Държавен вестник, брой 73 от 17.IX

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. В Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с Постановление № 227 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2006 г. и бр. 10, 16 и 67 от 2009 г.), се създава чл. 13:

"Чл. 13. (1) Трудовият стаж на лицата по чл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2 от Кодекса на труда, придобит в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение.

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление до работодателя, към което прилагат акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж.

(3) Документите в зависимост от страната на произход трябва да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.).

(4) Въз основа на предоставените документи по ал. 2, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2 от Кодекса на труда, работодателят предприема необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж.

(5) Представените документи по ал. 2 се връщат на лицето, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото досие."

§ 2. В чл. 5 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 23 и 98 от 2007 г., бр. 64 от 2008 г. и бр. 10 от 2009 г.), се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се нови ал. 3 и 4:

"(3) При командироване по чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда работодателят и работникът или служителят следва да постигнат съгласие по отношение на:

1. продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден;

2. размера на платения годишен отпуск;

3. размера на трудовото възнаграждение;

4. заплащането на извънреден труд;

5. безопасните и здравословните условия на труд.

(4) Уговорените условия по ал. 3 не освобождават работодателя от задължението за предоставяне на необходимата информация по чл. 127, ал. 4 от Кодекса на труда."

2. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 5, 6 и 7.