Държавен вестник, брой 82 от 3.X

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Гравитационните канализационни мрежи се проектират като разклонени (дървовидни) или сключени (пръстеновидни) колекторни структури.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Сключени гравитационни канализационни мрежи се проектират в случаите, когато със заданието за проектиране се изисква повишена сигурност на отвеждането на отпадъчните води чрез преразпределение на дъждовните води, както и когато се предвижда система за управление (преразпределение) на водните потоци в реално време.

Чл. 13. При проектирането на гравитационни канализационни мрежи се отчитат следните фактори:

1. топографията на терена и пространственото разположение на талвега и вододелите на формираните водосборни области;

2. разположението, широчината, устройството и вертикалната планировка на улиците и уличната мрежа;

3. начинът на застрояване в урегулираните поземлени имоти, дълбочината на фундиране на сградите и наличието на подземни пространства;

4. наличието, видът и хидравличната проводимост на съществуващите канализационни мрежи;

5. наличието, нивото и съставът на подземните води;

6. наличието на подходящ водоприемник и неговите хидравлични параметри;

7. геоложките условия и техническите характеристики на строителните почви, наличието на свлачищни райони и льосови почви;

8. пространственото разположение на съществуващи и на проектирани подземни тръбопроводи, комуникации и съоръжения;

9. изискванията към канализационната мрежа и съоръженията към нея на издаденото за канализационната система разрешително за заустване;

10. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) условията за полагане и засипване на тръбопроводите.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) При траншейно полагане на канализационните проводи широчината на траншеята се определя в съответствие с приложение № 7.

(2) Минималната широчина на дъното на откритите канали с трапецовиден профил, както и тази на откритите канали с правоъгълен профил е 0,3 m.

Чл. 15. При необходимост едновременно с канализационните мрежи се проектират и охранителни канали, с които се предотвратява вливането на външни повърхностни води в канализационната мрежа.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) (1) Средноденонощните водни количества за битовите отпадъчни води, промишлените отпадъчни води и външните води се определят за два случая:

1. към прогнозната година на въвеждане в експлоатация;

2. към края на проектния експлоатационен период, който е най-малко 25 години след годината на въвеждане в експлоатация.

(2) По-голямата сума от трите водни количества по ал. 1 (средноденонощните водни количества за битовите отпадъчни води, промишлените отпадъчни води и външните води) за случаите по ал. 1, т. 1 и 2 определя оразмерителната година.

Чл. 15б. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) (1) Средното денонощно водно количество от битовите отпадъчни води се определя като произведение на броя жители (постоянни, туристи, приходящи и др.) и съответната отводнителна норма.

(2) Отводнителната норма се приема 90 % от водоснабдителната норма за питейно-битови нужди.

(3) Броят на жителите се отчита за съответната година съгласно случаите по чл. 15а.

(4) Канализационни системи, при които има сезонна неравномерност на генерираните отпадъчни водни количества, се оразмеряват за сезона с максимален брой жители. За останалите сезони се правят необходимите проверки за правилното им функциониране.

Чл. 16. (1) (Отм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.)

(2) Максималното часово количество на битовите отпадъчни води от урбанизираните територии се определя, като средното денонощно количество на битовите отпадъчни води се умножи с максималния коефициент на обща неравномерност (К_о,макс), който се изчислява по формулата:

(1)

където Q_ср.ден е средното денонощно водно количество на битовите отпадъчни води от урбанизираната територия, l/s. Максималната стойност на К_о,макс е 3,5.

(3) Минималното часово количество на битовите отпадъчни води от урбанизираните територии се определя, като средното денонощно водно количество на битовите отпадъчни води Q_ср.ден в l/s се умножи с минималния коефициент на обща неравномерност (К_о,мин), който се изчислява по формулата:

(2)

(4) Оразмерителните количества на производствените отпадъчни води се определят въз основа на:

1. данни от непосредствени измервания;

2. данни от проектите за водоснабдяването за нуждите на производството;

3. данни от други аналогични производства;

4. данни за вида на производството и технологичните процеси, броя на персонала, дебити съгласно технологичните данни от производството и др. по преценка на проектанта;

5. данни за използваните водни количества от собствени водоизточници;

6. данни за бъдещото развитие на предприятията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Отточният модул на битовите отпадъчни води за урбанизираната територия се определя като отношение на средно денонощното количество на битовите отпадъчни води, определено по ал. 1, и площта на отводняваната урбанизирана територия, l/s.ha. Допуска се отточният модул да бъде определен и чрез отношението на средното денонощно количество на битовите отпадъчни води, определено по ал. 1, и общата дължина на канализационната мрежа при 100 % присъединеност на населението към нея, l/s.m.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Средното денонощно количество на битовите отпадъчни води за даден участък се определя като произведение на битовия отточен модул (l/s.ha) и отводняваната площ, генерираща отпадъчни води към този участък, или като произведение на битовия отточен модул (l/s.m) и сумарната дължина на канализационната мрежа в частта от урбанизираната територия, генерираща отпадъчни води към този участък.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Коефициентът на обща неравномерност на битовите отпадъчни води за даден участък се определя по формула (2а). Максималната стойност на е 3,5.

където е в l/s.

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Максималното часово количество на битовите отпадъчни води за даден участък се определя по формула (2б):

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Количеството на инфилтрираните в канализационната мрежа подземни и други води се определя посредством непосредствени изследвания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Когато няма конкретни данни, водното количество на инфилтрираните подземни и други води за даден участък може да бъде изчислено по формулата:

където: m е коефициент, който се приема от 0,1 до 1,0 след обосновка, съобразена със състоянието на мрежата, нивото на подземните води и др.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.)

Чл. 18. Оразмерителното дъждовно водно количество при хидравлично оразмеряване на канализационните мрежи се определя съгласно приложение № 2.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Оразмерителното водно количество за даден участък на канализационната мрежа за битови и производствени отпадъчни води при разделна канализационна система се определя по формула (2г):

където:

е максималното часово количество на битовите отпадъчни води, определено по формула (2б), m³/h;

- максималното часово количество на отпадъчни води от промишлени предприятия, генериращи отпадъчни води към този участък, m³/h;

- инфилтрираните води, протичащи през този участък, m³/h.

(2) Оразмерителното водно количество при разделна канализационна мрежа за дъждовни води се определя съгласно чл. 18.

(3) Оразмерителното водно количество за мрежата при смесена канализационна мрежа се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води и оразмерителното дъждовно водно количество, определено съгласно чл. 18.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) (1) Хидравличното оразмеряване на гравитационните канализационни мрежи се извършва по утвърдени в практиката хидравлични формули за определяне на минималния възможен размер на сечението, което провежда оразмерителното водно количество.

(2) Хидравличното оразмеряване на канализационните тръбопроводи се извършва по данни от техническите спецификации на проектираните тръби, като се използват утвърдените в практиката хидравлични формули на Колбрук за всички области на хидравличните съпротивления и/или Манинг за квадратичната област на хидравличните съпротивления.

(3) Проводите за отпадъчни води се оразмеряват хидравлично така, че да бъде осигурена вентилация, както и да се ограничи максимално възможността за отлагането на суспендирани вещества по дъното им и за осигуряване на придвижването на вече отложените утайки по тяхната дължина (осигуряване на условия за самопочистваща скорост на отпадъчните води в проводите).

(4) Допустимите минимални и максимални скорости на отпадъчните води при оразмеряването на гравитационни канализационни проводи се приемат съгласно приложение № 8.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При проектирането на гравитационни канализационни мрежи се приема минимален вътрешен диаметър 250 mm на тръбите с кръгло напречно сечение. Некръглите напречни сечения трябва да осигуряват не по-малка хидравлична проводимост.

(2) За сградните канализационни отклонения минималният диаметър се приема в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Допуска се използването на минимален вътрешен диаметър 200 mm при наклони на тръбопроводите, по-големи от 0,01 m/m.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) В случаите на разделна улична канализационна мрежа се проектира второ сградно канализационно отклонение за имоти, които заустват дъждовни и/или дренажни води в уличната канализация. Отклонението за дъждовни и/или дренажни води се проектира да зауства в уличната дъждовна канализационна мрежа.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.)

Чл. 23. (1) При проектирането на ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала се осигурява възможност за извършване на необходимите дейности за поддържане на канализационните мрежи. Минималният вътрешен размер на тялото на шахтите се предвижда със следните размери:

1. при ревизионни шахти с кръгло сечение - 1000 mm;

2. при ревизионни шахти с правоъгълно сечение - 750 х 1200 mm;

3. при ревизионни шахти с елипсовидно сечение - 900 х 1100 mm.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Минималният диаметър на входния отвор на ревизионните шахти се проектира с вътрешен диаметър 600 mm. Ревизионни шахти с по-голям диаметър на входния отвор се проектират, когато в зависимост от конкретните условия това се изисква със заданието на възложителя.

(3) Долната част на ревизионните шахти с достъп за контрол от персонала се проектира така, че размерите ѝ да създават възможност за лесно и ефективно почистване, промиване и монтиране на затворни устройства и средства за измерване (при необходимост), както и за извършване на други дейности по време на експлоатацията.

(4) При канализационна мрежа, която обслужва конкретен поземлен имот (площадкова), се допуска проектиране на ревизионни отвори, без да се осигурява достъп на експлоатационния персонал. Номиналният диаметър на тялото на ревизионните отвори се предвижда с вътрешни размери от 400 до 800 mm.

Чл. 24. (1) Ревизионните шахти с достъп за контрол от персонала се проектират в местата, където се предвижда изменение на трасето на тръбопроводите или каналите в хоризонтална или вертикална посока, изменение на напречното сечение или на наклона на прилежащите тръбни участъци, както и в местата, където се включват или започват канализационни участъци.

(2) Максималното разстояние между две съседни ревизионни шахти в зависимост от вътрешния диаметър на канализационния клон е, както следва:

1. от 200 до 450 mm - до 60 m;

2. от 500 до 600 mm - до 80 m;

3. от 700 до 900 mm - до 100 m;

4. от 1000 до 1500 mm - до 150 m;

5. над 1500 mm - до 200 m.

(3) Не се допуска включване на канализационен клон в приемащ клон срещу течението на приемащия клон, освен в случаите при скок на второстепенния клон не по-малък от 500 mm.

(4) Свързването на канализационни участъци с различен диаметър по посока на движение на отпадъчните води се проектира така, че котите на темето на съответните канализационни профили в ревизионната шахта да са еднакви или котите на водните нива в двата канализационни профила при оразмерителните водни количества да са еднакви.

(5) При стръмни терени, когато наклонът на колектора се променя от по-малък в по-голям, в зависимост от хидравличните изчисления се допуска намаляване на размера на тръбния профил, като свързването на тръбите се проектира "дъно с дъно".

(6) Допуска се свързване на сградни канализационни отклонения с уличната канализационна мрежа без ревизионна шахта при дължина на отклонението, по-малка от 20 m. Свързването без шахти не трябва да предизвиква изменение на светлото сечение на канала и затруднение при експлоатацията му.

Чл. 25. (1) Ревизионните шахти се изследват на устойчивост срещу изплаване при високи подземни води (когато такива са установени).

(2) Ревизионните шахти се проектират устойчиви на външни натоварвания (земен натиск, натоварване от транспортни средства и др.).

(3) Свързванията между тръбите и ревизионните шахти се проектират водонепропускливи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Когато покривната плоча на ревизионните шахти е с размер, по-голям от 120 cm, горната повърхност на плочата трябва да бъде на ниво, по-ниско или равно на основата на най-долния слой на пътната конструкция. Изключения се допускат за ревизионни шахти в зелени или обработваеми площи. При реконструкции на ревизионни шахти с размер, по-голям от 120 cm, се допуска горната повърхност на покривната плоча на ревизионна шахта да достига максимално на 40 cm под горната повърхност на пътната настилка.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Входните отвори на ревизионните шахти се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и отговарят на следните изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) съответстват на класа на натоварване съгласно БДС EN 124 "Покрития за водоприемници и ревизионни шахти за транспортни и пешеходни зони";

2. осигуряват безопасността на пътя и са осигурени срещу вандализъм;

3. осигурени са срещу пропадане.

(2) Ревизионните шахти (при битова канализация) се проектират с капаци с вентилационни отвори.

(3) Когато изграждането на ревизионните шахти се предвижда в зелени площи, входните отвори, включително капаците, се проектират на разстояние 0,20 m над котата на терена, а при обработваеми площи - на разстояние 0,80 m над котата на терена.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Стълбите/стъпалата в ревизионните шахти трябва да отговарят на БДС EN 14396 "Неподвижни стълби за шахти" и БДС EN 13101 "Стъпала за входовете на подземни шахти. Изисквания, маркировка, изпитване и оценяване на съответствието".

(5) Кюнетите на ревизионните шахти се проектират така, че да създават най-добри хидравлични условия за движение на отпадъчните води и безопасна експлоатация на съоръжението.

Чл. 27. Дъждоприемните съоръжения се проектират точкови (дъждоприемни шахти) и линейни.

Чл. 28. (1) Дъждоприемните съоръжения се предвиждат на следните места:

1. по дължината на улиците, при съобразяване с най-ниските точки, определени от вертикалната планировка на улиците и площадите, и с местата на пешеходни пътеки, подлези и спирки на обществения транспорт;

2. в зоната на уличните кръстовища така, че да се осигури оттичането на повърхностните води преди пешеходните пътеки и в най-ниските точки, определени от вертикалната планировка на кръстовищата;

3. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) напречно на улиците при напречни наклони на улицата до 0,5 %; линейните дъждоприемни съоръжения трябва да отговарят на БДС EN 1433 "Отводнителни канали за транспортни и пешеходни зони. Класификация, изисквания при проектиране и изпитване, маркировка и оценяване на съответствието".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Дъждоприемните шахти се проектират с утаителна част и с входна решетка, която отговаря на БДС EN 124 "Покрития за водоприемници и ревизионни шахти за транспортни и пешеходни зони".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Входната решетка на дъждоприемните съоръжения следва да отговаря на БДС EN 124 "Покрития за водоприемници и ревизионни шахти за транспортни и пешеходни зони" и се проектира така, че да отговаря на класа на натоварване на улицата и да гарантира безопасност и осигуреност срещу вандализъм.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Дъждоприемните съоръжения се осигуряват срещу пропадане.

(5) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) За улиците от първостепенната улична мрежа решетките на дъждоприемните съоръжения се осигуряват със система срещу инцидентно отваряне.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Дъждоприемните съоръжения се оразмеряват въз основа на оразмерителното дъждовно количество, което постъпва в тях, и максималната им хидравлична проводимост.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Дъждоприемните съоръжения се свързват към канализационните мрежи за дъждовни или смесени отпадъчни води посредством тръбопровод с минимален вътрешен диаметър 150 mm и с дължина до 40 m.

(8) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Отводнителните улеи и водосъбирателните шахти към тях се проектират от водоплътен и мразоустойчив материал.

Чл. 29. (1) Шахти с пад се предвиждат с цел:

1. да не се превишават максималните допустими скорости в тръбните участъци при стръмни терени;

2. да се осигури безопасно преминаване на тръбопроводите под съществуващи подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура или други препятствия;

3. да се осигури потопено изтичане на водата от канализационните профили, колектори или дъждоотливни канали в приемниците им.

(2) При тръбопроводи с номинален диаметър DN £ 600 mm и височина на пада до 0,50 m вместо шахти с пад се допуска проектирането на ревизионни шахти с подходящо оформяне на кюнетата, плавно свързваща дъната на прилежащите ѝ тръби.

Чл. 30. (1) При височина на пада до 3 m и при тръби с диаметър, по-голям от 500 mm, шахтите с пад се проектират като преливници тип "практически профил".

(2) При височина на пада до 6 m и при тръби с диаметър до 500 mm включително шахтите се проектират с две включвания на довеждащата тръба, както следва:

1. по наклона на довеждащата тръба с диаметър, равен на диаметъра на довеждащата тръба;

2. с вертикална тръба с диаметър 250 mm извън шахтата в бетонен блок, заустваща на дъно шахта с направляващо коляно.

(3) При височина на пада, по-голяма от 6 m, се проектират каскадни шахти, бързотоци и други енергогасителни съоръжения.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Дъждопреливниците (дъждопреливните шахти) се предвиждат при смесени канализационни мрежи с цел облекчаване на хидравличното им натоварване при водни количества, по-големи от оразмерителните, и при отчитане на възприетата степен на разреждане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Броят и местоположението на дъждопреливниците се определят въз основа на технико-икономически анализи и сравнения на варианти с различен брой дъждопреливници и в зависимост от характерните особености на терена, местоположението на водоприемника и нормативните изисквания към него с цел намаляване на замърсяването върху водоприемниците.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Котата на преливния ръб в дъждопреливниците се проектира по-висока от котата на водното ниво в повърхностното водно тяло (водоприемника) при 1 % обезпеченост на максималния му отток. При обосновка се допуска тази обезпеченост да бъде и по-малка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При проектиране на заустването на отливния канал/тръбопровод в открит водоприемник се предвиждат мерки срещу опасността от разрушаване на дъното и брега на водоприемника.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При конструктивното оформяне на дъждопреливните шахти се предвиждат мерки за ограничаване на отвеждането на плаващи материали към отвеждащия колектор при преливане.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Хидравличното оразмеряване на дъждопреливниците се извършва при отразяване на хидравлично-конструктивните характеристики на преливника, на вида и параметрите на неравномерното движение на потока в съоръжението и в прилежащите тръбни участъци.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При хидравличното оразмеряване на дъждопреливниците се отчитат водното количество на преливащите води, пълнежните височини в довеждащия и отвеждащия канализационен участък, съответстващи на непреливащото водно количество и на съответните оразмерителни водни количества.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Непреливащото водно количество по време на дъжд (Q_непр.) се определя в зависимост от максималното часово водно количество в сухо време и степента на разреждането му с дъждовни води (n_о - отношението на количеството на дъждовния отток и максималното часово количество на отпадъчните води в сухо време в непреливащата част на смесения поток) по формулата:

Q_непр. = (1 + n_o) Q_max.h., (3)

където Q_max.h. е максималното часово количество на отпадъчните води.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Степента на разреждане се определя в зависимост от количествените и качествените характеристики на отпадъчните води и на водоприемника. Ако няма други по-високи изисквания, за степента на разреждане се приемат следните стойности:

1. при дъждопреливни шахти в границите на населеното място - най-малко 5;

2. при дъждопреливни шахти пред помпени станции - 1 или 2;

3. при дъждопреливни шахти извън границите на урбанизираните територии или пред пречиствателната станция - 1.

(5) Проектите за корекция на речните корита в урбанизираната територия и инвестиционните проекти за канализационната мрежа с дъждопреливници трябва да са взаимно обвързани и съгласувани така, че отливните канали на дъждопреливниците да са с минимална дължина и да заустват след прага на коригираното речно легло.

Чл. 34. (1) Дюкери се проектират при необходимост от преминаване на канализационни тръбопроводи с гравитационно движение на водата чрез напорен участък под естествени или изкуствени препятствия - реки, дерета, канали, съществуващи подземни тръбопроводи или съоръжения и др.

(2) Дюкерите се проектират с най-малко два работни тръбопровода. При преминаване на дюкерите под сухи дерета или други препятствия се допуска проектирането на един тръбопровод, като се предвиждат мерки за осигуряване на редовното му промиване.

(3) При смесени канализационни мрежи пред дюкерите при възможност се проектират дъждопреливни шахти, като отливният канал зауства след дюкера по посока на течението на водния обект.

Чл. 35. (1) При смесени канализационни мрежи единият от тръбопроводите на дюкера се оразмерява за максималното часово водно количество в сухо време, а другият - за разликата между оразмерителното водно количество и водното количество, което преминава през първия тръбопровод по време на дъжд.

(2) При разделни канализационни мрежи за битови и/или за производствени води всеки тръбопровод на дюкера се оразмерява за половината от оразмерителното водно количество, като хидравличната му проводимост се проверява за провеждане на цялото водно количество в случай на авария на другия тръбопровод. Когато при хидравличното оразмеряване се установи, че в двата тръбопровода на дюкера скоростите са по-малки от минималните допустими, единият от тръбопроводите се предвижда за авариен.

(3) При хидравличното оразмеряване на тръбопроводите на дюкерите се предвиждат скорости, при които да не се получат отлагания и/или запушвания, както и големи загуби на напор. Скоростта на отпадъчните води в дюкера се предвижда по-голяма от скоростта в участъка пред него.

(4) Скоростта на отпадъчните води в дюкерите се приема в границите от 1,2 до 1,5 m/s.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Тръбопроводите на дюкерите се проектират с диаметър не по-малък от вътрешен размер 200 mm, а максималният наклон на изходящия им участък е 20° спрямо хоризонта.

(6) Денивелацията между водните нива във входната и изходната шахта се определя въз основа на сумарните загуби по дължина и местните съпротивления от вход, криви, изход и др.

Чл. 36. (1) Когато дюкерите преминават под реки, дерета, канали и др., се предвижда покритие на тръбопроводите най-малко 0,50 m. При преминаване под бързоструйна река или поройно дере покритието е най-малко 1 m, като за дюкера се осигурява защита срещу ерозионното действие на водата след него по посока на течението.

(2) При смесена канализационна мрежа във входната шахта на дюкера се проектира преливник за разделяне на водните количества по време на дъжд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При входната шахта на дюкера се проектира авариен канал, който при необходимост да създава възможност за директно заустване на отпадъчните води в друга ревизионна шахта на канализационната система, задържащ обем (с големина, съгласувана с експлоатиращата организация) или за включване в мобилен приемник. За дъждовната канализация се допуска и заустване в повърхностен воден обект (водоприемник).

(4) Във входната шахта на дюкерите се предвиждат затворни устройства за включване и изключване на тръбопроводите от експлоатация.

(5) Когато се предвижда дюкерите да преминават под реки и входната и изходната шахта да бъдат изградени в заливаемата част на реката, входните отвори на шахтите се проектират на кота, по-висока от котата на водното ниво в реката, съответстваща на водно количество с обезпеченост 1 %. При обосновка се допуска тази обезпеченост да е и по-малка.

(6) Шахтите на дюкерите се проектират така, че размерите им да осигуряват условия за удобен достъп до затворните устройства и възможност за манипулиране с тях, както и за почистване и промиване на тръбопроводите.

(7) Площадките за извършване на експлоатационни работи в шахтите на дюкерите се проектират на кота, по-висока от котата на максималното водно ниво в шахтите.

(8) При проектиране на дюкерите във входната шахта се предвижда решетка за задържане на плаващите влачени материали.

Чл. 37. Задържателни резервоари се проектират при разделни канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води и при смесени канализационни мрежи, когато е технически обоснована необходимостта за:

1. намаляване на хидравличното натоварване на канализационен колектор след определен пункт посредством задържане на част от водното количество в резервоар по време на дъжд и продължителното му изпускане в мрежата след спиране на дъжда за период не по-голям от 24 часа;

2. задържане на част от суспендираните вещества в отпадъчните води, изпускани от канализационната мрежа във водоприемника, с оглед спазване на изискванията към него;

3. облекчаване на претоварени съществуващи колектори или включване на нови при разширяване на урбанизираната територия;

4. намаляване на притока пред пречиствателните станции по време на дъжд;

5. защита на прилежащите територии от наводнение въз основа на анализите и проучванията за въздействието и последствията при наводнение върху хората и тяхното имущество.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Задържателните резервоари се проектират открити или закрити в зависимост от вида на канализационната мрежа, санитарно-хигиенните изисквания, теренните условия, подробния устройствен план на урбанизираната територия, качествените характеристики на отпадъчните води и др. При закритите задържателни резервоари се предвижда вентилация.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При определяне на местата за изграждане на задържателни резервоари се отчитат наклонът на терена и опасността от отлагане на утайки в канализационните участъци пред резервоарите и от наводняване на най-ниско разположените помещения на сградите. Максималното водно ниво в задържателния резервоар не може да бъде по-високо от темето на входящия канал.

(3) При проектирането на задържателни резервоари се предвиждат мерки за достъп и почистване и/или отмиване на образувалите се утайки.

(4) Аварийни преливници се проектират и като част от конструкцията на задържателните резервоари.

Чл. 39. (1) При определянето на обема на задържателния резервоар се отчитат следните фактори:

1. формата и размерите на меродавния оразмерителен хидрограф за задържателния резервоар (на хидрографа, осигуряващ най-голям обем на резервоара);

2. максималният пик (връх, водно количество) на меродавния оразмерителен хидрограф за резервоара;

3. водното количество на потока от резервоара към канализационната мрежа след него.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Работният обем на задържателните резервоари се определя съгласно приложение № 9.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) За намаляване на хидравличното натоварване на канализационните системи при възможност се предвижда задържане на повърхностния отток в инфилтрационни отводнителни системи близо до зоната на тяхното формиране или директното им отвеждане в повърхностно водно тяло.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Към системите по ал. 1 не се допускат включвания на други отпадъчни води освен повърхностния отток от прилежащите повърхностни покрития.

(3) При проектиране на инфилтрационни системи се спазват следните изисквания:

1. проучва се нивото на подземните води с оглед осигуряване на контролирано изпускане на събраните дъждовни води без пряка връзка с подземните води;

2. обемът за съхранение се съобразява с хидравличните свойства на почвата, големината на отводняваната площ, интензивността на дъжда и топографията на терена;

3. осигурява се достъп за поддържане на системата;

4. (нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) проучва се опасността от повишаване на влажността на земната основа до близки сгради и съоръжения.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Повърхностният отток от паркинги и улични настилки се заустват в инфилтрационни отводнителни системи само след допълнително третиране със сепаратори за нефтопродукти или за тежки метали за достигане на допустимите стойности на замърсителите, регламентирани от съответните регулаторни органи.

Чл. 41. (1) Участъците от канализационната мрежа, преминаващи под пътища и железопътни линии, се проектират от тръби, положени в предпазни тръбопроводи или в монтажни галерии.

(2) Допуска се преминаването на канализационни участъци под пътища и железопътни линии да се проектира без предпазни тръбопроводи или монтажни галерии, в случай че са взети предпазни мерки за предотвратяване разрушаването на пътното платно или на железопътната линия от водния поток при авария и канализационните тръбопроводи се осигурят срещу разрушаване от действието на статични и динамични натоварвания.

(3) Трасето на канализационните тръбопроводи се проектира така, че да пресича трасето на пътищата или железопътните линии в права линия и по възможност под ъгъл, приблизително равен на 90°.

(4) Вътрешният диаметър на предпазните тръбопроводи на канализационен колектор, преминаващ под път или железопътна линия, се проектира по-голям от външния диаметър на канализационните тръбопроводи с най-малко 200 mm. Външният диаметър на предпазните тръбопроводи при безтраншейно изграждане се проектира в зависимост от предвидената технология за прокарване и диаметъра и вида на канализационните тръби.

(5) От двата края на канализационните участъци, които преминават под пътища или железопътни линии, се предвиждат ревизионни шахти с възможност за изолиране на преминаващия участък при експлоатация.

Чл. 42. Преминаването на канализационните тръбопроводи над пътища или железопътни линии се извършва чрез изграждане на естакади, мост-канали или чрез използване на съществуващи мостове и пешеходни пасарелки, като се предвиждат мерки срещу замръзване, както и за осигуряване на достъпа при експлоатация, почистване, промиване и изолиране на тръбопровода и на достъпа за поддържане и експлоатация на инженерните съоръжения.

Чл. 43. (1) Канализационните помпени станции се проектират, когато е необходимо:

1. да се избегнат прекомерни големи дълбочини на полагане на каналите;

2. изпомпване на отпадъчни води от ниско разположени райони;

3. преодоляване на възвишения, водни течения, пътища, железопътни линии и др.;

4. изпомпване на водите от задържателните резервоари;

5. изпомпване на отпадъчните води към пречиствателните станции, водоприемниците и др.

(2) При проектирането на канализационни помпени станции се отчитат:

1. общите разходи;

2. разходите за електрическа енергия;

3. изискванията при експлоатацията и поддържането им;

4. рисковете и последиците от нарушения при експлоатацията им;

5. въздействието върху околната среда;

6. изискванията на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала (предпазване срещу трудови злополуки, достатъчна осветеност, осигуряване на мерки за ограничаване на шума и вибрациите и др.);

7. санитарно-хигиенните изисквания (снабдяване с питейна вода, лесни за почистване повърхности и др.);

8. нормативните изисквания за пожарна безопасност.

Чл. 44. (1) При определяне на местоположението на канализационните помпени станции се отчитат:

1. топографските характеристики на терена;

2. източникът за електроснабдяване и необходимостта от изграждане на трансформаторни постове;

3. геоложките и хидрогеоложките условия;

4. възможността за транспортен достъп;

5. опасността от заливане на помпената станция и др.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Местоположението на канализационните помпени станции се определя така, че да има възможност за разширение на помпените станции, удобен достъп на експлоатационния персонал и транспортните средства при всякакви климатични условия и за изграждане при необходимост на задържателни резервоари, решетки, пясъкозадържатели и др.

(3) Местата за изграждане на канализационните помпени станции се определят по възможност в близост до водоприемник.

(4) За защита на тръбопроводите от запушвания се предвиждат решетки или дробилки преди постъпване на отпадъчните води в черпателния резервоар на помпените станции.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При възможност пред канализационните помпени станции се предвижда авариен тръбопровод, който да отвежда отпадъчните води в друга ревизионна шахта на канализационната система, задържащ обем или за включване в мобилен приемник в случаи на авария или спиране на електрозахранването.

Чл. 45. (1) При проектирането на черпателните резервоари на канализационните помпени станции се предвиждат мерки срещу възможността от загниване на отпадъчните води и образуване на токсични и взривоопасни газови смеси или мерки срещу такива опасности (известителна система, вентилация и др.) за обслужващия персонал.

(2) Функционалните изисквания при проектирането на черпателните резервоари на канализационните помпени станции са, както следва:

1. максималното водно ниво в черпателния резервоар да е по-ниско от котата на дъното на довеждащия тръбопровод или канал;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) входните отвори на смукателните тръбопроводи да са разположени и оформени така, че да не се засмуква въздух, както и да се предвиди достатъчно разстояние около тях;

3. да се осигури лесен и безопасен достъп за почистване и ремонт без връзка с други помещения на помпената станция.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Обемът на черпателния резервоар на канализационните помпени станции се определя в зависимост от количествата на постъпващите и изпомпваните отпадъчни води през часовете на денонощието при максимално часово количество на постъпващите отпадъчни води. В случаите, когато няма данни за графика на оттока, минималният обем на черпателния резервоар може да се определи въз основа на приет максимален брой на включванията на помпените агрегати за един час, даден от производителите на помпените агрегати.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) За черпателните резервоари се предвижда възможност за почистване. Съгласно техническата възможност и по преценка на проектанта се предвижда хомогенизиране на отпадъчната вода с цел недопускане на мъртви зони в черпателния резервоар.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При черпателни резервоари с потопени помпени агрегати се предвиждат стационарни или мобилни подемно-транспортни устройства за спускане и изваждане на помпените агрегати в случаите, когато те са с маса над 50 kg.

(6) За извършване на контрол и почистване в черпателните резервоари се предвиждат постоянни устройства за сигурно и безопасно слизане и изкачване.

(7) При неподвижни стълби или стълбища с дължина над 10 m се предвиждат площадки за почивка през височина не по-голяма от 6 m. Широчината на стълбите е със свободно пространство най-малко 0,65 m - при вертикални, и 1,10 m - при наклонени стълби.

Чл. 46. (1) Видът на помпите се избира в зависимост от оразмерителното количество на отпадъчните води, физикохимичния състав на отпадъчните води и височината на препомпване (необходимия общ напор).

(2) За всички паралелно работещи помпени агрегати се предвиждат резервни агрегати, както следва:

1. до два работни агрегата - един резервен;

2. при три или повече работни агрегата - два резервни.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Вътрешните диаметри на смукателните и напорните тръбопроводи са не по-малки от 80 mm и се определят в зависимост от:

1. оразмерителните количества на отпадъчните води;

2. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) изискването за минимална скорост от 0,7 m/s;

3. (нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) изискването за минимални общи финансови разходи;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) предотвратяването на загниването на отпадъчните води (при по-голямо времепрестояване в тръбопроводите);

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) предотвратяването на запушвания.

(2) Видът на тръбите се съобразява с изисквания напор, респективно вакуум, с физикохимичния състав на отпадъчните води и характеристиките на почвата.

(3) Тръбопроводите се проектират така, че да са устойчиви на външните и вътрешните натоварвания и да са водонепропускливи.

(4) Смукателните тръбопроводи се проектират с минимална дължина и така, че да се предотвратява образуването на въздушни възглавници.

Чл. 48. (1) Напорните тръбопроводи извън помпените станции се проектират при спазване на следните изисквания:

1. при надземното им разполагане се предвижда укрепване на тръбопроводите с опорни блокове, скоби и обтегачи, както и с топлинна изолация против замръзване;

2. осигурява се достъп за експлоатация и поддържане при всякакви климатични условия.

(2) При определяне на трасето на напорните тръбопроводи извън помпените станции се избягва преминаването им през силно пресечени терени.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) При преминаване на напорни канализационни тръбопроводи през водни обекти се проектират най-малко два тръбопровода, като единият е работен, а другият е авариен. Допуска се и двата тръбопровода да са работни, като в този случай се проверяват капацитетът, скоростите и други параметри на системата както при нормална работа, така и в авариен режим, когато работи един от тръбопроводите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Местоположението и видът на въздушниците по напорните тръбопроводи се определят съгласно нормативните изисквания за това при проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи.

Чл. 49. (1) Размерите на помещенията или шахтите, в които се предвижда да се монтират помпените агрегати, се определят при отчитане на:

1. броя, вида и габаритите на помпените агрегати;

2. необходимостта от осигуряване на достатъчно пространство около помпените агрегати, тръбопроводите, арматурите и др. за лесен и удобен контрол, ремонт или подмяна.

(2) В помещенията за "сух" монтаж помпените агрегати се разполагат на такава кота, че да се осигури естественото им заливане.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) За улесняване на монтажа и демонтажа на помпените агрегати, арматурите, фасонните части и др. се предвиждат подходящи подемно-транспортни устройства.

Чл. 50. (1) За работните помещения в канализационните помпени станции се проектират отоплителна инсталация за осигуряване на необходимата температура на въздуха през зимния период и вентилационна инсталация за осигуряване на необходимия въздухообмен в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.).

(2) В помещенията, в които е възможно да се образуват токсични и/или взривоопасни газови смеси, се проектира и аварийна вентилация с време за въздухообмен, съобразено със зоната на взривоопасност и/или класа на токсичност на отделяните газови смеси, както и аварийна газосигнализация с газови датчици, които да задействат аварийната вентилация и да подават сигнал при дежурния персонал.

(3) За контрол на миризмите в помпената станция се предвиждат мерки срещу процеси на гниене.

Чл. 51. (1) Към смукателните тръбопроводи се предвиждат следните арматури:

1. възвратни клапи - в началото на тръбопроводите, когато заливането на помпите се извършва чрез принудително напълване на корпусите им с вода;

2. спирателни кранове - пред помпите, когато е осигурено естественото им заливане от черпателния резервоар.

(2) Към напорните тръбопроводи се предвиждат следните арматури:

1. възвратни клапи - след помпите;

2. спирателни кранове - след възвратните клапи;

3. изпразнителни устройства - в най-ниските точки на тръбопроводите с цел изпразване на отделни участъци от тях и отстраняване на утайки;

4. вентили с подходящи устройства - в най-високо разположените точки, както и в точки, установени при изследването на хидравличен удар, като се предвиждат определени мерки за намаляване на неговото влияние.

(3) Проектираните арматури извън помпените станции се монтират в шахти, до които е осигурен достъп за експлоатационния персонал и на транспортни средства.

Чл. 52. При конструктивното оразмеряване на сградите на помпените станции се спазват изискванията на нормативните актове за проектиране на съответните видове строителни конструкции, като се осигурява:

1. устойчивост на конструкцията при отчитане на възможните външни и вътрешни натоварвания, на натоварванията от подемно-транспортните устройства и на сеизмичните натоварвания;

2. водонепропускливост на сградата;

3. устойчивост на сградата срещу воден подем;

4. устойчивост на конструкцията на въздействията на отпадъчните води и почвата.

Чл. 53. (1) При проектирането на електрозахранването и на електрическите инсталации се спазват изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.).

(2) За всяка канализационна помпена станция се предвижда резервно електрозахранване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) С оглед осигуряване на безопасност електрическите табла се разполагат надземно. Допуска се електрическите табла да се разполагат под кота терен за подлези. В тези случаи следва да бъде предвидена защита от наводняване на таблата.

Чл. 54. (1) За всеки помпен агрегат се предвижда отделно управление, което включва предпазно устройство за изключване на двигателя в случай на нарушения при експлоатацията, средства за измерване и индикатори за извършване на контрол и наблюдения на водното ниво, дебита и налягането, които създават помпите, оборотите на двигателите, напрежението и силата на електрическия ток, фактора на реактивна мощност, концентрацията на газови смеси, работните часове на помпените агрегати и др.

(2) При съвместна работа на два или повече помпени агрегата системата за управление трябва да осигурява възможност за изменение на последователността на включването и изключването им.

(3) Системата за управление трябва да осигурява последователно включване в работа на работните и резервните помпени агрегати.

Чл. 55. При проектирането на канализационни помпени станции се извършат изследвания за възможно възникване на хидравличен удар, като се предвиждат ефективни средства за предотвратяването му или за намаляване на въздействието му върху помпите, тръбопроводите и арматурите.

Чл. 88. (1) Механично пречистване на отпадъчните води се предвижда с цел отстраняване на едри механични примеси, неразтворени вещества и суспензии, за да се осигури ефективна работа на последващите съоръжения от технологичната схема.

(2) За отстраняване на твърдите, едрите и плаващите вещества в отпадъчните води се предвиждат решетки и сита.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) За отстраняване на неразтворените вещества се предвиждат пясъкозадържатели и/или утаители.

(4) Неутаимите неразтворени вещества (мазнини, нефтопродукти и др.) се отстраняват самостоятелно или в комбинация с друго съоръжение за механично пречистване.

Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Пясъкозадържателите се оразмеряват за задържане на минерални частици.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Пясъкозадържателите се проектират със съоръжения и устройства за отстраняване на пясъка и/или на задържаните масла/мазнини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) С цел последващо оползотворяване на пясъка се предвиждат съоръжения за промиване на задържания пясък за отстраняване на органичните вещества в следните случаи:

1. за пречиствателни станции над 10 000 ЕЖ;

2. за пречиствателни станции между 2000 ЕЖ и 10 000 ЕЖ при изискване на възложителя.

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Органичните вещества, отделени при промиването и обезводняването на пясъка, се включват към потока от отпадъчни води за по-нататъшно пречистване, а пясъкът се отстранява от пречиствателната станция, като се вземат мерки за предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху околната среда и здравето на хората.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Мазнините и маслата, задържани в пясъкозадържателите, се събират за последващото им третиране и оползотворяване.

Чл. 91. Необходимостта от проектирането на първични утаители и техният вид се определят в зависимост от производителността на пречиствателната станция, технологичната схема на пречистване, количеството и състава на отпадъчните води, геоложките и хидрогеоложките условия на мястото на изграждане, начините за изваждане и третиране на утайките и др.

Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Биологичното пречистване на отпадъчните води се прилага за намаляване на биологично разградимото органично замърсяване, азота и/или фосфора.

(2) Съоръженията за биологично пречистване се проектират след съоръженията за механично пречистване.

Чл. 93. (1) За интензивно биологично пречистване се оразмеряват и конструират биореактори с прикрепена, суспендирана или флуидизирана биомаса или комбинация от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Съоръженията за биологично пречистване включват биореактор за осъществяване на пречиствателния процес и съоръжения за последващо разделяне на пречистената вода от биомасата. Възможно е процесите на пречистване и разделяне да се осъществяват в едно съоръжение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Съоръженията за биологично пречистване се проектират така, че да осигурят достигане на необходимата степен на пречистване за заустване или за последващо третиране на отпадъчната вода, както и за осигуряване на надеждна и гъвкава експлоатация на ПСОВ.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) (1) Екстензивното биологично пречистване се осъществява в условия, близки до природните.

(2) Дъното и стените на съоръженията за екстензивно биологично пречистване се проектират водонепропускливи.

(3) Екстензивното биологично пречистване се прилага самостоятелно или в комбинация с други методи на биологично пречистване.

Чл. 95. (Отм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.)

Чл. 96. (Отм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.)

Чл. 97. (1) Химично пречистване на отпадъчните води се прилага за отстраняване на разтворени неорганични съединения на фосфора, за корекция на рН, за обеззаразяване на пречистената вода и др.

(2) Физикохимично пречистване на отпадъчните води от населени места се прилага за достигане на висока степен на отстраняване на суспендирани вещества и колоиди.

(3) Видът и дозата на реагентите се определят чрез опитни лабораторни или пилотни изследвания или чрез изследвания при експлоатационни условия в зависимост от характеристиките на отпадъчните води.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) (1) Към ПСОВ се проектира, изгражда и поддържа в постоянна експлоатационна готовност технологично стъпало за обеззаразяване на пречистените отпадъчни води.

(2) При проектиране на съоръженията за обеззаразяване се спазват изискванията на БДС EN 12255-14 "Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 14: Дезинфекция" и добрите инженерни практики.

Чл. 99. Третиране на утайките от пречиствателните станции се прилага за получаване на безопасен краен продукт, позволяващ транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане.

Чл. 100. (1) Изборът на технология за третиране на утайките зависи от:

1. начина за обезвреждане или оползотворяване на утайките и съответните изисквания за тяхното качество;

2. количеството на утайките и сезонната им неравномерност;

3. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) състава на утайките (химичен, биологичен и физикохимичен);

4. технико-икономическа целесъобразност;

5. възможността за съвместно третиране с други утайки и органични отпадъци;

6. необходимостта от отделяне и раздробяване на грубите вещества, които могат да предизвикат запушвания или други експлоатационни проблеми;

7. наличието на тежки минерални частици (пясък);

8. възможността за образуване на опасни газови емисии и течове, включително такива, свързани с неприятни миризми и/или усилващи парниковия ефект;

9. възможността за възникване на условия за корозия или абразия на строителните конструкции;

10. допълнителното натоварване на пречиствателните станции с елементи, като азот и фосфор, внасяни с утайковите води, отпадащи от процесите на третиране на утайките;

11. химичните реагенти, използвани при пречистването на отпадъчните води, и тяхното въздействие при оползотворяването на утайките;

12. мерките за сигурността и здравето на експлоатационния персонал и обществото;

13. възможностите за производство на електрическа и/или топлинна енергия при третирането на утайките по потоци и като цяло;

14. (нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) възможностите за извличане на полезни вещества от утайките.

(2) За измерване на количествата на третираните утайки и за вземане на проби от подаваните и изпусканите утайки и утайкови води се предвиждат съответните устройства.

Чл. 101. (1) При проектирането на съоръжения за третиране на утайки се отчитат всички изисквания и се предприемат мерки за намаляване на миризмите, шума, вибрациите и взривоопасността на средата.

(2) При малки ПСОВ се проверява възможността за дообработване на утайките (механично обезводняване, изсушаване, изгаряне) в близко разположени по-големи ПСОВ и се избира технико-икономически по-изгодното решение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) При избор на решение за близко разположена ПСОВ по ал. 2 технологията за третиране на утайките се избира предвид по-нататъшното им оползотворяване или крайно обезвреждане.

Чл. 101а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) (1) Проектирането на дълбоководни зауствания в морето се извършва въз основа на одобрен подробен устройствен план в съответствие с разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(2) Броят на тръбопроводите за заустване, техните наклони и начините за полагане (в траншея или по дъното) се определят въз основа на:

1. предвижданията на подробния устройствен план по ал. 1 за трасето на дълбоководното заустване, точката или точките на свързването му към обекти, разположени на сушата, разположението и границите на установената около него зона за безопасност и др.;

2. конкретните хидро- и литодинамични условия и данните за морското дъно;

3. данните от ПСОВ;

4. експлоатационните изисквания (възможности за експлоатация при конкретните условия на полагане и монтаж);

5. географски координати на точката за заустване и дълбочина на водата в тази точка, дадени в разрешителното за заустване.

Чл. 101б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Оразмеряването на тръбопровода и/или тръбопроводите за дълбоководно заустване се извършва в съответствие с измереното на изход на ПСОВ водно количество за върхов режим на натоварване или се приема съгласно определеното такова количество с технологичния проект.

Чл. 101в. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) (1) При проектирането и при монтажа не се допуска промяна на наклона на тръбопровода за дълбоководно заустване от низходящ към възходящ.

(2) С проекта се предвижда осигуряването на тръбопровода за дълбоководно заустване срещу силови въздействия в прибойната зона, извън нея и в точката на заустване, като се определят и съответните начини на полагане (траншейно и/или по дъното), чрез които се осигурява максимална устойчивост.

(3) При полагане на тръбопровода за дълбоководно заустване по дъното се предвижда неговото подходящо и сигурно закрепване (например с опорни блокове и др.), като в зависимост от конкретните условия се определят видът, големината и разстоянието между средствата за закрепване.

(4) Изпускането на пречистените води в края на тръбопроводите за заустване се осъществява през отвори, разположени по-високо от морското дъно, за да бъдат предпазени от запълване с пясък и да се осигури свободно оттичане. Предвиждат се дифузори за по-добро разсейване и смесване на сладката и солената вода.

Чл. 108. Изборът на площадка на пречиствателната станция се определя въз основа на:

1. възможността за осигуряване на гравитационно движение на отпадъчните води в довеждащия колектор, пречиствателната станция и отвеждащия (заустващ) колектор;

2. технико-икономически съображения, свързани с дължината на довеждащия и отвеждащия канализационен колектор;

3. собствеността и категорията на терена;

4. скоростта и преобладаващата посока на ветровете и местоположението на разположените в близост урбанизирани територии или други обекти;

5. изискванията на действащия устройствен план;

6. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) предписанията от доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за минимално необходимите отстояния на ПСОВ от урбанизирани територии и отделно стоящи обекти; когато компетентните органи са преценили, че не е необходимо извършване на ОВОС, както и когато няма специални здравни изисквания и нормативи за защитните зони и не са направени съответните проучвания и оценка на риска, минималните защитни зони в зависимост от броя на ЕЖ се определят съгласно чл. 2, ал. 7;

7. наличието на подходяща инфраструктура до площадката на пречиствателната станция (пътища и транспортни мрежи и съоръжения, енергоснабдителни мрежи и съоръжения, водопроводи и др.);

8. инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на парцела.

Чл. 109. (1) На генералния план на пречиствателната станция се определя местоположението на:

1. всички пречиствателни съоръжения по технологичния път на отпадъчните води и утайките;

2. предвидените сгради на територията на пречиствателната станция (помпени станции, компресорни станции, административни сгради, лаборатории, трансформаторни станции, работилници, складове, гаражи и др.), площите за озеленяване и др.;

3. техническите проводи за отпадъчната вода и утайките;

4. площадковите пътища.

(2) Генералният план се разработва при отчитане на всички нормативни и проектни изисквания за пожарната безопасност, здравословните и безопасни условия на труд и опазването на околната среда.

(3) Генералният план се разработва така, че да се осигури възможност за:

1. етапно изграждане;

2. бъдещи изменения и разширения на пречиствателната станция;

3. минимални дължини на каналите и тръбопроводите за отпадъчните води, утайките и техническата вода, въздухопроводите, газопроводите, електропроводите и пътищата;

4. удобен и безопасен достъп за поддържането и експлоатацията на отделните съоръжения и устройства.

Чл. 110. За пречиствателната станция и за отделните съоръжения се предвижда обходен авариен канал или тръбопровод.

Чл. 111. В зависимост от производителността на пречиствателната станция, технологията на пречистване, вида на технологичния контрол и местните условия към основните технологични съоръжения и помещения се предвиждат спомагателни съоръжения и помещения и площадкова техническа инфраструктура.

Чл. 112. (1) Пречиствателните станции се осигуряват с водопроводна мрежа за питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди.

(2) Когато е предвидено използване на хидроелеватори, промиване на тръбопроводи и съоръжения за други технически нужди, се проектират тръбопроводи за техническа вода. За техническа вода се допуска използването на пречистени отпадъчни води.

(3) Към пречиствателните станции се предвиждат санитарно-хигиенни помещения в зависимост от очакваната численост на персонала.

(4) За събирането на битовите отпадъчни води от пречиствателните станции се предвижда канализационна мрежа, която ги отвежда във входното съоръжение на станцията.

(5) За отпадъчните води, получени при третирането на утайките или от преливания, аварийни изтичания, изпразване и промиване на съоръженията, се проектира канализационна мрежа, която да ги отвежда във входното съоръжение на пречиствателната станция или пред съоръженията за биологично пречистване. При необходимост за тях се изгражда изравнителен резервоар.

(6) За събирането и отвеждането на дъждовните води от територията на пречиствателните станции се проектира канализационна мрежа, като тяхната замърсеност определя мястото на включването им в технологичната схема.

Чл. 113. (1) Наклонът на тръбопроводите за отпадъчни води, утайки или газ от изгнивателите и скоростта на провежданата среда се приемат така, че да няма опасност от отлагания на твърди вещества и/или събиране на газ, както и от събиране на кондензат в газопроводите и въздухопроводите, или се предвиждат мерки за отстраняване на образуваните отлагания и/или събирания на газ или концентрат.

(2) При опасност от замръзване резервоарите и тръбопроводите се проектират с подходяща топлоизолация.

(3) Тръбопроводите се проектират водонепропускливи и/или газонепропускливи.

Чл. 114. (1) При проектиране на електроснабдяването и електрообзавеждането на ПСОВ се спазват изискванията на действащите нормативни актове за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2) За ПСОВ се осигурява втора категория електроснабдяване съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(3) Към аварийното електроснабдяване се включват всички измервателни и контролни устройства, помпите за отпадъчните води и утайките, както и съоръженията и устройствата за аериране.

Чл. 115. (1) При проектирането на пътища на територията на пречиствателната станция се преценява тяхното натоварване по време на строителството и експлоатацията и се вземат мерки за безопасно движение на транспортните средства и персонала.

(2) За осигуряване на сигурен и удобен достъп до сградите, съоръженията, работните места и местата за контрол се предвиждат пешеходни пътеки.

(3) При пресичането на пътищата и пътеките с открити канали се изграждат подходящи преминавания.

(4) За обръщане на посоката на движение на предвижданите превозни и/или транспортни средства при техническата експлоатация на пречиствателната станция се проектират подходящи уширения.

Чл. 134. (1) При извършване на изкопните работи за полагане на тръбите се спазват нормативните изисквания за отстояния от фундаменти, подземни съоръжения и технически проводи и се вземат необходимите мерки срещу нанасяне на щети върху тях.

(2) При определяне на размерите на траншеята за полагане на тръбите и нейното оформяне, както и при определяне височината на засипване се спазват проектните изисквания. Всички отклонения от проекта се съгласуват с проектанта.

(3) Преди полагането на тръбите се проверяват дълбочината на полагане, откосите, широчината и състоянието на дъното на изкопа.

(4) Основата на траншеята се оформя с оглед безпрепятствено полагане на тръбите по цялата им дължина. При необходимост се извършват вкопавания за връзките.

(5) При изкопаването на траншеите всички камъни, части от растения и отломки, които могат да повредят тръбите, се отстраняват извън траншеята.

Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Широчината на траншеята е в съответствие с инвестиционния проект и съгласно изискванията на приложение № 7.

Чл. 136. (1) Стабилността на траншеите се осигурява посредством системи за укрепване, чрез скосяване на техните стени или по друг подходящ начин в зависимост от конкретните условия. При демонтирането на системите за укрепване на траншеите не трябва да се получават размествания или повреди на тръбопроводите.

(2) Когато тръбите се полагат непосредствено върху дъното на траншеята, то трябва да бъде подравнено и с изисквания наклон и форма, за да се осигури опиране на тръбите по цялата им дължина.

(3) Когато дъното на траншеите не може да бъде подравнено добре, то се покрива със слой от зърнест материал или фина почва с добри уплътнителни качества. Височината на слоя се приема най-малко равна на 100 + DI/10 mm (DI е вътрешният диаметър на тръбите в mm) при скални условия, но не повече от 25 cm.

(4) При полагането на тръби с муфи в дъното на траншеята или в долната част на леглото се извършват вкопавания за муфите. Дължината и дълбочината на вкопаванията зависят от размерите на тръбните връзки и начина на свързването им.

(5) Когато дъното на траншеята е нестабилно или почвата има ниска носимоспособност, почвата се отстранява и се заменя с подходящ материал за направа на легло.

Чл. 137. При извършване на СМР траншеите се осушават. Начинът на отводняване не трябва да оказва влияние върху зоната около тръбопроводите и върху самите тръбопроводи.

Чл. 138. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Видът и зърнометричният състав на материала за зоната около тръбите и тяхното укрепване се избират в съответствие с проектните изисквания и при отчитане на диаметъра, на материала на тръбите и на дебелината на стените им, съгласно приложение № 12а.

Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Предвидените с проекта тръби се свързват съгласно указанията на производителя им така, че да се осигури водонепропускливостта на тръбопровода и неговата устойчивост на проектните натоварвания.

(2) Когато се налага прекъсване на полагането на тръбопроводите за по-продължителен период, краищата на тръбите се запушват с предпазни тапи.

(3) Свързванията на тръбопроводите с ревизионни шахти, ревизионни отвори или други съоръжения се изпълняват водонепропускливи.

(4) В случаите, когато при монтажа на тръбите има опасност от изплаване на тръбопроводите, се предвижда съответно укрепване съгласно указанията на проектанта.

Чл. 140. Сглобяемите предварително изработени елементи по канализационната мрежа се изграждат при спазване на изискванията на проекта и на изискванията на производителите им.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Тръбите се засипват чрез полагане на пластове от подходящи материали съгласно приложение № 12а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Изискванията към вида на материала и степента на уплътняване на основната обратна засипка и засипката за зоната около тръбата се определят в част "Водоснабдяване и канализация" на инвестиционния проект. Изискванията към уплътняването на земното легло под пътната настилка и за изпълнението на пътната конструкция над земното легло са част от инвестиционния проект за изграждането на пътя. В случаите, когато няма пътна настилка, проектът по част ВиК дава решение за вида на обратната засипка и степента на нейното уплътняване.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.)

(5) Уплътняване на основната и страничната засипка чрез насищане с вода се допуска само при несвързани почви.

(6) Когато за отделни части от тръбопроводите се изисква тяхното укрепване или заздравяване, тези дейности се извършват преди засипването на зоната около тръбите.

(7) Отстраняване на укрепването, когато има такова, се извършва постепенно по време на засипването на зоната около тръбите.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Преди окончателното възстановяване на горната повърхност на изкопа, в който е положен напорният тръбопровод за отпадъчни води, върху основната обратна засипка се поставя предупредителна лента за обозначаване и предпазване. За гравитационните участъци предупредителна лента не се предвижда.

(9) След завършване на обратната засипка земната повърхност се възстановява съгласно изискванията на проекта.

Чл. 142. При определяне на метода за безтраншейно полагане на канализационните тръбопроводи и за неговото безпрепятствено изпълнение се отчитат:

1. местоположението на съществуващите подземни сгради и на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по проектното трасе на полагания канализационен тръбопровод;

2. техническите характеристики на тръбите, в т.ч.:

а) вътрешни и външни диаметри;

б) дължина;

в) допустими експлоатационни натоварвания;

г) вид и изпълнение на тръбопроводните връзки;

д) допустим радиус на кривина или ъглово отклонение на тръбопроводните връзки;

3. видът и параметрите на земните пластове, през които се предвижда прокарването, за което се извършват подробни хидрогеоложки проучвания;

4. експлоатационните натоварвания и натоварванията от превозни средства;

5. допустимите отклонения в трасето на тръбопроводите.

Чл. 143. Методите за безтраншейно изграждане на тръбопроводи за отпадъчни води и изпитването на тръбопроводите трябва да съответстват на българските стандарти, с които са определени изискванията за безтраншейно изграждане на тръбопроводите.

Чл. 144. (1) Главните и междинните шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводите се проектират и конструират така, че да издържат на статичните и динамичните натоварвания при прокарването.

(2) Местоположението на главните шахти се съобразява с местата на свързванията със съществуващ канализационен тръбопровод и/или с промяната на посоката на трасето на тръбопровода.

Чл. 145. (1) По време на безтраншейното изграждане на тръбопроводите се регистрират и документират следните данни:

1. при микротунелно изграждане - за посоката и дълбочината на прокарването, за максималната сила, упражнявана при прокарването, за скоростта или дължината на прокарването, за количеството на използваните средства за укрепване и смазване, за корекциите, направени при прокарването, и др.; регистрирането на данните се извършва най-много през 0,20 m по дължината на прокарването;

2. при методите с обслужващ персонал - за максималната сила, упражнявана при прокарването, за посоката и дълбочината на прокарването, за скоростта или дължината на прокарване, за количеството на използваните средства за укрепване и смазване и др.; регистрирането на данните се извършва за всяка тръба;

3. при метод с директно пробиване - за посоката, дължината и дълбочината на прокарването, за количеството и качеството на промивната течност, за максималната сила на издърпване и др.; регистрирането на данните се извършва за всяка тръба.

(2) Когато прокарването на тръбопроводите се ръководи от лазерна или друга система, тя се монтира така, че да не се влияе от сътресенията, които възникват по време на прокарването.

Чл. 146. (1) Максималните допустими отклонения от посоката и дълбочината на прокарване на тръбопроводите се посочват в проекта, като се отчитат:

1. изискванията за експлоатация и поддържане;

2. наклонът на тръбопроводите;

3. възможностите на метода, приложен за прокарването на тръбопроводите;

4. наличието на съществуващи сгради, съоръжения и подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;

5. геоложките и хидрогеоложките условия и др.

(2) Отклоненията от проектното трасе на тръбопровода при безтраншейното му полагане се отбелязват по време на прокарването. Не се допуска превишаване на проектните допустими стойности.

Чл. 147. (1) Полагането и монтажът на вакуумните тръбопроводи се извършват в съответствие с проектните изисквания и изискванията за изграждане на тръбопроводи, определени в тази наредба.

(2) Когато наклонът на тръбопроводите е по-малък от 1:150, те не трябва да се отклоняват във вертикална посока с повече от + 2 mm от проектния надлъжен профил.

(3) При изграждането се извършват проверки за промени в надлъжния профил на тръбопроводите в рамките на допустимите отклонения за осигуряване на нормалната работа на мрежата в съответствие с проектните параметри.

Чл. 148. (1) Полагането и монтажът на напорните тръбопроводи се извършват в съответствие с проектните изисквания и изискванията за изграждане на тръбопроводи, определени в тази наредба.

(2) При изграждането на напорните тръбопроводи се извършват укрепвания в местата на включванията, спирателните кранове и колената.

Чл. 149. Помпените агрегати се монтират стабилно към фундаментите и се центрират прецизно.

Чл. 155. (1) Поддържането и техническата експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения обхващат предварително планирани, текущи и извънпланови (инцидентни) мерки и дейности за поддържане на системата в необходимото конструктивно и функционално състояние, както следва:

1. локални ремонти или подмяна на повредени тръби или елементи;

2. отстраняване на утайки, растителни корени и други препятствия;

3. ремонт и поддръжка на машините и монтажните съоръжения;

4. борба с вредители (гризачи и насекоми).

(2) Изпълнението на мерките и дейностите по ал. 1 се осигурява с минимален персонал и техническо оборудване съгласно наредбата по чл. 198о, ал. 7 и 8 от Закона за водите (ЗВ).

Чл. 156. При експлоатацията и поддържането на канализационните мрежи и съоръжения се осигурява изпълнението на следните изисквания:

1. гарантиране на безопасна и икономически ефективна експлоатация при допустими неблагоприятни въздействия върху околната среда;

2. експлоатация без запушвания;

3. ограничаване на честотата на хидравлично претоварване до определените в проекта и инструкциите за експлоатация стойности в съответствие с табл. 1 на приложение № 2;

4. ограничаване на честотата на преливане през дъждопреливниците до определените в проекта и инструкциите за експлоатация стойности, както и отсъствие на преливане на отпадъчни води в сухо време;

5. опазване на здравето и живота на населението;

6. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала при поддръжката и експлоатацията;

7. предпазване на околните сгради и съоръжения от наводняване с отпадъчни води от канализационната мрежа (подприщване);

8. запазване на целостта и функционалността на системата в предвидения с проекта експлоатационен срок;

9. осигуряване и поддържане на водонепропускливостта на тръбопроводите и съоръженията;

10. предотвратяване на образуването на миризми, агресивни и токсични вещества;

11. осигуряване на подходящ достъп до елементите на системата за оглед, поддръжка и експлоатация;

12. осигуряване на естествена вентилация на мрежата през дъждоприемните шахти и отворите на капаците на ревизионните шахти.

Чл. 157. По време на техническата експлоатация се предвиждат необходимият контрол, управление или преразпределяне на оттичащите се отпадъчни води посредством:

1. включване и изключване на помпи;

2. други съоръжения и мероприятия;

3. монтиране на устройства за измерване на водното количество.

Чл. 158. (1) Техническата експлоатация и поддържането на канализационните мрежи и съоръжения се извършват в съответствие с разработена документирана система за техническо и ремонтно обслужване.

(2) За постигане на ефективна експлоатация и поддържане на канализационните системи се изискват:

1. план за експлоатация и поддържане;

2. достатъчен и квалифициран персонал;

3. познаване на системата;

4. наличие на подходящи съоръжения и устройства;

5. пълна техническа документация, включително и подземен кадастър.

Чл. 159. (1) Планът за експлоатация и поддръжка на канализационните мрежи и съоръжения съдържа най-малко:

1. подробни графични и цифрови данни за характеристиките на урбанизираната територия и канализационната мрежа;

2. подробно описание на вида на мерките за поддръжка на планираните експлоатационни параметри на системата;

3. изискванията за периодичност на наблюденията (мониторинг) на канализационната мрежа и съоръженията, техния вид, честота и технически средства за реализирането им;

4. планирани дейности по поддръжката (текущи и основни ремонти и реконструкции);

5. планирани дейности при нарушения или аварии;

6. видове експлоатационни проблеми, които могат да възникнат, и начините и средствата за тяхното отстраняване;

7. разпределение на отговорностите за реализиране на планираните мерки и санкциите за тяхното неспазване;

8. оценка на риска за излизане от експлоатация на елементите на системата и на последиците в резултат на това при спазване на нормативните изисквания за управление на водите;

9. подробен финансов разчет за осигуряване на планираните в плана дейности и технически средства;

10. стратегия за поддържане на канализационната мрежа;

11. планирани дейности за мониторинг на инфилтрираните подземни води в смесените канализационни мрежи, както и в канализационните мрежи за битови отпадъчни води при разделни канализационни мрежи.

(2) Плановете за техническата експлоатация на отделни части на системата включват най-малко следните основни елементи:

1. помпени станции;

2. вакуумни и напорни съоръжения и устройства (ако има такива);

3. затворни съоръжения и арматури;

4. задържателни резервоари;

5. дюкери и съоръженията към тях.

(3) Плановете за техническа експлоатация и поддръжка се актуализират периодично при отчитане на събраните за миналите периоди данни за състоянието и развитието на канализационната мрежа.

Чл. 160. (1) При експлоатацията и поддържането на канализационната мрежа се установяват причините за възникналите проблеми, като се изследват:

1. трасето на тръбопровода;

2. мястото на запушването и причината за запушване или счупване на тръбите;

3. причините за пропадане на терена;

4. мястото и качеството на изпълнение на изградените включвания към мрежата;

5. произходът и местата на нерегламентирани включвания на канализационни участъци и повърхностни води към канализационната мрежа;

6. качеството на изпълнение на ремонти и реконструкции;

7. състоянието на тръбопровода, размерът на отлаганията и полепналите мазнини по вътрешната повърхност на тръбите, резултатът от почистването на тръбопровода;

8. качеството и количеството на отпадъчните води;

9. водонепропускливостта на канализационната мрежа;

10. хидравличната проводимост на канализационната мрежа или на определени нейни участъци;

11. причините и мястото на образуваните отлагания и др.

(2) Методите за изследване на канализационните мрежи включват:

1. изследване посредством оцветяване;

2. електронно определяне на мястото на аварията;

3. инспекция посредством телевизионна камера;

4. визуален контрол;

5. проверка чрез отразяване с огледала;

6. измервания на количеството на отпадъчните води чрез електронни измервателни и регистриращи устройства, монтирани на определени места по канализационната мрежа;

7. определяне на качествата на отпадъчните води чрез автоматични пробовземни и регистриращи устройства, монтирани на определени места по канализационната мрежа;

8. определяне на количеството на инфилтрираните води;

9. определяне на водонепропускливостта и др.

Чл. 161. (1) При нарушаване на функционалната способност на експлоатираната канализационна мрежа се извършват следните дейности:

1. обобщаване на данните от извършваните периодични проверки за функционирането на мрежата;

2. определяне на частта от мрежата, за която ще се извършат по-подробни изследвания и мероприятия;

3. установяване на приоритетните за решаване проблеми;

4. систематизиране и оценка на наличната информация (изискванията на нормативните актове, местоположение, материал, размери и състояние на тръбопроводите, извършени мероприятия за решаване на проблемите, предишни проверки, хидравлични изчисления и оценки за въздействието върху околната среда, вид и количество на заустваните производствени води, подземни води, почвени условия и др.);

5. актуализиране на кадастъра на канализационната мрежа.

(2) За отстраняване на експлоатационните проблеми при нарушено функциониране на канализационната мрежа се извършва нейното обследване в един или няколко от следните основни аспекти:

1. хидравлични изследвания (измерване на отпадъчните водни количества, изготвяне и проверка на хидравличен модел - особено при смесени канализационни мрежи или разделни канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води, оценка на хидравличната способност за различни случаи на дъжд и установяване на проблемите в хидравличната проводимост);

2. изследвания за въздействието върху околната среда (регистриране на заустванията на производствени отпадъчни води, провеждане на изследвания за водонепропускливостта на мрежата и установяване на проблемите);

3. устойчивост и носимоспособност на строителните конструкции (провеждане на проверки на строителните конструкции, оценка на тяхното състояние и установяване на дефектите и деформациите).

(3) В зависимост от установените причини за нарушаване на функционирането на канализационната мрежа се предприемат съответните действия за тяхното отстраняване.

Чл. 162. При техническата експлоатация на канализационните мрежи се извършват периодично в съответствие с плана за експлоатация и поддържане следните дейности:

1. капаците, стъпалата или стълбите и дънните части на ревизионните шахти и ревизионните отвори се почистват от замърсявания, като при необходимост се извършва ремонт, възстановяване и обновяване на шахтите, както и подмяна на стъпалата или стълбите;

2. дъждоприемните шахти се почистват най-малко един път годишно и редовно се проверява количеството на задържаните отпадъци, които при необходимост се отстраняват;

3. извършва се постоянен контрол на състоянието на конструкцията на каскадните шахти, капаците и стъпалата или на стълбите им; каскадните шахти се почистват редовно по механичен или хидравличен начин;

4. извършват се наблюдения на водните нива, на честотата на преливанията и др. на дъждопреливните шахти за контролиране на тяхното действие и редовен контрол на състоянието на тяхната конструкция и почистването им от замърсявания;

5. проверява се състоянието на затворните устройства (спирателни кранове или саваци) на дюкерите, като при необходимост се ремонтират или заменят с нови, периодично се извършва визуална проверка на тръбопроводите и периодично почистване на входната и изходната шахта на дюкерите и промиване на тръбопроводите;

6. извършва се редовен контрол на състоянието на конструкцията на задържателните резервоари, на средствата за осигуряване на достъп до дъното им, на капаците на входните отвори и др.;

7. при откритите задържателни резервоари се контролира стабилното закрепване на предпазните парапети, въжетата и др.;

8. извършва се редовен контрол и поддържане на помпените агрегати, електрозахранването, тръбопроводите, арматурите, сградата на помпената станция и др.;

9. след изпразване на задържателните резервоари се извършва механично почистване на дъното им и/или хидравлично отмиване на утайките;

10. при влизане в закрити съоръжения на канализационната мрежа се предприемат необходимите мерки за осигуряване на здравето и безопасността на експлоатационния персонал в съответствие с изискванията на нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 163. (1) След всяко въвеждане в експлоатация (след първоначално изграждане и след реконструкции) всяка вакуумна канализационна система в съответствие с изискванията на българските стандарти за вакуумни канализационни системи се подлага на следните изпитвания:

1. шум;

2. минимален вакуум в разклоненията на системата;

3. съотношение въздух/отпадъчни води;

4. време за възстановяване на вакуума;

5. способност на системата за автоматично възобновяване на нейната работа;

6. функциониране на управлението и на алармената система във вакуумните станции;

7. необходимо време за подмяна на смукателните вентили и помпените агрегати.

(2) При техническата експлоатация на вакуумните канализационни системи се извършват следните основни дейности:

1. вътрешен оглед на сградните канализационни шахти и на устройствата в тях най-малко на всеки шест месеца, като един път годишно се извършва почистване и промиване на събирателния резервоар, фасонните части и вентилационните тръби;

2. най-малко един път на пет години се извършва основен преглед на смукателните вентили, като при необходимост те се заменят с нови;

3. на всеки 1 - 2 седмици се извършва визуален оглед на вакуумната станция;

4. регистрират се часовете на работа на вакуумните устройства и на нагнетателните помпи, като се отчита разходът на електрическа енергия;

5. извършва се редовен преглед на механичното и електрическото оборудване.

Чл. 164. При експлоатацията на напорните канализационни системи се извършват следните основни дейности:

1. при необходимост се промиват с въздух или вода клоновете на мрежата посредством промивни кранове в началото на всеки клон;

2. извършва се редовен оглед и почистване на черпателните резервоари;

3. извършва се постоянен контрол на действието на системите за управление на помпените агрегати;

4. неизползваните участъци от напорните канализационни мрежи се изключват от експлоатация, за да не се намалява създаваният от помпите напор и да се предотврати навлизането в мрежата на подземни води;

5. редовна проверка на функцията на автоматичните въздушници.

Чл. 165. (1) При техническата експлоатация на помпените станции се извършва периодичен контрол на състоянието на помпените агрегати по отношение на:

1. износването на работното колело и други подвижни части на помпите;

2. уплътненията между вала и корпуса на помпите;

3. лагерите на помпите и двигателите;

4. закрепването им към фундаментите;

5. центрирането им и др.

(2) Помпите и тръбопроводите се почистват и промиват редовно.

(3) Дъното и стените на помпените станции се почистват с водна струя.

(4) Дебитът, налягането, консумацията на електрическа енергия и продължителността на работа на помпените агрегати се контролират и записват всеки ден.

(5) Регистрира се всяко нарушение в работата или авария на помпените агрегати и се вземат мерки за бързото им отстраняване.

(6) Състоянието на системите за смазване и охлаждане, на устройствата за контрол и наблюдение, на алармените устройства, на вентилационната система, на електрическите инсталации за високо и ниско напрежение и др. се контролира всеки ден.

(7) В съответствие с изискванията на нормативните актове се осигурява безопасен достъп на персонала до помещения или шахти, в които е възможно да се образуват токсични и взривоопасни газови смеси.

(8) Канализационните помпени станции се осигуряват със:

1. питейна вода;

2. табели за обозначаване на опасни места;

3. средства за оказване на неотложна медицинска помощ;

4. лични предпазни средства и др.

Чл. 166. (1) При експлоатацията на канализационните мрежи се събира, обработва и съхранява информация за следните основни цели:

1. провеждане на нормална експлоатация;

2. изготвяне на доклади за състоянието на мрежата, за необходимостта от текуща поддръжка, ремонти и реконструкции на канализационната мрежа и на съоръженията към нея, за инцидентни повреди и аварии, за безопасните и здравословни условия на труд за персонала и за оценката на риска от хидравлично претоварване и наводняване;

3. изготвяне и поддържане на кадастър на канализационната система;

4. изготвяне на плановете за експлоатация и поддържане на канализационната мрежа;

5. извършване на обследване на канализационната мрежа при нарушаване на функционирането ѝ.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа най-малко следните данни:

1. списък на елементите на системата, включващ тръбопроводите и каналите за отпадъчни води, шахтите, помпените станции, дъждопреливниците, задържателните резервоари и други съоръжения;

2. данни за извършените действия при редовната техническа експлоатация и за състоянието на канализационната мрежа и съоръженията към нея;

3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) подробни данни за разрешените включвания в канализационната система - вид на производствени отпадъчни води, наименование на източника по регистрация в търговския регистър, количество, състав и максимално разрешени концентрации на приоритетни, приоритетно опасни вещества, специфични вещества и др.;

4. (нова - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни за битови абонати: брой на битовите абонати, ползващи услуга "отвеждане на отпадъчни води", и годишни инкасирани водни количества; брой на битовите абонати, ползващи услуга "отвеждане и пречистване на отпадъчни води", и годишни инкасирани водни количества;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) подробни данни за разрешените включвания във водоприемника - отливни канали след дъждопреливници, задържателни резервоари и помпени станции;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) доклади с резултати от проверките на канализационната мрежа, включително и такива за проверки с телевизионна камера;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) доклади за инцидентни повреди - запушвания, счупвания на тръби, нарушения в помпените станции и напорните тръбопроводи, заливания на сгради и територии, недопустими инцидентни замърсявания на водоприемниците и др.;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни за симулационни моделни изследвания, провеждани при подходящи сценарии, за определяне на поведението и хидравличния капацитет на канализационната мрежа при интензивни дъждове, като евентуално се преценява необходимостта от реконструкция на мрежата;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни от мрежата от станции за едновременно наблюдение и регистриране на дъждовете и водните количества в канализационната мрежа с цел калибриране и проверка на симулационните модели на мрежата;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) доклади за извършените работи в рамките на планираните мерки за поддържане на канализационната мрежа;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) доклади за извършените действия и времето за реагиране при отстраняване на аварии по канализационната мрежа;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) доклади за извършените реконструкции и разширения на канализационната мрежа и на съоръженията към нея;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни за вида, времето на полагане на тръбите, фасонните части и арматурите при ремонт, реконструкция или разширение на канализационната мрежа;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни за разходите при ликвидиране на последствията от инциденти и за поддръжка на мрежата;

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни за заболявания, наранявания или смъртоносни злополуки с лица от експлоатационния персонал и граждани;

16. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни за оплаквания от разпространение на остри миризми от канализационната мрежа;

17. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни за оплаквания от наводняване на сгради и терени, предизвикани от хидравлично претоварване или неадекватно функциониране на участъци от канализационната мрежа;

18. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) данни за състоянието и функционирането на помпите, електромеханичните и електронните устройства и системите за управление на канализационната система;

19. (предишна т. 18 - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) доклади за оценка на риска от хидравлично претоварване на канализационната мрежа и наводняване на урбанизираните територии.

(3) Информацията по ал. 2 се отразява своевременно в кадастъра на канализационната система.

Чл. 171. (1) Всяко изградено съоръжение за третиране на отпадъчни води и утайки се подлага на хидравлично изпитване за доказване на проектната якост и водонепропускливост.

(2) Изпитването на машините и устройствата към технологичните съоръжения за доказване на тяхната комплектност, здравина, функционалност и технически параметри се извършва съгласно изискванията на проекта и изискванията на съответните производители.

Чл. 172. При приемането на съоръженията за третиране на отпадъчни води и утайки се доказва тяхната хидравлична проводимост и технологична функционалност в съответствие с нормативните изисквания и дадените в проекта технологични параметри чрез провеждане на съответните изпитвания и представяне на актовете и протоколите по време на тяхното строителство.

Чл. 173. (1) Пречиствателните станции за отпадъчни води се приемат и въвеждат в експлоатация на етапи, съответстващи на отделните им технологични стъпала и технологични стопанства.

(2) Въвеждането в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство се извършва, след като се въведат в експлоатация или приемат предхождащите го технологични стъпала или стопанства, съответно по пътя на водата или по пътя на утайките.

(3) При въвеждането в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство се извършват единични (за отделните агрегати и съоръжения) и комплексни 72-часови проби за технологичното им функциониране, за които се съставят протоколи.

(4) Действията за въвеждане в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство и тяхната последователност и продължителност трябва да съответстват на изискванията на техническите указания в проекта и на инструкцията за експлоатация.

Чл. 174. (1) Биологичното стъпало на пречиствателната станция се въвежда в експлоатация, след като съоръженията за третиране на утайките бъдат напълно годни за функциониране.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.) Биореакторите и вторичните утаители се въвеждат в експлоатация след приключване на процесите на настройка на механичните съоръжения и устройства към тях, като ефектът на пречистване се доказва в срок от една година.

Чл. 175. (1) Приемането на пречиствателните станции или на техни технологични стъпала и технологични стопанства се извършва след комплексна оценка за тяхното изпълнение в съответствие с издадените строителни книжа и готовността им за въвеждане в експлоатация.

(2) При приемането на пречиствателните станции или на техни технологични стъпала и технологични стопанства се представят съставените актове и протоколи съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

(3) Приемането и разрешаването на ползването на пречиствателните станции или на техни технологични стъпала и технологични стопанства се извършват в съответствие с нормативните изисквания.

Чл. 176. (1) Хидравличното изпитване на съоръженията за третиране на отпадъчни води или утайки се извършва след приключване на всички СМР, при достигната проектна якост на бетона и когато няма констатирани дефекти в конструкцията и отклонения от проекта.

(2) Хидравличното изпитване на съоръженията се извършва, като първоначално те се напълват с вода до 1 m дълбочина в продължение на едно денонощие за проверка на дъното за водонепропускливост, след което напълването продължава до проектната кота на максималното водно ниво.

(3) Резултатите от хидравличното изпитване на съоръжението на водонепропускливост се отчитат не по-рано от пет дни след напълването му с вода.

(4) Съоръженията се приемат за водонепропускливи, ако денонощната загуба на вода не превишава 3 l/m2 от намокрените повърхности на стените и дъното, през стените и фугите не се наблюдава изтичане на вода, а основата не е овлажнена. При изпитване на открити съоръжения се отчитат загубите на вода от изпарение от откритата водна повърхност.

Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Напорните съдове (резервоари и съоръжения) се изпитват на якост и водонепропускливост при налягане на изпитване, равно на номиналното работно налягане, умножено с коефициент 1,5.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Изпитването на напорното съоръжение на якост и водонепропускливост се счита за успешно, ако при налягането на изпитване в продължение на 10 min не се наблюдават изтичания и разрушения по него и прилежащите му тръбни връзки, фасонни части и арматури.

Чл. 178. (1) Тръбопроводите за водоснабдяване, канализация и технологичните тръбопроводи на площадките на ПСОВ се изпитват на якост и водонепропускливост съгласно указанията в проекта и изискванията на тази наредба.

(2) Изпитването на напорните площадкови тръбопроводи, полагани в траншеи, в непроходими тунели или канали, се извършва на два етапа:

1. предварително изпитване (изпитване на якост) - преди засипване на траншеята и монтиране на арматурите;

2. окончателно изпитване (изпитване на водонепропускливост) - след засипване на траншеята и извършване на всички СМР на дадения участък от тръбопровода, но преди монтирането на хидранти, предпазни и въздушни клапани, на мястото на които по време на изпитването трябва да се поставят плътни запушалки.

(3) При стоманени тръбопроводи, изпълнени по механизиран начин, двата етапа по ал. 2 могат да бъдат извършени едновременно след засипването на тръбопровода. Изпитването на стоманени тръбопроводи се извършва при наличие на положителни резултати от контрола за качеството на заварките.

Чл. 179. (1) Изпитването на напорните канализационни тръбопроводи на якост се извършва при вътрешно налягане, дадено в проекта, а при липса на такива данни то се приема равно на работното, увеличено с 0,5 МРа, но не по-малко от хидростатичното налягане, увеличено с 0,2 МРа. Преди провеждане на изпитването на якост напорните тръбопроводи се напълват с вода най-малко 72 часа предварително. Приема се, че напорният тръбопровод е издържал успешно изпитването на якост, ако в продължение на 30 min не бъдат констатирани изтичания или влажни петна по тръбите и връзките.

(2) Изпитването на напорните канализационни тръбопроводи на водонепропускливост се извършва при вътрешно налягане, равно на работното, в продължение на 24 часа за стоманените тръбопроводи и 72 часа - за стоманобетонните тръбопроводи. Приема се, че напорният тръбопровод е издържал успешно изпитването на водонепропускливост, ако в края на съответния изпитателен срок налягането е спаднало с не повече от 0,1 МРа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Изпитването на пластмасови напорни канализационни тръбопроводи на якост и водонепропускливост се извършва по процедури съгласно нормативните изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Площадковите водопроводи за питейна вода се изпитват и дезинфекцират в съответствие с нормативните изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) Безнапорните канализационни тръбопроводи и ревизионните шахти и отвори се изпитват на водонепропускливост в съответствие с проектните изисквания и изискванията на тази наредба.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 11.11.2024 г.) За извършените изпитвания се съставят протоколи.

Чл. 180. (1) Шахтите се изпитват на водонепропускливост не по-рано от 24 часа след напълването им с вода.

(2) Предварителното изпитване на шахтите на водонепропускливост се приема за успешно, ако няма изтичане на вода. Окончателното изпитване на водонепропускливост се приема за успешно, ако в продължение на 30 min водното ниво в шахтата спадне с не повече от 0,2 m.

(3) За всички извършени предварителни и окончателни изпитвания се съставят протоколи.

Чл. 181. Хидравличното изпитване на топлопроводите на площадките на ПСОВ се извършва в съответствие със съответните нормативни актове, изискванията на проекта и указанията за изпитване на производителите на тръбите.