Държавен вестник, брой 37 от 15.V

Правителството на Република България и Министерският съвет на Босна и Херцеговина (наричани по-нататък "страните"),

Като се споразумяха за провеждане на разговори по въпроси, свързани с политиката и сигурността, и за разширяване и активизиране на политическото, военното и икономическото сътрудничество между тях,

Водени от убеждението за промените в политическата ситуация в света и отчитайки важната роля на сътрудничеството между двете страни за стабилизирането на мира, международната сигурност и взаимното доверие,

Разбирайки, че при ползотворното сътрудничество е възможно да се наложи обмен на класифицирана информация между страните,

Желаейки да създадат правила, регулиращи взаимната защита на класифицирана информация, приложими спрямо бъдещи споразумения за сътрудничество, и класифицирани договори, които ще се изпълняват между страните, съдържащи или включващи класифицирана информация,

се договориха за следното:

Определения

Член 1

За целите на това споразумение:

(1) "Класифицирана информация" означава информация, независимо от нейната форма, същност или начин на пренасяне, създадена или в процес на създаване, на която е определено ниво на класификация за сигурност и която в интерес на националната сигурност и в съответствие с националното законодателство изисква защита срещу нерегламентиран достъп или унищожаване.

(2) "Нерегламентиран достъп до класифицирана информация" означава всяка форма на разкриване на класифицирана информация, включително злоупотреба, увреждане, предоставяне и неправилно класифициране, както и всякакви други действия, водещи до нарушаване защитата й или до загубване на такава информация, както и всяко действие или бездействие, довело до узнаване на информацията от неоторизирано лице.

(3) "Ниво на класификация за сигурност" означава категория, която според националното законодателство характеризира значимостта на класифицираната информация, нивото на ограничаване на достъпа до нея и нивото на защитата й от страните, а също така категория, въз основа на която се маркира съответната информация.

(4) "Разрешение за достъп"/"Удостоверение за сигурност" означава положително решение, произтичащо от процедура по проучване, което установява лоялността и надеждността на физическо или юридическо лице, както и други аспекти на сигурността в съответствие с националното законодателство. Това решение дава право на достъп на физическото или юридическото лице и му дава възможност да борави с класифицирана информация на определено ниво без риск за сигурността.

(5) "Страна източник" означава страната, от която произхожда класифицирана информация.

(6) "Страна получател" означава страната, на която е предоставена класифицирана информация.

(7) "Компетентен орган" означава органът, който в съответствие с националното законодателство на съответната страна провежда националната политика за защита на класифицираната информация, упражнява общ контрол в тази сфера, както и ръководи изпълнението на това споразумение. Тези органи са посочени в чл. 5 на това споразумение.

(8) "Контрагент" означава физическо или юридическо лице, което има правоспособност да сключва договори и/или е страна по класифицирани договори, попадащи под разпоредбите на това споразумение.

(9) "Класифициран договор" означава споразумение между два или повече контрагенти, което съдържа или предполага достъп до класифицирана информация.

(10) "Принципът "необходимост да се знае" означава необходимостта да се получи достъп до класифицирана информация във връзка със служебни задължения и/или за изпълнение на конкретна служебна задача.

(11) "Трета страна" означава всяка международна организация или всяка държава, включително физическите и юридическите лица под нейна юрисдикция, която не е страна по това споразумение.

(12) "Нарушаване на мерките за сигурност" означава действие или бездействие, противоречащо на националното законодателство, което води или може да доведе до нерегламентиран достъп до класифицирана информация.

Предмет

Член 2

Предмет на това споразумение е защитата на класифицираната информация, съвместно създадена или обменяна пряко или непряко между страните.

Нива на класификация за сигурност на информацията

Член 3

Страните приемат, че следните нива на класификация за сигурност на информацията са еквивалентни и съответстват на нивата на класификация за сигурност, определени в националното законодателство на съответната страна:

Принципи за сигурност

Член 4

(1) В съответствие с националното си законодателство страните прилагат всички съответни мерки за защита на класифицираната информация, която е съвместно създадена или обменяна, пряко или непряко, по това споразумение. На такава класифицирана информация се осигурява същото ниво на защита, каквото е предоставено за национална класифицирана информация със съответно ниво на класификация за сигурност.

(2) Защитата и ползването на класифицирана информация, обменяна между страните, се регулират от следните принципи:

а) страната получател определя ниво на защита на получената класифицирана информация, еквивалентно на грифа, изрично посочен от страната източник;

б) достъпът до класифицирана информация е ограничен до лицата, на които в изпълнение на задълженията им се налага да имат достъп до класифицирана информация на основата на принципа "необходимост да се знае" и на които е издадено разрешение за достъп/удостоверение за сигурност;

в) страната получател няма да предоставя класифицирана информация на трета страна без предварително писмено разрешение на страната източник;

г) страната получател не може да понижава нивото на класификация или да декласифицира предоставената класифицирана информация без предварително писмено съгласие на страната източник;

д) класифицирана информация, предоставена от едната страна на другата, се използва само за целта, за която е предоставена.

(3) С цел постигане и поддържане на сходни стандарти за сигурност компетентните органи при молба ще си предоставят взаимно информация относно стандартите за сигурност, процедурите и практиките за защита на класифицираната информация.

Компетентни органи

Член 5

(1) Компетентните органи на страните са:

За Република България:

- Държавна комисия по сигурността на информацията.

За Босна и Херцеговина:

- Министерство по сигурността на Босна и Херцеговина,

Национален орган по сигурността.

(2) Компетентните органи взаимно се информират за действащото си национално законодателство, регулиращо защитата на класифицираната информация.

(3) С цел постигането на по-тясно сътрудничество при изпълнението на това споразумение компетентните органи могат да провеждат консултации по молба на единия от тях.

(4) Компетентните органи могат да подписват документи в изпълнение на това споразумение.

(5) Страните се информират взаимно по дипломатически път за всяка последваща промяна на техните компетентни органи.

Оказване на помощ при процедурите по проучване за надеждност

Член 6

(1) При поискване компетентните органи, вземайки под внимание своето национално законодателство, си оказват взаимно помощ при процедурите по проучване за надеждност на своите граждани, пребиваващи на територията на другата страна, предхождаща решението за издаване на разрешение за достъп/удостоверение за сигурност.

(2) Страните признават разрешенията за достъп/удостоверенията за сигурност, издадени в съответствие с националното законодателство на другата страна. Разрешението за достъп/удостоверението за сигурност е еквивалентно в съответствие с чл. 3.

(3) Компетентните органи се информират взаимно за всяка информация, свързана с промени в разрешението за достъп/удостоверението за сигурност, особено в случаите на отнемане или понижаване на нивото.

Предаване на класифицирана информация

Член 7

(1) По правило класифицирана информация се предава чрез използването на дипломатически куриери или чрез други средства, отговарящи на изискванията на националното законодателство на страните. Страната получател потвърждава писмено получаването на класифицираната информация.

(2) Класифицирана информация може да се предава чрез защитени телекомуникационни системи, мрежи или други електромагнитни средства, одобрени от компетентните органи и разполагащи със сертификат, издаден съгласно националното законодателство на съответната страна.

(3) Други одобрени средства за предаване на класифицирана информация могат да се използват само по взаимна договореност между компетентните органи.

(4) В случай че трябва да се предаде голяма пратка, съдържаща класифицирана информация, компетентните органи взаимно се договорят и определят средствата за транспортирането, маршрута и другите мерки за сигурност.

Превод, размножаване, унищожаване

Член 8

(1) Класифицирана информация, маркирана СТРОГО СЕКРЕТНО/VRLO TAJNO/TOP SECRET, се превежда или размножава само с писмено разрешение на компетентния орган на страната източник.

(2) Всички преводи на класифицирана информация се извършват от лица, които притежават съответно разрешение за достъп. Тези преводи носят еквивалентни грифове за сигурност.

(3) При размножаване на класифицирана информация грифът за сигурност на оригинала също трябва да бъде размножен или отбелязан на всяко копие. Тази размножена информация трябва да подлежи на същия контрол като оригиналната информация. Броят на копията трябва да бъде ограничен до необходимия брой за официални цели.

(4) Класифицираната информация се унищожава по такъв начин, че да не може да бъде възстановена изцяло или отчасти.

(5) Страната източник може изрично да забрани размножаването, видоизменянето или унищожаването на класифицирана информация чрез отбелязване върху съответния носител на класифицирана информация или последващо писмено уведомление. Ако унищожаването на класифицирана информация е забранено, същата се връща на страната източник.

(6) Класифицирана информация, маркирана СТРОГО СЕКРЕТНО/VRLO TAJNO/TOP SECRET, не се унищожава. Тя се връща на страната източник.

(7) В случай на ситуация, при която е невъзможно да се защитава и връща обратно класифицираната информация, създадена или предадена по това споразумение, тя се унищожава незабавно в съответствие с националното законодателство. Страната получател уведомява във възможно най-кратки срокове компетентния орган на страната източник за унищожаването.

Класифицирани договори

Член 9

(1) При поискване компетентните органи потвърждават дали предложеният контрагент или лицата, които участват в преговорите или в прилагането на класифицирани договори, имат издадени разрешения за достъп/удостоверения за сигурност.

(2) Компетентните органи могат да искат извършване на инспекция по сигурността, за да се осигури прилагането на стандартите по сигурността в съответствие с националното законодателство.

(3) Класифицираните договори съдържат раздел по сигурността/анекс по изискванията на сигурността и ниво на класификация на всеки елемент от класифицирания договор. Копие от раздела по сигурността/анекса по изискванията на сигурността се изпраща на компетентния орган на страната, под чиято юрисдикция договорът се изпълнява.

(4) Договори, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ/INTERNO/ RESTRICTED, съдържат подходяща клауза, определяща минималните мерки, които трябва да се приложат за защитата на такава класифицирана информация. За такива договори не е необходимо разрешение за достъп/удостоверение за сигурност.

Посещения

Член 10

(1) Посещения, включващи достъп до класифицирана информация от граждани на едната страна в другата страна, се извършват след предварително писмено съгласие от компетентния орган на страната домакин.

(2) Посещения, включващи достъп до класифицирана информация, се разрешават от едната страна спрямо посетители от другата страна, ако те:

а) имат издадено от компетентния орган на изпращащата страна разрешение за достъп;

б) имат разрешен достъп до класифицирана информация в съответствие с тяхното национално законодателство.

(3) Посещения, включващи достъп до класифицирана информация от граждани на трета страна, се извършват с общо споразумение между страните.

(4) Компетентният орган на изпращащата страна информира компетентния орган на страната домакин за планираното посещение чрез искане за посещение, което трябва да бъде получено най-малко тридесет дни преди посещението.

(5) В неотложни случаи искането за посещение се изпраща най-малко седем дни предварително.

(6) Искането за посещение съдържа:

а) име на посетителя, дата и място на раждане, гражданство, номер на паспорт (лична карта);

б) наименование на организацията, която посетителят представлява или към която принадлежи;

в) наименование и адрес на организацията, която ще бъде посетена;

г) разрешение за достъп на посетителя и неговия срок на валидност;

д) предмет и цел на посещението;

е) очаквана дата и продължителност на исканото посещение; в случай на многократни посещения срокът им се договаря допълнително;

ж) дата, подпис и официален печат на компетентния орган.

(7) След получаване на съгласие за посещението компетентният орган на страната домакин изпраща копие от искането за посещение на служителите по сигурността на организацията, която ще бъде посетена.

(8) Съгласието за посещение е валидно за срок до една година.

(9) Компетентните органи на страните могат да създават списъци на лица, одобрени да осъществяват многократни посещения. Тези списъци са валидни за първоначален период дванадесет месеца. Сроковете на конкретните посещения се уговарят директно със съответните органи на организациите, които ще бъдат посетени от тези лица, в съответствие със сроковете и условията, за които са се договорили.

(10) Всяка страна гарантира защитата на личните данни на посетителите в съответствие с респективното национално законодателство.

Нарушаване на мерките за сигурност

Член 11

(1) В случай на нарушаване на мерките за сигурност компетентният орган, в чиято държава се е получило нарушаване на мерките за сигурност, трябва да информира компетентния орган на другата страна възможно най-бързо и да проведе необходимото разследване. При необходимост другата страна оказва съдействие при разследването.

(2) В случаите, когато нарушаване на мерките за сигурност се извърши в трета държава, компетентният орган от изпращащата страна трябва да предприеме действията по ал. 1, когато е възможно.

(3) Във всички случаи другата страна трябва да бъде информирана за резултатите от разследването и трябва да получи окончателното становище за причините и размера на щетите.

Разходи

Член 12

Всяка страна понася съответно разходите, свързани с изпълнение на задълженията й по това споразумение.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

(1) Това споразумение се сключва за неопределен срок и влиза в сила на първия ден от втория месец след получаването на последното писмено уведомление, с което страните се уведомяват взаимно, че са били изпълнени всички вътрешноправни процедури, необходими за неговото влизане в сила.

(2) Това споразумение може да се изменя на базата на взаимно писмено съгласие на страните. Такива изменения влизат в сила в съответствие с ал. 1.

(3) Всяка страна може да прекрати това споразумение с писмено уведомление до другата страна. Прекратяването влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението. Независимо от прекратяването на споразумението всяка класифицирана информация, предоставена по споразумението, трябва да продължи да бъде защитавана съгласно горепосочените разпоредби до момента, в който страната източник освободи страната получател от това задължение.

(4) Всеки спор относно тълкуването или приложението на това споразумение се решава чрез консултации между страните без отнасяне към външна юрисдикция.

Подписано в Сараево на 18 март 2011 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, официалните езици на Босна и Херцеговина (босненски, хърватски и сръбски) и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.