Държавен вестник, брой 16 от 22.II

Чл. 1. Тази наредба урежда:

1. контрола на продуктивните качества и определянето на развъдна стойност на чистопородни овце и кози, наричани по-нататък "животни";

2. условията за използване на мъжките разплодници за естествено покриване и изкуствено осеменяване;

3. условията и реда за вписване на животните по т. 1 в родословните книги и реда за воденето им от развъдните организации;

4. условията и реда за издаване на зоотехнически сертификати за животните по т. 1 и за спермата, яйцеклетките и ембрионите от тях;

5. предлагането на пазара на животните по т. 1, както и на сперма, яйцеклетки и ембриони от тях.

Чл. 2. (1) Развъдната дейност в животновъдството по чл. 1, т. 2 се извършва от развъдни организации.

(2) Не може да се забранява и ограничава издаването на разрешение за дейност на развъдни организации, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 29 и 29а от Закона за животновъдството.

(3) Развъдните организации представят в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) описание на методите за извършване на контрола на продуктивните качества, описание на вида продуктивност, статистическия метод за анализ и използваните генетични параметри за всеки оценяван показател и друга информация, свързана с дейностите по селекция и репродукция.

(4) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството упражнява контрол върху дейността на развъдните организации и развъдната дейност.

(5) Всички породи в България формират генетичните ресурси в животновъдството.

1. Породите овце и кози се класифицират, както следва:

а) местни;

б) локално адаптирани и новосъздадени;

в) трансгранични;

г) интродуцирани;

д) синтетични популации.

2. В зависимост от рисковия статус местните и локално адаптираните породи селскостопански животни се класифицират, както следва:

а) изчезнали породи;

б) изчезващи породи;

в) застрашени от изчезване;

г) незастрашени от изчезване.

(6) Най-ценната в развъдно отношение част от всяка порода формира нейния генофонд, а съвкупността от генофонда на всички породи формира Националния генофонд. Националният генофонд се структурира по видове и породи селскостопански животни.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството поддържа регистър на мъжките разплодни животни и регистър на развъдните стада от Националния генофонд, който ежегодно се актуализира по предложение на развъдните организации и се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Министерство на земеделието, храните и горите изпраща на Европейската комисия и на официалните органи на държавите членки на Европейския съюз регистъра по чл. 31, ал. 1 от Закона за животновъдството (ЗЖ).

Чл. 3. Контролът на продуктивните качества на животните включва следните признаци:

1. репродуктивна способност (плодовитост);

2. живо тегло;

3. екстериор;

4. млечност;

5. месодайност;

6. вълнодайност.

Чл. 4. (1) При определянето на репродуктивна способност се отчитат:

1. броят и полът на родените приплоди;

2. броят на абортиралите животни и мъртвородените агнета и ярета.

(2) Живото тегло се контролира:

1. при раждане и отбиване на агнетата от месодайните породи;

2. при отбиване и на 1,5-годишна възраст при останалите породи.

(3) При преценката по екстериор се отчитат:

1. типичността на породата;

2. хармоничността на телосложението;

3. степента на развитие;

4. степента на угоеност;

5. наличието на съществени дефекти.

Чл. 5. (1) Показателят млечност се определя чрез измерване на количеството мляко в литри, издоено през дойния период на животните, съгласно методите, посочени в номенклатурата на Международния комитет за контрол на животните (ICAR).

(2) Независимо от избрания метод по ал. 1 при осъществяването на контрола на продуктивните качества по показателя млечност се спазват следните правила:

1. контролират се овце или кози с минимум 200 грама или 200 милилитра дневна млечност;

2. точността на измерване е 40 грама (милилитра) при овцете и 20 грама (милилитра) при козите;

3. количеството мляко се измерва чрез тегловни (грамове) или обемни (милилитри) мерни единици; превръщането на милилитрите в грамове се извършва чрез умножаване с 1,032 (конвергиращ фактор), съответстващ на нормалната плътност на овчето мляко, и 1,028 конвергиращ фактор, съответстващ на нормалната плътност на козето мляко;

4. първият контролен ден за стадото овце е между 4-тия и 15-ия ден след започването на доенето, а за отделните животни - не по-късно от 52 дни след отбиването;

5. първият контролен ден за козите без бозаен период е до 10 дни след окозването, а при наличие на бозаен период - след 40 дни от окозването;

6. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) допустимият интервал между две последователни контроли за определяне на показателя млечност е 70 дни при овцете и до 75 дни при козите; при наличие на карантина, изолация или възбрана в района, наложени от органите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), допустимият интервал е до 100 дни при козите;

7. минималният брой на контролите за определяне на показателя млечност и методът за изчисляване на млечността се определя за всяка порода овце и кози, съобразен с развъдната програма, чрез определяне на стандартна продължителност на бозайния и дойния период, които да са близки до средната продължителност на бозаене и доене за дадената порода.

(3) Развъдните организации могат да решат при контролирането на млечността да бъдат включени и качествените показатели на млякото, което трябва да е отразено в развъдните им програми.

Контролът на качествените показатели на млякото, както и анализирането и изчисляването на резултатите от контрола се извършват в съответствие с методите, посочени в номенклатурата на ICAR.

(4) Развъдните организации определят вида на уредите за измерване на количествените и качествените показатели на млякото и периодично, но не по-рядко от един път на 4 месеца ги сверяват за точност със стандартите, одобрени от ICAR.

(5) Развъдните организации не са длъжни да контролират показателя млечност по отношение на животните от вълнодайните и месодайните породи.

Чл. 6. (1) Месодайността се определя в развъдните ферми, стопанства и кланици.

(2) При определянето на показателя месодайност се контролират:

1. развитието на мускулатурата;

2. степента на угоеност;

3. среднодневният прираст;

4. усвояването на фуражите;

5. кланичният анализ.

(3) Развъдните организации определят начините за контролиране на показателите по ал. 2 съобразно изискванията на ICAR.

(4) Развъдните организации не са длъжни да контролират показателя месодайност по отношение на животните от вълнодайните и млечните породи.

Чл. 7. (1) При определяне на показателя вълнодайност се контролират:

1. количеството на непрана вълна при мъжките разплодни животни на 6 месеца и на 18 месеца и при женските разплодни животни на 18 месеца;

2. дължината на вълната на 18 месеца;

3. количеството на прана вълна на 18 месеца (лабораторно);

4. нежността на вълната на 18 месеца окомерно, а при кочлетата и лабораторно (дебелина в микрони).

(2) Развъдните организации не са длъжни да контролират показателя вълнодайност по отношение на животните от млечните и месодайните породи.

Чл. 8. (1) Развъдната организация упълномощава специалисти със средно образование - специалност "Животновъдство", или специалисти-зооинженери за контрол на показателите по чл. 4, 5,6 и 7. Кланичният анализ се извършва от класификатори на кланични трупове.

(2) Получените данни за показателите по чл. 4, 5,6 и 7 се изпращат в развъдните организации от лицата по ал. 1 за обобщаване и анализ.

Чл. 9. (1) Развъдната стойност на животните за разплод се определя от специалисти-зооинженери.

(2) Лицата по ал. 1 определят развъдната стойност на всички контролирани животни за разплод от дадена порода в съответствие с развъдната програма на развъдната организация.

(3) Развъдната стойност на животното се определя въз основа на установените показатели за собствената продуктивност и/или за продуктивността на неговите родственици.

(4) При определяне на развъдната стойност на животните по отделните показатели се използват статистически методи, приети от ICAR.

(5) Развъдните стойности по отделните признаци участват в селекционни индекси в съответствие с развъдната програма на развъдната организация.

Чл. 10. Развъдните организации ежегодно публикуват данните за развъдната стойност на животните с описание на използваните методи за оценка в издаваните от тях каталози и бюлетини.

Чл. 11. (1) За разплод се използват кочове и пръчове, включени в регистър на мъжките разплодни животни и получили национален идентификационен номер.

(2) За естествено покриване се използват кочове и пръчове, които:

1. са идентифицирани съгласно идентификационната система за нуждите на развъдната дейност;

2. са вписани в родословната книга или зоотехническия регистър.

(3) За изкуствено осеменяване се използват кочове и пръчове, които отговарят на изискванията по ал. 1, имат доказан произход чрез кръвен или ДНК тест и на които е определена развъдната стойност по реда на раздел трети.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Искане за използване на кочове и пръчове по чл. 11, ал. 2 могат да правят само центрове за изкуствено осеменяване, одобрени и регистрирани от БАБХ съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Получаването, обработката и съхранението на сперма се извършва в центрове за изкуствено осеменяване, одобрени и регистрирани от БАБХ съгласно ЗВМД, при наличие на следните изисквания:

1. кочове и пръчове, от които се получава спермата, да отговарят на изискванията на чл. 11;

2. спермата да е идентифицирана;

3. спермата да се придружава от зоотехнически сертификат и ветеринарномедицински сертификат съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Яйцеклетки и ембриони се получават в центрове за трансплантация на ембриони, одобрени и регистрирани от БАБХ съгласно ЗВМД, при наличие на следните изисквания:

1. да произхождат от чистопородни животни, които са вписани в родословна книга;

2. да са идентифицирани;

3. да бъдат придружени от зоотехнически сертификат и ветеринарномедицински сертификат съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3ЗВМД.

Чл. 15. (1) Родословната книга се води от развъдните организации по чл. 2. В родословната книга се вписват чистопородните разплодни животни, за да се удостоверят произходът, продуктивността и генетичната им стойност.

(2) Критериите за вписване в родословната книга на чистопородните разплодни животни са:

1. наличие на идентификация след раждане съгласно Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ, бр. L 204 от 11.08.2000 г.);

2. наличие на идентификация за нуждите на развъдната дейност;

3. доказан произход;

4. данни за продуктивността;

5. определена развъдна стойност.

Чл. 16. (1) Родословната книга съдържа главен и допълнителен раздел.

(2) Главният раздел може да съдържа подраздели, в които се вписват животни със сходни продуктивни качества.

(3) За да бъдат вписани в главния раздел на родословната книга, животните трябва да отговарят на критериите, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗЖ.

(4) Развъдната организация може да вземе решение за животни в страната или които произхождат от друга държава - членка на ЕС, и притежават специфични характеристики, отличаващи ги от популацията на същата порода, да бъдат вписвани в допълнителния раздел на родословната книга за породата, към която принадлежат, ако отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани съгласно правилата за водене на родословната книга на страната на произход;

2. да отговарят на характеристиките на породата, определени в развъдната програма на страната на произход;

3. да имат минимума качества, необходими за осъществяване на развъдната програма.

(5) В случаите по ал. 4, т. 2 и 3 при вписването в допълнителния раздел на родословната книга задължително се посочва, че животното принадлежи към съответната порода, но е с неизяснен произход или е в резултат на одобрена от развъдната организация развъдна програма.

(6) Животно от женски пол, чиито майка и майка на майката (ММ) са вписани в допълнителния раздел в съответствие с ал. 4 и чиито баща и баща на бащата (ББ) и баща на майката (БМ) са вписани в главния раздел съгласно ал. 3, е чистопородно разплодно животно и се вписва в главния раздел на родословната книга.

Чл. 17. Развъдната организация назначава специалист-зооинженер, който води родословната книга.

Чл. 18. (1) Развъдната организация не може да откаже вписването в родословната книга на чистопородни разплодни животни, ако те произхождат от друга държава - членка на ЕС, при условие че животните отговарят на изискванията за вписване в родословната книга.

(2) Не може да се забранява и ограничава създаването на родословни книги, при условие че са изпълнени изискванията по чл. 20 и чл. 29, ал. 1 ЗЖ.

Чл. 19. (1) Развъдните организации издават:

1. зоотехнически сертификат за животни по чл. 1, т. 1;

2. зоотехнически сертификати за сперма, яйцеклетки и ембриони от животните по чл. 1, т. 1.

(2) Зоотехническите сертификати по ал. 1 доказват произхода, продуктивните качества и генетичната стойност на животните.

Чл. 20. Зоотехническият сертификат се издава по образец съгласно приложение № 1 и съдържа:

1. издаващ орган;

2. наименование на родословната книга, входящ номер в родословната книга, система за идентификация на животните, идентификационен номер за нуждите на развъдната дейност, номер на ушната марка на животното;

3. дата на раждане, порода и пол на животното;

4. произход на животното, включващ родителите и прародителите;

5. име и адрес на собственика на животните и на лицето, което ги отглежда;

6. резултати от извършването на тестовете на животното, оценка на генетичната му стойност, на родителите и прародителите;

7. дата и място на съставяне;

8. дата на изкуствено осеменяване или естествено покриване на бременните животни;

9. подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата.

Чл. 21. Зоотехническият сертификат за сперма от чистопородни разплодни животни се издава при предлагане на пазара по образец съгласно приложение № 2 и съдържа:

1. данните по чл. 19, отнасящи се до животното, което дава спермата;

2. информация, позволяваща идентифициране на спермата, брой на дозите, дата на вземането ѝ, произход на спермата (име и адрес на центъра за съхранение на спермата), предназначение на спермата (име и адрес на получателя), подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата.

Чл. 22. (1) Зоотехническият сертификат за ембриони или яйцеклетки от чистопородни разплодни животни се издава при предлагане на пазара по образец съгласно приложение № 3 и съдържа:

1. данните по чл. 19, отнасящи се до животното, от което са получени ембрионите или яйцеклетките;

2. информация, която позволява идентификация на ембрионите или яйцеклетките, брой яйцеклетки или ембриони, дата на събиране на яйцеклетките или на вземането на ембрионите, произход (име и адрес на центъра за трансфер на ембриони и яйцеклетки), предназначение (име и адрес на получателя), подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата.

(2) Ако има повече от една яйцеклетка или от един ембрион в една пайета, това трябва да бъде отбелязано върху нея.

(3) В случая на ал. 2 всички яйцеклетки и ембриони трябва да имат един и същ произход.

Чл. 23. (1) Всяка развъдна организация издава за всяко чистопородно разплодно животно от вида "овце" и "кози", което е включено в развъдната ѝ програма, зоотехнически сертификат в срок до 10 дни от вписването на животното.

(2) В случаите, в които фермерите участват в схеми и програми за подпомагане развъдните организации, могат да издават групов сертификат за произход.

Чл. 24. (1) Предлагане на пазара на чистопородни овце и кози за разплод или на сперма, яйцеклетки и ембриони от тях не може да бъде забранявано или ограничавано на зоотехнически и генеалогични основания освен произтичащите от тази наредба.

(2) Предлагането на пазара на чистопородни овце и кози за разплод, сперма, яйцеклетки и ембриони се осъществява при наличие на:

1. зоотехнически сертификат или сертификат за произход;

2. сертификат за здравословно състояние в съответствие с ветеринарномедицинското законодателство.

Чл. 25. Внасянето от трети страни на чистопородни овце и кози за разплод се извършва, при условие че:

1. животните са вписани в родословна книга на страната износител, която се води от развъдна организация, отговаряща на изискванията по чл. 44а ЗЖ;

2. животните имат зоотехнически сертификат, доказващ произхода и продуктивните им качества;

3. е наличен документ, доказващ, че чистопородните овце и кози ще бъдат вписани в родословна книга, водена в Европейската общност, след изтичането на карантинния период;

4. са спазени изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 1 - 4 ЗВМД.

Чл. 26. (1) Внасянето на яйцеклетки и ембриони в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. яйцеклетките и ембрионите произхождат от животно, което е вписано в родословна книга на страната износител, която се води от развъдна организация, отговаряща на изискванията на чл. 44а ЗЖ;

2. яйцеклетките и ембрионите произхождат от животно, което е било предмет на контрол на продуктивните качества и има определена развъдна стойност;

3. яйцеклетките и ембрионите са придружени от зоотехнически сертификат;

4. спазени са изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 1 - 4 ЗВМД.

(2) Внасянето на сперма в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. да произхожда от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител, които се водят от развъдна организация, отговаряща на изискванията на чл. 44а ЗЖ;

2. да произхожда от животно, което е било предмет на контрол на продуктивните качества и има определена развъдна стойност;

3. да е придружена от зоотехнически сертификат;

4. спазени са изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 1 - 4 ЗВМД.

(3) Вносителят организира съхраняването на внесените сперма, яйцеклетки и ембриони при спазване на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 27. (1) Копие от документите по чл. 24, ал. 2, т. 1, чл. 25, т. 1 - 3 и чл. 26, т. 1 - 3, издадени извън територията на Република България, се предоставя на ИАСРЖ.

(2) Контролът на изпълнението на чл. 24, ал. 2, т. 1, чл. 25 т. 1 - 3 и чл. 26, т. 1 - 3 се извършва от ИАСРЖ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Контролът на изискванията по чл. 24, ал. 2, т. 2, чл. 25, т. 4 и чл. 26, ал. 1, т. 4 се извършва от БАБХ.

Чл. 28. Износът на чистопородни овце и кози от изчезващи и застрашени от изчезване породи се извършва съгласно изискванията на чл. 212 ЗВМД и разрешение от ИАСРЖ.