Държавен вестник, брой 72 от 7.IX

1. Земеустройството има за задача чрез въвеждане на тревополни сеитбообръщения, като решаващо мероприятие за получаване на високи добиви от селскостопанските култури, и чрез правилната организация на територията на ТКЗС да създаде условия, които биха осигурили най-правилното използуване на всички земи и по-нататъшното развитие на селското стопанство.

В проектите за земеустрояване на ТКЗС трябва да се предвижда:

а) установяване външните граници на земеустройващото се землище на ТКЗС;

б) правилната организация на всички селскостопански културни видове;

в) въвеждането на правилни полски, фуражни и специални тревополни сеитбообръщения, които обезпечават изпълнението на държавните планови задачи за развитието на селското стопанство, повишаването на добива от селскостопанските култури, развитието на животновъдството и повишаването на неговата продуктивност, развитието на овощарството, лозарството, градинарството и други отрасли;

г) правилното използуване на всички земи на ТКЗС, повишаването на плодородието на почвата, създаването на трайна фуражна база за животновъдството и правилната организация на използуването на ливадите и пасбищата;

д) разграничаването на обществените земи на ТКЗС от участъците за лично ползуване на членовете на ТКЗС, а също и разширяването на площите за овощни и черничеви градини, лозя и други многогодишни насаждения;

е) правилната организация на труда, като се установят видът и броя на бригадите;

ж) създаването на най-добри условия за използуването на тракторите и други селскостопански машини чрез правилното разположение на сеитбооборотните полета и бригадните участъци, на полската пътна мрежа и на постоянните полски станове;

з) правилното разположение на полезащитните, водорегулиращите, при поройните легла и други горски пояси.

2. Вътрешностопанското земеустройство обхваща:

а) земите на земеустройващото се ТКЗС;

б) земите на местни частни стопани и на тези живущи в отдалечени населени места.

3. В състава на земеустроителите работи влизат:

а) подготовка към земеустрояването;

б) установяване и утвърждаване на външните граници на землището;

в) съставяне и утвърждаване проекта за вътрешностопанското земеустройство;

г) пренасяне на проекта върху терена;

д) проверка на изпълнението на земеустройствените работи, изготвяне земеустроителите документи и връчването им на земеползувателите.

4. При земеустрояването се правят необходимите снимки и проучвания.

5. Съставяне на проекта за земеустрояване да са извършва върху проектен план, изготвен въз основа на съществуващите едромащабни теренно-ситуационни или ситуационни планове или топографски карти в мащаб 1 25 000.

В районите, за които няма планов картографски материал, проектните планове се изготвят въз основа на новоизвършени ситуационни (за равни местности, или теренно-ситуационни за местности със сложен релеф) снимки в мащаб 1:10 000.

Снимки в мащаб 1:5000 да се изготвят в землищата с дребна контурност на обработваемите земи и с много сложен терен.

Върху проектните планове, съставени въз основа на теренна снимка, задължително да се изобразява релефът с хоризонтали със сечение най-малко през 5 метра при мащаб 1:10 000 и най-малко през един метър при мащаб 1:5000.

При наличност на хоризонтална снимка допуска се прекопиране (чрез пантографиране) на релефа от топографски карти в мащаб 1:25 000.

Видът и мащабът на снимката се определят от сектор "Земеустройство" при окръжните народни съвети, а за напоителните обекти се прилага постановлението на Министерския съвет от 25 май 1951 г. за подобряване организацията на проектното дело за капиталното строителство в нашата страна.

Приемането на плановата основа за земеустройствени цели става с участието на техническо лице от сектор "Земеустройство" при окръжните народни съвети, като се изисква протокол, придружен с окомерна скица за установените граници на землището от представители на местния народен съвет, измервателните органи и съседните селища.

При пренасянето на земеустроителите планове върху терена се координират всички осови кръстовища и чупките на землищните граници.

6. Всички изменения на границите на селскостопанските очертания (ситуации), които са станали от момента на извършването на снимката до момента на съставянето на проекта, се нанасят върху плана само в случаите, когато тези изменения са необходими за земеустроителния проект.

Ако релефът не е изобразен върху плана, същият се изобразява върху планове с хоризонтални снимки през време на полската подготовка чрез окомерно заснемане по начина на стрелките.

7. Проектният план се съставя върху подплатен картон и се допълва с топографски знаци.

Към проектния план се съставя допроектна таблица на земите за културните видове по установена форма.

8. Проектирането на отделните участъци може да става по географичен, аналитичен и комбиниран начин.

При избора на начина на изпълнението на земеустройствените работи (полски и канцеларски) следва да се изхожда от съображение за пестене на време и бързо изпълнение, без обаче да се намалява изискуемата точност.

9. Преди съставянето на земеустроителния проект земеустроителят извършва необходимите подготвителни работи (събиране на материали, направа на снимки, проучване и др.), които се разделят на 2 части: канцеларска и полска.

10. При канцеларската земеустроителна подготовка земеустроителят извършва следното: а) събира планови, проучвателни и други материали, които могат да имат значение за правилното разрешение на въпросите за организация на територията; сведения за междуселските пътища, за хидротехнически и други съоръжения; сведения за поливните площи; данни за границите на регулационния план и други; б) събрания материал земеустроителят щателно изучава с участието на представители на заинтересуваните земеползуватели, а в необходимия случай се съветва с други специалисти, изяснява едновременно с това пожеланията на земеползувателя и заинтересуваните учреждения и организации във връзка с провеждащото се земеустройство.

11. При извършването на тази част от подготовката земеустроителят установява: размера на земята, която следва да остави за лично ползуване на членовете на ТКЗС съгласно Примерния устав, като се резервират земи за лично ползуване на бъдещите кооператори; броя на домакинствата и размера на земята на частните стопани в земеустройващото се землище, размера на земята на живущите в отдалечени населени места; размера на земите на жителите от съседните села, които трябва да бъдат изключени зад границите на земеустройващото се землище; размера на земите на земеустройващото се ТКЗС, които се намират в съседните землища и следва да бъдат присъединени към цялостния масив на земеустройващото се ТКЗС; установява кои са съседните земеползуватели и проведено ли е земеустрояване в съседните землища.

12. Ако в земеустройващото се ТКЗС се предвижда напояване и проектите за напояване са съставени или са установени по материалите на проучванията само в границите на напоителния обект, земеустроителят снема копие от проекта за напояване или взема данни за местоположението и границите на напоителния обект и ги нанася върху проектния план.

13. Въз основа на събраните и проучени материали земеустроителят определя обема и съдържанието на земеустроителите работи.

14. След завършване на подготовката земеустроителят и агрономът правят доклад в заседанието на управителния съвет на ТКЗС за задачите и значението на провеждащото се земеустрояване, за реда на изпълнението на работите и за необходимото съдействие от страна на ТКЗС за извършването на това мероприятие (работници, каруци и др.).

Препис от протокола на заседанието на управителния съвет се прилага към земеустройственото дело (преписка).

15. За резултата от извършената подготовка земеустроителят съставя докладна записка и прави доклад за предстоящото провеждане на земеустрояването пред околийския народен съвет.

Препис от докладната записка заедно с копие от решението на околийския народен съвет се представят на окръжния народен съвет.

16. За изучаване качеството на почвата, релефа, състоянието на пътната мрежа, водоизточниците, за получаване данни за разположението на културните видове и културите, за установяване дали планът е пълен и отговаря на действителното положение на терена земеустроителят и агрономът съвместно с представителите на ТКЗС (председателя и полевъдните бригадири) извършват проучвания на всичките земи на земеустройващото се землище, т. е. провеждат полската подготовка.

17. При полското проучване земеустроителят установява и схематически отбелязва върху проектния план всички пропуски и изменения на границите на отделните културни видове; границите на съществуващия участък за лично ползуване; съществуващите горски пояси; след това ги заснема и нанася върху плана.

Земите на некооператорите или на други земеползуватели се заснемат при изготвяне на планова основа на землището като комплексни. При съществуващата планова основа, ако същите не са нанесени се заснемат и нанасят при земеустрояването.

Забележка. Особено внимание трябва да се обръща на разработените долини и долове и ако бреговете им не са показани на плана задължително да се заснемат по най-опростен начин и нанесат върху плана с пунктирани линии.

18. Когато на плана липсва релефът, земеустроителят през време на огледа го заснема окомерно (показва върху плана наклоните на местността), но само на обработваемите участъци с наклон повече от 3 °.

Изобразяването на релефа става чрез стрелки. Стрелките трябва да се нанасят върху проектния план от началото до края на наклона, като срещу стрелката се написва величината на наклона в градуси. Върху плана също се нанасят с пунктир и водоразделните линии.

19. Ако липсват материали за почвено проучване, агрономът съвместно с представителите на ТКЗС изучават качеството на обработваемите земи и съставят схематична почвена карта върху копие от плана. Едновременно с това определя участъците, подходящи за овощни градини, лозя, зеленчукови градини; участъците, подходящи за полски и фуражни сеитбообръщения, участъците, изложени на ерозия; качеството на пасбищата и ливадите; определя кои земи могат да бъдат включени за разораване, за да се увеличи посевната площ. Всичко това отбелязва върху плана за проучване или върху почвената карта.

20. При огледа земеустроителят по опростен начин заснема границите на отделните култури, нанася ги върху специален план за предшествениците (копие от плана) и установява площите за всяка култура.

При оглед също така се установява и отбелязва върху плана местоположението на съществуващите животновъдни ферми и места, удобни за организация на нови ферми; състоянието на водните източници; пътната мрежа (обръщайки особено внимание на пътищата, свързващи стопанския център на ТКЗС с МТС и товарителния пункт); удобните места за минаване на добитъка към рекичките за водопой; местата, удобни за преминаване през долове и др.

Забележка. Ако не е установено мястото на стопанския двор, избира се подходящо такова.

Границите на отделните културни видове да се оцветят с цветни моливи.

21. В резултат на проведеното полско проучване се съставя акт, който се подписва от лицата, участвували в проучването. Актът с приложение на плановете се прилага към земеустройствената преписка, а техническите документи (ъглови и тахиметрични карнети, кроки и други технически документи) - към техническата преписка.

22. При полската подготовка земеустроителят съвместно с представителите на комуналната служба и председателя на селсъвета прави инструментално разграничаване на населеното място (ако това не е било извършено по-рано).

Границите се фиксират на терена с трайни гранични знаци (камъни 15/15/60 см). За извършеното се съставя протокол.

23. След нанасяне върху проектния план на всички изменения и допълнения в резултат на полската подготовка земеустроителят уточнява таблицата на културните видове.

24. Подготвителните работи, като правило се извършват през есента, за да се създаде възможност земеустройствените проекти да бъдат съставени през зимата.

25. Преди съставянето на проекта за вътрешностопанско земеустрояване на ТКЗС трябва да се проведат земеустроителни работи по установяване на терена, точните размери и външните граници на земеустройващо се землище, като се отстранят при това разпокъсаността удължеността и други недостатъци.

Тези работи се извършват едновременно върху група от съседни землища.

26. При установяване границите на земеустройващото се землище се изключват всички парекендетни земи на жители от съседните села и се прибират от съседните землища земите на жителите на земеустройващото се землище. Земите на далеч живеещите притежатели на парекендетни земи остават в границите на земеустройващото се землище.

27. За изменение на фактически съществуващите граници с цел да бъдат отстранени разпокъсаността, вклиняването и други недостатъци се съставя проект върху плана и се показват извършените заменки със съседните земеползувания. Заменките се извършват от комисиите съгласно точки 5 и 6 от раздел II на постановлението по земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства.

28. Точните размери и външните граници на земеустройващото се землище се установяват чрез заснемане и инструментален обход.

Ъглите се измерват с теодолит, а дължините на страните - със стоманена лента.

На землищата, на които външните граници изцяло и частично са установени при земеустрояването на съседните землища или тяхното положение е вече определено въз основа на по-рано извършени снимки или измервания, нови измервателни работи не ще се извършват, а да се използуват намиращите се геодезически данни за тези граници.

29. Ъглите се измерват при двете положения на кръга. Ъгловата несвръзка не следва да превишава

(п - брой на измерителните ъгли). Линейната несвръзка не трябва да превишава 1/1500 от дължината на веригата по граничната линия. Измерените външни граници се свързват с близките триангулачни точки.

30. Външните граници на земеустройващото се землище се установяват на терена от земеустроителя съвместно с председателите на ТКЗС и селсъвета и със задължително участие на представители от съседните населени места.

31. При установяване на границите земеустроителят съставя протокол, в който подробно се описва положението на границите на терена и кратко съдържание на предявените възражения.

Забележка. Заинтересуваните страни се уведомяват за предстоящите земеустроителни действия с писмена покана, която следва да бъде връчена срещу подпис и дата не по-късно от два дена преди разглеждане на въпроса. В случай на неявяване (при своевременно връчване на поканата) на представителите на съседните населени места това се отбелязва в протокола и границите се установяват без тях.

32. Съставеният проект за външните граници на земеустройващото се землище с обяснителна таблица към него се докладва на общото събрание на членовете на ТКЗС в присъствието на председателя на селсъвета. При обсъждането на проекта се води протокол.

Протоколът се подписва от председателя на общото събрание, земеустроителя, председателя на ТКЗС и се заверява от председателя на селсъвета. След това проектът заедно с протокола и всички други документи се представя за окончателно утвърждаване на околийския народен съвет.

33. Утвърденият от околийския народен съвет проект се трасира на терена, като външните граници се означават с трайни гранични знаци (камъни 15/15/70 см или стълбове 10/10/150 см или купчини 2 метра в диаметър и един метър високи), които се слагат на всички чупки.

При права граница по-дълга от 500 метра граничните знаци се поставят на всеки 500 метра. Външните граници, минаващи край реки, оврази, езера се означават с гранични знаци само на чупките им със сухите граници.

Забележка. За да се икономиса времето на земеустроителя, трасирането на границите може да стане едновременно с трасирането на проекта за вътрешностопанско земеустрояване.

34. Възникналите спорове при установяване на външните граници на земеустройващото се землище със съседните земеползуватели от една и съща околия се разглеждат в 7-дневен срок от комисия в състав: представители на изпълкома на околийския народен съвет, околийския народен съвет - отдел "Селско стопанство", със задължително участие на представители на спорещите страни.

Решението на комисията се представя за окончателно разглеждане и утвърждаване от изпълкома на околийския народен съвет.

Споровете между земеползуватели от различни околии се разглеждат в 10-дневен срок от комисия в състав: представители на изпълкома на окръжния народен съвет, отдел "Селско стопанство" при окръжния народен съвет, със задължително участие на представители от заинтересуваните срани. Решението на комисията се представя за окончателно разглеждане и утвърждаване от изпълкома на окръжния народен съвет.

35. Съставянето на проекта за вътрешностопанско земеустройство (организация на културните видове, обоснование на сеитбообръщения, разположение на полетата, бригадните участъци, преходния план и др.) се извършва от управителния съвет на ТКЗС съвместно със земеустроителя, агронома, зоотехника и други специалисти, като разработването на обоснованията на сеитбооборота и преходния план към него се извършва под ръководството на агронома.

36. Земеустройственият проект се съставя, като се държи сметка за държавните планови задачи, природните и икономически условия на земеустройващото се ТКЗС, а също и на съществуващите шосета, хидротехнически, водни и други съоръжения, съществуващите полезащитни горски пояси, плодово-ягодови насаждения и др.

Забележка: а) при разработване на проекта необходимо е да се използуват напълно материалите и данните, получени в резултат на извършената канцеларска и полска подготовка;

б) измененията в разположението на съществуващите пътища от околийско, окръжно и републиканско значение се допускат със съгласието на пътните организации и заинтересуваните страни.

37. При проектиране върху деформиращ се план се въвежда поправка за деформацията на хартията. Грешките в проектираната площ на участъка не трябва да надминават грешките, допускани при изчисляване на площите на ситуационните очертания. При съставянето на проекта се използуват оригиналните ведомости и проектният план, парцелният списък, на който са изчислени площите.

38. Съставянето на земеустройствения проект е неразделна част от работите по въвеждането на сеитбооборотите и се провежда едновременно с обоснованието на проекта за въвеждане на сеитбооборотите.

39. В обоснованията на сеитбооборотите, съставени по специални указания и форми на Министерството на земеделието, трябва да бъде установено:

а) кои земи и в какви размери трябва да бъдат включени в сеитбооборотите;

б) видове (полски, фуражен, специален) и брой на сеитбооборотите, които трябва да бъдат въведени в ТКЗС, и редуването на културите в тях;

в) количество на обществения (на ТКЗС) добитък и този, оставен за лично ползуване на кооператорите и нуждата от груб, концентриран, сочен и пасбищен фураж в момента на усвояването на сеитбообръщението;

г) размер на добивите от естествените фуражни места, размерите на необходимите площи с фуражни култури и техните добиви към момента на усвояване на сеитбообръщението;

д) местоположението и размер на многогодишните насаждения (овощни градини, лозя, горски пояси и др.) към момента на усвояването на сеитбообръщението;

е) план за прехода към всяко въвеждано сеитбообръщение;

ж) организация на труда в ТКЗС (видове, брой и състав на бригадите) към които трябва да бъдат закрепени постоянни участъци.

Към пресмятанията по обоснованието на сеитбообръщението трябва да се приложи обяснителна записка за разработения от агронома план на основните агротехнически мероприятия за следващите две години за отделните култури и сеитбооборотни полета и план за мероприятията за подобрение на естествените ливади и пасбища, като се обърне особено внимание на разработване мероприятията за подобряване на мерите край селото.

В отделните ТКЗС, на които масивите на обработваемата земя рязко се различават в почвено отношение, в ТКЗС с удължено или разпокъсано разположение на земите (където при образуването на един сеитбооборот ще се явят неизбежно непроизводителни премествания на полевъдните бригади) се допуска въвеждането на 2 и повече полски сеитбообръщения.

40. При проектиране на културните видове, полските, фуражните и други сеитбооборотни трябва да се стремим да се отделят по възможност компактни, цялостни масиви с правилни форми, с което ще се създадат благоприятния условия за механизиране на производствените процеси.

Едновременно с определяне местата на сеитбооборотните масиви се проектират границите на участъка, определен за лично ползуване на членовете на ТКЗС и на бъдещите такива.

41. Границите на землените масиви, набелязани за полски и фуражни сеитбообороти, подлежат на уточняване при разположението на полетата, полезащитните горски пояси, бригадните участъци и полските пътища, т. е. в процеса на вътрешната организация на сеитбооборотна площ.

42. Фуражните сеитбообороти следва да се разполагат близо до фермата, при това определеният участък трябва да бъде здравословен в зооветеринарно отношение и не бива да е в съседство с път за общо ползуване.

43. При организацията на територията на сеитбооборотния масив необходимо е да е стремим към това, щото в полетата да се създадат условия, способствуващи за правилната организация на труда, производителното ползуване на работната ръка, машинно-тракторния парк и работния добитък.

44. С оглед правилното усвояване на тревополните сеитбообръщения земите на некооператорите се оставят в полетата на полските, специалните сеитбообръщения, в местата, определени за бъдещо засаждане на трайни насаждения и за лично ползуване, с изключение на фуражните сеитбообръщения.

Забележка. След пренасяне на проекта върху терена земеустроителят разграничава определената съгласно решението на комисията по замените земя на частните стопани между отделните домакинства и поставя гранични знаци в присъствието на представител на селсъвета.

За разграничаването на земите се съставя протокол.

45. При проектирането на бригадните участъци да се изхожда от големината на бригадата и характера на стопанството с оглед най-пълното използуване машините на МТС. Като правило бригадата да взема еднакви по размер площи от всяко поле, група полета на съответното сеитбообръщение или цели сеитбообръщения.

Отклонения от средния размер в площите на отделните полета и на бригадните участъци в полетата се допускат в пределите от 5 до 7 %.

Забележка. В районите с поливно земеделие, за да се избегне раздробяването на поливните участъци, се допуска отклонение от средния размер на полетата до 10 %.

46. Полетата и бригадните участъци, като правило, трябва да се проектират във вид на правоъгълници или близки до тях фигури, с дългите си страни успоредни, като се държи сметка за качеството на почвата.

Желателната дължина на полето е 1 - 2 км за големите полета. При по-малките полета (под 800 дек) целесъобразно е посочената дължина да се намали, за да не се допускат много тесни и удължени фигури на полетата. Желателно е отношението на дължината на полето към широчината му да е 4:1 - 5:1.

47. За борба с ерозията и за по-производителното използуване на сложните селскостопански машини сеитбооборотните полета и бригадните участъци да се разполагат с дългите си страни напречно на наклона (по хоризонталите). Границите на полетата и бригадните участъци трябва да съвпадат по възможност с границите на доловете, овразите, реките, поливната мрежа, съществуващите полезащитни горски пояси и др.

48. Когато имаме малки обработваеми пощи, разкъсани от други културни видове, сеитбооборотните полета трябва да се образуват чрез подбиране на отделните обработваеми участъци, стремейки се при това към възможно по-голяма компактност на полетата и удобен достъп към всички техни части. При такива условия трябва да се избягва раздробяването на отделните обработваеми части между полетата.

49. При силно изразен и разнообразен характер на релефа необходимо е да се държи сметка за това, че някои полета и даже бригадни участъци е по-целесъобразно да се обработват на части и затова е необходимо с оглед на релефа да се показват на плана с пунктирани линии границите на тези отделни части на полето, а със стрелки - желателната посока на оранта.

Необходимо е също да се стремим, щото тези отделно обработваеми части на полетата да бъдат удобни за механизирано обработване и да се определят по възможност за бригадни участъци.

50. Участъците, прикрепени към всяка бригада, като правило, трябва да се разполагат в сеитбооборотните полета в съседство.

51. Разположението на полетата трябва да се извършва с оглед да бъдат свързани с удобни пътища със стопанския двор на ТКЗС и товарителния пункт.

52. Полските пътища се проектират по тези граници на полетата и бригадните участъци, по които най-добре ще се обслужват работещите агрегати и ще се превозват товарите.

Широчината на полските пътища се оставя 6 м, а на главните полски пътища (магистрали) с голямо движение на товари - от 8 до 12 м.

53. В ТКЗС, където полетата са отдалечени от населеното място на значително разстояние (повече от 5 км), трябва да се проектират удобни площадки за организиране на полски станове.

54. Едновременно с разположението на сеитбооборотните полета и бригадните участъци се проектират и горските пояси, които се разполагат по границите на землището, границите на сеитбооборотните масиви и границите на полетата с такава сметка, щото защитената площ от горските пояси, като правило, да не е по-малка от 1000 декара.

Полезащитните пояси се проектират като главни или надлъжно и второстепенни или напречни. Надлъжните пояси съвпадат с дългите страни на полетата и се разполагат по възможност перпендикулярно на преобладаващата посока на най-вредоносните ветрове с отклонение до 30 °.

Напречните пояси се проектират перпендикулярно или под ъгъл на надлъжните пояси и съвпадат с късите страни на полетата.

55. На по-стръмните склонове, а също и на склоновете с ясно изразен процес на свличане и измиване на почвите се проектират водорегулиращи горски пояси.

Поройните и при поройните легла горски пояси се проектират по границите на полетата, край овразите и доловете. В проекта трябва да бъде предвидено и залесяването на стръмните склонове на водохранилищата, а също и лесонасажденията за укрепване на пясъците.

При разработване на земеустройствени проекти за землищата, на които предстои напояване и проектите на каналната мрежа не са изготвени, не трябва да се проектират полезащитните горски пояси.

56. Полезащитните горски пояси се проектират с прекъсване на местата на допиране и на кръстосване с поясите за осигуряване придвижването на тракторните агрегати, коли и машини. Широчината на свободния проход между поясите се оставя най-малко 30 метра. Освен прекъсванията по краищата на поясите се проектират през всеки 400 - 500 м прекъсвания в самите пояси с широчина 6 метра за изход на полския път от съседния участък.

57. Необходимата площ земя за пътища, пояси, канали и други при вътрешностопанско земеустрояване на землищата се взема пропорционално от земите на ТКЗС, на некооператорите и на другите обществени стопанства, които ще се ползуват от подобренията.

Необходимата площ за поясите, които се разполагат по границите на земеустрояващите се землища, се взема от землището, което ще ползува поясите.

58. Формата и разположението на полетата във фуражния сеитбооборот трябва да осигурят удобство за паша на добитъка, за машинна обработка, добра връзка със стопанския двор, с фермите, пасищата и водоизточниците.

Фуражните полета трябва по възможност да се допират до естествените пасища и да имат удобен изход към тях.

59. За пасищата се проектират прокари, които да обезпечат връзката на участъците за паша помежду им, а също с пладнищата, фермите и водопоите, а в необходими случаи и с фуражните полета.

60. Прокарите за добитъка не трябва да се проектират по главните пътища, нито покрай животинските гробища, край стръмните склонове и оврази. Широчината на прокарите се определя от 15 до 25 метра в зависимост от броя на добитъка и големината на стадото.

61. Ливадите се разбиват на участъци, размерите и площта на които се определя с оглед на правилната организация на труда и се прикрепват към отделните бригади.

Ливадните бригадни участъци трябва да бъдат свързани чрез допълнителни пътища с главната пътна мрежа.

Границите на бригадните ливадни участъци трябва да се разполагат по възможност по границите на естествените очертания.

62. Към земеустроителния проект се съставя таблица на земите по установената форма и се прилага обяснителна записка за обоснованието на проекта.

63. За разглеждане на проекта се представят следните документи: обоснование на сеитбооборотите, преходен план, копие от проектния план за вътрешностопанско земеустрояване (разпределяне на сеитбооборотните полета, бригадните участъци, земите на частни стопани и др.), обяснителната записка към проекта, материалите на подготовката, данните от почвените проучвания и др.

Границите на проектираните участъци се оцветяват с цветни моливи (за да бъдат по-прегледни).

Копие от проектния план се подписва от председателя на ТКЗС, земеустроителя и агронома - съставители на проекта.

Всички земеустроителни документи трябва да бъдат подшити в специална земеустроителна преписка, а техническите - в техническа преписка.

64. При проверената на проекта на вътрешностопанското земеустройство отделът "Селско стопанство" при околийския народен съвет установява:

Правилно ли са набелязани измененията в състава и размера на културните видове на ТКЗС, правилно ли да определени сеитбооборотите и редуването на културите в тях.

Правилно ли е установен броят на добитъка: на ТКЗС, на членовете на ТКЗС и на частните стопани.

Осигурено ли е животновъдството с фураж през цялата година.

Правилно ли е съставен планът за прехода към сеитбооборотите.

Правилно ли е съставен проектът за разположението на сеитбооборотните полета, бригадните участъци, на земите, отредени за овощни градини, лозя, зеленчукови градини, горски насаждения и др., спазен ли е чл. 5 от Примерния устав на ТКЗС при определяне на земята за лично ползуване на кооператорите.

Правилно ли е установен размерът на земите на частните стопани и правилно ли е проектирано отреждането им в отделни полета.

Правилни ли са другите елементи.

65. Утвърденият проект след направените в него поправки съгласно приетото решение при утвърждаването му се пренася от земеустроителя върху терена, след което на ТКЗС се издават от службата по земеустройство при окръжния народен съвет следните документи:

протокола за утвърждаване на проекта, план за разположението на сеитбооборотните полета и бригадните участъци, копие от обоснованието на сеитбооборотите и копие от преходния план.

66. Проектът се пренася на терена от земеустроителя със задължителното участие на упълномощено лице от заинтересувания земеползувател.

Пренасянето на проекта се оформява с акт.

67. За пренасянето на проекта се изготвя трасировачен план, на който се нанасят необходимите геодезически данни (за пренасянето на проекта).

68. Граничните линии на участъците, необходими за трасирането на проекта се измерват със стоманена лента. Границите на участъците, които съвпадат с естествените граници или други ярко изразени граници на селскостопанските културни видове, не се измерват с лента.

69. Пресечените точки на трасирания проект се фиксират с камъни или дървени стълбове в зависимост от вида на земеустроителните работи.

Границите на участъците с изключение на границите, минаващи по естествени граници се образдяват с една бразда, пътищата и прокарите се образдяват от двете страни.

70. Пределната линейна гремка при пренасянето на проекта върху терена на сеитбооборотните полета и бригадните участъци се допуска:

При мащаб на снимката 1:5 000 - 2,5 метра;

Сравнението става между измеренията на терена и данните от плана.

71. Пренасянето става само с лента или теодолит или комбинирано.

72. Пренасянето на проекта с лента се провежда в следните случаи:

а) когато правата проектна линия се опира на линии от по-рано трасирани теодолитни ходове и между краищата на тази линия има взаимна видимост или релефът на местността позволява прокарването на прави между краищата на проектните линии без ъгломерен инструмент:

б) когато на местността има достатъчно опорни точки или ситуационни граници, положението на които - както на терена, така и на плана, е изразено достатъчно ясно.

Такива точки с чупките по границите на землището, на страните на теодолитните ходове, точките, всички видове опори, чупки на постройки, огради, канавки, ако те не са под ъгъл по-малък от 40° и не по-голям от 140°;

в) в отделни случаи се допуска пренасянето на проектните точки с перпендикуляри, спуснати към страните на теодолитните ходове с помощта на призма.

73. Пренасянето на проекта върху терена с теодолит и лента се допуска:

а) когато проектната линия е начупена и минава в закрита местност;

б) когато местността е хълмиста и затруднява трасирането на линии на голямо разстояние без ъгломерни инструменти.

74. Теодолитните ходове при пренасяне на проекта върху терена трябва да се свързват с точки, които са координирани.

75. Ако проектирането е извършено по механичен или графичен начин, а проектът върху терена се пренася с теодолит и лента, ъглите при чупките и дължините на линиите на проектните граници се изчисляват по графически координати, взети от плана. За начална и крайна точка на проектните граници се вземат аналитическите значения на координатите.

76. Висящи теодолитни ходове при пренасяне на плана върху терена се допускат само по една линия на разстояние не по-дълго: за мащаб 1:5000 - 500 м; за мащаб 1:10 000 - 800 м; за мащаб 1:25 000 - 1200 м; при това се измерват двата съседни ъгъла, а дължината на линията се проверява чрез повторно измерване с лента.

77. Ако дължината на проектния ход не превишава 800 метра при мащаб 1:10 000 и 2000 м при мащаб 1:25 000, ъглите и дължините на линиите могат да се определят на плана с помощта на транспортир и пергел.

78. Ако ъгловите и линейните величини на проектните ходове са изчислени в процеса на аналитическото проектиране или са получени чрез изчисляване на координати, ъгловата несвръзка в проектните ходове не трябва да надминава

Дължината на теодолитния ход и абсолютната несвръзка се определят в съответствие със съществуващите технически норми.

79. Ако проектът е пренесен върху терена в границите на техническите изисквания, посочени в точка 70, обработката на геодезическите данни по пренасянето на проекта и внасянето на поправките в рекапитулацията и в другите таблици за обосноваването на сеитбообръщението не се извършват.

80. Ако ъгловите и линейните величини на проектните ходове са получени от плана с помощта на транспортир и пергел, линейната несвръзка не трябва да надминава 1/200 част от периметъра на проектния ход.

81. На чупките на сеитбооборотните полета и бригадните участъци се поставят трайни знаци (дървени стълбове или камъни), около които се насипват могилки с диаметър 1,5 до 2 метра; на стълбовете се написва номерът на полето.

Забележка: а) в районите на поливно земеделие, когато напоителната мрежа се явява като граница на сеитбооборотните полета и бригадните участъци, не се поставят стълбове и не се образдяват границите; б) в земеползуванията с дребни площи на културните видове, където полетата се съставят от отделни площи, се допуска поставянето на всеки обработваем участък по един стълб с номера на полето или по един стълб само на крайните обработваеми участъци, които затварят едно поле.

Образдяване на границите в такъв случай не се прави.

Границите на ливадните участъци се фиксират с могилки или стълбове.

Ако границите на проектираните участък съвпадат с ясно изразени естествени граници на оврази, реки, канавки и др., стълбове се слагат само на краищата на проектните линии при допирането им с посочените естествени граници.

След пренасяне на проекта върху терена проектният план се тушира; при това границите на полетата се тушират с червен туш, а границите на бригадните участъци - със син туш.

На плана се написват дължините на тези гранични линии, които са били измерени на терена при трасирането на проекта.

Завършено и прието, земеустроителното дело подлежи на проверка от специалистите.

На ТКЗС най-късно 1 месец след пренасянето на проекта върху терена се дават следните документи: план за разположението на полетата, обоснование на сеитбооборотите и преходния план, протокол за утвърждаване на проекта и сеитбообръщението.

Най-късно до 1 април на ТКЗС се предава земеустройствен план на платно с оцветени културни видове съгласно установените цветове.

Условните топографски знаци се показват само върху трансформираните участъци.

След завършване на работите по вътрешностопанското земеустройство се образува дело, което трябва да съдържа следните документи:

а) препис от решенията на околийския народен съвет за утвърждаване границите на землището, план на границите - старите и новите - след изправянето, докладна записка за извършената подготовка;

б) акт за оглед на местността и план на проучената територия с нанесените разположения на предшествениците и границите на променената ситуация, а ако е нужно и план с посочване на наклоните на местността;

в) обоснование на сеитбооборотите с обяснителните записки;

г) заключение на комисията по проекта;

д) копие от протокола на общото събрание на ТКЗС по разглеждане и приемане на проекта и препис от решението на изпълкома на окръжния народен съвет за утвърждаване на проекта;

е) акт за пренасяне на проекта върху терена;

ж) акт за проверка и приемане на полските работи;

з) акт за регистриране на сеитбооборота в околийския народен съвет;

и) проектен план и други технически материали (работен план, геодезически данни, ведомости за изчисляване на площите, кроки, ъглови и дължинни карнети, материали по проучването);

к) акт за предаване на документите на ТКЗС и на отдел "Селско стопанство" при окръжния народен съвет и други документи, съставени ри извършване на работата.