Държавен вестник, брой 56 от 24.VII

Правителството на Република България и правителството на Държавата Израел, наричани по-нататък "страни",

Като вземат предвид съществуващите приятелски отношения между двете държави;

Признавайки важността на двустранното сътрудничество в предотвратяването на незаконната употреба и трафик на упойващи вещества;

Припомняйки Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г., Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г. и Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г.;

Дълбоко загрижени от транснационалното разпространение на тежките престъпления, което накърнява демократичните ценности и човешките права;

Желаейки да насърчат по-нататък сътрудничеството между двете страни в борбата срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и други тежки престъпления и да засилят сътрудничеството и каналите за връзка между техните съответни правоохранителни органи;

Съзнавайки взаимната полза от такова сътрудничество за двете страни,

се споразумяха за следното:

Член 1

1. Страните си сътрудничат и си оказват съдействие в предотвратяването на незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и на вещества, използвани за тяхното незаконно производство, както са изброени в Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г., Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г. и Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г., и съобразно националното законодателство на двете страни.

2. С оглед на това страните се стремят да:

а) обменят информация и подробности относно незаконната употреба и трафик на упойващи и психотропни вещества и трудностите при тяхното противодействие;

b) координират дейностите на техните съответни органи, ангажирани в пресичането на употребата и незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, както и престъпните действия, произтичащи от тях;

c) споделят знания и опит и взаимно насърчават тяхното изучаване и изследване в областта на превенцията, съществуващите методи и организационна структура, свързана с предотвратяването и борбата срещу явлението употреба на упойващи вещества;

d) извършват контролирани доставки с цел да бъдат разкрити лицата, участващи в незаконен трафик на наркотични вещества и прекурсори; компетентните органи за подаване и приемане на молби за извършване на разследване чрез метода на контролираната доставка се определят съгласно националното законодателство на двете държави;

e) взаимно си изпращат доклади за произхода и анализи на заловени упойващи вещества и също взаимно обменят информация по тези въпроси до степента, до която това засяга другата страна;

f) организират срещи, лекции, семинари и курсове за обучение на служители в областта на борбата с наркотиците.

3. Страните, когато е необходимо, на реципрочен принцип канят служители от компетентните органи на другата страна за консултации с цел подобряване на сътрудничеството в борбата срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества.

Член 2

По отношение на борбата с други тежки престъпления, включително изпиране на пари, компютърни престъпления, престъпления срещу интелектуалната собственост, трафик на хора, незаконна миграция, подправяне на документи и разплащателни средства, финансови и застрахователни престъпления, изнудване, измама, корупция, кражба, контрабанда, организирана престъпност и др., страните в рамките на своето национално законодателство се стремят да си сътрудничат и да си съдействат в частност по следните въпроси:

а) обмен на информация;

b) координиране дейностите на техните съответни компетентни органи, ангажирани в борбата с тежките престъпления;

c) споделят своите знания и опит и взаимно насърчават тяхното изучаване и изследване в борбата срещу тежките престъпления;

d) организират срещи, лекции, семинари и курсове за обучение на служители в областта на борбата срещу тежките престъпления.

Член 3

Сътрудничеството в рамките на това споразумение обхваща също обмен на информация относно нови национални закони и международни конференции или срещи, провеждани в техните държави в областите, предмет на това споразумение.

Член 4

Компетентните органи, отговорни за прилагането на това споразумение, са:

1. За правителството на Република България: Министерството на вътрешните работи.

2. За правителството на Държавата Израел: Министерството на обществената сигурност.

Член 5

Сътрудничеството в областите, предмет на това споразумение, е и се осъществява в съответствие с националното законодателство на двете държави и международните споразумения, които са в сила за двете страни. Това сътрудничество между двете страни също ще бъде осъществявано в съответствие с нормите и практиките на МОКП Интерпол до степента, допустима съгласно тяхното национално законодателство.

Член 6

В рамките на сътрудничеството в областите, предмет на това споразумение, може да се осъществява обмен на полицейски експерти между компетентните органи на страните, включително изпращане на офицери за връзка.

Член 7

Страните си сътрудничат при обмена на информация относно използването на криминалистическа техника и средства, методи за изследване, както и в организирането на програми за обучение и семинари между компетентните органи.

Член 8

Компетентните органи могат в съответствие с тяхното национално законодателство да си сътрудничат пряко и да определят по взаимно съгласие в писмена форма конкретните насоки на това сътрудничество. В тези рамки може да се създаде българо-израелска смесена комисия, съставена от представители на двете страни, включително експерти, определени от компетентните органи, която може да се събира по искане на някоя от страните последователно в София и Йерусалим.

Член 9

Ако не е уговорено друго, разходите за пътуване и настаняване са за сметка на изпращащата страна. Другите разходи се поемат от приемащата страна.

Член 10

1. Всички лични данни, които се разменят, се използват единствено за целта и при условията, определени от страната, която ги предоставя и която може да поиска информация за тяхната употреба. Предоставящата страна трябва да осигури актуалност на предаваните данни, както и това, че предаването е необходимо и адекватно на целта, посочена от молещата страна.

2. Двете страни се уведомяват взаимно в момента на предоставянето на лични данни или преди това за целта, за която личните данни се предоставят, и за всички ограничения относно тяхното използване, заличаване или унищожаване, включително възможното ограничаване на достъпа при общи или специални условия. Там, където необходимостта от такова ограничение става известна след предоставянето, страните се информират взаимно за такива ограничения на по-късен етап.

3. Предоставящата страна определя срока за унищожаване на предадените лични данни в съответствие със своето национално законодателство. Предадените лични данни се унищожават, когато получаващата страна бъде информирана, че личните данни са събрани или предоставени незаконосъобразно или че те са неточни или не е трябвало да бъдат предавани, или личните данни вече не са необходими за първоначално посочената цел, освен ако не е налице изрично разрешение от предоставящата страна, че предоставените данни могат да се използват за други цели. Получаващата страна трябва да уведоми предоставящата страна относно унищожаването на всички предоставени лични данни.

4. Предоставени лични данни могат да бъдат разкривани на трети лица само въз основа на писменото съгласие на предоставящата страна.

Член 11

1. Предоставянето и обменът на класифицирана информация се осъществяват съгласно националното законодателство на страните.

2. Страните се съгласяват да осигурят защитата на обменяната между тях по силата на това споразумение класифицирана информация.

3. В съответствие с тяхното национално законодателство компетентните органи прилагат всички подходящи мерки за защита на класифицираната информация, която се обменя по силата на това споразумение.

4. Всяка страна:

a) защитава и опазва класифицираната информация или материали, предадени на другата страна в рамките на това споразумение;

b) гарантира, че класифицираната информация или материали, предадени от другата страна в рамките на това споразумение, запазват нивото на защита, определено от другата страна;

c) класифицирана информация или материали няма да се използват за други цели освен тези, определени от предоставящата страна, и тези, заради които е извършено предаването; компетентният орган, който предоставя информацията, писмено може да разреши нейното използване за други цели;

d) класифицирана информация или материали не се разкриват на трети лица без писменото съгласие на предоставящата страна.

5. Страните гарантират, че всички служители, които имат или може да имат достъп до горепосочените информация или материали при изпълнение на служебните им задължения или функции, притежават надлежното разрешение за достъп.

Член 12

Никоя от страните не може да разкрива конфиденциална информация, засягаща другата страна, нито да я предоставя на трета държава, освен ако не е получила съгласието на другата страна.

Член 13

Всяка страна има право да откаже сътрудничество в случаите, които биха могли да застрашат нейния суверенитет, сигурност или национални интереси или са в противоречие с нейния правов ред. Отказът се съобщава на другата страна без забавяне.

Член 14

Комуникациите между страните се осъществяват на английски език.

Член 15

Компетентните органи на страните съвместно изработват процедурни правила за изпълнението на това споразумение.

Член 16

Това споразумение не засяга правата и задълженията на страните, произтичащи от други международни договори, сключени от страните преди влизането в сила на това споразумение.

Член 17

Това споразумение влиза в сила от датата на последната от дипломатическите ноти, с които страните взаимно се уведомяват, че техните вътрешни законови изисквания за влизането му в сила са изпълнени.

Член 18

Това споразумение се сключва за срок от 3 години и автоматично се подновява за следващи тригодишни периоди, докато една от страните не уведоми писмено по дипломатически път другата страна относно своето намерение да го прекрати, 6 месеца преди изтичането на съответния срок.

Съставено в Йерусалим на 25 февруари 2007 г., съответно 5767 г., в два оригинални екземпляра, всеки на български, иврит и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия в тълкуването предимство има текстът на английски език.