Държавен вестник, брой 73 от 16.IX

Програма

за надзор на болестта шап по чифтокопитните животни в България през 2016 - 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболяване: Шап по чифтокопитните животни

Период на изпълнение: 2016 - 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 17 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по чифтокопитните животни и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 29 от 2006 г.), въвеждаща Директива 2003/85/EК от 29 септември 2003 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по чифтокопитните животни.

Контактно лице (име, телефон, e-mail):

• Д-р Цвятко Александров - началник-отдел "Здравеопазване на животните", дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" при ЦУ на БАБХ, тел.: +359 2 915 98 42;

e-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България:

През 90-те години на територията на Република България са констатирани 3 огнища на шап - серотип O₁ - всички в Тракия. Първото огнище (O/BUL/1/91) е декларирано през юли 1991 г. През този период България вече е спряла профилактичната ваксинация срещу шап в 30-километровата буферна зона, граничеща с Турция. Огнището е ограничено на територията на с. Стефан Караджово (1), област Ямбол. "Stamping out" и кръгова ваксинация са изпълнени успешно като контролна политика.

През май 1993 г. е обявено второ огнище на шап. Заболяването е открито в говедовъдна ферма до Симеоновград (2), област Хасково, намираща се в непосредствена близост до международен транзитен път. За втори път stamping out с кръгова ваксинация са приложени успешно. Общо 304 инфектирани и контактни говеда са убити и загробени.

Третото огнище е обявено през 1996 г. в с. Малко Шарково (3), област Ямбол. "Stamping out" е контролната политика за ликвидиране на огнището. Не е прилагана ваксинация

.

1= Стефан Караджово, 1991 г.; 2= Симеоновград, 1993 г.; 3= Малко Шарково, 1996 г.

Фиг. 1. Местоположение на огнищата на шап в Република България през 90-те години.

На 5-и януари 2011 г. Република България обяви случай на шап при диво прасе, отстреляно в землището на с. Кости, община Царево (област Бургас).

На 9 януари след лабораторно изследване на проби, взети от зоната под ограничение, беше констатирано огнище на шап при домашни животни в с. Кости. Това е първото огнище на шап в България от 1996 г. насам. До 7 април, датата на последното огнище, бяха потвърдени 11 огнища на шап в общините Царево, Малко Търново и Средец в 10-километровия граничен с Турция район, богато населен с възприемчиви за шап диви и домашни възприемчиви животни.

Генното типизиране на изолат от шапния вирус VP1, извършено в Референтната лаборатория на ЕС в Пърбрайт, потвърди близката генетична връзка на този изолат с получавани изолати от азиатската част на Турция, както и с откритите преди три години изолати от шапни огнища от нейната Европейска (Тракийска) част.

За контрол и ликвидиране на болестта България предприе всички мерки за съгласно Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за контрол на болестта шап.

На 30.12.2010 г. при редовен ловен излет са отстреляни три диви прасета в землището на с. Кости, община Царево, област Бургас. При еднa от отстреляните свине са констатирани лезии по четирите крайника. От въпросното диво прасе незабавно са взети и изпратени проби за лабораторно изследване до Националната референтна лаборатория за диагностика на шап в София. Вечерта на 4.01.2011 г. диагнозата шап, серотип О, е потвърдена Ag ELISA, real time RT-PCR и LFD (SVANOVIR, SVANOVA). На 5.01.2011 г. е обявен първият случай на шап при диво прасе на територията на Република България и Европейския съюз.

След потвърждаване на диагнозата ветеринарната служба незабавно започна клиничен и серологичен надзор при домашни възприемчиви животни в населените места и териториите на общините Царево, Малко Търново и Средец, област Бургас. Положителни проби за шап са потвърдени при възприемчиви домашни животни от следните населени места:

Ö 9-и януари в с. Кости, община Царево, разположено в близост до мястото, където е било отстреляно цитираното по-горе диво прасе;

Ö 15-и януари в с. Резово, община Царево, разположено на югоизток от с. Кости и на самата граница с Турция;

Ö 31-ви януари в с. Граматиково, община Малко Търново, разположено на около 7 км на запад от с. Кости;

Ö 19-и март в говедовъдно стопанство, разположено в близост до с. Кирово, община Средец, на 7 км на север от границата с Турция;

Ö 24-ти март в с. Граничар, община Средец, разположено на 3 км на север от границата с Турция;

Ö 25-и в една смесена ферма с говеда и прасета, разположена в близост до с. Голямо Буково, община Средец, разположено на 5 км на североизток от огнището в с. Кирово;

Ö 25-и март в говедовъдна ферма, разположена в близост до с. Факия, община Средец, разположено на запад от огнището в с. Кирово и на 10 км на север от границата с Турция;

Ö 25-и март в говедовъдна ферма, разположена в близост до с. Момина Църква, община Средец, западно от огнището в с. Факия, на 6 км на север от границата с Турция;

Ö 3-ти април в с. Близнак, община Малко Търново, 7 км на север от границата с Турция;

Ö 3-ти април при стадо биволи, пасящо на 2 км на север от с. Близнак, община Малко Търново, разположено на около 5 км северно от границата с Турция;

Ö на 7-и април в с. Долно Ябълково, община Средец, при селското стадо от овце, кози и говеда.

Фиг. 2. Локализация на местоположението, където е отстреляно FMDV положително диво прасе (wb) и 11 огнища/IP, обявени от БАБХ (1-11) през 2011 г.

3. Описание на програмата

• Епизоотологични проучвания и оценка на епизоотичната обстановка (доказване на отсъствието на шап) и поддържане на статута на страната ни като свободна от шап;

• Надзор за ранно откриване на болестта, определяне на типа шапен вирус, установяване на времето и мястото на проникване, източника на инфекцията и факторите за разпространението му в популацията;

• Изследвания за установяване на свободните и засегнатите територии и популации и тяхното картографиране с цел прилагане на бързи и ефективни мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването в първичното огнище и за предотвратяване по-нататъшното разпространение на болестта;

• Провеждане на активен надзор за установяване динамиката и тенденциите за разпространение на болестта, степента, темповете и посоката на разпространение, популациите, изложени на риск, и изготвяне на прогноза;

• Прилагане на мерки за изкореняване на болестта и провеждане на активен надзор за възвръщане на статута на страната като свободна от болестта шап популации с цел издаването на ветеринарни сертификати в съответствие с кодекса на МБЕ;

• Проучване на постваксиналния имунитет в случай на провеждане на кръгова или зонова ваксинация при ликвидиране на огнище като допълнение към стампинг аут метода при използване на DIVA (диференциране на постваксиналните от постинфекциозните антитела);

• Оценка на ефективността от прилаганите противоепизоотични мерки и анализ на причините, които могат да доведат до проблеми (например появата на нов щам или на природни и социални явления, които променят движението на хора и животни и др.

Програмата включва:

• Лабораторно изследване на кръвни проби от едри и дребни преживни животни и свине и възприемчив дивеч (най-вече дива свиня) за откриване на антитела срещу вируса на шапа (FMDV);

• Лабораторно изследване на тъканни проби от домашни и диви възприемчиви животни за доказване на FMDV и типово му определяне;

• Клинични прегледи и патологоанатомични обследвания на домашни и диви възприемчиви животни;

• Убиване и обезвреждане труповете на инфектирани и контактни възприемчиви животни;

• Извършване на ДДД;

• Обезщетяване на собствениците за принудително убити и заклани животни.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата:

Период на изпълнение на програмата: 1.01.2016 - 31.12.2018 г.

X Контрол върху:

- Идентификацията и регистрацията на животните;

- Здравния статус на животните и безопасността на животинските продукти и фуражите;

- Спазването на мерките за биосигурност в обектите с епизоотично значение, посочени в ЗВД;

- Спазване на изискванията при провеждане на лова в рисковите райони при усложнена епизоотична обстановка;

Х Лабораторно-диагностични изследвания за:

- Доказване на антитела срещу неструктурни протеини на вируса на шапа;

- Доказване на антитела срещу структурни протеини на вируса на шапа;

- Идентифициране и типизиране на вируса на шапа;

- Доказване на вирусни антигени;

- Молекулярно-биологични изследвания за доказване на фрагменти от вирусна РНК.

Х Клинични прегледи - ветеринарният лекар извършва клиничен преглед или оглед на всички животни от стадото и записва дали има признаци на шап.

- При говедата това става, като първоначално животните се наблюдават от разстояние, даващо възможност да се проследят поведенческите им реакции, след което те биват принудени да се раздвижат, преминавайки едно по едно през улей за индивидуален оглед отблизо. При необходимост единични животни могат да бъдат отделени и да бъдат подложени на обстоен клиничен преглед.

- Огледът на дребните преживни животни се осъществява от непосредствена близост при преминаването им едно по едно през тесен улей, "стърга". Животните с отклонения в здравословното състояние се отделят за индивидуален клиничен преглед.

Забележка. През време на прегледа е възможно да се вземат проби за лабораторни изследвания, а ако се налага, може да се пристъпи към умъртвяване с диагностична цел и аутопсия на отделни животни.

Х Клане по необходимост на възприемчиви животни в близост до епизоотично огнище.

Х Убиване на животни с клинични признаци и с диагностична цел.

Ваксинация (само спешна, ако това се налага от обстоятелствата).

Лечение

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор за:

- доказване отсъствието на вируса на шапа;

- ранно откриване на първичните огнища;

- установяване на свободните и засегнатите територии и популации животни;

- установяване динамиката и тенденциите за разпространение на болестта, степента, темповете и посоката на разпространение;

- ефективността на противоепизоотичните мерки;

- възвръщане на статута на страната като свободна от шап.

Х Други мерки:

• Епизоотологичен надзор - Всички стопанства на териториите и землищата на 21 населени места по протежение на границата ни с Турция се считат за отделни епизоотологични единици и всеки месец ще бъдат посещавани от ветеринарен лекар, който ще извършва клинични прегледи и ще взема кръвни проби от овце и кози, които ще бъдат изследвани за наличие на антитела срещу вируса на шапа. Посещенията и резултатите от прегледите ще бъдат удостоверени с контролни листове и въведени в електронната база данни. При съмнение за шап ще бъдат вземани и изследвани също кръвни и тъканни проби от отстреляни диви възприемчиви видове животни от землищата на тези населени места.

- Установяването на антитела срещу неструктурните протеини на вируса на шапа са доказателство за преминала или настояща вирусна репликация в организма на гостоприемника без значение от ваксиналния му статус. Тези антитела не са типово специфични, поради което се ползват само като скрининг тест, а не за поставяне на диагноза.

- Установяването на антитела срещу структурните протеини на вируса на шапа с ВНР и ELISA при неваксинирани животни е индикатор за преминала или текуща инфекция с вируса на шапа. Те дават възможност да се определи срещу кой серотип на вируса на шапа са антителата. Имат висока диагностична стойност при животни, които не показват явни клинични симптоми, каквито са дребните преживни животни. Тези методи обаче не са подходящи за използване при ваксинирани животни.

Забележка. Броят на пробите, необходим за ранното откриване на заболяването, се определя по формулата на Cannon (2001) при очаквано разпространение от 5 % и 95 % гаранционна вероятност, което възлиза на около 59 проби от всяко село при всяко посещение, взети на случаен принцип. Виж таблицата по-долу:

1. Таблица за определяне броя на пробите за ранно откриване на шап

CL=95 %			Чуствителност на системата (c)
= 11524	0.85	0.9	0.95	0.99	1
p(a) %			Брой проби
1	347	328	310	298	295
2	174	164	156	149	148
3	116	109	104	99	98
4	87	82	78	74	74
5(b)	69	65	62	59	59

(a): Очакван процент на разпространение, при което заболяването ще бъде открито.

(b): Необходим брой проби съгласно Council Directive 2003/85/EC (5 % prevalence with 95 % CL).

(c): Специфичност = 1.

- Доказването на вирусни антигени или на фрагменти от вирусната РНК в изследвания материал, който може да бъде епител от везикулозни афти, езофаго-фарингеална проба - "probing", кръв, мляко и др., са достатъчни за поставянето на диагноза шап, поради което тези методи се използват като потвърдителни.

• Диференциално-диагностични изследвания за диференциране на вируса на шапа от вируса на везикулозната болест по свинете, везикулозния стоматит и др. болести по животните, протичащи с везикулозен синдром.

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

• Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните е компетентният орган за България, който:

- организира и следи за изпълняването на мерките за контрол на заразните болести по животните, подлежащи на задължително обявяване;

- удостоверява статута на страната ни като свободна от шап;

- обявява възникналите огнища на шап, определя границите на засегнатите и застрашените територии и определя мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването;

- взаимодейства с институциите, които участват в програмата на национално ниво;

- осъществява взаимодействието с другите ДЧ и гарантира за здравния статус на животните и продуктите от тях при международната търговия;

- удостоверява пред международните институции възстановяването на статута на страната ни като свободна от шап.

• Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение на животните и контрол на фуражите" при ЦУ на БАБХ:

- Разработва стратегия за контрола на заболяването шап и осъществява контрола по прилагането на програмата.

- Координира действията на всички органи, участващи в програмата.

- Събира, съпоставя и анализира данни и изготвя информация и доклади с резултатите по програмата.

• Директорите и началник-отделите на "Здравеопазване на животните" в областните дирекции по безопасност на храните в Бургас, Ямбол и Хасково:

- Строго изпълняват програмата за популацията на домашни и диви преживни и свине на регионално ниво.

- Контролират дейностите на всички институции на регионално ниво и докладват данните в БАБХ.

- Вземат проби от умрели или убити животни, съмнителни за заболяването шап.

• Дирекция "Контрол на храните и граничен контрол" към БАБХ и нейните дейности на границата:

- Извършва ветеринарни проверки при внос, износ и транзитно преминаващи животни съвместно с Агенция "Митници" и Гранична полиция.

- Особено внимание за спазване на наложените ограничения за движение по програмата ще бъде извършено от службите на граничните пунктове Капитан Андреево, Лесово, Малко Търново и летищата във Варна и Бургас.

• Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво (община Царево, Малко Търново, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград):

Ö Привежда в изпълнение програмата на местно ниво.

Ö Извършва клинично наблюдение (според схемата за клинично наблюдение) и проверява чувствителността на домашната популация (в съответствие със схемата за вземане на проби).

Ö Взема проби от всяко едно съмнително за шап животно и рутинни проби съгласно контролния план.

Ö Осигурява проследяемост на пробите - връщане на резултатите от взетите проби обратно до фермата.

Ö Контрол на резултатите от клиничния надзор в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари.

Ö Контрол на спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните, тяхното движение, включително затваряне на ферми, изземване на възприемчиви на шап животни съгласно чл. 139а от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регламент 882/2004/ЕС.

Ö Запис на резултатите от мерките за наблюдение, включително вземането на проби от диви възприемчиви животни.

• Изпълнителна агенция по горите към Министерството на земеделието и храните:

- Сътрудничи с институциите, изброени по-долу, по отношение на наблюдението на дивата природа като цяло.

• Регионални дирекции по горите на Бургас, Ямбол и Хасково:

- Осигуряват труповете от убити или отстреляни диви свине, благородни елени и сърни и вземане на проби от тях и изпращането им до съответните институции, посочени в точки 3 и 4.

• Национален съюз на ловците и риболовците:

- Осигурява труповете от убити или отстреляни диви свине, благородни елени и сърни и вземане на проби от тях и изпращането им до съответните институции, посочени в точки 3 и 4.

• Националната референтна лаборатория по шапа, всички постъпили проби съгласно утвърдените СОП.

• Националната референтна лаборатория за шап в гр. София поддържа постоянна диагностична готовност и:

- изследва незабавно всички постъпили проби от домашни и диви животни, съгласно утвърдените СОП, и информира за резултатите БАБХ;

- изпраща изолатите в Референтната лаборатория на ЕС и следи за настъпили антигенни или генетични промени в инфекциозния агент, които могат да доведат до проблеми в профилактиката;

- участва в организираните от Европейската референтна лаборатория "ринг" тестове;

- сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други ДЧ по отношение на необходимите изследвания.

• Гранична полиция към Министерството на вътрешните работи за контрола на границата България - Турция:

- охранява държавната граница и осъществява граничен контрол по отношение на движение на хора и поддържане на обществения ред съвместно с БАБХ.

• Агенция "Митници" към Министерството на финансите, и по-специално местните структури на граничните пунктове на Капитан Андреево, Лесово и Малко Търново:

- извършват митнически надзор и контрол съвместно с БАБХ и дирекция "Граничен контрол" на граничните пунктове с Република Турция.

• Националната полиция към Министерството на вътрешните работи, и по-специално дирекция "Жандармерия" и техните регионални клонове оказват помощ в зависимост от случая.

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на 21 селища и техните землища, разположени непосредствено по границата с Република Турция, от общините Царево, Малко Търново и Средец на област Бургас, Болярово и Елхово от област Ямбол и общините Тополовград и Свиленград от област Хасково.

Фиг. 3. Населените места (n = 21) по границата с Република Турция, където ще бъде извършен клиничен и серологичен надзор.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата.

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти:

Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (ДВ, бр. 47 от 2006 г.), регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях частнопрактикуващи ветеринарномедицински специалисти. Всички живот-
новъдни обекти, в които се отглеждат едри, дребни преживни и свине, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните:

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни;

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6 от 2006 г.) определят реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат:

Предприемат се мерките съгласно Наредба № 17 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни и за условията и реда за прилагането им, въвеждаща Директива 2003/85/EO на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО.

4.5. Дефиниции.

4.5.1. Епизоотологичен надзор - методично наблюдение на популациите от възприемчиви към заболяването животни за събиране, обобщаване, анализиране и оценка на данните за здравния им статус, за темповете и динамиката на заболяемостта и смъртността в тях и за оценка ефективността и ефикасността на противоепизоотичните мерки.

4.5.2. Серологичен надзор - надзор върху здрав­ния статус на животни от различни животински популации с цел ранно откриване, ограничаване и ликвидиране на определени болести, който включва изследването на групи от популацията, които в по-голяма степен са изложени на риск от заразяване, както и на проби, които са леснодостъпни, например от кланици, мандри и др.

4.5.3. Скрининг тест - метод, използван за масови изследвания на проби от наблюдаваната популация, при които отрицателно реагиралите животни се приемат за свободни от болестта, а положително реагиралите се подлагат на допълнителни изследвания с други по-специфични (потвърдителни) методи за поставяне на окончателна диагноза.

4.5.4. Епидемиологична единица - групи животни с общо местообитание, които имат епидемиологична връзка помежду си и които са изложени на един и същи риск от заразяване при проникване на шапен вирус.

4.5.5. Огнище на шап - критериите за обявяване на огнище от шап, съгласно които такова следва да се обяви, когато стопанството отговаря на един или повече от следните критерии:

1. Вирусът на шапа е изолиран от едно животно или от някой продукт, произхождащ от това животно, или от средата, която то обитава;

2. Наблюдават се клинични симптоми, съответстващи на шап, в животно от възприемчив към заболяването вид и е установен и идентифициран вирусен антиген или вирусна нуклеинова киселина, специфични за един или повече серотипове на вируса на шапа, в проби от животното или неговата кохорта;

3. Наблюдават се клинични симптоми, съответстващи на шап, в животно от възприемчив към заболяването вид и животно или животни от неговата кохорта са положителни за наличието на антитела срещу структурните и неструктурните протеини, при условие че предишна ваксинация, остатъчни количества от майчини антитела или каквито и да било неспецифични реакции са изключени като възможна причина за серопозитивността им;

4. Вирусен антиген или вирусна нуклеинова киселина, специфични за един или повече серотипове шапен вирус, са установени и идентифицирани в проба, взета от животно от възприемчив към болестта вид, и животните са положителни за наличие на антитела срещу структурните или неструктурни протеини на вируса на шапа, при условие че в случай на наличие на антитела срещу структурните протеини е изключена като възможна причина за серопозитивността предишна ваксинация, остатъчни количества от майчини антитела или някакви не-
специфични реакции;

5. Установена е епизоотологична връзка с доказано огнище на шап и поне едно от следните условия са налице:

- Едно или повече животни са положителни за наличие на антитела срещу структурните протеини на шапния вирус, при условие че е изключена като причина за серопозитивността предишна ваксинация, остатъчни количества от майчини антитела или каквато и да било неспецифична реакция;

- Установен и идентифициран е вирусен антиген или вирусна РНК, специфични за един или повече серотипа шапен вирус, в проби, взети от едно или повече животни от възприемчив вид;

- Има серологични доказателства за активна инфекция от шап, установени чрез доказване на сероконверсия (покачване на титрите на антитела срещу структурните или неструктурните протеини на шапния вирус от отрицателни до положителни) при едно или повече животни от възприемчивите видове и когато е изключена като възможна причина за серопозитивността предишна ваксинация, остатъчни количества от майчини антитела или някакви неспецифични реакции.

Забележка . Когато предварителен серонегативен статус не може да се очаква, доказването на сероконверсия трябва да се основава на повторни проби, взети два или повече пъти с интервал от поне 5 дни в случая със структурните протеини и поне 21 дни в случая с неструктурните протеини.

4.5.6. Усложнена епизоотична обстановка - когато от въпросната болест са засегнати или съществува опасност да бъдат засегнати голям брой домашни и диви животни от даден район, който преди това е бил свободен от болестта, и има вероятност тя да се вкорени трайно на тази територия, нанасяйки сериозни икономически щети, пасивният надзор трябва да се допълни с активен надзор, подкрепен с диагностичен отстрел на диви животни.

5. Общо описание на разходите, целите и ползите от програмата

1. Разходи за вземане и транспортиране на проби до Националната референтна лаборатория за диагностика на шап в София.

2. Разходи за закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми и за извършване на изследванията.

3. Разходи за клиничните обследвания на възприемчивите селскостопански животни.

4. Разходи за извършване на ДДД мероприятия и за мерките за контрол върху движението (полиция, охрана и др.).

5. Разходи за обезвреждане труповете на животните.

6. Разходи за компенсиране на собствениците в случай на епизоотични огнища.

7. Разходи за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата.

8. Разходи за провеждане на надзора и за изкореняване на заболяването в случай на поява на епизоотично огнище.

Стратегическата цел на програмата е запазване статута на България като страна, свободна от шап без ваксинация.

Оперативната цел е ранно откриване при проникване на шап на територията на Република България и прилагане на бързи и ефективни мерки за неговото ограничаване и ликвидиране и за възстановяване на статута на държавата като свободна от тази болест, в т ч:

- Откриване на инфектираните стопанства при поява на шап.

- Определяне на обхвата и динамиката на епизоотията.

- Оценка на ефективността на противоепизоотичните мерки.

- Изясняване движението на животни и продукти от и към заразената зона.

- Доказване, че огнищата на болестта са ликвидирани и България може да си възвърне статута на държава, свободна от шап без ваксинация.

Ползите от програмата следва да бъдат ранно откриване на шап и доказване на свобода от болестта.

6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните пет години

6.1. Еволюция на заболяването:

6.1.1. Данни за еволюция на заболяването

Таблица. Хронология на огнищата на шап през 2011 г., включваща детайлна епизоотологична информация

Огнище		Дата на съмнение/ дата на първо взимане на проби за откриване на огнище	Обявяване/дата на лабораторно потвърждаване		Брой животни с клинични признаци	Възраст на лезиите в дни	Говеда					Биволи					Овце и кози					Свине
							брой налични	серологични тестове(a)		вирусологични тестове (b)		брой налични	серологични тестове(a)		вирусологични тестове (b)		брой налични	серологични тестове(a)		вирусологични тестове (b)		брой налични	серологични тестове(a)		вирусологични тестове (b)
								брой изследвани	брой положителни	брой изследвани	брой положителни		брой изследвани	брой положителни	брой изследвани	брой положителни		брой изследвани	положителни брой положителни	брой изследвани	брой положителни		брой изследвани	брой положителни	брой изследвани	брой положителни
Диви прасета		30/12/2010		05/01/2011	1	> 10	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA	NA
IP 1	Кости	07/01/2011		09/01/2011	~ 40 cattle on 14/01	2-5 days old lesions noticed during killing on 14/01/11	196	132	1	1 (sampled on 14 Jan)	1	0	0	0	0	0	326	266	26	0	0	136	61	8	0	0
IP 2	Резово	15/01/2011		17/01/2011	~ 35	4-5	87	31	12	26	8	0	0	0	0	0	76	0	0	0	0	29	6	3	0	0
IP 3	Граматиково	30/01/2011		31/01/2011	0	NA	1	1	1	1	0	0	0	0	0	0	303	303	23	0	0	0	0	0	0	0
IP 4	Стадо говеда до Кирово	18/03/2011		19/03/2011	~ 28	4-5	143	28	7	15	12	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0
IP 5	Граничар	23/03/2011		24/03/2011	~ 15	4-8	133	15	9	11	11	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0
IP 6	Ферма с говеда и свине до Голямо Буково	24/03/2011		25/03/2011	11	5-8	49	8	4	15	11	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	11	3	0	0	0
IP 7	Ферма с говеда до Факия	24/03/2011		25/03/2011	6	3-5	81	81	0	6	6	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0
IP 8	Ферма с говеда до Момина църква	24/03/2011		25/03/2011	2	3-5	209	11	0	6	6	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0
IP 9	Близнак	30/03/2011		03/04/2011	0	NA	21	21	8	0	0	0	0	0	0	0	111	78	78	0	0	9	6	4	0	0
IP 10	Стадо биволи, овце и кози, южно от Близнак	30/03/2011		03/04/2011	0	NA	0	0	0	0	0	72	57	21	0	0	72	56	56	0	0	0	0	0	0	0
IP 11	Долно Ябълково	04/04/2011		07/04/2011	0	NA	45	35	2	0	0	0	0	0	0	0	364	106	22	0	0	6	4	0	0	0

7. Цели

7.1. Цели по отношение лабораторните изследвания:

7.1.1. Цели по отношение на диагностичните тестове:

1) Провеждане на серологичен надзор на болестта шап в популация от възприемчиви домашни животни (овце и кози) в Република България и удостоверяване отсъствие на заболяването на територията на страната.

2) Ранна детекция на заболяването в популация от възприемчиви домашни и диви животни на територията на Република България.

Описание на серологичните тестове:

1) Ензим свързан имуносорбентен метод за установяване на антитела срещу неструктурните протеини на вируса на шап (NSP ELISA):

- основен диагностичен тест за провеждане на серологичен надзор на шапа;

- избор на тест в по-висока диагностична чувствителност.

2) ELISA тест за установяване на антитела срещу структурните протеини на вируса на шап (LPBE и др.):

- определяне на серотиповата принадлежност в случай на NSP положителен резултат;

- за определяне имунния статус при търговия с животни.

Описание на вирусологичните тестове:

1) FMDV/SVDV Ag ELISA:

- установяване на антигена на шапен вирус в случай на съмнение;

- определяне на серотиповата принадлежност на вируса на шапа;

- диференциране от вируса на везикулозна болест по свинете (SVDV).

2) PCR (real time RT-PCR):

- установяване генома на шапен вирус в тъканни проби (везикулозен материал, тонзили, ОР проби) от възприемчиви домашни и диви животни - потвърждаване на диагноза в случай на съмнение.

7.1.1.1. Брой и спецификация на изследванията:

Кръвни проби ще бъдат вземани на всеки три месеца от дребни преживни животни (овце и кози), отглеждани на териториите и землищата на 21 населени места по границата с Турция. Кръвните проби ще бъдат изследвани за наличие на натитела срещу неструктурните протеини на вируса на шап. При положителен резултат "probаng" проба ще бъде вземана с цел установяване на вирусоносителство. Същевременно ще бъдат извършвани клинични обследвания (поне веднъж в месеца) на всички възприемчиви видове селскостопански животни за откриване на клинични признаци на шап, които ще бъдат документирани с чек листи и вписвани в електронната база данни. Кръвни и тъканни проби ще бъдат вземани и изследвани за шап от диви свине или друг възприемчив дивеч, отстреляни в землищата на тези населени места, само при съмнение.

Тъканни проби (везикулозен материал) от възприемчиви домашни животни ще бъдат вземани в случай на съмнение за шап.

Период: 1.01.2016 - 31.12.2018 г.

Заболяване ^(a):Шап Животински видове: овце и кози & диви свине.

План за надзор на болестта шап през 2016 г. (Период: 1.01.2016 - 31.12.2018 г.)

Община	Име на населеното място	Брой стада/животновъдни обекти	Животни на селище
			говеда, n	овце, n	кози, n	биволи, n	свине, n	всички животни, n	брой проби, които да бъдат взети от овце и кози на пробовземане (на всеки три месец)	общ брой проби от овце и кози за календарна година (12 пробовземания за година)
Царево	Бродилово	56	9	392	672	0	43	1116	60	240
	Кости*	5	54	10	4	0	0	68	60	240
	Синеморец	12	11	308	65	0	0	384	60	240
	Резово*	0	0	0	0	0	0	0	60	240
Общо за община Царево		73	74	710	741	0	43	1568	240	960
Малко Търново	Близнак	5	28	20	20	0	30	98	60	240
	Малко Търново	71	132	433	191	0	91	847	60	240
	Сливарово	3	0	61	42	0	0	103	60	240
Общо за община Малко Търново		79	160	514	253	0	121	1048	180	720
Средец	Белеврен*	5	96	0	5	0	0	101	60	240
	Горно Ябълково	10	77	612	108	0	0	797	60	240
	Тракийци	4	0	14	113	0	33	160	60	240
Общо за община Средец		19	173	626	226	0	33	1058	180	720
Болярово	Крайново	9	62	107	35	0	0	204	60	240
	Странджа	9	350	85	62	0	0	497	60	240
Общо за община Болярово		18	412	192	97	0	0	701	120	480
Елхово	Вълча поляна	26	121	127	128	0	0	376	60	240
	Голям Дервент	9	2	60	35	0	0	97	60	240
	Лесово	143	270	360	766	0	2	1398	60	240
Общо за община Елхово		178	393	547	929	0	2	1871	180	720
Тополовград	Радовец	152	91	488	290	0	0	869	60	240
	Филипово *	3	83	5	0	0	0	88	60	240
	Присадец *	2	53	0	7	0	0	60	60	240
Общо за община Тополовград		157	227	493	297	0	0	1017	180	720
Свиленград	Щит	23	2	250	77	0	0	329	60	240
	Капитан Андреево	67	35	250	48	0	0	333	60	240
	Маточина	6	49	144	5	0	2	200	60	240
Общо за община Свиленград		96	86	644	130	0	2	862	180	720
Общо за всички общини за година		620	1525	3726	2673	0	201	8125	1260	5040

Забележка.* Очаква се овце и кози да бъдат заселени тепърва. В случай че броят на овцете и козите за населеното място е под 60, се вземат проби от всички налични дребни преживни животни.

В допълнение кръвни и тъканни проби ще бъдат вземани от отстреляни и намерени умрели диви животни от възприемчивите видове в граничната зона само при съмнение за заболяването.

9. Детайлен анализ на разходите по програмата

Забележка. В случай на епизоотично огнище в България и/или влошаване на епизоотичната обстановка в съседни държави броят на пробите и финансовите разходи ще бъдат значително завишени.

Приложение 1

Образец ЗХОЖ - 168/Утвърден със Заповед № 11-40/17.01.2013 г. на изпълнителния директор на БАБХ КОНТРОЛЕН ЛИСТ ЗА КЛИНИЧНИ ПРЕГЛЕДИ НА ДОМАШНИ ВЪЗПРИЕМЧИВИ ЖИВОТНИ ЗА ШАП, СИН ЕЗИК, ЗАРАЗЕН НОДУЛАРЕН ДЕРМАТИТ, ШАРКА ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ, ЧУМА ПО ДРЕБНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ, КЛАСИЧЕСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ И АФРИКАНСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ   Област :                                         Община:                                                           Населено място: Дата и час на ветеринарната проверка-........................................ животновъден обект 0                                    сборно стадо 0 Животновъден обект                 Сборно стадо       № Категория на обекта: Технология на отглеждане: Вид животни: Брой прасета 0     Брой ЕПЖ 0     Брой кози 0    Брой овце 0 Собственик/гледач или друго отговорно лице на животновъдния обект/стадото: Име, презиме и фамилия: ЕГН №:                                                     В случай на сборно стадо данните за                                                                   собствениците се попълват в приложение № 3 План за контрол на заболяването

Брой на животните, които да бъдат клинично прегледани съгласно плана
Брой действително клинично прегледани животни - приложение № 1
Брой на животните, които да бъдат лабораторно изследвани съгласно плана
Брой действително лабораторно изследвани животни - приложение № 2

Ако животното не е маркирано с индивидуална ушна марка, такава трябва да се постави преди започване на клиничното изследване или вземането на проби за лабораторно изследване.
	Да	Не
Води ли се регистър на животновъдния обект?
Съхраняват ли се в обекта всички копия на издадени ветеринарномедицински свидетелства за придвижване на животни?
Идентифицирани ли са всички животни?
Изхранват ли се свине с кухненски отпадъци?
Животните имат ли достъп до сметоразтоварища и сметища?
Животните имат ли достъп до пасища и пускат ли се свободно извън обекта?
Имат ли животните контакти с животни от други ферми/стада?
Какви са източниците на фураж?
- закупен фураж от фуражен завод или цех
- приготвен в цех на обекта
- хранене при домашни условия
- хранене на паша
Има ли ловци от работещите във/със фермата/стадото?

Въведени мерките за биосигурност - когато животните се отглеждат във ферма

	Да	Не	Забележка
Стабилна ограда
Ветеринарносанитарен филтър
Площадка за дезинф. на МПС
Трупосъбирателна площадка

	Да	Не
Правилно ли се попълва дневникът за посещения във фермата (хора, превозни средства, животни)?
Стриктно ли се води амбулаторният дневник?

Наблюдавана заболеваемост и смъртност (за всяко отделно животно да се попълни  приложение № 1)
	Заболели животни (бр.)	Умрели животни (бр.)
ЕПЖ
Овце
Кози
Свине
Всички

Външни лица, посещавали фермата
Дата на посещение	Име и фамилия на външно лице, посетило обекта	Причина за посещението

Клинични признаци	Брой на животни с клинични признаци
	ЕПЖ	овце	кози	свине
Повишена температура
Лезии и везикули
- по носно огледало и устна кухина
- в междукопитна цепка
- по вимето
Възловидни образувания (нодули)
- генерализирани (по цялото тяло)
- по вимето
- по вулвата и/или перинеума
- по главата и/или шията
Отоци по главата и/или тялото
Конюнктивит и/или изтечения от очите
Намаляване на млеконадоя
Липса на апетит
Гастроинтестинални промени
Заболяване на дихателната система
Некоординирани движения, нестабилна походка
Апатия, сънливост
Аборти, раждане на нежизнени приплоди
Други признаци (уточнете):

Брой на взетите проби за изследване (за всяко отделно животно да се попълни приложение № 2)

Вид на пробата	Брой на взетите проби
Кръв
Тъканна проба (органна - външни)
- Лезии
- Везикуларна течност
- Пробанг
- Други
Вътрешни органи

Мерки, предписани от извършилия проверката на обекта ветеринарен лекар:

	Да	Не
Налагане на възбрана до получаване на лабораторните резултати от взетите проби
Засилване на мерките по дезинфекция във всички критични точки във фермата
Провеждане на дератизация и предприемане на други мерки за намаляване на гризачите
Мерки за предпазване на животните от контакт с инсекти и диви животни
Изолация на определена категория животни

Ветеринарномедицински специалист

..........................................................................

(име и фамилия)

...............................................

(подпис и печат)

Настоящият контролен лист се съставя в 2 еднообразни екземпляра - по един за собственика на животновъдния обект или упълномощеното от него лице и един за ветеринарния лекар.

Приложение № 1

Списък на клинично прегледани животни

№

Идентификатор

Вид животно

Клинични признаци

Повишена температура

Лезии

Намаляване на млеконадоя

Липса на апетит

Гастро- инстестинални промени

Заболяване на дихателната система

Некоординирани движения

Апатия, сънливост

Аборти, нежизнени при- плоди

Други

Умрели

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

°С

Приложение № 2

Списък на животните, от които са взети проби за лабораторно изследване
№	Идентификатор (№ на ушна марка)	Кръвни проби			Тъканни проби
		Идентификационен № на проба	Причина за вземане		Идентификационен № на проба	Причина за вземане
			План/надзор	Подозрения/съмнение		Надзор/ подозрения	Умрели животни/дата на смъртта

В колоната умрели животни срещу идентификатора се записва датата на смъртта.

Приложение № 3

Данни за собствениците на животни, които пашуват на сборни стада
№	Име, презиме и фамилия	ЕГН	Животновъден обект №

Приложение 2

Практическо ръководство

за определяне възрастта на шапните лезии при говедата и вземане на подходящите проби за лабораторно потвърждение на болестта

Български фокален център към ЕФСА

Център за оценка на риска към

Българската агенция по безопасност на храните

София, 2013 г.

Работна група за изготвяне на ръководството:

д-р Георги Чобанов,

проф. д-р Георги Георгиев,

доц. д-р Бойко Ликов

Център за оценка на риска,

бул. Цар Борис III № 136, 1618 София, България

1. Резюме

Шапът е едно от най-важните за ветеринарната медицина заболявания. Въпреки че етиологията и епизоотологията му са известни от много години, все още не може да се прогнозира появата на нови огнища. Бързото разпространение, ниската смъртност и сравнително лекото преболедуване създават условия за неговото широко разпространение за кратко време, поради което борбата с възникналите огнища винаги е прекалено скъпа.

Протичането на заболяването при различните видове животни се манифестира с различна клиника. При домашните животни най-различими са симптомите, които демонстрират говедата, докато при овцете и козите заболяването обикновено протича със слаба клинична симптоматика, а понякога без явни или с трудно-забележими клинични признаци.

Начинът на излъчване на вируса в околната среда и неговото количество зависи от етапа на инфекцията. В зависимост от етапа на инфекцията варира и видът на пробите, както и от метода за доказване наличието на вируса. В тази връзка е от голямо значение да се определи точната дата на инфектиране на животните в огнището.

В настоящата брошура е описан начинът за определяне на най-вероятната дата на проникване на вируса на шапа в огнището. Описани са симптомите при говедата, тъй като при тях тя може да се определи с най-голяма точност. Трябва да се има предвид, че за точното датиране е необходимо да се прегледат колкото е възможно повече говеда от огнището. Разгледана е динамиката на развитие на инфекцията с шапен вирус в организма на говедото с периода на виремия и образуването на антитела в динамика и връзката им с използването на подходящи методи за диагностика в лабораторията и най-подходящите проби за всеки етап от патогенезата на заболяването.

Ключови думи: шап, лезии, антитяло образуване, виремия, антиген, антитяло, AgELISA, LPBL ELISA, NS ELISA, RT-PCR, probang, carrier status, вземане на проби, езофаго-фарингеален секрет (OP)

2. Случаи на шап в България за периода 1972 - 2011г.

За този период е установен шап по години в следните населени места: с. Нова Черна
(Сс) 1972 - 1973г. (субтип А5). За 3 месеца са обхванати повечето от окръзите на Северна България - от Силистренски до Врачански; 1977 г. - с. Сламино и с. Каравелово (Яб); 1979 г. - с. Кунино (Вр) (субтип С1); 1981г. - КОС Ямбол (О1, А22); 1984 - 1985г. - с. Млекарево (Сл), с. Ханово (Яб), с. Радовец (Яб), с. Маточина (Хс) - субтип Азия 1; 1991г. - с. Стефан Караджово, Яб, О1; 1993 г. - Симеоновград, Хасковска област - О1; 1996г. - с. Малко Шарково, Ямболска област - О1; 2011 г. - 11 епизоотични огнища в Бургаска област (с. Кости, с. Резово, с. Граматиково, с. Кирово, с. Граничар, с. Голямо Буково, с. Факия, с. Момина църква, с. Близнак - две епизоотични огнища, и с. Долно Ябълково) - субтип О1. На картата са представени случаите на шап за периода 1991 - 2011 г.

3. Характеристика на заболяването и епизоотична обстановка

Причинителят на шапа е от семейство Picornaviridаe, род Aphthovirus, със седем серологични типа и над 65 субтипа на вируса. Шапът е силноконтагиозна, остро протичаща вирусна инфекция по чифтокопитните животни, особено при говедата. При другите преживни животни и най-вече при овцете заболяването може да протече протрахирано, с умерена и нехарактерна клинична симптоматика или олигосимптомно. Шапният вирус се характеризира не само с високата си устойчивост и преживяемост в околната среда, но и със свойството да се задържа за по-къс или по-дълъг период в лимфоретикуларната тъкан (назо-фарингеалната област и сливиците) на преболедувалите животни. Този "carrier status" при овцете продължава до 9 месеца, при козите до 2 години, при говедата до 3 години, а при биволите и до 5 години. Практически само свинете, прекарали шапна инфекция, след 28 дни са свободни от този вирус и за това сред популацията от свине не се провежда серологичен надзор (serum surveillance).

Възприемчиви към шапа животни са основно преживните животни и свинете, като повече от 70 вида животни са възприемчиви в по-голяма или по-малка степен. Същественото за това заболяване е, че всички видове животни следва да се считат за възприемчиви до момента, в който това не бъде отхвърлено официално, и задължително след лабораторно изследване на подходящи проби. Най-важните видове за следене разпространението на заболяването са говедата, биволите, свинете, овцете и козите. Освен тях заболяването засяга още яковете и дивите говеда, африканските биволи (субклинично), камелидите (камили, лами, гуанако и алпака). Елените и антилопите също са възприемчиви и могат да предават вируса на чувствителните домашни животни. Слонът е изключително възприемчив. В природата заболяването може да обхване още и таралежите, а също и някои гризачи.

Фиг. 1. Карта на разпространението на вируса на шап в света през 2012 г.

Откриването на циркулацията на вируса на шапа е много важно поради големия икономически ефект, който нанася заболяването. Така например икономическите загуби от епизоотията в Тайван през 1997 г. възлизат на 1,6 милиарда долара, във Великобритания през 2001 г. - 3,1 милиарда паунда директни загуби и 3,6 милиарда - косвени. Ликвидирането на шапа в Симеоновград през 1993 г. възлиза на $ 386 000, от които $ 180 000 за обезщетения, като непреките щети се оценяват на $ 70 000 000. Общо директните и индиректните щети се оценяват на около 2 % от годишния бюджет на страната за 1993 г. Щетите от огнището в Малко Шарковo, област Ямбол, през 1996 г. са оценени на $ 325 000, като косвените щети не са изчислявани, но обикновено те са десетократно по-големи.

Самото развитие на инкубационния период във всяко животно продължава от 1 до 14 дни, но най-често този период варира между 2 и 5 дни, като при поемане на по-голяма доза от инфектиращия агент периодът се скъсява. Друга особеност е, че заразяването на говедата и овцете най-често става аерозолно, а при козите и свинете - както аерозолно, така и алиментарно. Контактното заразяване през кожата и лигавиците е възможно при всички възприемчиви видове.

В последните години все по-голямо значение в епизоотологията на заболяването се отдава на скритото вирусоносителство при животните ("carrier status"). По дефиниция за такова се говори, когато инфекциозен шапен вирус или неговият геном могат да бъдат установени в езофаго-фарингеален секрет след 28-ия ден от началото на инфекцията. Перзистираща инфекция може да се развие вследствие на клинично преболедуванe или при ваксинирани животни, влезли в контакт с теренен вирус, като периодът на носителство варира при различните видове животни от 9 месеца при овце и кози до 24 месеца при преболедували говеда и над 5 години при африканския бивол (African buffalo).

Мултипликацията на вируса в заразено говедо е отразена на таблица 1:

Таблица 1. Наличие на вируса на шапа в говедо, инфектирано посредством индиректен контакт с прасе (ден 0 - ден на поява на лезиите)

Поява на лезии/ по дни	-4	-3	- 2	-1	0	1	2	3	4	5	6	7
Кръвен серум						+++
Фарингеален секрет					+++
Слюнка					+++
Носни изтечения					+++	+++
Млечна секреция						+++	+++
Урина					+++
Фекалии					+++

Поради голямата контагиозност и бързото разпространение на заболяването много е важно да се определи най-вероятната дата на проникване на вируса в съответната ферма. Откриването на вероятната дата на проникване на вируса във фермата става най-лесно чрез определяне възрастта на самите афти поради факта, че развитието на афтите в устната кухина на говедата е строго закономерно. Прибавянето на инкубационния период към времето за развитие на лезиите при говедата с много голяма вероятност може да даде отговор на въпроса за вероятната дата на проникване на вируса във фермата или стадото. При проникване на вируса в една ферма той не заразява всички животни по едно и също време. Така в едно и също стадо в началото на епизоотичния взрив се констатират животни на различен етап от развитието на болестта. Целта на клиничното обследване е да се установят животните с най-стари лезии.

В редки случаи дори е възможно да има последователно заразяване на животните с два различни серотипа на вируса на шапа, в резултат на което на едно и също животно може да се наблюдават лезии с разлика от 1 и повече седмици. Описаното дотук показва, че при определяне на вероятната дата на проникване на вируса на шапа е изключително важно да се прегледат колкото се може повече говеда в огнището.

Прегледът следва да обхване венците, езика, устната кухина и носа. При прегледа на копитата трябва да се огледа венечният ръб, междукопитната цепка, петите, допълнителните пръсти. При свинете е особено важно да се притисне венечният ръб на копитото. Трябва да се прегледа и млечната жлеза (цицките). Показателни за заболяването са смъртността при младите животни (миокардит) и абортите при възрастните.

Излъчването на вируса от вече инфектирани животни е различно по количество в зависимост от вида животно и етапа на инфекцията. Най-общо то е показано на долната таблица:

Таблица 2. Излъчването на вирус от инфектирани животни в зависимост от вида животно и етапа на инфекцията (ден 0 - ден на поява на лезиите)

Ден в зависимост от поява на лезиите	-3	-2	-1	0	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15
Свине
Говеда
Овце

Излъчителство на вирус:

силно

слабо

по-слабо

Прави впечатление, че излъчването на вируса започва няколко дни преди появата на клиничните симптоми на болестта и следва да се има предвид при пробовземането.

4. Диагностични методи

Имунитетът при шап основно се проявява чрез образуването на типово специфични антитела срещу вируса. Времевият прозорец за поява на вируса на шапа в кръвта, клиниката и имунният отговор при инфектирана крава са дадени на фиг. 2.

Съвременните серологични методи, описани в Ръководството за диагностични тестове и ваксини на OIE (Manual of Diagnostic Tests and Vaccines for Terrestrial Animals, 2010), са насочени към откриване основно на антитела от клас IgG в клинични проби от различно естество, като кръвен серум и мляко. Те могат да бъдат използвани както за проследяване на имунния отговор във ваксинирана популация животни, така и като потвърдителен тест при клинично инфектирани животни, имайки предвид бързия имунен отговор при шапната инфекция (8 - 12 дни), особено в случаите, когато заболяването протича с по-слабо проявена клиника или при установяването на по-стари лезии.

Статистически базираното пробовземане при извършване на серологичнен мониторинг дава възможност за доказване на наличие или отсъствие на шапна инфекция в дадено поголовие или регион. Рутинно използваните серологични тестове за диагностика на шапа са ензимосвързаните имуносорбентни тестове (ELISA) за доказване на антитела срещу структурни и неструктурни протеини на вируса в различните си модификации и реакция вирус неутрализация, надлежно отразени на фигура 3.

Фиг. 2. Времеви прозорец за поява на вируса на шапа в кръвта, поява на клиника и имунен отговор при инфектирана крава.

След повишаване на температурата във фазата на виремия (фигура 2) следва фазата на антитялообразуване. Три до пет дни от първата проява на клиника антителата могат да се установят с помощта на ELISA. Динамиката на антитялообразуване е добре изучена при естествена или експериментална инфекция с вируса. Най-високо ниво на антителата се констатира между 14 и 21 дни след началото на инфекцията. Сравнително високи титри на антителата обикновено се задържат много месеци след инфекцията и могат да бъдат открити при преживните животни до няколко години. При прасетата, особено при младите, антителата могат да се открият само за няколко месеца.

Антителата, образувани срещу неструктурните протеини (NSP) на шапния вирус, представляват интерес, тъй като те са естествен "маркер" на шапна инфекция. Това прави NS ELISA тестовете подходящи за целите на ранната диагностика. Разработването на NS ELISA метод, който да е бърз и лесен за изпълнение и да осигурява детекция на вируса на шапа без значение от серотиповата му принадлежност, позволява разграничаване на ваксинираните от инфектирани или реконвалесцентни животни и има изключителна практическа стойност. Такъв метод е особено подходящ за целите на превантивния активен надзор на шапа особено в страни, в които не се прилага ваксинация като част от стратегията им за борба със заболяването. Той е особено полезен и когато се очаква проникване на вируси на шапа от различни серотипове, какъвто е случаят между България и Турция. Азиатската част на Република Турция (Анадола) от години е ендемична по отношение на вируса на шапа и в нея едновременно циркулират до три различни серологични типове на вируса (О, А и Азия). Използването на тази техника в лабораторната диагностика на заболяването в България се обосновава с факта, че цялата популация от преживни животни у нас не подлежи на ваксинация срещу шап и наличието на 280-километровата обща граница с Република Турция, а откриването на NS ELISA позитивни серореагенти ще бъде сигурен сигнал за трансгранично навлизане и циркулация на инфекция от шап в страната.

Фиг. 3. Серологични методи за откриване на антитела срещу вируса на шапа.

Лабораторни методи за доказване на вируса на шапа или неговия геном

Индиректна (двойна) "сандвич" ELISA за доказване на шапен антиген в теренни проби (афти, везикули, везикулозна течност и т.н.). Методът дава възможност за директно определяне на серотиповата принадлежност на изолирания теренен щам, както и отдиференциране от вируса на везикулозната болест по свинете (SVD) (Ferris, N. P., Dawson, M. 1988 и Hamblin, C. и сътр., 1984).

Антиген ELISA техниката доказва 70 - 80 % от позитивните проби, като в същото време на изследване може да се определи и типа на вирусния щам (О, А, Asia-1, SAТ-1, SAТ-2, SAТ-3). В диференциално диагностично отношение той е насочен и към определяне на антигена на вируса на везикулозната болест по прасетата.

Полимеразно-верижна реакция в реално време (Real time RT-PCR)

Това е бърз и съвременен метод за качествено или количествено определяне в реално време на таргетна секвенция от генома на вируса на шапа на базата на детекция на флуоресцентен сигнал, излъчван от различни химични маркери. Отчитането на сигнала се извършва през цялото време на анализа и позволява следене на резултата в реално време, без да е необходимо да се изчаква приключване процеса на амплификация (end-point analysis) на реакцията.

По такъв начин в зависимост от етапа на развитие на заболяването шап в лабораторията могат да се използват различни техники. Познаването им е важно за специалистите на терена, за да могат те правилно да се ориентират и винаги да вземат и изпращат за изследване подходящите проби. Времевите прозорци, използваните техники и видът на пробите могат да се видят на таблица 3:

Таблица 3. Времеви прозорци за различните техники за откриване на шапа и вид на подходящите проби (ден 0 - ден на поява на лезиите)

Поява на лезиите		-1	0	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	....	....	....
Техника	Проба
Клетъчни култури (Антиген Елайза)	Епител
	Серум
	Мляко
RT-PCR	Епител
	Серум
	Мляко
Антитела	Структурна Елайза
	Неструктурна Елайза
	Вирус неутрализация

Период за използване на съответната техника:

Сигурна специфична реакция

Съмнителен резултат

В последните години все по-голямо внимание се обръща на възможностите за децентрализирана предварителна извънлабораторна диагностика, включително и на терена, в съмнителната ферма. Изключително подходящи за целта са преносимите хроматографски тестове (LFD) като елемент от системата за ранна диагностика и оповестяване на заболяването, която обаче задължително трябва да бъде лабораторно потвърдена! Те могат да бъдат използвани за ранно разкриване на вторични огнища на заболяването. Преносимите хроматографски тестове са използвани при лабораторни условия за установяване на шапен вирус във везикулозен материал от едри преживни животни (говеда, област Бургас) и клетъчно културална супернатанта, получена при култивиране на шапен вирус, серотип О-1 Лозана на постоянната клетъчна линия BHK 21.

Описаната диагностична схема е използвана при изследването на проба от диво прасе, отстреляно в района на с. Кости, община Царево, област Бургас. В периода 4.02.-14.02.2011 г. са изследвани общо 18 броя проби от едри преживни животни (говеда) от селата Кости и Резово, област Бургас, при комбинирано приложение на LFD, ag ELISA и r RT-PCR, като е установена 100 % корелация между Ag ELISA (IAH, Pirbright) метода и преносимите хроматографски тестове (SVANODIP, SVANOVA) и r RT-PCR (5’UTR и 3D) (таблица 4, фигура 5).

Таблица 4. Степен на корелация между Ag ELISA (IAH, Pirbright), RT-PCR (3D) и преносимите хроматографски тестове (SVANODIP, SVANOVA)

Степен на корелация	Брой проби/ вид проба	Произход	LFD	Ag ELISA (OD > 0,1 OD background)	RT-PCR - 3D (Ct 18.0-34.0)
100 %	10 везикулозен епител	говеда, с. Кости	пол.	пол.	пол.
	8 везикулозен епител	говеда, с. Резово	пол.	пол.	пол.
Общо:	18	-	пол.	пол.	пол.

Фиг. 5. Лабораторни методи за диагностика на шап.

Като недостатък на преносимите хроматографски тестове може да се посочи субективното отчитане на резултата (и двата теста по-долу са положителни, въпреки че единият от тях е с доста по-слаба реакция):

Фиг. 6. Бързи (LFD) хроматографски тестове за диагностика на шап.

Голямото предимство на тези тестове се дължи на факта, че при тях липсват кръстосани реакции с вируса на везикулозната болест по свинете (SVD), както и бързината на анализа (20 мин.), което определя приложението им като алтернативни, насочващи тестове в допълнение към класическата схема за диагностика на шапа, включваща Ag ELISA и r RT-PCR. Окончателната диагностика на заболяването е свързана с изолация на етиологичния агент върху чувствителни клетъчни линии (IBRS-2, BHK, ZZ-r 127) и определяне на серотиповата принадлежност на изолирания щам при комбинирано приложение на VI и Ag ELISA. Това най-често се прави в Референтната лаборатория на ЕС в Пърбрайт, Англия.

На базата на досегашния опит на НРЛ за шап и везикулозни болести към НДНИВМИ и съвременните тенденции в диагностиката на шапа може да се обособи примерна схема за лабораторна диагностика на шапа при запазване на приоритетната роля на изследването в лабораторни условия и използването на комбинацията Ag ELISA + r RT-PCR + LFD + VI. (фигура 7).

Тази схема за диагностика на шапа е залегнала и при разработването на лабораторен план за спешни мерки (контингенс план) в случай на съмнение, за потвърждаване на огнище на заболяването.

Отново следва да се подчертае, че в началните стадии на инфекцията от шап доказването на вируса или неговата нуклеинова киселина излизат на преден план. Образуването на специфични антитела срещу вируса все още е едва започнало или титрите са толкова ниски, че отрицателният резултат е най-често налице.

Фиг. 7. Схема за диагностика на шап и надзор на шап в НРЛ при НДНИВМИ.

5. Определяне възрастта на лезиите

Определянето възрастта на лезиите (афтите) при говедата има за цел:

1. Да се даде възможност за подбора на най-подходящите проби за лабораторията;

2. Да се определи по възрастта възможно най-старите установени лезии при животни в стадото и евентуално да се определи най-ранното време за проникване на вируса, като се отчита и инкубационният период.

Определянето възрастта на афтите има ориентировъчно значение за епизоотологичното проучване. Следва веднага да се отбележи, че определянето на възрастта на ранните лезии от 1 - 5-дневна възраст не почива на научна основа. То е само ориентировъчно и изисква голям клиничен опит. Освен това допустимата вариация във възрастта на лезиите е около 1 ден. Тази възможна грешка след 5-я ден намалява. За да се намали рискът от грешки, следва да се прегледат колкото се може повече животни в стадото.

5.1. Откриване на шапни лезии на възраст 1 ден в стадото.

Еднодневните лезии при говедото се изразяват в образуването на мехурчести сребристи или перлени образувания по лигавиците на носното огледало, по устните, гингивите, в интердигиталното пространство или по кожата на цицките на вимето при лактиращите крави. В началото те са проминиращи над повърхността и имат изглед на перли "blisters". При обследване на устата в ранни етапи от заболяването се наблюдават везикули по зъбния ръб, от вътрешната страна на устните, понякога в подножието на носното огледало, както и по горната повърхност на езика. Първоначално везикулите са с малки размери, съдържащи сламеножълта прозрачна течност, като в последствие нарастват до големина на лешник или по-големи, особено по гърба на езика. Две или повече везикули могат да се обединят и формират голям везикул, понякога покриващ половината повърхност на езика.

Лезиите по краката се развиват по същото време или малко по-късно от тези по устата и устната кухина. Най-често те се наблюдават в задната част на копитата, по коронарните ръбове и в междупръстовото пространство.

Най-подходящ материал за доказване на вируса на шапа за лабораторията представлява афтозната течност и епитела на афтата или епител от току-що разкъсана афта, взет принудително с помощта на остра ножица или пинсета (около 2 см²).

Тези проби, поставени в подходящ фосфатно буфериран разтвор с pH 7,2 - 7,6 с антибиотици и подходящо транспортирани в охладено състояние (2 - 4 ^оС), дават най-голям шанс и сигурност за правилно поставяне на диагнозата шап в специализираната лаборатория.

Ранните етапи на развитие на лезиите при кравите и появата на т.нар. първична афта обикновено остават скрити, без клинична изява се характеризират с повишаване на температурата, угнетеност от страна на животните и спад в консумацията на фураж. Наблюдава се рязък спад в млеконадоя при млекуващите крави. В рамките на няколко часа обикновено започва образуването на вторичните афти и везикули.

Най-общо, лезиите при говедата на първия ден на поява на афтите може да се опишат като участъци с проминиращ сребрист или обезцветен епител, които впоследствие се променят до изпълнени с течност везикули (мехурчета):

5.2. Откриване на шапни лезии на възраст 2 - 3 дни.

Впоследствие везикулите се пукат и оставят лезии по лигавиците и кожата. Кожата (лигавицата) лесно се отстранява, като остават открити зачервени подкожни участъци.

Характерни са премляскването поради болезненост в устната кухина и усилената и свръх-обилна саливация след пукането на първите афти.

По същото време се появяват болките по краката. Животното или постоянно лежи, или се движи изключително внимателно, с широки настрани крачки, по начин сякаш прескача някое препятствие (ходене в "паници"). Обикновено куцотата се влошава. Загубата на кондиция е свързана с треската и отчасти с болката в устната кухина, водеща до пълен отказ от храна.

Кравите с везикули по папилите на млечните жлези оказват съпротива при доене.

След спукването на везикулите температурата спада, болката намалява и животните отново започват да поемат храна.

Лезиите на 2 дни най-типично се описват като прясно спукани везикули (мехурчета), през които се откроява свежа субмукоза или дерма, ръбовете на афтите са ясно очертани и липсва отлагане на фибрин:

5.3. Откриване на шапни лезии на възраст 3-4-5 дни в стадото.

Лезиите на възраст 3-4 дни се характеризират с това, че резките очертания на лезиите вследствие пукането на афтите започват да се загубват, в основата на спуканите афти епителът от субмукозния слой започва да гранулира, а самият кратер на язвата се запълва с фибринови нишки.

Към четвъртия ден фибрина е в по-големи количества, лесно се забелязва новото израстване на епитела в периферията на язвите.

Разграничаването на малко по-възрастните лезии (4 - 5-дневни) е повече или по-малко субективно и се основава на факта, че те съдържат повече фибрин. Петдневните язви по езика на говедо, запълнени изцяло с фибринни маси.

След 6-ия ден започва организиране на лезиите, а запълването на язвите с нова епителна тъкан е доста напреднало.

Следва да се отбележи, че доказването на вируса на шапа в епител от лезии на възраст, по-голяма от 4 - 5 дни, е вече проблематично (таблица 3) и диагностиката на шапа на този етап, когато епителните лезии застаряват, а образуването на антителата е все още в начален стадий, създава най-много предпоставки за фалшиво негативни резултати в лабораторията. Макар от епизоотологична гледна точка инфекцията да се развива в геометрична прогресия, факт е, че в стадото вирусът на шапа не засяга едновременно всички животни. По тази причина вероятността все още да има животни в по-ранен стадий на инфекцията е все още голяма и следва да се прегледат възможно по-голям брой животни, за да се издирят и установят по-ранни лезии, като пробите за вирусологично изследване следва да се вземат именно от най-ранните лезии.

5.4. Откриване на шапни лезии на възраст 6 - 8-и ден и по-възрастни в стадото.

Новосформираната епителна тъкан бързо запълва ерозиите, язвите и пораженията изглеждат като цикатриксни полета с млад сланинестобял непигментиран епител.

При 10-дневни лезии по езика на говедото цикатризиралият епител напълно запълва увредените епителни участъци:

6. Вземане на орофарингеални проби за вирусологично изследване

Орофарингеалните проби (ОР, пробанг тест) се вземат с помощта на специални метални канистри, съобразени с големината на преживните животни:

Те са най-подходящи за пробовземане в периода 4-10-15-и ден от началото на шапната инфекция поради факта, че вирусът се натрупва в назо-фарингеалната лигавица и "остъргването ѝ" с помощта на тези канистри дава възможност да се добие вирус с най-висока концентрация в периода, когато доказването му в лезиите е проблематично и може да даде фалшиво негативни резултати. Този период, както вече бе отбелязано, съвпада с времето, когато специфичните антитела срещу вируса все още не са се образували или титърът им е все още твърде нисъск за да се постави със сигурност етиологичната диагноза.

Тук е мястото да се отбележи, че в много по-късните фази на инфекцията пробанг или ОР проба задължително се взема, дори когато клиничните симптоми на болестта са отшумели напълно, и този факт се основава на феномена на безсимптомно носителство ("carrier status") на вируса в назо-фарингеалния лимфен пръстен и лигавици при дребните преживни до 9 месеца, при говедата - до 2 години, при биволите - до 3 години, а при кафарския бивол в Африка - до 5 години.

7. Заключение

При епизоотологичното проучване на нововъзникнало огнище на шап определянето на най-вероятната дата за проникване на вируса е от решаващо значение за налагане на мерките, определени от Директива 85/2003/ЕС/. Фактът, че симптомите на шапа при говедото са най-типични, дава възможност с най-голяма достоверност да се определи вероятното време за проникване на вируса в стадото или фермата. За по-точно определяне на времето за това проникване е необходимо да се прегледат възможно повече заболели животни. Най-подходящият материал за доказване на вируса на шапа за лабораторията представлява афтозната течност и епитела на млада афта, взети принудително, или само епител от току-що разкъсана афта.

Доказването на вируса на шапа в епител от лезии на възраст, по-голяма от 4 - 5 дни, е вече проблематично. Най-подходящи за пробовземане в периода 4-10-15-и ден от началото на шапната инфекция е орофарингеалният секрет (ОР). В този период доказването на вируса в лезиите може да даде фалшиво негативни резултати. ОР проба задължително се взема и при животни в много по-късните фази на шапната инфекция, дори когато клиничните симптоми на болестта напълно отсъстват. Вирусът на шапа засяга лимфоретикуларната тъкан. На този факт се основава феномена на безсимптомното носителство ("carrier status") на вируса в назо-фарингеалния лимфен пръстен и лигавици при преживните животни с различен период след преболедуването от шап.

Рутинно използваните серологични тестове за диагностика на шапа са ензимосвързаните имуносорбентни тестове (ELISA) за доказване на антитела срещу структурни и неструктурни протеини на вируса в различните си модификации. Антителата, образувани срещу неструктурните протеини (NSP) на шапния вирус, представляват интерес, тъй като те са естествен "маркер" на шапна инфекция и не са серотипово специфични. Това прави NS ELISA тестовете подходящи за целите на ранната диагностика. NS ELISA тестът е особено полезен, когато се очаква множествено проникване на вируси на шапа от различни серотипове. В Република Турция (Анадола) от години едновременно циркулират до три различни серологични типове на вируса на шапа (О, А и Азия). Използването на тази техника в лабораторната диагностика и откриването на NS ELISA позитивни серореагенти следва да се счита като сигурен сигнал за трансгранично навлизане и циркулация на инфекция от шап в страната.

8. Литература

1. Разпространение на шапа по света през 2012 г. по данни на Международното бюро по епизоотиите ( http://www.oie.int/en/animal-health-in-the-world/official-disease-status/fmd/en-fmd-carte/).

2. Използвани са снимки от личните архиви на проф. Г. Георгиев и д-р Г. Чобанов и от EUFMD (http://www.flickr.com/photos/eufmd/sets/72157632537791410/).

3. Полихронова, Л., 2010. Съвременни методи за диагностика на шапа и оценка на възможностите за прилагането им при надзора на заболяването в Република България. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен "доктор".

4. Полихронова, Л., Чакърова, С. и Г. Георгиев, 2011. Лабораторна диагностика на шапа. Вет. Сбирка 1 - 2, 38 - 39.

5. Hamblin, C., Armstrong, K. M., Hedger R. S. 1984. A rapid enzyme linked immunosrbent assay for the detection of food and mouth disease virus in epithelial tissue. Vet. Microb. 9, 435 - 443.

6. Ferris, N. P., Dawson, М., 1988. Routine application of ELISA in comparison with complement fixation for the diagnosis of food and mouth disease and swine vesicular disease. Vet. Microbiol. 16, 201 - 209.

7. OIE (World Organisation for Animal Health) 2010. Manual of diagnostic tests and vaccines for terrestrial animals. 5th Ed. Parts I and II. OIE, Paris.