Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 72 от 14.IX

ПРИЛОЖЕНИЕ № 11 КЪМ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРОФИЛАКТИКА, НАДЗОР, КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО ЖИВОТНИТЕ И ЗООНОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ 2016 - 2018 Г.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 11 КЪМ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРОФИЛАКТИКА, НАДЗОР, КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО ЖИВОТНИТЕ И ЗООНОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ 2016 - 2018 Г.

Обн. ДВ. бр.72 от 14 Септември 2016г.

Програма

за надзор на болестта лептоспироза в България през 2016 - 2018 г.

1. Идентификация на програмата:

Държава членка: Република България

Болест: Лептоспироза

Период на изпълнение: 2016 - 2018 г.

Законови разпоредби:

• Закон за ветеринарномедицинската дейност

Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail):

Д-р Георги Чобанов

Директор на дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите"

Българска агенция по безопасност на храните

бул. Пенчо Славейков 15A

1606 София, България

тел. +359 2 915 98 42

E-mail: g_chobanov@bfsa.bg

2. Описание на програмата

Програмата определя надзор на лептоспирозата по селскостопанските животни в Република България.

Цели на програмата:

• Надзор над лептоспирозата по селскостопанските животни с оглед предодвратяване появата на аборти и смъртност при селскостопанските животни.

• Предприемане на своевременни предпазни мерки за ограничаване на разпространението на инфекцията, контаминиране на околната среда и намаляване популацията на гризачите - основен резервоар на лептоспири и източник на инфекция за хората.

Програмата включва:

• серологично изследване на 10 % от кравите, всички нерези и 5 % от свинете от племенните и основните стада;

• двукратно серологично изследване на всички абортирали животни непосредствено след аборта и повторно изследване след 10 - 15 дни;

• двукратно серологично изследване на всички мъжки разплодни бици, отглеждани в регионалните дирекции по селекция и репродукция към ИАСРЖ.

За своевременно лабораторно доказване на лептоспироза се вземат и изпращат в НРЛ "Лептоспироза по животните", НДНИВМИ, бул. П. Славейков 15, София, следните материали:

Ö кръв за културелно изследване, взета по стерилен начин от болни животни с повишена телесна температура;

Ö урина за микроскопско и културелно изследване;

Ö органни проби - парченца черен дроб или бъбрек, консервирани в 10 % формалин, за хистологично изследване на умрели или заклани животни;

Ö абортирани фетуси или преждевременно родени приплоди - живи или до 2-3 часа след смъртта за микроскопско или културелно изследване.

3. Описание на епидемиологичната обстановка в страната:

Лептоспирозата е бактериална инфекция с множество механизми, фактори и пътища на предаване. Причинява се от различни серовари на род Leptospira и протича с разнообразни клинични форми. Лептоспирите биват патогенни (Leptospita interrogans) и сапрофитни (Leptospira biflexa). Съществуват 202 патогенни серовара и 23 серогрупи. Всеки серовар лептоспири циркулира в популацията на определен вид животно. Възможна е миграция на отделни видове лептоспири от популацията на един вид гостоприемник в друг.

Човекът и животните се заразяват с лептоспири при директен контакт с контаминирана урина или индиректно - с контаминирана вода и почва. Леталитетът при хората е между 5 и 30 %.

За първи път в България А. Прокопанов изолира Leptospira canicola от куче.

Гостоприемници на лептоспирите са бозайници и хора, а също така риби, рептилии и птици. В литературата е посочено голямото значение, което имат болните и преболедували животни за разпространението на лептоспирите. Важен епизоотологичен момент в развитието на това заболяване играят различни видове диви животни и особено мишевидните гризачи, които се явяват природен резервоар на заболяването. Самите те не боледуват, но могат да отделят причинителя в продължение на месеци, а понякога и цял живот. Смята се, че различните серовари проявяват афинитет към определен вид гостоприемник, въпреки че могат да причиняват заболяване и при други животни и хора.

Основен възбудител на лептоспирозата по селскостопанските животни на територията на Република България е серовар Pomona. Второ място заема Tarassovi mitis, въпреки че с променените условия и климат не е изключено и други серовари да бъдат причина за заболяване.

Главен източник на лептоспирите от сероварите Pomona и Tarrasovi у нас са свинете. Болните и преболедували животни са лептоспироотделители и посредством урината контаминират околната среда.

При хората водеща е етиологичната роля на L. pomona (60,7 %), следвана от L. icterohaemorrhagiae (6,4 %), L. sejroe (3,8 %) и L. australis (3,8 %). Водещата роля на L. pomona е свързана със свиневъдството. Високата заразеност на свинете у нас е доказана при изследванията на Митов и кол., които намират, че 64 % от животните са серопозитивни по отношение на L. pomona.

За разлика от класическото описание лептоспирозата по животните протича с не особено типични клинични прояви. Единствените признаци за нея са абортите (с иктерус на плода) и в някои случаи хематурия при кравите и внезапна смърт при телетата. Иктерусът се установява след аутопсия. Високата температура и хематурията са основни симптоми при телетата, но често остават незабелязани.

Данните за починалите хора от лептоспироза у нас за периода 1952 - 2011 година са 71, а смъртността варира от 0 до 0,09 %°°°. В етиологичната структура на лептоспирозите при човека преобладават серогрупите:

Gryppotyphosa

Pomona

Icterochaemorragiae

Canicola

Sejroe

В таблицата по-долу са посочени резултатите от мониторинга за периода 2012 - 2014 г.


Вид
животни

2012

2013

2014

Брой
изследвани

Серопози-
тивни

 %

Брой
изследвани

Серопо-
зитивни

 %

Брой
изследвани

Серопо-
зитивни

 %

ПЖ

18695

247

1,32

3 093

4

0,123

925

7

0,76

свине

816

3

0,38

305

2

0,66

76

7

9,21

коне

64

60

93,75

36

5

13,9

85

42

49,4


Серореагенти срещу следните серовари лептоспири:


Район

Вид животно

Серовар

Враца

ЕПЖ и свине

Pomona, Baraviae

Варна

свине

Pomona

Пловдив

ЕПЖ

Pomona

Монтана

ЕПЖ

Pomona, Baraviae, Canicola

Пазарджик

EПЖ и свине

Pomona, Canicola, Hardjo

София

EПЖ

Baraviae, Tarassovi

Видин

EПЖ

Hardjo, Tarassovi, Pomona

Перник

ЕПЖ

Canicola

Стара Загора

Коне

Pomona, Copenchageni, Canicola, Tarassovi, Hardjo, Baraviae, Bratislava


4. Мерки предвидени в програмата

4.1. Компетентни органи, извършващи надзора и координирането на отделите, отговорни за изпълнението на програмата:

• Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерството на земеделието и храните;

• 28 областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) към БАБХ;

• Национална референтна лаборатория по лептоспироза по животните към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), София, бул. П. Славейков 15, тел. 02 952 12 77;

• Районна изпитвателна лаборатория - гр. Велико Търново, ул. Славянска 5, тел.: 062 62 02 75;

• Районна изпитвателна лаборатория - гр. Стара Загора, бул. Славянски 58, тел.: 042 63 41 04.

4.2. Описание на географските и административни области, в които ще се изпълнява програмата:

Регионалните структури на БАБХ отговарят на административните области на страната - в административно отношение Република България е разделена на 28 региона, като във всеки един от тях ще се изпълнява програмата за надзор на лептоспирозата по селскостопанските животни.

4.3. Система за регистриране на животновъдните обекти:

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗВД БАБХ е официалният компетентен орган за идентификация на животните, който поддържа интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Редът за идентификация, регистрация и възможностите за достъп до информационната система е определен с наредби на министъра на земеделието и храните (Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз и Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните).

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъдните обекти са предмет на задължително регистриране.

В централната база данни са отразени регистрите на всички животновъдни обекти за едри и дребни преживни животни и свине.

4.4. Система за идентификация на животните:

БАБХ подържа компютърна информационна система за въвеждане на данни за идентифицирани животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Модула е разработен за регистрация и нотификация на движението на животните и за други данни.Системата за идентификация на животни във фермите включва данни за гледачите на животните, местонахождението, движението на животните, здравния статус и ветеринарните дейности.

Изискванията за идентификацията и средствата за идентификация на дребните и едрите преживни животни и свине са определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 61 от 2006 г. и Наредба № 6 от 2013 г.

Едрите преживни животни трябва да бъдат идентифицирани до 5-ия ден от тяхното раждане, но във всички случаи идентификацията трябва да бъде извършена преди напускането на животните на фермата. Ушните марки се поставят от регистриран ветеринарен лекар. Ушните марки съдържат следната информация - кода на Република България "BG", двуцифрен код и шестцифрен сериен номер.

Дребните преживни животни се идентифицират до 5-ия от тяхното раждане, но във всички случаи преди напускането на фермата. Идентификацията се извършва с комплект ушни марки, състоящ се от обикновена и електронна ушна марка. Структурата на номера е BG, последвано от трицифрен код, последвано от 9-цифров пореден номер. В електронен формат абревиатурата BG се записва в информационната система като 100.

4.5. Обявяване на заболяването:

Лептоспирозата е включена в приложение № 3 към чл. 6, ал. 1 на Наредба № 23 от 2005 г. като заболяване, подлежащо на задължително регистриране в месечните и годишните отчети на дирекция ЗХОЖКФ (ДВ, бр. 6 от 2006 г.), транспонираща Директива на Съвета 82/894/EEC от 21 декември 1982 г. за обявяването на заразните болести на територията на Общността.

4.6. Надзор

Надзорът на лептоспирозата се извършва съгласно глава VI, раздел I, чл. 117, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност

4.6.1. Надзор на лептоспироза за календарна година

Ежегодно се вземат кръвни проби за серологично изследване от 10 % от кравите, всички нерези и 5 % от свинете майки, за календарна година необходимият брой проби, разпределени по области, са според т. 5.

4.7. Ерадикация.

4.7.1. Мерки при потвърждение на случай на лептоспироза:

4.7.1.1. Описание:

• Критериите за поставяне на диагноза лептоспироза са следните:

• При установяване на лептоспири в кръв, урина, суспензия от паренхимни органи на абортиран плод или умрели животни

• При изолиране на лептоспири от изследваните материали

• При установяване на лептоспири в хистосрезове от паренхимни органи

• При серологично изследване чрез реакция микроаглутинация (ПМА) се приема за положителна, когато се установи титър на антителата 1:200 и нагоре и при повишаване на титъра при повторно изследване след 7 - 10 дни.

• Установяване на серореагенти в титър над 1:3200

5. Цели за изпълнението на програмата

Ежегодно се вземат кръвни проби за серологично изследване от 10 % от кравите, всички нерези и 5 % от свинете майки, за календарна година необходимият брой проби, разпределени по области, са според посоченото в таблицата по-долу.


ОДБХ

Брой проби от крави

Брой проби от нерези

Брой проби от свине майки

1. Благоевград

2433

46

20

2. Бургас

1839

85

128

3. Варна

719

66

266

4. Велико Търново

1321

59

81

5. Видин

398

20

22

6. Враца

1108

8

5

7. Габрово

519

24

15

8. Добрич

1455

14

100

9. Кърджали

4021

0

0

10. Кюстендил

428

15

4

11. Ловеч

715

37

49

12. Монтана

1024

30

33

13. Пазарджик

1403

78

202

14. Перник

500

0

0

15. Плевен

1679

108

29

16. Пловдив

4919

59

107

17. Разград

1407

54

161

18. Русе

726

43

112

19. Силистра

896

24

76

20. Сливен

2023

26

45

21. Смолян

790

3

1

22. София-град

306

15

7

23. София област

1256

54

64

24. Стара Загора

2160

97

354

25. Търговище

1350

24

82

26. Хасково

2487

34

25

27. Шумен

1497

92

152

28. Ямбол

1438

131

118

Общо:

40817

1246

2258


6. Разходи

6.1. Детайлен анализ на разходите:



Общо сума, необходима за програмата за календарна година - 443 210,00 лв.

Общо сума, необходима за програмата за целия тригодишен период (2016 - 2018 г.) - 1 329 630,00 лв.


Промени настройката на бисквитките