Държавен вестник, брой 72 от 29.VIII

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите "Правилата на ИКЕ към ООН № 3, 16, 19, 20, 30, 37, 38, 50, 54, 56, 57, 64, 72, 75, 81 и 82" се заменят с "Правилата на ИКЕ на ООН № 3, 16, 19, 20, 30, 37, 38, 41, 50, 53, 54, 56, 57, 64, 72, 74, 75, 81 и 82".

2. В ал. 3 думите "Правилата на ИКЕ към ООН № 3, 16, 19, 20, 30, 37, 38, 50, 54, 56, 57, 64, 72, 75, 81 и 82" се заменят с "Правилата на ИКЕ на ООН № 3, 16, 19, 20, 30, 37, 38, 41, 50, 53, 54, 56, 57, 64, 72, 74, 75, 81 и 82".

§ 2. В приложение № 5 към чл. 1, ал. 1, т. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. В част 1:

а) точки 2.2 - 2.2.1.2.2 се изменят така:

"2.2. Описание на изпитванията

2.2.1. Превозно средство от категория L1e, L2e или L6е в съответствие с емисиите за Евро 3 преминава изпитване тип I и тип II, както следва:

2.2.1.1. Изпитване тип I (средна стойност на емисиите от замърсяващи газове в градска зона с интензивно движение след пускане на студен двигател).

2.2.1.1.1. Изпитваното превозно средство се поставя върху динамометричен стенд, оборудван със спирачка и маховик. Извършва се следната процедура за изпитване:

2.2.1.1.1.1. Извършва се изпитване без прекъсване при студен двигател фаза 1 с обща продължителност 448 секунди, състоящо се от четири елементарни цикъла.

2.2.1.1.1.2. След изпитването при студен двигател фаза 1 незабавно се извършва изпитване при загрят двигател фаза 2 с обща продължителност 448 секунди, състоящо се от четири елементарни цикъла. Изпитването при загрят двигател фаза 2 се извършва без прекъсване.

2.2.1.1.1.3. Всеки елементарен цикъл от изпитването при студен двигател фаза 1 или изпитването при загрят двигател фаза 2 се състои от седем режима (празен ход, ускоряване, постоянна скорост, намаляване на скоростта, постоянна скорост, намаляване на скоростта, празен ход). По време на двете фази на изпитване при студен и загрят двигател отработените газове се разреждат със свеж въздух така, че да се получи смес с постоянен обем на дебита.

2.2.1.1.1.4. При изпитването тип I:

2.2.1.1.1.4.1. В торба № 1 се събират проби с постоянен дебит на сместа от отработени газове и разреждащ въздух, събрани по време на фаза 1 студен двигател. В отделна торба № 2 се събират проби с постоянен дебит на сместа от отработени газове и разреждащ въздух, събрани по време на фаза 2 загрят двигател. Концентрациите на въглероден оксид, общите въглеводороди, азотните оксиди и въглеродния диоксид в торба № 1 и торба № 2 се определят поотделно една след друга.

2.2.1.1.1.4.2. Общият обем на сместа във всяка торба се измерва и се сумира, за да се получи общият обем на торбата.

2.2.1.1.1.4.3. В края на всяка фаза на изпитването се записва действително изминатото разстояние от общото, показано на сумиращия брояч на оборотите, задвижван от беговия барабан.

2.2.1.1.2. Изпитването се извършва в съответствие с процедурата, описана в раздел I. Газовете се събират и анализират съгласно посочените методи.

2.2.1.1.3. В съответствие с изискванията на т. 2.2.1.1.4 изпитването се извършва три пъти. Общата маса на въглеродния оксид, въглеводородите и азотните оксиди, получена при всяко изпитване, трябва да бъде по-ниска от граничните стойности за Евро 3, посочени в таблица 2 в т. 2.2.1.1.3.1.

2.2.1.1.3.1.

Таблица 1

Гранични стойности на емисиите за Евро 1 и Евро 2 за превозни средства от категории L1e, L2e и L6e

Таблица 2

Гранични стойности на емисиите за Евро 3 за превозни средства от категории L1e, L2e и L6e

2.2.1.1.3.2. Въпреки това един от трите резултата за всеки от посочените замърсители може да надвишава с максимум 10 % граничната стойност, посочена за съответния мотопед, при условие че средноаритметичната стойност на трите резултата е по-ниска от посочената гранична стойност. Ако повече от един замърсител надвишава посочените гранични стойности, няма значение дали това надвишаване се извършва по време на едно и също изпитване или по време на различни изпитвания.

2.2.1.1.4. Броят на изпитванията, предвидени в т. 2.2.1.1.3, се намалява при посочените по-долу условия, където V1 е резултатът от първото изпитване, а V2 е резултатът от второто изпитване за всеки от замърсителите, посочени в тази точка.

2.2.1.1.4.1. Само едно изпитване е необходимо, когато за всички разглеждани замърсители V1Ј 0,70 L.

2.2.1.1.4.2. Само две изпитвания са необходими, когато за всички разглеждани замърсители V1Ј 0,85 L и когато за най-малко един замърсител V1 > 0,70 L. Освен това за всеки разглеждан замърсител V2 трябва да отговаря на условията V1 + V2 < 1,70 L и V2 < L.

2.2.1.1.5. Превозно средство от категория L1e, L2e или L6e, което отговаря на граничните стойности за Евро 3 при изпитване тип I, посочени в таблица 2 в т. 2.2.1.1.3.1, и на изискванията за изпитване тип I, посочени в тази част, се одобрява като отговарящо на изискванията за Евро 3.

2.2.1.2. Изпитване тип II (емисии на въглероден оксид и неизгорели въглеводороди при работа на празен ход).

2.2.1.2.1. Масата на въглеродния оксид и масата на неизгорелите въглеводороди, отделени при работа на двигателя на празен ход, се измерват в продължение на една минута.

2.2.1.2.2. Изпитването се извършва в съответствие с процедурата, описана в раздел II.";

б) в раздел I:

аа) точки 4.2 - 4.2.8 се изменят така:

"4.2. Оборудване за събиране на газове

Оборудването за събиране на газове е съставено от следните компоненти (виж допълнения 2 и 3):

4.2.1. Устройство за събиране на всички отработени газове, отделени по време на изпитването, което поддържа атмосферното налагане на изхода(ите) на изпускателната уредба на мотопеда.

4.2.2. Тръба, свързваща устройството за събиране на отработените газове и системата за вземане на проби от отработените газове. Свързващата тръба и устройството за събиране на газовете се изработват от неръждаема стомана или от друг материал, който не влияе върху състава на събраните газове и е устойчив на температурата на тези газове.

4.2.3. Устройство за засмукване на разредени газове. Устройството трябва да осигурява постоянен поток с достатъчен обем за засмукването на цялото количество отработени газове.

4.2.4. Сонда, закрепена за външната страна на устройството за събиране на газовете, която позволява вземането с помощта на помпа, филтър и разходомер на постоянна проба от разреждащия въздух с постоянен дебит по време на изпитването.

4.2.5. Сонда, насочена срещу потока разредени газове, която позволява вземането на проба с постоянен обем от сместа по време на изпитването с помощта при необходимост на филтър, разходомер и помпа. Минималният дебит на газовите потоци през двете системи за вземане на проби е най-малко 150 l/h.

4.2.6. Трипътни клапани, поставени в посочените контури за вземане на проби, които насочват потока от проби или към атмосферата, или към съответните торби за вземане на проби по време на изпитването.

4.2.7. Херметически затворени торби за вземане на проби, които събират сместа от отработени газове и разреждащ въздух. Те не се влияят от разглежданите замърсители и са с достатъчна вместимост, за да не възпрепятстват нормалния поток на пробите. Трябва да има най-малко една отделна торба за вземане на проби (торба № 1) за изпитване при студен двигател фаза 1 и една отделна торба за вземане на проби (торба № 2) за изпитване при загрят двигател фаза 2.

4.2.7.1. Торбите за вземане на проби са с автоматични уплътняващи устройства, които могат да бъдат затваряни бързо и херметично към контура за вземане на проби или към контура за анализ в края на изпитването.

4.2.7.1.1. Уплътняващото устройство на торба № 1 се затваря 448 секунди след началото на изпитването тип I.

4.2.7.1.2. Уплътняващото устройство на торба № 2 се отваря незабавно след затварянето на торба № 1 и се затваря отново 896 секунди след началото на изпитването тип I.

4.2.8. Трябва да се предвиди метод за измерване на общия обем на разредените газове, преминали през устройството за вземане на проби по време на изпитването. Системата за разреждане на отработените газове отговаря на изискванията на допълнение 2 към глава 6 на приложение I към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.";

бб) създава се т. 4.2.9:

"4.2.9.

Фигура 1

Вземане на проби от емисиите на замърсители за Евро 3 в сравнение с Евро 2 за превозно средство от категория L1e, L2e или L6e

";

вв) създава се т. 4.3.3:

"4.3.3. Оборудването за анализ е в състояние да измерва независимо пробата от сместа от отработени газове и разреждащ въздух, затворена в торби № 1 и № 2.";

гг) точки 5.4 - 5.4.3 се изменят така:

"5.4. Подготовка на изпитваното превозно средство

5.4.1. Налягането в гумите на изпитваното превозно средство е посоченото от производителя за нормално използване. Въпреки това, когато диаметърът на беговия барабан е по-малък от 500 mm, налягането в гумите може да се увеличи с 30 до 50 %.

5.4.2. Резервоарът(ите) за гориво се източва(т) чрез устройствата за източване и се зарежда(т) с горивото за изпитването, посочено в част 4.

5.4.3. Изпитваното превозно средство се премества в изпитвателната зона и се извършват следните операции:";

дд) създават се т. 5.4.3.1 - 5.4.3.5:

"5.4.3.1. Изпитваното превозно средство се придвижва или избутва върху динамометричния стенд и преминава през цикъла на изпитване, определен в т. 2.1. Не е необходимо изпитваното превозно средство да бъде със студен двигател и то може да се използва за задаване на мощността на динамометричния стенд.

5.4.3.2. Натоварването на задвижващото колело е с отклонение ± 3 % от натоварването на превозното средство при нормално използване с водач с маса 75 kg ± 3 kg, седнал във вертикално положение.

5.4.3.3. Пробни измервания в рамките на цикъла на изпитване, определен в т. 2.1, могат да се извършат в момента на изпитване, при условие че не се вземат проби от емисиите, с цел да се определи минималната степен на отваряне на дроселната клапа, необходима за поддържането на доброто съотношение скорост - време.

5.4.3.4. Преди да се постави в зоната за естествено охлаждане, изпитваното превозно средство преминава четири последователни изпитвателни цикъла, както са определени в т. 2.1, всеки с продължителност 112 секунди. Тази предваритална подготовка за цикъла на изпитване се извършва с настройките на динамометричния стенд, посочени в т. 5.1 и 5.2. Не се изисква измерване на емисиите от изходната тръба за тази предварителна подготовка за цикъла на изпитване.

5.4.3.5. В рамките на пет минути от завършване на предвариталната подготовка изпитваното превозно средство се премества от динамометричния стенд и се придвижва или избутва в зоната за естествено охлаждане, където се паркира. Външната температура в зоната за естествено охлаждане се поддържа в рамките на 298 К ± 5 К. Превозното средство престоява там не по-малко от шест часа и не повече от 36 часа преди изпитването тип I пускане на студен двигател или докато температурата на маслото в двигателя TVOil, температурата на охлаждащата течност TVCoolant или температурата в гнездото на запалителната свещ/гарнитурата TSP (само за двигатели с въздушно охлаждане) се изравни с температурата на въздуха в зоната за естествено охлаждане. В протокола от изпитването се посочва кой от критериите е бил избран.";

ее) точки 7.1 - 7.1.3 се изменят така:

"7.1. Вземане на проби

7.1.1. Вземането на проби започва възможно най-бързо след започване на изпитването, както е посочено в т. 6.2.2.

7.1.2. Торби № 1 и № 2 са херметически затворени и се следва последователността на затваряне, определена в т. 4.2.7.1. Те не трябва да се свързват по време на изпитването при студен двигател фаза 1 или изпитването при загрят двигател фаза 2.

7.1.3. В края на последния цикъл устройството за събиране на разредените отработени газове и на разреждащия въздух се затваря и отделяните от двигателя газове се изпускат в атмосферата.";

жж) точка 7.2.4 се изменя така:

"7.2.4. Концентрациите на HC, CO, NOx и СО2 в пробите на разредените отработени газове и в торбите за събиране на разреждащия въздух се определят от стойностите, които измервателният апарат показва или регистрира, с използването на съответните калибровачни криви.";

зз) точки 8 - 8.4.1 се изменят така:

"8. Определяне на количеството на отделените замърсяващи газове

8.1. Масата на СО2 и на замърсяващите газове СО, НС, NOx се определя поотделно за торба № 1 и № 2 в съответствие с т. 8.2 - 8.6.

8.2. Масата на въглеродния оксид, отделен по време на изпитването, се определя с помощта на формулата:

където:

8.2.1. COm е масата на въглеродния оксид, отделен по време на изпитването, изразена в g/km, която се изчислява поотделно за всяка фаза.

8.2.2. Sx е действително изминатото разстояние, изразено в km и получено чрез умножението на броя на оборотите, отчетен от брояча на оборотите, по обиколката на беговия барабан,

където:

X = 1 за фаза 1 студен двигател;

X = 2 за фаза 2 загрят двигател.

8.2.3. dCO е плътността на въглеродния оксид при температура 273,2 К (0 °С) и налягане 101,3 kPa (= 1,250.103 g/m3).

8.2.4. СОc е обемната концентрация на въглеродния оксид в разредените газове, изразена в ppm и коригирана за отчитане на замърсяването на разреждащия въздух:

където:

8.2.4.1. СОe е концентрацията на въглероден оксид, измерена в ppm, в пробата от разредените газове, събрана в торба Sa.

8.2.4.2. COd е концентрацията на въглероден оксид, измерена в ppm, в пробата от разреждащия въздух, събрана в торба Sb.

8.2.4.3. DF е коефициентът, определен в т. 8.6.

8.2.5. V е обемът, изразен в m3/фаза, на разредените газове при базова температура 273,2 К (0 °С) и базово налягане 101,3 kPa:

където:

8.2.5.1. V0 е обемът на газовете, преминал през помпата P1 за един оборот, изразен в m3/оборот. Този обем зависи от разликата в наляганията на входа и на изхода на помпата.

8.2.5.2. N е броят на оборотите, извършени от помпата P1 по време на четирите елементарни цикъла на изпитване за всяка фаза.

8.2.5.3. Pa е атмосферното налягане, изразено в kPa.

8.2.5.4. Pi e средната стойност, изразена в kPa, по време на изпитването на спада на налягането на входа на помпата P1.

8.2.5.5. Tp (°C) е стойността на температурата на разредените газове, измерена на входа на помпата P1.

8.3. Масата на неизгорелите въглеводороди, отделени през изпускателната уредба на превозното средство по време на изпитването, се изчислява с помощта на формулата:

където:

8.3.1. HCm е масата на въглеводородите, отделени по време на изпитването, изразена в g, която се изчислява поотделно за всяка фаза.

8.3.2. Sx е разстоянието, определено в т. 8.2.2.

8.3.3. dHC е плътността на въглеводородите при температура 273,2 К (0 °С) и налягане 101,3 kPa (за бензин (Е5) (C1H1,89O0,016) (= 631 g/m3).

8.3.4. HCc е концентрацията на разредените газове, изразена в ppm въглероден еквивалент и коригирана за отчитане на разреждащия въздух:

където:

8.3.4.1. HCe е концентрацията на въглеводородите, изразена в ppm въглероден еквивалент, в пробата от разредените газове, събрана в торба Sa.

8.3.4.2. HCd е концентрацията на въглеводородите, изразена в ppm въглероден еквивалент, в пробата от разреждащия въздух, събрана в торба Sb.

8.3.4.3. DF е коефициентът, определен в т. 8.6.

8.3.5. V е обемът, определен в т. 8.2.5.

8.4. Масата на азотните оксиди, отделени през изпускателната уредба на превозното средство по време на изпитването, се изчислява с помощта на формулата:

където:

8.4.1. NOxm е масата на азотните оксиди, отделени по време на изпитването, изразена в g, която се изчислява поотделно за всяка фаза.";

ии) създават се т. 8.4.2 - 8.6.3:

"8.4.2. Sx е разстоянието, определено в т. 8.2.2.

8.4.3. dNO2 е плътността на азотните оксиди в отработените газове, в еквивалент на NO2, при температура 273,2 К (0 °С) и налягане 101,3 kPa (= 2,050.103 g/m3).

8.4.4. NOxc е концентрацията на азотните оксиди в разредените газове, изразена в ppm и коригирана за отчитане на разреждащия въздух:

където:

8.4.4.1. NOxe е концентрацията на азотните оксиди, изразена в ppm, в пробата от разредените газове, събрана в торба Sa.

8.4.4.2. NOxd е концентрацията на азотните оксиди, изразена в ppm, в пробата от разреждащия въздух, събрана в торба Sb.

8.4.4.3. DF е коефициентът, определен в т. 8.6.

8.4.5. Kh е корекционният коефициент за влажността:

където:

8.4.5.1. H е абсолютната влажност в g вода на kg сух въздух (в g/kg):

където:

8.4.5.1.1. U е относителната влажност, изразена в %.

8.4.5.1.2. Pd е налягането на наситените водни пари при температурата на изпитването, изразено в kPa.

8.4.5.1.3. Pa е атмосферното налягане, изразено в kPa.

8.4.6. V е обемът, определен в т. 8.2.5.

8.5. Въглероден диоксид (CO2)

Масата на въглеродния диоксид, отделен през изпускателната уредба на превозното средство по време на изпитването, се изчислява с помощта на следната формула:

където:

8.5.1. CO2m е масата на въглеродния диоксид, отделен по време на изпитването, изразена в g, която се изчислява поотделно за всяка фаза.

8.5.2. Sx е разстоянието, определено в т. 8.2.2.

8.5.3. V е обемът, определен в т. 8.2.5.

8.5.4. dCO2 е плътността на въглеродния диоксид при температура 273,2 К (0 °С) и налягане 101,3 kPa, dCO2 = 1,964.103 g/m3.

8.5.5. CO2c е концентрацията на разредените газове, изразена в проценти еквивалент на въглероден диоксид и коригирана за отчитане на разреждащия въздух с помощта на следната формула:

където:

8.5.5.1. CO2e е концентрацията на въглероден диоксид, изразена в проценти, в пробата от разредените газове, събрана в торба Sa.

8.5.5.2. CO2d е концентрацията на въглероден диоксид, изразена в проценти, в пробата от разреждащия въздух, събрана в торба Sb.

8.5.5.3. DF е коефициентът, определен в т. 8.6.

8.6. DF е коефициентът, който се определя с помощта на формулата:

където:

8.6.1. CCO2 е концентрацията на CO2 в разредените отработени газове, съдържащи се в торбите за вземане на проби, изразена в обемни проценти.

8.6.2. CHC е концентрацията на HC в разредените отработени газове, съдържащи се в торбите за вземане на проби, изразена в ppm въглероден еквивалент.

8.6.3. CCO е концентрацията на CO в разредените отработени газове, съдържащи се в торбите за вземане на проби, изразена в ppm.";

кк) точка 9 се изменя така:

"9. Представяне на резултатите от изпитването

(Средният) резултат от фазата при студен двигател се обозначава с RX1 (в g), (средният) резултат от фазата при загрят двигател се обозначава с RX2 (в g). Като се използват тези резултати за емисиите, окончателният резултат за изпитването тип I RX (в g/km) се изчислява с помощта на следната формула:

където:

X = HC, CO, NOx или CO2.

RHC_Cold = HCmass_cold_phase_1 (в g) и RHC_Warm = HCmass_warm_phase_2 (в g), виж формулата в т. 8.3.

RCO_Cold = COmass_cold_phase_1 (в g) и RCO_Warm = COmass_warm_phase_2 (в g), виж формулата в т. 8.2.

RNOx_Cold = NOxmass_cold_phase_1 (в g) и RNOx_Warm = NOxmass_warm_phase_2 (в g), виж формулата в т. 8.4.

RCO2_Cold = CO2mass_cold_phase_1 (в g) и RCO2_Warm = CO2mass_warm_phase_2 (в g), виж формулата в т. 8.5.

ST е общото разстояние на изпитването = S1 + S2 действително изминато от изпитваното превозно средство от категория L1e, L2e или L6e във фаза 1 студен двигател и фаза 2 загрят двигател, от целия цикъл на изпитването.";

лл) създава се т. 10:

"10. Разход на гориво

Разходът на гориво се изчислява, като се използват резултатите от изпитването от т. 9, както следва:

където:

FC е разходът на гориво в литри за 100 km;

D е плътността на горивото за изпитването в kg/l при 288,2 K (15 °C).";

в) създава се раздел III:

"Раздел III

Емисии от картерни газове и тълкуване на резултатите от изпитването за емисиите на СО2 и разхода на гориво

1. Превозните средства от категории L1e, L2e и L6e, за които е издадено одобряване на типа, не трябва да отделят никакви картерни газове. Превозните средства от категория L не трябва да изхвърлят пряко в атмосферата никакви емисии от картерни газове в течение на целия им експлоатационен срок.

2. Тълкуване на резултатите от изпитването тип I за емисиите на CO2 и разхода на гориво за превозни средства от категории L1e, L2e и L6e.

2.1. Стойностите на CO2 и разходът на гориво, приети като стойности за одобряване на типа, трябва да отговарят на обявените от производителя, при условие че не се превишават с повече от четири процента от стойността, измерена от техническата служба. Измерената стойност може да бъде по-ниска без ограничения.

2.2. Ако измерената стойност на CO2 и разходът на гориво надвишават обявената от производителя стойност на CO2 и разхода на гориво с повече от четири процента, се извършва ново изпитване на същото превозно средство.

2.3. Ако средната стойност от двата резултата от изпитването не надвишава обявената от производителя стойност с повече от четири процента, стойността, обявена от производителя, се приема като стойност за одобряването на типа.

2.4. Ако средната стойност от двата резултата от изпитването все още надвишава обявената стойност с повече от четири процента, се извършва окончателно изпитване на същото превозно средство. Средната стойност от трите резултата от изпитването се приема като стойност за одобряването на типа."

2. В част 2 т. 2.2.1.1.7 се изменя така:

"2.2.1.1.7. Регистрираните показания се попълват в съответните раздели на документа, посочен в раздел VII от приложение № 1 на Наредба № 117 от 2005 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L. Съответното ниво на емисиите "Евро" се вписва в т. 46.2 от раздел IV от приложение № 1 на Наредба № 117 от 2005 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L в съответствие с правилата, посочени в бележката под линия към тази точка."

3. Част 4 се изменя така:

"Част 4

Спецификации на еталонните горива

Еталонните горива бензин (Е5) и дизелово гориво (В5) се определят в съответствие с раздел А от приложение IX на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 199, 28.07.2008 г.)."