Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 36 от 10.V

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ЗАДНО МОНТИРАНА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ И ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА НОВИ КОЛЕСНИ ТРАКТОРИ С ТЯСНА КОЛЕЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАДНО МОНТИРАНАТ

 

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ЗАДНО МОНТИРАНА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ И ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА НОВИ КОЛЕСНИ ТРАКТОРИ С ТЯСНА КОЛЕЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАДНО МОНТИРАНАТА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (ДВ, БР. 27 ОТ 2004 Г.)

В сила от 01.05.2011 г.
Издадена от Министерството на земеделието и храните

Обн. ДВ. бр.36 от 10 Май 2011г.

§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Когато производителят заяви, че защитната конструкция има характеристики за устойчивост на крехкост на материала при ниски температури, той предоставя информация за това на техническата служба. Информацията се включва в протокола от изпитване при спазване на изискваният на т. 3.4 на приложение № 1."


§ 2. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в т. 1 след думите "по молба на производителя" се добавя "и може да издаде протокол с наименование "протокол за техническо разширение на обхвата";

б) в т. 3 думите "или с еквивалентна здравина" се заличават;

в) точка 4 се изменя така:

"4. всички компоненти, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, като калници и капак на двигателя, трябва да бъдат идентични;"

г) точка 5 се изменя така:

" 5. разположението и критичните размери на седалката в защитната конструкция, както и разположението на защитната конструкция на трактора трябва да бъдат такива, че зоната на свободното пространство при всички изпитвания независимо от деформациите да остане непроменена (за да бъде изпитано това, трябва да се използват зададените в оригиналния протокол за изпитване изходни стойности за свободната зона, именно на точката за оразмеряване на седалката [SRP] или базовата точка на седалката [SIP])";

д) създава се точка 7:

"7. защитната конструкцията е идентична на конструкцията, която е била изпитана."

2. Създават се ал. 4 и 5:

"(4) Не е необходимо извършването на изпитвания на удар или на натоварване и смачкване за всеки модел трактор, когато защитната конструкция и тракторът отговарят на условията по ал. 2.

(5) В случаите, когато условията на ал. 2 не са спазени, се изпълняват изискванията по т. 3.3 на приложение № 1 към чл. 6, ал. 1."


§ 3. В § 1 на допълнителните разпоредби се правят следните изменения:

1. Точка 1 се изменя така:

"1. "Защитна конструкция при преобръщане (ROPS), наричана по-долу "защитна конструкция", е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да предотврати или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия. Защитната конструкция при преобръщане осигурява достатъчно широко пространство като свободна зона, за да бъде защитен водачът в седнало положение или вътре в него, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии по външния контур на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земната повърхност и която може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне."

2. Точка 2 се заменя така:

"2. "Колея" е вертикалната повърхнина през оста на колелото, пресичаща симетрично неговата равнина по дължината на права линия, която преминава през опорната повърхност в една точка. Ако А и В са двете точки, определени по този начин за колелата на една и съща ос на трактора, широчината на колеята е разстоянието между точки А и В. По този начин се определя колеята поотделно за предния и задния мост на трактора. В случаите, когато има сдвоени колела, колеята се явява разстоянието между двете равнини, представляващи симетричните равнини на всяка от двойките колела."

3. Точка 5 се изменя така:

"5. "Колесна база на колесен трактор" е разстоянието между вертикалните равнини, минаващи през двете линии АВ, както са определени по-горе, съответно една за предните колела и една за задните колела."


§ 4. В приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Точки от 2 до 2.3 се изменят така:

"2. Определения.

2.1. Определяне на базова точка на седалката, положение на седалката и регулировка за изпитването (Прилагат се определенията и изискванията по Код 7, точка 1 от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г., с изключение на точка 1.1 (Селскостопански и горски трактори).

2.1.1. Базова точка на седалката ( SIP).

За изпитванията за разширение на обхвата във връзка с протоколи от изпитване, в които първоначално е използвана точката за оразмеряване на седалката (SRP), изискваните измервания се извършват с позоваване на SRP, а не на SIP, и ясно се посочва използването на SRP (вж. приложение № 1).

Базовата точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.

2.1.2. Положение на седалката и регулировка за изпитването.

2.1.2.1. Когато наклонът на седалката и облегалката може да се регулира, те трябва да бъдат установени в такова положение, че базовата точка на седалката да се намира в най-задното и най-горното си положение.

2.1.2.2. Когато седалката е снабдена със система за окачване, то тя трябва да бъде блокирана в средното положение на нейния обхват на отклоняване, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката.

2.1.2.3. Когато позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през базовата точка на седалката, трябва да е успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и на не повече от 100 mm от тази равнина.

2.2. Свободна зона.

2.2.1. Базова вертикална равнина.

Свободната зона е показана на фиг. 1а, 1б, 1в, 2а и 2б. Тази зона е определена чрез базовата равнина и базовата точка на седалката (SIP). Базовата равнина е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през базовата точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада с надлъжната равнина на симетрия на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане. Свободната зона се определя на базата на точки 2.2.2 и 2.2.3.

Размерите са в mm

Фиг. 1а. Свободна зона

Страничен изглед - разрез през базовата равнина

Размерите са в mm

Фиг. 1б. Свободна зона

Изглед отзад

Размерите са в mm

1 - Базова линия

2 - Базова точка на седалката

3 - Базова равнина

Фиг. 1в. Свободна зона

Поглед отгоре

2.2.2. Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка.

Свободната зона за трактори с нереверсируема седалка е определена от т. 2.2.2.1 до т. 2.2.2.13 и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, при регулируема седалка тя се регулира в своето най-задно и най-високо положение (обръща се внимание на потребителите, че базовата точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е фиксирана точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение; за определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-горното положение) и кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за седящ водач:

2.2.2.1. хоризонтална равнина A1 B1 B2 A2, разположена на (810 + av) mm над базовата точка на седалката (SIP), като линията B1 B2 е разположена на (ah - 10) mm зад SIP;

2.2.2.2. наклонена равнина H1 H2 G2 G1, перпендикулярна на базовата равнина и включваща точка, разположена на 150 mm зад линията B1 B2, и най-задната точка на облегалката на седалката;

2.2.2.3. цилиндрична повърхност A1 A2 H2 H1, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 120 mm, и допирателна към равнините, определени в т. 2.2.2.1 и т. 2.2.2.2;

2.2.2.4. цилиндрична повърхност B1 C1 C2 B2, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 900 mm, проектираща се напред на 400 mm, и допирателна към равнината, определена в т. 2.2.2.1, по дължината на линията B1 B2;

2.2.2.5. наклонена равнина C1 D1 D2 C2, перпендикулярна на базовата равнина и свързваща повърхнината, определена в т. 2.2.2.4, и преминаваща през точка, отстояща на 40 mm от предния външен край на кормилното колело; при горно положение на кормилното колело тази равнина се удължава напред по линията B1 B2 и е допирателна към повърхността, определена в т. 2.2.2.4;

2.2.2.6. вертикална равнина D1 K1 E1 E2 K2 D2, перпендикулярна на базовата равнина на 40 mm пред външния край на кормилното колело;

2.2.2.7. хоризонтална равнина E1 F1 P1 N1 N2 P2 F2 E2, минаваща през точка на (90 - av) mm под базовата точка на седалката (SIP);

2.2.2.8. повърхност G1 L1 M1 N1 N2 M2 L2 G2, ако е необходимо криволинейна, от долната граница на равнината, определена в т. 2.2.2.2, до хоризонталната равнина, определена в т. 2.2.2.7, перпендикулярна на базовата равнина и в контакт с облегалката на седалката по цялата й дължина;

2.2.2.9. две вертикални равнини K1 I1 F1 E1 и K2 I2 F2 E2, успоредни на базовата равнина и отстоящи на 250 mm от нея от двете й страни и простиращи се нагоре на 300 mm над равнината, определена в т. 2.2.2.7;

2.2.2.10. две наклонени и успоредни равнини A1 B1 C1 D1 K1 I1 L1 G1 H1 и A2 B2 C2 D2 K2 I2 L2 G2 H2, започващи от горния ръб на равнините, определени в т. 2.2.2.9, и свързващи се с хоризонталната равнина, определена в т. 2.2.2.1, най-малко на 100 mm от базовата равнина от страната на прилагане на натоварването;

2.2.2.11. две части от вертикални равнини Q1 P1 N1 M1 и Q2 P2 N2 M2, успоредни на базовата равнина, отстоящи на по 200 mm от двете й страни и простиращи се нагоре на 300 mm над хоризонталната равнина, определена в т. 2.2.2.7;

2.2.2.12. две части от вертикална равнина I1 Q1 P1 F1 и I2 Q2 P2 F2, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на (210 - ah) mm пред SIP;

2.2.2.13. две части I1 Q1 M1 L1 и I2 Q2 M2 L2 от хоризонталната равнина, минаваща на 300 mm над равнината, определена в т. 2.2.2.7.

2.2.3. Определяне на свободната зона за трактори с реверсируемо положение на водача.

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката (фиг. 2а и фиг. 2б).

Фиг. 2а. Свободна зона при трактори с реверсируемо положение на седалката: двуколонен ролбар

Фиг. 2б. Свободна зона при трактори с реверсируемо положение на седалката: други видове защитни конструкции

2.2.4. Допълнителни седалки.

2.2.4.1. В случай на трактори, които могат да бъдат оборудвани с допълнителни седалки, резултатната свободна зона, използвана при изпитванията, се получава въз основа на базовите точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не навлиза в най-обхватната свободна зона, взимаща предвид базовите точки на различните седалки.

2.2.4.2. В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в резултатната свободна зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване."

2. Досегашната точка 2.4 става т. 2.3.

3. Досегашната т. 2.5 става т. 2.4 и над символ "В" се добавят два нови реда:

"аh (mm) Половината от хоризонталната регулировка на седалката.

аv (mm) Половината от вертикалната регулировка на седалката".

4. Точка 3 се изменя така:

"3. Правила и изисквания при изпитването на якостните качества на задно монтираните защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора (техническите изисквания за ЕО одобрение на типа на задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански или горски колесни трактори с тясна колея са тези, които са в съответствие с изискванията на Код 7, точка 3 от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г., с изключение на точки 3.1.4 (Протокол от изпитване), 3.3.1 (Административно разширение на обхвата), 3.4 (Етикетиране) и 3.6 (Здравина на закрепване на предпазните колани)."

5. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 12" и "Фиг. № 12"се заменят съответно от "фиг. № 3" и "Фиг. № 3", като Фиг. 3 (предишна Фиг. 12) се заменя от:

Фиг. 3. Блок на махалото и окачващите го вериги или стоманени въжета

6. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 13, 14 и 15" се заменят от думите "фиг. № 4, 5 и 6", като фиг. 4 (предишна фиг. 13) и фиг. 5 (предишна фиг. 14) се заменят от:

Фиг. 4. Пример за закрепване на трактор

(заден удар)

Фиг. 5. Пример за закрепване на трактор

(преден удар)

7. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 13" и "Фиг. № 13" се заменят съответно от "фиг. № 4" и "Фиг. № 4".

8. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 14" и "Фиг. № 14" се заменят съответно от "фиг. № 5" и "Фиг. № 5".

9. Навсякъде в т. 3 "фиг. № 15" и "Фиг. № 15" се заменят съответно от "фиг. № 6" и "Фиг. № 6".

10. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 16" и "Фиг. № 16" се заменят съответно от "фиг. № 7" и "Фиг. № 7".

11. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 17" и "Фиг. № 17" се заменят съответно от "фиг. № 8" и "Фиг. № 8".

12. В т. 3.2.2.1.6 думите "фиг. от 18 до 20" се заменят от думите "фиг. от 9 до 11".

13. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 18" и "Фиг. № 18" се заменят съответно от "фиг. № 9" и "Фиг. № 9".

14. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 19" и "Фиг. № 19" се заменят съответно от думите "фиг. № 10" и "Фиг. № 10".

15. Навсякъде в т. 3 думите "фиг. № 20" и "Фиг. № 20" се заменят съответно от "фиг. № 11" и "Фиг. № 11".

16. Навсякъде в т. 3 текстът "за монтажни възли с базова маса" се заменя със "за трактори с базова маса".

17. Навсякъде в т. 3 думите "точката за оразмеряване на седалката" се заменят с "базовата точка на седалката".

18. В т. 3.2.1.1.3.4 текстът "точките за оразмеряване на седалката, определена от две различни положения на седалката." се заменя с "двете базови точки на седалката, определени от двете различни положения на седалката".

19. В т. 3.1.1.3.2 текстът "Както при статичното, така и при динамичното изпитване на трактора комплектуваният трактор ("монтажният възел") се оборудва със всички компоненти" се заменя с "Както при статичното, така и при динамичното изпитване тракторът, както е сглобен (или монтажният възел), трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти".

20. В т. 3.1.4.3.2 думите "ISO 2408:1985" се заменят от думите "ISO 2408:2004".

21. В т. 3.2.1.2.3 и т. 3.2.2.2.3 думите "900 mm" се заменят от думите "(810 + av) mm".

22. В т. 3.2.2.1.3.1 и в т. 3.2.1.1.3.3 думите "200 mm" се заменят от думите "60 mm".

23. В т. 3.1.3.5.2 след текста "с всички подходящи средства" се добавя "(плочи, клинове, телени въжета, подемни приспособления и др.)".

24. След т. 3.2.2.2.4 се добавят нови т. 3.3 и 3.4:

"3.3. Разширение на обхвата на резултатите от структурното изпитване върху изменени модели на защитната конструкция

Тази процедура може да не се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (например гумени опори, заменени с устройство за окачване).

3.3.1. Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (например прикрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.3.2. Изменения, които могат да окажат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (например изменение на компонент от конструкцията, на метода на прикрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за потвърждаване и резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.

Определят се следните ограничения за този вид разширение на обхвата:

3.3.2.1. не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата без извършване на изпитване за потвърждаване;

3.3.2.2. резултатите от изпитването за потвърждаване ще бъдат приети с оглед разширението на обхвата, ако всички условия за приемане са изпълнени и:

- ако деформацията, измерена след всяко изпитване на удар, не се отклонява от деформацията, измерена след всяко изпитване на удар от протокола от първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при динамично изпитване);

- ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % и деформацията, измерена(остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия), когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при статично изпитване);

3.3.2.3. в един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но единствено едно изпитване за валидиране може да бъде прието в рамките на един протокол за разширение на обхвата; вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.

3.3.3. Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била изпитана. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.3.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.4. Устойчивост на защитните конструкции на ниски температури.

3.4.1. Когато защитната конструкция има характеристики за устойчивост на крехкост на материала при ниски температури, протоколът от изпитване съдържа информация за това.

3.4.2. Следните изисквания и процедури са предназначени да увеличат якостта и устойчивостта на защитната конструкция от разрушаване, дължащо се на крехкост при ниски температури. Предлагат се следните минимални изисквания по отношение на материалите при оценка на годността на защитната конструкция при ниски експлоатационни температури в онези страни, които изискват тази допълнителна експлоатационна защита.

3.4.2.1. За болтовете и гайките, използвани за присъединяване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните елементи на защитната конструкция, трябва да е потвърдено, че са издръжливи на ниски температури.

3.4.2.2. Всички електроди за заваряване, използвани за производството на конструктивните елементи и рамки, трябва да са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в т. 3.4.2.3.

3.4.2.3. За стоманените материали за носещите части на защитната конструкция трябва да е потвърдено, че издържат на провлачане на материала и отговарят на минималните изисквания за изпитване на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез, които са посочени в таблица № 1. Марката и качеството на стоманата се определят в съответствие с ISO 630:1995.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод от по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.

Носещите части на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.4.2.4. При извършване на изпитванията на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите от размерите по таблица № 1, за които дава възможност материалът.

3.4.2.5. Изпитванията по Шарпи на пробни тела с V-надрез се извършват в съответствие с процедурата в ASTM A 370 - 1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица № 1.

3.4.2.6. Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995, Amd 1:2003.

3.4.2.7. Образците са надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.



Таблица № 1
 
Минимални изисквания на изпитванията на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез
Размери на Енергия при Енергия при
образеца - 30 °C - 20 °C
mm J J(b)
10 x 10 (a) 11 27,5
10 x 9 10 25
10 x 8 9,5 24
10 x 7,5 (a) 9,5 24
10 x 7 9 22,5
10 x 6,7 8,5 21
10 x 6 8 20
10 x 5 (a) 7,5 19
10 x 4 7 17,5
10 x 3,5 6 15
10 x 3 6 15
10 x 2,5 (a) 5,5 14


(а) Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.

(б) Изисква се стойността на енергията при - 20° да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при - 30°. Други фактори въздействат върху устойчивостта на ударното огъване, като посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването. Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата."


Допълнителни разпоредби

§ 5. Тази наредба въвежда изискванията на чл. 2 на Директива 2010/22/ЕС на Комисията от 15 март 2010 г. за изменение с оглед привеждане в съответствие с техническия прогрес на директиви 80/720/ЕИО, 86/298/ЕИО, 86/415/ЕИО и 87/402/ЕИО на Съвета и на директиви 2000/25/ЕО и 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори.


Заключителни разпоредби

§ 6. Наредбата влиза в сила от 1 май 2011 г.


Промени настройката на бисквитките