Държавен вестник, брой 63 от 1.VIII

Правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република, наричани по-нататък "Договарящи се страни",

като потвърждават стремежа си да развиват морското търговско корабоплаване между страните на основата на реципрочността и взаимните интереси,

в желанието си да задълбочат сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване на основата на принципа на свобода на транспорта,

се договориха за следното:

Член 1

За целите на тази Спогодба:

1. Терминът "корабоплавателна компания на Договарящите се страни" означава корабоплавателна компания, чието седалище се намира на територията на една от Договарящите се страни и е регистрирана или установена в съответствие с законодателството на тази страна.

2. Терминът "кораб на една от Договарящите се страни" означава всеки кораб, регистриран в съответствие с нейното законодателство и плаващ под знамето на тази страна, както и всеки чартиран кораб. Този термин не включва военните и другите кораби, експлоатирани с нетърговски цели, а също и хидрографските, научноизследователските и риболовните кораби.

3. Терминът "чартиран кораб" означава всеки кораб, който е регистриран в трета държава в съответствие с нейното законодателство и плаващ под знамето на тази държава и е експлоатиран от физическо или юридическо лице на една от Договарящите се страни съгласно нейното законодателство. Този термин не включва военните и другите кораби, експлоатирани с нетърговски цели, а също и хидрографските, научноизследователските и риболовните кораби.

4. Терминът "член на екипажа" означава капитана или всяко друго лице, което е включено в екипажния списък и което по време на рейса изпълнява задължения на борда на кораба, свързани с неговата експлоатация, поддръжка или обслужване.

5. Терминът "компетентни органи" означава за Република България - Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а за Алжирската демократична и народна република - Министерството на транспорта.

Член 2

Тази Спогодба се прилага на територията на Република България и на територията на Алжирската демократична и народна република.

Член 3

Сътрудничеството между Договарящите се страни в областта на морското търговско корабоплаване се основава на принципите на свободата на морското търговско корабоплаване, зачитането на националния суверенитет и взаимните интереси. Договарящите се страни ще се въздържат от предприемането на действия, които биха могли да бъдат в ущърб на международното корабоплаване.

Член 4

Договарящите се страни ще насърчават сътрудничеството между техните корабоплавателни компании, морски агенции и служби, които осъществяват дейност в областта на морския транспорт в техните държави.

Член 5

1. Договарящите се страни се съгласиха:

а) да насърчават участието на корабоплавателни компании на Договарящите се страни в морски превози между пристанищата на техните държави;

б) да си сътрудничат при отстраняването на препятствия, които биха могли да затруднят развитието на морските транспортни услуги между пристанищата на техните страни;

в) да не препятстват извършването на морски транспортни услуги от корабите на една от Договарящите се страни между пристанищата на другата Договаряща се страна и пристанищата на трети страни;

г) да прилагат съответните международни инструменти, които се отнасят до морската безопасност и сигурност, опазването на морската среда от замърсяване, както и до условията на живот и труд на морските лица на борда на кораба.

2. Разпоредбите на алинея 1 на този член не засягат правото на корабите на трети страни да участват в морските транспортни услуги между пристанищата на Договарящите се страни.

Член 6

1. Всяка от Договарящите се страни предоставя на корабите на другата Договаряща се страна, участващи в международните морски превози, същия режим както на собствените си кораби по отношение на свободния достъп до пристанищата, начисляването на пристанищни такси и налози, използването на пристанищата за товарене и разтоварване на товари и слизането и качването на пътници.

2. Разпоредбите по алинея 1 на този член:

а) не се прилагат за пристанищата, затворени за чуждестранни кораби;

б) не се прилагат по отношение на дейностите, които всяка от Договарящите се страни резервира за своите корабоплавателни компании и агентийски фирми, като каботаж, спасителни операции и влачене;

в) няма да задължават едната Договаряща се страна да освобождава корабите на другата Договаряща се страна от изискването за задължителен пилотаж, така както е предоставено на собствените й кораби;

г) не засягат прилагането на законодателството на всяка една от Договарящите се страни, отнасящо се до влизането, престоя и излизането на чужденци.

Член 7

Всяка Договаряща се страна в рамките на своето национално законодателство предприема с цел избягване на необоснованото задържане на кораби всички необходими мерки за облекчаване и ускоряване на морските превози, както и за възможното ускоряване и опростяване на административните, митническите, здравните и всички други формалности в пристанищата.

Член 8

1. Документите, които удостоверяват националността на корабите, тонажните сертификати и другите корабни документи, издадени или признати от едната Договаряща се страна, се признават и от другата Договаряща се страна.

2. Корабите на едната Договаряща се страна, които са снабдени със законно издадени тонажни сертификати, се освобождават от ново измерване в пристанищата на другата Договаряща се страна. Тези сертификати се приемат за база при изчисляването на пристанищните такси.

Член 9

1. Всяка от Договарящите се страни признава удостоверенията за самоличност на моряците, издадени от компетентните органи на другата Договаряща се страна.

2. Такива удостоверения за самоличност са:

за Република България - Моряшки паспорт (Seamen’s passport);

за Алжирската демократична и народна република - Моряшки свитък (Le Fascicule de Navigation Maritime).

3. Документът гарантира на моряците обратно влизане в страната, която го е издала.

Член 10

1. На членовете на екипажа на кораб на всяка една от Договарящите се страни, които притежават посочените в член 9 на тази Спогодба валидни удостоверения за самоличност, издадени от съответната страна, се разрешава по време на престоя на кораба в пристанището на другата Договаряща се страна да слизат на брега и да пребивават в пристанищния град без виза при условие, че капитанът на кораба е предал на местните компетентни органи заверен списък на членовете на екипажа.

2. При слизането на брега и завръщането им на борда на кораба тези лица трябва да преминават през установените вътрешни процедури.

Член 11

1. Всяка една от Договарящите се страни признава посочените в член 9 на тази Спогодба валидни удостоверения за самоличност на моряците, издадени от другата Договаряща се страна, когато на притежателите на тези документи се налага да осъществят престой в страната или да преминат през нейната територия, за да се качат на борда на своя кораб, да се завърнат в страната си или с друга цел, разрешена от властите на съответната страна, независимо с какво транспортно средство, като спазват законите и правилата на тази Договаряща се страна.

2. Всяка от Договарящите се страни разрешава пребиваването в болница на своя територия на член на екипажа на кораб на другата Договаряща се страна за времето, необходимо за лечение.

3. Всяка от Договарящите се страни оказва необходимата медицинска помощ на членовете на екипажа на корабите на другата Договаряща се страна в съответствие с вътрешното си законодателство.

Член 12

Разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 от тази Спогодба се прилагат за всяко лице, което не е гражданин на нито една от Договарящите се страни, но има удостоверение за самоличност, съответстващо на разпоредбите на Конвенцията за облекчаване на морското корабоплаване от 1965 г. и Приложението към нея или на Конвенция № 108 на Международната организация на труда за националните удостоверения за самоличност на моряците. Такова удостоверение за самоличност трябва да бъде издадено от държавата, която е страна по съответната Конвенция, и да гарантира на притежателя си връщане в страната, издала удостоверението.

Член 13

1. При спазване на разпоредбите на чл. 9 - 11 от тази Спогодба всяка от Договарящите се страни прилага своето национално законодателство относно режима на влизане и напускане на чужденци на нейната територия.

2. Всяка от Договарящите се страни си запазва правото да отказва влизане и пребиваване на своята територия на лица, считани за нежелани.

Член 14

С цел съблюдаване на минималните изисквания за безопасно комплектуване с екипаж капитаните на кораби на Договарящите се страни, за да продължат пътуването си, могат да наемат в другата Договаряща се страна необходимите членове за попълване на екипажа. Наемането става винаги с доброволно съгласие на наемания член на екипажа в съответствие със закона на страната, под чието знаме е корабът.

Член 15

1. Ако кораб на едната от Договарящите се страни бъде изхвърлен на брега, заседне или претърпи друга авария в териториално море или пристанищата на другата Договаряща се страна, компетентните органи на тази страна ще окажат на пътниците, екипажа, а също и на кораба и неговия товар такава помощ и съдействие, каквито и на кораб, плаващ под националното й знаме.

2. Не се облагат с митнически сборове или каквито и да е други данъци товарите, запасите и друго имущество на претърпял авария кораб на едната Договаряща се страна, в случай че те не са предназначени за потребление и използване на територията на другата Договаряща се страна.

3. Разпоредбите на алинея 2 на този член не отменят прилагането на законите и правилата, които действат на територията на Договарящите се страни относно временното складиране на товари.

Член 16

1. Корабоплавателните компании и агентийските фирми на всяка от Договарящите се страни имат право да учредяват техни представителства на територията на другата Договаряща се страна.

2. Дейността на тези представителства се подчинява на законите на страната, на чиято територия са учредени.

Член 17

1. Всяка от Договарящите се страни предоставя на корабоплавателните компании и агентийските фирми на другата Договаряща се страна правото да използват за плащания постъпленията, получени на територията на първата Договаряща се страна от извършени услуги в областта на морския транспорт.

2. Всяка от Договарящите се страни предоставя на корабоплавателните компании и агентийските фирми на другата Договаряща се страна правото да превеждат всички постъпления, останали след извършване на споменатите плащания, на територията на другата Договаряща се страна. Това ще се извършва от корабоплавателните компании и агентийските фирми в съответствие с действащото законодателство.

3. Всички плащания, които произтичат от дейностите, описани в тази Спогодба, ще бъдат извършвани във всяка конвертируема валута, приемлива за корабоплавателните компании на двете Договарящи се страни.

Член 18

1. Компетентните органи на едната Договаряща се страна не разглеждат граждански спорове между корабособственика, капитана и другите членове на екипажа, възникнали във връзка с трудовите правоотношения и условията за работа на борда на кораба на другата Договаряща се страна.

2. За престъпления на борда на кораб на една от Договарящите се страни, извършени по време на престой в пристанище или вътрешни морски води на другата Договаряща се страна, се прилага наказателната юрисдикция на Договарящата се държава, в чието пристанище или вътрешни морски води е бил корабът по време на извършване на престъплението.

3. На борда на чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, крайбрежната държава не упражнява своята наказателна юрисдикция, за да задържи лице и да извърши разследване във връзка с престъпление, извършено на борда на кораба по време на преминаването, с изключение на следните случаи:

а) ако последиците на престъплението се разпростират върху крайбрежната държава;

б) ако престъплението е от такъв характер, че нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;

в) ако съдействието на местните власти е било поискано от капитана на кораба или от дипломатически агент или консулско длъжностно лице на държавата на знамето; или

г) ако такива мерки са необходими за пресичане на незаконното пренасяне на наркотични средства или психотропни вещества.

4. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член не засягат правото на контрол и разследване на случаи, което властите на всяка от Договарящите се страни имат в съответствие със своето законодателство.

Член 19

Представители на компетентните органи на Договарящите се страни при необходимост се срещат последователно в Република България и в Алжирската демократична и народна република за провеждане на консултации по въпроси, свързани с изпълнението на тази Спогодба, и по други въпроси на корабоплаването, които са от взаимен интерес.

Член 20

1. Всеки спор, който се отнася до тълкуването или прилагането на тази Спогодба, се разрешава по пътя на преките преговори между компетентните органи на Договарящите се страни.

2. Ако споменатите органи не постигнат съгласие, спорът се решава по дипломатически път.

Член 21

Това Споразумение може да се изменя чрез писменото съгласие на Договарящите се страни посредством размяната на ноти по дипломатически път. Измененията влизат в сила по реда на чл. 22, ал. 1.

Член 22

1. Тази Спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила на тридесетия ден след датата на получаване на втората от нотите, с които Договарящите се страни се уведомяват взаимно за изпълнението на всички вътрешни процедури, необходими за влизането й в сила.

2. Всяка от Договарящите се страни може да денонсира тази Спогодба по всяко време с писмено уведомление, отправено по дипломатически път до другата Договаряща се страна.

3. Прекратяването влиза в сила след изтичането на шест (06) месеца от датата на получаване на уведомлението от другата Договаряща се страна.

4. С влизането в сила на тази Спогодба се прекратява действието на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морски транспорт, подписана на 11 март 1969 г. в Алжир.

Подписана в София на 2 ноември 2011 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, арабски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на несъответствие при тълкуването английският текст има предимство.