Държавен вестник, брой 3 от 10.I

Чл. 1. За правото на ползване на водите се заплаща такса:

1. за водовземане от:

а) повърхностни води;

б) подземни води;

в) минерални води;

2. за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от повърхностните води;

3. за замърсяване за:

а) заустване на отпадъчни води в повърхностни води;

б) отвеждане на замърсители в подземните води.

Чл. 2. Не се заплаща такса за водовземане от повърхностни и подземни води:

1. за задоволяване на собствени потребности на гражданите в случаите на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите;

2. в случай на пожарогасене;

3. с цел отводняване, когато се извършва за защита от вредното въздействие на водите;

4. от обществени чешми за лични нужди на гражданите, водопой на животни и др. в случай на общо водовземане, определено при условията и по реда на чл. 41 от Закона за водите;

5. от повърхностни води под 10 l/s чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими при изграждането на даден строителен обект, като полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите;

6. при управление на рибните ресурси, възложено на сдружения на лица, упражняващи любителски риболов в реки, стари речни корита или изкуствени водни обекти - държавна собственост, определени само за любителски риболов.

Чл. 3. (1) Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата.

(2) Таксите за водовземане от минерални води се определят на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода.

Чл. 4. Таксите за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти се определят на база иззет обем наносен материал.

Чл. 5. Таксите за замърсяване се определят:

1. в случаите на заустване на отпадъчни води в повърхностни води - по данни от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения;

2. при отвеждане на замърсители в подземните води - по данни от извършен собствен мониторинг на количеството на отвежданите води и на концентрацията на характерни замърсители, за които в разрешителното са определени максимално допустими стойности.

Чл. 6. (1) Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.

(2) В случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното количества.

(3) При водовземане от комплексните и значими язовири разрешените водни количества по ал. 2 са сумата от разрешените с месечните графици водни обеми.

(4) До монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства или при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства при водовземане от повърхностни води таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешеното годишно водно количество в разрешителното.

(5) В случаите, в които не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.

Чл. 7. (1) Ежегодно до 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

(2) Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно показателите, определени в разрешителното, и размерите, определени в глави втора, трета и четвърта от тарифата.

(3) В срок един месец от получаване на данните по ал. 1 директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията и съответствието ѝ с резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол.

(4) При съответствие на информацията по ал. 1 директорът на басейнова дирекция уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането ѝ и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.

(5) При несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса. В проверката участва и компетентният орган по издаване на разрешителното.

Чл. 8. (1) Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула:

Т = Е x W,

където:

Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.;

Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м;

W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м.

(2) Таксата за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия от ВЕЦ се определя по следната формула:

Т = Е x W x К,

където:

Т е размерът на дължимата такса - лв.;

Е - единичният размер на таксата - лв./куб. м;

W - размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м;

К - корекционният коефициент, получен при разделянето на нетния пад на ВЕЦ на 450.

Чл. 9. (1) Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия от ВЕЦ е 0,0016 лв./куб. м.

(2) За съществуващи ВЕЦ, за които няма техническа възможност за монтиране на измервателно устройство, размерът на ползвания годишен воден обем се определя чрез изчисление на базата на специфичния разход на вода за производство на 1 kWh (куб.м/kWh) и общо произведената електрическа енергия.

(3) При определяне на ползвания воден обем специфичният разход на всяка турбина се посочва в разрешителното и на всеки 5 години се извършва актуализация на коефициента от акредитирана лаборатория, след което се изменя разрешителното по отношение на този параметър.

(4) При ВЕЦ, работещи на режим, наложен от водоползвател с по-висок приоритет съгласно чл. 50, ал. 4 от Закона за водите, таксата по чл. 8, ал. 2 се заплаща в размер 50 на сто.

(5) За водноелектрическите централи, работещи в генераторен и помпено-акумулиращ режим (ПАВЕЦ), таксата по чл. 8, ал. 2 се изчислява за разликата между водните обеми, използвани при работа в генераторен и помпено-акумулиращ режим.

(6) Водните обеми, използвани при работа на помпено-акумулиращ режим, се определят чрез изчисляване на изразходваната електрическа енергия и специфичния разход на електрическа енергия за изпомпване на 1 куб. м вода.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води се определя съгласно следната таблица:

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) Единичният размер на таксата за водовземане от подземни води се определя съгласно следната таблица:

(3) Единичният размер на таксата за водовземане от минерални води се определя съгласно следната таблица:

Чл. 11. (1) Таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се определя по следната формула:

Т = Е x W,

където:

Т е размерът на дължимата такса - в лв.;

Е - единичният размер на таксата - лв./куб. м;

W - размерът на иззетия обем наносен материал - куб. м.

(2) Единичният размер на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения е 1 лв./куб. м иззет наносен материал от водния обект.

Чл. 15. (1) Таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.

(2) В случай че таксата по ал. 1 се внася по бюджетната сметка на басейновата дирекция текущо на няколко вноски в рамките на годината, титулярят на разрешителното прави изравнителна вноска до 31 март на следващата година и представя пред басейновата дирекция и пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) справка за направените вноски и копие на платежните документи, доказващи плащанията.

Чл. 16. (1) Таксите се заплащат по бюджетна сметка на:

1. общината - за разрешителни за водовземане от минерални води - публична общинска собственост, и за разрешителни за водовземане и/или ползване от/на воден обект, включително язовири и микроязовири - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води в повърхностни води;

2. басейновата дирекция за управление на водите - във всички останали случаи.

(2) При всяко плащане копие от платежния документ се изпраща на органа, издал разрешителното.

Чл. 17. В платежните документи за превода на сумите по съответната бюджетна сметка задължително се изписва номерът на разрешителното, периодът, за който се внася таксата, основанието за плащане (видът на таксата) и че таксата е по Закона за водите.

Чл. 18. Таксите по чл. 16, ал. 1, т. 2 постъпват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда чрез трансфер от бюджетните сметки на басейновите дирекции.

Чл. 19. Лицата, поискали издаване на разрешително, и титулярите на заварени разрешителни заплащат дължимите такси независимо от етапа, на който се намира процедурата за изменение, продължаване на срока или преиздаване на разрешителното.

Чл. 20. (1) По решение на органа, установил задължението, и при условията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се допуска отсрочено (до определен краен срок) или разсрочено (на части) плащане на таксите по чл. 16, ал. 1, т. 2 за суми до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на решението.

(2) Отсрочването или разсрочването на плащането се прави по искане на длъжника и въз основа на предварително съгласуван и одобрен от органа, издал разрешителното, и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда погасителен план.

(3) Извън случаите по ал. 1 разрешението за разсрочено или отсрочено плащане на таксите по чл. 16, ал. 1, т. 2 се издава от министъра на финансите.

(4) Сумите по ал. 1 се заплащат заедно с дължимата лихва за периода на забава.