Държавен вестник, брой 64 от 21.VIII

Член 1

Задължение за екстрадиция

Страните се задължават в съответствие с условията, предвидени в този договор, въз основа на молба да предават една на друга лица, намиращи се на техните територии, за привличане към наказателна отговорност за престъпления, даващи основание за екстрадиция, или за изпълнение на присъда във връзка с такива престъпления.

Член 2

Престъпления, даващи основание за екстрадиция

1. За целите на този договор престъпления, даващи основание за екстрадиция, са престъпленията, които в съответствие със законодателството на Страните се наказват с лишаване от свобода за срок не по-малко от една година или с по-тежко наказание.

2. Екстрадиция на лице за изпълнение на присъда, постановена по отношение на престъпленията, предвидени в точка 1 на този член, се осъществява, ако до изтичането на срока на наказанието "лишаване от свобода" остават не по-малко от шест месеца.

3. Ако молбата за екстрадиция се отнася до няколко отделни престъпления, от които не всички отговарят на условията, предвидени в точка 1 на този член, екстрадицията на исканото лице може да бъде разрешена при условие, че поне едно от тези престъпления дава основание за екстрадиция.

Член 3

Основания за отказ на екстрадиция

1. Не се допуска екстрадиция, в случай че:

а) лицето, чиято екстрадиция се иска, е гражданин на замолената страна или е лице, на което е предоставено убежище;

б) към момента на получаване на молбата съгласно законодателството на замолената страна не може да бъде възбудено наказателно преследване или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение на някакво законно основание, включително поради изтичане на давностния срок или амнистия;

в) на територията на замолената страна за същото престъпление по отношение на лицето, чиято екстрадиция се иска, е била произнесена присъда или определение за прекратяване на производството по делото, влезли в законна сила;

г) престъплението, във връзка с което е постъпила молба за екстрадиция, е извършено изцяло или частично на територията на замолената страна или на място, считано за нейна територия, съгласно закона на тази страна;

д) деянието, на основание на което се отправя молба за екстрадиция, се смята в замолената страна за политическо престъпление, за свързано с политическо или военно престъпление;

е) престъплението, във връзка с което е изпратена молбата за екстрадиция, е извършено извън пределите на замолената страна, а законодателството на замолената страна не предвижда отговорност за престъпления, извършени извън нейните граници.

2. Не се допуска екстрадиция и в случаите, когато има основателни причини да се смята, че по отношение на лицето, чиято екстрадиция се иска:

а) няма да бъдат спазени минималните права за защита при съдебно разглеждане на делото; при това провеждането на съдебен процес в отсъствие на лицето, чиято екстрадиция се иска, не се явява само по себе си основание за отказ от екстрадиция, ако молещата страна представи необходимите гаранции за правото на лицето на повторно съдебно производство след екстрадицията при съответно желание от страна на лицето, чиято екстрадиция се иска;

б) ще бъде подложено на преследване или дискриминация поради раса, религия, националност, политически убеждения, социално и лично положение или ще бъде подложено на жестоко, нечовешко отношение или действия, нарушаващи основните човешки права.

Член 4

Смъртно наказание

Ако за деянието, за което е поискана екстрадицията, според законодателството на молещата страна се предвижда смъртно наказание, екстрадицията се допуска само в тези случаи, когато тази страна представи съответните гаранции, считани за достатъчни от замолената страна за това, че такова наказание няма да бъде наложено или ако вече е наложено, няма да бъде изпълнено.

Член 5

Централни органи и ред на осъществяване на контактите

1. Контактите по въпросите, отнасящи се до екстрадицията, се осъществяват между Страните посредством техните централни органи, които установяват помежду си пряк контакт. Централни органи са:

за Република България - Министерството на правосъдието;

за Република Казахстан - Генералната прокуратура.

2. При промяна на имената на централните органи Страните незабавно се информират една друга по дипломатическите канали.

Член 6

Действителност на документите

1. Документите, които на територията на една от Страните са изготвени или заверени от компетентен орган или от специално упълномощено за това лице в границите на неговата компетентност и в установената форма и са подпечатани с официален печат, се приемат на територията на другата страна без каквато и да е специална заверка.

2. Документите, които се приемат за официални на територията на едната от Страните, се ползват на територията на другата страна с правна сила на същите такива официални документи.

Член 7

Език

1. Страните в отношенията помежду си при изпълнението на този договор използват руски език или официалния език на другата страна.

2. Документи, изпратени на официалния език на Страните или на друг език, трябва да са придружени с превод на руски език.

3. Удостоверяването на верността на писмения превод на документите се извършва в съответствие с националното законодателство на Страните и разпоредбите на този договор.

Член 8

Разходи, свързани с екстрадицията

1. Разходите, свързани с екстрадицията, се поемат от страната, на чиято територия са възникнали.

2. Разходите, свързани с транзитното преминаване, предвидени в член 20 на този договор, се поемат от молещата страна.

Член 9

Молба за екстрадиция и необходими документи

1. Екстрадицията, предвидена в този договор, се осъществява въз основа на писмени молби.

2. Молбата за екстрадиция трябва да съдържа:

а) необходимата информация за лицето, чиято екстрадиция се иска, включително сведения за гражданството и местожителството или мястото на пребиваване, включително снимки или други изображения, както и пръстови отпечатъци, ако има такива;

б) описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление, включително сведения за времето и мястото на извършването му и материалната щета, ако такава е причинена;

в) текста на съответните членове от закона на молещата страна, въз основа на които това деяние се признава за престъпление, с посочване на предвиденото от закона наказание за това престъпление, както и на членовете относно давностните срокове.

3. Към молбата за екстрадиция за осъществяване на наказателно преследване се прилага заверено копие от постановлението (определение) за задържане под стража на исканото лице.

4. Към молбата за екстрадиция за привеждане в изпълнение на присъда се прилага заверено копие от присъдата, влязла в законна сила. Ако осъденото лице вече е изтърпяло част от срока на наказанието "лишаване от свобода", трябва да се съобщят и данните за това, както и частта от наказанието, която остава да се изтърпи.

5. Молбата за екстрадиция трябва да е под­писана от длъжностно лице и подпечатана с официален печат на компетентния орган на молещата страна.

Член 10

Решение по молбата за екстрадиция

1. Замолената страна разглежда молбата за екстрадиция в съответствие със своето законодателство и незабавно съобщава за решението си на молещата страна.

2. В случай че се постанови решение за удовлетворяване на молбата, замолената страна незабавно взема мерки за задържане под стража на лицето, чиято екстрадиция се иска, за което съобщава на молещата страна.

3. Всеки пълен или частичен отказ за удовлетворяване на молбата за екстрадиция се обосновава със съответните причини.

Член 11

Допълнителна информация

1. Ако замолената страна счете за недостатъчна информацията, представена за обосноваване на молбата за екстрадиция, тя може да поиска допълнителна информация. Същевременно замолената страна може да вземе необходимите мерки за осигуряване на наблюдение на лицето, чиято екстрадиция се иска, за да се предотврати възможността то да напусне границите на нейната държава.

2. В случая, предвиден в точка 1 на този член, молещата страна взема необходимите мерки, за да представи на другата страна тази допълнителна информация в максимално кратък срок.

Член 12

Задържане до получаване на молбата за екстрадиция

1. В спешни случаи и при наличие на основания да се предполага, че лицето, чиято екстрадиция се иска, може да се укрие, молещата страна има право да се обърне към замолената страна с молба за задържане на исканото лице до получаването на молбата за екстрадиция. Такава молба се подписва от съответното длъжностно лице на компетентния орган на молещата страна и може да бъде предадена чрез Международната организация на криминалната полиция - Интерпол, или директно, включително и чрез електронни средства за предаване на данни.

2. Тази молба трябва да съдържа:

а) необходимата информация за лицето, чието задържане се иска, включително сведения за гражданството и мястото на неговото пребиваване, както и описание на външността му, включително снимки или други изображения, както и пръстови отпечатъци, ако има такива;

б) кратко описание на фактическите обстоятелства на престъплението, в извършването на което лицето е обвинено или за извършването на което е осъдено, включително сведения за времето и мястото на извършването му, както и за материалната щета, ако такава е причинена;

в) текста на съответния член от закона на молещата страна, въз основа на който деянието се признава за престъпление, с посочване на предвиденото от закона наказание за даденото престъпление, както и на членовете относно давностните срокове за привличане към наказателна отговорност или за привеждане на присъдата в изпълнение;

г) заверено копие от постановлението (определението) за задържане под стража или от присъдата, влязла в законна сила;

д) сведения за това, каква част от срока на наказанието "лишаване от свобода" вече е изтърпяна, както и за частта от срока на наказанието, която остава да се изтърпи;

е) гаранция за това, че молбата за екстрадиция на даденото лице и необходимите документи ще бъдат незабавно изпратени.

3. Замолената страна незабавно взема решение по тази молба в съответствие със своето законодателство и веднага информира за това молещата страна, както и взема всички необходими мерки за установяване на мястото на пребиваване на издирваното лице на своята територия за неговото задържане и арест.

4. Лице, арестувано на основание на такава молба, трябва да бъде задържано под стража и се освобождава след изтичане на 40 денонощия от момента на арестуването му, ако не постъпи молба за екстрадиция.

5. Освобождаването на лицето в съответствие с точка 4 на този член не е пречка за повторното му арестуване и задържане под стража с цел екстрадиция при получаването на молбата за екстрадиция и необходимите документи.

Член 13

Предаване на лица

1. След получаване на уведомлението за удовлетворяване на молбата за екстрадиция Страните във възможно най-кратък срок определят времето, мястото и процедурата за предаване на исканото лице.

2. Процедурата за предаване на исканото лице включва и съставяне на протокол за предаване в два екземпляра, подписан от компетентните органи на двете страни. При необходимост пълномощията на представителите на молещата страна за получаване на исканото лице могат да се удостоверят със съответните документи съгласно предварителна договореност между страните.

3. Лицето се приема на територията на замолената страна в срока, съгласуван между двете страни. Ако лицето не бъде прието в договорения срок, замолената страна може да го освободи и да откаже да го екстрадира.

4. Ако по независещи от нея обстоятелства някоя от Страните не може навреме да предаде или да приеме лицето, подлежащо на екстрадиция, тя незабавно информира за това другата страна. Страните съвместно определят нов срок за предаване, като при това се прилагат разпоредбите на точка 3 от този член.

Член 14

Отлагане на екстрадиция или временно предаване

1. Ако лицето, чиято екстрадиция се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено за друго престъпление на територията на замолената страна, екстрадицията му може да бъде отложена до прекратяване на наказателното производство, до приключване на изпълнението на присъдата или до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание.

2. Ако отлагането на екстрадицията, предвидено в точка 1 на този член, може да доведе до изтичане на давностния срок за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на присъдата или да попречи сериозно на разследването по отношение на лицето, чиято екстрадиция се иска, замолената страна може вместо отлагане на екстрадицията да предаде временно исканото лице на молещата страна съгласно условия, определени съвместно от Страните.

3. Временно предаденото лице трябва да бъде върнато след извършването на необходимите действия по наказателното дело, за които е предадено, но не по-късно от 60 календарни дни.

Член 15

Конкуренция на молби за екстрадиция

Ако едната от Страните получи молби за екстрадиция на едно и също лице от другата страна и от някоя трета държава, тя сама определя коя от молбите за екстрадиция да бъде удовлетворена.

Член 16

Възбуждане на наказателно производство на територията на замолената страна

1. В случай на отказ от екстрадиция на лице, предвиден в буква а) или г) от точка 1 на член 3 от този договор, замолената страна въз основа на молба на молещата страна решава въпроса за привличане на това лице към наказателна отговорност. За тази цел молещата страна изпраща на замолената страна всички материали за това лице и оказва необходимото съдействие на замолената страна при провеждане на разследването.

2. Замолената страна информира молещата страна за хода на разследването и неговия краен резултат.

Член 17

Принцип на особеността

1. По отношение на лицето, екстрадирано в съответствие с този договор, не се осъществява наказателно преследване, постановяване на присъда и то не се подлага на каквото и да било ограничение на личната свобода на територията на молещата страна за каквото и да било престъпление, извършено от него преди екстрадицията, освен за престъплението, във връзка с което е било екстрадирано, ако не е налице съгласие за това от замолената страна.

2. Разпоредбите на точка 1 от този член не се прилагат, ако екстрадираното лице е имало възможност да напусне територията на молещата страна и не го е направило в срок 30 календарни дни след окончателното му освобождаване от отговорност за престъплението, във връзка с което е било екстрадирано, или ако това лице доброволно се е върнало на територията на молещата страна, след като я е напуснало по-рано.

Член 18

Повторна екстрадиция

Ако екстрадираното лице преди окончателното му освобождаване на територията на молещата страна от отговорност за престъплението, във връзка с което е било екстрадирано, се върне на територията на замолената страна, може да бъде осъществена повторна екстрадиция на това лице по съответна молба, без да се представят документите, посочени в член 9 на този договор.

Член 19

Предаване на вещи

1. При наличие на съответна молба всяка намерена на територията на замолената страна вещ, придобита в резултат на престъплението, за което е поискана екстрадиция, или която може да се използва като доказателство по наказателното дело, включително средствата на престъплението, се предава на молещата страна. Конкретните условия на предаването се определят от Страните. В този случай предаваните вещи се освобождават от данъци, мита, такси и други плащания. Предаването се извършва при съответното спазване на правата на трети лица върху вещите.

2. Въпросната вещ може да бъде предадена на молещата страна по нейна молба, дори ако по някакви причини не може да бъде осъществена екстрадицията на лицето, за която е постигната договореност.

3. Ако въпросната вещ е необходима на замолената страна като доказателство по друго наказателно дело, предаването й може да бъде отложено до приключване на производството по делото.

4. Ако посочената вещ подлежи на запор или конфискация на територията на замолената страна, то тази страна може да откаже нейното предаване или да я предаде временно.

5. Ако законодателството на замолената страна или интересите за защита на правата на трети лица изискват това, всички предадени по този начин вещи се връщат на замолената страна безплатно след приключване на съдебното производство по искане на тази договаряща страна.

Член 20

Транзитно преминаване

1. Всяка от Страните въз основа на молба разрешава транзитно преминаване през територията си на лице, предадено на другата страна от трета държава. Молбата за транзитно преминаване трябва да съдържа необходимата информация за лицето, включително сведения за престъплението, за извършването на което се обвинява или за извършването на което е осъдено, както и за наличие на постановление (определение) за задържането му под стража. Тази разпоредба не се прилага в случай, че се използва въздушен транспорт, когато не се планира кацане на територията на другата страна.

2. Замолената страна удовлетворява молбата за транзитно преминаване във възможно най-кратък срок. Компетентните органи на Страните във всеки конкретен случай съгласуват начина, маршрута и другите условия за транзитното преминаване, включително условията за съпровождане на транспортираното лице и наличието на съответни документи.

3. По време на транзитното преминаване държавата на транзита осигурява поставянето на транспортираното лице под стража и оказва необходимата помощ на представителите на другата страна, съпровождащи транспортираното лице.

4. В случай на непланирано кацане на въздухоплавателното средство страната, над чиято територия се осъществява полетът, може въз основа на молба на представителите на другата страна, съпровождащи транспортираното лице, да го задържи под стража за 72 часа до получаване на молбата за транзитно преминаване по точка 1 на този член. Молбата може да бъде предадена и чрез електронни средства за предаване на данни.

5. Ако транспортираното лице е гражданин на страната, на чиято територия е извършено непланирано кацане, лицето трябва да бъде предадено на страната, която на свой ред трябва да действа съгласно разпоредбите на член 16 от този договор.

Член 21

Уреждане на спорове

Всякакви спорове и разногласия относно тълкуването или прилагането на разпоредбите от този договор се уреждат чрез консултации и преговори между Страните.

Член 22

Отношение към други международни договори

1. Разпоредбите на този договор не засягат правата и задълженията на страните, произтичащи от други международни договори, по които те са страни.

2. Страните могат да сключват помежду си споразумения, включително и от междуведомствен характер, по въпроси, залегнали в този договор, с цел допълване или разширяване на действието на разпоредбите му или за улесняване на прилагането на заложените в него принципи.

Член 23

Внасяне на допълнения и изменения

В този договор могат да се правят допълнения и изменения, които са негова неразделна част и се оформят във вид на отделни протоколи, които влизат в сила по реда, предвиден в член 24 на този договор.

Член 24

Влизане в сила

Този договор подлежи на ратифициране и влиза в сила на 30-ия ден след датата на получаване на последното писмено съобщение по дипломатическите канали за изпълнението от Страните на вътрешнодържавните процедури, необходими за влизането му в сила.

Член 25

Срок на действие и денонсиране

1. Този договор се сключва за неопределен срок.

2. Всяка от Страните има право да прекрати действието на този договор по всяко време, като уведоми писмено за това другата страна по дипломатическите канали. Договорът прекратява действието си след изтичането на шест месеца от датата, на която е получено съответното предизвестие. При прекратяване на действието на този договор действията по екстрадиция, които са предприети в периода на неговото действие, остават в сила до тяхното цялостно извършване.

Член 26

Прилагане на договора

Този договор се прилага при изпълнение на молби за екстрадиция и относно деяния, извършени преди влизането му в сила.

Подписан в София на 14 ноември 2014 г. в два екземпляра на български, казахски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила.

При възникване на разногласия в тълкуването на разпоредбите на този договор Страните използват текста на руски език.