ЖЕНЕВСКА КОНВЕНЦИЯ ОТ 12 АВГУСТ 1949 Г. ОТНОСНО ТРЕТИРАНЕТО НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ(Ратифицирана с Указ на Президиума на НС № 181 от 22 май 1954 г.; Изв., бр. 43 от 1954 г. В сила за България от 22 януари 1955 г. Закон на НС от 16 февруари 1994 г. за о..
ЖЕНЕВСКА КОНВЕНЦИЯ ОТ 12 АВГУСТ 1949 Г. ОТНОСНО ТРЕТИРАНЕТО НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
(Ратифицирана с Указ на Президиума на НС № 181 от 22 май 1954 г.; Изв., бр. 43 от 1954 г. В сила за България от 22 януари 1955 г.)
Обн. ДВ. бр.26 от 21 Март 2014г.
Долуподписаните упълномощени представители на правителствата, представени на дипломатическата конференция, проведена в Женева от 21 април до 12 август 1949 г., с цел преразглеждане на сключената в Женева на 27 юли 1929 г. Конвенция за отнасяне с военнопленниците, се договориха за следното:
Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Високодоговарящите страни се задължават да спазват и да осигуряват спазването на тази Конвенция при всички обстоятелства.
Член 2
В допълнение към разпоредбите на Конвенцията, които се прилагат в мирно време, тази Конвенция се прилага в случай на обявена война или на какъвто и да е друг въоръжен конфликт, който може да възникне между две или повече от Високодоговарящите страни, дори ако състоянието на война не е признато от някоя от тях.
Конвенцията се прилага също така при всички случаи на окупация на част или на цялата територия на Високодоговаряща страна, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива.
Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по тази Конвенция, държавите, които са страни по Конвенцията, остават въпреки това обвързани с нея във взаимните си отношения. Освен това те са обвързани с Конвенцията по отношение на тази държава, ако тя приеме и прилага нейните разпоредби.
Член 3
В случай на въоръжен конфликт, който не е от международен характер, протичащ на територията на една от Високодоговарящите страни, всяка участваща в конфликта страна е задължена да прилага като минимум следните разпоредби:
1. Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително лицата от състава на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и тези, които са били извадени от строя поради болест, раняване, задържане в затвор или лагер или поради друга причина, при всички обстоятелства се третират хуманно, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, религия или вероизповедание, пол, произход или имотно състояние или друг подобен критерий.
За тази цел следните действия са и остават забранени по всяко време и навсякъде по отношение на посочените по-горе лица:
а) насилието над живота и личността и по-специално убийството във всичките му форми, осакатяването, жестокото третиране и изтезанията;
b) вземането на заложници;
c) посегателствата над личното достойнство и по-специално унизителното и оскърбителното третиране;
d) произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предходно съдебно решение, постановено от редовно учреден съд, предоставящ всички съдебни гаранции, които са признати за необходими от цивилизованите народи.
2. Ранените и болните се прибират и за тях да се полагат грижи.
Независима хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни.
Участващите в конфликта страни следва да продължат да полагат усилия да се приведат в действие, посредством специални споразумения, всички или част от останалите разпоредби на тази Конвенция.
Прилагането на предходните разпоредби не влияе на правния статут на участващите в конфликта страни.
Член 4
А. Военнопленници по смисъла на тази Конвенция са попадналите във властта на неприятеля лица, които принадлежат към някоя от следните категории:
1. Лицата от състава на въоръжените сили на всяка участваща в конфликта страна, както и членовете на милициите или на доброволческите отряди, които са част от тези въоръжени сили.
2. Членове на други милиции и на други доброволчески отряди, включително лицата от състава на организираните съпротивителни движения, които принадлежат към някоя от участващите в конфликта страни и действащи на или извън своята собствена територия, дори ако тази територия е окупирана, при условие че тези милиции или доброволчески отряди, включително организираните съпротивителни движения, отговарят на следните условия:
а) да са под командването на лице, носещо отговорност за своите подчинени;
b) да имат прикрепен отличителен знак, разпознаваем от разстояние;
c) да носят открито оръжието си;
d) да провеждат операциите си в съответствие със законите и обичаите на войната.
3. Лицата от състава на редовните въоръжени сили, които са обвързани с вярност към някое правителство или алтернативна власт, непризнати в държавата, от която тези лица са задържани.
4. Лицата, които придружават въоръжените сили, без да принадлежат към личния им състав, като например цивилни лица от екипажите на военни летателни апарати, военни кореспонденти, доставчици, членове на трудови отряди или на служби, отговорни за поддържане доброто състояние на въоръжените сили, при условие че са били упълномощени от въоръжените сили, които придружават, като последните са задължени да ги снабдят за тази цел с карта за самоличност, аналогична на приложения образец.
5. Членовете на екипажите, включително капитани, щурмани и юнги, на търговския флот и на екипажите на цивилните летателни апарати на всяка участваща в конфликта страна, които не се ползват от по-благоприятно третиране по силата на други разпоредби на международното право.
6. Жителите на неокупирана територия, които при приближаване на неприятеля спонтанно вземат оръжие за съпротива срещу войските на нахлуващите сили, без да са имали време да сформират редовни военни единици, ако носят открито оръжието си и ако спазват законите и обичаите на войната.
B. Следните лица също се третират като военнопленници според тази Конвенция:
1. Лицата, които принадлежат или са принадлежали към въоръжените сили на окупираната страна, ако поради тази им принадлежност държавата-окупатор, дори и първоначално да ги е оставила на свобода, докато военните действия са се водили извън заеманата от нея територия, прецени за необходимо да ги интернира, особено когато тези лица са направили неуспешен опит да се присъединят отново към собствените си сражаващи се въоръжени сили или не са изпълнили свързана с интернирането заповед.
2. Лицата, принадлежащи към някоя от изброените в този член категории, които дадени неутрални или невоюващи държави са приели на своя територия и са длъжни да интернират съгласно изискванията на международното право, без да се засяга всеки по-благоприятен режим, който тези държави могат да изберат да им предоставят, и с изключение на разпоредбите на членове 8, 10, 15, 30 (алинея 5), 58 - 67, 92, 126 и в случаите, когато между участващите в конфликта страни и съответната неутрална или невоюваща държава съществуват дипломатически отношения - на разпоредбите на онези членове, които се отнасят до държавите-покровителки. Когато съществуват такива дипломатически отношения, участващите в конфликта страни, към които принадлежат тези лица, могат да упражняват по отношение на тях предвидените в тази Конвенция функции на държава-покровителка, без това да накърнява задълженията, които посочените страни редовно изпълняват въз основа на дипломатическите и консулските обичаи и договори.
С. Този член по никакъв начин не влияе на статута на санитарния и богослужебния персонал, регламентиран в член 33 от тази Конвенция.
Член 5
Тази Конвенция се прилага спрямо лицата, посочени в член 4, от момента на попадането им във властта на неприятеля до окончателното им освобождаване и репатриране.
Ако по отношение на дадени лица, участвали във военните действия и попаднали във властта на неприятеля, възникнат съмнения относно принадлежността им към някоя от категориите, изброени в член 4, тези лица се ползват от закрилата на тази Конвенция дотогава, докато техният статут не бъде определен от компетентен съд.
Член 6
В допълнение към споразуменията, изрично предвидени в членове 10, 23, 28, 33, 60, 65, 66, 67, 72, 73, 75, 109, 110, 118, 119, 122 и 132, Високодоговарящите страни могат да сключват и други специални споразумения по всеки въпрос, който те биха преценили за уместно да уредят отделно. Никое специално споразумение не трябва да утежнява регламентираното от тази Конвенция положение на военнопленниците, нито да ограничава правата, които тя им предоставя.
Военнопленниците продължават да се ползват от въпросните споразумения, докато Конвенцията е приложима по отношение на тази категория лица, освен когато съществуват изрични разпоредби в обратен смисъл, включени в горепосочените или последващи споразумения, или когато по отношение на военнопленниците една или друга участваща в конфликта страна прилага по-благоприятни мерки.
Член 7
Военнопленниците не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които са им обезпечени от тази Конвенция и от евентуално съществуващите специални споразумения, предвидени в предходния член.
Член 8
Тази Конвенция се прилага със съдействието и под контрола на държавите-покровителки, на които е възложено да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите-покровителки могат да посочват, извън своя дипломатически или консулски персонал, делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални държави. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, в която те трябва да изпълняват своите задължения.
Участващите в конфликта страни са задължени да улесняват във възможно най-голяма степен задачите на представителите или на делегатите на държавите-покровителки.
Представителите или делегатите на държавите-покровителки не трябва в никакъв случай да надхвърлят границите на своята мисия, определени от тази Конвенция. По-специално те трябва да вземат предвид императивните нужди, свързани със сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си.
Член 9
Разпоредбите на тази Конвенция не представляват пречка за хуманитарните действия, които Международният комитет на Червения кръст или някоя друга безпристрастна хуманитарна организация може да предприеме със съгласието на заинтересованите страни в конфликта за закрила и оказване на помощ на военнопленниците.
Член 10
Високодоговарящите страни могат по всяко време да се споразумеят да поверят на някоя организация, предоставяща всички гаранции за безпристрастност и ефикасност, задълженията, с които по силата на тази Конвенция са натоварени държавите-покровителки.
Ако военнопленниците не се облагодетелстват или престанат да се облагодетелстват по каквато и да било причина от дейността на държавата-покровителка или на някоя организация, до която се отнася първата алинея по-горе, задържащата държава предлага на някоя неутрална държава или организация да поеме функциите, изпълнявани по силата на тази Конвенция от държава-покровителка, определена от участващите в конфликта страни.
Ако защитата не може да бъде осигурена по този начин, държавата, в чиято власт се намират военнопленниците, е задължена в съответствие с разпоредбите на този член да се обърне с молба към някоя хуманитарна организация, като например Международния комитет на Червения кръст, или да приеме предложението на такава организация да поеме хуманитарните функции, изпълнявани от държавите-покровителки по силата на тази Конвенция.
Всяка неутрална държава или всяка организация, поканена от заинтересованата държава или предлагаща услугите си за посочените цели, се изисква да действа с чувство на отговорност по отношение на участващата в конфликта страна, към която принадлежат закриляните от тази Конвенция лица, и да представи достатъчни гаранции, че е в състояние да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно.
Не се допуска отклонение от предходните разпоредби посредством специални споразумения между държави, едната от които е ограничена, макар и временно, в своята свобода да води преговори с другата държава или с нейните съюзници поради военните събития, особено в случаите, когато е окупирана цялата или значителна част от територията на тази държава.
В случаите, когато в тази Конвенция се упоменава държавата-покровителка, това се отнася също така до организациите, които я заместват по смисъла на този член.
Член 11
В случаите, когато по тяхна преценка това би било препоръчително за закриляните лица, особено ако е възникнало несъгласие между участващите в конфликта страни по отношение на прилагането или тълкуването на разпоредбите на тази Конвенция, държавите-покровителки трябва да предложат своите добросъвестни услуги за уреждането на спора.
За тази цел всяка от държавите-покровителки може по покана на някоя от страните или по своя собствена инициатива да предложи на участващите в конфликта страни да бъде свикана среща на техни представители и по-специално на властите, отговорни за съдбата на военнопленниците, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни са задължени да дадат ход на получените от тях предложения в тази насока. Държавите-покровителки могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни някое лице от неутрална държава или лице, делегирано от Международния комитет на Червения кръст, което да бъде поканено да участва в срещата.
Част втора.
ОБЩА ЗАКРИЛА НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
Член 12
Военнопленниците се намират във властта на неприятелската държава, а не на отделните лица или войскови части, които са ги заловили в плен. Независимо от съществуващите индивидуални отговорности задържащата държава носи отговорността за отношението, на което са подложени военнопленниците.
Военнопленниците могат да бъдат прехвърляни от задържащата държава само в държава, която е страна по тази Конвенция, след като задържащата държава се е уверила, че въпросната държава проявява необходимата воля и е в състояние да прилага Конвенцията. Когато се извършва прехвърляне на военнопленници при тези обстоятелства, приемащата държава носи отговорността за прилагането на Конвенцията дотогава, докато те са под нейно попечителство.
В случай че тази държава не изпълни разпоредби на Конвенцията, които са от съществено значение, държавата, от която са били прехвърлени военнопленниците, е задължена, след като бъде нотифицирана от държавата-покровителка, да предприеме ефикасни мерки за коригиране на възникналата ситуация или да отправи искане военнопленниците да й бъдат върнати. Такива искания трябва да бъдат удовлетворявани.
Член 13
Към военнопленниците трябва по всяко време да има хуманно отношение. Всяко неправомерно действие или бездействие от страна на задържащата държава, което може да предизвика смърт или сериозна заплаха за здравето на някой военнопленник, който се намира в нейна власт, е забранено и ще бъде считано за значително нарушение на тази Конвенция. По-специално никой военнопленник не може да бъде подлаган на физическо осакатяване или на медицински или научни експерименти от каквото и да е естество, които не са оправдани от неговото медицинско, стоматологично или болнично лечение и не се извършват в негов интерес.
Военнопленниците трябва също така по всяко време да бъдат защитавани, особено от актове на насилие или заплаха, както и от оскърбления и изяви на публично любопитство.
Забранени са репресиите по отношение на военнопленници.
Член 14
При всички обстоятелства военнопленниците имат право на зачитане на тяхната личност и чест.
Жените се третират според особените съображения, дължими на техния пол, и във всички случаи отношението към тях следва да бъде не по-малко благоприятно отколкото към мъжете.
Военнопленниците запазват своята пълна гражданска правоспособност, която са имали към момента на залавяне в плен. Както на собствената си територия, така и извън нея, задържащата държава не може да ограничава упражняването на тези техни граждански права, освен доколкото това се обуславя от пленничеството им.
Член 15
Задържащата държава е задължена безплатно да осигурява на военнопленниците издръжка и необходимите медицински грижи, изисквани от здравословното им състояние.
Член 16
Като се вземат под внимание разпоредбите на тази Конвенция относно звание и пол и с уговорка за привилегированото третиране, което биха могли да получат поради здравословното си състояние, възрастта или професионалната си квалификация, всички военнопленници се третират еднакво от задържащата държава, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, националност, вероизповедание или политически убеждения, или друго разграничение, основаващо се на подобен критерий.
Част трета.
ПЛЕННИЧЕСТВО
Раздел I.
НАЧАЛО НА ПЛЕННИЧЕСТВОТО
Член 17
Всеки военнопленник е задължен да съобщи, когато бива разпитван за това, само своето фамилно и собствени имена, звание, дата на раждане и войскови, полкови, личен или сериен номер или при липса на такива данни да предостави еквивалентна информация.
Ако той преднамерено наруши това правило, той би могъл да подлежи на ограничаване на привилегиите, предвидени за неговото звание или за неговия статут.
От всяка участваща в конфликта страна се изисква да предостави на всяко намиращо се под нейна юрисдикция лице, което може да стане военнопленник, карта за самоличност, в която да са посочени фамилното и собствените му имена, звание, неговият войскови, полкови, личен или сериен номер или еквивалентна информация и датата на раждане. Картата за самоличност може също така да включва подпис или пръстови отпечатъци на притежателя й или и двете, както и всякакви други данни, които участващата в конфликта страна би желала да добави относно лицата, които принадлежат към нейните въоръжени сили. Доколкото е възможно, картата за самоличност е с размери 6,5 х 10 cm и се издава в два екземпляра. Военнопленникът представя тази карта за самоличност при поискване, но тя в никакъв случай не може да му бъде отнета.
Военнопленниците не могат да бъдат подлагани на никакви физически или психически изтезания и на никаква друга форма на принуда, за да се получат от тях сведения от какъвто и да било характер. Военнопленниците, които отказват да дават отговор, не могат да бъдат заплашвани, оскърбявани или подлагани на неблагоприятно или неприятно третиране от каквото и да било естество.
Военнопленниците, които вследствие на физическото или психическото си състояние не могат да дадат сведения за своята самоличност, трябва да бъдат поверени на медицинската служба. Самоличността на тези военнопленници се установява по всички възможни начини, като се спазват разпоредбите на предходната алинея.
Разпитът на военнопленниците се води на език, който те разбират.
Член 18
Всички вещи и принадлежности за лична употреба, с изключение на оръжие, коне, военно оборудване и военни документи, остават собственост на военнопленниците, както и металните каски, противогазовите маски и други подобни предмети, които са им били предоставени за лична защита. Тяхно притежание остават също така вещите и принадлежностите, които им служат за облекло и прехрана, дори ако тези вещи и принадлежности са част от официалната им военна екипировка.
Военнопленниците никога не трябва да остават без документи за самоличност. Задържащата държава предоставя такива документи на военнопленниците, които нямат.
Отличителните знаци за звание и национална принадлежност, както и ордените и вещите, които имат предимно лична или сантиментална стойност, не могат да бъдат отнемани от военнопленниците.
Паричните суми, които военнопленниците носят в себе си, могат да им бъдат иззети само със заповед на офицер и след като размерът на тези суми заедно с данни за техния притежател са били записани в специален регистър, а също така след като на притежателя е била издадена подробна разписка с четливо изписване на името, званието и войсковата част на лицето, издало разписката. Сумите, които са във валутата на задържащата държава или които по молба на военнопленника са обменени в такава валута, се заприходяват в индивидуалната сметка на военнопленника, открита съгласно разпоредбите на член 64.
Задържащата държава може да изземва ценни предмети от военнопленници само от съображения за сигурност. В такива случаи прилаганата процедура е същата както при изземването на парични суми.
Такива предмети, както и иззетите суми в друга валута, чиято обмяна във валутата на задържащата държава не е била поискана от техните притежатели, се съхраняват под надзора на задържащата държава и се връщат в първоначалния им вид на военнопленниците в края на военнопленничеството им.
Член 19
Във възможно най-кратък срок след вземането им в плен военнопленниците се евакуират в лагери, разположени на достатъчно голямо разстояние от района на бойните действия, за да се осигури тяхната безопасност.
Могат да бъдат задържани временно в някоя опасна зона само военнопленниците, които поради раните или заболяванията си биха били изложени на по-голям риск при евакуация, отколкото ако останат по местата, където се намират.
Военнопленниците, които очакват да бъдат евакуирани от район на бойни действия, не се излагат ненужно на опасност.
Член 20
Евакуирането на военнопленниците се извършва винаги по хуманен начин и в условия, подобни на онези, които задържащата държава осигурява за преместването на своите въоръжени сили.
При евакуирането на военнопленниците задържащата държава им осигурява достатъчно храна, питейна вода, необходимо облекло и медицински грижи. Задържащата държава взема всички подходящи предохранителни мерки, за да обезпечи безопасността им по време на евакуацията, и изготвя във възможно най-кратък срок списък на евакуираните военнопленници.
Ако военнопленниците по време на евакуирането им трябва да преминат през транзитни лагери, престоят им в тези лагери е възможно най-кратък.
Раздел II.
ИНТЕРНИРАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
Глава първа.
ПРЕДПИСАНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР
Член 21
Задържащата държава може да подложи военнопленниците на интерниране. Тя може да им наложи задължението да не се отдалечават отвъд определени граници на лагера, в който са интернирани, или ако този лагер е ограден, да не излизат извън периметъра му. С изключение на случаите, предвидени в разпоредбите на тази Конвенция относно наказателните и дисциплинарните санкции, военнопленниците не могат да бъдат държани в заключени помещения, освен когато това е необходимо за опазване на здравето им и само докато са налице обстоятелствата, които обуславят необходимостта от такава мярка.
Военнопленниците могат да бъдат частично или изцяло освободени под честна дума или срещу обещание, доколкото законите на държавата, към която принадлежат, им разрешават това. Такива мерки е възможно да се прилагат например в случаите, когато това би могло да допринесе за подобряване на здравословното състояние на военнопленниците. Никой военнопленник не може да бъде принуждаван да приеме освобождаване под честна дума или срещу обещание.
При започването на военните действия всяка участваща в конфликта страна е задължена да нотифицира неприятелската страна относно законите и правилата, които разрешават или забраняват на нейни граждани да приемат освобождаване под честна дума или срещу обещание. Военнопленниците, които са освободени под честна дума или срещу обещание, съобразено с така нотифицираните закони и правила, под гаранция на личната си чест, са задължени да изпълняват добросъвестно ангажиментите, които са поели както към своята собствена държава, така и към взелата ги в плен държава. В такива случаи собствената им държава е задължена да не им възлага и да не приема от тях изпълнението на каквато и да било служба, която е несъвместима с дадената честна дума или обещание.
Член 22
Военнопленниците могат да бъдат интернирани само в места, които се намират на сушата и предоставят всички необходими хигиенни и здравословни условия. С изключение на особени случаи, които са оправдани от интереса на самите военнопленници, те не трябва да бъдат интернирани в затворнически помещения.
Военнопленниците, интернирани в нездравословни местности или в области, чийто климат е вреден за тях, при първа възможност се преместват в райони с по-благоприятен климат.
Задържащата държава събира военнопленниците в лагери или в общи помещения в съответствие с тяхната националност, език и обичаи, като тези военнопленници не се отделят от военнопленниците, принадлежащи към военните сили, в които те са служили към момента на залавянето им в плен, с изключение на случаите, когато те самите са дали съгласие за това.
Член 23
Никой военнопленник не може в какъвто и да било момент да бъде изпратен или задържан в местност, където би бил изложен на обстрел от района на бойните действия. Присъствието на военнопленници не може никога да бъде използвано за осигуряване на неприкосновеност на определени пунктове или райони срещу военни операции.
Военнопленниците разполагат наравно с местното цивилно население с убежища против въздушни нападения и други военни опасности. С изключение на онези от тях, които са натоварени със защитата на общите помещения от горепосочените опасности, военнопленниците могат да отидат в убежищата колкото е възможно по-скоро след обявяването на тревогата. Всяка друга защитна мярка, предприета в полза на населението, е прилагана и по отношение на военнопленниците.
Задържащите държави дават на заинтересованите държави чрез посредничеството на държавите-покровителки всички полезни сведения относно географското местоположение на военнопленническите лагери.
Когато съображенията от военен характер позволяват това, военнопленническите лагери се обозначават с буквите "PW" или "PG", поставени по такъв начин, че да бъдат ясно забележими от въздуха. Заинтересованите държави обаче могат да се споразумеят и за някоя друга система на обозначаване. Само военнопленническите лагери се обозначават като такива.
Член 24
Транзитните или разпределителните лагери с дълговременен характер са устроени при условия, сходни с предвидените в този раздел на тази Конвенция, както и при наличието на същия режим на третиране на военнопленниците както в другите лагери.
Глава втора.
ПОМЕЩЕНИЯ, ХРАНА И ОБЛЕКЛО НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
Член 25
Настаняването на военнопленниците се извършва при условия, които да бъдат толкова благоприятни, колкото условията, предвидени за настанените в същия район въоръжени сили на задържащата държава. При определяне условията на настаняване се вземат предвид нравите и обичаите на военнопленниците, като тези условия в никакъв случай не нанасят вреда на здравето им.
Предходните разпоредби се прилагат по-специално спрямо спалните помещения на военнопленниците по отношение на общата площ, минималната кубатура, основното оборудване, постелките и одеялата.
Помещенията, предназначени за лично или общо ползване от военнопленниците, са напълно защитени от влага и подходящо отоплени и осветени, особено в периода от настъпването на вечерта до часа за загасяване на осветлението. Трябва да са взети всички необходими предпазни мерки срещу опасността от пожар.
Във всички лагери, където освен военнопленници мъже са настанени и жени, са осигурени отделени спални помещения за жените.
Член 26
Основната дневна дажба храна трябва да е достатъчна по количество, качество и разнообразие, за да поддържа военнопленниците в добро здравословно състояние, както и да предотвратява загубата на тегло или увреждане на организма им поради недостиг на храна. Необходимо е да се вземе предвид и режимът на хранене, към който са привикнали военнопленниците.
Задържащата държава осигурява на военнопленниците, които работят, необходимите за полагане на съответния труд допълнителни дажби.
На военнопленниците се доставя достатъчно количество питейна вода. Употребата на тютюн е позволена.
Доколкото е възможно, военнопленниците участват в приготвянето на своята храна, като за тази цел те могат да бъдат използвани в кухните. Освен това им се осигуряват необходимите условия сами да приготвят допълнителната храна, с която разполагат.
За трапезарии се предоставят подходящи помещения.
Забранени са каквито и да било колективни дисциплинарни мерки, които се отнасят до храненето на военнопленниците.
Член 27
Задържащата държава осигурява на военнопленниците облекло, бельо и обувки в достатъчно количество, като взема предвид климата на района, където те са задържани. Попадналите във властта на задържащата държава униформи на неприятелските въоръжени сили следва да бъдат използвани за облекло на военнопленниците, ако са подходящи за съответния климат.
Периодичната подмяна и поддържането на тези вещи се осигуряват от задържащата държава. Освен това военнопленниците, които работят, получават подходящо облекло навсякъде, където естеството на работата го изисква.
Член 28
Във всички лагери се разполагат лавки, откъдето военнопленниците могат да си набавят хранителни продукти, сапун, тютюн и обичайните вещи за ежедневна употреба. Цената им в никакъв случай не надвишава местните пазарни цени.
Приходите от тези лавки се използват в интерес на военнопленниците, като за целта се създава специален фонд. Довереното лице на военнопленниците има право да сътрудничи при управлението на лавките и на този фонд.
При закриването на който и да е военнопленнически лагер активното салдо на специалния фонд се прехвърля на някоя международна хуманитарна организация, за да бъде използвано в интерес на военнопленниците от същата националност, към която принадлежат лицата, допринесли за създаването на този фонд. В случай на общо репатриране тези печалби се запазват от задържащата държава, освен ако не съществува някое споразумение в обратен смисъл, сключено между съответните държави.
Глава трета.
ХИГИЕНА И МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ
Член 29
Задържащата държава е задължена да предприеме всички санитарни мерки, необходими за осигуряване чистотата и здравословността на лагерите и предотвратяването на епидемии.
Военнопленниците денонощно разполагат със сервизни помещения за лични нужди, съобразени с хигиенните норми и поддържани постоянно чисти. Във всички лагери, където са настанени жени военнопленници, за тях трябва да са осигурени отделни сервизни помещения.
Освен това наред с баните и душовете, с които трябва да са оборудвани лагерите, на военнопленниците следва да бъдат доставяни вода и сапун в достатъчно количество за личния им тоалет и за пране на дрехите им. За тази цел те трябва да имат на разположение необходимите помещения, оборудване и време.
Член 30
Всеки лагер разполага със съответен лазарет, където военнопленниците да могат да получат необходимата им помощ, като им бъде осигуряван правилен режим на хранене. Ако е необходимо, за болните от заразни или душевни болести следва да бъдат определени изолационни помещения.
Военнопленниците, които страдат от тежка болест или чието състояние изисква специално лечение, хирургическа намеса или настаняване в болница, трябва да бъдат приемани във всяко военно или гражданско медицинско заведение, където се осигурява необходимото лечение, дори ако репатрирането им предстои в близко бъдеще. Необходимо е да бъдат осигурявани специални улеснения при оказването на грижи за инвалидите и по-специално за слепите, както и при тяхната рехабилитация до репатрирането им.
Военнопленниците следва да бъдат лекувани предимно от медицински персонал на собствената им държава и при възможност от персонал, който е от същата националност.
Военнопленниците не могат да бъдат възпрепятствани да се явят на медицински преглед в здравните служби. При поискване властите на задържащата държава са задължени да издадат на всеки военнопленник, който е бил лекуван, официално удостоверение, в което се посочва естеството на неговата болест или нараняване, както и времетраенето и характерът на лечението. Дубликат от това удостоверение трябва да бъде изпратен до Централната агенция за военнопленниците.
Разноските по лечението, включително разходите за всякакви санитарни принадлежности, необходими за поддържане здравето на военнопленниците в добро състояние, като например зъбни или други протези и очила, се поемат от задържащата държава.
Член 31
Медицинските прегледи на военнопленниците се извършват поне веднъж месечно. Те следва да включват проверка и вписване на теглото на всеки военнопленник. Тяхната цел е по-специално да контролират общото здравословно състояние, храненето и чистотата на военнопленниците, както и евентуалното откриване на заразни болести, като например туберкулоза, малария и венерически заболявания. В това отношение следва да бъдат използвани най-ефикасните налични методи като например периодични рентгенови прегледи за ранно откриване на туберкулозата.
Член 32
Задържащата държава може да поиска от военнопленниците, които, макар и да не са прикрепени към медицинската служба на своите въоръжени сили, са лекари, хирурзи, зъболекари, медицински сестри или санитари, да упражняват тези свои функции в полза на военнопленниците, които принадлежат към собствената им държава. В този случай те продължават да бъдат военнопленници, но трябва да бъдат третирани по същия начин както съответния медицински персонал, задържан от държавата, в чиято власт се намират военнопленниците. Те следва да бъдат освобождавани от всякаква друга работа, възлагана въз основа на член 49.
Глава четвърта.
САНИТАРЕН И БОГОСЛУЖЕБЕН ПЕРСОНАЛ, ЗАДЪРЖАН С ЦЕЛ ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
Член 33
Лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал, докато са задържани от задържащата държава с оглед оказване на помощ на военнопленниците, не се считат за военнопленници. Въпреки това те се ползват като минимум от всички привилегии и закрилата на тази Конвенция и им се предоставят всички необходими улеснения, за да могат да оказват медицинска грижа и религиозна помощ на военнопленниците.
В рамките на военните закони и правилници на задържащата държава и под контрола на нейните компетентни служби и в съответствие с тяхната професионална етика те продължават да упражняват своите санитарни и богослужебни функции в полза на военнопленниците, които принадлежат предимно към въоръжените сили, към които и те самите се числят. При упражняването на своите санитарни и богослужебни функции те също така се ползват от следните специфични улеснения:
а) Разрешено им е периодически да посещават военнопленниците, изпратени в трудови отряди или в болници, които се намират извън лагера. Задържащата държава е задължена да им предоставя необходимите за тази цел транспортни средства.
b) Във всеки лагер най-старшият по звание военен лекар носи отговорност пред военните власти на лагера за всичко, което се отнася до дейността на задържания санитарен персонал. Поради това участващите в конфликта страни са задължени да се споразумеят още в началото на военните действия относно съответствието на званията на техния санитарен персонал, включително на персонала на дружествата, посочени в член 26 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили. По отношение на всички въпроси, които произтичат от техните задължения, този лекар, както и военните свещеници имат пряк достъп до компетентните власти в лагера, които са задължени да им осигуряват всички улеснения, необходими за свързаната с тези въпроси кореспонденция.
c) Въпреки че се подчинява на вътрешната дисциплина на лагера, в който се намира, този персонал не може да бъде принуден да извършва каквато и да е работа извън неговите медицински или религиозни задължения.
По време на военни действия участващите в конфликта страни се споразумяват за евентуално освобождаване на задържания персонал и за уточняване на процедурата по това освобождаване.
Нито една от предходните разпоредби не освобождава задържащата държава от нейните задължения по отношение на военнопленниците, що се отнася до медицинските и духовните им потребности.
Глава пета.
РЕЛИГИОЗНА, ИНТЕЛЕКТУАЛНА И ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Член 34
Военнопленниците имат пълна свобода при изпълнението на религиозните си задължения, включително възможност да вземат участие в религиозните служби на своето вероизповедание, при условие че спазват установения дисциплинарен ред, въведен от военните власти.
Осигуряват се подходящи помещения на местата, където могат да се провеждат религиозни служби.
Член 35
На военните свещеници, които са попаднали във властта на неприятелската държава и са останали или са задържани с цел оказване помощ на военнопленниците, се разрешава да обслужват техните духовни потребности и свободно да изпълняват богослужебните си задължения сред военнопленниците от същото вероизповедание в съответствие с религиозната си съвест. Те следва да бъдат разпределени в различните лагери и трудови отряди, в които се намират военнопленници, които принадлежат към собствените им въоръжени сили и говорещи същия език или изповядващи същата религия. Те се ползват от необходимите улеснения, включително от транспортните средства, предвидени в член 33, за да посещават военнопленниците извън техния лагер. Те имат правото да водят кореспонденция, подлежаща на цензура, по въпросите, които се отнасят до техните богослужебни задължения, с църковните власти в страната на задържането им и с международните религиозни организации. Писмата и пощенските картички, които могат да изпращат за тази цел, са в допълнение към квотата, предвидена в член 71.
Член 36
Военнопленниците, които са свещеници, без да са били назначени за такива в собствените им въоръжени сили, имат правото, независимо какво е тяхното вероизповедание, да изпълняват свободно своите духовнически задължения спрямо членовете на тяхната общност. За тази цел те получават същото третиране като военните свещеници, задържани от задържащата държава. Те не се задължават да извършват друга работа.
Член 37
Когато военнопленниците нямат на свое разположение помощта на задържан свещеник или на военнопленник, който да е свещеник от тяхното вероизповедание, за изпълнението на тези функции по искане на заинтересованите военнопленници се назначава някое духовно лице, което изповядва тяхната или сходна религия, а при липса на такова лице - някой квалифициран мирянин, ако това е възможно от гледна точка на съответното вероизповедание. Това назначение, което подлежи на одобряване от страна на задържащата държава, се осъществява със съгласието на общността на заинтересованите военнопленници и ако се налага - с одобрението на местните църковни власти от същото вероизповедание. Назначеното по такъв начин лице съблюдава всички правилници, приети от задържащата държава в интерес на дисциплината и на военната сигурност.
Член 38
Като зачита индивидуалните предпочитания на всеки военнопленник, задържащата държава е задължена да поощрява интелектуалните, просветните, развлекателните и спортните занимания на военнопленниците, както и дейността по организиране на отдиха им, и да предприема необходимите в това отношение мерки, като предоставя на военнопленниците съответните помещения и оборудване.
Военнопленниците имат възможност за физически упражнения, включително спорт и игри, и за пребиваване на открито. За тази цел във всички лагери са осигурени достатъчно големи открити пространства.
Глава шеста.
ДИСЦИПЛИНА
Член 39
Всеки военнопленнически лагер е поставен под прякото командване на отговорен офицер от редовните въоръжени сили на задържащата държава. Този офицер е задължен да разполага с текста на тази Конвенция, да вземе мерки нейните разпоредби да станат известни на персонала и охраната на лагера и да носи отговорност за прилагането й под контрола на своето правителство.
Военнопленниците, с изключение на офицерите, са задължени да отдават чест и да засвидетелстват външните белези на зачитане на ранга на офицерския състав от задържащата държава, предвидени в уставите, които са в сила в собствените им въоръжени сили.
Военнопленниците офицери са задължени да отдават чест само на офицерите от задържащата държава, които имат по-високо звание; те обаче са задължени да отдават чест на началника на лагера независимо от неговото звание.
Член 40
Разрешено е носенето на отличителни знаци за звание и националност, както и на отличия.
Член 41
Във всеки военнопленнически лагер трябва да са изложени на места, където всички да могат да ги прочетат, и на езика на военнопленниците текстовете на тази Конвенция и на приложенията към нея, както и съдържанието на всяко от специалните споразумения, предвидени в член 6. При наличието на съответна молба на военнопленниците, които нямат възможност да се запознаят с публично изложените текстове, следва да бъдат предоставяни копия от тях.
Правилниците, заповедите, известията и публикациите от всякакво естество, които се отнасят до поведението на военнопленниците, се предоставят на език, който те разбират. Тези правилници, заповеди и известия следва да бъдат поставяни на публично място по гореописания начин, а екземпляри от тях да бъдат предоставяни на довереното лице на военнопленниците. Всички заповеди и разпореждания, отправяни индивидуално към военнопленници, трябва също така да се предават на езика, който те разбират.
Член 42
Употребата на оръжие срещу военнопленници и по-специално срещу онези, които бягат или правят опит за бягство, представлява крайна мярка, която винаги се предшества от предупреждения, подходящи за съответните обстоятелства.
Глава седма.
ЗВАНИЯ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
Член 43
При започването на военните действия участващите в конфликта страни взаимно си съобщават длъжностите и званията на всички лица, до които се отнася член 4 от тази Конвенция, за да обезпечат равенство в третирането на военнопленниците с еквивалентни звания. Учредените впоследствие длъжности и звания също са предмет на подобно съобщаване.
Задържащата държава е задължена да признава произвеждането на военнопленници в по-високи чинове, когато те й бъдат надлежно нотифицирани от държавата, към която тези военнопленници принадлежат.
Член 44
Офицерите и приравнените към тях военнопленници се третират с дължимото уважение към тяхното звание и възраст.
С оглед осигуряването на обслужването в офицерските военнопленнически лагери в тях следва да бъдат изпращани достатъчен брой военнопленници с други звания от собствените им въоръжени сили, по възможност говорещи същия език, като се вземат предвид званията на офицерите и на приравнените към тях военнопленници. От тези ординарци не бива да се изисква да извършват каквато и да е друга работа.
Надзорът на офицерските столови от самите офицери се подпомага по всякакъв начин.
Член 45
Военнопленниците, които не са офицери или приравнените към тях военнопленници, се третират с дължимото уважение към тяхното звание и възраст.
Надзорът на столовите от самите военнопленници се подпомага по всякакъв начин.
Глава осма.
ПРЕМЕСТВАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО ИМ ВЪВ ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ЛАГЕР
Член 46
Задържащата държава, когато решава да осъществи преместване на военнопленници, взема предвид интересите на самите военнопленници, особено за да не се увеличат трудностите по тяхното репатриране.
Преместването на военнопленници се извършва винаги по хуманен начин и при условия, които не са по-неблагоприятни от онези, които ползват при преместването си въоръжените сили на задържащата държава. Винаги се вземат предвид климатичните условия, към които са привикнали военнопленниците, а условията, при които се извършва преместването им, в никакъв случай не са вредни за здравето им.
При преместването на военнопленници задържащата държава им осигурява достатъчно храна и питейна вода, за да могат те да бъдат в добро здравословно състояние, както и необходимите медицински грижи, облекло и подслон. Задържащата държава взема подходящи предохранителни мерки, особено при транспортиране по море или по въздух, за да обезпечи безопасността им по време на преместването, и изготвя преди отпътуването им пълен списък на преместваните военнопленници.
Член 47
Болните или ранените военнопленници не се преместват, докато възстановяването им може да бъде застрашено от пътуването, освен когато тяхното преместване е крайно наложително заради безопасността им.
Ако бойните действия се придвижат близо до някой военнопленнически лагер, военнопленниците в този лагер не се преместват, освен ако преместването им може да се осъществи при достатъчни условия на безопасност или ако те са изложени на по-голям риск, оставайки на място, отколкото ако бъдат преместени.
Член 48
В случай на преместване военнопленниците се известяват официално за отпътуването и за новия им пощенски адрес. Такова уведомяване следва да се извършва своевременно, за да могат те да приготвят багажа си и да съобщят на близките си.
На военнопленниците се разрешава да вземат със себе си личните си вещи, кореспонденцията си и пристигналите за тях колети. Ако условията на преместването налагат такава необходимост, тежестта на този багаж може да бъде ограничавана до онова, което военнопленникът е в състояние да носи, но разрешеното тегло в никакъв случай не надвишава двадесет и пет килограма на човек.
Кореспонденцията и колетите, изпращани в предишния лагер, им се препращат незабавно. Началникът на лагера предприема в съгласие с довереното лице на военнопленниците всички необходими мерки, за да се обезпечи превозът на колективните имущества на военнопленниците и на багажа, който те не биха могли да вземат със себе си вследствие на ограничения, наложени по силата на втора алинея от настоящия член.
Разходите по преместванията на военнопленници се поемат от задържащата държава.
Раздел III.
ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ТРУД
Член 49
Задържащата държава може да използва труда на военнопленниците, които са годни за работа, като се вземат предвид тяхната възраст, пол, звание, физическа годност и особено с оглед поддържането им в добро физическо и психическо здраве.
От военнопленниците подофицери може да се изисква да извършват само надзорна работа. Онези, към които не е било отправено такова искане, могат да помолят за друга подходяща работа, която да им бъде намерена, ако това е възможно.
Ако офицерите или приравнените към тях лица помолят за подходяща работа, такава им се намира, ако това е възможно, но те при никакви обстоятелства не могат да бъдат принуждавани да работят.
Член 50
Освен работата, която е свързана с управлението, устройването или поддържането на лагера, военнопленниците могат да бъдат задължавани да полагат само следните категории труд:
а) земеделски труд;
b) работа в добивния или преработвателния отрасъл на промишлеността, с изключение на металургичната, машиностроителната и химическата промишленост; работа в областта на благоустройството и други строителни дейности, които нямат военен характер или военно предназначение;
c) транспортиране и товарно-разтоварни работи, които нямат военен характер или военно предназначение;
d) търговия и художествена дейност;
e) домакинска работа;
f) комунални услуги, които нямат военен характер или военно предназначение.
В случай на нарушение на разпоредбите по-горе на военнопленниците се разрешава да упражняват правото си на жалба съгласно член 78.
Член 51
На военнопленниците трябва да са обезпечени подходящи условия на труд, особено по отношение на настаняването, храната, облеклото и оборудването; тези условия не бива да са по-неблагоприятни от условията, от които се ползват гражданите на задържащата държава, когато полагат подобна категория труд; необходимо е да се вземат предвид и климатичните условия.
Когато използва военнопленнически труд, задържащата държава осигурява в районите, където работят военнопленници, надлежното прилагане на нейните закони относно охраната на труда и по-специално на правилниците за безопасност на работниците.
Военнопленниците получават учебна подготовка и средства за охрана на труда, съответстващи на възлаганата им работа и подобни на тези, предоставяни на гражданите на задържащата държава. Съгласно разпоредбите на член 52 военнопленниците могат да бъдат подлагани на обичайните рискове, на които са изложени цивилните работници.
Условията на труд в никакъв случай не се утежняват от прилагането на дисциплинарни мерки.
Член 52
Освен когато е доброволец, никой военнопленник не може да бъде използван за нездравословен или опасен труд.
На военнопленник не се възлага труд, който се счита за унизителен за лице от състава на въоръжените сили на задържащата държава.
Обезвреждането на мини или на подобни устройства се счита за опасен труд.
Член 53
Продължителността на работния ден на военнопленниците, включително времето за отиване и връщане, не е прекомерна и в никакъв случай не трябва да надвишава продължителността, която е допустима за цивилните работници в съответния район, които са граждани на задържащата държава и полагат същия труд.
В средата на работния ден на военнопленниците трябва да се позволява почивка за не по-малко от един час. Тази почивка ще е със същата продължителност като почивката, на която имат право работниците на задържащата държава, ако последната е с по-голяма продължителност. Допълнително им се осигурява почивка от двадесет и четири последователни часа всяка седмица, за предпочитане в неделя или в почивния ден, установен в държавата им по произход. Освен това всеки военнопленник, който е работил една година, се ползва от почивка от осем последователни дни, през което време се изплаща трудовото му възнаграждение.
Ако се използват такива методи на платен труд, като например работа на парче, те не могат да стават причина за прекомерно удължаване на работното време.
Член 54
Трудовото възнаграждение, дължимо на военнопленниците, се определя съгласно разпоредбите на член 62 от тази Конвенция.
За военнопленниците, които са пострадали при трудова злополука или са се разболели по време или вследствие на възложената им работа, се полагат всички необходими грижи, които налага състоянието им. Освен това задържащата държава издава на тези военнопленници медицинско свидетелство, позволяващо им да предявят своите претенции спрямо държавата, към която принадлежат, и изпраща дубликат от това свидетелство до Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123.
Член 55
Работоспособността на военнопленниците се проверява периодично посредством медицински прегледи поне веднъж месечно. При тези прегледи следва да се взема под особено внимание естеството на работата, с която са натоварени военнопленниците.
Ако някой военнопленник смята, че е неработоспособен, на него му се разрешава да се яви пред медицинските органи в неговия лагер. Лекарите могат да препоръчат да бъдат освободени от работа онези военнопленници, които по тяхно мнение са нетрудоспособни.
Член 56
Организацията и администрацията на трудовите отряди трябва да съответства на тези във военнопленническите лагери.
Всеки трудов отряд остава под контрола на съответния военнопленнически лагер и административно представлява част от него. Военните власти и началникът на лагера носят отговорност под ръководството на своето правителство за спазването на разпоредбите на тази Конвенция в трудовите отряди.
Началникът на военнопленническия лагер е задължен да води актуален списък на принадлежащите към неговия лагер трудови отряди и да го предоставя на делегатите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на други организации, оказващи помощ на военнопленниците и посещаващи лагера.
Член 57
Третирането на военнопленници, полагащи труд за частни лица, дори ако последните носят отговорност за тяхната охрана и защита, не може да е по-малко благоприятно от третирането, предвидено в тази Конвенция. Задържащата държава, военните власти и началникът на лагера, към който се числят такива военнопленници, носят пълната отговорност за издръжката, грижите и третирането на такива военнопленници, както и за заплащането на възнагражденията за техния труд.
Такива военнопленници имат право да поддържат контакт със съответните доверени лица в лагерите, към които се числят.
Раздел IV.
ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
Член 58
Още при започването на военните действия и в очакване на договореност по този въпрос с държавата-покровителка задържащата държава може да определи максималната сума на парите в брой или под друга аналогична форма, с които военнопленниците могат да разполагат. Всички парични суми над определената по този начин граница, които са тяхна законна собственост и са им иззети или задържани, се внасят в сметките им заедно с депозираните от тях суми и не могат да бъдат обменяни в друга валута без съгласието им.
В случаите, когато на военнопленниците бъде разрешено да ползват услуги или да правят покупки извън лагера срещу заплащане в брой, тези плащания се извършват от самите военнопленници или от администрацията на лагера, която ще приспада съответните суми от сметките на съответните военнопленници. Задържащата държава ще установи необходимите правила в това отношение.
Член 59
Налични пари, които са иззети от военнопленниците в съответствие с член 18 по време на задържането им в плен и които са във валутата на задържащата държава, се внасят към техните индивидуални сметки съгласно разпоредбите на член 64 от този раздел.
Сумите във валутата на задържащата държава, които по време на задържането им в плен са иззети от военнопленниците и са обменени в друга валута, също се внасят в техните индивидуални сметки.
Член 60
Задържащата държава предоставя на всички военнопленници ежемесечен паричен аванс, чийто размер се определя чрез обмяна във валутата на посочената държава на следните суми:
Категория I: военнопленници със звание, по-ниско от сержант - осем швейцарски франка.
Категория II: сержанти и други подофицери или военнопленници с равностойно звание - дванадесет швейцарски франка.
Категория III: офицери със звание, по-ниско от майор, или военнопленници с равностойно звание - петдесет швейцарски франка.
Категория IV: майори, подполковници, полковници или военнопленници с равностойно звание - шестдесет швейцарски франка.
Категория V: генерали или военнопленници с равностойно звание - седемдесет и пет швейцарски франка.
Заинтересованите в конфликта страни обаче могат да променят посредством специално споразумение размера на паричните аванси, дължими на военнопленници, принадлежащи към предходните категории.
Освен това, ако предвидените в първа алинея по-горе суми са твърде големи в сравнение с възнагражденията, получавани от лицата в състава на въоръжените сили на задържащата държава или ако по каквито и да било други съображения изплащането на тези суми причинява сериозни затруднения на задържащата държава, тогава, докато не бъде сключено специално споразумение за промени в размера на тези суми с държавата, към която принадлежат военнопленниците, задържащата държава:
а) продължава да внася по сметките на военнопленниците сумите, посочени в първа алинея по-горе;
b) може временно да ограничи сумите, изплащани за сметка на този паричен аванс на военнопленниците за удовлетворяване на техните нужди, до приемлив размер, който обаче за категория I в никакъв случай не е по-малък от сумите, изплащани от задържащата държава на лицата от състава на собствените й въоръжени сили.
Държавата-покровителка ще бъде незабавно уведомена относно съображенията за подобни ограничения.
Член 61
Задържащата държава приема и разпределя паричните преводи, изпращани в добавка към издръжката на военнопленниците от държавата, към която те принадлежат, при условие че тези суми са еднакви за всеки военнопленник от една и съща категория и се изплащат на всички принадлежащи към същата държава военнопленници от тази категория и че при първа възможност се внасят в техните индивидуални сметки, открити съгласно разпоредбите на член 64. Тези допълнителни суми не освобождават задържащата държава от никое от задълженията й по тази Конвенция.
Член 62
Военнопленниците получават директно от властите на задържащата държава справедливо трудово възнаграждение. Размерът му се определя от посочените власти, но в никакъв случай не може да бъде по-нисък от една четвърт от един швейцарски франк за пълен работен ден. Задържащата държава информира военнопленниците, както и държавата, към която те принадлежат, с посредничеството на държавата-покровителка за определения от нея размер на дневно трудово възнаграждение.
Властите на задържащата държава също така изплащат трудово възнаграждение и на онези военнопленници, които изпълняват определени задължения с постоянен характер или извършват квалифицирана или нискоквалифицирана работа, свързана с администрацията, устройването или поддръжката на лагерите, както и на военнопленниците, от които се изисква да изпълняват задължения от богослужебен или санитарен характер в полза на своите другари.
Трудовото възнаграждение на довереното лице на военнопленниците, на неговите съветници, ако има такива, и на помощниците му се осъществява със средства от фонда, поддържан от печалбите на лавката. Размерът на тези трудови възнаграждения се определя от довереното лице на военнопленниците и се одобрява от началника на лагера. Ако не съществува такъв фонд, властите на задържащата държава изплащат на тези военнопленници справедливо трудово възнаграждение.
Член 63
На военнопленниците се позволява да получават парични преводи, които са адресирани до тях индивидуално или колективно.
Всеки военнопленник се разпорежда с кредитното салдо на своята сметка, открита съгласно предписанията на следващия член, в рамките, определени от задържащата държава, която осъществява исканите плащания. Като се съблюдават финансовите или валутните ограничения, които задържащата държава смята за съществени, военнопленниците могат също така да извършват плащания в чужбина. В такъв случай се дава предимство на плащанията, чрез които военнопленниците изпращат парични суми на лица, за чиято издръжка те се грижат.
Във всеки случай военнопленниците могат, ако държавата, към която принадлежат, се съгласи на това, да нареждат да се извършват плащания на суми в собствената им страна съгласно следната процедура: задържащата държава изпраща до държавата, към която принадлежат военнопленниците, чрез държавата-покровителка нотификация, която съдържа всички необходими данни относно военнопленника, получателя на плащането и размера на изплащаната сума, изразена във валутата на задържащата държава. Това известие се подписва от военнопленниците и се заверява от началника на лагера. Задържащата държава вписва като дълг съответната сума в сметката на военнопленника; сумите, с които по този начин е задължена неговата сметка, се вписват от нея в кредита на държавата, към която принадлежат военнопленниците.
С оглед прилагането на предходните разпоредби задържащата държава може да ползва Примерния правилник в приложение V към тази Конвенция.
Член 64
Задържащата държава открива сметка за всеки военнопленник, която съдържа като минимум следните данни:
1. Сумите, дължими на военнопленника или получени от него под формата на предплата, трудово възнаграждение или произтичащи от какъвто и да било друг източник; сумите във валутата на задържащата държава, които са иззети от военнопленника; сумите, иззети от военнопленника и обменени по негова молба във валутата на посочената държава.
2. Сумите, предадени на военнопленника в брой или под друга подобна форма; плащанията, направени от негово име или по негова молба; сумите, прехвърлени съгласно член 63, трета алинея.
Член 65
Всяка операция по сметката на който и да е военнопленник се приподписва или парафира от него или от довереното лице на военнопленниците, което действа от негово име.
На военнопленниците се осигуряват по всяко време необходимите улеснения, за да могат да проверяват сметката си и да получават извлечения от нея. Състоянието на всяка сметка може да бъде проверявано също така от представителите на държавата-покровителка при посещенията им във военнопленническия лагер.
При преместване на военнопленници от един лагер в друг с тях се премества и индивидуалната им сметка. В случай на прехвърляне на военнопленници от една задържаща държава в друга принадлежащите им парични суми, които не са във валутата на задържащата държава, ги следват. На тези военнопленници се издава удостоверение за всички други суми, вписани като приход по сметката им.
Заинтересованите в конфликта страни могат да се споразумяват да се уведомяват взаимно посредством държавата-покровителка и на определени интервали относно сумите по сметките на военнопленниците.
Член 66
В края на пленничеството - при освобождаването на военнопленника или при репатрирането му, задържащата държава му издава документ, подписан от неин упълномощен офицер и удостоверяващ кредитното салдо, дължимо на военнопленника. Освен това задържащата държава изпраща посредством държавата-покровителка до държавата, към която принадлежат военнопленниците, списъци, които съдържат всички необходими данни относно военнопленниците, чието пленничество е приключило вследствие на репатриране, освобождаване, бягство, смърт или по какъвто и да е било друг начин, и които удостоверяват кредитното салдо по сметките им. Всеки лист в тези списъци се заверява от упълномощен представител на задържащата държава.
Всяка от предходните разпоредби на този член може да бъде изменена по взаимно споразумение между всеки две участващи в конфликта страни.
Държавата, към която принадлежи военнопленникът, носи отговорност за уреждането на кредитното салдо, което задържащата държава дължи на военнопленника при приключване на пленничеството му.
Член 67
Паричните аванси, изплатени на военнопленниците съгласно член 60, се считат за изплатени от името на държавата, към която принадлежат военнопленниците. Тези аванси, както и всички плащания, осъществени от посочената държава по силата на член 63, трета алинея и на член 68, стават предмет на споразумения между заинтересованите държави след приключването на военните действия.
Член 68
Всеки иск за обезщетение, предявен от военнопленник във връзка с нараняване или увреждане, възникнали в резултат на извършваната работа, се отправя посредством държавата-покровителка към държавата, към която той принадлежи. Съгласно разпоредбите на член 54 задържащата държава при всички случаи издава на заинтересования военнопленник документ, съдържащ информация относно естеството на нараняването или увреждането, обстоятелствата, при които те са възникнали, както и подробности за медицинското или болничното лечение, на което той е подложен. Този документ се подписва от отговорен офицер на задържащата държава, а сведенията от медицински характер се удостоверяват от лекар от състава на медицинската служба.
Всеки иск за обезщетение, предявен от военнопленник във връзка с лични вещи, парични суми или ценности, които са иззети от него от задържащата държава съгласно член 18 и които не са му върнати при репатрирането му, както и всеки иск за обезщетение във връзка със загуба, която според военнопленника му е причинена по вина на задържащата държава или на неин представител, се отправя към държавата, към която принадлежи военнопленникът. Независимо от това всички такива лични вещи, от които военнопленникът би имал нужда по време на пленничеството му, се набавят за сметка на задържащата държава. Във всички случаи задържащата държава издава на военнопленника документ, подписан от отговорен офицер и съдържащ цялата налична информация за причините, поради които тези вещи, суми или ценности не са му възстановени. Дубликат от този документ се изпраща до държавата, към която принадлежи военнопленникът, посредством Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123.
Раздел V.
ВРЪЗКИ С ВЪНШНИЯ СВЯТ
Член 69
Когато под нейна власт попаднат военнопленници, задържащата държава незабавно довежда до тяхно знание, както и до знанието на държавите, към които те принадлежат, посредством държавата-покровителка мерките, предприети с оглед изпълнението на разпоредбите в този раздел. Тя също така уведомява заинтересованите страни за всяко последващо изменение на тези мерки.
Член 70
На всеки военнопленник се осигурява възможност, веднага щом бъде пленен или не по-късно от една седмица след пристигането му в лагер, дори това да е транзитен лагер, както и в случай на болест или на преместване в болница или в друг лагер, да изпрати директно на семейството си, от една страна, и до посочената в член 123 Централна агенция за военнопленниците, от друга страна, пощенска картичка, издадена по възможност съобразно приложения към тази Конвенция образец, с която да уведоми близките си за своето пленничество, адрес и здравословно състояние. Тези пощенски картички се изпращат във възможно най-кратък срок и по никакъв начин не могат да бъдат забавяни.
Член 71
На военнопленниците е разрешено да изпращат и получават писма и пощенски картички. Ако задържащата държава сметне за необходимо да ограничи броя на изпращаните от всеки военнопленник писма и картички, този брой не може да бъде по-малък от две писма и четири пощенски картички месечно, съобразени във възможно най-голяма степен с приложените към тази Конвенция образци, без да се включват предвидените в член 70 карти за залавяне в плен. Други ограничения могат да бъдат налагани само ако държавата-покровителка е убедена, че те са в интерес на самите военнопленници, вземайки под внимание затрудненията, които задържащата държава има при набирането на достатъчен брой квалифицирани преводачи, които да извършват необходимата цензура. Ако трябва да се наложат ограничения върху кореспонденцията, адресирана до военнопленниците, такова решение може да бъде взето само от държавата, към която принадлежат военнопленниците, евентуално по молба на задържащата държава. Тези писма и пощенски картички трябва да бъдат предавани на военнопленниците по най-бързия възможен начин, с който разполага задържащата държава; те не могат да бъдат забавяни или задържани поради съображения от дисциплинарен характер.
На военнопленниците, които дълго време нямат известия от близките си или не могат да получават или да изпращат известия по обикновен пощенски път, както и на онези, които се намират на голямо разстояние от домовете си, е разрешено да изпращат телеграми, таксите за които се приспадат от индивидуалните сметки на военнопленниците при задържащата държава или се заплащат с наличните им пари. Те също така се ползват от тази мярка и в спешни случаи.
По правило кореспонденцията на военнопленниците се води на родния им език. Участващите в конфликта страни могат да разрешат кореспонденцията да се води и на други езици.
Чувалите с пощата на военнопленниците трябва да са добре запечатани, да имат етикети, на които ясно да е посочено тяхното съдържание, и да са адресирани до пощенските клонове на крайното им местоназначение.
Член 72
На военнопленниците е разрешено да получават по пощата или по какъвто и да е друг начин индивидуални или колективни пратки, съдържащи по-специално хранителни продукти, дрехи, медикаменти и предмети от религиозен, образователен или развлекателен характер, предназначени за удовлетворяване на техните потребности, включително книги, религиозни принадлежности, уреди за научна работа, изпитни материали, музикални инструменти, спортна екипировка и материали, позволяващи на военнопленниците да продължат учебните си занимания или културната си дейност.
Тези пратки по никакъв начин не освобождават задържащата държава от задълженията й, поети по силата на тази Конвенция.
Единствените допустими ограничения върху такива пратки са онези, които са предложени от държавата-покровителка в интерес на самите военнопленници или от Международния комитет на Червения кръст или всяка друга организация, оказваща помощ на военнопленниците, само по отношение на собствените им пратки и поради изключителното натоварване на транспорта или комуникациите.
Ако това е необходимо, условията за изпращането на индивидуални и колективни пратки са предмет на специални споразумения между заинтересованите държави, които в никакъв случай не могат да забавят получаването от военнопленниците на пратки с помощи. Пратките, съдържащи хранителни продукти или дрехи, не следва да съдържат книги. По правило медикаментите се изпращат в колективни пратки.
Член 73
Ако не съществуват специални споразумения между заинтересованите държави относно условията за приемане и разпределяне на пратките с колективни помощи, се прилагат правилата и разпоредбите относно колективните пратки, приложени към тази Конвенция.
Споменатите по-горе специални споразумения в никакъв случай не ограничават правото на доверените лица на военнопленниците да влязат във владение на пратките с колективни помощи, предназначени за военнопленниците, да ги разпределят и да се разпореждат с тях в интерес на военнопленниците.
Тези споразумения също така не могат да ограничават правото, което имат представителите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на всяка друга организация, оказваща помощ на военнопленниците и носеща отговорност за доставянето на колективните пратки, да контролират тяхното разпределяне между получателите им.
Член 74
Всички пратки с помощи, предназначени за военнопленници, се освобождават от вносни, митнически и други такси.
Кореспонденцията, пратките с помощи и разрешените парични преводи, предназначени за военнопленници или изпращани от тях по пощата директно или посредством информационните бюра, предвидени в член 122, и посредством Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123, се освобождават от всякакви пощенски такси както в страните, от които са изпратени и до които са адресирани, така и в страните, през които преминават.
Разходите по превоза на предназначените за военнопленници пратки с помощи, които поради теглото си или по каквато и да е друга причина не могат да бъдат изпратени по пощата, са за сметка на задържащата държава в пределите на всички територии под неин контрол. Другите държави - страни по тази Конвенция, поемат разходите по превоза през принадлежащите им територии. Ако за тази цел не съществуват специални споразумения между заинтересованите страни, свързаните с транспортирането на въпросните пратки разходи, които не са предвидени в разпоредбите по-горе, са за сметка на изпращачите.
Високодоговарящите страни полагат усилия да намалят, доколкото е възможно, таксите за телеграмите, изпращани от военнопленниците или адресирани до тях.
Член 75
В случай че военните операции попречат на заинтересованите държави да изпълняват задължението си за обезпечаване транспортирането на пратките, предвидени в членове 70, 71, 72 и 77, заинтересованите държави-покровителки, Международният комитет на Червения кръст или всяка друга организация, надлежно одобрена от участващите в конфликта страни, могат да се заемат с осигуряването на превоза на тези пратки с подходящи транспортни средства (железопътни вагони, моторни превозни средства, плавателни съдове, летателни апарати и др.). За тази цел Високодоговарящите страни полагат усилия да им набавят въпросните транспортни средства и да разрешат придвижването им, особено като издават необходимите пропуски.
Тези транспортни средства могат също така да бъдат използвани за пренасянето на:
а) кореспонденция, списъци и доклади, разменяни между Централната информационна агенция, посочена в член 123, и националните бюра, посочени в член 122;
b) кореспонденцията и докладите относно военнопленниците, които държавите-покровителки, Международният комитет на Червения кръст или всяка друга организация, оказваща помощ на военнопленниците, разменят както със собствените си делегати, така и с участващите в конфликта страни.
Тези разпоредби по никакъв начин не ограничават правото на която и да е участваща в конфликта страна да осигурява, ако тя предпочита, други транспортни средства, както и да издава пропуски на въпросните транспортни средства при взаимно договорени условия.
Ако не съществуват специални споразумения за тази цел, свързаните с използването на въпросните транспортни средства разходи се поемат пропорционално от участващите в конфликта страни, чиито граждани се ползват от съответните услуги.
Член 76
Цензурирането на кореспонденцията, адресирана до военнопленниците или изпращана от тях, се извършва възможно най-бързо. Пощата се цензурира единствено от държавата-изпращач и от държавата-получател, но само еднократно от всяка от тях.
Проверката на пратките, предназначени за военнопленниците, не може да бъде проведена при условия, които биха изложили на опасност от увреждане тяхното съдържание; освен в случаите, отнасящи се до писмени или печатни материали, когато проверката се извършва в присъствието на получателя или на някой друг военнопленник, надлежно упълномощен от него. Доставянето на индивидуалните или колективните пратки за военнопленниците не трябва да бъде забавяно под претекст на затруднения във връзка с цензурата.
Всяка забрана за кореспонденция, наложена по военни или политически причини от участващите в конфликта страни, е само временна и колкото е възможно по-краткотрайна.
Член 77
Задържащите държави са задължени да осигуряват всички необходими улеснения за предоставянето посредством държавата-покровителка или Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123, на различни видове актове и други юридически документи, предназначени за военнопленниците или изпращани от тях, особено пълномощни и завещания.
Във всички случаи задържащите държави оказват съдействие на военнопленниците при изготвянето и издаването на такива документи; по-специално да им разрешават да се консултират с адвокат и да предприемат необходимите мерки за заверка на подписите им.
Раздел VI.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ И ВЛАСТИТЕ
Глава първа.
ЖАЛБИ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ ОТНОСНО РЕЖИМА НА ПЛЕННИЧЕСТВО
Член 78
Военнопленниците имат право да подават пред военните власти, под чийто контрол се намират, молби относно режима на пленничество, на който са подложени.
Те имат също така неограничено право да се обръщат чрез доверено лице или пряко, ако преценят това за необходимо, към представителите на държавите-покровителки, за да привлекат тяхното внимание към въпроси, свързани с режима на пленничество, по които имат оплаквания.
Тези молби и оплаквания не могат да бъдат ограничавани или считани за част от квотата за кореспонденция, посочена в член 71. Те трябва да бъдат предавани незабавно. Дори ако бъдат признати за неоснователни, те не могат да дават повод за никакво наказание.
Доверените лица на военнопленниците могат да изпращат до представителите на държавите-покровителки периодични доклади за обстановката в лагерите и за нуждите на военнопленниците.
Глава втора.
ДОВЕРЕНИ ЛИЦА НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
Член 79
На всички места, където се намират военнопленници, с изключение на онези, където има офицери, военнопленниците могат свободно и с тайно гласуване да избират на всеки шест месеца и при откриване на вакантно място свои доверени лица, натоварени със задачата да ги представляват пред военните власти, държавите-покровителки и Международния комитет на Червения кръст, както и пред всяка друга организация, която оказва помощ на военнопленниците. Тези доверени лица могат да бъдат преизбирани.
В лагерите за офицери и за лица с равностоен статут или в смесените лагери за доверено лице на военнопленниците се приема най-старшият офицер измежду военнопленниците. В лагерите за офицери той се подпомага от един или повече съветници, избрани от офицерите; в смесените лагери неговите помощници се посочват измежду военнопленниците, които не са офицери, и се избират от тях.
В трудовите военнопленнически лагери се изпращат офицери военнопленници от същата националност, за да изпълняват в съответния лагер административните функции, възлагани на военнопленници. Тези офицери се избират за доверени лица на военнопленниците съобразно разпоредбите на първа алинея от настоящия член. В такъв случай помощниците на доверените лица се избират измежду военнопленниците, които не са офицери.
Преди да встъпи в длъжност, всяко избрано доверено лице се одобрява от задържащата държава. Ако задържащата държава откаже да одобри някой военнопленник, избран от другите военнопленници, тя трябва да уведоми държавата-покровителка относно причините за този отказ.
Във всички случаи довереното лице на военнопленниците трябва да има същата националност, език и обичаи, както военнопленниците, които то представлява. Така военнопленниците, разпределени в различни поделения на даден лагер според тяхната националност, език или обичаи, имат във всяко от тези поделения свое доверено лице съгласно разпоредбите на предходните алинеи.
Член 80
Доверените лица съдействат за физическото, духовното и интелектуалното благосъстояние на военнопленниците.
По-специално, ако военнопленниците решат да си създадат структура за оказване на взаимна помощ, тази структура би била от компетенциите на доверените лица независимо от специалните задължения, които им се възлагат по силата на други разпоредби от тази Конвенция.
Доверените лица на военнопленниците не носят отговорност само по силата на възложените им задължения за каквито и да било правонарушения, извършени от военнопленниците.
Член 81
От доверените лица на военнопленниците не може да се изисква да извършват каквато и да е друга работа, която би затруднила изпълнението на техните функции.
Доверените лица могат да определят измежду военнопленниците помощниците, които са им необходими. На доверените лица се предоставят всички материални улеснения и по-специално известна свобода на придвижване, необходима за изпълнението на техните задължения (проверка на трудови отряди, приемане на пратки с помощи и др.).
На доверените лица на военнопленниците е разрешено да посещават помещенията, където са задържани военнопленниците, а последните имат право свободно да се консултират с довереното си лице.
На доверените лица също така се предоставят всички необходими улеснения за поддържането на пощенска и телеграфна комуникация със задържащите органи, държавите-покровителки, Международния комитет на Червения кръст и неговите делегати, Смесените медицински комисии и органите, които оказват помощ на военнопленниците. Доверените лица на военнопленниците от трудовите отряди се ползват от същите улеснения по отношение на комуникацията си с доверено лице от главния лагер. Тази комуникация не може да бъде ограничавана или считана за част от квотата за кореспонденция, предвидена в член 71.
На подлежащите на преместване доверени лица се предоставя достатъчно време, за да могат да запознаят своите приемници с текущите дела.
В случай на освобождаване от длъжност причините за това решение се съобщават на държавата-покровителка.
Глава трета.
НАКАЗАТЕЛНИ И ДИСЦИПЛИНАРНИ САНКЦИИ
I. Общи разпоредби
Член 82
Военнопленниците се подчиняват на законите, правилниците и наредбите, които са в сила за въоръжените сили на задържащата държава. Задържащата държава има право да предприема съдебни или дисциплинарни мерки спрямо всеки военнопленник, който е извършил нарушение на тези закони, правилници или наредби. Недопустими са обаче каквито и да било съдебни процедури или наказания, които са в разрез с разпоредбите на тази глава.
Ако в законите, правилниците или наредбите на задържащата държава бъдат обявявани за наказуеми деяния, извършени от военнопленник, докато същите деяния са ненаказуеми, ако са извършени от лице от състава на въоръжените сили на задържащата държава, наказанията, които могат да бъдат налагани на военнопленника, са само от дисциплинарен характер.
Член 83
Когато се взема решение дали дадено престъпление, за чието извършване е обвинен военнопленник, да бъде наказано по съдебен или дисциплинарен ред, задържащата държава се старае компетентните органи да проявяват максимална снизходителност и винаги, когато това е възможно, да прилагат дисциплинарни, а не съдебни мерки.
Член 84
Само военен съд може да съди военнопленник, освен когато действащото законодателство на задържащата държава изрично позволява на гражданските съдилища да съдят лица от състава на въоръжените сили на посочената държава за същото престъпление, в чието извършване е обвинен военнопленникът.
При никакви обстоятелства военнопленник не може да бъде изправян пред какъвто и да е съд, който не предоставя основните гаранции за независимост и безпристрастност и по-специално чиято процедура не осигурява на обвиняемия правата и средствата за защита, предвидени в член 105.
Член 85
Военнопленниците, преследвани по съдебен ред съгласно законите на задържащата държава за деяния, извършени от тях преди тяхното пленяване, се ползват от привилегиите по тази Конвенция, дори ако бъдат осъдени.
Член 86
Никой военнопленник не може да бъде наказан повече от един път за едно и също деяние или по едно и също обвинение.
Член 87
Военнопленниците не могат да бъдат осъдени от военните власти или от съдилищата на задържащата държава на други наказания освен онези, които се предвиждат за същите деяния по отношение на лицата от състава на въоръжените сили на посочената държава.
При определяне на наказанието съдилищата или властите на задържащата държава във възможно най-голяма степен вземат предвид факта, че обвиняемият, тъй като не е гражданин на задържащата държава, не е обвързан спрямо нея с дълг за вярност, а се намира в нейна власт в резултат на обстоятелства, независещи от неговата собствена воля. Посочените съдилища или власти имат право да смекчат наказанието, предвидено за правонарушението, в което е обвинен военнопленникът, като при това не са задължени да приложат предвиденото минимално наказание.
Забранени са колективните наказания за индивидуални деяния, телесните наказания, затварянето в помещения без дневна светлина и изобщо каквито и да било форми на изтезания или жестокости.
Задържащата държава не може да лиши никой военнопленник от званието му или от възможността да носи отличителните знаци на своя ранг.
Член 88
Третирането на военнопленниците офицери, подофицери или редници, изтърпяващи дисциплинарно или съдебно наказание, не може да бъде по-сурово от отношението, прилагано във връзка със същото наказание спрямо лицата с равностойни звания в състава на въоръжените сили на задържащата държава.
Жените военнопленници не могат да получават по-строги наказания или при изтърпяване на наказанието си да бъдат третирани по-сурово, отколкото наказаните за подобно престъпление жени в състава на въоръжените сили на задържащата държава.
В никакъв случай жена военнопленник не може да получи по-строго наказание или при изтърпяване на наказанието си да бъде третирана по-сурово, отколкото наказан за подобно престъпление мъж в състава на въоръжените сили на задържащата държава.
Военнопленниците, които са изтърпели дисциплинарно или съдебно наказание, не могат да бъдат третирани по начин, различен от отношението към другите военнопленници.
II. Дисциплинарни санкции
Член 89
Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат налагани на военнопленниците, са следните:
1. Глоба, чийто размер не надвишава 50 % от паричния аванс и от трудовото възнаграждение, които военнопленникът би получил съгласно разпоредбите на членове 60 и 62 за период не по-дълъг от тридесет дни.
2. Отнемане на привилегии, предоставени извън третирането, предвидено в тази Конвенция.
3. Наряди, които не превишават два часа дневно.
4. Арест.
Наказанието, предвидено в точка 3, не може да бъде налагано на офицери.
Дисциплинарните наказания в никакъв случай не бива да бъдат нехуманни, жестоки или опасни за здравето на военнопленниците.
Член 90
Времетраенето на всяко отделно наказание в никакъв случай не превишава тридесет дни. В случай на дисциплинарно нарушение срокът на предварителния арест преди разглеждането на делото или преди определянето на наказанието се приспада от наложеното наказание.
Предвиденият по-горе максимален срок от тридесет дни не може да бъде превишаван, дори ако съответният военнопленник е отговорен за няколко деяния по времето на произнасяне на решението за наказание, независимо дали въпросните деяния са свързани помежду си.
Периодът между произнасянето на решение за дисциплинарно наказание и неговото изпълнение не може да надхвърля един месец.
В случай че на военнопленника е наложено ново дисциплинарно наказание, между привеждането в изпълнение на всяко от наказанията следва да има най-малко тридневен промеждутък, ако някое от тях е с продължителност десет или повече дни.
Член 91
Бягството на военнопленник се счита за успешно, когато:
1. Той се е присъединил към въоръжените сили на държавата, към която принадлежи, или към въоръжените сили на съюзническа държава.
2. Той е напуснал територията, намираща се под контрола на задържащата държава или на държава, която е неин съюзник.
3. Той се е качил на кораб, плаващ под флага на държавата, към която военнопленникът принадлежи, или под флага на съюзническа държава и се намира в териториалните води на задържащата държава, без да е поставен под неин контрол.
Военнопленниците, които са извършили успешно бягство по смисъла на този член и след това отново са пленени, не подлежат на наказание за тяхното предходно бягство.
Член 92
Военнопленник, който прави опит да избяга и отново е пленен, преди да е успял в опита си за бягство по смисъла на член 91, подлежи само на дисциплинарно наказание за това свое деяние, дори и в случай на рецидив.
Заловеният повторно военнопленник следва да бъде предаден незабавно на компетентните военни власти.
Независимо от разпоредбата на член 88, четвърта алинея, военнопленниците, наказани вследствие на неуспешен опит за бягство, могат да бъдат подложени на специален режим на надзор. Този надзор не трябва да засяга здравословното им състояние, трябва да бъде прилаган във военнопленнически лагер и да не води до нарушаване на която и да е от гаранциите, предоставени им от тази Конвенция.
Член 93
Бягството или опитът за бягство, дори ако представлява рецидив, не се счита за утежняващо вината обстоятелство, в случай че военнопленникът бъде подведен под съдебна отговорност за престъпление, извършено по време на бягството или на опита за бягство.
В съответствие с посочения в член 83 принцип престъпленията, извършени от военнопленниците само с цел да се улесни бягството им и които не включват каквото и да е насилие срещу живота и неприкосновеността на личността, като например посегателство върху обществено имущество, кражба без намерение за лично обогатяване, изготвяне или употреба на фалшиви документи и носене на цивилно облекло, водят само до дисциплинарно наказание.
Военнопленниците, които помагат при бягство или опит за бягство или подстрекават към такова, подлежат само на дисциплинарно наказание.
Член 94
Ако избягалият военнопленник бъде пленен отново, държавата, към която той принадлежи, се нотифицира по реда, предвиден в член 122, при условие че тя вече е уведомена за неговото бягство.
Член 95
Обвиненият в дисциплинарно нарушение военнопленник не може да бъде задържан в предварителен арест в очакване на решение по случая, освен ако същата мярка се прилага и спрямо лицата от състава на въоръжените сили на задържащата държава, които са обвинени в подобно нарушение, или когато тази мярка се налага в интерес на лагерния ред и дисциплина.
За всички военнопленници срокът на предварителния арест в случай на дисциплинарно нарушение се свежда до възможния минимум, като не превишава четиринадесет дни.
Разпоредбите на членове 97 и 98 от тази глава се прилагат по отношение на военнопленниците, задържани в предварителен арест за дисциплинарни нарушения.
Член 96
Деянията, които съставляват нарушения на установения дисциплинарен ред, се разследват незабавно.
Без да се засягат компетенциите на съдилищата и на висшите военни власти, дисциплинарни наказания могат да бъдат налагани само от офицер, разполагащ със съответни пълномощия по отношение на установения дисциплинарен ред в качеството му на началник на военнопленническия лагер, или от отговорен офицер, който го замества или на когото той е делегирал правомощията си по отношение на дисциплината.
В никакъв случай тези правомощия не могат да бъдат делегирани на военнопленник или упражнявани от военнопленник.
Преди определянето на каквото и да е дисциплинарно наказание на военнопленника се дава точна информация относно престъпленията, в които е обвинен, както и възможност да обясни своето поведение и да се защити. Той има възможност по-специално да призове свидетели и да ползва, ако е необходимо, услугите на квалифициран преводач. Решението се съобщава на обвинения военнопленник и на съответното доверено лице.
Началникът на военнопленническия лагер води регистър на наложените дисциплинарни наказания, който е достъпен за проверка от представители на държавата-покровителка.
Член 97
Военнопленниците не могат в никакъв случай да бъдат премествани в наказателни заведения (затвори, изправителни домове, каторги и др.), за да изтърпяват там дисциплинарни наказания.
Всички помещения, в които ще бъдат изтърпявани дисциплинарни наказания, са съобразени с хигиенните норми, предвидени в член 25. Наказаните военнопленници имат възможност в съответствие с член 29 да поддържат личната си хигиена.
Офицерите и приравнените по чин лица не могат да изтърпяват наказания в едни и същи помещения с подофицери или редници.
Жените военнопленници, изтърпяващи дисциплинарно наказание, се въдворяват в помещения, отделени от помещенията за мъже, и се поставят под прекия надзор на жени.
Член 98
Военнопленник, задържан за изтърпяване на дисциплинарно наказание, продължава да се ползва от разпоредбите на тази Конвенция с изключение на онези от тях, които са неприложими поради самия факт, че той е задържан. Военнопленникът в никакъв случай не може да бъде лишен от правата, предоставени му съгласно разпоредбите на членове 78 и 126.
Военнопленник, на когото е наложено дисциплинарно наказание, не може да бъде лишен от прерогативите, произтичащи от неговото звание.
Военнопленниците, на които е наложено дисциплинарно наказание, имат правото да се занимават с физически упражнения и да пребивават на открито поне два часа дневно.
Те имат правото на всекидневен медицински преглед, ако пожелаят това. Те получават необходимите грижи, които изисква здравословното им състояние, а ако е необходимо, се настаняват в лагерния лазарет или в болница.
Разрешава им се да четат и да пишат, както и да изпращат и да получават писма. Изпратените до тях колети и парични преводи могат обаче да бъдат задържани до изтичане срока на наказанието; междувременно тези пратки се поверяват на довереното лице, което следва да предаде на лазарета намиращите се в тях бързо развалящи се стоки.
III. Съдебно преследване
Член 99
Никой военнопленник не може да бъде подведен под съдебна отговорност или осъден за деяние, което не е наказуемо съгласно действащите към момента на извършването му закони на задържащата държава или разпоредби на международното право.
Никаква морална или физическа принуда не може да бъде упражнявана върху военнопленник, за да бъде заставен той да се признае за виновен за деянието, в което е обвинен.
Никой военнопленник не може да бъде осъден, без да му е била предоставена възможност да се защити и да получи правна помощ от квалифициран защитник или адвокат.
Член 100
Военнопленниците и държавите-покровителки се уведомяват колкото е възможно по-скоро за престъпленията, подлежащи на смъртно наказание съгласно законите на задържащата държава.
След това за никое друго престъпление не може да бъде въведено смъртно наказание без съгласието на държавата, към която принадлежат военнопленниците.
Срещу военнопленник може да бъде произнесена смъртна присъда само ако в съответствие с член 87, втора алинея съдът е взел във възможно най-голяма степен под внимание факта, че тъй като не е гражданин на задържащата държава, обвиняемият не е обвързан с дълг за вярност спрямо нея, а се намира под нейна власт в резултат на обстоятелства, независещи от неговата собствена воля.
Член 101
Ако срещу някой военнопленник бъде произнесена смъртна присъда, тя не може да бъде приведена в изпълнение преди изтичането на срок от поне шест месеца след деня, в който държавата-покровителка получи на посочения от нея адрес съответното подробно съобщение, предвидено в член 107.
Член 102
Присъда срещу военнопленник може да бъде считана за законосъобразна само ако е била произнесена от същите съдилища и съгласно същата процедура като тази спрямо лицата от състава на въоръжените сили на задържащата държава, както и ако са били съблюдавани разпоредбите на тази глава.
Член 103
Всяко съдебно следствие срещу военнопленник се води толкова бързо, колкото позволяват обстоятелствата, и по начин, който да осигурява започването на процеса във възможно най-кратък срок. Военнопленникът не може да бъде задържан в предварителен арест в очакване на съдебния процес, освен когато прилагането на такава мярка е обичайно и спрямо лице от състава на въоръжените сили на задържащата държава, обвинено в подобно престъпление, или когато тази мярка се налага в интерес на националната сигурност. Срокът на предварителния арест в никакъв случай не превишава три месеца.
При всички случаи времето, прекарано от военнопленник в предварителния арест в очакване на съдебен процес, се приспада от срока на наказанието лишаване от свобода и се взема предвид при определяне на наказанието.
Разпоредбите на членове 97 и 98 от тази глава се прилагат и по отношение на военнопленниците, задържани в предварителния арест в очакване на съдебния процес.
Член 104
При всички случаи, когато задържащата държава реши да предприеме съдебно преследване срещу някой военнопленник, тя е задължена да нотифицира за това държавата-покровителка във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три седмици преди началото на процеса. Този триседмичен срок започва да тече едва от датата на получаването на въпросната нотификация от държавата-покровителка на адреса, който тя предварително е посочила на задържащата държава.
Нотификацията включва следната информация:
1. Фамилното и собствените имена на военнопленника; неговото звание и войскови, полкови, личен или сериен номер, датата на раждане и професия или занаят, ако упражнява такива.
2. Мястото на интернирането или на задържането в предварителен арест.
3. Подробности относно обвинението или обвиненията, повдигнати срещу военнопленника, с посочване на приложимите в случая наказателни разпоредби.
4. Посочване на съда, който ще разглежда делото, както и датата и мястото, определени за започването на съдебния процес.
Задържащата държава е задължена да предостави същото съобщение и на довереното лице на военнопленника.
Ако при започването на съдебния процес не бъдат представени доказателства, че държавата-покровителка, военнопленникът и съответното доверено лице са получили нотификацията, посочена по-горе, най-малко три седмици преди началото на процеса, последният не може да се състои и трябва да бъде отложен.
Член 105
Всеки военнопленник ще има правото да бъде подпомогнат от свой другар военнопленник, да бъде защитаван от квалифициран адвокат или защитник по свой избор, да призове свидетели и да прибегне, ако прецени това за необходимо, към услугите на компетентен преводач. Задържащата държава информира своевременно военнопленника за тези негови права преди започването на съдебния процес.
Ако военнопленникът не си е избрал адвокат или защитник, държавата-покровителка му осигурява такъв, като за тази цел разполага поне с едноседмичен срок. При поискване задържащата държава предоставя на държавата-покровителка списък на лица, квалифицирани да осигурят защитата на военнопленника. В случай че нито военнопленникът, нито държавата-покровителка не са избрали адвокат или защитник, задържащата държава назначава служебен адвокат или защитник.
За да подготви правната защита на обвиняемия военнопленник, защитникът или адвокатът разполага поне с двуседмичен срок до започването на съдебния процес, като му се обезпечават необходимите улеснения. По-специално той може свободно да посещава обвиняемия и да разговаря с него без присъствието на свидетели. Той може също така да разговаря с всички свидетели на подсъдимия, включително и с военнопленници. Той се ползва от тези улеснения до изтичането на сроковете за обжалване.
Военнопленникът получава в достатъчен период от време преди започването на съдебния процес информация на разбираем за него език относно подробностите на обвинението или обвиненията, повдигнати срещу него, както и документите, предоставяни обикновено на обвиняемия съгласно законите, които са в сила за въоръжените сили на задържащата държава. Тази информация и съответните документи се предоставят при същите условия и на неговия адвокат или защитник.
Представителите на държавата-покровителка имат право да присъстват на съдебните заседания, освен когато те по изключение се провеждат при закрити врата в интерес на сигурността на държавата. В такива случаи задържащата държава е задължена да предупреди за това държавата-покровителка.
Член 106
Всеки военнопленник има право при условията, приложими спрямо лицата от състава на въоръжените сили на задържащата държава, да подава жалби или молби във връзка с всяка присъда, произнесена срещу него, с цел отмяна или преразглеждане на присъдата, или подновяване на съдебното дирене. Той получава пълна информация за това свое право и за сроковете, в които би могъл да го упражни.
Член 107
Всяко съдебно решение и всяка присъда, произнесени срещу военнопленник, незабавно се докладват на държавата-покровителка под формата на кратко съобщение, което посочва също така дали военнопленникът има право на обжалване с цел отмяна на присъдата или преразглеждане на делото. Това съобщение се изпраща и на съответното доверено лице. То се предава и на военнопленника на разбираем за него език, ако присъдата не е била произнесена в негово присъствие. Задържащата държава е задължена също така незабавно да съобщи на държавата-покровителка решението на военнопленника да се възползва или да се откаже от правото си на обжалване.
Освен това, в случай че присъдата е потвърдена окончателно или ако на първа инстанция срещу военнопленника е произнесена смъртна присъда, задържащата държава изпраща на държавата-покровителка във възможно най-кратък срок подробно съобщение, съдържащо:
1. Точния текст на съдебното решение и на присъдата.
2. Обобщен доклад за досъдебното производство и за съдебния процес, подчертаващ по-специално основните моменти от обвинението и защитата.
3. Посочване, когато това е необходимо, на мястото, където наказанието ще бъде приведено в изпълнение.
Предвидените в предходните алинеи съобщения се изпращат на държавата-покровителка на адрес, който тя предварително е посочила на задържащата държава.
Член 108
Наказанията, наложени на военнопленниците въз основа на надлежно влезли в сила присъди, се изтърпяват в същите заведения и при същите условия, предвидени за съответните лица от състава на въоръжените сили на задържащата държава. Тези условия във всички случаи трябва да са съобразени с хигиенните и хуманните изисквания.
Жена военнопленник, срещу която е произнесена такава присъда, се въдворява в помещения, отделени от помещенията за мъже, и се поставя под надзора на жени.
Във всички случаи военнопленниците, срещу които е издадена присъда, предвиждаща лишаване от свобода, продължават да се ползват от разпоредбите на член 78 и член 126 от тази Конвенция. Освен това те имат право да получават и изпращат кореспонденция, да получават ежемесечно поне по един колет с помощи и редовно да правят физически упражнения на открито, да им бъдат оказвани медицинските грижи, налагащи се от здравословното им състояние, както и духовната подкрепа, която биха пожелали. Наказанията, които могат да им бъдат наложени, са в съответствие с разпоредбите на член 87, трета алинея.
Част четвърта.
КРАЙ НА ПЛЕННИЧЕСТВОТО
Раздел I.
ДИРЕКТНО РЕПАТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНА ДЪРЖАВА
Член 109
При условията на разпоредбите на трета алинея от този член участващите в конфликта страни са задължени да връщат в собствената им страна тежко ранените и тежко болните военнопленници, независимо от броя и званията им, след като са положили грижи за подобряване на състоянието им, за да могат да пътуват, в съответствие с първа алинея от следващия член.
Докато продължават военните действия, участващите в конфликта страни правят всичко възможно със съдействието на заинтересованите неутрални държави да подготвят настаняването в неутрални страни на ранените и болните военнопленници, предвидени във втора алинея от следващия член. Те могат също така да сключват споразумения за директното репатриране или за интернирането в неутрална страна на намиращите се в добро здравословно състояние военнопленници, които са прекарали дълго време в пленничество.
Никой ранен или болен военнопленник, който подлежи на репатриране съгласно разпоредбите на първа алинея от този член, не може да бъде репатриран против волята му по време на военни действия.
Член 110
На директно репатриране подлежат:
1. Неизлечимо ранените и болните, чието физическо или психическо състояние е тежко увредено.
2. Ранените и болните, които по мнението на лекарите не биха могли да се възстановят в рамките на една година, чието състояние изисква лечение и чиито физически или умствени способности изглеждат значително увредени.
3. Ранените и болните, които са се възстановили, но тяхното физическо или психическо състояние изглежда значително и трайно увредено.
В неутрална страна могат да бъдат настанени:
1. Ранените и болните, чието възстановяване може да се очаква до една година от датата на раняването или на появата на заболяването, ако лечението им в неутрална страна увеличава изгледите за по-сигурно и по-бързо възстановяване.
2. Военнопленниците, чието физическо или психическо здраве по мнението на лекарите е сериозно застрашено от задържането им в пленничество, а тяхното настаняване в неутрална страна би могло да премахне тази заплаха.
Условията, на които трябва да отговарят настанените в неутрална страна военнопленници, за да могат да бъдат репатрирани, както и техният статут се определят чрез споразумение между съответните държави. По правило на репатриране подлежат настанените в неутрална страна военнопленници, които принадлежат към следните категории:
1. Военнопленници, чието здравословно състояние се е влошило толкова, че те отговарят на условията за директно репатриране.
2. Военнопленници, чиито физически или умствени способности продължават да са значително понижени, дори и след лечение.
Ако между заинтересованите страни в конфликта не са сключени специални споразумения
за определяне случаите на инвалидност или на заболяване, които налагат директно репатриране или настаняване в неутрална страна, тези случаи се установяват съобразно принципите, изложени в модела на Споразумение относно директното репатриране и настаняването в неутрална страна на ранени и болни военнопленници, както и в правилника за Смесените медицински комисии, приложени към тази Конвенция.
Член 111
Задържащата държава, държавата, към която принадлежат военнопленниците, и неутралната държава, одобрена от първите две държави, полагат всички усилия да сключат споразумения, които да позволят военнопленниците да бъдат интернирани на територията на тази неутрална държава до приключването на военните действия.
Член 112
Още при започването на военните действия се назначават Смесени медицински комисии, за да преглеждат ранените и болните военнопленници и за да вземат по отношение на тях съответни решения. Назначаването, задълженията и функционирането на тези комисии се съобразяват с разпоредбите на правилника, приложен към тази Конвенция.
Обаче военнопленниците, които по мнението на медицинските власти на задържащата държава са очевидно тежко ранени или тежко болни, могат да бъдат репатрирани, без да е необходимо да бъдат преглеждани от Смесена медицинска комисия.
Член 113
Освен посочените от медицинските власти на задържащата държава право на преглед от предвидените в предходния член Смесени медицински комисии имат ранените или болните военнопленници, принадлежащи към следните категории:
1. Ранените и болните, предложени от упражняващ функциите си във военнопленническия лагер лекар, който има същата националност или е гражданин на участваща в конфликта страна, която е съюзник на държавата, към която те принадлежат.
2. Ранените и болните, предложени от тяхното доверено лице.
3. Ранените и болните, предложени от държавата, към която те принадлежат, или от някоя организация, надлежно призната от тази държава и оказваща помощ на военнопленниците.
Военнопленниците, които не принадлежат към някоя от тези три категории, могат въпреки това да се явяват на преглед пред Смесените медицински комисии, но се преглеждат след военнопленниците, които спадат към посочените категории.
Лекарят, който е от същата националност като тази на военнопленниците, явяващи се на преглед пред Смесената медицинска комисия, както и тяхното доверено лице са упълномощени да присъстват на този преглед.
Член 114
Пострадалите при злополука военнопленници, с изключение на самонаранилите се, се ползват от разпоредбите на тази Конвенция по отношение на репатрирането или настаняването в неутрална държава.
Член 115
Никой военнопленник, на когото е било наложено дисциплинарно наказание и който подлежи на репатриране или на настаняване в неутрална държава, не може да бъде задържан поради това, че все още не е изтърпял наказанието си.
Задържаните във връзка със съдопроизводство или за изтърпяване на присъда военнопленници, определени за репатриране или за настаняване в неутрална страна, могат да се ползват от тези мерки преди приключването на съдопроизводството или преди изтичане срока на наказанието, ако задържащата държава даде съгласието си за това.
Участващите в конфликта страни съобщават една на друга имената на военнопленниците, които са задържани до приключването на съдебната процедура или до изтичане срока на наказанието.
Член 116
Отвъд границите на задържащата държава разходите по репатрирането на военнопленниците или по транспортирането им до неутрална страна се поемат от държавата, към която те принадлежат.
Член 117
Никое репатрирано лице не може да бъде призовано на действителна военна служба.
Раздел II.
ОСВОБОЖДАВАНЕ И РЕПАТРИРАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Член 118
Военнопленниците се освобождават и репатрират незабавно след приключването на активните военни действия.
При липса на разпоредби в този смисъл в споразумение, сключено между участващите в конфликта страни с цел прекратяване на военните действия, или ако не съществува подобно споразумение, всяка от задържащите държави сама изготвя и изпълнява незабавно план за репатриране, съобразен с принципа, изложен в предходната алинея.
И в единия, и в другия случай приетите мерки се съобщават на военнопленниците.
Разходите по репатрирането на военнопленниците във всички случаи се разпределят справедливо между задържащата държава и държавата, към която принадлежат военнопленниците. При това разпределяне се съблюдават следните принципи:
а) ако тези две държави имат обща граница, държавата, към която принадлежат военнопленниците, поема разходите по репатрирането им, след като те преминат границата на задържащата държава;
b) ако тези две държави нямат обща граница, задържащата държава поема разходите за транспортирането на военнопленниците на своя територия до границата или до онова нейно пристанище, което се намира най-близо до държавата, към която те принадлежат; заинтересованите държави се споразумяват за справедливо разпределение на останалите разходи по репатрирането; сключването на такова споразумение не може при никакви обстоятелства да оправдае каквото и да е забавяне на репатрирането на военнопленниците.
Член 119
Репатрирането се осъществява при условия, подобни на условията, предвидени в членове 46 - 48 от тази Конвенция, относно преместването на военнопленници, като се вземат предвид разпоредбите на член 118 и тези на следващите алинеи.
При репатрирането на военнопленниците се връщат ценните вещи, иззети от тях съобразно разпоредбите на член 18, както и конфискуваната чуждестранна валута, която не е била обменена във валутата на задържащата държава. Ценните вещи и чуждестранната валута, които по някаква причина не са върнати на военнопленниците при репатрирането им, се предават на информационното бюро, създадено в съответствие с член 122.
Военнопленниците имат право да вземат със себе си личните си вещи, кореспонденцията и пристигналите за тях пратки. Теглото на този багаж може да бъде ограничено, ако това се налага поради условията на репатрирането, до рамките на онова, което военнопленникът е в състояние да носи. При всички случаи всеки военнопленник има право да носи поне 25 килограма.
Другите лични вещи на репатрирания военнопленник се запазват от задържащата държава, която е задължена да му ги изпрати веднага щом сключи с държавата, към която принадлежи военнопленникът, споразумение, регулиращо условията на техния превоз и заплащането на свързаните с този превоз разходи.
Военнопленниците, които са подведени под наказателна отговорност за криминални престъпления, могат да бъдат задържани до приключване на съдебното производство и ако се налага, до изтичане на присъдата. Същото се прилага и спрямо военнопленниците, които вече са осъдени за криминални престъпления.
Участващите в конфликта страни си съобщават имената на военнопленниците, които са задържани до приключването на съдебното производство или до изтичане на присъдата.
Участващите в конфликта страни се споразумяват относно създаването на комисии за издирване на разпръснатите военнопленници и за осигуряване на тяхното репатриране във възможно най-кратък срок.
Раздел III.
СМЪРТ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ
Член 120
Завещанията на военнопленниците се изготвят така, че да отговарят на условията за валидност, изисквани от законите на тяхната страна по произход, която предприема необходимите мерки, за да информира задържащата държава относно тези условия. По искане на военнопленника и във всички случаи след смъртта му завещанието се предоставя незабавно на държавата-покровителка, а заверен препис от него се изпраща до Централната агенция.
На информационното бюро за военнопленниците, създадено съгласно член 122, във възможно най-кратък срок се изпращат смъртните актове, издадени съобразно приложения към тази Конвенция образец, или заверените от отговорен офицер списъци на всички военнопленници, починали в плен. Смъртните актове или заверените списъци включват предвидените в член 17, трета алинея, сведения за самоличността на съответните военнопленници, както и датата и мястото на смъртта, причината за смъртта, датата и мястото на погребението и всички данни, необходими за идентифицирането на гробовете.
Погребението или кремацията на военнопленник се предшестват от медицински преглед на трупа, за да се констатира смъртта и за да бъде съставен протокол, а ако е необходимо - и за да се установи самоличността на починалия.
Властите на задържащата държава предприемат необходимите мерки, за да може военнопленниците, които са починали в плен, да бъдат погребани със съответната почит и ако е възможно, съобразно обредите на религията, която са изповядвали, а гробовете им да бъдат зачитани, добре поддържани и обозначени по начин, позволяващ лесното им намиране. Винаги когато това е възможно, починалите военнопленници, принадлежащи към една и съща държава, трябва да бъдат погребвани в едно и също гробище.
Починалите военнопленници се погребват в индивидуални гробове, освен когато неизбежни обстоятелства налагат да бъде използван общ гроб. Кремация на труп може да бъде извършвана само по наложителни хигиенни съображения, поради свързани с вероизповеданието на починалия фактори или ако самият той е изразил желание в този смисъл. В случай на кремация обстоятелствата и причините за нея се посочват в смъртния акт на починалия.
За да могат гробовете да бъдат винаги намирани, в създадената от задържащата държава Служба за регистрация на гробовете се вписват всички сведения относно погребенията и гробовете. На държавата, към която са принадлежали съответните военнопленници, се предоставят списъците на гробовете и сведенията относно военнопленниците, погребани в гробища или на други места. Контролиращата територията държава, ако е страна по тази Конвенция, поема отговорността за поддържането на тези гробове и за регистрирането на всяко по-нататъшно преместване на труповете. Тези разпоредби се прилагат също така и по отношение на праха на кремираните, който се съхранява от Службата за регистрация на гробовете дотогава, докато родината на починалия не оповести окончателните мерки, които желае да бъдат предприети в това отношение.
Член 121
Всеки смъртен случай или всяко тежко нараняване на военнопленник, за които е известно или съществуват подозрения, че са били причинени от охраната, от друг военнопленник или от някое друго лице, както и всеки смъртен случай, причината за който е неизвестна, незабавно стават обект на официално разследване от страна на задържащата държава.
До държавата-покровителка незабавно се изпраща съобщение за това. Вземат се показания от свидетелите, особено от онези от тях, които са военнопленници, а на държавата-покровителка се предоставя доклад, включващ тези показания.
Ако разследването установи вина на едно или повече лица, задържащата държава е задължена да предприеме всички необходими мерки за съдебно преследване на отговорните лица или лице.
Част пета.
ИНФОРМАЦИОННИ БЮРА И ДРУЖЕСТВА ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
Член 122
Още в началото на въоръжения конфликт и при всички случаи на окупация всяка от участващите в конфликта страни създава официално информационно бюро по всички въпроси относно военнопленниците, намиращи се под нейна власт. Неутралните или невоюващите държави, които са приели на своя територия лица, принадлежащи към някоя от категориите, посочени в член 4, предприемат същите мерки по отношение на тези лица. Заинтересованата държава осигурява на информационното бюро необходимите помещения, оборудване и персонал с оглед на ефикасното му функциониране. Тя има право да наема в това бюро военнопленници при условията, изложени в раздела на тази Конвенция относно труда на военнопленниците.
Всяка от участващите в конфликта страни във възможно най-кратък срок предоставя на своето бюро сведенията, посочени в четвърта, пета и шеста алинея от този член, относно всяко попаднало под нейна власт лице от неприятелска държава, принадлежащо към някоя от посочените в член 4 категории. Неутралните или невоюващите държави предприемат същите мерки по отношение на принадлежащите към тези категории лица, които те са приели на своя територия.
Бюрото незабавно изпраща по най-бързия възможен начин тези сведения до заинтересованите държави посредством държавите-покровителки и Централната агенция, предвидена в член 123.
Въпросните сведения се предоставят бързо на заинтересованите членове на семейства. В съответствие с разпоредбите на член 17 тези сведения включват следните данни за всеки военнопленник, доколкото информационното бюро разполага с тях: фамилно и собствени имена; звание; войскови, полкови, личен или сериен номер; място и дата на раждане; име на държавата, към която принадлежи; собствено име на бащата и моминско име на майката; име и адрес на лицето, което трябва да бъде уведомено; адрес, на който може да бъде изпращана кореспонденция за военнопленника.
Информационното бюро получава от съответните компетентни служби информация за всяко преместване, освобождаване, репатриране, бягство, приемане в болница или смъртен случай и я препраща по начина, предвиден в трета алинея от този член.
Информацията също така включва периодични и по възможност ежеседмични сведения относно здравословното състояние на тежко болните или тежко ранените военнопленници.
Информационното бюро също така отговаря на всички запитвания, отправяни към него относно военнопленниците, включително във връзка с онези, които са починали в плен; то провежда необходимите разследвания, за да събере исканата информация, с която не разполага.
Всички писмени сведения, предоставяни от информационното бюро, се заверяват с подпис или печат.
Освен това, информационното бюро е задължено да събира и да изпраща на заинтересованите държави всички лични ценности, включително сумите във валута, различна от валутата на задържащата държава, и имащите значение за близките родственици документи, оставени от съответните военнопленници при репатрирането, освобождаването или бягството им, или при смъртта им. Тези вещи се изпращат от бюрото в запечатани пакети, придружени от декларация, съдържаща ясни и пълни данни за самоличността на притежателя на въпросните вещи, и от пълен опис на намиращите се в пакета предмети. Другите лични вещи на тези военнопленници се изпращат съобразно споразуменията, сключени между заинтересованите страни, участващи в конфликта.
Член 123
В неутрална държава се създава Централна информационна агенция за военнопленниците. Международният комитет на Червения кръст предлага на заинтересованите държави, ако сметне това за необходимо, учредяването на такава агенция.
Агенцията е натоварена с функцията да събира всички сведения, които може да получи по официален или частен път относно военнопленниците, като ги предоставя колкото е възможно по-бързо на страната по произход на военнопленниците или на държавата, към която те принадлежат. Тя получава от участващите в конфликта страни всички необходими улеснения с оглед на предоставянето на тези сведения.
Високодоговарящите страни, и по-специално онези от тях, чиито граждани се ползват от услугите на Централната агенция, се приканват да й оказват необходимата финансова подкрепа.
Предходните разпоредби по никакъв начин не се тълкуват като ограничаващи хуманитарната дейност на Международния комитет на Червения кръст или на дружествата за оказване на помощ, посочени в член 125.
Член 124
Кореспонденцията на националните информационни бюра и на Централната информационна агенция се освобождава от пощенски такси и от другите посочени в член 74 такси, както и във възможно най-голяма степен от телеграфни такси или поне се ползва от значителни намаления на техния размер.
Член 125
При спазване на мерките, които задържащите държави биха преценили за необходими, за да обезпечат своята сигурност или да удовлетворят всяка друга основателна потребност, представителите на религиозните организации, на дружествата за оказване на помощ или на други организации, подпомагащи военнопленниците, получават от посочените държави за себе си или за надлежно упълномощените от тях лица всички необходими улеснения, за да могат да посещават военнопленниците, да разпределят постъпилите от всякакви източници помощи и материали, предназначени за богослужебни или просветни цели или за отдиха на военнопленниците, и да подпомагат военнопленниците при организиране на свободното им време в лагерите. Такива дружества или организации могат да бъдат учредявани на територията на задържащата държава или в някоя друга държава или да имат международен характер.
Задържащата държава може да ограничи броя на дружествата и организациите, на чиито делегати е разрешено да упражняват своята дейност на нейна територия и под неин контрол, при условие че това ограничение не пречи да бъде оказвана ефективна и адекватна помощ на всички военнопленници.
Особеният статут на Международния комитет на Червения кръст в тази област се признава и зачита по всяко време.
При предоставянето на военнопленниците на помощи или материали за горепосочените цели или скоро след това до дружеството за оказване на помощ или организацията, отговорна за пратката, се изпраща обратна разписка за получаването на всяка пратка, подписана от довереното лице на съответните военнопленници. Разписки за тези пратки същевременно се издават и от административните власти, носещи отговорност за охраната на военнопленниците.
Част шеста.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА
Раздел I.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 126
На представителите или делегатите на държавите-покровителки е разрешено да посещават всички места, в които се намират военнопленници, и по-специално местата, където те са интернирани, затворени и където работят; те имат достъп до всички помещения, използвани от военнопленниците; също така могат да посещават отправните пунктове, пунктовете за преминаване и пристигане на преместваните военнопленници. Те могат да разговарят без свидетели с военнопленниците и по-специално с техните доверени лица, лично или чрез преводач.
Представителите и делегатите на държавите-покровителки имат пълна свобода при избора на местата, които желаят да посетят. Времетраенето и честотата на тези посещения не могат да бъдат ограничавани. Посещенията могат да бъдат забранявани по изключение и временно само в случай на неотложна военна необходимост.
Задържащата държава и държавата, към която принадлежат тези военнопленници, могат да се споразумеят, ако е необходимо, за участие в тези посещения да бъдат допускани сънародници на тези военнопленници.
Делегатите на Международния комитет на Червения кръст ползват същите привилегии. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, която е задържала военнопленниците, които ще бъдат посещавани.
Член 127
Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на война текста на тази Конвенция в своите държави и по-специално да включват изучаването й във военните учебни програми и ако е възможно, в тези за цивилни лица, за да могат нейните принципи да станат известни на целия личен състав на въоръжените им сили и на цялото население.
Военните или други власти, които по време на война носят отговорности спрямо военнопленниците, трябва да разполагат с текста на Конвенцията и да са специално инструктирани по отношение на нейните разпоредби.
Член 128
Високодоговарящите страни предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военни действия - посредством държавите-покровителки, официалните преводи на тази Конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането й.
Член 129
Високодоговарящите страни се задължават да предприемат всички необходими законодателни мерки, за да осигурят ефективни наказателни санкции спрямо лицата, извършили или разпоредили извършването на някое от тежките нарушения по тази Конвенция, определени в следващия член.
Всяка Високодоговаряща страна има задължението да издири лицата, обвинени, че са извършили или че са разпоредили извършването на такива тежки нарушения, и независимо от тяхната националност да предаде тези лица на собствените си съдилища. Тя може също така, ако предпочита и в съответствие с разпоредбите на своето собствено законодателство, да предаде тези лица, за да бъдат съдени, на друга засегната Високодоговаряща страна, при условие че тази Високодоговаряща страна разполага с доказателства, които дават основание да повдигне обвинение срещу тези лица.
Всяка Високодоговаряща страна е задължена да вземе необходимите мерки за възпирането на всички действия, които са в разрез с разпоредбите на тази Конвенция и не са включени сред тежките нарушения, предвидени в следващия член.
При всички обстоятелства обвиняемите лица се ползват от гаранции за надлежен съдебен процес и защита, които не могат да бъдат по-малко благоприятни от тези, предвидени в член 105 и последващите членове от тази Конвенция.
Член 130
Тежките нарушения, до които се отнася предходният член, са тези, които включват някое от следните деяния, ако са извършени срещу лица или имущество, закриляни от Конвенцията: предумишлено убийство; изтезания или нехуманно третиране, включително биологически експерименти, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, принуждаване на военнопленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или умишлено лишаване на военнопленник от предвиденото в тази Конвенция право на справедлив и редовен съдебен процес.
Член 131
Никоя Високодоговаряща страна не може да освободи себе си или някоя друга Високодоговаряща страна от отговорност, която тя или друга Високодоговаряща страна носи по отношение на нарушенията, посочени в предходния член.
Член 132
Във връзка с всяко предполагаемо нарушение на Конвенцията по искане на участваща в конфликта страна се назначава провеждането на разследване по начин, който подлежи на определяне от заинтересованите страни.
Ако не бъде постигнато съгласие относно процедурата за провеждане на разследване, страните следва да се договарят за избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана.
Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни са задължени да наложат прекратяването му и да предприемат необходимите мерки срещу извършителите във възможно най-кратък срок.
Раздел II.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 133
Тази Конвенция е съставена на английски и френски език. Двата текста са еднакво автентични.
Швейцарският федерален съвет предприема действия да бъдат изготвени официални преводи на Конвенцията на руски и испански език.
Член 134
В отношенията между Високодоговарящите страни тази Конвенция заменя Конвенцията от 27 юли 1929 г.
Член 135
В отношенията между държавите, които са обвързани с Хагските конвенции от 29 юли 1899 г. или 18 октомври 1907 г. относно законите и обичаите на сухопътната война и които са страни по тази Конвенция, последната Конвенция допълва глава II на Правилника, приложен към горепосочените Хагски конвенции.
Член 136
Тази Конвенция, която носи днешна дата, е отворена за подписване до 12 февруари 1950 г. от името на държавите, представени на конференцията, която беше открита в Женева на 21 април 1949 г., както и от името на държавите, които не са представени на тази конференция, но са страни по Конвенцията от 27 юли 1929 г.
Член 137
Тази Конвенция се ратифицира във възможно най-кратък срок и ратификационните документи се депозират в Берн.
За депозирането на всеки ратификационен документ се съставя протокол, а Швейцарският федерален съвет изпраща заверени копия от този протокол до всички държави, от чието име е подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано.
Член 138
Тази Конвенция влиза в сила шест месеца след като бъдат депозирани не по-малко от два ратификационни документа.
Впоследствие тя влиза в сила за всяка Високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на ратификационния й документ.
Член 139
От датата на влизането й в сила тази Конвенция е открита за присъединяването на всяка държава, от чието име тази Конвенция не е била подписана.
Член 140
Всяко присъединяване се съобщава писмено на Швейцарския федерален съвет и влиза в сила шест месеца след датата, на която е получено.
Швейцарският федерален съвет уведомява за присъединяванията всички държави, от чието име е подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано.
Член 141
Ситуациите, предвидени в членове 2 и 3, позволят незабавно да влязат в сила ратификациите и присъединяванията, които са били депозирани или съответно нотифицирани от участващите в конфликта страни преди или след началото на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет съобщава по най-бързия възможен начин за всички ратификации или присъединявания, получени от участващите в конфликта страни.
Член 142
Всяка от Високодоговарящите страни има право да денонсира тази Конвенция.
Денонсирането се нотифицира писмено на Швейцарския федерален съвет, който го оповестява на правителствата на всички Високодоговарящи страни.
Денонсирането влиза в сила една година след като е било нотифицирано на Швейцарския федерален съвет. Ако обаче към момента на нотифицирането му денонсиращата държава участва във въоръжен конфликт, денонсирането влиза в сила едва след сключването на мир и след приключването на операциите по освобождаване и репатриране на лицата, закриляни от тази Конвенция.
Денонсирането влиза в сила само по отношение на денонсиращата държава. То не може по никакъв начин да повлияе на задълженията, с които участващите в конфликта страни остават обвързани по силата на принципите на международното право, произтичащи от установените между цивилизованите народи обичаи, от нормите на хуманността и повелите на обществената съвест.
Член 143
Швейцарският федерален съвет регистрира тази Конвенция в Секретариата на Организацията на обединените нации. Швейцарският федерален съвет също така информира Секретариата на Организацията на обединените нации за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, които е получил по отношение на тази Конвенция.
В доказателство за което долуподписаните, след като представиха пълномощията си, подписаха тази Конвенция.
Съставена в Женева на 12 август 1949 г. на английски и френски език. Оригиналът се депозира в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет предава заверени копия от него на всяка от държавите, които са подписали тази Конвенция или са се присъединили към нея.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Модел на споразумение относно директното репатриране и настаняване в неутрални страни на ранени и болни военнопленници
(вж. член 110)
I. ПРИНЦИПИ НА ДИРЕКТНОТО РЕПАТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНИ СТРАНИ
А. Директно репатриране
На директно репатриране подлежат:
1. Всички военнопленници, които в резултат на травма са получили следните увреждания: загуба на крайник, парализа, ставни или други недъзи, когато съответният недъг е най-малко загуба на ръка или крак, или е равнозначен на загубата на ръка или крак.
Без да са в ущърб на едно по-широко тълкуване, следните случаи се считат за еквивалентни на загубата на ръка или крак:
а) загуба на ръка или на всички пръсти, или на палеца и показалеца на едната ръка; загуба на крак или на всички пръсти и на метатарзалните кости на единия крак;
b) анкилоза; загуба на костна тъкан; свиване при заздравяването на рана, което възпрепятства функционирането на една от големите стави или на всички стави на пръстите на едната ръка;
c) псевдоартроза на дългите кости;
d) деформации, причинени от счупвания или от други травми и които водят до значително намаляване на работоспособността и на годността за носене на тежести.
2. Всички ранени военнопленници, чието състояние е станало хронично до такава степен, че въпреки лечението прогнозата предполага изключване на възстановяването до една година след датата на раняването, например в случай на:
а) снаряд в областта на сърцето, дори ако Смесената медицинска комисия при своя преглед не е могла да констатира сериозни увреждания;
b) метална осколка в мозъка или в белите дробове, дори ако Смесената медицинска комисия при прегледа не може да констатира локална или обща реакция;
c) остеомиелит, чието излекуване не се предвижда до една година след нараняването и който може да доведе до анкилоза на става или до други увреждания, равносилни на загубата на ръка или крак;
d) дълбока и гнояща рана на големите стави;
e) нараняване на черепа със загуба или разместване на кости;
f) нараняване или обгаряне на лицето със загуба на тъкан и с функционални увреждания;
g) нараняване на гръбначния стълб;
h) увреждания на периферни нерви, чиито последици са равносилни на загубата на ръка или крак и чието лечение изисква повече от една година след нараняването, например: нараняване на плексуса на ръката или на лумбосакралния плексус, срединния нерв на ръката или седалищния нерв, както и комбинирано нараняване на лъчевия и лакътния нерв или на нерва на малкия пищял (Nervus peroneus communis) и на големия пищял (Nervus tibialis) и др.; увреждането само на лъчевия или лакътния нерв, както и на нерва на големия пищял или на малкия пищял не е достатъчно, за да бъде оправдано репатрирането, освен при случай на контрактура или на значителни невротрофични смущения;
i) увреждане на пикочно-половата система, което засяга сериозно функционирането й.
3. Всички болни военнопленници, чието състояние се е превърнало в хронично до такава степен, че въпреки лечението прогнозата предполага изключване на възстановяването до една година след появата на заболяването, като например в случай на:
а) прогресираща туберкулоза на някой орган, която съгласно прогнозата на лекарите не може да бъде излекувана или поне значително подобрена чрез лечение в неутрална страна;
b) ексудативен плеврит;
c) тежки заболявания на дихателните органи с нетуберкулозна етиология, които се смятат за нелечими, като например: тежък белодробен емфизем със или без бронхит; хронична астма(1); хроничен бронхит*, продължаващ повече от една година, прекарана в пленничество; бронхиектазии* и др.;
d) тежки хронични заболявания на кръвообращението, като например: увреждания на клапите или на миокарда*, показали признаци на декомпенсация по време на пленничеството, дори ако Смесената медицинска комисия при своя преглед не може да констатира никой от тези признаци; заболявания на перикарда и кръвоносните съдове (Бюргерова болест, аневризми на големите кръвоносни съдове) и др.;
е) тежки хронични заболявания на храносмилателните органи, като например: язва на стомаха или на дванадесетопръстника; последици от операция на стомаха, направена по време на пленничеството; хроничен гастрит, ентерит или колит в продължение на повече от една година, които се отразяват сериозно върху общото състояние; цироза на черния дроб; хронична холецистопатия* и др.;
f) тежки хронични заболявания на пикочно-половата система, като например: хронични бъбречни заболявания с последващи увреждания; нефректомия поради туберкулоза на бъбрека; хроничен пиелит или хроничен цистит; хидро- или пионефроза; тежки хронични гинекологични заболявания; смущения при протичането на бременността и на родовия акт, когато настаняването в неутрална страна е невъзможно, и др.;
g) тежки хронични заболявания на централната и периферната нервна система, като например: всички явни психози и психоневрози, като тежка истерия, тежка психоневроза във връзка с пленничеството и др., надлежно констатирани от специалист*; всякакъв вид епилепсия, надлежно констатирана от лекаря на лагера*; мозъчна артериосклероза; хроничен неврит в продължение на повече от една година, и др.;
h) тежки хронични заболявания на вегетативната нервна система със значително намаляване на умствената или физическата работоспособност или забележима загуба на тегло и обща астения;
i) слепота на двете очи или на едното око, когато зрението на другото око е по-малко от 1, въпреки употребата на коригиращи очила; намаление на зрителната острота, което не може да бъде възстановено чрез корекция до 1/2 поне за едното око*; други тежки очни заболявания, като например: глаукома, ирит, хориоидит, трахома и др.;
k) увреждания на слуха, като например пълна едностранна глухота, ако другото ухо не различава нормален говор от разстояние един метър*, и др.;
l) тежки болести на обмяната на веществата, като например диабет, налагащ лечение с инсулин, и др.;
m) тежки увреждания на жлезите с вътрешна секреция, като например: тиреотоксикоза, хипотиреоза, Адисонова болест, Симондсова кахексия, тетания и др.;
n) тежки и хронични заболявания на кръвотворните органи;
o) тежки и хронични интоксикации, като например: отравяне с олово, отравяне с живак, морфинизъм, кокаинизъм, алкохолизъм, интоксикация с газове или лъчево увреждане, и др.;
p) хронични заболявания на двигателните органи с явни функционални увреждания, като например: деформиращи артрози, първичен и вторичен хронично прогресиращ полиартрит, ревматизъм с тежки клинични симптоми, и др.
q) хронични и тежки кожни заболявания, неподатливи на лечение;
r) всякакъв вид злокачествени тумори;
s) тежки хронични инфекциозни болести, които продължават една година след заразяването, като например: малария със силно подчертани органични увреждания; амебна или бациларна дизентерия с тежки увреждания; третичен висцерален сифилис, неподатлив на лечение; проказа и др.;
t) тежки случаи на авитаминоза или изтощение.
B. Настаняване в неутрални страни
На настаняване в неутрална страна подлежат:
1. Всички ранени военнопленници, които не биха могли да се възстановят, докато са в плен, но биха могли да се излекуват или състоянието им би могло да се подобри значително, ако бъдат настанени за лечение в неутрална страна.
2. Военнопленниците, които страдат от някаква форма на туберкулоза на някой орган, с изключение на първична туберкулоза, излекувана преди пленничеството, лечението на които в неутрална страна би могло да доведе до възстановяването им или поне до значително подобрение.
3. Военнопленници, които страдат от някое изискващо лечение заболяване на дихателните органи, кръвообращението, храносмилателния тракт, нервната система, сетивните органи, пикочно-половата система, кожата, двигателните органи и др., ако това лечение явно би довело до по-добри резултати в някоя неутрална страна отколкото в пленничество.
4. Военнопленниците, на които по време на пленничеството е била правена нефректомия за някое нетуберкулозно заболяване на бъбреците; които страдат от остеомиелит, който е на път да бъде излекуван или е в латентна форма, или от диабет, който не изисква лечение с инсулин, и др.
5. Военнопленниците, които страдат от неврози, причинени от войната или от пленничеството. Болните от причинена в резултат на пленничеството невроза, които не са се излекували след тримесечен престой в неутрална страна или които след този срок явно не са на път да бъдат окончателно излекувани, се репатрират.
6. Всички военнопленници, заболели от хронични интоксикации (причинени от газове, метали, алкалоиди и др.), за които изгледите за излекуване в някоя неутрална страна са особено благоприятни.
7. Всички жени военнопленници, които са бременни или са майки с кърмачета и малки деца.
На настаняване в неутрална страна не подлежат:
1. Всички случаи на надлежно констатирани хронични психози.
2. Всички случаи на органични или функционални нервни заболявания, считани за неизлечими.
3. Всички случаи на заразни болести в периода, когато заразата може да бъде предадена, с изключение на туберкулозата.
II. ПРЕДПИСАНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР
1. Изложените условия се тълкуват и прилагат във възможно най-широк смисъл. От такъв подход се ползват преди всичко невропатичните и психопатичните състояния, причинени от войната или от пленничеството, както и случаите на туберкулоза във всички стадии. Военнопленниците, които са получили няколко рани, от които никоя сама по себе си не представлява достатъчно основание за репатриране, се третират в същия дух, като се взема предвид психическият травматизъм, който се дължи на броя на раните.
2. Всички безспорни случаи, които дават право за директно репатриране (ампутация, пълна слепота или глухота, открита форма на белодробна туберкулоза, психическо заболяване, злокачествен тумор и др.), се преглеждат и репатрират във възможно най-кратък срок от лекарите на военнопленническия лагер или от военномедицински комисии, назначени от задържащата държава.
3. Раните и заболяванията отпреди войната, чието състояние не се е влошило, както и раните от войната, които не са възпрепятствали по-нататъшната военна служба, не представляват основание за директно репатриране.
4. Разпоредбите на настоящото приложение се тълкуват и прилагат по сходен начин от всички участващи в конфликта страни. Заинтересованите държави и власти осигуряват на смесените медицински комисии улесненията, необходими за изпълнение на техните задачи.
5. Примерите, посочени в част І, представляват само типични случаи. Случаите, които не съответстват напълно на тези разпоредби, се разглеждат в духа на разпоредбите на член 110 от тази Конвенция и съобразно принципите на това споразумение.
____________________
1* Решението на Смесената медицинска комисия се основава в значителна степен на наблюденията на лекарите от лагера и на лекарите от страната на военнопленниците или на прегледа на медицински специалисти на задържащата държава.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Правилник за Смесените медицински комисии
(вж. член 112)
Член 1
Смесените медицински комисии, предвидени в член 112 от Конвенцията, се състоят от трима членове, двама от които от някоя неутрална страна, а третият се определя от задържащата държава. Единият от неутралните членове председателства Комисията.
Член 2
Двамата неутрални членове се определят от Международния комитет на Червения кръст със съгласието на държавата-покровителка и по искане на задържащата държава. Те могат да пребивават в страната по произход, в някоя друга неутрална страна или на територията на задържащата държава.
Член 3
Изборът на неутралните членове се одобрява от засегнатите страни в конфликта, които нотифицират Международния комитет на Червения кръст и държавата-покровителка относно съгласието си. От момента на тази нотификация неутралните членове се считат за действително назначени.
Член 4
Назначават се също така достатъчен брой заместник-членове, които да заместят редовните членове в случай на необходимост. Те се назначават едновременно с редовните членове или поне във възможно най-кратък срок.
Член 5
Ако по една или друга причина Международният комитет на Червения кръст не може да организира назначаването на неутралните членове, това се извършва от държавата, защитаваща интересите на военнопленниците, които ще бъдат преглеждани.
Член 6
Доколкото е възможно, единият от двамата неутрални членове трябва да е хирург, а другият - интернист.
Член 7
Неутралните членове са напълно независими спрямо участващите в конфликта страни, които им предоставят всички улеснения при изпълнение на техните задължения.
Член 8
Със съгласието на задържащата държава при извършването на назначенията, предвидени в членове 2 и 4 от този правилник, Международният комитет на Червения кръст определя условията за работа на кандидатите.
Член 9
Смесените медицински комисии започват работата си във възможно най-кратък срок, след като бъдат одобрени неутралните членове, но във всеки случай не по-късно от три месеца след датата на това одобрение.
Член 10
Смесените медицински комисии преглеждат всички военнопленници, до които се отнася член 113 от Конвенцията. Те правят предложения за репатриране, за изключване от репатриране или за отлагане до по-късен преглед. Техните решения се вземат с мнозинство.
Член 11
Решенията, взети от Смесените медицински комисии за всеки отделен случай, в рамките на един месец след посещението им се съобщават на задържащата държава, държавата-покровителка и Международния комитет на Червения кръст. Смесените медицински комисии също така информират всеки военнопленник, минал през лекарски преглед, за взетото решение и издават удостоверение, сходно с образеца, приложен към тази Конвенция, на лицата, които са предложили за репатриране.
Член 12
От задържащата държава се изисква да изпълнява решенията на Смесените медицински комисии в срок три месеца, след като същата е надлежно нотифицирана за тях.
Член 13
Ако в страната, в която е възникнала необходимост от дейността на Смесена медицинска комисия, няма неутрален лекар и ако по някаква причина е невъзможно да бъдат назначени неутрални лекари, които живеят в друга страна, задържащата държава със съгласието на държавата-покровителка основава медицинска комисия, която да изпълнява същите функции както Смесената медицинска комисия, предмет на разпоредбите на членове 1, 2, 3, 4, 5 и 8 от този правилник.
Член 14
Смесените медицински комисии функционират постоянно и посещават всеки лагер на интервали не по-дълги от шест месеца.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Правилник за колективните помощи на военнопленниците
(вж. член 73)
Член 1
На доверените лица на военнопленниците им е позволено да разпределят пратките с колективни помощи, за които носят отговорност, сред всички военнопленници, зачислени административно към техния лагер, включително и сред онези, които се намират в болница или в затвор, или в други наказателни заведения.
Член 2
Разпределянето на пратките с колективни помощи се осъществява в съответствие с указанията на дарителите и съобразно план, изготвен от доверените лица на военнопленниците. Разпределянето на лекарствените средства обаче се извършва по възможност в съгласие с най-старшите по звание лекари; в болници и лазарети те могат да се отклоняват от тези указания, ако нуждите на техните пациенти го изискват. В така определените граници разпределянето винаги се извършва по справедлив начин.
Член 3
На тези доверени лица и техните помощници им е позволено да отиват до намиращите се в близост до техния лагер пунктове, където се получават пратки с помощи, за да могат доверените лица или техните помощници да проверяват качеството, както и количеството на получените стоки и да изготвят подробни отчети за това до дарителите.
Член 4
На доверените лица се предоставят необходимите улеснения, за да могат да проверяват дали разпределянето на колективни помощи във всички подразделения и допълнителни звена към техните лагери е било извършено в съответствие с техните инструкции.
Член 5
На доверените лица е позволено да попълват и да изискват от доверените лица на трудовите отряди или от най-старшите по звание военни лекари на лазарети и болници да попълват формуляри или въпросници, които са предназначени за дарителите и се отнасят до колективните помощи (разпределяне, нужди, количества и др.). Тези формуляри и въпросници, надлежно попълнени, се изпращат незабавно на дарителите.
Член 6
За да се осигури редовно разпределяне на колективни помощи за военнопленниците в лагера им и за да бъдат удовлетворени нуждите, които могат да възникнат поради пристигането на нови групи военнопленници, на доверените лица е разрешено да създават и поддържат достатъчни запаси от колективни помощи. За тази цел те разполагат с подходящи складове; всеки склад е снабден с две ключалки, като ключовете за едната се съхраняват от довереното лице, а ключовете за другата - от началника на лагера.
Член 7
В случай че бъдат получени колективни пратки с дрехи, всеки военнопленник задържа за себе си поне един пълен комплект облекло. Ако някои военнопленници разполагат с повече от един комплект облекло, довереното лице има правото да изземва излишните дрехи от онези, които имат най-много, или определени вещи, които са им в повече, ако това е необходимо, за да бъдат удовлетворени нуждите на военнопленниците, които са снабдени по-оскъдно. Но то не може да отнема втори комплект бельо, чорапи и обувки, освен ако това не е единственият начин да бъдат предоставени на военнопленниците, които нямат никакви.
Член 8
Високодоговарящите страни и по-специално задържащите държави разрешават, доколкото е възможно и съгласно правилниците относно снабдяването на населението, всякакви покупки на стоки, извършени на тяхна територия за разпределянето на колективни помощи за военнопленници. Те също така улесняват прехвърлянето на средства и други финансови мерки от техническо или административно естество, предприемани с оглед на осъществяването на такива покупки.
Член 9
Предходните разпоредби не представляват пречка пред правото на военнопленниците да получават колективни помощи преди пристигането им в лагер или по време на преместване, нито пред възможността на представителите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на някой друг орган, който оказва помощ на военнопленниците и е отговорен за изпращането на такива помощи, да гарантират тяхното разпределяне сред получателите им по всякакъв друг начин, който те считат за целесъобразен.
ПРИЛОЖЕНИЕ ІV
А. Карта за самоличност
(вж. член 4)
| Ръст | Тегло | Очи | Коса |
| ........................ | ......................... | ........................ | ........................ |
| Други отличителни белези | Пръстови отпечатъци (не е задължително) | Кръвна група | (Печат на органа, издаващ картата) |
| Десен | Ляв | Религия | ||
| показалец | показалец |
| ЗАБЕЛЕЖКА | |||
| Настоящата карта за самоличност | |||
| се издава на лица, които придружават въоръжените сили на .............................., но не са част от тях. Картата трябва да се носи по всяко време от лицето, на което е издадена. Ако притежателят й стане военнопленник, той незабавно предава картата на задържащите органи, за да могат да установят самоличността му. |
| ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- |
(Наименование на страната и военния орган, които издават настоящата карта) |
||
| Снимка на | КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ | |
| притежателя | ||
| НА ЛИЦЕ, ПРИДРУЖАВАЩО | ||
| ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ | ||
| Дата на издаване | Подпис на притежателя |
| ................................................. | ......................................................... |
| Забележка. Настоящата карта следва да бъде издадена за предпочитане на два или три езика, единият от които да е с международна употреба. Действителни размери на картата: 13 х 10 cm. Тя следва да се сгъва по пунктираната линия. |
ПРИЛОЖЕНИЕ ІV
B. Карта за залавяне в плен
(вж. член 70)
1. Лицева страна
| ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКА ПОЩА | Освободена от пощенска такса |
| КАРТА ЗА ПЛЕНЯВАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИК |
| ЦЕНТРАЛНА АГЕНЦИЯ | |
| ВАЖНО | ЗА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ |
| Настоящата карта трябва да бъде попълнена от всеки военнопленник веднага след като той бъде пленен и при всяка смяна на адреса му поради преместване в болница или в друг лагер. | МЕЖДУНАРОДЕН КОМИТЕТ НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ |
| Настоящата карта е различна от специалната | ЖЕНЕВА |
| картичка, която всеки военнопленник има право да | |
| изпрати на близките си. | ШВЕЙЦАРИЯ |
2. Обратна страна
| Да се пише четливо | 1. Държава, към която принадлежи |
| и с главни букви | военнопленникът ................................................... |
| 2. Фамилно име | 3. Собствени имена | 4. Собствено име |
| (без съкращения) | на бащата |
| *10. Пленен на: (или) |
| *11. (a) В добро здраве _____ (b) Не е ранен _____ (c) Оздравял _____ (d) Възстановяващ се _____ |
| (e) Болен _____ (f) Леко ранен _____ (g) Тежко ранен. |
| 13. Дата ................................................... 14. Подпис: .................................................................. |
| * Да се зачеркне излишното - Да не се добавят забележки - Вж. обясненията на гърба. |
| Забележка. Настоящият формуляр следва да бъде издаден на два или три езика, и по-специално на родния език на военнопленника и на езика на задържащата държава. Действителни размери: 15 х 10,5 cm. |
ПРИЛОЖЕНИЕ ІV
C. Картичка и писмо за кореспонденция
(вж. член 71)
| 1. Лицева страна | І. КАРТИЧКА |
| ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКА ПОЩА | Освободена от пощенска такса |
| ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА | |
| Подател: | До |
| Фамилно и собствени имена | |
| Място и дата на раждане | |
| № на военнопленник | |
| Наименование на лагера | |
| Държава, от която е изпратена | |
2. Обратна страна
| Да се пише четливо и само върху пунктираните редове. |
| Забележка. Настоящият формуляр следва да бъде издаден на два или три езика, и по-специално на родния език на военнопленника и на езика на задържащата държава. Действителни размери на формуляра: 15 х 10 cm. |
ІІ. ПИСМО
ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКА ПОЩА |
------------------------ |
Освободено от пощенска такса |
_________________________________________________ |
| ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- |
| Подател: |
_________________________________________________ |
| Забележка. Настоящият формуляр следва да бъде издаден на два или три езика, и по-специално на родния език на военнопленника и на езика на задържащата държава. Формулярът следва да се сгъне по пунктираната линия, като горната част се пъха в отвора (обозначен с черта и звездички) и тогава формулярът получава вид на плик. Обратната страна, разчертана като пощенска картичка по-горе (вж. приложение ІV C1), е запазена за кореспонденцията на военнопленника и може да съдържа около 250 думи. Действителни размери на формуляра в разгънат вид: 29 х 15 cm |
ПРИЛОЖЕНИЕ ІV
D. Известие за смърт
(вж. член 120)
| (Наименование на компетентния орган) ИЗВЕСТИЕ ЗА СМЪРТ |
| Звание и служебен номер (както е |
| Гробът обозначен ли е и може ли |
| Запазени ли са личните вещи на починалия |
| от задържащата държава |
| или са изпратени заедно |
| Може ли лицето, което се е грижело за |
| покойния при боледуването му или в последните |
| му часове (лекар, болногледач, свещеник, |
| другар военнопленник), накратко да опише, |
| тук или в приложение към това съобщение, |
| (Дата, печат и подпис |
| на компетентния орган) Подпис и адрес на двама свидетели |
| Забележка. Настоящият формуляр следва да бъде издаден на два или три езика, и по-специално на родния език на военнопленника и на езика на задържащата държава. Действителни размери на формуляра: 21 х 30 cm. |
ПРИЛОЖЕНИЕ ІV
E. Удостоверение за репатриране
(вж. приложение ІІ, член 11)
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕПАТРИРАНЕ
Дата:
Лагер:
Болница:
Фамилно име:
Собствени имена:
Дата на раждане:
Звание:
Войскови номер:
№ на военнопленник:
Рана/Заболяване:
Решение на Комисията:
Председател на Смесената
медицинска комисия:
А = директно репатриране
В = настаняване за лечение в неутрална страна
NС = нов преглед от следваща комисия
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Примерен правилник относно преводите на парични суми от военнопленници в собствената им страна
(вж. член 63)
1. Известието, посочено в член 63, алинея 3, съдържа следните данни:
а) войсковия номер, както е уточнен в член 17, званието, фамилното и собствените имена на военнопленника - платец;
b) името и адреса на получателя в страната по произход;
c) размера на сумата, която трябва да бъде изплатена, изразена във валутата на задържащата държава.
2. Известието се подписва от военнопленника или ако не може да пише, той следва да положи върху него знак в присъствието на свидетел; довереното лице на военнопленника също го приподписва.
3. Началникът на лагера прилага към настоящото известие сертификат, че активното салдо на сметката на съответния военнопленник не е по-малко от сумата, записана като платима.
4. Известието може да е под формата на списък, като всеки лист от него се подписва от довереното лице на военнопленника в качеството му на свидетел и се заверява от началника на лагера.
