Държавен вестник, брой 63 от 17.VIII

Чл. 6. Българската геодезическа система включва следните компоненти:

1. фундаментални геодезически параметри според геодезическата референтна система GRS 80, съгласно приложение № 1;

2. геодезическа координатна система ETRS 89;

3. височинна система, реализирана чрез нивелачните репери от Държавната нивелачна мрежа I клас и точки от европейския проект EUVN_DA, включени в Обединената европейска нивелачна мрежа UELN и определени в Европейската вертикална референтна система EVRS с помощта на данни за силата на тежестта в унифицирана гравиметрична система IGSN71;

4. геодезическа проекция - универсална напречна цилиндрична проекция на Меркатор (UTM) и въведената чрез нея система от правоъгълни равнинни координати;

5. система за разграфка и номенклатура на картите листове, базирана на международната карта на света в мащаб 1:1000000, съгласно решенията на Лондонския конгрес на географите, 1909 г.

Чл. 7. Основен компонент на БГС 2005 е геодезическата координатна система:

1. материализирана чрез координатите на основните и второстепенните точки от Държавната GPS мрежа, общо 473 бр.;

2. определена в епоха 2005.0 г. въз основа на Европейската земна координатна система ETRS89.

Чл. 8. Българската геодезическа система 2005:

1. е хармонизирана със стандартите, дейностите и продуктите на Европейската референтна система (EUREF);

2. се въвежда като основа за всички приложения, свързани със създаване и поддържане на геоинформация в страната;

3. осигурява хомогенност и съвместимост на геоинформацията в рамките на Европейския съюз;

4. допуска използването на геодезически проекции, различни от тези по чл. 6, т. 4, за нуждите на кадастралното картиране, както и за други приложения, свързани с мащаби, по-едри от 1:5000, и съответните им цифрови продукти.

Чл. 9. (1) Система "1930 г." е българска геодезическа координатна система, въведена в началото на 30-те години на ХХ век. Система "1930 г." е материализирана с помощта на Държавната триангулация, която е:

1. ориентирана върху елипсоида на Хейфорд с минимален брой астрономически измервания, с изходна точка Черни връх и изходен азимут Черни връх - Мечи камък;

2. мащабирана с помощта на четири бази;

3. структурирана в три класа.

(2) В система "1930 г." са дефинирани следните видове координати:

1. географски координати;

2. кадастрални координати - Гаусови координати в две триградусови зони - с осеви меридиани 24° и 27°, мащаб по меридиана 0.9999 и начало на абсцисите от 41-вия паралел;

3. проекционни координати - същите като т. 2, с начало на абсцисите от екватора.

Чл. 10. (1) Система "1950 г." е българска геодезическа координатна система, въведена в началото на 50-те години на ХХ век, която е:

1. базирана изцяло на геодезическата основа на система "1930 г.";

2. ориентирана върху елипсоида на Красовски, с нови координати на изходна точка.

(2) В система "1950 г." са дефинирани следните видове координати:

1. географски координати;

2. проекционни Гаусови координати в две шестградусови зони - с осеви меридиани 21° и 27°, и две триградусови зони - с осеви меридиани 24° и 27°, мащаб по меридиана - единица и начало на абсцисите от екватора.

Чл. 11. (1) Система "1942 г." е руска геодезическа координатна система, въведена в източноевропейските страни.

(2) Система "1942 г." е разпространена в България в началото на 60-те години на ХХ век чрез Държавната триангулация след:

1. допълване на първокласната мрежа с Лапласови азимути, свързването й с тази на Румъния и ново изравнение върху елипсоида на Красовски, с изходни точки от тогавашната руска първокласна мрежа;

2. усъвършенстване и ново изравнение на второкласната мрежа;

3. усъвършенстване, преструктуриране и изравнение на мрежите III и IV клас.

(3) На територията на България в система "1942 г." са дефинирани следните видове координати:

1. географски координати върху елипсоида на Красовски;

2. проекционни Гаусови координати в две шестградусови зони - с осеви меридиани 21° и 27°, мащаб по меридиана - единица и начало на абсцисите от екватора.

Чл. 12. Система "1970 г." е дефинирана въз основа на система "1950 г." след въвеждане на следните допълнителни изисквания:

1. разделяне на страната на четири зони - северозападна (К-3), югоизточна (К-5), североизточна (К-7) и югозападна (К-9) съгласно приложение № 2;

2. избор на фиктивни централни точки и ъгли на завъртане около тях във всяка зона и преизчисляване на географските координати по метода на разгъването;

3. въвеждане на конични конформни проекции във всяка зона с един стандартен паралел и условни правоъгълни координати на централните точки;

4. преобразуване на преизчислените географски координати от всяка зона в правоъгълни.

Чл. 13. (1) Система "1942/83 г." е руска координатна система, въведена в източноевропейските страни и разпространена в България през 80-те години на ХХ век чрез Държавната геодезическа мрежа, състояща се от:

1. реконструираната триангулация I и II клас, допълнена с астрономически и линейни измервания, включена в Единната астрономо-геодезическа мрежа на източноевропейските страни, изравнена върху елипсоида на Красовски с изходна точка Пулково и изходен азимут до съседна точка;

2. модернизирани и изравнени наново мрежи III и IV клас.

(2) На територията на България в система "1942/83 г." са дефинирани следните видове координати:

1. географски координати върху елипсоида на Красовски;

2. проекционни Гаусови координати в две шестградусови зони - с осеви меридиани 21° и 27°, мащаб по меридиана - единица и начало на абсцисите от екватора.

Чл. 14. Координатите в система "1930 г." могат да се трансформират и преобразуват, както следва:

1. географските координати в система "1930 г." се преобразуват в проекционни и обратно;

2. проекционните координати в система "1930 г." се преобразуват от една зона в друга зона;

3. проекционните координати от дадена зона в система "1930 г." се трансформират в триградусови Гаусови координати от същата зона в система "1950 г." и обратно.

Чл. 15. Координатите в система "1950 г." могат да се трансформират и преобразуват, както следва:

1. географските координати в система "1950 г." се преобразуват в проекционни - триградусови или шестградусови Гаусови координати, и обратно;

2. проекционните координати в система "1950 г." се преобразуват от една зона в друга зона;

3. триградусовите Гаусови координати от дадена зона в система "1950 г."се трансформират в проекционни координати от същата зона в система "1930 г." и обратно;

4. шестградусовите Гаусови координати от дадена зона в система "1950 г." се трансформират в проекционни координати от същата зона в система "1942 г." и обратно;

5. географските координати в система "1950 г." се преобразуват в проекционни координати в система "1970 г." и обратно;

6. шестградусовите Гаусови координати от дадена зона в система "1950 г." се трансформират в проекционни координати от същата зона в система "1942/83 г." и обратно.

Чл. 16. Координатите в система "1942 г." могат да се трансформират и преобразуват, както следва:

1. географските координати в система "1942 г." се преобразуват в проекционни и обратно;

2. проекционните координати в система "1942 г." се преобразуват от една зона в друга зона;

3. проекционните координати от дадена зона в система "1942 г." се трансформират в шестградусови Гаусови координати от същата зона в система "1950 г." и обратно;

4. проекционните координати от дадена зона в система "1942 г." се трансформират в проекционни координати от същата зона в система "1942/83 г." и обратно.

Чл. 17. Координатите в система "1970 г." могат да се преобразуват, както следва:

1. проекционните координати в система "1970 г." се преобразуват от една зона в друга зона;

2. проекционните координати в система "1970 г." се преобразуват в географски координати в система "1950 г." и обратно.

Чл. 18. Координатите в система "1942/83 г." могат да се трансформират и преобразуват, както следва:

1. географските координати в система "1942/83 г." се преобразуват в проекционни и обратно;

2. проекционните координати в система "1942/83 г." се преобразуват от една зона в друга зона;

3. проекционните координати от дадена зона в система "1942/83 г." се трансформират в проекционни координати от същата зона в система "1942 г." и обратно;

4. проекционните координати от дадена зона в система "1942/83 г." се трансформират в проекционни координати от същата зона в система "1950 г." и обратно.

Чл. 19. (1) Международната земна координатна система (ITRS) се реализира чрез координатите на множество точки и техните скорости на изменение, разположени по цялата Земя, определени за дадена епоха по методите на космическата геодезия.

(2) Реализациите на ITRS се идентифицират с етикети с формат ITRFyy, където yy е година на създаването на съответната реализация.

(3) Преходът между различните реализации на Международната земна координатна система се осъществява чрез конформна трансформация със следните параметри:

1. транслации - 3 бр.;

2. ротации - 3 бр.;

3. мащабен множител.

(4) В трансформацията участват и производните по времето на посочените по-горе параметри.

(5) В рамките на дадена реализация ITRFyy на Международната земна координатна система координатите на точките се преизчисляват от една епоха в друга епоха с помощта на скоростите на изменението им.

(6) Дейността по поддържането на Международната земна координатна система, нейните реализации и определянето на параметрите на прехода между тях се координира от Международната служба за въртенето на Земята и референтните системи (IERS).

(7) Работните формули за трансформация между различните реализации на ITRS, стойностите на трансформационните параметри и техните производни, както и работните формули за преизчисляване на координатите на точките от една епоха в друга епоха са посочени в приложение № 3 и приложение № 4.

(8) Работните формули по ал. 7 се прилагат и за трансформация между ITRS и WGS84 с трансформационни параметри съгласно приложение № 5.

Чл. 20. (1) Европейската земна координатна система ETRS89, въведена като част от дейностите по създаване и поддържане на Европейската геодезическа референтна система EUREF е:

1. фиксирана към стабилната част на Евроазиатската континентална плоча;

2. с първоначална реализация, основана на Международната земна координатна система ITRF89, за епоха 1989.0 г.

(2) Реализациите на Европейската земна координатна система ETRS89, означавани като ETRFyy, се определят въз основа на съответните им реализации ITRFyy на Международната земна координатна система ITRS.

(3) Координатите и скоростите, определени в ITRS се трансформират в ETRS89, както следва:

1. определят се координатите в ITRS, епоха 1989.0;

2. изчисляват се координатите в ETRS89, епоха 1989.0;

3. изчисляват се скоростите на изменение на координатите в ETRS89;

4. определят се координатите в ETRS89 за произволен момент.

(4) Работните формули за трансформация между различните реализации на ITRS и ETRF89 и стойностите на трансформационните параметри са посочени в приложение № 6 и приложение № 7.

Чл. 21. (1) Европейската височинна референтна система (EVRS) е кинематична нулево-приливна височинна референтна система, в която превишенията се задават чрез геопотенциалните коти на точките по отношение на Амстердамския пегел на Северно море. За определяне на нормалните височини се въвежда конвенционално дефинирано нормално референтно гравитационно поле.

(2) Реализациите на EVRS се:

1. идентифицират с етикет EVRFyyyy, където с yyyy се означава годината на създаването им;

2. състоят от резултатите от изравнението на геопотенциалните коти на реперите от Единната европейска нивелационна мрежа UELN.

(3) България участва в реализацията EVRF2007 със:

1. Държавната нивелация I клас чрез връзките й с тази на Румъния - 5 бр., осъществени през 1974 - 1977 г.;

2. допълнителни точки, включени в проекта EUVN_DA, и реперите за тяхното определяне.

Чл. 22. Черноморската височинна система е система ортометрични височини, свързана с нулата на Варненския пегел на Черно море, въведена с Държавната нивелация I клас, завършена към началото на 1930 г.

Чл. 23. (1) Балтийската височинна система е система нормални височини, свързани с квазигеоида на Молоденски, с изходно начало - нулата на Кронщадския пегел на Балтийско море.

(2) Балтийската височинна система е въведена в България през 50-те години на ХХ век:

1. посредством връзката на Държавната нивелация I клас с тази на Румъния, а от там - с бившия Съветски съюз;

2. чрез въвеждане на нормални поправки към измерените превишения между реперите.

(3) Разликата между балтийските и черноморските височини за Варненския пегел е минус 24 cm.

Чл. 24. (1) Трансформационните параметри между Балтийската височинна система и EVRS, реализация EVRF2007, са изведени на базата на 58 идентични репера от Държавната нивелация I клас.

(2) Средната разлика между нормалните височини в Балтийска система и EVRS, реализация EVRF2007, е +228 mm.

Чл. 25. Процедурата за трансформиране на координати от класическите системи, използвани в страната в БГС 2005, се състои от три етапа:

1. трансформиране на изходните координати в шестградусови Гаусови координати в система "1950 г.";

2. трансформиране на шестградусовите Гаусови координати в система "1950 г." в географски координати в система "1942/83 г.";

3. трансформиране на географските координати в система "1942/83 г." в БГС 2005.

Чл. 26. (1) Първият етап на трансформацията протича в различни варианти в зависимост от координатната система на изходните данни.

(2) Координатите в система "1930 г." се трансформират в шестградусови Гаусови координати в система "1950 г.", както следва:

1. ако са зададени географски координати в система "1930 г.", те се преобразуват в проекционни координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10;

2. проекционните координати в система "1930 г." се трансформират в едноименната им триградусова Гаусова зона в система "1950 г." съгласно приложение № 11 и приложение № 12;

3. триградусовите Гаусови координати в система "1950 г." се преобразуват в географски координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10;

4. географските координати в система "1950 г." се преобразуват в шестградусови Гаусови координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10.

(3) Координатите в система "1950 г." се трансформират в шестградусови Гаусови координати в система "1950 г.", както следва:

1. ако са зададени триградусови Гаусови координати в система "1950 г.", те се преобразуват в географски координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10;

2. географските координати в система "1950 г." се преобразуват в шестградусови Гаусови координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10.

(4) Координатите в система "1970 г." се трансформират в шестградусови Гаусови координати в система "1950 г.", както следва:

1. проекционните координати в система "1970 г." се трансформират в географски координати в система "1950 г." съгласно приложение № 14;

2. географските координати в система "1950 г." се преобразуват в шестградусови Гаусови координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10.

Чл. 27. Вторият етап на трансформацията протича в следния ред:

1. шестградусовите Гаусови координати в система "1950 г." се трансформират в проекционни координати от същата зона в система "1942/83 г." съгласно приложение № 11 и приложение № 13;

2. проекционните координати в система "1942/83 г." се преобразуват в географски координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10.

Чл. 28. Третият етап се състои в трансформация на географските координати в система "1942/83 г." в БГС 2005, както следва:

1. географските координати в система "1942/83 г." се преобразуват в пространствени Декартови координати върху елипсоида на Красовски съгласно приложение № 8 и приложение № 15;

2. пространствените Декартови координати върху елипсоида на Красовски в система "1942/83 г." се трансформират в пространствени Декартови координати върху елипсоида GRS80 в система БГС 2005 съгласно приложение № 16 и приложение № 17;

3. пространствените Декартови координати върху елипсоида GRS80 в система БГС 2005 се преобразуват в географски координати съгласно приложение № 15;

4. географските координати в БГС 2005 се преобразуват в проекционни координати съгласно приложение № 9 и приложение № 10, а случаите по чл. 8, т. 4 - съгласно приложение № 20.

Чл. 29. Трансформация между геодезически височини в БГС 2005 и нормални височини в EVRS се осъществява с помощта на височинна референтна повърхнина, генерирана въз основа на гравиметрични и/или GPS/нивелачни данни (приложение № 18). Точността на трансформираните височини в EVRS е до 20 cm за територията на страната.

Чл. 30. Трансформацията на височини от Балтийска система в EVRS и обратно се извършва по работните формули и трансформационните параметри, дадени в приложение № 19. Точността на трансформираните височини в EVRS е около 5 mm средно за територията на страната.

Чл. 31. В зависимост от природата им продуктите и данните по чл. 3, към които са относими разпоредбите на тази инструкция, се класифицират като:

1. данни за геодезическата основа;

2. цифрови продукти;

3. графични продукти.

Чл. 32. (1) Форматите на пространствените данни, прилагани масово в страната за съхранение на цифрови геодезически продукти и данни, са специфични български формати, общоприети CAD и ГИС формати и стандартни формати за изображения, таблични и текстови данни.

(2) Специфични български формати са:

1. CAD - формат за поддържане на данните за кадастралната карта;

2. ZEM - формат за поддържане на данните в Министерството на земеделието и горите.

(3) Общоприети CAD и ГИС формати са:

1. ESRI Shape;

2. MapInfo mif;

3. AutoDesk dxf и др.

(4) Стандартни формати за изображения, таблични и текстови данни са:

1. TIFF, JPEG, BMP и други растерни формати;

2. DBF, XLS и други формати за таблични данни;

3. TXT - текстов формат за съхранение на различни географски данни и др.

Чл. 33. (1) Съществуват следните видове данни за геодезическата основа:

1. Държавна GPS мрежа;

2. Държавна геодезическа мрежа (ДГМ) I - IV клас и геодезически мрежи с местно предназначение (ГММП) V - VII клас;

3. геодезически мрежи с местно предназначение и работна геодезическа основа (РГО), определени с ГНСС;

4. нивелачни мрежи.

(2) Данните за геодезическата основа са представени в таблични и текстови формати по чл. 32, ал. 4.

Чл. 34. (1) Държавната GPS мрежа служи за материализиране и разпространение на ETRS89 на територията на страната като елемент на БГС 2005. Изходни данни в геодезическите работи, осъществявани с помощта на традиционни и ГНСС технологии, са координатите на точки от:

1. основния и второстепенния клас на Държавната GPS мрежа;

2. други точки, на които е даден статут на точки от Държавната GPS мрежа.

(2) Височините на точките по ал. 1, които не са свързани с Държавната нивелация, се трансформират от Балтийска в система в EVRS съгласно чл. 30.

(3) Височините на точките по ал. 1, които са свързани с Държавната нивелация, се определят в EVRS по реда на чл. 37.

(4) Координатите на точките от мрежата "Булреф" (15 бр.), включени в Държавната GPS мрежа, са известни в система:

1. БГС 2005;

2. ETRF93, епоха 1989.0.

Чл. 35. Данните за точките от ДГМ I - IV клас и ГММП V - VII клас се третират, както следва:

1. координатите на точките от държавните геодезически мрежи I - IV клас и геодезическите мрежи с местно предназначение V - VII клас, определени с помощта на традиционни геодезически технологии в координатните системи по чл. 9 - 13, се трансформират в БГС 2005 по реда на чл. 26 - 28;

2. височините на точките от ДГМ I - IV клас и ГММП V - VII клас, които не са свързани с Държавната нивелация, се трансформират от Балтийска в система в EVRS съгласно чл. 30;

3. височините на точките от ДГМ I - IV клас и ГММП V - VII клас, които са свързани с Държавната нивелация, се определят в EVRS по реда на чл. 37;

4. горните разпоредби се отнасят за всички точки от геодезически мрежи със специално предназначение и отделни геодезически точки, определени с помощта на традиционни геодезически технологии, изхождайки от ДГМ I - IV клас и ГММП V - VII клас.

Чл. 36. (1) Геодезическите мрежи с местно предназначение и Работната геодезическа основа се определят с ГНСС технологии във връзка с дейностите по създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, възлагани от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). За всички точки от ГММП и РГО са налични:

1. пространствени Декартови координати, геодезически географски координати и геодезически височини, определени в резултат на обработката на ГНСС измерванията;

2. координати в система "1970 г." или друга система по чл. 9 - 13, определени по трансформационен път, изхождайки от близко разположени точки от ДГМ I - IV клас;

3. Балтийски височини, определени по трансформационен път, изхождайки от близко разположени нивелачни репери или геодезически точки, свързани с Държавната нивелация.

(2) Данните по ал. 1, изчислени:

1. изхождайки от минимум три точки по чл. 34, ал. 1, намиращи се в района на измерванията или не по-далеч от 50 km от него, са определени в БГС 2005;

2. изхождайки от минимум три точки от чл. 34, ал. 4, т. 2, намиращи се в района на измерванията или не по-далеч от 50 km от него, са определени в ETRS89, реализация ETRF93, епоха 1989.0, и се трансформират в БГС 2005 по реда на чл. 20;

3. по начини, различни от указаните в т. 1 и 2, се определят в БГС 2005 след включване на минимум три изходни точки по чл. 34, ал. 1, намиращи се в района на измерванията или не по-далеч от 50 km от него, и нова обработка на измерванията.

(3) Координатите по чл. 9 - 13, получени без оглед на изискванията на ал. 2 и/или трансформирани по начин, различен от посочения в чл. 26 - 28, не отговарят на изискванията за по-нататъшно приложение.

(4) Височините по чл. 36, ал. 1, т. 3 се третират, както следва:

1. трансформират се от Балтийска в система в EVRS съгласно чл. 30;

2. изчисляват се разликите между геодезическите височини в БГС 2005 и височините в EVRS на всяка точка;

3. изчисляват се превишенията на височинната референтна повърхнина над елипсоида GRS80 във всяка точка съгласно чл. 29;

4. ако стойностите на величините по т. 2 и 3 се различават до 25 cm, височините в EVRS, определени по т. 1, се приемат за по-нататъшно приложение; в противен случай се постъпва по реда на ал. 5.

(5) Ако височините по чл. 36, ал. 1, т. 3 не са определени, геодезическите височини по чл. 36, ал. 1, т. 1 се трансформират в EVRS съгласно чл. 29.

(6) Височините на точките от ГММП и РГО, които са свързани с Държавната нивелация, се определят в EVRS по реда на чл. 37.

Чл. 37. Данните за реперите от нивелачните мрежи се определят, както следва:

1. височините на всички нивелачни репери и геодезически точки, свързани с Държавната нивелация I - IV клас, се определят в съответствие с действащите технологични указания, изхождайки от репери с височини, известни в EVRS;

2. координатите на нивелачните репери се трансформират в БГС 2005 по реда на чл. 26 - 28.

Чл. 38. Трансформацията на векторни данни в БГС 2005 се извършва чрез специализирани софтуерни продукти, позволяващи въвеждането им от форматите, в които са представени, и трансформирането им по реда на глава трета на тази инструкция.

Чл. 39. Съществуващите векторни продукти, създадени, изхождайки от геодезическа основа по реда на:

1. чл. 34, ал. 1 или чл. 36, ал. 2, т. 1, са определени в БГС 2005;

2. чл. 36, ал. 2, т. 2, са определени в БГС 2005 с точност до 15 cm; за постигане на по-висока точност е необходимо да се трансформират по реда на чл. 20, ал. 4.

Чл. 40. Съществуващите векторни продукти, определени в координатна система по реда на чл. 9 - 13, се трансформират в БГС 2005 в зависимост от геодезическата им основа, както следва:

1. продуктите с геодезическа основа по чл. 36 могат да се трансформират в БГС 2005 съгласно чл. 26 - 28 с точност до 50 cm; за постигане на по-висока точност е необходимо точките от геодезическата основа да се преизчислят в БГС 2005 по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3, след което да се определят разликите в сравнение с трансформираните им координати; осреднените стойности на разликите се въвеждат с обратен знак към трансформираните координати на всички точки от продукта;

2. продуктите с геодезическа основа по чл. 35 могат да се трансформират в БГС 2005 съгласно чл. 26 - 28 със средна точност за страната около 10 cm.

Чл. 41. Трансформацията на растерни данни се извършва чрез специализирани софтуерни продукти, позволяващи растерно трансформиране.

Чл. 42. Трансформационната процедура протича в два етапа:

1. подготвителен, състоящ се в избор на идентични точки и определяне на трансформационните параметри;

2. трансформация на растерния продукт.

Чл. 43. (1) Подготвителният етап включва определяне на трансформационни параметри чрез идентични точки, за които са налице:

1. образни координати, снети от растерния продукт;

2. геодезически координати в БГС 2005, трансформирани от изходната система на растерния продукт по реда на чл. 26 - 28 или известни от други източници.

(2) Изборът на идентични точки в зависимост от вида на растерните продукти е, както следва:

1. в растерните карти и планове - върховете на вътрешната рамка и други стандартни графични символи от математическата основа, с известни координати в системата на аналоговия оригинал;

2. в други растерни продукти - надеждно идентифицирани обекти от изображението, чиито координати в система на аналоговия оригинал са известни или могат да се определят с пренебрежима грешка, в сравнение с графичната точност на продукта;

3. ако подходящи елементи от математическата основа на растерните карти и планове липсват или са неизползваеми, идентични точки се избират по реда на т. 2;

4. броят и разположението на идентичните точки се определят в зависимост от вида на трансформацията.

Чл. 44. Трансформационният етап протича в следния ред:

1. растерното изображение се трансформира чрез афинна трансформация между образните координати и координатите в БГС 2005 на идентичните точки;

2. ако точността на трансформираното по т. 1 изображение не съответства на графичната точност на аналоговия оригинал, трансформацията в БГС 2005 се извършва чрез полиноми от втора степен.

Чл. 45. Трансформацията на таблични данни в БГС 2005 се извършва чрез специализирани софтуерни продукти, позволяващи въвеждането им от форматите, в които са представени, и трансформирането им по реда на глава трета на тази инструкция.

Чл. 46. Трансформирането на графични данни се осъществява, както следва:

1. аналоговите графични продукти по чл. 3 - карти, планове, схеми и други графични материали и документи, се трансформират в БГС 2005, след като се преобразуват в цифров вид, при което:

а) сканираните графични продукти се трансформират по реда на чл. 41 - 44;

б) данните, получени чрез оцифряване на графични продукти с дигитайзер или след векторизиране на материалите по буква "а", се трансформират по реда на чл. 38 - 40;

2. аналоговите графични продукти не подлежат на трансформация в БГС 2005 в оригиналния им вид независимо от носителя им.