Държавен вестник, брой 11 от 9.II

Чл. 2. Надзорният съвет на банката, съответно съветът на директорите, одобрява и извършва периодичен преглед на приетите по чл. 73, ал. 1, т. 4 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) стратегии и политики за поемане, управление, наблюдение и редуциране на рисковете, на които тя е изложена или може да бъде изложена, включително рисковете, породени от макроикономическата среда, според съответната фаза на икономическия цикъл.

Чл. 3. (1) Управителният съвет (съветът на директорите) отделя необходимото време за разглеждане на въпросите, свързани с риска. Съветът участва активно и гарантира разпределението на достатъчно ресурси за управлението на всички съществени рискове по Регламент (ЕС) № 575/2013 и тази наредба, включително за процесите по оценяване на активите, както и използването на външни кредитни рейтинги и вътрешни модели, свързани с тези рискове.

(2) Банката приема и поддържа правила и процедури за докладване към управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет на всички съществени рискове и политиките за тяхното управление.

(3) Надзорният съвет или членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове, както и комитетът по риска определят характера, обема, формата и честотата на предоставената им информация за рисковия профил на банката.

(4) Надзорният съвет или членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове, както и комитетът по риска разполагат с адекватен достъп до информация за цялостния рисков профил на банката, до структурата за управление на риска по чл. 5, както и до становища на външни експерти.

(5) Управителният съвет (съветът на директорите) и надзорният съвет осъществяват контрол върху цялостния процес на оповестяване и комуникация.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.)

Чл. 5. (1) Като се придържат към принципа на пропорционалността, банките изграждат и поддържат структура за управление на риска, която е независима от оперативните звена и която има необходимите правомощия, статут, ресурси и адекватен достъп до надзорния съвет или съвета на директорите.

(2) Структурата за управление на риска обхваща системите, процесите, организационните звена и лицата, чиято основна цел е осъществяването на независимата от оперативните звена функция по идентифициране, наблюдение и управление на поемания от банката риск.

(3) При управлението на риска в банката се осигурява идентифицирането, измерването и докладването на всички съществени рискове. Съответните отговорни лица, осъществяващи функции по управление на риска в банката, участват при изработването на стратегията за управление на риска, при вземането на всички решения, свързани с управлението на съществени рискове, и са в състояние да представят пълен обзор на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена банката.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Ръководителят на структурата за управление на риска в банката е независим висш ръководител с ясно определена отговорност. Когато естеството, мащабът и сложността на дейността на банката не оправдават наличието на специално определено лице, друг висш служител на банката може да изпълнява и тази функция, при условие че не е налице конфликт на интереси. Ръководителят на структурата трябва да е с добра репутация, с подходяща квалификация и да има най-малко 5 години професионален опит в измерването, наблюдението, оценката и контрола на риска.

(5) Лицето по ал. 4 може да докладва пряко на надзорния съвет или съвета на директорите независимо от висшия ръководен персонал и може да взема отношение, когато развитието на конкретен риск засяга или може да засегне банката. Това не освобождава надзорния съвет или управителния съвет (съвета на директорите) от обичайните им отговорности.

(6) Ръководителят на структурата за управление на риска не може да бъде отстранен без предварително одобрение от надзорния съвет или членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Всяка значима банка създава комитет по риска.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) В състава на комитета по риска могат да участват само членове на надзорния съвет или лица, които не са изпълнителни членове на съвета на директорите.

(3) Лицата по ал. 2 притежават необходимите знания, умения и експертен опит, за да наблюдават и да разбират стратегията и склонността към поемане на риск от банката.

(4) Комитетът по риска съветва надзорния съвет и управителния съвет (съвета на директорите) във връзка с цялостната текуща и бъдеща стратегия по отношение на риска и склонността на банката към поемане на риск и подпомага контрола върху изпълнението ѝ от висшия ръководен персонал. Надзорният съвет и управителният съвет (съветът на директорите) носят отговорност по отношение на управлението и контрола на рисковете.

(5) Комитетът по риска независимо от комитета по възнагражденията проверява дали стимулите, определяни от системата за възнагражденията, отчитат рисковете, капитала, ликвидността, както и вероятността за реализиране на планираните приходи и разпределението им във времето.

(6) Комитетът по риска представя на надзорния съвет или управителния съвет (съвета на директорите) предложения за коригиране на ценообразуването на продуктите на банката, когато цената не е адекватно отражение на модела на стопанска дейност и на стратегията по отношение на риска.

(7) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Комитетът по риска се състои от поне три лица, едно от които се избира от тях за председател. Мнозинството от членовете на комитета в значимите банки по § 1, т. 14, буква "а" трябва да са независими по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗКИ.

(8) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Председателят на комитета по риска не може да е едновременно и председател на комитета за подбор по чл. 73в ЗКИ, на комитета за възнагражденията по Наредба № 4 от 2010 г. за изискванията към възнагражденията в банките (ДВ, бр. 102 от 2010 г.) или на одитния комитет на банката по Закона за независимия финансов одит, както и председател на надзорния съвет или съвета на директорите на банката.

(9) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Комитетът по риска провежда заседанията си по предварително определен дневен ред и изготвя протокол, в който се посочват взетите от него решения.

(10) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) За изпълнение на функциите си комитетът по риска има право на достъп до цялата информация, която му е необходима, включително да изисква от администраторите и другите служители в банката сведения и документи.

(11) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Функциите на комитета по риска на банки, които не са значими и които не са създали такъв комитет, се изпълняват от членовете на надзорния съвет, съответно членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове.

Чл. 7. (1) Кредитната дейност на банката се основава на разумни и ясно определени критерии, като процесът по одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на кредити е ясно дефиниран.

(2) Банката разполага с вътрешни правила и процедури за оценка на кредитния риск, свързан със:

1. индивидуални длъжници;

2. експозиции под формата на ценни книжа;

3. експозиции под формата на секюритизиращи позиции; както и

4. целия кредитен портфейл.

(3) Банката използва ефективни системи за текущото администриране и наблюдение на различните портфейли и експозиции към кредитен риск, включително с цел установяване и управление на проблемните кредити и извършване на адекватни корекции на стойността.

(4) Банката поддържа по всяка експозиция изчерпателна документация, която съдържа всички съществени условия и обстоятелства по сделката, както и информация за оценка и установяване на корекциите за кредитен риск.

(5) Вътрешните правила и процедури за оценка на кредитния риск по експозициите не могат да се основават единствено или механично на външни кредитни рейтинги.

(6) Банката събира и анализира всяка относима информация, свързана с оценката на разпределението на вътрешния си капитал и в случаите, когато изчисляването на капиталовите изисквания се базира на рейтинг, присъден от Агенция за външна кредитна оценка (АВКО), или когато на експозициите не е присъден рейтинг.

(7) Структурата на кредитния портфейл на банката съответства на нейната кредитна и пазарна стратегия.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 28.06.2021 г.) (1) Банките използват стандартизирана методика, опростена стандартизирана методика или прилагат вътрешни системи за установяване, оценка, управление и ограничаване на рисковете, произтичащи от потенциални промени в лихвените проценти, които засягат икономическата стойност на капитала и нетния лихвен доход от дейността им в банковия портфейл.

(2) Банките прилагат системи за оценка и наблюдение на рисковете, произтичащи от потенциални промени в кредитните спредове, които засягат икономическата стойност на капитала и нетния лихвен доход от дейността им в банковия портфейл.

(3) Българската народна банка може да изиска от банка да ползва стандартизираната методика по ал. 1, когато вътрешните системи за оценка на рисковете по ал. 1 не са задоволителни.

(4) Българската народна банка може да изиска от банка, която е малка и несложна институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, точка 145 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да използва стандартизираната методика по ал. 1, когато прецени, че опростената стандартизирана методика не е подходяща за отразяването на лихвения риск, произтичащ от дейностите ѝ в банковия портфейл.

(5) Стандартизираната и опростената стандартизирана методика по ал. 1 са методиките по делегирания регламент на Европейската комисия, издаден на основание чл. 84, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО.

Чл. 9. (1) Във вътрешните си правила банките:

1. определят случаите, при които възниква общ риск за банката поради повишаване на кредитната концентрация вследствие на нововъзникнала свързаност;

2. въвеждат ограничения за концентрация на експозиции към определен икономически сектор и/или географски район.

(2) Банките анализират експозициите си към издателите на обезпечения за наличие на риск от концентрация при установяване на концентрации, превишаващи 10 % от собствения капитал.

Чл. 10. (1) Банките, които са инвеститори, инициатори или спонсори в схеми за секюритизация, следят дали рисковете, произтичащи от схемата, се оценяват и управляват чрез подходящи политики и процедури, така че икономическата същност на трансакцията да бъде отразена в оценката на риска и в управленските решения.

(2) Банките, които са инициатори на схема за револвираща секюритизация, включваща условия за предсрочно погасяване, разполагат с планове за управление на ликвидността, които отчитат ефекта на планираното и на очакваното предсрочно погасяване.

Чл. 11. Банката следи и контролира чрез подходящи писмени правила и процедури остатъчния риск, произтичащ от по-ниска от очакваната ефективност на използваните техники за редуциране на кредитния риск и очакваната загуба.

Чл. 12. Банките прилагат правила и процедури за установяване, измерване и управление на всички съществени източници на пазарни рискове и тяхното влияние върху дейността.

Чл. 13. (1) Банките поддържат адекватен вътрешен капитал за покриване на значимите пазарни рискове, за които не се прилагат капиталови изисквания за пазарен риск по чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Банките, които при изчисляването на капиталовите изисквания за позиционен риск съгласно част трета, дял четвърти, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013 са нетирали позициите си в една или повече ценни книги, участващи в състава на борсов индекс, срещу една или повече позиции в обвързан с борсов индекс фючърс или друг обвързан с борсов индекс продукт, поддържат адекватен вътрешен капитал, за да покрият базисния риск от загуба, която може да се получи при несъответствие между изменението на стойността на фючърса или на съответния друг продукт и изменението на стойността на ценните книжа, участващи в състава на индекса. Банките поддържат адекватен вътрешен капитал и в случаите, когато държат противоположни позиции по обвързани с борсов индекс фючърси, които не са идентични по отношение на своя падеж и/или състав.

(3) Банките поддържат достатъчен вътрешен капитал за покриване на риска от загуба, съществуващ между момента на първоначалното поемане на задължението и следващия работен ден, когато прилагат третирането по чл. 345 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чл. 14. Банките вземат мерки срещу риска от недостиг на ликвидни средства, когато късите позиции са с по-ранен падеж от дългите позиции.

Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) Банките разполагат с политики и процедури за оценка и управление на експозицията си към операционен риск, включително риск, свързан с модела и рискове, произтичащи от възлагането на дейности на външни изпълнители, както и за покриване на събития с ниска честота и силно неблагоприятно въздействие.

(2) За целите на ал. 1 банките определят рисковите фактори и събитията, свързани с операционен риск.

Чл. 16. (1) (Предишен текст на чл. 16, изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Банките разполагат с планове за действие при извънредни обстоятелства и за осигуряване на непрекъснатост на дейността, които обезпечават способността за поддържане на дейността и ограничаване на загубите в случай на сериозен срив.

(2) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Плановете по ал. 1 се изготвят въз основа на подробен анализ на изложеността на дейността на банката на сериозни смущения и оценка на тяхното потенциално въздействие. При изготвянето на плановете банката използва вътрешни и/или външни данни и сценарийни анализи, които обхващат всички бизнес линии и структурни звена, включително структурата за управление на риска.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Банките извършват редовен преглед на плановете по ал. 1, като при установяване на недостатъци или непълноти приемат съответни изменения и допълнения за тяхното отстраняване.

Чл. 17. (1) Банките въвеждат и прилагат политики и процеси за установяване, управление и наблюдение на риска от прекомерен ливъридж. Показателите за риска от прекомерен ливъридж включват коефициента на ливъридж, изчисляван съгласно чл. 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и несъответствията между активите и задълженията.

(2) Банките управляват риска от прекомерен ливъридж посредством различни сценарии, включително като отчитат възможното му нарастване поради намаление на капитала от първи ред в резултат на възможни загуби.

Чл. 18. (1) Банките, които са особено значими по своята големина, вътрешна организация и естество, мащаб и сложност на дейността, осигуряват необходимите предпоставки за:

1. вътрешна оценка на кредитния риск и за използването на вътрешнорейтингови подходи, когато експозициите са значими в абсолютен размер и едновременно с това са налице голям брой значими контрагенти;

2. вътрешна оценка на специфичния риск и за използването на вътрешни модели за специфичния риск, свързан с дълговите инструменти в търговския портфейл, както и на вътрешни модели за риска от неизпълнение и миграция, когато експозициите към специфичен риск са значими и едновременно с това са налице голям брой значими позиции в дългови инструменти на различни емитенти.

(2) Алинея 1 не засяга изискванията за издаване на разрешение за използване на:

1. вътрешнорейтингов подход съгласно част трета, дял първи, глава трета, раздел I от Регламент (ЕС) № 575/2013; и

2. вътрешен модел съгласно част трета, дял четвърти, глава пета, раздели I - V от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чл. 19. (1) Банките, получили разрешение за използване на вътрешни подходи, с изключение на усъвършенстван подход за измерване на операционен риск, докладват резултатите от изчисленията за експозициите, които са включени в сравнителните портфейли посредством разработени от ЕБО форми.

(2) Банките предоставят резултатите от изчисленията на БНБ поне веднъж годишно, като прилагат обосновка на използваните методики за получаването им. Българската народна банка предоставя съответната информация на ЕБО.

Чл. 20. В случаите, когато БНБ реши след консултация с ЕБО да разработи специални портфейли, банките докладват резултатите от тези изчисления отделно от резултатите от изчисленията за портфейлите на ЕБО.

Чл. 21. Въз основа на информацията, представена от банките в съответствие с чл. 19, ал. 1, БНБ наблюдава промените в размера на рисково претеглените експозиции или капиталовите изисквания за сравнителните портфейли по вътрешните подходи. Най-малко веднъж годишно БНБ извършва качествена оценка, като обръща особено внимание на подходите, водещи до:

1. съществени разлики в капиталовите изисквания за един и същ вид експозиции;

2. особено голямо различие или сходство на резултатите, проявяващо се в съществено и систематично подценяване на капиталовите изисквания.

Чл. 22. (1) Когато банка се отклонява значително от останалите банки, използващи вътрешни подходи, или когато между подходите се наблюдават малко общи характеристики, което води до големи различия в резултатите, БНБ проучва причините за това и ако установи, че подходът на банката води до подценяване на капиталовите изисквания, което не се дължи на разликите в базисните рискове на експозициите или позициите, може да предприеме коригиращи действия.

(2) Коригиращите действия по ал. 1:

1. не водят до стандартизация или предпочитани подходи;

2. не създават погрешни стимули; или

3. не водят до "стадно поведение".

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Във връзка с приложението на чл. 89, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките прилагат рисково тегло от 1250 % към по-голямата от следните стойности:

1. размера на квалифицираните дялови участия в предприятията, посочени в чл. 89, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, надхвърлящ 15 % от приемливия капитал на банката; и

2. общия размер на квалифицираните дялови участия в предприятията, посочени в чл. 89, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, надхвърлящ 60 % от приемливия капитал на банката.

Чл. 27. (1) Във връзка с приложението на чл. 124, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013:

1. частта от експозицията, обезпечена с ипотека върху жилищен имот, която получава рисково тегло от 35 %, не надвишава 70 % от по-ниската от пазарната и ипотечната заемна стойност на ипотекирания имот;

2. частта от експозицията, обезпечена с търговски недвижим имот, която получава рисково тегло от 50 %, не надвишава 50 % от по-ниската от пазарната и ипотечната заемна стойност на ипотекирания имот.

(2) За целите на актуализиране на съотношенията по ал. 1 банките подават данните, изискуеми съгласно чл. 101 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и по Приложение VI и Приложение VII от техническия стандарт за изпълнение за надзорната отчетност, съобразявайки се с процентите по ал. 1.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) (1) За целите на чл. 178, параграф 2, буква "г" от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките следва да оценят значимостта на просроченото кредитно задължение спрямо следните прагове:

1. праг, който представлява сборът на всички просрочени суми, дължими от длъжника на банката, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ дружества, равен на:

а) левовата равностойност на 100 евро за експозиции на дребно;

б) левовата равностойност на 500 евро за всички останали експозиции;

2. праг, който представлява съотношението на просроченото кредитно задължение спрямо общия размер на всички балансови експозиции към този длъжник на банката, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ дружества, с изключение на експозициите в капиталови инструменти, равен на 1 %.

(2) Неизпълнение настъпва, когато праговете по ал. 1, т. 1 и 2 са надвишени в продължение на повече от 90 последователни дни.

(3) За банките, които прилагат определението за неизпълнение по чл. 178, параграф 1, ал. 1, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 575/2013 за експозициите на дребно на равнището на отделно кредитно улеснение, прилагат прага по ал. 1 на равнището на отделното кредитно улеснение, предоставено на длъжника от банката, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ дружества.

Чл. 29. (1) Съгласно чл. 400, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките изключват следните експозиции:

1. (отм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.)

2. вземания и други експозиции към кредитни институции, поети от кредитни институции, една от които е създадена със специален закон и отпуска заеми в рамките на законоустановени програми или съгласно собствения си устав за насърчаване на конкретни стопански сектори при наличието на определена форма на правителствен контрол и ограничения върху използването на тези заеми, при условие че съответните експозиции произтичат от заемите, които са отпуснати на крайните получатели, посредством кредитните институции или от гаранциите по тези заеми;

3. вземания или други експозиции към институции, при условие че тези експозиции не са включени в собствения капитал на съответните институции, падежът им настъпва не по-късно от следващия работен ден и не са деноминирани в основна търговска валута;

4. активите, които представляват вземания от централни банки под формата на задължителни минимални резерви, депозирани в тези централни банки, и които са деноминирани в техните национални валути;

5. (нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) експозициите, включително различни видове участия, на банка към нейното предприятие майка, към други дъщерни дружества на предприятието майка или към нейни собствени дъщерни дружества, които са обхванати от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самата банка в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013, Закона за допълнителния надзор над финансовите конгломерати или с равностойни действащи стандарти в трета държава, като се счита, че третите държави, изброени в Приложение I от Решение за изпълнение 2014/908/ЕС на Комисията относно равностойността на надзорните и регулаторни изисквания на някои трети държави и територии за целите на третирането на експозиции съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, прилагат такива стандарти; експозициите, които не отговарят на тези критерии, се третират като експозиции към трето лице, независимо дали са освободени от изискванията по член 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

6. (нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) нормативно изискваните гаранции в случаите, когато ипотечен кредит, финансиран чрез издаване на ипотечни облигации, се отпуска на получателя на ипотечния кредит преди окончателното вписване на ипотеката в имотния регистър, при условие че гаранцията не се използва за намаляване на риска при изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции;

7. (нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) активите, представляващи вземания и други експозиции към признати борси.

(2) При изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките включват 20 % от стойността на следните експозиции:

1. вземания от регионални правителства или местни органи на власт на държавите членки, когато тези вземания биха получили рисково тегло от 20 % съгласно част трета, дял втори, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и други експозиции към или гарантирани от тези регионални правителства или местни органи на власт, вземанията от които биха получили рисково тегло от 20 % съгласно трета част, дял втори, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2. (отм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.)

3. (нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) покритите облигации, попадащи в обхвата на чл. 129, параграфи 1, 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) При изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките включват 50 % от стойността на средно- или нискорисковите задбалансови документарни акредитиви и средно- или нискорисковите задбалансови неусвоени кредитни улеснения, посочени в приложение I от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Банките прилагат изключението по ал. 1, т. 5, ако са изпълнени условията по чл. 400, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като:

1. за целите на преценката дали специфичното естество на експозицията, контрагентът или връзката между банката и контрагента премахват или намаляват риска от експозицията всяка банка следва да вземе предвид дали:

а) условията по чл. 113, параграф 6, букви "б", "в" и "д" от Регламент (ЕС) № 575/2013 са изпълнени, и по-специално дали контрагентът подлежи на същите процедури за оценка, измерване и контрол на риска като банката и дали информационните системи са интегрирани или най-малко си съответстват, както и дали са налице настоящи или очаквани съществени, практически или правни пречки, които биха възпрепятствали своевременното погасяване на експозицията от страна на контрагента към кредитната институция извън случаите на възстановяване или преструктуриране, когато трябва да се прилагат ограниченията по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници;

б) вътрешногруповите експозиции са обосновани от структурата на финансиране на групата;

в) процесът, по който се взема решение за одобрение на експозиция към вътрешногрупов контрагент, и процесът за извършване на наблюдение и преглед, приложим към тези експозиции на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо, са сходни с процесите, прилагани при кредитирането към трети лица;

г) процедурите за управление на риска, информационните и комуникационните технологии и вътрешната отчетност в банката ѝ дават възможност непрекъснато да проверява и осигурява съответствието на големите експозиции към група предприятия със стратегията ѝ за риск на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо;

2. за целите на преценката относно възможността остатъчният риск от концентрация да може да се покрие с предприемането на други мерки, които са също толкова ефективни като правилата по чл. 9, всяка банка следва да вземе предвид дали:

а) разполага с ефективни процеси, процедури и механизми за контрол на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо, за да осигури, че прилагането на изключението няма да доведе до риск от концентрация, който не е включен в стратегията ѝ за риск и е в противоречие на принципите за добро вътрешно управление на ликвидността в рамките на групата;

б) разглежда риска от концентрация, който произтича от вътрешногрупови експозиции, като част от рамката си за цялостна оценка на риска;

в) разполага с рамка за контрол на риска на индивидуално и на консолидирано ниво, ако е приложимо, чрез която се наблюдават по адекватен начин експозициите;

г) е сигурна, че възникващият риск от концентрация е ясно установен в процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала на банката и е активно управляван; правилата, процесите и механизмите за управление на риска от концентрация се оценяват в рамките на процеса по надзорен преглед и оценка;

д) гарантира, че управлението на риска от концентрация е в съответствие с плана за възстановяване на групата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) При прилагане на изключенията банките следят за спазването на изискванията по този член и чл. 400, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Българската народна банка може по всяко време да извършва проверка за спазването на изискванията по този член и да изисква информация, която удостоверява спазването им.