Държавен вестник, брой 83 от 30.X

Обратно приемане на собствени граждани

Член 2

(1) По молба на Република Косово и без други формалности освен предвидените в това Споразумение Република България приема обратно всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Република Косово, когато е доказано или с основание може да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че лицата са граждани на Република България.

(2) Република България приема обратно и съпрузите и непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в ал. 1 на този член, притежаващи българско гражданство, освен ако те притежават самостоятелно право на пребиваване на територията на Република Косово.

(3) Република България приема обратно и лица, които след влизане на територията на Република Косово са лишени или които са се отказали от гражданството на Република България, освен ако лицата са получили най-малкото уверението за натурализация от компетентните органи на Република Косово.

(4) След като Република България е дала положителен писмен отговор на молбата за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на Република България издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни документ за пътуване, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, със срок на валидност най-малко 6 месеца. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в периода на валидност на първоначално издадения му документ за пътуване, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на Република България в срок 14 календарни дни издава нов документ за пътуване със същия период на валидност.

(5) В случай че лицето, подлежащо на обратно приемане, освен гражданството на Република България притежава и гражданство на трета страна, Република Косово взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по негов избор.

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

Член 3

(1) По молба на Република Косово и без други формалности освен предвидените в това Споразумение Република България приема обратно всички граждани на трети страни или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Република Косово, когато е доказано или с основание може да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че такива лица:

а) притежават или са притежавали при влизане валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от Република България; или

б) са влезли незаконно на територията на Република Косово непосредствено по въздух, след като са се намирали на територията на Република България; или

в) са съпрузи на лицата, споменати в чл. 2, ал. 1, притежаващи друго гражданство, при условие че имат право на влизане и престой или получат правото на влизане и престой на територията на Република България от компетентните органи на Република България; или

г) са непълнолетни несемейни деца на лицата, споменати в чл. 2, ал. 1, притежаващи друго гражданство.

(2) Задължението за обратно приемане по ал. 1 не се прилага, ако:

а) гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в Република България; или

б) Република Косово е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако:

- лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадени от Република България, чийто срок на валидност изтича по-късно; или

- визата или разрешението за пребиваване, издадени от Република Косово, са били придобити чрез използване на подправени документи или чрез даване на неверни изявления; или

- това лице не спазва условията, свързани с визата.

(3) След като Република България е отговорила положително на молбата за обратно приемане, Република Косово (където е приложимо) издава на лицето, чието обратно приемане е прието, документа за пътуване, необходим за неговото връщане.

Обратно приемане на собствени граждани

Член 4

(1) По молба на Република България и без други формалности освен предвидените в това Споразумение Република Косово приема обратно всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на Република България, когато е доказано или с основание може да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че лицата са граждани на Република Косово.

(2) Република Косово приема обратно и съпрузите и непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в ал. 1 на този член, притежаващи гражданство на Република Косово, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване на територията на Република България.

(3) По молба на Република България Република Косово приема обратно всяко лице, считано за гражданин на Република Косово в съответствие със Закона за гражданство на Република Косово и регистрирано като такъв в гражданския регистър.

(4) Република Косово приема обратно и лица, на които им е било отнето или са се отказали от гражданството на Република Косово след влизането си на територията на Република България, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от компетентните органи на Република България.

(5) След като Република Косово писмено е отговорила положително на молбата за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулско представителство на Република Косово издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни документ за пътуване, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, с валидност най-малко 1 месец. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в периода на валидност на първоначално издадения му документ за пътуване, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на Република Косово в срок 14 календарни дни издава нов документ за пътуване със същия период на валидност.

(6) В случай че лицето, подлежащо на обратно приемане, освен гражданството на Република Косово притежава и гражданство на трета страна, Република България взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по негов избор.

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

Член 5

(1) По молба на Република България и без други формалности освен предвидените в това Споразумение Република Косово приема обратно всички граждани на трета страна или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на действащи условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Република България, когато е доказано или с основание може да се предположи въз основа на представените prima facie доказателства, че тези лица:

а) притежават или са притежавали при влизане валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от Република Косово; или

б) са влезли незаконно на територията на Република България непосредствено по въздух, след като са се намирали на територията на Република Косово; или

в) са съпрузи на лицата, споменати в чл. 4, ал. 1, притежаващи друго гражданство, при условие че имат право на влизане и престой или получат правото на влизане и престой на територията на Република Косово от компетентните органи на Република Косово; или

г) са непълнолетни несемейни деца на лицата, споменати в чл. 4, ал. 1, притежаващи друго гражданство.

(2) Задължението за обратно приемане по ал. 1 от този член не се прилага, ако:

а) гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в Република Косово; или

б) Република България е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако:

- лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадени от Република Косово, чийто срок на валидност изтича по-късно; или

- визата или разрешението за пребиваване, издадени от Република България, са придобити чрез използване на подправени документи или чрез даване на неверни изявления; или

- това лице не спазва условията, свързани с визата.

(3) По молба на Република България Република Косово приема обратно и бивши граждани на бивша Федеративна република Югославия, които не са получили друго гражданство и чието място на раждане и постоянно пребиваване към 1 януари 1998 г. е било на територията на Република Косово, ако последното може да се потвърди от органите на Република Косово на датата на подаване на молбата за обратно приемане.

(4) След като Република Косово е отговорила положително на молбата за обратно приемане, Република България (където е приложимо) издава на лицето, чието обратно приемане е прието, документа за пътуване, необходим за неговото връщане.

Принципи

Член 6

(1) Молещата държава подава молба за обратно приемане до компетентния орган на Замолената държава за всяко предаване на лице, подлежащо на обратно приемане, на основание едно от задълженията, съдържащи се в членове от 2 до 5.

(2) Не е необходима молба за обратно приемане, ако лицето, подлежащо на обратно приемане, притежава валиден документ за пътуване или лична карта и, където е приложимо, валидна виза или разрешение за пребиваване от Замолената държава.

Молба за обратно приемане

Член 7

(1) Молбата за обратно приемане съдържа следната информация:

а) доколкото е възможно, лични данни за лицето, подлежащо на обратно приемане (например име, презиме, фамилия, дата и място на раждане и последно местопребиваване) и, където е приложимо, подробни данни за съпруга(та) и/или за непълнолетните несемейни деца;

б) документи, въз основа на които се доказва гражданството, и посочване на средствата, чрез които се набавят prima facie доказателства за гражданството, транзита, условията за обрат-но приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, както и за незаконното влизане и пребиваване;

в) снимка на лицето, подлежащо на обратно приемане;

г) доколкото е възможно, биометрични данни на лицето, като пръстови отпечатъци, данни за ретини и ириси на очите, данни за лицеви особености.

(2) Общият формуляр, който следва да бъде използван при молбите за обратно приемане, се съдържа в Приложение 6 към Протокола за прилагане.

Доказателствени средства относно гражданството

Член 8

(1) Доказателства за гражданство съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 могат да се представят конкретно чрез документите, изброени в Приложение 1 към Протокола за прилагане. Ако бъдат представени такива документи, Република България и Република Косово признават взаимно гражданството, без да е необходима допълнителна проверка. Подправени документи не могат да служат като доказателство за гражданство.

(2) Prima facie доказателства за гражданство съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 могат да се представят конкретно чрез документите, изброени в Приложение 2 към Протокола за прилагане дори когато срокът им на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, Република България и Република Косово считат, че гражданството е установено, освен ако могат да докажат противното. Подправени документи не могат да служат като prima facie доказателство за гражданство.

(3) Ако не е възможно да бъде представен нито един от изброените в приложения 1 или 2 към Протокола за прилагане документи, компетентните дипломатически и консулски представителства на Замолената държава при поискване от компетентните органи на Молещата държава предприемат действия за интервюиране на лицето, подлежащо на обратно приемане, без ненужно забавяне най-късно в рамките на 5 работни дни от деня на искането, за да установят неговото гражданство.

(4) Ако е необходимо, могат да бъдат назначени експерти за получаване на информация относно гражданството на лицата, подлежащи на обратно приемане.

Доказателствени средства относно граждани на трети страни и на лица без гражданство

Член 9

(1) Доказателства за условията за обратно приемане на граждани на трети страни и на лица без гражданство, посочени в чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, се представят конкретно чрез доказателствените средства, изброени в Приложение 3 към Протокола за прилагане. Договарящите страни признават взаимно такова доказателство, без да е необходима допълнителна проверка. Подправени документи не могат да служат като доказателствено средство.

(2) Prima facie доказателства за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, посочени в чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, се представят конкретно чрез доказателствените средства, изброени в Приложение 4 към Протокола за прилагане; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такива prima facie доказателства са представени, Република България и Република Косово считат, че условията са налице, освен ако могат да докажат противното.

(3) Незаконността на влизането, престоят или пребиваването се установяват чрез документите за пътуване на въпросното лице, в които не е положена необходимата виза или друго разрешение за пребиваване на територията на Молещата държава. Декларация от страна на Молещата държава, че съответното лице не притежава необходимите документи за пътуване, виза или разрешение за пребиваване, представлява също prima facie доказателство за незаконно влизане, престой или пребиваване.

(4) Доказателства за условията за обратно приемане на бивши граждани на бивша Федеративна република Югославия, посочени в чл. 5, ал. 3, се представят конкретно чрез доказателствените средства, изброени в Приложение 5а към Протокола за прилагане; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Всяко такова доказателство се признава от Република Косово, без да е необходима допълнителна проверка.

(5) Prima facie доказателства за условията за обратно приемане на бивши граждани на бивша Федеративна република Югославия, посочени в чл. 5, ал. 3, се представят конкретно чрез доказателствените средства, изброени в Приложение 5б към Протокола за прилагане; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова prima facie доказателство е представено, Република Косово приема условията за установени, освен ако не се докаже противното.

Срокове

Член 10

(1) Молбата за обратно приемане трябва да бъде изпратена на компетентния орган на Замолената държава най-късно една година, след като на компетентния орган на Молещата държава е станало известно, че гражданин на трета страна или лице без гражданство не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой или пребиваване. При наличието на правни или практически пречки за своевременно подаване на молбата по искане на Молещата държава срокът се удължава, но само до момента на отпадане на тези пречки.

(2) На молбата за обратно приемане трябва да се отговори писмено в рамките на 30 календарни дни във всички случаи. Срокът започва да тече от датата на получаване на молбата за обратно приемане. Причините за евентуално отхвърляне трябва да бъдат посочени писмено.

(3) При наличие на правни или практически пречки за даване на отговор на молбата в рамките на 30 календарни дни при мотивирана молба срокът може да бъде удължен най-много с 10 календарни дни.

(4) Договарящите страни се стремят да разглеждат молбите за обратно приемане на собствени граждани в най-кратки срокове.

(5) Ако не е отговорено в рамките на сроковете, посочени в алинеи 2 и 3 на този член, се приема, че е постигнато съгласие за обратно приемане.

(6) След получаване на съгласието или след изтичане на сроковете по ал. 2 или 3 на този член съответното лице се предава в рамките на 3 месеца. По искане на Молещата държава този срок може да бъде удължен до отстраняване на правните или практическите пречки.

Условия за предаване и начини на транспортиране

Член 11

(1) Преди връщането на лицето компетентните органи на Договарящите страни предварително договарят писмено датата на предаване, граничния контролно-пропускателен пункт за влизане, евентуални придружаващи служители и друга информация, свързана с предаването.

(2) Доколкото е възможно и ако е необходимо, писмените договорености по ал. 1 на този член съдържат и следната информация:

а) изявление, че лицето, подлежащо на връщане, може да се нуждае от помощ или грижа, ако е в интерес на въпросното лице;

б) всякакви други мерки за защита или безопасност, които могат да бъдат необходими в конкретния случай на предаване или информация относно здравето на лицето, ако е в негов интерес.

(3) Транспортирането може да се извърши по въздух или по суша. Връщането по въздух не се ограничава само до използване на националните превозвачи на Договарящите страни и може да се извърши с редовни или чартърни полети.

Обратно приемане поради грешка

Член 12

(1) Молещата държава приема обратно всяко лице, прието обратно от Замолената държава, ако в рамките на 3 месеца след предаването на въпросното лице се установи, че изискванията по член 2 до член 5 от това Споразумение не са били спазени в момента на предаването.

(2) В такъв случай процедурните разпоредби на това Споразумение се прилагат mutatis mutandis и се предоставя цялата налична информация, която се отнася за действителната самоличност и гражданство на лицето, подлежащо на обратно приемане.

Принципи

Член 13

(1) Договарящите страни следва да ограничат транзитното преминаване на граждани на трети страни или на лица без гражданство до случаите, при които тези лица не могат да бъдат директно върнати в държавата - цел на пътуването.

(2) Република България разрешава транзитното преминаване на граждани на трети страни или на лица без гражданство, ако Република Косово поиска това, и Република Косово разрешава транзитно преминаване на граждани на трети страни или на лица без гражданство, ако Република България поиска това, ако е гарантирано продължаването на пътуването през евентуални други транзитни държави и обратното приемане от държавата - цел на пътуването.

(3) Транзитното преминаване може да бъде отказано от Договарящите страни:

а) ако за гражданина на трета страна или лицето без гражданство съществува риск да бъде подложен на мъчение или нечовешко или унизително отношение или наказание, смъртна присъда или на преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения в държавата - цел на пътуването, или в друга транзитна държава; или

б) ако гражданинът на трета страна или лицето без гражданство подлежи на наказание в Замолената държава или в друга транзитна държава; или

в) по причини, свързани с общественото здраве, вътрешната сигурност, обществения ред или други национални интереси на Замолената държава.

(4) Договарящите страни могат да отнемат издадено разрешение, ако обстоятелствата, посочени в ал. 3, възникнат или станат известни впоследствие, като възпрепятстват транзитното преминаване или ако продължаването на пътуването в евентуални транзитни държави или обратното приемане от държавата - цел на пътуването, вече не е гарантирано. В този случай при необходимост и незабавно Молещата държава приема обратно гражданина на трета страна или лицето без гражданство.

Процедура по транзитно преминаване

Член 14

(1) Молбата за транзитно преминаване трябва да бъде отправена писмено до компетентния орган на Замолената държава най-малко 7 календарни дни преди планираното транзитно преминаване и да съдържа следната информация:

а) вид транзитно преминаване (по въздух или суша), евентуални други транзитни държави и предвидена крайна цел на пътуването;

б) доколкото е възможно, лични данни за въпросното лице (например име, фамилно име, моминско име, други използвани имена или имена, под които лицето е известно, или псевдоним, дата на раждане, пол и, при възможност, място на раждане, националност, език, вид и номер на документа за пътуване);

в) предвиждан граничен контролно-пропускателен пункт за влизане, дата и време на предаването и данни за придружаващите служители, ако има такава;

г) декларация, че от гледна точка на Молещата държава изискванията по чл. 13, ал. 2 са изпълнени и че не е известна причина за отказ по чл. 13, ал. 3.

Общият формуляр, който се използва при молбите за транзитно преминаване, се съдържа в Приложение 7 на Протокола за прилагане.

(2) В срок 3 календарни дни и в писмена форма Замолената държава информира Молещата държава за приемането, като потвърждава граничния контролно-пропускателен пункт за влизане и предвидената дата за приемане, или я информира за отказа си да приеме лицето и причините за този отказ.

(3) Ако транзитното преминаване се осъществява по въздух, лицето, подлежащо на обратно приемане, и евентуалната му охрана са освободени от изискването за получаване на виза за летищен транзит.

(4) При условие че са проведени взаимни консултации, компетентните органи на Замолената държава подпомагат транзитните преминавания, по-конкретно чрез наблюдение на въпросните лица и чрез предоставяне на подходящи удобства за целта.

Разходи за транспорт и за транзитно преминаване

Член 15

Без да се засяга правото на компетентните органи да възстановят разходите по обратно приемане от лицето, подлежащо на обратно приемане, или от трето лице, транспортните разходи и тези, свързани с издаване на документите за пътуване до границата на държавата - цел на пътуването, направени във връзка с обратно приемане, обратно приемане поради грешка и операции по транзитно преминаване съгласно това Споразумение, се поемат от Молещата държава.

Защита на данните

Член 16

Предаването на лични данни се осъществява от компетентните органи на Договарящите страни само ако е необходимо за изпълнение на това Споразумение. Обработването и съхранението на личните данни се извършва при спазване на националното законодателство на Договарящите страни.

По-специално се прилагат следните принципи:

а) личните данни трябва да се обработват

безпристрастно и законосъобразно;

б) личните данни трябва да се събират за конкретна, ясно формулирана и законна цел в изпълнение на това Споразумение и да не бъдат допълнително обработвани от органа, който ги предава, нито от органа, който ги получава, по начин, несъвместим с тази цел;

в) личните данни трябва да бъдат съответстващи, относими и съразмерни на целта, за която се събират и/или обработват допълнително; предаваните лични данни могат да се отнасят по-специално само до следното:

- подробности за лицето, подлежащо на предаване (име, фамилия, други използвани имена/имена, с които е известно лицето или псевдоними, пол, семейно положение, дата и място на раждане, настоящо и всяко предишно гражданство);

- паспорт, лична карта или свидетелство за управление на моторно превозно средство (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган и място на издаване);

- места на престой и маршрути;

- друга информация, необходима за идентифициране на лицето, подлежащо на предаване, или за проучване на изискванията за обратно приемане, съгласно това Споразумение;

г) личните данни трябва да са точни и, при необходимост, да се поддържат актуални;

д) личните данни трябва да се съхраняват по начин, който позволява установяване на самоличността на съответните лица за период не по-дълъг от необходимия за целта, за която са събирани или допълнително обработвани;

е) както изпращащият, така и получаващият орган предприемат всички разумни мерки, за да гарантират според случая коригирането, заличаването или блокирането на личните данни, когато обработването им не съответства на разпоредбите на този член, и по-специално защото тези данни не са съответстващи, относими и точни или са прекомерни за целта на обработка. Това включва уведомяване на другата Договаряща страна за всяка корекция, заличаване или блокиране;

ж) при поискване получаващият орган информира предаващия орган за използването на предадените данни и получените резултати вследствие на това;

з) лични данни могат да се предават единствено на компетентните органи; за последващото им предаване на други органи се изисква предварително съгласие на предаващия ги орган;

и) предаващият и получаващият орган са длъжни да записват в писмена форма предаването и получаването на лични данни.

Клауза за незасягане

Член 17

(1) Настоящото Споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Договарящите страни, произтичащи от правото на ЕС и международните правни инструменти, и по-специално от:

- Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г.;

- международните конвенции, определящи държавата, отговорна за разглеждане на подадени молби за убежище;

- Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.;

- Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г.;

- международните конвенции за екстрадиция и транзитно преминаване;

- многостранните международни конвенции и споразумения за обратно приемане на чужди граждани.

(2) Нищо в това Споразумение не препятства връщането на лице по силата на други официални и неофициални договорености.

Сътрудничество и експертни срещи

Член 18

(1) Компетентните органи на Договарящите страни си оказват взаимно съдействие при прилагането и тълкуването на това Споразумение.

(2) Всяка от Договарящите страни може да поиска свикването на среща от експерти на двете Договарящи страни за изясняването на въпроси, възникнали в процеса на прилагане на това Споразумение.

(3) Договарящите страни уреждат трудностите, свързани с прилагането на това Споразумение, по дипломатически път.

Протокол за прилагане

Член 19

(1) Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Република Косово сключват Протокол за прилагане, който съдържа правила за:

а) определяне на компетентните органи и ГКПП;

б) условия за връщане на лица под

охрана, включително при транзитно преминаване под охрана на граждани на трети страни и на лица без гражданство.

(2) Протоколът за прилагане е неразделна част от това Споразумение.

Влизане в сила, изменение, временно спиране и прекратяване

Член 20

(1) Настоящото Споразумение се сключва за неопределен период от време и влиза в сила след изтичане на 30 дни от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което Договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането му в сила.

(2) Настоящото Споразумение се изменя или допълва по взаимно писмено съгласие на Договарящите страни. Измененията и допълненията влизат в сила по реда на ал. 1 от този член.

(3) Всяка Договаряща страна може с официално уведомление до другата Договаряща страна да спре временно, изцяло или частично изпълнението на това Споразумение от съображения за сигурност, защита на обществения ред или общественото здраве. Спирането влиза в сила на втория ден след деня на уведомлението.

(4) Всяка Договаряща страна може да прекрати настоящото Споразумение с официално уведомление до другата Договаряща страна. В такъв случай Споразумението се прекратява шест месеца след датата на получаване на уведомлението.

Подписано в София на 19 юни 2012 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, официалните езици на Косово (албански и сръбски) и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването предимство има текстът на английски език.