Държавен вестник, брой 80 от 16.X

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за военното разузнаване, приет от ХLIIІ Народно събрание на 1 октомври 2015 г.

Издаден в София на 14 октомври 2015 г.

Подпечатан с държавния печат.

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Приветствам политическата воля на народните представители от 43-то Народно събрание, която доведе до приемане на закони, регламентиращи принципите за изграждане и функциониране на службите за сигурност, координацията и взаимодействието между тях, както и механизмите за ефективен парламентарен контрол върху дейността им. Това показва национална отговорност по въпросите на сигурността и отбраната на страната. Всички служби за сигурност 25 години след демократичните промени в държавата ще работят по правила, приети от законодателната власт.

С приемането на Закона за военното разузнаване се урежда организацията, дейността, задачите и функционирането на военното разузнаване, включително и на служба "Военна информация". Досега дейността на Службата се уреждаше от два текста в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Действащият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет през 2009 г. от 40-ото Народно събрание и предвижда възможност ръководителят на служба "Военна информация" да се назначава от министъра на отбраната или по негово предложение по ред, определен с този закон и с правилника за прилагането му. Преценката за това дали длъжността да се заеме от военнослужещ с висше офицерско звание е оставена на Министерския съвет и на президента на републиката. През 2012 г. по предложение на Министерския съвет и с указ на президента длъжността директор на служба "Военна информация" не е включена сред длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания.

Сега приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директор на Службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Не намирам убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили. От 2012 г. досега тази длъжност е заемана от цивилно лице, което не е възпрепятствало служба "Военна информация" да изпълнява поставените й задачи.

Определянето на необходимия професионален опит като изискване за заемане на определена длъжност не трябва да бъде самоцел. Този опит следва да бъде съобразен с функциите и задачите, които се възлагат на съответната структура от системата за защита на националната сигурност. Националната сигурност съгласно разпоредбата на приетия и обнародван Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност е динамично състояние на обществото и на държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.

На служба "Военна информация" са възложени задачи, свързани не само с отбраната на страната, а и с националната сигурност. Една от основните задачи на Службата е добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима както за отбраната на страната, така и за защита на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи. В съвременната динамична и сложна външна среда за сигурност рисковете и заплахите рядко имат класически военен характер. Те се пораждат от невоенни явления и фактори и следва да се идентифицират в ранен стадий, за да бъдат предприети превантивни действия във фазата, неизискваща силов отговор. Основните задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво, посочени в чл. 12 от закона, надхвърлят рамките на дейността по осигуряване на Българската армия и въоръжените сили за изпълнение на тяхната основна мисия - отбраната на Република България. Тези, които имат чисто военен характер и изискват специфична военна експертиза, са само една част. Дейността на Службата е функция на сложния и разнообразен характер на рисковете и заплахите за националната и коалиционната сигурност, налагаща неконвенционални методи на противодействие. Служба "Военна информация" изпълнява задачи и в областта на асиметрични рискове и заплахи - тероризъм, нелегален трафик на хора, оръжие и наркотици, оръжия за масово унищожаване и тяхното разпространение. Кръгът на дейност на Службата по никакъв начин не налага ограничаване на възможността неин ръководител да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Така се въвеждат допълнителни ограничения, надхвърлящи целесъобразността. Директорът на служба "Военна информация" трябва да е способен да изгради стратегическа визия за развитието й, която е обвързана с динамиката на геополитическите процеси и външната среда за сигурност, да задава точно приоритетите и да контролира ефективно дейността на Службата.

Предвидените в чл. 24, ал. 6 от закона правомощия на директора също не водят до извода, че с тази длъжност могат да се справят единствено военнослужещи с висше офицерско звание. Не мога да приема, че всеки един военнослужещ само поради висшето си офицерско звание притежава необходимите познания, които да му дават предимство при ръководенето на Службата. Всеки военнослужещ, придобил професионален стаж независимо в кой вид въоръжени сили и с определено военно звание, ще отговаря на приетите от народните представители критерии. Не съм убеден, че именно този опит, без да се държи сметка за специфичните познания, дава преимущество при изпълнение на задачите на Службата. Явно и за народните представители действителната военна служба и висшето военно звание не е абсолютно необходимата предпоставка. В противен случай това изискване щеше да бъде въведено и за заместниците на директора. След като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице, различно от военнослужещ.

Изложените аргументи относно изискванията за заемане на ръководната длъжност в Службата през последните години и възложените й задачи ми дават основание да призова народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба "Военна информация" и заместника му да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет. След като Народното събрание, президентът на републиката и Министерският съвет имат важна роля при управлението на системата за защита на националната сигурност, не виждам основание служителите, подпомагащи органите в тази дейност, да бъдат ограничавани при заемане на тези длъжности. Контролът, осъществяван от постоянните комисии в Народното събрание над дейността на службите, също е важен елемент от управлението на системата за защита на националната сигурност и този опит следва да бъде приет като професионален. Призовавам народните представители да преразгледат правилото кой опит ще бъде приет за професионален в областта на националната сигурност за цивилните лица и във въоръжените сили за военнослужещите, като отчетат функциите на Службата. Това ще позволи, от една страна, да бъдат премахнати неоснователните ограничения. От друга страна, ще даде възможност длъжността да бъде заемана от лица, които притежават експертиза, придобита във всички институции, имащи важни функции по отношение на националната сигурност.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Убеден съм, че повторното обсъждане на върнатите разпоредби от Закона за военното разузнаване ще позволи служба "Военна информация" да бъде ръководена от професионалисти, които притежават необходимите качества, без да се въвеждат ограничителни изисквания, които не са предпоставка за изпълнението на възложените й задачи на стратегическо ниво.

Предвид изложените по-горе мотиви на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание чл. 24, ал. 3 и свързаната разпоредба на чл. 24, ал. 5, т. 3 и чл. 26, т. 3 на Закона за военното разузнаване.

Президент на републиката:

Росен Плевнелиев