Държавен вестник, брой 8 от 29.I

Чл. 9. При проектирането на пътни тунели се спазват специфичните изисквания за безопасност на движението и безопасна експлоатация. Системите за безопасност и експлоатация на пътните тунели се проектират при спазване на изискванията на Наредба № 1 от 2007 г. на Министерството на транспорта за минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България (Наредба № 1 от 2007 г. на МТ) (ДВ, бр. 34 от 2007 г.), на изискванията към системата за електронно събиране на такса за изминато разстояние в пътната мрежа на Република България, на изискванията на тази наредба и на други приложими национални норми и стандарти.

Чл. 10. С наредбата не се определя консервативен модел на концепцията за безопасност на тунелите, който не подлежи на промяна. При проектирането на пътни тунели се отчитат разнообразните и различни изисквания за качество на движението, безопасност и ефективност, както и условията на околната среда. Като се базира на типичен сценарий за щетите (при пътнотранспортно произшествие, пожар на тежкотоварен автомобил и на лек автомобил и др.), концепцията съдържа текстове за предотвратяване на загуби, за намаляване на загуби, за самостоятелно спасяване на хората и за спасяване от други лица, както и за оказване на помощ и гасене на пожар.

Чл. 11. Върху безопасността оказват влияние следните параметри на пътния тунел:

1. дължина на тунела;

2. брой на тръбите;

3. брой на пътните ленти;

4. широчина на пътните ленти;

5. геометрия на напречното сечение на тунела;

6. план на трасето;

7. надлъжен профил;

8. вид на конструкцията;

9. еднопосочно или двупосочно движение;

10. интензивност на движението за всяка тръба, включително разпределението й във времето (среднодневна, минимална и максимална, с очакваната продължителност в денонощието на всяка);

11. вероятност за всекидневно или сезонно претоварване;

12. дял на тежкотоварните автомобили в трафика;

13. наличие, дял и тип на автомобилите, превозващи опасни товари;

14. подземни пътища за достъп до тунела и разстояния между аварийните изходи;

15. необходимо време за реакция на аварийните служби;

16. характеристики на пътищата за достъп;

17. аспекти, свързани със скоростта на движение;

18. географски и метеорологични условия;

19. проектно управление на трафика;

20. аварийно-спасителни служби и координацията между тях и оператора на тунела;

21. ниво на поддръжка и качество на обслужването, включително на външните услуги по поддръжката;

22. ниво на мониторинг, обработване и докладване на информацията от мониторинга;

23. модернизация на оборудването и на услугите.

Чл. 12. За всеки тунел се определят ясно дефинирани процедури и отговорности, договорени и определени писмено, по отношение на управлението на трафика и оборудването на тунела, за да се гарантира бърза и координирана реакция при извънредни ситуации.

Чл. 13. Мерките, които трябва да се предприемат в резултат на цялостна преценка на безопасността, са част от проектната документация на тунела.

Чл. 14. Концепцията за безопасност на тунела се оценява от експертна група, назначена от възложителя. Изискванията към обхвата на дейностите са дадени в приложение № 1, а съдържанието на документацията за тунела е дадено в приложение № 2.

Чл. 15. (1) Основните характеристики, по които тунелите се класифицират в зависимост от опасностите в тях, са дължината на тунела, интензивността и посоката на движение в него. Анализът на риска трябва да започва с отнасяне на тунела в един от класовете, които са дадени в табл. 1.

Таблица 1

Забележки:

1. Дължината на тунела е разстоянието между неговите портали.

2. рcu/d е среднодневният трафик, изчислен чрез деление на годишния трафик на 365 дни.

3. За тунели с двупосочно движение в годишния трафик се включва броят на превозните средства, които преминават през тунела в двете посоки.

(2) Колкото по-висок е класът на тунела, толкова по-количествен трябва да бъде анализът и оценката на рисковете в него.

Чл. 16. (1) Когато при тунел с дължина над 400 m има специфична характеристика по отношение на посочените в чл. 11 параметри, се извършва анализ на риска, за да се установи дали за осигуряването на безопасността в тунела са необходими допълнителни мерки и/или други съоръжения, които са извън изискванията на тази наредба.

(2) Когато при съществуващи тунели мерките за изпълнение на конструктивните изисквания водят до неоправдано високи разходи, трябва да се провери доколко те могат да бъдат компенсирани с други мерки. Административният орган, определен в чл. 3, ал. 1 на Наредба № 1 от 2007 г. на МТ, по реда на чл. 4 на тази наредба може да приеме мерки за намаляване на рисковете като алтернатива на конструктивните изисквания, ако тези мерки водят до еквивалентна или по-висока степен на безопасност или защита. Тяхната ефективност се доказва на базата на анализ на риска.

(3) При анализа на риска се изследват рисковете за конкретен тунел, като се отчитат всички проектни и транспортни фактори, които имат отношение към безопасността, като се вземат предвид всички изброени в чл. 11 параметри. С анализа на риска се доказва:

1. допустимостта на надлъжната вентилация;

2. допустимостта на транспортирането на опасни товари, дефинирани в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR-2009) и съответните национални нормативни актове; за тунели с дължина над 400 m преди определянето или изменението на изисквания за превоз на опасни товари се извършва анализ на риска в съответствие с указанията в приложение № 3 и при спазване разпоредбите на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR); когато съществуват алтернативни маршрути за превоз на опасни товари, същите се включват в анализа на риска; с резултатите от анализа се обосновават решения за редуциране на вероятността за поява и/или на размера на загубите чрез допълнителни конструктивни, технически и/или организационни мерки.

(4) Анализ на риска се извършва от организация, която е функционално независима от органа, отговорен за управлението на тунела, или от експерти, които са функционално независими от органа, отговорен за управлението на тунела. Съдържанието и резултатите от анализа на риска се прилагат към досието за безопасност на тунела, което се представя пред административния орган, определен в чл. 3, ал. 1 на Наредба № 1 от 2007 г. на МТ.

(5) Анализът на риска включва моделни изследвания на сценарии за оценка на последиците (загубите) и емпирични оценки за честотата от представителни статистически данни за пътнотранспортни произшествия и аварии в тунели. Анализът на риска трябва да дефинира източниците на опасности и да определи количествено риска. Приложимите методи за анализ на риска в различните стадии на проектиране са различни в зависимост от степента на конкретизиране на функционалните, технологичните и техническите решения. Тези методи са качествени, полуколичествени и количествени (вероятностни). Минималният обхват на оценката на риска във фазите на проектирането и в експлоатацията е даден в приложение № 3.

(6) Резултатите от анализа на риска трябва да дават възможност за сравнение на риска със съществуващи критерии за допустимост, приоритизиране и степенуване на рисковете, оценка относно приемливостта на риска, както и за аргументиран избор на различни алтернативни решения за елиминиране, избягване или намаляване на риска.

Чл. 17. (1) За гарантиране на нормалната експлоатация и за осигуряване безопасността на автомобилния трафик тунелите, в т.ч. съоръженията и оборудването, се поддържат на необходимото техническо ниво през проектния експлоатационен срок чрез изпълнение за видовете дейности по ремонт, поддържане, обслужване и почистване.

(2) Основните цели на програмата за поддържане на тунела в продължение на проектния експлоатационен срок са:

1. запазване нивото на безопасност на конструкцията като цяло и на отделните нейни елементи;

2. осигуряване експлоатационната годност на съоръжението;

3. гарантиране на необходимата функционалност на оборудването за експлоатация и безопасност на тунела;

4. рехабилитация и обновяване на наличните системи.

(3) Мерките за поддържане и взаимното им влияние се отчитат в частта за концепцията за поддръжка на инвестиционния проект и включват:

1. мониторинг (наблюдение, проверка, контролни измервания и тестове за функционалност);

2. проверки (състояние, проучване, оценка на състоянието, препоръки на мерки);

3. планиране на мерки;

4. поддържане (конструкции) и обслужване (оборудване);

5. рехабилитация.

(4) Тунелът и допълнителните съоръжения към него се проектират така, че да са осигурени оптимални условия за поддръжка при отчитане на следните фактори:

1. съотношение разходи/ползи на мерките за поддръжка;

2. разходи, свързани със затрудненията и ограниченията на автомобилния транспорт в тунела.

(5) Степента на износване на конструкциите на тунелите се определя чрез изчисления, експериментални изследвания и ползване на опита от предишно строителство, както и чрез комбинации от тях.

(6) Информация за очаквания експлоатационен срок на механизацията и съоръженията на системите за безопасност, честотата на дейностите по почистване и ремонт на съоръженията за безопасност, експлоатационни разходи и др., които се отчитат в проекта, са дадени в приложение № 4.

(7) Основната цел на поддържането е да гарантира на пътниците нивото на нормирана безопасност, за която тунелът е проектиран, чрез избягване или намаляване на последиците от отказ на оборудването. Операциите по поддържане на оборудване могат да бъдат класифицирани в две групи:

1. планови (превантивни, профилактични) - извършват се на определени интервали от време или работни часове с цел запазване на оборудването в добро експлоатационно състояние; тази група е основна за всички системи, свързани с безопасността на тунела, и осигурява систематична инспекция, откриване и коригиране на начални разрушения, преди същите да се появят или преди да се развият в големи дефекти; профилактичното поддържане е основно за всички системи, свързани с безопасността на тунела, и включва дейности на т.нар. условна поддръжка, произтичащи от резултати от измервания (например на износване), изпитвания, регулиране, настройки и подмяна на детайли и възли, които не могат да бъдат предварително планирани;

2. коригиращи (ремонтно-възстановителни) - включват технически дейности за идентифициране, изолиране и ремонт на дефект или грешка така, че обслужваното съоръжение, машина или система да бъде възстановена до експлоатационно състояние, в рамките на допустимите отклонения или граници, установени за изпълнение на операциите при нормална експлоатация.

Чл. 18. Размерите и формата на напречното сечение на пътния тунел се определят в зависимост от:

1. интензивността на движението;

2. светлия габарит на пътя;

3. габарита на съоръженията и инсталациите за експлоатация и безопасност, включени в оборудването на тунела;

4. инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия;

5. метода и технологията на изграждане на тунела;

6. типа и размерите на конструкцията и изискванията за нейната работа;

7. възможностите за ремонт и поддръжка при експлоатационни условия.

Чл. 19. (1) Светлото напречно сечение представлява частта от напречното сечение, свободна от неподвижни препятствия, която осигурява необходимото свободно пространство за вместване на светлия габарит на пътя и допълнителния габарит в тунела. То включва още резерв (t), който се определя по формулата:

(t) = (a) + (b), (1)

където:

(a) е толерансът за отклонения от проектните размери по време на строителството;

(b) - резервът за бъдещи мерки през експлоатационния период, засягащи елементи на конструкцията (например увеличаване дебелината на облицовката, полагане на защитно покритие, монтаж на облицовъчни елементи за намаляване на шума, респективно поглъщане на звука), хидроизолационната и отводнителната система.

(2) В порталния участък на тунели, изпълнявани по открит способ, резервът (b) е с минимална стойност 20 cm. За тунели, изпълнявани по подземен способ, резервът за бъдещи мерки през експлоатационния период по принцип се приема (b) = 0, като за стойности, различни от посочената, е необходима обосновка. Резервът (t) се взема под внимание чрез увеличение на светлото напречно сечение, посочено на примерния напречен профил в приложение № 5.

(3) Светлият габарит е предназначен само за транспортни цели и включва частта от светлото напречно сечение, чийто контур не се нарушава от тунелната конструкция и частите на съоръженията и инсталациите в тунелите.

Чл. 20. Допълнителният габарит в тунелите включва частта от светлото напречно сечение, предвидена за разполагане на съоръжения и оборудване (в т.ч. светофари, пътни знаци, табели), свързани с експлоатацията и безопасността на движението.

Чл. 21. (1) Светлото напречно сечение на пътните тунели се проектира с правоъгълна, полигонална, кръгла или овална (с няколко радиуса) форма. В здрави скали се допуска стените на тунела да са вертикални или с наклон към тротоарите.

(2) При наличие на техническа възможност светлото напречно сечение на пътните тунели се проектира еднакво в права и в крива.

(3) Всички пътни тунели с еднакъв светъл габарит и с еднакъв допълнителен габарит се проектират с едно типово светло напречно сечение, ако условията на изграждане и методите на строителство позволяват това.

Чл. 22. Тунелните участъци, построени по открит начин (например за защита от падащи камъни и лавини), се проектират със светло напречно сечение, което осигурява същите експлоатационни условия както изградените по тунелен метод участъци.

Чл. 23. (1) Светлият габарит на пътя в пътните тунели се определя в зависимост от типа на пътното платно и радиуса на кривата (ако тунелът е в хоризонтална крива). Отклонения от светлия габарит се допускат, ако се докаже, че тунелът ще може да пропуска същия трафик както в откритите участъци.

(2) Светлият габарит на пътя за пътни тунели в права и в крива с радиус на кривата минимум 1000 m е съгласно фиг. 1 и табл. 2.

Фиг. 1. Светъл габарит

Таблица 2

където:

n е броят на лентите за движение;

Л - широчина на лентата за движение;

И - широчина на водещата ивица;

П - широчина на пътното платно;

Т - широчина на тротоарите (евакуационните пътища);

Г - широчина на светлия габарит;

h_б - височина на бордюра, приема се стандартна 18 cm.

Чл. 24. При пътни тунели с пешеходно движение широчината на тротоарите се определя съобразно с броя на пешеходците.

Чл. 25. При тунели в хоризонтална крива с радиус, по-малък от 1000 m, горната част на светлия габарит на пътя (над тротоара) се уширява едностранно към вътрешната страна на кривата по формулата:

dx = h . (Iнк - Iнп), (2)

където:

dx е уширение в cm;

h - височина на автомобила, приета 400 cm;

Iнк - напречен наклон на настилката в съответната точка от кривата;

Iнп - напречен наклон на настилката в права.

Чл. 26. (1) Пътните тунели в права и в крива независимо от броя на пътните ленти се проектират с едностранен напречен наклон на пътното платно.

(2) При тунели в права напречният наклон на пътното платно е 2,5 %, а в крива големината му зависи от проектната скорост на движение и радиуса на кривата и се приема както при пътя извън тунела.

(3) Напречният наклон на водещите ивици е еднакъв по посока и големина с наклона на лентите за движение.

Чл. 27. (1) В подземното строителство отклоненията от проектните размери се дължат на:

1. деформации на конструкцията (масива);

2. неточности в изпълнението;

3. отклонения на оста на тунела (при геодезични грешки).

(2) Отклонения от проектните размери и промяна на формата на тунелния профил, които са независими от неточностите по време на изпълнението и от отклонения в положението на оста, може да възникнат поради преразпределението на напреженията около тунела в зависимост от характеристиките на масива, процеса и метода на строителство и от влиянието на временното укрепване.

(3) Неточностите при изпълнение се отнасят до всички отклонения, възникващи по време на строителството, например неточности при трасиране в ос и ниво, отклонение на проходката от проектното направление, различна форма на изкопния профил, неточна позиция и форма на временната укрепваща конструкция и на облицовката и др.

(4) Отклоненията на оста са резултат от неизбежни, случайни грешки на измерване. Те се състоят от неточност в позицията на основната геодезична мрежа и подземната мрежа, определени като изходни за изкопните работи.

(5) Отклоненията на тунелната ос в зависимост от размера на максималната предвидена грешка при прокопаване се компенсират чрез подходящи мерки (разширяване на изкопния профил, промяна на размерите на вътрешната облицовка и др.).

(6) Ако няма надеждна налична информация за неточностите в изпълнението, може да се използват номинални стойности на отклонения, дадени в таблица 3.

Таблица 3

Чл. 28. (1) Разположението на пътните тунели в план и профил се проектира с оглед топографските, инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на терена, като се търси оптимално решение с минимални трудности и разходи при изграждането и експлоатацията им.

(2) Разполагането на тунелите в зони на тектонски разломи, области с възможен повишен водоприток (падини и др.), карстови райони, а на порталните и припорталните участъци - в зони с опасност от лавини, сипеи, срутища, падащи камъни, се избягва при възможност.

(3) Не се допуска изграждането на тунели през активни свлачищни терени. Тунелите могат да преминават през стари затихнали свлачища при липса на друга алтернатива, като в случая се предвидят и необходимите заздравителни мероприятия.

Чл. 29. (1) Тунелите се проектират ситуационно в права, в крива или чрез съчетание от прави и криви при отчитане на:

1. инженерно-геоложките условия - по възможност трасето се адаптира още в началните фази на проектиране;

2. необходимостта от производствени прозорци (допълнителни подходи по време на строителството) при дълги тунели;

3. схемата на тунелната вентилация и концепцията за евакуационни пътища и проходи;

4. ефекта на заслепяване на водачите (от действието на пряката слънчева светлина) при порталите в случай на дълги тунели.

(2) В случай на дълги тунели следва да се избягват прави участъци с дължина над 3 km.

(3) Тунели с дължина до 200 m се трасират в права с оглед на безопасността.

(4) Минималният радиус на хоризонталните криви се приема както в извънтунелните участъци, като се спазват изискванията и на ал. 5.

(5) Хоризонтални криви в тунелите се проектират с радиус (R) в метри, съобразен със страничната видимост, която трябва да е равна или по-голяма от спирачния път на автомобилите, по формулата:

R ≥ (minL_сп)²/(8С), (3)

където

minL_сп е минималното разстояние за видимост при спиране, в метри, което е равно или по-голямо от спирачния път на автомобилите (съгласно Нормите за проектиране на пътища);

С - разстоянието в метри от очите на водача до ограничаващата видимостта изпъкнала стена на тунела; при определяне на разстоянието (С) се приема, че очите на водача отстоят на 1,8 m от водещата ивица в тунела.

(6) При фактори, ограничаващи радиуса (R) на кривата, се ограничава съответно и скоростта на движение в тунела.

Чл. 30. (1) Порталите определят появата на тунела и трябва да отговарят на естетически и технически условия, а също така и на условията за безопасност при експлоатация.

(2) Местоположението на порталите и дължината на предпорталните участъци се определят в зависимост от топографските и инженерно-геоложките условия. Порталите се разполагат обикновено перпендикулярно на пътната ос, като по възможност започват от там, където нивото на естествения терен по оста на тунела се изравнява с нивото на облицовката в ключа или с нивото на парапетната стена над челата им.

(3) Входният портал трябва да се вижда непрекъснато от разстояние не по-малко от 5V в m, където V е проектната скорост на движение пред тунела в km/h.

(4) Пред порталите на тунелите се предвиждат площадки за обръщане посоката на движение в случаите на аварийни ситуации.

(5) При скатови тунели, които влизат косо в стръмни и ронливи скатове или сипеи, тунелите се удължават по открит начин, с "тунелни плъзгачи" или се проектират предпазни "джоб-стени".

Чл. 31. (1) Тунелите се проектират с надлъжен едностранен или двустранен наклон не по-малък от 0,3 %, с изключение на участъците в преходни вертикални криви.

(2) Максималните надлъжни наклони в тунелите не трябва да са по-големи от 5 %. В сложни топографски и инженерно-геоложки условия при дължина на тунела до 500 m и след специална обосновка се допуска надлъжен наклон до 6 % (с изключение на тунелите по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България). При тунели с дължина над 400 m и при наклон над 3 %, като се изхожда от анализ на риска, се вземат допълнителни и/или засилени мерки за повишаване на безопасността.

Чл. 32. (1) Тунели с дължина над 300 m в оводнен масив, за които се предвижда двустранно изграждане, се проектират по възможност с двустранен надлъжен наклон, падащ към порталите им. Двустранно падащ наклон към средата на тунелите не се допуска.

(2) Тунели с дължина до 300 m по правило се проектират с едностранен надлъжен наклон.

Чл. 33. (1) При пътища с отделни платна за движение се проектират отделни тунели за всяка посока на движение. Разстоянието между тунелните тръби се определя от инженерно-геоложките условия, методите на строителство и решението за пътя.

(2) Когато броят и широчината на пътните ленти в тунела и извън него са различни, преходът между двете пътни платна трябва да се осъществи извън тунела на достатъчно разстояние, най-малко равно на разстоянието, изминато за 10s от автомобил, движещ се с максимално разрешената скорост. Когато това изискване не може да се изпълни поради особеностите на релефа, трябва да се вземат допълнителни мерки за безопасност.

Чл. 34. (1) Пътните връзки с други пътища, паркинги, бензиностанции, бариери за таксуване и други съоръжения, изискващи спиране или намаляване скоростта на движение, с което се замърсява въздухът около тях, трябва да отстоят най-малко на 300 m от порталите.

(2) Пътните връзки в тунелите трябва да се избягват. В случай на разклонение се осигурява достатъчно дълга лента за намаляване на скоростта.

Чл. 35. Върху всеки портал на пътните тунели се предвиждат стабилизирани (забетонирани) нивелачни репери III клас. При порталите на тунели с две тръби за всяка тръба се предвижда по един нивелачен репер.

Чл. 36. При проектирането на пътни тунели и на съоръженията към тях се осигурява надеждност, носимоспособност и експлоатационна годност на конструкциите им.

Чл. 37. Проектният експлоатационен срок на елементите на строителните конструкции в пътните тунели (приложение № 6) се посочва в заданието за проектиране.

Чл. 38. Проектният експлоатационен срок на елементите на конструкцията се осигурява при отчитане на:

1. предназначението им;

2. изискващите се критерии при изследванията и изчисленията;

3. очакваните въздействия на околната среда;

4. състава, характеристиките и поведението на строителните продукти;

5. характеристиките на земната или скалната среда;

6. избраната конструктивна система;

7. формата и конструирането на елементите на конструкцията;

8. качеството на изпълнение и нивото на контрол;

9. конкретните защитни мерки;

10. мерките за поддържане.

Чл. 39. (1) Конструкциите на пътните тунели се проектират при спазване изискванията на тази наредба и на действащите национални нормативни актове за проектиране на конструкциите на строежите, в т.ч. за основните положения и за въздействията върху тях.

(2) Допуска се за конструктивни изисквания, които не са определени в действащите национални нормативни актове за проектиране на конструкциите на строежите, да се прилагат изискванията на Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции (Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г.) (ДВ, бр. 2 от 2012 г.).

Чл. 40. По време на строителството и експлоатацията тунелната конструкция и вместващият масив взаимодействат помежду си като елементи на системата "тунел - масив". В този смисъл масивът се разглежда като един от конструктивните елементи на системата.

Чл. 41. Облицовката при пътните тунели се предвижда така, че:

1. да предпазва тунелния изкоп от ерозия и изветряване;

2. да поема създалия се при прокопаването планински натиск и да запази проектното светло напречно сечение на тунела;

3. да предотвратява проникването на подземни води в тунела;

4. да предотвратява потъването на теренната повърхност над тунела;

5. да осигурява стабилно окачване и закрепване на всички уредби и инсталации в тунела;

6. да създава равна и гладка вътрешна повърхност на свода и стените на тунела.

Чл. 42. Видът на тунелната облицовка се определя в зависимост от инженерно-геоложките, хидрогеоложките и сеизмичните условия, метода на строителство, необходимата хидроизолация, изискванията по време на строителството и експлоатационните изисквания, като се държи сметка и за икономическата целесъобразност.

Чл. 43. Пътните тунели се проектират с предпазни, изравнителни или носещи облицовки, които в зависимост от конструкцията им са еднопластови или многопластови.

Чл. 44. Оптималното решение и видът на облицовката се определят за всеки проект, като се отчитат следните особености:

1. при еднопластова облицовка - облицовката допълва временното укрепване, с изключение на случаите на единични сегменти; налице е триене и блокиране на връзката между временното укрепване и облицовката; в концепцията на конструктивния проект се уточнява дали носимоспособността на временното укрепване трябва да бъде напълно или частично взета предвид при определяне на общата носеща способност на облицовката по време на експлоатационния период;

2. при двупластова облицовка - между укрепващата конструкция (първичната облицовка) и вътрешния пласт (вторичната облицовка) не е гарантирана фрикционна връзка; двете облицовки се разделят чрез междинен слой (хидроизолационна мембрана, дренажен слой); укрепващата конструкция може да има временна или постоянна функция относно поемане на въздействията; в концепцията на проекта се уточнява до каква степен носимоспособността на укрепващата конструкция се отчита при определяне на общата носеща способност на облицовката по време на експлоатационния период.

Чл. 45. Еднопластови облицовки се прилагат като предпазни, изравнителни или носещи при пътни тунели в сух или слабооводнен, неизискващ специална хидроизолация терен и когато методът на строителство позволява това.

Чл. 46. Многопластови (обикновено двупластови) облицовки се прилагат при пътни тунели в оводнен масив (евентуално с обилен воден приток), изискващ специална хидроизолация, която се полага между пластовете. Всеки пласт може да бъде предпазен или носещ в зависимост от предназначението му.

Чл. 47. Двупластова облицовка се предвижда и в следните случаи:

1. ако подземните води са агресивни към бетон;

2. при механизиран изкоп с тунелна пробивна машина (TПM), ако възникне екстремно натоварване от неравномерно разпределено скално налягане или налягане от набъбване и сегментите самостоятелно не осигуряват необходимия конструктивен запас;

3. при силен водоприток с високо налягане, ако изискваната хидроизолация вече не може да бъде трайно гарантирана при еднопластова (единична) облицовка.

Чл. 48. За тунелни участъци в оводнен скален или земен масив, когато не е възможно дрениране на подземните води, се проектират облицовки от водоплътен бетон или облицовки със затворена хидроизолация.

Чл. 49. Тунелните облицовки се проектират от:

1. монолитен бетон;

2. монолитен стоманобетон;

3. неармиран или армиран пръскан бетон със или без анкери;

4. неармиран или армиран пръскан бетон без или със стоманени рамки или ферми;

5. сглобяеми бетонни, стоманобетонни или стоманени елементи (тюбинги);

6. сглобяеми елементи в комбинация с монолитен бетон или стоманобетон;

7. възможни комбинации от посочените в т. 1 - 6.

Чл. 50. Параметрите, които определят носимоспособността на тунелните облицовки (дебелина, армировка, наличие или липса на усилване със стоманени елементи, конструкция на облицовките от пръскан бетон и анкери и др.), се определят чрез изчисления въз основа на данните от извършените предварителни проучвания. Тези параметри се уточняват окончателно на място при прокопаването с оглед действителното състояние на масива и резултатите от извършените наблюдения и измервания.

Чл. 51. Дебелината на бетонните и стоманобетонните тунелни облицовки не може да е по-малка от дебелините, дадени в табл. 4.

Таблица 4

Чл. 52. Минималното бетонно покритие се приема, както следва:

1. при стоманобетонни тунелни облицовки - съгласно табл. 5;

2. при облицовки от армиран пръскан бетон - 2 cm;

3. при тунелни облицовки със стоманени рамки или ферми - 3 cm;

4. при директно въздействие на агресивни води върху елементите на облицовката минималното бетонно покритие се увеличава с 1 cm.

Таблица 5

Чл. 53. При пътни тунели в земни, набъбващи и слаби скални почви със значителен вертикален (включително и в областта на дъното) или страничен натиск облицовките се проектират с обратен свод (контрасвод).

Чл. 54. Къси пътни тунели с естествено проветряване, без електрическо осветление, в здрави плътни (ненапукани) и неизветряващи скали може да се оставят необлицовани или се облицоват частично след специална обосновка.

Чл. 55. При частично облицовани пътни тунели и при пътни тунели с различна облицовка облицовката на по-слабия участък продължава в съседния по-здрав или неизискващ облицовка участък на дължина най-малко 5 m.

Чл. 56. Порталните участъци на пътните тунели се облицоват на дължина най-малко 6 m от началото на тунелния изкоп.

Чл. 57. (1) Празнините зад облицовката, независимо от вида и здравината на масива (вместващия), се запълват чрез инжектиране на циментно-пясъчни, циментови или други разтвори.

(2) Видът и съставът на разтворите се определят в зависимост от големината на празнините, инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия, големината на водния приток и агресивността на водата. Максималното инжекционно налягане и технологията на изпълнение на инжекционните работи се задават въз основа на анализ на устойчивостта на масива срещу вторично напукване и анализ на носимоспособността и устойчивостта на тунелната конструкция.

(3) При многопластови облицовки трябва да се направят анализ и оценка за необходимостта от инжекционни работи с цел гарантиране на повсеместен контакт между отделните конструктивни пластове и създаване на условия за тяхната съвместна работа. Начинът и етапите на инжектиране се определят според конкретните условия за всеки обект.

Чл. 58. Елементите на сглобяемите облицовки се проектират с приспособления за водоуплътняване на монтажните им фуги и с отвори за инжектиране на пространството зад тях.

Чл. 59. Пътни тунели в земетръсни райони с максимално ускорение на земната повърхност a_gR ≥ 0,10 g (при степен на сеизмичност VII или по-висока) се облицоват по цялата им дължина независимо от здравината на масива, като в облицовката се предвиждат напречни деформационни фуги.

Чл. 60. Размерите на деформационните фуги и разстоянията между тях се приемат въз основа на анализ при конкретните условия.

Чл. 61. При максимално ускорение на земната повърхност a_gR ≥ 0,15 g (при степен на сеизмичност VIII или по-висока) се предвижда облицовка без стави.

Чл. 62. Деформационни фуги се предвиждат и в местата на пресичане на тектонски пукнатини, на контактната зона между пластове с различни деформационни показатели.

Чл. 63. Конструкцията на сеизмичните, температурните и допълнителните деформационни фуги се проектира така, че да осигурява изискващата се степен на водоплътност на облицовката.

Чл. 64. За облицовките на пътните тунели и на конструкцията на прилежащите им съоръжения се предвиждат подходящи мерки за защита от корозия.

Чл. 65. При проектиране и изпълнение на тунелните конструкции се предвиждат мерки за гарантиране на повсеместен плътен контакт между отделните конструктивни пластове на облицовката и между облицовката и масива.

Чл. 66. Върху стените на тунела по цялата дължина се полага светло покритие в обхват по височина 3 m, измерена от нивото на тротоарите.

Чл. 67. Вентилационният канал може да бъде отделен от пространството за движение чрез междинна плоча (междинен таван). При проектиране на междинната плоча се спазват следните изисквания:

1. светлата височина на вентилационния канал (над плочата) не може да е по-малка от 1,90 m (измерена в средата);

2. междинната плоча се проектира като самоносеща (с дъгова форма) и с уплътнени фуги; проектът трябва да съдържа ясен детайл на фугите;

3. междинната плоча и нейните опори се проектират така, че да устоят на деформациите на облицовката, без да се повредят и/или аварират;

4. при възможност се избягва проектирането и употребата на опори, които работят на опън (анкери, обтегачи и др.);

5. при избора на подходящи материали и начин на корозионна защита да се има предвид високата степен на агресивност на въздуха, изтеглян от тунела, и неговото влияние върху конструктивните елементи;

6. вентилационният канал се проектира с огнеустойчивост не по-малка от посочената в таблица 19 към чл. 481.

Чл. 68. При необходимост от звукопоглъщащи облицовки в зоната на порталите те трябва да отговарят на следните изисквания:

1. не трябва да намаляват светлия габарит на пътя в тунела;

2. да имат необходимата дълготрайност и устойчивост (в т.ч. и на корозионното действие на въздуха в тунела);

3. да притежават изискващата се здравина (да издържат на евентуален удар от моторно превозно средство (МПС);

4. да позволяват лесно почистване и измиване на стените на тунела.

Чл. 69. Анализ на необходимостта и проектиране на специални мерки за защита от вибрации се предвиждат в следните случаи:

1. при тунелни участъци, прокарани непосредствено под или до съществуващи съоръжения;

2. при конструктивни фуги - в случай на окачени носещи плочи за пътно платно.

Чл. 70. Пътната настилка се дренира с цел предпазване от стояща вода. Дренажът (дренажният пласт, дренажната тръба) се разполага в най-ниската точка на тунелния напречен профил.

Чл. 71. Ограничителни елементи за пътища не трябва да се използват за разделяне на пътното платно на ленти за движение.

Чл. 72. В широчината на тротоара се включва и бордюрът. Минималната широчина на тротоара е 1 m. При тунелни профили със заоблени стени минималната широчина на тротоара е 0,85 m (фиг. 1), като евакуационните пътища на височина 1,0 m над тротоара са с широчина не по-малко от 1 m.

Чл. 73. Пространството над тротоара е с височина не по-малко от 2,25 m.

Чл. 74. Тротоарите се проектират с напречен наклон 2 % към пътното платно.

Чл. 75. Кабелните и обслужващите канали може да се разполагат в зоната под тротоарите.

Чл. 76. (1) Водоснабдителните и отводнителните тръби, комуникационните кабели и оборудването за сигурност може да се разполагат в голям обслужващ канал (галерия), отделен от пространството за движение в тунела. В този случай обслужването и ремонтите се извършват с минимално въздействие върху трафика.

(2) Обслужващият канал се проектира проходим за хора (за пешеходен достъп) при спазване на експлоатационните изисквания. Минималните светли размери на канала са с височина 2 m и широчина 1 m, с изключение на местата на пресичане или преминаване на тръби.

(3) Достъпът до обслужващия канал при единични тунели се осъществява от местата за спиране, а за пътни тунели с две тръби - от аварийните изходи, допускащи преминаване на МПС.

(4) В близост до порталите се осигурява независим достъп до обслужващия канал.

(5) Обслужващият канал може да се използва като отделен вентилационен канал за вентилация на съединителните галерии и подземните контролни центрове (в случаите, когато такива са предвидени). В този случай каналът трябва да отговаря на изискванията на чл. 67, т. 6 и чл. 474. Местата на свързване на вентилационния канал със съединителните галерии и подземните контролни центрове се осигуряват срещу проникване на продукти на горене.

(6) При проектирането на обслужващ канал се спазват и изискванията на свързаните с него части от проекта на пътния тунел (част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация", част "Електрическа" и др.).

Чл. 77. Порталите при пътни тунели трябва да:

1. оформят архитектурно тунелните изходи;

2. укрепват и предпазват от ерозия и изветряване терена при предпорталните изкопи;

3. предпазват пътя от падащи камъни и други материали;

4. укрепват крайните тунелни пръстени срещу надлъжно приплъзване и наклоняване;

5. облекчават прехода от осветеността на пътя извън и във тунела с подходящо функционално оформяне.

Чл. 78. Конструкцията на порталите се проектира в зависимост от условията на терена и предназначението им, както следва:

1. без крила - с изрязани по терена тунелни тръби;

2. с успоредни на тунелната ос крила - при слаб терен, с малък наклон по откоса на предпорталния изкоп и при необходимост от надлъжно подпиране на порталната челна стена;

3. с перпендикулярни на тунелната ос крила - при предпортален изкоп в здрави скали със стръмни откоси;

4. с коси ("отворени") крила - при предпортален изкоп в средни скали;

5. със сенник - при пътни тунели, за преход на осветеността на открито и в тунела.

Чл. 79. Тунелната облицовка на порталите се проектира от бетон или стоманобетон, а техните крила се предвиждат от бетон, стоманобетон или бутобетон с гладки или облицовани с камък видими повърхности. Дебелината на порталната облицовка е най-малко 40 cm, когато е от бетон, и 30 cm - когато е от стоманобетон.

Чл. 80. Порталният участък, изпълняван по открит начин, се защитава от външни въздействия. При защита с обратна засипка дебелината на пласта не трябва да е по-малка от 1,5 m, като повърхността му се предпазва от размиване. При необходимост челните откоси се укрепват.

Чл. 81. Повърхностните води над портала се събират и отвеждат по подходящ начин встрани от порталния участък.

Чл. 82. За задържане на свличащите се по терена над портала скални и други материали се проектира защитна бариера или предпазна (парапетна) стена с височина най-малко 1,10 m над облицовката или обратната засипка зад нея, или над терена (при портали без крила).

Чл. 83. При наклон на терена над тунелния портал, по-голям от 2:3, зад парапетната стена се предвижда леснодостъпна площадка с широчина най-малко 3 m.

Чл. 84. Откосите на изкопа или насипа над портала се проектират с подходящ наклон, като се укрепват и защитават срещу ерозия и изветряване чрез анкери, затревяване, захрастяване, с фугирана каменна или от бетонни плочи зидария на циментно-пясъчен разтвор, с пръскан бетон, геомрежи и др.

Чл. 85. Пред порталите на тунелите се предвиждат площадки за обръщане на посоката на движение в случаите на аварийни ситуации. При автомагистрали и скоростни пътища такива площадки са задължителни. При двупосочни пътища площадките за обръщане може да се разполагат встрани, ако има такава възможност.

Чл. 86. В областта на порталите при необходимост се прилагат следните допълнителни мерки:

1. осигуряват се достъп и маршрути за излизане, както и възможност за маневриране на превозните средства за оказване на спешна помощ;

2. изграждат се площадки за кацане на спасителни хеликоптери.

Чл. 87. При пътни тунели с повече от една тръба рециркулацията на замърсен въздух или отработени газове (дим) се предотвратява посредством подходящи конструктивни решения, включително и в областта на порталите.

Чл. 88. В пътните тунели се предвиждат следните строителни съоръжения за безопасност и контрол:

1. уширения на платното за движение;

2. аварийни изходи;

3. контролни центрове;

4. ниши.

Чл. 89. (1) Уширения на платното за движение се предвиждат в случаите съгласно тази наредба и Наредба № 1 от 2007 г. на МТ.

(2) В пътни тунели с двупосочно движение уширенията се разполагат едно срещу друго, за да осигуряват възможност за обръщане на посоката на движение в авариен случай (фиг. 2). Те може да се разминават по местоположение след специална обосновка.

Фиг. 2. План на уширение на път с двупосочно движение

(3) В пътни тунели с две тръби уширения се предвиждат в местата на автомобилните напречни връзки. След специална обосновка се допуска уширенията да се разполагат по подходящ начин извън местата на автомобилните напречни връзки, максимално близо до тях.

(4) Разстоянието между уширенията във всяка посока на движение не трябва е по-голямо от 900 m.

(5) Уширения се предвиждат задължително при работни (контролни или обслужващи) помещения в пътния тунел, ако последните нямат директен изход навън.

Чл. 90. (1) Аварийни изходи се предвиждат съгласно изискванията на тази наредба и на Наредба № 1 от 2007 г. на МТ. Аварийните изходи са елемент на евакуационните пътища, изискванията към които са определени в глава единадесета, раздел ІІІ.

(2) Аварийни изходи се предвиждат при дължина на тунела, по-голяма от 400 m.

(3) Аварийните изходи се разполагат на разстояния не по-големи от 300 m.

(4) При определяне на местоположението и на разстоянията между аварийните изходи в тунела порталите се разглеждат като аварийни изходи.

(5) Разстоянията между аварийните изходи се съобразяват и с резултатите от проведените анализи на рисковете.

(6) Аварийните изходи са:

1. директен изход от тунела навън;

2. директен изход в другата тръба на пътния тунел - при тунел с две тръби, разположени една до друга;

3. свързващи (съединителни) галерии между тръбите в тунела - при пътни тунели с две тръби;

4. изход към аварийна галерия или шахта.

(7) Примерни схеми на аварийни изходи са дадени в приложение № 7.

Чл. 91. (1) Свързващите галерии се проектират като пешеходни или автомобилни напречни връзки между тръбите на пътния тунел.

(2) Свързващите галерии се затварят от двете страни с огнеустойчиви врати към тръбите на пътния тунел. Вратите, отделящи тунела от свързващите галерии, се проектират така, че да се отварят в посока към галериите и да отговарят на изискванията, определени в чл. 458 - 462.

(3) Автомобилните напречни връзки са предназначени за преминаване на автомобилите на аварийните служби и на спешна помощ. Те се предвиждат на разстояние не повече от 900 m. При тунели с дължина до 1200 m се предвижда една автомобилна напречна връзка. При по-дълги пътни тунели всяка трета свързваща галерия се изгражда като място за преминаване на автомобилите на аварийните служби и на спешна помощ.

(4) Светлото напречно сечение на свързващи галерии, предназначени за пешеходно движение, е с минимални размери широчина 2 m и височина 2,50 m.

(5) Светлият габарит на свързващи галерии, предназначени за преминаване на автомобилите на аварийните служби и на спешна помощ, е с минимални размери широчина 4,40 m и височина 4,70 m.

(6) Примерни напречни профили на свързващите галерии с обозначени минимални светли размери на вратите са показани в приложение № 8.

(7) Аварийните галерии са проходими съоръжения. Те може да се разполагат успоредно или косо на пътния тунел и да свързват различни аварийни изходи от тунела с един общ изход навън. Надлъжният им наклон не трябва да е по-голям от 10 %. Минималните размери на напречното им сечение са 2,50/2,50 m. По изключение може да се окаже целесъобразно при пътни тунели с голяма интензивност на движението аварийните галерии с дължина над 300 m да бъдат изградени проходими за превозните средства на службите за спешна помощ. Необходимостта от това се посочва в досието за безопасност.

(8) Аварийните шахти са вертикални строителни съоръжения с вградени стълби и асансьор, които водят директно навън от пътния тунел до повърхността. Връзката между шахтите и пътния тунел се осъществява чрез аварийни галерии. Шахтите (включително техните конструкции) се проектират при спазване изискванията на тази наредба и на нормативните изисквания за достъп на хора с намалена подвижност. Пред всяка аварийна шахта, предназначена за евакуация, се изгражда зона за събиране на хора с площ не по-малка от 12 m².

Чл. 92. (1) Контролен център са всички сгради и помещения, необходими за управление на експлоатацията на пътния тунел. Той включва контролен център за вентилация, както и център за контрол на съоръженията за експлоатация и безопасност (електрически и комуникационни системи).

(2) За всички пътни тунели с дължина, по-голяма от 3000 m, и с интензивност над 2000 автомобила за лента се предвижда контролен център. За тунели с по-малка дължина и с по-малка интензивност на движението контролни центрове се проектират след специална обосновка.

(3) Допуска се наблюдението на повече от един пътен тунел да е централизирано в един контролен център.

(4) Контролните центрове се разполагат при възможност при порталите, извън пътния тунел.

(5) Когато технически е възможно, за контролните центрове се осигуряват отделни входове и достъп отвън, като връзката с тях се осъществява посредством проходими за МПС експлоатационни пътища. Целесъобразна е директна връзка към пътя, който преминава през тунела или към входните и изходните му отклонения, а при магистрали връзката трябва да е към следващия по-нисък клас пътна мрежа.

(6) При дълги пътни тунели може да се наложи разполагането на контролните центрове или на част от тях в подземни работни помещения. Големината на работните помещения в тунела зависи от тяхното предназначение и необходимото за целта оборудване. В работните помещения се предвиждат двойни подове с височина от 60 cm до 100 cm. Изискванията за класа на материалите за двойните подове са определени в чл. 476. Достъпът до подземните работни помещения се осигурява, както следва:

1. при единични пътни тунели - чрез уширения за спиране от двете страни (съгласно чл. 89, ал. 2 и фиг. 2);

2. при пътни тунели с две тръби без аварийна лента - с едностранно разположено уширение за спиране и автомобилна напречна връзка.

(7) Конструкцията на подземните помещения се проектира при спазване изискванията на тази наредба.

Чл. 93. (1) В пътните тунели се предвиждат следните видове ниши:

1. за пожарни хидранти колонков тип;

2. за аварийни станции;

3. комбинирани - за пожарни хидранти и аварийни станции.

(2) В единични пътни тунели (с двупосочно движение) нишите за пожарни хидранти се разполагат от двете страни на пътното платно на разстояние не по-голямо от 150 m.

(3) В пътни тунели с еднопосочно движение нишите за пожарни хидранти се разполагат едностранно от дясната страна на пътното платно на разстояние не по-голямо от 150 m.

(4) Минималните светли размери на нишите за хидранти са, както следва: широчина 0,90/1,40 m, дълбочина 0,70 m и височина 1,90 m (фиг. 3).

(5) Разстоянието от портала до първия хидрант в пътния тунел не трябва да надвишава 150 m. Поне един хидрант се проектира на разстояние до 20 m от входа на всеки авариен изход, измерено по оста на тръбата на пътния тунел.

(6) В пътни тунели с двупосочно движение нишите за аварийните станции се разполагат от двете страни на пътното платно, шахматно, на разстояние до 150 m.

(7) В пътни тунели с две тръби нишите за аварийните станции се разполагат едностранно от дясната страна на пътното платно на разстояние до 150 m.

(8) Разстоянието между аварийна станция и авариен изход, измерено между контурите на цветната маркировка, е не по-малко от 3 m (фиг. 4).

Фиг. 3. Минимални размери (в cm) на ниша за пожарен хидрант

Фиг. 4

(9) Нишите за аварийни станции са със следните минимални размери: широчина 1,50 m, дълбочина 1 m и височина 2,25 m.

(10) Допуска се комбиниране на аварийни станции с пожарни хидранти в една ниша. В този случай минималните светли размери на нишата са, както следва: широчина 1,50 m, дълбочина 2,10 m и височина 2,25 m.

(11) На всяко уширение и при всеки портал се устройват пожарен хидрант и аварийна станция.

Чл. 94. (1) Строителните продукти за изграждането на пътните тунели и на съоръженията към тях трябва да отговарят на хармонизираните технически спецификации от Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО и/или на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г.) (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Чл. 95. (1) Изискванията към бетона за тунелните конструкции и съоръженията към тях се задават в зависимост от местоположението и конкретните условия на работа, включително въздействието на околната среда.

(2) В зависимост от вида на тунелната облицовка минималният клас на бетона по якост на натиск е, както следва:

1. при монолитна бетонна облицовка - клас С20/25;

2. при монолитна стоманобетонна облицовка - клас С20/25;

3. при сглобяема бетонна и стоманобетонна облицовка - клас С30/37;

4. при облицовка от пръскан бетон - клас С25/30.

(3) Пръскан бетон и торкретбетон се задават и с клас по якост на опън, като изчислителното съпротивление на опън не трябва да е по-малко от 1,6 МРа.

(4) Проектните класове на бетона се приемат за възраст 28 дни. Те могат да се отнесат и за друга възраст, предписана от проектанта, ако са известни сроковете за фактическото натоварване на конструкциите, начините на тяхното изпълнение, условията на втвърдяване на бетона и видът на използвания цимент.

(5) За елементите на сглобяеми конструкции транспортната и монтажната якост на натиск на бетона се приема по изчисление, но тя не може да е по-ниска от 70 % от якостта на приетия клас на бетона по якост на натиск.

Чл. 96. (1) За армиране на стоманобетонните конструкции на пътните тунели и на прилежащите им съоръжения се използват следните видове армировъчни стомани, които отговарят на изискванията на съответните технически спецификации по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г.:

1. горещовалцувани армировъчни стомани - гладка, клас В235, и оребрена армировъчна стомана (с периодичен профил), класове В420 и В500;

2. студеноизтеглени телове - гладък и оребрен (с периодичен профил);

3. високоякостни армировъчни стомани - гладък тел, тел с периодичен профил и армировъчни въжета.

(2) По степен на дуктилност се прилагат стомани клас В, а в отделни случаи и след обосновка - стомани с клас на дуктилност С.

(3) За работна (носеща) армировка на конструктивните елементи се използва армировъчна стомана с периодичен профил, с граница на провлачване в интервала 500 - 600 МРа.

(4) За разпределителна армировка се използва стомана с периодичен профил.

(5) Допуска се използването на други видове и класове стомани, ако тяхното прилагане е съгласувано по съответния ред.

(6) За армировката на елементи от пръскан бетон или торкретбетон се спазват и следните допълнителни изисквания:

1. използват се заварени стоманени мрежи с диаметър на прътите до 10 mm;

2. стоманените мрежи се проектират със светъл отвор на клетката най-малко 75/75 mm;

3. при необходимост от локално усилване на основната армировка се допуска да се използват усилители с по-голям диаметър от 10 mm.

(7) Прилагането на армировъчни пръти, които не са от стомана (например армиран с влакна полимер), се обосновава за всеки конкретен случай.

(8) За дисперсно армиране на конструктивни елементи може да се използват метални или неметални влакна (фибри), като тяхното използване се определя за всеки конкретен случай в зависимост от местоположението и изискванията към съответния конструктивен елемент.

(9) Стоманените дъги (рамки) се проектират от профилна валцувана стомана с камбановиден (THN), "двойно Т" (HE, IPE), UPN или друг профил, а армировъчните дъги (ферми) се проектират от горещовалцувана армировъчна стомана.

Чл. 97. Изискванията при прилагането на различни видове анкери без или със запълнител се задават в проекта. Когато анкерите се прилагат като постоянен елемент на конструкцията, за тях се отнасят същите изисквания за надеждност, дълготрайност и експлоатационна годност както за основната тунелна конструкция.

Чл. 98. (1) За площна хидроизолация се прилагат листови и пръскани хидроизолационни мембрани.

(2) Дебелината на мембраните се определя съобразно конкретните условия и изисквания, но не може да е по-малка от 3 mm за пръскани мембрани и 2 mm (за всеки слой) за листови мембрани.

Чл. 99. (1) За изолиране на деформационни фуги срещу проникването на вода се прилагат уплътнителни ленти или еластични състави, които отговарят на изискванията за дълготрайност и експлоатационна годност и които са способни да поемат въздействията под формата на деформации и налягане, на които ще бъдат подложени.

(2) Уплътнителните елементи и материали за деформационните фуги при възможност трябва да са съвместими с хидроизолацията на тунелната облицовка. В противен случай се прилагат специални материали и елементи, осигуряващи връзката и взаимодействието между несъвместимите компоненти.

(3) При необходимост работните фуги се уплътняват чрез:

1. уплътнителни ленти;

2. набъбващи уплътнители;

3. инжектиране;

4. комбинация на начините по т. 1, 2 и 3.

Чл. 100. За заздравяване или за вторично уплътняване (при нарушена или недостатъчна водоплътност) на масива, облицовката, тунелната хидроизолация и фугите се изпълняват инжекционни работи с разтвори и състави съобразно конкретните условия.

Чл. 101. Класовете на хидроизолиране по степен на защита на тунелната конструкция са дадени в табл. 6.

Таблица 6

Чл. 102. (1) Нишите и евентуалните работни помещения в пътните тунели се поддържат сухи.

(2) Тунелните участъци, които през зимата замръзват, се допуска да бъдат навлажнени.

(3) Тунелните участъци, които през зимата не замръзват, се допуска да бъдат влажни.

(4) Мокри участъци в пътните тунели не се допускат.

Чл. 103. За прилежащите към тунелите съоръжения се допуска прилагането на хидроизолация с клас, различен от класа на хидроизолацията за основното съоръжение.

Чл. 104. Определянето на необходимия клас на хидроизолиране не гарантира, че повърхността няма да се навлажни поради конденз. Този въпрос се изследва отделно, ако има специални изисквания, произтичащи от климатичните условия.

Чл. 105. (1) Концепцията за хидроизолиране на пътните тунели се определя в зависимост от:

1. инженерно-геоложките условия на терена;

2. хидроложките условия на терена и теренната повърхност над тунела;

3. химическия състав на подземните води и скалите;

4. суфозионната устойчивост на масива;

5. вида на тунелната конструкция и изискванията за хидроизолация;

6. проектния срок на експлоатация;

7. категорията на тунела и изискванията за безопасност;

8. метода на прокопаване и технологията за изпълнение на изкопните и облицовъчните работи;

9. очакваните относителни слягания и деформации на тунелната конструкция;

10. екологичните ограничителни условия;

11. икономическите ограничителни условия.

(2) При изготвяне на концепцията за хидроизолиране се определя видът на хидроизолационна система за конкретния пътен тунел съобразно планираната концепция.

Чл. 106. При проектиране на хидроизолационните, дренажните и отводнителните системи се отчитат следните възможни физически въздействия, дължащи се на подземните води:

1. проникналата в облицовката вода може да замръзне при ниски температури и да причини повреди;

2. подземните води може да повлияят на поведението на масива по време на строителството и по-късно - при експлоатацията; при наличие на едро- и дребнозърнести несвързани почви (чакълест пясък, пясък, фин пясък, чакъл) се предвиждат и изпълняват мерки за предотвратяване на евентуални суфозионни явления и запушване на дренажните слоеве;

3. подземните води може да окажат силово въздействие (воден напор) върху облицовката; големината на налягането на водата зависи от нивото на подземните води, което може да варира локално и с течение на времето; облицовката трябва да е оразмерена за възможно най-високо налягане на водата.

Чл. 107. Хидроизолационните системи са два основни типа:

1. отворени (дренирани) системи - с ясно изразено дренажно действие спрямо подземните води в масива; проникналите от масива подземни води преминават през дренажен слой при атмосферно налягане (безнапорно) и се поемат от надлъжни дренажни тръби (колектори); за да се предотврати напорният режим на движение на водата, поне една от дренажните тръби се разполага на достатъчно ниско ниво в напречния профил на тунела; дренажният слой трябва да притежава достатъчна пропускателна способност за провеждане на постъпващите подземни води; дренажната функция трябва да е трайно гарантирана; хидроизолационната система се проектира като средство за безнапорно отвеждане на дренираните от масива води както при частично хидроизолиране на свода, така и при пълно хидроизолиране на тунелния профил;

2. затворени (недренирани водонепропускливи) системи - тяхната работа не влияе на режима на подземните води в масива; проникналите от масива и достигнали до хидроизолацията подземни води от масива не се дренират; хидроизолационната система се предвижда за предотвратяване проникването на вода под напор към вътрешното пространство на тунела; проектира се като затворена, по целия периметър на тунелния профил.

Чл. 108. Дрениране на ограничена площ (частично дрениране) може да възникне в случай, когато дренажното действие на хидроизолацията е ограничено по площ и не обхваща изцяло тунелния профил, например дрениране на половината профил в случай на облицовки от пръскан бетон, сълзене (прокапване) през контрасвода или дренажните сондажи. Пълно намаление на водното налягане в тези случаи не е гарантирано. Хидроизолационната система се проектира в съответствие с изискванията за необходимия клас хидроизолация.

Чл. 109. При голям водоприток и/или високо налягане на подземните води, в които се предвиждат мерки, насочени едновременно към уплътняване и дрениране на масива около тунела, хидроизолационната система се проектира отворена, с гарантирана дренажна функция.

Чл. 110. За изолиране на пътните тунели от проникващи през тунелната облицовка подземни води се проектира система за събиране (хващане) и отвеждане на тези води в отводнителната система на тунела.

Чл. 111. Пътните тунели се защитават от повърхностни и подземни води чрез:

1. повърхностно отводняване на терена над тунела;

2. дрениране на масива около тунела;

3. уплътняване на масива около тунела с цел повишаване на неговата водонепропускливост;

4. проектиране на водонепропусклива облицовка;

5. комбинация на мерките по т. 1 - 4.

Чл. 112. Повърхностно отводняване на терена над пътния тунел се проектира, когато по него текат или се завиряват постоянни или временни повърхностни води, които могат да оказват директно или индиректно неблагоприятно влияние върху стабилитета и условията на работа на тунела и околния масив. Площта над тунела, която трябва да се отводни, се определя в зависимост от разположението на водонепропускливите теренни пластове над него така, че водите от неотводнения терен да не проникват към тунела.

Чл. 113. Дрениране на масива около тунелната тръба се проектира при наличие на силен водоприток, който затруднява изграждането на тунела или хидроизолирането му по чл. 111, т. 3 и 4. Местата със съсредоточен водоприток се третират индивидуално чрез каптиране.

Чл. 114. (1) Подобряване на водонепропускливостта на масива чрез инжектиране около тунелната тръба се проектира в следните случаи:

1. когато дренирането на масива води до суфозионни процеси, влошаване на структурата му и повишаване на планинския натиск върху тунелната облицовка;

2. при опасност от затлачване на дренажната система;

3. когато се допуска и е възможно инжектиране с уплътнителни разтвори.

(2) Химичният състав и гъстотата на инжекционната смес, както и разположението и дълбочината на дупките за инжектиране се определят в зависимост от петрографския състав, структурата и поглъщаемостта на масива, подлежащ на инжектиране.

Чл. 115. Водонепропускливостта на тунелната облицовка се осигурява чрез: прилагане на водоплътен бетон, на специална хидроизолация или на комбинация от тях.

Чл. 116. (1) Хидроизолиране на пътни тунели чрез водоплътен бетон се допуска при:

1. максимален воден напор върху облицовката до 10 m (измерен спрямо най-ниската й точка);

2. облицовка без допускане на пукнатини;

3. неагресивни подземни води;

4. липса на водни течове и капеж по време на бетонирането.

(2) Тунелни облицовки от водоплътен бетон се проектират при задължително спазване на изискването за минимална концентрация на напрежения при всички възможни изчислителни случаи.

(3) Фугите в облицовките от водоплътен бетон се изолират така, че да се гарантира не по-нисък клас на хидроизолиране от класа на хидроизолация на облицовката.

Чл. 117. Хидроизолирането на пътни тунели чрез специална хидроизолация се осъществява посредством подходящи водоплътни покрития, положени към външната или вътрешната страна на облицовката (при еднопластова облицовка) или между двата пласта (при двупластова облицовка).

Чл. 118. При прилагане на специална хидроизолация обикновено се използват един или два уплътнителни слоя в конструкцията на хидроизолационната система. Допуска се прилагането и на друга, различна конструкция на хидроизолационната система в зависимост от конкретните условия и изисквания за обекта.

Чл. 119. (1) При дренирана (отворен тип) хидроизолация системата се състои от водонепропусклив слой (мембрана) и дренажен слой. Дренажният слой се проектира и като предпазен, защитаващ от повреди водонепропускливата част на системата.

(2) При наличие на дренирана хидроизолация дренажните слоеве и дренажните канали се проектират така, че да осигурят постоянно и сигурно отвеждане на водопритока от подземни води.

Чл. 120. (1) Затворената хидроизолационна система включва водонепропусклив елемент, състоящ се от един или няколко слоя мембрана, мерки и/или елементи за осигуряване на последващо (вторично) уплътняване на мембраната и предпазен слой.

(2) При наличие на недренирана (затворена) хидроизолационна система, в случай на необходимост, се предвиждат и провеждат мерки за предварително хидроизолиране и намаляване на натоварването от външен воден напор, за да се гарантира качеството при изпълнение на водонепропускливата облицовка. Тези мерки имат само временен ефект.

Чл. 121. Изискванията към елементите на хидроизолационните системи се определят с инвестиционния проект за всеки конкретен обект.

Чл. 122. Строителните продукти, които се използват за хидроизолиране на пътни тунели, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да не са химически агресивни към бетона и помежду си;

2. да са устойчиви на агресивното действие на подземните води и тунелните газове;

3. да не се напукват и да не губят водонепропускливостта си от стареене и при очакваните деформации на тунелната облицовка вследствие на слягания, пълзене и съсъхване на бетона и на температурни колебания в тунела;

4. да са с клас по реакция на огън не по-нисък от клас С.

Чл. 123. Не се предприемат допълнителни мерки за отворен тип хидроизолационна система, ако е гарантирано дълготрайното й действие при осигурен безнапорен режим на отвеждане на дренираните подземни води.

Чл. 124. При затворен тип хидроизолационна система се осигуряват допълнително:

1. условия и мерки за отвеждане на евентуални течове през системата;

2. условия и мерки за възстановяване на водонепропускливостта чрез последващо (вторично) уплътняване посредством съвместими с хидроизолацията инжекционни работи (инжекционни състави);

3. локално уплътняване на слабите места (пукнатини, джобове от чакъл) посредством съвместими с хидроизолацията инжекционни работи (инжекционни състави).

Чл. 125. В местата, където водонепропускливите елементи на хидроизолационните системи са подложени на механично въздействие, се планират допълнителни мерки за защита.

Чл. 126. Отводнителната система в пътните тунели служи за събиране и отвеждане на:

1. дренираните подземни (чисти) води от масива;

2. вода от експлоатацията (замърсена) и други течности от вътрешността на тунела.

Чл. 127. Водата от експлоатацията (замърсената вода) включва:

1. атмосферни води, които се пренасят в тунела чрез превозните средства;

2. постъпили валежни води от припорталните тунелни участъци;

3. замърсена вода от почистването (измиване) на тунела;

4. вода, използвана в извънредни ситуации, за противопожарни нужди;

5. течности, които се изпускат в случай на произшествия в тунела.

Чл. 128. Подземната (чистата) вода и водата от експлоатацията (замърсената) се отвеждат отделно. Изключения се допускат след специална обосновка.

Чл. 129. Отводнителната система за подземните води е част от концепцията за хидроизолиране на пътните тунели.

Чл. 130. При оразмеряване на отводнителната система за дренираните от масива подземни води и при определяне на оразмерителното водно количество (по отношение на очаквания приток на подземни води) се отчитат възможните годишни колебания на дебита и налягането.

Чл. 131. Очакваният размер на водата от експлоатацията се определя за всеки обект. При оразмеряване на отводнителната система за замърсена вода меродавни са водните количества за почистване на пътния тунел и за противопожарни нужди.

Чл. 132. При проектиране на дренажната и отводнителната система се отчита вероятността от натрупване на твърди отложения в тях. В началните етапи на проектиране се извършва анализ на риска от възникване на това явление и се прави оценка на наличните мерки за влияние върху него. Натрупването на твърди отложения увеличава работата по поддръжката и поради извършваното по необходимост интензивно почистване може да доведе до по-бързо износване на дренажната и отводнителната система.

Чл. 133. При оценяване на опасността от затлачване с твърди отложения и техния обем се извършва количествен химичен анализ в отделни участъци по дължината на тунела и се определя температурата на подземните води, както и възможното им взаимодействие със съдържащите се в тях вещества (например бетон, различни видове разтвори, от които са изпълнени тунелните конструкции). Въз основа на анализа се оразмеряват дренажната и отводнителната система.

Чл. 134. За намаляване на опасността от отлагане се планират и изпълняват следните мерки:

1. намаляване на контакта на подземните води с бетона (особено пръскан бетон), например чрез улавяне и контролирано отвеждане на подземните води с дренажни сондажи;

2. използване на бетон и инжекционни разтвори или състави, устойчиви на агресивното действие на подземните води.

Чл. 135. За намаляване на твърдите отложения може да се планират и прилагат следните мерки:

1. събиране и отвеждане на водите от дренажната система възможно по-далече от тунелната конструкция;

2. използване на сифонна система за отвеждане на дренираните води, включително херметически затворени колекторни тръби от дренажната система; тръбите, които заустват в основната колекторна тръба, се предвиждат достатъчно плътни срещу проникване на въздух и запълнени напълно с вода през равни интервали; височината на сифона да е с поне 30 cm по-високо над ключа (темето) на тръбата; запълването на тръбите догоре с вода води до създаване на съответно налягане в областта на пътната основа и пиедритите на пътния тунел и в същото време може да увеличи контакта на водата с бетонни или стоманобетонни елементи;

3. недопускане на турбулентни течения;

4. промяна на свойствата на водата; чрез добавяне на стабилизатори, въздействащи на процеса на втвърдяване на отложенията, може да се повлияе изцяло на процеса на кристализация при отлагане и голяма част от неразтворените материали да останат във вид на суспензия.

Чл. 136. Чрез дрениращите елементи се осигурява необходимата пропускателна способност (капацитет) на дренажната система за периода на експлоатация. Дрениращите елементи се оразмеряват за:

1. въздействия от страна на масива (натиск, температура);

2. въздействия от подземните води (количество, химичен състав, натрупване на твърди отложения, затлачване).

Чл. 137. (1) При изпълнение на изискванията по чл. 136 се отчитат:

1. достъпност и възможност за поддържане на дренажните слоеве;

2. някои от въздействията, като отлагането и затлачването, които може да намалят ефективната площ и напречното сечение на дренажните елементи и по този начин да предизвикат намаляване на ефективността и влошаване на нормалната експлоатация на дренажната система в дългосрочен план.

(2) Не се препоръчва изпълнението на дренажни слоеве на циментова основа.

Чл. 138. (1) Характеристиките на дренажния слой, на дренажните и на колекторните тръби, които трябва да се съгласуват помежду си, са, както следва:

1. зърнометрия на дренажния материал в дренажните слоеве и размер на отворите (широчина на процепа, диаметър на отворите) в дренажните тръби;

2. капацитет на дренажния слой, на дренажните и колекторните тръби.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при дрениране на подземните води, като дренажни сондажи и уплътнително инжектиране на масива.

Чл. 139. При проектирането на отводнителната система се отчитат следните условия:

1. всички участъци и елементи да са леснодостъпни и да позволяват периодична инспекция;

2. ремонтните работи да не пречат на движението;

3. поддържането и ремонтът за нормалната експлоатация в рамките на проектния експлоатационен срок се извършват с възможно най-малки разходи;

4. подмяната на износените части (капаци, клапани, сифони и т.н.) да не изисква никакви конструктивни промени.

Чл. 140. Отводнителната система се проектира така, че поддържането й да е възможно с използването на механични средства, като:

1. отводнителните (колекторните) тръби се предвиждат с минимален диаметър 200 mm;

2. остри чупки и разклонения се избягват.

Чл. 141. Елементите на отводнителната система се проектират така, че да се осигури в дългосрочен план нормалната й експлоатация при следните продължителни въздействия:

1. физични и химични въздействия на подземните води и на водата от експлоатацията на пътния тунел;

2. въздействия от страна на масива - например налягане от набъбване;

3. напрежения, получени по време на изпълнението (например подложния пласт под тръбите) и на експлоатацията (например от оборудването за промиване и от налягането при промиване на тръбите);

4. действия, дължащи се на пожар и други извънредни ситуации.

Чл. 142. При риск от проникване и концентрация на природен газ (от масива) в отводнителната система се предвиждат подходящи предпазни мерки за намаляване на риска от злополука.

Чл. 143. В зоната пред порталите се предвиждат допълнителни компоненти на системата, които са съвместими с проектираната дренажна и отводнителна система в пътния тунел и отговарят на всички изисквания по време на изпълнението и експлоатацията, приложими за основната система.

Чл. 144. Дренираните подземни води и водата от експлоатацията на тунела се отвеждат съгласно предписаните към проекта изисквания за опазване на околната среда, съдържащи се в доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Чл. 145. (1) За спазване на условията за отвеждане на водите се предвиждат следните мерки:

1. ревизионни отвори за вземане на проби и за измерване на водното количество;

2. изравнителни басейни за временно задържане и съхранение на водата от експлоатацията на тунела;

3. пречистване на водата от експлоатацията на тунела.

(2) Прилагането на една или повече от мерките по ал. 1 се определя от доклада за ОВОС.

Чл. 146. При разработване на концепцията за съхраняване на водата се определят:

1. критичният обем за съхранение, съвместим с изискванията по чл. 131;

2. изискванията за защита срещу експлозия.

Чл. 147. (1) За бързо отвеждане на горимите, взривоопасните или токсичните течности от пътното платно се предвиждат прорезни (с шлиц) отводнителни улеи, които служат и за ограничаване на пътното платно.

(2) Течностите се отвеждат в затворена система. За предпазване от експлозия се планират и прилагат следните мерки:

1. използване на шахта с хидравличен затвор (сифонен тип), с които се предотвратява връщането на избухливи газове в пространството от тунела, предназначено за движение на превозни средства; шахтата трябва да е херметически уплътнена; сифоните трябва да бъдат винаги пълни и да предотвратяват навлизането на кислород в колектора;

2. осигуряване на ревизионните отвори с водоплътни капаци срещу повдигане и изхвърляне вследствие на експлозия в отводнителната система.

(3) Отводнителните улеи се свързват на всеки 50 m (или по-малко) към колектора чрез хидравлични затвори. Връзката към затворите се предвижда с гарантирана проводимост поне 100 l/s.

(4) За колекторите се използват плътни (неперфорирани) тръби с водоплътни връзки между тях.

(5) Колекторните участъци се проектират и оразмеряват за провеждане на водно количество 100 l/s в безнапорен режим. Същевременно те трябва да могат да проведат в напорен режим водно количество 200 l/s за относително къс период от време (60 min). Колекторните участъци, предвидени за инспекция от персонала, са с диаметър поне 600 mm.

(6) Дебитът на водата за измиване на тунела се приема 10 l/s, а на водата за пожарогасене - съгласно чл. 513.

(7) Отводнителните улеи се проектират със сечение съобразно наклона и максималното водно количество, което те ще провеждат.

(8) Отводнителните улеи се проектират със заоблено сечение съобразно наклона и максималното водно количество, което те ще провеждат. Ширината на отвора за поемане на вода трябва да е най-малко 100 mm.

(9) Надлъжният наклон на отводнителните улеи обикновено е еднакъв с надлъжния наклон на тунела, но не по-малък от 0,3 %.

(10) По дължината на отводнителните улеи се предвиждат контролни шахти и шахти за почистване и промиване през разстояние не по-голямо от 50 m.

(11) Контролните шахти и шахтите за почистване се проектират кръгли или с правоъгълно сечение. Отворите за достъп и ревизия се проектират кръгли с минимален диаметър 600 mm. Отворите за достъп и ревизия се разполагат извън платното за движение или в оста на най-ниско разположената лента.

(12) Отводнителните улеи и контролните и сифонните шахти към тях се проектират от водоплътен и мразоустойчив бетон, с равна и гладка вътрешна повърхност за лесно почистване и измиване, както и с дълготрайност и устойчивост на корозионно действие.

Чл. 148. (1) Статическо изследване и оразмеряване на тунелната конструкция се извършва при спазване изискванията на тази наредба и на действащите национални нормативни актове за проектиране на конструкциите на строежите, в т.ч. за основните положения и за въздействията върху тях.

(2) Допуска се за статическото изследване и оразмеряване на тунелна конструкция, за които в действащите национални нормативни актове за проектиране на конструкциите на строежите не са определени изисквания, да се прилагат разпоредбите на Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г.

Чл. 149. (1) Част "Конструктивна" на инвестиционния проект се разработва въз основа на основните принципи и изисквания за проектирането, изпълнението и експлоатацията, възприети в концепцията.

(2) Прогнозна оценка за състоянието и поведението на конструкцията за всички оразмерителни случаи се извършва въз основа на предварителните проучвателни работи, конструктивен анализ и сравнение с изпълнени други подобни обекти.

Чл. 150. (1) Конструкцията се проектира така, че през време на проектния икономически обоснован срок на експлоатация да има необходимата носимоспособност, експлоатационна годност и дълготрайност.

(2) За всеки оразмерителен случай при изследване на тунелната конструкция се извършва проверка за удовлетворяване на съответното гранично състояние съгласно приложимите нормативни изисквания за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

(3) Нивата на надеждност за тунелната конструкция, свързани с носимоспособността на конструкцията и експлоатационната й годност, могат да бъдат определени за конструкцията като цяло или за нейните съставни части.

Чл. 151. Нивата на надеждност може да зависят от:

1. възможната причина и/или начина на достигане на дадено гранично състояние;

2. възможните последствия от разрушаването на отделни елементи или на цялата конструкция;

3. степента на допустими повреди в конструкцията;

4. важността на конструкцията при ликвидиране на последиците след критично събитие в тунела;

5. възможните последствия от разрушаването, изразени чрез риск за живота, риск от наранявания и риск от възможни икономически щети;

6. необходимите разходи за ограничаване на опасността от авария;

7. възможностите за мониторинг, поддържане и ремонт заедно със съответните разходи.

Чл. 152. За осигуряване и поддържане на изискващите се нива на надеждност:

1. се разглежда вариацията при определяне на характеристиките на масива, както и на въздействията и техния ефект при конструктивния анализ (конструктивното моделиране);

2. се предприемат мерки за осигуряване на качеството при проектиране, строителство и експлоатация.

Чл. 153. Дълготрайността на съоръжението в рамките на проектния експлоатационен срок се осигурява чрез:

1. определяне на съответните въздействия;

2. оценка на възможните повреди по съоръжението;

3. подходящи мерки по време на проектирането, изпълнението и експлоатацията, по-специално конструктивни и технологични мерки за защита на материалите и конструктивните елементи, професионално изпълнение и освен това добре планирани мониторинг и поддържане.

Чл. 154. (1) Проектът по част "Конструктивна" може да включва разработване на различни конструктивни варианти при отчитане на съответните гранични условия, проверка на приложимостта и оценка на възможностите за изпълнение с оглед удовлетворяване на проектните изисквания.

(2) В проекта се разглеждат всички въздействия, които могат да възникнат по време на строителството и експлоатацията на съоръжението, при отчитане на взаимодействието на масива с облицовката. Извършва се анализ на възможните рискови сценарии и в зависимост от ситуацията се определят подходящи мерки за намаляване на рисковете или за ограничаване на техните въздействия.

Чл. 155. В проекта се отчитат събития и въздействия, които може да предизвикат риск по време на строителството и/или експлоатацията:

1. пропадане на свода, образуване на комини, слягания на повърхността над тунела, обрушване, дестабилизация на тунелния забой, внезапен силен водоприток;

2. скално налягане, налягане от набъбване, вътрешна ерозия, воден напор, налягане от лед;

3. отклонения от приетите стойности за характеристиките на масива и почвата или скалата;

4. отклонения от приетите стойности за въздействията;

5. намаляване на якостните и деформационните показатели на масива вследствие на въздействието на водата;

6. нарушаване на конструктивната сигурност в резултат на корозия и други химични или физически въздействия;

7. нарушаване на конструктивната сигурност вследствие на пожар, експлозия, удар или земетресение;

8. отклонения от проектните стойности, дефиниращи устойчивостта на конструкцията.

Чл. 156. Рискът по чл. 155 може да бъде намален чрез:

1. избор на друго трасе на тунела;

2. избор на конструкция с по-малка чувствителност към наличните рискове и опасности;

3. избор на конструкция, която е в състояние да понесе локално разрушение, без да загуби своята устойчивост;

4. избор на конструкция, която "информира" чрез видими признаци за промяна на състоянието си;

5. избор на подходящи допълнителни геотехнически мерки;

6. избор на подходящи строителни продукти и технологии;

7. конструктивен анализ и оразмеряване на конструктивните елементи, включително хидроизолация, дренажна и отводнителна система;

8. план за изпълнение;

9. планови проверки по време на строителството и постоянен мониторинг;

10. специални защитни мерки за намиращите се в близост сгради и съоръжения;

11. процедури и конкретни мерки за идентифициране и справяне с критични събития;

12. подходящ мониторинг и поддръжка през периода на експлоатация.

Чл. 157. В проекта се изследват предварително дефинираните оразмерителни случаи (ситуации) и въз основа на резултатите се предписват подходящи мерки за осигуряване на носимоспособността и експлоатационната годност на съоръжението.

Чл. 158. За определяне на експлоатационната годност в етапите на строителство и експлоатация се взема предвид влиянието на следните фактори:

1. деформации на масива, зависещи от времето и напреженията;

2. промяна на напрегнатото състояние на масива във времето;

3. влиянието на подземните води;

4. пълзене и набъбване на масива.

Чл. 159. Нарушаването на условията за експлоатационна годност поради недопустими деформации, пукнатини и премествания на конструкцията може да бъде избегнато чрез прилагане на една или повече от следните мерки:

1. промени в план и надлъжен профил;

2. подходящ метод за прокопаване;

3. подходящи облицовки и концепция за водоплътност;

4. изменение на характеристиките на масива чрез допълнителни геотехнически мерки;

5. избор на конструкция, която впоследствие може да бъде усилена или видоизменена;

6. проверки по време на строителството и провеждане на мониторинг с инструменти.

Чл. 160. При оценяване на различните възможности за строителство специално внимание се обръща на простотата, лесното преодоляване на неизбежните неточности или грешки и способността за адаптация към промените в поведението на масива по време на строителството и експлоатацията.

Чл. 161. Проектът по част "Конструктивна" включва:

1. определяне на проектния срок на експлоатация;

2. разглеждани оразмерителни случаи;

3. приети характеристики на земния или скалния масив;

4. приети хидродинамични условия;

5. разглеждани сценарии относно риска и приемливия риск;

6. изискванията относно конструктивна сигурност и експлоатационна годност, включително водоплътност и дълготрайност, както и предвидените мерки за тяхното удовлетворяване, методите и технологиите за изпълнение, проверки на изпълнението и механизми за корекция;

7. най-важните приемания за конструктивните и изчислителните модели;

8. разглеждани аспекти по време на строителството и експлоатацията;

9. други условия, свързани с проекта.

Чл. 162. (1) Целта на конструктивния анализ е да се прогнозира поведението на конструкцията за всички оразмерителни случаи и при отчитане на всички определящи фактори на влияние.

(2) Анализът се основава на модели на конструкцията, изградени в съответствие с основните принципи на земната и скалната механика, които възможно най-точно възпроизвеждат реалното поведение на съоръжението и заобикалящия го масив.

Чл. 163. Влиянието на отделните параметри, характеризиращи масива и тунелната конструкция, се проверява чрез параметрично изследване, като специално внимание се отделя на параметрите с най-голямо влияние.

Чл. 164. (1) При анализа се изследва и оценява влиянието на околния масив върху застрашаване на конструктивната сигурност и намаляване на експлоатационната годност на съоръжението. В зависимост от оценката на риска за приетите технически решения се определят мерките за наблюдение и контрол на поведението на системата "тунел-масив" по време на строителството и експлоатацията.

(2) Резултатите от конструктивния анализ се проверяват за достоверност.

Чл. 165. Проектът съдържа оразмерителните случаи, изчислителните предпоставки и приемания, изчислителните модели и съответните проверки по гранични състояния.

Чл. 166. При промени в концепцията за конструкцията, за начина на изпълнение или за граничните условия приетите в конструктивния анализ основни принципи и хипотези се проверяват отново. Промените по отношение на поведението на конструкцията се оценяват и представят в проекта.

Чл. 167. Изследването на конструкцията включва най-малко следната информация:

1. свойства и характеристики на масива и строителните материали, предвидени за конструкцията;

2. форма и размери на укрепващата конструкция и на облицовката;

3. концепция за осигуряване на необходимата степен на водоплътност;

4. информация за планирания метод на строителство;

5. метод на прокопаване, време за затваряне на профила, разстояние от забоя, на което се затваря профилът;

6. геотехнически спомагателни допълнителни мерки;

7. важни конструктивни детайли;

8. проектен срок на експлоатация на различните конструктивни елементи и на конструкцията;

9. мерки за осигуряване на необходимата дълготрайност.

Чл. 168. (1) Въздействията се класифицират на постоянни и временни в зависимост от тяхната продължителност.

(2) Постоянни са въздействията, които действат непрекъснато по време на строителството и експлоатацията на съоръжението.

(3) Временните въздействия имат променлив характер, като могат и да не действат в отделни етапи от строителството и експлоатацията. Временните въздействия са, както следва:

1. продължителни;

2. кратковременни;

3. особени.

(4) За въздействията, предизвикани от натоварвания, в тази наредба се използват още термините "натоварвания" и/или "товари".

Чл. 169. Към постоянните натоварвания се отнасят:

1. собственото тегло на тунелната конструкция;

2. планинският натиск или скалното налягане;

3. натоварването от околния масив върху тунелната конструкция, когато не е възможно образуване на облекчителен свод - при плитко заложени тунели;

4. натоварването от подземни води;

5. натоварванията от сгради и съоръжения, които се намират в зоната на въздействие върху подземната конструкция;

6. усилията от предварителното напрягане в тунелната облицовка и/или околния масив.

Чл. 170. Към временните продължителни въздействия се отнасят:

1. силите от замръзване;

2. теглото на експлоатационното стационарно оборудване;

3. въздействията от температурни промени;

4. въздействията от съсъхване на бетона;

5. въздействията от набъбване - на бетона и масива;

6. въздействията от пълзене.

Чл. 171. Кратковременните товари включват:

1. подвижен товар от надземен и тунелен транспорт;

2. инжекционно налягане на разтвора, инжектиран зад облицовката;

3. теглото на строителната механизация;

4. товари, възникнали при монтажа на сглобяеми елементи;

5. товари от аеродинамичното действие на преминаващите МПС - при липса на конкретни данни се приема 3 kN/m².

Чл. 172. Особени са въздействията от:

1. сеизмични сили;

2. удари при авария на превозни средства;

3. експлозия;

4. пожар;

5. корозия.

Чл. 173. При отчитане на въздействията от страна на масива се спазват следните изисквания:

1. въздействията от страна на масива се определят въз основа на характеристиките, установени чрез съответните методи в земната и скалната механика; те се определят съобразно меродавните оразмерителни случаи за проектираната конструкция;

2. големината, посоката и разпределението на товарите от масива зависят от геоложките и хидрогеоложките условия и от съвместната работа на системата "тунел-масив"; тези зависимости се отчитат в конструктивния анализ;

3. ефектът от водата може да се реализира като воден напор, филтрационно налягане, порово налягане или капилярна сила; при отчитане на натоварването от подземни води се приема възможно най-неблагоприятното водно ниво през време на строителния и експлоатационния период, като се отчитат неговите колебания в сезонен и годишен аспект;

4. за да се намали евентуалната грешка при определяне на големината на въздействията от масива върху конструкцията, се препоръчва сравнение с получени стойности при изградени вече подобни съоръжения;

5. при тунелни конструкции в земен масив изчислителните стойности на товарите се определят, като се отчитат коравината на облицовката, уплътняването на земната среда и способността й да преразпределя напреженията;

6. при плитко заложени съоръжения вертикалният товар от масива се определя, като се отчита пълното покритие над съоръжението; плитко заложени са пътните тунели с покритие над ключа не по-голямо от 2 пъти широчината или височината (по-голямото от двете) на тунелния изкопен профил; в определени случаи (например при скатови тунелни участъци) се обръща специално внимание на минималното земно или скално покритие и на неговото влияние върху състоянието и работата на съоръжението;

7. при плитко заложени пътни тунели в много слаба скална среда вертикалното натоварване от масива се определя както при земни почви;

8. при пътни тунели в неустойчиви водонаситени почви (плаващи пясъци, тини и др.) натоварването върху облицовката се определя по законите на хидростатиката;

9. в случай на успоредни, близко разположени пътни тунели, с доказано взаимно влияние при извършване на изкопните работи, натоварването от масива се определя чрез числено моделиране или експериментално; взаимното влияние на подземните изкопи се доказва с числен анализ или експериментално.

Чл. 174. При определяне на натоварването от планински натиск се спазват следните изисквания:

1. планинският натиск се определя по аналитичен начин или чрез експериментални (натурни) изследвания по данни от опита при строителството на тунели в аналогични инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия;

2. за пътни тунели или отделни участъци от тях, които се изграждат при сложни инженерно-геоложки условия, планинският натиск се определя чрез натурни изследвания по време на проучвателните работи или се проверява по време на строителството;

3. при определяне на планинския натиск по аналитичен начин се прилагат наложили се и утвърдени методи, основаващи се на инженерната практика или на експериментално проверена теория;

4. нормативният планински натиск върху облицовката при реконструкция на пътни тунели (замяна на съществуващата облицовка) за случаите на отделни обрушвания и сводообразувания се увеличава 1,3 пъти.

Чл. 175. Нормативното (характеристично) натоварване от собственото тегло на тунелната конструкция се изчислява от проектните размери на конструкцията и обемното тегло на материалите.

Чл. 176. Нормативните временни товари от автомобилен и верижен транспорт в пътния тунел, натоварването върху тротоарите, коефициентите за натоварване и динамичните коефициенти се приемат съгласно изискванията на нормативните актове за проектиране на пътни мостове.

Чл. 177. Натоварванията през строителния период (тегло на строителната механизация, налягане на циментовия разтвор от инжектиране, от хидравлични устройства и др.) се определят съгласно проектната технология за изграждане на тунела, като се предвижда и частен коефициент за въздействие (коефициент за натоварване) не по-малък от 1,3.

Чл. 178. Действието на температурните колебания се отчита при оразмеряване на статически неопределими бетонни, стоманобетонни и метални тунелни конструкции при оразмерителен интервал на колебанията 30 °С.

Чл. 179. Съсъхването на бетона се приема условно като еквивалентно натоварване от понижението на температурата с 20 °С. Въздействието от съсъхване не се взема под внимание, когато подобрява оразмерителните условия. Съсъхването и пълзенето на бетона се вземат под внимание само при определяне на усилията в статически неопределими тунелни конструкции.

Чл. 180. Силите на триене и сцепление между тунелната облицовка и околния масив може да се отчитат само когато се предвиждат мероприятия, осигуряващи достатъчен контакт между облицовката и масива.

Чл. 181. Въздействията от възможни бъдещи съоръжения, засягащи тунелната конструкция, например съоръжения над плитко заложен тунел, се определят за всеки конкретен случай.

Чл. 182. (1) Противодействието на масива включва:

1. противодействието на масива като реакция на деформациите на облицовката;

2. носещата способност или съпротивлението на хлъзгане като реакция на натоварването от фундаменти или пиедрити;

3. съпротивлението на триене като реакция на относителното преместване на облицовката и околния масив;

4. съпротивлението на срязване на почвата или скалата като реакция на деформациите в самия масив.

(2) Характерната стойност на противодействието (реакцията) на масива се определя въз основа на представителен модел на масива и по установените методи за анализ или въз основа на изпитвания, емпирични стойности или обратен анализ. Надеждността на определянето на тази стойност се проверява и се взима под внимание в изследванията на тунелната конструкция.

Чл. 183. Повишена чувствителност към въздействие от земетръс се отчита в следните случаи:

1. при пътни тунели в земни почви;

2. при плитко заложени пътни тунели (с малко земно или скално покритие);

3. в тунелни участъци в близост до скатове;

4. в тунелни участъци, преминаващи през разломни зони;

5. в тунелни участъци в зони на преход между земна и скална среда или между открит и подземен метод на строителство.

Чл. 184. (1) За пътни тунели в земетръсни райони с максимално ускорение на земната повърхност a_gR ≥ 0,10g (К_с ≥ 0,10) (при степен на сеизмичност VII или по-висока) се отчита сеизмичното въздействие върху тунелната конструкция.

(2) За определяне на сеизмичното въздействие върху конструкцията коефициенти на реагиране се приемат, както следва:

1. за пътни тунели в земни или слаби скални почви - 0,35;

2. за пътни тунели в скални почви - 0,25.

(3) В зависимост от покритието над тунела коефициентът K_h за редуциране на сеизмичното въздействие в дълбочина се приема, както следва:

1. при покритие до 100 m K_h се изменя линейно от 1,0 до 0,5;

2. при покритие над 100 m K_h се приема със стойност 0,5.

Чл. 185. Категорията на тунелната конструкция и на нейните елементи по отношение реакцията при въздействие от експлозия се определя в техническото задание за проектиране.

Чл. 186. Ако от моделирането на експлозия в оценката на риска не се получи друга крива на изменение на надналягането във времето, изменението по време на пожарното натоварване от експлозия на бензинови пари в тунела се приема, както следва:

1. внезапно нарастване (Т = 0) на надналягането в пространството за движение в тунела от 0 до 100 kN/m², и

2. линейно намаление на надналягането от 100 kN/m² до 0 kN/m² в рамките на милисекунди.

Чл. 187. (1) Облицовката на пътния тунел се проектира така, че при пожар да не получи повреди, които биха причинили разрушаване на тунела, значителни щети или биха предизвикали трайни ограничения в експлоатацията му.

(2) При наличие на добър контакт между облицовката и околния скален масив, както и при сравнително голямо покритие над пътния тунел, може да не се предвиждат специални предпазни мерки за предотвратяване на авария на конструкцията.

(3) Специални предпазни мерки се предвиждат в следните случаи:

1. при тунелни участъци, изграждани по открит начин, с разположени над тях конструкции или съоръжения;

2. при пътни тунели в слаб масив, преминаващи под конструкции или съоръжения;

3. при пътни тунели, разположени в оводнени масиви (с висока водопропускливост).

(4) Прогресивното увреждане от пожар се предотвратява чрез подходящи детайли на конструктивните елементи.

Чл. 188. (1) За конструктивните елементи, които са важни за спасяването на хора или за функционирането на пожарната вентилация, се извършва оценка на риска.

(2) Устойчивостта на облицовката на огън може да бъде увеличена чрез една или повече от следните мерки:

1. увеличаване на бетонното покритие за армировката;

2. използване на бетон с повишена огнеустойчивост;

3. пасивни мерки за защита на конструкцията при пожар (защитни покрития).

(3) Изискващата се огнеустойчивост се документира в част "Пожарна безопасност" на инвестиционния проект.

(4) Основните конструктивни елементи се проектират за специфичен товар от пожар, който се определя в зависимост от температурно-времевата крива, дадени в глава единадесета от тази наредба.

Чл. 189. (1) В пътните тунели се отчита повишената агресивност на атмосферата, която способства за ускоряване на корозията.

(2) Локално много висока корозия може да възникне в резултат на:

1. пряко корозионно въздействие;

2. отлагане на вредни вещества (например замърсяване);

3. натрупване на сол върху стените на тунела, в зоната на тротоарите (проникване и изпаряване на подземните води);

4. образуване на конденз.

Чл. 190. (1) В зависимост от етапа на проектиране и приетия изчислителен модел натоварванията може да се прилагат като външни за тунелната конструкция. В този случай изчисленията за определяне на усилията и напреженията в нейните елементи се извършват с изчислителни стойности на товарите.

(2) Изчислителните стойности на постоянните товари, характерни за тунелни конструкции, се определят при частни коефициенти за въздействие (коефициенти за натоварване) съгласно приложение № 9.

Чл. 191. Елементи на тунелната конструкция, които са с временно действие (например елементи на укрепването), се изчисляват и оразмеряват с нормативни стойности на въздействията.

Чл. 192. (1) Моделът на конструкцията съдържа цялата система "тунелна конструкция - масив", включително и елементите, предвидени за укрепване и заздравяване на масива. За целите на конструктивния анализ моделът трябва да обединява и отчита въздействията, геометрията на съоръжението, характеристиките на конструкцията и масива, технологията и етапите на строителство. Моделът трябва да е подходящ за оценка поведението на системата "тунелна конструкция - масив" при всички възможни оразмерителни случаи.

(2) В зависимост от оразмерителния случай различни модели на тунелната конструкция и на масива може да бъдат меродавни за конструктивния анализ.

(3) Взаимодействието между облицовката и околния масив се разглежда чрез подходящ модел, отчитащ наличието на елементи или пластове, които могат да редуцират или елиминират напълно триенето и/или тангенциалните усилия между укрепващата конструкция и постоянната облицовка (например листова мембрана).

Чл. 193. (1) За целите на конструктивния анализ поведението на съоръжението може да се разглежда с опростен модел, както следва:

1. сложното деформирано състояние се представя чрез опростена връзка за напрежения-деформации;

2. сложни процеси на разрушаване се представят с прости модели на разрушение;

3. зависимите от времето и напрегнатото състояние характеристики на конструктивните елементи и масива се представят чрез подходящо подбрани представителни характеристики с постоянна стойност;

4. тримерното поведение на конструкцията се заменя с двумерен модел (равнинно деформирано състояние).

(2) Допустимостта на приеманията в опростения модел се проверява и потвърждава.

Чл. 194. (1) Приетият изчислителен модел описва поведението на конструкцията в условията на съответното гранично състояние с достатъчна надеждност.

(2) В случай на опростени изчислителни модели се гарантира решение в полза на сигурността.

Чл. 195. (1) При изследване на тримерни конструкции чрез двумерни модели следва да се отчита влиянието на тримерното състояние върху преразпределението на напреженията, по-специално при анализ на измененията в напрегнатото състояние с отчитане етапите на строителство (например поетапно разкриване и укрепване на проектния изкопен профил и т.н.).

(2) В специални случаи методът на изследване и анализ може да се състои от пряка емпирична връзка между измерванията или резултатите от проведени изпитвания и оразмерителните критерии (например методът на конвергенцията) при точно съответствие с условията на разглеждания оразмерителен случай.

Чл. 196. Изборът на изчислителен модел трябва да съответства на оразмерителния случай и на разглежданото гранично състояние. Подходящи са следните изчислителни модели:

1. прътов модел на конструкцията, съдържащ нелинейни еластични (пружинни) опори с еднопосочно действие, които имитират взаимодействието с масива;

2. греда върху еластична основа за анализ на въздействията върху облицовката в случай на плитко заложени подземни съоръжения в земна или слаба скална среда;

3. модел на непрекъснатата среда за анализ на поведението и състоянието на системата "тунел - масив", включително промени на напрежения и деформации в отделните етапи на строителство, определяне на зоните и елементите в гранично състояние, слягания на повърхността, последиците от строителството на тунела за съществуващи съседни съоръжения и сгради;

4. модел на дискретната среда (блоков модел) за анализ на поведението и състоянието на системата "тунел - масив" в условията на скален масив с ясно изразена блокова структура;

5. модел, основаващ се на метода на конвергенцията за анализ на скалното налягане и налягането от набъбване, както и за изследване на зависимостта "укрепваща конструкция - деформации на подземния изкоп - реакция на масива".

Чл. 197. (1) Оразмерителните случаи включват всички предвидими състояния, които могат да възникнат по време на строителството и експлоатацията на съоръжението.

(2) При определяне на оразмерителните случаи се отчитат следните особености, характерни за тунелните конструкции:

1. най-общо оразмерителните случаи се дефинират като строителен и експлоатационен;

2. строителният случай обхваща възможно най-неблагоприятните за конструкцията съчетания на въздействията по време на строителството, които се обозначават като "временни" или "строителни";

3. в експлоатационния случай са включени всички възможно най-неблагоприятни за конструкцията съчетания на въздействията през експлоатационния срок, които се обозначават като "постоянни" или "експлоатационни";

4. при съчетания, характерни за периода на строителство, но включващи въздействия с продължителност няколко месеца, трябва да се прецени дали е възможно да бъдат причислени към "експлоатационните" съчетания;

5. стабилитетът на изкопния профил, включително забоя, се проверява за всеки етап на изкопните работи (частично или напълно изкопан профил); необходимото укрепване и предвидените помощни геотехнически мерки се разглеждат в съответното най-неблагоприятно съчетание;

6. геотехнически помощни мерки, които са необходими, за да се гарантира конструктивната сигурност по време на строителството, може да бъдат включени в експлоатационните съчетания, ако на практика имат дълготрайно положително влияние върху носимоспособността на конструкцията през целия срок на експлоатация на съоръжението.

Чл. 198. (1) Оразмеряването на конструкциите се извършва по гранични състояния.

(2) Граничните състояния се класифицират като:

1. крайни гранични състояния (гранични състояния от първа група) - якост (носимоспособност) и устойчивост;

2. експлоатационни гранични състояния (гранични състояния от втора група) - деформации, образуване и отваряне на пукнатини.

Чл. 199. (1) Изчисленията по крайни гранични състояния се провеждат с изчислителни стойности на товарите и/или характеристики на материалите, включително на масива.

(2) Изчисленията по експлоатационни гранични състояния се провеждат с нормативните стойности на товарите и/или характеристики на материалите, включително на масива.

Чл. 200. Условията на работа при оразмеряване на тунелните облицовки се отчитат със следните коефициенти:

1. за неточност при избора на изчислителен модел на облицовката - 0,9;

2. за неточен монтаж при сглобяемите облицовки - 0,9;

3. за понижение на якостта на бетона при облицовка без външна хидроизолация в оводнени участъци - 0,9.

Чл. 201. Изчисленията по крайни гранични състояния за всички тунелни конструкции се провеждат съгласно изискванията на нормативните документи за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

Чл. 202. При определяне на усилията в тунелната облицовка се допуска образуването на пластични стави в следните случаи:

1. при достатъчен еластичен отпор на терена;

2. когато няма подземни води (сух масив) или ако има, облицовката да е защитена от тях със специална хидроизолация;

3. изчислената широчина на пукнатините в облицовката при ставите да не надвишава 0,5 mm.

Чл. 203. При бетонни и стоманобетонни облицовки от водонепропусклив бетон без хидроизолация, изпълнявани във водонаситен масив, не се допуска образуването на пукнатини. В неводонаситен масив и при наличието на специална хидроизолация се допускат пукнатини в облицовката не по-широки от 0,2 mm.

Чл. 204. Проверките по експлоатационни гранични състояния (пукнатини) за тунелните облицовки се извършват, както следва:

1. при сухи вторични облицовки и първични облицовки в неводонаситен масив - съгласно изискванията на нормативните документи (норми) за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции;

2. при еднопластови облицовки, облицовки от водоплътен бетон и първични облицовки под нивото на подземните води в оводнен масив - съгласно изискванията на нормативните документи (норми) за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции за хидротехнически съоръжения.

Чл. 205. При необходимост в зависимост от конкретните условия се извършват проверки на местна и обща устойчивост. Общата устойчивост на съоръжението се гарантира с коефициент на сигурност не по-малък от 1,20.

Чл. 206. Допуска се след мотивирана обосновка конструкциите да се проектират:

1. с помощта на експериментални модели и изпитвания;

2. чрез комбиниране на изчисления и изпитвания, като при това се гарантира изискващата се надеждност.

Чл. 207. За всяка конструкция са необходими проверки на изпълнението и мерки за мониторинг, които да гарантират конструктивната й сигурност и експлоатационна годност по време на строителството и експлоатацията.

Чл. 208. В програмата за мониторинг и проверка се включват тунелната конструкция, околният масив и разположените в зоната на влияние съществуващи конструкции и съоръжения.

Чл. 209. (1) Мерките за мониторинг включват най-малко:

1. проверка на напрегнатото и деформирано състояние и на устойчивостта на конструкцията и вместващия масив;

2. определяне на влиянието върху съществуващи в близост сгради и съоръжения.

(2) Мониторингът на съоръжението обхваща:

1. измерване на премествания (или деформации) - конвергенция на тунелния профил;

2. измервания на напрежения и сили - за елементи на укрепването и облицовката;

3. слягания на повърхността - при плитко заложени тунели.

Чл. 210. (1) Чрез сравнение на резултатите от мониторинга с проектните стойности на наблюдаваните параметри се установява:

1. коректността на приетите в проекта предпоставки относно граничните условия, характеристиките на масива и елементите на тунелната конструкция;

2. съответствието на приетия метод на строителство (в т.ч. метод на прокопаване);

3. съответствието на приетата с проекта укрепваща конструкция и облицовка;

4. необходимостта от адаптиране на проекта.

(2) Изискванията към елементите на системата и програмата за мониторинг се описват и задават в техническото задание към проекта.

Чл. 211. В проекта на всяка система за проветряване на пътен тунел се анализират два основни (базови) сценария:

1. вентилация при нормална експлоатация за разреждане на отработените (ауспухните) газове и други примеси на въздуха до допустимите норми за неговото замърсяване;

2. аварийна вентилация (в случай на пожар или друг непожарен инцидент), която осигурява безопасността, евакуацията и ликвидирането на аварията.

Чл. 212. Вентилацията при нормална експлоатация на пътния тунел трябва да осигурява:

1. достатъчно чист въздух за дишане за водачите и пасажерите в превозните средства, както и на персонала при изпълнение на дейности по поддръжката на тунела;

2. добра видимост през въздуха в тунела, който е замърсен с отработени газове и прах, и контрол на концентрацията им в безопасни норми (раздел ІІ на тази глава);

3. избягване на недопустими емисии на вредни вещества в околната среда от отвеждания от тунела изходящ въздух.

Чл. 213. Вентилацията при пожар и други извънредни ситуации в тунела осигурява:

1. защита на евакуационните маршрути чрез намаляване на въздействието на дима и топлината върху тях и около аварийните изходи от тунела; основната цел е да се гарантира самоспасяване (самостоятелна евакуация) на участниците в движението по съществуващите евакуационни пътища;

2. обездимяване на тунела след завършване на спасяването на хората;

3. условия за работа на спасителните екипи;

4. намаляване на въздействието на отделените замърсявания (газове, дим и пари) при непожарни инциденти върху евакуационните маршрути и пълна дегазация на тунела след евакуация на хората.

Чл. 214. Подходящата вентилационна система (схема на проветряване, вентилационна мрежа и вентилаторни уредби) и нейното оразмеряване се определят въз основа на вариантни оптимизационни изчисления по методическите указания, дадени в приложение № 10.

Чл. 215. Част "Вентилация" на инвестиционния проект на пътния тунел съдържа:

1. общо описание на тунелната вентилационна система - вентилационна мрежа, вентилаторни уредби и вентилатори, очакван бутален ефект и метеорологични условия при порталите;

2. таблици, представящи разположението на групите вентилатори и процедури за тяхното превключване;

3. осигуреност на резервно електрозахранване при авария (с генератор или UPS);

4. програмируема система за автоматично управление на вентилацията по контролиран параметър;

5. възможности за ръчно и дистанционно управление на вентилацията;

6. датчици за газ, видимост и скорост на въздуха - разположение в тунела;

7. таблица с експлоатационните и праговите нива на CO, NO_х и видимостта;

8. метеорологични станции - разположение и контролирани елементи;

9. вентилационен план при нормална експлоатация;

10. пожарни сценарии на проектни пожари със съответстващите им вентилационни маневри (аварийни вентилационни режими) и евакуационни маршрути на участниците в движението.

Чл. 216. Дебитът на входящ в пътния тунел въздух се оразмерява така, че при всяко състояние на транспортния поток (колонно движение, задръстване, максимална интензивност на движението) да няма въздействие върху участниците в движението, което да застрашава тяхното здраве, и да са изпълнени изискванията по отношение на ясната видимост и миризмата. При състояния на транспортния поток, които настъпват по-рядко (минимален трафик), изискванията може да бъдат занижени.

Чл. 217. (1) Проектните изчисления на вентилацията се основават на емисиите на отделени газове и прах. Съществува несигурност при количественото определяне на емисиите на прахови частици (PM) от вдигането на отложения прах и абразивното износване на гумите.

(2) В проекта за вентилация трябва да се взема предвид всеки възможен (прогнозируем) трафик, дефиниран от проектанта на тунела.

Чл. 218. При извършване на работи в пътния тунел, без той да се затваря за движение, са в сила стойностите на максималните концентрации на работното място (краткотрайни и продължителни) в съответствие с продължителността на престоя.

Чл. 219. Основните параметри на движението, които трябва да се вземат под внимание в проекта за вентилация на пътния тунел, са, както следва:

1. еднопосочното или двупосочното движение на превозните средства;

2. автомобилният парк, преминаващ през тунела;

3. единици пътнически автомобили (PCU - Passenger Car Unit);

4. плътността на трафика (D);

5. годината, за която се проектира вентилацията;

6. забавеното движение и спреният трафик;

7. скорост на трафика (V);

8. пикът на трафика (рс/km).

Чл. 220. (1) Еднопосочното или двупосочното движение на превозните средства оказва влияние върху необходимия вентилационен дебит чрез големината на емисията на изгорелите газове. При ремонт на едната тръба движението в другата обикновено става двупосочно, като вентилацията трябва да осигури безопасна атмосфера в този случай на нарастване на интензивността на двупосочния трафик.

(2) Автомобилният парк, преминаващ през тунела, се разделя в следните групи:

1. леки пътнически автомобили (PC);

2. лекотоварни превозни средства (LDV), и

3. тежкотоварни превозни средства (HGV).

Чл. 221. (1) Броят на товарните автомобили се дава като процент от общия обем на трафика. В допълнение автомобилният парк може да варира по възраст в зависимост от категорията на пътя.

(2) Леките пътнически автомобили (с бензинови или дизелови двигатели) отделят емисии на изгорели (от ауспуха) газове и сажди в стойности със значими различия.

(3) Лекотоварните превозни средства обикновено са с маса до 3,5 t. При възможност този автомобилен клас се разглежда отделно.

(4) Броят на тежкотоварните превозни средства (в т.ч. камиони и автобуси), и по-конкретно на задвижваните с дизелови двигатели, трябва да е известен при изчисляване на емисиите. Често тези данни са дадени като среден процент от общия поток на трафика, но при пик на трафика тази стойност е доста висока. Данните за емисиите, дадени в приложение № 10, са средни за камион - лекотоварни камиони до 15 t и полуремаркета до 32 t. Товарни автомобили може да бъдат единични камиони, товарен автомобил, ремарке, камиони с шарнирна рама/полуремаркета и автобуси.

Чл. 222. Превозните средства (единици пътнически автомобили PCU - Passenger Car Unit) се различават значително по размер и форма. "PC" представя един лек автомобил, който се използва за определяне на максималния брой на превозните средства, които могат да бъдат в пътния тунел през едно и също време. Един лек автомобил отговаря на един PCU (1PC = PCU). Конвертирането на камион или автобус в PCU се извършва, като се приравнява на два пътнически автомобила в колонен трафик и на 3 леки автомобила (1 камион или автобус = 2 до 3 PCU) в бавно движещ се затруднен трафик, включително и при изкачване на наклони.

Чл. 223. Плътността на трафика (D), дефинирана като брой на превозните средства на единица дължина (обикновено километър) от пътния тунел в даден период от денонощието, е ключов параметър за проектиране на вентилацията, който за вентилационния проект трябва да отчете честотата на задръстванията и на забавеното (затруднено) движение, включително през пикови периоди или при малка плътност на трафика, които обикновено налагат допълнителни изисквания към вентилационния дебит за проветряване на тунела. Еквивалентната плътност на трафика в една лента D_e се определя по формулата:

където "а" е процентът на HGV в общия трафик.

С тази формула се изчислява еквивалентната плътност по данните в табл. 6, като се знае процентът "а" на HGV в трафика.

Чл. 224. Максималният трафик може да се очаква около 10 години след въвеждане на пътния тунел в експлоатация или по-късно. В проекта за вентилация се отчита както началният период на експлоатация, така и периодът на максимален трафик. Последният вариант се съобразява с очакваната промяна на вида на транспортните средства (например хибридни) и с изменението на нормите за емисии в бъдещи периоди.

Чл. 225. Забавеното движение с ориентировъчна скорост около 10 km/h и спреният трафик (0 km/h) обикновено определят доминиращите изисквания към капацитета на вентилацията. В по-дълги тунели може да се получат неприемливо големи габарити на вентилаторите, което налага предвиждане на система за контрол и управление на трафика.

Чл. 226. Скоростта на трафика (V) обикновено е нормативно ограничена до максимално допустима стойност. Скоростта на тежкотоварните камиони в зависимост от наклона е показана в табл. 7. Високите стойности при всеки наклон са за нови камиони, а ниските - за по-стари. Скоростта на лекотоварните превозни средства може също да бъде повлияна от положителните наклони (изкачване).

Таблица 7

Чл. 227. (1) Средните пикови стойности на трафика (pc/km) - максималната пропускателна способност на една пътна лента при средна скорост около 60 km/h в зависимост от положението на тунела (извънградски или градски), са дадени в табл. 7а. В тежко натоварените градски тунели стойностите на пика и на потока на трафика може да бъдат с 10 - 20 % по-високи. В пиковия период през тунела обикновено преминават около 10 % от денонощния трафик. Пикът на трафика се определя за тридесетте най-натоварени часа в годината.

(2) При преизчисляване на обема на трафика в единица пътнически (леки) автомобили в колонен трафик се използва съотношението: един тежкотоварен автомобил е еквивалентен на два леки автомобила (1HGV = 2PCU).

Таблица 7а

Чл. 228. Като критерии за качеството на въздуха в пътния тунел се използват концентрациите на въглероден оксид (CO), на азотни оксиди (NO_x) и влошаването на видимостта в тунела от витаещи фини твърди частици (дизелови сажди и отпадък от триенето на автомобилните гуми) във въздуха.

Чл. 229. Емисиите на CO от превозните средства с катализатор по правило са меродавни едва при надморски височини над 800 m (табл. 1 - 3 на приложение № 10). При по-ниско разположени пътни тунели вентилацията на тунела се определя основно в зависимост от влошаването на видимостта. Изключения могат да представляват пътни тунели, в които има опасност от задръствания.

Чл. 230. Базата за изчисляване на емисиите от леките и тежкотоварните автомобили и изчислителната процедура за определяне на необходимото количество входящ въздух са дадени в т. 3 на приложение № 10.

Чл. 231. Количеството подаван въздух, което осигурява вентилационната система при различните видове трафик и експлоатационни състояния, се определя въз основа на граничните стойности за допустимите концентрации на СО, NO_x и за влошаване на видимостта, дадени в табл. 8 и 8а. Отделените азотни оксиди (NO_x) първоначално са основно NO, които впоследствие се окисляват до NO₂, който е вреден за здравето газ. Присъстват основно в отделяните от дизелови двигатели ауспухни газове.

Таблица 8

Таблица 8а

Чл. 232. При изчисляване на емисиите на CO, NO_x и влошаването (намаляването) на видимостта в тунела от превозните средства се отчита делът на леките автомобили с бензинови и с дизелови двигатели в транспортния поток (т. 3 на приложение № 10).

Чл. 233. Показателите на намаляване на видимостта (коефициент на екстинкция K_e и пропускане S) се определят по зависимости (т. 3 на приложение № 10).

Чл. 234. Коефициентите на екстинкция, които се използват при проектиране на вентилационната система, означават:

1. K_е = 0,003 m^-1 - въздухът в тунела е чист (видимост до няколкостотин метра);

2. K_е = 0,007 m^-1 - достигната е степен на недостатъчна видимост на въздуха;

3. K_е = 0,009 m^-1 - атмосферата в тунела се доближава до мъглива;

4. K_е =0,012 m^-1 е праговата стойност (некомфортна по видимост среда), която не трябва да бъде превишавана при функциониране на тунела.

Чл. 235. Пътният тунел се затваря за движение, когато концентрацията на CO превиши 200 ppm (229 mg/m³) или коефициентът на екстинкция K_е надвиши 12,10 m, т.е. стойността на пропускане на светлината е под 30 % (S < 30 %).

Чл. 236. Вентилационната система на пътния тунел е предназначена да осигури задоволително качество на въздуха в тръбите, напречните връзки и защитените евакуационни маршрути. Вентилационната система трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е аеродинамично устойчива;

2. да осигурява безопасна въздушна среда вътре в тунела и в околността;

3. да управлява разпространението на дима в случай на пожар;

4. да позволява лесен контрол, поддръжка и почистване от оторизирания персонал.

Чл. 237. Проектните параметри на вентилационната система се определят от:

1. дължината, наклона, напречното сечение и общата конфигурация на тунела;

2. местоположението на тунела, общото въздействие върху околната среда, екологични съображения относно порталите и изходите на шахтите;

3. прогнозните условия на движение - брой ленти, еднопосочно или двупосочно движение, интензивност, скорост и състав на трафика, превоз на опасни товари;

4. причините и честотата на задръстванията в тунела, в т.ч. изисквания за работа срещу потока на движение на трафика по време на ремонти;

5. нивата на автомобилните емисии;

6. енергийната ефективност на системата при нормална експлоатация, с регулиране в зависимост от трафика и отделянето на вредности;

7. пожарите и тяхната проектна мощност;

8. непожарните инциденти с изисквания към вентилацията;

9. гъвкавостта на системата, позволяваща бързо преминаване от режим на нормално проветряване на тунела в авариен вентилационен режим;

10. капиталовите и експлоатационните разходи и възможностите за ремонт на съоръженията и конструкциите.

Чл. 238. Методическите указания за изчисляване на параметрите на вентилационната система са представени в приложение № 10.

Чл. 239. Вентилационните системи са: надлъжна (естествена и механична), напречна и комбинация от двете, наречена "полунапречна".

Чл. 240. (1) Процесът на проектиране на проветряване на пътен тунел изисква вариантни решения за постигане на изискванията при нормална експлоатация и аварийни вентилационни режими, включително с промяна на вентилационните системи. Първият (начален) проектен вариант на вентилационната система за проветряване при нормална експлоатация може да бъде избран по проектните параметри в табл. 9.

Таблица 9

(2) За по-дълги тунели от тези в табл. 9 след оценка на риска и отчитане на конкретните условия се препоръчват напречна вентилационна система или комбинирани системи.

(3) Вариантите на топологията на вентилационната мрежа, вентилаторите и вентилаторните уредби и тяхното управление трябва да удовлетворят изискванията на тази наредба, включително за аварийна вентилация. За начално моделиране на аварийните вентилационни режими се ползват данните в табл. 13, 14 и 15.

Чл. 241. Въздухът в тунела се движи под влиянието на естествено генерирани фактори (разлика в температурите и налягането между двата портала на тунела) и от буталното действие на преминаващите превозни средства (приложение № 10). За да възникне движение на въздуха, тези сили трябва да преодолеят линейното съпротивление по стените на тунела и челното съпротивление на автомобилите в него. Естествената вентилация може да създаде значително налягане и скорости на въздуха вътре в тунела, които следва да се вземат предвид в проекта на механичните вентилационни системи.

Чл. 242. При постоянен естествен въздушен поток по посока на трафика концентрацията на емисиите на изгорели газове се повишава от входа до максимална стойност близо до изходния портал. Ако въздухът в тунела смени посоката си, концентрацията на изгорелите газове може да достигне максималната си стойност в средата на тунела (фиг. 5).

Фиг. 5

Чл. 243. На естествената вентилация не може да се разчита за предотвратяване натрупването на газове, замъгляване и замърсяването на въздуха в пътния тунел по време на безветрие, неблагоприятен вятър или бавен трафик. При пътни тунели без механична вентилация се планират мерки, чрез които при неблагоприятни условия на замърсяване да не се допуска навлизане на още автомобили в тунела и да се изиска от водачите на спрелите в тунела автомобили да изключат двигателите.

Чл. 244. Естествена (без механична) вентилация на тунел се допуска за тунели с еднопосочно движение до 500 m и с двупосочно движение до 400 m. Отсъствие на аварийна механична вентилация за естествено проветрявани тунели следва да се обоснове с оценка на риска, основана на анализ на конкретни за дадения тунел параметри - наклон, метеорологични условия, трафик, превозвани товари, проектни пожари, евакуация и други особености на конкретния тунел.

Чл. 245. Въздухът постъпва през единия портал, преминава по дължината на тунела и излиза през другия портал, насочван от вентилационна инсталация. При нормална експлоатация средната скорост на въздушния поток в тунела не трябва да надвишава:

1. при двупосочно движение 8 m/s;

2. при еднопосочно движение 10 m/s.

Чл. 246. Степента на замърсяване при надлъжен вентилационен поток се повишава постепенно по протежение на тунела, достигайки максимум на изхода (фиг. 5а). Замърсеният въздух се изпуска директно през тунелния портал.

Фиг. 5а

Чл. 247. Механичната надлъжна вентилация се осъществява чрез прилагането на няколко вентилационни схеми и комбинации между тях:

1. със струйни вентилатори (фиг. 5б);

Фиг. 5б

2. с главни вентилатори и шахта за отвеждане на замърсения въздух (фиг. 6);

Фиг. 6

3. с главни вентилатори и скоростни дюзи тип Сакардо (Saccardo) на входа (фиг. 7) или около средата на тунела (фиг. 8);

4. с главни и/или струйни вентилатори, дюза Сакардо и шахта за отвеждане на замърсения въздух (фиг. 9).

Фиг. 9

Чл. 248. (1) Струйни вентилатори се монтират за създаване на надлъжен въздушен поток по протежение на пътния тунел. Тази система е подходяща за къси пътни тунели с двупосочно движение и за пътни тунели с еднопосочно движение с дължина до 3 km (фиг. 5б).

(2) Тунелите се делят на вентилационни участъци от разположени на групи струйни вентилатори. При оразмеряването се спазват следните указания:

1. дебитът на вентилаторите в групите да се регулира в зависимост от буталния ефект на транспортните средства и транспортния поток (т. 5.6 на приложение № 10);

2. изпускателният и смукателният отвор на вентилаторите в две съседни серии вентилатори да са на разстояние, по-голямо от 25 m;

3. площта на изпускателните отвори на вентилаторите в една серия да е равна на 30 - 50 % от напречното сечение на зоната на движение на превозните средства;

4. площта на напречното сечение на смукателния отвор на вентилатора да е по-голяма от тази на изпускателния отвор, така че скоростта на засмуквания поток да е по-малка от 10 m/s.

(3) Вентилацията се регулира чрез промяна на броя на действащите вентилатори.

(4) Профилът на пътния тунел оказва влияние върху позиционирането на струйните вентилатори. В пътни тунели с кръгъл или дъгов (сводов) профил вентилаторите се монтират в зоната на свода. При пътни тунели с правоъгълни профили може да е необходима допълнителна конструктивна височина за монтиране на вентилаторите. Когато това не е възможно, вентилаторите се поставят в ниши в стените или тавана, но с известна загуба на ефективност на вентилацията, особено ако се поставят в ъглите. Вентилаторите се позиционират на проектно разстояние от знаци, табели и друго фиксирано оборудване.

Чл. 249. По-дългите пътни тунели (фиг. 6, 8 и 9) може да се разделят на две или повече вентилационно обособени секции с изходящи и входящи шахти. Поддържат се две надлъжни въздушни течения от входа и изхода към мястото на изсмукване. Надлъжна вентилация с изсмукване на вредностите в средата на тунела е подходяща предимно за пътни тунели с двупосочно движение. Смукателната вентилаторна уредба трябва да се оразмери с достатъчно голяма мощност, тъй като за изравняване на надлъжните въздушни течения не могат да се използват допълнителни струйни вентилатори.

Чл. 250. При нормални вентилационни условия в максимално възможна степен се използва естествената надлъжна вентилация, като за кратки периоди се увеличава нейният капацитет с включване на допълнителни вентилатори.

Чл. 251. Полунапречната вентилационна система включва въздухопровод по протежение на пътния тунел, по който се доставя чист въздух (фиг. 10 - нагнетателна схема) или се отвежда замърсеният въздух (фиг. 11 - смукателна схема). Каналът може да е разположен над, под или странично на зоната за движение на превозните средства. През пространството за трафик се осъществява надлъжен поток, който изнася/доставя въздуха или през порталите, или през една или повече шахти.

Чл. 252. Полунапречните системи са ефективни за пътни тунели с еднопосочно движение и с ограничен обем двупосочен трафик. Могат да понесат и промени в сечението на тунела, например кръгла централна част и правоъгълна входна и изходна секция.

Чл. 253. (1) При нагнетателната схема (фиг. 10) замърсеният въздух излиза от тунела навън в атмосферата през порталите. Разпределението на замърсители е относително равномерно в целия тунел, при условие че подаването на чист въздух по протежение на тунела е пропорционално на емисията на вредностите, отделяни на съответното място по дължината на тунела. Това се постига чрез регулиране големината на отворите за чист въздух към пътното пространство.

Фиг. 10

(2) Отворите за подаване на чист въздух се разполагат в близост до пътното платно на равни разстояния от около 20 m. Скоростта на въздушните потоци при нормална експлоатация може да е до 10 m/s, докато в случай на пожар не трябва да надвишава 3 m/s в пожарния участък. Ако възникне пожар в тунела, въздухопроводът за чист въздух не следва да се превръща в смукателен въздухопровод.

Чл. 254. Полунапречната смукателна схема има следния основен недостатък: надлъжното подаване с напречно изсмукване в тръбопровод довежда до подаване на големи количества въздух в зони с малко замърсяване (фиг. 11а). По-малки количества въздух достигат до средата на тунела, където скоростите са малки и съответно концентрациите на изгорели газове са по-големи. Необходими са и технически решения за елиминиране на локалните зони с неподвижен (застоял) въздух и натрупването на замърсители в стръмните участъци.

Чл. 255. Пълната напречна вентилация работи независимо от естествения надлъжен поток - създава се вертикален поток през напречното сечение на пътния тунел от подаващ въздухопровод до изсмукващ въздухопровод, всеки с отделни системи вентилатори (фиг. 12). Съединенията на захранващите и засмукващите въздухопроводи с пътното пространство са разположени по цялата дължина на пътния тунел. Чистият въздух се подава към зоната на движение на превозните средства по вентилационен канал (фиг. 12), а замърсеният въздух се отвежда от зоната на движение на превозните средства по канал, изграден по дължината на тунела.

Фиг. 12

Чл. 256. Системите за напречна вентилация се класифицират като насочени нагоре, хоризонтални или насочени надолу (засмукващи) в зависимост от положението на засмукващите въздухопроводи и нормалната посока на движение на въздуха между тях.

Чл. 257. Насоченият нагоре въздушен поток вследствие на подаване на входящ въздух на ниско ниво и засмукване на високо ниво е най-ефективната схема както за контрол на нормалното замърсяване, така и за контрол на дима при пожари. При пожар димът се изсмуква директно, подпомогнат от неговата плаваемост (фиг. 12а), и така надлъжното разпространение на дима и горещите газове ефективно се ограничава. Плаваемост на дима е възходящата сила, обратна на теглото му, която възниква от температурно намалената му плътност спрямо въздуха, респ. въздушното течение.

Фиг. 12а

Чл. 258. Движението на въздуха в пространството на трафика не налага ограничения върху дължината на пътния тунел. Няма прогресивно натрупващо се замърсяване (фиг. 12а), тъй като замърсяващите въздуха примеси се засмукват близо до източника. Моделът на вентилация не се влияе от посоката на трафика. Управляеми регулиращи решетки позволяват спазване на изискванията за чистота на въздуха чрез промяна на скоростта на течението в сектора, например във вентилационните секции с повишено замърсяване по протежение на наклоните.

Чл. 259. Насочената надолу смукателна вентилация не е подходяща за управление на пожарния дим, тъй като би нарушила подтаванното наслояване (стратификацията) на дима в горния слой с по-студен свеж въздух под него и би издухала дима надолу към евакуиращите се хора.

Чл. 260. Пълната напречна вентилация на теория е идеалната система за дълги пътни тунели с двупосочно движение и за управление и отстраняване на дима. В пътен тунел с кръгла форма на напречното сечение има място за напречна вентилация с канали под нивото на пътя и над габарита на трафика. Капиталните разходи са по-високи в сравнение с полунапречните схеми на проветряване, но тази система позволява диференцирано управление в зависимост от замърсяването. Експлоатационните енергийни разходи се увеличават пропорционално на дължината на въздухопровода. Акумулирането на сажди в засмукващия въздухопровод налага периодичното му почистване.

Чл. 261. Използването на напречна вентилация е икономически изгодно при дълги пътни тунели с кръгла форма на напречното сечение, в които по причини, свързани с емисионната защита, не се допуска замърсеният въздух от тунела да изтича от порталите (входа/изхода).

Чл. 262. Възможни са различни комбинации от трите основни системи (надлъжна, напречна и полунапречна). Подобни схеми се проектират за конкретни условия. Например, един дълъг тунел може да изисква централна секция с напречна или полунапречна вентилация за осигуряване подаването на чист въздух към основна надлъжна вентилационна система. С използване само на една група смукателни вентилатори, т.е. изсмукване при изходящия портал и нагнетяване на чист въздух при входящия портал на тунела, е възможно генериране на надлъжни потоци (течения) с различна скорост в секциите на тунела.

Чл. 263. При всеки избор на система трябва основно да се обръща внимание на най-доброто, по възможност, използване на естественото надлъжно въздушно течение, дължащо се на транспортния поток, както и максималното използване на нормалната механична вентилация за бързото й превключване в авариен режим.

Чл. 264. Ефектът на местните ветрове с преобладаваща посока към портала може да увеличи депресията на вентилаторите. Влияещите фактори са: ориентация на портала по отношение на преобладаващата посока на вятъра, местната топография, близост и размер на околните сгради и структури, геометрични размери на портала, ефект на разделителна стена (ако има такива) за предотвратяване на рециркулация.

Чл. 265. Измерване на метеорологични параметри за спазване на екологичните норми. Част от тези измервания включват измервания за съставяне на роза на ветровете, от която се получава информация за скоростите на вятъра, посока на вятъра през 22^о30" и честота (в %) във всяка от посоките. Проектът на вентилацията следва да отчита като неблагоприятни условия скорости на вятъра, насочени към портала, с честота най-малко 30 дни годишно, които духат в продължение на 30 min.

Чл. 266. Ориентацията, абсолютните и/или относителните коти на порталите влияят върху емисиите на отработен въздух и замърсяването на атмосферата в тунела.

Чл. 267. Емисиите от автомобили, изкачващи наклон (положителен наклон) в тунел, могат да нараснат до няколко пъти над тези за хоризонтален път. Наклоните оказват особено голямо влияние върху емисиите на големи дизелови камиони, превозващи тежки товари (таблици 12 до 16 на приложение № 10). По отрицателни (надолу) наклони емисиите на замърсители обикновено намаляват. Автомобилните двигатели, работещи на големи надморски височини, отделят повече вредности, тъй като ефективността на двигателя намалява с разреждане на въздуха.

Чл. 268. Вентилационните шахти и/или тунелните портали се проектират така, че да минимизират вероятността за рециркулацията за замърсен въздух или пожарен дим обратно през тунела. При анализ на опасността от рециркулация и дисперсия на замърсители следва да се имат предвид местната топография и розата на ветровете.

Чл. 269. Когато се използват вентилационни шахти и изпускателната шахта е разположена в съседство с подаващата въздух, тяхното разположение също следва да се проектира така, че да се избягва рециркулация. Това правило е валидно и за проветряване през една секционирана шахта. Традиционно изпускателната шахта се издига над терена за вертикално изпускане нагоре, тъй като замърсеният от автомобилите въздух и пожарният дим до охлаждането им са по-леки (плаваеми) от околния въздух. Входът на шахтата за чист въздух се позиционира близо до нивото на терена и е конструиран така, че чистият въздух да се засмуква хоризонтално.

Чл. 270. Напорът на надлъжната вентилация трябва да преодолее челното съпротивление на автомобилите, повишено от ефекта на задръстване в тунела, насочените срещу портала ветрове, топлинния ефект на комините и шахтите, линейните съпротивления между стената на тунела и въздушното течение, местни съпротивления (т. 5 на приложение № 10). Полунапречните вентилационни системи при двупосочен трафик трябва да преодоляват зоната на надналягане между приближаващи се камиони.

Чл. 271. При надлъжна вентилация замърсеният въздух се изпуска в атмосферата през изходните портали.

Чл. 272. Необходимостта от изграждане на вентилационни шахти, пречиствателни съоръжения и др. за отделянето на вредностите в околната среда се определя в проекта. Допустимите концентрации на вредности в атмосферния въздух трябва да са в съответствие с действащите екологични норми, като същите не се отнасят за емисиите от аварийна вентилация през етап 1 и етап 2 на развитие на пожар в тунела.

Чл. 273. Оценяването на разпространението на отделените в пътния тунел вредности извън него се извърша въз основа на предварителни метеорологични измервания и наблюдения на планираните входове и изходи (портали) за характеризиране на метеорологичните условия. Тези измервания включват: скорост и посока на вятъра, температура, относителна влажност, барометрично налягане, атмосферна стабилност и се извършват през студения и топлия период на годината. С вентилационната система се постигат целите на вентилацията при следните метеорологични условия:

1. атмосферно налягане:

а) 95-перцентил от разликата между атмосферното налягане между порталите на тунела,

и

б) 95-перцентила от максималната скорост на вятъра по посоката на портала на тунела, измерена на 10 m над земята и приблизително на 300 m от портала, в зависимост от това, коя скорост е по-висока;

2. температура и температурен градиент:

а) 5-перцентил и 95-перцентил от околните температури T_a,5 a T_a,95;

б) (прогнозните) температури вътре в тунела през зимата Ti,w и лятото Tj,s.

Чл. 274. Проектирането на вентилацията се извършва въз основа на съответните метеорологични данни и годишното средно атмосферно налягане Р0, местната топография, вида, както и положението и конструкцията на порталите. Като допълнение следва да се предвидят и постоянни или регулярни измервания на концентрацията при тунелните портали при нормална експлоатация и при аварии.

Чл. 275. Препоръчва се извършване на натурни измервания или моделни изследвания за определяне на действително отделяните вредности в пътния тунел, както и анализ на данните от мониторинга на въздушната среда в тунела през периода на експлоатация.

Чл. 276. Вентилационната система и нейната експлоатация се избират в зависимост от проведените резултати от изследванията на емисиите и от необходимостта за ограничаване отделянето на отработения въздух от тунела през входа/изхода.

Чл. 277. (1) За ограничаване на емисиите от порталите се предвиждат смукателни вентилационни шахти, които се разполагат близо до порталите или в междинни места по протежение на тунела в зависимост от възприетата вентилационна схема за проветряване на тунела.

(2) Местоположението на вентилационните шахти се определя от вида на вентилационната система - надлъжна, полунапречна, изцяло напречна или хибридна.

(3) Дифузорите на вентилаторите на вентилационните шахти се ориентират вертикално с оглед диспергирането (разсейването) на емисиите на по-голяма височина, разстояние и в по-голям обем.

Чл. 278. Вентилаторните уредби, разположението на вентилаторите, вентилационните инсталации и шахтите се проектират така, че шумът от вентилаторите да отговаря на нормативните изисквания.

Чл. 279. Пожарът в тунел е подземен и включва запалвания в тунела, както и извън тунела, продуктите от горене на които могат да попаднат във вътрешността на тунела.

Чл. 280. Оразмеряване на вентилаторната уредба и на капацитета й за осигуряване на аварийните вентилационни режими на проветряване се извършва чрез моделиране и анализ на поведението на т.нар. "проектни пожари". В тези аварийни режими изчисленията се извършват с оглед осигуряване на безопасността и евакуацията на хората от тунела.

Чл. 281. "Проектният пожар" се задава със следните променливи във времето величини:

1. параметри на пожара: топлинна мощност, дължина на пламъка, скорост на въздуха, топлопренос (радиационен и конвективен), изменение на температури;

2. критична скорост на въздуха, за да се предотврати обратното разпространение на дима (отнася се преди всичко за надлъжно проветрявани тунели) - т. 6 на приложение № 10;

3. дебит на продуктите на горенето, на дима и на токсичните компоненти;

4. време за настъпване на ключови събития - разпространяване на пожара към следващото превозно средство или запалване на други материали.

Чл. 282. (1) Рискът при пожар в тунел се оценява на основата на представителни статистически данни за честотата на пожарите в пътни тунели и на моделиране на последиците от всеки проектен пожар. Развитието на проектния пожар и на последиците от него представлява сценарият на пожара.

(2) Всеки сценарий на проектен пожар в тунел е уникално съчетание на събития и е резултат на определен набор от обстоятелства, свързани с пасивните и активните мерки за пожарна защита. Сценарият на проектен пожар се дефинира с отчитане на следните фактори:

1. геометрия на тунела (сечения, наклони, връзки между тръбите, евакуационни и сервизни галерии);

2. вид, големина, размер и местоположение на източника на запалване;

3. вид на горивото в превозното средство (PC);

4. пълнота на зареждане с гориво и неговото разпределение в конструкцията на PC;

5. вид на пожара;

6. скорост на разгаряне и време за разгаряне на пожара;

7. максимална топлинна мощност (HRR) на пожара (табл. 10);

8. вентилационна схема на проветряване на тунела и проектен режим за нормална и аварийна вентилация;

9. външни метеорологични условия на входа и изхода на тунела;

10. пожароизвестяване - ръчно и автоматично;

11. пожарогасителни инсталации (вид, разпределение), противопожарно водоснабдяване, пенообразувател и първични средства за пожарогасене;

12. човешки действия (намеса) за гасенето на пожара и управление на вентилацията.

Таблица 10

Чл. 283. В аварийната пожарна вентилация се различават два функционални и режимни етапа:

1. етап 1 - обхваща първите 15 min след възникване на пожара; най-важно през този начален период е "самоспасяване" и евакуация на хората от тунела; в тунели с дължина, по-голяма от дадена стойност (табл. 11 и 12), бягащите от пожара хора трябва да бъдат предпазени чрез вентилационно-технически мерки от въздействието на дима - токсични газове, намалена видимост и висока температура; в този случай действието на вентилационната система се управлява автоматично, за да се осигури бързина на реакцията;

2. етап 2 - вентилацията подпомага гасенето на пожара чрез ефективно изсмукване на дима от зоната за движение на превозните средства или чрез едностранно отвеждане на дима от мястото на пожара; управлението на вентилацията в етап 2 се съгласува със спасителния екип, извършващ гасенето на пожара.

Таблица 11

Таблица 12

Чл. 284. По време на евакуация (етап 1) се допуска максимална температура на въздуха до 80 °С за по-малко от 15 min и топлинна радиация от 2,5 kW/m². През етап 2 ограничението е 5 kW/m² за максимум 30 min - безопасно за пожарникар с апарат за дихателна защита.

Чл. 285. При задимяване на тунела за устойчиво придвижване при ходене (евакуация) пеша е необходима видимост от 8 m, а за разчитане на знаците и табелите - 16 m. В задимена среда нормалната скорост на придвижване се забавя до 1,0 - 0,5 m/s в сравнение със скоростта в незадимена среда от 1,5 m/s.

Чл. 286. Пожар в тунел може да причини задръстване или блокиране на пътните платна както вътре в тунела, така и на подходите към него, с което да се забави времето за достъп на противопожарните автомобили до пожарния участък в тунела.

Чл. 287. Не се допуска обратно разпространение на дима по посока на подстъпа на гасящите към пожара. Необходимият вентилационен дебит за етап 2 е по-голям от приетия за етап 1. Определя се чрез увеличаване на проектното пожарно натоварване. Съществува възможност и за използване на допълнителна мобилна вентилаторна уредба за нагнетяване на чист въздух от страната на подстъпа на гасящите пожара, за което трябва да бъде предвидена възможност за аварийно електрическо захранване на уредбата около порталите.

Чл. 288. За база на оразмеряването на вентилацията при пожар се приема пожар на лек автомобил. Отделената от пожар на разлив на горима течност топлина зависи от размера на разлива. Общата топлина, отделена от пожара, се изчислява с ефективната топлина от изгаряне на бензин - 43,7 mJ/kg, при плътност на горивото около 740 kg/m³.

Чл. 289. Проектът на вентилацията трябва да докаже, че вентилационната система ще постигне целите на вентилацията за всички местоположения на пожара. Трябва да са анализирани достатъчен брой сценарии, като за всеки типичен сценарий са предвидени съответни аварийни вентилационни режими.

Чл. 290. В табл. 13 са дадени параметрите на "проектен пожар" (максимална мощност, дебит на дима) в зависимост от трафика на леки автомобили. Мощността на пожара, записана в колона 2 на табл. 13, е тази, по която се оразмерява вентилацията. При големи разливи интензивността на горене се ограничава по-скоро от притока на въздух към пожара, отколкото от притока на гориво в него.

Таблица 13

Забележка: Общият брой на автомобилите в първата колона на табл. 10 се получава чрез привеждане на товарните автомобили и автобуси към PCU.

Чл. 291. (1) Скоростта на изтичане/разливане, необходима за достигане до максимална интензивност на пожара 100 MW, е по-висока, когато тунелът има ефективна дренажна система. Тази система може да съкрати продължителността на пожара, но не може да намали неговата максимална мощност.

(2) Мощността по ал. 1 се достига или надвишава само за кратък период от развитието на пожара във времето, като стойността й е най-малко 30 MW.

Чл. 292. (1) В тунели с по-голяма интензивност на движението се отчита възможността един пожар да обхване няколко превозни средства, при което могат да се явят по-големи мощности, показани в табл. 10.

(2) Дебитът на изтичане на горивото от увредена цистерна не е прогнозируем със задоволителна точност, но може да се приеме, че намаленият достъп на въздух в тунела ще ограничи мощността (интензивността) на пожара до 100 MW.

Чл. 293. Пожари, в които няма разлив на бензин, също могат да достигнат висока мощност. Например запалване на натоварено до пълен капацитет тежкотоварно превозно средство може да достигне мощност 100 MW, но ще бъде необходимо повече време за разгаряне (фиг. 13) до достигане на максималната топлинна мощност HRRmax на пожара.

Фиг. 13. Стадии на развитие на пожар

Чл. 294. Мощността на проектния пожар за оразмеряване на аварийната вентилация не е задължително да съответства на пожарното натоварване и топлинното развитие за проектиране на огнеустойчивостта на конструкцията на тунела. Пожарната "време-температурна" крива се използва в анализа на огнеустойчивостта на бетонови конструкции.

Чл. 295. Динамиката на пожара има съществено значение за проектирането на аварийния вентилационен режим, пожароизвестяването и пожарогасенето в тунела. Тя се описва с времето за разгаряне tg до достигане на стационарно горене с максимална мощност tmax и на затихване td, свързани с пожарното натоварване на проектния пожар, както е показано в табл. 11. С данните от табл. 11 развитието на пожара се описва линейно във всеки стадий.

Чл. 296. (1) Аварийната вентилация (пожарна и непожарна) използва максимално вентилационната система за нормален режим на експлоатация. При авария режимът на вентилационната система отчита влиянието както на естествената, така и на пожарната тяга (т. 5 на приложение № 10).

(2) В случай на пожар концепцията за аварийната вентилация зависи основно от дължината на тунела.

(3) В късите пътни тунели до 400 m, които се проветряват под влияние на естествената тяга, вентилацията в случай на пожар (табл. 12 и 14) зависи от влиянието на топлинната тяга.

(4) При по-дълги пътни тунели димните газове се изсмукват от отвори в тавана от ограничен надлъжен участък или се отвеждат едностранно от мястото на пожара.

(5) Надлъжната вентилация може да се използва за въздействие върху скоростта на въздушния поток. През периода на евакуация (етап 1) надлъжната скорост не трябва да превишава 11 m/s за безопасното движение на хората.

(6) Вентилаторите трябва да са реверсивни, така че при противоположна посока на потока спрямо димните газове димът да се изтегля към най-близкия изход.

(7) При едностранно отвеждане на дима в по-дълги пътни тунели разпространението на дима в зоната на движение на пътните превозни средства трябва да се ограничи чрез точково (локално) изсмукване.

(8) При пътни тунели с дължина между 600 и 1200 m се извършва анализ на риска съгласно глава трета, за да се предложат подходящи мероприятия при пожар.

Чл. 297. Видът на аварийната пожарна вентилация се избира въз основа на параметрите, дадени в табл. 12, 14 и 15.

Таблица 14

Таблица 15

Чл. 298. При разположени близко до повърхността пътни тунели вместо подземен смукателен канал за дима с управляеми смукателни отвори са допустими и отделни станции за обездимяване, разположени на равномерни разстояния на повърхността, аналогично на смукателните отвори.

Чл. 299. При пожар се изсмуква димът

в областта на тавана на пътния тунел, като се прилагат две принципни вентилационни схеми:

1. точково изсмукване - от един цял надлъжен участък (секция) от едно място;

2. изсмукване през междинен таван (вентилационен канал в тавана) с отделни управляеми смукателни клапи на разстояния от 50 до 100 m; минималното разстояние между портала и следващия смукателен отвор е 200 m; зоната над пожара (под тавана) се простира на дължина от 200 до 300 m в зависимост от надлъжната скорост на въздушното течение в тунела.

Чл. 300. Вентилационният канал и смукателните клапи се проектират при спазване на следните изисквания:

1. каналът да е проходим с минимална височина 1,9 m;

2. скоростта на протичане на въздушния поток в смукателния отвор да не надвишава 15 - 20 m/s;

3. смукателните клапи да имат ефективно напречно сечение между 2 и 5 m² в зависимост от обемния дебит, който трябва да се засмуче, и разстоянието между съседните клапи;

4. вентилационните клапи да се управляват поотделно и групово;

5. смукателните клапи да са с достатъчна плътност (например клас Е600) при затваряне.

Чл. 301. При локално (точково) изнасяне на димните газове необходимият дебит на изсмуквания от тунела въздух е равен на сумата на надлъжните потоци преди и след мястото на изсмукване. Ограничаване на разпространението на дима в зоната на движение на пътните превозни средства се осъществява при спазване на следните изисквания за скоростта на въздушното течение:

1. при пътен тунел с еднопосочно движение, в който след мястото на пожара движението

се извършва свободно (колонно):

а) пред и до смукателната зона u = u_cr съгласно табл. 16;

б) след смукателната зона u = 0 m/s;

2. при пътен тунел с двупосочно движение или с еднопосочно движение, с непрекъснато спиране и тръгване - преди и след смукателната зона u = 1,5 m/s.

Таблица 16

Чл. 302. Наслояването на дима не е идеално, особено при надлъжен въздушен поток, поради което при изсмукването от зоната на движение на пътните превозни средства се поема смес от дим и въздух. Необходимата производителност на смукателната система е значително по-голяма от отделяния от пожара дим, определен по данните в табл. 13.

Чл. 303. Необходимото количество въздух Q_ex, което трябва да бъде изсмукано от тунела, се изчислява по формулата:

Q_ex > 1,5 x Q_fg, (5)

където:

Q_fg е дебитът на дима от пожара, m³/s, съгласно табл. 9;

Q_ex - изсмукваният дебит, m³/s.

Чл. 304. Когато към момента на включване на системата за изсмукване на дима се очаква надлъжен въздушен поток в пътния тунел със скорост U, която е по-голяма от критичната скорост (U_cr), трябва да се провери по формулата:

U . S_t > 1,5 . Q_fg, (6)

където:

S_t е площта на светлото напречно сечение на тунела, m²;

U - средната скорост на надлъжния въздушен поток в тунела, m/s.

Когато формула (6) е в сила, засмукваният дебит се определя по формулата:

Q_ex = U . S_t (7)

В противен случай, когато U < U_cr, необходимият засмукван дебит се изчислява по формулата:

Q_ex = 1,5 . Q_fg (8)

За оразмеряването на дебита на вентилаторите Q_fan трябва да се вземат предвид и загубите на въздух Q_i от въздухопровода за отвеждания въздух и през затворените вентилационни клапи по формулата:

Q_fan = Q_ex + Q_i (9)

Забележка: Обемните потоци Q във формули (5) ÷(9) са отнесени към стандартни условия (т. 7 на приложение № 10).

Чл. 305. Ефективното изсмукване през отвори в тавана изисква регулиране на надлъжния въздушен поток в зоната за движение на превозните средства. Затова се препоръчва да се предприемат мерки за регулиране на надлъжния въздушен поток чрез управление на неговата скорост. При надлъжна система със струйни вентилатори вентилаторите се управляват на групи.

Чл. 306. В случай на напречна вентилация тунелът се разделя на вентилационни участъци (секции), където количеството на входящия и отвеждания въздух може да се регулира целево. Дължината на една вентилационна секция е до 600 m.

Чл. 307. Ако димните газове трябва да бъдат отвеждани едностранно (в една посока) от мястото на пожара, е необходимо да се осигури минимална скорост на надлъжния въздушен поток. Тя се получава от условието да се предотврати разпространение на дима в посока, обратна на отвеждането му (фиг. 14). Тази "критична скорост" може да се изчисли с помощта на международно признат емпиричен метод, който е даден в приложение № 10. При тунелни тръби с по две пътни платна приблизителните стойности се получават в зависимост от мощността на пожара, наклона и профила на тунела (табл. 14). Зададените стойности за скоростите трябва да се поддържат при следните условия:

1. при еднопосочно движение (в етап 1 и етап 2) в тунел, 3/4 от който е зает с превозни средства;

2. при двупосочно движение (в етап 2) в тунел, наполовина (1/2) зает с превозни средства и обратно налягане на вятъра при портала, обусловено от метеорологичните условия (приложение № 10);

3. при наклонени тръби на тунела - срещу възходящия топлинен въздушен поток от "коминния ефект" (топлинната тяга) на пожара (приложение № 10).

Фиг. 14

Чл. 308. В проекта за аварийна вентилация в случай на пожар като правило се предвижда автоматично управление на вентилацията през етапа на самоспасяване (етап 1). Предвидените в проекта мерки се задействат по сигнал от автоматични или ръчни пожароизвестителни системи или от оператора на тунела. Съществени предпоставки за навременно управление на вентилацията са:

1. надеждно ранно откриване на пожара, което се проектира до една минута за пожар с мощност 5 kW, скорост 6 m/s на надлъжния вентилационен поток и точност на локализиране 50 m; при отсъствие на постоянно (24-часово) видеонаблюдение изискването за точността на локализиране на пожара се намалява до 20 m;

2. кратко време за реакция (включване и преминаване към работа на пълен товар на аварийната пожарна вентилация); времето от оповестяването за пожар до достигането на необходимата производителност на вентилационната уредба следва да бъде по-малко от 1,5 - 2 min.

Чл. 309. При едностранно отвеждане на дима в ситуации с двупосочно движение или задръстване пред и след мястото на пожара е важно да не се нарушава наличното наслояване по плътност (стратификация) на дима. За управление на вентилацията през етап 1 се препоръчва:

1. надлъжна скорост < 1,5 m/s;

2. в зоната на димния слой струйните вентилатори да бъдат изключени.

Чл. 310. През етап 2 (гасене на пожара) вентилацията следва да осигури и поддържа скорост, по-висока от минималните стойности в табл. 14, за да се предотврати обратен димен поток (фиг. 14), застрашаващ действията на пожарникарите.

Чл. 311. При две успоредни тунелни тръби се включва в действие и блокът за управление на вентилацията в незасегнатата от пожара тръба, като се внимава да не се допусне късо съединение между тръбите и създаване на твърде голямо надналягане между тях. Необходимото надналягане в незасегнатата от пожара тръба се определя от моделирането на влиянието на пожара върху вентилационната мрежа, но не може да бъде по-малко от 20 Ра спрямо тръбата, в която е пожарът.

Чл. 312. Полунапречните, напречните и комбинираните схеми на проветряване изискват по-сложно управление на вентилацията при авария. Пример за управление на полунапречна вентилация е показан на фиг. 15, където вентилаторът е реверсиран в смукателен режим и са затворени всички клапи с изключение на тези в зоната на пожара и дима. На фиг. 15а е представена една възможност за управление на комбинирана вентилационна схема (със струйни вентилатори и един главен вентилатор) при пожар. В зоната на пожара струйните вентилатори са изключени, а извън зоната са реверсирани.

Фиг. 15

Фиг. 15а

я

Чл. 313. При пътни тунели с механична вентилация се препоръчва извън двата портала на тръбата да се разположат панели за локално управление на пожарната вентилация от оператора на тунела през периода на гасене. Методиката за управление на вентилационната система и на задимяването при пожар се включва в аварийния план на тунела и се предоставя на териториалната структура за пожарна безопасност и защита на населението.

Чл. 314. Смукателните вентилатори, с чиято помощ димът директно се изсмуква от зоната на движение на пътните превозни средства, се проектират с клас Е₄₀₀ 90 по БДС EN 13501-4 +A1:2009 "Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 4: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на устойчивост на огън на компоненти на системи за управление на дим". Клапите за контрол на дима се проектират с огнеустойчивост Е₃₀₀ 120 (за клапи за контрол на дима с едно отделение) или ЕI 120 (за клапи за контрол на дима с повече от едно отделение).

Чл. 315. За смукателни вентилатори, свързани към вентилационен смукателен канал с бетонни стени, натоварването е до 250 °C в продължение на 90 min поради охлаждащото действие на стените на канала. Други конструкции на каналите изискват отделна проверка на температурното натоварване на вентилатора.

Чл. 316. Струйните вентилатори, включително електрическите връзки в зоната за движение на превозните средства, се проектират с клас F₄₀₀ 90 по БДС EN 13501-4 (при температура 400 °С, минимален срок на функциониране 90 min).

Чл. 317. Захранващите кабели на струйните вентилатори, които могат да бъдат изложени директно на пожара, трябва да имат огнеустойчивост FE180/E90.

Чл. 318. Струйните вентилатори, които се намират в близост до мястото на пожара, могат да откажат да функционират (табл. 17). Броят на вентилаторите, които ще отпаднат при пожар, се определя при моделиране на влиянието на пожара върху вентилацията, като се вземат предвид изискванията за топлоустойчивост или данните в табл. 17. Понятията "преди" и "след" в таблицата следват посоката на движение на вентилационния поток в тунела.

Таблица 17

Чл. 319. Вентилатори могат да бъдат увредени в случай на пожар, когато са изложени на много високи температури. Те могат да не са в действие и поради очакване на ремонт или в периода на рутинна поддръжка.

Чл. 320. Нивото на резервираност на вентилаторите, прието за целите на проектирането на вентилацията, се определя за всеки конкретен тунел. За да се осигури ефективна работа на вентилаторите при всички предвидими обстоятелства, в проекта на вентилацията се приемат следните индикативни нива на резервираност:

1. при нормална експлоатация - за тунели със струйни вентилатори 10 % от монтираните вентилатори, но не по-малко от два вентилатора, се разглеждат като излезли от експлоатация при оразмеряване на вентилацията за нормално проветряване;

2. при проектен пожар - освен нивото на резервираност, прието за нормална експлоатация, се изключват и засегнатите (унищожените) от пожара вентилатори на разстоянията, дадени в табл. 17.

Чл. 321. Големите вентилатори (центробежни и осеви), монтирани на комини, шахти или в камери, трябва да имат 100 % резервен капацитет и автоматично превключване от работния на резервния вентилатор. Когато повече от един вентилатор обслужва конкретна вентилационна функция, е допустимо да се инсталира само един резервен вентилатор.

Чл. 322. При вентилационните схеми със струйни вентилатори резервните бройки от тях се съхраняват на склад, готови за незабавен монтаж с помощта на налични специални люлки и автоплатформи. Подходящата наличност на склад може да е 5 % от общия брой инсталирани струйни вентилатори, но броят на резервните вентилатори на склад във всеки момент от експлоатацията не трябва да е по-малък от 3 % от инсталираните в тунела.

Чл. 323. При входовете на тунели с две тръби близостта на двата портала може да доведе до постъпване на изпускания от едната тръба дим или отработени газове в другата тръба, особено при неблагоприятни ветрови условия. Нивото на рециркулация зависи от скоростта на изтичане, мощността на пожара, посоката и скоростта на вятъра, геометрията на порталите, взаимното им разположение и топографските условия.

Чл. 324. Рециркулацията между двата портала е неприемлива за вентилацията и за безопасността на хората в тунела, особено при пожар. Тя трябва да бъде изключена чрез прилагане на различни инженерни решения, например отдалечаване на порталите или изграждане на разделителна стена (фиг. 16) между тях. Геометричните размери и форма на разделителната стена, необходима за избягване на засмукване на изхвърляния въздух, се доказват с моделни изследвания на теченията.

Фиг. 16. Разделителна стена между входа и изхода на тунел с две тръби

Чл. 325. Главни осеви вентилатори се използват за проветряване на големи пътни тунели. Капацитетът им обикновено превишава 100 m³/s. Вентилаторите с голям диаметър се монтират на входа на шахтите или в машинно помещение за захранване на въздухопроводите на напречна или полунапречна система.

Чл. 326. Реверсиране на потока се постига чрез обръщане на посоката на въртене на двигателя. При реверсия осевите вентилатори осигуряват значително по-малък дебит и депресия, отколкото в нормален режим. По-ефективно управление може да се осъществи при използване на вентилатори с променлив ъгъл на лопатките.

Чл. 327. При намален дебит и висока депресия осевите вентилатори работят в нестабилната част на характеристиката си, което довежда до пулсации на налягането и мощността с допълнителен риск от прекомерни вибрации, водещи до повреди и износване. Конструкцията на вентилатора трябва да гарантира достатъчен размах между работната точка върху характеристиката на вентилатора и точката на затихване. При нормално проветряване вентилаторите трябва да работят в зоната на максималната си ефективност.

Чл. 328. Центробежните вентилатори за проветряване на тунели имат по-дълъг експлоатационен срок (приложение № 4). Те изискват по-голямо пространство от осевите вентилатори със същата мощност, а реверсиране на въздушния поток може да се постигне само с клапи и реверсиращ въздухопровод. Центробежните вентилатори имат предимство пред осевите с това, че при реверсия не променят характеристиките си и имат по-ниско ниво на шум.

Чл. 329. Струйните вентилатори са сравнително малки по размер и могат да бъдат монтирани в тунела на групи. Вентилаторите са с хоризонтален монтаж и поддържат надлъжна скорост на въздуха вътре в тунела. Създадената от вентилатора струя с висока скорост (30 - 35 m/s) се комбинира с бавно движещия се въздух в пространството на трафика, за да се постигне течение със средна скорост в нормите за разреждане на вредностите.

Чл. 330. При избор и използване на струйни вентилатори се отчитат следните особености:

1. струйните вентилатори показват по-големи загуби (около 10 % при неподвижен въздух) в сравнение с другите осеви вентилатори; ниските капитални разходи, простият монтаж и лесната поддръжка аргументират тяхното приложение; с новите аеродинамични форми на лопатките и корпуса струйните вентилатори постигат ефективност над 70 %;

2. разстоянието между вентилаторите по дължината на тунела изисква прецизно оразмеряване; за да се предотврати намаляване на дебита на един вентилатор от дебита на друг, те се монтират на разстояние един от друг минимум 10 хидравлични диаметъра на тунела или на 6 до 8 хидравлични диаметъра, но с 5 до 10 градуса наклон на лопатките;

3. вентилаторите са снабдени с антивибрационни стойки и предпазни вериги, които при повреда да задържат вентилатора от падане върху превозните средства; контролът на вибрациите поддържа работните характеристики в оптимални граници; крепежните елементи са в антикорозионно изпълнение;

4. струйните вентилатори може да бъдат разполагани на различни места в напречното сечение на тунела; те са най-ефективни, когато са разположени на разстояние от стената на тунела, равно на 3 пъти диаметъра на вентилатора; монтиране на вентилатори в ниши на тавана или в стените довежда до загуба на ефективност до 17 %, а в ъгли - до 30 %; дефлекторите на изхода на въздушната струя са полезни за намаляване на енергийни загуби; наклоняването под малък ъгъл (около 5 - 10 градуса) на вентилаторите увеличава ефективността им; за реверсиране на потока е необходимо устройство за обръщане на ъгъла на наклона;

5. броят на групите вентилатори, схемата на тяхното разполагане, данните за формите на нишите, загубите на ефективност, мерките за предотвратяване на локална рециркулация, окабеляването и ремонтните дейности, както и загубата на действие по време на пожар (табл. 15) се оценяват в проекта за вентилацията на тунела; в проекта се изясняват първоначалните, ремонтните и експлоатационните разходи за определен транспортен поток и вероятностите за възникване на всички потенциално опасни сценарии, както и общият шум от вентилаторите.

Чл. 331. Вентилаторите за проветряване на тунела трябва да бъдат реверсивни поради следните причини:

1. при тунели с две тръби, когато се налага едната тръба да бъде затворена, в работещата тръба може да има двупосочно движение или еднопосочно в обратна посока и тогава се налага реверсиране на вентилаторите; в тази ситуация ефективността на вентилаторите ще бъде по-малка, отколкото когато работят в нормална посока и за да се създаде необходимата скорост за управление на дима, ще трябва да се включат в работа повече вентилатори, отколкото за управление на дима в нормалната посока;

2. преобладаващата посока на трафика в тунел с двупосочно движение може да се променя два или повече пъти в денонощието; при тези обстоятелства в зависимост от дължината на тунела и преобладаващия вятър може да е по-ефективно вентилаторите да се реверсират, за да духат в посоката на преобладаващия транспортен поток; в случая се предвиждат оперативни мерки, за да не съвпадне реверсирането на вентилаторите с пожар в тунела; струйните вентилатори, използвани в подобни обстоятелства, трябва да осигурят еднаква вентилаторна мощност и ефективност на проветряването и в двете посоки.

Чл. 332. Струйните вентилатори са с определена скорост, реверсивни, с мек старт или със звезда-триъгълник стартери за редуциране на пусковите токове. Контролът на множество вентилатори от един стартер не е добра практика. От съображения за икономии група вентилатори може да бъдат свързани към едно контролно табло с индивидуални прекъсвачи на отделните двигатели. Контролът на въздушните обеми при надлъжна вентилация обикновено се осъществява чрез промяна на броя на работещите струйни вентилатори.

Чл. 333. Вентилаторите се включват последователно за намаляване на пусковия товар върху захранването и за по-лесно осъществяване на до 6 нива на дебита на вентилацията в пътния тунел.

Чл. 334. Характеристиките на двигателите на струйните вентилатори трябва да позволяват ускоряване от спряло положение до пълна работна скорост за не повече от 5 s и достигане до пълна работна скорост в обратна посока за не повече от 30 s след превключване. Двигателите трябва да са в състояние да извършват до 10 пуска на час във всяка посока, а също така един пуск и две реверсирания за 10 min.

Чл. 335. Двигателите на струйните вентилатори обикновено са с номинална мощност до 75 kW, докато големите осови вентилатори имат около 10 пъти по-голяма номинална мощност и изискват по-сложни устройства за пускане и за контрол на производителността (дебита), като се избира управление с променлива скорост.

Чл. 336. При контрол с променлива скорост чрез честотен преобразувател се отчита съответствието на скоростта с температурните характеристики на двигателя. Този контрол има предимствата на "мекия старт" (важен при товари от 300 kW и по-големи) и ниско ниво на шум при нормална работа на ниска скорост.

Чл. 337. Струйните вентилатори се комплектуват от производителя с аеродинамична характеристика в нормален и в реверсивен режим при стандартни условия и при безветрие. Характеристиките на напора на вентилатора и скоростта на изходящия въздушен поток се доказват чрез изпитвания в работни условия.

Чл. 338. Измерването на съдържанието СО, NO_x и нивата на видимост формират базата за управление на вентилацията. Контролът на вентилационната система е неразделна част от оперативните процедури в пътния тунел.

Чл. 339. Приборите за измерване на CO, NO_x и видимостта се инсталират в съседство с пътното пространство на тунела, на всяко място, където се очаква максимално замърсяване или минимална видимост. Вентилаторите нормално се управляват от сигналите (показанията) на тези прибори. Други методи включват броене на автомобилите (контрол на трафика) и установяване на задръстване с видеокамера.

Чл. 340. Станциите за вземане на проби се разполагат на нивото на вентилационните отвори на автомобилите. Това разположение е неприложимо при системи с инфрачервени анализатори, защото автомобилите, особено при задръстване, нарушават целостта на лъча и пречат на измерването. Те се инсталират на височина от 2 до 3 m от нивото на пътя, над тротоара в тунела, в ниши в стените или закрепени със скоби или висящи от тавана. За избягване на лъжливи показания измервателният лъч не трябва да преминава в непосредствена близост до входовете за чист въздух или през въздуха в близост до струйните вентилатори. Уредите се калибрират спрямо нормалното качество на въздуха в тунела.

Чл. 341. Електронните прибори, и по-конкретно тези с оптични компоненти, са чувствителни към околните условия в пътните тунели - влажна, вероятно солена и киселинна среда, студена и прашна атмосфера. Процедурите по измиване на тунела често включват водни струи под налягане и агресивни химикали и препарати, които могат да окажат неблагоприятен ефект върху електронната апаратура. При проектирането и конструирането на електронните прибори, на обвивките и на монтажните приспособления се осигурява защита - минимум IP 65.

Чл. 342. (1) Системите за мониторинг задължително имат резервна станция и всички оперативни данни се записват и съхраняват за анализ. Данните включват нива на замърсяване, скорост на въздуха в тунела, работа на вентилаторите и евентуални алармени състояния. Мониторингът и контролът на съоръженията се базират на използването на програмируеми логически контролери (PLC), микропроцесори или компютри в зависимост от големината и сложността на съоръжението. Програмируемите логически контролери са доказано по-надеждни.

(2) Сигналите от приборите се предават и в контролен център с персонал, където могат да бъдат инициирани аварийни процедури, в случай че някои показания превишават допустимите граници.

(3) Алармените нива на сензорите се проверяват периодично за правилна реакция в граничните стойности, на които са настроени, както и при смяна на сензора или промяна на неговото местоположение.

Чл. 343. (1) Приборите за измерване на съдържанието на СО покриват диапазон на обемни концентрации от 0 до 300 ppm.

(2) В пътен тунел с надлъжна вентилация се разполагат поне три пункта за измерване на посоката на вентилационния поток, като се избягват местата с разреждане от циркулация, завихряне на потока и около порталите. По една мониторингова станция (с работни и резервни прибори) се разполага на 50 m навътре от всеки портал и трета - в средата на тунела.

(3) В полунапречните и напречните вентилационни системи станциите за вземане на газови проби се поставят на всяко място с максимална концентрация, определено чрез изчисления. В общия случай са достатъчни два пункта на всяка вентилационна секция, единият от които е резервен. През периода на експлоатацията на основата на контролни измервания местата на контрол на газовете могат да бъдат променени и увеличени.

(4) Концентрациите на СО може да се измерват с прибори с инфрачервена абсорбция. Приборите сравняват абсорбцията на определени инфрачервени вълни, когато преминат през атмосферата на тунела с тази през клетка, съдържаща СО.

(5) Концентрацията на СО може да се измери със сензор с каталитична оксидация и електрохимическа клетка, но тези методи на измерване не са подходящи за дългосрочното приложение на сензорите в пътни тунели.

(6) Концентрацията на азотен оксид (NO) се измерва директно поради бавното му превръщане в NO₂ в отсъствие на озон. Това бавно превръщане прави неприложими в тунелите приборите, които измерват NO₂ и изчисляват съдържанието на NO. Измерването трябва да се извършва с точност части от ppm от прибор с обхват 0 - 5 ppm.

Чл. 344. Приборите за измерване на видимостта обикновено се настройват за нулево затъмняване (максимална пропускливост). Повечето прибори имат възможност за самокалибриране с цел компенсиране замърсяването на оптиката с помощта на междинно отразяващо огледало и/или променлив във времето софтуер.

Чл. 345. Приборите за измерване на видимостта с обхват 0 - 0,015 m се препоръчва да се разполагат заедно с тези за мониторинг на СО и NO и имат подобна на тях резервираност.

Чл. 346. Скоростта на вятъра се измерва с анемометър. Диапазонът на измерване следва да е 0 - 15 m/s във всяка посока с точност ± 0,3 m/s. Показанията за посоката и скоростта на въздуха се подават в контролната зала.

Чл. 347. При надлъжна вентилация и двупосочно движение или при постоянни силни ветрове измервателните уреди са необходими за определяне влиянието на вятъра върху вентилационния дебит на тунела. Прибори за измерване на скоростта на въздуха се разполагат в тунела за наблюдение на тези ефекти. Ефектите на вятъра са особено важни за къси тунели с дължина до 500 m.

Чл. 348. Приборът може да бъде поставен на всяко подходящо място по стените на тунела, извън светлия габарит и най-малко на 50 m от всеки портал.

Чл. 349. Когато външният вятър е достатъчно силен, за да направи работата на вентилаторите неефективна, е желателно това състояние да се използва като контролен параметър за реверсиране на посоката на вентилаторите.

Чл. 350. Разходите за вентилация се минимизират чрез управление на работата на вентилаторите в съответствие с трафика и интензивността на източниците на замърсяване. Вентилаторите започват да чистят вредностите, когато концентрацията им започне да нараства. По този начин се оптимизира времето за работа на вентилаторите и те не работят на пълна мощност, когато не е необходимо.

Чл. 351. (1) Управлението на вентилацията трябва да гарантира безопасни условия на преминаване през тунела, постигнати с малък разход на енергия и избягване на често включване и изключване на захранването.

(2) Регулиране на въздушните дебити може да се извършва чрез:

1. автоматично включване/изключване на струйни вентилатори;

2. степенно (стъпково) регулиране на оборотите на вентилаторите;

3. безстепенно (тиристорно) регулиране по контролиран показател за спазване на зададена стойност на концентрацията на СО, NO и видимостта с компютърна система.

Чл. 352. Измерването на влошаването на видимостта и на концентрацията на CO, NO_x, както и на скоростта и посоката на въздушния поток в зоната на движение на превозните средства, осигурява основните входни данни за регулиране на вентилацията. Влошаването на видимостта се измерва на няколко места по протежение на тунела на разстояния, по-малки от 300 m. За улесняване на откриването на пожар разстоянията между точките, в които се измерва влошаването на видимостта, може да се намалят до 150 m.

Чл. 353. При измерване на влошаването на видимостта се избягват грешки от образуването на мъгла (кондензация) в зоната на входа и изхода на тунела.

Чл. 354. Контролът на концентрациите на CO и NO_х в тунели, които са разположени на височина, по-малка от 800 m над морското равнище, може да се ограничи до едно референтно измерване във всеки вентилационен сектор. За определяне на скоростта на въздушното течение се предвижда най-малко по един уред за всеки вентилационен сектор. Измерените стойности за трафика в участъка от тунела може да се използват в управлението на вентилацията.

Чл. 355. Съгласно изискванията на наредбите за опазване на околната среда може да се наложи измерването на скоростта на вятъра (големина и посока), както и на концентрациите на SO₂ извън тунела в околността на неговите вентилационни изходи и входове.

Чл. 356. Възникването на пожар или друга непожарна авария е специален случай за управление, който трябва да е описан в проекта на аварийната вентилация. Задействането на предвидените в проекта мерки се осъществява чрез автоматични или ръчни пожароизвестителни системи или от контролиращия персонал.

Чл. 357. Бързото откриване на възникналия пожар е решаващо за ефективността на аварийната вентилация. В този случай от голямо значение е и точното определяне на мястото на пожара.

Чл. 358. През двата етапа на аварийна вентилация при пожар се осигурява възможност за измерване на посоката и скоростта на вятъра при порталите. Тези данни са важни за управление на вентилацията както през периода на евакуация (етап 1), така и за безопасността и ефективността на пожарогасенето в етап 2.

Чл. 359. Вентилационната система трябва да има два независими източника на електрическо захранване.

Чл. 360. Активните компоненти на вентилационната система се управляват от система за контрол и управление на няколко нива:

1. локален контрол - контрол и управление на отделни компоненти на системата;

2. помощна станция - контрол и управление на свързани компоненти;

3. главно контролно устройство - за контрол и управление на цялата вентилационна система;

4. ръчно управление.

Чл. 361. Повредата на главното контролно устройство или едно локално увреждане на инфраструктурата за предаване на данни не трябва да води до повреда във вентилационната система. Това обикновено се постига с две контролни устройства, свързани с комуникационна конструкция, която има пръстеновидна топология. Ако се предвижда свързване с контролна система от по-високо ниво, например за контрол на няколко тунела, главното контролно устройство трябва да осигури интерфейс към интегрирана вентилационна система.

Чл. 362. Тунелното осветление трябва да осигури през деня и нощта безопасно приближаване, преминаване и излизане от тунела без промяна на посоката и скоростта в степен, влияеща на безопасността на движение.

Чл. 363. (1) За да се постигне безопасно преминаване по пътя през тунела, е необходимо всички пътуващи да имат достатъчно информация за вида на пътя пред тях, за възможните препятствия и за присъствието и действията на другите ползватели на тунела. Това е особено важно за водачите на МПС.

(2) Главните характеристики, определящи качеството на тунелното осветление, са:

1. ниво на яркост и осветеност на пътната настилка;

2. ниво на яркост на стените до 2 m височина над пътната настилка;

3. равномерност на разпределението на яркостта на повърхността на пътя и стените;

4. степен на заслепяване на осветителната уредба;

5. критична честота на мигащите светлини.

(3) Тунелните зони на дълъг тунел са посочени на фиг. 17.

Фиг. 17. Тунелни зони

Забележка: X - разстояние; Y - яркост; 1 - вход на тунела; 2 - изход на тунела; 3 - дължина на тунела; 4 - свободна зона; 5 - зона на приближаване; 6 - входна зона; 7 - преходна зона; 8 - вътрешна зона; 9 - изходна зона.

Чл. 364. Изискванията за проектиране на осветлението на пътни тунели и подлези за моторизиран и смесен трафик се отнасят за устройството, нивата на осветление и други параметри, включително дневно осветление, които са свързани само със сигурността на трафика. Задачите за постигане на визуален комфорт трябва да се решават съгласно националната практика и възможности. Това са въпросите за вида на цвета на светлината на тунелното осветление, дискомфортното заслепяване, вида на светлоразпределението на осветителите, допълнителните светлинни маркировки по протежение на тунела.

Чл. 365. (1) Изискванията към осветлението се основават на фотометрични показатели, а не на технически инсталационни или конструктивно-строителни предпоставки и всички стойности за яркост и осветеност са експлоатационни.

(2) Различните методи за оразмеряване на осветлението на пътни тунели са дадени в приложения № 11, 12 и 13.

Чл. 366. Условията на пътя и трафикът в тунелите може значително да се различават от тези, които са характерни за пътя извън тунела. При проектиране на тунелните осветителни системи трябва да се имат предвид тези различни условия, особено с оглед на сигурността на трафика.

Чл. 367. Светлотехническите показатели на тунелната осветителна уредба се измерват след нейното монтиране.

Чл. 368. (1) Основни параметри при проектиране на тунелните осветителни уредби са скоростта, обемът и съставът на трафика на ППС, влизащ и преминаващ през тунелите. Рискът от злополуки, установен с нелинейната зависимост от обема на трафика, може да бъде частично намален чрез повишаване на нивото на осветление. За тунелите се приема за приложима зависимостта, установена за различни типове открити пътища.

(2) При проектиране на пътища и тунели се отчита връзката между скорост и обем на трафика. Колкото по-висока скорост е приета за пътя, толкова по-голяма интензивност на трафика следва да се очаква. По-високата скорост изисква по-добра видимост и по-високо ниво на яркостта.

(3) Проектирането на тунелното осветление се извършва въз основа на оценка на спирачния път SD съгласно формулата:

където u е в [m/s], x - в [m], g = 9,81 m. s, f се отчита от фиг. 18, t_о - в [s] може да се приеме 1 sec.

Фиг. 18. Типична диаграма на коефициента на триене като функция на скоростта при суха и влажна настилка

Забележка: Подробното извеждане на формула (10) е дадено в приложение № 14. То се основава на съществени условни приемания и опростяване на някои зависимости.

Чл. 369. Осветлението на входа на тунела трябва да създаде възможност:

1. да не се появява "ефектът на черната дупка", когато водачът на ППС не може да вижда в тунела;

2. да се намали възможността от стълкновение с други ППС, велосипедисти или пешеходци;

3. водачът да реагира и да спре в границите на спирачния път при неочаквани опасни ситуации;

4. водачът на МПС постепенно да се адаптира към по-ниските яркости в тунела.

Чл. 370. (1) Осветлението на тунела се съобразява със състава на трафика, както следва:

1. относителен дял на тежкотоварните автомобили от преминаващите пътни превозни средства;

2. присъствие/отсъствие на велосипедисти и/или мотопеди;

3. присъствие/отсъствие на пешеходци (не се отнася за пешеходци при аварийни ситуации);

4. наличие/отсъствие на разрешение за транзитно преминаване на опасни материали.

(2) Със заданието за проектиране в зависимост от условията и трафика може да се изискват по-високо ниво или по-добро качество на осветлението на стените или на пътя.

Чл. 371. При проектиране на тунелното осветление се спазват следните условия:

1. преди влизане в тунела:

а) оформлението на подхода към тунела трябва да дава добра зрителна представа за приближаване на тунелния портал - за целта трябва да има съответни знаци;

б) възможно по-тъмно оформление на входния портал и неговото обкръжение с оглед намаляване на яркостта в зоната на приближаване;

в) асфалтовото покритие на пътя пред входа на тунела трябва да бъде възможно по-тъмно (q₀ < 0,07 (cd/m²)/lx);

2. при влизане в тунела:

а) източно-западната ориентация може да създаде повече проблеми, отколкото северно-южната ориентация;

б) да се избягват светли и оцветени повърхности в непосредственото обкръжение на портала, като например сгради, стени и др.;

в) използване на дървета или други екрани за ограничаване на директното заслепяване от слънцето;

3. във вътрешността на тунела:

а) ако в проектираната геометрия на тунела има прекъсвания, рампи или вътрешни секции, се препоръчва да се подчертаят светлинно (с допълнително специално осветление);

б) да се използват възможно по-светли пътни настилки с дифузно отражение при светлинно симетрична осветителна уредба или с повече огледално отражение при системи с асиметрично насочена осветителна система (q₀ > 0,09 (cd/m²)/lx;

в) да се използва и добре да се поддържа направляващата визуална система (маркиране на пътя, пътни знаци) по протежение на пътя;

г) да се използват отделни независими пътни знаци, когато тунелът е осветен с монохроматична светлина;

4. на изхода на тунела, когато се очакват заслепяващи ситуации след излизане от тунела, се използват строителни съоръжения или засаждения за блендиране на директното слънчево заслепяване.

Чл. 372. Светлотехническите изисквания за дълги и къси тунели са различни с оглед степента на виждане навътре в тунела от шофьора, когато е фронтално пред портала на разстояние, равно на спирачния път. Възможността да вижда през тунела зависи главно от дължината на тунела, но също така и от широчината, височината, хоризонталните и/или вертикалните криви по дължината на тунела.

Чл. 373. Тунели, по-дълги от 200 m, винаги се нуждаят от известно изкуствено осветление през деня, за да се избягнат адаптационни проблеми за ползвателите на тунела. Необходимостта от изкуствено осветление през деня за тунели с дължина между 25 m и 200 m се оценява с оглед на конкретните условия.

Чл. 374. Необходимостта от изкуствено осветление през деня се определя от степента на видимост на другите ползватели на пътя или обекти, видими за водача на МПС и разположени фронтално към портала на разстояние, равно на спирачния път срещу светлото пространство зад тунелния изход, което е осветено с дневна светлина.

Чл. 375. Когато изходният портал представлява значителна част от наблюдаваното пространство в тунела през входния портал, другите превозни средства могат добре да се видят като тъмни обекти на светлия фон след изходния портал. От друга страна, изкуственото осветление е необходимо, когато изходът е в относително голяма тъмна рамка, в която обектите могат да бъдат скрити. Определящ (критичен) фактор е възможността приближаващият шофьор, намиращ се на разстояние, равно на спирачния път от входния портал, да може да види моторни превозни средства, други ползватели на пътя или препятствия в тунела.

Чл. 376. (1) За определяне на необходимостта от изкуствено осветление през деня се използва методът "поглед през тунела в процентно съотношение" (LTP - Look Through Percentage), описан в приложение № 11.

(2) Чрез LTP се отчита видимото скъсяване на тъмната част на тунела. Числено LTP се определя като процентно съотношение между видимите тъмни повърхности на изходния към входния портал. Процентното съотношение зависи главно от:

1. геометричните размери на тунела: широчина, височина и дължина (най-голямо е влиянието на дължината);

2. хоризонтални и вертикални криви по протежение на тунела.

Чл. 377. (1) Контрастът на обектите може да бъде отрицателен или положителен в зависимост от отражателните характеристики на повърхността на обекта и от вида на използваната осветителна система. Прилагат се две осветителни системи с изкуствена светлина: симетрична осветителна система (фиг. 19) и асиметрична насрещно насочена осветителна система (фиг. 20).

(2) Светлоразпределението на симетрично излъчващите осветители е симетрично относно равнината 90°/270° (равнината обикновено е разположена перпендикулярно по отношение на посоката на движение). В системата с насрещно асиметрично светлоразпределение се използват осветители, чийто максимум е ориентиран срещу посоката на движение. Интензитетът на излъчване е минимален по посока на движението.

(3) Ефективността на осветлението се характеризира с коефициента на контрастно откриване (забелязване) q_C. Системите с асиметрично насочване на светлинния поток трябва да отговарят на условието - L/E_V > 0,6 (L - яркост на пътното платно, E_V - вертикална осветеност на наблюдавания обект).

Фиг. 19. Симетрично излъчване

Фиг. 20. Насрещно асиметрично насочено излъчване

Чл. 378. В системата с насрещно асиметрично насочено излъчване се използват осветители, чийто максимален интензитет на светлината е насочен срещу посоката на трафика, с което се постига голям негативен контраст между обект и фон (път). Ако пътната настилка е огледално отразяваща (R3,R4,C2), яркостта на пътя ще бъде значително по-висока от яркостта, когато системата на осветление е симетрична.

Чл. 379. С насрещно асиметрично насочената система на осветление се постига по-голям контраст между обекта и фона (т.е. пътна настилка и стени), като в някои случаи насрещно асиметрично насочената система може:

1. да повиши ефекта "черна дупка", тъй като при някои методи на проектиране входната яркост може да бъде намалена и да бъде влошено оптичното водене;

2. да не бъде подходяща за тунелен вход с голямо проникване на дневна светлина;

3. да се окаже по-неефективна за тунели с много висок трафик или за тунели, през които преминават много тежкотоварни ППС;

4. да бъде по-неефективна за виждане (забелязване, откриване) на пътна маркировка с дифузно рефлектиращи повърхности.

Чл. 380. (1) Естествената светлина, контролирана чрез екрани, може да бъде използвана като алтернативен светлинен източник за тунелния вход. Препоръчва се яркостта на пътя под екрана да бъде по-голяма от минималните изисквания. Тази препоръка е в сила за различните методи за проектиране на тунелно осветление, дадени в приложения № 11 и 12.

(2) Коефициентът на контрастно откриване q_C се определя по същия начин както за изкуствено осветление. Екраните за дневна светлина може да бъдат прозрачни или непрозрачни. Прозрачните екрани може да предизвикат нежелани мигания на светлината.

(3) Когато се използват отворени за дневната светлина екрани при условия на възможен обилен снеговалеж, трябва да се предвидят съоръжения за предотвратяване от падане на снежни "лавини" на пътя под екрана.

Чл. 381. Визуалният дискомфорт, причинен от "мигащите светлини" (мигащи светлинни усещания се изпитват, когато се шофира през пространство с периодично променяща се яркост, наблюдавана например покрай решетъчни стени или покриви или при неправилно разположени осветители), зависи от следните условия:

1. брой на промените на яркостта за секунда (честотата на миганията);

2. обща продължителност на наблюдаваните мигания;

3. бързина на промяната от светло към тъмно в отделен цикъл;

4. отношение на максималната към минималната яркост във всеки период (дълбочина на яркостната модулация).

Чл. 382. Влиянието на условията по чл. 381, т. 1, 2 и 3 зависи от скоростта и разстоянието между осветителите, а влиянието на условията по т. 3 и 4 зависи от оптическите характеристики и разстоянието между осветителите. Когато разстоянието между крайните точки на съседни осветители е по-малко от дължината на светещата площ на единичния осветител, влиянието на условието по т. 4 е минимално и възприятието на мигането е пренебрежимо малко.

Чл. 383. Честотата на миганията в определен участък на пътния тунел се определя с отношението на скоростта на ППС (m/s) към разстоянието между осветителите. Ако скоростта е 60 km/h = 16,6 m/s и разстоянието между осветителите е 4 m, честотата на миганията е 16,6/4 » 4,2 Hz.

Чл. 384. Ефектът на мигане е нежелателен при честоти, по-малки от 2,5 Hz и по-големи от 15 Hz. Когато честотите са между 4 Hz и 11 Hz и с трайност, по-голяма от 20 s, не е необходимо да се вземат специални мерки.

Чл. 385. Разстоянието между отделни осветители с компактни светлинни източници със силно изменящо се светлоразпределение (например натриеви лампи с високо налягане с оптична система) се съобразява с възможността за възникване на мигане с честоти между 2,5 Hz и 15 Hz и с продължителност 20 s, което не се допуска. Тази стойност е валидна за всички зони на пътния тунел, включително за зони с прозрачни тунелни екрани на входа и на изхода. При осветители с големи размери и с плавно изменящо се светлоразпределение не е необходимо да се взимат специални мерки. При непропускащи светлината решетки на входа на тунела честотите трябва да са винаги над 50 Hz независимо от дистанцията между решетките.

Чл. 386. Заслепяването намалява видимостта и затова трябва да бъде ограничено. В тунелното осветление физиологичното заслепяване се контролира. Физиологичното заслепяване количествено се определя с "праговото нарастване" TI (Threshold increment). През деня TI трябва да е по-малък от 15 % във входната зона и във вътрешнотунелната зона и за всички зони за тунела през нощта. Не се дават ограничения за изходната зона през деня. За изчисляване на TI се използва следната формула:

където:

L_road е средната яркост на пътната повърхност;

L_V - воалиращата яркост, създадена от всички осветители в полето на зрение на фиксирана зрителна ос 1° надолу от хоризонта за съответното местоположение; изчисленията трябва да бъдат направени за началните стойности и ъгъл на блендиране 20° под оста на наблюдателя предвид тавана на моторното превозно средство.

Чл. 387. Яркостта в зоната на приближаване варира в съответствие с промените на дневното осветление. През деня нивата на яркостта във входната и преходната зона трябва да бъдат постоянен процент от яркостта в зоната на приближаване. За целта е необходимо да се осъществи автоматичен контрол на изкуственото осветление в тези зони. Възможни са две системи: изключване (или включване) на групи лампи или тяхното димиране. Първата система е по-често приложима, особено при високи нива на яркостта.

Чл. 388. За осъществяване на автоматичен контрол се използва яркомер с измервателен ъгъл 20°, поставен пред входа на тунела на разстояние, равно на спирачния път, който се поставя на по-голяма височина от тази на очите на водача на ППС и е допълнително калибриран за тази позиция.

Чл. 389. Превключването на лампите може да се извърши на степени. Това превключване трябва да става с известно забавяне, за да се избегнат ненужни промени на нивото на локалното осветление вследствие на преминаване на облаци.

Чл. 390. Димиране на осветлението също може да се използва, но трябва да се оцени неговата икономическа ефективност, като се вземе предвид, че при димиране на осветлението се намалява енергийната ефективност (lm/W) на светлинните източници. Управляващата система трябва да се обслужва и почиства периодично.

Чл. 391. За поддържането на проектираната ефективност на осветителната уредба стените и осветителите се почистват често. Интервалът на почистване трябва да бъде съобразен с експлоатационния фактор на осветителната уредба, използван при изчисляване на нивото на осветление.

Чл. 392. Препоръчва се осветителната уредба да се проектира с експлоатационен фактор 0,7 поради влошаването на фотометричните характеристики на осветителя по време на неговата експлоатация. Това се отнася само за осветителите.

Чл. 393. (1) Деградацията на лампите е оценена в изчисленията чрез експлоатационен фактор относно техния светлинен поток. Началният светлинен поток се определя след 100 h светене. За всеки етап на проектирането се приема експлоатационен фактор за отражението на стените, еднакъв с този за светлинния добив на лампите, като се отчита, че яркостта на стените намалява по-бързо, отколкото тази на пътната настилка.

(2) Ефективният експлоатационен фактор при изчисляване на яркостта на стените може да се приеме равен на препоръчаната стойност 0,7 на втора степен, т.е. 0,5, при което яркостта на пътя няма да се намали с повече от 0,7 от своята начална стойност и се гарантира с цикъла на почистване. Цикълът на сменяване на лампите се контролира с оглед експлоатационният фактор да не е по-малък от 0,7 или несменените изгорели лампи да не нарушат равномерността на осветлението.

Чл. 394. При определяне на експлоатационния фактор на тунелната осветителна система трябва да се използват технико-икономическите показатели на избраните за конкретния случай светлинни източници, осветители и вид на осветителната система. В приложение № 15 е даден сравнителен преглед на техните светлотехнически, експлоатационни и икономически показатели.

Чл. 395. За определяне на изискуемите яркостни нива във входната и преходната зона на пътния тунел е необходимо да се знае яркостта в зоната на приближаване. Стойността на яркостта е необходима за проектиране на тунелната осветителна уредба и за управление на тунелното осветление. Методи за определяне на тази яркост са дадени в приложения № 11 и 13, както следва:

1. в приложение № 11 е даден начинът за определяне на адаптационната яркост L20 и на яркостите във входната, преходната зона и във вътрешността на тунела през деня и при нощното осветление на целия тунел;

2. в приложение № 13 е описан метод, с който се отчитат транспортните условия, оформлението на тунелната тръба и видът на непосредственото обкръжение на входния портал.

Чл. 396. (1) Когато е необходимо изкуствено осветление през деня, то се съобразява с изискванията за дълги пътни тунели. Осветлението през деня е необходимо за периодите, когато проникващата дневна светлина не може да осигури фон с достатъчно висока яркост, обезпечаващ силуетен ефект.

(2) При къси пътни тунели с дължина, по-голяма от 25 m, с осветен външен път е необходимо нощно осветление на тунела, дори когато не е целесъобразно дневно осветление. Яркостта трябва да е равна, но не по-голяма от два пъти яркостта на влизащия в тунела път.

Чл. 397. (1) При повреди в електроснабдителната система на пътния тунел се използва самостоятелен непрекъсваем захранващ източник (UPS), който да поеме електрозахранването на достатъчно осветители и по този начин да се създадат условия намиращите се в тунела безопасно да го напуснат. Обикновено аварийните осветители формират степен 1 на нормалната тунелна осветителна уредба. Степен 1 е нормалното нощно ниво на осветлението през целия тунел.

(2) Аварийната конфигурация може например да се състои от: една лампа, избрана от системата осветители, формираща една линейна симетрия и редуваща се серия от аварийни осветители, електрозахранвани от непрекъсваем енергиен източник. Необходимо е средното ниво на осветеност на аварийното осветление да е поне 10 lx и 2 lx минимална осветеност на всяко място в тунела. Евакуационното осветление в случай на пожар се изпълнява в съответствие с одобрените препоръки и стандарти (БДС EN 16276 "Осветление за евакуация в пътни тунели").

Чл. 398. Ако за осветлението се използват натриеви лампи с високо налягане, хоризонталното разстояние между тези осветители и сигнални жълти транспортни осветители трябва да е поне 1 m или отделени ъглово поне на 1° (в зависимост от това, кое е по-високо), наблюдавано от разстояние 50 % от спирачния път.

Чл. 399. (1) За качествена оценка на изпълнението на тунелна осветителна уредба се проверява съответствието между проектните и измерените стойности на следните показатели:

1. средна яркост на пътя, cd/m²;

2. средна яркост на стените (до 2 m);

3. среден коефициент на контрастно откриване, q_c (cd/m²)/lx;

4. обща равномерност на пътя и стените;

5. заслепяване TI, %.

(2) За оценка на стойностите по ал. 1 се измерват количествено в една двудименсионална мрежа на пътната повърхност и стените:

1. осветеност на пътя E_r, lx;

2. яркост на пътя L_R;

3. осветеност на стените E_v (перпендикулярен вектор на повърхността на стената) - на двете стени;

4. яркост на стената L_w - на двете стени;

5. вертикална осветеност E_v (паралелен вектор по посоката на движение) на височина 20 cm над пътната повърхност;

6. воалираща яркост L_v, cd/m².

Чл. 400. (1) За сравнение на изчисленията и измерванията на място се използват еднакви мрежи. Стойностите на равномерностите зависят от позицията и точките на мрежата. При измерване със "spot" яркомер броят на мрежовите точки трябва да бъде оптималното отношение между точността и необходимото време за измерване. Ако се използва CCD камера с достатъчна точност, може да се използва еднаква мрежа с достатъчен брой точки.

(2) За зоните на пътен тунел с постоянно ниво на осветление (първата част на входната зона, вътрешната зона) на фиг. 21 е показана примерна измервателна мрежа. Тя е достатъчно точна и приемлива при пътни тунели с нормално изпълнение. Позицията на надлъжните мрежови точки се основава на принципа на равноотдалеченост на осветителите. Предложеният брой на надлъжно разположените точки (7 на брой) се базира на практически съображения, за да не се увеличи разстоянието между осветителите, което ще бъде причина за намаляване на резолюцията на разпределението.

Фиг. 21. Изчислителна и измервателна мрежа за дадено измервано поле:

B - широчина на пътната лента; D - разстояние между осветителите; L - дължина на измерваното поле; n - брой на разстоянията между осветителите, включени в полето

Чл. 401. (1) Надлъжното отстояние между две съседни мрежови точки трябва да е по- голямо от 2,5 m. Препоръчаните ъгли за измерване на точкова яркост са 2' x 20'. За дистанция 60 m и височина на наблюдение 1,5 m тези резултати в измерваното пространство на пътя са около 1,4 m дължина и 0,35 m широчина; за дистанция 80 m размерите са 2,5 m/0,47 m. Първият напречен ред трябва да е на разстояние L/4 от най-ниската точка (nadir) на първия осветител, включен в полето. Общата дължина L на полето зависи от броя на осветителите, включени в измерването. Неговата дължина е обикновено 15 m и 25 m. Същата мрежа се използва при измерване на стените, но само 3 реда във височина. Първият ред е на височина 0,33 m, вторият ред - на 1 m, и третият ред - на 1,67 m височина.

(2) Методът по ал. 1 не е приложим за зони от тунела, където разстоянието между осветителите е различно. В тези случаи разстоянието и броят на надлъжните мрежови точки трябва да бъдат подходящо определени, за да се постигне приемлива апроксимация и точност.

Чл. 402. Всички условия, които може да окажат влияние на измерванията, се изясняват и уточняват, както следва:

1. стойности на електрическите параметри на инсталацията;

2. околна температура (трябва да бъде измерена възможно най-близко до осветителите);

3. състояние на тунелната експлоатация (повърхност на пътя, стени, осветители);

4. външни условия (нощ/ден, дневна светлина).

Чл. 403. (1) Осветеността на пътя и стената се измерва в равнина, успоредна на съответната повърхност (не в хоризонтална равнина, ако пътят не е хоризонтален). Разстоянието между фотоелемента и повърхността трябва да е по-малко от 10 cm.

(2) Вертикалната осветеност се измерва на височина 20 cm над пътната повърхност (центъра на обект 40 x 40 cm) в равнина, перпендикулярна на посоката на движение. Луксметърът трябва да е интегриран в кутия 40 x 40 cm, симулирайки засенчването на обекта.

Чл. 404. Измервателното поле на яркомера за локална яркост трябва да е 2'/20', като през деня се предвиждат мерки срещу разсеяна светлина. Разсеяната светлина на атмосферната яркост може да бъде оценена чрез допълнително измерване на яркостта на светлинен капан ("черна дупка") при отчитане състоянието на пътната настилка. При проверка на проектните показатели на яркостта на пътя се взема предвид обстоятелството, че отражателните характеристики на суха пътна настилка може да се променят значително при понижаване на околната температура и създаване на условия за роса, при които пътят е покрит с невидим воден филм.

Чл. 405. Измерването на отражателните характеристики е много добра възможност за сравнение на изчисленията и измерванията на тунелните осветителни уредби. В много случаи разликата между изчислените и измерените величини се дължи на различните отражателни характеристики, използвани при проектирането, и на техните действителни стойности по време на измерването. Ако се разполага с рефлектометър за пътни настилки, отражателните характеристики на пътната настилка трябва да бъдат измерени едновременно с измерването на яркостите. Отражателните характеристики на стените може да бъдат оценени чрез измерване на яркостта и осветеността (при ъгъл на наблюдение - 45°, 0° и 45°) на няколко точки на стената.

Чл. 406. Главното работно тунелно осветление трябва да осигури при нормални условия през деня и нощта подходяща видимост на преминаващите ППС през входната и вътрешната зона на тунела.

Чл. 407. (1) Осветлението за безопасност (резервното осветление) се изпълнява в две разновидности:

1. аварийно осветление (standby), което трябва да осигури минимална видимост на водачите на ППС за напускане на тунела с техните МПС в случай на аварийно прекъсване на електрозахранването;

2. евакуационно осветление, което трябва да създаде условия за указване на пешеходния път на намиращите се хора в тунела в критични обстоятелства, например пожар; евакуационното осветление включва светлинна маркировка на евакуационния път, аварийно осветление на изхода, аварийни светлинни маркировки на изхода и осветление на евакуационния път.

(2) Необходимите евакуационни и указателни знаци са дадени в приложение № 16.

Чл. 408. Минималните изисквания към евакуационното осветление се прилагат за пътни тунели с дължина, по-голяма от 500 m, и с дневен трафик, по-голям от 500 ППС, с които се осигурява безопасна евакуация на намиращите се в колите хора в случай на пожар. Евакуационното осветление на евакуационните пътища, аварийните изходи и кръстовищни връзки и информацията относно техническите инсталации и експлоатацията на тунелите се определя с проекта.

Чл. 409. (1) При рискови ситуации осветлението трябва да изпълнява две важни функции:

1. да създаде условия за ориентация и видимост за шофьорите да напуснат тунела в техните ППС (аварийно осветление);

2. да създаде условия за ориентация и видимост на хората, напуснали техните ППС, да излязат от тунела като пешеходци (евакуационно осветление).

(2) Тунелните осветителни уредби се захранват от независим непрекъсваем енергиен източник, за да се гарантира непрекъсваемо осветление.

(3) При рискови условия продължителността на евакуацията се съгласува с националните изисквания, като се осигурява продължителност най-малко 30 минути или съобразно резултатите от проучване на конкретната евакуация.

(4) Инспектирането и проверяването на тунелните осветителни евакуационни системи се осъществява от органите за контрол по чл. 3 от Наредба № 1 от 2007 г. на МТ.

Чл. 410. В аварийни ситуации средната експлоатационна осветеност и равномерност на осветлението на транспортната напречна връзка трябва да е еднаква с тази на тунелния път във вътрешната зона на главния тунел.

Чл. 411. (1) В инцидентни рискови условия пътят в главния тунел става пешеходен път за бягащите пешеходци към аварийните изходи.

(2) Когато видимостта е влошена, като допълнение към нормалното осветление или аварийното и евакуационното осветление са необходими евакуационни светлинни пътни знаци, за да се използват правилно възможностите за пешеходно евакуиране на тунела към аварийните изходи.

(3) Евакуационният път трябва да бъде ясно и недвусмислено маркиран със светлинни пътни знаци на разстояние не по-голямо от 25 m и не по-високо от 1,5 m над пътното ниво. Знаците се разполагат и вграждат в едната страна (стена) на тунела, където се намират аварийните изходи.

(4) Когато пътят се състои от 3 или повече транспортни ленти, евакуационните пътни светлинни знаци се поставят на двете страни на тунела, като ясно е обозначена посоката към аварийните изходи.

(5) Евакуационните пътни светлинни знаци трябва да бъдат включени през цялото време или да бъдат непрекъснато осветени при пожари и други извънредни ситуации. Когато знаците са непрекъснато осветени, интензитетът на светлината се ограничава в критичните посоки. Интензитетът на светлината на всеки знак не трябва да надвишава 40 cd при нормални условия в границите на конус 2x15°, чиято ос съвпада с посоката на наблюдение на водача на ППС (фиг. 22). При евакуационни условия интензитетът на светлината на маркера се увеличава.

Фиг. 22. Ограничение на интензитетите на светлина срещу посоката на движение на ППС (скица на конусите на ограничените интензитети и маркери);

1 - маркери (светлинни знаци); 2 - авариен изход

(6) Спасителните знаци трябва да бъдат видими, когато пред знаците стоят ППС, както от намиращите се вътре в ППС, така и от бягащите пешеходци.

Чл. 412. (1) При дим минималният интензитет на светлината на всеки знак във всички направления, от които може да се вижда от бягащите пешеходци, трябва да бъде определен за съответното разстояние между тях. Минималният интензитет на светлината трябва да е 0,1 cd за всеки метър от разстоянието между знаците при минимален интензитет 1 cd (например за разстояние 15 m между знаците минималният експлоатационен интензитет на светлината трябва да е 1,5 cd).

(2) При пътни тунели, по-широки от разстоянието между знаците, минималният интензитет на светлината се определя с оглед широчината на тунела, а не с оглед разстоянието между тях.

(3) С оглед осигуряване на добра ориентация при средна гъстота на задимяване и разпознаване на разположените знаци на отстояние 25 m се монтират допълнително светещи маркировки, като се използват самосветещи маркировъчни елементи между светещите указателни пътни знаци на стените на тунела (фиг. 23).

Фиг. 23. Допълнителни ориентировъчни самосветещи знаци

Чл. 413. (1) Алтернативни методи за маркиране на евакуационния път в главния тунел се допускат, ако с тях се постига еднаква или по-добра видимост, отколкото с описаните по-горе системи, при всички условия, включително дим.

(2) Аварийните изходи трябва да са добре видими при нормални условия и да са осветени по време на евакуация.

(3) Когато повърхностите са оцветени, цветът на знаците за евакуация е зелен.

Чл. 414. (1) От двете страни на изходната врата трябва да има зелена маркировъчна светлина за авариен изход (фиг. 24).

Фиг. 24. Примерно светлинно оформление на авариен изход с маркери със зелена светлина: 1 - авариен изход; 2 - маркер от зелена светлина за авариен изход

(2) По време на аварийна ситуация е препоръчително "мигаща" светлина да привлече вниманието на бягащите пешеходци. Честотата на миганията в интервал от 0,5 Hz до 2 Hz е с интензитет на светлината не по-малък от 100 cd във всички посоки на излъчване.

(3) За да бъдат аварийните изходи по-добре видими и намиращите се в тунелите да се ориентират по-добре по отношение на своето местоположение и геометрията на тунела, всеки авариен изход, включващ вратата и пространството около рамката на вратата, трябва да бъде осветен отвън или отвътре (фиг. 25).

Фиг. 25. Пример на осветлението на авариен изход (фронтален поглед): 1 - авариен изход; 2 - осветено пространство

(4) При рискови ситуации експлоатационната хоризонтална осветеност на пътната настилка на евакуационния път не трябва да е по-малка от осветеността на вътрешната тунелна зона през деня и общата равномерност на осветлението (мин./ср.) не по-малко от 0,2. Същата средна осветеност трябва да се постигне на стените на височина до 1,5 m. Светлинните източници трябва да имат индекс на цветопредаване Ra ≥ 40.

Чл. 415. За осигуряване на безопасно движение извън и в пътния тунел се разработва подробна концепция за управление на движението при експлоатацията му, като се отчитат:

1. стратегии за реакция и управление при всякакви състояния на транспортния поток, както и при пътнотранспортни произшествия и аварии;

2. осигуряване на бърза реакция на системата за управление на движението чрез определяне на изискванията към цялата система и отделните й компоненти, към която принадлежат:

а) система за управление на движението;

б) събиране на данни за транспортния поток, идентификация и анализи, свързване с централната управляваща техника;

в) разпределение на отделните функции по нивата на системата;

г) осигуряване на достъп на службите за спешна помощ, полиция, пожарна и аварийна безопасност при всички експлоатационни състояния;

д) надеждност срещу откази и аварии и нива за връщане в изходно положение на отделните компоненти на системата;

е) възможности за осигуряване на обходен път при затварянето на тунела;

3. изисквания за обучение на оперативния персонал и изготвяне на списъци за периодичен (поне веднъж годишно) цялостен контрол на системата и взаимодействието на всичките й компоненти за управление на движението и експлоатацията на тунела в реални условия;

4. архивиране на експлоатационни и транспортни данни.

Чл. 416. Оборудването за управление на движението се избира в зависимост от движението, конструктивните и местните дадености и при отчитане на факторите, влияещи на експлоатацията, като се вземат предвид едновременно транспортните и експлоатационните концепции на съоръженията за управление на движението в тунела и сигнализацията извън и в тунела.

Чл. 417. При наличие на няколко разположени един след друг тунела се извършват допълнителни проучвания и анализи за пътнотранспортни произшествия и аварии, които трябва да се имат предвид.

Чл. 418. В зависимост от вида и обхвата необходимото оборудване на пътния тунел е минимално, основно и допълнително.

Чл. 419. Интензивността на движението се определя като средногодишен брой на пътните превозни средства, преминали за денонощие по отделна пътна лента. Ако сезонната дневна интензивност на движението значително превишава средната дневна интензивност, се извършва оценка на съответния допълнителен риск. При необходимост проектираната стойност на интензивността на движение може да се коригира при допълнителен риск и корекциите са само към завишаване.

Чл. 420. Изборът на подходящото оборудване се извършва съгласно фиг. 26 при предварително разработен анализ на риска. При изготвянето на анализа на риска се взема предвид и посочената организация на движението във фиг. 27, 28 и 29.

Фиг. 26. Определяне на транспортно-техническото оборудване на тунел

Чл. 421. В зависимост от конкретните условия за движение се разработват схеми за поставяне на пътната сигнализация и оборудване, необходими за управление на движението, при отчитане на следните фактори:

1. при малка вероятност от инциденти и/или при наличие на аварийни ленти по цялата дължина на тунела необходима ли е промяна на оборудването;

2. при влошена видимост, значителен надлъжен наклон и/или необходимост от отклоняване на движението;

3. при регулиране със светлинна сигнализация на входа на тунела за начина на подреждането на ППС и синхронизиране работата на пътната сигнализация със съоръженията за затваряне на тунела (управляеми пътни знаци, електронни табла, бариери и др.).

Чл. 422. При необходимост се разработват схеми на пътната сигнализация и оборудването за реализиране на допълнителни конкретни цели при експлоатацията на пътните тунели и управлението на движението през тях.

Чл. 423. (1) Минималното оборудване е представено на фиг. 27 и се разработва задължително за всички пътни тунели. То се състои от постоянно поставени пътни знаци в тунела и извън него.

(2) При светла височина на тунела, по-малка от 4,50 m, се поставя пътен знак В16 в съответствие с приложение № 17 и допълнително се разработва и поставя предварителна сигнализация за отклоняване на движението на извънгабаритни по височина ППС преди тунела.

(3) Сигнализацията с пътни знаци преди и в пътните тунели трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и на БДС 1517 "Пътни знаци. Размери и шрифтове".

(4) При приближаване към пътния тунел сигнализацията с пътни знаци е, както следва:

1. само по автомагистрали, скоростни пътища или скоростна градска магистрала клас IA на разстояние 1000 m преди входа на тунела се поставя пътен знак А38 и под него с допълнителна табела Т1 се указва разстоянието до тунела;

2. само по автомагистрали на разстояние 800 m преди тунела се поставя пътен знак В26 (120 km/h);

3. само по автомагистрали, скоростни пътища или скоростна градска магистрала клас IA на разстояние 500 m преди входа на тунела се поставя пътен знак А38 и под него с допълнителна табела Т1 се указва разстоянието до тунела;

4. само по автомагистрали и скоростни пътища на разстояние 400 m преди тунела се поставя пътен знак В26 (100 km/h).

(5) Извън границите на урбанизираните територии на пътищата, които не са автомагистрали и скоростни пътища, пътен знак А38 се поставя на разстояние 300 m преди входа на тунела и се повтаря на разстояние 150 m преди него и под тях с допълнителна табела Т1 се указват съответните разстояния до тунела.

Фиг. 27. Минимално оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение

(по аналогия се отнася и за двупосочно движение)

(6) Пътен знак А24 се поставя задължително при регулиране на пътното движение със светлинни сигнали, подавани от пътни светофари. Разстоянието от знака до светофара е от 100 до 150 m извън границите на урбанизираните територии и от 150 до 250 m по автомагистрали. При необходимост пътен знак А24 може да се постави и на по-голямо разстояние, указано с допълнителна табела Т1 в метри:

1. на разстояние 200 m преди тунела с еднопосочно движение се поставят пътни знаци В26 (80 km/h) и В25;

2. на разстояние 100 m преди тунела се поставя управляем пътен знак В2, който подава информация само при затваряне на тунела за движение;

3. при необходимост на разстояние 50 m преди тунела се поставя пътен знак В16 при забрана за преминаване на ППС с габарит по височина, по-голям от посочения в знака;

4. преди входа на тунела се поставят отстрани и/или над платното за движение трисекционни светофари за затварянето на тунела за движение;

5. преди входа на тунела се поставя и пътен знак Д9 при сигнализиране на тунел с дължина, по-голяма от 70 m, в който се изисква спазването на специалните правила за движение в тунел; в долната част на Д9 или с допълнителните табели Т2 и/или Т17 може да се указват дължината и наименованието на тунела; информацията от двете допълнителни табели може да се обедини в една; фонът на Д9 е зелен за автомагистрали и син за скоростни пътища и пътища извън населени места и селищните образувания.

(7) Разстоянията по ал. 4 - 6 може да се коригират в зависимост от конкретната обстановка - например при наличие на други съоръжения, при премахване на средната разделителна ивица и др.

Чл. 424. (1) При пътни тунели с две пътни ленти и двупосочно движение задължително се забранява изпреварването с поставянето на пътен знак В24. За разделянето на пътните ленти за различните посоки се нанасят пътна маркировка М2 и бели светлоотразяващи кабари:

1. на разстояние < 50 m след края на тунела се поставя пътен знак Д10;

2. на разстояние 100 m след края на тунела се поставя пътен знак В34 за отмяна на наложените забрани;

3. при входа на тунела за допълнително информиране на участниците в движението може да се поставят електронни информационни табели; в тях с текст, визуално изобразяване или по друг начин се подава информация за въведените режими и забрани за движение, препоръки към водачите и др.; видът и времето за подаване на информацията се синхронизират със светофарното регулиране.

(2) Във вътрешността на тунела не се поставят пътни знаци.

(3) При пътни тунели с дължина £ 300 m, както и в тунели, в които има видимост по цялата им дължина, когато няма светофарно управление, не се поставят пътен знак А24 и управляеми пътни знаци.

(4) На пътни тунели с еднопосочно движение преди входа се предвиждат места за преминаване през средната разделителна ивица, за да могат попадналите в задръстване преди входа ППС да направят обратен завой през средната разделителна ивица на съответните места. В тези случаи се налага вземането на допълнителни мерки за безопасност, като поставянето на допълнителни съоръжения и пътна сигнализация, регулиране от пътен полицай или друг регулировчик и др.

(5) Сигнализацията с пътна маркировка преди и в тунелите трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (ДВ, бр. 13 от 2001 г.).

(6) При пътни тунели с двупосочно движение се предвижда разделяне на двете посоки за движение с бяла непрекъсната двойна линия М2. Непрекъснатата двойна линия М2 се изпълнява като светлоотразителна пътна маркировка за по-добра видимост през нощта и при намокряне на асфалтовото или бетонното покритие. Между двете линии по дължината на пътя на разстояние 1,0 m се поставят бели светлоотразителни кабари.

Чл. 425. (1) За подобряване на визуалното водене в пътни тунели с еднопосочно и двупосочно движение и дължина над 400 m се предвиждат самостоятелно светещи маркиращи елементи с най-малко два източника на бяла светлина, които се командват независимо. Основната функция на маркиращите елементи е обозначаването на десния край на пътното платно. Допълнителна функция на тези елементи е допълването на осветлението за ориентация.

(2) От двете страни по високите бордюри на всяка от тръбите на тунела на разстояние максимум 25 m един от друг се монтират самостоятелно светещи маркиращи елементи, всеки в средата между комбинираните стенни осветителни тела за обозначаване на евакуационните пътища и осветлението за ориентация. При нормална експлоатация светещи срещу посоката на движение (еднопосочно) са само маркиращите елементи от дясната страна на пътното платно. За допълване на осветлението за ориентация в случай на пожар всички маркиращи елементи се свързват към непрекъсваемо токово захранване, като се използват всички налични източници на светлина, така че да светят както срещу посоката на движение, така и по посоката на движение.

(3) В приложение № 18 са дадени допълнителните изисквания към съоръженията за организация на движението и функциите.

(4) Съоръженията за визуално водене редовно се почистват най-малко веднъж на три месеца.

Чл. 426. (1) Необходимите допълнителна сигнализация и оборудване, които трябва да се добавят към минималното оборудване (фиг. 28), са, както следва:

1. апаратура за събиране на данни за пътното движение с цел ранно откриване на пътнотранспортни произшествия;

2. допълнителни управляеми пътни знаци и електронни информационни табели както в тунела, така и извън тунела (при дължина ≥ 500 m);

3. бариери, на които задължително се осъществява и видеонаблюдение;

4. допълнителна табела Т17 "Радиовръзка".

(2) Събирането на данни за пътното движение (при наличието на такова) се извършва в пътния тунел на разстояние около 300 m от входа. При задръстване в тунела това се регистрира чрез допълнителна измерителна станция след края на тунела.

(3) Управляемите пътни знаци преди пътния тунел служат за намаляване на скоростта и за забрана за изпреварване при произшествия, аварии и други спешни ситуации. В пътен тунел с дължина над 1000 m управляемите пътни знаци, съдържащи забрани за движение, се повтарят на всеки 500 m, като с допълнителна табела Т2 може да се посочи разстоянието до края на забраната.

Фиг. 28. Основно оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение

(по аналогия се пренася за двупосочно движение)

Чл. 427. (1) Бариерите (при наличие на такива) се поставят преди местата за преминаване през средната разделителна ивица, като се отчитат конкретните условия и изискванията на полицията, противопожарните служби и тази за спешна медицинска помощ.

(2) При пътни тунели с двупосочно движение бариерите покриват частично платното за движение само за входящите пътни ленти. Отгоре на бариерните греди има жълто-оранжеви мигащи светлини, които светят при спускане, спуснати или вдигащи се бариери. Спускането на бариерите задължително се предхожда от подаването на червени забранителни сигнали на светофарите. Светофарите се поставят непосредствено преди бариерите на разстояние от 1 до 20 m отстрани и/или над платното за движение.

(3) След проверка на постъпил алармен сигнал в контролния център при нужда се задействат бариерите. Автоматичното спускане на бариерата без предварителна проверка за достоверност от страна на персонала се допуска само при възникване на "пожар".

(4) С допълнителни табели, като Т17 и др., преди пътния тунел може да се укаже за наличието на системи за радиопредаване (където е предвидено публично оповестяване) по цялата дължина на тунела за спешни съобщения в случай на произшествие или авария.

Чл. 428. (1) Необходимите допълнителна сигнализация и оборудване (фиг. 29), които трябва да се добавят към минималното и основното оборудване, са, както следва:

1. светофари с немигаща светлина преди и в тунела;

2. допълнителни електронни пътни табели;

3. допълнителни управляващи пътни знаци с променящо се съдържание;

4. указателни знаци за направление, посоки и обекти.

(2) Видът и изискванията към светлинните сигнали, подавани от светофари, са съгласно приложение № 19.

(3) С помощта на светофари с немигаща светлина се разрешава или забранява навлизане на ППС в дадена лента. Тези светофари са двусекционни с немигаща светлина и се разполагат централно над пътната лента. Разстоянието между светофарите с немигаща светлина е между 250 и 500 m, когато тунелът е в права. В хоризонтални криви разстоянията са по-малки и се определят в зависимост от видимостта така, че всеки водач на ППС, когато е под даден светофар, винаги да има видимост до следващия светофар с немигаща светлина за съответната пътна лента, по която се движи.

(4) Преди пътния тунел за сигнализиране на затварянето на пътни ленти за движение се използват трисекционни светофари, разположени по средата над тях. При необходимост се използват и допълнителни управляеми пътни знаци за изобразяване на една или повече забрани или указания за спиране или пренасочване на движението. При необходимост допълнителна информация може да се подава и от електронни информационни табели.

Фиг. 29. Допълнително оборудване на системата на светофарната уредба при еднопосочно движение

(по аналогия се пренася за двупосочно движение)

Чл. 429. (1) При отклоняване на движението може да е целесъобразно поставянето на забранителни или указателни знаци за направление, посоки и обекти на подходящи възлови места пред пътния тунел или на възможните отклонения вътре в самия тунел.

(2) За по-доброто възприемане на сигнализацията с пътни знаци на тях може да се поставят допълнителни мигащи светлини.

(3) За допълнително сигнализиране на забрани или ограничения за движение на опасни товари с електронни табели може да се посочи за кои видове се отнасят тези въведени забрани или ограничения.

(4) В зависимост от конкретните дадености и предполаганата честота на затваряне на пътните ленти за движение може да се прецени и необходимостта от използване на друго допълнително оборудване за сигнализация и управление на движението.

Чл. 430. (1) Експлоатационните състояния, за които трябва да се вземат подходящи мерки за промени в организацията на движението за всяко ниво на оборудването, са, както следва:

1. нормална експлоатация;

2. затваряне на една или повече пътни ленти за движение;

3. затваряне на пътно платно за една от посоките за движение;

4. затваряне на тунела за движение.

(2) Затварянето на лентите за движение започва преди входа на пътния тунел. Трисекционният светофар, управляемите пътни знаци и бариери за въвеждане на забрана за движение по пътната лента се поставят преди входа на тунела на разстояние не по-малко или равно на разстоянието, което пътното превозно средство изминава с максимално разрешената скорост за 10 s.

(3) В пътния тунел сигналите на двусекционните светофари над пътните ленти с немигащи светлини или мигаща жълта светлина, насочена наляво и/или надясно и надолу стрелка под наклон от 45°, работят синхронизирано със сигнализацията преди тунела. Преценява се необходимостта от забрана за входящите и съответно за изходящите транспортни потоци при наличието на отклонения за движението при входовете и изходите на тунела, когато се затварят лентите за движение. В тези случаи се осигурява необходимата еднотипна сигнализация.

(4) При вероятност от чести смущения на пътното движение в района на тунела (вътрешна зона на тунела, краен участък, изходни отклонения) с цел предотвратяване на задръстванията или за по-бързото им освобождаване се осъществяват транспортно-технически мерки за намаляване на притока на ППС към тунела, включително и чрез кратковременно спиране на движението преди входовете на тунела.

(5) При задръстване на движението непосредствено след тунела чрез наличната сигнализация и оборудване се предотвратява настъпването на задръстване вътре в тунела чрез кратковременно спиране на движението преди входовете на тунела.

(6) Транспортно-техническите мерки по ал. 4 са свързани с намаляване или спиране на движението към тунела или временно спиране на движението към всички входове и изходи на тунела при необходимост.

Чл. 431. (1) Видовете управление на движението се определят от степента на автоматизация при реализирането на мерките за промени в движението, както следва:

1. напълно автоматично - всички отделни етапи за промени в движението се извършват автоматизирано и не се изискват ръчни намеси от персонал (оператор);

2. автоматично с ръчна отмяна - всички отделни етапи за промени в движението се извършват автоматизирано, като отмяната им става ръчно от персонал (оператор);

3. полуавтоматично - събирането на данните, анализът на състоянието и предлагането на програми за промени в движението се извършват автоматизирано; решението за включване на предложената програма и евентуално поетапният контрол на изпълнението й се извършват ръчно от персонал (оператор);

4. ръчно включване (ръчни операции за управление) - по изключение (например при дейности по поддръжката) отделните стъпки се изпълняват след ръчно включване.

(2) Данни за избора на вида управление са представени в приложение № 20.

Чл. 432. (1) При настъпване на произшествие и/или авария се осъществява надежден и безконфликтен преход от едно в друго експлоатационно състояние за предотвратяване на опасностите за движението и съответно минимизиране на последствията от произшествията или авариите.

(2) Преходът от едно към друго експлоатационно състояние се извършва чрез провеждането на една или повече комбинации от мерки за управление на движението. Системата за автоматично регулиране трябва да контролира ефективността на всички мерки за управление. При необходимост някои от мерките за управление може да се конкретизират и регулират допълнително. Произшествията и аварийните случаи се вземат предвид за управление и за определяне на мерки за промяна в организацията на движението в зависимост от оборудването на тунела (в табл. 18).

Таблица 18

Забележка:

М - при минимално оборудване;

О - при основно оборудване;

E - при допълнително оборудване;

Д - при ръчни операции;

( ) - необходимостта от тези мерки зависи от вида и продължителността на произшествието/аварията;

* - извършване на ръчни операции при въвеждането.

Чл. 433. В приложение № 20 са посочени общите принципи и примери за необходимата сигнализация и оборудване при промените в организацията на движението. Дадени са също така и видовете управления с последователността на включване на съществуващата сигнализация за затваряне на движението по определени пътни ленти или платна за движение.

Чл. 434. (1) Осигурява се взаимодействие между управлението на тунела, свързано с експлоатацията (например вентилация, осветление), и системата за управление на движението в тунела (например хармонизиране на транспортния поток, затваряне на тунела за движение). Във връзка с това е необходимо интегрирането на съоръженията за затваряне на тунела за движение в централната техника за управление.

(2) На всички входове на пътния тунел се определят зони, в които включването на сигнализацията и транспортно-техническата апаратура (оборудване) за затварянето на тунела за движение се командва от централната техника за управление. Подцентралата, ако има такава, в този случай само получава протокол за извършените включвания. При нормална експлоатация и при затваряне на ленти за движение транспортно-техническите компоненти извън основното оборудване се управляват от подцентрала. Функционалната схема за взаимодействието между сигнализацията, транспортната техника и експлоатационната техника е представена на фиг. 30 в три възможни варианта.

(3) При съществуващи или планирани съоръжения за промени в организацията на движението в близост до тунела се отчитат всички взаимодействия със системата за управление на движението в тунела. В зависимост от инфраструктурните особености и даденостите, свързани с пътното движение, се предвиждат допълнителни мерки за управление освен сферата на действие на централната техника за управление (например предупреждения за задръстване в подходите към затворения за движение тунел и мерки за въздействие върху мрежата).

(4) При всички мерки за управление трябва да се осигури при прехода между централната система за управление и съседни съоръжения за промени в организацията на движението да не се допуска настъпването на конфликтни ситуации, които застрашават движението. В случай на авария командите за включване/изключване от централната система за управление имат най-висок приоритет. В останалите случаи при подреждането на приоритетите за управление на съоръжението за промени в организацията на движението трябва да се спазват изискванията за последователността при включване на управляемите пътни знаци и електронните информационни табели.

(5) За определянето на информационно-техническата структура при транспортно-техническото съоръжаване на оперативната централа и на използваното допълнително оборудване се разработва "Инструкция за структурата и оборудването на компютърни центрове за управление на движението и подцентрали".

Фиг. 30. Функционална схема за интегриране на транспортната техника в централната техника за управление

Чл. 435. (1) Преди входа на пътен тунел с управляващи и експлоатационни съоръжения се препоръчва извършването на контрол за габарита по височина на ППС и техните товари.

(2) Мерките по ал. 1 трябва да осигурят необходимата сигнализация за спирането и отклоняването на извънгабаритните по височина ППС на подходящо място преди тунела. С мерките се осигурява и възможност за спиране на извънгабаритното по височина пътно превозно средство на подходящо място преди тунела и недопускане навлизането му в него.

Чл. 436. За осигуряване на пожарната безопасност пътният тунел се проектира, изгражда и използва по такъв начин, че в случаите на възникване на пожар:

1. да са предвидени мерки за ограничаване на възникването и разпространяването на огъня и дима в тунела;

2. да са предвидени мерки срещу разпространяването на пожара и дима към съседни пожарни секции (части от тунела, отделени с пожарозащитни прегради);

3. да е осигурена устойчивостта на конструкцията на тунела за определен период от време;

4. да са осигурени условия участниците в движението да могат да напуснат тунела сами (без превозните средства) или да бъдат спасени с други средства;

5. да са предвидени мерки за отвеждане на продуктите на горене извън тунела;

6. да са създадени условия за безопасност на спасителните екипи.

Чл. 437. От гледна точка на пожарната безопасност документацията за действията по планирането обхваща:

1. пригодността на терена спрямо заобикалящите конструкции, особено по отношение на възможните свободни разстояния и разстоянията за безопасност от конструкцията;

2. предварително разделяне на тунела в пожарни секции;

3. предварително определяне на количеството вода за пожарогасене, дали и как може да се захрани тунелът с вода за пожарогасене (хидранти, връзки);

4. осигуряването на пътища за достъп и зони за разгръщане, предназначени за спасителните екипи;

5. очакван метод за вентилация на тръбата на тунела;

6. очаквана система за евакуация от тръбата на тунела;

7. необходимостта от създаване на пожарна станция.

Чл. 438. Възможните разделяния, източници на вода за пожарогасене, трасетата на водопроводите и връзките, пътищата за достъп и зоните за разгръщане се нанасят върху плановете на терена и тунела.

Чл. 439. (1) Документацията, свързана с проектирането на пожарната безопасност на пътния тунел, съдържа:

1. разделяне на тунела на пожарни секции;

2. определяне на риска от пожар на пожарните секции;

3. конструктивни изисквания;

4. изисквания към маршрутите за евакуация;

5. изисквания към оборудването;

6. изисквания към пожарогасителното оборудване;

7. изисквания към вентилацията при пожар.

(2) Чертежите трябва да включват информация относно системите за пожароизвестяване и пожарогасене, пожарните секции, устойчивостта на пожар на конструкциите, отоплителното, вентилационното и климатичното оборудване, противопожарно и пожарогасително оборудване, помощни материали за пожарна защита, местоположението и размерите на зоните за разгръщане и др. Схемата трябва да показва местоположението на маршрутите за евакуация, нишите за пожарни хидранти, аварийните станции, пътни отбивки и други подобни съоръжения.

Чл. 440. За предвидените извън тунела сгради, помещения и съоръжения се прилагат изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.) (Наредба № Iз-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ).

Чл. 441. За удовлетворяване на същественото изискване за пожарна безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ в строежите се предвиждат и влагат продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите. Строителните продукти се придружават от документите по Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Чл. 442. Мерките за пожарна безопасност (конструктивна, пожароизвестяване и пожарогасене) в подземните помещения се предвиждат въз основа на оценката на риска. Мерките не може да са по-ниски от изискванията към помещения със същото предназначение в сгради на повърхността с първа или втора степен на огнеустойчивост (не по-ниска от втора степен), предвидени в Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ.

Чл. 443. С цел предотвратяване и ограничаване на разпространяването на пожара подземните изработки в пътните тунели се разделят на пожарни секции. Като отделни пожарни секции в тунела се проектират:

1. тръба на тунела - тази пожарна секция може да включва аварийните станции, кабелни канали, канали на отоплителното, вентилационното и климатичното оборудване и вентилационните шахти (фиг. 31а);

2. напречна връзка (съединителна галерия (фиг. 31б);

3. електроразпределително помещение в тръбата на тунела;

4. помещение (камера) с трансформатор;

5. помещение с източник на резервно електрозахранване (UPS, акумулаторна батерия, генератор) за инсталациите и съоръженията в тунела; ако източникът на резервно електрозахранване е вграден в разпределително устройство с ниско напрежение, се прилагат т. 3, 6 и 7;

6. електроразпределително помещение с площ над 100 m², разположено извън тръбата на тунела и незащитено със стационарна пожарогасителна инсталация;

7. електроразпределително помещение с площ, по-голяма от 250 m², разположено извън тръбата на тунела и оборудвано със стационарна пожарогасителна инсталация;

8. кабелно помещение, проходим кабелен канал и кабелна шахта;

9. сервизен тунел (обслужващ канал);

10. контролно-команден пост (център за наблюдение и управление), разположен в тунела;

11. зона с електрическо контролно табло в ниша в тръбата на тунела или в напречна връзка съгласно т. 1;

12. защитен път за евакуация - аварийна галерия, втора или друга тръба на тунела;

13. шахта за евакуация със стълби и асансьор за евакуация.

Фиг. 31а. Пример за разделяне на тунела на пожарни секции (FS)

Фиг. 31б. Пример за разделяне на тунела на пожарни секции

Чл. 444. (1) Всяка пожарна секция се отделя от съседните пожарни секции с пожарозащитни прегради, със защита на отворите с пожарозащитни врати, клапи и капаци. Необходимата огнеустойчивост на пожарозащитните прегради, врати, клапи и капаци е дадена в табл. 19.

(2) Допустимата площ между пожарозащитните прегради на пожарните секции, посочени в чл. 443, т. 1 и 12, не се ограничава.

Чл. 445. Кабелните канали в тунелите трябва да отговарят на изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 446. Пътят за евакуация може да включва евакуационна лента (пешеходен тротоар) в тунела, аварийни изходи, съединителни галерии (напречни връзки), стълбища, шахти, аварийни галерии, сервизни тунели и други пътища, които водят до повърхността или до безопасна зона. Безопасна зона е част от строежа, отделена с пожарозащитни прегради и разполагаща с независим път за евакуация.

Чл. 447. От двете страни на пътното платно във всяка тръба на тунела се изграждат евакуационни ленти (пешеходни тротоари).

Чл. 448. Незащитен път за евакуация е зона в тръбата на тунела, застрашена от пожар. Незащитеният път за евакуация свършва при авариен изход или друг директен изход навън от тунела до повърхността, например портала на тунела.

Чл. 449. Незащитен път за евакуация е също и пътят за евакуация от други зони на тунела. Той започва с влизането в застрашена от пожара зона и свършва при авариен изход или друг директен изход навън от тунела (например портала на тунела).

Чл. 450. Аварийните изходи от тунела водят директно до повърхността или към защитени евакуационни пътища. Защитени евакуационни пътища са:

1. аварийна галерия с директни изходи навън до повърхността;

2. шахта за евакуация със стълби и асансьор за евакуация, водещи директно навън до повърхността;

3. втора или друга тръба на тунела с независими евакуационни пътища, водещи директно навън до повърхността.

Чл. 451. Защитеният път за евакуация започва при мястото на аварийния изход, където свършва незащитеният път за евакуация. Защитеният път за евакуация включва и напречна връзка в началото на защитения евакуационен път. Краят на всеки защитен път за евакуация трябва да води директно навън от тунела, на открито пространство.

Чл. 452. В защитен път за евакуация не трябва да се допуска навлизане на дим. Подходящи проектни решения за тази цел са шлюзове, преддверия с повишено налягане или вентилация с повишено налягане в непожарната тръба. Съобразно изискванията за противопожарна защита евакуационните пътища трябва да се отделят така, че всяка тунелна тръба и всеки авариен изход да могат да се разглеждат като отделни пожарни секции.

Чл. 453. Шахта, която е предвидена като основен път за евакуация, не може да бъде с височина, по-голяма от 20 m, измерена от нейния вход (долу) до изхода на повърхността. Шахта с по-голяма височина се счита като резервен път за евакуация.

Чл. 454. Дължината на незащитен път за евакуация в тръбата на тунела е най- краткото разстояние между два съседни аварийни изхода в тръбата на тунела или между авариен изход и изход от тунела, водещ директно навън (например портала на тунела). Дължината на незащитен път за евакуация се измерва по неговата ос. В тръбата на тунела това е надлъжната ос на тротоара.

Чл. 455. Максималната допустима дължина (L_доп) на незащитен път за евакуация трябва да отговаря на изискванията на чл. 90.

Чл. 456. При определянето на дължината на незащитен път за евакуация не се взема предвид дължината на пътя в зоната на напречната връзка, ако разстоянието от входа към напречната връзка до вратата на аварийния изход е по-малко от 2 m, измерено по повърхността на тротоара (фиг. 32а и фиг. 32б).

Фиг. 32а. Пример за определяне на дължината на незащитен път за евакуация

Фиг. 32б. Пример за определяне на дължината на незащитен път за евакуация

Чл. 457. Допустимата дължина на защитените пътища за евакуация не се ограничава.

Чл. 458. Вратите по пътя за евакуация в тунели се проектират със светла широчина, по-голяма или равна на 1,0 m, и със светла височина, по-голяма или равна на 2,0 m. Ако един авариен изход има двукрила врата (с две врати), всяка врата трябва да има чиста широчина поне 0,9 m.

Чл. 459. Вратите на аварийните изходи се предвиждат с огнеустойчивост най-малко EI90 в съответствие с изискванията на табл. 19. Силата, необходима за отваряне на вратата на авариен изход по всяко време, не трябва да надвишава 100 N, като се отчита и влиянието на налягането на вентилацията в тунела. Вратите трябва да се отварят навън, към безопасната зона в посока на евакуацията.

Чл. 460. Вратите в стената, разделяща двете тръби на тунел, се предвиждат с остъкление, разположено на разстояние 1,20 m от долния ръб на крилото на вратата. Остъклението е с размери най-малко 50 cm х 60 cm. От страната на тръбата на тунела повърхността на вратите, както и частта от стените на разстояние до 50 cm около отворите за врати се боядисват в цвят RAL 6032 (фиг. 33). На вратите се поставя знак (например указателна табела с ясно различим текст на жълт фон) с предупреждение за посоката на движение на превозните средства. Вратите се осигуряват със система за автоматично подаване на сигнал към оперативната централа (контролния център) при отваряне.

Фиг. 33. Врата с рамка от боя, която се отваря в посока на евакуацията

Чл. 461. (1) Вратите на аварийните изходи от тръбата на тунела към напречна връзка обикновено се отварят към напречната връзка. При един авариен изход с две врати едната от тях може да се отваря към тръбата на тунела при условие, че крилото на вратата при отваряне не навлиза в пространството на пътното платно за движение на превозните средства в тунела.

(2) Допуска се вратите на аварийните изходи да се отварят в двете посоки. На вратите, които се отварят срещу посоката за евакуация, се поставя знак (например указателна табела с ясно различим текст на жълт фон), указващ посоката на отваряне на вратата. При проектирането на вратите трябва да взема предвид вентилацията на маршрута за евакуация и налягането в тръбата на тунела и в съединителната галерия.

Чл. 462. Праговете на вратите по пътя за евакуация не трябва да представляват пречка за евакуацията. Най-голямата позволена височина на праговете на вратите по път за евакуация е 20 mm. Това ограничение не се прилага за врати в началото на маршрути за евакуация от други зони.

Чл. 463. Подът на пътя за евакуация в напречна връзка трябва да бъде равен, без неравности и пукнатини, на разстояние до 1,6 m от аварийния изход към зоната на защитен път за евакуация.

Чл. 464. В тръбата на тунела по дължина на незащитените пътища за евакуация се предвиждат указателни знаци, които се монтират от страната, където са разположени изходите за евакуация. Долният край на знака трябва да е на височина от 1 m до 1,5 m над пода на евакуационния път. Знаците се разполагат на разстояние един от друг не по-голямо от 25 m. Знаците се осветяват от вътрешната им страна (с вградено вътрешно осветление) или се изпълняват от луминесцентни материали. Осветените знаци трябва да бъдат постоянно включени.

Чл. 465. От вътрешната и външната страна над всеки вход към напречна връзка се предвижда знак (фиг. 34). Тези знаци трябва да бъдат осветени с вградено вътрешно осветление и да бъдат постоянно включени.

s

Фиг. 34. Знаци за вход в напречни връзки към защитен път за евакуация

Чл. 466. В тунелите се монтират указателни знаци за евакуация, обозначаващи разстоянието до портала (фиг. 35а и 35б) или разстоянието до порталите (фиг. 35в). Знаците не трябва да бъдат на разстояние един от друг, по-голямо от 25 m. Те трябва да бъдат различимо осветени с вградено вътрешно осветление или да бъдат от луминесцентни материали.

Фиг. 35. Знаци, показващи разстоянията до аварийните изходи

Чл. 467. Знаците за обозначаване на евакуационните пътища и осветлението за ориентация могат да бъдат монтирани поотделно или комбинирано в едно осветително тяло в стената на тунела на разстояние до 25 m. За да е възможно възприемането на знаците за обозначаване на евакуационните пътища, те трябва да се показват 2 - 3 cm, но не повече от 6 cm, пред стената на тунела.

Чл. 468. Пример за комбиниран знак за обозначаване на евакуационен път и осветление за ориентация е представен на фиг. 35г.

Чл. 469. Зоната на пътната отбивка в тунел трябва да има знак върху стената, указващ разстоянието до порталите в километри (фиг. 36).

Фиг. 36. Примери на знаци в зоната на отбивката

Чл. 470. Пътищата за евакуация в сгради извън тръбата на тунела се обозначават съгласно изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ.

Чл. 471. Тунел от категория I е тунел или част от тунела, които са извън обхвата на условията по чл. 472.

Чл. 472. Тунел от категория II е тунел или част от тунела, където срутването на крепежни или носещи конструкции може да причини срутване на сгради и съоръжения над тунела или в непосредствена близост до него, или е възможно срутването да причини извънредно големи щети - например тунел в нестабилни скални формации под сгради, съоръжения, водни или други много важни пътища.

Чл. 473. Приетите означения, критериите за класификация и методите за изпитване за определяне на реакцията на огън на строителните продукти са в съответствие с БДС EN 13501-1 "Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън" и решенията на Европейската комисия за класификация по реакция на огън, публикувани в "Официален вестник" на Европейския съюз.

Чл. 474. Строителните конструктивни елементи на тунелите, галериите, помещенията, шахтите и каналите (обслужващи, кабелни, вентилационни и др.) се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2. Когато обслужващ канал се използва и като вентилационен, оборудването в него (включително изолациите на кабели, тръбопроводи и др.) трябва да е с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 475. Тротоарите и подовете на галериите и помещенията, както и капаците на шахтите и каналите се изпълняват от строителни продукти с клас на реакция на огън A1_fl или A2_fl.

Чл. 476. Панелите за двойни подове в работните помещения се изпълняват от строителни продукти с клас на реакция на огън не по-нисък от B_fl-s1.

Чл. 477. Повърхностните покрития на стени и тавани в тунелите, галериите и помещенията се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън A1 или A2.

Чл. 478. Повърхностните покрития на подове, стени и тавани с дебелина до 2 mm не се вземат предвид.

Чл. 479. Местата на преминаване на тръбопроводи, кабели, въздухопроводи и други комуникации през пожарозащитни прегради се уплътняват със строителни продукти с клас на реакция на огън A1 или A2, без да се намалява нормативната огнеустойчивост.

Чл. 480. Приетите означения, класификацията и критериите по отношение на огнеустойчивостта на строителните елементи, конструкциите и инсталациите са в съответствие със серията стандарти БДС EN 13501 и решенията на Европейската комисия за класификация по огнеустойчивост, публикувани в "Официален вестник" на Европейския съюз.

Чл. 481. Изискващата се огнеустойчивост на основните строителни конструктивни елементи на тунелите, пожарозащитните прегради, пожарозащитните врати, капаци и огнепреградни клапи, както и огнеустойчивостта на конструкциите, отделящи вентилационните шахти и канали в тунелите, са дадени в табл. 19.

Чл. 482. Огнеустойчивостта на конструкциите на технически помещения се определя от тяхната пожарна опасност, но не може да бъде по-малка от 60 минути.

Чл. 483. Трансформаторите в тунелите трябва да бъдат със сух или негорим пълнеж. Стените и вратите на трансформаторните камери се проектират с клас по реакция на огън А1 и с огнеустойчивост най-малко ЕI 90.

Чл. 484. Устойчивостта на пожар на конструкции, разположени на границата между две пожарни секции, се приема като тази на пожарната секция с по-строги изисквания.

Чл. 485. Не се допуска използването на пожароустойчиви бои или покрития за постигането на предписаната огнеустойчивост на конструкциите в тунела.

Чл. 486. Огнеустойчивостта на уплътненията в случаите, когато електрически и водопроводни инсталации преминават през стени, не трябва да е по-малка от огнеустойчивостта на пожарната преграда, през която преминават електрическите и водопроводните инсталации, но не повече от EI 120, съгласно стандартна температурна крива, освен когато с оценката на риска на тунела не е определено друго изискване.

Таблица 19

Чл. 487. Устойчивостта на огън не е нормирана в табл. 19 за регулиращи клапи, разположени на границите на пожарните секции на тръби на тунел и напречни връзки, които спомагат за поддържане на положително свръхналягане (надналягане) в напречни връзки, разделящи пожарни секции. Тези регулиращи клапи трябва да продължат да функционират в продължение на 120 минути при критична температура 400 °C.

Чл. 488. (1) Проектната крива температура - време, освен когато оценката на риска не е определила друга динамика, се счита, че е стандартната температурна крива съгласно БДС EN 13501-2, определена по формулата:

Т = 20 + 345 lg(8t+1), (13)

където:

T е температурата, °C;

t е времето, min.

(2) Формата на модифицираната въглеводородна крива се определя по формулата:

където:

T е температурата, °C;

t е времето, min.

Чл. 489. Пожароизвестителните системи в тунелите трябва да отговарят на изискванията на БДС EN 54, на тази наредба и на експлоатационните условия в тунела.

Чл. 490. Пожароизвестителната система трябва да се включи към контролно-командния пункт на тунела с помощта на проводникова техника.

Чл. 491. Пожароизвестителни системи (сигнално устройство с бутон) с ръчно задействане се инсталират във всяка аварийна станция, включително и в тунели с дължина до 400 m. Ръчните пожарни известители в целия тунел трябва да са от един тип, да се задействат по еднакъв начин, да са добре видими, ясно различими и лесно достъпни.

Чл. 492. Ръчните пожарни сигнализатори се монтират до порталите на тунела и по маршрутите за евакуация с дължина, по-голяма от 100 m.

Чл. 493. Автоматични пожароизвестителни системи се предвиждат за тунели с дължина над 400 m и във всички тунели с механична вентилация.

Чл. 494. Автоматичните пожароизвестителни инсталации в тунела при мощност на пожара 5 mW (запалване на 20 dm³ бензин на площ 4 m²) и надлъжна скорост на вентилационното течение 6 m/s трябва да осигуряват откриването на пожара в рамките на една минута след запалването и установяване на мястото на пожара в зона с дължина до 50 m.

Чл. 495. В тунелите се предвиждат линейни топлинни датчици или оптични кабели с максимално диференциално действие, които реагират както на повишение на температурата във времето, така и на повишение на температурата до зададена максимална стойност. Датчикът се закрепва към тавана в тунела над светлата зона за движение на пътните превозни средства. Линейните температурни датчици се разпределят в няколко секции. При разрушаване на една секция останалите секции трябва да запазят функционалността си.

Чл. 496. За локализиране на пожар може да се използват и измерителните уреди за намаляване на видимостта. Влошаването на видимостта за управление на вентилацията се измерва на няколко места по протежение на тунела на максимално разстояние 240 m. За улесняване на откриването и локализирането на мястото на пожара обаче разстоянията между точките, в които се измерва влошаването на видимостта, може да се намали до 150 m и по-малко, за да се изпълни изискването в чл. 494 за откриване и локализиране на пожар.

Чл. 497. Използването на автоматични системи за откриване на пожар с камери е допустимо само ако са изпълнени изискванията за откриване на пожар, дефинирани в чл. 494. Тези системи трябва да са така комплектовани, че да могат да извършват проверка на изображението, която да дава възможност за локализиране на местоположението на пожара, чрез дигитализация на изображението.

Чл. 498. Автоматични пожароизвестителни системи трябва да се предвидят и в работните помещения, свързани с експлоатацията на тунела.

Чл. 499. На входа на оперативните сгради и на порталите на тунела се инсталират пожароизвестителни табла, които показват пътя за достъп до мястото на пожара. До порталите тези табла се поместват в пунктове за ръчно управление, от които могат да се управляват аварийното осветление, затварянето на тунела за движение и вентилацията в етап 2. Преминаването на ръчно управление чрез заобикаляне на централния пункт за управление на тунела става по решение на централния пункт след искане на службата за гасене на пожара.

Чл. 500. Във всяка аварийна станция се предвиждат по два ръчни пожарогасителя (прахов пожарогасител ABC с манометър) с гасителен прах тип АВС - 6 кg. Ръчните пожарогасители се поместват в аварийната станция така, че да са достъпни директно от зоната за движение на превозните средства. Местоположението на пожарогасителите се обозначава с указателни табели (обозначаване на пожарогасителите със сигнално червен цвят RAL 3001). Вместо врата с указателна табела може да се използва и врата със стъклено прозорче. При усилен трафик на товарни камиони в тунела двата ръчни пожарогасителя могат да се предвидят с до 9 kg прах всеки.

Чл. 501. При отваряне на вратата на шкафа за изваждане на пожарогасител се включват жълтата мигаща светлина на аварийната станция, както и жълтата мигаща светлина на светофарната уредба на входа на тунела. В пункт с 24-часово дежурство се получава информация за мястото, откъдето е взет пожарогасител. Индикаторът угасва едва когато пожарогасителят бъде поставен отново на мястото му. Обратното поставяне на пожарогасителя трябва да е възможно само с помощта на специален ключ, който се съхранява от персонала по експлоатацията на тунела. По този начин се предотвратява поставянето обратно на празен пожарогасител.

Чл. 502. Съоръженията за доставка на вода за пожарогасене в тунела включват:

1. източник на вода и свързващи външни тръбопроводи;

2. помпена станция с помпени агрегати;

3. противопожарен водопровод за гасене в тунела;

4. места на свързване с пожарни хидранти;

5. места за пълнене.

Чл. 503. За сгради и съоръжения извън тунела водоснабдяване за пожарогасене се проектира съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ.

Чл. 504. Всеки тунел трябва да разполага с воден резерв за гасене на пожар в постоянно напълнен резервоар за вода за противопожарни нужди, наричан по-нататък "противопожарен резервоар". Полезният обем на резервоара се изчислява по необходимия разход на вода за гасене на пожар в тунела в продължение на 120 min, но не може да е по-малък от 160 m³. Противопожарните резервоари се разполагат на разстояние не по-голямо от 150 m от шахтата или портала, по който водата се подава в тунела. При проектиране противопожарните резервоари се предвиждат в места, удобни за направата на подходи за противопожарни автомобили. Към резервоарите се предвиждат съоръжения за директно засмукване на вода от автомобилите.

Чл. 505. Противопожарните резервоари се захранват с вода от два независими източника, всеки от които с дебит най-малко 40 m³/h (11 dm³/s). При обоснована технико-икономическа целесъобразност се допуска захранването на резервоара с вода само от един източник. Полезният обем на резервоара в този случай се изчислява по разхода на вода за пожарогасене в продължение на 3 часа, но този обем не може да е по-малък от 240 m³.

Чл. 506. Противопожарният воден резерв отговаря на полезния обем на резервоара. Водата за противопожарния резерв в резервоара може да се доставя от водопроводната мрежа, от езеро, река или постоянно водохранилище. Собственикът или операторът на водоизточника и водопроводната мрежа трябва да потвърдят осигуряване на необходимите характеристики на водопроводната мрежа до резервоара - качество на водата, наличност на водата във всеки един момент към необходимото общо водно количество, налягане и дебит.

Чл. 507. Използваният противопожарен воден резерв се възстановява по време на изразходването му. Забранено е противопожарният воден резерв да се използва за други нужди освен за гасене на пожар.

Чл. 508. За тунели с дължина, по-малка от 400 m, се допуска при порталите да се поддържа воден резерв от 80 m³ в цистерни за гасене на пожар.

Чл. 509. Тунели с дължина над 400 m се проектират с водопровод за гасене при пожар, който да работи постоянно пълен с вода и да е обезопасен срещу замръзване и корозия (БДС EN ISO 1461 "Горещопоцинковани покрития на готови продукти от чугун и стомана. Технически изисквания и методи за изпитване").

Чл. 510. Всяка тръба на тунел, който е по-дълъг от 400 m, трябва да има противопожарен водопровод. Ако противопожарният водопровод има две разклонения, те трябва да образуват сключен водопровод (затворен пръстен) за захранване от двете страни на пръстена. Водопроводи, които използват съоръжения за повишаване на налягането, трябва да са пълни с вода и под напор, който позволява включване към пожарните хидранти. Помпите се включват автоматично при падане на налягането в мрежата.

Чл. 511. Противопожарният водопровод, включително арматурата и предпазното оборудване, се защитават срещу замръзване и корозия. Диаметърът на противопожарния водопровод се оразмерява по условията на чл. 512 и 513, но не може да е по-малък от DN100 mm. Противопожарният водопровод се оцветява с опознавателен червен сигнален цвят.

Чл. 512. Максималното хидростатично налягане в противопожарния водопровод не трябва да превишава 1,2 mPa при всяко място за свързване - при пожарните хидранти и хидрантите за пълнене. Работното налягане в противопожарния водопровод не трябва да спада под 0,6 mPa в най-неблагоприятно разположения хидрант, когато в същото време се черпи вода от два други хидранта.

Чл. 513. Противопожарните водопроводи, които се инсталират във всяка тръба на тунела, се оразмеряват за осигуряване на воден дебит 80 m³/h (22 dm³/s) и хидростатично налягане в мястото на свързване до 1,2 mPa за всеки пожарен хидрант. Налягането в противопожарния водопровод не трябва да спада под 0,6 mPa в най-отдалеченото (най-неблагоприятното) място на свързване, когато се черпи вода от два други хидранта, освен когато уредите и стационарните инсталации за гасене не изискват по-високо минимално работно налягане. При оразмеряването на противопожарния водопровод трябва да се гарантира, че не по-късно от 5 - 7 минути след известяването за пожара посочените изисквания за дебит и напор са изпълнени и в най-отдалечената (най-неблагоприятната) точка на противопожарния водопровод.

Чл. 514. За снабдяването с вода за гасене в тунела и на порталите се монтират надземни пожарни хидранти колонков тип по БДС EN 14384 "Надземни пожарни хидранти колонков тип" с номинален диаметър DN80 и изпускателни отвори със съединител тип "щорц" с диаметър 75 mm. Отворите на хидрантите трябва да бъдат над нивото на тротоара на височина не по-малка от 65 cm и не по-голяма от 110 cm.

Чл. 515. Не се допуска монтирането на спирателни кранове на противопожарните водопроводи във вертикални шахти.

Чл. 516. За изключването на отделни участъци от пожарната водопроводна мрежа, както и за насочването на цялото водно количество към пожарния участък, мрежата се оборудва със спирателни кранове с електрическо и ръчно задвижване, както следва:

1. на всички разклонения на тръбопровода;

2. в линейните участъци от водопроводната мрежа, които нямат отклонения - на разстояние, определено в проекта на мрежата за пожарогасене, но не по-голямо от 600 m;

3. спирателните кранове се номерират последователно.

Чл. 517. Когато необходимият разход за пожарогасене или напор на водата не може да бъде създаден по гравитационен път, в близост до противопожарните резервоари се изграждат помпени станции с работен и резервен (резервиране 100 %) помпен агрегат. Помпените агрегати трябва да имат двойно независимо електрическо захранване с автоматично превключване и да са осигурени срещу замръзване.

Чл. 518. Производителността на пожарните помпи трябва да осигурява проектния разход за пожарогасене, но не по-малък от 80 m³/h, в диапазона на налягания, даден в чл. 512 и 513. Помещенията на помпените уредби се защитават от замръзване.

Чл. 519. От противопожарния резервоар между сградите и съоръженията се полага отделен външен водопровод с диаметър, оразмерен по необходимия за пожарогасене в сградите на повърхността разход на вода и работно налягане.

Чл. 520. Водата за пожарогасене в тунела се взема от надземни пожарни хидранти, разположени в места на свързване, обособени като пожарни ниши.

Чл. 521. Пожарната ниша се оборудва със:

1. хидрант и два спирателни крана DN52 и DN75 със съответните съединители тип "щорц";

2. три водонепропускливи плоски пожарни маркуча от тип C (номинален диаметър 52 mm) с обща дължина 60 m (3 x 20 m) и един с номинален диаметър 75 mm и дължина 20 m;

3. два променителя тип "щорц" Æ75/Æ52 mm;

4. един комбиниран (многофункционален) "C" струйник (с дюза - 13 mm, и щорц - 52 mm)

със сферичен вентил, за компактна, разпръсната струя и защитна конична водна завеса, с напълно регулируем дебит и плавно регулируема форма на факела на струята по време на употреба;

5. един "C" струйник (с дюза - 13 mm, и щорц - 52 mm) със сферичен вентил за гасене с компактна водна струя;

6. един главен струйник (с дюза - 19 mm, и щорц - 75 mm) със сферичен вентил за гасене с компактна водна струя;

7. един дозатор (за 200 dm³/min, 3 %), свързан към спирателния кран DN52, и AFFF пенообразувател - в 25-литрова туба;

8. два ключа за скопчаване на съединения тип "щорц" 52 mm и 75 mm;

9. два преносими 6-килограмови АВС прахови пожарогасителя;

10. едно водозащитено луминесцентно осветително тяло (36 W);

11. един влагозащитен контакт шуко - за външен монтаж (16 А/230 V).

Чл. 522. Всяка пожарна ниша или място на пожарен хидрант се обозначава със знак за безопасност "Пожарен шланг" и с пореден номер (фиг. 37).

Фиг. 37. Обозначаване на пожарна ниша

Чл. 523. Когато в пожарната ниша има указателна инструкция за действие с оборудването за гасене, надписът на нея трябва да е на два езика.

Чл. 524. Пред всеки портал на не повече от 20 m от тръбата на тунела се предвижда място за пълнене, където пожарните автомобили могат да се зареждат с вода.

Чл. 525. Мястото за зареждане се разполага в края на зоната за разгръщане, но само ако този край не е на разстояние, по-голямо от 20 m от портала на тунела.

Чл. 526. Пожарогасителните маршрути в тунел са:

1. зоната за движение в тунел - тръба на тунел, която изпълнява функцията на защитен маршрут за евакуация при пожар в другата тръба;

2. напречните връзки (съединителните галерии) между тунелите.

Чл. 527. При тунел с две тръби се осигурява път за достъп (проходима напречна връзка) за пожарните превозни средства.

Чл. 528. Маршрутът за достъп на пожарните превозни средства между две тръби на тунел (чл. 81, ал. 1 - 6) се отделя чрез пожарни врати съгласно т. 5 или 6 на табл. 18. Светлата широчина на тези врати трябва да е най-малко 4 m, а тяхната светла височина - минимум 4,50 m (приложение № 8). В този случай преминаването на хора през вратите се улеснява от други пожарни врати с чиста широчина 1 m и чиста височина поне 2 m, които могат да бъдат и част от по-големите пожарни врати.

Чл. 529. Зоната за разгръщане трябва да е:

1. разположена до всеки портал на тунела, на разстояние не по-голямо от 50 m от входа до тръбата на тунела, измерено по пътната ос от края на зоната за разгръщане до началото на тунела, и на разстояние не по-голямо от 20 m от ръба на съседната пътна повърхност (фиг. 38 и 39);

2. свързана с път за достъп;

3. с широчина поне 6 m;

4. с площ не по-малка от 200 m²;

5. с напречен наклон не по-голям от 2 %;

6. с товароносимост за товари на превозните средства не по-малка от 80 kN на ос.

Фиг. 38. Пример за измерване на разстоянието от портали до зона за разгръщане

Фиг. 39. Пример за измерване на разстоянието от портали на два тунела до зона за разгръщане

Чл. 530. В изключителни случаи (например, ако портал се отваря към мост или подобна конструкция) зоната за разгръщане може да бъде директно върху пътя. В този случай се предотвратява влизането на потока от движещи се превозни средства в зоната за разгръщане, например чрез пътни знаци или физически бариери.

Чл. 531. В проекта за нов тунел се оценява необходимостта от създаване на звена за осъществяване на пожарогасителна дейност.

Чл. 532. Необходимостта от създаване на звената за осъществяване на пожарогасителна дейност се доказва с анализа и оценката на риска.

Чл. 533. За тунели, в които се предвижда създаване на звена за осъществяване на пожарогасителна дейност, се проектират сгради или самостоятелни помещения за необходимата пожарна техника и екипите.

Чл. 534. Системите за мониторинг, пожароизвестяване и аварийна комуникация на тунела трябва да осигурят на дежурния оператор на тунела възможност да предостави на пожарните екипи информация за:

1. наличието на блокирани или все още евакуиращи се хора в тунела и къде се намират;

2. времето на възникване на пожара;

3. местоположението на пожара;

4. броя и вида на превозните средства, обхванати от пожара при неговото възникване;

5. наличието и разположението на стационарни гасителни инсталации в пожарната тръба;

6. извършените и възможни маневри (реверсиране или промяна на дебита) на вентилацията;

7. възможните безопасни пътища (маршрути) за най-бързо достигане до пожара;

8. готовността за използване на водоизточниците и наличния воден резерв в тях.

Чл. 535. Електроснабдяването на електросъоръженията на пътния тунел се проектира така, че да осигурява безаварийна и отговаряща на изискванията на пътния трафик експлоатация. То се съобразява със специфичните работни условия, характеризиращи се с наличие на влага, луга, отработени газове, замърсяване със сажди, въздействие на вода под налягане при периодичното измиване на осветителите. В процеса на проектиране и съгласуване на проекта се осигуряват:

1. предварителни договори за доставка на електрическа енергия (по количество и качество) с електроснабдителното предприятие;

2. техническите условия за присъединяване към електроснабдителната мрежа: вид на захранването (средно или ниско напрежение, кабелно или въздушно), места за подаване на електрозахранването и пространствено оформление и оборудване на местата на подаване на електрозахранването, специфични условия при експлоатацията и поддръжката от страна на доставчика на енергия (съгласуване с потребителя);

3. точна граница на собствеността, задължения по поддръжката на съоръженията, случаи на ангажиране и на двете страни;

4. условия за компенсация за реактивна електрическа енергия.

Чл. 536. Основание за изискваната присъединителна мощност е мощностният баланс, който се прави на база максимални товари, определени по Наредба № 3 от 2004 г. на МЕЕР за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.) (Наредба № 3 от 2004 г. на МЕЕР) чрез използване на коефициента на търсенето (т. нар. коефициент за едновременност, който отчита отношението присъединителна/инсталирана мощност за осветлението) и на коефициента на максимума (отношението на присъединителна към средна за даден интервал работна мощност за група работещи двигатели).

Чл. 537. Броят и местоположението на подстанциите и мощността на инсталираните в тях трансформатори се съобразяват с наличната в района електроснабдителна система и се обосновават с проектни решения. При използване на авариен електрогенератор те се съобразяват с изискванията на електроснабдителното предприятие.

Чл. 538. Реактивната мощност се компенсира централно, когато електрическите съоръжения работят в режим на намалена мощност. Независимо от това, че осветителите са компенсирани индивидуално, при класическа схема с превключване на сдвоен дросел факторът на мощността се влошава.

Чл. 539. (1) Системата за електроснабдяване се включва в информационната система за мониторинг и контрол на съоръженията на пътния тунел.

(2) Точките, в които се наблюдава състоянието на електроснабдителната система, се определят в конкретния проект и зависят от избраната схема на захранване.

(3) Системата за мониторинг трябва да осигурява контрол на параметрите на доставяната електрическа енергия и разхода на енергия по характерни групи консуматори с оглед ефективна експлоатация на съоръженията.

(4) Съоръженията за мониторинг и контрол на електроснабдителната система не трябва да имат връзка със системата за търговско измерване на енергията.

Чл. 540. Съоръженията, подлежащи на автоматично превключване към резервно електрозахранване, се определят от конкретния проект на база определената категория на тунела по отношение на електрозахранването (IІІ, II или І категория).

Чл. 541. При наличие на два независими източника на електрозахранване (електропровод и автономен дизел-генератор за резервиране на страна ниско напрежение или два трансформатора, захранени от различни секции на районна подстанция или от две районни подстанции) на автоматично превключване към резервния източник подлежат вентилационната система, денонощното осветление и системите за пожарогасене (консуматори първа категория).

Чл. 542. (1) За автоматично превключване към резервно електрозахранване на страна ниско напрежение по смисъла на чл. 541 за вентилационната система денонощното осветление и системите за пожарогасене се използва АВР (automatic transfer switch) от класически тип - с електрическо задействане и механично задържане на комутиращите устройства.

(2) При еднотрансформаторни подстанции (фиг. 40), когато денонощното осветление на всяка тръба на тунела се захранва през осветител от две съседни подстанции, включването на отпадналите осветители към другата подстанция се осъществява по телекомуникационен път от системата за мониторинг и контрол.

Фиг. 40. Автоматично включване на резервно електрозахранване за линиите на дежурното осветление чрез линии за връзка между контролерите и централната станция: PC - персонален компютър, CS - централна станция, KP1, KP2 - контролери, TR1, TR2 - трансформатори, K, K', AVR, AVR' - контактори, O, O' - осветители

Чл. 543. За нуждите на консуматорите от нулева категория (прекъсване на захранването само в рамките на един полупериод на захранващото напрежение) се предвиждат UPS (Uninterruptible Power Supply - фиг. 41 и 42). Оразмеряването им се съобразява с мощността на съоръженията за:

1. обозначаване на евакуационните пътища;

2. осветление за ориентация;

3. аварийно осветление;

4. осветление на евакуационните пътища;

5. осветление на работните помещения - минимум едно осветително тяло за помещение;

6. транспортно-технически съоръжения в тунела и подходите към него, доколкото се изискват за безопасно движение;

7. съоръжения за комуникация;

8. пожароизвестителни уредби;

9. уреди за управление и видеонаблюдение;

10. измерителни уреди.

Фиг. 41. Offline/standby UPS: а) захранване от мрежа с подзареждане на батерията; б) отпадане на мрежата и захранване от инвертор (време на работа до 20 min)

Фиг. 42. Line-interactive UPS с автотрансформатор: а) захранване с мрежово напрежение с близка до номиналната стойност; б) захранване от инвертор при отсъствие на мрежово напрежение (време на работа до 30 min); в) - г) захранване от мрежата при отклонение на напрежението в допустимите граници

Чл. 544. Съоръжението за непрекъсваемо електрозахранване се оразмерява за времето за изпразване на тунела (минимум 60 min) или за 15 min, ако автоматично се превключва за захранване от дизел-генератор, самостартиращ се при отпадане на основното електрозахранване. Използват се капсуловани акумулатори, неизискващи специална поддръжка.

Чл. 545. При пътни тунели с дължина до 400 m и инсталирана мощност до 80 kVA при липса на близко разположена трансформаторна подстанция 20/0,4 kV се изгражда такава по възможност в центъра на електрическия товар.

Чл. 546. При пътни тунели с дължина над 400 m и инсталирана мощност над 80 kVA електрозахранването на електросъоръженията се осъществява от две трансформаторни подстанции 20/0,4 kV, разположени в близост до двата портала.

Чл. 547. За пътни тунели с дължина над 800 m след технико-икономически анализ може да се изградят трансформаторни подстанции между двата портала (включително в зони за напречно преминаване), съобразени и с инсталираните мощности за вентилация на тунела.

Чл. 548. (1) В трансформаторните подстанции се монтира по един трансформатор 20/0,4 М така, че да поеме максималната работна мощност за вентилация, 100 % от денонощното осветление на двете тръби и адаптационното осветление на едната тръба на тунела. При необходимост от резервиране на работата на вентилацията с АВР се монтира втори трансформатор или дизел-агрегат. Междинните трансформаторни подстанции се оразмеряват по денонощното осветление на двете тръби и максималната работна вентилаторна мощност.

(2) Всеки трансформатор се захранва от независим източник на електрическа енергия, като видът на захранващите линии 20 kV и техните трасета се обосноват в съответните проекти (фиг. 43).

Фиг. 43. Уредба с резервиране на страна 20 kV

Чл. 549. Разпределителните устройства 20 kV се проектират съгласно Наредба № 3 от 2004 г. на МЕЕР за случай на захранване с електрическа енергия на съоръжения трета - първа категория (категорията на електрозахранване се определя от анализа на риска).

Чл. 550. При първа и втора категория на електрозахранване на пътния тунел главните разпределителни табла 400/230 V се изпълняват с резервиране на дежурното осветление (фиг. 44) и максималната вентилаторна мощност.

Чл. 551. (1) Осветителите за дежурното осветление на двете тръби се захранват през един от двата срещуположно монтирани трансформатора 20/0,4 kV. При отпадане на единия от тях дежурното осветление остава на режим 50 % и в двете тръби, като след сработване на системата за АВР се възстановява работата 100 %.

(2) Двата трансформатора са сфазирани на страна 20 kV и на страна 0,4 kV, а системата за АВР на дежурното осветление се осъществява въз основа на комуникационен протокол между двата контролера за управление на дневното и дежурното осветление (фиг. 40).

Чл. 552. Прехвърлянето на товара към изправния трансформаторен пост се осигурява с прекъсване на захранването - без влизане в паралелна работа на трансформаторите - при захранването от два независими източника има възможност за протичане на изравнителни токове между тях.

Чл. 553. Електрически блокировки и защити и дефектно-токова защита на изводите на табло 0,4 kV се проектират съгласно Наредба № 3 от 2004 г. на МЕЕР.

Чл. 554. Местните електрически табла се монтират в шкафове в ниши в стените и евентуално съчетани с шкафовете с телефонната апаратура и с противопожарните съоръжения (аварийните станции). Таблата се предвиждат със степен на защита IP65 и се осигуряват срещу директен и индиректен допир.

Чл. 555. (1) Проектира се ръчно, диспечерско и автоматично управление на тунелното осветление със специализирани контролери, със съответното програмно осигуряване.

Фиг. 44. Захранване от страна 0,4 kV на дневно-адаптационно, предпортално (нощно) и дежурно (денонощно) осветление

(2) Разработва се операторски панел и инструкция за работа на дежурните оператори.

(3) Проектира се комуникационна мрежа и структура на връзки, включително чертежи за монтаж на електрообзавеждането, която се съгласува с експлоатационното предприятие.

Чл. 556. Изборът на кабели и проводници, които се използват за захранване на електрическите съоръжения, се определя в зависимост от електрическите, механичните, топлинните и химичните въздействия, на които са подложени системите от кабели и проводници при тяхното изграждане и експлоатация.

Чл. 557. Кабелите в пътния тунел се полагат по следния начин:

1. чрез надлъжно окабеляване: инсталационни тръби или кабел-канали под евакуационните пътища; инсталационни тръби в стените (външни стени, средна стена);

2. чрез окабеляване на участъците: инсталационни тръби в тавана и/или стените; окачване на кабели в напречното сечение на тунела.

Чл. 558. Захранването на електрическите съоръжения се изпълнява подземно с кабели освен части от окабеляването на участъците. Електрическите кабели по протежение на тунелните тръби се полагат в подходящо оформени канали или в пластмасови тръби под тротоарите.

Чл. 559. (1) Окабеляването на участъците в напречното сечение на тунела се изпълнява за частта от нощното/аварийното осветление, която е с непрекъсваемо електрозахранване, както и за местата на свързване на вентилаторите и пожарогасителните съоръжения с огнеустойчиви кабели, запазващи изолиращите си свойства 120 min и функциите си 90 min съгласно БДС EN 13501-3 +A1:2009.

(2) Ремонтните изключватели се инсталират в най-близко разположената аварийна галерия, съответно в електроразпределителното устройство.

(3) За всички части от съоръженията се предвижда подходяща защита срещу свръхнапрежение. За предпочитане е свързването на системите за предаване на данните и бус-шините между работните помещения в сгради и разположените навън съоръжения (например електронни пътни табла, светофарни уредби и др.) да се извършва с кабели с оптични влакна.

(4) Кабелите се предвиждат с медни жила (петжилни или трижилни). Изолацията на кабелите, положени вътре в тунелната тръба, е изложена на пожар и не трябва да съдържа халогенни съединения (LSZH - low smoke halogen free cable). До порталите на тунела се предвиждат табла, в които да се промени видът на кабела във вътрешността на тръбата с нова изолация, несъдържаща халогенни съединения.

(5) Кабелите се предвиждат с външна маркировка, идентифицираща тяхното предназначение, сечение и номер. Изготвя се кабелен журнал, съдържащ вида, сечението, предназначението, дължината, броя на муфите и други за всички видове кабели (силнотокови и слаботокови).

Чл. 560. Електрическата инсталация и осветителната уредба в трансформаторните подстанции се изпълняват съгласно Наредба № 3 от 2004 г. на МЕЕР, Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ, Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.) и БДС EN 12464-1 "Осветление на работни места в сгради".

Чл. 561. (1) Търговското измерване на енергията се извършва на страна средно напрежение чрез обособяване на поле според изискванията на доставчика на електрическа енергия.

(2) При захранване на средно напрежение измерване на енергията на страна ниско напрежение се допуска по изключение.

Чл. 562. (1) Мониторингът и управлението на различните системи се осъществява в зависимост от категорията на пътя и дължината на пътния тунел. Когато на автоматично управление подлежи само дневното осветление, то може да се осъществи с регулатори за степенно или плавно управление, работещи по информация за яркостта L20 (адаптационна яркост в зоната на приближаване) и интензивността на трафика. При мониторинг и автоматично управление и на други системи от оборудването на тунела системата се изгражда на три йерархични нива (фиг. 45), както следва:

1. обектни контролери (TU - target units), управляващи работата на съоръженията от отделните системи;

2. централна станция (SCADA - supervisory control and data acquisition), събираща информация от обектните контролери и осигуряваща диспечерско телеуправление на съоръжения от страната на централния компютър (сървър), автоматично контролиращ тунелното оборудване чрез програмното осигуряване на TU;

3. централен компютър (сървър), съхраняващ информация за работата на обектните контролери и осъществяващ телеуправление на съоръжения от отделните системи по заявка на оператора (с посредник - централната станция).

(2) Обектните контролери са най-ниското йерархично ниво на системата. За осветителната, светофарната и вентилационната уредба освен наблюдение и събиране на данни те осъществяват непосредствено управление - на брой включени осветители (по сигнал от сензори за яркост), на посока и скорост на вентилиране (по сигнали от сензори за посока на вятъра, ниво на димни газове и сажди), на светофарната уредба (по сензори за интензивност на трафика през тунела).

(3) Централната станция (SCADA) е второто йерархично ниво и се изпълнява като самостоятелна система (контролер), за да не зависи от състоянието на централния компютър (включен/изключен). Освен събиране на информация тя изпълнява всички необходими функции, за да се контролира тунелното оборудване при всякакви условия и режим на експлоатация (автоматичен или ръчен) - чрез обектните контролери на осветителната, светофарната и вентилационната уредби от двата портала.

(4) Централният компютър е третото йерархично ниво на системата и получава информация за работата на обектните контролери от централната станция. В него е организирана база данни за многогодишната работа на съоръженията, така че по всяко време и от всяко място да е възможно получаване на информация и наблюдаване на работата на съоръженията на тунела (чрез връзка с интернет).

(5) Обменът на данни между обектните контролери и централната станция се извършва по локална мрежа (LAN) или радиоканал. LAN се изпълнява чрез използване на проводни кабели или чрез нишкови оптични кабели. LAN може да се използва като комуникационно средство и от други системи на тунела, например CCTV и телефонната система. За да се повиши надеждността, се препоръчва LAN да се изпълни като мрежа със затворен цикъл. За системата за пожароизвестяване, системата за управление на светофарите и системата за комуникации (телевизионен контрол, оповестяване, телефони) е задължително използване на кабелни връзки с цел повишена сигурност при реагиране на аварийни и критични ситуации.

(6) Връзката между централната станция и компютъра е по сериен интерфейс, а между централния компютър и интернет - според доставчика на интернет услуги.

Фиг. 45. Структура на система за мониторинг и диспечерско телеуправление

Чл. 563. Техническите съоръжения се оразмеряват за функциониране в температурен диапазон от 5 до 30 °C и относителна влажност на въздуха до 80 %. Може да са необходими отоплителни съоръжения за поддържане на минимална температура +5 °C, като при тяхното оразмеряване не се взема предвид отделяната топлина от електроразпределителните устройства.

Чл. 564. При инсталирането на технически съоръжения в подземни работни помещения се осигурява при възможност естествена вентилация отделно от зоната на движение на превозните средства. Ако са предвидени вентилационни съоръжения, при тяхното оразмеряване трябва да се изхожда от това, че работните помещения няма да са постоянно заети и трябва да се осигури ограничен до минималните допустими стойности обмен на въздуха. Топлината, отделяна от електроразпределителните устройства, не се взема предвид, с изключение на устройствата за непрекъсваемо захранване. Ако се надвишава горната температурна граница от +30 °C, в помещенията трябва да се предвидят климатици - за предпочитане мултисплит.

Чл. 565. За съхраняване на функциите на отделните групи съоръжения се изграждат пожарни секции. Свързващите врати между пожарните секции се проектират с огнеустойчивост EI90.

Чл. 566. Електроразпределителното устройство за средно напрежение и трансформатори, електроразпределителните устройства за ниско напрежение, контролно-командният пункт с централна техника за управление, пожароизвестителната инсталация, високоговорителната уредба, системата за видеонаблюдение, радиоуредбата, съоръженията за Direct Digital Control (DDC), непрекъсваемото (UPS) електрозахранване, включително и акумулаторите, и уредите за телесигнализация на разстоянията (при магистрали) се инсталират в отделни помещения за съхраняване на функциите им в случай на пожар.

Чл. 567. В зависимост от отговорността на пътния тунел системата за мониторинг и управление се избира с различна функционалност - за пътни тунели без вентилационна система е достатъчна конфигурацията на фиг. 45, а за пътни тунели с вентилационна система - конфигурацията на фиг. 47.

Чл. 568. Централният диспечерски пункт включва съоръженията от второто и третото йерархично ниво (фиг. 45), с които се наблюдават и при нужда се управляват съоръженията, свързани към първото йерархично ниво на системата за мониторинг и управление. Големият обем взаимодействия между съоръженията се осъществява от централен пункт за управление (ЦПУ), който е организиран като система за управление в реално време с подходящ протокол за комуникация между устройствата (например MODBUS или PROFIBUS). Принципно и схематично това е показано на фиг. 47. Между отделните функционални нива на системата за експлоатация на пътния тунел се предвиждат интерфейси, които да са "отворени" и "документирани". На всяко от тези функционални нива са зададени определени задачи и се инсталират стандартизирани хардуерни и софтуерни компоненти.

Чл. 569. При отговорни пътни тунели в централния диспечерски пункт се изгражда панел за независимо изобразяване на работата на основните съоръжения независимо от изобразяването им на централния компютър. Диспечерският пункт се комплектува с инструкция за работа на дежурните оператори при осъществяване на ръчно, диспечерско и автоматично управление на съоръженията в тунела. Системата за мониторинг и управление трябва да осигурява визуализация на състоянието на системите при всички режими на работа.

Чл. 570. Работата на системите в пътния тунел се осъществява чрез съответно програмно осигуряване за контролерите, централната станция и централния компютър - за обезпечаване на автоматичен режим за събиране на данни, диспечерско телеуправление и мониторинг на съоръженията чрез телеизмерване и телесигнализация. Организацията на експлоатацията и ремонтът на съоръженията в тунела се извършват въз основа на информацията от системата за мониторинг и управление съгласно фиг. 46 - за обслужващия персонал и за персонала от центъра за контрол на трафика.

Чл. 571. За всички нива съгласно функционалната схема (фиг. 47), както и за всички описания на задачи съгласно раздел "Централна техника за управление" се изготвя списък на съобщенията, командите, измерваните стойности и управляващите променливи. Подробно трябва да се опише свързването между отделните информационни точки.

Чл. 572. За всички нива на включване и контрол се разработват функционални процедури за отделните групи съоръжения. В тях се представят, описват и определят специфични за съоръжението изисквания. Основа за това формират блокови схеми, структурни диаграми, списъци с информационни точки, проекти на програми, описания на интерфейси и документи на обхвата.

Чл. 573. За гарантиране на комуникацията между всички блокове за управление по стандартизирана шина (PROFIBUS-FMS, MODBUS, Ethernet, TCP/IP) се предвиждат независими от производителя системи. Интерфейсите и изходните кодове трябва да са "отворени" и документирани така, че независимо от производителя да могат да се извършват промени, свързвания, включвания и др. По този начин се гарантира, че програмите на различни производители (например управление на вентилацията и управление на трафика) могат да бъдат свързани през стандартизирани интерфейси за предаване на данни.

Фиг. 46. Организация на експлоатацията на пътен тунел на база информация, получена от система за контрол и управление

Фиг. 47. Структура на система за мониторинг и управление

Фиг. 48. Функционална схема на организация на трафика през тунела (съгласно TLS)

Чл. 574. Структурата на управлението трябва да е такава, че техническото оборудване на пътния тунел да се управлява, регулира и контролира автоматично. Това се осигурява от техника за управление, която е организирана като централна система за управление в реално време (фиг. 47). Управлението на техниката, свързана с експлоатацията на тунела, се подразделя на функционални нива, като на всяко от тях са зададени задачи, които са показани на фиг. 46 и описани в следващите разпоредби.

Чл. 575. Между отделните функционални нива на системата за експлоатация на пътния тунел се предвиждат стандартизирани интерфейси. За да може да се осигури по-нататъшно техническо развитие на отделните нива и възможност компонентите да бъдат подменяни, обновявани и разширявани, интерфейсите трябва да са "отворени" и да отговарят на определени нормативни изисквания. На отделните нива се инсталират стандартизирани хардуерни и софтуерни компоненти, които също трябва да отговарят на посочените изисквания.

Чл. 576. Конфигурацията на съоръженията от ниво "Централна техника за управление" съгласно фиг. 47 се състои от следните звена:

1. централен компютър за управление;

2. система за комуникация;

3. блокове за управление.

Чл. 577. Звеното "Централен компютър за управление" (ЦКУ) се изпълнява като логическа компютърна мрежа и има следните функции:

1. контрол на експлоатацията и координация на всички технически съоръжения на тунела, включително проверки за достоверност;

2. обработка на сигнали за смущения и различна реакция в зависимост от техния приоритет;

3. включване на аварийни програми;

4. предоставяне и предаване на текуща информация към други участници в системата (централа за управление на трафика, служба за строителство и ремонт на пътища, полиция, служба за противопожарна защита и др.);

5. възможност за превключване на ръчно управление;

6. параметриране (оформяне на меню "параметри") на всички свързани системи;

7. свързване със съоръжения за реорганизация на движението;

8. съхраняване на информация, предварителна обработка и оценка за експлоатационни и транспортно-технически проблеми;

9. непрекъсната оценка на изображения.

Чл. 578. (1) Системата наблюдава и контролира следните системи оборудване:

1. системата за електрическо захранване и електрическо разпределение;

2. тунелната вентилационна система;

3. тунелната осветителна система;

4. противопожарната система и системата за сигнализиране на пожари;

5. тунелната система за управление на движението;

6. тунелната система за видеонаблюдение (CCTV);

7. тунелната комуникационна система (телефонна мрежа, радиокомуникационна мрежа, компютърна комуникационна система);

8. системите в спомагателните сгради.

(2) Системата позволява оборудването на обекта да бъде управлявано с използване на различни видове режими:

1. автономен режим;

2. предварително програмирани сценарии от залата за управление или чрез "touch pad";

3. ръчен режим.

Чл. 579. (1) Звеното "ЦКУ" се състои от следните логически хардуерни компоненти:

1. централен (главен) компютър;

2. компютър с база данни;

3. работни станции;

4. локална комуникационна мрежа (LAN);

5. компютър за непрекъсната оценка на изображения;

6. телефонен сървър;

7. втори централен компютър за системно резервиране.

(2) В зависимост от обема на получаваните и обработваните данни логическите хардуерни компоненти се реализират в един или в няколко компютъра.

Чл. 580. (1) Централният (главният) компютър осъществява връзката между блоковете за управление и мрежата. Централният компютър трябва да поеме следните задачи с по-висок приоритет, свързани с управлението и организацията:

1. управление на процесите в реално време за всички информационни обекти;

2. приемане на данни, които по технически причини не могат да бъдат свързани към PROFIBUS/MODBUS (видеоинформация, данни от гласови канали);

3. свързване към съществуващи съоръжения за реорганизация на движението в съответствие с TLS протокола (фиг. 48);

4. закъснения на съобщенията;

5. изглаждане на измерени стойности при процесите;

6. глобални проверки за достоверност (приложение № 21);

7. приемане на всички данни от блоковете за управление;

8. допълнителен алармен канал, например по GSM/GPRS модул (при отказ на системата за пренос на данни);

9. сверяване на времето за компонентите на централния компютър за управление и блоковете за управление чрез централен часовник за реално време;

10. бъдещи възможни разширения на системата.

(2) Централният компютър може да бъде реализиран като процесен компютър в промишлен вариант с флаш памет. Операционната му система трябва да е "мултитаскинг" (работа по много задачи едновременно) и да може да се използва неограничено време 100 %. Предвиждат се следните интерфейси:

1. PROFIBUS-FMS или MODBUS;

2. Ethernet (TCP/IP);

3. RS232 - обслужващ интерфейс;

4. модемен интерфейс за пренос на данни през наземни клетъчни мрежи по GSM стандарт;

5. RS232 - интерфейс за TLS протокол (по избор);

6. USB интерфейс.

(3) За пътни тунели с дължина над 400 m централният компютър трябва да се реализира като клъстерна система.

Чл. 581. (1) Компютърът с база данни съхранява/запаметява информация на всички данни от процесите и параметри на тунела под формата на база данни SQL (Structured Query Language - език за структурирани запитвания). Данните се предоставят на разположение на останалите участници в системата на принципа клиент/сървър. Трябва да е възможно изпращане на данни във формат CSV (Comma Separated Values - стойности с разделителна запетая). Избрани данни може да се предават към други компютри чрез FTP протокол (File Transfer Protocol). Освен това всички документи, работни доклади, оперативни дневници и работни указания трябва да се съхраняват в банката данни. Всички налични данни могат да бъдат преобразувани в един стандартизиран формат (RTF, ASCII, HTML, PDF) с възможност за търсене по ключова дума. Компютърът за банка данни се реализира като RAID-Controller (управление на няколко хард диска едновременно). За компютъра с банка данни се предвиждат следните интерфейси:

1. Ethernet (TCP/IP);

2. RS232 - обслужващ интерфейс.

(2) Съхраняването на данни се основава на стандартизирани формати така, че данните да могат да бъдат приети безпроблемно в релационна система за управление на банки данни (DBMS) с SQL (Structured Query Language), съответно да бъдат запаметявани директно там.

Чл. 582. (1) В работната (обслужващата) станция се извършва визуализацията и обслужването на съоръжението. Всички данни от процесите се представят под формата на цветни графични изображения с динамично постепенно включване. Онлайн данните се извикват циклично чрез клиентски процеси от компютъра за комуникация, съответно се пренасят от него ориентирано спрямо събитията. Предвижда се съответният вид актуализация с възможност за параметриране (оформяне на меню "параметри"). За статистически оценки данните се пренасят от компютъра за банки данни чрез SQL достъп. Обслужващата станция се реализира като персонален компютър в промишлен вариант с цветна графична станция с висока разделителна способност. Като операционни системи се използват стандартните системи. Предвиждат се следните интерфейси:

1. Ethernet (TCP/IP);

2. К8232 - обслужващ интерфейс.

(2) Всички данни се представят на обслужващата станция автоматично и/или при поискване в съответната обработена форма (ходови линии, мрежови изображения, детайлни изображения, прозорци с информация за смущения, списъци и др.). Обслужващата станция се оформя ергономично, което включва:

1. просто боравене със системата;

2. лесно обучаване;

3. общовалидна концепция за обслужване;

4. въвеждане и извеждане на данните на български език;

5. общовалидно еднозначно използване на специализирани термини и обозначения;

6. вградена система за помощ.

(3) Въвеждането на грешни данни от страна на оператора не трябва да води до грешки или сривове в системата. Проверяват се всички въведени цифрови данни дали попадат между логични гранични стойности и в случай на грешка се подава съобщение. Преди изпълнението на ръчно подадени команди за включване те трябва да се потвърждават в допълнителен диалогов прозорец. Чрез информативни съобщения за грешка се обръща внимание на оператора при грешки в обслужването. Тези съобщения за грешка трябва да се отнасят към съответното приложение и да не изискват специализирани компютърни познания. Най-общо съобщенията за грешка при неправилно обслужване трябва да съдържат предложения за правилно въвеждане.

Чл. 583. Мрежата свързва централния компютър, обслужващата станция, компютъра с банката данни и преносната система. Тя се реализира като Ethernet по стандарта IEEE 802.3 с минимум 100 mBit/s. За пренос на данни се използва TCP/IP протоколният стек.

Чл. 584. Преносната система свързва мрежата на централния компютър за управление с поставен по-високо в йерархията от него център за контрол и управление, т.е. рутер, който свързва по прозрачен начин двете локални мрежи в централата за експлоатация на тунела и във висшестоящия център за контрол и управление на базата на TCP/IP протокол.

Чл. 585. Системата за комуникация осъществява връзката между компютъра за управление и блоковете за управление. Използва се многоабонатна шина (PROFIBUS FMS или MODBUS). Мрежовата топология се реализира като пръстен от кабели с оптични влакна. За реализацията на независим от производителя интерфейс за данни между блоковете за управление и централната система за управление за всички информационни точки в потребителския слой на PROFIBUS (MODBUS) се определя стандартизирана структура.

Чл. 586. (1) Блоковете за управление поемат интерфейса между висшестоящата система за комуникация и нивото на включване. Всеки блок за управление работи независимо. По системата от шини се извършва обмен на информацията между блоковете за управление (например между блока за управление на пожароизвестителната система на вентилационните съоръжения и блока за управление на бариерите). При отказ на един от участниците в комуникацията (блок за управление или компютър за комуникация) не трябва да се допуска въздействие върху обмена на данни на другите станции. Освен това блокът за управление приема командите от страна на висшестоящата техника за управление при ръчно превключване, съответно на автоматичните команди на компютъра за управление в резултат от проверки за достоверност.

(2) Блоковете за управление имат следните функции:

1. управление, регулиране и контрол на експлоатацията на всички свързани към тях системи;

2. регистриране на съобщения и данни от измерването и предаване към системата за комуникация;

3. локални проверки за достоверност на разпределените към блока за управление данни от измерванията и съобщения;

4. запаметяване на параметри, специфични за съоръжението.

(3) Проверките за достоверност се извършват на няколко етапа (приложение № 21):

1. глобална и адаптивна достоверност;

2. локална достоверност.

(4) Към видовете информационни точки най-общо се причисляват (приложение № 21):

1. данни от измервания;

2. стойности от преброяване;

3. съобщения;

4. стойности, които трябва да се достигнат;

5. команди.

(5) При проектирането на технически съоръжения за управление в района на пътния тунел всички получени данни се обобщават в списък на информационните точки. Той служи като база за изграждане на техническите компоненти за управление, като се определя сумата от всички необходими информационни точки и тяхното физично свойство (аналогов/бинарен вход, съответно изход). Информационните точки се представят подробно и поотделно. Особено внимание трябва да се обърне на дълбочината на свързване и на разклоненията, които, от своя страна, също трябва да се представят като самостоятелни информационни точки в блок-схемата и структурната диаграма и съответно да се опишат в документа на обхвата.

Чл. 587. (1) Функцията на информационните точки може да се отнася към всеки вид информационни точки във всяка група от обекти (фиг. 47). Чрез функцията на информационните точки се описва предназначението на информационната точка (приложение № 21):

1. индикация в централния компютър за управление;

2. протоколиране в централния компютър за управление;

3. запаметяване в централния компютър за управление;

4. пренос към центъра за контрол и управление;

5. активиране на автоматична функция;

6. съобщения за състоянието;

7. ръчно активиране на съобщенията за състоянието.

(2) Когато към една информационна точка се придадат няколко от посочените функции, всяка придадена функция представлява, от своя страна, собствена информационна точка. За всяка информационна точка се получават следните възможни функции:

1. индикацията в компютъра за управление се извършва винаги в обслужващата станция; видът на представянето зависи от вида на информационната точка; по правило стойностите от измерванията се представят дигитално; съобщенията се появяват в прав текст с индикация за часа в алармени прозорци;

2. с протоколирането се извършва активиране на принтера; командата за отпечатване може да се подаде от обслужващата станция или от компютъра за банката данни; тази функция в повечето случаи се параметрира при съобщения, като протоколирането се извършва в прав текст с посочени дата и час;

3. запаметяването на данни се извършва винаги в компютъра за банки данни; най-общо се архивират всички информационни точки, които имат отношение към по-нататъшната оценка; запаметяването може да се извърши циклично или ориентирано към събитията;

4. начинът за предаване на информация към центъра за контрол и управление зависи от структурата на участъка, по който се извършва предаването (например проводник); във всички случаи стандартизирането на интерфейсите за данни ще се отрази и върху предаването на разстояние към висшестоящата централа за управление;

5. с активирането на автоматична функция се определя глобално дали съответната информационна точка се използва за някаква програмна функция в някой блок за управление;

6. съобщения за състоянието.

Чл. 588. (1) Въз основа на примерите в приложение № 21 са разяснени понятието "информационна точка" и нейните функции. От гледна точка на ориентацията към обекти всички автоматични програми са структурирани идентично. Те притежават известна функционалност (методи) и един дефиниран интерфейс за данни (информационни обекти, съответно свойства) към външния свят. Информационните точки се разпределят към:

1. отделни обекти;

2. подгрупи от обекти;

3. групи от обекти.

(2) Различните групи обекти са дадени в табл. 20.

Таблица 20

Чл. 589. (1) За достоверност на централния компютър се прилагат задължителни подходящи методи за проверка на софтуера поради премодулирането отчасти на комплексните връзки в блоковете за управление от глобалните проверки.

(2) За успешното извършване на проверките в блоковете за управление трябва да е налице възможността всички вътрешни интерфейси за данни да се превключат на симулационен режим. При симулацията стойностите на параметрите трябва да могат да се параметрират отвън. Всички изходни сигнали (включване на вентилатори, команди за включване на светофарната уредба и др.) трябва също да се изключат от процеса. Към всички външни интерфейси за данни през автономен блок за проверка/управление се подават съответните данни за процеса. С този блок за проверка/управление всички групи обекти могат да бъдат симулирани и да бъдат зададени всички възможни състояния на процесите ("симулатор на тунела"). Всички програмни реакции, които се изискват в рамките на автоматичните функции, се запаметяват в блока за проверка/управление и се оценяват под формата на доклад за изпитване. Този доклад документира качественото състояние на цялото техническо съоръжение за управление.

Чл. 590. (1) Нивото за ръчно управление е възможност за централно превключване на ръчно управление за няколко избрани функции, като се заобикаля техниката за управление. Чрез тях по правило могат да се обслужват осветлението, затварянето на тунела за движение и ако има такива, избрани програми за вентилация при пожар (фиг. 38). Инсталира се в работното помещение или на друго подходящо място (например при входа/изхода на тунела).

(2) Системата SCADA трябва да е в състояние да предостави възможност на оператора да стартира предварително програмирани сценарии, адаптирани към тунелната ситуация (условия за движение - условия за вентилация и др.) за управление на тунелното оборудване. Тези сценарии може да се генерират автоматично от системата или да се извикат ръчно от оператора.

(3) Сценариите може да се разделят на следните категории:

1. автоматични сценарии, активирани единствено от системата;

2. полуавтоматични сценарии, активирани само след потвърждение от страна на оператора;

3. ръчни сценарии, които се активират единствено от оператора.

Чл. 591. Нивото на включване подава всички необходими данни към блока за управление, приема команди за управление, изпълнява ги и връща съобщения за състоянието. Чрез прости обслужващи елементи в комутационния шкаф отделни технически елементи от оборудването може да се включват ръчно, след което отново следват съобщения за състоянието.

Чл. 592. Съобщенията за смущения в техническите съоръжения са разделени на три класа в зависимост от тяхното значение:

1. с приоритет 1 - съобщения за смущения, които изискват незабавна реакция;

2. с приоритет 2 - съобщения за смущения, които ограничават функциите на съоръжението, но не изискват незабавни действия;

3. с приоритет 3 - съобщения за смущения, които ограничават незначително функциите на съоръжението; тяхното отстраняване се извършва при следващия цикъл дейности по поддръжката.

Чл. 593. (1) В случай на отказ на съоръжение се разработва стратегия с цел поддържане на експлоатацията на пътния тунел. Смущенията, съобщенията, измерванията, експлоатационните състояния, които трябва да се индикират, както и видът на тяхното представяне и обработка трябва да могат да се параметрират. Активни (още налични) смущения се представят на екрана чрез мигане на символа. Евентуално може да се включи алармен акустичен сигнал.

(2) Отстранени, но още неквитирани (с върнат сигнал за изпълнена команда) смущения се индикират чрез постоянно светене на символа. Квитирането трябва да се протоколира - с време и име на ползвателя.

Чл. 594. (1) Съобщенията за произшествия (повреди, катастрофи и пожари) се активират от:

1. алармени сигнали;

2. сигнал за пожар;

3. отваряне на аварийните станции;

4. изваждане на пожарогасителя;

5. отваряне на вратите на аварийните изходи;

6. повишени стойности за влошаване на видимостта като предупредителен сигнал;

7. откриване на задръстване като предупредителен сигнал.

(2) При съобщенията за произшествия се различават предупредителни и основни алармени сигнали. Те се предават по оптичен и акустичен път към контролния пункт и се квитират оттам. Трябва да се разпоредят аварийни мерки в съответствие с оперативните планове за аварийна намеса (аварийни планове). Освен това автоматичното известяване за пожар (чрез пожароизвестителни инсталации, проверка на достоверност на измерените стойности за видимостта в съответствие с приложение № 21, откриване на дим чрез видеокамерите) предизвиква директно алармирането на службата за противопожарна защита, активира затварянето на тунела за движение, вентилацията за пожар, включването на осветлението за ориентация и дневното осветление на максимална степен.

Чл. 595. (1) Аварийните станции може да се разполагат в ниши. След обосновка се допуска монтаж на аварийни станции в шкафове, закрепени директно върху стените на пътния тунел. С подходящи табели и осветление трябва да се укаже наличието на аварийна станция (фиг. 49). За аварийната станция трябва да се избере цвят транспортно оранжево.

Фиг. 49. Информационен знак за аварийна станция (размери в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (знак Е4 "Телефон")

(2) Кабините не отговарят на изискванията за противопожарна защита и затова отвън и отвътре се обозначават с надпис, например "При опасност от пожар веднага напуснете кабината!". За всички аварийни станции се изисква точна локализация.

(3) Върху аварийната станция се предвижда предупредителна лампа, която при отваряне на вратата превключва на жълта въртяща се светлина с цел предупреждаване на следващите превозни средства за възможно препятствие.

(4) Сигналът за помощ заедно с локализацията му се предават към контролния център. Оттам се потвърждава постъпването на сигнали за помощ. При магистрали трябва да се инсталират специфичните за магистрали съоръжения (фиг. 50). За останалите пътища трябва да се използват аварийните съоръжения от типа на показаните на фиг. 51 или еквивалентни.

Чл. 596. (1) Във всички пътни тунели, които разполагат с контролно-команден пост, се инсталират системи за видеонаблюдение и система, която е в състояние да открива автоматично смущения в движението (като спрели в тунела превозни средства) и/или пожари. При пътни тунели с дължина, по-голяма от 2000 m, и 2000 транспортни средства средногодишен дневен трафик (ADT) на пътна лента се изисква Автоматична система за откриване на инциденти съгласно Директива 2004/54/EО.

(2) В пътни тунели с дължина над 400 m и при пътни тунели с интензивно движение на тежкотоварни превозни средства (над 4000 тежкотоварни превозни средства за km тръба на ден), както и при пътни тунели с подземни входни и изходни отклонения се изискват видеосистеми за наблюдение на вътрешността на тунела, които се проектират в зависимост от конкретния обект.

Фиг. 50. Аварийна станция за магистрали

(3) Странично във вътрешността на пътния тунел на разстояние от 75 до 150 m, до или над пътното платно се инсталират неподвижни, а на входа - за предпочитане наклоняеми, камери с функции Pan и Zoom. За цялата зона за движение на пътните превозни средства, която включва също аварийните и евакуационните изходи, и пътища на евакуационните маршрути, се осигурява пълно видеонаблюдение.

Фиг. 51. Аварийна станция за пътища, различни от магистрали

(4) Видеоизображенията се предават на монитори в контролен център с непрекъснато (24 h) дежурство. Видеонаблюдението трябва да има програмно управление и при авариен сигнал за пожар, смущения в трафика или експлоатацията да се подава акустичен авариен сигнал в контролния център. Включването към контролния център трябва да може да се извърши по всяко време ръчно.

(5) При подаването на авариен сигнал при смущение или произшествие видеоизображенията от засегнатата зона се записват автоматично, за да може по-късно да се анализират. Информацията, която постъпва в централния блок за управление, както и командите, които излизат от него, също трябва да се записват.

Чл. 597. За осигуряване на надеждно изпълнение на задачите на експлоатационната поддръжка на пътя и на службите за спешна помощ (полиция, служби за пожарна безопасност и спасителни екипи) във всеки пътен тунел независимо от конструктивните и други дадености на тунела се изисква постоянна радиовръзка в тръбите на тунела, аварийните галерии, техническите помещения и други подобни:

1. един до два канала за експлоатационна поддръжка на пътя (AM/SM) в 2 m радиочестотна лента;

2. един канал за полиция в 2 m радиочестотна лента;

3. един канал за полиция в 4 m радиочестотна лента;

4. един до два канала за служба пожарна безопасност/спасителни екипи в 2 m радиочестотна лента;

5. един до два канала за служба пожарна безопасност/спасителни екипи в 4 m радиочестотна лента;

6. по избор три канала в съответствие с концепция за реализация на бъдеща дигитална радиомрежа на службите за спешна помощ (70 cm радиочестотна лента).

Чл. 598. (1) Необходимостта от система за радиопредаване в пътния тунел се определя индивидуално за всеки обект чрез радиотехнически излъчвания и измервания на интензивността на полето. Всички инсталирани в тунела радиоканали се поддържат на разположение в радиус 150 m около входа и всички останали входни отклонения към тунела, както и в оперативните сгради, като се взема предвид тяхната съвместимост със съществуващите радиомрежи и съоръжения.

(2) Обслужването и контролът на радиосъоръженията на службите за спешна помощ се осигуряват от съответния команден пункт на службата за противопожарна защита, както и на спасителните екипи.

(3) В случай че службата за противопожарна защита и службата за спешна помощ имат различни радиочестоти, подчинени на различни командни пунктове, за тях се предвиждат отделни канали.

Чл. 599. (1) Основното оборудване на пътния тунел включва предавател, радиоантена, система Leaky Feeder (специален коаксиален кабел, който излъчва радиално и служи като антена) и др. Инсталирането и експлоатацията на допълнителни радиотехнически съоръжения, например за мобилни телефони, е задължение на GSM операторите. В пътни тунели с дължина над 500 m се препоръчва да се монтира споделяна от операторите разпределена антенна система от типа Leaky Feeder за равномерно излъчване на сигнала по дължината на тунела. За пътен тунел с дължина 1000 m и 2000 транспортни средства средногодишен дневен трафик (ADT) на лента се изисква радиокомуникационна система (Директива 2004/54/EО на Европейския парламент).

(2) Радиотехническите съоръжения на службите за спешна помощ при предаване на обща вълна или на локални радиосистеми трябва да отговарят на изискванията на Техническите насоки на службите са спешна помощ. При използването на репитер прилаганите радиосистеми трябва да отговарят на изискванията на конструктивната система за селективно повикване.

(3) Системата Leaky Feeder се инсталира така, че в случай на пожар функционалността на системата да се запазва. Системата се захранва двустранно, за да може функционалната й способност до голяма степен да се запази при локално увреждане.

Чл. 600. В пътния тунел се осигурява приемането най-малко на една УКВ радиостанция с радиопредаване за пътнотранспортната обстановка, която да се използва за предаване на информация за задръствания и неблагоприятни пътни условия. Осигуряват се също така най-малко четири УКВ радиочестотни канала за пренасяне на предварително записани съобщения за шофьорите. Ако трябва да се осигури повече от един канал за радиопредаване за пътнотранспортната обстановка, разходите за всички канали се разпределят между всички предаватели.

Чл. 601. С радиостанциите, които предлагат радиопредаване за пътнотранспортната обстановка, се договаря възможност за включвания в предаването. Като място за контакт служат контролният център, полицейската служба или оперативната сграда. Използват се предимно предварително записани текстове. Пред входовете на пътния тунел от двете страни се поставят неофициални информационни табели "Радиовръзка" (черен надпис на бял фон). При къси пътни тунели (с дължина, по-малка от 400 m) тези указателни табели може да не се поставят.

Чл. 602. Пътните тунели, в които има видеонаблюдение, и тунелни портали и евакуационни зони (например напречни и пешеходни преходи) задължително се оборудват вътре и на вход/изход с високоговорители, по които да се предават съобщения с информация за участниците в движението (съобщения на живо или предварително записан текст). Възможности за контакт се предвиждат в пункта с 24-часово дежурство, както и в контролно-командния пост на тунела.

Чл. 603. Чрез подреждането на високоговорителите се осигурява ясно възприемане на съобщенията при отворен прозорец и бавно движение на превозното средство. Високоговорителите се задействат както поотделно, така и групово. За постигане на оптимално разпространение на звука при правилно позициониране на високоговорителите преди монтирането на уредбите се извършва звукотехническо изследване.

Чл. 604. (1) При проектирането на уредбите се спазват следните изисквания:

1. да се спазва ниво на шума до 90 dB;

2. изчислените стойности за разбираемост на съобщенията да се достигат за общо ниво на изходния сигнал (директен + дифузен) в диапазона над 100 dB, при амплитудно-честотна характеристика от 50 до 6000 Hz, която е меродавна за разстоянието между високоговорителите;

3. да се вземат предвид характерните за тунела времена за реверберация в особено критичния честотен обхват от 400 до 500 Hz - от 3,2 s до понижаващо се до 1,6 s при 1000 Hz;

4. акустичните сигнали да предупреждават участниците в движението за предстоящо съобщение.

(2) За определяне на разстоянията, през които се разполагат високоговорителите, се извършва проверка чрез използване на по-тесен честотен спектър, както и чрез понижаване на нивото на звука.