СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СЪВМЕСТЕН КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОЛИЦЕЙСКО И МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (Утвърдено с Решение № 471 от 8 юли 2010 г.
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СЪВМЕСТЕН КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОЛИЦЕЙСКО И МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
(Утвърдено с Решение № 471 от 8 юли 2010 г. на Министерския съвет. В сила от 9 януари 2011 г.)
Обн. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г.
Правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, наричани по-нататък в това споразумение "договарящи страни",
стремейки се към укрепване на граничния контрол, борба с нелегалната миграция, незаконния трафик на наркотични вещества, организираната престъпност, тероризма и други тежки престъпления,
с цел да осигурят засилено митническо сътрудничество,
стремейки се към установяване на обща рамка и стандарти по горните въпроси, изградена в съответствие с изискванията и нормите на Европейския съюз,
желаейки да постигнат развитие и институционално укрепване за прилагане на усъвършенствана рамка от общи правила в областта на граничната сигурност,
с цел прилагане на координирано управление и контрол на общата граница,
като се основават на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписана на 5 май 2006 г. във Виена, и в частност на чл. 29, ал. 5,
отчитайки действащите споразумения, сключени между Република България и Република Сърбия в областта на граничното, полицейското и митническото сътрудничество,
водени от желанието да подобрят своето сътрудничество с оглед установяване на по-ефективна обща сигурност по своята граница,
убедени, че засиленото сътрудничество между договарящите страни е от голямо значение,
водени от желанието да подобрят информационния обмен между компетентните си органи,
решени да се справят с нелегалната миграция и трансграничната престъпност и да установят сигурност и обществен ред чрез предотвратяване заплахите и главно чрез провеждане на ефективна борба с престъпността, особено в областта на престъпленията, свързани с наркотични вещества, нелегалните престъпни миграционни мрежи и трафика на откраднати моторни превозни средства,
се договориха за следното:
Раздел I.
Общи положения
Член 1
(1) Договарящите страни създават Съвместен контактен център (наричан по-нататък "Центъра") за обмен на информация и координация на дейностите за нуждите на своите компетентни органи по чл. 3 от това споразумение.
(2) Съобразно разпоредбите на своето национално законодателство компетентните органи на договарящите страни си оказват съдействие при противодействието на трансграничната престъпност, както и при осигуряване на наблюдението и контрола по границата на договарящите страни. Компетентните органи на договарящите страни осъществяват сътрудничество, взаимен и постоянен обмен на информация относно престъпления и нарушения на митническото, акцизното, миграционното и граничното законодателство, извършени по границата на договарящите страни, както се предвижда в чл. 4 от това споразумение.
Член 2
(1) Центърът е разположен на територията на Република България, на ГКПП "Калотина".
(2) В Центъра работят служители на компетентните национални органи на договарящите страни, които в реално време и непосредствено извършват анализ и обменят информация, касаеща нарушения и престъпления, извършени по границата на договарящите страни, съгласно чл. 4 от това споразумение.
(3) Центърът се ръководи от координатори - по един от всяка договаряща страна, определен от нейните компетентни органи. Организацията на работа и взаимодействието между служителите на компетентните национални органи на договарящите страни се регулира с Правила за работа, приети от Съвместната комисия по чл. 16 от това споразумение.
Член 3
Компетентни органи за прилагане на това споразумение са:
1. За Република България:
- Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи;
- Главна дирекция "Криминална полиция" на Министерството на вътрешните работи;
- Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи;
- Дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи;
- Агенция "Митници" към Министерството на финансите.
2. За Република Сърбия:
- Генерална дирекция "Полиция" на Министерството на вътрешните работи;
- Митническа администрация към Министерството на финансите.
Раздел II.
Форми и методи на сътрудничество
Член 4
(1) В съответствие с националното си законодателство компетентните органи на договарящите страни, посочени в чл. 3 от това споразумение, си обменят информация чрез Центъра, най-вече относно:
а) нелегална миграция и трафик на хора, както и незаконните дейности, свързани с тях;
б) престъпления и нарушения, свързани с подправяне на документи за пътуване и документи за самоличност;
в) престъпления и нарушения, свързани с незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества, химически прекурсори, както и на огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни вещества, изделия и технологии с двойна употреба, биологични и химически оръжия, отровни, ядрени и радиоактивни вещества;
г) контрабанда и други нарушения, свързани с цигари, продукти в нарушение на правата на интелектуална собственост, произведения на изкуството, защитени видове и всякакви други престъпления и нарушения на митническите, валутните и акцизните разпоредби;
д) престъпления и нарушения, свързани с моторни превозни средства;
е) нарушения на националните миграционни разпоредби.
(2) В съответствие с националното си законодателство компетентните органи на договарящите страни, посочени в чл. 3 от това споразумение, координират чрез Центъра изпълнението на следните задачи:
а) обмен на информация, свързана с оперативно-издирвателни дейности по наблюдение и контрол на границата на договарящите страни;
б) обмен на информация, свързана с оперативно-издирвателни дейности по разкриване и предотвратяване на трансгранични престъпления;
в) обмен на информация, свързана с предаване и приемане на лица по реда на Споразумението между Европейската общност и Република Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, подписано на 18 септември 2007 г.;
г) изготвяне на общ анализ на риска.
(3) Служителите в Центъра не могат да участват пряко в провеждането на оперативни мероприятия или в извършването на граничен контрол на територията на другата договаряща страна.
Член 5
Всяка от договарящите страни може временно, изцяло или частично да откаже съдействие, ако прецени, че ще се застраши националната й сигурност или други важни обществени интереси, или ако това противоречи на националното й законодателство. Другата договаряща страна се уведомява незабавно в писмена форма, като се посочват мотивите, които обуславят отказа.
Член 6
(1) Обменът на информация между компетентните национални органи на договарящите страни се извършва чрез Центъра по стандарти и правила, установени от Съвместната комисия, както се предвижда в чл. 16 от това споразумение.
(2) Запитването и отговорът трябва да бъдат в писмена форма съгласно утвърдени от Съвместната комисия формуляри.
(3) Устно запитване се допуска в спешни случаи, като запитването и отговорът се отразяват накратко в специален дневник и се потвърждават писмено до 24 ч. от получаването.
(4) Договарящата страна, която отправя запитването, посочва за какви цели е необходима информацията и дали същата ще се използва от други компетентни органи.
(5) Всички запитвания и отговори задължително се регистрират от служителите на Центъра. Начинът на работа и съхранение на документите в Центъра се извършва в съответствие с действащите национални разпоредби, относими към съответните органи.
Член 7
Кореспонденцията при взаимодействието се осъществява на български, сръбски или английски език.
Раздел III.
Структура и организация на центъра
Член 8
Центърът няма статут на самостоятелно структурно звено на службите на двете страни и няма ръководни функции.
Член 9
Служителите на Центъра изпълняват своите задължения в рамките на своите компетенции и съгласно националното законодателство на договарящата страна, която представляват, като се съобразяват със законодателството на договарящата страна, на чиято територия е изграден Центърът.
Член 10
(1) Работното време на Центъра се определя от Съвместната комисия по чл. 16 от това споразумение.
(2) Договарящата страна, на чиято територия се намира Центърът, предприема всички необходими организационни мерки за сигурността на Центъра.
Член 11
(1) Всяка договаряща страна осигурява необходимото телекомуникационно и друго техническо оборудване (телефони, факс машини, компютри и други) за нуждите на своите служители. Оборудването, предоставено от сръбската договаряща страна за нейния персонал, ще бъде освободено от данъци в съответствие с митническото законодателство на Общността.
(2) Обзавеждането на помещенията на Центъра с необходимото офис оборудване се осигурява от договарящата страна - домакин.
(3) Разходите по използването на Центъра се поемат поравно от договарящите страни. Всяка договаряща страна поема за своя сметка разходите за собствения персонал и материали.
Раздел IV.
Статут на служителите
Член 12
(1) Статутът на служителите, назначени да работят в Центъра, се регламентира в съответствие с националното законодателство на договарящите страни.
(2) Служителите, назначени да работят в Центъра, носят униформено облекло и отличителни знаци на съответната служба. Служителите са длъжни да носят нагръден знак с имената им, удостоверяващ принадлежността им към Центъра, изписани на български и сръбски език.
(3) Координаторите си предоставят взаимно списък с имената на служителите, назначени в Центъра. Всяка промяна в този списък се съобщава своевременно.
(4) Служителите от Република Сърбия, назначени да работят в Центъра, имат право да носят оръжие за самоотбрана при изпълнение на служебните си задължения в Центъра в съответствие с българското законодателство.
Член 13
(1) Служителите от Република Сърбия, назначени да работят в Центъра, носят отговорност за причинените от тях вреди по време на изпълнение на служебните им задължения в съответствие със законодателството на договарящата страна - домакин.
(2) Договарящата страна - домакин, възстановява или осигурява компенсация за тези щети според условията, приложими за вреди, причинени от собствените й служители.
(3) Договарящата страна, чиито служители са нанесли щета на територията на другата договаряща страна, възстановява изцяло на последната сумите, платени на пострадалите или на представляващите ги лица.
(4) Всяка договаряща страна упражнява административни и дисциплинарни правомощия само върху собствените си служители, назначени в Центъра.
Раздел V.
Защита на личните данни
Член 14
Взаимното предоставяне на лични данни между компетентните органи на договарящите страни се извършва при спазване на съответното национално законодателство, определените от изпращащия орган условия и следните принципи, които намират приложение както при автоматизирана, така и при неавтоматизирана обработка на данни:
1. Предоставените данни не се използват без одобрение на изпращащия орган за други цели освен за целите, за които са предоставени първоначално.
2. Предоставените данни се унищожават, респективно - коригират, когато:
а) се установи неверността на данните, или
б) изпращащият компетентен орган уведоми, че данните са събрани или предоставени в противоречие на закона, или
в) данните не са необходими повече за изпълнение на задачата, за която са били предоставени, освен ако е налице изрично разрешение на изпращащия орган предоставените данни да се използват и за други цели.
3. По молба на изпращащия компетентен орган компетентният орган, който е получил данните, предоставя информация за тяхното използване.
4. Компетентният орган, който предоставя данните, гарантира верността, необходимостта и актуалността на изпратените данни. Ако впоследствие се окаже, че са предоставени неверни или неточни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставяни, или правомерно предоставени данни трябва да се унищожат на по-късен етап, съгласно законите на държавата на изпращащия или получаващия орган органът, който ги получава или изпраща, бива незабавно информиран, за да унищожи или нанесе от своя страна съответните корекции съгласно т. 2 от този член.
5. Компетентният орган, който получава данните, е длъжен ефикасно да защити получените данни от нерегламентиран достъп, промени или разпространение. Договарящите страни осигуряват необходимите технически и организационни мерки за защита на обменяните данни от случайна загуба, случайно или неправомерно унищожаване, непозволен достъп, изменение, разпространение, унищожаване или заличаване.
6. В случай на нерегламентиран достъп или разпространение на предоставените данни компетентният орган на получаващата договаряща страна уведомява незабавно органа, предоставил данните, за обстоятелствата, при които е настъпил нерегламентираният достъп или разпространение, както и за предприетите мерки за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще.
7. Органът, който предоставя, и органът, който получава данните, се задължават да водят отчет за предаването, получаването, коригирането или унищожаването на данните.
8. При предоставянето на данните компетентният орган, който предоставя данните, информира в съответствие с националното си законодателство за срока за унищожаване на предоставените данни и за всякакви ограничения по отношение на тяхната употреба, заличаване или унищожаване, включително възможни ограничения за достъп, общи или конкретни. Когато необходимостта от такива ограничения бъде установена след предаването на данните, страните се уведомяват взаимно за тези ограничения своевременно.
9. На основата на подадена писмена молба лицето, за което трябва да бъдат или вече са били предоставени данни, получава информация за предоставените данни и за целта, за която ще бъдат използвани, при условие че това е допустимо съгласно националното законодателство на договарящите страни. Ако засегнатото лице подаде молба за достъп, коригиране или унищожаване на тези данни, получаващият орган взема своето решение в съответствие със становището на предоставящия орган, като това становище трябва да е съобразено с прилаганото национално законодателство.
10. Компетентният орган, до който е подадена молба за предоставяне на информация от гражданин на другата договаряща страна, е длъжен незабавно да информира за това компетентния орган на другата договаряща страна, преди да предостави такава информация.
11. Данни могат да бъдат предоставени на трета страна само с предварително писмено съгласие на договарящата страна, която ги е предоставила.
12. Всяка договаряща страна има право да откаже предоставянето на данни, ако това може да застраши националната сигурност или обществения ред или националното й законодателство, а за Република България - и правото на ЕС.
13. Договарящите страни предприемат всички необходими мерки в съответствие с националното си законодателство за недопускане причиняването на вреди на трети лица във връзка с изпращането, получаването и използването на данни, както и за отстраняване на причините, довели до евентуални неблагоприятни последици.
14. При неспазване на разпоредбите на този член от страна на получаващата договаряща страна другата договаряща страна може да поиска заличаване или унищожаване на предоставените данни.
Раздел VI.
Обмен на класифицирана информация
Член 15
Договарящите страни обменят класифицирана информация след сключване на отделно споразумение за взаимен обмен и защита на класифицирана информация между двете държави.
Раздел VII.
Съвместна комисия
Член 16
(1) Договарящите страни създават Съвместна комисия, която се състои от по четирима представители на компетентните органи във всяка от договарящите страни и се събира два пъти в годината в сградата на Центъра.
(2) Комисията приема свои вътрешни правила за работа.
(3) Комисията следи за прилагането на това споразумение, установява мерките, необходими за изпълнението му, и предлага подписването на протоколи за изпълнение, насочени към точно определени мерки, свързани с прилагането и изпълнението на това споразумение. Подобни протоколи за изпълнение се одобряват от компетентните органи на договарящите страни в съответствие с националното им законодателство.
Раздел VIII.
Заключителни разпоредби
Член 17
(1) Това споразумение не засяга правата и задълженията, произтичащи от други международни договори, по които Република България или Република Сърбия са страни.
(2) Всички различия в тълкуването или прилагането на това споразумение се решават чрез консултации между договарящите страни.
Член 18
(1) Това споразумение влиза в сила след изтичане на 30 дни от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането му в сила.
(2) Това споразумение може да бъде изменяно или допълвано по взаимно писмено съгласие на договарящите страни. Измененията и допълненията влизат в сила по реда на ал. 1 от този член.
(3) Всяка договаряща страна може да прекрати едностранно това споразумение. В такъв случай споразумението прекратява действието си след изтичането на 6 месеца от датата на получаване на уведомлението, изпратено по дипломатически път.
Член 19
Това споразумение се сключва за срок пет години и автоматично се подновява за следващи петгодишни периоди, ако нито една от договарящите страни шест месеца преди изтичане на срока на действие на това споразумение не уведоми другата договаряща страна за намерението си да прекрати неговото действие.
Подписано в Белград на 26 април 2010 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, сръбски и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия при тълкуването на разпоредбите на това споразумение предимство има текстът на английски език.
