Държавен вестник, брой 99 от 14.XII

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от ХLI Народно събрание на 29 ноември 2012 г.

Издаден в София на 12 декември 2012 г.

Подпечатан с държавния печат.

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 29 ноември 2012 г.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Приветствам стремежа на народните представители да създадат нови законови мерки за подобряване на инвестиционния климат в Република България. За насърчаване на инвестициите е от особена важност подобряването на бизнес средата по начин, който да гарантира предвидимост и устойчивост на отношенията. Тези условия не се постигат с едно-единствено действие. Необходимо е да проведем цялостна административна реформа, която да създаде отговорна, знаеща и можеща администрация. Да премахнем бюрократичните спънки пред предприемачеството и да намалим административната тежест. Важен стимул за предприемачите, които решават да инвестират в България, е и състоянието на съдебната ни система и гаранциите, които държавата им предоставя за защита на правата и законните им интереси. Това са области, в които нашата страна следва да продължи реформите, придавайки им приоритетно значение. Всичко това изгражда образа на страната ни като място, в което има смисъл да се инвестира. Законът за насърчаване на инвестициите има за цел да добави към тези обстоятелства и конкретни мерки и облекчения, които държавата предоставя, за да привлече все повече инвеститори.

Сега, когато България и светът са в криза, трябва да се борим за всеки инвеститор. Уверен съм, че насърчаването на инвестициите е приоритет, по който има национален консенсус. В приетия закон съществуват разпоредби, които одобрявам и приветствам: въвеждането на стимули, насочени към създаване и поддържане на заетост в икономически необлагодетелстваните региони и във високотехнологични дейности; създаването на възможност за насърчаване от местните власти на инвестициите с общинско значение. Изключителното значение на този процес за развитието на България ми дава основание да ви обърна внимание върху някои от приетите законови текстове, които считам, че не съответстват напълно на цялостната концепция на закона - да се повиши инвестиционната активност в страната в условията на криза.

По отношение на § 24 на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите

Една от областите, в които държавата трябва да положи повече усилия, за да насърчи инвестициите, е интелектуалната собственост. И в този сектор благоприятната среда изисква предвидимост и стабилност. Важно е всички условия, при които държавата ще подкрепя този вид инвестиции, да са уредени в закон. Разпоредбата на чл. 27 от Закона за насърчаване на инвестициите няма ясно нормативно съдържание. Липсата на условия и мерки за насърчаване на този вид инвестиции на практика води до несигурност в правния мир. Още повече, че с ал. 2 на същия текст изрично е изключено прилагането на глави трета и четвърта от Закона, уреждащи конкретни мерки за насърчаване на инвестициите. Предполагам, че това изключване е породено от стремежа да се създадат специфични мерки за тези инвестиции. Следва да се отчита, че немалка част от възможните мерки са такива, които изискват законова уредба - формите на държавна помощ, възможностите за данъчни облекчения. Това ще бъде в унисон с усилията на държавата за осигуряване на прозрачна и предвидима бизнес среда и стимулиране на значимите за икономиката и обществото сектори.

На следващо място държавната подкрепа на инвестициите в този сектор трябва да отговаря и на някои допълнителни условия. Законът следва да гарантира по недвусмислен начин, че предвидените стимули няма да окажат неблагоприятно въздействие върху държавния бюджет. Това е още едно допълнително основание да считам, че е особено важно тези отношения да бъдат уредени със закон. Многообразието на обектите на интелектуална собственост и на възможностите за инвестиции в тази сфера изисква допълнителен анализ. Нужна е ясна визия как държавната подкрепа ще се съчетае с необходимостта от стимулиране на българската култура.

Насърчителните мерки следва да отговарят на нормите за държавни помощи, предвидени в чл. 107 и следващите от Договора за функциониране на ЕС. По силата на принципите на съюзното право този Договор е действащо право във всяка държава член и има приоритет над вътрешното законодателство в случай на противоречие.

Като страна - член на ЕС, България трябва да се съобрази и с политиките на съюза за насърчаване създаването на европейски произведения и със стандартите за европейските и за други филми. Страните - членки на ЕС, използват публични ресурси, за да привлекат филмови продукции на своя територия. Добре е за България да привлича такива продукции, които оказват положителен ефект върху националния аудио-визуален сектор, с използването на създадената инфраструктура и български екипи, поддържането и подобряването на потенциала на човешкия ресурс и техника. Общата европейска политика изисква и да бъдат създадени допълнителни гаранции конкуренцията в този сектор да се осъществява по-скоро въз основа на качеството и цената, а не на държавните субсидии.

По отношение на § 32, т. 2, буква "а", подбуква "вв" на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите

С § 32, т. 2, буква "а", "вв" от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите се създава т. 16 в чл. 25, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. Считам, че този нов текст не допринася за постигането на основната цел на закона - да се насърчат инвестициите. С него се въвеждат необосновано завишени изисквания за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване на територията на България - лицата да са "внесли в капитала на българско търговско дружество не по-малко от 4 милиона лева като съдружници или акционери с поименни акции и притежаващи не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството, в резултат на което са извършени инвестиции за придобиване на нови дълготрайни материални и нематериални активи в размер не по-малък от 4 милиона лева и са разкрити най-малко 50 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма". Новите условия създават допълнителна пречка пред чуждестранните инвеститори. Анализът на подобни разпоредби в страните - членки на ЕС, показва, че те са несравнимо по-облекчени по отношение на изисквания, при които се получава право на пребиваване срещу инвестиция.

Нещо повече, световната практика е направила от регламентите за пребиваване (продължително или постоянно) силно ефективен инструмент за стимулиране на инвестициите в по-бедни райони и такива с по-висока безработица. В България са трите най-бедни региона в Европейския съюз и аз съм убеден, че законът може да ни осигури част от механизмите да променим този факт.

Стопанската реалност днес обосновава острата нужда от спешна реализация на адекватна политика за създаване на благоприятна среда за инвестиции. В тази среда простото премахване на съществуващи пречки не е достатъчно. Необходимо е създаването на условия, осигуряващи лесна, устойчива и бърза възможност за правене на бизнес в България. Това е минималната задължителна предпоставка, която държавата трябва да обезпечи, за да мотивира чуждестранните инвеститори да я предпочетат. Считам, че тази цел не се постига с промените в Закона за чужденците в Република България.

Новото изискване на чл. 25, ал. 1, т. 16 е и във вътрешно противоречие с някои от останалите текстове на закона. Като пример може да се посочи фактът, че, от една страна, законът предвижда възможност да се даде разрешение за постоянно пребиваване при вложени 1 милион лева в българска кредитна институция по договор за доверително управление, а за реална инвестиция, изискваща и извършване на редица правни и фактически действия, се изискват 4 милиона лева и 50 работни места.

Целта на закона следва да се постига при спазване на останалите предпоставки на закона. Неправилно е необходимостта от насърчаване на всеки един, който иска да прави бизнес и да създава работни места в България, да се противопоставя по какъвто и да е начин на националната сигурност. Не приемам тезата, че е възможно насърчаването на инвестициите да стане за сметка на какъвто и да е компромис с националната сигурност. Законът за чужденците в Република България предвижда достатъчно гаранции за националната сигурност и за сигурността на Европейския съюз. Анализът на закона показва, че разрешението за пребиваване на територията на страната, без значение за какъв срок е, винаги се предоставя след отчитане на становището на органите, компетентни да защитят националната сигурност. Законът предвижда достатъчно възможности както да бъде отнето правото на пребиваване, така и да бъдат наложени принудителни административни мерки на този чужденец, който по някакъв начин застрашава сигурността на страната (принудително отвеждане до границата на Република България, експулсиране, забрана за влизане и забрана за напускане на територията). Това са законовите механизми, които целят гарантиране на сигурността, и тяхното приложение не зависи нито от срока на пребиваване, нито от размера на инвестицията като условие да се разреши пребиваването.

С оглед на това мисля, че създаването на допълнителни изисквания и завишаването на критериите пред инвеститорите за получаване на разрешение за постоянно пребиваване не кореспондират с интересите на страната и с обявените приоритети в тази област.

По отношение на § 34 на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите

С § 34 се правят промени в Закона за българското гражданство, като се създава нов член 14а. В него се предвиждат предпоставки, при наличието на които лице, което не е български гражданин и отговаря на условията на чл. 12, т. 1 и т. 3 от същия закон, може да придобие българско гражданство по натурализация.

По отношение на българското гражданство подходът следва да бъде различен, доколкото институтът на гражданството по своята природа е коренно различен от правото на пребиваване. Нещо повече, съвременното схващане за правата на чужденците, което е отразено в чл. 19, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 от българската Конституция и в цялото ни законодателство, на практика доближава много двете категории - гражданин на държавата и чужденец с право на постоянно пребиваване. Единствените разлики в двата статуса са в правото да се заемат определени публични длъжности и в част от политическите права, които остават резервирани за български граждани. Тези минимални различия водят до извода, че по отношение на възможността да се инвестира в България статусът на постоянно пребиваващ в страната осигурява необходимите условия, права и гаранции. Няма пряка връзка на някое от субективните права, присъщи само за гражданите на Република България, и възможността да се прави успешен бизнес в страната. По тази причина считам, че само по себе си гражданството не може да допринесе за насърчаване на инвестициите, за разлика от предоставянето на възможност за пребиваване.

Важно е, когато се урежда правната възможност за придобиване на гражданство по натурализация, да се отчита неговата същност като политическа и правна връзка на лицето с държавата. Тази връзка има траен и устойчив характер и от нея произтичат посочените специфични права и задължения, свързани с института на гражданството. Преценката за това, дали да се даде гражданство, или не, не може да почива на финансови аргументи. Извършването на инвестиция не предполага само по себе си създадена трайна политическа и правна връзка между лицето и държавата. Законът за българското гражданство в своя чл. 12 предоставя общите условия, при наличието на които едно лице може да придобие българско гражданство по натурализация. Възможно е да бъде предвиден и по-облекчен режим, по който българско гражданство да придобиват лица, инвестирали в страната, но като се държи сметка за сложната природа на гражданството и на връзките, които този институт създава. Придобиването на гражданство по натурализация следва да предоставя възможност да се прецени всеки случай конкретно, и то от гледна точка на ефекта върху българското общество, без това да е свързано единствено с количествени показатели. Водещи тук са заслугите на лицето към Република България и интересът, който държавата има от това да създаде посредством натурализацията политическата и правната връзка държава - гражданин.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Предвид изложените по-горе мотиви, воден от желанието да съумеем да привлечем инвестиции и от убедеността си за изключителното им значение за страната и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 24, § 32, т. 2, буква "а", подбуква "вв" и § 34 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.