Държавен вестник, брой 97 от 25.XI

Чл. 5. (1) За магнитни станции се избират точки от държавната геодезическа мрежа или геодезическите мрежи с местно предназначение.

(2) Геодезическите точки от мрежата от магнитните станции се разполагат равномерно на територията на Република България със средно разстояние между тях 15 - 18 км.

(3) За районите с аномалии на магнитното поле се допускат изключения в разстоянията по ал. 2.

Чл. 6. Магнитните станции се избират съобразно следните специални условия:

1. да бъдат представителни за земното магнитно поле и с ниска степен на смутеност на земното магнитно поле за района, за който са избрани;

2. да са отдалечени от изкуствени смутители на земното магнитно поле.

Чл. 7. (1) На поддържане подлежат магнитните станции по чл. 4, т. 1, 2 и 3.

(2) Поддържането на магнитните станции се извършва по ред и начин, идентичен с този на точките от Държавната геодезическа мрежа.

Чл. 8. (1) За осигуряване на условия за използването на магнитните станции съобразно тяхното предназначение се създават сервитутни зони. Сервитутната зона има форма на кръг с радиус 2,5 метра от надземния център на магнитната станция.

(2) Не се допуска трайно сигнализиране на геодезическите точки от мрежата от магнитни станции с метални конструкции, както и поставяне в сервитутната зона на изкуствени смутители на земното магнитно поле.

Чл. 9. (1) За магнитните станции по чл. 4, т. 1, 2 и 3 се създава база данни, която съдържа:

1. идентификационен номер;

2. клас;

3. име;

4. принадлежност към други геодезически мрежи от Единната геодезическа основа на Република България;

5. географски координати с точност една десета от минутата и нормална височина с точност до метър;

6. номенклатура на картния лист в мащаб 1:25 000, в който се намира станцията;

7. вид и физическо състояние на геодезическата точка;

8. най-близко населено място и приблизително разстояние по най-късия маршрут до него;

9. описание на условията за достъп до станцията, скица/схема и фотоснимки на местоположението й;

10. ориентири и астрономически азимути към тях и схема на ориентирите;

11. стойностите на елементите на земното магнитно поле за тази станция, приведени към единна епоха;

12. номера на карнетите (измервателните протоколи) и година на измерване.

(2) Базата данни се създава и съхранява от Военно-географската служба в цифров вид и на хартиен носител.

Чл. 10. Определянето на магнитната деклинация и другите елементи на земното магнитно поле се извършва:

1. за създаване на карта на магнитната деклинация на територията на Република България - периодично, през 10 години, чрез измервания на всички станции по чл. 4 в рамките на не повече от две последователни календарни години;

2. за актуализиране на части от картата на магнитната деклинация - по план на Военно-географската служба, съобразно районите и периодичността на обновяване на държавните топографски карти.

Чл. 11. Определянето на магнитната деклинация и другите елементи на земното магнитно поле се извършва по ред и технически изисквания, определени в ръководството по чл. 3, ал. 3 от тази наредба.

Чл. 12. (1) За определяне на магнитната деклинация и другите елементи на земното магнитно поле на магнитните станции от мрежата се извършват полеви измервания със специализирани немагнитни инструменти.

(2) Нивото на измерванията по ал. 1 се следи чрез контролни измервания в Националната геомагнитна обсерватория "Панагюрище" на НИГГГ - БАН, преди започване и след завършване на полевите измервания.

Чл. 13. (1) Националната геомагнитна обсерватория "Панагюрище" извършва периодични измервания на магнитната деклинация и другите елементи на земното магнитно поле, както и непрекъсната регистрация на вариации на елементите на земното магнитно поле.

(2) Нивото на измерванията по ал. 1 се следи чрез сравнителни измервания между Националната геомагнитна обсерватория "Панагюрище" и други световни еталонни геомагнитни обсерватории.

(3) Измерванията по ал. 1 се използват за определяне на годишния ход на елементите на земното магнитно поле и при обработката на полевите измервания.

Чл. 14. (1) Обработката на измерванията по чл. 12, ал. 1 се извършва съвместно от Военно-географската служба и Националния институт по геофизика, геодезия и география на Българската академия на науките.

(2) За обработката на измерванията се използват данните за вариациите на елементите на земното магнитно поле, регистрирани за същия период от време в Националната геомагнитна обсерватория "Панагюрище".

(3) Резултатите от обработката по ал. 1 се представят в единна епоха.

Чл. 15. Националната геомагнитна обсерватория "Панагюрище" предоставя на Военно-географската служба по заявка стойността на годишното изменение на магнитната деклинация.

Чл. 16. (1) Карта на магнитната деклинация се създава за цялата територия на страната периодично, през 10 години, по данните, получени по реда на чл. 10, т. 1, в единна епоха.

(2) В периода между две поредни издания на картата по ал. 1, част (части) от нея се актуализират с данните, получени по чл. 10, т. 2.

(3) При липса на данни по чл. 10 се допуска осъвременяване на магнитната карта по резултатите от измерванията, извършени съгласно чл. 13, ал. 1.

Чл. 17. (1) Картата на магнитната деклинация за територията на Република България се създава, обновява и издава от Военно-географската служба в цифров и/или аналогов вид.

(2) Картографската проекция, системата за разграфка и номенклатура на картните листове на картата на магнитната деклинацията са идентични с тези на Държавната топографска карта.

(3) Картата на магнитната деклинация се издава в мащаб 1:200 000 и по-дребен.

Чл. 18. (1) Приемането на мрежата от магнитни станции, на резултатите от определянето на магнитната деклинация и другите елементи на земното магнитно поле, както и на създадените карти, се извършват от комисия, определена със заповед на министъра на отбраната.

(2) Въвеждането в употреба на ново издание на карта на магнитната деклинация се извършва със заповед на министъра на отбраната.