НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ (ДВ, БР. 28 ОТ 2004 Г.)
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ (ДВ, БР. 28 ОТ 2004 Г.)
Обн. ДВ. бр.29 от 8 Април 2011г.
§ 1. В чл. 2, ал. 3, т. 1 думите "Наредба № 60 от 2003 г. за ЕО одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 46 от 2006 г.);" се заменят с "Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 40 от 2009 г.)".
§ 2. В чл. 4 се създават ал. 3, 4, 5, 6 и 7:
"(3) Когато заявлението се подава за одобрение на типа на електронно управлявани двигатели, към заявлението се прилага:
1. техническа документация, която осигурява достъп до всеки елемент от конструкцията и технологията за контрол на емисиите и начините, по които допълнителната технология пряко или непряко контролира изходните параметри;
2. информация, която изцяло описва функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите по приложение № 1, допълнение 1, точка 2 и допълнение 3, точка 2.
(4) Техническата документация по ал. 3, т. 1 съдържа техническото досие, включващо пълен преглед на технологията за контрол на емисиите. Представят се данни, че са били определени всички изходни параметри, позволени от матрица, получена от контролния обхват на входящите стойности на индивидуалните елементи. Тези данни се прилагат към техническата документация, както е посочено в приложение № 1.
(5) Към заявлението по ал. 3 производителят в съответствие с чл. 8, ал. 3 прилага:
1. декларация, че всяка извънпътна техника, монтирана с електронно управляван двигател, ще бъде придружена от инструкции за употреба за осигуряване на правилно използване и поддръжка във връзка с изискванията за осигуряване на правилно функциониране на мерките за контрол на NOx;
2. когато е приложимо - информация за контрол на реагента, чрез осигуряването на индикатор или друго подходящо средство в съответствие с конструкцията на извънпътната техника, което да предоставя информация на оператора:
а) за останалото количество реагент в резервоара, и със специален допълнителен сигнал - когато оставащият реагент е по-малко от 10 % от пълния капацитет на резервоара;
б) когато резервоарът за реагент е празен или почти празен;
в) когато реагентът в резервоара не отговаря на характеристиките, посочени и записани в приложение № 1, допълнение 1, точка 2.2.1.13 и допълнение 3, точка 2.2.1.13, съгласно инсталираните средства за оценка;
г) когато дозирането на реагента се прекъсне в случаи, различни от работата на модула за електронно управление на двигателя (ECU) или на регулатора за дозиране в отговор на работните условия на двигателя, когато не е необходимо дозиране, ако тези работни условия се предоставят на изпълнителния директор на КТИ по време на процедурата за одобрение на типа.
(6) Инструкцията по ал. 5, т. 1 трябва да бъде съставена по ясен и разбираем за неспециалисти начин, като се използват същите формулировки както в ръководството за експлоатация на извънпътната техника или двигателя, и съдържа:
1. подробни предупреждения, обясняващи възможността за неизпълнение на функция, предизвикани от неправилна работа, експлоатация или поддръжка на инсталирания двигател, придружени от съответните мерки за възстановяване на изправността;
2. подробни предупреждения за неправилно използване на техниката, водещи до възможни неизправности на двигателя, придружени от съответните мерки за възстановяване на изправността;
3. информация за правилното използване на реагента, придружена от инструкция за пълненето с реагент между нормалните интервали за поддръжка;
4. ясно предупреждение, че сертификатът за одобрение на типа, издаден за съответния тип двигател, е валиден само при условие че са спазени следните условия:
а) двигателят се използва, експлоатира и поддържа в съответствие с предоставените инструкции;
б) предприети са подходящи действия за извеждане от неправилна работа, експлоатация и поддръжка в съответствие с мерките за възстановяване на изправността от предупрежденията, посочени в т. 1 и 2;
в) не е имало умишлена неправилна употреба, по-специално изключване или неподдържане на системата за рециркулация на отработили газове (EGR) или системата за дозиране на реагента.
(7) Изискванията за съответствие на реагента по ал. 5, т. 2 с декларираните характеристики и свързаните с тях допустими емисии на NOx се спазват по избор на производителя чрез използване на един от следните начини:
1. пряко - например чрез използване на датчик за качеството на реагента;
2. непряко - например чрез използване на датчик за NOx в отработилите газове, за да се оцени ефективността на реагента;
3. по всеки друг начин, при условие че неговата ефикасност е най-малко равностойна на ефикасността при използване на начините, посочени в т. 1 или 2, и при спазване на основните изисквания от точка 5 на приложение № 2."
§ 3. В чл. 5 се създават ал. 6, 7 и 8:
"(6) При извършване на изпитване на електронно управлявани двигатели в допълнение към изискването по ал. 1 заявителят предоставя на техническата служба и допълнителен материал, включващ всички променени параметри от допълнителна технология за контрол на емисиите и граничните условия, при които функционира технологията, и по-специално:
1. описание на управляващата логика и на стратегиите за определяне на времевите интервали и точките на превключване по време на всички режими на работа за горивната и другите основни системи, в резултат на които се постига ефективен контрол на емисиите (като например рециркулация на отработили газове (EGR) или дозиране на реагента);
2. обосновка за използването на всяка допълнителна технология за контрол на емисиите в двигателя, съпроводена от материал и изпитвателни данни, демонстриращи ефекта върху емисиите на отработили газове; тази обосновка може да бъде изготвена въз основа на изпитвателни данни, мотивиран технически анализ или комбинация от двете;
3. подробно описание на алгоритмите или датчиците (при необходимост), използвани за определяне, анализ или диагностика на неправилната работа на системата за контрол на NOx;
4. допустимото отклонение, използвано, за да се спазят изискванията, посочени в чл. 4, ал. 7, независимо от използваните средства.
(7) Допълнителният материал по ал. 6 се разглежда като строго поверителен и не се прилага към заявлението по чл. 3, ал. 1.
(8) По искане на изпълнителния директор на КТИ техническата служба предоставя материала по ал. 6, като КТИ го третира като поверителен."
§ 4. В чл. 43, ал. 1 се създава точка 3:
"3. наличие за инструкция за употреба съгласно изискването на чл. 4, ал. 5, т. 1."
§ 5. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4:
а) думите "преносими резачки за подрязване на жив плет" се заменят с думите "преносими ножици за жив плет";
б) думите "БДС EN ISO 774" се заменят с думите "БДС EN 774".
2. Създава се ал. 2, както следва:
"(2) Изискванията по чл. 50, ал. 1 се отлагат до 31 юли 2013 г. за следните категории машини, снабдени с ръкохватки в горния край, с професионално предназначение, работещи в различни положения, в които са инсталирани двигатели от класове SH:2 и SH:3:
1. преносими ножици за жив плет;
2. верижни триони, предназначени за поддържане на дървета."
§ 6. В чл. 54 думите "сроковете по чл. 47" се заменят с думите "сроковете по чл. 50, ал. 1 и 2".
§ 7. В § 1 от допълнителната разпоредба се създават т. 45 и 46:
"45. "технология за контрол на емисиите" означава комбинация от система за контрол на емисиите с една основна технология за контрол на емисиите и един набор от допълнителни технологии за контрол на емисиите, включени в цялостната конструкция на двигателя или извънпътната техника, в която е инсталиран двигателят;
46. "реагент" означава всяка изразходваща се или неподлежаща на възстановяване среда, необходима и използвана за ефективното функциониране на системата за последваща обработка на отработилите газове."
§ 8. В приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 3 се правят следните изменения:
1. Допълнение 1, т. 2 се изменя така:
"
| "2. МЕРКИ, ПРЕДПРИЕТИ СРЕЩУ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА |
| 2.2. Допълнителни устройства срещу замърсяване (ако има такива и не са включени в други точки) |
| 2.2.1. Каталитичен преобразувател: да/не (*) |
| 2.2.1.14. Датчик за NOx : да/не (*) |
| 2.2.2. Кислороден датчик: да/не (*) |
| 2.2.3. Подаване на въздух: да/не (*) |
| 2.2.4. EGR: да/не (*) |
| 2.2.5. Филтър за прахови частици: да/не (*) |
| 2.2.6. Други системи: да/не (*) |
| 2.2.6.1. Описание и действие: ..........................." |
| (*) Ненужното се заличава. |
2. Допълнение 3, т. 2 се изменя така:
| "2. МЕРКИ, ПРЕДПРИЕТИ СРЕЩУ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА |
| 2.2. Допълнителни устройства срещу замърсяване (ако има такива и не са включени в други точки) |
| 2.2.1. Каталитичен преобразувател: да/не (*) |
| 2.2.1.14. Датчик за NOx : да/не (*) |
| 2.2.2. Кислороден датчик: да/не (*) |
| 2.2.3. Подаване на въздух: да/не (*) |
| 2.2.4. EGR: да/не (*) |
| 2.2.5. Филтър за прахови частици: да/не (*) |
| 2.2.6. Други системи: да/не (*) |
| 2.2.6.1. Описание и действие: ....." |
| (*) Ненужното се заличава. |
§ 9. В приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4 се създава т. 5:
"5. Тази точка се прилага за одобрение на типа за етапи III В и IV на електронно управлявани двигатели (наричани по-долу ,,двигател"), при които се използва електронно управление за определяне на количеството и продължителността на впръскване на горивото независимо от технологията, използвана в съответните двигатели, за да отговарят на пределните стойности на емисиите, посочени в точки 2.1.2.5 и 2.1.2.6.
5.1. Общи изисквания
5.1.1. Изисквания за основна технология за контрол на емисиите
5.1.1.1. Основната технология за контрол на емисиите, действаща в целия работен диапазон на честотата на въртене и на въртящия момент на двигателя, се конструира така, че двигателят да отговаря на разпоредбите от настоящата наредба.
5.1.1.2. Забраняват се всички основни технологии за контрол на емисиите, при които се прави разлика между работата на двигателя при стандартизирано изпитване за одобрение на типа и при други работни условия, вследствие на което се осигурява по-ниско ниво на контрол върху емисиите, когато работата не е при условията, изрично включени в процедурата за одобрение на типа.
5.1.2. Изисквания за допълнителна технология за контрол на емисиите
5.1.2.1. Допълнителната технология за контрол на емисиите може да бъде използвана при двигател или извънпътна техника, при условие че при нейното активиране допълнителната стратегия за контрол на емисии изменя основната технология за контрол на емисиите в отговор на специфичен набор от околни и/или работни условия, но не намалява ефективността на системата за контрол на емисиите.
а) Когато допълнителната технология за контрол на емисиите е активирана по време на изпитването за одобрение на типа, не се прилагат точки 5.1.2.2 и 5.1.2.3.
б) Когато допълнителната технология за контрол на емисиите не е активирана по време на изпитването за одобрение на типа, трябва да бъде демонстрирано, че допълнителната стратегия за контрол на емисии е активна само доколкото е необходимо за целите, посочени в точка 5.1.2.3.
5.1.2.2. Условията за контрол, приложими за целите на т. 5, са следните:
а) височината не трябва да превишава 1000 m (или еквивалентно атмосферно налягане 90 kPa);
б) температурата на околната среда трябва да бъде в интервала от 275 K до 303 K (2 - 30 °C);
в) температурата на охлаждащата течност на двигателя трябва да бъде над 343 K (70 °C).
Когато допълнителната технология за контрол на емисии е активирана при работа на двигателя в рамките на условията, посочени в букви "a", "б" и "в", технологията се активира само по изключение.
5.1.2.3. Допълнителната технология за контрол на емисиите може да се активира по-специално за следните цели:
а) от бордови сигнали с цел защита от повреда на двигателя (включително защитното устройство за въздух) и/или на извънпътната техника, в която е инсталиран двигателят;
б) за безопасност и технологии по време на експлоатация;
в) за предотвратяване на прекомерни емисии, при пускане при студен двигател или при загряването или спиране на двигателя;
г) ако се използва за обвързване с контрола върху един регулиран замърсител при специфични околни или работни условия с цел поддържане на контрола върху всички останали регулирани замърсители в рамките на пределните стойности на емисиите, които са подходящи за въпросния двигател; целта е да се компенсират естествено възникващите явления по начин, който осигурява приемлив контрол върху всички съставки на емисиите.
5.1.2.4. Производителят демонстрира пред техническа служба по време на изпитването за одобрение на типа, че функционирането на допълнителната технология за контрол на емисии отговаря на разпоредбите на точка 5.1.2. Демонстрацията се състои от оценка на документацията, посочена в чл. 4, ал. 3.
5.1.2.5. Забранява се функциониране на допълнителна технология за контрол на емисиите, която не е в съответствие с разпоредбите на точка 5.1.2.
5.2. Изисквания за осигуряване на правилно действие на мерките за контрол на NOx
5.2.1. Производителят предоставя информация съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2.
5.2.2. Ако системата за контрол на емисиите изисква реагент, неговите характеристики, включително вид, информация относно концентрацията, когато реагентът е в разтвор, работна температура и позоваване на международни стандарти за състав и качество, трябва да бъдат посочени от производителя в приложение № 1, допълнение 1, точка 2.2.1.13 и допълнение 3, точка 2.2.1.13.
5.2.3. Технологията за контрол на емисиите на двигателя трябва да функционира при всички условия на околната среда, редовно наблюдавани на територията на Европейския съюз, особено при ниски температури на околната среда.
5.2.4. Производителят демонстрира, че емисиите на амоняк по време на приложимия изпитвателен цикъл за емисии при процедурата за одобрение на типа, когато се използва реагент, не надвишават средна стойност от 25 ppm.
5.2.5. Ако в извънпътна техника са инсталирани отделни резервоари за реагент или са свързани с нея, трябва да бъдат включени средства за вземане на проба от реагента вътре в резервоара. Точката на вземане на пробите трябва да е леснодостъпна, без да е необходимо да се използва специализиран инструмент или устройство."
§ 10. В приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 4 се правят следните изменения:
1. Точка 1.1 се изменя така:
"1.1. В това приложение се посочва методът, който се прилага за измерване на газообразните и прахообразните замърсители от двигателя, обект на изпитване.
Прилагат се следните изпитвателни цикли:
- цикълът със стационарни режими за извънпътна техника (NRSC), подходящ за спецификациите на съоръжението, който се използва за измерване на емисиите на въглероден окис, въглеводороди, азотни окиси и емисиите на прахови частици за етапи I, II, III A, III B и IV при двигателите, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, и
- цикълът с преходни режими за извънпътна техника (NRTC), който се използва за измерване на емисиите на въглероден окис, въглеводороди, азотни окиси и емисиите на частици за етапи III B и IV при двигателите, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1;
- за двигатели, предназначени за задвижване на кораби за вътрешното корабоплаване, се прилага методът съгласно стандарт ISO 8178-4:2007 и Приложение VI към MARPOL (Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби) 73/78, (Правила за NOx) на Международната морска организация,
- за двигатели, предназначени за задвижване на мотриси, се използва NRSC за измерване на газообразни и прахообразни замърсители за етапи III A и III B;
- за двигатели, предназначени за задвижване на локомотиви, се използва NRSC за измерване на газообразни и прахообразни замърсители за етапи III A и III B."
2. Точка 1.3.2 се изменя така:
"1.3.2. Изпитване NRТC:
Посоченият преходен изпитвателен цикъл, основан предимно на работните условия на дизеловите двигатели, инсталирани в извънпътна техника, се извършва два пъти:
- първия път (пускане в ход при студен двигател), след като двигателят е достигнал стайна температура и температурите на охлаждащата течност, на маслото, на системите за вторична обработка и на всички допълнителни устройства за управление на двигателя са стабилизирани между 20 и 30 °C;
- втория път (пускане при загрял двигател) след 20-минутен период на загряване, който започва веднага след завършването на цикъла на пускане в ход при студен двигател.
По време на тази последователност на изпитване се изследват посочените замърсители. Последователността на изпитване се състои в пускане в ход при студен двигател, извършено след естествено или принудително охлаждане на двигателя, период на загряване и пускане при загрял двигател, в резултат на което се получава изчисление на съставните емисии. Като се използват сигналите на обратна връзка за въртящия момент и честотата на въртене на двигателя от динамометричния стенд, мощността се интегрира спрямо времето на цикъла, за да се определи работата, извършена от двигателя за цикъла. Концентрацията на газообразните съставки се определя през цикъла или в неразредените отработили газове чрез интегриране на сигналите от анализатора в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение или в разредените отработили газове на система за вземане на проби при постоянен обем (система CVS) с разреждане на целия поток чрез интегриране или вземане на проба с торба в съответствие с допълнение 3 към това приложение. За праховите частици се събира пропорционална проба от разредените отработили газове върху специфициран филтър чрез частично разреждане на потока или разреждане на целия поток. В зависимост от използвания метод дебитът на неразредените или разредените отработили газове се определя по време на цикъла, за да се изчислят стойностите на масовите емисии от замърсители. За да се изчислят грамовете на всеки замърсител, излъчвани на киловатчас(kilowatt-hour), стойностите на масовите емисии се отнасят към работата на двигателя.
Емисиите (g/kWh) се измерват както при цикъла на пускане в ход при студен двигател, така и при цикъла на пускане при загрял двигател. Претеглените съставни емисии се изчисляват, като резултатите от пускане в ход при студен двигател имат тежест 10 %, а резултатите от пускане при загрял двигател - 90 %. Претеглените съставни резултати трябва да отговарят на допустимите стойности."
3. Точка 3.7.1 се изменя така:
"3.7.1. Спецификация на оборудването съгласно чл. 2, ал. 1:
3.7.1.1. Спецификация А
За двигателите, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4, следният цикъл от 8 етапа(1) се проследява при работа на изпитвания двигател върху динамометър:
| Номер | Честота на въртене на | Натоварване | Тегловен |
| на | двигателя | (%) | коефи- |
| етапа | (об./мин) | циент | |
| 1 | 2 | 3 | 4 |
| 1 | Номинална или | 100 | 0,15 |
| еталонна (*) | |||
| 2 | Номинална или | 75 | 0,15 |
| еталонна (*) | |||
| 3 | Номинална или | 50 | 0,15 |
| еталонна (*) | |||
| 4 | Номинална или | 10 | 0,10 |
| еталонна (*) | |||
| 5 | Междинна | 100 | 0,10 |
| 6 | Междинна | 75 | 0,10 |
| 7 | Междинна | 50 | 0,10 |
| 8 | Работа на празен ход | - | 0,15 |
| (*) Еталонната честота на въртене е определена в |
| приложение ІІІ, точка 4.3.1. |
3.7.1.2. Спецификация B
За двигателите, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 2, следният цикъл от 5 етапа(2) се проследява при работа на изпитвания двигател върху динамометър:
| Номер | Честота на въртене на | Натоварване | Тегловен |
| на | двигателя | (%) | коефи- |
| етапа | (об./мин) | циент | |
| 1 | Номинална | 100 | 0,05 |
| 2 | Номинална | 75 | 0,25 |
| 3 | Номинална | 50 | 0,30 |
| 4 | Номинална | 25 | 0,30 |
| 5 | Номинална | 10 | 0,10 |
Степените на натоварване представляват стойностите на въртящия момент в проценти, съответстващ на мощността при базова експлоатация, определена като максималната мощност, която е налична за определен период на експлоатация в режим на променлива мощност, чиято продължителност може да достигне неограничен брой часове годишно, между определените интервали за техническа поддръжка с обявена периодичност и при обявени условия на околната среда, като поддръжката се извършва в съответствие с предписанията на производителя.
3.7.1.3. Спецификация С
За двигателите (3), предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, се прилага методът на изпитване съгласно стандарта ISO 8178-4:2007 и приложение VI към MARPOL 73/78, (Правила за NOx) на Международната морска организация.
Двигателите, предназначени за задвижване, работещи с гребен винт с постоянна стъпка, се изпитват с динамометър, като се използва следният 4-етапен цикъл с установени етапи (4), създаден за представяне на работата на промишлените корабни дизелови двигатели при нормални условия на работа.
| Номер | Честота на въртене на | Натоварване | Тегловен |
| на | двигателя | (%) | коефи- |
| етапа | (об./мин) | циент | |
| 1 | 2 | 3 | 4 |
| 1 | 100 % (номинална) | 100 | 0,20 |
| 2 | 91 % | 75 | 0,50 |
| 3 | 80 % | 50 | 0,15 |
| 4 | 63 % | 25 | 0,15 |
Двигателите за задвижване с постоянна честота на въртене на гребни винтове с променлива стъпка или на електрически куплирани такива, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, се изпитват с динамометър, като се използва следният 4-етапен цикъл с установени етапи (5), характеризиращ се със същите натоварвания и тегловни коефициенти като описания по-горе цикъл, но при работа на двигателя при номинална честота на въртене във всеки режим:
| Номер | Честота на въртене на | Натоварване | Тегловен |
| на | двигателя | (%) | коефи- |
| етапа | (об./мин) | циент | |
| 1 | Номинална | 100 | 0,20 |
| 2 | Номинална | 75 | 0,50 |
| 3 | Номинална | 50 | 0,15 |
| 4 | Номинална | 25 | 0,15 |
3.7.1.4. Спецификация D
За двигателите, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 5, следният цикъл от 3 етапа (6) се проследява при работа на изпитвания двигател върху динамометър:
| Номер | Честота на въртене на | Натоварване | Тегловен |
| на | двигателя | (%) | коефи- |
| етапа | (об./мин) | циент | |
| 1 | Номинална | 100 | 0,25 |
| 2 | Междинна | 50 | 0,15 |
| 3 | Работа на празен ход | - | 0,60 |
_________________
(1) Като при цикъла C1, описан в точка 8.3.1.1 от стандарт ISO 8178-4:2007.
(2) Като при цикъла D2, описан в точка 8.4.1 от стандарт ISO 8178-4:2007.
(3) Спомагателните двигатели с постоянна честота на въртене трябва да бъдат сертифицирани, като се използва работният цикъл ISO D2, т.е. 5-етапният цикъл с установени режими, определен в точка 3.7.1.2, докато спомагателните двигатели с променлива честота на въртене трябва да бъдат сертифицирани, като се използва работният цикъл ISO С1, т.е. 8-етапният цикъл с установени етапи, определен в точка 3.7.1.1.
(4) Като при цикъл Е3, описан в точки 8.5.1, 8.5.2 и 8.5.3 от стандарт ISO 8178-4:2007. Четирите режима се основават на осреднена характеристика на гребен винт, построена чрез измервания при работа.
(5) Като при цикъл Е2, описан в точки 8.5.1, 8.5.2 и 8.5.3 от стандарт ISO 8178-4:2007.
(6) Като при цикъл F от стандарт ISO 8178-4:2007."
4. Точка 4.3.1 се изменя така:
"4.3.1. Еталонна честота на въртене
Еталонната честота на въртене (nref) съответства на 100 % от нормираните стойности на честотата на въртене, определени в графиката на динамометъра (приложение № 3, допълнение 4). Действителният цикъл на двигателя, получаващ се при отклонението от нормираните стойности на еталонната честота на въртене, зависи до голяма степен от избора на съответната еталонна честота на въртене. Еталонната честота на въртене се определя по следната формула:
nref = ниската честота на въртене + 0,95 x (високата честота на въртене - ниската честота на въртене)
(високата честота на въртене е най-високата честота на въртене на двигателя, при която се отдава 70 % от номиналната мощност, докато ниската честота на въртене е най-ниската честота на въртене на двигателя, при която се отдава 50 % от номиналната мощност).
Ако измерената еталонна честота на въртене е в рамките на ± 3 % от обявената от производителя еталонна честота на въртене, тя може да бъде използвана за изпитването за измерване на емисиите. Ако допустимото отклонение е превишено, измерената еталонна честота на въртене се използва за изпитването за измерване на емисиите (В съответствие със стандарт ISO 8178-11:2006.)."
5. Точка 4.5 се изменя така:
"4.5. Провеждане на изпитване за измерване на емисиите
Последователността на изпитването е описана на диаграмата по-долу:
Преди цикъла на измерване при необходимост могат да бъдат преминати един или повече предварителни цикли, за да се проверят двигателят, изпитвателната камера и емисионните системи.
4.5.1. Подготовка на филтрите за вземане на проби
Поне един час преди изпитването всеки филтър се поставя в частично покрито блюдо на Петри, защитено срещу прах, и се поставя в камера за претегляне с цел стабилизация. В края на стабилизационния период всеки филтър се претегля и се записва теглото му. След това филтърът се съхранява в затворено блюдо на Петри или затворен филтродържател, докато започне изпитването. Филтърът се използва в рамките на осем часа след изваждането му от камерата за претегляне. Записва се теглото на тарата.
4.5.2. Инсталиране на средствата за измерване
Контролно-измервателните прибори и сондите се инсталират както се изисква. Ауспухът се свързва със система за разреждане на целия поток, ако се използва такава.
4.5.3. Задействане на системата за разреждане на газовете
Системата за разреждане на газовете се задейства. Общият поток на разредените отработили газове в система за разреждане на целия поток или потокът на разредените отработили газове в система за разреждане на част от потока се регулират така, че да се елиминира кондензацията на вода от системата и да се постигне температура върху повърхността на филтъра между 315 K (42 °C) и 325 K (52 °C).
4.5.4. Пускане на системата за вземане на проби на прахови частици
Системата за вземане на проби на прахови частици се пуска и поддържа в действие посредством обходен провод (деривация). Фоновото ниво на праховите частици от разредения въздух може да се определи чрез вземане на проба от разредения въздух преди влизането на отработилите газове в тунела за разреждане. За препоръчване е пробата от фоновото ниво на праховите частици да бъде събрана по време на преходния цикъл, ако има друга система за вземане на проби от частици. В противен случай може да бъде използвана системата за вземане на проби от частици, използвана по време на преходния цикъл. При използването на филтриран въздух за разреждане може да се извършва едно измерване преди или след изпитването. Ако въздухът за разреждане не е филтриран, измерванията се правят преди началото и след края на цикъла и стойностите се осредняват.
4.5.5. Проверка на анализаторите
Анализаторите на емисии се нулират и регулират. Когато за пробите се използват торби, те се изпразват от съдържанието им.
4.5.6. Изисквания за охлаждането
Може да се приложи процедура на естествено или принудително охлаждане. При принудително охлаждане се използва добрата инженерна преценка за конструиране на системи, които да подават охлаждащ въздух през двигателя, студено масло през смазочната система на двигателя, да отнемат топлината от охладителя през охладителната система на двигателя и да отнемат топлината от системата за последваща обработка на отработилите газове. В случай на принудително охлаждане на системата за последваща обработка на отработилите газове охлаждащият въздух не се пуска в действие, преди системата за последваща обработка на отработилите газове да се е охладила под температурата за задействане на катализатора. Не се допуска процедура на охлаждане, която има за последица непредставителни емисии.
Изпитването за емисиите на отработили газове при пускане при студен двигател може да започне след охлаждане само когато температурите на маслото на двигателя, на охлаждащата течност и температурата на последваща обработка са стабилизирани между 20 °C и 30 °C най-малко за петнайсет минути.
4.5.7. Протичане на цикъла
4.5.7.1. Цикъл на пускане при студен двигател
Последователността на изпитването започва с цикъла на пускане при студен двигател след завършването на охлаждането, когато бъдат спазени изискванията, определени в точка 4.5.6.
Двигателят се пуска съгласно процедурата за пускане, препоръчана от производителя в ръководството за експлоатация, чрез промишлен стартер или чрез динамометъра.
Щом се определи, че двигателят е пуснат, се задейства устройството за измерване на времето на работа на празен ход. Двигателят се оставя да работи на празен ход без никакво натоварване за 23 ± 1 s. Започва се преходният цикъл на двигателя, така че първият запис да бъде след 23 ± 1 s. Времето на работа на празен ход е включено в интервала 23 ± 1 s.
Изпитването се извършва съгласно еталонния цикъл, посочен в приложение № 3, допълнение 4. Командите за честотата на въртене и въртящият момент на двигателя се задават при 5 Hz (10 Hz - препоръчително) или повече. Зададените точки се изчисляват чрез линейна интерполация между точките за 1 Hz от еталонния цикъл. Обратната връзка за честотата на въртене и въртящия момент се записва най-малко на всяка секунда по време на изпитвателния цикъл, а сигналите могат да бъдат филтрирани електронно.
4.5.7.2. Данни, постъпващи от анализаторите
При пускането на двигателя измервателната апаратура се пуска в действие, като едновременно:
- започва да събира или анализира въздуха за разреждане, ако се използва система за разреждане на пълния поток,
- започва да събира или анализира неразредените или разредените отработили газове в зависимост от използвания метод,
- започва да измерва количеството разредени отработили газове и необходимите температури и налягания,
- започва да записва масовия дебит на отработилите газове, ако се използва анализ на неразредени отработили газове,
- започва да записва данните на обратна връзка за честотата на въртене и въртящия момент от динамометричния стенд.
Ако се използва измерване на неразредените отработили газове, концентрациите на емисиите (HC, CO и NOx) и масовият дебит на отработилите газове се измерват постоянно и се съхраняват с честота най-малко 2 Hz в компютърна система. Всички други стойности може да се записват при честота на измерване от поне 1 Hz. За аналогови анализатори характеристиката се записва, а при оценката на данните калибровъчните данни може да се подават в реално време или независимо от времето.
Ако се използва система за разреждане на целия поток, съдържанието на НС и NOx се измерва постоянно в тунела за разреждане при честота най-малко 2 Hz. Средните концентрации се определят чрез интегриране на сигналите от анализатора през време на изпитвателния цикъл. Времето за реакция на системата трябва да бъде не повече от 20 s и се координира с колебанията на потока в системата за вземане на проби при постоянен обем (CVS) и при необходимост - с отклоненията във времето за вземане на проби/изпитвателен цикъл. СО и CO2 се определят чрез интегриране или анализиране на концентрациите в торбата за проби, събрани по време на цикъла. Концентрациите на газообразни замърсители в разредения въздух се определят чрез интегриране или събиране в основната торба. Всички други стойности се записват при най-малко едно измерване в секунда (1 Hz).
4.5.7.3. Вземане на проби от праховите частици
При пускането на двигателя системата за събиране на проби на прахови частици се превключва от режим с деривация към режим на събиране на частици.
Ако се използва система за частично разреждане на потока, помпата(ите) за вземане на проба(и) се регулира(т) така, че дебитът на потока през сондата за вземане на проби от прахови частици или през тръбата за прехвърляне да се поддържа пропорционален на масовия дебит на отработилите газове.
Ако се използва система за разреждане на целия поток, помпата(ите) за вземане на проба(и) се регулират така че за дебита на потока през сондата за вземане на проби от прахови частици или през тръбата за прехвърляне да се поддържа стойност в рамките на ± 5 % от еталонния дебит. Ако се използва компенсация на потока (например пропорционално управление на пробния поток), трябва да се покаже, че съотношението между основния поток през тунела и пробния поток частици не се променя с повече от ± 5 % от еталонната му стойност (с изключение на първите 10 секунди от вземането на проби).
Забележка. При двойно разреждане потокът на пробата е нетната разлика между потока през филтрите на пробите и потока на вторичния въздух за разреждане.
Средната температура и налягането на входа на разходомера(ите) за газ или на средствата за измерване на поток се записват. Ако еталонният дебит не може да се поддържа по време на целия цикъл (в рамките на ± 5 %) поради задръстване на филтъра с частици, изпитването се анулира. Изпитването се повтаря отново, но при по-малък дебит и/или при по-голям диаметър на филтъра.
4.5.7.4. Спиране на двигателя по време на изпитване на цикъл на пускане при студен двигател
Ако двигателят спре в момент от цикъла на пускане при студен двигател, той трябва да се подготви и процедурата на охлаждане да се повтори; накрая двигателят се пуска отново, а изпитването се повтаря. В случай на неизправност в някой от необходимите изпитвателни уреди по време на изпитвателния цикъл изпитването се анулира.
4.5.7.5. Действия след цикъла на пускане при студен двигател
След завършване на изпитването при цикъл на пускане при студен двигател измерването на масовия дебит на отработилите газове, на дебита на разредените отработили газове, на газовия поток в събирателните торби, както и помпата за вземане на проби от прахови частици се спират. При интегрираща система на анализатора вземането на проби продължава до изтичане на времето за реакция на системата.
Концентрациите в събирателните торби, ако се използват такива, се анализират възможно най-бързо, но не по-късно от 20 минути след края на изпитвателния цикъл.
След изпитването на емисиите се използват нулев газ и същият калибриращ газ за повторна проверка на анализаторите. Изпитването се счита за приемливо, ако разликата между резултатите от предварителното и последващите изпитвания е по-малка от 2 % от стойността за калибриращия газ.
Филтрите за прахови частици се връщат в камерата за претегляне не по-късно от един час след завършване на изпитването. Те се привеждат в нужното състояние в блюдо на Петри, което е защитено срещу прах и позволява обмен на въздуха, поне за един час и след това се претеглят. Брутното тегло на филтрите се записва.
4.5.7.6. Загряване
Веднага след спиране на двигателя вентилаторът(ите) на охлаждащата система на двигателя се изключва(т), ако е(са) бил(и) включен(и), както и вентилаторът на системата за вземане на проби при постоянен обем (CVS), ако е бил използван (или се изключва системата за отвеждане на отработилите газове от системата CVS).
Двигателят се оставя да загрява 20 ± 1 минути. Подготвят се двигателят и динамометърът за изпитване при загрял двигател. Празните торби за проби се свързват със системите за събиране на проби от разредените отработили газове и от разреден въздух. Пуска се системата за вземане на проби при постоянен обем (ако още не е пусната) или се свързва системата за отвеждане на отработилите газове към системата за вземане на проби при постоянен обем (ако е била изключена). Помпите за вземане на проби (с изключение на помпата(ите) за вземане на проби от прахови частици), вентилаторът(ите) на охлаждащата система на двигателя и системата за събиране на данни се пускат.
Преди началото на изпитването топлообменникът на устройството за вземане на проби при постоянен обем (ако се използва) и загретите части на всяка система за непрекъснато вземане на проби (ако е приложимо) се загряват предварително до определената работна температура.
Дебитите за вземане на проби се регулират до достигане на желания дебит и устройствата за измерване на газовете от системата за вземане на проби при постоянен обем се нулират. Внимателно се инсталира чист филтър за прахови частици на всеки от филтродържателите и се инсталират сглобените филтродържатели в потока за вземане на проби.
4.5.7.7. Цикъл на пускане при загрят двигател
Щом се определи, че двигателят е пуснат, задействайте устройството за измерване на време на работа на празен ход. Оставете двигателят да работи на празен ход без никакво натоварване за 23 ± 1 s. Започнете преходния цикъл на двигателя, така че първият запис да бъде след 23 ±1 s. Времето на работа на празен ход е включено в интервала 23 ±1 s.
Изпитването се извършва в съответствие с еталонния цикъл, както е посочен в приложение № 3, допълнение 4. Контролните точки за управление на честотата на въртене и въртящият момент се задават при 5 Hz (10 Hz препоръчително) или повече. Зададените точки се изчисляват чрез линейна интерполация между тези за 1 Hz на еталонния цикъл. Обратната връзка за честотата на въртене и въртящия момент се записва минимум на всяка секунда по време на изпитвателния цикъл, а сигналите могат да бъдат филтрирани електронно.
След това се повтаря процедурата, посочена в точки 4.5.7.2 и 4.5.7.3.
4.5.7.8. Спиране на двигателя по време на изпитване на цикъл на пускане при загрял двигател
Ако двигателят спре в момент от цикъла на пускане при загрял двигател, той трябва да бъде спрян и да се загрее повторно за 20 минути. След това цикълът на пускане при загрял двигател може да бъде повторен. Разрешава се само едно повторно загряване и повторно изпълнение на цикъла на пускане при загрял двигател.
4.5.7.9. Действия след цикъла на пускане при загрял двигател
След завършване на цикъла на пускане при загрял двигател се спират измерването на масовия дебит на отработилите газове, дебитът на разредените отработили газове, газовият поток в събирателните торби и помпата за вземане на проби от прахови частици. При интегриращата анализираща система вземането на проби продължава до изтичане на времето за реакция на системата.
Концентрациите в събирателните торби, ако се използват такива, се анализират възможно най-бързо, но не по-късно от 20 минути след края на изпитвателния цикъл.
След изпитването за емисии за повторна проверка на анализаторите се използват нулев газ и същият калибриращ газ. Изпитването се счита за приемливо, ако разликата между резултатите от предварителното и последващите изпитвания е по-малка от 2 % от стойността за калибриращия газ.
Филтрите за частици се връщат в камерата за претегляне не по-късно от един час след завършване на изпитването. Те се привеждат в нужното състояние в блюдо на Петри, което е защитено срещу прах и позволява обмен на въздуха, поне за един час и след това се претеглят. Брутното тегло на филтрите се записва."
6. Допълнение 3 се изменя така:
1. Точка 2.1.2.4 се заменя от:
"2.1.2.4. Изчисляване на специфичните емисии
Емисиите (g/kWh) се изчисляват за всички отделни съставки по следния начин:
където:
Mgas,cold е сумарната маса на газообразните замърсители по време на цикъла на пускане при студен двигател (g/изпитване);
Mgas,hot - сумарната маса на газообразните замърсители по време на цикъла на пускане при загрял двигател (g);
Wact,cold - действителната работа по време на цикъла на пускане при студен двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh);
Wact,hot - действителната работа по време на цикъла на пускане при загрял двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh)."
2. Точка 2.1.3.1 се заменя от:
"2.1.3.1. Изчисляване на масовите емисии
Масата на частиците MPT,cold и MPT,hot (g/изпитване) се изчислява по един от следните методи:
където:
MPT е MPT,cold за цикъла на пускане при студен двигател;
MPT - MPT,hot за цикъла на пускане при загрял двигател;
Mf - масата на частиците, събрани като проба по време на цикъла (mg);
MEDFW - масата на еквивалентните разредени отработили газове по време на цикъла (kg);
MSAM - масата на разредените отработили газове, преминаващи през филтрите за прахови частици (kg).
Сумарната маса на еквивалентните разредени отработили газове по време на цикъла се определя, както следва:
където:
GEDFW,i е моментният еквивалентен дебит на разредени отработили газове (kg/s);
GEXHW,i - моментният дебит на отработили газове (kg/s);
qi - моментният коефициент на разреждане;
GTOTW,i - моментният масов дебит на разредените отработили газове в тунела за разреждане (kg/s);
GDILW,i - моментният масов дебит на въздуха за разреждане (kg/s);
f - честотата на вземане на проби (Hz);
n - броят измервания;
където:
MPT - MPT,cold за цикъла на пускане при студен двигател;
MPT - MPT,hot за цикъла на пускане при загрял двигател;
Mf - масата на частиците, събрани като проба по време на цикъла (mg);
rs - средното съотношение на пробите по време на цикъла;
където:
MSE е масата на отработилите газове, събрани като проба по време на цикъла (kg);
MEXHW - общият масов дебит на отработилите газове по време на цикъла (kg);
MSAM - масата на разредените отработили газове, преминаващи през филтрите за прахови частици (kg);
MTOTW - масата на разредените отработили газове, преминаващи през тунела за разреждане (kg).
Забележка. В случай на система за вземане на проби от целия поток MSAM и MTOTW са еднакви."
3. Точка 2.1.3.3 се заменя от:
"2.1.3.3. Изчисляване на специфичните емисии
Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват по следния начин:
където:
MPT,cold е масата на праховите частици по време на цикъла на пускане при студен двигател (g/изпитване);
MPT,hot - масата на частиците по време на цикъла на пускане при загрял двигател (g/изпитване);
Kp,cold - корекционен коефициент за влажност за прахови частици по време на цикъла на пускане при студен двигател;
Kp,hot - корекционен коефициент за влажност за прахови частици по време на цикъла на пускане при загрял двигател;
Wact,cold - работата на действителния цикъл на пускане при студен двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh);
Wact,hot - работата на действителния цикъл на пускане при загрял двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh)."
4. Точка 2.2.4 се заменя от:
"2.2.4. Изчисляване на специфичните емисии
Емисиите (g/kWh) се изчисляват за всички отделни съставки по следния начин:
където:
Mgaz,cold е сумарната маса на газообразните замърсители по време на цикъла на пускане при студен двигател (g);
Mgas,hot - сумарната маса на газообразните замърсители по време на цикъла на пускане при загрял двигател (g);
Wact,cold - действителната работа по време на цикъла на пускане при студен двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh);
Wact,hot - действителната работа по време на цикъла на пускане при загрял двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh)."
5. Точка 2.2.5.1 се заменя от:
"2.2.5.1. Изчисляване на масовия дебит:
Масата на частиците MPT,cold и MPT,hot (g/изпитване) се изчислява, както следва:
където:
MPT = MPT,cold за цикъла на пускане при студен двигател;
MPT = MPT,hot за цикъла на пускане при загрял двигател;
Mf - масата на частиците, събрани като проба по време цикъла (mg);
MTOTW - сумарната маса на разредения отработил газ по време на цикъла съгласно т. 2.2.1 (kg);
MSAM - масата на разредените отработили газове, преминали през тунела за разреждане за събиране на прахови частици (kg)
и
Mf = Mf,p + Mf,b, ако се измерват поотделно (mg);
Mf,p - масата на частиците, събрани върху основния филтър (mg);
Mf,b - масата на частиците, събрани върху вторичния филтър (mg).
Ако се използва система за двойно разреждане, масата на вторичния въздух за разреждане се изважда от общата маса на двойно разредените отработили газове, взети като проба през филтрите за прахови частици.
MSAM = МTOT - MSEC,
където:
МTOT е масата на двойно разредените отработили газове, преминаващи през филтъра за частици (kg);
МSEC - масата на въздуха за вторично разреждане (kg).
Ако средното ниво на праховите частици от разредения въздух е определено в съответствие с приложение № 3, т. 4.4.4, масата на частиците може да бъде съответно коригирана. В такъв случай масата на частиците MPT,cold и MPT,hot (g/изпитване) се изчислява, както следва:
където:
MPT = MPT,cold за цикъла на пускане при студен двигател;
MPT = MPT,hot за цикъла на пускане при загрял двигател;
Mf, MSAM, MTOTW = вж. по-горе;
MDIL - масата на пробата на въздуха за разреждане, преминал през използваните за вземане на проби филтри за частици (kg);
Md - масата на пробата от частици, събрана от въздуха за разреждане (mg);
DF - коефициент на разреждане съгласно т. 2.2.3.1.1."
6. Точка 2.2.5.3 се заменя от:
"2.2.5.3. Изчисляване на специфичните емисии
Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват по следния начин:
където:
MPT,cold е масата на частиците за цикъла на пускане при студен двигател при NRTC (g/изпитване);
MPT,hot - масата на частиците за цикъла на пускане при загрял двигател при NRTC (g/изпитване);
Kp,cold - корекционният коефициент за влажност за частиците по време на цикъла на пускане при студен двигател;
Kp,hot - корекционният коефициент за влажност за частиците по време на цикъла на пускане при загрял двигател;
Wact,cold - работата на действителния цикъл на пускане при студен двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh);
Wact,hot - действителната работа по време на цикъл на пускане при загрял двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh)."
7. В допълнение V "Изисквания за устойчивост" се правят следните промени:
а) вторият ред от таблицата в допълнението, озаглавена "Еталонно гориво за двигателите с компресионно запалване, използвани в подвижни извънпътни машини, одобрени за етапи IIIB и IV", се изменя така:
| Плътност при 15 °С | kg/m3 | 833 | 865 | БДС EN-ISO 3675 |
б) в т. 2.1 в таблица 7:
"Технически характеристики на еталонното гориво за използване при изпитванията за одобрение и проверка на съответствието на производството
Еталонно гориво за двигателите с компресионно запалване, използвани в подвижни извънпътни машини, одобрени за етапи I и II, и за двигателите, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване
Забележка. Основните характеристики относно функционирането на двигателя и относно емисиите от отработени газове са в курсив.
| Пределни | Метод на | |
| стойности и | изпитване | |
| единици (2) | ||
| Цетаново | минимум 45 (7) | ISO 5165 |
| число (4) | максимум 50 | |
| Плътност | минимум 835 kg/m | ISO 3675, |
| при 15 °C | максимум 845 kg/m3 | ASTM D 4052 |
| (10) | ||
| Дестилация (3) на | максимум 370 °C | ISO 3405 |
| 95 % от обема | ||
| Вискозитет | минимум | ISO 3104 |
| при 40 °C | 2,5 mm2/s | |
| максимум | ||
| 3,5 mm2/s | ||
| Съдържание на | минимум 0,1 тегловни | ISO 8754, |
| сяра | % (9) | EN 24260 |
| максимум 0,2 тегловни | ||
| % (8) | ||
| Пламна | минимум 55 °C | ISO 2719 |
| температура | ||
| Гранична | минимум - | EN 116 |
| температура на | maximum + 5 °C | |
| филтруемост | ||
| през студен | ||
| филтър | ||
| Корозия на | максимум 1 | ISO 2160 |
| медна пластина | ||
| Коксов остатък | Conradson (на 10 % | ISO 10370 |
| остатък от дестилация) | ||
| максимум 0,3 тегловни | ||
| % | ||
| Съдържание на | максимум 0,01 | ASTM D 482(12) |
| пепел | тегловни % | |
| Съдържание на | максимум 0,05 | ASTM D 95, |
| вода | тегловни % | D 1744 |
| Индекс на | максимум 0,20 mg | |
| неутрализиране | КОН/g | |
| (силна киселина) | ||
| Стабилност | максимум | ASTM D 2274 |
| на окисление (5) | 2,5 mg/100 ml | |
| Добавки (6) |
се заменя от:
"Технически характеристики на еталонното гориво за използване при изпитванията за одобрение и проверка на съответствието на производството
Еталонно гориво за двигателите с компресионно запалване, използвани в подвижни извънпътни машини, одобрени за етапи I и II, и за двигателите, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване
Забележка. Основните характеристики относно функционирането на двигателя и относно емисиите от отработени газове са в курсив.
| Пределни | Метод на | |
| стойности и | изпитване | |
| единици (2) | ||
| 1 | 2 | 3 |
| Цетаново | минимум 45 (7) | ISO 5165 |
| число (4) | максимум 50 | БДС EN ISO |
| Плътност | минимум 835 kg/m | 3675 |
| при 15 °C | максимум 845 кg/m3 | ASTM D 4052 |
| (10) | ||
| Дестилация (3) | максимум 370 °C | ISO 3405 |
| на 95 % от обема | ||
| Вискозитет | минимум 2,5 mm2/s | ISO 3104 |
| при 40 °C | максимум 3,5 | |
| mm2/s | ||
| Съдържание на | минимум 0,1 теглов- | БДС ISO 8754 |
| сяра | ни % (9) | БДС EN 24260 |
| максимум 0,2 | ||
| тегловни % (8) | ||
| Пламна | минимум 55 °C | БДС EN ISO |
| температура | 2719 | |
| Гранична | минимум - | БДС EN 116 |
| температура на | maximum + 5 °C | |
| филтруемост | ||
| през студен | ||
| филтър | ||
| Корозия на | максимум 1 | БДС EN ISO |
| медна пластина | 2160 | |
| Коксов | Conradson (на 10 % | БДС EN ISO |
| остатък | остатък от дестилация) | 10370 |
| максимум 0,3 тегловни % | ||
| Съдържание на | максимум 0,01 | ASTM D |
| пепел | тегловни % | 482(12) |
| Съдържание на | максимум 0,05 | ASTM D 95, |
| вода | тегловни % | D 1744 |
| Индекс на | максимум 0,20 mg | |
| неутрализиране | КОН/g | |
| (силна киселина) | ||
| Стабилност | максимум | ASTM D 2274 |
| на окисление (5) | 2,5 mg/100 ml | |
| Добавки (6) |
в) в т. 2.1 таблицата
"Мобилни устройства, непредназначени за движение по път, еталонно гориво за двигателите с принудително запалване
Забележка. Горивото за двутактовите двигатели представлява смес от смазочно масло и бензин със специфицирани показатели. Съотношението на сместа гориво/масло трябва да отговаря на предписаното съотношение от производителя, както е посочено в приложение 3а, т. 2.7.
| Параметър | Единица | Допустими | Метод на | Обна- |
| мярка | стойности (1) | изпитване | родване |
| мини- | макси- | ||||
| мум | мум | ||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| Октаново число по | 95,0 | - | EN 25164 | 1993 | |
| изследователски метод (RON) | |||||
| Октаново число по | 85,0 | - | EN 25163 | 1993 | |
| моторен метод (MON) | |||||
| Обемна маса при 15 °C | kg/m3 | 748 | 762 | БДС EN | 1995 |
| ISO 3675 | |||||
| Налягане на парата по | kPa | 56,0 | 60,0 | EN 12 | 1993 |
| метода на | |||||
| Reid (налягане на | |||||
| наситените пари) | |||||
| Дестилация | - | ||||
| Начална точка на кипене | °C | 24 | 40 | БДС EN | 1988 |
| - Изпарение | ISO 3405 | ||||
| при 100 °C | vol.% | 49,0 | 57,0 | БДС EN | 1988 |
| - Изпарение | ISO 3405 | ||||
| при 150 °C | vol.% | 81,0 | 87,0 | БДС EN | 1988 |
| - Крайна точка | ISO 3405 | ||||
| на кипене | °C | 190 | 215 | БДС EN | 1988 |
| ISO 3405 | |||||
| Отпадни продукти | % | - | 2 | БДС EN | 1988 |
| ISO 3405 | |||||
| Състав на въгле- | |||||
| водороди: | - | - | |||
| - Олефини | vol.% | - | 10 | ASTM | 1995 |
| D 1319 | |||||
| - Ароматни | vol.% | 28,0 | 40,0 | ASTM | 1995 |
| съединения | D 1319 | ||||
| - Бензен | vol.% | - | 1,0 | EN 12177 | 1998 |
| - Наситени | vol.% | - | допъл- | ASTM | 1995 |
| съединения | нително | D 1319 | |||
| Съотношение | Съотно- | Съотно- | |||
| въглерод/водород | шение | шение | |||
| Устойчивост на | min | 480 | - | БДС EN | 1996 |
| окисляване (2) | ISO 7536 | ||||
| Съдържание на | маса % | - | 2,3 | БДС | 1997 |
| кислород | EN 1601 | ||||
| Фактически | mg/ml | - | 0,04 | БДС EN | 1997 |
| смоли | ISO 6246 | ||||
| Съдържание | mg/kg | - | 100 | БДС EN | 1998 |
| на сяра | ISO 14596 | ||||
| Корозия на медна | - | 1 | БДС EN | 1995 | |
| пластина при 50 °C | ISO 2160 | ||||
| Съдържание на | g/l | - | 0,005 | БДС | 1996 |
| олово | EN 237 | ||||
| Съдържание на | g/l | - | 0,0013 | ASTM | 1994 |
| фосфор | D 3231 |
се заменя от:
"Мобилни устройства, непредназначени за движение по път, еталонно гориво за двигателите с принудително запалване
Забележка. Горивото за двутактовите двигатели представлява смес от смазочно масло и бензин със специфицирани показатели. Съотношението на сместа гориво/масло трябва да отговаря на предписаното съотношение от производителя, както е посочено в приложение 3а, т. 2.7.
| Параметър | Единица | Допустими | Метод на | Обна- |
| мярка | стойности (1) | изпитване | родване |
| мини- | макси- | ||||
| мум | мум | ||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| Октаново число по | 95,0 | - | EN 25164 | 1993 | |
| изследователски метод | |||||
| (RON) | |||||
| Октаново число по | 85,0 | - | EN 25163 | 1993 | |
| моторен метод (MON) | |||||
| Обемна маса при 15 °C | kg/m3 | 748 | 762 | БДС EN | 1998 |
| ISO 3675 | |||||
| Налягане на парата по | kPa | 56,0 | 60,0 | БДС EN 12 | 2001 |
| метода на Reid (налягане на | |||||
| наситените пари) | |||||
| Дестилация | - | ||||
| Начална точка на кипене | °C | 24 | 40 | БДС EN | 1988 |
| ISO 3405 | |||||
| - Изпарение при 100 °C | vol.% | 49,0 | 57,0 | БДС EN | 1988 |
| ISO 3405 | |||||
| - Изпарение при 150 °C | vol.% | 81,0 | 87,0 | БДС EN | 1988 |
| ISO 3405 | |||||
| - Крайна точка на кипене | °C | 190 | 215 | БДС EN | 1988 |
| ISO 3405 | |||||
| Отпадни продукти | % | - | 2 | БДС EN | 1988 |
| ISO 3405 | |||||
| Състав на въглеводороди: | - | - | |||
| - Олефини | vol.% | - | 10 | ASTM | 1995 |
| D 1319 | |||||
| - Ароматни съединения | vol.% | 28,0 | 40,0 | ASTM | 1995 |
| D 1319 | |||||
| - Бензен | vol.% | - | 1,0 | БДС EN | 2003 |
| 12177 | |||||
| - Наситени съединения | vol.% | - | допъл- | ASTM | 1995 |
| нително | D 1319 | ||||
| Съотношение | Съотно- | Съотно- | |||
| въглерод/водород | шение | шение | |||
| Устойчивост на окисляване | min | 480 | - | БДС EN | 2001 |
| (2) | ISO 7536 | ||||
| Съдържание на кислород | маса % | - | 2,3 | БДС | 2004 |
| EN 1601 | |||||
| Фактически смоли | mg/ml | - | 0,04 | БДС EN | 2006 |
| ISO 6246 | |||||
| Съдържание на сяра | mg/kg | - | 100 | БДС EN | 2002 |
| ISO 14596 | |||||
| Корозия на медна пластина | - | 1 | БДС EN | 2004 | |
| при 50 °C | ISO 2160 | ||||
| Съдържание на олово | g/l | - | 0,005 | БДС | 2004 |
| EN 237 | |||||
| Съдържание на фосфор | g/l | - | 0,0013 | ASTM | 1994 |
| D 3231 |
§ 11. В приложение № 11 към чл. 42а се правят следните изменения:
1. Точка 1.5 се изменя така:
"1.5. Производителят на оригиналното оборудване (OEM) предоставя на изпълнителния директор на КТИ всяка информация, необходима във връзка с прилагането на гъвкавия механизъм, която органът по одобрение може да поиска като необходима за решението си."
2. Точка 1.6 се изменя така:
"1.6. Производителят на оригиналното оборудване предоставя на всеки орган по одобрение на типа в държава членка всяка информация, изисквана от същия орган, в потвърждение на това, че етикетът или данните за всеки двигател, пуснат на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, са верни."
3. Точка 1.7 се отменя.
§ 12. Навсякъде в наредбата думите "БДС EN ISO 116" да се заменят от думите "БДС EN 116".
§ 13. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 3046" да се заменят от думите "в съответствие с ISO 3046".
§ 14. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 5725" да се заменят от думите "в съответствие с БДС EN ISO 5725".
§ 15. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 14396: 2002" да се заменят от думите "в съответствие с ISO 14396:2002".
§ 16. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 5167:2002" да се заменят от думите "в съответствие с БДС EN ISO 5167".
§ 17. Навсякъде в наредбата думите "БДС ISO 8528-1:1993" да се заменят от думите "БДС ISO 8528-1:2005".
§ 18. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 3046-3" да се заменят от думите "в съответствие с ISO 3046-3".
Допълнителни разпоредби
§ 19. Тази наредба въвежда изискванията на Директива 2010/26/ЕС на Комисията от 31 март 2010 г. за изменение на Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с мерките за ограничаване на емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна техника (ОВ, L 86 от 01.04.2010 г.).
Заключителни разпоредби
§ 20. Тази наредба влиза в сила на 31 март 2011 г.
