прахообразни взривни вещества.

Чл. 30. (1) Подовете на помещения в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се проектират искронеобразуващи и непозволяващи натрупване на опасни потенциали от статично електричество, както и устойчиви на ерозия, причинена от въздействието на агресивни химични агенти, вещества и продукти.

(2) Подовете и работните повърхности в помещенията/зоните в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се предвиждат лесни за почистване и без процепи и пукнатини.

(3) Когато в помещенията на производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се предвижда да се работи с течни ВВ, подовете се проектират от лесни за почистване непроницаеми и непропускливи продукти, като за отвеждане на оттока от почистването на подовете към съоръжение за третирането му се предвиждат подходящи уловители с наклон по посока на протичането до 3 %.

Чл. 31. (1) Височината на прозорците от пода в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(2) Стъклата на прозорците в складове и производствени помещения с потенциален риск от взрив, които се огряват от слънцето, се проектират със слънцезащита.

Чл. 32. Стълбите и стълбищата в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив на два и повече етажи трябва да осигуряват сигурна и безопасна експлоатация, като в случаи на аварии или пожар да позволяват безопасна евакуация. Светлата широчина на стълбищното рамо и стълбищната площадка е не по-малко от 0,9 m.

Чл. 33. (1) Системите за отопление, вентилация и климатизация на строежите за ОБВВПИ се проектират при спазване на технологичните изисквания в заданието за проектиране и на специфичните изисквания на тази наредба, както и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.).

(2) Котелните системи за отопление и тръбната мрежа се проектират съгласно изискванията на съответните нормативни актове за съоръжения с повишена опасност. Котелните помещения се проектират в подветрената страна на територията.

Чл. 34. (1) Температурата в отопляеми складове се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране, а когато няма конкретно изискване не трябва да е по-ниска от 15 °С и по-висока от 23 °С.

(2) Системата за отопление се изчислява за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и топлопроводите най-малко с 20 % по-ниска от температурата на самовъзпламеняване на ВВ.

(3) Отоплението на сгради (производствени и складови) с потенциален риск от взрив се проектира с топлоносител вода.

Чл. 35. (1) В производствени помещения за ВВ не се допуска монтиране на отоплителни тела, които създават потенциална опасност от натрупване на взривоопасен прах по повърхността им и в места с труден достъп за почистване.

(2) Отоплителните тела и топлопроводите се боядисват с такъв цвят, при който попадналите частици от взривоопасен прах да са леснозабележими.

Чл. 36. (1) В производствени помещения за ВВ се проектира общообменна смукателно-нагнетателна система за вентилация, работеща със 100 % пресен въздух, като пресният въздух, подаван чрез вентилационната система в производствените и спомагателните сгради за ВВ, трябва да има концентрация на опасни вещества не повече от 30 % от граничната концентрация на опасните вещества във въздуха на работната зона в съответствие с изискванията на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (ДВ, бр. 8 от 2004 г.).

(2) Вентилационните агрегати за сградите с потенциален риск от взрив се предвиждат в отделно помещение или на външната страна на стените на сградите или на покривите. Агрегатите трябва да са със степен на защита съгласно изискванията за това в раздел V.

Чл. 37. Вентилационните агрегати на аварийната вентилация могат да се предвиждат в помещения с потенциален риск от взрив, ако електродвигателите на смукателните вентилатори са от един и същи тип защита за работа в потенциално експлозивна атмосфера.

Чл. 38. (1) Въздухопроводите, топлопроводите и техните елементи се проектират от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, които да не позволяват образуване на искри и статично електричество.

(2) Транзитните въздухопроводи, когато пресичат хоризонтални и вертикални пожарни прегради, се предвиждат с огнеустойчивост най-малко EI 60 или в местата на пресичане се предвиждат пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент.

(3) Във въздухопроводите на системите за вентилация и климатизация се предвиждат отвори и люкове за почистването им.

Чл. 39. В помещенията за работа с димни барути и пиротехнически състави системата за вентилация се проектира ежекторен тип.

Чл. 40. Електрическите уредби, включително електрическите инсталации и мрежи, на строежите за ВВООБ се проектират при спазване изискванията на заданието за проектиране, специфичните изисквания на тази наредба и нормативните актове за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради.

Чл. 41. (1) В зависимост от технологичния процес в инвестиционния проект на строежи за ОБВВПИ се определя възможността за образуване на експлозивна атмосфера, представляваща смес с въздуха при атмосферни условия на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или горими прахове.

(2) Местата (помещения, сгради, открити съоръжения или части от тях), в които е определено, че е възможно възникване на експлозивна атмосфера, се класифицират на зони съгласно приложение № 1 от Наредба № 11 от 2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера (ДВ, бр. 6 от 2005 г.).

(3) Зоните по ал. 2 се определят по методиките и изчисленията, дадени в БДС EN 60079-10-1 "Експлозивни атмосфери. Част 10-1: Класификация на райони. Експлозивни атмосфери" и БДС EN 60079-10-2 "Експлозивни атмосфери. Част 10-2: Класификация на райони. Горивни прахови атмосфери".

(4) В местата, в които е определено, че е възможно образуване на експлозивна атмосфера, се проектират съоръжения и системи за защита, отговарящи на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, приета с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.), съобразени с параметрите на експлозивната атмосфера.

(5) Зависимостта между категорията на съоръженията по ал. 4 от група II и възможността за приложението ѝ в различните зони се определя съгласно таблица 1

Таблица 1

Чл. 42. (1) Когато в инвестиционния проект е определено, че в местата, където се произвеждат или съхраняват ОБВВПИ, не е възможно образуване на експлозивна атмосфера, електрическите съоръжения, уредби и инсталации се предвиждат с минимална степен на защита IP 54.

(2) Описанието на степените на защита на електрообзавеждането, осигурени от обвивката (срещу достъп до опасни части, срещу проникване на твърди чужди тела и на вода), е съгласно приложение № 9.

Чл. 43. Електрозахранването на строежи за ОБВВПИ се проектира в зависимост от установените рискове и определените мерки в заданието за проектиране, както и изискванията на технологичния процес.

Чл. 44. Когато при оценката на риска се определи, че прекъсването на електрическото захранване може да предизвика производствени аварии, за съответните сгради и цехове се проектира електрозахранване, осигуряващо първа категория на електрозахранване съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 от 2004 г.).

Чл. 45. (1) Когато внезапното прекъсване на електрическото осветление може да доведе до производствени аварии, свързани с възможност от възникване на взрив или пожар, за съответните сгради и цехове се проектира аварийно работно осветление.

(2) Захранването на аварийното евакуационно и аварийното работно осветление се проектира от отделен източник, който не се използва за захранване на основното осветление, с осигурено автоматично превключване.

Чл. 46. (1) За осигуряване на осветеност на участъците от пътя по време на евакуация в строежи за ОБВВПИ, при които броят на хората в най-населения етаж е повече от 50, както и във вътрешни евакуационни стълбища (с площ на фасадното остъкление на всеки етаж, по-малка от 5 % от застроената площ на стълбището), независимо от броя на пребиваващите се проектира аварийно евакуационно осветление.

(2) Означенията за евакуационен изход по протежение на целия евакуационен път се осветяват.

(3) Евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават при спазване изискванията на Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.). Размерите на знаците се определят в зависимост от зрителното разстояние съгласно изискванията на БДС EN 1838 "Приложения на осветлението. Аварийно и евакуационно осветление".

(4) Осветителните тела на аварийното евакуационно осветление се разполагат на следните места:

1. над всеки евакуационен изход за повече от 50 души;

2. за евакуационни стълбища във и извън обема на сградата така, че да се осигурява осветяването им;

3. в близост до площадките между етажите и междинните нива;

4. при всяка промяна в посоката на евакуационния път;

5. при промяна на котата на евакуационния път в проходи и коридори (стъпала);

6. във всяка пресечна точка на коридорите;

7. извън и в близост до крайния евакуационен изход;

8. в санитарно-хигиенни помещения с обща площ, по-голяма от 25 m²;

9. в близост до местата за разполагане на уредите за пожарогасене и на бутоните за пожароизвестяване.

(5) Осветеността на евакуационния път по осовата линия на пода е най-малко 1 Lx.

Чл. 47. Минималната продължителност на работа на аварийното работно осветление и на аварийното евакуационно осветление е един час. Аварийното евакуационно осветление се проектира така, че за 5 s да бъде осигурена половината от изискваната осветеност, а за не повече от 60 s - пълната осветеност.

Чл. 48. Въздушни електропроводи за високо напрежение, подстанции и трафопостове се проектират на разстояние от сгради и съоръжения с потенциален риск от взрив съгласно приложение № 6.

Чл. 49. (1) Електрическите помещения в производствените сгради се отделят от помещенията с друго функционално предназначение чрез плътни стени с минимална огнеустойчивост EI 120 и самозатварящи се врати с минимална огнеустойчивост EI 90.

(2) Електрическите разпределителни табла и пултовете за управление на електрообзавеждането към складове, площадки и пунктове за работа на техническата територия, които не са разположени в обособени за тях електрически помещения, се проектират отвън на разстояние най-малко 5 m от захранвания обект.

Чл. 50. Всички външни електропроводни линии за напрежение до 1000 V се проектират положени подземно.

Чл. 51. Когато общото потребление на електроенергия е над 1000 kW, се проектират две захранващи линии, като всяка от тях се оразмерява най-малко за 70 % от общия товар.

Чл. 52. Груповите силови и осветителни линии се проектират извън помещенията с потенциален риск от взрив.

Чл. 53. В помещения с потенциален риск от взрив:

1. не се допуска да се проектират кабелни съединители или кабелни муфи;

2. за всички токови кръгове се проектира защита срещу претоварване както на фазовите проводници, така и на неутралния проводник.

Чл. 54. В мрежите за еднофазно напрежение се проектират двуполюсни прекъсвачи (във веригите на фазовия и неутралния проводник).

Чл. 55. Не се допуска устройването на ниши за разполагане на осветители в плътни междинни стени, които отделят сгради и помещения с потенциален риск от взрив от съседни такива.

Чл. 56. В складовете електрическите осветителни инсталации, включително осветителите, се проектират над проходите, между отделните фигури, като височината на окачване на осветителите трябва да е най-малко 2,5 m.

Чл. 57. Управлението на външното осветление на техническата територия се проектира централизирано. Електрическото захранване на външни осветители, които са достъпни за допир, се проектира за безопасно свръхниско напрежение до 24 V.

Чл. 58. Комутационните апарати, прекъсвачите и предпазителите на осветителните електрически инсталации се проектират извън помещенията с потенциален риск от взрив.

Чл. 59. За защита срещу поражения от електрически ток се проектира отделен защитен проводник.

Чл. 60. Забранява се неутралният проводник да се използва и като защитен.

Чл. 61. (1) Повторното заземяване на неутралните проводници се проектира извън сградите.

(2) За защитните електрически вериги в помещения с потенциален риск от взрив се проектират най-малко две електрически връзки със заземителите, по възможност в противоположните краища на съответното помещение.

Чл. 62. Всички метални и други токопроводими части в помещения с потенциален риск от взрив (метални конструктивни части, корпусите на електрически машини, апарати и съоръжения, тръбопроводи, въздуховоди и др.) трябва да са взаимно свързани чрез защитни проводници.

Чл. 63. За преминаването на защитните проводници през стените на помещения с потенциален риск от взрив се предвиждат стоманени тръби.

Чл. 64. (1) Строежите за ОБВВПИ с потенциален риск от взрив се проектират с ниво I на мълниезащита или първа категория на мълниезащита с мълниезащитна зона тип А съгласно Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства (ДВ, бр. 6 от 2011 г.) и при спазване на изискванията на заданието за проектиране.

(2) За строежите за ОБВВПИ, при които няма потенциален риск от взрив, нивото на мълниезащита или категорията на мълниезащита се предвижда съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства и при спазване на изискванията на заданието за проектиране.

Чл. 65. Защитата срещу преки попадения на мълнии се проектира чрез отделно стоящи мълниеотводи, като импулсното съпротивление трябва да е до 5 Ω.

Чл. 66. С проекта за мълниезащита се изработва инструкция за провеждане на проверка на мълниезащитната уредба след пряко попадение на мълния и инструкция за поддържане на мълниезащитната уредба съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства с включени допълнителни изисквания съобразно специфичните особености на обекта.

Чл. 67. Подовите настилки (покрития) и покритията на работните маси, в т.ч. и от органични материали (синтетични), се изпълняват антистатични, със специфично повърхностно съпротивление не по-голямо от 10⁶ Ω, и от продукти, изключващи възможността за образуване на искри от механичен произход (фрикционни искри).

Чл. 68. (1) Когато се предвиждат ремъчни предавки, ремъците трябва да са антистатични (със специфично повърхностно съпротивление до 10⁷ Ω).

(2) Когато се предвиждат лентови транспортьори, лентите трябва да са антистатични.

Чл. 69. В строежи за ОБВВПИ се проектират електронни съобщителни инсталации, инсталации за сигнализация, охрана и др., като извън сградите мрежите се проектират кабелни (подземни или въздушни). Въздушните мрежи на техническата територия се проектират на разстояние най-малко 10 m от сградите (производствени и складови) и площадките.

Чл. 70. (1) Електронните съобщителни мрежи и инсталации и инсталациите за сигнализация, проектирани към сгради с ниво I на мълниезащита или първа категория на мълниезащита с мълниезащитна зона тип А, трябва да са кабелни по цялото си протежение.

(2) Мрежите и инсталациите се проектират с кабели с метална оплетка или броня, като оплетката (бронята) се свързва към защитната верига на електрическата уредба.

Чл. 71. При проектиране на електрически инсталации, мрежи и уредби за сгради и площадки за ВВООБ трябва да се спазват и изискванията за електромагнитна съвместимост.

Чл. 72. (1) Вътрешнопроизводствените площадкови водоснабдителни и канализационни мрежи се проектират при спазване на технологичните изисквания в заданието за проектиране и на специфичните изисквания на тази наредба, както и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.) и Наредба № РД-02-20-8 от 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи (ДВ, бр. 49 от 2013 г.).

(2) Сградни водопроводни и канализационни инсталации в строежите за ОБВВПИ се проектират в съответствие с технологичните изисквания в заданието за проектиране, както и при спазване на специфичните изисквания на тази наредба и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

(3) Необходимите водни количества за технологични и питейно-битови нужди се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(4) Качеството на водата за производствени нужди се определя в съответствие с технологията на производство.

(5) Заустването на производствени отпадъчни води във водни обекти или в канализационни системи на населени места се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Чл. 73. (1) С инвестиционния проект за строежа за ОБВВПИ се определя разходът на вода за външно пожарогасене в зависимост от технологията, сградите и съоръженията, разположени на територията на строежа.

(2) Минималният разход на вода по ал. 1, който следва да бъде осигурен за външно пожарогасене, е 10 l/s.

Чл. 74. (1) Необходимите водни количества за външно пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия при максимално часово водопотребление за питейно-битови и/или производствени нужди.

(2) Обемът на резервоара за пожарогасене се определя в зависимост от определените в инвестиционния проект разход на вода за пожарогасене и продължителност на пожарогасенето, като минималният противопожарен запас от вода е 36 m³.

(3) При определяне на обема на резервоарите за пожарогасене се отчита и притокът на вода по време на пожарогасенето.

(4) Резервоарът за пожарогасене се предвижда с две камери, свързани помежду им. Резервоарът се вентилира посредством най-малко две вентилационни тръби.

(5) Разрешава се необходимите водни количества за пожарогасене да се съхраняват в резервоар за други нужди. Резервоарите се оборудват с устройства за предотвратяване използването на необходимите водни количества за пожарогасене за други цели.

(6) Резервоарите за съхраняване на вода за пожарогасене се осигуряват срещу замръзване, като тези с открито водно огледало се проектират с дълбочина от 1,5 до 6,0 m, с нормално водно ниво на запълване най-малко 1 m над нивото на необходимите водни количества за пожарогасене.

(7) Водоизточниците и резервоарите за пожарогасене се предвиждат с подстъпи за засмукване на вода от пожарните автомобили.

Чл. 75. (1) Помпените станции за подаване на вода за пожарогасене се предвиждат с резерв от помпи, както следва:

1. при една работна помпа - 100 %;

2. при две и повече работни помпи - 50 %.

(2) Всяка помпена станция независимо от броя на помпите за пожарогасене се проектира с най-малко два смукателни водопровода, всеки от които пропуска цялото количество вода за пожарогасене.

(3) Помпените станции с две и повече работни помпи за пожарогасене се проектират с най-малко два нагнетателни тръбопровода до водопроводния пръстен.

Чл. 76. Помещението на помпената станция се предвижда със строителни конструкции и елементи с огнеустойчивост и класове по реакция на огън, съответстващи най-малко на изискващите се за сграда от II степен на огнеустойчивост с автоматично управление.

Чл. 77. (1) Водопроводите за външно пожарогасене за едноетажни сгради се оразмеряват за свободен напор на проектната кота на прилежащия терен най-малко 0,1 МРа.

(2) За сгради с повече от един надземен етаж свободният напор по ал. 1 се увеличава с по 0,04 МРа за всеки следващ етаж на застрояване.

Чл. 78. Водопроводите на територията за ВВООБ се проектират на разстояние не по-малко от 5 m от сгради (производствени и складови) с потенциален риск от взрив.

Чл. 79. (1) На водопроводната мрежа се предвиждат:

1. пожарни хидранти край пътищата и пресечките на разстояние L не по-малко от изчисленото по формулата:

където:

L е разстоянието (m);

Н - височината на сградата (m);

разстоянието L от стените на сгради с потенциален риск от взрив е в границите 25 m ≤ L ≤ 80 m;

2. спирателни кранове с възможност за изключване на отделни участъци без прекъсване на водоснабдяването на сградите на разстояние до захранваните сгради не по-голямо от 250 m.

(2) Площадковите водопроводи за пожарогасене с дължина над 200 m се проектират сключени.

(3) На водопроводите за пожарогасене се предвиждат спирателни кранове за разделянето им на участъци с не повече от пет пожарни хидранта в един участък.

(4) Пожарните хидранти се проектират надземни (съгласно БДС ЕN 14384 "Надземни пожарни хидранти колонков тип") с номинален диаметър не по-малък от 80 mm. Те се разполагат на защитени от повреда и обозначени места и се оборудват със съединители щорц.

(5) Подземни хидранти съгласно БДС ЕN 14339 "Подземни пожарни хидранти" с номинален диаметър не по-малък от 80 mm се предвиждат единствено в случаите, когато няма техническа възможност за разполагане на надземни хидранти. Не се разрешават подземни хидранти на пътища, предвидени за престой и паркиране.

Чл. 80. (1) С инвестиционния проект за строеж за ОБВВПИ в зависимост от предназначението или технологията се определя необходимостта от осигуряване на сградна водопроводна инсталация за вътрешно пожарогасене.

(2) Когато в инвестиционния проект е определено, че за строежа е необходимо осигуряване на вътрешно водоснабдяване за пожарогасене, сградната водопроводна инсталация за пожарогасене се проектира от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(3) В случаите по ал. 2 необходимият разход на вода за вътрешно пожарогасене, продължителността на пожарогасенето и броят на едновременно действащите пожарни кранове се определят в инвестиционния проект в зависимост от технологията и площта на сградата, като минималният разход на вода за един пожарен кран е 2,5 l/s.

(4) Пожарни кранове съгласно БДС ЕN 671-2 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 2: Инсталации с плосък маркуч (шланг)" се предвиждат за водопроводи с диаметър най-малко 2′′ със съединител щорц.

(5) При осигуряване на необходимия напор и разход на вода за пожарогасене може да се предвиждат пожарни кранове за водопроводи с по-малък диаметър при спазване изискванията на БДС ЕN 671-1 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 1: Макари с полутвърд маркуч".

(6) Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, вестибюли, коридори, проходи и други леснодостъпни места.

(7) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират така, че всички помещения в сградата да попадат в радиуса на действие на плътната струя на един или повече пожарни кранове.

(8) Разстоянието между два съседни пожарни крана се определя, при условие че техните струи се кръстосват на разстояние 2 m от краищата им в най-високата и най-отдалечената (критична) точка на обслужваните от тях части от помещението. При определяне на препокриването на струите се отчитат изискванията по отношение на местоположението и размерите на неподвижното оборудване, предвидени в проекта.

(9) Производителността на струйниците, радиусът на действие на плътната част на струята и необходимото налягане в пожарните кранове с гъвкави и полутвърди шлангове се определят в съответствие с БДС ЕN 671-1 и БДС ЕN 671-2.

Чл. 84. (1) Стрелбищата за граждански цели (наричани по-нататък "стрелбищата"), включени в обхвата на тази наредба, са предназначени за следните дейности:

1. провеждане на спортно-тренировъчна дейност;

2. обучение по стрелба;

3. балистични изпитания и за прострелване на огнестрелни оръжия, разрешени за употреба в стрелбища за граждански цели, по реда на ЗОБВВПИ.

(2) Стрелбищата могат да бъдат проектирани и изграждани при съвместяване на повече от една от дейностите по ал. 1 според изискванията на заданието за проектиране.

(3) Стрелбищата се проектират и изграждат в съответствие с предвижданията на действащите подробни устройствени планове и така, че да са безопасни и достъпни при експлоатация, включително за хората с увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на хората.

Чл. 85. (1) При проектирането на стрелбищата се взема предвид следното:

1. предназначението на стрелбището;

2. необходимите според вида на стрелбището обезопасяващи съоръжения и/или прегради и техният вид;

3. видът на използваните оръжия, боеприпаси, елементи на оборудването и други съоръжения, необходими за функционирането на стрелбищата според предвижданото им предназначение;

4. предвижданият капацитет на стрелбището.

(2) Стрелбищата могат да се проектират като открит и закрит тип.

(3) Списък на допустимите оръжия и боеприпасите за тях за проектираното стрелбище е неразделна част от инвестиционния проект на стрелбището.

Чл. 86. При проектирането на стрелбища за провеждане на спортно-тренировъчна дейност изискванията на наредбата се прилагат заедно със специфичните изисквания на правилниците за провеждане на тренировъчна и състезателна дейност по стрелкови спортове на лицензираните по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта спортни организации за съответния вид стрелкови спорт.

Чл. 87. Употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на стрелбищата се извършва по реда на ЗОБВВПИ.

Чл. 88. (1) При проектирането на стрелбища от открит тип извън урбанизираните територии се прилагат изискванията на раздел I към глава трета и изискванията на глава четвърта от Наредба № V-12-299 от 2013 г. за условията и реда за изграждане и експлоатация на спортни обекти - открити спортни стрелбища, извън урбанизираните територии (ДВ, бр. 83 от 2013 г.).

(2) Специфичните изисквания за осигуряване на безопасността на планираните стрелбища от открит тип извън урбанизираните територии се определят със заданието за проектиране в зависимост от спецификата на дейността, за която е предвидено стрелбището.

Чл. 89. (1) Стрелбища от открит тип се допуска да се планират в урбанизираните територии при спазване на следните изисквания:

1. в допълнение на проектираните проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба (куршумоуловители) са предвидени и допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, които не позволяват на проектилите или на техни фрагменти да напуснат границите на съответната стрелкова площадка, включително и при случаен изстрел, съгласно приложение № 10;

2. местоположението на стрелковите позиции е определено с инвестиционния проект и отговаря на принципа "Blue sky";

3. минималното допустимо разстояние за разполагане на стрелбище от границите му до границите на най-близко разположените сгради и обекти в урбанизираните територии, които са с нормиран шумов режим, се определя при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.).

(2) За стрелбища от открит тип, които съответстват на предходната ал. 1, не се изискват безопасни разстояния до съседни сгради, съоръжения и други обекти.

(3) Примерни допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения за стрелбища от открит тип в урбанизирани територии са посочени в приложение № 10.

Чл. 90. (1) Стрелбищата от закрит тип се проектират в самостоятелни сгради или части от сгради, които отговарят на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ.

(2) Не се допуска проектирането на стрелбища от закрит тип в жилищни сгради.

Чл. 91. (1) Стрелбища от закрит тип се проектират без прозорци.

(2) В случаите, когато в стрелбищата от закрит тип се обособяват стрелкови коридори, те се предвиждат с широчина не по-малка от 0,80 m.

Чл. 92. (1) Минималните изисквания към размерите на зоните за стрелба в стрелбищата от закрит тип за спортно-тренировъчна дейност и за обучение по стрелба са, както следва:

1. дължината на зоната за стрелба е най-малко 20 m;

2. височината на зоната за стрелба е най-малко 2 m, мерено до долния ръб на обезопасяващите съоръжения за тавана.

(2) Зоните за стрелба в стрелбищата от закрит тип за балистични изпитвания и за прострелване се проектират с височина на стрелковата зона най-малко 1 m.

Чл. 93. (1) По всяко направление на стрелба, определено със заданието за проектиране, се проектират необходимите за осигуряване на безопасността проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба и обезопасяващи съоръжения за тавана и стените.

(2) Обезопасяващите съоръжения се проектират и изграждат, така че да не позволяват на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях да напускат стрелковата зона през стените, пода и тавана на стрелковата зона.

(3) Обезопасяващите съоръжения се проектират и изграждат при спазване на следните изисквания:

1. по всяко направление на стрелба в закритите стрелбища се предвиждат проектилозадържащи съоръжения, които да улавят и задържат в конструкцията си изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях;

2. обезопасяващите съоръжения за тавана да не позволяват връщането на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях, към стрелковата позиция; те се проектират с височина не по-малка от 20 cm и разположени така, че да покриват тавана от всяка определена с проекта стрелкова позиция и измерено от най-ниската допустима стрелкова позиция при максимален ъгъл от 30 градуса (информационно приложение № 11);

3. обезопасяващите съоръжения по стените да не позволяват връщането на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях към стрелковата позиция;

4. покритието на пода в стрелковата зона да не позволява връщането на изстреляните проектили и части от тях към стрелковата позиция при случаен изстрел в пода от ъгъл 30 градуса и височина 150 сm.

(4) Подовете на стрелковата зона на стрелбищата от закрит тип се проектират искронеобразуващи и непозволяващи задържане на натрупвания от неизгорели барутни частици и натрупване на опасни потенциали от статично електричество.

(5) Вентилационните отвори на стрелбищата от закрит тип се проектират на две нива, като трябва да бъдат с минимум четири отвора, разположени в помещението.

(6) Електрическата инсталация в стрелковата зона на стрелбищата от закрит тип се проектира вградена или скрита зад непробиваеми прегради.

(7) Примерни конструкции за обезопасяващи съоръжения за стрелбища от закрит тип са дадени в информационното приложение № 11.

Чл. 94. (1) В стрелбища от закрит тип с дължина на стрелкова зона от 20 до 99 метра са допустими за употреба следните видове оръжия и боеприпаси за тях:

1. нарезни оръжия, класифицирани съгласно ЗОБВВПИ, с боеприпаси, които при изстрелване проектилите им не надвишават начална скорост (V0) 550 m/s;

2. гладкоцевни оръжия с боеприпаси, снаредени със съчми с размери от № 1 до № 7.

(2) В закрити стрелбища с дължина на стрелкова зона 100 m и по-големи са допустими за употреба всички видове гладкоцевни и нарезни оръжия, класифицирани съгласно ЗОБВВПИ.

(3) Проектираните проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба и обезопасяващите съоръжения трябва да съответстват на предвидените със заданието за проектиране оръжия и боеприпаси за тях, като техният вид и технически характеристики се определят с инвестиционния проект на стрелбището.

Чл. 95. (1) Елементите на оборудването на стрелбището се проектират и изграждат от материали и с конструкция, съобразени с изискванията на предвидените със заданието за проектиране дейности.

(2) Конструкциите и материалите, от които са изработени елементите на оборудването, не трябва да позволяват рикошети на попаднали в тях проектили към стрелковата позиция.

(3) При използване на метални мишени или на конструкции за мишени се осигуряват безопасни дистанции до стрелковата позиция, съобразени с изискванията на заданието за проектиране и/или правилниците на стрелковите спортове и дисциплини.