Държавен вестник, брой 4 от 12.I

Приложение към т. 1

ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

I. Въведение

Развитието на електронните съобщения влияе върху всички останали отрасли на икономиката. Използването на съвременни електронни съобщителни услуги създава условия за повишаване производителността на труда, подобряване качеството на живот и възможностите за по-добро социално включване. Неслучайно секторът на електронните съобщения е ключов за постигане на целите на Лисабонската стратегия за развитие на икономика, базирана на знанието.

Политиката за развитие на електронните съобщения е в интерес на обществото за постигане на ускорен икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността и подобряване благосъстоянието на българските граждани във всички региони на страната.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) изготвя и провежда цялостната държавна политика в областта на електронните съобщения, информационните технологии и пощенските услуги.

При изготвянето на Политиката в областта на електронните съобщения са взети предвид следните документи:

• Актуализираната секторна политика в далекосъобщенията 2004 г.;

• Националният план за развитие на Република България 2007 - 2013 г.;

• Законът за електронните съобщения;

• Държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър;

• Националният план за разпределение на радиочестотния спектър;

• Планът за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България;

• решения и препоръки на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (СЕРТ), стандарти и стандартизационни документи на Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI);

• директиви, регламенти, решения, резолюции, заключения и препоръки на Европейския съюз (ЕС).

Политиката в областта на електронните съобщения е изготвена на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.

II. Цел и дейности

Целта на политиката в областта на електронните съобщения е да осигури лесен достъп на населението и бизнеса до съвременни, ефективни, качествени и сигурни електронни съобщителни услуги чрез създаване на условия за развитие на сектора на електронни съобщения, насърчаване на инвестиционната политика и внедряване на технологични нововъведения. Тези електронни съобщителни услуги трябва в максимална степен да задоволят нуждите на потребителите от гледна точка на начина, по който те се предоставят, цената и качеството им. Основните средства за постигане на тази цел са:

• поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция;

• развитие на съвременна електронна съобщителна инфраструктура;

• ефективно управление на ограничените ресурси;

• неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги;

• преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони.

За постигане на заложената цел трябва да бъдат предприети следните действия:

• въвеждане в българското законодателство на изискванията на изменената през 2009 г. европейска регулаторна рамка за електронни съобщения;

• осигуряване на гъвкаво и ефективно използване на ограничените ресурси;

• хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с решенията на Европейската комисия (ЕК), СЕРТ и ITU;

• създаване на условия за развитие на съществуващите мрежи на предприятията, включително въвеждане на стандарт за дългосрочно развитие (LTE стандарт);

• осигуряване на условия за развитие на мрежи от ново поколение (NGN - next generation networks);

• осъществяване на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване;

• създаване на условия за изграждане на мрежи за широколентов достъп;

• насърчаване прилагането на стандарти и стандартизационни документи на европейски и международни организации;

• гарантиране защитата на интересите и правата на потребителите.

III. Развитие на правната и регулаторната рамка

1. Нормативна уредба

Обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения - управление, регулиране, контрол, предоставяне, ползване на електронни съобщителни мрежи и услуги, се уреждат от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и предвидените в него подзаконови актове.

Законът е хармонизиран с регулаторната рамка на Европейския съюз за електронни съобщителни мрежи и услуги от 2002 г., наричана по-нататък "Регулаторна рамка 2002". Настоящата нормативна уредба предстои да бъде хармонизирана с ревизираната регулаторна рамка от 2009 г., наричана по-нататък "Регулаторна рамка 2009", основните насоки на която са изложени в настоящия документ.

Законът за електронните съобщения определя институциите, отговорни за функционирането и развитието на сектора - Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър (СНРЧС), Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Министерският съвет, СНРЧС и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществяват държавното управление на електронните съобщения - формиране на политиката и осъществяване на провеждането й, приемане на подзаконови актове, свързани с управлението на държавни ресурси - радиочестотен спектър и позиции на геостационарна орбита, достъпността на цената и изискванията за качеството на универсалната електронна съобщителна услуга.

Комисията за регулиране на съобщенията осъществява регулирането на пазара на електронни съобщения и контрола върху предприятията, опериращи на този пазар.

Чрез нормативната уредба е уредено необходимото за един конкурентен пазар ясно разделение на функциите на органа, определящ политиката в областта на електронните съобщения, от тези на регулаторния орган. За целите на регулирането на КРС са предоставени правомощия за самостоятелно приемане на подзаконови актове, като: регулаторни политики за управление на номерационните ресурси и на радиочестотния спектър за граждански нужди, методика за анализ на пазара, наредба за предоставяне на номера, Национален номерационен план (ННП), наредба за взаимно свързване и др.

В институционално отношение нормативната уредба отговаря на изискванията на Регулаторна рамка 2009.

Цялостното въвеждане на Регулаторна рамка 2009 изисква изменения и допълнения на ЗЕС, за да се отразят:

• подходите за консолидиране на единния европейски пазар;

• принципите за неутралност по отношение на технологиите и услугите при управлението на радиочестотния спектър;

• тенденцията за преобладаващо прилагане на режима на обща оторизация за навлизане на пазара;

• новия инструмент за ex-ante регулиране на достъпа при вертикално интегрирани предприятия - функционалното разделяне;

• взаимодействието на КРС с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC) при определени регулаторни процедури;

• повишените изисквания за защита на правата на потребителите, включително потребителите с увреждания;

• повишените на изисквания за сигурност на мрежите и услугите;

• възможностите за включване на широколентов достъп в обхвата на универсалната услуга,

и другите нови елементи на ревизираната регулаторна рамка.

Въвеждането на разпоредбите на Регулаторна рамка 2009 в националното законодателство следва да бъде извършено в срок до 25 май 2011 г.

2. Регулиране на електронните съобщения

Регулирането на електронния съобщителен пазар се осъществява от КРС и е фокусирано върху предоставянето на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.

Достъпът на предприятията до пазара не изисква изрично разрешение или друг административен акт от страна на КРС, когато за осъществяването на дейността не се изисква ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Необходимо е само изпращане на уведомление до КРС за започване на дейност, за да могат предприятията да се възползват от предварително определените и публикувани права и задължения по осъществяване на електронни съобщения.

На разрешение подлежи правото на ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, позиции на геостационарна орбита или номера от Националния номерационен план.

За целите на развитието на ефективна конкуренция на пазара КРС прилага специфично секторно ex-ante регулиране в случаите, когато анализът на съответния пазар е показал липса на ефективна конкуренция. Предвиждат се възможности за такава регулаторна намеса с налагане задължения на предприятия със значително въздействие на съответния пазар - задължения за прозрачност, недискриминационно третиране, за достъп до специфични мрежови съоръжения и ползването им, за ценови ограничения и разходоориентираност. Регулаторът има свободата да определя вида и степента на конкретните задължения в зависимост от установения при анализа пазарен проблем, като спазва принципите за обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност.

Регулирането ex-ante е насочено предимно към пазари на едро, но когато наложените корективни мерки не са довели до желания резултат, регулаторът има правомощия да приложи и ex-ante регулаторни инструменти на съответния пазар на дребно.

Комисията за регулиране на съобщенията може да определи съответни пазари извън тези, посочени в Препоръка 2007/879/ЕО относно съответните пазари на продукти и услуги на сектора на електронните съобщения, подлежащи на ex-ante регулиране, при условие че са покрити определени критерии, дадени в нея.

В съответствие с Регулаторна рамка 2009 трябва да се въведе един допълнителен регулаторен инструмент - функционално разделяне - в допълнение на инструмента за коригиране на пазарния проблем с дискриминационно третиране на конкурентни доставчици на услуги, търсещи достъп до мрежата на вертикално интегрирано предприятие със значително въздействие на пазара. Регулаторът ще има правомощие, в изключителни случаи, да наложи на такова вертикално интегрирано предприятие обособяване на функциите по предоставяне на достъп в отделна административна единица и така да гарантира, че предприятието предоставя на конкурентни предприятия достъп по отношение на свои услуги при същите условия, при които ще ги предоставя и на своите собствени звена.

При осъществяване на своите правомощия КРС следва да се води от принципа за свеждане на регулирането до минимално необходимото. Във връзка с това КРС може да предприеме действия за премахване на съществуващото дублиране на исканата информация за събиране на данни от предприятията чрез оптимизиране на процедурите и унифициране на формулярите на въпросниците. Стъпка в правилната посока би било изготвянето на въпросници в електронна форма, което значително ще улесни процеса по събиране на информацията и нейната обработка.

В процеса на регулиране КРС е необходимо да отчита както спецификата на националните пазари, така и необходимостта от изграждане на единния европейски пазар.

IV. Развитие на пазара на електронни съобщения

1. Използване на ограничените ресурси

1.1. Радиочестотен спектър

Радиочестотният спектър е ограничен природен ресурс, чрез който се предоставят различни видове безжични електронни съобщителни услуги. Значимостта на тези услуги се увеличава постепенно и наличието на свободен радиочестотен спектър е критично за навлизането и използването на новите технологии и за развитието на конкуренцията.

Политиката в областта на радиочестотния спектър цели да задълбочи процеса на внедряване на цифровата икономика, особено с оглед понижаване на цифровото разделение, насърчаване на инвестициите, повишаване на конкуренцията в пазара на електронните съобщения, подкрепа на изследванията и иновациите по отношение на развитието на технологиите и услугите, както и за повишаване производителността на предприятията. Политиката предвижда предоставяне на възможност за по-голяма гъвкавост при ползването на радиочестотния спектър, осигуряване на предприятията, осъществяващи електронни съобщения, с възможно най-много свободен радиочестотен спектър и с възможно най-малко рестриктивни технически условия, както и въвеждането на вторичен пазар на права на ползване на радиочестотен спектър.

Прехвърлянето на права на ползване на радиоспектъра (вторичен пазар) и прилагането на принципа за неутралност както по отношение на използваните технологии, така и по отношение на предлаганите услуги, могат да допринесат значително за развитието на пазара на електронни съобщения. Вторичният пазар е движеща сила, която може да спомогне ефективно за развитието на нови услуги, да се включат нови участници на пазара и да има по-голяма гъвкавост и ефективност в управлението на радиочестотния спектър. Предприятията ще имат възможност да прехвърлят правата си за ползване за тази част от радиочестотния спектър, която не използват, или тази, която се използва неефективно. Също така е необходимо да се осигури бърз достъп до тези части на радиочестотния спектър за нови предприятия за предоставяне на иновативни услуги.

Налагат се нови изисквания за все по-хармонизирано управление и използване на радиочестотния спектър, разпределен между държавите членки, на основата на международна координация съобразно Радиорегламента на ITU за целите на националната сигурност, за поддържане на вътрешния ред и за граждански нужди.

Държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и Националният план за разпределение на радиочестотния спектър (НПРРЧС) се изготвят от СНРЧС и се приемат с решение на Министерския съвет. Националният план за разпределение на радиочестотния спектър се актуализира периодично от СНРЧС. До този момент НПРРЧС е актуализиран многократно, отразявайки решенията на Световната конференция по радиосъобщения на ITU и редица решения на ЕК и СЕРТ.

Основна задача на СНРЧС е да хармонизира НПРРЧС съгласно директивите и решенията на Европейския съюз, съобразявайки се с разпределението на радиочестотния спектър в държавите - членки на СЕРТ, Радиорегламента на ITU и Споразумението на НАТО за радиочестотен спектър. Целта е осигуряване на повече радиочестотен спектър, особено в радиочестотни ленти с по-добри технически характеристики, за предоставяне на услуги с по-висока икономическа стойност. При управление на този специален ресурс е необходимо да се постига баланс и хармонизация с отчитане на целите от общ интерес и в съответствие със ЗЕС.

С оглед изпълнението на тези задачи в краткосрочен план предстои предприемането на следните действия:

• Приключване процеса на установяване на хармонизирано използване от държавите - членки на ЕС, на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz;

• Приключване процеса на освобождаване на радиочестотните обхвати 2,5 GHz и 3,5 GHz въз основа на хармонизираните условия, одобрени вече с решения на ЕК;

• Своевременно въвеждане на актуализациите на Решение 2010/368/ЕО на ЕК относно устройства с малък обсег на действие (SRD - Short-Range Devices) в подзаконовите нормативни актове съгласно ЗЕС;

• Въвеждане на Решение 2008/477/ЕО на ЕК от 13 юни 2008 г. за хармонизиране на радиочестотна лента за наземните системи, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги в Общността. Освобождаване на радиочестотна лента 2500-2690 МHz поетапно в Северна България до края на 2011 г. и в южна България до края на 2012 г., която лента в настоящия момент се използва от система за подвижна радиовръзка за нуждите на националната сигурност;

• Въвеждане на Решение на ЕК за изменение на Решение 2007/131/ЕО за разрешаване използването на радиочестотния спектър за устройства, използващи свръхшироколентова технология (UWB - Ultra Wide-Bands) по хармонизиран начин в Общността;

• Прилагане на Решение на ЕК 2007/344/ЕО относно хармонизирана достъпност на информацията за използването на радиочестотния спектър в Общността след 1 януари 2010 г.;

• Актуализиране на Държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър до края на 2010 г.;

• Определяне на нови радиочестотни ленти, чието хармонизирано използване ще е от полза за промишлеността, и за насърчаване на иновациите с оглед постигането на по-големи икономически и социални ползи;

• Предприемане на стъпки за съвместно използване на различните радиочестотни ленти. С оглед постигането на тази цел са необходими изследвания на съвместимостта, за да се установят техническите параметри, които да осигурят ефективността на съвместно използване на радиочестотни ленти;

• Извършване от КРС на периодичен преглед и анализ на ефективното използване на радиочестотния спектър за граждански нужди.

1.2. Позиции на геостационарна орбита

Спътниковите системи играят важна роля в глобалната информационна инфраструктура, като осигуряват бърз и лесен начин за комуникация независимо от разстоянията и местоположението, на което се намират потребителите. Поради тази причина ефективното използване на определените за Република България с международни споразумения две позиции на геостационарна орбита е от съществено значение. С издадените през 2006 г. от националния регулаторен орган лицензии на две предприятия за ползване на плановите позиции на Република България на геостационарна орбита, които са със срок на действие до 2026 г., практически този ресурс е изчерпан. Осъществяването на периодичен контрол от страна на регулатора върху тези две предприятия е от особена важност с оглед пълното усвояване на предоставените им позиции и тяхното ефективно използване. Не се предвиждат някакви други стъпки в тази област в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

1.3. Номера

Осигуряването на условия за развитие на електронния съобщителен пазар изисква гарантиране на равнопоставен достъп до номера от Националния номерационен план за всички участници на пазара. Докато този ресурс на теория може да е неограничен, някои технологични и организационни особености могат да създадат временни затруднения и недостиг в определени райони. Ефективното управление е средството, което може да предотврати или разреши тези временни ограничения и да спомогне за конкурентното развитие на пазара.

Управлението на номерационното пространство в Република България се осъществява от КРС. Политиката за ползването на номера, адреси и имена отчита както националните особености, така и световните и европейските тенденции в развитието на електронните съобщения. При управлението и предоставянето на номера, адреси и имена КРС спазва принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, неутралност по отношение на използваните технологии и предоставяните услуги.

Резултатите от управлението на номерата се изразяват във:

• оптимизиране на ННП и осигуряване на достатъчно номера при отчитане на националните и обществените интереси;

• създаване на предпоставки за спазване на изискванията за ефективно използване от предприятията на първично предоставените им номера;

• осигуряване на баланс между запазването на резерв от ограничения ресурс - номера и адекватно задоволяване на нуждите от номера както на съществуващите, така и на потенциалните нови потребители, предприятия и доставчици на услуги;

• създаване на стабилност на номерационната схема - запазване на съществуващите географски и негеографски кодове и кратките кодове за обществени телефонни услуги;

• осигуряване на условия за развитие на съществуващите и навлизане на нови електронни съобщителни мрежи и услуги;

• осигуряване на хармонизирано използване на номера от обхват "116" за достъп до хармонизирани услуги със социална значимост;

• създаване на условия за насърчаване развитието и въвеждането на общоевропейски услуги.

Въпреки тези положителни резултати основните предизвикателства пред предоставянето на ограничен ресурс - номера, си остават, а и те са:

• осигуряване на достатъчен номерационен капацитет за всички участници на пазара;

• постигане на технологична неутралност при разпределянето на номерационния ресурс за предприятия;

• определяне на номерационни обхвати за нови мрежи и услуги (глас по интернет протокол (VoIP), услуги с номадски характер, GSM-R и др.);

• определяне на подход за осигуряване на номерационен ресурс за мрежи и услуги от следващо поколение (NGN) и конвергентни услуги;

• регламентиране използването на номера с първа цифра "1" за достъп до услуги на национално ниво и след географски код за предоставяне на услуги в съответната номерационна област.

Тези въпроси могат да бъдат решени в регулаторна политика за управление на номерата, която следва да определи вида на структурната промяна на ННП. Това може да стане или чрез въвеждането на деветразрядна дължина на национално значимите номера, или чрез преминаване към закрит номерационнен план. И двата подхода имат своите предимства и недостатъци, но определено ще доведат до неудобство за потребителите, поради което предприемането на каквато и да е структурна промяна на ННП следва да бъде детайлно анализирана и широко обсъдена с всички заинтересувани страни.

С оглед гарантиране на пълно взаимодействие между услугите, предоставяни на глобално ниво, позициите на Република България по въпроси, свързани с използването на номерата и адресите, трябва да бъдат съобразени с международната политика в тази област.

За гарантиране на номерационен ресурс за всички желаещи участници на пазара в краткосрочен план КРС следва да анализира необходимостта от изготвяне на нов ННП и в случай че това е необходимо, да избере подход за реализирането му.

2. Уведомителна и разрешителна дейност

С въвеждането на изискванията на европейската регулаторна рамка в българското законодателство се създаде система за уведомителна и разрешителна дейност, която се прилага по сходен начин към всички сравними мрежи и услуги, независимо от вида на използваните технологии. От една страна, това осигурява условия за по-хармонизирано и по-облекчено регулиране на достъпа до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги на територията на ЕС, а, от друга страна, се гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги при напълно прозрачни условия.

Уведомителната и разрешителната дейност обхваща всички електронни съобщителни мрежи и услуги, независимо от това за какви цели те се използват.

С оглед стимулиране навлизането на нови електронни съобщителни услуги и предоставянето на паневропейски електронни съобщителни мрежи и услуги Регулаторна рамка 2009 изисква създаването на най-облекчената система за уведомителна и разрешителна дейност. Процедурата за започване дейност на едно предприятие, което иска да осъществява електронни съобщения, в случай че за целта не е необходимо да се използват ограничени ресурси, се свежда само до уведомяване на националния регулаторен орган, без да се изисква неговото изрично решение или издаване на друг административен акт. Националният регулаторен орган публикува Общи изисквания, които регламентират правата и задълженията на предприятията, които ще работят в уведомителен режим.

В зависимост от това, каква дейност ще осъществява дадено предприятие, приложимите изисквания за предприятията са различни. Част от изискванията се отнасят само за предприятията, опериращи електронни съобщителни мрежи за собствени нужди, други - за тези, предоставящи услуги, и трети - за тези, които предоставят и електронни съобщителни мрежи и услуги. Поради тази причина Общите изисквания трябва много ясно да дефинират условията, при които се осъществяват различните видове електронни съобщителни дейности. Възможен подход е да бъдат разработени отделни Общи изисквания за съответния вид дейност. Този подход е за предпочитане, тъй като в голяма степен ще улесни не само предприятията, но и регулатора, който по-лесно ще следи за тяхното спазване.

В Регулаторна рамка 2009 за електронни съобщителни мрежи и услуги се предвижда хармонизиране на условията по отношение на предприятия, които предоставят презгранични електронни съобщителни услуги в рамките на Общността. От тези предприятия се изисква да направят само едно уведомление за съответната държава членка.

Ще продължи предоставянето на разрешения при използването на радиочестоти и номера (ограничен ресурс). Разрешения за номера могат да се дават и от Европейския номерационен план, включително например виртуалния код "3883", който е предоставен на държавите - членки на CEPT. Тези разрешения няма да бъдат ограничавани, освен когато това е неизбежно с оглед на ограничеността на радиочестотите и необходимостта от ефективното им използване. Като част от процедурата за подаване на заявление за разрешение за използване на радиочестоти ще се проверява дали кандидатът ще бъде в състояние да спазва свързаните с това разрешение условия.

При наличие на споразумение на европейско ниво за хармонизирано предоставяне на радиочестоти на определени предприятия националният регулаторен орган следва строго да прилага споразумението при издаване на разрешение за използване на тези радиочестоти.

В резултат на прегледа на европейската регулаторна рамка се прецизираха и условията към предприятията, които следва да се включват в Общите изисквания и в разрешенията за ползване на ограничен ресурс, като например:

• достъпност за крайните потребители на номера от европейското телефонно номерационно пространство, универсалните международни безплатни телефонни номера и когато е технически и икономически осъществимо - на номерата от номерационните планове на други държави - членки на ЕС;

• условия за достъпност за потребители с увреждания;

• задължения за прозрачност с цел осигуряване на свързаност "от край до край", оповестяване на всички условия, ограничаващи достъпа до и/или използването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени от държавите членки в съответствие с правото на Общността, и, при необходимост, и в съответствие с принципа за съразмерност - достъп на националните регулаторни органи до тази информация, която е необходима с цел проверка на точността на това оповестяване;

• задължение за предоставяне на услуга или за използване на вида технология, за които са предоставени правата на ползване на радиочестоти, включително, когато е приложимо, изисквания за покритие и качество;

• специфични задължения, свързани с експериментално използване на радиочестоти;

• тарифни принципи и максимални цени, които могат да се прилагат в специфичен номерационен обхват, с цел избягване на съмнения и гарантиране защита на потребителите.

Задълженията към предприятията за предоставяне на информация на националния регулаторен орган следва да бъдат пропорционални, обективно обосновани и ограничени до строго необходимото. Няма да се изисква системно и редовно доказване на спазването на всички условия по уведомителния и разрешителен режим. Предприятията имат право да знаят за какви цели ще бъде използвана информацията, която те следва да предоставят. Предоставянето на информация следва да не бъде условие за достъп до пазара.

Предприятията, осъществяващи електронни съобщения, ще продължат да заплащат административни такси. Тези такси следва да покриват действителните административни разходи на КРС. Освен административни такси КРС ще продължи да събира и такси за използването на радиочестотен спектър и номера като средство за осигуряване на оптимално използване на тези ресурси. Тези такси следва да не затрудняват развитието на иновационни услуги и конкуренцията на пазара, а да насърчават навлизането на нови участници в него. Таксите могат да се използват както за покриване разходите на националния регулаторен орган за управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди, така и за освобождаване от държавата на повече радиочестотен спектър за граждански нужди. Във връзка с това следва да се направи анализ на събираните от КРС такси, доколко начинът на формирането им отговаря на тези принципи.

Санкциите за неспазване на условията, свързани с уведомителния и разрешителния режим, следва да бъдат съразмерни на нарушението. Само при изключителни обстоятелства ще се спира или оттегля правото на предоставяне на електронни съобщителни услуги или правото за използване на радиочестотен спектър или номера: при сериозна заплаха за обществената безопасност, сигурността, здравето или за икономическите и оперативните интереси на други предприятия.

С оглед гарантиране спазването на изискванията нормативно трябва да се регламентира възможността регулаторът, при необходимост, да налага периодични финансови санкции, както и разпореждания за преустановяване или временно спиране осъществяването на дейността на дадено предприятие, което не е изпълнило задълженията, наложени му след извършен анализ на съответния пазар.

В краткосрочен план следва да се измени и допълни законовата уредба по отношение на уведомителната и разрешителната дейност, като се приведе в съответствие с ревизираната европейска регулаторна рамка. В средносрочен план регулаторният орган трябва да приведе Общите изисквания и издадените разрешения за ползване на ограничен ресурс в съответствие с правната уредба, но не по-късно от 19 декември 2011 г.

3. Достъп и взаимно свързване

3.1. Достъп

Гарантирането на взаимно свързване на мрежите и осигуряването на достъп до и ползването на необходими мрежови средства и съоръжения, включително достъп до съоръжения във връзка с услуги от интелигентни мрежи или роуминг в мобилни мрежи, са едно от основните условия за предоставяне на електронни съобщителни услуги "от край до край" в полза на гражданите и бизнеса. Целта е всички крайни потребители, включително тези с увреждания, възрастни хора и крайните потребители със специфични социални потребности, да имат лесен достъп до висококачествени услуги на достъпни цени.

Развитието на открит и конкурентен пазар за електронни съобщителни услуги в значителна степен зависи от възможностите и условията за предоставяне на достъп до и ползването на исторически създадени съобщителни инфраструктури и електронни съобщителни мрежи. Това е един от основните проблеми пред новонавлизащите участници на пазара на фиксирани услуги, особено там, където електронните съобщителни мрежи трудно могат да бъдат дублирани поради значителния размер на инвестициите, които трябва да бъдат вложени. Определянето на ясни правила за изграждане и ползване на мрежовата инфраструктура дава правна сигурност за развитие на съществуващите или за изграждане на нови мрежи по справедлив, ефективен и съобразен с околната среда начин.

С оглед осигуряването на достъп до изградената инфраструктура в Регулаторна рамка 2009, която е в процес на въвеждане в българското законодателство, се създават възможности за:

• Доброволно разделяне от вертикално интегрирано предприятие. Във връзка с това на КРС ще се възложи задължение за провеждане на координиран анализ на различните пазари, свързани с мрежата за достъп, въз основа на който да може да оцени въздействието на планираното разделяне върху съществуващите задължения на предприятие със значително въздействие върху пазара. След извършване на оценката за планираното разделяне може да се наложат, изменят, променят или оттеглят наложени задължения.

• Налагане на специфично задължение за функционално разделяне от вертикално интегрирано предприятие със значително въздействие върху пазара като изключителна мярка. До тази мярка следва се прибягва едва когато се установи, че чрез вече наложените задължения за достъп и взаимно свързване не се постига ефективна конкуренция на пазара на едро за достъп и взаимно свързване, както и след внимателен анализ на очакваното въздействие и след съгласуване с ЕК.

3.2. Съвместно ползване

Съвместното ползване на съоръжения е фактор за понижаване разходите на предприятията при изграждане на инфраструктура за електронни съобщения, особено при мрежи за достъп от следващо поколение и за развитие на конкуренцията. Засилването на правомощията на КРС да изисква от притежателите на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен или частен имот да използват тези съоръжения или имоти съвместно с други предприятия (включително физическо съвместно разполагане), което ще допринесе за по-ефективно инвестиране в инфраструктура. Изискванията следва да са насочени към всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, придобили право за преминаване, а не само към предприятията със значително въздействие върху пазара, особено ако алтернативните възможности са в ущърб на опазването на околната среда или общественото здраве. Задълженията за осигуряване на достъп до и ползване на инфраструктура се налагат след провеждане на широко обществено обсъждане, по време на което всички заинтересувани страни да имат възможност да изразят становищата си.

При уреждането на съвместно ползване могат да се прилагат правила за пропорционално разпределение на разходите за съвместното ползване на съоръжението или имота и да се гарантира наличието на подходящи условия за споделяне на инвестиционния риск между предприятията.

Съвместното ползване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения (например: канали, проводи, мачти, шахти, кутии, антени, кули и други поддържащи конструкции, сгради или подстъпи към сгради) изисква добра координация от страна на общинските органи, която да обхваща и своевременното известяване на заинтересованите страни за текущи или планирани благоустройствени дейности, изграждане или ремонт на обществени съоръжения или имущество.

Решението за налагане на задължения за достъп до нови и усъвършенствани инфраструктури следва да отчита наред с разходите за изграждането им и свързания с това риск, очаквания темп на възприемане на новите продукти и услуги и предвижданите равнища на цени на дребно. Един такъв възможен случай е налагане на задължение за предоставяне на достъп до виртуална мрежа, предлагащ равностойна функционалност, когато необвързаният достъп до абонатна линия или част от абонатната линия е технически или икономически неосъществим.

3.3. Взаимно свързване

Въпросите за взаимното свързване на електронните съобщителни мрежи на отделните предприятия са от основно значение за това, крайните потребители да получават качествени услуги на достъпна цена.

Необходимо е въвеждането на единен подход при определянето на условията за взаимно свързване на електронните съобщителни мрежи и възприемане на пазарно ориентиран и недискриминиращ метод на ценообразуване. Европейската комисия прие Препоръка 2009/396/ЕО относно подхода за регулиране на цените за терминиране, в която се приканват държавите - членки на ЕС, да въведат и използват подход за моделиране Bottom-Up Long Run Incremental Cost (LRIC) като методика за отчитане разходите на предприятията. Във връзка с това е необходимо в краткосрочен план КРС да разработи модел, отговарящ на изискванията на ЕК.

Независимо от прилагането на европейската регулаторна рамка, позволяваща на регулаторите в държавите - членки на ЕС, да налагат на предприятията със значително въздействие върху пазара специфични задължения по отношение на цените на едро, все още се наблюдава значителна диспропорция между цените в мобилните и във фиксираните мрежи. Възможен подход е изравняване на цените за терминиране в мобилни и фиксирани мрежи.

Също така трябва обстойно да се анализира в дългосрочен план кой финансов модел е най-подходящ за прилагане при определянето на тези цени и дали въвеждането на модела "bill and keep" (Споразумение между две предприятия за предоставяне на електронни съобщителни услуги за ценообразуване при взаимно свързване (пряко или косвено) на техните електронни съобщителни мрежи, съгласно което реципрочната такса за терминиране на повикванията е нула, т.е. всяко предприятие се съгласява да терминира в мрежата си повиквания, генерирани в мрежата на другото предприятие, без да ги таксува за това.) не би бил най-удачният подход.

4. Радиоразпръскване

Наземното радиоразпръскване на звукови сигнали в обхватите под 30 MHz - дълговълновия (150-253 kHz), средновълновия (500-1620 kHz) и късовълновия (1620-30 000 kHz) обхват, ще продължи да се осъществява по класическата технология с амплитудна модулация в краткосрочен и средносрочен план. В дългосрочен план в тези радиочестотни обхвати се предвижда да се развият национални наземни цифрови мрежи за радиоразпръскване чрез изграждане на маломощни синхронни подмрежи за средновълновия обхват, както и локални и регионални мрежи за средновълновия и късовълновия обхват. В краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план ще продължи използването на късовълновия радиочестотен обхват за развитие на необходимата инфраструктура и излъчване на програми чрез национални аналогови и цифрови мрежи за обслужване на българската диаспора по света, а също и за търговски радиопредавания.

Наземното аналогово радиоразпръскване по стандарт УКВ-ЧМ (ултракъсовълново честотно модулирано радиоразпръскване) ще продължи да се извършва в глобално хармонизирания радиочестотен обхват 87,5-108 MHz в краткосрочен и средносрочен план. В дългосрочен план използването на този радиочестотен обхват ще се извършва по стандарта DRM+, който е в процес на финализиране в ETSI.

Бъдещето на използването на стандарта за наземно цифрово радиоразпръскване на звукови сигнали T-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting), по който България има защитени 34 радиочестотни разпределения в обхват (174-230 MHz) и 14 радиочестотни блока в долната част на L обхвата (1452-1479,5 MHz), ще зависи от инвеститорския интерес. В дългосрочен план се предвижда изграждането на една национална обществена мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване по този стандарт.

В България са създадени условия за преминаването от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, за което беше приет план през 2008 г. (изменен и допълнен през 2009 г.) и изменена нормативната уредба за улесняване на процеса за въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване. Планът предвижда завършване на прехода в края на 2012 г., когато всички предаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване следва да преустановят излъчване. Във връзка с реализирането на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване ще бъде приета в краткосрочен план Програма за въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоръзпръскване. В краткосрочен и средносрочен план у нас се предвижда да бъдат изградени пет национални мрежи от спечелилите конкурсите за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване на програми на търговски оператори. Осигурен е радиочестотен спектър и за множество регионални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. При липса на интерес за развитие на регионални мрежи планът може да бъде преразгледан, като неизползваният радиочестотен спектър бъде определен за развитие на още национални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване или за мобилно наземно телевизионно радиоразпръскване в зависимост от наличния свободен радиочестотен спектър.

За осигуряване на цифровото разпространение на програмите на Българската национална телевизия (БНТ) и на част от програмите на Българското национално радио (БНР) с минимални инвестиционни разходи за държавата КРС откри процедура за избор на предприятие, на което да се издаде разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, предназначена за разпространение на програмите на обществените оператори. Чрез тази мрежа ще се гарантира разпространението на програмите на БНТ и БНР, както и на други обществени оператори на медийни услуги. Реализацията на това решение е постигната с подходящи промени в Закона за радиото и телевизията и ЗЕС.

Създадени са условия в електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване да се разпространяват и телевизионни програми с висока разделителна способност по стандарта HDTV.

Въвеждането на цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване води до значително по-висока ефективност при използването на радиочестотния спектър поради възможността за разпространение на няколко телевизионни програми посредством използване на една радиочестотна лента, която досега се използва от аналогова телевизия за разпространение на една телевизионна програма. Във връзка с това се предвижда след осъществяване на прехода към наземно цифрово радиоразпръскване да се освободи радиочестотен спектър, т. нар. цифров дивидент. Европейската комисия прие решение, въвеждащо хармонизирани технически условия за използване на радиочестотната лента 790-862 MHz. Потенциалните възможности за използване на цифровия дивидент са: мобилни широколентови услуги; широколентов достъп за слабо населени райони; спомагателни дейности при радиоразпръскването; маломощни радиоустройства; PMR; изграждане на радиомрежи за защита на населението при бедствия и аварии; нови безжични технологии и др. Основната идея е посредством използването на цифровия дивидент да се осигури покритие на населението както в градски, така и в селски райони с високоскоростни услуги, позволяващи постигне на значителен напредък в икономическото и социалното развитие чрез преодоляване на цифровото разделение. Тези възможности в Република България могат да се реализират само след освобождаване на радиочестотната лента 790-862 MHz от Министерството на отбраната.

В дългосрочен план се предвижда изграждането и на национална мрежа за цифрово мобилно наземно телевизионно радиоразпръскване при наличие на свободен радиочестотен спектър и на инвеститорски интерес.

5. Стандартизация

Хармонизацията на българските стандарти и стандартизационните документи в областта на електронните съобщения с тези на европейските и международните организации е от съществено значение за постигането на единно европейско информационно пространство, създаване на условия за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги до всички потребители, включително и крайните потребители с увреждания. Хармонизираните европейски стандарти, прилагани в подкрепа на европейското право в областта на електронните съобщения, повишават неговата ефективност и ефикасност. Те са гарант за качеството на електронната съобщителна услуга, която крайните потребители очакват да получат.

Република България участва в работата на международните (ISO, IEC и ITU) и европейските (CEN, CENELEC и ETSI) организации по стандартизация. Съществена част от европейските и международните стандарти, касаещи електронните съобщения, са въведени като български стандарти (БДС). Засега обаче не е решен еднозначно проблемът с въвеждането, прилагането и статута на стандартизационните документи: технически спецификации, технически доклади, ръководства, препоръки и работни споразумения.

Преводът на български език е затруднен във финансов и в организационен аспект, поради което се избягва позоваване в национални нормативни актове на европейски или международни стандарти или стандартизационни документи. Това рефлектира негативно върху качеството и разнообразието на предоставяните електронни съобщителни услуги.

За преодоляване на проблема е подходящо ежегодно да се изготвя списък на стандарти, препоръки, ръководства и др., приоритетни за въвеждане чрез превод на български език, който да бъде предоставен за обществено обсъждане, както и търсене на форма за финансиране съвместно между МТИТС, КРС и участниците на пазара на електронни съобщителни услуги.

Възможно е да се възприеме подход за създаване на възможност в специалния закон за позоваването в български нормативни актове на стандартизационни документи, приети от организации по стандартизация, в които България членува. Друг вероятен подход е да се допусне позоваване на международни и европейски стандарти и стандартизационни документи, въведени без превод, само с публикуване на заглавна страница на български език.

6. Насърчаване развитието на мрежи за достъп от следващо поколение

Мрежите от следващо поколение (Next Generation Networks - NGN) ще бъдат основен двигател за технологичното развитие на сектора в средносрочен и в дългосрочен план. Насърчаването на развитието на този вид мрежи по начин, който да гарантира равнопоставеност и избягване предоставянето на предимства на конкретни предприятия, е особено важно, тъй като разпространението на NGN, както и предоставяните чрез тях услуги очертава плоскостта, на която ще се развива конкуренцията в бъдеще.

Мрежите за достъп от следващо поколение (Next Generation Access - NGA) се състоят изцяло или частично от оптични елементи и могат да доставят услуги с много висока скорост и да поддържат множество модерни комбинирани услуги. Навлизането на мрежите от следващо поколение е предпоставка за развитието и използването на широколентовия достъп. Все още обаче не са решени регулаторните въпроси по отношение на достъпа при тези мрежи на общностно ниво. Необходим е последователен и координиран регулаторен подход при прехода към мрежи за достъп от следващо поколение, който да определи ясни правила за изграждане и ползване на мрежовата инфраструктура и да насърчи конкуренцията.

Главният проблем пред бързото изграждане на мрежите за достъп от следващо поколение са големите първоначални инвестиции.

В райони, където в бъдеще се очаква частни инвеститори да развиват мрежи за достъп от следващо поколение, държавата може да предприеме набор от мерки за ускоряване на инвестиционния цикъл и така да насърчи инвеститорите да изпълнят своевременно инвестиционни си планове. Предвид факта, че голяма част от разходите за изграждане на оптични кабелни мрежи са за строителни работи, в Регулаторна рамка 2009 се засилва възможността чрез изменение на законодателството да се облекчи процесът на придобиване на право на преминаване, да се изиска от предприятията да координират строителните работи, да предоставят част от своята инфраструктура за съвместно полагане на кабели и съвместно ползване на съоръжения, да се наложат задължения за изграждане на оптична кабелна връзка при строежа на нови обекти (включително нови водопроводни, енергопреносни, транспортни или канализационни мрежи) и др.

За да се насърчи развитието на мрежи от следващо поколение, в дългосрочен план могат да бъдат предприети редица мерки. Развитието на тези мрежи ще промени условията на търсене и предлагане както на ниво пазари на едро, така и на ниво пазари на дребно. Това би довело до необходимостта от налагане на нови задължения, в т. ч. на нови комбинации от задължения за активен и пасивен достъп, прилагани на пазарите за предоставяне на (физически) достъп на едро до мрежова инфраструктура в определено местоположение и широколентов достъп на едро. Във връзка с това КРС ще трябва да направи преглед на наложените специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху пазара (SMP) и да оцени необходимостта от тяхната отмяна, поддържане или налагане на нови задължения.

Определянето на ясни правила за изграждане и ползване на мрежовата инфраструктура дава правна сигурност за инвестиране в следващото поколение на мрежи за достъп. Правилата за съвместно ползване на изградената пасивна инфраструктура и прилагането на ефективни регулаторни мерки ще спомогнат за намаляване на общите финансови разходи за предприятията за разгръщане на мрежи от следващо поколение. Не на последно място може да се преразгледа възможността за функционалното разделяне на мрежите за достъп.

Подобряването на условията за развитие и изграждане на съвременна електронна съобщителна инфраструктура и конкурентен пазар е възможно чрез:

• насърчаване на инвестициите за изграждане и развитие на електронни съобщителни мрежи от следващо поколение чрез създаване и приемане на подходяща нормативна база, без да се предизвиква нарушаване на конкуренцията;

• опростяване на процедурите по отношение на дейностите по изграждане на електронни съобщителни мрежи или нови мрежови съоръжения чрез изменение в законодателството (основно в Закона за устройство на територията) и подобряване на съгласуваността между компетентните местни и централни органи;

• подобряване на условията за достъп и взаимно свързване не само до мрежата на историческия оператор на фиксираната мрежа, а и до мрежите на всички останали предприятия (в т.ч. електроразпределителни и ВиК дружества), чрез създаване на конкурентни условия за съвместното ползване на каналната мрежа и съвместно разполагане на съоръженията и кулите;

• осигуряване прилагането на специфичните задължения, наложени на предприятията със значително въздействие върху съответния пазар за предоставяне на достъп до мрежи от следващо поколение (чрез оценка на необходимостта от отмяна, поддържане или налагане на нови специфични задължения).

7. Развитие на мобилни мрежи

Сегментът на мобилни мрежи и услуги в Република България е лидер в общия обем на електронния съобщителен пазар. След като трите предприятия на наземни мобилни мрежи по стандарт GSM (Global System Mobile) получиха лицензии за предоставяне на мобилни услуги от трето поколение - UMTS (Универсална мобилна телекомуникационна система), е налице още по-динамично развитие в условията на интензивна конкуренция и насищане на пазара. Един от най-важните аспекти на третото поколение безжични технологии (3G) е замисълът да се обединят съществуващите клетъчни стандарти от второ поколение върху единна платформа. Поради засиления пазарен интерес към новите общоевропейски системи, каквато е и системата UMTS, до края на 2010 г. предстои пълно освобождаване на радиочестотна лента 1900-1980 MHz в изпълнение на Стратегията за въвеждане на универсални мобилни телекомуникационни системи в Република България.

С оглед гарантиране предоставянето на качествени мобилни услуги и развитие на мобилните мрежи трябва да се оптимизира процедурата по изграждането и въвеждането в експлоатация на базовите станции, без това да въздейства неблагоприятно върху живота и здравето на хората.

С прилагането на принципа за технологична неутралност се очаква да се предоставят повече и по-конкурентни мобилни услуги (широколентови гласови услуги, услуги за предаване на данни и мултимедийни услуги) на гражданите освен предлаганите от системата GSM, което е свързано и с хармонизираните радиочестотни обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността. Съгласно принципите, заложени в Регулаторна рамка 2009, при предоставянето на новите електронни съобщителни услуги в радиочестотния обхват 900 MHz и 1800 MHz трябва да се предвиди защита на съществуващите GSM системи от вредни радиосмущения.

Пазарът на мобилни услуги е достигнал висока степен на насищане, което е предпоставка за развитието на технологиите от четвърто поколение, които осигуряват многократно по-висока скорост на пренос на данни от тази в сега съществуващите мобилни мрежи. Една от иновативните технологии от четвърто поколение, която ще направи достъпни широколентовите услуги за потребителите и в същото време привлекателни за доставчиците на услуги, е мобилният WiMAX. Тази технология допълва съществуващите и бъдещите широколентови технологии както жични, така и безжични, за да подсигури най-доброто покритие и да задоволи изискванията на потребителите. Очаква се до 2015 г. мобилният WiMAX да се използва за високоскоростен достъп до интернет и да повиши броя на абонатите. От своя страна ЕК оповести намерението си да инвестира 18 млн. евро за развитие и изследвания на технологиите от четвърто поколение и широколентовите мобилни системи - Long Term Evolution (LTE). В съответствие с Решение 2008/477/ЕО относно хармонизирането на радиочестотния обхват 2500-2690 MHz за наземни безжични системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността, Република България следва да предприеме стъпки за проучване на пазара по отношение на интереса на предприятията за предоставяне на услуги от четвърто поколение. Един от евентуалните стандарти, който би могъл да бъде допуснат в радиочестотния обхват 2500-2690 MHz е LTE, представляващ еволюция на GSM и UMTS стандартите.

Въведеното в българското законодателство в съответствие с европейската Регулаторна рамка 2002 по-облекчено регулиране на достъпа до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги допринася за все по-широкото навлизане на мрежите по технология "Wi-Fi". Свободният достъп до тези мрежи се очаква да стимулира обществения интерес към тях както по отношение на бизнеса, така и на населението, създавайки предпоставка за социално сближаване.

Поетите от Република България задължения за прилагане на единни европейски норми по отношение на осигуряването на безпрепятствен трансграничен железопътен транспорт и оперативна съвместимост (директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО за оперативна съвместимост на трансевропейските високоскоростна и конвенционална железопътна система) и техническата необходимост от осигуряване на диспечерски влакови радиовръзки в изпълнение на действащите нормативни разпоредби за безопасност на движението на влаковете, изискват въвеждането на GSM-R стандарт в железопътната мрежа. Изпълнението на това задължение е свързано с поетапно изграждане на клетъчната мрежа от подвижната радиослужба за железопътни приложения (GSM-R) за покриване на територията на цялата страна.

Развитието на пазара на мобилни мрежи ще допринесе за по-голямото разнообразие от нови услуги за потребителите, ще стимулира конкуренцията при доставчиците на услуги, както и ще осигури увеличаване на приходите от този пазарен сегмент за държавата. С оглед на това е необходимо да се предприемат следните действия:

• пълно освобождаване на радиочестотна лента 1900-1980 MHz за граждански нужди от Министерството на отбраната в съответствие с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;

• стимулиране ползването на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за използване от други технологии освен GSM, за предоставяне на съвременни оперативно съвместими широколентови гласови услуги, услуги за предаване на данни и мултимедийни услуги;

• хармонизиране на техническите условия в Република България за ефективно използване на честотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за предоставяне на мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни средства (МСV услуги), както и за предоставяне на мобилни съобщителни услуги на борда на въздухоплавателни средства (МСА услуги);

• създаване на условия за въвеждане на четвърто поколение широколентови мобилни системи в Република България в радиочестотен обхват 2500-2690 MHz, след освобождаването му от Националната служба за охрана;

• осигуряване на условия за хармонизирано използване на радиочестотните ленти 450 - 470 MHz и 2300 - 2400 MHz съгласно Политиката за безжичен достъп за електронно съобщителни услуги (WAPECS - Wireless Access Policy for Electronic Communications Services).

8. Развитие на широколентовия достъп

Европейските политики припознават и поставят все по-голям акцент върху важната роля на широколентовия достъп както за повишаване на икономическия растеж и създаване на повече работни места, така и за стимулиране на социалното сближаване чрез преодоляване на тенденциите за изолиране на хората, живеещи в слабо населените и отдалечените райони, от обществения, икономическия и културния живот.

Основната пречка за растежа на широколентовия достъп ЕК вижда в липсата на достатъчно конкурентна среда и някои регулаторни слабости.

В Република България разпространението на широколентов достъп е два пъти по-ниско от средния показател за ЕС, като изоставането от другите държави - членки на ЕС, е както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. Това изправя страната ни пред предизвикателството да се доближи до развитите европейски държави, като преодолее моментното си изоставане по тези показатели. За постигането на тази цел е необходимо предприемането на съгласувани политически, регулаторни, икономически и други мерки.

Във връзка с това Министерският съвет в края на 2009 г. прие Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България, която очертава визията, целите и насоките за развитие, достъпността и популяризирането на широколентовия достъп в страната като ключов фактор за преодоляване на "широколентовото разделение" между отделните региони, развитието на информационните и комуникационните технологии и въвеждането на новите технологии в обществото. Следващата стъпка в тази посока е свързана с изготвянето в краткосрочен план на Национална програма за изпълнение на стратегията, която ще изведе основните принципи за реализиране на проектите, по-важните от които са: технологична неутралност, равнопоставеност, прозрачност, устойчиво развитие и други.

Основният принцип на политиката за развитие на широколентовия достъп е конкурентният пазар да бъде движещ фактор за предоставянето на широколентов достъп и услуги. Невъзможността пазарните сили да осигурят широколентови услуги своевременно и на достъпни цени на всички граждани, независимо от географското им местоположение на територията на страната, обуславя необходимостта от държавна намеса, за да се защити общественият интерес. Възможностите за финансиране на проекти за широколентов достъп по линия на структурните фондове на ЕС следва да бъдат максимално използвани, като за целта е необходимо ясно да се регламентира взаимодействието между държавните институции, органите на местната власт и бизнеса.

Като държава - членка на ЕС, Република България няма да остане встрани от общата тенденция за ускорено развитие на широколентовия достъп във всичките му аспекти. Тази тенденция активно се подкрепя от ЕК както на политическо ниво, така и чрез изготвянето на пакет от документи, които да подпомогнат ускоряването на този процес.

За преодоляване на изоставането по отношение на осигуряването на населението на широколентов достъп в краткосрочен и средносрочен план е необходимо да бъдат предприети следните действия:

• стартиране на проекти за изграждане на широколентова инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони, където бизнесът няма интерес да инвестира, със средства по линия на структурните фондове на ЕС;

• подкрепа за въвеждането на иновативни, достъпни и качествени услуги и приложения (в сферата на обучението, здравеопазването, административните услуги и др.), което допълнително да стимулира търсенето на широколентов достъп от населението;

• популяризиране сред потребителите на широколентов достъп и неговите ползи, като се набляга върху фактическите им нужди;

• осигуряване възможност на всички български граждани да имат широколентов достъп независимо от географското си местоположение.

V. Защита на интересите на потребителите

1. Универсална услуга

В условията на конкурентен електронен съобщителен пазар държавата има ангажимента да гарантира предоставянето на универсалната услуга, която представлява набор от услуги с определено качество, предлагани на всички граждани независимо от географското им местоположение, на цялата територия на страната на достъпна цена. Към обхвата на универсалната услуга се отнася достъпът до обществени телефонни услуги, сред които: телефонни справочни услуги, общ телефонен указател, помощ от оператор и единния европейски номер за спешни повиквания "112", включително за крайни потребители с увреждания и др.

Допълнителна гаранция за последователното провеждане на държавната политика за универсалната услуга в електронните съобщения е определянето на предприятия, задължени да я предоставят в пълния й обхват или на части от нея на цялата територия на страната или по региони, така че всеки гражданин да има достъп до пълния набор от услуги независимо от географското си местоположение.

"Българска телекомуникационна компания" - АД, продължава да изпълнява наложените по реда на отменения Закон за далекосъобщенията задължения за предоставяне на универсална услуга. Комисията за регулиране на съобщенията стартира процедура за избор на предприятия за възлагане предоставянето на универсалната услуга, за да определи интереса на предприятията от предоставяне на универсалната услуга, както и условията, при които е налице такъв интерес. В регламентирания срок редица предприятия заявиха намерение да предоставят някои или всички елементи от универсалната услуга, но при условие за преразглеждане на законодателната уредба, насочено към осигуряване на равнопоставеност между предприятията. В отговор на становищата на предприятията и с оглед гарантиране предоставянето на универсалната услуга се предприемат действия за преразглеждане на нормативната уредба по отношение на изискванията и параметрите на качеството за универсалната услуга.

В Регулаторна рамка 2009 концепцията за универсалната услуга се запазва (свързване в определено местоположение). Следвайки принципа на субсидиарността, в Директивата за универсалната услуга се предоставя възможност на държавите - членки на ЕС, да дефинират минималните скорости за пренос на данни, отчитайки специфичните обстоятелства на националните пазари.

Значителна част от нововъведените разпоредби са насочени към подобряване на условията за крайните потребители с увреждания с оглед да им се осигури равнопоставеност при използването на различните услуги и по-конкретно за платените обществени телефони и/или други точки за обществен достъп до гласова телефония, услугите за спешна помощ и качеството на предоставяните услуги. При предстоящите промени в ЗЕС ще се разгледа възможността националният регулаторен орган да извършва оценка на цялостните нужди и специфичните изисквания за крайни потребители - хора с увреждания, вземайки под внимание обхвата и конкретната форма на специфичните мерки, отчитайки становищата на заинтересуваните страни.

Правомощията на КРС ще бъдат засилени по отношение на възлагането и контрола върху ефективността на изпълнението на задълженията на предприятията, които ще предоставят универсалната услуга, включително по отношение на задоволяване нуждите на потребителите с увреждания.

Предвид динамичното развитие на пазара на електронни съобщителни услуги ЕК извършва преглед на обхвата на универсалната услуга на всеки три години. Едно от условията за отчитането на дадена услуга като "основна електронна съобщителна услуга" е това, че тя трябва да се разглежда като съществена за гарантиране на социалното включване.

При периодичния преглед на обхвата на универсалната услуга, извършен през 2008 г., се потвърди, че не е необходимо да се променя обхватът на универсалната услуга чрез включване на широколентовия достъп. Беше отчетено, че широколентовият достъп допринася за повишаване активното участие на европейските граждани в развитието на съвременното общество. В началото на март 2010 г. ЕК откри процедура по обществено обсъждане относно включването на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга, на базата на което ще се прецени необходимостта от предприемане на законодателни действия на ниво ЕС до края на 2010 г.

По време на общественото обсъждане българската страна изрази виждане, че ревизираната Директива за универсалната услуга дава възможност на държавите членки да дефинират минималните скорости за пренос на данни в зависимост от националните им особености. Този гъвкав подход следва да се запази и при евентуални законодателни изменения по отношение на обхвата на универсалната услуга.

2. Защита на интересите на крайните потребители

Законът за защита на потребителите е общата законодателна рамка, регламентираща защитата на интересите на потребителите. Законът за електронните съобщения като специален закон урежда допълнителни изисквания, отразяващи спецификата на отношенията между предприятията и техните крайни потребители при предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги.

С въвеждането на Регулаторна рамка 2002 на ЕС в областта на електронните съобщения в националното законодателство беше повишена отговорността на държавите и регулаторни органи, както и на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, за осигуряване на необходимите условия за защита на интересите на крайните потребители.

Установена практика на българския пазар е електронните съобщителни услуги да се предоставят в съответствие с общите условия на договорите, чието съдържание е дефинирано подробно в ЗЕС. Развитието на пазара на електронни съобщителни услуги е тясно обвързано с повишаване доверието на потребителите към предлаганите услуги.

Защитата и повишаването на правата на потребителите е централен въпрос за ЕК в областта на електронните съобщения. Политиката в тази област цели да стимулира конкуренцията на пазара и да гарантира основните потребителски права, които може и да не се осигурят и гарантират от пазарните сили. От друга страна, наличието на ефективна конкуренция на пазара само по себе си не означава, че нуждите на всички потребители са задоволени или че правата им са защитени.

С въвеждането на измененията в Регулаторна рамка 2009 ще се постави още по-голям акцент върху защитата на интересите на крайните потребители, а именно:

• Право на избор и качество на услугите

Новите правила целят да дадат възможност на потребителите да имат все по-голям избор между конкурентни доставчици и широк спектър от услуги. Използването на IP базирани платформи представлява мощен инструмент за доставчиците на интернет, който им позволява да използват начини на предаване на данни и предоставяне на разнообразни услуги.

Във връзка с това в нормативната уредба ще залегнат по-високи изисквания към предприятията за прозрачност, така че потребителите да бъдат ясно информирани, дори преди подписването на индивидуалния договор, за продължителността на договорите, условията за тяхното подновяване, съответните неустойки, характера на услугата, за която се абонират, включително за техниките за управление на трафика и влиянието им върху качеството на обслужване, както и всякакви други ограничения (като например капацитет на връзката или скоростта на предаване на информацията).

Специален акцент ще се постави върху мерките, свързани с осигуряването на равнопоставен достъп до електронни съобщителни услуги на потребители с увреждания, за да могат да се възползват в максимална степен от ползите на тези услуги. Насърчава се осигуряването на крайни устройства, предлагащи необходимите услуги и функции за предоставяне на електронни съобщителни услуги на хора с увреждания.

• Прозрачност и публикуване на информация

С въвеждането на Регулаторна рамка 2009 в българското законодателство потребителите ще получават повече информация, позволяваща им ясно разбиране на условията, при които те ще ползват услугите, и по-специално какви са възможностите на предоставяните им услуги. Предоставяната от предприятията информация следва да е ясна, разбираема, сравнима, уместна, актуална, лесно достъпна и да включва както приложимите цени и тарифи, такси за прекратяване на договора, така и за стандартните условия по отношение на достъпа и използването на услуги.

• Единен европейски номер за спешни повиквания "112"

Действащата в Република България "Национална система 112" гарантира адекватно приемане и реагиране на повикванията към този номер, като същевременно покрива европейските изисквания за предоставяне на услуги чрез използване на единния европейски номер за спешни повиквания "112".

Новите правила на Регулаторна рамка 2009 целят да осигурят на потребителите по-добър достъп до спешни повиквания чрез разширяване на изискванията за достъп от традиционните телефонни мрежи към мрежи, използващи нови технологии, и чрез популяризирането от страна на компетентните органи на единния европейски номер за спешни повиквания сред населението.

Засилени са и изискванията по отношение на достъпа до единния европейски номер за спешни повиквания "112" на хора с увреждания, така че те да могат да ползват същите услуги както останалите граждани, но посредством други технически средства (крайни устройства, предлагащи съответните функции и услуги).

Република България подкрепя европейската инициатива за хармонизирано въвеждане на общоевропейска система еCall, като ще се положат усилия за осигуряване на условия за предоставяне на тези услуги на територията на страната.

• Хармонизирани номера за хармонизирани услуги със социална значимост

Решение 2007/116/ЕО на Европейската комисия резервира националния номерационен обхват, започващ със "116", за хармонизирани номера за целите на хармонизираните услуги от обществено значение. Решението на Комисията позволява един и същ номер, започващ със "116", да се резервира за една и съща услуга във всички държави - членки на ЕС. Към момента са резервирани:

116000 - Гореща линия за изчезнали деца;

116111 - Линия за оказване помощ на деца;

116123 - Горещи линии за емоционална подкрепа.

През 2009 г. приложението към Решение 2007/116/ЕО беше допълнено с номера:

116006 - Гореща линия за жертви на престъпления;

116117 - Служба за неспешни медицински повиквания.

Националният номерационен план на Република България е в съответствие с Решение 2007/116/ЕО на Европейската комисия, като номер "116111" е предоставен от КРС за ползване на Държавната агенция за закрила на детето.

С оглед гарантиране предоставянето на хармонизирани услуги със социална значимост на територията на Република България в нормативната уредба следва да се определят правила и критерии за предоставянето на номера от обхвата "116".

• Роуминг

Съгласно действащия Регламент № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент № 717/2007 относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги се прилага ограничение на цените на общностно ниво за преодоляване на негативната тенденция цените за разговори в роуминг да са близо четири пъти по-високи от тези за национални разговори. Определената в Регламента "Евротарифа" налага ценови тавани за гласови телефонни услуги и за кратки съобщения (SMS). Регламентът определя правото на всеки потребител да има ясна и достъпна информация за цените на международния роуминг. Защитата на интереса на потребителите е водещият елемент за предприетите действия по отношение на международния роуминг.

Европейската комисия преразглежда функционирането на Регламента за роуминга и след публична консултация докладва на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от 30 юни 2011 г. дали целите му са били постигнати. Следва да се отбележи, че пазарът на пренос на данни в роуминг е в начален стадий на развитие, поради което оценка на ефекта от наложените мерки трудно ще бъде направена. Все още е трудно да се прецени ползата от поставянето на лимит за обем трафик в роуминг. Ще бъде разгледана и възможността за "развързване" на роуминг услугите от тези, които са на национално ниво (т. нар. пакетни услуги). На базата на резултатите от доклада ЕК ще прецени необходимостта от промяна на настоящия регламент, който е в сила до 30 юни 2012 г.

• Преносимост на номерата

Преносимостта на номерата има доказани предимства както за потребителите, така и за подобряване конкурентната среда в електронните съобщения.

През април 2008 г. стартира преносимостта на мобилните номера в нашата страна при сравнително слаб интерес от страна на потребителите въпреки възможността им да избират между услугите на три предприятия. Основните причини за слабия интерес на потребителите са свързани с начина на информиране за повикване към пренесен номер, клаузите за автоматично подновяване на срочните договори и процедурата за обслужване на "две гишета", която допълнително демотивира потребителите да ползват преносимостта на номерата и доведе до критики по този въпрос и от страна на Европейската комисия.

Националният регулатор предприе действия в посока на отстраняване на тези недостатъци, в резултат на което от август 2010 г. предприятията ще стартират обслужване на потребителите на "едно гише".

През 2009 г. стартира и преносимостта на фиксираните номера.

За облекчаване процеса на преносимост на номерата от съществено значение е изработването и внедряването на централизирана база данни за пренесените номера в мрежите на всички предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги.

За опростяване и разширяване на възможностите за осъществяване на преносимост, както и с оглед ефективното използване на ограничения ресурс - номера, е целесъобразно да се преразгледа изискването предприятията от домейна на преносимост да имат издадено разрешение за номера в рамките на всеки географски код, за да осъществяват преносимост.

Ревизията на регулаторната рамка от 2009 г. регламентира правото на потребителите да пренесат телефонния си номер (фиксиран или мобилен) към друго предприятие по техен избор в рамките на един работен ден. При новите правила максималната продължителност на договора между потребителя и предприятието е не по-голяма от 24 месеца. Предприятието следва да предлага и възможност на потребителите да сключват договори при максимална продължителност 12 месеца.

3. Защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот в електронните съобщения

В съвременното общество преносът, обработката и съхранението на голям обем информация често включват и лични данни. Осигуряването на ефективна защита на личните данни е основен приоритет на политиката не само на европейско, но и на национално ниво. Успешното развитие на електронните съобщителни услуги в голяма степен зависи от доверието на потребителите в доставчиците на услуги, свързано с неприкосновеността на личния им живот.

Законът за защита на личните данни определя общата рамка за защитата на личните данни. Със ЗЕС се въвеждат специфичните изисквания на Директива 2002/58/ЕС за защита на неприкосновеността на личността и на личните данни, относими към електронния съобщителен сектор, в процеса на внедряване на новите технологии и пораждащите се нови рискове. От особена важност за потребителите е:

• самостоятелно да контролират и отклоняват повиквания, като законосъобразно се възползват от съвременните технологични решения и функционалности на мрежите;

• да дават предварително съгласие за включване на техните лични данни в обществените телефонни указатели;

• да бъдат предварително информирани за предназначението на телефонните указатели, както и за функциите за търсене в електронните телефонни указатели;

• да имат възможност да получават безвъзмездно детайлизирана сметка за ползваните от тях услуги заедно с данъчна фактура, както и възможност за безвъзмезден достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги.

За осигуряване допълнителна защита на личните данни и контрол на повикванията ЗЕС задължава предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, съобразно функционалността на електронната съобщителна мрежа да предлагат безплатно услугите: "идентификация на линията на викащия" и "идентификация на свързаната линия", включително с възможност крайните потребители сами да активират или деактивират услугата "блокиране на идентификация на линията на викащия" с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията, да отказват входящи повиквания, в случай че услугата "блокиране на идентификация на линията на викащия" е активирана от страна на викащия краен потребител, и други.

Защитата на личните данни е основен приоритет на новите правила в Регулаторна рамка 2009. Имената, електронната поща и информацията за банкови сметки на потребителите и особено трафичните данни за всяко телефонно обаждане или интернет сесия трябва да бъдат съхранявани по начин, който да предотвратява случайни или преднамерени пробиви в сигурността. Предприятията трябва да предприемат мерки за информиране на компетентните органи при установяване на пробив, свързан с обработката и съхранението на лични данни. Компетентният орган преценява дали потребителите да бъдат уведомени за тези пробиви. По този начин ще се увеличат стимулите за по-добра защита на личните данни от предприятията на електронни съобщителни мрежи и услуги.

В Регулаторна рамка 2009 са засилени и правилата, засягащи неприкосновеността на личните данни и тяхната защита по отношение на използването на "бисквитки" (cookies), други средства, като интернет потребителите ще бъдат по-добре информирани за "бисквитките" и какво се случва с личните им данни. Всяко физическо или юридическо лице може да започне съдебно производство срещу такива нарушители, за да защити своите законни бизнес интереси, а в случаите на доставчици на интернет да защити и правата на потребителите си.

Регулаторна рамка 2009 предвижда забрана на практиката да се изпраща електронна поща за целите на директен маркетинг, маскираща или скриваща идентичността на подателя, от чието име се прави съобщението, или без валиден адрес, на който получателят да може да изпрати искане да се спрат такива съобщения.

Отчитайки тези факти, в краткосрочен план предстои въвеждане на нови правила за защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот в електронните съобщения чрез изменение на нормативната уредба.

Същевременно трябва да се създадат условия за стимулиране внедряването на технологии, подобряващи защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот в електронните съобщения (Privacy Enhancing Technologies - PETs), чрез прилагане на принципа "privacy by design", подход, при който неприкосновеността и защитата на данните са заложени още при изработката на съответните технически устройства.

VI. Критична информационна инфраструктура и мрежова и информационна сигурност

Електронната съобщителна инфраструктура се разглежда като критична инфраструктура, нарушаването или разрушаването на която би дало сериозни отражения върху здравето, безопасността, сигурността и/или икономическото благосъстояние на хората, както и върху ефективната работа на държавното управление. В последно време се подчертава важността и на други фактори, като предвиждането на мерки за повишаване на защитата и устойчивостта при предоставянето на критични услуги, поддържането на доверието на потребителите към технологиите, мрежите и услугите, надеждното, безопастното и защитеното предоставяне на услуги за електронно управление. Ето защо обществото изисква солидни гаранции, че тази инфраструктура е устойчива на бедствия и атаки.

В документите на ЕС, разглеждащи защитата на критичната информационна инфраструктура, в по-голямата си част от препоръките и изискванията се редуцират до защита на мрежовата и информационната сигурност, т.е. може да се каже, че за сектора на информационните технологии и съобщенията понятието "критична информационна инфраструктура" в голяма степен се покрива с понятието "мрежова и информационна сигурност". Бъдещите действия на държавите - членки на ЕС, във връзка с мрежовата и информационната сигурност, разглеждани в Резолюция на Съвета от 18 декември 2009 г. относно Европейски подход на сътрудничество към мрежовата и информационната сигурност, следва да се насочат към:

• повишаване доверието на крайните потребители в информационните и комуникационните технологии чрез дейности за повишаване на информираността;

• организиране на национални учения и/или участие в редовни европейски учения в областта на мрежовата и информационната сигурност, включващи разширено планиране и привличане на частния сектор;

• създаване на центрове за реагиране при компютърни инциденти (CERTs) и засилване на сътрудничеството между националните центрове на европейско ниво;

• изпълнение на програми за образование, обучение и изследвания за мрежовата и информационната сигурност, осигуряващи наличието на технически умения и професионализъм в тази област.

Изброените по-горе действия следва да се изпълняват в рамките на утвърдения бюджет на МТИТС.

За предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, и в бъдеще остават задълженията, свързани с осигуряване на достъп до мрежата и/или предоставяните услуги на компетентните органи в случай на необходимост, както и предоставяне на възможност за безвъзмездно ползване на електронни съобщения чрез мрежата в случай на непосредствена опасност за националната сигурност. Във връзка с очакваното през 2011 - 2012 г. разширяване обхвата на Директива 2008/114/EC на Съвета от 8 декември 2008 г. относно идентифициране и обозначаване на Европейска критична инфраструктура и оценка на необходимостта от подобряване на нейната защита в областта на информационните и комуникационните технологии предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, трябва да са готови за поемане и на допълнителни задължения, свързани с идентифицирането на европейска критична информационна инфраструктура, съставянето на планове за сигурност, определянето на служител за връзка по сигурността и др.

Като се има предвид, че секторът на информационните и комуникационните технологии е жизненоважен за повечето сектори на обществото, това прави мрежовата и информационната сигурност обща отговорност на всички заинтересувани страни, от които се изисква:

• интензифициране на усилията за повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност във връзка с предоставянето на надеждни, доверени и лесни за използване продукти и услуги;

• информиране на потребителите за рисковете по отношение на сигурността, свързани с продуктите и услугите, и защитата против тях;

• вземане на всякакви подходящи технически и организационни мерки за защита на непрекъсваемостта, целостта и конфиденциалността на електронните съобщителни мрежи и услуги;

• стандартизиране на мрежовата и информационната сигурност със стремеж за намиране на хармонизирани и оперативно съвместими решения;

• участие с държавите - членки на ЕС, в учения за осигуряване на подходящи реакции срещу аварийни ситуации.

Изискванията към обществените електронни съобщителни мрежи и услуги от гледна точка на критичната информационна инфраструктура са основни. Тези изисквания се отнасят с пълна сила и за държавните мрежи, които следва да гарантират националната сигурност и електронното управление на страната. Съгласно Закона за защита на класифицираната информация и Закона за електронно управление към тези мрежи има и допълнителни изисквания, свързани със съответната сертификация.

Република България следва да улеснява оказването на международна помощ, свързана с предоставянето на електронни съобщения при бедствия и аварии. Тези улеснения се отнасят до осигуряването на имунитети на лица, участващи в предоставяне на международна помощ, освобождаване от такси, мита и данъци на технически средства за оказване на помощ, премахване на регулаторни бариери, свързани с внос и износ, и използване на електронносъобщителна апаратура, движение на обслужващ персонал и др. в съответствие с Конвенцията от Тампере от 1998 г. за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции.

VII. Европейски въпроси и международна дейност

1. Европейски въпроси

Като пълноправен член на ЕС Република България има всички права, в т.ч. правото на глас и правото да участва във всички заседания на органите и институциите на ЕС.

Представители на МТИТС и КРС се стремят да участват активно в работата на Комитета по съобщения (COCOM), Комитета по радиочестотния спектър (RSC), Групата по политика в областта на радиочестотния спектър (RSPG) и Работната група по "Телекомуникации и информационно общество" към Съвета на ЕС.

Комисията за регулиране на съобщенията от януари 2010 г. участва в работата на новосъздадения BEREC, който освен че поема задачите на Групата на европейските регулатори, ще изразява експертни становища по искане на Европейския парламент и Съвета и ще спомага за последователното прилагане във всички държави членки на регулаторната рамка на електронните съобщителни мрежи и услуги.

Участието на български представители в работата на тези европейски комитети и групи в областта на електронните съобщения е възможност за пряко представяне и защита на националните позиции при подготовката на различни европейски документи (регламенти, директиви, препоръки, решения), обмяна на опит и сътрудничество при прилагане на европейското право в сектора.

С влизането в сила на Договора от Лисабон от 1 декември 2009 г. се очертават нови насоки, които засягат сектора на електронните съобщения, като по-важните от тях са:

• увеличена защита на фундаменталните права на гражданите във връзка с Хартата на ЕС за фундаменталните права, която ще има същата правна стойност като договорите;

• по-голяма възможност за създаване и приемане на правила, регламентиращи предоставянето на услуги от общ икономически интерес:

• по-гъвкава и по-бърза процедура срещу държавите членки при нарушение на общностното законодателство.

Членството на Република България в ЕС налага стриктно изпълнение на всички ангажименти, произтичащи от европейското право в областта на електронните съобщения, въвеждане в българското законодателство на разпоредбите на регламенти, директиви, решения и препоръки в областта на електронните съобщения и тяхното практическо прилагане, съобразено със специфичните национални интереси.

В краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план е необходимо:

• да се извършат подобрения в координационния механизъм по европейските въпроси в сектора с оглед на повишаващия се интердисциплинарен характер на голяма част от досиетата и по-ясното разпределение на отговорностите между всички заинтересувани институции; крайната цел е подготовка на по-качествени позиции, реално отразяващи и отстояващи националния интерес;

• по-добра организация и разпределение на отговорностите по въвеждане и прилагане на европейското право в сектора, както и поддържане на общодостъпна служебна информация за текущото състояние;

• активно участие на български експерти в работните органи към ЕК и Съвета с цел представяне и отстояване на националния интерес на ниво проектодокументи, за да се улесни максимално процесът на последващото им прилагане на национално ниво.

2. Международна дейност

Съгласно ЗEС министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията представлява Република България в международните организации в областта на електронните съобщения и информационното общество: ITU, СЕPT, ETSI, Международната организация за космически съобщения (МОКС "Интерспутник") и Регионалното сдружение в областта на съобщенията (РСС), в което Република България членува в качеството си на наблюдател.

Целта на международната дейност в областта на електронните съобщения е постигане на активна комуникация с международните организации и други държави с оглед постоянно проследяване на тенденциите, своевременно информиране за извършваните дейности и отразяване на основните елементи от разработваната документация.

В процеса на подготовка на нормативната уредба в сферата на електронните съобщения се използват редица препоръки, решения, технически доклади, спецификации, ръководства на международните организации.

В краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план развитието на дейността по линия на международните организации и на двустранна основа в областта на електронните съобщения ще продължи, както следва:

• По линия на специализираните международни организации:

Подготовка на позиции, отчитайки становищата на заинтересуваните страни, и редовно участие на български представители в работните органи към специализираните международни организации, включително в процеса на подготовка на световните и/или регионалните конференции, асамблеи и форуми. Прякото ангажиране на експертите в дейността на тези организации ще им даде възможност да представят приноса или виждането на страната ни, изхождайки от националните ни интереси, в процеса на разработване на документи, свързани с формирането и реализирането на политиката на международните организации, а впоследствие и отразяване на резултатите при подготовка на национални документи и съгласно законодателството на ЕС.

• На двустранна основа:

Обмяна на добри практики, участие в реализацията на регионални проучвания по актуални теми, разглеждане на възможности за включване и реализиране на регионални или международни инициативи и/или проекти, насочени към насърчаване на развитието на електронните съобщения, и в съответствие с целите, заложени в секторната политика.

Усилията е полезно да се насочат към:

• Насърчаване на сътрудничеството с държавите - членки на ЕС, както и с тези, кандидатстващи за членство в ЕС, с цел:

- обмяна на опит в процеса на хармонизиране на националните законодателства с европейската регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги на ЕС или конкретно по отношение на отделни аспекти от прилагането й; по отношение на държавите, кандидатстващи за членство в ЕС, българската страна би могла да сподели натрупания опит в процеса на транспониране на европейското законодателство в сектора.

• Концентриране върху развитието на двустранните отношения главно с държави, които представляват интерес за сектора на електронните съобщения в България, с цел:

- създаване на благоприятни условия за развитие на бизнес отношения между българските и чуждестранните телекомуникационни компании, организации и институции, занимаващи се с електронни съобщения, в т.ч. осъвременяване на съществуващата двустранна нормативна база;

- осигуряване на актуална информация за тенденциите в развитието на електронните съобщения в даден регион или държава, които биха оказали благоприятно въздействие върху развитието на този сектор в страната или за които българският сектор на електронните съобщения би бил пример за реализация на успешни практики.

Засилването на активността при поддържането и развитието на двустранното и многостранното сътрудничество в сектора на електронните съобщения ще съдейства за постигането на целите на секторната политика, а косвено - и за стимулиране на развитието на сектора у нас.

VIII. Взаимодействие с неправителствените организации

Хармонизирането на националното ни законодателство с това на ЕС, както и бързото развитие на неправителствените организации и нарастването на тяхното влияние са обективна предпоставка за активно взаимодействие между държавния и обществения сектор.

От съществено значение при провеждането на политиката в областта на електронните съобщения е държавата да си партнира с неправителствени структури, браншови и бизнес организации, работещи в сектора на информационните и комуникационните технологии, организации, защитаващи интересите на потребителите, научните и академичните среди с оглед стимулиране на равнопоставено и ефективно сътрудничество, обмен на информация, идеи и добри практики в сектора.

Държавната политика е насочена към активно взаимодействие с неправителствените организации в различни формати на сътрудничество: съвместни работни групи, комисии, консултативни съвети, ИКТ форуми, конференции и експертни срещи. Целта на поддържането на тези форми на сътрудничество е държавните институции да се съобразят в най-голяма степен с мненията и вижданията на бизнеса и гражданите при:

• разработването и актуализирането на политики и стратегии в областта на електронните съобщения;

• проучването и анализирането на информацията за проблеми, свързани с прилагането на стратегически документи;

• приемането и провеждането на мерки за подобряване на пазарната среда и бизнес потенциала за информационни и комуникационни технологии;

• разработването на оценки за ефикасността и ефективността на извършените дейности в областта на електронните съобщения.

Взаимодействието между държавата и неправителствените организации дава възможност за обединяване на усилията им чрез провеждане на съгласувани и целенасочени съвместни дейности по осигуряване на повишаването на ефективността, както и оказване на експертна помощ при разработване и провеждане на общи инициативи и дейности. По този начин се повишава степента на информираност на обществото, като се гарантира спазването на принципите на обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност на действията на държавните институции и се създават възможности за правна сигурност и за информиран избор на гражданите.

С цел защита на интересите на потребителите в областта на електронните съобщения държавата си взаимодейства с редица граждански организации - федерации, асоциации, съвети и комисии, занимаващи се с информиране на обществеността, със значението, възможностите и обществената полза на организацията на българските потребители за защита на правата и интересите им като граждани и потребители. Извършват се следните дейности:

• изготвят се програми за провеждане на потребителска политика;

• правят се предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;

• организират се обсъждания и се дават становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите;

• разпространяват се информационни материали, свързани със защитата на потребителите, предоставят се консултации на потребителите и др.;

• разработват се, организират се и се осъществяват програми за образование и информация за потребителите и др.

В резултат на тясното сътрудничество между държавните институции и неправителствени организации се постигат редица цели:

• разработване на приоритети, указания, методики и други документи за подобряване ефективността на диалога между правителствените и неправителствените структури;

• изучаване и популяризиране на добри практики за взаимодействие;

• съгласуване на общи цели и задачи за постигане на резултати, представляващи обществения интерес.

Неправителствените организации заемат все по-активна роля в оформянето на цялостната политика на сектора. Значителен принос имат те в процеса на планиране, програмиране и усвояване на средства от ЕС. Чрез независими експертизи, повишаване на общественото съзнание, иницииране на дебати и мониторинг върху работата на държавните органи намесата на неправителствените организации помага за гарантиране на прозрачност и вземане на демократични решения и способства за повишаване ефективното използване на обществените ресурси.

Процесът на съвместна работа спомага за утвърждаване ролята на неправителствените организации като посредник, модератор и обучител в Общността, а изграждането на модели на взаимодействие засилва диалога между неправителствените организации и администрацията и допринася за установяване принципа на партньорство между тях.

Неправителственият сектор изпълнява ключова роля в осъществяването на принципите на демократично участие, индикатор за което е признаването им за равностойни партньори във взаимоотношенията между институциите и в изграждането на гражданското общество.

Неправителствените организации имат съществен принос в създаването на модерна законодателна среда, особено относно социалното развитие, децентрализацията и достъпа до информация.

IX. Заключение

С оглед постигане на поставената политическа цел, вземайки под внимание разгледаните в настоящия документ аспекти на електронния съобщителен сектор, в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план следва да бъдат предприети следните конкретни мерки за създаване на подходящи условия за развитие на сектора:

В краткосрочен план (до 2012 г.):

• изменение и допълнение на законовата уредба в съответствие с Регулаторна рамка 2009;

• привеждане на Общите изисквания и издадените разрешения за ползване на ограничен ресурс в съответствие с изменената правна уредба, но не по-късно от 19 декември 2011 г.;

• освобождаване на радиочестотните обхвати 2,5 GHz и 3,5 GHz, определени за хармонизирано използване в рамките на Общността;

• анализ на необходимостта от структурната промяна на ННП и определяне на подход, в случай че това е необходимо;

• изграждане на една национална мрежа, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори, пет национални и множество регионални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, предназначени за разпространение на програми на търговски оператори;

• създаване на единна информационна точка за произтичащите от различни нормативни актове административни процедури за предоставяне на права на преминаване, както и при придобиване на права за изграждане на електронни съобщителни съоръжения, както и за предстоящи ремонти или изграждане на друга инфраструктура с оглед създаване на възможност на заинтересувани предприятия да изграждат или ремонтират инфраструктурата си;

• съхранение от компетентна национална институция на създадените от предприятията, осъществяващи електронни съобщения, специализирани карти и регистри за изградената от тях подземна и/или надземна електронна съобщителна инфраструктура;

• създаване и поддържане на единна информационна система за изградената от предприятията, осъществяващи електронни съобщения, подземна и/или надземна електронна съобщителна инфраструктура;

• ежегодно изготвяне на списък със стандарти и стандартизационни документи, приоритетни за въвеждане чрез превод на български език, който да бъде предоставен за обществено обсъждане;

• изготвяне на законодателно предложение, с което в нормативен акт в областта на електронните съобщения да може да се извършва позоваване на стандарти и/или стандартизационни документи, приети от европейски или международни организации по стандартизация, в които членуват Република България или български органи, или организации, изпълняващи функциите на национална организация по стандартизация пред тях, след въвеждането им чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти и/или стандартизационни документи;

• сключване на споразумение между държавните институции и участниците на пазара на електронни съобщителни услуги за съвместно финансиране на превода на определените приоритетни документи;

• продължаване на тенденцията за широко популяризиране на единния европейски номер за спешни повиквания "112" сред населението от компетентните органи;

• предприемане на необходимите действия за популяризиране и създаване на условия за предоставяне на услуги чрез номера "116ХУZ";

• контролиране спазването на предвиденото допълнително намаляване на ценовия таван за изходящи повиквания в роуминг, намаляване на таксите за пренос на данни на 1 евро за MB, като пределната цена на едро за пренос на данни трябва да падне на 0,80 евро през 2010 г. и 0,50 евро през 2011 г.; контролиране спазването на предвиденото намаляване на цената за текстово съобщение, изпращано от чужбина, на 0,11 евро.

В средносрочен план (до 2015 г.):

• радиочестотна лента от 790 до 862 MHz да бъде освободена за цифров дивидент;

• освобождаване на радиочестотна лента 169,4 - 169,8125 MHz;

• осигуряване на широколентов достъп в слабо населените и отдалечени райони;

• определяне на правила за осигуряване на специални технически средства (особено в светлината на достъпа до единния европейски номер за спешни повиквания) на хора с увреждания;

• насърчаване на инвестициите за изграждане и развитие на електронни съобщителни мрежи от ново поколение, при необходимост, и чрез финансиране от публични фондове, без да се предизвиква нарушаване на конкуренцията;

• опростяване и по-добро регламентиране на процедурите по отношение на дейностите за изграждане на електронни съобщителни мрежи или нови мрежови съоръжения чрез изменение в законодателството и подобряване на съгласуваността между компетентните местни и централни органи;

• подобряване на условията за достъп и взаимно свързване не само до мрежата на историческия оператор на фиксираната мрежа, а и до мрежите на всички останали предприятия, чрез създаване на конкурентни условия за съвместното ползване на каналната мрежа и съвместно разполагане на съоръженията и кулите.

В дългосрочен план (след 2015 г.):

• изграждане на национална мрежа за цифрово мобилно наземно телевизионно радиоразпръскване при наличие на свободен радиочестотен спектър и на инвеститорски интерес;

• изграждане на една национална обществена мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване по стандарта T-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting);

• използването на радиочестотен обхват 87,5 - 108 MHz да се извършва по стандарта DRM+;

• в радиочестотните обхвати 150 - 253 kHz, 500 - 1620 kHz и 1620 - 30 000 kHz да се развият национални наземни цифрови мрежи за радиоразпръскване чрез изграждане на маломощни синхронни подмрежи за средновълновия обхват, както и локални и регионални мрежи за средновълновия и в късовълновия обхват.

Списък на съкращенията

Български съкращения

БДС - Български държавен стандарт

БНР - Българско национално радио

БНТ - Българска национална телевизия

ЕК - Европейска комисия

ЕС - Европейски съюз

КРС - Комисия за регулиране на съобщенията

МОКС "Интерспутник" - Международна организация за космически съобщения

МТИТС - Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

ННП - Национален номерационен план

НПРРЧС - Национален план за разпределение на радиочестотния спектър

РСС - Регионално сдружение в областта на съобщенията

СНРЧС - Съвет по националния радиочестотен спектър

УКВ-ЧМ - Ултракъсовълново честотно модулирано радиоразпръскване

Латински съкращения

BEREC (Body of European Regulators for Electronic Communications) - Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения

CEN (European Committee for Standardization) - Европейски комитет по стандартизация

CENELEC (European Committee for Electrotechnical Standardization) - Европейски комитет по стандартизация в областта на електротехниката

СЕРТ (Conference europeenne des Administrations des postes et des telecommunications) - Европейска конференция по пощи и далекосъобщения

CERTs (Computer Emergency Response Teams) - Центрове за реагиране при компютърни инциденти

COCOM (Communications Committee) - Комитет по съобщения към Европейската комисия

DVB-T (Digital Video Broadcasting - Terrestrial) - Цифрово наземно видеорадиоразпръскване

DRM (Digital Radio Mondiale) - Стандарт за цифрово радиоразпръскване в обхвата 30 - 174 MHz

DRM+ - Стандарт за цифрово радиоразпръскване, разширяващ DRM стандарта, за честоти над 174 MHz

ETSI (European Telecommunications Standards Institute) - Европейски институт за стандартизация в далекосъобщенията

GSM (Global System for Mobile Communications) - Глобална система за мобилни комуникации

GSM-R (Global System for Mobile communication-Rail) - Глобална система за мобилни комуникации за железопътни приложения

HDTV (High-definition television) - стандарт за цифрова телевизия с висока разделителна способност

ITU (International Telecommunication Union) - Международен съюз по далекосъобщения

IEC (International Electrotechnical Commission) - Международна електротехническа комисия

ISO (International Organization for Standardization) - Международна организация по стандартизация

LTE (Long Term Evolution) - Стандарт за дългосрочно развитие

NGA (Next Generation Access) - Достъп до мрежи от следващо поколение

NGN (Next Generation Networks) - Мрежи от следващо поколение

PETs (Privacy Enhancing Technologies) - технологии за подобряване на защитата на личния живот

PMR (Professional Mobile Radio) - професионална електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба

RSC (Radio Spectrum Committee) - Комитет по радиочестотния спектър

RSPG (Radio Spectrum Policy Group) - Група по политиката в областта на радиочестотния спектър

T-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting) - наземно цифрово радиоразпръскване на звукови сигнали

SMP (Significant Market Power) - предприятиe със значително въздействие върху пазара

SRD (Short-Range Devices) - устройства с малък обсег на действие

UMTS (Universal Mobile Telecommunications System) - Универсална мобилна телекомуникационна система

VoIP (Voice over Internet Protocol) - Технология за пренасяне на глас чрез интернет протокол

UWB (Ultra Wide-Band) - свръхшироколентова технология

Wi-Fi - технология на безжични локални мрежи, базирана на спецификациите от серията IEEE 802.11

WiMAX (Worldwide Interoperability for Microwave Access) - система за безжичен достъп в свръхвисокочестотни обхвати

WAPECS (Wireless Access Policy for Electronic Communications Services) - Политика за безжичен достъп за електронни съобщителни услуги