Държавен вестник, брой 72 от 14.IX

Програма

за контрол на салмонела при бройлери в България през 2016 - 2018 г.

1. Идентификация на програмата:

Държава членка: Република България

Заболяване: Salmonella spp.

Популация животни, обхванати от програмата: бройлерни стада

Период на изпълнение: 2016 - 2018 г.

Контакт:

Д-р Анна Здравкова

отдел "Здравеопазване на животните", дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите", БАБХ

бул. Пенчо Славейков 15А, София 1606

Тел.: 02 915 98 4; e-mail: a_zdravkova@bfsa.bg

2. Исторически данни за епидемиологично развитие на болестта:

В Република България Програмата за контрол на салмонела при бройлери се изпълнява от 2009 г.

Таблицата и графиката показва данни за общия брой на изследваните бройлери, броя позитивни бройлери и % на разпространение на Salmonella Enteritidis и на Salmonella Typhimurium в периода 2009 - 2014.

Броят на положителните стада бройлери за салмонела са:

• През 2009 - 3 стада позитивни за S. Enteritidis, 1 стадо - S. Virchov, 2 стада - S. Kottbus, 1 стадо - S. Agona

• През 2010 - 1 стадо позитивно за S. Typhi-murium, 10 стада - S. Infantis, 1 стадо - S. Newport, 2 стада - S. Tennessee, 1 стадо - S. Mbandaka

• През 2011 - 3 стада позитивни за S. Infantis, 4 - S. Livingstone, 5 - S. Hadar

• През 2012 - 4 стада позитивни за S. Infantis, 1 стадо - S. Hadar, 1 стадо - S. Livingstone,
1 стадо - S. Kentacky и 1 стадо - S. Mbandaka

• През 2013 - 1 стадо положително S. Enteri-tidis, 9 стада положителни за S. Infantis;
1 стадо положително за S. Derby, 1 стадо положително за S. Paratyphi

• През 2014 - общо от официален контрол и самоконтрол са открити: 1 положително стадо за S. Typhimurium, 8 положителни стада за S. Infantis, 1 положително стадо за S. Agona

Броят на щамовете салмонела при бройлери е представен на графиката:

В заключение целта на Националната програма за контрол на салмонела (намаляване на максималния процент на стадата, които са положителни за един % или по-малко Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium (включително монофазния S. Typhimurium серовар с антигенна формула 1,4/5/,12:i) бе изпълнена за периода 2009 - 2014 - 0,29 %.

3. Законодателство, свързано с изпълнението на програмата:

P Регламент (ЕС) № 200/2012 на Комисията от 8 март 2012 г. относно целта на Съюза за намаляване на Salmonella Еnteritidis и Salmonella Тyphimurium в птичите стада бройлери, предвидена в Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (EC) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. за контрола на салмонелозните и други специфични инфекциозни агенти, причиняващи заболявания, пренасяни с храни;

P Регламент (EО) № 1177/ 2006, прилагащ Регламент (EC) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета в частта му относно изискванията за употреба на специфични методи за контрол в рамката на националните програми за контрол на салмонела при домашни птици;

P Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига;

P Наредба № 9 от 2006 г. за мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им (ДВ, бр. 15 от 2006 г.), транспонираща Директива 2003/99/EC от 19.11.2003 за мониторинг на зоонозите и зоонозните инфекциозни агенти, изменящ Решение на Съвета 90/424/EEC и отменящ Директива на Съвета 92/117/EEC.

4. Описание на програмата:

Целта на програмата е да се определи здравният статус на бройлерите в Република България по отношение на Salmonella Еnteritidis и на Salmonella Тyphimurium (включително монофазен S. Typhimurium серотип с антигенна формула 1,4/5/,12:i).

Намаляването на Salmonella Еnteritidis и на Salmonella Тyphimurium при бройлерите трябва да представлява максималният процент стада бройлери, които остават положителни за Salmonella Еnteritidis и за Salmonella Тyphimurium към 1 % или по-малко.

5. Мерки включени в програмата:

5.1. Резюме на мерките, предвидени в програмата

Времетраене на програмата: 1.01.2016 - 31.12.2018

X Контрол

Х Изследване

Х Клане на положителните птици

Х Ваксиниране

Х Третиране на животински продукти

Х Унищожаване на продукти

Х Мониторинг или надзор

Други мерки (да се посочат конкретно)

5.2. Организация, надзор и роля на всички заинтересовани лица, обхванати от или имащи отношение към програмата:

БАБХ е компетентният орган за контрола на салмонелата и нейните зоонозни агенти причинители.

5.2.1. Отдел "Здравеопазване на животните" в Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" в ЦУ на БАБХ има следните отговорности:

1. Да разработи проект на надзорна програма за салмонела и да я внесе за одобрение в Европейската комисия;

2. Да контролира изпълнението на надзорната програма;

3. Да събере и анализира данните за стадата, изследвани за салмонелоза;

4. Да обобщи данните за положителните за салмонела стада в животновъдни обекти на територията на страната;

5. Да води и поддържа регистър в базата данни за всички обекти с бройлери;

6. Да изпраща годишен доклад в Европейската комисия, съдържащ данните, посочени в точки от 3 до 5 вкл.

5.2.2. На регионално ниво съответната ОДБХ и началниците на отдел "Здравеопазване на животните" към тях имат следните задължения:

1. Да контролират и да прилагат изпълнението на Програмата за надзор на регионално ниво;

2. Да събират и анализират данните за стадата от региона, изследвани за салмонела;

3. Да обобщават данните за позитивните обекти и стада;

4. Да обобщават данните за разходите за надзор на салмонела, направени на регионално ниво;

5. Да водят регистър в базата данни за всички животновъдни обекти с бройлери;

6. Да изпращат в дирекция ЗХОЖКФ в ЦУ на БАБХ годишни доклади, съдържащи данните, посочени в точки от 1 до 5 вкл.

5.2.3. Официалният ветеринарен лекар има следните задължения:

1. Да контролира и да прилага изпълнението на програмата за надзор на салмонела в съответната община.

2. Да контролира вземането на проби от бройлери и изпращането на пробите за изследването им в лаборатории.

3. Да събира и анализира данните от намиращите се в съответната община стада, изследвани за салмонела.

4. Да обобщава данните за положителни стада от животновъдни обекти, разположени на територията на съответната община.

5. Да обобщава данните за разходите за надзора на салмонелата, направени за територията на съответната община.

6. Да попълва и води регистър в базата данни за всички птицевъдни обекти с бройлери.

7. Да изпраща в отдел "Здравеопазване на животните" към съответното ОДБХ годишни доклади, съдържащи данните, посочени в т. 1 - 6, вкл.

5.2.4. Одобрени лаборатории, в които се изследват пробите, събрани в рамките на програмата:

Министърът на земеделието и храните на база предложенията от изпълнителния директор на БАБХ утвърждава националните референтни лаборатории в системата на БАБХ.

Лабораториите трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. Да бъдат определени видовете изследвания и анализи, които се извършват от тях.

2. Да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика.

3. Да осъществяват бърза комуникация с лабораториите в страната, съответните референтни лаборатории на държавите членки и съответните референтни лаборатории на Европейския съюз.

Пробите, събрани в рамките на Националната програма за контрол на салмонела, се изследват от акредитирани за целта лаборатории, определени и одобрени от БАБХ.

A. В системата на БАБХ:

- Национална референтна лаборатория "Салмонела, кампилобактер, стафилококус и антимикробна резистентност", София

- Изпитвателна лаборатория "Бактериални болести по животните" към Националния диагностичен и научноизследователски институт (от системата на БАБХ);

- Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ)

- Изпитателно-диагностична лаборатория (ИДЛ) към ОДБХ - Шумен;

- ИДЛ към ОДБХ - Благоевград;

- ИДЛ към ОДБХ - Варна;

- ИДЛ към ОДБХ - Враца;

- ИДЛ към ОДБХ - Хасково;

- ИДЛ към ОДБХ - Сливен.

Б. Частни лаборатории:

- Лаборатория за изпитване на храни, фуражи и биологични материали - "Регионална диагностична станция - Русе" - ЕООД;

- "Биофарм - Инженеринг" - АД, Сливен

- Лаборатория за изпитване "Алименти", "Ди енд Ви Консулт" - ООД, Пловдив

Всички резултати трябва да бъдат счетени като валидни само ако са в съответствие с изискванията за изследване, посочени в Регламент на Комисията (EC) № 200/2012.

Всички позитивни изолати, получени при изследвания, извършени в някоя от посочените по-горе лаборатории, трябва да бъдат изпращани за потвърждаване и типизиране във:

Националната референтна лаборатория "Салмонела, кампилобактер, стафилококус и антимикробна резистентност" към Националния диагностичен и научноизследователски институт (от системата на БАБХ) с адрес бул. Пенчо Славейков 15, 1606 София; България; тел. (00359 2) 952 3903.

Официалните проби за контрол трябва да бъдат изпитвани в акредитираните държавни лаборатории. Пробите от самоконтрол могат да бъдат изследвани в одобрени частни или държавни лаборатории. Положителните проби, получени при изследвания в частна или държавна лаборатория, трябва да бъдат изпращани за потвърдително изследване до НРЛ в София.

Всички лаборатории, които участват в програмата, трябва да участват в междулабораторни тестове за пригодност (ринг тестове). НРЛ трябва да участва редовно в междулабораторните ринг тестове (серотипизиране и изолиране на салмонела), организирани от международната лаборатория на Европейския съюз (EURL) за салмонела. НРЛ е отговорна за обучението и организирането на междулабораторните ринг тестове за изолиране на салмонела за другите лаборатории, включени в Националната програма за контрол.

5.3. Описание и разграничаване на географски и административни региони, в които програмата ще бъде изпълнявана:

Програмата следва да бъде изпълнявана на територията на цялата страна, включваща 28 административни области.

5.4. Мерки, прилагани по силата на програмата:

5.4.1. Обявяване на заболяването:

Заболяването се обявява съгласно чл. 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6 от 2006 г.), която е хармонизирана с Директива на Съвета № 82/894/EEC.

5.4.2. Прицелни животни и популация от животни:

Националната програма за контрол ще бъде изпълнявана и прилагана върху цялата територия на Република България и ще се прилага по отношение на всички бизнес оператори с две изключения за случаите, когато:

- животновъдният обект е с капацитет под 2000 пилета, настанени в него по всяко време, и когато операторът доставя продукцията си директно на краен потребител (напр. продажби на входа на фермата) или чрез местни търговци на дребно, доставящи само и единствено на краен потребител (основно дамакинства);

- когато цялото производство е само за лична употреба (месото не се продава на пазара).

5.4.3 Идентификация на животни и регистрация на животновъдни обекти:

БАБХ е официалният компетентен орган за регистрация на животновъдни обекти.

Собствениците на птицевъдни обекти за отглеждане на бройлери са длъжни да внесат до директора на ОДБХ заявление за регистрация по образец.

Не по-късно от 7 дни от внасяне на заявлението директорът на ОДБХ издава заповед за определяне на комисия за проверка на съответствието на съответния животновъден обект със ветеринарномедицинските изисквания за разплод на животни и хуманно отношение към тях.

Комисията е длъжна в срок от 3 дни да представи на директора на ОДБХ становище и предложение за регистрация или отказ на регистрация на съответния животновъден обект.

Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията е длъжна да издаде писмено предписание до заявителя, в което да определи краен срок за коригиране и отстраняване на всички отбелязани пропуски.

Когато заявителят е отстранил всички пропуски и несъответствия преди изтичане на посочения в предписанието краен срок, същият е длъжен да информира писмено за това директора на ОДБХ, който в рамките на седем дни да изпрати комисията за извършване на повторна проверка на въпросния животновъден обект. Комисията е длъжна да подготви протокол за резултатите от тази проверка и да го представи на директора на ОДБХ.

Директорът на ОДБХ е длъжен да въведе животновъдния обект в регистъра и да издаде удостоверение за регистрация или да обоснове отказа си за регистрация, ако обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания.

Регистърът съдържа следната информация:

1. пореден номер на и дата на издаване на удостоверението;

2. ветеринарния регистрационен номер на животновъдния обект;

3. име и постоянен адрес на собственика на животновъдния обект;

4. адрес/местоположение и вид на животновъдния обект;

5. капацитет на животновъдния обект;

6. тип, категория и използване на птиците в животновъдния обект;

7. технология на разплод на птиците;

8. номер и дата на заповедта за делегиране на регистрацията;

9. промени в представените в заявлението обстоятелства.

Всички регистрирани животновъдни обекти се въвеждат в системата на националната база данни.

5.4.4. Регистрация на ферми:

Всички търговски птицевъдни обекти за развъдни стада се регистрират в съответствие с чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Регистрираните търговски птицевъдни обекти се въвеждат в националната електронна база данни, която се поддържа от БАБХ. Данните на регистрираните ферми се пазят на централно (БАБХ) и регионално (ОДБХ) ниво.

Минималният размер на стадо птици, което задължително трябва да се регистрира, е, както следва:

- стада с повече от 500 птици - бройлери

- стада с повече от 250 птици - развъдни стада

- стада с повече от 350 птици - кокошки носачки

- стада с повече от 250 птици - пуйки

Водене на документация в животновъдните обекти:

Всеки животновъден обект е задължен да попълва и съхранява документи, съдържащи следната информация.

• Общ брой на птиците в животновъдния обект

• Новопостъпили (новозаредени) птици

• Птици за клане

• Птици за продажба

• Общ брой на умрелите птици

Когато една ферма бъде инспектирана от официален ветеринарен лекар, последният е длъжен също и да направи обстойна проверка на документите (дневници и др.), попълвани и съхранявани в съответния животновъден (птицевъден) обект.

5.4.5. Качествено определяне на животни и ферми: Няма налични

5.4.6. Правила за придвижване на животни:

Законът за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) изисква от операторите на люпилни и фермерите, отглеждащи разплодни стада, да водят документация за домашните птици или разплодните яйца (за люпене), които влизат или напускат техните обекти (помещения). Тези документи (записи) трябва да съдържат информация за бройката, датата и произхода или местоназначението.

Тези записи трябва да се предоставят на компетентния орган за проверка.

Документи, придружаващи животните при изпращането им извън фермата:

По време на транспортиране живите птици трябва да бъдат придружавани от съответно разрешително за транспортиране, издадено от БАБХ в съответствие с Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2005 за защита на животните по време на транспортиране.

Птиците, които ще се изнасят, трябва да са придружени от ветеринарно-здравен сертификат, издаден от ветеринарен лекар, обслужващ фермата, издаден след клиничен преглед.

Всички официални ветеринарно-здравни сертификати, издадени за износ на домашни птици и на яйца за люпене, се записват в системата по експертност и контрол на търговията (TRACES). Тази система позволява проследяване на износа на живи животни и яйца за люпене, които са придружени от ветеринарно-здравни сертификати. TRACES системата изготвя ветеринарно-здравния сертификат за движение в Общността. TRACES системата е интернет основана система, която е собственост и се поддържа от Комисията.

Други уместни мерки за осигуряване на проследимост на животните:

Всяка пратка птици трябва да се придружава от информация, предоставена от ветеринарния лекар от мястото на изпращане на пратката и адресирана към официалния лекар, отговорен за мястото, за което същите са предназначени (за тяхното крайно местоназначение).

Операторите на фермите трябва да водят документация с информация за птиците, които влизат или напускат техните обекти (помещения). Документацията трябва да съдържа информация за бройката, датата, произхода и местоназначението. Тази документация трябва да се пази в рамките на 3 години и да е налична при инспекция от страна на компетентния орган.

5.4.7. Схема за вземане на проби:

Когато вземането на проби се извършва от официалния ветеринарен лекар, "стадото" трябва да се разглежда в съответствие с член 2, точка 3(б) от Регламент 2160/2003.

В съответствие с Регламент на Комисията (EC) № 200/2012 компетентният орган избира всяка година на случаен принцип 10 % от птицевъдните обекти с повече от 5000 птици. При произволната селекция трябва да се има предвид размерът на птицевъдния обект и географското разположение. Компетентният орган избира произволно едно стадо от животновъдния обект, на което му остават не повече от 3 седмици до клането. Вземат се най-малко две двойки тампонни натривки, които за едно стадо могат да се съберат в една проба. Едната двойка тампонни натривки може да бъде заменена с прахова проба (както е описано в таблицата по-долу) в съответствие с Приложението към Регламент на Комисията (EC) № 200/2012.

Пробите от самоконтрол трябва да бъдат взети от собственика на обекта или от лице, определено от собственика (в повечето случаи регистриран ветеринарен лекар, който е подписал договор със собственика на фермата), в съответствие с Програмата за контрол на салмонела. Проби за самоконтрол се вземат от всички стада бройлери, обхванати от програмата, 3 седмици преди насочването им за клане, като вземането на проби за официален контрол може да замени вземането на проба за самоконтрол. Лицето, отговорно за взимане на проби в рамките на самоконтрола, трябва да бъде обучено за това от официалния ветеринарен лекар, отговорен за фермата.

Записите на взетите проби от собственика се предоставят при проверка от компетентния орган и трябва да представят подробни данни относно идентификация на стадото, от което са взети пробите; дата на вземане на пробите; дата на клане; вид на пробата; лаборатория, извършваща изследването, и резултат от изследването.

Схемата за пробовземане за официален контрол и самоконтрол е представена в таблицата по-долу.

5.4.8. Мерки, прилагани в случай на положителен резултат:

В случай на съмнение/или констатиране на Salmonella Еnteritidis или на Salmonella Тyphimurium (включително монофазен серотип S. Typhimurium с антигенна формула 1,4/5/,12:i) Националната референтна лаборатория (НРЛ) следва незабавно да уведоми за това БАБХ.

Когато едно стадо с пилета за месо от видовете Gallus Gallus е обект на съмнения за заразеност със Salmonella Еnteritidis или на Salmonella Тyphimurium, подлежи на епидемиологично проучване. Всяко стадо, от което от проби, взети за самоконтрол или самоконтрол, са били изолирани Salmonella Еnteritidis или на Salmonella Тyphimurium, се счита за положително без по-нататъчно потвърдително пробовземане и се насочва за клане.

Кожи от шийки се вземат в кланиците съгласно Регламент (ЕС) № 1441/2007.

В повечето случаи няма да е възможно да се проведе проучване на птиците в стадото, от което е изолирана салмонела, защото се очаква, че птиците ще бъдат заклани след получаване на резултатите. Компетентният орган съставя предписание, изискващо от оператора да почисти и дезинфектира сградата, от която произхожда заразеното стадо. След почистване и дезинфекция на сградата официалният ветеринарен лекар следва да вземе натривки от множество места в сградата, за да се провери ефективността на предприетите хигиенни мерки. Проби за официален контрол на ефективността от дезинфекцията се изследват в ЦЛВСЕЕ, София.

Когато едно стадо бройлери бъде потвърдено за наличие на S. Еnteritidis или S. Тyphimurium (включително монофазнен серотип S. Typhimurium с антигенна формула 1,4/5/,12:i), трябва да бъде унищожено или е позволено да се използва за човешка консумация само ако същите са обработени по начин, гарантиращ унищожаването на S. Еnteritidis или S. Typhimurium (включително монофазен серотип S. Typhimurium с антигенна формула 1,4/5/,12:i), и в съответствие със законодателството на Общността за хигиена на храните (Регламент (ЕК) № 2073/2005 (Ред 1.28 от Глава I на Приложение № I).

Ако Salmonella spp. бъдат открити по време на кланичен преглед на трупове в кланица, трябва да се приложат всички мерки, предвидени в Регламент № 854/2004.

Ако Salmonella spp. бъдат открити по време на инспектиране на храни, предложени на пазара, БАБХ трябва да въведе в действие изпълнението на всички изисквания, предвидени в чл. 7 на Регламент № 2073/2005.

Официалното пробовземане следва да се извърши под контрола на компетентния орган във всички заместващи (новозаредени) стада, когато предходното стадо от същата сграда е било положително за S. Еnteritidis или S. Typhimurium (включително монофазен серотип S. Typhimurium с антигенна формула 1,4/5/,12:i). Това пробовземане ще бъде проведено в съответствие с процедурата, формулирана в Анекса към Регламент на Комисията (EC) № 200/2012.

5.4.9. Контрол на употребата на антимикробни препарати:

Употребата на антимикробни препарати (както е определено в Регламент (ЕС) № 1177/2006) не се прилага като специфичен метод за контрол на салмонела. Антимикробно лечение поради причини, свързани със здравеопазването на животните или хуманното отношение към тях. Разрешено е използването на антимикробни препарати при следните изключителни обстоятелства:

• домашни птици със салмонелна инфекция с клинични признаци, при които е вероятно да се предизвиква ненужно страдание на животните;

• лекувани с антимикробни препарати заразени със салмонела стада продължават да се разглеждат като заразени със салмонела;

• разрешение, дадено от БАБХ за всеки конкретен случай и за цели, различни от контрола на салмонела в стадо, което е обект на съмнения за наличие на салмонелна инфекция, и по-конкретно след епидемиологично проучване на огнище на заболяване, пренасяно с храни, или след установяване наличие на салмонела в животновъден обект.

Използването на антимикробни препарати задължително следва да бъде обект на надзор от и докладване в БАБХ. Винаги, когато това е възможно, използването трябва да е основано на резултати от бактериологично пробовземане и на тестуване на възприемчивостта.

Всяка употреба на антимикробни препарати се проверява при вземането на официална проба.

В случай на съмнение от страна на КО за манипулиране на пробата и вземане на повторна проба задължително се взема и проба за установяване остатъци от антимикробни субстанции (цели трупчета - 5 трупчета от стадо, от които се изследват паренхимни органи и костен мозък) и наличие на инхибитори/дезинфектанти (смивки от съоръженията, фекални и обувни проби).

5.4.10. Официално пробовземане от фуражи за птици:

В съответствие с изпълнението на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 882/2004 и във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона на Българската агенция по безопасност на храните като компетентен орган за извършване на официалния контрол на фуражите в Република България е определена Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Във връзка с изпълнение на изискванията на чл. 9, 10 и 19 от Регламент (ЕО) № 183/2005 относно хигиена на фуражите и съгласно Закона за фуражите операторите от фуражния сектор трябва да бъдат одобрени или регистрирани от БАБХ. Регистрите на операторите във фуражния сектор се водят и поддържат в областните дирекции по безопасност на храните.

В отдел "Контрол на фуражите" към дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" при Централното управление на БАБХ се поддържат и актуализират съответните национални регистри. Регистрите се публикуват на интернет страницата на БАБХ:

http://www.babh.government.bg/bg/register8.html

Проверките в обектите във фуражния сектор се извършват от инспектори/експерти, отговорни за официалния контрол на фуражите в съответната ОДБХ.

Пробовземането от фуражи е, както следва:

1. проби от фуражи на ниво производители на фуражни суровини и на комбинирани фуражи, както и от търговци на едро и в пакетирано и насипно състояние на такива продукти;

2. пробовземане от фуражи на ниво ферми.

Броят на пробите е изчислен на базата на оценка на риска и в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 882/2004. Настоящият план включва също и минимален брой салмонелни проби, взети от получавани от трети държави пратки с комбинирани фуражи или фуражни суровини за птици.

Никакви положителни резултати не са отчетени по отношение на този параметър. Ако се получи положителен резултат, мерките и действията, които следва да се предприемат, ще бъдат основани на и в съответствие с Оперативен план за действие при извънредни ситуации, които произтичат от фуражи, изготвен в съответствие с чл. 42, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 882/2004 и Процедура за предприемане на действия в случай на установяване на Salmonella spp. във фуражи.

5.4.11. Официален контрол на други етапи от хранителната верига:

В съответствие с Националното законодателство (ЗВД и Закона за фуражите) предприятията за производство, съхранение и търговия на продукти от животински произход трябва да бъдат одобрени и регистрирани от БАБХ и въведени в националната електронна база данни.

Регистрите на одобрените предприятия се поддържат от ОДБХ и БАБХ.

Официалните проверки в предприятията за производство, съхранение и търговия с храни се провеждат от официалните ветеринарни лекари от БАБХ/ОДБХ в съответствие с разпоредбите на Регламент 882/2004 на Европейския парламент и Регламент 854/2004, който определя конкретните правила за организиране на официалния контрол на продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация.

Броят на пробите е изчислен от официалните ветеринарни лекари на базата на оценка на риска и на вида и качеството на материалите, включени в преработката на храните, както и на база резултати от предишни инспектирания.

Вземането на проби от храни с птичи произход следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Регламент 2073/2005 за микробиологичните критерии за хранителните продукти. Честотата на взимането на проби би трябвало да се увеличи или намали в зависимост от резултатите, получени при изследване на пробите.

На ниво ОБДХ годишно се разработват конкретните програми за инспектирания на контролираните от тях предприятия за преработка и производство на храни.

5.4.12. Използвани ваксини и схеми за ваксиниране:

В Република България не е забранено използването на ваксини за контрола на салмонелата при домашните птици.

В официалния регистър на ветеринарномедицинските продукти са вписани регистрирани и одобрени ваксини срещу Salmonella spp. при птици. Собствениците на птицевъдни обекти биха могли да ползват само одобрени от БАБХ ваксини по начина, посочен им от официалния ветеринарен лекар, отговорен за птицевъдните обекти.

Когато пробите са взети от ваксинирани домашни птици, в придружаващото каквито и да са проби писмо трябва задължително да се отбележат видът на ваксината и датата на прилагането ѝ. Целта е да се осигури правилна основа за диференциация между полеви и ваксинален щам, като се спазят изискванията на Регламент (ЕО) № 1177/2006.

5.4.13. Информация за и оценка на мерките за биосигурност, тяхното управление и действителната инфраструктура в птичи стада/птицевъдни обекти:

Биологичната сигурност е комбинация от практики, насочени към и предназначени за предотвратяване на разпространението на болестотворни организми в рамките на една птицевъдна ферма. Когато същите се осъществяват успоредно с процедурите за дезинфекция и хигиенизиране, вероятно е мерките за биосигурност да са в състояние да ликвидират или най-малкото намалят нивото на патогените до стойности, при които няма опасност от заразяване.

Мерките за биосигурност в промишлените птицеферми, в малките ферми и в задните дворове са в съответствие с Наръчника за биосигурност, издаден от USAID в България, и отговарят на изискванията на Европейския съюз (ЕС).

Всички фермери са задължени да имат свои собствени ръководни принципи и документ за добри фермерски практики (ДФП), като същите подлежат на одобрение от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за контрола на съответния птицевъден обект.

Главните принципи за добри фермерски практики, които трябва да се следват от фермерите, са:

- управление на хигиената във фермите;

- мерки за предотвратяване на навлизане на инфекции, пренасяни от животни, фуражи, питейна вода, работещи във фермата чрез:

• Здравен статус на домашните птици

• На входа на всички халета в една птицеферма трябва да има поставен и действащ дезинфекционен филтър

• Контрол върху движението на хора

• Хигиена на фуража

• Хигиена на водата

• Контрол на гризачи, насекоми и птици

• Почистване и дезинфекция на сградите

• Записване на всички събития и дейности (операции)

• Използване на индивидуални (отделни) инструменти за всяка отделна сграда

- управление на хигиената при транспортиране на животните до и от фермите.

Проверка на мерките за биосигурност и за извършване на дезинфекция се проверяват от компетентния орган.

Съответните инструкции и чек листове са достъпни и публикувани на интернет адрес:

http://babh.government.bg/bg/actualno-department-health&article_id=108.html

Освен това са разработени брошури със заглавие "Как да предпазим нашите домашни птици? Шест изисквания за предпазване на вашите домашни птици", които са разпространени във всичките 28 административни области на страната (ОДБХ), като оттам бяха предоставени на собствениците на всички обекти, в които се отглеждат домашни птици. Тази брошура формулира мерките, необходими за защита на птицевъдните обекти от проникване на инфекция.

5.4.14. Компенсаторна схема за собственици на заклани или умъртвени животни:

Условията и процедурите за компенсация на собствениците са описани в националното законодателство - Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредбата за условията и реда за компенсиране и обезпечаване на разходи, свързани с покриване на епизоотични рискове; на собствениците се изплащат компенсации за принудително заклани или унищожени животни.

Съгласно Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове на собствениците се изплащат компенсации за принудително заклани или унищожени животни, компенсации се изплащат на собственици за принудително убити животни (клане в кланици или убити по друг начин).

Съгласно националното законодателство в контекста на програмите не се предвижда възможността за компенсации или финансова помощ за операторите в хранителния и фуражния център в контекста на програмата.

Цената на птиците, които се компенсират, се определя от Националния статистически институт като средна пазарна цена за 1 кг живо тегло за месеца и съответния регион, като скалата за компенсация на птиците е обществено достояние.

5.4.15. Контрол върху изпълнение на програмата и доклади и отчетност:

БАБХ и 28-те ОДБХ са компетентните органи за контрола на салмонелата.

Настоящата Програма се отчита в съответствие с изискванията на Решение на Комисията 2008/940/ЕК. Два са задължителните за представяне доклади - един междинен и един окончателен.

5. Финансиране на Програмата:

Програмата за контрол на салмонелите трябва да бъде финансирана чрез бюджета на БАБХ.

Средствата, необходими за компенсиране на собственици на умрели или принудително умъртвени в контекста на изпълнението на тази програма животни, както и нужното финансиране за мерките за контрол и ликвидиране на заболяване в случай на възникване на огнища на салмонела следва да бъдат осигурени от бюджета на Министерството на земеделието и храните съгласно чл. 108 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Ползите от програмата са:

- Намаляване на риска от разпространение на салмонели в границите на Европейския съюз;

- Защита на човешкото здраве.

6.Данни от надзора на заболяването

Държава членка: Република България

Заболяване: Салмонелоза

Животински вид: Бройлери

Период: 1.01.2011 - 31.12.2011

Държава членка: Република България

Заболяване: Салмонелоза

Животински вид: Бройлери

Период: 1.01.2012 - 31.12.2012

Държава членка: Република България

Заболяване: Салмонелоза

Животински вид: Бройлери

Период: 1.01.2013 - 31.12.2013

ДАННИ ЗА ЖИВОТНИТЕ

Държава членка: Република България

Заболяване: Салмонелоза

Животински вид: Бройлери

Период: 1.01.2011 - 1.12.2011

Държава членка: Република България

Заболяване: Салмонелоза

Животински вид: Бройлери

Период: 1.01.2012 - 1.12.2012

Държава членка: Република България

Заболяване: Салмонелоза

Животински вид: Бройлери

Период: 1.01.2013 - 1.12.2013

ДАННИ ЗА САЛМОНЕЛА

Година: 2011

Година: 2012

Година: 2013

7. Цели за тестуване на стада

Година: 2016, 2017, 2018

Животински видове: Бройлери

Ситуацията към дата: 31.12.2014

Заболяване/инфекция (a): Салмонелоза

8. Подробен анализ на разходите за програмата

Сума, необходима за изпълнението на програмата за една година - 9128 лв.; сума, необходима за изпълнението на програмата за периода 2016 - 2018 г. - 27 384 лв.