Държавен вестник, брой 33 от 26.IV

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за признаване и изпълнение на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, които са постановени в друга държава - членка на Европейския съюз, както и за изпращане на такива актове, постановени в Република България, за признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз.

Мерки за процесуална принуда

Чл. 2. Този закон се прилага за актове, с които в наказателното производство на обвиняемия се налагат мерки за процесуална принуда, включващи следните задължения и забрани:

1. задължение да информира определен орган за всяка промяна в мястото си на пребиваване, включително за целите на получаването на призовки, съобщения и книжа в хода на наказателното производство;

2. забрана да посещава определени населени места, райони или обекти;

3. задължение да се намира на определено място и в определено време, ако последното е необходимо;

4. забрана за напускане на територията на изпълняващата държава;

5. задължение да се явява в определени часове пред определен орган;

6. забрана да осъществява контакт с определени лица, свързани с извършеното престъпление;

7. забрана да упражнява определени дейности, свързани с извършеното престъпление, включително упражняване на определена професия или дейност;

8. задължение да се представи гаранция.

Задължение за предоставяне на информация

Чл. 3. В срок до 31 януари на всяка година органите по чл. 4 и 15 изпращат на Министерството на правосъдието информация за броя на получените, признатите, постановените и изпратените актове за налагане на мерки за процесуална принуда през предходната година.

Компетентен орган

Чл. 4. (1) Компетентен орган в Република България да признае акт за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз, е окръжният съд по местоживеене на лицето, за което е постановена мярката.

(2) Когато лицето, за което е постановена мярката, няма местоживеене на територията на страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд.

(3) Когато актът за налагане на мерки за процесуална принуда е изпратен на орган, който не е компетентен да го признае, той го изпраща служебно на съответния съд и незабавно уведомява за това компетентния орган в издаващата държава по начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.

Удостоверение

Чл. 5. (1) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда или заверено копие от него се придружава от удостоверение по образец съгласно приложение № 1 с превод на български език или заверено копие от него.

(2) Съдът може да поиска от компетентния орган на издаващата държава да изпрати оригинала на акта за налагане на мерки за процесуална принуда, както и оригинала на удостоверението.

Условия за признаване

Чл. 6. (1) Акт за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз, се признава и изпълнява, ако се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по законодателството на Република България. Не може да се откаже изпълнение на акт за налагане на мерки за процесуална принуда във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава.

(2) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малък от три години или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малък от три години:

1. участие в организирана престъпна група;

2. тероризъм;

3. трафик на хора;

4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

7. корупция;

8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;

9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;

10. подправяне на парични знаци, включително евро;

11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;

12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;

13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване;

14. убийство, тежка телесна повреда;

15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници;

17. расизъм и ксенофобия;

18. организиран или въоръжен грабеж;

19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

20. измама;

21. рекет и изнудване;

22. подправяне и пиратство на изделия;

23. подправяне на административни документи и търговия с тях;

24. подправяне на платежни средства;

25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

27. трафик на противозаконно отнети превозни средства;

28. изнасилване;

29. палеж;

30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;

31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

32. саботаж.

(3) Съдът може да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз, когато лицето, за което е постановена мярката, пребивава продължително или постоянно на територията на Република България, при условие че то е изразило съгласие да се завърне на нейна територия, след като е било уведомено от издаващата държава за съответните мерки.

(4) Съдът може да признае акта и когато лицето, за което е постановена мярката, не пребивава продължително или постоянно на територията на Република България, но е поискало от компетентния орган на издаващата държава мярката да бъде изпълнена в Република България. В този случай е необходимо съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава, че е съгласен да му бъде изпратен акта.

(5) В случаите по ал. 4 съдът се произнася еднолично в закрито съдебно заседание, като преценява наличието на едно или повече от следните условия:

1. лицето е български гражданин;

2. съществува възможност за упражняване на надзор върху мярката за процесуална принуда в Република България;

3. лицето е заявило, че ще пребивава на територията на Република България с цел извършването на определена работа;

4. лицето е член на семейство на постоянно пребиваващо в Република България лице;

5. лицето е заявило, че ще пребивава на територията на Република България с цел обучение за придобиване на професионална квалификация или на висше образование.

Производство по признаване

Чл. 7. (1) При получаване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда и на удостоверението по чл. 5, ал. 1 по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността, съдът образува производство по признаване и се произнася в 14-дневен срок. Когато срокът не може да се спази, съдът незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава, като посочва причините за забавянето и срока, необходим за постановяване на определението.

(2) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание със задължително участие на прокурор и с призоваване на лицето, за което е постановена мярката. Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.

(3) Съдът изслушва прокурора, лицето, за което е постановена мярката, и неговия защитник.

(4) Когато удостоверението по ал. 1 е непълно, не съответства на акта за налагане на мерки за процесуална принуда или при наличие на основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, т. 2 и 4, съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава и може да изиска от него допълнителна информация, като определи срок за получаването ѝ. Делото се отлага до изтичането на този срок.

(5) Съдът се произнася с определение, с което:

1. признава акта за налагане на мерки за процесуална принуда и определя мярка за процесуална принуда, която в най-голяма степен съответства на мярката, постановена в издаващата държава; мярката за процесуална принуда, определена от съда, не може да бъде по-тежка от мярката, постановена в издаващата държава;

2. отказва да признае и да изпълни акта за налагане на мерки за процесуална принуда при наличие на някое от основанията по чл. 9.

(6) Определението се обявява незабавно след изслушването по ал. 3, освен в случаите по ал. 4.

(7) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за:

1. влизането в сила на определението по ал. 5;

2. невъзможността да бъде упражнен надзор върху мярката за процесуална принуда поради това, че местонахождението на лицето на територията на Република България не може да бъде установено.

(8) Заверен препис от влязлото в сила определение по ал. 5, т. 1 се изпраща незабавно на съответния прокурор за изпълнение.

Обжалване и протестиране

Чл. 8. (1) Определението по чл. 7, ал. 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора от Наказателно-процесуалния кодекс. Жалбата и протестът се подават чрез съда, постановил акта.

(2) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за обжалването и протестирането на определението, включително за сроковете за разглеждане на жалбата и протеста.

Отказ за признаване

Чл. 9. (1) Съдът може да откаже да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, когато:

1. не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 4;

2. не са изпълнени условията по чл. 6, ал. 3 или 4;

3. с акта се налагат мерки, по отношение на които Република България не е заявила, че ще упражнява надзор;

4. признаването на акта би било в противоречие с принципа "ne bis in idem";

5. актът е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на деянията по чл. 6, ал. 2;

6. наказателното преследване за престъплението е погасено по давност съгласно българското законодателство и делото за него е подсъдно на български съд;

7. лицето, за което е постановена мярката, се ползва с имунитет по българското законодателство;

8. актът е постановен за лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателно отговорно за деянията, във връзка с които е постановена мярката;

9. в случай на нарушение на наложена мярка за процесуална принуда съдът трябва да откаже да предаде съответното лице в съответствие с глава пета от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

(2) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за наличието на основание за отказ от признаване по ал. 1, т. 9, ако счете, че въпреки това актът може да бъде признат и изпълнен. Ако след уведомяването компетентният орган на издаващата държава не оттегли удостоверението, съдът може да признае и изпълни акта за налагане на мерки за процесуална принуда, като в този случай предаването на лицето въз основа на Европейската заповед за арест трябва да бъде отказано.

Надзор върху изпълнението на мерки за процесуална принуда

Чл. 10. (1) Надзорът върху мерките, наложени с признатия акт за налагане на мерки за процесуална принуда, се упражнява по ред, определен със закон. При промяна на местоживеенето на лицето или констатирано нарушение на взетата мярка прокурорът незабавно уведомява съда.

(2) Докато се упражнява надзорът по ал. 1, съдът може да поиска информация от компетентния орган на издаващата държава за необходимостта от продължаването му и за срока, за който да бъде продължен.

(3) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за всяка промяна на местопребиваването на лицето, за което е постановена мярката за процесуална принуда.

(4) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мерките за процесуална принуда и за всяко друго обстоятелство, което може да доведе до изменение или до отмяна на наложените мерки за процесуална принуда, както и до издаване на заповед за задържане или на друго съдебно решение със същото действие. Уведомяването се извършва чрез изпращане на формуляр по образец съгласно приложение № 2.

(5) При необходимост съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава с цел улесняване упражняването на надзора, както и в случаите на тежко нарушение на мярката за процесуална принуда. Съдът може да поиска от компетентния орган на издаващата държава информация относно самоличността, местонахождението и съдимостта на лицето.

(6) Когато съдът е изпратил няколко уведомления по ал. 4 по отношение на едно и също лице на компетентния орган на издаващата държава, без последният да е постановил акт за подновяване, изменение, отмяна или заповед за задържане, той може да поиска от компетентния орган на издаващата държава да постанови такъв акт, като му даде разумен срок за това.

(7) Ако компетентният орган на издаващата държава не издаде съответния акт в определения срок, съдът еднолично в закрито заседание може да спре упражняването на надзора върху мерките за процесуална принуда, като уведоми за това съответния прокурор и компетентния орган на издаващата държава.

(8) Когато съдът спре упражняването на надзора върху мярката за процесуална принуда, надзорът върху нейното изпълнение се прехвърля обратно на издаващата държава.

Прекратяване на надзора върху изпълнението на мерки за процесуална принуда

Чл. 11. (1) Надзорът върху изпълнението на мерките за процесуална принуда се прекратява, когато:

1. лицето, за което е постановена мярка за процесуална принуда, пребивава продължително или постоянно в друга държава;

2. компетентният орган в издаващата държава уведоми съда, че оттегля удостоверението по чл. 5, ал. 1;

3. съдът откаже да упражнява надзор в случаите по чл. 12, ал. 2;

4. надзорът върху мерките за процесуална принуда е прехвърлен обратно на издаващата държава в случаите по чл. 10, ал. 8.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 съдът се произнася еднолично в закрито заседание. За прекратяването на надзора се уведомяват съответният прокурор и лицето, за което е постановена мярката за процесуална принуда, както и компетентният орган на издаващата държава.

(3) С цел осигуряване на непрекъснато упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава.

Подновяване, изменение или отмяна на мерки за процесуална принуда

Чл. 12. (1) При получаване на акт на компетентния орган на издаващата държава за подновяване, изменение или отмяна на наложени мерки за процесуална принуда съдът се произнася с определение по реда на чл. 7.

(2) Когато актът е за изменение на мерките за процесуална принуда, съдът може да откаже упражняване на надзор върху тях само когато изменените мерки са различни от тези по чл. 2.

(3) Съдът не разглежда повторно основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, освен в случаите по ал. 2.

(4) Определението на съда по ал. 1 е окончателно.

(5) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за определението.

(6) Заверен препис от определението по ал. 1 се изпраща незабавно на съответния прокурор за изпълнение.

Заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици

Чл. 13. Когато компетентен орган на издаващата държава поиска задържане въз основа на издадена заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици на лице, за което се изпълнява призната мярка за процесуална принуда, искането се разглежда по реда на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

Разноски

Чл. 14. Разноските по признаването на актовете за налагане на мерки за процесуална принуда и по надзора върху изпълнението на мерките се поемат от българската държава с изключение на разноските, възникнали изключително на територията на издаващата държава.

Компетентен орган

Чл. 15. Компетентен да изпрати акт за налагане на мярка за процесуална принуда за упражняване на надзор в друга държава - членка на Европейския съюз, е наблюдаващият прокурор.

Изпращане на акт за налагане на мерки за процесуална принуда

Чл. 16. (1) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща на компетентния орган на изпълняващата държава, в която обвиняемият пребивава продължително или постоянно, когато след предявяване на акта лицето изрази писмено съгласие да се завърне в тази държава.

(2) По искане на обвиняемия актът за налагане на мерки за процесуална принуда може да се изпрати на компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, различна от тази, в която лицето пребивава продължително или постоянно. В този случай прокурорът провежда консултации с компетентния орган на тази държава и изисква неговото съгласие за изпращането.

(3) Когато прокурорът не разполага с информация за компетентния орган в изпълняващата държава, той отправя запитване, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа.

(4) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща на компетентния орган на изпълняващата държава по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.

(5) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда може да се изпрати за признаване и изпълнение само до една изпълняваща държава.

(6) Оригиналът на акта за налагане на мерки за процесуална принуда или завереното копие от него, както и оригиналът на удостоверението се изпращат на компетентния орган на изпълняващата държава, когато това е изрично поискано от него.

Удостоверение

Чл. 17. (1) Актът за налагане на мерки за процесуална принуда се изпраща заедно с удостоверение по образец съгласно приложение № 1. Удостоверението се попълва и подписва от прокурора по чл. 15.

(2) Удостоверението може да включва мерките, посочени в чл. 2, т. 1 - 6, както и други мерки за процесуална принуда, за които изпълняващата държава официално е уведомила Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, че ще упражнява надзор.

(3) Удостоверението съдържа адреса, на който лицето ще пребивава, както и всяка друга информация, която може да улесни упражняването на надзора върху мерките за процесуална принуда.

(4) Удостоверението се превежда на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг език, който държавата е посочила в декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

Надзор върху мерките за процесуална принуда

Чл. 18. (1) Прокурорът упражнява надзор върху наложените мерки до признаването на изпратения акт за налагане на мерки за процесуална принуда и получаването на уведомление за това от компетентния орган на изпълняващата държава.

(2) Прокурорът възстановява надзора върху мерките за процесуална принуда, когато получи уведомление от компетентния орган на изпълняващата държава, че:

1. лицето, за което е взета мярка за процесуална принуда, вече не пребивава в изпълняващата държава и има продължително или постоянно пребиваване в друга държава;

2. е постановен отказ за упражняване на надзор върху мерки за процесуална принуда, които са били изменени от съда по чл. 4;

3. е изтекъл максималният срок за упражняване на надзор върху мерките за процесуална принуда съгласно законодателството на изпълняващата държава;

4. надзорът върху мерките за процесуална принуда е спрян, когато съдът по чл. 4:

а) не е предприел действия в съответния срок във връзка с по-рано получени уведомления от компетентния орган на изпълняващата държава за това, че лицето е нарушило мерките за процесуална принуда;

б) не е отговорил в съответния срок на запитвания на компетентния орган на изпълняващата държава относно необходимостта от продължаване на надзора върху изпълнението на мерките.

(3) Надзорът върху мерките за процесуална принуда се възстановява и когато прокурорът оттегли удостоверението по чл. 17.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 прокурорът провежда консултации с компетентния орган на изпълняващата държава, за да се осигури непрекъснато упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда.

Продължаване на надзора върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава

Чл. 19. (1) Прокурорът може да отправя искане до компетентния орган на изпълняващата държава за продължаване на надзора върху мерките за процесуална принуда, преди да е изтекъл максималният срок за упражняването му съгласно законодателството на изпълняващата държава.

(2) В искането по ал. 1 се посочва срокът, за който е необходимо продължаване на надзора.

Уведомяване и предоставяне на информация на компетентния орган на изпълняваща държава

Чл. 20. (1) По искане на компетентния орган на изпълняващата държава прокурорът незабавно предоставя информация относно:

1. самоличността, местонахождението и съдимостта на лицето, за което е взета мярка за процесуална принуда;

2. необходимостта от продължаване на надзора върху мерките за процесуална принуда.

(2) Прокурорът незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава:

1. когато мярката за процесуална принуда бъде изменена или отменена;

2. в случаите на обжалване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда;

3. когато е издадена заповед за задържане или друго съдебно решение със същото действие.

(3) Прокурорът може да провежда консултации с компетентния орган на изпълняващата държава по време на подготовката, преди изпращането на акта за налагане на мерки за процесуална принуда, както и по време на упражняване на надзора върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава.

Оттегляне на удостоверението

Чл. 21. (1) Прокурорът може да оттегли удостоверението по чл. 17 след получаване на информация от компетентния орган на изпълняващата държава относно:

1. максималния срок, в който изпълняващата държава може да упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда;

2. решението на компетентния орган на изпълняващата държава за привеждане на мерките за процесуална принуда в съответствие с нейното законодателство.

(2) Удостоверението може да бъде оттеглено в 10-дневен срок от получаването на информацията, ако надзорът върху мерките за процесуална принуда в изпълняващата държава не е започнал.

Разноски

Чл. 22. Разноските по изпращането на актове за налагане на мерки за процесуална принуда се поемат от българската държава.