Държавен вестник, брой 75 от 24.IX

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1996 г. на своята осемдесет и трета сесия,

като напомни, че много международни трудови конвенции и препоръки, които съдържат общоприложимите норми, отнасящи се до условията на труд, са приложими за надомните работници,

като отбеляза, че специфичните условия, характерни за надомния труд, правят желателно да се подобрява прилагането на тези конвенции и препоръки спрямо надомните работници и да се допълват с норми, които отчитат специфичните характеристики на надомния труд,

като реши да приеме някои предложения във връзка с надомния труд, въпрос, включен като четвърта точка от дневния ред на сесията, и

като определи, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

приема на двадесетия ден от месец юни хиляда деветстотин деветдесет и шеста година следната конвенция, която може да бъде определена като Конвенция за надомния труд, 1996 г.:

Член 1

За целите на тази конвенция:

а) определението "надомен труд" означава работа, извършвана от лице, което ще се нарича надомен работник:

- в неговия/нейния дом или в друго помещение по негов/неин избор, което не е работно място на работодателя;

- срещу възнаграждение;

- чийто резултат е продукт или услуга, определени от работодателя, независимо от това, кой осигурява оборудването, материалите или другите използвани средства, освен ако това лице е до такава степен самостоятелно или икономически независимо, за да се счита за независим работник според вътрешните закони, наредби или съдебни решения;

б) лица със статут на служители не се считат за надомни работници по смисъла на тази конвенция само поради това, че от време на време (случайно) извършват своята работа като служители вкъщи, а не на тяхното обичайно работно място;

в) определението "работодател" означава физическо или юридическо лице, което пряко или чрез посредник, в зависимост от това, дали посредници са предвидени по националното законодателство, предоставя надомна работа в изпълнение на своята дейност.

Член 2

Тази конвенция се отнася за всички лица, извършващи надомен труд по смисъла на член 1.

Член 3

Всяка държава членка, която е ратифицирала тази конвенция, трябва да приеме, прилага и периодично преразглежда националната политика по надомния труд, насочена към подобряване положението на надомните работници, след консултации с представителните организации на работодателите и работниците, а където съществуват - и със съответните организации на надомните работници и тези на работодателите на надомните работници.

Член 4

1. Националната политика по надомния труд трябва да насърчава, доколкото е възможно, еднаквото третиране на надомните работници и другите наети работници, като се отчитат специфичният характер на надомния труд и където е подходящо, условията, приложими към същия или подобен вид работа, извършвана в предприятието.

2. Еднаквото третиране трябва да се насърчава, по-специално по отношение на:

а) правото на надомните работници да създават или да се присъединяват към организации по техен избор и да участват в дейности на такива организации;

б) защитата срещу дискриминацията в областта на заетостта и професиите;

в) защитата в областта на безопасните и здравословните условия на труд;

г) възнаграждението;

д) задължителното социално осигуряване;

е) достъпа до обучение;

ж) минималната възраст за допускане до заетост или работа;

з) защитата при майчинство.

Член 5

Националната политика по надомния труд следва да се прилага посредством законите и подзаконовите актове, колективните споразумения, арбитражните решения или по друг подходящ начин, който съответства на националната практика.

Член 6

Следва да се вземат подходящи мерки трудовата статистика да включва, до възможната степен, и надомния труд.

Член 7

Националните закони и подзаконовите актове по безопасните и здравословните условия на труд трябва да се прилагат и към надомния труд, като се отчита специфичният характер, и да създават условия, при които определени видове работа и използването на определени вещества могат да бъдат забранени при надомния труд поради причини, свързани с безопасността и здравето.

Член 8

Когато се разрешава използването на посредници при надомния труд, съответните отговорности на работодателите и посредниците следва да се определят от законите и подзаконовите нормативни актове или от съдебните решения в съответствие с националната практика.

Член 9

1. Системата за инспекция следва да гарантира съответствието на националните закони и практика, отнасящи се до надомния труд.

2. Следва да се предвидят и ефективно прилагат адекватни мерки, включително, където е подходящо, и санкции в случай на нарушение на тези закони и други актове.

Член 10

Тази конвенция не засяга по-благоприятните разпоредби, които се прилагат към надомните работници по силата на други международни трудови конвенции.

Член 11

Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на Генералния директор на Международно бюро по труда за регистриране.

Член 12

1. Тази конвенция ще обвързва само онези държави - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са били регистрирани от Генералния директор на Международното бюро по труда.

2. Тя ще влезе в сила 12 месеца след датата, на която ратификациите на две държави членки са били регистрирани от Генералния директор.

3. Следователно тази конвенция трябва да влезе в сила за всяка държава членка 12 месеца след датата, на която нейната ратификация е била регистрирана.

Член 13

1. Държава членка, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичане на десет години от датата, на която конвенцията за първи път влиза в сила, чрез съобщение до Генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация. Такова денонсиране няма да има действие до една година след датата, на която то е регистрирано.

2. Всяка държава членка, която е ратифицирала тази конвенция, но не упражни в рамките на годината, следваща изтичането на гореспоменатия десетгодишен период, правото на денонсиране, дадено с този член, ще бъде обвързана за нов период от десет години, а след това може да денонсира тази конвенция след изтичане на всеки период от десет години при условията, предвидени в този член.

Член 14

1. Генералният директор на Международното бюро по труда трябва да уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрацията на всички ратификации и денонсирания, за които са съобщили членовете на Организацията.

2. При уведомяване на държавите - членки на Организацията, за регистрацията на втората ратификация Генералният директор следва да обърне внимание на държавите - членки на Организацията, за датата, на която конвенцията ще влезе в сила.

Член 15

Генералният директор на Международното бюро по труда трябва да изпрати на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистрация в съответствие с член 102 от Устава на ООН подробна информация за всички ратификации и актове на денонсиране, регистрирани от Генералния директор, съгласно разпоредбите на предходните членове.

Член 16

По всяко време, когато се счете за необходимо, Административният съвет на Международното бюро по труда следва да представя на Генералната конференция доклад за действието на тази конвенция и да разглежда необходимостта от включване в дневния ред на Конференцията на въпроса за нейното ревизиране изцяло или отчасти.

Член 17

1. Ако Конференцията приеме нова конвенция, ревизираща тази конвенция изцяло или отчасти, освен ако новата конвенция предвижда друго, следва:

а) ратификацията от държава членка на новата ревизираща конвенция по право (ipso jure) да включва незабавно денонсиране на тази конвенция независимо от разпоредбите на горния член 13, ако и когато новата ревизираща конвенция влезе в сила;

б) от датата, когато новата ревизираща конвенция влезе в сила, тази конвенция да престане да бъде открита за ратификация от страна на държавите членки.

2. Тази конвенция във всички случаи трябва да остане в сила в нейната настояща форма и съдържание за онези държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.

Член 18

Английският и френският текст на тази конвенция имат еднаква сила.