Държавен вестник, брой 97 от 9.XII

§ 1. В чл. 6а, ал. 1, т. 2 думите "Комитета на европейските банкови надзорни органи" се заменят с "Европейския банков орган".

§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 5 т. 6 се изменя така:

"6. стойността на експозицията на секюритизиращи позиции в търговския портфейл, които могат да получат рисково тегло 1250 % съгласно т. 6 от приложение № 7, ако са част от инвестиционния портфейл".

2. В ал. 8 след думите "приложение № 7" се добавя "или при изчисляването на капиталовите изисквания по глава шеста и глава единадесета".

§ 3. В чл. 8 се създава ал. 10:

"(10) При изчисляване на собствения капитал инвестиционните посредници прилагат изискванията на чл. 12, чл. 14 - 16 и 18 спрямо всички активи, отчитани по справедлива стойност, като от общата стойност на първичния капитал се изважда сумата на всички допълнителни корекции на стойността."

§ 4. В чл. 10, ал. 2 думите "се извършват съгласно раздел I" се заменят със "се извършват съгласно т. 4 на раздел I".

§ 5. В чл. 12, ал. 2, т. 1 след думите "преценката за тяхното съответствие" се добавя "насоки за използването на входящи данни, които не са обект на наблюдение и отразяват допускания за това какво би използвал инвестиционният посредник за оценка на позицията".

§ 6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "инвестиционният посредник използва" се заменят с "инвестиционният посредник консервативно използва".

2. В ал. 2, т. 1 след думите "търговския портфейл" се добавя "или на други оценени по справедлива стойност позиции".

§ 7. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 и 2 думите "или резервите" се заличават.

2. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Инвестиционният посредник създава и поддържа процедури за изчисляване на корекция в текущата оценка на нисколиквидните позиции. Когато е необходимо, такива корекции се извършват в допълнение към оценката на промяната в стойността на позицията, изисквани за целите на финансовото отчитане. Корекциите отразяват неликвидността на позицията и се формират при отчитане на следните фактори:

1. период от време, необходим за пълно хеджиране на позициите или рисковете, свързани с тези позиции;

2. волатилност и средни стойности на разликата между цените "купува" и "продава";

3. наличие на пазарни котировки, брой и наименованията на маркет-мейкърите;

4. волатилност и средна стойност на търгуваните обеми, включително търгуваните количества в периоди на неблагоприятни пазарни условия;

5. пазарни концентрации;

6. период на държане на позицията;

7. степен, до която оценката се основава на модела по чл. 16, ал. 1, и влиянието на рисковете, свързани с него, върху оценката."

3. В ал. 5 думите "формира резерви" се заменят със "създава корекции".

4. Алинея 6 се изменя така:

"(6) Инвестиционният посредник изрично оценява необходимостта от корекции в оценките с цел отразяване на риска от използването на модел за оценка, който се отнася до използването на евентуално неточна методология за оценка или който е свързан с използването на евентуално неточни данни или данни, които не са обект на наблюдение, за прецизиране на модела за оценка на структурирани продукти, включително, но не само секюритизирани позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение."

5. В ал. 7 и 8 думите "или резервите" се заличават.

§ 8. В чл. 19, ал. 1 т. 1 и 2 се изменят така:

"1. капиталовите изисквания за позициите, които инвестиционният посредник държи в търговския си портфейл, изчислени съгласно методите и възможностите по глави шеста, девета, приложение № 9 и глава единадесета, ако е приложима, както и по глава седма за инвестиционния портфейл;

2. капиталовите изисквания относно цялостната дейност на инвестиционния посредник, изчислени съгласно методите и възможностите по глави седма, осма, десета и единадесета, ако е приложима;".

§ 9. В чл. 31 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Когато инвестиционният посредник е страна, която поема кредитния риск ("продавач на защита"), при изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск, ако не е посочено друго, може да се използва стойността на базовия актив на кредитния дериватив или стойността на базовия актив може да се замести със стойността на базовия актив, от която са приспаднати всички промени в пазарната стойност на кредитния дериватив от момента на допускането му до търговия."

2. Алинея 4 се изменя така:

"(4) За ценните книжа, свързани с кредитен риск по ал. 3, т. 3 и 4, които имат външен рейтинг и отговарят на условията за квалифицирана дългова експозиция, инвестиционният посредник - продавач на защита, отчита само една дълга позиция със специфичен риск към тях. Ако кредитен дериватив за n-то неизпълнение има присъдена външна кредитна оценка, инвестиционният посредник - продавач на защита, изчислява капиталовото изискване за специфичен риск според присъдения рейтинг на деривативния инструмент и прилагайки приложимите секюритизиращи рискови тегла."

§ 10. В чл. 37 ал. 2 и 3 се изменят така:

"(2) Инвестиционният посредник разпределя нетните си позиции от търговския портфейл в инструменти, които не са секюритизаращи позиции, изчислени съгласно чл. 26, в съответната категория на табл. № 1 от приложение № 1 съобразно техния емитент или длъжник, външната или вътрешната кредитна оценка и остатъчния срок до падежа, като след това ги умножава по съответното тегло, посочено в таблицата.

(3) За изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск инвестиционният посредник сумира своите претеглени позиции по ал. 2 независимо дали са дълги или къси. Капиталовите изисквания за специфичен риск за секюритизиращи позиции се изчисляват съгласно чл. 37а. Позициите на инвестиционния посредник в издадени от него дългови инструменти не участват в изчислението за специфичния риск."

§ 11. Създава се чл. 37а:

"Чл. 37а. (1) Извън случаите на чл. 37, ал. 2 - 7 инвестиционният посредник може да определи като капиталово изискване за специфичен риск за портфейл за корелационно търгуване, като част от търговския портфейл, по-голямата от следните стойности:

1. общото капиталово изискване за специфичен риск, приложимо само за нетните дълги позиции от портфейла за корелационно търгуване;

2. общото капиталово изискване за специфичен риск, приложимо само за нетните къси позиции от портфейла за корелационно търгуване.

(2) Портфейл за корелационно търгуване представляват секюритизиращи позиции и кредитни деривативи за n-то неизпълнение, които отговарят едновременно на следните критерии:

1. позициите не са пресекюритизиращи позиции, опции върху секюритизационен транш или други деривативи върху секюритизиращи позиции, които не предоставят пропорционален дял от приходите от секюритизационен транш;

2. всички инструменти са инструменти, издадени върху задължения на един емитент, включително издадени кредитни деривативи върху задължения на един емитент, за които съществува ликвиден двустранен пазар или обичайно търгувани индекси, базирани на тези емитенти.

(3) Не могат да бъдат включени в портфейл за корелационно търгуване позиции, които отговарят на едно от следните изисквания:

1. базисен актив, който може да бъде разпределен в класовете експозиции, посочени в чл. 107, ал. 1, т. 8 и 9, в инвестиционния портфейл на инвестиционния посредник;

2. вземане от дружество със специална цел.

(4) Инвестиционният посредник може да включи в портфейл за корелационно търгуване позиции, които не са секюритизиращи позиции или кредитни деривати за n-то неизпълнение, но които хеджират други позиции от този портфейл при условие, че за инструмента или базисните му инструменти съществува ликвиден двустранен пазар.

(5) Двустранен пазар е налице, когато има независими предложения за покупка и продажба, така че цената, определена спрямо последния курс продава или от текущите конкурентни котировки за покупка и продажба, може да се определи в рамките на един ден и сделката се осъществява по тази цена за относително кратко време съобразно приетата търговска практика."

§ 12. Създават се чл. 38а и 38б:

"Чл. 38а. (1) Инвестиционният посредник претегля своите нетни позиции за инструментите в търговския портфейл, които представляват секюритизиращи позиции, съгласно чл. 26, както следва:

1. за секюритизационни позиции, които в инвестиционния портфейл са предмет на стандартизирания метод за кредитен риск, се прилагат 8 % от рисковото тегло съгласно стандартизирания метод, посочен в т. 6.2 от приложение № 7;

2. за секюритизационни позиции, които в инвестиционния портфейл са предмет на метода, базиран на вътрешните рейтинги, се прилагат 8 % от рисковото тегло, изчислено съгласно метода на вътрешните рейтинги, посочен в т. 6.3 от приложение № 7.

(2) С разрешение на заместник-председателя, за целите на ал. 1, методът на надзорната формула по т. 6.3.4 от приложение № 7 може да се използва от инвестиционен посредник, който не е инвестиционен посредник инициатор, за същата секюритизираща позиция в инвестиционния портфейл. Оценките на вероятността от неизпълнение (PD) и на процента на загуба при неизпълнение (LGD), като входни параметри при изчисленията, се определят в съответствие с раздел ІІ на глава дванадесета или, като алтернатива, при самостоятелно разрешение от заместник-председателя, въз основа на оценки, получени в резултат на модела по чл. 100а и които съответстват на количествените стандарти на метода на вътрешните рейтинги.

(3) За секюритизиращи позиции в инвестиционния портфейл, за които може да се приложи рисково тегло от 1250 % съгласно чл. 126а - 126ж, се прилага 8 % рисково тегло независимо от разпоредбата на ал. 1.

(4) Инвестиционният посредник сумира отделно своите претеглени нетни дълги позиции и своите претеглени нетни къси позиции, като по-голямата сума е капиталовото изискване за специфичен риск.

(5) (В сила от 01.01.2014 г.) Инвестиционният посредник сумира своите претеглени позиции, получени от прилагането на този член, независимо дали са дълги или къси, за да изчисли капиталово изискване за специфичен риск.

(6) Инвестиционният посредник представя информация на комисията за общата сума на своите претеглени нетни дълги и нетни къси позиции, разбити по видове базисни активи.

Чл. 38б. При прилагането на чл. 37а и 38а инвестиционният посредник може да ограничи произведението от теглото и нетната позиция до максималната възможна загуба, свързана с риска от неизпълнение. За късите позиции това ограничение може да се изчисли като промяна в стойността, дължаща се на незабавно елиминиране на риска от неизпълнение."

§ 13. Член 49 се изменя така:

"Чл. 49. При изчисляването на капиталовите изисквания за специфичен риск инвестиционният посредник умножава общата брутна позиция по 8 %."

§ 14. В чл. 95, ал. 1 се създава изречение второ: "За всеки отделен случай заместник-председателят издава изрично разрешение за използването на вътрешни модели за целите на изчисляването на капиталовите изисквания."

§ 15. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се отменя.

2. Създава се ал. 5:

"(5) При използването на вътрешен модел инвестиционният посредник може при изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск да изключи секюритизиращите позиции или кредитни деривативи за n-то неизпълнение, за които прилага капиталовите изисквания за позиционен риск съгласно глава шеста. Инвестиционният посредник не може да изключи позициите, за които се прилага методът по чл. 100ж."

§ 16. Членове 99 и 100 се отменят.

§ 17. Създават се чл. 100а, 100б, 100в, 100г, 100д, 100е, 100ж и 100з:

"Чл. 100а. (1) Инвестиционен посредник, получил разрешение за използване на вътрешен модел съгласно чл. 98, при изчисляването на капиталовите си изисквания за позициите си в облигации, държани за продажба, приема метод за отчитане на допълнителните рискове от неизпълнение и миграционен риск на позициите в търговския си портфейл, които не са отразени в показателя за стойност под риск съгласно чл. 98.

(2) Инвестиционният посредник удостоверява, че методът по ал. 1 отговаря на стандартите за надеждност по глава дванадесета, раздел II, при допускането за постоянно ниво на риск, и се коригира, когато е необходимо, за да отрази влиянието на ликвидността, концентрацията, хеджирането и опционните характеристики.

(3) Методът по ал. 1:

1. включва всички позиции, които са предмет на капиталови изисквания за лихвен риск, но не включва секюритизиращите позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение;

2. се основава на обективни и актуални данни и отразява нелинейното въздействие на опциите, структурираните кредитни деривати и други позиции със съществено нелинейно поведение по отношение на промени в цените.

(4) Инвестиционният посредник отчита степента на риска от използването на модел, присъщ на оценката и оценяването на рисковете от промяна в цената, свързани с продуктите по ал. 3, т. 2.

(5) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да включи последователно всички търгувани на регулиран пазар позиции в акции, както и дериватни позиции върху акции, търгувани на регулиран пазар, при условие, че това включване съответства на начина на вътрешното измерване и управление на риска. Методът следва да включва въздействието от корелацията между неизпълнението и миграцията и същевременно да не отразява въздействието на диверсифицирането между неизпълнението и миграцията, от една страна, и другите фактори на пазарен риск, от друга страна.

Чл. 100б. Методът по чл. 100а измерва загубите в резултат на неизпълнение, както и вътрешната или външната рейтингова миграция при 99,9 % доверителен интервал за капиталов хоризонт от една година, като:

1. допусканията за корелационни връзки се основават на анализ на обективна информация при използване на надеждна методология;

2. методът отразява по подходящ начин концентрацията на един или повече емитенти;

3. отразяват се концентрациите, които могат да възникнат в рамките на един клас или в различни класове продукти при влошени пазарни условия;

4. методът се основава на едно от следните допускания:

а) постоянна позиция за период една година;

б) постоянно ниво на риск за едногодишен капиталов хоризонт, както и отделните позиции или съвкупности от позиции в търговския портфейл, по отношение на които е настъпило неизпълнение или миграция през техния ликвиден хоризонт, са ребалансирани в края му, за да се достигне първоначалното ниво на риск.

Чл. 100в. (1) Ликвидният хоризонт:

1. се определя съгласно времето, необходимо за продажбата на позициите или за хеджиране на всички съответни съществени рискове от промяна в цената при влошени пазарни условия, отчитайки размера на самата позиция;

2. отразява действителната практика и опит по време на периоди както на системни, така и на сътресения, характерни само за конкретния инвестиционен посредник;

3. се измерва съгласно консервативни допускания и е достатъчно дълъг, така че продажбата или хеджирането сами по себе си да не могат да влияят съществено върху цената, на която би се извършила продажбата, съответно хеджирането;

4. е не по-кратък от три месеца както за дадена позиция, така и за съвкупност от позиции.

(2) При определяне на подходящ ликвиден хоризонт за дадена позиция или съвкупност от позиции се вземат предвид вътрешните политики на инвестиционния посредник по отношение на корекцията на стойността и управлението на нетъргуваните позиции.

(3) Когато инвестиционен посредник определя ликвидните хоризонти за съвкупности от позиции вместо за индивидуални позиции, критерият за подбора на набор от позиции се определя по начин, който изчерпателно отразява различията в ликвидността.

(4) Ликвидните хоризонти са по-големи за позиции, които са концентрирани, което отразява по-дългия период, необходим за закриване на тези позиции.

(5) Ликвидният хоризонт за секюритизирани активи отразява времето за набиране, продажба и секюритизация на тези активи или за хеджиране на съществените фактори за риск при влошени пазарни условия.

Чл. 100г. (1) В метода по чл. 100а могат да бъдат включени техники за хеджиране, които да отчитат допълнителните рискове от неизпълнение и миграционен риск.

(2) Позициите могат да бъдат нетирани, когато спрямо един и същ финансов инструмент има както дълги, така и къси позиции.

(3) Ефектите от хеджирането и от диверсификацията, свързани с дълги и къси позиции по отношение на различни инструменти или различни ценни книжа на един длъжник, както и дългите и късите позиции спрямо различни емитенти, се признават само при изрично моделиране на брутните дълги и къси позиции в различните инструменти.

(4) Инвестиционният посредник отчита въздействието на съществените рискове, които могат да се проявят в интервала между падежа на хеджираните позиции и ликвидния хоризонт, както и възможността за настъпване на съществени базисни рискове в стратегиите за хеджиране по продукт, позицията на инструмента в капиталовата структура, вътрешен или външен рейтинг, падеж, година на емитиране и други разлики в инструментите.

(5) Инвестиционният посредник отчита хеджираната позиция само до степента, до която тя може да бъде поддържана, дори ако за длъжника се очаква настъпването на кредитно или друго събитие.

(6) За позиции в търговския портфейл, които са хеджирани посредством динамични стратегии за хеджиране, инвестиционният посредник може да ребалансира хеджираните позиции в рамките на ликвидния хоризонт на хеджираната позиция, при условие че:

1. избере да моделира последователно ребалансирането на хеджираната позиция спрямо съответния набор от позиции в търговския портфейл;

2. удостовери, че включването на ребалансирането води до по-добро измерване на риска;

3. удостовери, че пазарите на използваните за хеджиране инструменти са достатъчно ликвидни, за да позволят такова ребалансиране дори по време на влошени пазарни условия; всякакви остатъчни рискове от динамичните стратегии за хеджиране трябва да бъдат отразени в капиталовото изискване.

Чл. 100д. (1) Като част от независимия одит на своята система за измерване на риска и на утвърждаване на своите вътрешни модели в съответствие с изискванията на тази глава, както и с оглед на метода за отчитане на допълнителните рискове от неизпълнение и миграционен риск, инвестиционният посредник:

1. утвърждава, че методът му на моделиране на взаимовръзките и промените в цената е подходящ за неговия портфейл, включително за избора и теглата на систематичните рискови фактори;

2. извършва различни стрес тестове, включително анализ на чувствителността и на сценариите, за да оценят количествената и качествената обективност на метода, особено по отношение на третирането на концентрациите, като тези тестове не се ограничават до различните събития, настъпили в миналото;

3. прилага подходящо количествено утвърждаване, включително съответни сравнителни показатели за вътрешно моделиране.

(2) Методът на отчитане на допълнителните рискове отговаря на прилаганите от инвестиционния посредник правила и процедури за управление на риска с цел установяване, измерване и управление на рисковете при търгуването.

(3) Инвестиционният посредник изготвя процедури, в които точно и ясно описва своя метод за отчитане на допълнителните рискове от неизпълнение и миграционен риск, неговата взаимообвързаност и други допускания, използвани в моделирането.

Чл. 100е. (1) В случай че инвестиционният посредник използва метод за отчитане на допълнителните рискове от неизпълнение и на миграционния риск, който е несъвместим с метода по чл. 100а - 100д, но е съвместим с вътрешните му методи за установяване, измерване и управление на рисковете, инвестиционният посредник трябва да удостовери, че неговият метод води до капиталово изискване, което е поне толкова голямо, колкото ако се основава на метод, който е напълно съвместим с изискванията на метода по чл. 100а - 100д.

(2) Комисията извършва проверка относно спазването на ал. 1 минимум веднъж годишно.

(3) Инвестиционният посредник извършва необходимите изчисления по избрания метод за отчитане на допълнителния риск минимум веднъж седмично.

Чл. 100ж. (1) Заместник-председателят разрешава използването на метод за изчисляване на допълнително капиталово изискване вместо капиталово изискване за портфейла за корелационно търгуване съгласно чл. 37а, ал. 1, при условие че са спазени всички изисквания, установени в този член.

(2) Методът по ал. 1 включва по подходящ начин всички рискове от промяна в цената при 99,9 %-ов доверителен интервал за капиталов хоризонт от една година, при допускане за постоянно равнище на риск, като моделът се коригира, когато е уместно, за да отрази влиянието на ликвидността, концентрацията, хеджирането и опционните характеристики.

(3) Инвестиционният посредник може да включи в посочения в този член метод всички позиции, които се управляват съвместно с позициите от портфейл за корелационно търгуване, и да изключи тези позиции от метода по чл. 100а.

(4) Размерът на капиталовото изискване за всички рискове от промяна в цената е не по-малък от 8 % от размера на капиталовото изискване, изчислено съгласно чл. 37а, ал. 1 за всички позиции, включени в изискването за всички рискове от промяна в цената. Следните рискове следва да бъдат отчетени:

1. кумулативният риск, възникващ от многократни неизпълнения, включително реда на неизпълненията, при продукти, разделени на траншове;

2. рискът от промяна в кредитния спред, включително гама- и крос-гама ефект;

3. променливост на косвените корелации, включително кръстосания ефект между спредовете и корелациите;

4. базисният риск, който включва:

а) базисът между спреда на индекс и спредовете на съставляващите го елементи;

б) базисът между косвената корелация на индекс и тази на съответните портфейли;

в) променливост на нивата на възстановяване, доколкото те оказват влияние върху цените на траншовете;

г) доколкото цялостната рискова мярка включва ползи от динамичното хеджиране - рискът от отклонения в хеджирането и потенциалните разходи за ребалансиране на такова хеджиране.

(5) За целите на този член инвестиционният посредник разполага с достатъчно пазарни данни, за да гарантира, че отчита напълно специфични рискове на тези експозиции във вътрешния метод, които съответстват с предвидените в този член изисквания. Инвестиционният посредник демонстрира чрез бек тестове или по друг подходящ начин, че показателите му за риск могат адекватно да обяснят историческите промени на цените на тези продукти и е в състояние да отдели позициите, за които има разрешение, за включване в капиталовото изискване в съответствие с този член от тези позиции, за които няма разрешение.

(6) По отношение на регламентираните в този член портфейли инвестиционният посредник редовно прилага съвкупност от специфични, предварително определени стресови сценарии. Тези сценарии изследват ефектите от неблагоприятните условия върху нивата на неизпълнение и на възстановяване, върху кредитните спредове и корелационните зависимости във връзка с печалбите и загубите, свързани с корелационното търгуване. Инвестиционният посредник прилага тези стресови сценарии поне веднъж седмично и докладва на тримесечие на комисията за резултатите, включително сравнения с капиталовото изискване на институцията в съответствие с този член.

(7) Случаите, при които стрес тестовете показват съществено отклонение от това капиталово изискване, се докладват на комисията не по-късно от края на следващия работен ден. Въз основа на резултатите от тези стрес тестове заместник-председателят преценява необходимостта от допълнително капиталово изискване по отношение на портфейла за корелационно търгуване, както е предвидено в чл. 156, ал. 2.

(8) Инвестиционният посредник изчислява капиталовото изискване, което обхваща всички рискове от промяна в цената, поне веднъж седмично.

Чл. 100з. Ако рискът от неизпълнение и миграционният риск се отчитат съгласно чл. 100а - 100е, инвестиционният посредник може да не отчита тези рискове за дълговите инструменти в търговския му портфейл, когато се прилагат вътрешни модели."

§ 18. В чл. 101 думите "чл. 97, ал. 5" се заменят с "чл. 98".

§ 19. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) За спазването на ежедневното капиталово изискване, посочено в чл. 102б, ал. 1, резултатите, получени от собствени изчисления, се умножават по коефициентите mc и ms, чиято стойност е най-малко равна на 3."

2. В ал. 2 основният текст се заменя с "Мултипликационните фактори mc и ms по ал. 1 се увеличават с надбавка между 0 и 1 в зависимост от броя на превишенията за последните 250 работни дни, установени чрез бек тестове на стойността под риск по ал. 9, съгласно следната таблица:".

3. Алинея 4 се изменя така:

"(4) Инвестиционният посредник изчислява превишенията последователно на базата на бек тестове с хипотетични и действителни промени в стойността на портфейла."

4. Алинея 5 се изменя така:

"(5) За изчисляването на надбавката по ал. 2 броят на превишенията се определя най-малко веднъж на тримесечие и се равнява на по-високата от стойностите на превишенията при хипотетичните и действителните промени в стойността на портфейла."

5. В ал. 9 се правят следните изменения и допълнения:

а) в края на т. 3 се добавят следните изречения:

"Инвестиционният посредник може да използва сумата за стойност под риск, изчислена за по-кратки периоди на държане и пропорционално увеличена до 10-дневен период. При използване на подхода за стойност под риск, изчислена за по-кратки периоди за държане, е необходимо периодично да се представят аргументи за уместността му.";

б) в т. 5 думата "тримесечно" се заменя с "месечно".

§ 20. Създават се чл. 102а, 102б и 102в:

"Чл. 102а. (1) Инвестиционният посредник поне веднъж седмично изчислява 10-дневна "стрес стойност под риск" с 99 % едностранен доверителен интервал, изчислена като стойност под риск за текущия портфейл.

(2) Входните параметри "стрес стойността под риск" по ал. 1 са тези на модела за стойност под риск, прецизиран с историческите данни от непрекъснат 12-месечен период на значителни финансови сътресения, приложими за съответния портфейл.

(3) Изборът на исторически данни по ал. 2 се одобрява от заместник-председателя и подлежи на годишен преглед от инвестиционния посредник.

Чл. 102б. (1) Инвестиционният посредник спазва ежедневно капиталово изискване, получено като сума от следните компоненти:

1. по-голямото от:

а) размера на стойността под риск за предходния ден, изчислена съгласно чл. 102, ал. 9;

б) средната величина на измерените дневни стойности под риск в съответствие с чл. 102, ал. 9 за всеки от предходните шестдесет работни дни, умножена с коефициент mc;

2. по-голямото от:

а) размера на последната налична стрес стойност под риск, изчислена съгласно чл. 102, ал. 9;

б) средната величина на стрес стойностите под риск, измерени по начина и с честота, посочени в ал. 1, през предходните 60 работни дни, умножена с коефициент ms.

(2) Когато инвестиционният посредник използва вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за специфичен позиционен риск, спазва капиталово изискване, получено като сума от:

1. капиталово изискване, изчислено съгласно глава шеста, за позиционния риск на секюритизационните позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение в търговския портфейл, с изключение на тези, които са включени в капиталовото изискване съгласно чл. 100ж;

2. по-голямата от последно наличната величина и средната величина за период 12 седмици на нарастващите допълнителни рискове от неизпълнение и миграционен риск, измерени от институцията съгласно чл. 100а, ал. 1, и където е приложимо, по-голямата от последно измерената величина и средната величина за период 12 седмици на всички рискове от промяна в цената, измерени от инвестиционния посредник съгласно чл. 100ж.

Чл. 102в. Инвестиционният посредник извършва обратни стрес тестове."

§ 21. В чл. 104 ал. 1 се изменя така:

"(1) Вътрешният модел за измерване на риска трябва да обхваща достатъчен брой рискови фактори в зависимост от степента на активност на инвестиционния посредник на съответните пазари. Когато рисков фактор е включен в ценовия модел за инвестиционния посредник, но не е включен във вътрешния модел за измерване на риска, инвестиционният посредник трябва да обоснове този свой избор. Вътрешният модел за измерване на риска трябва да обхваща нелинейността на опции и други продукти, както и корелационния и базисния риск. Когато се използват приблизителни показатели за рискови фактори, те се подкрепят от надеждни исторически данни за държаната действителна позиция. Това се прилага за индивидуалните видове риск, като се включват най-малко рискът, свързан с промяна в лихвен процент, валутният риск, рискът, свързан с акциите, и стоковият риск."

§ 22. В чл. 126 ал. 1 се изменя така:

"(1) Инвестиционен посредник спонсор или инвестиционен посредник инициатор, който прилага разпоредбите на чл. 121 за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции или продава финансови инструменти от търговския си портфейл на дружество със специална цел, в резултат на което не е задължен да поддържа собствен капитал срещу риска, произтичащ от тези инструменти, като отчита необходимостта от намаляване на потенциалните или действителните загуби на инвеститорите, не извършва подпомагане на секюритизация, неуредена предварително в договор."

§ 23. В чл. 136 се създава ал. 5:

"(5) Ако комисията вземе решение да не прилага капиталовите изисквания на консолидирана основа, предвидени в ал. 1 - 4, тя уведомява Европейската комисия и Европейския банков орган."

§ 24. В чл. 147, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 9 накрая се добавя следното изречение:

"Освен това капиталовото изискване за лихвен риск на секюритизиращите позиции се оповестява отделно."

2. Точка 10 се изменя така:

"10. за инвестиционен посредник, който изчислява капиталовите изисквания съгласно глава единадесета, информация относно:

а) всеки подпортфейл, включваща:

аа) характеристиките на използваните модели;

бб) за капиталовите изисквания в съответствие с чл. 100а, ал. 1 и чл. 100ж поотделно, използваните методи и рисковете, измерени чрез използването на вътрешни модели, включително описание на метода, използван от инвестиционния посредник за определяне на ликвидните хоризонти, използваните методи за постигане на капиталова оценка, която отговаря на изисквания стандарт за надеждност, и използваните методи при утвърждаване на модела;

вв) описание на стрес тестовете, приложими за подпортфейла;

гг) описание на методите, използвани за бек тестовете, и потвърждаване на точността и съответствието на вътрешните модели и процедурите за тяхното използване;

б) обхват на разрешения от заместник-председателя модел;

в) описание на обхвата и методологията за спазване на изискванията по чл. 12, 14 - 16 и 18;

г) максималните, осреднените и минималните стойности на:

аа) стойността под риск през отчетния период и към края на период на дневна база;

бб) стойността под риск след стрес тест през отчетния период и към края на периода;

вв) капиталовите изисквания в съответствие с чл. 100а, ал. 1 и чл. 100ж поотделно през отчетния период и към края на периода;

д) капиталовите изисквания в съответствие с чл. 100а, ал. 1 и чл. 100ж поотделно, заедно със средно претегления ликвиден хоризонт за всеки обхванат подпортфейл;

е) сравнение между размерите на стойността под риск, изчислявани в края на деня, и еднодневните промени в стойността на портфейла до края на следващия работен ден, както и анализ на всички важни случаи на превишение през отчетния период;".

3. Точка 14 се изменя така:

"14. за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел IV, или капиталовите изисквания по чл. 38а, ал. 1, информация поотделно за търговския и инвестиционния портфейл, ако това е приложимо, която включва:

а) описание на целите на инвестиционния посредник във връзка с дейността по секюритизацията;

б) естеството на другите рискове, включително ликвидния риск, присъщ на секюритизираните активи;

в) вида рискове по отношение на старшинството на базисните секюритизирани позиции и по отношение на техните базисни активи, поети и задържани при дейността по пресекюритизацията;

г) различните качества, в които действа инвестиционният посредник в процеса на секюритизация;

д) индикация за степента на участие на инвестиционния посредник при всяко от качествата по буква "г" в процеса на секюритизация;

е) описание на наличните процеси за наблюдаване на промените в кредитния и пазарния риск на секюритизиращите позиции, включително как поведението на базисните активи влияе върху секюритизиращите позиции, и описание на това как тези процеси се различават за пресекюритизиращите позиции;

ж) описание на политиката на инвестиционния посредник относно използването на хеджиране и обезпечената защита с цел редукция на риска на наличните секюритизирани и пресекюритизирани позиции, включително индентифициране на насрещната страна по съществено хеджиране за съответните рискови експозиции;

з) методите за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции, които инвестиционният посредник прилага при секюритизация, включително видовете секюритизиращи позиции, за които се прилага всеки метод;

и) видовете дружества със специална цел, които инвестиционният посредник, в качеството си на спонсор, използва, за да секюритизира експозиции на трето лице, включително дали, под каква форма и до каква степен инвестиционният посредник има експозиции към тези дружества със специална цел, поотделно за балансовите и задбалансовите експозиции, както и списък на дружествата, които инвестиционният посредник управлява или консултира и които инвестират в секюритизиращи позиции, които инвестиционният посредник е секюритизирал, или в дружества със специална цел, които инвестиционният посредник спонсорира;

к) описание на принципите на счетоводната политика, прилагани за дейността, свързана със секюритизация, включително:

аа) третиране на сделките като продажба или като финансиране;

бб) признаване на печалбата от продажбата;

вв) методите и основните допускания и входящи данни, както и промените спрямо предходния период, по отношение на оценката на секюритизиращите позиции;

гг) третиране на синтетичната секюритизация, ако тя не е обхваната от други счетоводни политики;

дд) как се оценяват активите, които предстоят да бъдат секюритизирани, и дали са включени в инвестиционния или в търговския портфейл на инвестиционния посредник;

ее) политики за признаване на пасива като задължения, за които се изисква инвестиционният посредник да осигури финансова подкрепа за секюритизирани активи;

л) наименованията на АКР, чиито оценки са използвани при секюритизацията, и типовете експозиции, за които всяка агенция е използвана;

м) когато е приложимо, описание на метода на вътрешна оценка, както е определено в т. 6 на приложение № 7, включително структурата на метода на вътрешна оценка и връзката между вътрешната оценка и външните рейтинги, използването на вътрешна оценка за цел, различна от оценка на капитала чрез метода на вътрешната оценка, контролните механизми за метода на вътрешна оценка, включително обсъждане на независимостта, отчетността и прегледа на процеса на вътрешна оценка; видовете експозиции, към които се прилага методът на вътрешна оценка, и стрес факторите за определяне на нивата на кредитното подобрение по видове експозиции;

н) обяснение на значителни промени в някое от количествените оповестявания по букви "о" - "с", настъпили след последния отчетен период;

о) отделно за търговския и инвестиционния портфейл, следната информация, разбита по видове експозиции:

аа) общия размер на базисните експозиции, секюритизирани от инвестиционния посредник, отделно за традиционни секюритизации, за синтетични секюритизации и за секюритизации, за които инвестиционният посредник действа само в качеството на спонсор;

бб) общия размер на балансовите секюритизиращи позиции, налични или закупени, и на задбалансовите секюритизирани експозиции;

вв) общия размер на активите, които подлежат на секюритизация;

гг) за секюритизирани улеснения, предмет на ускорена амортизация, общия размер на усвоените експозиции, съответстващи на участията на инициатора и инвеститора, общия размер на капиталовите изисквания за инвестиционния посредник, породени от участието на инвестиционния посредник инициатор, и общия размер на капиталовите изисквания за инвестиционния посредник срещу дела на инвеститора в усвоените суми и неусвоените линии;

дд) размера на секюритизиращи позиции, приспаднати от собствения капитал или с рисково тегло от 1250 %;

ее) обобщена информация за секюритизацията за текущия период, включително размера на секюритизираните експозиции и признати печалби или загуби от продажби;

п) отделно за търговския и инвестиционния портфейл, следната информация:

аа) общия размер на наличните или закупени секюритизиращи позиции и свързаните с тях капиталови изисквания, разбити на секюритизиращи и пресекюритизиращи позиции, и допълнително разбити по съдържателен брой групирани рискови тегла или капиталови изисквания, за всеки от използваните методи за определяне на капиталовите изисквания;

бб) общия размер на наличните или закупени пресекюритизиращи позиции, разбити по вида експозиция преди и след хеджирането/застраховането, и експозицията към финансови гаранти, разбита по категория на кредитоспособност на гаранта или по име на гаранта;

р) за инвестиционния портфейл и относно експозициите, секюритизирани от инвестиционния посредник - размера на отписаните/просрочени секюритизирани активи и загубите, признати от инвестиционния посредник за текущия период, които са разбити по видове експозиции;

с) за търговския портфейл - общия размер на базисните експозиции, секюритизирани от инвестиционния посредник и обект на капиталовите изисквания за пазарен риск, разбити на традиционна/синтетична секюритизация и по видове експозиции."

§ 25. В чл. 150 се създават изречение второ и трето:

"Инвестиционният посредник изготвя и приема политика за оценка дали извършваните от него оповестявания предоставят достатъчно информация на участниците на пазара относно рисковия му профил. Когато извършените оповестявания не предоставят достатъчно информация, инвестиционният посредник публично оповестява необходимата информация в допълнение към тази, оповестена съгласно чл. 147, освен ако тази информация е несъществена и представлява търговска тайна."

§ 26. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създават т. 6 и 7:

"6. задължи инвестиционния посредник да ограничи променливите възнаграждения като процент от общите нетни приходи, с оглед поддържането на разумна капиталова база;

7. задължи инвестиционния посредник да използва нетната печалба за подобряване на капиталовата си база."

2. Създава се ал. 3:

"(3) Въз основа на прегледа и оценката по чл. 155 и като се отчетат рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен инвестиционният посредник, заместник-председателят може да му наложи допълнителни изисквания към размера на собствения капитал над минимално изискуемия капитал, като се вземат предвид и следните фактори:

1. количествените и качествените аспекти в процеса на оценка на инвестиционния посредник, посочен в раздел I на глава петнадесета;

2. наличие на надеждни управленски правила и мерки, включващи ясна организационна структура, ефективни процеси за определяне, управление, наблюдение и докладване на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен инвестиционният посредник, както и адекватни механизми за вътрешен контрол, включващи надеждни административни и счетоводни процедури;

3. резултатите от прегледа и оценката, извършени в съответствие с чл. 155."

§ 27. В чл. 162, ал. 7 думите "Европейската комисия" се заменят с "Европейския банков орган".

§ 28. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 4 се изменя така:

"(4) Ако до изтичането на шестмесечния срок по ал. 3 един от съответните компетентни органи е поискал съдействие от Европейския банков орган, Комисията като консолидиращ надзорник отлага вземането на решение и изчаква решението на Европейския банков орган, който следва да се произнесе в срок един месец. Комисията взема решение в съответствие с решението на Европейския банков орган, като шестмесечният срок се счита за помирителен срок. Ако първоначалният шестмесечен срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, компетентните органи не следва да искат съдействие от Европейския банков орган."

2. Създава се ал. 7:

"(7) Ако консолидиращият надзорник не изпълни задачите, посочени в ал. 1, или ако компетентните органи не сътрудничат на консолидиращия надзорник, всеки един от компетентните органи може да поиска от Европейския банков орган да предприеме съответни действия съгласно Регламент (ЕС) № 1095/2010."

§ 29. В чл. 165а се правят следните изменения:

1. Навсякъде в ал. 3 думите "Европейския орган за ценни книжа и пазари" се заменят с "Европейския банков орган".

2. Алинея 4 се изменя така:

"(4) Ако до изтичане на четиримесечния срок някой от съответните компетентни органи е поискал съдействие от Европейския банков орган, Комисията отлага вземането на решение и изчаква решението на Европейския банков орган, който следва да се произнесе в срок един месец. Комисията взема решение в съответствие с решението на Европейския банков орган, като четиримесечният срок се счита за помирителен срок. Ако първоначалният четиримесечен срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, компетентните органи не следва да искат съдействие от Европейския банков орган."

§ 30. В чл. 165б се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите "Европейския орган за ценни книжа и пазари" се заменят с "Европейския банков орган".

2. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Ако до изтичане на четиримесечния срок някой от съответните компетентни органи е поискал съдействие от Европейския банков орган, Комисията като консолидиращ надзорник отлага вземането на решение и изчаква решението на Европейския банков орган, който следва да се произнесе в срок един месец. Комисията взема решение в съответствие с решението на Европейския банков орган, като четиримесечният срок се счита за помирителен срок. Ако първоначалният четиримесечен срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, компетентните органи не следва да искат съдействие от Европейския банков орган."

§ 31. В чл. 166, ал. 1 след думите "незабавно информира" се добавя "Европейския банков орган, Европейския съвет за системен риск и".

§ 32. В чл. 167, ал. 4 думите "Европейската комисия" се заменят с "Европейския банков орган".

§ 33. В чл. 167а се правят следните допълнения:

1. В основния текст на ал. 1 след думите "чл. 165 и 165а" се добавя "заедно с Европейския банков орган".

2. В ал. 2 след думите "надзорни органи от колегията" се добавя "и Европейския банков орган".

§ 34. В чл. 167б, ал. 5 думите "Европейския орган за ценни книжа и пазари" се заменят с "Европейския банков орган".

§ 35. В чл. 172, ал. 2 думите "и на Европейската комисия" се заменят с "на Европейската комисия и на Европейския банков орган".

§ 36. В чл. 175 се създават ал. 5 и 6:

"(5) Комисията уведомява Европейския банков орган, ако отправено искане за сътрудничество или обмен на информация е било отхвърлено от държава членка или по него не са били предприети действия в разумен срок.

(6) Комисията може да сключва споразумения за сътрудничество, които предвиждат условия за обмен на информация с компетентните органи на трети държави или със съответните органи или институции на трети държави, само ако по отношение на оповестената информация съществуват гаранции за запазване на професионалната тайна. Този обмен на информация се извършва с цел изпълнението на надзорните функции на тези органи или институции. Когато информацията произхожда от друга държава членка, тя не може да бъде оповестена без изричното съгласие на органите, които са я оповестили, и когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си."

§ 37. В чл. 175а се създава ал. 9:

"(9) Ако до изтичане на първоначалния двумесечен срок по ал. 3 един от компетентните органи на приемащата или изпращащата държава е поискал съдействие от Европейския банков орган, Комисията отлага вземането на решение и изчаква решението на органа, който следва да се произнесе в срок един месец. Комисията взема решение в съответствие с решението на Европейския банков орган, като двумесечният срок се счита за помирителен срок. Ако първоначалният двумесечен срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, компетентните органи не следва да искат съдействие от Европейския банков орган."

§ 38. В чл. 175г се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите "Европейската система на централните банки" се добавя "банки и други публични държавни органи", а в края на изречението се добавя "както и на Европейския съвет за системен риск. Комисията може да предостави информацията при необходимост и на други публични органи, отговарящи за надзора над платежните системи."

2. В ал. 2 след думите "инвестиционните посредници и застрахователите" се добавя "или Европейския банков орган".

§ 39. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 57, 58 и 59:

"57. "Пресекюритизация" е секюритизация, при която рискът, свързан с група експозиции, е разделен на траншове, като поне една от базисните експозиции е секюритизационна позиция.

58. "Пресекюритизирана позиция" е експозиция, възникнала в резултат на пресекюритизация.

59. "Миграционен риск" е вероятността от реализиране на отрицателен финансов резултат от промяната в кредитната оценка (кредитния рейтинг) на финансов инструмент, както и всички косвени загуби, които могат да настъпят при сбъдването на това събитие."

§ 40. В § 3 от допълнителните разпоредби се създава т. 7:

"7. Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари)."

§ 41. В приложение № 3 към глава седма в т. 5 от забележките към таблица № 1 накрая се добавя "като в този случай коефициентът за потенциална бъдеща кредитна експозиция на инвестиционния посредник не може да надхвърля размера на премиите, които все още не са платени от лицето на инвестиционния посредник".

§ 42. В приложение № 4 към глава дванадесета, раздел I се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 1.2.1 се изменя така:

"1.2.1. С изключение на случаите по т. 1.2.2 - 1.2.4 експозиции към регионални правителства и местни органи трябва да бъдат рисковопретеглени като експозиции към институции по т. 1.2.5. Това третиране е независимо от прилагането на преценката, посочена в чл. 108, ал. 3. Преференциално третиране за краткосрочни експозиции по смисъла на т. 1.6.9, 1.6.10 и 1.6.12 не се прилага."

2. Създава се т. 1.2.5:

"1.2.5. С изключение на случаите по т. 1.2.2 - 1.2.4 по отношение на експозициите към регионални правителства и местни органи на държавите членки, деноминирани и финансирани в националната валута на това регионално правителство и местен орган, се прилага рисково тегло от 20 %."

§ 43. В приложение № 7 към глава дванадесета, раздел IV се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се т. 5.1.4:

"5.1.4. Кредитната оценка не се базира изцяло или частично на подкрепа без финансиране от кредитна институция или инвестиционен посредник. В случай че се базира, инвестиционният посредник разглежда съответната позиция като нерейтингована и прилага съответното третиране на нерейтинговани позиции, както е посочено в т. 6."

2. Точка 6.1.5 се изменя така:

"6.1.5. Ако инвестиционният посредник има две или повече секюритизиращи позиции, които се припокриват, се изисква до размера на припокриването да включва в изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции само позиция или част от позиция, водеща до по-висока стойност на рисковопретеглените експозиции. Инвестиционният посредник може също така да признае такова припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск за позициите в търговския портфейл и капиталовите изисквания за позициите в инвестиционния портфейл, при условие че инвестиционният посредник е в състояние да изчислява и сравнява капиталовите изисквания за съответните позиции. "Припокриване" е налице, когато позицията, изцяло или частично, е изложена на същия риск, така че за припокриващите се части има само една експозиция. Когато точка 5.1.4 се прилага за позиции от програми за покрити с активи търговски ценни книжа, инвестиционният посредник може, с разрешение на заместник-председателя, да използва рисковото тегло, приложено към ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за ABCP, ако ликвидното улеснение е равноправно на програми за покрити с активи търговски ценни книжа, така че те формират покриващи се позиции и 100 % от програми за покрити с активи търговски ценни книжа, емитирани по програмата, са покрити с ликвидни улеснения."

3. В т. 6.2.1 се правят следните изменения:

а) основният текст се изменя така:

"6.2.1. При спазване разпоредбите на т. 6.2.3 стойността на рисковопретеглените експозиции на секюритизираща или пресекюритизираща позиция, получила оценка, трябва да се изчисли чрез прилагане към стойността на експозицията на рисково тегло, съответстващо на степените на кредитно качество, което заместник-председателят съгласно с чл. 124 е определил, че съответства на кредитната оценка в съответствие с таблица № 1.";

б) таблица 1 се изменя така:

"Таблица № 1

"

в) таблица № 2 се заличава.

4. В т. 6.3.3 се правят следните изменения:

а) основният текст се изменя така:

"По метода, базиран на рейтингите, стойността на рисковопретеглените експозиции за секюритизиращи или пресекюритизиращи позиции с присъден рейтинг трябва да се изчислява чрез приписване на рискови тегла на експозициите съобразно степента на кредитното качество, към която кредитната оценка се съотнася съгласно чл. 124, както е посочено в таблица № 4, като полученият резултат се умножава по коефициент 1,06.";

б) таблица 4 се изменя така:

"Таблица № 4

"

в) таблица № 5 се заличава;

г) буква "а" се изменя така:

"а) Рисковите тегла в колона "В" на таблица № 4 се прилагат, когато секюритизиращата позиция не е пресекюритизираща и ако действителният брой на секюритизираните позиции е по-малко от 6. За останалата част от секюритизираните позиции, които не са пресекюритизирани, се прилагат рисковите тегла в колона "Б", освен ако позицията е в най-първостепенния транш на дадена секюритизация, в който случай се прилагат рисковите тегла в колона "А". За пресекюритизираните позиции се прилагат рисковите тегла в колона "Д", освен ако пресекюритизираната позиция е в най-първостепенния транш на пресекюритизацията и нито една от базисните експозиции не представлява сама по себе си пресекюритизирана позиция, в който случай се прилагат рисковите тегла в колона "Г". Когато се определя дали даден транш е най-първостепенен, не се изисква да се вземат предвид сумите, дължими по договори за лихвени или валутни деривати, дължими такси или други подобни плащания.";

д) буква "в" се изменя така:

"в) При изчисляването на действителния брой на секюритизираните позиции многобройните експозиции на един длъжник следва да бъдат третирани като една експозиция. Действителният брой на експозициите се изчислява като:

където EADi представлява сумата от стойността на всички експозиции на i-тия длъжник. Ако размерът на портфейла, свързан с най-голямата експозиция - С1, е налице, инвестиционният посредник може да изчисли N като 1/С1.";

е) буква "г" се заличава.

5. Точка 6.3.4.1 се изменя така:

"6.3.4.1. При секюритизиращите позиции по т. 6.3.5.4 по метода на надзорната формула рисковото тегло за секюритизиращата позиция е рисковото тегло, което се прилага в съответствие с т. 6.3.4.2. Рисковото тегло не трябва да бъде по-малко от 20 % за пресекюритизиращите позиции и по-малко от 7 % за всички други секюритизиращи позиции."

6. В т. 6.3.4.2 думите "N е ефективен брой на експозициите, изчислени в съответствие с т. 6.3.3, буква "в" се заменят с "N е действителният брой на експозициите, изчислени в съответствие с т. 6.3.3, буква "в". В случай на пресекюритизация инвестиционният посредник трябва да вземе под внимание броя на секюритизиращите експозиции в групата (pool), а не броя на базовите експозиции в началните групи (pools), от които произлизат базовите секюритизиращи позиции."