Държавен вестник, брой 54 от 17.VII

Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за създаване, поддържане и използване на система за издаване на гаранциите за произход, включително:

1. условията и редът за издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, наричани по-нататък "енергия от възобновяеми източници";

2. формата и съдържанието на гаранциите за произход;

3. условията и редът за водене на регистъра за гаранциите за произход, подлежащите на вписване и заличаване обстоятелства и начинът за получаване на информация от регистъра;

4. условията и редът за признаване на гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз.

Чл. 2. Дейностите по създаване, поддържане и използване на система за издаване на гаранциите за произход се извършват от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по-нататък "агенцията" или "АУЕР".

Чл. 3. (1) Гаранцията за произход е електронен документ, който служи като доказателство пред краен потребител (купувач за собствено ползване), че определен дял или количество от доставената му енергия е произведено от възобновяеми източници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Гаранцията за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, служи и за определяне на количеството енергия, което общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупува по определена от КЕВР преференциална цена.

Чл. 4. (1) Гаранции за произход на произведената енергия от възобновяеми източници се издават въз основа на заявление от производителя, независимо дали той подлежи на лицензиране по Закона за енергетиката.

(2) Заявлението може да бъде за произведената енергия от възобновяеми източници през един или повече календарни месеци.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Заявлението се подава в АУЕР по образец съгласно приложението след изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията, но не по-късно от:

1. десет календарни месеца след месеца, в който енергията е произведена - от производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена - от производители извън тези по т. 1.

(4) Заявление не се подава за произведената енергия от възобновяеми източници само в един календарен месец, когато произведеното количество през този календарен месец е по-малко от това, за което може да бъде издадена гаранция за произход.

(5) Заявлението съдържа:

1. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) трите имена и данни по документа за самоличност за физическите лица, съответно фирмата и код по БУЛСТАТ/ЕИК за юридическите лица и едноличните търговци, както и седалище и адрес на управление на производителя на енергия от възобновяеми източници, лице за контакт, адрес за кореспонденция;

2. местонахождението и наименованието на енергийния обект на производителя;

3. количеството електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, за което се иска издаване на гаранции за произход;

4. вид на възобновяемите източници, а в случаите на комбинирано използване на възобновяеми и невъзобновяеми енергийни източници - по видове източници;

5. долна топлина на изгаряне по видове енергийни източници, когато енергийните източници са биомаса или биомаса и невъзобновяем енергиен източник;

6. описание на енергийния обект и технологията на производство;

7. инсталираните мощности на енергийния обект по видове произведена енергия (електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници);

8. мощността на съоръженията за производство на енергия от възобновяеми източници, а в случаите на комбинирано използване на възобновяеми и невъзобновяеми източници на енергия - и мощността на съоръженията за производство на енергия от невъзобновяеми източници на енергия;

9. периодът, за който е произведена енергията от възобновяеми източници, за която се иска гаранция за произход;

10. датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект;

11. използвани схеми за подпомагане;

12. номер и дата на лицензията за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане - при наличие на такава.

(6) Със заявлението се представят и:

1. данни за произведеното количество енергия от отделните съоръжения в енергийния обект;

2. данни, които удостоверяват количеството енергия, произведена при използване на възобновяеми източници - когато при производството се използват различни енергийни източници;

3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) заверени от производителя: копия от фактури, издадени при продажбата на съответното количество енергия и копия от двустранно подписани протоколи за търговско мерене;

4. документ за платена такса, определена с тарифата по чл. 51, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност;

5. данни за местонахождението на уредите за търговско измерване и на регистриращите контролни уреди;

6. друга допълнителна информация или документи, които имат отношение към данните и обстоятелствата по ал. 5.

(7) Производителите представят данните по ал. 6, т. 1 и 2 в справка по утвърден от АУЕР образец, а документите по ал. 6, т. 4 - в оригинал или заверено от производителя копие.

(8) При настъпване на промяна в данните и обстоятелствата по ал. 5 и 6 производителят е длъжен да уведоми писмено агенцията в 7-дневен срок от настъпване на промяната, като приложи съответните доказателства или посочи публични регистри, в които тези данни и обстоятелства са вписани.

(9) Данните и обстоятелствата по ал. 5 и 6 се посочват поотделно за всяка точка на търговско измерване.

(10) Документите по ал. 5 и 6 се представят на хартиен и електронен носител, като при несъответствие водещ е хартиеният носител. Когато данни и обстоятелства са вписани в публичен регистър, доказателства за тях не се представят, а заявителят посочва регистъра, в който тези данни и обстоятелства са вписани.

(11) (В сила от 01.01.2013 г.) Заявлението може да се подаде и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. В този случай документите към заявлението, които не са в електронен вид, се представят по реда на ал. 7.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Подадените заявления и приложенията към тях се проверяват за съответствие с изискванията на чл. 4 в 10-дневен срок от постъпването им.

(2) В случаите, когато се установи, че заявлението или приложенията към него не отговарят на изискванията на чл. 4, включително когато не е платена такса за разглеждане на заявлението, на заявителя се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности.

(3) В случай че нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 2, преписката се прекратява с резолюция на изпълнителния директор на АУЕР, за което заявителят се уведомява.

Чл. 6. (1) Агенцията може да извършва проверки за съответствието на заявените данни и обстоятелства и представените документи по преписката служебно, както и да извършва проверки на място.

(2) При осъществяване на дейността по ал. 1 държавните органи, енергийните предприятия, търговците с енергия и длъжностните лица са длъжни да оказват необходимото съдействие на АУЕР.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) В случаите, когато подаденото заявление за издаване на гаранция за произход отговаря на изискванията на тази наредба, изпълнителният директор на АУЕР се произнася със заповед и гаранциите се издават чрез вписване в регистъра по чл. 14 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението или от отстраняване на нередовностите по него.

Чл. 8. (1) Една гаранция за произход се издава за стандартно количество от 1 MWh енергия от възобновяеми източници, произведена през календарен месец.

(2) Когато произведената енергия от възобновяеми източници е в количество, по-малко от това, за което може да бъде издадена гаранция за произход, това количество се прибавя към енергията, произведена през първия следващ календарен месец на производство и се посочва в заявлението по чл. 4 за произведено в месеца, в който бъде достигнато производство на 1 MWh енергия от възобновяеми източници.

(3) Когато заявената за произведена енергия от възобновяеми източници е в количество, по-голямо от това, за което може да бъде издадена гаранция за произход, остатъкът се прибавя към енергията, произведена през първия следващ календарен месец на производство и се посочва в заявлението по чл. 4 за произведено в месеца, в който бъде достигнато производство на 1 MWh енергия от възобновяеми източници.

(4) За всеки 1 MWh произведена енергия може да бъде издавана само една гаранция за произход.

(5) Гаранцията за произход важи за срок от 12 календарни месеца след месеца, в който е произведена съответната единица енергия, за която се издава гаранцията.

(6) За всяка гаранция за произход в регистъра се вписва следната информация:

1. данните по чл. 4, ал. 5, т. 1 за производителя и идентификационен номер на производителя в регистъра;

2. възобновяемият източник, използван за производство на енергията;

3. началната и крайната дата на производство на енергията от възобновяеми източници;

4. вид на произведената енергия;

5. наименование, местоположение, вид и обща инсталирана мощност на енергийния обект, където енергията е била произведена;

6. използвани схеми за подпомагане;

7. дата на въвеждане на енергийния обект в експлоатация;

8. дата и място на издаване на гаранцията;

9. уникален идентификационен номер на гаранцията;

10. период на валидност на гаранцията;

11. купувач на енергията, за която е издадена гаранция за произход.

Чл. 9. (1) Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Гаранциите за произход се прехвърлят на изкупилия електрическата енергия по ал. 1 обществен доставчик или краен снабдител в срок до:

1. дванадесет календарни месеца след месеца, в който електрическата енергия е произведена - от производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. два календарни месеца след месеца, в който електрическата енергия е произведена - от производители извън тези по т. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Прехвърлянето на гаранция за произход може да бъде заявено в заявлението по чл. 4, ал. 3 едновременно със заявеното издаване.

Чл. 10. (1) Изпълнителният директор на АУЕР със заповед отказва издаване на гаранция за произход при:

1. непълнота, неточност или недостоверност на предоставените от производителя данни и документи;

2. несъответствие с нормативните изисквания за определяне на количеството енергия като произведено от възобновяеми източници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Заповедта за отказ може да бъде оспорена по административен ред пред министъра на енергетиката в 14-дневен срок от съобщаването й на заинтересованото лице.

(3) При оспорването по ал. 2 се прилага Административнопроцесуалният кодекс.

Чл. 11. (1) Заявления за вписване на прехвърляне на гаранции за произход се подават от страна по сделката за покупко-продажба на енергията, за производството на която е издадена гаранцията.

(2) Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи сделката.

(3) (В сила от 01.01.2013 г.) Заявлението може да се подаде и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. В този случай документите към заявлението, които не са в електронен вид, се представят по реда на ал. 2.

Чл. 12. Гаранцията за произход се отменя, след като бъде използвана или с изтичането на срока, за който е издадена.

Чл. 13. (1) Издаването, прехвърлянето и отмяната на гаранции за произход се извършва по електронен път чрез вписване в регистъра по чл. 14.

(2) Прехвърлянията на гаранции за произход не се вземат предвид при използването на статистически прехвърляния, съвместни проекти или съвместни схеми за подпомагане съгласно чл. 14 - 16 ЗЕВИ.

Чл. 14. (1) Агенцията създава и поддържа електронен регистър на гаранциите за произход, данни от който публикува на своята страница в интернет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Регистърът на гаранциите за произход е база от данни, управлявана от информационна система, разработена в съответствие с изискванията на Закона за електронно управление, и съдържа данни за производителите, включително наименованието и местонахождението на енергийния обект/енергийните обекти на производителя, и издадените, прехвърлените и отменените гаранции за произход.

(3) В регистъра на гаранциите за произход се вписват и признатите от агенцията по реда на раздел ІV гаранции за произход, издадени от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз.

(4) Регистърът на гаранциите за произход се съхранява от агенцията по начин, който гарантира сигурността на съдържащата се в него информация.

Чл. 15. (1) Агенцията извършва вписвания и заличавания в регистъра на гаранциите за произход на енергия от възобновяеми източници, за издаването, прехвърлянето и отмяната на гаранции въз основа на заповед на изпълнителния директор на АУЕР.

(2) Вписванията и заличаванията в регистъра се извършват в срок до 5 работни дни от издаването на съответната заповед.

(3) Вписването и заличаването на обстоятелствата се извършва въз основа на данните, съдържащи се в документите, представени пред агенцията или служебно събрани от нея, постановените актове на изпълнителния директор на агенцията, както и въз основа на служебно изпратен или подаден от заинтересовано лице акт на съда или на компетентен държавен орган.

(4) Вписванията и заличаванията се извършват от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на АУЕР.

(5) Грешки и непълноти, допуснати при вписване или заличаване в регистъра, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване, съответно заличаване.

(6) Заличаванията в регистъра се правят по начин, позволяващ проследяване на всички записи в регистъра.

Чл. 16. (1) Регистърът е достъпен чрез интернет страницата на АУЕР.

(2) Регистърът дава възможност за установяване на статуса на гаранцията за произход към определена дата и за проследяване на историята на прехвърлянията на гаранцията за произход.

(3) Чрез регистъра се осигурява достъп до информацията за висящи производства по издаване на гаранции за произход.

(4) Не могат да бъдат изисквани от производителя доказателства за обстоятелства, вписани в регистъра.

Чл. 17. (1) Агенцията взема подходящи мерки за сигурност, които осигуряват условия, при които обработваните и предаваните данни да не подлежат на неправомерен или случаен достъп и възпроизвеждане, както и физически достъп само на надлежно овластени служители, в съответствие с техните функционални задължения.

(2) Агенцията съхранява регистъра по начин, който осигурява:

1. въвеждането на данни да се извършва само от надлежно овластени служители;

2. извършването на промени на данните за вписаните и заличени обстоятелства да не е възможно.

(3) Базата данни на регистъра за всяка календарна година се архивира от АУЕР след края на следващата календарна година, като се осигурява възможност за разчитане на съдържащата се в нея информация.

(4) Агенцията поддържа досиета на представените в АУЕР документи по партиди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници.

Чл. 18. Такси, определени с тарифата по чл. 51, ал. 1 ЗЕЕ, се заплащат за разглеждане на заявления за издаване на гаранции за произход.

Чл. 19. Със заповед на изпълнителния директор на АУЕР се определя начинът за образуване на идентификационен номер на производителя и идентификационни номера на гаранциите за произход. Заповедта се публикува на интернет страницата на АУЕР.

Чл. 20. (1) Агенцията признава гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз.

(2) Агенцията може да откаже признаването на гаранции за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, когато не е изпълнено някое от изискванията на чл. 34, ал. 1 ЗЕВИ.

(3) Всеки отказ на агенцията за признаване на гаранции за произход по ал. 1 се мотивира.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Заповедта за отказ може да бъде оспорена по административен ред пред министъра на енергетиката в 14-дневен срок от съобщаването й на заинтересованото лице.

(5) При оспорването по ал. 4 се прилага Административнопроцесуалният кодекс.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Изпълнителният директор на агенцията уведомява незабавно министъра на енергетиката за всеки отказ по ал. 2 след влизането му в сила и предоставя допълнителна информация, когато такава е поискана.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Министърът на енергетиката уведомява Европейската комисия за всеки влязъл в сила отказ и основанията за него.

(8) Гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, се признават, в случай че след нотифициране по ал. 7 Европейската комисия приеме решение, изискващо тези гаранции за произход да бъдат признати.

Чл. 21. (1) Лице, което иска признаване в Република България на гаранция за произход, издадена в друга държава - членка на Европейския съюз, подава заявление, за което в АУЕР се образува преписка.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат данни и документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 34, ал. 1 ЗЕВИ, както и данни, позволяващи идентификацията на заявителя и на органа, издал гаранцията, включително данни за представителите им и техните адреси за кореспонденция, и документ за платена такса.

(3) Когато документите по ал. 2 са на чужд език, те се представят заедно с превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г., бр. 103 от 1990 г.).

(4) (В сила от 01.01.2013 г.) Документите по ал. 1 - 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

(5) В едномесечен срок агенцията извършва служебна проверка на обстоятелствата по преписката, като може да изиска информация от съответния орган, издал гаранцията за произход.

(6) Изпълнителният директор на АУЕР се произнася по заявлението в 10-дневен срок от изтичането на срока по ал. 5.