Държавен вестник, брой 61 от 9.VIII

Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Сърбия, наричани по-долу "страни",

като изхождат от общия стремеж за развитие на добросъседски отношения между двете държави,

като спазват стриктно задълженията, произтичащи от международните договорености, решения и резолюции на международните организации за укрепване на сигурността и стабилността в региона,

убедени в необходимостта от укрепване на сигурността и мира, сътрудничеството и доверието в Югоизточна Европа,

се споразумяха за следното:

Член 1

(1) Министерството на отбраната на Република България (наричано по-долу "българската страна") като притежател на интелектуалните права и собственост на софтуерен продукт "Национален кодификационен инструмент "Булкод" (наричан по-долу "продукта") предоставя безвъзмездно на Министерството на отбраната на Република Сърбия (наричано по-долу "сръбската страна") за неограничен срок от време, неизключително, непрехвърляемо и неограничено откъм брой на потребителите в рамките на Министерството на отбраната на Република Сърбия право на ползване на продукта и потребителската документация (съгласно приложение № 1) във връзка с използването му.

(2) Сръбската страна приема безвъзмездно предоставеното право на ползване на продукта при условията на това споразумение.

(3) Правото по ал. 1 не включва каквито и да било други права, свързани с интелектуалната собственост върху продукта, документацията, както и за патенти, търговски марки и "ноу-хау", вградени или използвани във връзка с тях.

Член 2

(1) Българската страна извършва за своя сметка услугите по инсталация и по поддръжка на продукта за период от един месец след инсталацията.

(2) При необходимост Министерството на отбраната на Република България осигурява безплатно обучение за работа с продукта на определени от Министерството на отбраната на Република Сърбия длъжностни лица.

(3) Разходите на българската страна по организацията на обучението по ал. 2 са за сметка на сръбската страна.

Член 3

(1) Сръбската страна се задължава да осигури подходяща хардуерна и софтуерна среда, необходима за нормалното функциониране на продукта, и при необходимост да осигурява достъп до него на определени от българската страна длъжностни лица за извършване на дейностите по инсталация, поддръжка и обучение.

(2) Сръбската страна се задължава, сама или чрез свои подразделения или други лица, да не:

3.2.1. продава, дава под наем или предоставя чрез други способи право на ползване на продукта;

3.2.2. използва продукта за цели, различни от тези, за които е предоставен, както и да променя негови характеристики, да копира, разпространява, предава, показва, представя, размножава или създава собствени производни произведения (собствени информационни системи или на части от такива системи);

3.2.3. разрешава достъп до продукта на лица, чиито служебни задължения не изискват такъв достъп.

(3) Сръбската страна се задължава да осигури лицензиран (легален) софтуер за операционните системи и системи за управление на бази от данни в съответствие с броя на потребителите, които ще използват продукта, съгласно изискванията на производителите на съответния софтуер.

Член 4

(1) Предаването на продукта се извършва с констативен протокол, подписан от упълномощени представители на страните.

(2) Констативният протокол обвързва страните относно факта на предаване, получаване и инсталиране на продукта.

Член 5

Сръбската страна поема задължение използването на продукта и неговата поддръжка да се извършват в съответствие с правилата, установени в Ръководството на НАТО по кодификация - АКодП-1, АКодП-2, АКодП-3 и КодСП и всички техни допълнителни изменения, публикувани от НАМСА - Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване, под ръководството на Групата на националните директори по кодификация - AC/135.

Член 6

Ако в хода на използване на продукта се налага достъп до класифицирана информация на българската страна, то той се осъществява в съответствие с българското законодателство в областта на защитата на класифицираната информация и Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за обмен и взаимна защита на класифицираната информация, подписано на 14 април 2009 г. в Белград.

Член 7

(1) Българската страна не носи отговорност за действия или бездействия на сръбската страна, които биха били основание за претенции на трети страни във връзка с продукта. В тези случаи всички разходи, свързани с участието в досъдебни, съдебни или арбитражни производства, включително присъдени суми, се поемат от сръбската страна.

(2) Всички спорове, свързани с тълкуването и изпълнението на това споразумение, се разрешават чрез двустранни преговори между страните. В случай че страните не постигнат съгласие за доброволно разрешаване на възникналите във връзка със споразумението спорни въпроси, те ще се решават по дипломатически път.

Член 8

(1) Страните определят следните свои структури, които да отговарят за изпълнението на споразумението:

- от името на Министерството на отбраната на Република България:

Дирекция "Инвестиции в отбраната";

- от името на Министерството на отбраната на Република Сърбия:

Дирекция "Стандартизация, кодификация и метрология".

(2) При необходимост структурите по ал. 1 могат да реализират посещения и консултации, свързани с изпълнението на споразумението на реципрочна основа.

Член 9

(1) Това споразумение се сключва за неопределен срок.

(2) Това споразумение влиза в сила от датата на подписването му.

Подписано в София на 14 юли 2011 г. в два еднообразни екземпляра на английски език.