Държавен вестник, брой 72 от 14.IX

Програма

за контрол на салмонелa при кокошки носачки от вида Gallus Gallus в България през 2016 - 2018 г.

1. Идентификация на програмата:

Държава членка: Република България

Заболяване: Салмонелоза при кокошки носачки

Популация животни, обхванати от програмата: Развъдни стада

Период на изпълнение: 2016 - 2018 г.

Контакт:

Д-р Анна Здравкова

отдел "Здравеопазване на животните", дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите", БАБХ,

бул. Пенчо Славейков 15А, София 1606

Тел.: 02 915 98 4; e-mail: a_zdravkova@bfsa.bg

2. Исторически данни за епидемиологично развитие на болестта

В Република България Националната програма за контрол на салмонела при кокошки носачки е в действие от 2008 г.

Посочената таблица и графика показват данните за общия брой на изследваните стада от кокошки носачки, броя позитивни стада и % на разпространение на Salmonella Enteritidis и на Salmonella Typhimurium в периода 2008 - 2014 г.

Броят на положителните стада бройлери за салмонела са:

- През 2008 г. - 2 стада, позитивни за S. Enteritidis

- През 2009 г. - 2 стада, позитивни за S. Ente-ritidis, 1 стадо - S. Abovy, 1 стадо - S. Corvallis, 1 стадo - S. Agona, 1 стадо - S. Virchov

- През 2010 г. - 2 стада, позитивни за S. Ente-ritidis, 6 стада S. Infantis, 1 стадо S. Parkroyal

- През 2011 г. - 4 стада, позитивни за S. Ente-ritidis, 2 стада S. Agona, 1 стадо - S. Hadar, 3 стадa - S.Kottbus, 4 стадa - S. Bareilly и 1 стадо - S. Infantis

- През 2012 г. - 1 стадо, позитивно за S. Ente-ritidis, и 1 стадо, позитивно за S. Typhimurium

- През 2013 г. - 3 стада, позитивни за S. Sef-tenberg, 1 - за S. Mbandaka, 1 за S. Infantis, 1 за S. Cottbus

- През 2014 г. - Salmonella Isangi - 1 стадо (открито по самоконтрол); Salmonella Infantis - 2 стада (1 открито при официален контрол, 1 открито по самоконтрол); Salmonella Kotbus - 2 стада; Salmonella Derby - 1 стадо

Броят на салмонелозните серовари, открити в стада кокошки носачки, е представен в таблицата:

S. Enteritidis е все още най-често изолираният серотип салмонела.

Процентът на положителните стада за салмонела на изследваните серотипове намалява до 0,00 %. Целта на Националната програма за контрол на салмонела при кокошки носачки е постигната през 2014 г. в съответствие с чл. 1 от Регламент 517/2011/ЕК.

3. Законодателство, свързано с прилагането на програмите, включително и всички национални разпоредби и нормативни актове, имащи отношение към дейностите, заложени за изпълнение в програмата

Настоящата програма е разработена при спазване на и в съответствие с изискванията на:

P Регламент (EC) № 517/2011 от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Съюза за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 и Регламент (ЕС) № 200/2010 на Комисията.

P Регламент (EC) № 1177/ 2006, прилагащ Регламент (EC) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета в частта му относно изискванията за употреба на специфични методи за контрол в рамката на националните програми за контрол на салмонелозата при домашните птици.

P Регламент (EC) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. за контрола на салмонелозните и други инфекциозни агенти, причиняващи заболявания, пренасяни с храни.

P Регламент на Комисията (ЕК) № 1237/2007, изменящ Регламент (EC) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета, както и Решение 2006/2003 в частта им относно изискванията за предлагане на пазара на яйца от заразени със салмонела стада на кокошки носачки.

P Наредба № 9 от 2006 г. за мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им (ДВ, бр. 15 от 2006 г.), транспонираща Директива 2003/99/EC от 19.11.2003 за мониторинг на зоонозите и зоонозните инфекциозни агенти, изменящ Решение на Съвета 90/424/EEC и отменящ Директива на Съвета 92/117/EEC.

4. Описание на програмата:

Целта на програмата е:

- да се определи здравният статус на кокошки носачки от видовете на Gallus Gallus в България по отношение на Salmonella Еnteritidis и на Salmonella Тyphimurium (включително монофазния S. Typhimurium серотип с антигенна формула 1,4,/5/,12:i);

- да се достигне целта на Съюза за редуциране процента на положителните стада за S. Enteritidis и S. Typhimurium (включително монофазния S. Typhimurium серотип с антигенна формула 1,4,/5/,12:i) при възрастни кокошки носачки от вида Gallus Gallus в съответствие с чл. 1 на Регламент 517/2011.

5. Мерки в програмата

5.1. Резюме на мерките, предвидени по силата на програмата

Времетраене на програмата: 1.01.2016 - 31.12.2018

X Контрол

Х Изследване

Х Клане на положителните птици

Х Ваксиниране

Х Третиране на животински продукти

Х Унищожаване на продукти

Х Мониторинг или надзор

5.2. Организация, надзор и роля на всички заинтересовани лица, обхванати от или имащи отношение към програмата

БАБХ е компетентният орган за контрола на салмонелите и техните зоонозни агенти причинители.

5.2.1. Отдел "Здравеопазване на животните" в Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражи" в ЦУ на БАБХ има следните отговорности:

1. Да разработи проект на надзорна програма за салмонела и да я внесе за одобрение в Европейската комисия;

2. Да контролира изпълнението на надзорната програма;

3. Да събере и анализира данните за стадата, изследвани за салмонелоза;

4. Да обобщи данните за положителните стада и животновъдни обекти;

5. Да води и поддържа регистър в базата данни за всички обекти с кокошки носачки;

6. Да изпраща годишен доклад в Европейската комисия, съдържащ данните, посочени в точки от 3 до 5 вкл.

5.2.2. На регионално ниво съответната ОДБХ и началници на отдел "Здравеопазване на животните" към тях имат следните задължения:

1. Да контролират и да прилагат изпълнението на програмата за надзор на регионално ниво;

2. Да събират и анализират данните за стадата от региона, изследвани за салмонела;

3. Да обобщават данните за позитивните стада и животновъдни обекти;

4. Да обобщават данните за разходите за надзор на салмонела, направени на регионално ниво;

5. Да водят регистър в базата данни за всички животновъдни обекти с кокошки носачки;

6. Да изпращат в Дирекция "ЗХОЖ" в ЦУ на БАБХ годишни доклади, съдържащи данните, посочени в точки от 1 до 5 вкл.

5.2.3. Официалният ветеринарен лекар има следните задължения:

1. Да контролира и да прилага изпълнението на Програмата за надзор на салмонела в съответната община.

2. Да контролира вземането на проби от кокошки носачки и изпращането на пробите за изследването им в лаборатории.

3. Да събира и анализира данните от намиращите се в съответната община стада, изследвани за салмонела.

4. Да обобщава данните за положителни стада от животновъдни обекти, разположени на територията на съответната община.

5. Да обобщава данните за разходите за надзора на салмонелата, направени за територията на съответната община.

6. Да попълва и води регистър в базата данни за всички птицевъдни обекти с кокошки носачки.

7. Да изпраща в отдел "Здравеопазване на животните" към съответното ОДБХ годишни доклади, съдържащи данните, посочени в точки от 1 до 6 вкл.

5.2.4. Одобрени лаборатории, в които се изследват пробите, взети в рамките на програмата

Министърът на земеделието и храните на база предложенията от изпълнителния директор на БАБХ утвърждава националните референтни лаборатории в системата на БАБХ.

Лабораториите трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

- Да бъдат определени видовете изследвания и анализи, които се извършват от тях;

- Да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;

- Да осъществяват бърза комуникация с лабораториите в страната, съответните референтни лаборатории на държавите членки и съответните референтни лаборатории на Европейския съюз.

Лабораторните изследвания за диагностика на салмонела е разрешено да бъдат провеждани само в акредитирани за целта лаборатории . Акредитираните лаборатории за диагностика на салмонела се определят със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

A. Лаборатории в структурата на БАБХ:

- Национална референтна лаборатория "Салмонела, кампилобактер, стафилококус и антимикробна резистентност", София;

- Лаборатория "Бактериални болести по животните" към НДНИВМИ, София;

- Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ);

- Изпитателно-диагностична лаборатория (ИДЛ) към ОДБХ - Шумен;

- ИДЛ към ОДБХ - Благоевград;

- ИДЛ към ОДБХ - Варна;

- ИДЛ към ОДБХ - Враца;

- ИДЛ към ОДБХ - Хасково;

- ИДЛ към ОДБХ - Сливен.

Б. Одобрени частни лаборатории:

- Лаборатория за изследване на храни, фуражи и биологични материали към "Районна ветеринарна станция - Русе"

- "Биофарм - Инженеринг" - АД, гр. Сливен

- Лаборатория за изпитване "Алименти", "Ди енд Ви Консулт" - ООД, гр. Пловдив

Всички позитивни изолати, получени при изследвания, извършени в някоя от посочените по-горе лаборатории, трябва да бъдат изпращани за потвърждаване и типизиране в Националната референтна лаборатория "Салмонела, кампилобактер, стафилококус и антимикробиална резистентност" към Националния диагностичен и научноизследователски институт (НДНИВМИ) с адрес бул. Пенчо Славейков 15, 1606 София; България; тел. (00359 2) 952 3903.

Всички резултати трябва да бъдат счетени като валидни само ако са в съответствие с изискванията на изследванията, посочени в Регламент на Комисията (EC) № 517/2011.

Официалните проби за контрол трябва да бъдат изпитвани в акредитираните лаборатории, посочени в т. А. Пробите за самоконтрол може да бъдат изпитвани в посочените акредитирани лаборатории в т. А и т. Б.

Всички лаборатории, които участват в програмата, трябва да участват в междулабораторни тестове за пригодност (ринг тестове). НРЛ трябва да участва редовно в междулабораторните ринг тестове (серотипизиране и изолиране на салмонела), организирани от Референтната лаборатория на Европейския съюз (EURL) за салмонела. НРЛ е отговорна за обучението и организирането на междулабораторните ринг тестове за изолиране на салмонела за другите лаборатории, включени в Националната програма за контрол.

5.3. Описание и разграничаване на географски и административни региони, в които програмата ще бъде изпълнявана

Програмата следва да бъде изпълнявана на територията на цялата страна, включваща 28 административни области.

5.4. Мерки, прилагани по силата на програмата

5.4.1. Обявяване на заболяването:

Заболяването се обявява съгласно чл. 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6 от 2006 г.), която е хармонизирана с Директива на Съвета № 82/894/EEC.

5.4.2. Прицелни животни и популация от животни:

Националната програма за контрол ще бъде изпълнявана и прилагана върху цялата територия на Република България и ще се прилага по отношение на всички бизнес оператори, произвеждащи яйца на търговска база, с две изключения за случаите, когато:

- цялото производство е за лична употреба в домакинството на производителя (т.е. когато яйцата не попадат на пазара), или

- животновъдният обект е с под 350 кокошки и доставя продукцията си директно на краен потребител (напр. продажби на входа на фермата) или чрез местни търговци на дребно, доставящи само и единствено на краен потребител.

5.4.3. Идентификация на животни и регистрация на животновъдни обекти:

Всички търговски птицевъдни обекти за кокошки носачки се регистрират в съответствие с Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г.; изм., бр. 29 от 2007 г.), транспонираща Директива на Комисията 2002/4/ЕК от 30 януари 2002 г. за регистрация на предприятията, в които се отглеждат кокошки носачки, припокрита от Директива на Съвета 1999/74/ЕС.

Минималния размер на стадо птици, което трябва да бъде регистрирано, е, както следва:

- стада с повече от 500 птици - бройлери

- стада с повече от 250 птици - развъдни стада

- стада с повече от 350 птици - кокошки носачки

- стада с повече от 250 птици - пуйки

БАБХ е официалният компетентен орган за регистрация на животновъдни обекти.

Собствениците на птицевъдни обекти са длъжни да внесат до директора на ОДБХ заявление за регистрация по образец.

Не по-късно от 7 дни от внасяне на заявлението директорът на ОДБХ издава заповед за определяне на комисия за проверка на съответствието на съответния животновъден обект със ветеринарномедицинските изисквания за разплод на животни и хуманно отношение към тях.

Комисията е длъжна в срок от 3 дни да представи на директора на ОДБХ становище и предложение за регистрация или отказ за регистрация на съответния животновъден обект.

Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията е длъжна да издаде писмено предписание до заявителя, в което да определи краен срок за коригиране и отстраняване на всички отбелязани пропуски.

Когато заявителят е отстранил всички пропуски и несъответствия преди изтичане на посочения в предписанието краен срок, същият е длъжен да информира писмено за това директора на ОДБХ, който в рамките на седем дни да изпрати комисията за извършване на повторна проверка на въпросния животновъден обект. Комисията е длъжна да подготви протокол за резултатите от тази проверка и да го представи на директора на ОДБХ.

Директорът на ОДБХ е длъжен да въведе животновъдния обект в регистъра и да издаде удостоверение за регистрация или да обоснове отказа си за регистрация, ако обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания.

Регистърът съдържа следната информация:

1. пореден номер на и дата на издаване на удостоверението;

2. ветеринарния регистрационен номер на животновъдния обект;

3. име и постоянен адрес на собственика на животновъдния обект;

4. адрес/местоположение и вид на животновъдния обект;

5. капацитет на животновъдния обект;

6. тип, категория и използване на птиците в животновъдния обект;

7. технология на разплод на птиците;

8. номер и дата на заповедта за делегиране на регистрацията;

9. промени в представените в заявлението обстоятелства.

5.4.4. Водене на документация във ферми:

Всеки животновъден обект е задължен да попълва и съхранява документи, съдържащи следната информация:

• Общ брой на птиците в животновъдния обект;

• Новопостъпили (новозаредени) птици;

• Птици за клане;

• Птици за продажба;

• Общ брой на умрелите птици.

Когато една ферма бъде инспектирана от официален ветеринарен лекар, последният е длъжен също и да направи обстойно проверка на документите (дневници и др.), попълвани и съхранявани в съответния животновъден (птицевъден) обект.

5.4.5. Правила за придвижване на животни:

Законът за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) изисква от операторите да водят документация за домашните птици, които влизат или напускат техните обекти (помещения). Тези документи (записи) трябва да съдържат информация за бройката, датата и произхода или местоназначението.

Записите трябва да се предоставят на компетентния орган за проверка.

По време на транспортиране живите птици трябва да бъдат придружавани от съответно разрешително за транспортиране, издадено от БАБХ в съответствие с Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2005 за защита на животните по време на транспортиране.

Операторите, желаещи да изнасят повече от 20 птици или яйца за люпене до друга държава членка (или определена трета страна), трябва да изпълнят изискванията на Директива 90/539/ЕС и да гарантират, че пратката е придружена от ветеринарно-здравен сертификат (удостоверение). В сертификата се посочва референтният номер на ветеринарния сертификат за птици, издаден в TRACES системата (системата по експертност и контрол на търговията). Сертификатът се издава от ветеринарния лекар, обслужващ фермата на произход на птиците, като се попълва и подписва върху предварително отпечатана бланкова форма само след провеждане на подходящия за случая клиничен преглед на птиците, проведен от същия ветеринарен лекар.

Всички официални ветеринарно-здравни сертификати, издадени за износ на домашни птици и на яйца за люпене, се записват в системата по експертност и контрол на търговията (TRACES). Тази система позволява проследяване на износа на живи животни и яйца за люпене, които са придружени от ветеринарно-здравни сертификати. TRACES системата изготвя ветеринарно-здравния сертификат за движение в Общността. TRACES системата е интернет основана система, която е собственост и се поддържа от Комисията.

Всяка пратка птици трябва да се придружава от информация, предоставена от ветеринарния лекар от мястото на изпращане на пратката и адресирана към официалния лекар, отговорен за мястото, за което същите са предназначени (за тяхното крайно местоназначение).

Операторите на фермерите трябва да водят документация с информация за птиците, които влизат или напускат техните обекти (помещения). Документацията трябва да съдържа информация за бройката, датата, произхода и местоназначението. Тази документация трябва да се пази в рамките на 3 години и да е налична при инспекция от страна на компетентния орган.

5.4.6. Схеми за вземане на проби:

На основа на оценка на риска всяка година 28-те ОДБХ представят планове за контролните мерки, които ще бъдат провеждани в птицевъдните ферми в съответния регион. Тези планове се одобряват ежегодно от БАБХ на централно ниво. За да се счете една инспекция във фермата като официален контрол в рамките на програмата за контрол на салмонела, официалният ветеринарен лекар трябва да вземе официални проби за откриване на салмонела.

Официалното пробовземане трябва да бъде извършено съгласно схемата за пробовземане на Анекса към Регламента на Комисията (ЕС) № 517/2011, а именно за стопанства с най-малко 1000 птици за целия продуктивен период едно официално пробовземане от едно птиче стадо в периода на подрастване и едно официално пробовземане 2 седмици преди клане, всяко официално пробовземане се състои от най-малко 2 проби (+1 допълнителна прахова/фекална проба). За една година се очаква да има най-малко 1 официално пробовземане на едно стадо от стопанство с най-малко 1000 птици.

Пробите от самоконтрол трябва да бъдат взети от собственика на обекта или от лице, определено от собственика (в повечето случаи регистриран ветеринарен лекар, който е подписал договор със собственика на фермата), в съответствие с Програмата за контрол на салмонела. Лицето, отговорно за взимане на проби в рамките на самоконтрола, трябва да бъде обучено за това от официалния ветеринарен лекар, отговорен за фермата.

Схемата за вземане на проби и видът на пробите са описани в таблицата по-долу:

Официалните проби ще включват една допълнителна прахова проба (в случай че няма налична прах, се взема еквивалентно количество фекален материал) в съответствие с приложението т. 2.2.2 на Регламент 517/2011.

5.4.7. Мерки, прилагани в случай на получаване на положителен резултат:

Контролни мерки и известяване на положителни резултати

В случаи на съмнение за/или констатиране на Salmonella Еnteritidis или на Salmonella Тyphimurium Националната референтна лабортория (НРЛ) следва незабавно да уведоми за това БАБХ.

При случаи на съмнение за инфекция със Salmonella Еnteritidis или Salmonella Тyphimurium БАБХ и съответните власти на регионално ниво трябва да:

- забранят движението на птици и яйца от фермата;

- епидемиологично проучване;

- взимат се допълнителни проби за потвърждаване на инфекцията (в изключителни случаи и след съгласуване с ЦУ на БАБХ);

- проверка на дневниците във фермата и мерките за биосигурност;

- взимане на проби от фуража и водата;

- проследяване на продукцията, излязла от фермата 10 - 15 дни назад; цялото производство трябва да бъда поставено под ограничителни мерки, доколкото това е възможно;

- вземане на проби от останалите стада в стопанството.

Когато при кокошки носачки се потвърди наличие на Salmonella Enteritidis или на Salmonella Typhimurium:

1. яйцата не трябва да се използват за директна човешка консумация в качеството им на яйца за консумация, освен ако същите не са добити от търговско стадо с кокошки носачки, което е обект на национална Програма за контрол, и ако не са поставени под официално ограничение;

2. разрешено е използване за човешка консумация на яйца с произход от стадо с неустановен здравен статус, за които е налице съмнение, че биха могли да са заразени или че са заразени с някои от серотиповете на салмонела, за които е поставена цел да бъдат редуцирани или които са установени като такива в източника на инфекцията при конкретно огнище на заболяване, пренасяно с храна, само и единствено при условие, че същите са третирани по начин, гарантиращ унищожаването на всички серотипове на салмонела със значимост за общественото здраве и това е проведено в съответствие със законодателството на ЕС за хигиена на храните.

Яйца с произход от стада с неустановен здравен статус, за които се подозира, че са заразени, или които са заразени с някои от серотиповете на салмонела, за които е поставена цел да бъдат редуцирани или които са установени като такива в източника на инфекцията при конкретно огнище на заболяване, пренасяно с храна, задължително трябва да бъдат:

а) категоризирани като яйца от клас "Б", както това е определено в дефиницията на чл. 2(4) от Регламент на Комисията (ЕС) № 557/2007, формулиращ подробни правила за прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 1028/2006 за маркетинговите стандарти за яйцата;

б) маркирани с идентификационната маркировка, посочена в чл. 10 от Регламент на Комисията (ЕС) № 557/2007, който ясно ги разграничава като различни от яйцата от клас "А", преди яйцата да бъдат насочени за термична преработка или унищожени; ако не са предназначени за човешка консумация, такива яйца трябва да бъдат използвани или унищожавани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1069/2009;

в) задържани във фермата, от която са добити, или да бъдат насочени към пакетиращ център, само при условие, че на компетентните органи са предоставени гаранции за осигуряване на ефективна проследимост на партидата, с цел предотвратяване на възможната кръстосана контаминация между или на яйца от други птичи стада.

3. Когато птици от заразени стада биват заклани или унищожавани по друг начин, следва да се предприемата всички необходими стъпки за намаляване на риска от разпространение на зоонози дотолкова, доколкото това е възможно. Клането трябва да се изпълнява при пълно спазване на законодателството на Общността за хигиена на храните. Допустимо е продуктите, добити от такива птици, да бъдат предлагани на пазара за човешка консумация при спазване на законодателството на Общността за хигиена на храните. Ако не са предназначени за човешка консумация, такива продукти трябва да бъдат използвани или унищожавани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1069/2009.

От собственика или отговорното за стадото лице се изисква да почисти и дезинфектира сградата, в която заразените птици са били гледани. Не е разрешено новото зареждане да се осъществи, докато не е проведено почистване и дезинфекция и не са взети официални проби след почистването и дезинфекцията, които да са отрицателни за S. Еnteritidis или S. Typhimurium (включително еднофазни S. Typhimurium серотипове с антиген формула 1,4,/5/,12:i). Проби за официален контрол на ефективността от дезинфекцията се изпращат и изследват в Лабораторията по бактериални заболявания по птиците към НДНИВМИ, София.

5.4.8. Вземане на потвърдителни проби и контрол на използването на антимикробни препарати, инхибитори и дезинфектатнти:

В случаи на необходимост от вземане на потвърдителни проби Компетентният орган взема проби, които се състоят от 2 двойки обувни тампони от 1 сграда (или еквивалентно количество фекални маси) и 1 прахова проба от поне 100 г (или еквивалентно количество фекални маси или обувни тампони в случай, че няма наличен прах) при спазване разпоредбите, посочени в Приложение № 2.2.2 на Регламент 517/2011. Потвърдителни проби се вземат с пробите за откриване наличието на остатъчни количества антимикробни препарати, инхибитори и дезинфектанти се изледват в
ЦЛВСЕЕ. Пробите, които се изпращат, са посочени в таблица Вземане на проби от кокошки носачки от рода Gallus gallus в т. 4.5.6.

Матрица за вземане на решение на база на проведените тестове и получените резултати:

С цел изключване на фалшиво-положителните резултати само при изключителни обстоятелства компетентният орган може да отмени наложените забрани, когато:

(а) в резултат на епидемиологичното проучване на хранителните инфекции стадото от кокошки носачки не е източник на инфекция за хората чрез консумиране на яйца или яйчни продукти съгласно чл. 8 на Директива 2003/99;

и

(б) стадото е в обхвата на Националната програма за контрол и серотиповете Салмонела, за които е определено намаляване, не са потвърдени чрез протокола за пробовземане, извършен от компетентните власти:

• 7 проби (25-грамови субпроби от всеки фекален материал и прах за проби; всички проби следва да бъдат изследвани поотделно или

• бактериологично изследване на сляпото черво и яйцепровода на 300 птици, избрани под контрола на КО, или на 4000 яйца.

В допълнение към пробовземането в т. (б) КО трябва да потвърди, че не са използвани антимикробни препарати, които могат да повлияят на резултата от изследването (пояснено в т. 5.4.8).

Потвърдителните проби не се вземат рутинно след получен положителен резултат от проба от самоконтрол. Потвърдителни проби се вземат само в изключителни случаи от официалния ветеринарен лекар след съгласуване и с ЦУ на БАБХ.

5.4.9. Официално пробовземане от фуражи за птици:

Българската агенция по безопасност на храните следва да извършва пробовземане от фуражи, както следва:

- проби от фуражи ниво производители на суровини за фуражи и на фуражи, както и от търговци на едро и в насипно състояние на такива продукти;

- пробовземане от фуражи на ниво ферми.

Броят на пробите е изчислен на базата на оценка на риска и в съответствие с разпоредбите на Регламент 882/2004, както и въз основа на данните от изследванията и анализите, извършени през 2008 г. Настоящият план включва също и минимален брой салмонелни проби, взети от получавани от трети държави пратки със фуражни или фуражни суровини за птици.

5.4.10. Официален контрол на други етапи от хранителната верига:

Съгласно националното законодателство ( Закон за ветеринарномедицинската дейност и Закон за фуражите) предприятията за производство, съхранение и търговия с храни трябва да бъдат одобрени и регистрирани от БАБХ и въведени в националната база данни. Обществените регистри на одобрените предприятия се съхраняват в ОДБХ и БАБХ.

Официалните проверки в предприятията за производство, съхранение и търговия с храни се извършват от официалните ветеринарни лекари от БАБХ или съответната ОДБХ.

Официалните проверки в предприятията за производство, съхранение и търговия с храни се провеждат в съответствие с разпоредбите на Регламент 882/2004 на Европейския парламент и на Регламент 854/2004, който определя конкретните правила за организиране на официалния контрол на продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация.

Броят на пробите е изчислен от официалните ветеринарни лекари на базата на оценка на риска и на вида и качеството на материалите, включени в преработката на храните, както и на база резултати от предишни проверки.

Вземането на проби от храни с птичи произход следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Регламент 2073/2005 за микробиологичните критерии за хранителните продукти. Честотата на взимането на проби може да се увеличи или намали в зависимост от резултатите, получени при изследване на пробите.

Ежегодно Областните дирекции по безопасност на храни (ОДБХ) изготвят програми за броя на проверките на контролираните от тях предприятия за производство, съхранение и търговия с животински продукти.

Структура на производството на храни:

Производството, съхранението и търговията с храни от животински произход се извършва във:

- производствените предприятия;

- обектите за съхранение и търговия на едро;

- обекти за търговия на дребно с продукти от животински произход;

- ресторанти (и други заведения за обществено хранене).

5.4.11. Използвани ваксини и схеми за ваксиниране:

В Република България не е забранено използването на ваксини за контрола на салмонелата при домашните птици.

В официалния регистър на ветеринарномедицинските продукти са вписани регистрирани и одобрени ваксини срещу Salmonella spp. при птици. Собствениците на птицевъдни обекти биха могли да ползват само одобрени от БАБХ ваксини по начина, посочен им от официалния ветеринарен лекар, отговорен за птицевъдните обекти.

Когато пробите са взети от ваксинирани домашни птици, в придружаващото каквито и да са проби писмо трябва задължително да се отбележат видът на ваксината и датата на прилагането ѝ. Целта е да се осигури правилна основа за диференциация между полеви и ваксинален щам, като се спазят изискванията на Регламент (ЕС) № 1177/2006.

Съвместно със своя ветеринарен лекар операторът/собственикът имат право да разгледат възможността за ваксиниране на стадото срещу Salmonella, като за целта се използва продукт с разрешително за използване, издадено в съответствие с изискванията на Регламент на Комисията (ЕК) № 1177/2006 относно изискванията за използване на специфични контролни методи в рамките на националните програми за контрол на Salmonella.

Позволено е прилагането на ваксинация като превантивна мярка; същата не е алтернатива (заместваща мярка) на изпълнението на изискванията на Анекс ІІ С от Регламент на Комисията (ЕК) № 2160/2003 за използването на специфични контролни методи в рамките на национални програми за контрол на Salmonella.

Антимикробни препарати не могат да се използват за контрол на салмонела, с изключение на посочените в Регламент на Комисията (ЕС) № 1177/2006.

Ако стадото е под въздействие на третиране с антимикробни препарати по причини за опазване на здравето на животните или за хуманно отношение към тях, след изтичането на съответния карентен срок, предписан в разрешителното за ползване на препарата, от стадото трябва отново да се вземе и изследва проба. Собствениците на птичи стада са задължени да водят записи (документация) за ползването на антимикробни препарати, които да предоставят за проверка. Лабораторният контрол на използването на антимикробни препарати е описан в т. 5.4.8.

5.4.12. Информация за и оценка на мерките за биосигурност, тяхното управление и действителната инфраструктура в птичи стада/птицевъдни обекти:

Биологичната сигурност е комбинация от практики, насочени към и предназначени за предотвратяване на разпространението на болестотворни организми в рамките на една птицевъдна ферма. Когато същите се осъществяват успоредно с процедурите за дезинфекция и хигиенизиране, вероятно е мерките за биосигурност да са в състояние да ликвидират или най-малкото да намалят нивото на патогените до стойности, при които няма опасност от заразяване, поне да редуцират патогенните до нива, при които няма опасност от инфекция.

Мерките за биосигурност в промишлените птицеферми, в малките ферми и в задните дворове са в съответствие с Наръчника за биосигурност, издаден от USAID в България, и отговарят на изискванията на Европейската общност (ЕО).

Мерки за биосигурност в птицефермите:

- Здравен статус на домашните птици;

- На входа на всички халета в една птицеферма трябва да има поставен и действащ дезинфекционен филтър;

- Контрол върху движението на хора;

- Хигиена на транспорта;

- Хигиена на фуража;

- Хигиена на водата;

- Контрол на гризачи, насекоми и птици;

- Почистване и дезинфекция на сградите;

- Записване на всички събития и дейности (операции);

- Използване на индивидуални (отделни) инструменти за всяка отделна сграда.

Проверки на мерките за биосигурност или на приложената дезинфекция се извършват от Компетентния орган.

Съответните инструкции и чеклистове са достъпни и публикувани на следния адрес: http://babh.government.bg/bg/actualno-department-health&article_id=108.html

5.4.13. Компенсаторна схема за собственици на заклани или умъртвени животни:

Условията и процедурите за компенсация на собствениците са описани в националното законодателство - Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходи, свързани с епизоотичните рискове, приета с ПМС № 181 от 2006 г. (ДВ, бр. 62 от 2006 г.).

Съгласно Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходи, свързани с епизоотичните рискове на собствениците се изплащат компенсации за принудително заклани или унищожени животни. Компенсации се изплащат на собственици за принудително убити животни (клане в кланици или убити по друг начин).

Съгласно националното законодателство в контекста на програмите не се предвижда възможността за компенсации или финансова помощ за операторите в хранителния и фуражния център, в контекста на програмата.

Цената на птиците, които се компенсират, се определя от Националния статистически институт като средна пазарна цена за 1 кг живо тегло за месеца и съответния регион, като скалата за компенсация на птиците е обществено достояние.

5.4.14. Контрол върху изпълнението на програмата, доклади и отчетност:

БАБХ и 28-те ОДБХ са компетентните органи за контрол на салмонелата.

Настоящата Програма се отчита в съответствие с изискванията на Решение на Комисията 2008/940/ЕК. Два са задължителните за представяне доклади - един междинен и един окончателен.

6. Ползи от Програмата

Програмата трябва да бъде финансирана чрез бюджета на БАБХ.

Средствата, необходими за компенсиране на собственици на умрели или принудително умъртвени в контекста на изпълнението на тази Програма животни, както и нужното финансиране за мерките за контрол и ликвидиране на заболяване в случай на възникване на огнища на салмонела следва да бъдат осигурени от бюджета на Министерството на земеделието и храните съгласно чл. 108 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Ползите от Програмата са:

- Намаляване на риска от разпространение на салмонели в границите на Европейския съюз.

- Защита на човешкото здраве.

7. Данни от епидемиологичната оценка през последните пет години:

7.1. Данни за развитието на зоонозната салмонелоза

ДАННИ ЗА СТАДАТА

Държава-членка: България; Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки; Отчетен период: 1.01.2010 - 31.12.2010

Държава-членка: България; Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки; Отчетен период: 1.01.2011 - 31.12.2011

Държава-членка: България; Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки; Отчетен период: 1.01.2012 - 31.12.2012

Държава-членка: България; Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки; Отчетен период: 1.01.2013 - 31.12.2013

Държава-членка: България; Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки; Отчетен период: 1.01.2014 - 31.12.2014

(а) Стада са равни на ята (стада птици) или на птицевъдни обекти, според това, което е уместно;

(b) Болест и животински видове, ако е необходимо;

(c) Регион, както същият е определен в одобрена (от Комисията) Програма на държава-членка;

(d) Общ брой на стадата, съществуващи в региона, включително и правоимащи (по Програмата) стада и неправоимащи (по Програмата) стада;

(e) Под проверка следва да се разбира провеждане на изследване на ниво стадо и по смисъла на Програмата за съответното заболяване с цел да се задържи (поддържа), актуализира и т.н. здравният статус на стадото. В тази колонка стадото не трябва да се брои два пъти, дори и ако същото е било проверено повече от един път;

(f) Стада с поне едно положително животно по време на периода независимо от броя на отделни случаи на проверка на стадото;

(g) Стада, статусът на които през предходния период е бил Неизвестен, Не свободно отрицател, Свободен, Официално свободен или прекратен и които имат поне едно положително животно през този период.

ДАННИ ЗА ЖИВОТНИТЕ

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2010 - 31.12.2010

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2011 - 31.12.2011

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2012 - 31.12.2012

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2013 - 31.12.2013

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2014 - 31.12.2014

(a) Болест и животински видове, ако е необходимо;

(b) Регион, както същият е определен в одобрена (от Комисията) Програма на държава-членка;

(c) Общ брой животни, съществуващи в региона, включително и правоимащи (по Програмата) стада и неправоимащи (по Програмата) стада;

(d) Включва животни, изследвани индивидуално или по обща схема (схема на ниво "на едро");

(e) Включва само животни, изследвани индивидуално; не включва животни, изследвани чрез проби, взети по обща схема (схема на ниво "на едро") (напр. тестове на проби, взети от сборно мляко от голяма цистерна);

(f) Включва всички заклани положителни животни, а също и всички отрицателни животни, заклани по Програмата.

ДАННИ ЗА ВАКСИНАЦИОННА ПРОГРАМА

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2010 - 31.12.2010

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2011 - 31.12.2011

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2012 - 31.12.2012

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2013 - 31.12.2013

Държава-членка: България

Болест: Салмонелоза;

Животински вид: Кокошки носачки;

Отчетен период: 1.01.2014 - 31.12.2014

(a) Болест и животински видове, ако е необходимо;

(b) Регион, както същият е определен в одобрена (от Комисията) Програма на държава-членка;

(c) Стада равно на ята (стада) или на животновъдни обекти, според което е уместно;

(d) Както е дефинирано в Програмата.

7.2. Цели за тестуване на стада

Година: 2016, 2017, 2018

Животински видове: Кокошки носачки

Ситуацията към дата: 31.12.2014

Заболяване/инфекция (a): Салмонелоза

8. Подробен анализ на разходите за Програмата - 2016 - 2018

  Обща сума на програмата за една година - 11 528 лв., обща сума за програмата за периода 2016 - 2018 г. - 34 584 лв.