Държавен вестник, брой 98 от 13.XII

Чл. 9. (1) Наблюденията за установяване на здравословното състояние на гората, наличието на насекомни вредители, причинители на болести и други повреди се провеждат целогодишно.

(2) Наблюденията в горските територии се провеждат от всички служители с лесовъдско образование.

Чл. 10. (1) При откриване на вредители, причинители на болести и повреди лицата по чл. 9, ал. 2 попълват сигнален лист (приложение № 1), който се представя в съответното държавно горско стопанство, държавното ловно стопанство, УОГС за държавните гори, в общината - за общинските гори, а за горите на сдружения по чл. 183 ЗГ - в техните представителства.

(2) Първата част на сигналния лист се попълва от лицата, установили болести, вредители или повреди.

(3) В тридневен срок след получаване на сигналния лист директорът на държавното горско или ловно стопанство, на УОГС, ръководителят на общинската горска структура и на сдруженията по чл. 183 ЗГ възлагат на специалисти с лесовъдско образование да извършат проверка в тридневен срок и да отразят констатациите от нея във втората част на сигналния лист.

(4) Копие от сигналния лист се изпраща в регионалната дирекция по горите и лесозащитната станция, когато е необходимо допълнително специализирано изследване и консултация.

(5) Лицата по ал. 3 водят книга-регистър на постъпилите сигнални листове (приложение № 2), като информацията се отразява в електронната информационна система.

Чл. 11. (1) Екологичният мониторинг на горските екосистеми е комплекс от задачи и методи за наблюдение, събиране на информация, обобщаване и анализ на резултатите, очертаване на тенденциите за състоянието на горите в зависимост от въздействието на отделни екологични фактори на средата и тяхната динамика.

(2) Екологичният мониторинг се провежда чрез пробни площи, разположени върху цялата горска площ на страната, заложени на пресечните точки на координатна мрежа 16 x 16 км.

(3) Екологичният мониторинг се извършва от специалисти от научни институти, университети, други структури и специализирани териториални звена.

(4) Във всяка пробна площ се събира следната информация:

1. физикогеографска и дендрологична характеристика;

2. климатична характеристика и динамика на основните климатични параметри;

3. морфологични и аналитични данни за почвата и почвената покривка (киселинност, съдържание на хранителни елементи и тежки метали), състояние на лизиметричните води;

4. акумулация и динамика на неорганични елементи и тежки метали в листата на дървесните видове;

5. характеристика и състояние на тревната покривка под склопа на насажденията и акумулация на тежки метали;

6. здравословно състояние, биотични и абиотични увреждания и тяхното отражение върху дървесната растителност;

7. таксационни измервания.

Чл. 12. (1) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда за проследяване видовия състав, числеността и динамиката на насекомните и други болести и вредители, степента на повреди в горите от тях и за определяне на количествените и качествените показатели на популациите и тенденциите за нарастване или намаляване на градациите.

(2) Количествените и качествените показатели за отделните вредители се установяват въз основа на данни, получени при стационарни наблюдения в едни и същи насаждения, които са първични огнища за масови нападения от тези вредители.

(3) Количествените и качествените показатели служат за основа за съставяне прогнозата за масовите нападения от насекомни вредители.

(4) За целите на лесопатологичния мониторинг могат да се използват и феромони.

(5) Лесопатологичният мониторинг се провежда от специалистите на лесозащитните станции.

Чл. 13. (1) В държавните горски и ловни стопанства и УОГС, общинските гори и в горите на сдруженията по чл. 183 ЗГ лесозащитните станции определят до 5 стационарни обекта, представляващи характерни или първични огнища за основните вредители или заболявания.

(2) Площта на всеки стационарен обект трябва да бъде съобразена с биологията на вредителя и структурата на горския фонд.

(3) Стационарните обекти се нанасят на карта в М 1:25 000, като за всеки стационарен обект лесозащитните станции попълват формуляр (приложение № 3).

Чл. 14. (1) В стационарните обекти на лесозащитните станции се събира информация за:

1. таксационна характеристика на насаждението;

2. определяне на количествените и качествените показатели на популацията на насекомния вредител и здравословното му състояние;

3. определяне вида, размера и степента на заболяването на дървесната растителност и повредите.

(2) Събраната информация се отразява в сведение по образец (приложение № 3).

Чл. 15. (1) Всяка година се провежда двукратно обследване за установяване на здравословното състояние на гората.

(2) Лесопатологичното обследване се провежда задължително след констатирано нападение от болести, вредители и други повреди.

(3) При лесопатологичното обследване се установяват:

1. размерът на нападнатата площ;

2. видът на вредителя и повредата;

3. размерът на нанесената повреда в проценти.

Чл. 16. (1) Лесопатологичното обследване е текущо-оперативно и специално.

(2) Текущо-оперативното обследване се извършва всяка година в зависимост от биологията на вредителите и причинителите на заболявания и други повреди.

(3) На текущо-оперативно лесопатологично обследване подлежат:

1. действащи огнища от насекоми, болести и други повреди;

2. всички площи, в които при наблюденията са установени признаци за нападения от болести, болести и други повреди;

3. насаждения, в които през предходни години е имало стихийни бедствия - пожари, повреди от сняг и вятър, замърсяване, масово съхнене на дървета и др.;

4. горски разсадници и новосъздадени култури и естествени насаждения, в които са установени повреди по фиданките;

5. временни и постоянни складове за дървени материали и насажденията в съседство с тях.

(4) Специално обследване се провежда при възникване на лесопатологичен проблем за отделна територия или за цялата страна, като масово съхнене на гори, поява и повреди от нов насекомен или друг вредител или причинител на заболяване и др.

Чл. 17. (1) Лесопатологичното обследване се извършва маршрутно чрез залагане на пробни площи, моделни дървета, феромонови уловки и др.

(2) Броят на пробните площи и моделните дървета се определят в зависимост от големината на обследваната площ и вида на вредителя или заболяването. Те не могат да бъдат по-малко от 3 броя пробни площи, или 3 - 5 броя моделни дървета за обект. Резултатите се отразяват в електронната информационна система и в дневник (приложения № 4 и 7).

Чл. 18. В началото на всяка година лесозащитните станции провеждат задължителен инструктаж на служителите с лесовъдско образование от РДГ, държавните и общинските горски стопанства, ловните стопанства, УОГС и сдруженията по чл. 183 ЗГ, които ще извършват обследванията през годината.

Чл. 19. (1) В държавните гори лесопатологичното обследване се извършва от държавните горски и ловни стопанства, учебно-опитните стопанства и лесозащитните станции.

(2) В горите, собственост на общини и други юридически и физически лица и на сдруженията по чл. 183 ЗГ, лесопатологичното обследване се организира и финансира от собствениците на горите и се извършва от тях или от държавните горски или ловни стопанства, на които това е възложено с договор. Резултатите от проведеното лесопатологично обследване се отразяват в приложение № 5 от собствениците на горите или от държавните горски и ловни стопанства, на които това е възложено с договор, и се представят в съответната регионална дирекция по горите (РДГ).

(3) Лесопатологичното обследване се извършва в срок до 10 октомври.

(4) Държавните горски и ловни стопанства обобщават резултатите от обследването на горите по видове собственост и изготвят сведение по образец (приложение № 5). В срок до 15 октомври държавните горски и ловни стопанства изпращат в РДГ сведението на хартиен и електронен носител.

(5) Регионалните дирекции по горите обобщават сведенията по болести, вредители и други повреди по ДГС, ДЛС, УОГС и по вид собственост на горите, изготвят сведение по образец (приложение № 5) и в срок до 30 октомври го изпращат в лесозащитните станции на хартиен и електронен носител заедно с обобщен обзор.

(6) Лесозащитните станции обобщават получените сведения, извършват корекции въз основа на лабораторните анализи, при необходимост обследват повторно на терена, след което попълват сведение-образец (приложение № 5) и изготвят прогноза за нападенията от болести, вредители и други повреди, която представят на ИАГ заедно с протоколите от контролните проверки по чл. 20, ал. 3 в срок до 20 декември.

Чл. 20. (1) Регионалните дирекции по горите извършват контролни проверки на 20 % от обследваната площ от държавните горски и ловни стопанства, УОГС и другите собственици в срок до 30 октомври.

(2) Лесозащитните станции извършват контролни проверки на 20 % от обследваните площи за района на станцията в срок до 15 ноември.

(3) За всяка извършена проверка се съставя протокол.

Чл. 21. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по плодовете и семената се провежда от държавните горски и ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и лесозащитните станции в семепроизводствени градини и насаждения, определени за семесъбиране.

(2) Резултатите от обследването и анализа се попълват в сведение по образец (приложение № 6).

Чл. 22. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по листата се провежда съобразно биологичните особености на вредителя.

(2) Лесопатологичното обследване включва:

1. оценка на разпространението на насекомния вредител, размера на повредата и степента на развитие;

2. оценка на здравословното състояние на насаждението и здравословното състояние на вредителя;

3. събиране на материали за анализи (яйца, какавиди, възрастни или ларви);

4. преценка на опасността от обезлистване.

(3) Резултатите от обследването се отразяват в електронната информационна система system.iag на ИАГ и се попълват в сведение по образец (приложение № 7).

(4) Лесопатологичното обследване се провежда по отделни насекомни вредители и фази от тяхното развитие, както следва:

1. гъботворка - в стадий "яйце", през периода август - октомври на всеки 500 дка се проверяват по 100 дървета за наличие на яйцекупчинки; измерва се диаметърът на дърветата и от всеки обект се събират по 10 броя яйцекупчинки за анализ, с различна големина и от различно изложение, които се изпращат в лесозащитната станция;

2. пръстенотворка - в стадий "яйце", през юни - октомври на всеки 200 дка нападната площ се проверяват 3 броя дървета (може и след отсичане) за наличие на яйцепръстенчета; събират се не по-малко от 10 броя яйцепръстенчета за всеки обект, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

3. листоврътки - в стадий "яйце", през януари - февруари за всеки обект от 3 - 5 броя дървета се вземат по 3 пробни клонки от горната, средната и долната част на короната с дължина 0,5 м и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

4. педомерки - в стадий "възрастно (пеперуда)", през периода октомври - ноември на всеки 500 дка се залагат на 3 - 5 броя дървета лепливи пояси на височина 1,5 м с широчина 10 см; отношението между уловените женски пеперуди към дължината на лепливия пояс в сантиметри показва степента на нападение (1 - 2 - слабо, над 3 - силно); резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4);

5. златозадка - в стадий "гъсеница", чрез установяване броя им в зимните гнезда; през есента на всеки 500 дка се проверяват по 100 броя дървета, събират се не по-малко от 10 гнезда с различна големина, изпращат се в лесозащитната станция за анализ;

6. бяла върбова пеперуда - в стадии "яйцекупчинки" и "какавида", през май - юни (I поколение) и август (II поколение), проверяват се не по-малко от 30 броя дървета за наличие на яйцекупчинки, събират се не по-малко от 10 яйцекупчинки за всеки обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

7. дъбова процесионка - в стадий "гъсеница", по паяжинните гнезда през май - юни на 200 дка се проверяват по 100 броя дървета; в стадий "яйце", през периода септември - октомври на всеки 500 дка се проверяват по 100 дървета за наличие на яйцекупчинки; от всеки обект се събират по 10 броя яйцекупчинки за анализ, които се изпращат в лесозащитната станция;

8. борова процесионка - в стадий "гъсеница" - по гъсенични къдели от август до ноември на 100 дка се проверяват по 20 броя дървета; в стадий "яйце" - през юли - септември на всеки 100 дка се проверяват по 10 дървета за наличие на яйчени калъфчета; при височина на дърветата над 8 м се допуска отсичане на 1 - 2 броя дървета на всеки 100 дка; събират се за всеки обект по 10 яйчени калъфчета, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ; при установяване на едно яйчено калъфче средно на дърво в култури до 20 години и 3 броя за култури над 20 години очакваното нападение се определя като силно;

9. летораслозавивачка - по повредите през май - юни на 10 дка се проверяват не по-малко от 10 броя дървета, определят се повредите на централни и странични леторасли, при 20 % повредени централни леторасли нападението е силно; изрязват се 100 броя нападнати леторасли от обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

10. борови листни оси - в стадий "какавида", през август - септември на 30 дка се залагат по 1 - 2 броя пробни площадки по 1 м2, от които се събират всички какавиди на вредителя, поставят се в пликчета по обекти и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 23. (1) Лесопатологичното обследване на култури и насаждения за насекомни вредители по фиданки и дървета се извършва по два начина:

1. по нанесените повреди - проверяват се по 100 броя фиданки на декар;

2. чрез залагане на ловни кори - на 100 дка се залагат по 4 - 5 броя и се проверяват през 20 дни.

(2) Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4).

Чл. 24. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по стъблата и клоните се провежда в периода от април до октомври по дървесни видове и групи вредители в зависимост от тяхната биология.

(2) Лесопатологичното обследване се извършва:

1. чрез пробни площи или ленти - проверяват се в тях не по-малко от 150 дървета и се извършва оценка на повредите по скала (приложение № 8);

2. чрез залагане на ловни дървета или агрегационни феромони (по 2 - 3 броя на 100 дка); за резултатите се попълва сведение по образец (приложение № 9).

Чл. 25. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по корените се провежда през есента чрез пробни площадки с размери 50/50/60 см по 10 броя на дка за разсадници и 2 броя за млади култури. Събраните вредители се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

(2) Степента на нападение се определя по броя на ларвите, приравнени към III възраст, на 1 м2. За резултатите се изготвя сведение по образец (приложение № 10).

Чл. 26. Лесопатологичното обследване на плодове и семена за заразеност с фитопатогенни гъби се извършва преди събирането им, по време на съхраняването и задължително преди засяване.

Чл. 27. (1) Лесопатологичното обследване на фиданките в разсадниците за повреди от фитопатогенни гъби се извършва най-малко 2 пъти годишно - през първата половина на лятото и есента:

1. за семена и поници - чрез 20 разкопки по 1 лин. м за всеки 10 дка;

2. за фиданки чрез пробни площадки по 1 лин. м, представляващи 2 % от площта, заета от всеки дървесен вид, разположени диагонално на лехите и парцела.

(2) Състоянието на пониците и фиданките се отчита по тристепенна скала (0 - здрави, 1 - заболели, 2 - загинали).

(3) За определяне причината за заболяването се вземат проби от семена по 200 броя за всеки дървесен вид и по 50 - 100 фиданки с различна степен на повреда (за бързорастящи видове по няколко екземпляра) заедно с почва, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 28. (1) Лесопатологичното обследване на култури и насаждения за повреди от фитопатогенни гъби се провежда, като се обследват не по-малко от 100 броя фиданки или дървета за всеки 10 дка.

(2) Оценката на здравословното състояние на дърветата и насажденията се извършва по скала (приложение № 8), като се посочва и причинителят на повредата.

Чл. 29. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни вируси се извършва по измененията на цвета на листата или деформацията на органите на растението чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 30. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни бактерии се извършва по повредите, изразяващи се в увяхване, петносване или рак по отделни органи на дърветата, чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 31. Лесопатологичното обследване за повреди от фитонематоди се извършва през периода юли - август, като за стъблените нематоди се вземат проби за изследване от 5 броя моделни дървета на 10 дка, а за почвените - 6 проби от по 200 - 300 г почва за всеки 10 дка площ, и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 32. Лесопатологичното обследване за повреди от гризачи се извършва през есента и рано напролет чрез залагане на пробни площи с размери 10 x 50 м, по 1 - 2 броя на 10 дка. В горските разсадници могат да се използват и капани - по 15 - 20 броя на декар. Определят се видът на гризачите и тяхната численост. Резултатите от обследването се отразяват в дневник по образец (приложение № 4).

Чл. 33. Лесопатологичното обследване за повреди от дивеч се извършва през пролетта, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета за младите (до 40 години) и 100 броя за възрастните насаждения. Определят се видът на повредата (прегризване, обелване и др.), нападнатата площ и степента на повредите.

Чл. 34. Лесопатологичното обследване за повреди от висши цветни полупаразитни растения се извършва по наличието на храсти от паразита по дърветата и нанесените повреди, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета. Определят се степента на нападение и размерът на повредата по скала (приложение № 8) (слабо - 1 - 2 броя храсти на дърво, силно - над 3 броя).

Чл. 35. Лесопатологичното обследване за повреди от абиотични и антропогенни фактори се провежда целогодишно. Отчитат се причината, видът и степента на повредата по площ или в куб. м/ха, по скала (приложение № 8) или скалата за повреди в горските разсадници.

Чл. 36. (1) Анализът на яйцата на насекомните вредители се извършва визуално, директно или след предварителна обработка (навлажняване, обезкосмяване, премахване на хориона, отглеждане във фотоеклектори и др.).

(2) Яйцата се определят на здрави, стерилни и опаразитени.

(3) По установеното количество здрави яйца средно на едно дърво се определя очакваното обезлистване (приложения № 11 и 12).

Чл. 37. (1) Анализът на ларвите и какавидите на насекомните вредители се извършва визуално, чрез дисекция и доотглеждане в лабораторни условия и/или природни условия.

(2) При анализа се определят: опаразитяването и заболяванията (бактериози, вирози, микози и микроспородиози).

(3) При установяване на над 50 % смъртност от заболяване на ларвите на насекомния вредител в лабораторни условия се очаква развитие на епизоотия и отпадане на необходимостта от провеждане на защитни мероприятия.

(4) Очакваното обезлистване за листоврътките се определя чрез:

1. установяване степента на нападение по процентното отношението между броя на излюпените ларви и броя на живите пъпки на клонките на всяко моделно дърво; при 40 - 50 гъсеници на 100 живи пъпки се очаква 100 % обезлистване:

2. броя на излюпените гъсеници на 100 г листна маса, определена по диаметъра на клонката в долната част (приложение № 12).

(5) За да се определи диапаузата на какавиди на бороволистните оси, следва да се остави 10 % от тях за имагиниране.

(6) По установеното количество на здравите женски какавиди на боровите листни оси средно на 1 м2 площ се определя очакваното обезлистване (приложение № 11).

Чл. 38. Анализът за диагноза на заболяването на дървесните видове се извършва чрез:

1. макроскопски метод - за определяне вида и характера на заболяването и повредата (инфекциозно или неинфекциозно, равномерно или огнищно), вида, формата и размерите на плодните тела и други особености;

2. микроскопски метод - за определяне вида на мицела и мицелни образувания, плодни тела и спори и характерни повреди на тъканите;

3. биологичен метод - за определяне причинителя на заболяването чрез отглеждане във влажна камера и изолиране в чиста култура.

Чл. 43. (1) Профилактичните мероприятия са система от дейности и правила - лесовъдски, агротехнически и биологични, осигуряващи предпазване, ограничаване и предотвратяване на появата и развитието на болести, вредители и други повреди.

(2) Профилактичните мероприятия се осъществяват от ДГС, ДЛС, УОГС и другите собственици на гори и се контролират от ИАГ и нейните структури и специализирани териториални звена и включват:

1. правилна агротехника и технология при обработката на почвата и отглеждането на здрави фиданки;

2. използване на здрав и стандартен посевен и посадъчен материал;

3. проверка и установяване на здравословното състояние на посадъчните материали в горските разсадници от лесозащитните станции; резултатите се отразяват в протокол по образец (приложение № 17);

4. правилно съхраняване, опаковане и превозване на фиданките;

5. редовно и навременно отглеждане на културите;

6. селскостопанско ползване от 3 до 5 години на площи, заразени с пънчушка, преди ново залесяване с горскодървесни видове;

7. провеждане на отгледни сечи и недопускане на механични повреди по оставащите след сечта дървета и подраст, почистване на сечищата и поддържане на хигиена в гората;

8. своевременно провеждане на санитарни сечи;

9. обелване на иглолистните материали, добити през периода от 1 април до 30 септември, ако престояват в гората повече от 30 дни след сечта; добитите материали извън този период се обелват до 20 април или се извозват от гората;

10. превозване извън горите на буковите строителни материали, добити от 1 април до 30 септември, най-късно 1 месец след сечта, а отсечените в останалото време - в срок до 1 май;

11. поддържане на оптимални дивечови запаси и провеждане на мероприятия за подобряване на хранителната база и местообитанията на дивеча.

Чл. 44. Карантинната дейност се осъществява от отдел "Фитосанитарен контрол" при Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към МЗХ.

Чл. 45. (1) Химичната борба е дейност, при която за унищожаване или ограничаване на насекомни вредители, причинители на болести, гризачи, дивеч и др. се използват химически вещества, наричани "продукти за растителна защита" (ПРЗ).

(2) Продуктите за растителна защита се прилагат при условия и по начин, определени с наредбата по чл. 135, ал. 2 ЗГ.

Чл. 46. Химична борба с болести и насекомни вредители се провежда при производство на посадъчни материали в горските разсадници, в горските култури и насаждения, на складирани обли материали, фасонирана и употребена дървесина.

Чл. 47. (1) Химичната борба в горските разсадници срещу насекомни вредители, нематоди, гризачи, фитопатогени, плевели и др. се провежда чрез:

1. обеззаразяване на семената непосредствено преди посева по три метода - сух, полувлажен и накисване;

2. обеззаразяване на почвата:

а) внасяне на препарати в почвата;

б) фумигиращи препарати срещу кореногризещи насекоми;

в) внасяне на фумигиращи препарати през есента на дълбочина 25 - 30 см, комбинирано срещу насекоми, гъби, нематоди, плевели и др.

(2) Химичната борба с болести, вредители и плевели след поникване на семената в семенищата, както и в школите, се извършва чрез пръскане с наземна техника с подходящи фунгициди, инсектициди и хербициди.

Чл. 48. (1) Химичната борба с вредители в горски култури и насаждения се провежда, когато няма разработени надеждни биологични методи и препарати.

(2) Химичната борба се прилага чрез наземно и авиационно пръскане, токсифициране, примамки и намазване, като:

1. пръскане се провежда предимно срещу листогризещи вредители, болести по култури от горски и орехоплодни видове в семепроизводствени градини и насаждения и срещу плевели и друга нежелана растителност;

2. токсифициране се прилага на ловни кори и ловни дървета срещу стъблени и коренови насекомни вредители;

3. намазване се прилага за:

а) ограничаване на повредите от дивеч с репеленти, въздействащи върху обонянието и вкуса на животните;

б) за предотвратяване на появата на издънки с ПРЗ;

в) за предотвратяване развитието на фитопатогенни микроорганизми.

Чл. 49. Биологичната борба е дейност, използваща съществуващите в природата антагонистични взаимоотношения между организмите, и бива микробиологична и макробиологична.

Чл. 50. (1) Микробиологичната борба се основава на използването на микроорганизми (бактерии, вируси, гъби и др.), формулирани във вид на продукти за растителна защита, за борба с болести и насекомни вредители в горите.

(2) Условията за съхраняване и използване на биологични продукти за растителна защита са:

1. съхраняване на сухо място, защитено от пряка слънчева светлина, при температура не по-висока от 32° С и не по-ниска от минус 0,6° С;

2. приготвяне на работните разтвори на биологичните продукти за растителна защита в количество за еднодневна употреба;

3. използване на вода с ph 5,5 до 5,7 за водни разтвори на бактериални продукти за растителна защита;

4. прилагането на биологични продукти за растителна защита се осъществява:

а) при среднодневна температура над 15° С;

б) при метеорологична обстановка, непредвиждаща поне 6 часа валеж след третирането и влажност на въздуха над 60 % за водни и над 40 % за маслени формулации;

в) при развитие на размера на листата над 45 % и липса на роса върху тях;

г) когато вредителят е в начална фаза на нарастване на числеността и първа - втора възраст;

д) скорост на вятъра до 3 м/сек за ултрамалообемните пръскания;

е) от височина 10 - 15 м над върховете на короните.

(3) Прилагането на биологичните продукти за растителна защита се извършва основно чрез авиационна техника, с инсталации за ултрамалообемно и малообемно пръскане, при брой на капките от 20 до 40 на 1 см2 при широколистни дървесни видове или най-малко една капка на една иглица за иглолистните дървесни видове.

Чл. 51. (1) Макробиологичната борба включва използването на паразитоиди, хищни насекоми и насекомоядни птици.

(2) Паразитоидите се използват и числеността им се увеличава чрез:

1. развъждане в биолаборатории (биофабрики);

2. пренасяне от обекти със затихваща в обекти с нарастваща численост на вредителя;

3. подобряване на хранителната им среда (създаване на нектароносни ниви и опазване на нектароносните растения).

(3) Практическите мероприятия за повишаване ефективността на хищните насекоми (мравки, гъсеничари, бегачи, калинки и др.) са опазването им и подобряване на условията за живот с оглед увеличаване на тяхната численост.

(4) Увеличаването на числеността на насекомоядните птици се осъществява чрез:

1. поставяне на изкуствени гнездилки при спазване на изискванията за размери и форма, място на поставяне (окачване), брой и групиране в насажденията в зависимост от вида на птиците;

2. поставяне и зареждане на хранилки и поилки;

3. запазване на естествените места за гнездене (хралупести дървета и храсти).

(5) Дейността по отглеждане, получаване, разселване и опазване на паразитоидите, хищните насекоми и птици се осъществява от ДГС, ДЛС или УОГС под методичното ръководство на лесозащитните станции.

(6) Общините, горските сдружения по чл. 183 ЗГ, както и физическите и юридическите лица - собственици на гори, възлагат възмездно дейности по реда на ал. 5.

Чл. 52. (1) Механичната борба е дейност, която включва изрязване, изстъргване, събиране и унищожаване на насекомни вредители (в различни фази от тяхното развитие), на плодни тела и повреди от гъби, бактерии и др., ограждане и използване на механични предпазни средства в култури и други обекти срещу повреди от дивеч, улавяне и унищожаване на гризачи и др.

(2) Механичната борба се прилага при слабо нападение от болести и вредители, на ограничени площи или за предпазване на отделни ценни дървета.

Чл. 53. Механичната борба срещу болести и насекомните вредители се провежда чрез:

1. изрязване и унищожаване на гъсенични гнезда на борова процесионка, златозадка, дъбова процесионка; на леторасли със смолни капсули на летораслозавивачки; на гали и повреди от насекоми по тополите и други видове; ракови образувания от гъби и бактерии и др.;

2. унищожаване на яйцекупчинки на гъботворка;

3. събиране и унищожаване на възрастни насекоми (бръмбари), ларви, какавиди; плодни тела на гъби; семена и плодове, нападнати от болести и вредители, и др.;

4. привличане и унищожаване на стъблени вредители чрез ловни дървета, ловни кори и др.

Чл. 54. Механичната борба срещу повреди от дивеча се провежда чрез:

1. ограждане на застрашени от повреди култури;

2. използване на индивидуални средства за защита на централния леторасъл или цялата фиданка.

Чл. 55. Механичната борба срещу гризачи се провежда чрез:

1. улавяне и унищожаване с капани;

2. наводняване на ходовете;

3. разораване и унищожаване на ходовете и гнездата.

Чл. 56. (1) Интегрираната борба е комбинация от профилактични, биологични, химични и механични методи за поддържане на ниска плътност на популациите на вредителя или болестта, при която използването на химически препарати е ограничено.

(2) Интегрирана борба срещу болести и насекомни вредители в горите се провежда в определени обекти под методичното ръководство на лесозащитните станции и представлява комбинация от следните мероприятия:

1. своевременно провеждане на отгледни и санитарни сечи;

2. разрохкване на почвата и торене;

3. забрана на пашата;

4. засяване или засаждане на нектароносни треви и храсти;

5. окачване на изкуствени гнездилки и поставяне на поилки и хранилки;

6. ограждане на мравуняци и разселване на мравки от род Formica;

7. провеждане на механична борба;

8. провеждане при необходимост на борба с биологични продукти за растителна защита;

9. използване ограничено на химични продукти за растителна защита.

Чл. 57. Провеждането на борбата с болести, насекомните вредители и други повреди обхваща:

1. изготвяне от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, УОГС, общините и сдруженията по чл. 183 ЗГ на технологичен план за всички обекти, предвидени в приложение № 16, в срок до 20 дни преди началото на борбата; технологичният план се изготвя по образец (приложение № 18) и съдържа:

а) нападната площ (землище, отдели);

б) вид на вредителя или болестта, степен на нападение и повреди;

в) вид на борбата (химична, биологична, механична, интегрирана);

г) техническо средство за борба (наземно, авиационно и др.);

д) вид на продукта за растителна защита, доза и количество;

е) срокове и отговорници за предварителна подготовка, провеждане на борбата и отчитане на резултатите;

ж) разположение на определените площадки, от които ще се води борба;

з) карта в М 1:10 000 с нанесени обекти за борба;

и) необходими средства;

2. вземане на решение за провеждане на лесозащитните мероприятия, предвидени в технологичния план - решението се взема от директора на държавното горско или ловно стопанство, учебно-опитното горско стопанство и от управителите на сдруженията по чл. 183 ЗГ след контролна проверка и съгласуване с лесозащитната станция и регионалната дирекция по горите в срок до 15 дни преди провеждане на мероприятието;

3. вземане на решение за провеждане на авиоборба от комисия, в която участват представители на лесозащитната станция, регионалната дирекция по горите, държавното горско или ловно стопанство или учебно-опитното горско стопанство и собственика на гората - решението се взема след контролно лесопатологично обследване на терена и се отразява в протокол по образец (приложение № 19);

4. сигнализиране на обектите, определени за борба - извършва се от ДГС, ДЛС, УОГС и собственика на гората или упълномощено лице;

5. поставяне на табели при работа с химични продукти за растителна защита на входните и изходните пътища към обектите за третиране;

6. уведомяване на общините, кметствата, областните служби по безопасност на храните (ОСБХ), пчеларските дружества и други заинтересувани лица и организации за предстоящо пръскане;

7. осигуряване на наземни технически средства за борба и авиотехника;

8. контрол от лесозащитната станция на цялостната дейност по подготовката и провеждането на авиоборбата, в т.ч. калибриране на системите за разпръскване, определяне дозата на продукта за растителна защита (ПРЗ) и качеството на провеждане на борбата;

9. предварително запознаване на летателния състав с обектите за третиране чрез облитане или наземно обхождане.

Чл. 58. (1) Отчитането на ефекта от авиоборбата с насекомните вредители се извършва от ДГС, ДЛС, УОГС и лесозащитната станция с участието на представители на регионалната дирекция по горите и собствениците на гори.

(2) Отчитането на ефекта от наземната и интегрираната борбата с насекомни вредители, болести, гризачи, плевели и др. се извършва от ДГС, ДЛС, УОГС и собствениците на гори.

(3) Ефектът от борбата се отчита:

1. за химични продукти за растителна защита - 2 - 3 дни след третирането;

2. за химични продукти за растителна защита с хормонално действие - 15 - 30 дни след третирането;

3. за биологични продукти за растителна защита - 7 - 15 дни след третирането.

Чл. 59. (1) Ефектът от проведената авиоборба по обекти се определя по формулата:

Е = 100.(N-n)/N,

където Е е смъртност (ефект), в %;

N - брой на гъсениците преди третирането;

n - брой на живите гъсеници след третирането.

(2) Ефектът от авиоборбата с листогризещите вредители се отчита чрез моделни дървета и пробни клонки, като:

1. моделните дървета се определят преди третирането и се маркират - за обекти до 300 дка минимум до 3 броя и допълнително за всеки 200 дка по едно моделно дърво, като се спазват изискванията за равномерно разположение върху площта;

2. върху пробните клони след третирането се поставят изолационни ръкави с дължина 1 м и диаметър 40 - 60 см, като във всеки ръкав се поставят 50 - 100 броя гъсеници.

Чл. 60. (1) При заболяванията ефектът от проведената борба се отчита чрез пробни площи, заложени преди провеждането на борбата, обхващащи не по-малко от 100 броя дървета. Оценява се броят на дърветата със и без повреди.

(2) Размерът на повредата (некрози, съхнене, ракови образувания, мани и др.) се определя на 10 до 40 дървета, по бална оценка за всяко дърво. Определя се среден коефициент на увреждане преди и след борбата.

Чл. 61. В 30-дневен срок след провеждане на борбата за всеки обект комисиите по чл. 58, ал. 1 и 2 съставят протокол по образец (приложение № 20) за отчитане на ефекта.

Чл. 62. (1) Проведените лесозащитни мероприятия се отчитат в края на първото полугодие и в края на годината.

(2) Проведените лесозащитни мероприятия през първото полугодие се отчитат, както следва:

1. в срок до 5 юли ДГС и ДЛС изготвят обобщен отчет за проведените мероприятия в горите и заедно с отчетите за горите на другите собственици на гори, предоставени им с договор, ги представят в съответното държавно предприятие по чл. 163 ЗГ и в регионалната дирекция по горите;

2. в срок до 10 юли регионалните дирекции по горите изготвят обобщен отчет по видове собственост и го изпращат в лесозащитната станция;

3. в срок до 20 юли лесозащитната станция обработва отчетите на регионалните дирекции по горите, изготвя обобщен отчет и го изпраща в ИАГ.

(3) Годишното отчитане на проведените лесозащитни мероприятия се извършва по следния начин:

1. в срок до 30 декември ДГС и ДЛС изготвят обобщен отчет за проведените мероприятия в горите и заедно с отчетите за горите на другите собственици на гори, предоставени им с договор, ги представят в съответното държавно предприятие по чл. 163 ЗГ и в регионалната дирекция по горите;

2. в срок до 10 януари регионалните дирекции по горите изготвят обобщен отчет по видове собственост и го изпращат в лесозащитната станция;

3. в срок до 20 януари лесозащитната станция обработва отчетите на регионалните дирекции по горите, изготвя обобщен отчет и го изпраща в ИАГ.

(4) Отчетите по ал. 2 и 3 се изготвят по образец (приложения № 21 и 22), отразяват се в електронната информационна система system.iag на Изпълнителната агенция по горите и се представят и на хартиен носител. Регионалните дирекции по горите и лесозащитните станции правят корекции и изготвят отчетите съгласно приложение № 21.

Чл. 63. (1) Отчетът за проведените лесозащитни мероприятия се състои от две части: обяснителна записка и отчет.

(2) Обяснителната записка съдържа:

1. обща оценка на здравословното състояние на горите (съхнене в различните видове гори, основни причинители, оценка на обезлистванията по степени и данни за други повреди);

2. информация за получените сигнални листове за проведени наблюдения;

3. данни за проведените лесопатологични обследвания (площи, стационарни обекти, лепливи пояси и ловни дървета, феромонови уловки, фотоеклектори и анализи на пробни материали);

4. данни за налични неизразходвани препарати;

5. заключение за проведените лесозащитни мероприятия.

(3) Отчетът съдържа данни за:

1. проведената авиобиологична борба;

2. проведената авиохимична борба;

3. наземната химична борба;

4. механичната борба;

5. мероприятията за борба с дивеча;

6. санитарните сечи;

7. ефекта на проведената борба;

8. обезлистване на насажденията от листогризещи вредители през пролетта (приложение № 21);

9. разходите за проведените лесозащитни мероприятия;

10. появата на естествени епизоотии по степен и площ;

11. употребените продукти за растителна защита (ПРЗ) по вид и количество.