Държавен вестник, брой 24 от 23.III

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. В чл. 21, ал. 2 думите "Национална служба "Гранична полиция" се заменят с "Главна дирекция "Гранична полиция".

§ 2. В чл. 24, ал. 1 т. 9 се изменя така:

"9. веществата, посочени в Приложение I към Конвенцията MARPOL 73/78, таблицата с данните за безопасност с подробно описание на физико-химическите характеристики на стоките, включително, ако е приложимо, техния вискозитет, изразен в cSt при 50 °C, и тяхната плътност при 15 °C и другите данни, които се съдържат в списъка с данните за безопасност, в съответствие с Резолюция MSC.286(86) на ИМО."

§ 3. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Параграф 4 се изменя така:

"§ 4. (1) Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 300 бруто тона, които извършват международно плаване, посещаващи българско морско пристанище, трябва да са оборудвани със система за автоматична идентификация (AIS) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, установени в глава V от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78).

(2) Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 3000 бруто тона, които извършват международно плаване, посещаващи българско морско пристанище, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от рейса (VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, установени в глава V от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)."

2. Създава се § 4в:

"§ 4в. Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 300 бруто тона, които не извършват международно плаване, посещаващи българските морски пристанища, трябва да имат монтирани на борда системи за автоматична идентификация, които да се поддържат в експлоатация в съответствие с Правило 19.2.4 от глава V на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78), освен в случаите, в които международни споразумения и правила не изискват защита на навигационната информация."

3. Параграф 5 се изменя така:

"§ 5. (1) Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 3000 бруто тона, построени на 1 юли 2002 г. или след тази дата, които не извършват международно плаване, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от рейса (VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, разработени съгласно глава V от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78).

(2) Товарните кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 3000 бруто тона, построени преди 1 юли 2002 г., които не извършват международно плаване, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от рейса (VDR) или с опростено устройство за записване на данните от рейса (S-VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, разработени съгласно глава V от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)."

4. Създават се § 5а и § 5б:

"§ 5а. Товарни кораби, построени преди 1 юли 2002 г., за които е приложимо Правило 20 от глава V на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78), посещаващи българските морски пристанища, трябва да имат монтирано на борда опростено устройство за регистрация на данни за рейса, което да се поддържа в експлоатация в съответствие с изискванията на това правило.

§ 5б. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши освобождаване от прилагането на изискването за оборудване с VDR или със S-VDR в следните случаи:

1. пътническите кораби, извършващи единствено плаване в морски зони, различни от тези, обхванати от клас А, както е посочено в член 4 от Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с VDR;

2. корабите, различни от ро-ро пътнически кораби, построени преди 1 юли 2002 г., могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с VDR, когато може да се докаже, че взаимодействието между VDR и наличното оборудване на кораба е неразумно и непрактично;

3. товарните кораби, построени преди 1 юли 2002 г., които извършват или не извършват международно плаване, могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с S-VDR в случая, когато тези кораби ще бъдат изведени за постоянно от експлоатация в срок две години след датата на въвеждане, посочена в глава V от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)."