Държавен вестник, брой 73 от 16.IX

Програма

за надзор на екзотични и неекзотични болести по рибите и двучерупчестите мекотели в България през 2016 - 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболявания по рибите и двучерупчестите мекотели: Екзотични (епизоотична хемопоетична некроза) и неекзотични (вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза, инфекциозна панкреатична некроза, инфекциозна анемия по сьомгата, кой херпес вирусна инфекция по шарана, пролетна виремия по шарана, мартелиоза по двучерупчести мекотели).

Период на изпълнение: 1.01.2016 - 31.12.2018 г.

Референции към този документ: БАБХ извършва официален ветеринарен контрол на аквакултурнопроизводствения бизнес и одобрените преработвателни предприятия съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, изискванията на чл. 3 от Регламент (EC) № 882/2004, чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредба № 17 от 2008 г. за здравните изисквания към стопанските водни животни, продуктите от тях и предпазването и контрола на болести по водните животни (ДВ, бр. 64 от 2008 г.), Директива 2006/88/ЕС и Решение 1554/2015 г. за определяне на правила за прилагане на Директива 2006/88/ЕО по отношение на изискванията за надзор и диагностичните методи.

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл):

• Проф. Ваня Чикова - ръководител на

Националната референтна лаборатория,

тел.: 02/953 05 26;

e-mail: ndrvmi-s@vetinst-bg.com.

2. Исторически данни за епидемиологичното развитие на заболяванията:

В периода 1980 - 1989 г. вирусната хеморагична септицемия (ВХС) бе широко разпространена в пъстървовите стопанства, предимно от Смолянски регион. През следващите години на икономическа стагнация голяма част от рибовъдните ферми не функционираха. След възстановяване на рибопроизводството се наблюдава трайна тенденция за намаляване броя на огнищата, като заболяването се проявява спорадично в отделни ферми.

През 2011 г. бяха регистрирани 2 огнища на ВХС, едното от тях в регион на страната, където ВХС никога не е установявана и технологичните връзки са се ограничавали само до вноса на оплоден хайвер. В периода 2013 - 2015 г. в страната не са доказани случаи на ВХС и инфекциозна хемопоетична некроза по пъстървите. Инфекциозна панкреатична некроза по пъстървата обаче получи широко разпространение и е установена в 12 рибовъдни стопанства. При проведените скринингови изследвания няма данни за проявление на кой херпес вирусна инфекция и пролетна виремия по шарана.

Проведените епизоотологични наблюдения показват, че рибовъдните ферми, разположени на различни водоизточници и дори от различни региони на страната, осъществяват интензивни технологични връзки, които невинаги подлежат на ветеринарен контрол. В страната ежегодно се търгува и се внася оплоден хайвер и декоративни видове риби от редица европейски страни, както и от трети страни, което крие рискове от разпространение на вирусни инфекции.

До момента няма епидемиологични данни и липсва информация за разпространението на екзотични вирусни инфекции в рибовъдните ферми в страната. Не е провеждан надзор върху фермите за отглеждане на двучерупчести мекотели за доказване наличието на заболяването мартелиоза.

За периода 2013 - 2015 г. са изследвани общо 4705 бр. проби, което представлява едва 30 % от регистрираните в БАБХ 560 рибовъдни обекта. Проследен е статусът на рибовъдните ферми, като са проведени повече от 10 800 анализа за доказване на заболяванията, включени в Приложение № IV на Директива 2006/88/ЕС и OIE. Липсата на системни изследвания обаче е основание по-голям брой от рибовъдните ферми в страната на този етап да бъде определен към категория III, т.е. ферми с неизяснен здравен статус.

3. Цел на програмата

Настоящата програма има за цел осигуряване на целенасочен епизоотичен контрол и изясняване на епизоотичната обстановка по отношение на екзотични и неекзотични болести по рибите и двучепурчести мекотели и на тази основа категоризация на фермите за аквакултура, като - категория I, получили статут на "свободни от заболяване", или категория II, в които се изпълнява Програма за надзор. Предвижда се също оценка на ефективността от прилаганите противоепизоотични мерки и анализ на риска.

4. Определяне на централния орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата

• БАБХ извършва официален ветеринарен контрол на аквакултурнопроизводствения бизнес и одобрените преработвателни предприятия, като:

- организира и следи за изпълняването на мерките за контрол на заразните болести по рибите и двучерупчестите мекотели, подлежащи на задължително обявяване;

- удостоверява статута на фермите за аквакултури в страната/областите като свободни от заболяване или отделните категории;

- определя мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяванията, включени в програмата;

- взаимодейства с институциите, които участват в програмата на национално ниво;

- осъществява взаимодействието с другите държави членки и гарантира за здравния статус на водните животни и продуктите от тях при международната търговия;

- събира, съпоставя и анализира данни и изготвя информация и доклади с резултатите по програмата.

• Директорите и началник-отделите на "Здравеопазване на животните" в областните дирекции по безопасност на храните:

- изпълняват програмата за контрол на заболяванията по водните животни на регионално ниво.

• Националната референтна лаборатория "Болести по риби, морски мекотели и ракообразни" към НДНИВМИ:

- поддържа постоянна диагностична готовност;

- провежда лабораторно-диагностичните изследвания на всички постъпили проби по програмата;

- информира БАБХ за резултатите.

5. Описание на програмата

Програмата за надзор и официалният контрол на аквакултурно-производствения бизнес включват:

5.1. Регистрация на рибовъдните ферми.

БАБХ е официалният компетентен орган, който поддържа компютризирана информационна система за регистрираните животновъдни обекти. Регистрация на рибовъдните ферми на територията на съответната областна дирекция на БАБХ се извършва по реда на изискванията на чл. 137 ЗВД. Кодовият регистрационен номер се дава еднократно и остава постоянен.

Регистърът на фермите за отглеждане на аквакултури включва индентификационния номер на фермата, наименованието на фирмата или името на собственика, географските координати на обекта, местонахождението - населеното място и водосборния район, вида на отглежданата риба, внедрената биотехнология и мениджмънта на рибовъдните ферми. Предвижда се и въвеждане на данни за здравния статус. Регистър на всички регистрирани обекти за аквакултури е публикуван на електронната страница на БАБХ.

5.2. Редовни инспекции и клинични обследвания.

Регистрираните рибовъдни ферми се посещават и инспектират от официален ветеринарен лекар най-малко два пъти годишно за осъществяване на контрол за здравословния статус.

В пъстървовите ферми клинични инспекции и вземане на проби за лабораторен контрол се осъществяват в периода от месец октомври до края на месец май при температура на водата не по-висока от 14 °С и с интервал между инспекциите не по-малко от четири месеца.

В шарановите ферми инспекции и вземане на проби се извършва не по-рано от две седмици след достигане температура на водата 15 °С. Клиничен преглед на рибите се извършва във всички производствени единици (басейни, вани в риболюпилнята, садки и др.), като се проверява за наличието на умрели риби или риби с отклонения от нормалното състояние (слабоподвижни, не реагират на външни дразнения, с екзофталмус, почерняване на тялото, хеморагии и др).

Здравните инспекции и вземането на проби за лабораторно изследване от мидените ферми се провеждат, след като температурата на водата превиши 17 °С.

Проби за лабораторно изследване се вземат и в случаите на повишена смъртност над технологичните норми или регистрирана смъртност в естествените ареали на водосборната зона.

Пробите се пакетират поотделно в асептични пликове и се транспортират в хладилни контейнери или в съд под лед (температура от 0 °С до 5 °С).

При пробовземането се обхващат пропорционално всички технологични групи риби във фермата на случаен принцип. При използване на повече от един водоизточник в пробовземането се включват риби от басейните на различни водоизточници. Когато се касае за стопанства, предназначени основно за производство на оплоден хайвер и зарибителен материал, при вземане на пробите трябва да се фокусира на периода за размножаване. В пробата за лабораторно изследване се включват преимуществено риби с отклонения от нормалното поведение или показващи признаци на заболяване при клиничния преглед.

При изпълнение на настоящата програма се спазват основните модели за извършване на клинични инспекции в регистрираните обекти за отглеждане на аквакултура и минималните изисквания, прилагани за плановете за вземане на проби съгласно Решение 1554/2015/ЕС.

Схема за мониторинг на зони и отделни компартменти за двугодишен период на контрол, предшестващ получаването на одобрен статут по отношение на ВХС и/или ИХН

Схема за мониторинг на зони и отделни компартменти за двугодишен период на контрол, предшестващ получаването на одобрен статут по отношение на Koi херпес вирусна инфекция (KHV) и пролетна виремия по шарана (SVCV)

Схема за надзор на зони и отделни компартменти за достигане статут на свободна от заболяване за Marteilia refringens

5.3. Лабораторни изследвания.

Лабораторните изследвания за диагностика на екзотични и неекзотични заболявания по рибите и двучерупчестите мекотели, включени в изпълнението на настоящата програма, се провеждат по акредитирани методи съгласно ISO 17025:2006, съобразени с посочените в Наръчника за диагностични тестове за водни животни на Световната организация по здравеопазване на животните, O.I.E 2015, и Решение на Комисията 1554/2015/ЕС.

Стандартните скринингови и диагностични методи за вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза и инфекциозна панкреатична некроза (IPN) по пъстървата включват: конвенционално изолиране на вирусите в чувствителни клетъчни култури с последваща серологична идентификация чрез вируснеутрализационен тест, ензим, свързан имуносорбентен метод (ELISA), индиректен имунофлуоресцентен тест (IFAT) и/или реверсна транскриптазна полимеразноверижна реакция (конвенционална или в реално време (RT-PCR иRT-qPCR).

Появата на огнище на ВХС или ИХН се потвърждава след изолиране на вирусите или ако поне два от методите за откриване на вирусния антиген са дали положителен резултат. Други случаи могат да се потвърдят, ако е установена епизоотична връзка с потвърдени случаи и ако един метод за откриване на антиген е дал положителен резултат.

Всички изолати при вирусологичните изследвания от първични огнища или при първоначални случаи на инфекция се изпращат за потвърждаване и генетичен анализ в Референтната лаборатория на Европейската общност за тези вируси (EURL for Fish Diseases), Копенхаген, Дания.

Качеството и ефикасността на използваните в Националната референтна лаборатория методи се контролират и чрез междулабораторни профишънси тестове, организирани ежегодно от Референтната лаборатория на Европейския съюз.

5.4. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести.

6. Общо описание на разходите и ползите от изпълнението на програмата

Програмата за здравно инспектиране ще се провежда във всички ферми за производство на аквакултури в Репубика България. Резултатите от проведените изследвания ще бъдат основа за предприемане на своевременни мерки за ограничаване разпространението на тези заболявания в рибовъдните ферми, както и да се докаже, че определен район (водосборен район или водоизточник) е свободен от тях в рамките на общностната търговия и мрежата на международната търговия според правилата на Световната организация по здравеопазване на животните.

Стратегическа цел - категоризация на фермите за аквакултури и официално признаване на статут на страната "свободна от екзотични и неекзотични заболявания по водните животни" (вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза, кой херпес вирусна инфекция и пролетна виремия по шарана, мартелиоза по двучерупчести мекотели) и отчитане на риска, който аквакултурнопроизводственият бизнес и одобрените преработвателни предприятия представляват във връзка с ограничаването и разпространението на тези заболявания.

Разходите за изпълнение на програмата за надзор на екзотични и неекзотични заболявания във фермите за аквакултура в Република България включват:

- заплащане на залегналите в програмата пробовземания и тяхното изпращане от регистрираните/официалните ветеринарни лекари;

- закупуване на необходимите диагностични китове и поддържане на диагностичната апаратура в НРЛ.

7. Анализ на разходите в програмата.

Цялостната сума за изпълнение на програмата за една календарна година в България е 10 783,20 лв., а за периода от 3 година (2016 - 2018 г.) е 32 349,60 лв.