Държавен вестник, брой 40 от 2.VI

Чл. 1. С тази наредба се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Чл. 2. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) Положеният труд от държавните служители извън редовното работно време не може да надвишава размера, предвиден в чл. 187, ал. 7 ЗМВР.

Чл. 3. (1) За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени.

(2) Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (МВР) може да се определя и 6-часова смяна.

(3) За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Чл. 4. (1) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.

(2) Въвеждането на намалено работно време за отделните длъжности се извършва в съответствие с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 103 от 2005 г.).

(3) Служителите, които имат право на намалено работно време по ал. 1, се определят със заповед на ръководителя на структура по чл. 37 ЗМВР след консултации с представителите на синдикалните организации, Ведомствената служба по трудова медицина и с комитета/групите по условията на труд в съответната структура и в съответствие с оценката на риска.

(4) За държавните служители по ал. 1 продължителността на работното време може да бъде удължавана до 1 час над определеното им намалено работно време.

Чл. 5. За държавните служители, с изключение на служителите по чл. 3 и 4, се установява ненормиран работен ден.

Чл. 6. Времето за участие на държавните служители в мероприятия по подготовка и проверка на готовността на личния състав за работа във военно време се включва в рамките на установените общи работни часове за месеца.

Чл. 7. (1) Работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, е от 08,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка.

(2) Ръководителят по чл. 11 може да определя и друг начален и краен час на работния ден и обедна почивка за отделни звена, работни екипи или отделни работни места, когато характерът на работата изисква това, като почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути.

Чл. 8. Извънредният труд за държавните служители не може да надвишава 280 часа годишно и 70 часа на тримесечен период.

Чл. 9. (1) При полагане на труд извън редовното работно време на държавните служители се осигурява не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка или 36 часа непрекъсната седмична почивка.

(2) По изключение се допуска непрекъснатата седмична почивка да бъде в намален размер, но не по-малко от 24 часа.

Чл. 10. (1) За държавните служители, които изпълняват дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, ръководителят по чл. 11 или определено от него длъжностно лице с ръководни функции по предложение на преките ръководители на съответните служители може да установява време на разположение или режим на дежурство, които се определят със заповед за всеки конкретен случай.

(2) По изключение времето на разположение или режимът на дежурство може да се организира в седмични или месечни графици, които се изготвят и утвърждават по реда на чл. 14, като се спазват изискванията за непрекъснатата междудневна и седмична почивка.

(3) В графиците за дежурство не могат да бъдат включвани държавни служители, работещи на смени.

(4) За държавните служители, работещи на смени, се определя време на разположение най-малко 12 часа след приключване на работната смяна.

(5) При определяне на индивидуално дежурство с времетраене повече от 6 часа на служителите се осигурява време за хранене, което не може да бъде по-малко от 30 минути.

(6) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага за държавните служители на Медицинския институт на МВР при оказване на медицинска помощ.

Чл. 11. (*) (1) Ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР регламентират със заповед разпределянето на работното време в отделните звена в подчинените им структури, както и за осъществяване на отделни служебни дейности в подчинените им структури.

(2) Разпределянето на работното време в звената, които са на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи или на главния секретар на МВР, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, съответно със заповед на главния секретар на МВР, по предложение на ръководителите на съответните звена.

(3) За дирекциите в състава на главните дирекции и териториалните звена на структурите на МВР разпределянето на работното време се регламентира със заповед на ръководителите по ал. 1 по предложение на директорите на съответните дирекции и на ръководителите на съответните териториални звена.

(4) Извън реда по ал. 3, за Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" и регионалните дирекции "Гранична полиция" разпределянето на работното време се регламентира със заповед на директорите им по предложение на ръководителите на съответните звена.

Чл. 12. (1) В заповедта по чл. 11 се определят:

1. разпределянето на работното време на служителите с установен ненормиран работен ден;

2. служителите, за които се установява работа на смени и продължителността на смените;

3. служителите, за които се установява намалено работно време;

4. разпределянето на работното време за държавните служители, изпълняващи дейности по административно обслужване на граждани;

5. видовете почивки, тяхната продължителност с начален и краен час и разпределянето им в рамките на работното време;

6. времето за отдих;

7. времето за хранене - в случаите, когато не може да бъде осигурено ползването на почивки;

8. организацията за отчитане на отработеното време.

(2) Физиологичните почивки се посочват отделно в заповедта по ал. 1.

Чл. 13. (1) Разпределянето на работното време на смени се извършва при спазване на нормативната уредба за организацията и изпълнението на отделните служебни дейности в МВР.

(2) Ръководителят по чл. 11 може да установява 24-часови смени, когато численият състав или изпълнението на отделни служебни дейности не позволява организирането на работата на 8-часови и 12-часови смени.

(3) С разпределянето на работните смени се определя времето за хранене и времето за отдих, както и физиологичните почивки.

(4) Времето за хранене или времето за отдих не може да бъде по-малко от 30 минути.

Чл. 14. (1) Работните смени се организират в седмичен или месечен график, изготвен от ръководителя на съответната структура или от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11.

(2) При разпределянето на работните смени в графиците по ал. 1 не се допуска смесването на смени с различна продължителност в рамките на един отчетен период с изключение на служителите, които извършват охрана на дипломатически представителства, на служителите от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и служителите, на които работното време е организирано на 24-часови работни смени.

(3) При разпределянето на работните смени в графиците по ал. 1 работното време на всички служители се разпределя по начин, по който да се спази изискването на чл. 2, ал. 1, като не се надвишава установената нормална продължителност на работното време за едномесечния период.

(4) Графиците по ал. 1 се утвърждават от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции.

(5) Промени в утвърдения график се извършват по реда на ал. 1 - 4.

Чл. 15. (1) При разпределяне на работните смени или дежурствата на държавните служители се осигуряват не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка и не по-малко от 36 часа непрекъсната седмична почивка.

(2) По изключение при разместване на индивидуалните смени или дежурства се допуска непрекъснатата седмична почивка да бъде в намален размер, но не по-малко от 24 часа.

(3) При нарушена 12-часова непрекъсната междудневна почивка или 36-часова непрекъсната седмична почивка след приключване на положения труд на служителя се осигурява не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка или 36 часа непрекъсната седмична почивка, като в заповедта за полагане на труд извън редовното работно време или с отделна заповед на ръководителя на структурата изрично се посочват дата и час за явяване на работа.

Чл. 16. (1) Максималната продължителност на времето на разположение не може да превишава:

1. общо за един календарен месец - 100 часа;

2. през почивни дни - 24 часа.

(2) На държавния служител не може да се възлага да бъде на разположение или на дежурство в два последователни календарни дни.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за държавните служители на СОБТ при изпълнение на законоустановените дейности.

(4) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за държавните служители на Медицинския институт на МВР при оказване на медицинска помощ.

(5) Разпоредбите на ал. 1 и 2 по отношение времето на разположение не се прилагат за държавните служители, изпълняващи експертно-криминалистическа дейност.

(6) Разпоредбите на ал. 1 и 2 по отношение времето на разположение не се прилагат за държавните служители на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и на областните дирекции на МВР при изпълнение на законоустановените дейности при бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия.

Чл. 17. Държавните служители, командировани за изпълнение на служебни задължения, спазват работното време на структурата или звеното, в която са командировани.

Чл. 18. (1) Държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции.

(2) За държавните служители от звената на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи или на главния секретар на МВР заповедта по ал. 1 се издава от министъра на вътрешните работи, съответно от главния секретар на МВР или от изрично оправомощени от тях длъжностни лица.

(3) В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, тези часове се компенсират като труд извън редовното работно време и се отчитат с протокол (приложение № 1), без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.

(4) Заповедта за полагане на труд извън редовното работно време се издава за всеки конкретен случай, не по-рано от пет работни дни преди полагането на труда и в нея се посочват конкретните задачи, които ще бъдат изпълнявани по време на полагането на труда.

Чл. 19. Заповедите за полагане на труд извън редовното работно време от ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, както и от ръководителите на звената на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи или на главния секретар на МВР се издават от:

1. министъра на вътрешните работи - за главния секретар на МВР и ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи;

2. главния секретар на МВР - за ръководителите на структурите на пряко подчинение на главния секретар на МВР;

3. заместник-министър на вътрешните работи съгласно определения му ресор - за останалите ръководители на структури по чл. 37 ЗМВР.

Чл. 20. В случаите, когато поради неотложност полагането на труд извън редовното работно време е разпоредено устно, заповедта по чл. 18 и 19 се издава в първия работен ден, следващ деня, в който е положен трудът. По изключение срокът за издаване на заповедта може да бъде удължен, но не повече от 5 работни дни от деня на полагане на труда.

Чл. 21. (1) Работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни - подневно. Часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени.

(2) Работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за едномесечен период.

(3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за служители, работещи на ненормиран работен ден.

Чл. 22. (1) Отработеното време включва:

1. работните часове в рамките на редовното работно време;

2. времето за хранене;

3. времето за физиологични почивки;

4. времето за провеждане на професионално обучение;

5. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството;

6. времето за отдих;

7. фактически извършената работа по време на разположение;

8. работа извън редовното работно време;

9. времето на дежурство;

10. времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР.

(2) Времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време.

Чл. 23. (1) За отработеното време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвя протокол (приложение № 1).

(2) Протоколът по ал. 1 се изготвя от служителя, определен да изготвя графиците, и се утвърждава от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда.

(3) Екземпляр от утвърдения протокол се предоставя на съответното финансово звено и на звеното "Човешки ресурси".

Чл. 24. (1) Положеният труд извън редовното работно време и положените дежурства от държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчитат в часове за месеца, през който са положени, с протокол (приложение № 2).

(2) Положеният труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол (приложение № 3).

(3) Времето на дежурство и фактически положеният труд през времето на разположение се отчитат и компенсират като труд извън редовното работно време.

(4) Държавните служители, които работят на смени, полагат дежурства, труд по време на разположение и труд извън редовното работно време на основание чл. 20, се записват в книга по образец (приложение № 4), в която се посочват трите имена, ЕГН на държавния служител, основание за полагане на труда, дата на полагане на труда, начален, краен час и общ брой часове на положения труд.

(5) Книгата по ал. 4 се води и съхранява от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11.

(6) За длъжностно лице по ал. 5 не може да бъде определян служител, на когото е възложено да изготвя протоколите за отчитане на положен труд.

(7) След отразяване на обстоятелствата по ал. 4 съответният държавен служител и длъжностното лице полагат подпис в книгата.

Чл. 25. (1) Протоколите по чл. 24 се изготвят от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11, и се утвърждават от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда.

(2) Екземпляр от утвърдения протокол заедно с копие на заповедта за полагане на труд извън редовното работно време в случаите, когато е издадена такава, се предоставят на съответното финансово звено и на звеното "Човешки ресурси".

Чл. 26. (1) При сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.

(2) (Отм. с Решение № 1512 от 11.02.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г.)

(3) В случаите, когато служителите, работещи на смени, са полагали труд по заповед, положеният труд се отчита като труд извън редовното работно време с протокол (приложение № 3).

Чл. 27. (1) За държавните служители от структури с централизирани щатове и месторабота в териториални звена се съставя отделен протокол, който се утвърждава от ръководителя, по чиято писмена заповед е положен трудът.

(2) Екземпляр от утвърдения протокол заедно с копие на заповедта за полагане на труд извън редовното работно време се предоставят за вписване в книгата по чл. 30, ал. 1 по местополагане на труда извън редовното работно време.

Чл. 28. (1) В случаите, когато служител с установен ненормиран ден е командирован в структура, в която изпълнява служебните си задължения на смени, отчитането на работното време за съответния месец се осъществява в структурата, от която е командирован служителят.

(2) Ръководителят на приемащата структура или оправомощено от него длъжностно лице изготвя справка за положения труд от командирования служител до пето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, и я изпраща на структурата, от която е командирован служителят.

(3) В случаите по ал. 1 отработените часове по време на командироването се сумират и се сравняват с нормалната продължителност на работното време по чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Когато общият брой отработени часове надхвърля нормалната продължителност на работното време по чл. 187, ал. 1 ЗМВР, същите се компенсират с допълнително възнаграждение за труд извън редовното работно време.

Чл. 29. (1) В случаите, когато изпълнението на служебни задачи извън редовното работно време налага пътуване до друго населено място, заповедта за полагане на труд извън редовното работно време се издава отделно от заповедта за командироване.

(2) Когато периодът на командироване включва дни на официални празници, които попадат в работната седмица, отработеното време през тези дни се отчита като труд извън редовното работно време по реда на чл. 25.

Чл. 30. (1) Положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец (приложение № 5).

(2) Книгата по ал. 1 се води и съхранява от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11.

(3) За длъжностно лице по ал. 2 не може да бъде определян служител, на когото е възложено да изготвя протоколите за отчитане на положен труд.

(4) Във всяка организационно или териториално обособена структура се води отделна книга.

(5) Книгата по ал. 1 може да се води и на електронен носител.

Чл. 31. (1) Отработеното време между 22,00 и 06,00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници се отчитат с протокол (приложение № 6).

(2) Протоколът по ал. 1 се изготвя от служителя по чл. 25, ал. 1 и се утвърждава от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда.

(3) При отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

Чл. 32. (1) Положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР.

(2) Положеният труд извън редовното работно време не може да надвишава размера за компенсиране, предвиден в чл. 187, ал. 5 ЗМВР.

(3) За служителите, работещи на ненормиран работен ден, положеният труд извън редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск съгласно чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като размерът на допълнителния отпуск се определя със заповед на ръководителите по чл. 11.

Чл. 33. (1) Възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.

(2) Положеният труд по време на дежурство се компенсира според часовете, които надхвърлят редовното работно време.