Държавен вестник, брой 71 от 26.VIII

§ 1. В чл. 7 думата "свидетелство" се заменя с "удостоверение".

§ 2. В чл. 9 думата "свидетелствата" се заменя с "удостоверенията".

§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 1:

"(1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат постоянна връзка с ползвателите по чл. 2, ал. 2 по въпросите, свързани с предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване."

2. Досегашните ал. 1 - 9 стават съответно ал. 2 - 10.

§ 4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:

1. Основният текст на ал. 1 се изменя така:

"(1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване след консултация с ползвателите определят летища, за които летищните метеорологични служби получават предизвестие за:".

2. В ал. 2 думата "уведомлението" се заменя с "предизвестието", а думите "метеорологична служба, обслужваща летището" се заменят с "летищната метеорологична служба".

§ 5. Член 15 се изменя така:

"Чл. 15. (1) Доставчиците на аеронавигационно обслужване и другите потребители се снабдяват с аеронавигационни метеорологични прогнози в цифрова форма от двата световни центъра за зонални прогнози (СЦЗП), разположени в Лондон и Вашингтон, които са част от световната система за зонални прогнози и които:

1. изготвят глобални метеорологични прогнози на необходимите нива за:

а) вятър във височина;

б) температура и влажност във височина;

в) геопотенциална височина на полетните нива;

г) полетно ниво и температура на тропопаузата;

д) посока, големина и полетно ниво на максималния вятър;

е) купесто-дъждовни облаци;

ж) обледяване;

з) турбулентност;

2. изготвят глобални прогнози за значими метеорологични явления (SIGWX);

3. разпространяват прогнозите по ал. 1, т. 1 и 2 в цифрова форма до съгласуваните с ГД "ГВА" потребители;

4. приемат информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата от регионалните специализирани метеорологични центрове за осигуряване на резултати от модели за пренос на замърсяване на атмосферата, за да ги включат в прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX);

5. създават и поддържат информационни канали с консултативните центрове за вулканична пепел (VAACs) за обмен на информация за вулканична активност, за да координират включването на информация за вулканични изригвания в прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX);

6. в случай на прекъсване на обслужването от единия СЦЗП функциите се поемат от другия СЦЗП."

§ 6. В чл. 17 се правят следните изменения:

1. В основния текст думите "съгласувано с ГД "ГВА" се заличават.

2. В т. 7 думите "метеорологични служби" се заменят с "летищни метеорологични служби".

§ 7. В чл. 20, т. 7 думата "аварийното изхвърляне" се заменя с "изхвърлянето".

§ 8. В чл. 26 думите "Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 от 2000 г.)" се заменят с "Наредба № 14 от 2012 г. за летищата и летищното осигуряване (обн., ДВ, бр. 86 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2014 г.)".

§ 9. В чл. 46 в изречение първо думите "и неговата околност" се заличават, а в изречение второ думите "валежи и" се заменят с "дъжд, ръмеж, омара, димка и".

§ 10. В чл. 49 думите "зоната на подхода за кацане" се заменят с "прага на използваемата ПИК".

§ 11. В чл. 69 думите "метеорологичната служба" се заменят с "летищната метеорологична служба".

§ 12. В чл. 71 ал. 3 се изменя така:

"(3) Летищните прогнози се издават не по-рано от един час преди началото им на валидност и съдържат кратко описание на очакваните метеорологични условия за определен период в района на летището."

§ 13. Член 84 се изменя така:

"Чл. 84. Зонални прогнози за полети на малки височини се издават на всеки 6 часа, с период на валидност 6 часа и се разпространяват до метеорологичната служба за следене и/или летищните метеорологични служби в съответния район за полетна информация не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност."

§ 14. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите "разпространявани в кодови форми GRIB и BUFR" и запетаите пред и след тях се заличават.

2. Създава се ал. 3:

"(3) Картите, изготвени на основата на прогнозите от СЦЗП, са за фиксирани райони съгласно фиг. 6.1, 6.2 и 6.3 от приложение № 6."

§ 15. В чл. 110, ал. 3 думите "метеорологична служба" се заменят с "летищна метеорологична служба" и след тях се поставя запетая и се добавя "разположена на територията на летището".

§ 16. В чл. 115 ал. 1 се изменя така:

"(1) Брифингът, консултацията и визуализацията на материали се провеждат от ЛМС, отговорна за летището за излитане, а където няма такава - ДАНО, съгласувано с авиационните оператори, определя летищна метеорологична служба, която да извършва обслужването."

§ 17. В чл. 120 думите "метеорологичната служба" се заменят с "летищната метеорологична служба".

§ 18. В чл. 124, ал. 1 думите "метеорологичните служби" се заменят с "летищната метеорологична служба и метеорологичната служба за следене".

§ 19. В чл. 127 думите "метеорологична служба" се заменят с "летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене".

§ 20. В чл. 130 думите "метеорологична служба" се заменят с "летищна метеорологична служба".

§ 21. В чл. 131 думите "метеорологични служби" се заменят с "летищни метеорологични служби или метеорологични служби за следене".

§ 22. В чл. 133, ал. 1, т. 3 думите "метеорологичните служби" се заменят с "летищните метеорологични служби".

§ 23. В чл. 134 думите "метеорологичните служби" се заменят с "летищните метеорологични служби".

§ 24. В чл. 135 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 след думите "метеорологичните служби" се добавя "за следене".

2. В ал. 2 думите "метеорологичните служби" се заменят с "летищните метеорологични служби или метеорологичните служби за следене".

§ 25. Член 139 се изменя така:

"Чл. 139. (1) Аеронавигационното неподвижно обслужване (AFS) е основно телекомуникационно средство за обмен на оперативна метеорологична информация.

(2) За обмен на оперативна метеорологична информация, която не е критично свързана със скоростта на доставката, се използва и световната компютърна мрежа интернет при наличието на двустранни/многостранни или регионални аеронавигационни споразумения.

(3) Необходимото аеронавигационно неподвижно обслужване (AFS) се съдържа в Приложение № 10, том III, част 1 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 55 от 1994 г., ратифицирана с Указ № 596 от 4.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване - ДВ, бр. 62 от 1966 г.)."

§ 26. В чл. 140 думата "глобалната" се заменя със "световната" и накрая се добавя "като се спазват формата и приоритетът, определени в Приложение № 10, том II, глава 4 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване."

§ 27. В допълнителната разпоредба заглавието става "Допълнителни разпоредби" и се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1 се правят следните изменения и допълнения:

а) създава се т. 18а:

"18а. "Контролиран район" (Control area) (CTA) е контролирано въздушно пространство, разположено от определена граница над земната повърхност.";

б) в т. 56 след думите "Flight information region" се добавя абревиатурата "(FIR)".

2. Създава се § 1а:

"§ 1а. Тази наредба отразява всички изменения до № 76 на Приложение 3 "Метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване" към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване."

§ 28. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби думата "свидетелство" се заменя с "удостоверение".

§ 29. Приложение № 1 се изменя така:

"Приложение № 1 към чл. 30, ал. 1

Технически изисквания за метеорологични наблюдения и сведения

I. Общи изисквания към метеорологичните наблюдения

1. В приложението се определят техническите изисквания относно начините на провеждане на аеронавигационни метеорологични наблюдения и изготвянето на аеронавигационни метеорологични сведения, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията на глава трета на наредбата.

Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и аеронавигационните метеорологични сведения се изготвят в летищните метеорологични станции (ЛМСт), а качеството им се контролира от дежурния авиометеоролог-синоптик, ръководителите на ЛМС и от отдел АМО.

Дежурното длъжностно лице следи непрекъснато развитието на времето на летището и неговите околности и при настъпване на определени промени на метеорологични елементи и явления в съответствие с т. 2 провежда специално наблюдение и изготвя специално сведение, което се разпространява приоритетно до всички заинтересовани потребители.

2. Метеорологичните прибори се разполагат на летищата по начин, който осигурява представителност на данните, получавани от тях, за зоната, за която се изискват наблюденията.

Указания за разполагането на приборите в близост до ПИК с цел минимизиране на рисковете за ВС са дадени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване.

3. Метеорологичните прибори в аеронавигационните метеорологични станции се разполагат, експлоатират и поддържат в съответствие с изискванията, процедурите и практиките, обявени от Световната метеорологична организация (СМО). Измерванията и наблюденията се извършват с експлоатационна точност в границите, определени в таблица № 1.1.

4. Метеорологичните наблюдатели на летището се разполагат по начин (доколкото това е възможно), който осигурява представителност на данните за районите, за които се изискват наблюденията.

5. Данните от АМНС, които се визуализират за целите на ОВД, са еднакви и се изобразяват едновременно с тези в аеронавигационната метеорологична станция.

6. Информацията за всеки метеорологичен елемент, изобразявана за целите на ОВД, се съпровожда със съответно обозначение на мястото, за което даденият елемент е представителен.

II. Общи изисквания към метеорологичните сведения

1. Формат на метеорологичните сведения

1.1. Локалните редовни и специални сведения се издават в явен текст със съкращения в съответствие с таблица № 1.2.

1.2. Сведения METAR и SPECI се издават в съответствие с таблица № 1.3 и се разпространяват в кодови форми METAR и SPECI, публикувани от СМО (WMO № 306, Part A).

1.3. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI съдържат цялата предвидена информация с изключение на метеорологичните елементи в незадължителните групи, които се включват в съответствие с РАНС (EUR ANP, Part VI - Meteorology).

1.4. Сведенията METAR/SPECI се разпространяват в цифров формат в допълнение на начина от т. 1.2 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това.

1.5. При разпространение в цифров формат сведенията METAR и SPECI се форматират съгласно глобалния модел за обмен на информация, като се използва стандартът extensible markup language (XML)/geography markup language (GML).

При разпространение в цифров формат METAR и SPECI се придружават от съответните метаданни.

Забележка. Ръководство за модела за обмен на информация, XML/GML и профила на метаданните е публикувано в Manual on the Digital Exchange of Aeronautical Meteorological Information (Doc 10003).

2. Използване на термина "CAVOK"

Информацията за видимост, видимост на пистата за излитане и кацане, метеорологични явления и облаци (количество, вид и височина на долната граница) във всички метеорологични сведения се заменя с термина "CAVOK", когато по време на наблюдението са налице едновременно следните условия:

а) видимост 10 km или повече и минималната видимост не се съобщава;

- в локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.2, 2.4.3 и 2.4.4; в сведенията METAR /SPECI стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.5;

- минималната видимост се съобщава в съответствие с част ІV , т. 2.4.5, букви "а" и "б";

б) няма облачност от оперативно значение;

в) няма нито едно от метеорологичните явления от оперативно значение по т. 4.2.3 и 4.2.5.

3. Критерии за издаване на локални специални сведения и специални сведения SPECI

3.1. Списъкът от критерии за издаване на локални специални сведения включва:

3.1.1. стойности, които съответстват в най-голяма степен на оперативните минимуми на пистата за излитане и кацане на летището и на операторите, използващи летището;

3.1.2. стойности, които се определят в зависимост от оперативните изисквания на местните органи за ОВД и операторите;

3.1.3. повишаване на температурата с 2 °C и повече спрямо дадената в последното сведение или алтернативна прагова стойност, която се съгласува със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори;

3.1.4. допълнителна информация относно наличието на значими метеорологични явления в зоните за подход и набор в съответствие с таблица 1.2;

3.1.5. от 13 ноември 2014 г. при прилагане на процедури за намаляване на шума cъгласно Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение и когато вариацията от средната скорост на вятъра (поривите) се изменя с 2,5 m/s (5 kt) или повече от тази в последното съобщение, а средната скорост на вятъра преди и/или след промяната е 7,5 m/s (15 kt) или повече, и

3.1.6. стойностите, които са критерии за специални сведения в кодова форма SPECI.

3.2. Специални сведения в кодова форма SPECI се издават при следните промени на метеорологичните условия:

3.2.1. когато средната посока на приземния вятър се измени с 60° или повече от тази в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 5 m/s (10 възела) или повече;

3.2.2. когато средната скорост на вятъра се измени с 5 m/s (10 възела) или повече от тази в последното сведение;

3.2.3. когато отклонението от средната скорост на вятъра (поривите) се измени с 5 m/s (10 kt) или повече от това в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 7,5 m/s (15 kt) или повече;

3.2.4. когато вятърът се изменя, преминавайки през стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от метеорологичните власти след консултации със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори, като се отчитат изменения на вятъра, които:

а) изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане, и

б) са свързани със стойности на гръбния и напречния вятър спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните минимуми на ВС, които са типични за даденото летище;

3.2.5. когато видимостта се промени до или премине през една или няколко от следните стойности:

а) 800, 1500 или 3000 m;

б) 5000 m, в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети;

3.2.6. когато видимостта на пистата за излитане и кацане се промени до или премине през една или няколко от стойностите: 50, 175, 300, 550 или 800 m;

3.2.7. в случай на начало, край или промяна в интензивността на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации:

а) преохладен валеж;

б) умерени или силни (включително краткотрайни) валежи;

в) гръмотевична буря с валеж;

г) прашна буря;

д) пясъчна буря;

3.2.8. в случай на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации:

а) преохладена мъгла;

б) ниско носещ се прах, пясък или сняг;

в) прашна, пясъчна или снежна виелица (включително снежна буря);

г) гръмотевична буря без валеж;

д) шквал;

е) фуниевидни облаци (торнадо или смерч);

3.2.9. когато височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC се промени до или премине през:

а) 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft);

б) 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети;

3.2.10. когато количеството на облачен слой с долна граница под 450 m (1500 ft) се промени:

а) от SCT или по-малко към BKN или OVC; или

б) от BKN или OVC към SCT или по-малко;

3.2.11. когато небето е закрито и вертикалната видимост се промени до или премине през 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft);

3.2.12. други критерии, основани на оперативните минимуми на даденото летище.

3.3. Когато влошаването на един елемент на времето се придружава от подобрение на друг елемент, се издава едно сведение SPECI, което се третира като сведение за влошаване.

III. Разпространение на метеорологичните сведения

1. METAR и SPECI

1.1. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват до международните банки данни OPMET и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS, определени от регионалното аеронавигационно споразумение.

1.2. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват за обмен в съответствие с РАНС.

1.3. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на условията на времето се разпространяват незабавно след наблюдението.

1.4. Специалните сведения в кодова форма SPECI за подобряване на условията на времето се разпространяват, когато подобрението се е задържало 10 min и при необходимост се коригират преди разпространението в съответствие с преобладаващите условия в края на 10-минутния период.

1.5. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на един елемент и едновременно с това за подобряване на друг се разпространяват незабавно след наблюдението.

2. Локални редовни и специални сведения

2.1. Локалните редовни и специални сведения се разпространяват до местните органи за ОВД и се предоставят също и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището.

2.2. Локалните специални сведения се разпространяват до органите за ОВД веднага след настъпването на определените в раздел II "Общи изисквания към метеорологичните сведения" условия.

2.3. Локални специални сведения не се издават за:

а) метеорологични елементи, за които местните органи за ОВД разполагат с индикатори, еднакви с тези в метеорологичната станция, и тези индикатори се използват за изготвяне на локални редовни и специални сведения;

б) видимостта на пистата за излитане и кацане, когато всички промени с една или повече стъпки от използваната скала се съобщават на местните органи за ОВД от наблюдател на летището.

2.4. Локални специални сведения се предоставят и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището.

IV. Метеорологични наблюдения и сведения

1. Приземен вятър

1.1. Разположение на датчиците

1.1.1. Датчиците за измерване на приземния вятър се поставят на места и по такъв начин, че информацията за приземния вятър да е представителна за условията на височина приблизително 10 ± 1 m (30 ± 3 ft) над земната повърхност.

1.1.2. Датчиците за посока и скорост на вятъра, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат така, че да се осигури достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране.

1.1.3. На летища, където топографията или преобладаващите метеорологични условия обуславят предпоставки за значителни разлики в приземния вятър над различни участъци от пистата за излитане и кацане, се осигуряват допълнителни датчици.

1.1.4. Наблюденията за излитане и кацане трябва да дават възможно най-добрата представа за вятъра, който оказва влияние на ВС при излитане и кацане.

1.2. Визуализиране

1.2.1. Осреднените стойности и съществените вариации на посоката и на скоростта на вятъра за всеки датчик се визуализират в реално време в метеорологичната станция и службите за ОВД чрез автоматизирано оборудване.

1.2.2. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и службите за ОВД (цифрови индикатори или компютърни дисплеи) се свързват към едни и същи датчици.

1.2.3. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 1.1.2 индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни.

1.2.4. Средните стойности и значителните вариации на посоката и скоростта на приземния вятър от всеки сензор се разпространяват и визуализират чрез автоматизирани системи.

1.3. Осредняване

1.3.1. Стойностите на посоката и скоростта на приземния вятър се осредняват за определен период от време, както следва:

а) за 2-минутен период - за локалните редовни и специални сведения и за индикаторите на вятъра за органите за ОВД;

б) за 10-минутен период - за сведения в кодова форма METAR/SPECI; ако през този 10-минутен период се наблюдава значим скок в стойностите на скоростта или посоката на вятъра, при осредняването се използват само данните, получени след този скок, като при тези обстоятелства периодът на осредняване се съкращава по съответен начин; "значим скок" е рязко и трайно изменение на посоката на вятъра с 30° и повече при скорост преди или след промяната 5 m/s (10 възела) и повече или изменение на скоростта с 5 m/s (10 възела) и повече, което трае най-малко 2 min.

1.3.2. Периодът на осредняване на отклоненията от средната скорост на вятъра (пориви) е 3 sec за локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI, както и за визуализиране за органите за ОВД.

1.4. Точност на измерванията

1.4.1. Съобщаваните данни за посоката и средната скорост на приземния вятър, а така също и отклоненията от средната скорост на приземния вятър съответстват на параметрите на желателната точност на измерванията от гледна точка на експлоатацията, дадени в таблица 1.1.

1.5. Съобщаване на данните в сведенията

1.5.1. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI посоката и скоростта на приземния вятър се съобщават в стъпки, съответно кратни на 10° и 1m/s (1 kt). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото деление на тази скала.

1.5.2. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI се указва:

1.5.2.1. използваната мерна единица за скорост на вятъра;

1.5.2.2. вариацията от средната посока на вятъра през последните 10 min се съобщава, ако общата вариация е 60° и повече, по следните начини:

а) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180°, и скорост 1,5 m/s (3 възела) или повече се съобщава вариацията на посоката с двете крайни посоки, между които вятърът се е променял;

б) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост, по-малка от 1,5 m/s (3 kt), се съобщава посоката като променлива без средна стойност;

в) при обща вариация 180° и повече се съобщава посоката като променлива без средна стойност;

1.5.2.3. вариацията на средната скорост на вятъра (поривите) през последните 10 min се съобщава само когато отклонението от средната скорост е:

а) 2,5 m/s (5 kt) или повече в локалните редовни и специални сведения при прилагане на процедури за намаляване шума съгласно Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение;

б) 5 m/s (10 kt) или повече в противен случай;

1.5.2.4. при скорост на вятъра, по-малка от 0,5 m/s (1 kt), се използва терминът"CALM";

1.5.2.5. при скорост на вятъра 50 m/s (100 kt) и повече се отбелязва 49 m/s (99 възела);

1.5.2.6. когато 10-минутният период включва "значим скок" на стойностите на посоката и/или скоростта на вятъра, се съобщават само вариациите на скоростта и посоката, наблюдавани след скока.

1.5.3. В локалните редовни и специални сведения:

а) при наблюдения на приземния вятър, които се извършват в повече от една точка по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщават местата на тези наблюдения, за които стойностите са представителни;

б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на приземния вятър, се съобщават стойностите за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните;

в) указват се двете крайни посоки, между които вятърът се е променял, когато вариацията на средната посока на вятъра се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.2, буква "б";

г) указват се достигнатите максимална и минимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3.

1.5.4. В сведенията METAR/SPECI се указва достигнатата максимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3.

2. Видимост

2.1. Разположение на датчиците

При използване на инструментални системи за измерване на видимостта представителността на наблюденията на видимостта се осигурява чрез използване на датчици, разположени на подходящи места.

Датчиците за видимостта, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат така, че да се осигури практически най-достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране.

Видимостта се измерва на височина около 2,5 m над пистата за излитане и кацане.

2.2. Визуализиране

При използване на инструментални системи за измерване на видимостта данните, получавани от всеки датчик, се визуализират на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в метеорологичната станция и в съответните органи за ОВД.

Средствата за визуализация в метеорологичната станция и органите за ОВД се свързват към едни и същи датчици.

Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 2.1 индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни.

2.3. Осредняване

При използване на инструментални системи изходните данни се обновяват поне през 60 sec, за да се осигуряват представителни текущи данни. Периодът на осредняване е:

а) 1 min - за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД;

б) 10 min - за редовните и специалните сведения METAR/SPECI, с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва значим скок в стойностите на видимостта; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта се използват само данните, получени след наблюдавания скок; "значим скок" е рязко и трайно изменение на видимостта за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават критериите за издаване на специални сведения в кодова форма SPECI по т. 3 от раздел II "Общи изисквания към метеорологичните сведения".

2.4. Съобщаване на данните в сведенията

2.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI видимостта се указва:

а) при видимост под 800 m - в стъпки през 50 m;

б) при видимост 800 m или повече, но по-малко от 5 km - в стъпки през 100 m;

в) при видимост 5 km и повече, но по-малко от 10 km - в стъпки по един километър;

г) при видимост 10 km и повече видимостта се счита за 10 km, освен ако условията позволяват да се използва "CAVOK".

В случаите по т. "а" - "г" всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръглява към най-близкото по-малко деление на скалата.

2.4.2. В локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта по дължината на пистата за излитане и кацане се съобщава заедно с единиците, използвани за нейното измерване.

2.4.3. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при наблюдения, провеждани на няколко места по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщава първо стойността, представителна за зоната на опиране, следвана при необходимост от стойностите за средната точка и за отдалечения край, като при това се означават местата, за които тези стойности са представителни.

2.4.4. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при използване на повече от една писта за излитане и кацане и наблюдаване на видимостта за съответната писта за излитане и кацане наличните данни за видимостта се съобщават за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните.

2.4.5. В сведенията METAR/SPECI се съобщава преобладаващата видимост. Когато видимостта не е еднаква в различните посоки, в сведението се съобщава и:

а) минималната видимост и при възможност нейната посока по отношение летищната контролна точка с указване на една от осемте посоки на компаса - когато най-малката видимост е различна от преобладаващата и е по-малка от 1500 m или по-малка от 50 % от стойността на преобладаващата видимост, но в същото време по-малка от 5000 m; ако най-малката видимост се наблюдава в няколко направления, се съобщава посоката, която има най-голямо оперативно значение;

б) минималната стойност, без да се указва посоката - при бързо изменение на видимостта и невъзможност за определяне на преобладаващата видимост.

3. Видимост на пистата за излитане и кацане

3.1. Разположение на датчиците

3.1.1. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват на височина около 2,5 m над пистата при инструментални наблюдения и на височина около 5 m над пистата при наблюдения, извършвани от метеонаблюдател.

3.1.2. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват странично от осовата линия на пистата на разстояние не по-голямо от 120 m.

3.1.3. Мястото за наблюдение за зоната на опиране трябва да се намира на около 300 m от прага на пистата за излитане и кацане, а местата за наблюдение за средния и крайния сектор от пистата за излитане и кацане трябва да се намират на разстояние от 1000 до 1500 m от прага й и съответно на около 300 m от другия й край, за да се осигури представителност на данните за видимостта на пистата за излитане и кацане за тези зони.

3.1.4. Точното разположение на местата по т. 3.1.3, а при необходимост - и на допълнителни места за наблюдение на видимостта на пистата за излитане и кацане, се определя с отчитане на местните аеронавигационни, метеорологични и климатологични фактори.

3.2. Инструментални системи

3.2.1. За оценка на видимостта на пистата за излитане и кацане, предназначена за инструментален подход и кацане по категории I, II и III, се използват трансмисометри и/или скетърметри.

Забележка. Ръководство за използване на трансмисометри и скетърметри при определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане е дадено в Doc 9328 "Manual of Runway Visual Range Observing and Reporting Practices".

3.3. Визуализиране

3.3.1. При използване на инструментални системи данните за видимостта на пистата за излитане и кацане се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици, а когато в съответствие с т. 3.1.2 се изискват отделни датчици, те съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта се отнасят показваните данни.

3.3.2. Когато оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва от наблюдател и при изменението на стойността тя преминава през стъпките на използваната за съобщения скала, сведенията за наблюденията се съобщават на съответните органи за ОВД с изключение на случаите по т. 2.3 от раздел III "Разпространение на метеорологичните сведения". Такива съобщения се предават най-много 15 sec след края на наблюдението.

3.4. Осредняване

3.4.1. За да се осигури представителност на текущите данни, при използване на инструментални системи входните данни се обновяват най-малко на всеки 60 sec. Периодът на осредняване на видимостта на пистата за излитане и кацане е:

а) 1 min - за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД;

б) 10 min - за редовните и специалните сведения METAR/SPECI с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва "значим скок" в стойностите на видимостта на пистата за излитане и кацане; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта на пистата за излитане и кацане се използват само данните, получени след наблюдавания скок.

"Значим скок" е рязко и трайно изменение на видимостта на пистата за излитане и кацане за период не по-малък от 2 min, при което стойностите достигат или преминават през 800, 550, 300 и 175 m.

3.5. Интензивност на светлините на пистата за излитане и кацане

3.5.1. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане изчисленията се извършват за всяка писта за излитане и кацане. При интензивност на светлините, равна или по-малка от 3 % от максималната разполагаема интензивност на светлините, видимостта на пистата за излитане и кацане не се определя. За локалните редовни и специални сведения оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва със следната интензивност на светлините:

а) действителната интензивност на светлините - за писта с включени светлини;

б) оптималната интензивност на светлините, която е подходяща за експлоатация при преобладаващите условия - за писта с изключени светлини (или намалени до минимум в очакване да се възобновят полетите).

3.5.2. За сведения в кодова форма METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се определя на базата на максималната интензивност на светлините на пистата.

3.6. Съобщаване на данните в сведенията

3.6.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се указва в стъпки от:

а) 25 m - при видимост под 400 m;

б) 50 m - при видимост между 400 и 800 m;

в) 100 m - при видимост над 800 m.

Всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръгля към най-близкото по-малко деление на скалата.

3.6.2. При оценяване на видимостта на пистата за излитане и кацане като долна граница се приема 50 m, а като горна - 2000 m. Извън тези граници локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI показват само, че видимостта на пистата е по-малка от 50 m или по-голяма от 2000 m.

3.6.3. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е над максималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава:

а) в локалните редовни и специални сведения - чрез съкращението ABV, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата;

б) в сведенията METAR/SPECI - със съкращение P, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата.

3.6.4. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е под минималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава:

а) в локалните редовни и специални сведения - чрез съкращението BLW, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата;

б) в сведенията METAR/SPECI - със съкращение M, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата.

3.6.5. В локалните редовни и специални сведения:

а) се указват използваните мерни единици;

б) ако наблюденията на видимостта на писта за излитане и кацане се провеждат само в един участък на пистата, например в зоната на опиране, измерената стойност се включва направо без указание за местоположение;

в) ако наблюденията за видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват в повече от една точка по дължината на пистата, първо се съобщава стойността, представителна за зоната на опиране, следвана от стойностите за средната точка и за отдалечения край, и се указват съответните места, за които са представителни наблюденията;

г) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане, се съобщават наличните данни за видимостта на всяка една писта, като се обозначават пистите, за които се отнасят съответните данни.

3.6.6. В сведенията METAR/SPECI:

а) се съобщава само стойността, представителна за зоната на опиране, без указание за местоположение;

б) при наличие на повече от една писта за излитане и кацане се включва видимостта в зоната на опиране на всяка една от тях, но за не повече от четири писти, като се включва обозначението на ПИК, за които се отнасят съответните данни.

3.6.7. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане в сведенията METAR/SPECI се включва информация за изменение на видимостта на пистата в течение на 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, когато в течение на 10-минутния период се наблюдава ясна тенденция на изменение - в първите 5 min средната стойност се различава със 100 m и повече от средната стойност във вторите 5 min. В случай на увеличение или намаление на видимостта се използват съответно съкращенията "U" или "D", а при липса на ясна тенденция - "N".

4. Метеорологични явления

4.1. Разположение на датчиците

При използване на инструментални системи за наблюдение на метеорологични явления, посочени в т. 4.2.3 и 4.2.5, представителността на информацията се осигурява чрез подходящо разположение на датчиците.

4.2. Съобщаване на данните в сведенията

4.2.1. В локалните редовни и специални сведения се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност.

4.2.2. В сведенията METAR/SPECI се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност или близостта му до летището.

4.2.3. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се съобщават следните типове метеорологични явления чрез съответните им съкращения и критерии за съобщаване:

а) валежи:
- ръмеж:	DZ;
- дъжд:	RA;
- сняг:	SN;
- снежни зърна:	SG;
- ледени зърна (леден дъжд), суграшица:	PL;
- град (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е 5 mm или повече):	GR;
- дребен град и/или снежна суграшица (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е по-малък от 5 mm):	GS;
б) явления, намаляващи видимостта (хидрометеори):
- мъгла (съобщава се, когато видимостта е по-малка от 1000 m, освен когато е указана като "MI", "BC", "PR" или "VC"):	FG;
- димка (съобщава се, когато видимостта е поне 1000 m, но не по-голяма от 5000 m):	BR;
в) явления, намаляващи видимостта (литометеори):
(Следващите съкращения се използват само когато влошаването на видимостта се дължи предимно на литометеори и видимостта е 5000 m или по-малко с изключение на "SA", когато се указва като "DR" и вулканична пепел.)
- пясък:	SA;
- прах (над обширен район):	DU;
- омара:	HZ;
- дим:	FU;
- вулканична пепел:	VA;
г) други явления:
- прашни/пясъчни вихри:	PO;
- шквал:	SQ;
- фуниевиден облак (торнадо или воден смерч):	FC;
- прашна буря:	DS;
- пясъчна буря:	SS.

4.2.4. В допълнение към списъка за типа валежи, даден в т. 4.2.3, в автоматизирано издаваните редовни и специални сведения и в сведенията METAR и SPECI се въвежда съкращението "UP" за неидентифициран тип валеж, при невъзможност за идентифициране на типа валеж от АМНС.

4.2.5. Характеристиките, които се съобщават при необходимост в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, за да се опишат метеорологичните явления с използване на приетите съкращения и приложимите критерии, са съответно:

- гръмотевична буря (използва се за съобщаване на гръмотевична буря с валеж в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3); когато през 10-минутния период, предшестващ срока на наблюдението, се чуе гръмотевица или се види светкавица, но не се наблюдава валеж на летището, съкращението "TS" се използва самостоятелно:	TS;
Забележка. На летища с метеонаблюдател наблюденията могат да се допълват със системи за регистриране на мълнии. Ръководство за използване на системи за регистриране на мълнии на летища с автоматични метеорологични наблюдателни системи е дадено в Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes (Doc 9837).
- краткотраен валеж (използва се за съобщаване на проливен валеж в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3); краткотрайните валежи в околността на летището се съобщават като "VCSH" без уточнение за типа или интензивността на валежа:	SH;
- преохладен (преохладени водни капки или валеж - използва се с различни метеорологични явления в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3):	FZ;
- високо носещ се (виелица); използва се за съобщаване в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на височина 2 m (6 ft) или повече над земята:	BL;
- ниско носещ се (използва се в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на по-малко от 2 m (6 ft) над нивото на земята):	DR;
- приземна (по-малко от 2 m над земната повърхност):	MI;
- на вълма (използва се за вълма от мъгла, покриваща части от летището):	BC;
- частична (използва се, когато значителна част от летището е покрита с мъгла, докато над останалата част няма мъгла):	PR.

4.2.6. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI интензивността или близостта до летището на наблюдаваните метеорологични явления се указва по следния начин:

а) в локалните редовни и специални сведения: слаба - "FBL", умерена - "MOD", силна - "HVY";^^

б) в сведенията METAR/SPECI: слаба - "-", умерена - без индикатор, силна - "+"; индикаторите за интензивност се използват с метеорологични явления в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3; слаба интензивност се използва само за валежи.

Близост - отбелязва се с "VC". Приблизително между 8 и 16 km от летищната контролна точка и се използва само в сведенията METAR/SPECI с метеорологично явление в съответствие с таблица 1.3, когато не се съобщава в съответствие с т. 4.2.5.

4.2.7. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се използват в зависимост от необходимостта едно или повече, но най-много три от съкращенията, дадени в т. 4.2.3 и 4.2.5, придружени (ако е подходящо за случая) от индикация за характеристиките и интензивността, или близостта до летището, така че да се отрази пълно описание на метеорологичните явления на или в близост до летището, които са от значение за полетите. При съобщаване на тази информация указанията за интензивност или близост (в зависимост от това, кое е подходящо) се съобщават на първо място, следвани съответно от характеристиките и типа на метеорологичното явление. В случай че се наблюдават две различни явления, те се съобщават в две отделни групи, като индикаторът за интензивност или близост се отнася за явлението, което го следва. Различни типове валеж обаче, наблюдавани едновременно по време на наблюдението, трябва да се съобщават като една група, в която преобладаващият тип валеж е на първо място и се предшества само от един указател за интензивност, отнасящ се до сумарната интензивност на валежите.

4.2.8. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, когато не е възможно наблюдението на метеорологичното явление от АМНС поради временна повреда в системата/сензора, вместо метеорологичното явление във всяка група са записва "//".

5. Облачност

5.1. Разположение на датчиците

При използване на инструментални системи за измерване на количеството и на височината на долната граница на облаците представителността на информацията се осигурява чрез подходящото разположение на датчиците.

В локалните редовни и специални сведения за летища с оборудвани писти за излитане и кацане за точен подход измерването на количеството и долната граница на облаците се извършва с облакомер, който осигурява представителни данни за мястото на средния маркер на инструменталната система за кацане, а за летища, в които не се използва средният маркер, на разстояние 900 - 1200 m (3000 - 4000 ft) от прага на пистата за излитане и кацане от страната на захода.

Забележка. Разположението на средния маркер при наличие на инструментални системи за кацане е дадено в Annex № 10 на ICAO.

5.2. Визуализиране

При използване на инструментални системи данните за долната граница на облачността се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД, като дисплеите са свързани към едни и същи датчици. В случаите, когато дисплеите са свързани към повече от един датчик, на дисплеите следва да е ясно обозначено за коя писта за излитане и кацане или сектор от пистата се отнасят показваните данни.

5.3. Ниво на отчитане

Височината на долната граница на облаците се съобщава спрямо превишението (котата) на летището.

За писта за излитане и кацане, оборудвана за точен подход, с праг, разположен с 15 m (50 ft) или повече под превишението на летището, височината на долната граница на облаците, която се съобщава на долитащите ВС, се отчита спрямо превишението на прага.

В сведенията от съоръжения в открито море височината на долната граница на облаците се указва спрямо средното морско ниво.

5.4. Съобщаване на данните в сведенията

В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI височината на долната граница на облаците до 3000 m (10 000 ft) се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото по-малко деление на тази скала.

При летища със създадени процедури за ниска видимост за подход и кацане и при наличие на съответните технически възможности в локалните редовни и специални сведения височината на долната граница на облаците е възможно да се съобщава в стъпки от 15 m (50 ft) до 90 m (300 ft) включително и в стъпки от 30 m (100 ft) между 90 m (300 ft) и 3000 m (10 000 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото по-малко деление на тази скала.

5.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI:

а) количеството на облачността се съобщава, използвайки съкращенията "FEW" (1 до 2 осми), "SCT" (3 до 4 осми), "BKN" (5 до 7 осми) или "OVC" (8 осми);

б) купесто-дъждовни и мощни купести облаци се отбелязват като "CВ" или "TCU" съответно;

в) вертикалната видимост се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft) до височина 600 m (2000 ft);

г) ако няма облаци от оперативно значение, отсъстват купесто-дъждовни облаци, няма ограничения на вертикалната видимост, а съкращението "CAVOK" не е приложимо, се използва съкращението "NSC";

д) когато се наблюдават няколко слоя или масива облаци от оперативно значение, тяхното количество и височина се съобщават в следната последователност:

- най-ниският слой или масив, независимо от количеството, се указва съответно като FEW, SCT, BKN или OVC;

- следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се съобщава съответно като SCT, BKN или OVC;

- следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се съобщава съответно като BKN или OVC;

- купесто-дъждовни и/или мощни купести облаци, когато се наблюдават, но не са съобщавани в предходните случаи от т. "а" до "в";

е) когато височината на долната граница на облачността е дифузна, разкъсана или бързо се изменя, се съобщава минималната височина на облаците или части от тях;

ж) когато отделен слой от облаци се състои от купесто-дъждовни и мощни купести облаци с обща долна граница, видът се съобщава само като купесто-дъждовни.

5.4.2. В локалните редовни и специални сведения:

а) се съобщават мерните единици, използвани при данните за височината на долната граница на облачността и за вертикалната видимост;

б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на височината на долната граница на облачността с помощта на инструментални системи, в сведенията се съобщават наличните данни за всяка писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните.

5.4.3. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI:

а) когато не е възможно наблюдението на типа облаци от АМНС, вместо типа облачност във всяка група се записва "///";

б) когато АМНС не открива облачност, в сведението се използва съобщението "NCD";

в) когато АМНС открива купесто-дъждовни и мощни купести облаци, но количеството на облачността и/или височината на долната й граница не могат да се определят, то количеството на облачността и/или височината на долната й граница се заместват от "///";

г) когато небето не се вижда и не е възможно измерването на вертикалната видимост от АМНС поради временна повреда в системата/сензора, вертикалната видимост се замества с "///".

6. Температура на въздуха и температура на точката на оросяване

6.1. Визуализиране

При използване на АМНС данните за температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици.

6.2. Съобщаване на данните в сведенията

6.2.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се съобщават с точност до най-близкия цял градус по Целзий, при това наблюдаваните стойности от 0,5° се закръгляват към следващия по-висок цял градус Целзий.

6.2.2. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI температури, по-ниски от 0°, се указват съгласно табл. 1.2 и 1.3.

7. Атмосферно налягане

7.1. Визуализиране

При използване на АМНС данните за атмосферното налягане QNH и при необходимост в съответствие с т. 7.3.2, буква "б" QFE се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към един барометър. Когато се визуализират стойностите на QFE за повече от една писта за излитане и кацане, в съответствие с т. 7.3.2, буква "г" ясно се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят съответните данни.

7.2. Ниво на отчитане

Стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на летището. За писти за излитане и кацане, оборудвани за точен подход, и за необорудвани писти за излитане и кацане, при които прагът се намира на 2 m (7 ft) или повече под превишението на летището, стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на съответния праг на писта за излитане и кацане.

7.3. Съобщаване на данните в сведенията

7.3.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI стойностите на QNH и QFE се изчисляват с точност до десета от хектопаскала и се съобщават закръглени до най-близката по-малка целочислена стойност в четирицифрена група.

7.3.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщава:

а) стойността на QNH;

б) стойността на QFE при заявка на авиационен потребител и в съответствие с местните изисквания;

в) мерните единици, използвани за QNH и QFE;

г) стойностите за всяка писта за излитане и кацане (ако се използва повече от една писта за излитане и кацане и е необходима информация за QFE) при ясно обозначение на писта за излитане и кацане, за която се отнасят съответните данни.

7.3.3. В сведенията METAR/SPECI се включват само стойностите на QNH.

8. Допълнителна информация

8.1. Съобщаване на данните в сведенията

8.1.1. Когато някое от следните явления е било наблюдавано на летището през периода след последното издадено редовно сведение или през последния час (което от двете е по-кратко), но не и по време на наблюдението, това се съобщава като допълнителна информация в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, използвайки не повече от три групи в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3:

- преохладен валеж;

- умерен или силен валеж (включително краткотраен);

- умерена или силна снежна виелица;

- прашна или пясъчна буря;

- гръмотевична буря;

- фуниевиден облак (торнадо или воден смерч);

- вулканична пепел.

Забележка. При условие че се излъчват сведения SPECI, ГД "ГВА" след консултации с потребителите може да реши да не се включват явления в изтекло време.

8.1.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщават следните метеорологични явления или комбинации от тях като допълнителна информация:

- купесто-дъждовни облаци:	CB;
- гръмотевична буря:	TS;
- умерена или силна турбулентност:	MOD TURB, SEV TURB;
- срез на вятъра:	WS;
- град:	GR;
- силна шквалова линия:	SEV SQL;
- умерено или силно обледяване:	MOD ICE, SEV ICE;
- преохладен валеж:	FZDZ, FZRA;
- силни планински вълни:	SEV MTW;
- прашна буря, пясъчна буря:	DS, SS;
- снежна виелица:	BLSN;
- фуниевиден облак (торнадо или воден смерч):	FC.

В информацията се указва местоположението на тези метеорологични явления. При необходимост се включва и друга допълнителна информация в явен текст със съкращения.

8.1.3. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI в допълнение към списъка с метеорологични явления от т. 8.1.1 се въвежда неидентифициран валеж при невъзможност за определяне на типа валеж от АМНС и се съобщава със съкращението "UP" в съответствие с табл. 1.2.

Забележка. При условие че се излъчват сведения SPECI, ГД "ГВА" след консултации с потребителите може да реши да не се включват явления в изтекло време.

8.1.4. В сведенията METAR/SPECI се включва информация за срез на вятъра при съответните местни условия.

Забележка. Понятието местни условия в т. 4.1.4 включва и такива, като приземни температурни инверсии и локална топография.

8.1.5. В сведенията METAR/SPECI се включва в съответствие с РАНС информация за:

а) температурата на морската повърхност и състоянието на морето или значима височина на вълната от аеронавигационната метеорологична станция, разположена на съоръжения в открито море за осигуряване на полети на хеликоптери;

б) състоянието на пистата за излитане и кацане, предоставена от съответните летищни власти.

Таблица 1.1

Точност на измерванията или наблюденията, желателна от гледна точка на експлоатацията и достигната понастоящем

Наблюдаван елемент	Точност на измерванията или
	наблюденията, желателна за експлоатацията
Средна стойност на параметрите на	Посока: ± 10°
приземния вятър	Скорост: ± 0,5 m/s (1 kt) до 5 m/s (10 kt) ± 10 % над 5 m/s (10 kt)
Отклонения от средния приземен вятър	1 m/s (± 2 kt) с отчитане на надлъжната и странична компонента
Видимост	± 50 m до 600 m
	± 10 % между 600 и 1500 m
	± 20 % над 1500 m
Видимост на пистата за излитане и кацане	± 10 m до 400 m
	± 25 m между 400 и 800 m
	± 10 % над 800 m
Количество на облаците	± 1/8 (една осма)
Височина на облаците	± 10 m (33 ft) до 100 m (330 ft)
	± 10 % над 100 m (330 ft)
Температура на въздуха и температура на	± 1°
точката на оросяване
Стойност на налягането (QNH, QFE)	± 0,5 hPa

Забележка. Ръководство по инструменти за измерване и методи за наблюдение се намира в документ № 8 на WMO "Guide of meteorological instruments and methods of observations".

Таблица 1.2

Шаблон за локално редовно (MET REPORT) и локално специално (SPECIAL) сведение

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - словно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение;

О - опционално включване (незадължително).

Забележки:

1. Фиктивен индикатор за местоположение.

2. Незадължителна стойност за една или повече писти за излитане и кацане.

3. Незадължителна стойност за един или повече участъци от писта за излитане и кацане.

4. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.5.2.3.

5. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.5.2.2, буква "а".

6. Включва се, когато видимостта или видимостта на пистата за излитане и кацане е < 1500 m.

7. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.5, буква "г".

8. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.5, буква "в".

9. Включва се, когато е приложимо.

10. Една или повече, но не повече от три групи в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7, 8.1.1 и приложение № 3.

11. Типовете валежи от раздел IV, т. 4.2.3, буква "а" се комбинират в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7 и приложение № 3. В тренд-прогнозата се указват само умерени и силни валежи в съответствие с приложение № 3.

12. За автоматизирани съобщения само.

13. Използва се за указване на торнадо или воден смерч, но не и за фуниевиден облак, недостигащ земната повърхност.

14. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с раздел IV, т. 5.4.1, буква "е".

15. Явният текст със съкращение се използва в съответствие с раздел IV, т. 8.1.2.

16. Включва се в съответствие с чл. 76 от наредбата.

17. Количеството индикатори на измененията се свежда до минимум в съответствие с приложение № 3, обикновено не повече от три групи.

Таблица 1.3

Шаблон за редовно (METAR) и специално (SPECI) сведение

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение;

О - опционално включване (незадължително).

Забележки:

1. Фиктивен индикатор за местоположение.

2. Включва се, когато е приложимо.

3. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.5.2.3.

4. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.5.2.2, буква "а".

5. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 2.4.5, буква "б".

6. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 2.4.5, буква "a".

7. Включва се, когато видимостта или видимостта на пистата за излитане и кацане е < 1500 m; най-много до 4 писти за излитане и кацане в съответствие с раздел IV, т. 3.6.6, буква "б".

8. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.7, буква "а".

9. Една или повече, но максимум три групи в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7, 8.1.1 и приложение № 3.

10. Включва се, когато е приложимо, няма определител за умерена интензивност в съответствие с раздел IV, т. 4.2.6.

11. Типовете валежи от раздел IV, т. 4.2.3, буква а" се комбинират в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7 и приложение № 3. В тренд-прогнозата се указват само умерени и силни валежи в съответствие с приложение № 3.

12. За автоматични сведения.

13. За торнадо или воден смерч се използва силна интензивност, а за фуниевиден облак, който не достига земната повърхност - умерена (без индикатор).

14. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с раздел IV, т. 5.4.1, буква "е".

15. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 8.1.5, буква "а".

16. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 8.1.5, буква "б".

17. Включва се в съответствие с чл. 76 от наредбата.

18. Броят на индикаторите за промяна трябва да е минимален в съответствие с приложение № 3, като обикновено групите не превишават 3.

Таблица 1.4

Използване на индикаторите за промяна в прогнозите за кацане

Таблица 1.5

Диапазон и резолюция на величините, включени в локалните сведения

Таблица 1.6

Диапазон и резолюция на величините, включени в сведенията METAR и SPECI

"

§ 30. Приложение № 2 се изменя така:

"Приложение № 2 към чл. 65, ал. 4

Технически изисквания за наблюденията и докладите от ВС

I. Съдържание на докладите от ВС

Тези технически изисквания конкретизират видовете наблюдения и доклади от ВС и начините за тяхното разпространение в съответствие с изискванията за наблюденията и докладите от ВС на глава четвърта от наредбата.

1.1. Редовни доклади от ВС чрез линия за предаване "въздух-земя"

1.1.1. Когато се използва линия за предаване на данни "въздух-земя" и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или вторичен обзорен радар (SSR) в режим S, редовните доклади от ВС съдържат следните елементи:

индекс на типа съобщение;

опознавателен индекс на ВС;

блок данни 1;

географска ширина;

географска дължина;

ниво;

време;

блок данни 2;

посока на вятъра;

скорост на вятъра;

признак за качество на данните за вятъра;

температура на въздуха;

турбулентност (ако има такава);

влажност (ако има такива данни).

Когато се прилага ADS или SSR Mode S, редовните доклади от ВС могат да са комбинация от основния ADS/SSR Mode S блок с данни (блок данни 1) и блока данни с метеорологична информация (блок данни 2), наличен от ADS или SSR Mode S. Форматът на ADS съобщенията е даден в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение, а на SSR Mode S съобщенията - в Annex № 10 на ICAO.

1.1.2. когато се използва линия за предаване на данни "въздух-земя", но не се прилага ADS или вторичен обзорен радар (SSR) в режим S, елементите, които се съдържат в редовните доклади от ВС, трябва да са в съответствие с т. 1.3 "Специални доклади от ВС чрез говорна комуникация".

индекс на типа съобщение;

раздел 1 (информация за местоположението);

опознавателен индекс на ВС;

местоположение или географска ширина и дължина;

време;

полетно ниво или абсолютна височина;

следващо местоположение и разчетно време за прелитане;

следваща основна точка;

раздел 2 (оперативна информация);

разчетно време на долитане;

запас от гориво;

раздел 3 (метеорологична информация);

температура на въздуха;

посока на вятъра;

скорост на вятъра;

турбулентност;

обледяване на ВС;

влажност (ако има такива данни).

Когато се използва линия за предаване на данни "въздух-земя", но ADS или SSR Mode S не се прилага, редовните доклади от ВС могат да се получат чрез приложението "Position report" на комуникационната линия за обмен на данни между РП и пилота (CPDLC), която е описана в "Manual of Air Traffic Services Data Link" (Doc 9694) и Annex 10 на ICAO.

1.2. Специални доклади от ВС чрез връзка "въздух-земя"

Когато се използва линия за предаване на данни "въздух-земя", специалните доклади от ВС съдържат следните елементи:

индекс на типа съобщение;

указател за типа на съобщението;

блок данни 1;

географска ширина;

географска дължина;

ниво;

време;

блок данни 2;

посока на вятъра;

скорост на вятъра;

признак за качество на данните за вятъра;

температура на въздуха;

турбулентност (ако има такава);

влажност (ако има такива данни);

блок данни 3;

условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира се едно от условията от списъка в таблица 2.1).

Забележка. Изискванията за специални доклади от ВС са описани в приложението "Special air-report service" на линия за предаване на данни за полетно информационно обслужване (D-FIS), публикувано в "Manual of Air Traffic Services Data Link" (Doc 9694).

Забележка. За случаи на специален доклад от ВС за вулканична активност, вулканично изригване или облак от вулканична пепел допълнителни изисквания са дадени в т. 4.2.

1.3. Специални доклади от ВС чрез говорна комуникация

Когато се използва говорна комуникация, специалните доклади от ВС включват:

индекс на типа съобщение;

раздел 1 (информация за местоположението);

опознавателен индекс на ВС;

местоположение или географска ширина и дължина;

време;

ниво или област на нивата;

раздел 2 (метеорологична информация);

условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира се едно от условията от списъка в таблица 2.1.

Забележка. Доклади от ВС се считат по подразбиране като редовни. Индексът на типа съобщение за специални доклади от ВС е описан в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение.

Забележка. За случаи на специален доклад от ВС за вулканична активност, вулканично изригване или облак от вулканична пепел допълнителни изисквания са дадени в т. 4.2.

2. Критерии за докладване

2.1. При използване на линия за предаване на данни "въздух-земя" метеорологичната информация за посока на вятъра, скорост на вятъра, признак за качество на данните за вятъра, температура на въздуха, турбулентност и влажност, които са включени в докладите от ВС, се съобщават в съответствие с тази точка.

2.2. Посока на вятъра

Посоката на вятъра се докладва в градуси спрямо географския север, закръглени до най-близкия цял градус.

2.3. Скорост на вятъра

Скоростта на вятъра се докладва в метри в секунда или във възли, закръглени до най-близките 1 m/s (1 kt). Отбелязват се използваните мерни единици.

2.4. Признак за качеството на данните за вятъра

Признакът за качеството на данните за вятъра се докладва като 0 при ъгъл на крена, по-малък от 5°, и като 1 при ъгъл на крена 5° и повече.

2.5. Температура на въздуха

Температурата на въздуха се докладва с точност до най-близката десета от градуса по Целзий.

2.6. Турбулентност

Информация за турбулентността се предава в единици кубичен корен от скоростта на затихване на завихреността (СЗЗ).

2.6.1. Редовни доклади от ВС

Турбулентността се докладва по време на крейсерски полет и се отнася за 15-минутен период непосредствено преди наблюдението. Проследяват се средната и максималната стойност на турбулентността заедно с времето на наблюдаване на максималната стойност до най-близката минута. Средната и максималната стойност се докладват като кубичен корен от СЗЗ. Времето на наблюдаване на пиковата стойност се докладва в съответствие с таблица 2.2. Турбулентността се докладва по време на набор за първите 10 min от полета и се отнася за 30-секундния интервал, непосредствено предшестващ наблюдението. Извършват се и наблюдения за максималната стойност на турбулентността.

2.6.2. Интерпретация на информацията за турбулентността

Турбулентността се счита за:

а) силна - когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ превишава 0,7;

б) умерена - когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-голяма от 0,4 и по-малка или равна на 0,7;

в) слаба - когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-голяма от 0,1 и по-малка или равна на 0,4;

г) нулева - когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-малка или равна на 0,1.

Забележка. СЗЗ е едно независимо измерване на турбулентността от ВС. Връзката между стойността на СЗЗ и усещането на турбулентност е функция на типа на самолета и неговата маса, абсолютна височина, конфигурация и скорост. Приведените по-горе стойности на СЗЗ характеризират нивото на въздействие върху средногабаритни ВС при типични условия на полета по маршрута (т.е. височина, скорост и тегло).

2.6.3. Специални доклади от ВС

Специалните доклади за турбулентност се предават във всяка фаза на полета, когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ достигне 0,4. Те се отнасят за едноминутен период непосредствено преди наблюдението. Проследяват се средната и максималната стойност на турбулентността. Средната и пиковите стойности се докладват като кубичен корен от СЗЗ. Когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ са равни или по-високи от 0,4, специалните доклади се издават на всяка минута.

2.7 Влажност

Влажността се докладва като относителна влажност, закръглена до най-близкия цял процент.

3. Обмен на докладите от ВС

3.1. Отговорности на метеорологичните служби за следене

3.1.1. Метеорологичните служби за следене незабавно предават без закъснение получените чрез говорна комуникация специални доклади от ВС до СЦЗП.

3.1.2. Метеорологичните служби за следене своевременно предават получените специални доклади от ВС за вулканична активност преди изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел до съответните консултативни центрове за вулканична пепел (VAAC).

3.1.3. При получаване на специален доклад от ВС за явление, за което метеорологичната служба за следене прецени, че то няма да бъде трайно и няма основание за издаване на SIGMET, специалният доклад от ВС се разпространява по начина на разпространение на информация SIGMET в съответствие с приложение № 4, т. 1.2.1, т.е. до други метеорологични служби за следене, СЦЗП и други метеорологични служби в съответствие с РАНС.

Шаблонът, използван за специални доклади до ВС в полет, е даден в приложение № 4, таблица 4.1.

3.2. Отговорности на СЦЗП

Получените в СЦЗП доклади от ВС се разпространяват като базова метеорологична информация. Базовата метеорологична информация се разпространява чрез глобалната телекомуникационна система на Световната метеорологична организация.

3.3. Допълнително разпространение на доклади от ВС

Когато допълнително разпространение на доклади от ВС се изисква за удовлетворяването на специални аеронавигационни или метеорологични нужди, то трябва да се организира по договаряне между съответните упълномощени органи.

3.4. Формат на докладите от ВС

Докладите от ВС се обменят във формата, в която са получени.

4. Особености при доклади от ВС за наблюдения на срез на вятъра и на вулканична активност.

4.1. Доклади за срез на вятъра

4.1.1. Докладът от ВС за срез на вятъра по време на набор или на подход за кацане трябва да включва типа на самолета.

4.1.2. Когато на летището се съобщава или прогнозира срез на вятъра, но по време на набор или подход за кацане ВС установи, че такива условия не съществуват, командирът на ВС уведомява във възможно най-кратък срок съответните органи за ОВД освен, ако му е известно, че същите вече са уведомени от друго ВС.

4.2. Следполетен доклад за вулканична активност

Забележка. Подробна инструкция за записване и докладване на наблюдавана вулканична активност е дадена в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение.

4.2.1. Изготвеният доклад за вулканична активност се предава на летищната метеорологична служба от оператора или член на екипажа незабавно след кацането на ВС.

4.2.2. Летищната метеорологична служба изпраща незабавно получения доклад до метеорологичната служба за следене в района за полетна информация, в който се наблюдава вулканичната активност.

Таблица 2.1

Шаблон за специален доклад от ВС

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - условно включване; включва се при наличност.

Забележки:

1. Времето на наблюдаване се съобщава в съответствие с табл. 2.2.

2. Турбулентността се съобщава в съответствие с т. 2.6.3.

3. Гръмотевични бури, които са скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия.

4. Прашна или пясъчна буря.

5. Вулканична активност преди изригване или вулканично изригване.

Таблица 2.2

Продължителност на случаите с максимална стойност на турбулентност, които се докладват

Пикови стойности на турбулентност, наблюдавани през едноминутен период .... минути преди наблюдението	Стойности в доклада
0-1	0
1-2	1
2-3	2
….	….
13-14	13
14-15	14
Не е възможно да се докладва времето	15

Таблица 2.3

Диапазон и резолюция на метеорологичните елементи, включени в предаваните данни в доклади от ВС

"

§ 31. Приложение № 3 се изменя така:

"Приложение № 3 към чл. 70

Технически изисквания за аеронавигационните метеорологични прогнози

Общи положения

С това приложение се определят техническите изисквания в съответствие с глава пета на наредбата относно начините на изготвяне и форматите на аеронавигационни метеорологични прогнози, предназначени за обслужването на гражданското въздухоплаване, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност.

Точността на прогнозите за нуждите на метеорологичното обслужване е посочена в таблица 3.1.

1. Критерии при изготвяне и разпространение на летищни прогнози в кодова форма TAF.

1.1. Кодова форма TAF:

1.1.1. Летищните прогнози се изготвят в съответствие с образеца в таблица 3.2 и се разпространяват в кодовата форма TAF на СМО.

1.1.2. Летищните прогнози TAF се разпространяват в цифров формат в допълнение на начина от т. 1.1.1 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това.

1.1.3. При разпространение в цифров формат летищната прогноза TAF се форматира съгласно глобалния модел за обмен на информация, като се използва стандартът extensible markup language (XML)/geography markup language (GML).

1.1.4. При разпространение в цифров формат летищната прогноза TAF се придружава от съответните метаданни.

Забележка: Ръководство за модела за обмен на информация, XML/GML и профила на метаданните е публикувано в Manual on the Digital Exchange of Aeronautical Meteorological Information (Doc 10003).

1.2. Включване на информация за метеорологичните елементи:

1.2.1. Приземен вятър:

Прогнозира се очакваната преобладаваща посока на приземния вятър. Когато не е възможно да се определи преобладаващата посока поради очакване на променлив вятър, например при условия на слаб вятър (със скорост, по-малка от 1,5 m/s (3 възела) или гръмотевична буря, посоката на вятъра се отбелязва като променлива със съкращението "VRB". Когато се очаква слаб вятър (скорост, по-малка от 0,5 m/s (1 възел), се използва "CALM". Ако максималната скорост на вятъра (пориви) превишава прогнозираната средна скорост с 5 m/s (10 възела), в прогнозата се отбелязва максималната стойност на вятъра. Ако се очаква скорост на вятъра 50 m/s (100 възела) или повече, в прогнозата се указва скорост, превишаваща 49 m/s (99 възела).

1.2.2. Видимост:

Прогнозира се преобладаващата видимост. При очаквани вариации в различните посоки и невъзможност за прогнозиране на преобладаваща видимост се указва минималната видимост.

При изготвяне на прогноза за видимостта се използват следните стъпки:

а) под 800 m - указва се в стъпки през 50 m;

б) при 800 m или повече, но по-малка от 5 km - указва се в стъпки през 100 m;

в) при 5 km и повече, но по-малка от 10 km - указва се в стъпки по 1 km;

г) при 10 km и повече видимостта се дава като 10 km, освен когато условията позволяват да се използва "CAVOK".

1.2.3. Метеорологични явления:

1.2.3.1. В прогнозата се включват едно или няколко, но не повече от три метеорологични явления, очаквани да настъпят над летището, или комбинации от тях, заедно с техните характеристики, а при необходимост и интензивност, както следва:

- преохладен валеж;

- преохладена мъгла;

- умерен или силен валеж (включително краткотраен);

- ниско носещ се прах, пясък, сняг;

- високо носещ се (виелица) прах, пясък, сняг;

- прашна буря;

- пясъчна буря;

- гръмотевична буря;

- шквал;

- фуниевидни облаци (торнадо или воден смерч);

- други метеорологични явления, дадени в т. 4.2.3 на приложение № 1, при наличие на споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори.

Ако се прогнозира край на метеорологично явление, се включва съкращението "NSW".

1.2.4. Облачност.

В прогнозата количеството облачност се указва със съкращенията "FEW", "SCT", "BKN" или "OVC".

Когато не се очаква облачност, но съкращението "CAVOK" не е подходящо, се използва съкращението "NSC".

Когато се очаква небето да остане или да стане закрито (не се вижда) и има данни за вертикална видимост на летището, в прогнозата се указва вертикалната видимост във вида "VV", следвано от прогнозираната стойност на вертикалната видимост.

Когато се очакват няколко слоя или масива облаци, тяхното количество и височина на долната граница се включват в следната последователност:

а) най-ниският слой или масив, независимо от количеството, се прогнозира съответно като FEW, SCT, BKN или OVC;

б) следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се прогнозира съответно като SCT, BKN или OVC;

в) следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се прогнозира съответно като BKN или OVC;

г) купесто-дъждовни облаци и мощни купести облаци, когато са прогнозирани, но не са включени в случаите по букви "а" - "в".

Информацията за облачността се ограничава до облаци от оперативно значение, т.е. облаци под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина (което от двете е по-голямо), а така също и купесто-дъждовни облаци, когато те са прогнозирани.

При използване на горното ограничение, при отсъствието на купесто-дъждовни облаци, на облаци под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина (което от двете е по-голямо в прогнозата) и когато съкращението "CAVOK" не e подходящо, се използва съкращението "NSC".

1.2.5. Когато в съответствие с РАНС се включва стойност на прогнозирана температура, очакваните през периода на валидност максимална и минимални температури се дават със съответното им време на настъпване.

1.3. Групи за изменения.

1.3.1. Използваните критерии за включване на групите за изменения в прогнозата TAF или корекции на прогнозата се базират на прогнозата за начало, край или промяна в интензивността на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации:

- преохладена мъгла;

- преохладен валеж;

- умерени или силни (включително краткотрайни) валежи;

- гръмотевична буря;

- прашна буря;

- пясъчна буря.

1.3.2. Групите за изменения (вж. таблица 3.3) се включват в прогнозата TAF или корекции на прогнозата се извършват при удовлетворяване на следните критерии (прагови стойности):

а) в съответствие с прогнозата средната посока на приземния вятър се изменя с 60° или повече при средна скорост преди и/или след промяната 5 m/s (10 възела) или повече;

б) в съответствие с прогнозата средната скорост на приземния вятър се изменя с 5 m/s (10) възела или повече;

в) в съответствие с прогнозата отклонението от средната скорост на приземния вятър (поривите) се изменя с 5 m/s (10 възела) или повече при средна скорост преди и/или след промяната 7,5 m/s (15 възела) или повече;

г) в съответствие с прогнозата приземният вятър преминава през важни стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от ДАНО, като се отчитат изменения на вятъра, които изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане или са свързани със стойности на гръбния и напречен вятър, спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните граници на ВС, които са типични за даденото летище;

д) прогноза за подобрение и промяна на видимостта до, преминаване през една или повече от следните стойности или за влошаване и преминаване през една или повече от следните стойности:

- 150, 350, 600, 800, 1500 или 3000 m;

- 5000 m - в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети;

е) прогноза на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации:

- ниско носещ се прах, пясък или сняг;

- прашна, пясъчна или снежна виелица;

- шквал;

- фуниевидни облаци (торнадо или смерч);

ж) прогноза за увеличение или намаление и изменение на височината на долната граница на най-ниския облачен слой или маса с количество BKN или OVC, достигаща и преминаваща през една или повече от следните стойности:

- 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft);

- 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети;

з) прогноза за изменение на количеството на облачен слой или маса с долна граница под 450 m (1500 ft):

- от NSC, FEW или SCT към BKN или OVC, или

- от BKN или OVC към NSC, FEW или SCT;

и) прогноза за увеличение или намаление на вертикалната видимост, като прогнозираната стойност достига и/или преминава през една или няколко от следните стойности: 30, 60, 150, 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft);

й) други критерии, които отговарят в най-голяма степен на оперативните минимуми на летището, съгласувани между ДАНО и заинтересованите оператори.

1.3.3. Когато е необходимо указване на изменението на някой от метеорологичните елементи в съответствие с критериите от т. 1.3.1, се използват индикаторите за промяна "BECMG" и "TEMPO", следвани от периода време (характеризиран с началото и края в цели часове по UTC), през който се очаква изменението. Следва описанието само на елементите, които се очаква да претърпят значителни изменения. Когато се очакват значителни изменения на облачността, като изключение се включват всички облачни групи (включително слоевете или масивите, които не търпят изменения).

1.3.4. Индикаторът на промяна "BECMG" и съответната група на времето се използват при очаквани изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности с постоянна или променлива скорост и в неопределен момент от периода време. Периодът време обикновено е под два часа, в особени случаи се допуска и повече, като не превишава четири часа.

1.3.5. Индикаторът на промяна "TEMPO" и съответната група на времето се използват при очаквани чести или редки временни изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности и във всеки отделен случай за период с продължителност, по-малка от един час, и общо по-малко от половината от периода на прогнозата, в течение на който се очакват измененията. Ако се очаква временните изменения да са с продължителност един час или повече, се използва индикаторът на промяна "BECMG" в съответствие с т. 1.3.3 или периодът се разделя в съответствие с т. 1.3.5.

1.3.6. Когато се очаква определени преобладаващи метеорологични условия да се променят съществено и повече или по-малко комплексно към други условия, периодът на валидност се разделя на самостоятелни периоди чрез съкращението "FM", непосредствено следвано от шестцифрена група в дни, часове и минути UTC, отразяваща очакваното време на промяна. Отделеният период, следващ съкращението "FM", е самостоятелен и всички метеорологични условия, описани след съкращението, заменят прогнозираните, предшестващи съкращението.

1.4. Използване на групата за вероятност.

Вероятността за достигане на алтернативни стойности на един или повече от прогнозираните елементи се указва при необходимост чрез групата за вероятност, която включва: съкращението "PROB", следвано от десетки проценти, и периода време, в течение на който се очаква/т алтернативната/ите стойност/и. Информацията за вероятността се поставя след прогнозирания/ите елемент/и и е следвана от алтернативната стойност на елемента или елементите. Вероятността за прогнозата на временни флуктуации на метеорологичните условия при необходимост се указва чрез съкращението "PROB", следвано от вероятността в десетки проценти, поставена преди индикатора на промяна "TEMPO" и съответната група за времето. Вероятността за алтернативна стойност или изменение, по-малко от 30 %, се счита за незначителна и не се указва. Вероятността за алтернативна стойност или изменение от 50 % за авиационни цели не се разглежда като вероятност, а вместо нея в подобни случаи при необходимост се използват индикаторите "BECMG" или "TEMPO" или чрез разделяне на периода на валидност и съкращението "FM". Групата за вероятност не се използва като определящ елемент за индикатора на промяна "BECMG" и за съкращението "FM".

1.5. Брой на групите за промяна.

Броят на групите за промяна и вероятност трябва да се свежда до минимум и обикновено не е по-голям от пет.

1.6. Разпространение на TAF.

Прогнозите TAF и техните корекции се разпространяват до международните банки данни - OPMET, и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS в съответствие с изискванията на РАНС.

2. Критерии при изготвяне и разпространение на прогнози за кацане.

2.1. Формат на прогнозите за кацане.

Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в прогнозата за кацане са еднакви с използваните в сведението, в което тя е включена и е в съответствие с таблици 1.2 и 1.3.

2.2. Включване на информация за метеорологичните елементи:

2.2.1. Основни правила.

Тренд-прогнозата включва очаквани значими промени на един или повече от следните елементи:

- приземен вятър;

- видимост;

- метеорологични явления;

- облачност.

В тренд-прогнозата се включват само елементите, за които се очакват значими промени.

При очаквани значими промени на облачността се включват всички групи за облаци, включително за слоеве и масиви, за които не се очакват изменения.

При очаквана значима промяна на видимостта се включва и явлението, което причинява намалението на видимостта.

Когато не се очакват значими промени на метеорологичните елементи в близките два часа, се използва терминът "NOSIG".

2.2.2. Приземен вятър.

Тренд-прогнозата отразява значимите промени на приземния вятър, когато се очаква да достигнат или преминат през следните прагови стойности:

а) промяна на средната посока на приземния вятър с 60° и повече, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 5 m/s (10 kt) или повече;

б) промяна на средната скорост на приземния вятър с 5 m/s (10 kt) или повече;

в) промяна на приземния вятър, при която се превишават важни стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от ДАНО, като се отчитат изменения на вятъра, които изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане или са свързани със стойности на гръбния и напречния вятър, спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните граници на ВС, които са типични за даденото летище.

2.2.3. Видимост.

Тренд-прогнозата отразява подобрение или влошаване на видимостта при достигане до или преминаване през една или няколко от следните стойности: 150, 350, 600, 800, 1500 или 3000 m.

В случай на изпълнение на значителен брой полети по правилата за визуални полети към горния списък се прибавя и стойността 5000 m.

2.2.4. Метеорологични явления.

2.2.4.1. Тренд-прогнозата отразява начало, край или промяна в интензивността на едно или повече от следните метеорологични явления или техни комбинации:

- преохладен валеж;

- умерени или силни (включително краткотрайни) валежи;

- гръмотевична буря (с валеж);

- прашна буря;

- пясъчна буря;

- други метеорологични явления, дадени в т. 4.2.3 на приложение № 1.

2.2.4.2. Тренд-прогнозата отразява начало или край на едно или повече от следните метеорологични явления или техни комбинации:

- преохладена мъгла;

- ниско носещ се прах, пясък или сняг;

- прашна, пясъчна или снежна виелица;

- гръмотевична буря (без валеж);

- шквал;

- фуниевидни облаци (торнадо или смерч).

2.2.4.3. Общият брой на метеорологичните явления от т. 2.2.4.1 и 2.2.4.2 е най-много три.

2.2.4.4. Когато се очаква край на някое метеорологично явление, се използва съкращението "NSW".

2.2.5. Облачност.

Тренд-прогнозата отразява:

- промяна на височината на долната граница на облачния слой с количество BKN или OVC, при която се достига до или преминава през една или повече от следните стойности: 30, 60, 150, 300 или 450 m (100, 200, 500, 1000 или 1500 ft);

- промяна на количеството облачност от FEW или SCT, при която нараства към BKN или OVC или от BKN или OVC да намалява към FEW или SCT при долна граница под 450 m (1500 ft), а така също и когато се очаква да падне под или да се повиши над 450 m (1500 ft).

Когато не се очакват купесто-дъждовни облаци и облаци под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина (която от двете е по-голяма), но съкращението "CAVOK" не е подходящо, се използва съкращението "NSC".

2.2.6. Вертикална видимост.

Тренд-прогнозата отразява промени на вертикалната видимост, когато достигне до или премине през една или повече от следните стойности: 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft).

2.2.7. Допълнителни критерии.

Освен изброените в т. 2.2.2 - 2.2.6 могат да се въведат и допълнителни критерии, съгласувани между ДАНО и заинтересованите оператори, при които измененията отговарят в най-голяма степен на оперативните минимуми на летището.

2.3. Групи за изменения.

2.3.1. Когато се очаква промяна на метеорологичен елемент, в тренд-прогнозата се използват индикаторите на промяна "BECMG" и "TEMPO".

2.3.2. Индикаторът на промяна "BECMG" се използва при очаквани изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности с постоянна или променлива скорост.

Когато промяната се очаква да започне и да завърши напълно през периода на тренд-прогнозата, началото и краят на промяната се указват със съкращенията "FM" и "TL" съответно, следвани от групите за времето в часове и минути.

Когато промяната се очаква да започне с началото през периода на тренд-прогнозата и да завърши преди края на този период, се използва съкращението "TL" и съответната група за времето.

Когато промяната се очаква да започне през периода на тренд-прогнозата и да завърши с края на този период, се използва съкращението "FM" и съответната група за времето.

Когато промяната се очаква да започне в определено време от периода на тренд-прогнозата, се използва съкращението "AT" и съответната група за времето.

Когато периодите на промяна и на тренд-прогнозата съвпадат или не се знае времето на промяната, се използва само индикаторът на промяна "BECMG" без допълнителни пояснения.

2.3.3. Индикаторът на промяна "TEMPO" се използва при очаквани временни флуктуации на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности, и във всеки отделен случай за период с продължителност по-малка от един час и общо, по-малко от половината от периода, през който се очакват измененията.

Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат и да завършат напълно през периода на тренд-прогнозата, началото и краят на периода се указват със съкращенията "FM" и "TL" съответно, следвани от групите за времето в часове и минути.

Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат с началото през периода на тренд-прогнозата и да завършат преди края на този период, се използва съкращението "TL" и съответната група за времето.

Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат през периода на тренд-прогнозата и да завършат с края на този период, се използва съкращението "FM" и съответната група за времето.

Когато периодите на временните флуктуации на метеорологичните условия и на тренд-прогнозата съвпадат, се използва само индикаторът на промяна "TEMPO" без допълнителни пояснения.

2.4. Използване на групата за вероятност.

Групата за вероятност (съкращението "PROB" и неговите атрибути) не се използва в тренд-прогнозата.

3. Критерии при изготвяне и разпространение на прогнози за излитане.

3.1. Формат на прогнози за излитане.

Форматът на прогнозата за излитане се определя от ДАНО, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори.

Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в прогнозите за излитане са еднакви с използваните в сведенията за наблюденията.

3.2. Корекции на прогнозите за излитане.

Критериите за издаване на корекции на прогнозите за излитане за посока и скорост на вятъра, температура и атмосферно налягане и други елементи от оперативно значение се определят от ДАНО в съответствие с критериите за издаване на специални сведения за летището според приложение 1, раздел 1, т. 3.1.4, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори.

Критерии при изготвяне и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини.

4.1. Формат и съдържание на зонални прогнози във форма GAMET.

Зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET съдържат две части:

част I - метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полетите на малки височини, използвани при издаването на информация AIRMET;

част II - допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини.

Съдържанието и поредността на елементите в зоналните прогнози във форма GAMET съответстват на шаблона в табл. 3.4. Допълнителни елементи в част ІІ се включват в съответствие с РАНС. Елементи, включени в издадено съобщение SIGMET, се пропускат в зоналните прогнози във форма GAMET.

4.2. Корекции на зонални прогнози във форма GAMET.

Когато метеорологичното явление, представляващо опасност за полети на малки височини, включено в зоналните прогнози GAMET, не е възникнало или вече не се прогнозира в периода на валидност на прогнозата, се издава корекция GAMET AMD, изменяща само съответния метеорологичен елемент. При съществуване на автоматизиран брифинг коригираната прогноза своевременно заменя старата. Категориите видимост/долна граница в зонални прогнози за полети на малки височини също подлежат на корекции.

4.3. Съдържание на зоналните прогнози за полети на малки височини във форма на карти.

Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата на вятъра и температурата във височина се издава за отделни точки, отстоящи една от друга на разстояние не повече от 500 км (300 NM) и най-малко на следните височини: 600, 1500 и 3000 м (2000, 50 000 и 10 000 ft) и 4500 м (15 000 ft) в планинските райони.

Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата за опасни метеорологични явления (SIGWX) се издава във вид на прогноза SIGWX на малки височини за полетни нива до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планинските райони или по-високо, ако е необходимо). Прогнозите SIGWX на малки височини включват:

а) метеорологични явления, изискващи издаването на информация SIGMET в съответствие с приложение № 4 и които е възможно до влияят на полетите на малки височини;

б) елементите на зоналните прогнози за полети на малки височини, включени в табл. 3.4, с изключение на:

1) вятъра и температурата във височина, и

2) прогнозираната стойност на QNH.

Препоръки за използването на термините "ISOL", "OCNL" и "FRQ" по отношение на купесто-дъждовните и мощните купести облаци и гръмотевичните бури са дадени в приложение № 4.

4.4. Разпространение на зоналните прогнози за полети на малки височини.

Зонални прогнози за полети на малки височини, подготвени за издаването на информация AIRMET, се обменят между летищните метеорологични служби и/или метеорологичните служби за следене, отговорни за издаването на полетна документация за полети на малки височини в съответния район за полетна информация.

Таблица 3.1

Желателна за експлоатацията точност на прогнозите

Забележка: Ако точността на прогнозите е в рамките на желателната (втора колона) за процента от случаите съобразно данните от трета колона, то ефектът от грешките в прогнозите се счита за приемлив в сравнение с навигационни и други оперативни грешки.

Елемент за прогнозиране

Желателна за експлоатацията точност на прогнозите

Относителен дял, %

Летищна прогноза

Посока на вятъра	± 20°	80 % от случаите
Скорост на вятъра	± 2,5 m/s (5 kt)	80 % от случаите
Видимост	± 200 m до 800 m	80 % от случаите
	± 30 % между 800 m и 10 km
Валеж	Наличие или отсъствие	80 % от случаите
Количество на облаците	Една категория под 450 m (1500 ft). Наличие или отсъствие на BKN или OVC между 450 m (1500 ft) и 3000 m (10 000 ft)	70 % от случаите
Височина на облаците	± 30 m (100 ft) до 300 m (1000 ft)	70 % от случаите
	± 30 % между 300 m (1000 ft) и 3000 m (10 000 ft)
Температура на въздуха	± 1°	70 % от случаите

Прогноза за кацане

Посока на вятъра	± 20°	90 % от случаите
Скорост на вятъра	± 2,5 m/s (5 kt)	90 % от случаите
Видимост	± 200 m до 800 m	90 % от случаите
	± 30 % между 800 m и 10 km
Валеж	Наличие или отсъствие	90 % от случаите
Количество на облаците	Една категория под 450 m (1500 ft). Наличие или отсъствие на BKN или OVC между 450 m (1500 ft) и 3000 m (10 000 ft)	90 % от случаите
Височина на облаците	± 30 m (100 ft) до 300 m (1000 ft)	90 % от случаите
	± 30 % между 300 m (1000 ft) и 3000 m (10 000 ft)

Прогноза за излитане

Посока на вятъра	± 20°	90 % от случаите
Скорост на вятъра	± 2,5 m/s (5 kt) до 12,5 m/s (25 kt)	90 % от случаите
Температура на въздуха	± 1°	90 % от случаите
Стойност на налягането (QNН)	± 1 hPa	90 % от случаите

Зонални и маршрутни прогнози

Температура на въздуха във височина	± 2° (средно за 900 km (500 NM)	90 % от случаите
Относителна влажност	± 20 %	90 % от случаите
Вятър във височина	± 5 m/s (10 kt) - модул от векторната разлика за 900 km (500 NM)	90 % от случаите
Значими метеорологични явления	Наличие или отсъствие	80 % от случаите
по маршрута и облаци	Местоположение: ± 100 km (60 NM)	70 % от случаите
	Вертикално развитие ± 300m (1000 ft)	70 % от случаите
	Полетно ниво на тропопаузата ± 300 m (1000 ft)	80 % от случаите
	Ниво на максималния вятър ± 300 m (1000 ft)	80 % от случаите

Таблица 3.2

Шаблон за летищна прогноза в кодова форма ТАF

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение;

О - опционално включване (незадължително).

Забележки:

1. Фиктивен индикатор за местоположение.

2. Използва се в съответствие с т. 1.2.1.

3. Включва се в съответствие с т. 1.2.1.

4. Включва се, когато е приложимо.

5. Една или повече, но не повече от три групи, в съответствие с т. 1.2.3.

6. Да се включва, когато е приложимо, в съответствие с т. 1.2.3. Няма идентификатор за "умерен" интензитет.

7. Метеорологичните явления да се включват в съответствие с т. 1.2.3.

8. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с т. 1.2.4.

9. Включва се в съответствие с т. 1.2.5.

10. Включва се в съответствие с т. 1.3, 1.4 и 1.5.

11. Да се използва само с FM.

Таблица 3.3

Групи за промяна в летищната прогноза в кодова форма TAF

Таблица 3.4

Шаблон за зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - условно включване, зависи от метеорологичните условия;

О - опционално включване (незадължително);

= - двойна линия показва, че текстът след нея се разполага на следващ ред.

Забележки:

1. Условно местоположение.

2. Описанието на добре известни географски места в свободен текст се свежда до минимум.

3. Местоположението на CB и TCU се указва като допълнение към информацията за разкъсана или плътна облачност над обширна област, както е показано в примера.

4. Когато не са включени елементи в част І.

Таблица 3.5

Диапазон и резолюция на величините, включени в TAF

"

§ 32. Приложение № 4 се изменя така:

"Приложение № 4 към чл. 86

Технически изисквания към информации SIGMET и AIRMET, летищни предупреждения и предупреждения и сигнали за срез на вятъра

В това приложение се определят техническите изисквания към информациите SIGMET и AIRMET, летищните предупреждения и предупрежденията за срез на вятъра в съответствие с изискванията на глава шеста на наредбата.

1. Изисквания към информацията SIGMET

1.1. Формат на информацията SIGMET.

1.1.1. Съдържанието и последователността на елементите в информацията SIGMET е в съответствие с таблица 4.1.

1.1.2. Информациите SIGMET се обозначават като "SIGMET".

1.1.3. Поредният номер в съответствие с таблица 4.1 отразява количеството информации SIGMET, издадени за района за полетна информация след 00,01 ч. UTC на съответния ден. Метеорологичната служба за следене, чиято зона на отговорност обхваща повече от един FIR/CTA, издава отделни съобщения SIGMET за всеки FIR/CTA в своята зона на отговорност.

1.1.4. В съобщение, съдържащо информация SIGMET, се включва само едно от следните метеорологични явления с използването на съответстващото на случая съкращение:

за крейсерски ешелон (независимо от височината):
гръмотевична буря:
- скрита:	OBSC TS;
- вградена:	EMBD TS;
- честа:	FRQ TS;
- шквалова линия:	SQL TS;
- скрита с град:	OBSC TS GR;
- много на брой с град:	FRQ TS GR;
- вградена с град:	EMBD TS GR;
- шквалова линия с град:	SQL TS GR;
тропически циклон:
тропически циклон със средна 10-минутна скорост на вятъра при земята 17 m/s (34 възела)	TC и името на циклона;
или повече:
турбулентност:
- силна турбулентност:	SEV TURB;
обледяване:
- силно обледяване:	SEV ICE;
- силно обледяване от	SEV ICE (FZRA);
преохладен дъжд:
планински вълни:
- силни планински вълни:	SEV MTW;
прашна буря:
- силна прашна буря:	HVY DS;
пясъчна буря:
- силна пясъчна буря:	HVY SS;
вулканични пепел:
- вулканична пепел:	VA (+ името на вулкана, ако е известно);
радиоактивен облак:	RDOACT CLD.

1.1.5. При описанието на метеорологичното явление, поради което се издава съобщение SIGMET, не се включва друга информация освен указаната в т. 1.1.4. В съобщението SIGMET, издадено поради гръмотевични бури или тропически циклон, не се включват свързаните с тях турбулентност и обледяване.

1.1.6. В допълнение на изготвената информация SIGMET в явен текст със съкращения съгласно т. 4.1 метеорологичните служби за следене (разполагащи с възможности за това) изготвят информация SIGMET и в цифров формат.

1.1.7. При разпространение в цифров формат информацията SIGMET се форматира съгласно глобалния модел за обмен на информация, като се използва стандартът extensible markup language (XML)/geography markup language (GML).

1.1.8. При разпространение в цифров формат информацията SIGMET се придружава от съответните метаданни.

Забележка: Ръководство за модела за обмен на информация, XML/GML и профила на метаданните е публикувано в Manual on the Digital Exchange of Aeronautical Meteorological Information (Doc 10003).

1.1.9. При разпространение на информация SIGMET в графичен формат се спазват изискванията на приложение № 7.

1.2. Разпространение на информацията SIGMET.

1.2.1. Съобщенията SIGMET се разпространяват до метеорологичните служби за следене, до СЦЗП и до други метеорологични служби в съответствие с РАНС. Съобщенията SIGMET за вулканична пепел се разпространяват и до консултативния център за вулканична пепел.

1.2.2. Съобщенията SIGMET се разпространяват до международните банки данни - OPMET, и до центровете, определени от РАНС за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS.

2. Изисквания към информацията AIRMET

2.1. Формат на съобщенията AIRMET.

2.1.1. Съдържанието и последователността на елементите в информацията AIRMET е в съответствие с таблица 4.1.

2.1.2. Поредният номер в съответствие с таблица 4.1 отразява количеството информация AIRMET, издадена за FIR/CTA след 00,01 ч. UTC на съответния ден. Метеорологичната служба за следене, чиято зона на отговорност обхваща повече от един РПИ, издава отделни съобщения AIRMET за всеки FIR/CTA в своята зона на отговорност.

2.1.3. Районът за полетна информация при необходимост се разделя на подрайони.

2.1.4. В съобщението, съдържащо информация AIRMET, се включва едно от следните метеорологични явления с използването на съответстващото на случая съкращение:

На крейсерски ешелон под полетно ниво 100 или под полетно ниво 150 или по-високо в планински местности:

скорост на приземния вятър:
скорост на приземния вятър
над 15 m/s (30 възела)
в обширен район:	SFC WSPD(+ скоростта и единиците);
приземна видимост:
- обширни области с види-
мост, намалена под 5000 м,
включително метеорологич-
ното явление, което причи-
нява намалението на види-
мостта:	SFC VIS
	(+ видимостта)
	(+ едно от явле-
	нията или комби-
	нации от тях: BR,
	DS, DU, DZ, FC,
	FU, GR, GS, HZ,
	IC, PL, PO, RA,
	SA, SG, SN, SQ,
	SS или VA);
гръмотевични бури:
- изолирани гръмотевични
бури без град:	ISOL TS;
- отделни гръмотевични
бури без град:	OCNL TS;
- изолирани гръмотевични
бури с град:	ISOL TSGR;
- отделни гръмотевични
бури с град:	OCNL TSGR;
закритие на планините:
- закритие на планините:	MT OBSC;
облачност:
- обширни райони с разкъ-
сана или плътна облачност
с височина на долната гра-
ница под 300 м (1000 ft) над
земната повърхност:
- разкъсана:	BKN CLD
	(и височината на
	долната и горната
	граница и мерните
	единици);
- плътна:	OVC CLD
	(и височината на
	долната и горната
	граница и мерните единици);
купесто-дъждовни облаци
които са:
- изолирани:	ISOL CB;
- отделни:	OCNL CB;
- чести:	FRQ CB;
мощни купести облаци,
които са:
- изолирани:	ISOL TCU;
- отделни:	OCNL TCU;
- чести:	FRQ TCU;
обледяване:
- умерено обледяване
(освен когато е свързано
с конвективни облаци):	MOD ICE;
турбулентност:
- умерена турбулентност
(освен когато е свързана
с конвективни облаци):	MOD TURB;
планински вълни:
- умерени планински
вълни:	MOD MTW.

2.1.5. При описанието на метеорологичното явление, поради което се издава съобщение AIRMET, не се включва друга информация освен указаната в т. 2.1.4. В съобщенията AIRMET, издадени поради гръмотевични бури или купесто-дъждовни облаци, не се включват свързаните с тях турбулентност и обледяване.

2.2. Разпространение на информацията AIRMET.

2.2.1. Съобщенията AIRMET се разпространяват до метеорологичните служби за следене в съседните FIR/CTA и до други метеорологични служби за следене или летищни метеорологични служби в съответствие с РАНС.

2.2.2. Съобщенията AIRMET се разпространяват до международните банки данни - OPMET, и до центровете, определени от РАНС за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS.

3. Изисквания към специалните сведения от ВС

3.1. Специален доклад от ВС се предава по линия за предаване на данни "въздух-земя" до 60 минути след неговото издаване.

3.2. Информацията за вятър и температура, включена в специалните доклади от ВС, предавани в автоматичен режим, не се предава до други ВС в полет.

4. Подробни критерии за информацията SIGMET и AIRMET и специалните сведения от ВС

4.1. Идентификация на район за полетна информация.

Когато въздушното пространство е разделено на район за полетна информация (FIR) и горен район за полетна информация (UIR), в информацията SIGMET се включва идентификатор на местоположението на органа за ОВД, обслужващ съответния FIR.

Информацията SIGMET се отнася за цялото въздушно пространство, включително FIR и UIR, а зоните и полетните нива се описват в съобщението.

4.2. Критерии за явленията, включени в информацията SIGMET и AIRMET и специалните сведения от ВС.

4.2.1. Гръмотевичните бури и купесто-дъждовните облаци в района на отговорност се считат за:

а) скрити (OBSC) - ако те са скрити от димка, дим или наблюдението им е затруднено поради тъмнина;

б) вградени (EMBD) - ако те са вградени в облачни слоеве и не могат лесно да се разпознаят;

в) изолирани (ISOL) - ако те се състоят от отделни елементи с максимално покритие, по-малко от 50 % от площта на района на реално или прогнозирано въздействие (във фиксирано време или в течение на периода на валидност на прогнозата);

г) отделни (OCNL) - ако те се състоят от достатъчно разделени елементи с максимално покритие 50 % - 75 % от площта на района на реално или прогнозирано въздействие (във фиксирано време или в течение на периода на валидност на прогнозата).

4.2.2. Гръмотевичната буря се счита за честа (FRQ), ако в тази област съседните гръмотевични бури не са или са слабо обособени като самостоятелни такива с максимално покритие над 75 % от площта на района на реално или прогнозирано въздействие (във фиксирано време или в течение на периода на валидност на прогнозата).

4.2.3. Шквалова линия (SQL) е гръмотевична буря, разположена по линия, при която няма разстояние между отделните облаци или разстоянията са незначителни.

4.2.4. Означението за град - GR, се използва при необходимост от допълнително описание на гръмотевичната буря.

4.2.5. Силна и умерена турбулентност (TURB) се използва само за: турбулентност на малки височини, свързана със силни приземни ветрове; вихрови потоци; или турбулентност в облачност или турбулентност в ясно небе (CAT). Турбулентността не се използва във връзка с конвективни облаци.

4.2.6. Турбулентността се счита за:

а) силна, ако максималната стойност на кубичния корен от EDR е по-голяма от 0,7, и

б) умерена, ако максималната стойност на кубичния корен от EDR е по-голяма от 0,3 и по-малка или равна на 0,7.

4.2.7. Означението за силно и умерено обледяване (ICE) се използва само за обледяване в облаци, които не са конвективни. Преохладен дъжд (FZRA) се използва само при условия на силно обледяване, свързано с преохладен дъжд.

4.2.8. Планинските вълни (MTW) се считат за:

а) силни, ако се съпровождат с низходящ поток със скорост 3,0 m/s (600 ft/min) или повече и/или се наблюдава или прогнозира силна турбулентност;

б) умерени, ако се съпровождат с низходящ поток със скорост от 1,75 m/s до 3,0 m/s (350 - 600 ft/min) или повече и/или се наблюдава или прогнозира умерена турбулентност.

4.2.9. Пясъчната/прашната буря се счита за:

а) силна - при видимост под 200 m и небето не се вижда, и

б) умерена - при видимост:

1) под 200 m и небето се вижда, или

2) между 200 m и 600 m.

5. Изисквания към летищните предупреждения

5.1. Формат и разпространение на летищните предупреждения.

5.1.1. Летищните предупреждения се издават в съответствие с образеца от таблица 4.2 при поискване от авиационните оператори или летищните служби и се разпространяват до заинтересованите страни в съответствие с местните договорености.

5.1.2. Поредният номер, отбелязан в шаблона в таблица 4.2, отразява количеството летищни предупреждения, издадени за даденото летище след 00,01 ч. UTC на съответния ден.

5.1.3. В съответствие с таблица 4.2 летищните предупреждения се издават във връзка с реално или очаквано възникване на едно или няколко от следните явления:

- тропически циклон (включва се в случаите, когато се очаква средната 10-минутна скорост на приземния вятър на летището да е 17 m/s (34 възела) или повече;

- гръмотевична буря;

- град;

- сняг (включително очаквано или паднало количество сняг);

- преохладен валеж;

- скреж или слана;

- пясъчна буря;

- прашна буря;

- издигащ се пясък или прах;

- силен приземен вятър и пориви;

- шквал;

- вулканична пепел;

- цунами;

- утаяване на вулканична пепел;

- токсични химикали;

- други явления, локално съгласувани.

5.1.4. Използването на текст, допълнителен към съкращенията от таблица 4.2, се свежда до минимум. Допълнителната информация е във вид на явен текст със съкращения при използване на утвърдени от ICAO съкращения и числени стойности. При отсъствие на утвърдени от ICAO съкращения се използва явен текст на английски език.

5.2. Количествени критерии за летищните предупреждения.

5.2.1. В случаите, при които за издаване на летищните предупреждения са необходими количествени критерии, те се съгласуват между летищната метеорологична служба и потребителите на тази информация.

6. Изисквания към предупрежденията за срез на вятъра

6.1. Определяне на срез на вятъра.

6.1.1. Сведения за наличие на срез на вятъра се получават с помощта на:

а) наземни уреди за дистанционно измерване - например метеорологичен радар;

б) система от ветромери или датчици за налягане, разположени в такъв ред, че да позволяват непрекъснатото следене на отделна писта или писти и свързаните с тях траектории за излитане и подход за кацане;

в) доклад от ВС на етапа на набор или подход за кацане съгласно глава четвърта;

г) друга метеорологична информация, например от подходящи датчици, разположени на съществуващи мачти или кули в околностите на летището или близки възвишения.

6.1.2. Срезът на вятъра като правило се наблюдава в комбинация със следните метеорологични явления:

- гръмотевични бури, микропориви, фуниевидни облаци (торнадо и воден смерч) и фронтални пориви;

- фронтални повърхности;

- силен приземен вятър, съчетан с местната топография;

- фронт на морски бриз;

- планински вълни (включително ротори на малки височини в района на летището);

- ниски температурни инверсии.

6.2. Формат и разпространение на предупрежденията за срез на вятъра. Предупрежденията за срез на вятъра се включват като допълнителна информация и в локалните редовни и специални сведения, и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI в съответствие с таблици 1.2 и 1.3 от приложение № 1.

6.2.1. Предупрежденията за срез на вятъра се издават съгласно таблица 4.3 и се разпространяват в съответствие с договореностите между органите за ОВД и съответните ползватели.

Поредният номер, отбелязан в шаблона в таблица 4.3, отразява количеството летищни предупреждения, издадени за даденото летище след 00,01 ч. UTC на съответния ден.

6.2.2. Използването на текст, допълнителен към съкращенията от таблица 4.3, се свежда до минимум. Допълнителната информация е във вид на явен текст със съкращения при използване на утвърдени от ICAO съкращения и числени стойности. При отсъствие на утвърдени от ICAO съкращения се използва открит текст на английски език.

6.2.3. В случая, когато доклад от ВС се използва за изготвяне на предупреждение за срез на вятъра или за потвърждение на по-рано издадено предупреждение, съответният доклад от ВС, включително типът на това ВС, се включва в предупреждението без изменение.

6.2.4. Сигналът за срез на вятъра се разпространява непосредствено от наземните уреди за дистанционно измерване или определяне на срез на вятъра в съответствие с локалните договорености.

6.2.5. Когато се наблюдават микропориви, докладвани от екипаж на ВС или определени от наземното оборудване или с дистанционна апаратура, предупреждението за срез на вятъра включва конкретно позоваване на микропориви.

6.2.6. Когато за подготовка на предупреждение за срез на вятъра се използва информация от наземно оборудване или от дистанционна апаратура, в предупреждението се указват при възможност конкретните участъци на пистата за излитане и кацане и разстоянието по траекториите за излитане или за подхода за кацане.

Таблица 4.1

Шаблон за съобщения SIGMET и AIRMET и специални доклади до ВС

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - опционално включване (незадължително);

= - двойна линия показва, че текстът след нея се разполага на следващ ред.

Забележки:

1. Информацията за вятър и температура, включена в специалните доклади от ВС, предавани в автоматичен режим, не се предават до други ВС в полет съгласно 3.2.

2. Виж т. 4.1.

3. Условно местоположение.

4. В съответствие с т. 1.1.3 и 2.1.2.

5. Виж т. 3.1.

6. Виж т. 2.1.3.

7. В съответствие с т. 1.1.4 и 2.1.4.

8. В съответствие с т. 4.2.1.а.

9. В съответствие с т. 4.2.4.

10. В съответствие с т. 4.2.1.б.

11. В съответствие с т. 4.2.2.

12. В съответствие с т. 4.2.3.

13. Използва се за тропични циклони без име.

14. В съответствие с т. 4.2.5 и 4.2.6.

15. В съответствие с т. 4.2.7.

16. В съответствие с т. 4.2.8.

17. В съответствие с т. 2.1.4.

18. В съответствие с т. 4.2.1.в.

19. В съответствие с т. 4.2.1.г.

20. Използването на купесто-дъждовни Cb и мощни купести облаци TCU се указва само в съобщения AIRMET в съответствие с т. 2.1.4.

21. В случаи, когато едно и също явление обхваща няколко района в РПИ, при необходимост тези елементи могат да се повторят.

22. Само за съобщения SIGMET за облак от вулканична пепел и тропични циклони.

23. Само за съобщения SIGMET за тропични циклони.

24. Само за съобщения SIGMET за облак от вулканична пепел.

25. Права линия, начертана между две точки на карта в проекция Меркатова, или права линия между две точки, която пресича линията на дължината при постоянен ъгъл.

26. Използва се при два облака от вулканична пепел или два центъра на тропични циклони, влияещи на съответния FIR.

27. Броят на координатите се свежда до минимум и обикновено не превишава седем.

28. Използва се за особени явления, различни от вулканична пепел и тропични циклони.

29. Край на съобщението (при отмяна на съобщението SIGMET/AIRMET).

30. Интензивността на явлението се запазва през целия период на прогнозата.

Забележка. В съответствие с т. 1.1.5 и 2.1.5 силно или умерено обледяване и силна или умерена турбулентност (SEV ICE, MOD ICE, SEV TURB, MOD TURB), свързани с гръмотевични бури, купесто-дъждовни облаци или тропически циклони, не се включват.

Таблица 4.2

Шаблон за летищно предупреждение

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - опционално включване (включва се, когато е приложимо).

или

Забележки:

1. Условен индикатор за местоположение.

2. Едно явление или комбинация с него в съответствие с т. 5.1.3.

3. В съответствие с т. 5.1.3.

4. Скреж или слана в съответствие с т. 5.1.3.

5. В съответствие с т. 5.1.4.

6. Край на съобщението (ако летищното предупреждение се прекратява).

Таблица 4.3

Шаблон за предупреждение за срез на вятъра

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - опционално включване (включва се, когато е приложимо).

или

Забележки:

1. Фиктивно местоположение.

2. В съответствие с т. 6.2.3.

3. Край на съобщението (при отмяна на предупреждението за срез на вятъра).

Таблица 4.4

Диапазон и резолюция на величините, включени в консултативните сведения за вулканична пепел и тропични циклони, сведенията SIGMET/AIRMET, летищните предупреждения и предупрежденията за срез на вятъра

"

§ 33. Приложение № 5 се изменя така:

"Приложение № 5 към чл. 94, ал. 2

Технически изисквания за аеронавигационна климатологична информация

Тези технически изисквания детайлизират видовете и обема на аеронавигационната климатологична информация и начините на нейното разпространение в съответствие с глава седма от наредбата.

1. Обработка на аеронавигационната климатологична информация

Данните от метеорологичните наблюдения на летищата се събират, обработват и съхраняват във форма, подходяща за изготвянето на летищна климатологична информация.

2. Обмен на аеронавигационната климатологична информация

При договореност ДАНО предоставя аеронавигационна климатологична информация на заинтересованите оператори и други ползватели на авиационни услуги.

3. Съдържание на аеронавигационна климатологична информация

3.1. Летищни климатологични таблици

3.1.1. В летищните климатологични таблици се включват следните параметри:

а) средни стойности и вариации, в т.ч. максимални и минимални стойности, на метеорологичните елементи (напр. температура на въздуха);

б) честотата на поява на метеорологични явления, които оказват влияние върху провеждането на полетите на летището (напр. пясъчна буря);

в) честотата на поява на определени стойности на един или комбинация от два или повече елемента (напр. комбинация от ниска видимост и ниски облаци).

3.1.2. Летищните климатологични таблици включват информацията, необходима за подготвяне на летищните климатологични резюмета в съответствие с т. 3.2.

3.2. Летищни климатологични резюмета

3.2.1. Летищните климатологични резюмета включват:

а) честоти на поява на стойности на видимост на пистата за излитане и кацане и/или на видимост, и/или височина на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC, под определени прагови стойности в определени моменти от време;

б) честоти на стойности на видимостта под определени прагови стойности в определени моменти от време;

в) честоти на стойности на височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC под определени прагови стойности в определени моменти от време;

г) повторяемост на посока и скорост на вятъра в зададени интервали;

д) повторяемост на стойности на приземната температура в 5-градусови интервали и определени моменти от време;

е) средни стойности и отклонения от тях, включително максимални и минимални стойности на метеорологични елементи, необходими за целите на оперативното планиране, включително за изчисляване на характеристиките за излитане.

Забележка. Модели за климатологични резюмета са дадени в док. WMO Publication № 49, Technical Regulations."

§ 34. Приложение № 6 се изменя така:

"Приложение № 6 към чл. 103 и чл. 106, ал. 3

Технически изисквания за обслужване на операторите и екипажите на ВС

Техническите изисквания конкретизират начините на метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС (вид и форма на метеорологичната информация, методите, средствата, времето и мястото за предоставянето й), както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията за обслужването на операторите и екипажите на ВС, определени в глава осма от наредбата.

1. Начини на предоставяне и формат на метеорологичната информация

1.1. Метеорологичната информация се предоставя на операторите и екипажите на ВС и включва един или повече от посочените начини:

а) ръкописен или печатен материал, който включва стандартните карти и форми;

б) данни в цифрова форма;

в) брифинг;

г) консултация;

д) излагане на материали на публично място;

е) със средствата на автоматизирана система за предполетна информация, осигуряваща възможност за самостоятелен брифинг и подготвяне на полетната документация, като се запазва възможността операторите и членовете на екипажите на ВС да се консултират с летищната метеорологична служба при необходимост в съответствие с т. 5.1.

1.2. Основният метод за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация на операторите и екипажите на ВС е самостоятелен брифинг чрез автоматизирана предполетна информационна система, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. В такъв случай видът и формата на метеорологичната информация, методите, средствата, времето и мястото за предоставяне се определят в гореспоменатото споразумение.

1.3. По искане на оператора метеорологичната информация, предоставяна за планирането на полетите, включва данни за определяне на най-ниското безопасно полетно ниво.

2. Изисквания към информацията за предполетно планиране и препланиране по време на полет

2.1. Информация за атмосферата във височина.

Информацията за атмосферата във височина в правилна мрежа от точки, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, постъпва от СЦЗП в кодова форма GRIB.

2.2. Информация за значими метеорологични явления.

Информацията за значими метеорологични явления, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, постъпва от СЦЗП в кодова форма BUFR.

Забележка: Информация за кодови форми GRIB и BUFR може да се намери в WMO Publication No. 306, Manual on Codes, Volume I.2, Part B - Binary Codes.

2.3. Особености при обслужване на полети с хеликоптери.

Метеорологичната информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет за полети с хеликоптери, изпълнявани до съоръжения в открито море, включва данни за нивата от морското ниво до полетно ниво 100. Специално се отбелязват очакваната приземна видимост, количеството, видът, долната и горната граница на облаците под полетно ниво 100, състоянието и температурата на морето, атмосферното налягане на средното морско ниво, наличието или очакваното възникване на турбулентност и обледяване в съответствие с РАНС.

3. Изисквания към брифинга и консултацията на екипажите

3.1. Информация, излагана на показ.

Метеорологичната служба в помощ на членовете на екипажите на ВС или упълномощени от авиационния оператор лица, както и за използване по време на брифинга и консултацията, излага на публични места последната налична информация, която е леснодостъпна за членовете на екипажите на ВС и другите ползватели по чл. 2, ал. 2 на наредбата.

4. Изисквания към полетната документация

4.1. Информация в полетната документация.

4.1.1. Полетната документация по отношение на прогнозата на вятъра и температурата във височина и на опасни метеорологични явления се представя във форма на карти. За полети на малки височини се използват алтернативно зонални прогнози във форма GAMET.

4.1.2. Изготвянето на полетната документация за прогноза на вятъра и температурата във височина при свръхдълги маршрути се договаря между ДАНО и потребителите.

Забележка: Ръководство за използване на карти за свръхдълги маршрути е дадено в Manual of Aeronautical Meteorological Practice (Doc 8896).

4.1.3. METAR и SPECI, включително тренд-прогнози (издадени в съответствие с РАНС), TAF, GAMET, SIGMET, AIRMET и информацията от консултативните центрове за вулканична пепел и за тропични циклони се представят в съответствие с приложения № 1, 3 и 4 съответно. Метеорологична информация от този вид, получена от други ЛМС, се включва в полетната документация без изменения.

4.1.4. В полетната документация се обясняват използваните индикатори на местоположение и съкращения.

4.1.5. Формите и легендите на картите, включени в полетната документация, са отпечатани на английски, френски, руски или испански език. При необходимост се използват утвърдени съкращения, а единиците на измерване за всеки елемент се отбелязват в съответствие с Наредба № 5 за измервателните единици в гражданската авиация (ДВ, бр. 77 от 1999 г.).

4.2. Карти в полетната документация.

4.2.1. Характеристики на картите.

4.2.1.1. Картите, включени в полетната документация, трябва да са с високо качество - ясни и четливи, и да отговарят на следните изисквания:

а) размерът на карта е стандартен - А4;

б) големи географски обекти, като брегови линии или големи реки и езера, се очертават по начин, който ги прави лесни за разпознаване;

в) при компютърна подготовка на картите метеорологичната информация се визуализира ясно над географската информация, която остава като фон; когато двете информации се припокриват, видима е само метеорологичната;

г) основните летища се обозначават с точка и буквен идентификатор, който е първата буква от името на града, обслужван от това летище, както е определено в РАНС;

д) върху картата се нанася географска мрежа, като паралелите и меридианите са през 10°, а през интервали от 1° са нанесени точки;

е) географската ширина и дължина се отбелязват в различни точки по картата, а не само в краищата й;

ж) надписите върху картата са ясни и опростени, включват името на СЦЗП или съответния център, предоставящ информацията, типа на картата, датата и часа на валидност и ако е необходимо, типовете на използваните единици се обозначават по начин, позволяващ еднозначно тълкуване.

4.2.1.2. Метеорологичната информация, включена в полетната документация, се представя в следния вид:

а) вятърът върху картите се обозначава със стрелки с пера и защриховани флагчета в достатъчно гъста мрежа;

б) температурите се обозначават с цифри в достатъчно гъста мрежа;

в) данните за температурата и вятъра, получени от СЦЗП, се нанасят в достатъчно гъста географска мрежа по дължина и ширина;

г) стрелките на вятъра се визуализират ясно над температурите, след което следва географската информация, която остава като фон.

4.2.2. Комплект от предоставяни карти.

4.2.2.1. Минималният брой карти за полети между полетно ниво 250 и полетно ниво 630 включва една карта за значимите явления във високите слоеве (между полетни нива 250 и 630) и една прогностична карта за вятъра и температурата на ниво 250 hPa.

4.2.2.2. Предоставяните карти се генерират от числената прогноза, предавани от СЦЗП винаги, когато тази прогноза покрива маршрута по отношение на време, височина и географска локализация.

4.2.3. Обозначения на височините в полетната документация.

В полетната документация обозначенията на височините се дават, както следва:

а) обозначенията, които се отнасят до метеорологични условия по маршрута, например за вятъра във височина, турбулентност или долна и горна граница на облаците, се дават в полетни нива (те могат да бъдат изразени и в налягане, абсолютна височина), а за полетите на малки височини - във височина над земната повърхност;

б) обозначенията, които се отнасят до метеорологичните условия на летището, например височината на долната граница на облаците, се дават във височина над нивото на летището.

4.3. Документация за полети на малки височини.

4.3.1. Информация във форма на карти.

Когато прогнозата се предоставя във вид на карти, полетната документация за полети на малки височини, включително провежданите по правилата за визуални полети до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планински райони, а при необходимост и до по-големи височини), включва следното:

а) информация от сведения SIGMET и AIRMET;

б) карти за вятъра и температурата във височина в съответствие с приложение № 3, т. 4.3;

в) карти за значимите метеорологични явления в съответствие с т. 4.3 от приложение № 3.

4.3.2. Информация в явен текст със съкращения.

Когато прогнозата не се предоставя във вид на карти, полетната документация за полети на малки височини, включително провежданите по правилата за визуални полети до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планински райони, а при необходимост и до по-големи височини), включва следното:

а) информация SIGMET и AIRMET;

б) зонални прогнози GAMET.

5. Изисквания към автоматизирани предполетни информационни системи за брифинг, консултация, планиране на полети и полетна документация

5.1. Достъп до системата.

В автоматизираните предполетни информационни системи, осигуряващи провеждането на самостоятелен брифинг, се предвижда при необходимост възможността за консултация на операторите и екипажите на ВС със съответната летищна метеорологична служба по телефона или чрез други подходящи телекомуникационни средства.

5.2. Детайлни спецификации на системата.

Автоматизираните предполетни информационни системи, предназначени за предоставяне на метеорологична информация за целите на самостоятелен брифинг, полетно планиране и снабдяване с полетна документация:

а) осигуряват постоянно актуализиране на системната база данни и контрол за достоверност и цялостност на съхраняваната метеорологична информация;

б) осигуряват на операторите, членовете на екипажите и авиационните ползватели достъп до системата чрез подходящи комуникационни средства;

в) използват процедури за достъп и заявки с използване на явен текст със съкращения, указателите за местоположение на ICAO, указателите за типа данни в авиационните метеорологични кодове, определени от СМО или базирани на потребителски интерфейс с менюта или други подходящи механизми, съгласувани между ДАНО и заинтересованите ползватели;

г) предоставят бърз отговор на заявките на ползвателите.

Забележка: Информация за ICAO съкращенията, указателите на ICAO за местоположение и указателите за типа данни в авиационните метеорологични кодове се намират съответно във:

- Procedures for Air Navigation Services - ICAO Abbreviations and Codes (PANS-ABC, Doc 8400);

- Location Indicators (Doc 7910);

- WMO Publication No. 386, Manual on the Global Telecommunication System.

6. Изисквания към информацията за ВС в полет

6.1. Предоставяне на информация по време на полет.

Летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене, получила заявка за метеорологична информация от екипаж на ВС в полет, осигурява исканата информация, включително и с помощ при необходимост на друга летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене.

6.2. Информация за планиране по време на полет.

Метеорологичната информация, необходима на оператора за планиране по време на полет, се предоставя по време на полета и съдържа някой или всички от следните елементи:

а) METAR и SPECI (включително тренд-прогнози, издадени в съответствие с РАНС);

б) TAF и коригирани TAF;

в) информации SIGMET, AIRMET и специални доклади от ВС, съответстващи на изпълнявания полет, освен ако те вече не са използвани за съобщение SIGMET;

г) информация за вятъра и температурата във височина;

д) информацията от консултативните центрове за вулканична пепел и за тропични циклони;

е) друга метеорологична информация в буквено-цифрова или графична форма, ако има специално за целта споразумение между ДАНО и съответния заинтересован оператор.

CHART	LATITUDE	LONGITUDE	CHART	LATITUDE	LONGITUDE
A	N6700	W13724	D	N6300	W01500
A	N6700	W01236	D	N6300	E13200
A	S5400	W01236	D	S2700	E13200
A	S5400	W13724	D	S2700	W01500
ASIA	N3600	E05300	E	N4455	E02446
ASIA	N3600	E10800	E	N4455	E18000
ASIA	0000	E10800	E	S5355	E18000
ASIA	0000	E05300	E	S5355	E02446
B	N0304	W13557	F	N5000	E10000
B	N7644	W01545	F	N5000	W11000
B	N3707	E06732	F	S5242	W11000
B	S6217	W05240	F	S5242	E10000
B1	N6242	W12500	M	N7000	E10000
B1	N6242	E04000	M	N7000	W11000
B1	S4530	E04000	M	S1000	W11000
B1	S4530	W12500	M	S1000	E10000
C	N7500	W03500	MID	N4400	E01700
C	N7500	E07000	MID	N4400	E07000
C	S4500	E07000	MID	N1000	E07000
C	S4500	W03500	MID	N1000	E01700

Фиг. 6.1. Карта с фиксирани райони на покритие на прогнозите на СЦЗП - Меркатова проекция.

CHART	LATITUDE	LONGITUDE	CHART	LATITUDE	LONGITUDE
EUR	N4633	W05634	I	N1912	E11130
EUR	N5842	E06824	I	N3330	W06012
EUR	N2621	E03325	I	N0126	W12327
EUR	N2123	W02136	I	S0647	E16601
G	N3552	W02822	L	N1205	E11449
G	N1341	E15711	L	N1518	E04500
G	S0916	E10651	L	N2020	W06900
G	S0048	E03447	L	N1413	W14338
H	N3127	W14836	NAT	N4439	W10143
H	N2411	E05645	NAT	N5042	E06017
H	S0127	W00651	NAT	N1938	E00957
H	N0133	W07902	NAT	N1711	W05406

Фиг. 6.2. Карта с фиксирани райони на покритие на прогнозите на СЦЗП - Полярна стереографична проекция (северно полукълбо).

CHART	LATITUDE	LONGITUDE
J	S0318	W17812
J	N0037	W10032
J	S2000	W03400
J	S2806	E10717
K	N1255	E05549
K	N0642	E12905
K	S2744	W16841
K	S1105	E00317

Фиг. 6.3. Карта с фиксирани райони на покритие на прогнозите на СЦЗП - Полярна стереографична проекция (южно полукълбо)."

§ 35. Приложение № 7 се изменя така:

"Приложение № 7 към чл. 106, ал. 2

Технически изисквания към полетната документация - модели на карти и формати

МОДЕЛ А - OPMET информация.

МОДЕЛ IS - Карти на вятъра и температурата във височина за стандартни изобарни повърхнини.

Пример 1. Стрелки, пера и флагчета (Меркатова проекция).

Пример 2. Стрелки, пера и флагчета (Полярна стереографична проекция).

МОДЕЛ SWH - Карти на значими метеорологични явления (високо ниво).

Пример. Полярна стереографична проекция (отразява струйно течение и вертикалния му размер).

МОДЕЛ SWM - Карти на значими метеорологични явления (средно ниво).

МОДЕЛ SWL - Карти на значими метеорологични явления (ниско ниво).

Пример 1.

Пример 2.

МОДЕЛ VAG - Информация от консултативен център за вулканична пепел в графичен формат.

МОДЕЛ SVA - SIGMET за вулканична пепел в графичен формат.

Модел SGE - SIGMET в графичен формат за явления, различни от тропични циклони и вулканична пепел.

МОДЕЛ SN - Система за означаване, използвана в полетната документация.

OPMET ИНФОРМАЦИЯ. МОДЕЛ А

ВЯТЪР И ТЕМПЕРАТУРА ВЪВ ВИСОЧИНА ЗА СТАНДАРТНИ ИЗОБАРНИ ПОВЪРХНИНИ. МОДЕЛ IS

Пример 1. Стрелки, пера и флагчета (Меркатова проекция).

ВЯТЪР И ТЕМПЕРАТУРА ВЪВ ВИСОЧИНА ЗА СТАНДАРТНИ ИЗОБАРНИ ПОВЪРХНИНИ. МОДЕЛ IS

Пример 2. Стрелки, пера и флагчета (Полярна стереографична проекция).

КАРТИ НА ЗНАЧИМИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ (ВИСОКО НИВО). МОДЕЛ SWH

Пример. Полярна стереографична проекция (отразява струйно течение и вертикалния му размер.

КАРТИ НА ЗНАЧИМИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ (СРЕДНО НИВО). МОДЕЛ SWM

КАРТИ НА ЗНАЧИМИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ (НИСКО НИВО). МОДЕЛ SWL

Пример 1

КАРТИ НА ЗНАЧИМИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ (НИСКО НИВО). МОДЕЛ SWL

Пример 2

ИНФОРМАЦИЯ ОТ КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ЗА ВУЛКАНИЧНА ПЕПЕЛ В ГРАФИЧЕН ФОРМАТ. МОДЕЛ VAC

SIGMET ЗА ВУЛКАНИЧНА ПЕПЕЛ В ГРАФИЧЕН ФОРМАТ. МОДЕЛ SVA

SIGMET ЗА ЯВЛЕНИЯ, РАЗЛИЧНИ ОТ ТРОПИЧНИ ЦИКЛОНИ И ВУЛКАНИЧНА ПЕПЕЛ, В ГРАФИЧЕН ФОРМАТ. МОДЕЛ SGE

СИСТЕМА ЗА ОЗНАЧАВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНА В ПОЛЕТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ. МОДЕЛ SN

"

§ 36. Приложение № 8 се изменя така:

"Приложение № 8 към чл. 107

Информация относно техническите изисквания относно Световната система за зонални прогнози

1. ПРОГНОЗИ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ВЪВ ВИСОЧИНА В РАВНОМЕРНА МРЕЖА ОТ ТОЧКИ

1.1. Прогнозите за вятър, температура и влажност във височина, посока, големина и полетно ниво на максималния вятър, полетно ниво и температура на тропопаузата, райони с купесто-дъждовни облаци, обледяване, турбулентност в ясно небе и в облачност и геопотенциална височина на полетните нива се изготвят четири пъти в денонощие от Световния център за зонални прогнози (СЦЗП) и са валидни за фиксирани срокове от 6, 9, 12, 15, 18, 24, 27, 30, 33 и 36 часа след срока (0000, 0600, 1200 и 1800 UTC) на синоптичните наблюдения, които са база за създадената прогноза. Разпространението на всяка прогноза е в горната последователност и се извършва във възможно най-краткия, съобразен с техническите възможности, интервал от време, но не по-късно от 6 часа след стандартните срокове на наблюдение.

1.2. Прогнозите на СЦЗП са в точки на равномерна мрежа и включват:

а) данни за вятъра и температурата на полетни нива 50 (850 hPa), 100 (700 hPa), 140 (600 hPa), 180 (500 hPa), 240 (400 hPa), 270 (350 hPa), 300 (300 hPa), 320 (275 hPa), 340 (250 hPa), 360 (225 hPa), 390 (200 hPa), 410 (175 hPa), 450 (150 hPa) и 530 (100 hPa);

б) полетно ниво и температура на тропопаузата;

в) посока, големина и полетно ниво на максималния вятър;

г) данни за влажността на полетни нива 60 (800 hPa), 100 (700 hPa), 140 (600 hPa), 180 (500 hPa), 240 (400 hPa) и 300 (300 hPa);

д) хоризонтални размери и полетни нива на долната и горната граница на купесто-дъждовни облаци;

е) слоеве на обледяване, центрирани в полетни нива 60 (800 hPa), 100 (700 hPa), 140 (600 hPa), 180 (500 hPa), 240 (400 hPa) и 300 (300 hPa);

ж) турбулентност в ясно небе в слоеве от атмосферата, центрирани в полетни нива 240 (400 hPa), 270 (350 hPa), 300 (300 hPa), 340 (250 hPa), 390 (200 hPa) и 450 (150 hPa);

з) турбулентност в облачност в слоеве от атмосферата, центрирани в полетни нива 100 (700 hPa), 140 (600 hPa), 180 (500 hPa), 240 (400 hPa) и 300 (300 hPa);

и) данни за геопотенциалната височина на полетни нива 50 (850 hPa), 100 (700 hPa), 140 (600 hPa), 180 (500 hPa), 240 (400 hPa), 270 (350 hPa), 300 (300 hPa), 320 (275 hPa), 340 (250 hPa), 360 (225 hPa), 390 (200 hPa), 410 (175 hPa), 450 (150 hPa) и 530 (100 hPa).

Забележка 1. Слоеве от атмосферата, центрирани в полетни нива по букви "е" и "з", имат дебелина 100 hPa.

Забележка 2. Слоеве от атмосферата, центрирани в полетни нива по буква "ж", имат дебелина 50 hPa.

1.3. Горните прогнози, издавани от СЦЗП, които са в равномерна мрежа от точки, се разпространяват в бинарен вид в кодова форма GRIB, препоръчвана от СМО.

Забележка. Информация за кодова форма GRIB може да се намери в WMO Publication No. 306, Manual on Codes, Volume I.2, Part B - Binary Codes.

1.4. Горните прогнози, издавани от СЦЗП, са в равномерна мрежа от точки с хоризонтална стъпка 1,25° по географска ширина и дължина.

2. ПРОГНОЗИ ЗА ЗНАЧИМИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ (SIGWX) ЯВЛЕНИЯ

2.1. Прогнози за значими метеорологични явления по маршрута се изготвят като SIGWX прогнози четири пъти в денонощие от СЦЗП и са валидни 24 часа след срока (0000, 0600, 1200 и 1800 UTC) на синоптичните наблюдения, които са база за създадената прогноза. Разпространението на всяка прогноза се извършва във възможно най-краткия, съобразен с техническите възможности, интервал от време, но не по-късно от 9 часа след стандартните срокове на наблюдение.

2.2. Прогнозите SIGWX се разпространяват в бинарен вид в кодова форма BUFR, препоръчвана от СМО.

Забележка. Информация за кодова форма BUFR може да се намери в WMO Publication No. 306, Manual on Codes, Volume I.2, Part B - Binary Codes.

2.3. Прогнози за значими метеорологични явления се изготвят за високи нива - за полетни нива между 250 и 630.

Забележка. Прогнози за значими метеорологични явления за средни нива - за полетни нива между 100 и 250 за ограничени географски райони, продължават да се разпространяват, докато прогнозите за купесто-дъждовни облаци, обледяване и турбулентност достигнат ниво, което напълно задоволява потребителите.

2.4. Прогнозите SIGWX включват следните значими метеорологични явления:

а) тропични циклони, в които 10-минутната средна скорост на приземния вятър се очаква да достигне или превиши 17 m/s (34 kt);

б) силни шквалови линии;

в) умерена или силна турбулентност (в облачна или ясна атмосфера);

г) умерено или силно обледяване;

д) пясъчна или прашна буря над обширен район;

е) купесто-дъждовни облаци и свързаните с нея гръмотевични бури и с явленията по букви "а" до "д";

Забележка. Области с облачност, която не е конвективна, и свързаната с нея умерена или силна турбулентност в облачна атмосфера и/или умерено или силно обледяване се включват в прогнозите SIGWX.

ж) полетно ниво на тропопаузата;

з) струйни течения;

и) информация за локални вулканични изригвания, такива, че се образуват облаци от пепел със значение за полетите на ВС, включваща символ на вулканично изригване на мястото на вулкана и в отделен текстов прозорец - символа на вулканично изригване, името на вулкана (ако е известно) и географската ширина/дължина на изригването; като допълнение в легендата на картите за значими метеорологични явления (SIGWX) трябва да бъде включено "CHECK SIGMET, ADVISORIES FOR TC AND VA, AND ASHTAM AND NOTAM FOR VA", и

й) информация за местоположението на аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата със значение за полетите на ВС, включваща символа на радиоактивност на мястото на аварията и встрани - символа на радиоактивност, географската ширина/дължина, датата и времето на аварията и напомняне на потребителите да проверят за NOTAM за съответния район.

Забележка 1. Прогнозите за значими метеорологични явления за средни нива включват също посочената по-горе информация.

Забележка 2. Прогнозите за значими метеорологични явления за ниски нива (полетни нива под 100) са включени в приложение № 3 (Технически изисквания за аеронавигационните метеорологични прогнози).

2.5. В прогнозите SIGWX се включват метеорологични явления по следните критерии:

а) явленията по т. 2.3, букви "а" до "е" се включват само ако се очаква да се появят между долното и горното ниво на прогнозата SIGWX;

б) съкращението "CB" се включва само ако се отнася до появяване или очакване за поява на купесто-дъждовни облаци;

1) засягат се области с максимално пространствено покритие 50 % или повече от съответната област;

2) по протежение на линия с малко или без разстояние между отделните облаци;

3) вградени в облачни слоеве или скрити от намалена видимост;

в) с включването на "CB" се подразбира включването на всички метеорологични явления, нормално свързани с купесто-дъждовна облачност, т.е. гръмотевична буря, умерено или силно обледяване, умерена или силна турбулентност и град;

г) където вулканично изригване или аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата е причина за включването на символите за вулканична активност или за радиоактивност в прогнозата SIGWX, се включват и съответните височини, до които стълбът пепел или радиоактивният материал е достигнал или се очаква да достигне, и

д) в случай на едновременно или частично препокриващо се събитие по т. 2.3, букви "а", "и" и "й" най-висок приоритет се дава на това по "и", следвано от "й" и "а"; символът на събитието с най-висок приоритет се поставя на местоположението му и се използва стрелка за връзка на местоположението на другото(ите) събитие(я) със съответните символи или текстово съобщение.

2.6. Летищни метеорологични служби

2.6.1. Използване на продуктите на СЦЗП:

(1) При изготвяне на полетна документация летищните метеорологични служби използват прогнозите от СЦЗП така, че да съответства на планираната траектория на полета по време, абсолютна височина и географски район, освен ако друго не е договорено между ДАНО и заинтересования оператор.

(2) За да се осигури еднаквост и стандартизиране на полетната документация, прогнозите от СЦЗП, разпространявани в кодови форми GRIB и BUFR, се декодират в стандартни карти на СЦЗП съгласно приложение № 7 и не се извършват никакви изменения в съдържащата се в тях метеорологична информация и идентификацията на автора на прогнозите на СЦЗП.

2.6.2. Летищните метеорологични служби, които използват BUFR данни от СЦЗП, го известяват незабавно при откриване или докладване на значими несъответствия по отношение на прогноза SIGWX по отношение на:

а) обледяване, турбулентност, купесто-дъждовна облачност, която е скрита, честа, вградена или се наблюдава шквалова линия и пясъчна/прашна буря, и

б) вулканично изригване или аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата със значение за полетите на ВС.

Световният център за зонални прогнози, получавайки съобщението, потвърждава неговото приемане до подателя заедно с кратък коментар върху доклада и предприетите действия, използвайки същите средства за комуникация, каквито е използвал подателят.

3. КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ЗА ВУЛКАНИЧНА ПЕПЕЛ (VOLCANIC ASH ADVISORY CENTRE (VAAC)

3.1. Консултативната информация за вулканична пепел се разпространява във вид на явен текст със съкращения с използване на одобрените от ICAO съкращения и числени стойности. При невъзможност да се използват одобрените от ICAO съкращения се използва английски явен текст със съкращения.

3.2. Когато консултативната информация за вулканична пепел се изготвя в графичен формат, той е във вида, показан в приложение № 7, и се разпространява:

а) в преносим графичен формат PNG;

б) в кодова форма BUFR, при обмен в бинарен формат.

Таблица 8.1

Шаблон за консултативно съобщение за вулканична пепел

Ключ: М - задължително включване, част от всяко съобщение;

С - условно включване, зависи от метеорологичните условия;

О - опционално включване (незадължително);

= - двойна линия показва, че текстът след нея се разполага на следващ ред.

Забележка 1. Диапазонът и резолюцията на цифровите елементи, включени в консултативното съобщение за вулканична пепел, са показани в таблица 4.4.

Забележка 2. Обяснение на използваните съкращения се намира в Procedures for Air Navigation Services - ICAO Abbreviations and Codes (PANS-ABC, Doc 8400).

Забележка 3. Включването на двуеточие след всеки елемент означава, че е задължителен.

Забележка 4. Номера от 1 до 18 се включват за яснота и не са част от консултативното съобщение, показано в примера.

Забележки:

1. International Association of Volcanology and Chemistry of the Earth’s Interior (IAVCEI).

2. Права линия между две точки на карта в проекция на Меркатор или права линия между две точки, пресичаща меридиана под постоянен ъгъл.

3. До 4 избрани нива.

4. При налично съобщение за пепел (напр. AIREP), но няма потвърждение от спътникови данни."

§ 37. Приложение № 9 се изменя така:

"Приложение № 9 към чл. 128

Технически изисквания за информация за органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и за аеронавигационна информация

Техническите изисквания конкретизират аеронавигационното метеорологично обслужване и видовете информация, предоставяна на органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и службите за аеронавигационна информация, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с глава девета от наредбата.

Информацията, необходима на органите за ОВД, службите за търсене и спасяване и службите за аеронавигационна информация, се предоставя от съответната летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене.

1. Информация за органите за ОВД

1.1. Информация, предоставяна на летищната контролна кула.

Метеорологичната информация, която се предоставя на летищната контролна кула от съответната летищна метеорологична служба, се определя според необходимостта и включва:

а) локални редовни и специални сведения и сведения в кодова форма METAR/SPECI, летищни прогнози TAF, тренд-прогнози и техните корекции за съответното летище;

б) информации SIGMET и AIRMET, предупреждения и сигнали за срез на вятъра и летищни предупреждения;

в) допълнително договорена метеорологична информация, като прогнози за приземния вятър за определяне на евентуални промени на използваемите писти за излитане и кацане и др.;

г) информация за облак от вулканична пепел, за който не е издадена информация SIGMET;

д) информация за вулканична активност и/или вулканично изригване.

1.2. Информация, предоставяна на органа за контрол на подхода.

Метеорологичната информация, която се предоставя на органа за контрол на подхода от съответната летищна метеорологична служба, се определя от необходимостта и включва:

а) локални редовни и специални сведения и сведения в кодова форма METAR/SPECI, включващи последните данни за атмосферното налягане, летищни прогнози TAF и тренд-прогнози, както и техните корекции за летището/ата в обслужвания район;

б) информации SIGMET и AIRMET, предупреждения за срез на вятъра, съответните специални доклади от ВС за обслужваното въздушно пространство и летищни предупреждения;

в) допълнително договорена метеорологична информация;

г) получена информация за облак от вулканична пепел, за който не е издадена информация SIGMET;

д) получена информация за вулканична активност и/или вулканично изригване.

1.3. Информация, предоставяна на районния контролен център и на центъра за полетна информация.

Метеорологичната информация, която се предоставя на центъра за полетна информация или районния контролен център от съответната метеорологична служба за следене, се определя от необходимостта и включва:

а) редовни и специални сведения в кодова форма METAR/SPECI, включващи последните данни за атмосферното налягане на летищата, летищни прогнози TAF, тренд-прогнози, както и техните корекции, обхващащи района за полетна информация или контролирания район, а при поискване - и за летищата от съседните райони за полетна информация в съответствие с РАНС;

б) прогнози за вятъра и температурата във височина, за значими метеорологични явления по маршрута и техните корекции, особено за такива явления, които могат да препятстват изпълнението на полети по правилата за визуални полети, информации SIGMET и AIRMET, специални доклади от ВС за района за полетна информация, а при поискване - и за съседните райони за полетна информация;

в) друга метеорологична информация, изисквана от центъра за полетна информация или районния контролен център, необходима за удовлетворяване на изискванията на ВС в полет; ако метеорологична служба за следене не разполага с исканата информация, тя я осигурява с помощта на друга метеорологична служба;

г) получената информация за облак от вулканична пепел, за който не е издадена информация SIGMET;

д) получената информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата в съответствие с договореностите между ДАНО и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР);

е) информация за тропични циклони, издадена от TCAC за неговия район на отговорност;

ж) информация за вулканична пепел, издадена от VACC за неговия район на отговорност; и

з) информация за вулканична активност и/или вулканично изригване.

1.4. Информация, предавана чрез аеронавигационна телекомуникационна станция.

Актуални метеорологични сведения и прогнози се предават при необходимост на аеронавигационната телекомуникационна станция за нуждите на полетна информация.

1.5. Формат на информацията.

1.5.1. Локалните редовни и специални сведения, сведенията в кодова форма METAR/SPECI, летищните прогнози и тренд-прогнозите, информациите SIGMET и AIRMET, прогнозите за вятъра и температурата във височина и измененията им се предават на органите за ОВД в същата форма, в която се изготвят и обменят с другите метеорологични служби.

1.5.2. ДАНО определя начина за предоставяне на данните за атмосферата във височина в грид-формат, които се използват в компютърните системи за целите на ОВД. Тези данни се предоставят възможно най-бързо след завършване на обработката на прогнозата.

2. Информация за службите за търсене и спасяване

2.1. Списък на информацията.

Метеорологичната информация, която се предава на службите за търсене и спасяване, включва сведения за метеорологичните условия, съществували в последното известно местоположение на изчезналото ВС и по протежение на предвиждания му маршрут, като се обръща специално внимание на:

а) значимите метеорологични явления по маршрута;

б) количеството, вида, височината на долната и горната граница на облаците, особено на купесто-дъждовните;

в) видимостта и явленията, които я намаляват;

г) вятъра при земята и във височина;

д) състоянието на земната повърхност, наличието на снежна покривка или наводнение;

е) температурата на водната повърхност, състоянието на морето, леденото покритие, ако има такова, и морските течения, ако са в зоната на търсене;

ж) атмосферното налягане на морско ниво.

2.2. Информация, предоставяна при поискване.

2.2.1. При искане от службите за търсене и спасяване съответната метеорологична служба осигурява получаването на подробни сведения за полетната документация, с която е било осигурено изчезналото ВС, включително и за корекциите на прогнозите, предадени на ВС по време на полета.

2.2.2. Съответната метеорологична служба подпомага действията за търсене и спасяване, като при поискване осигурява:

а) пълна и подробна информация за текущите и прогнозираните метеорологични условия в района на търсене;

б) текуща и прогностична информация по маршрутите, по които лети издирващият самолет от летището, от което се извършва търсенето, до района на произшествието и обратно.

2.2.3. При искане от службите за търсене и спасяване съответната метеорологична служба осигурява и метеорологична информация, необходима на корабите, участващи в операциите по търсене и спасяване.

3. Информация за службите за аеронавигационна информация

3.1. Списък на информацията.

На службите за аеронавигационна информация при необходимост се предоставя:

а) информация за вида и организацията на метеорологичното обслужване, предоставяно на международната аеронавигация, която се публикува в Сборника за аеронавигационна информация (AIP) на Република България;

б) информация за изготвяне на NOTAM или ASHTAM, която включва сведения за:

- въвеждане, преустановяване или значителни изменения в предоставяното аеронавигационно метеорологично обслужване;

- възникване на вулканична дейност;

- аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата в съответствие с договореностите между ДАНО и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР);

в) информация, необходима за изготвяне на аеронавигационни информационни циркуляри, включително за:

- очаквани важни изменения в аеронавигационното метеорологично обслужване и използваните процедури и технически средства;

- влияние на определени метеорологични явления върху полетите на ВС."

§ 38. Приложение № 10 се изменя така:

"Приложение № 10 към чл. 133, ал. 2

Технически изисквания за комуникациите

Основните изисквания към комуникациите са опредени в глава десета.

1. Специфични изисквания към комуникациите

1.1. Изисквания към времето за разпространение на метеорологичната информация.

Съобщенията и бюлетините с оперативна метеорологична информация, които се разпространяват по AFTN, е необходимо да достигат до адресата за време не по-голямо от:

а) 5 min - за съобщения SIGMET и AIRMET, консултативна информация за вулканична пепел и тропически циклони и специални доклади от ВС;

б) 5 min - за предавани в явен текст със съкращения корекции на прогнози за значими метеорологични явления и прогнози във височина;

в) 5 min - за уточнение и корекции на летищните прогнози;

г) 5 min - за сведения в кодова форма METAR/SPECI, тренд-прогнози и летищни прогнози, предавани в радиус до 900 km (500 NM);

д) 10 min - за сведения в кодова форма METAR/SPECI, тренд-прогнози и летищни прогнози, предавани в радиус над 900 km (500 NM).

1.2. Данни в грид-формат за органите за ОВД и операторите.

1.2.1. ДАНО организира изобразяването на числени данни за атмосферата във височина в грид-формат за компютрите на органите за ОВД.

1.2.2. При осигурена възможност числени данни за атмосферата във височина в грид-формат се предават до операторите за компютърно планиране, но систематизацията на предаването се договаря между СЦЗП, ГД "ГВА" и операторите.

2. Аеронавигационна неподвижна телекомуникационна мрежа и глобалната компютърна мрежа интернет

2.1. Метеорологични бюлетини в буквено-цифров формат.

2.1.1. Съставяне на бюлетини.

Когато е възможно, обменът на оперативна метеорологична информация се извършва чрез бюлетини от еднотипна метеорологична информация.

2.1.2. Време за попълване на бюлетините.

Метеорологичните бюлетини, предназначени за регулярен обмен на оперативна информация, се попълват и предават в съответствие с действащото разписание.

Сведенията в кодова форма METAR се предоставят за разпространение не по-късно от 5 min след фактическото време на наблюдение.

Летищните прогнози TAF се предоставят за разпространение не по-рано от един час преди началото на периода на валидност.

2.1.3. Комуникационна глава на бюлетините.

Комуникационната глава на метеорологичните бюлетини, съдържащи оперативна метеорологична информация, предназначени за разпространение чрез AFTN или чрез световната интернет мрежа, се състои от:

а) условно обозначение от четири букви и две цифри;

б) ICAO четирибуквен индикатор на местоположението, съответстващ на географското положение на метеорологичната служба, изготвяща или съставяща метеорологичния бюлетин;

в) група "ден-време";

г) трибуквен индикатор (при необходимост).

2.1.4. Структура на бюлетините.

Метеорологичните бюлетини, съдържащи оперативна информация и предавани чрез AFTN, се включват в текстовата част на AFTN съобщението.

2.2. Продукти от ССЗП.

2.2.1. Телекомуникационно оборудване за доставяне на продукти от СЦЗП.

Продуктите на ССЗП се доставят чрез AFS или чрез глобалната компютърна мрежа интернет.

2.2.2. Изисквания към качеството на картите.

При разпространение на продуктите на ССЗП във форма на карти качеството на получаваните карти за полетно планиране и документация трябва да осигурява висока четливост най-малко върху 95 % от площта, която покриват.

2.2.3. Изисквания към предаването на информация.

Начинът на предаване на информация трябва да осигурява минимални прекъсвания - не по-големи от 10 min на 6 h.

2.2.4. Комуникационни глави на бюлетините с продукти на ССЗП.

Комуникационните глави на метеорологичните бюлетини, съдържащи продукти на ССЗП в цифров вид за пренос чрез AFS или чрез глобалната компютърна мрежа интернет, са в съответствие с изискванията на т. 2.1.3.

3. Аеронавигационна подвижна телекомуникационна мрежа

3.1. Съдържание и формат на сведенията.

3.1.1. Съдържанието и форматът на сведенията, прогнозите и информацията SIGMET, предавани до ВС, съответстват на изискванията на приложения № 1, 3 и 4.

3.1.2. Съдържанието и форматът на докладите, предавани от ВС, съответстват на изискванията на Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение.

3.2. Съдържание и формат на метеорологичните бюлетини.

При предаване на метеорологичните бюлетини през аеронавигационна подвижна телекомуникационна мрежа съдържанието им остава непроменено.

4. Използване на авиационната линия за предаване на данни - D-VOLMET

4.1. Съдържание на метеорологичната информация в D-VOLMET.

4.1.1. Летищата, за които METAR, SPECI и TAF са налични за предоставяне на ВС в полет по линия за предаване на данни, се определят в РАНС.

4.1.2. Летищата, за които SIGMET и AIRMET са налични за предоставяне на ВС в полет по линия за предаване на данни, се определят в РАНС.

4.2. Критерии към информацията, предоставяна чрез D-VOLMET.

4.2.1. На ВС в полет чрез линия за предаване на данни се предоставят последните налични METAR, SPECI, TAF, валидните SIGMET и AIRMET.

4.2.2. TAF, включен в D-VOLMET, се обновява своевременно, за да се осигури наличието на последната издадена прогноза от летищната метеорологична служба при предоставянето й на ВС в полет по линия за предаване на данни.

4.2.3. Ако няма валидна информация SIGMET, издадена за FIR, в D-VOLMET се включва съобщението "NIL SIGMET".

4.3. Формат на информацията, предоставяна чрез D-VOLMET.

Съдържанието и форматът на сведенията, прогнозите и информациите SIGMET и AIRMET, предоставяни чрез D-VOLMET, е в съответствие с изискванията на приложения № 1, 3 и 4.

5. Използване на аеронавигационната служба за радиоразпространение - предавания VOLMET

5.1. Съдържание на метеорологичната информация в предавания VOLMET.

5.1.1. Летищата, за които METAR, SPECI и TAF са включени в предаванията VOLMET, последователността и времето на предаване в емисията се определят в РАНС.

5.1.2. Районите за полетна информация, за които информации SIGMET са включени в предаванията VOLMET, се определят от РАНС. При такива случаи информацията SIGMET се предава в началото на предаването или в петминутния времеви блок.

5.2. Критерии към информацията, включена в предаванията VOLMET.

5.2.1. Когато в началото на радиопредаването VOLMET няма постъпило сведение от дадено летище, се предава съответно последното получено, като се указва срокът на наблюдение.

5.2.2. Включеният в предаванията VOLMET TAF се коригира при необходимост, за да се осигури актуалността на излъчваната прогноза, съответстваща на последната, издадена от летищната метеорологична служба.

5.2.3. Когато се включват информации SIGMET в предаванията VOLMET, но в момента няма валидна информация SIGMET за съответния район за полетна информация, се включва съобщението "NIL SIGMET".

5.3. Формат на информацията, включена в предаванията VOLMET.

5.3.1. Съдържанието и форматът на сведенията, прогнозите и информациите SIGMET, включени в предаванията VOLMET, са в съответствие с изискванията на приложения № 1, 3 и 4.

5.3.2. В предаванията VOLMET се използва стандартна радиотелефонна фразеология.

Забележка. Ръководство за стандартна радиотелефонна фразеология, използвана в предаванията VOLMET, е дадено в док. № 9377 на ICAO Manual on Coordination between Air Traffic Services, Aeronautical Information Services and Aeronautical Meteorological Services."