Държавен вестник, брой 104 от 16.XII

Чл. 1. С тази инструкция се урежда редът за осъществяване на операции по издирване и спасяване от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) на Министерството на вътрешните работи и териториалните й звена.

Чл. 2. Операциите по издирване и спасяване са операции, при които се използват сили и средства за откриване местонахождението на хора, попаднали в беда, и за извеждането им на безопасно място.

Чл. 3. Операциите по издирване и спасяване, извършвани от ГДПБЗН, са:

1. операции по издирване и спасяване на повърхността и под вода;

2. операции по издирване и спасяване по суша, както и с използване на алпийски техники;

3. операции по издирване и спасяване при авиационни произшествия.

Чл. 4. Органите на ГДПБЗН извършват издирване и на веществени доказателства.

Чл. 5. От комплекса издирвателни и спасителни работи най-напред се извършват тези, от които зависи животът на пострадалите или осигуряването на тяхната безопасност.

Чл. 6. При продължителна операция се осигурява посменна работа съобразно атмосферните условия, спецификата на работата и наличните сили, като времетраенето на смяната не може да бъде повече от 12 часа.

Чл. 7. При смяна на спасителните екипи се организира предаване и приемане на района без прекъсване на работата както от ръководството, така и от работещите екипи на място.

Чл. 8. Ръководителят на място при възможност организира документиране на провежданата операция чрез фото- и видеозаснемане, включително дата и час на дейността. След приключването на операцията материалите се съхраняват в съответното териториално звено на ГДПБЗН.

Чл. 9. Ръководителят на място взема решение за приключване на издирването и спасяването и за прекратяване на операцията съобразно обстановката, като се има предвид следното:

1. издирването се прекратява само в случаите, когато:

а) всички вероятни райони са били обследвани;

б) всички вероятни местоположения на пострадали са били проверени;

в) съществува реална опасност за живота на спасителите;

2. спасяването се прекратява само в случаите, когато:

а) оцелелите, пострадалите или загиналите са изведени;

б) съществува реална опасност за живота на спасителите.

Чл. 10. Операциите по издирване и спасяване на повърхността и под вода включват следните дейности:

1. спасяване на пострадали и евакуация на хора, животни и разсредоточаване на имущество при наводнение;

2. издирване и спасяване на пострадали във вътрешни водоеми и по бреговата ивица;

3. издирване при операции под вода;

4. технически подводни работи при извънредни ситуации, застрашаващи човешки живот;

5. укрепване на диги в мокър откос при наводнения;

6. спасителни - водолазни дейности в специални условия, като:

а) операции под вода при отрицателни температури и под лед;

б) операции под вода в бързотечащи води;

в) операции под вода във води, замърсени с нефтопродукти;

г) операции под вода в условия на радиоактивно или химическо замърсяване;

д) операции под вода във високопланински условия;

7. участие в издирване на веществени доказателства под вода по искане на следствените органи.

Чл. 11. За организиране на операцията ръководителят на място:

1. извършва оценка на обстановката при пристигането на място;

2. запознава се с географските особености на района, в който ще се провежда операцията;

3. осигурява комуникациите по време на операцията и при необходимост организира развръщането на пункт за управление;

4. поставя конкретни задачи на спасителните екипи на място;

5. изисква допълнителни сили при необходимост;

6. при опасност за живота на спасителите, участващи в операцията, може да я прекрати незабавно до премахване или ограничаване на опасността.

Чл. 12. При извършване на операции по издирване и спасяване по вода е задължително:

1. управлението на лодките да се извършва само от служители, преминали специално обучение;

2. всички служители в лодката да са с поставени спасителни жилетки и лични предпазни средства според вида на извършваните дейности;

3. в лодката да има спасителна жилетка за осигуряване на пострадал.

Чл. 13. За участие в операции под вода се допускат само служители, притежаващи водолазна квалификация, позволяваща им самостоятелна работа, и валиден медицински допуск.

Чл. 14. При извършване на дейности под вода непосредственото ръководство на дейностите се осъществява от служител с водолазна квалификация, позволяваща му да ръководи водолазни спускания.

Чл. 15. При провеждане на водолазни спускания никой няма право да се намесва в действията на ръководителя на спускането и да дава каквито и да било указания на работещия водолаз и на персонала, осигуряващ спусканията.

Чл. 16. При работа в тъмната част на денонощието се осигурява осветление на водолазната работна площадка и на района на водолазните работи.

Чл. 17. При водолазните спускания се осигурява превозно средство, което да позволява транспортиране на пострадал водолаз до най-близкото медицинско заведение за оказване на помощ.

Чл. 18. Водолазни работи в специални условия са:

1. водолазни спускания при ниски и отрицателни температури и под лед;

2. водолазни спускания при неблагоприятни метеорологични условия (вълнение, силен вятър);

3. водолазни спускания при течение;

4. водолазни спускания в нефтопродукти;

5. водолазни спускания в условия на радиоактивно или химическо замърсяване;

6. водолазни спускания, провеждани във високопланински условия.

Чл. 19. За спускане под лед е необходимо да се пробие отвор в леда с размери 2 на 2 метра без остри краища. Краят на отвора се обезопасява срещу подхлъзване.

Чл. 20. Забранява се спускането на водолаз при наличие на движещи се ледени блокове (ледоход). В случаи, свързани със спасяване на хора, спускането на водолаза се разрешава, при условие че се осигурят мерки за отклоняване на ледените блокове.

Чл. 21. Водолазни спускания в неблагоприятни метеорологични условия се извършват при вълнение до два бала и вятър до четири бала (7 метра в секунда).

Чл. 22. Водолазни спускания в бързотечащи води се изпълняват при скорост на течението до 1,5 метра в секунда. При по-голяма скорост на течение на мястото за работа се поставят защитни устройства.

Чл. 23. При наличие на повърхността на водата на слой от нефтопродукти спускания се разрешават, при условие че е възможно да се разчисти слоят от повърхността в момента на влизане и излизане.

Чл. 24. Водолазни работи в заразени с отровни или радиоактивни вещества води се изпълняват само в случаи на спасяване на човешки живот с напълно изолиращо снаряжение.

Чл. 25. (1) Продължителността на работата във води с радиационно замърсяване се определя от действащите нормативи за пределно допустими дози радиация. За контрол на водолаза се осигуряват два дозиметъра. Дозата на облъчване се измерва след всяко излизане на водолаза от водата.

(2) След завършване на водолазните работи се прави пълна деконтаминация на водолазното оборудване, инструментите, както и последващ дозиметричен контрол. Личният състав преминава през дозиметричен контрол и специализиран медицински преглед.

Чл. 26. (1) Към специфичните условия за провеждане на водолазни спускания в планина се отнасят: пониженото атмосферно налягане, съставляващо на височина 1000 м 0,089 МРа, на 2000 м - 0,078 МРа, на 3000 м - 0,069 МРа, на 4000 м - 0,06 МРа, на 5000 м - 0,053 МРа, стръмни брегове на езерата и реките, неравно дъно, хладни подводни течения, възможни каменопади, свличания и наличие на сухи речни русла, по които може внезапно да придойде вода.

(2) При извършване на водолазни спускания в планински условия водолазите са длъжни да се адаптират към пониженото атмосферно налягане.

Чл. 27. (1) За издирване, спасяване и извеждане на пострадали от труднопроходими или недостъпни места, отвеси, високи сгради и надземни или подземни съоръжения се използват алпийски техники за спасяване и алпийска екипировка.

(2) Дейността по ал. 1 се извършва от служители от ГДПБЗН, преминали курс и защитили квалификация за работа с алпийски техники за спасяване.

Чл. 28. Спасителният екип при работа с използване на алпийски техники се определя в зависимост от задачата, която се изпълнява, но не може да бъде по-малък от двама служители.

Чл. 29. Непосредствените дейности при използване на алпийски техники за спасяване могат да се ръководят само от служител със защитена квалификация за работа с алпийски техники за спасяване.

Чл. 30. При използване на алпийски техники за спасяване спасителите задължително се оборудват с минимална екипировка, работно облекло и защитни средства съгласно приложение № 1.

Чл. 31. За текстилните изделия от използваната алпийска екипировка в ГДПБЗН се водят отчетни документи (служебни картони), показващи тяхната експлоатация и годност съгласно приложение № 2.

Чл. 32. (1) Работните въжета, използвани при спасяване с алпийски техники, задължително трябва да са с фиксирани краища и надписани.

(2) Работните въжета, използвани при спасяване с алпийски техники, и текстилните изделия от алпийската екипировка се използват в срока за експлоатация и съгласно инструкциите, определени от производителя им.

Чл. 33. За организиране на операцията ръководителят на място:

1. извършва оценка на обстановката при пристигането на място;

2. запознава се с географските особености на района, в който ще се провежда операцията;

3. запознава се с метеорологичните прогнози и особеностите на района;

4. осигурява комуникациите по време на операцията и при необходимост организира развръщането на пункт за управление;

5. поставя конкретни задачи на спасителните екипи на място;

6. изисква допълнителни сили при необходимост;

7. при опасност за живота на спасителите, участващи в операцията, може да я прекрати незабавно до премахване или ограничаване на опасността;

8. координира действията при участие в съвместни операции с други съставни части на единната спасителна система.

Чл. 34. Ръководителят на място има право да забрани участието на спасител в спасителна операция в следните случаи:

1. когато спасителят има здравословни проблеми, съобщавайки сам за тях, или има обективни признаци за такива;

2. при видима нервно-психическа възбуда на спасителя;

3. при прием на медикаменти, водещи до неадекватно състояние на спасителя;

4. при обща отпадналост и преумора на спасителя.

Чл. 35. Служителите, работещи с алпийски техники, извършват следните дейности:

1. оказване на помощ и извеждане на пострадали по отвесни скали;

2. оказване на помощ и извеждане на пострадали от каньони, дерета или труднопроходими терени;

3. участие в съвместни спасителни акции с аварийно-спасителните отряди към Българската федерация по спелеология в пещери и пропасти;

4. участие в съвместни спасителни акции с Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст за извеждане на хора при лифтови аварии и издирване на изгубили се в планината или затрупани от лавина хора;

5. спасяване на пострадали от разрушени сгради;

6. оказване на помощ и извеждане на пострадали в шахти, изкопи, кладенци, високи сгради, кулокранове, комини и други високи и труднодостъпни съоръжения;

7. действия по покриви и фасади за отстраняване на опасни предмети;

8. гасене на пожари на труднодостъпни места и терени;

9. оказване на помощ и извеждане на пострадали при наводнения и свлачища;

10. осигуряване действията на водолази, работещи на водоеми със стръмни и недостъпни брегове или силно течение.

Чл. 36. При извършване на операции по издирване и спасяване на хора в труднопроходими и недостъпни места, отвеси и пропасти (площи с гъста растителност, изкуствено създадени заграждения, силно пресечени местности, каньони, канали, дерета със стръмни или недостъпни брегове, места с преобладаващо високи скални масиви) се спазват следните правила:

1. районът за издирване се разделя на сектори и се разпределят спасителите в тях, като при необходимост разделянето и разпределението се отразяват на карта или скица;

2. издирването се извършва с наблюдение, като се проверяват всички възможни места; при наличие на технически средства за издирване се прави първоначално издирване с тях;

3. при издирването на хора на труднодостъпни и непроходими места придвижването задължително се извършва чрез самоосигуряване или чрез предварително изградени въжени системи за осигуряване, като осигуровките задължително се изграждат от служители, преминали подготовка за работа с алпийски техники;

4. след откриването на пострадалия с него се осъществява контакт, установява се състоянието му и се започва изграждане на системите за транспортирането му;

5. при достигане на пострадалия същият незабавно се осигурява независимо от начина на транспортиране или от извършваните манипулации;

6. за транспортиране на пострадали в труднодостъпни терени се използват специализирани средства, осигуряващи безопасността на пострадалия;

7. при тежко пострадал транспортирането се ръководи от медицинско лице, а ако няма такова в екипа - от лице, определено от ръководителя на място;

8. ръководителят на място поддържа постоянна връзка с ръководещия транспортирането.

Чл. 37. При спасяване на хора от високи сгради и съоръжения (сгради с височина над 5 м, куполи на сгради, комини, мостове, язовирни стени, силози, високи дървета, кранови съоръжения, осветителни електростълбове, електропроводи и др.) се спазват следните правила:

1. използват се специална техника и съоръжения (автовишки, подемници, стълби и др.), алпийски техники или комбинирано при операции по спасяване на хора от високи сгради и съоръжения;

2. служителите, работещи на височина, задължително се осигуряват;

3. операторът, който управлява техниката или съоръженията, поддържа постоянна връзка с работещите служители;

4. ръководителят на място осигурява прекъсването на електрозахранването преди започване на работата по съоръжения, на които има електрозахранване, или в близост до електропроводи.

Чл. 38. За извършване на спасителни работи при лифтови аварии се спазва следното:

1. при получаване на сигнал за помощ след лифтови аварии според обстановката могат да се изпратят няколко екипа:

а) алпийски екип за евакуиране на хората от кабините или седалките;

б) екипи за придружаване на свалените пътници по терена до съответните пунктове за извозване и за осигуряване на специализиран транспорт на труднодостъпни места;

2. след пристигането ръководителят на екипа е длъжен да:

а) се запознае с аварийния план на съоръжението и да действа в съответствие с него;

б) събере подробна информация за моментната натовареност на линията, максималното време за нейното освобождаване, наличния брой спасители от други организации, както и за метеорологичната обстановка в момента и краткосрочната прогноза;

в) поддържа постоянна връзка с оперативния център и с ръководителя на съоръжението по време на операцията;

3. за придвижване по въжената линия се използват само стандартни приспособления;

4. извеждането от кабините или седалките се извършва само от спасители, обучени за спасяване с алпийски техники;

5. приключването на операцията се съгласува с ръководителя на съоръжението.

Чл. 39. При извършване на спасителни работи в шахти, кладенци и други подземни съоръжения се спазва следното:

1. извършва се замерване за наличие на отровни газове преди спускане;

2. осигурява се на работещия служител газанализатор независимо от извършените замервания;

3. осигурява се постоянна връзка с работещия служител;

4. осигурява се основно и резервно осветление;

5. при необходимост от дихателен апарат се спазват изискванията за защита на дихателните органи;

6. при необходимост се използва осигурително въже.

Чл. 40. Участието на спасителни екипи от ГДПБЗН в операции по издирване и спасяване на пострадали при авиационни произшествия извън 5-километровата зона на летищата се регламентира със Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба № 12 от 2005 г. за условията, реда и изискванията към системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие (ДВ, бр. 5 от 2006 г.).

Чл. 41. Служителите от ГДПБЗН участват в дейностите по издирване и спасяване съгласно стандартни оперативни процедури или съгласно план за провеждане на операция по търсене и спасяване при тежко авиационно произшествие.

Чл. 42. По време на операцията по издирване и спасяване командирите на екипи координират действията си с ръководителя на място/координатора на място съгласно Наредба № 12 от 2005 г. за условията, реда и изискванията към системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие.

Чл. 43. (1) Служителите от ГДПБЗН участват в издирването на веществени доказателства след писмено искане до началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението"/Столично управление "Пожарна безопасност и защита на населението".

(2) За провеждането на операцията се изготвя план от ръководителя на екипа, който се съгласува със службите, поискали съдействие.

(3) Операцията се провежда при спазване на плана и в присъствието на длъжностните лица от съответните служби. Промени в плана се извършват само от присъстващите длъжностни лица, удостоверени с подпис.

Чл. 44. Операции за издирване на веществени доказателства се провеждат в светлата част на денонощието и по изключение при спешност и в тъмната част на денонощието при осигуряване на достатъчно осветление.

Чл. 45. При издирването на веществени доказателства под вода или на труднодостъпни места организацията на работата се извършва съгласно тази инструкция.

Чл. 46. При невъзможност да се осигури достъп на съответното длъжностно лице до мястото се извършва заснемане на намереното по указания на длъжностното лице.