Държавен вестник, брой 16 от 22.II

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. контролът на продуктивните качества и определянето на развъдната стойност на чистопородни и хибридни свине, наричани по-нататък "животни";

2. условията за използване на нерези за естествено покриване и изкуствено осеменяване;

3. условията и редът за вписване на животните по т. 1 за разплод в родословните книги и зоотехническите регистри и редът за воденето им от развъдните организации;

4. условията и редът за издаване на зоотехнически сертификати за животните по т. 1 и за спермата, яйцеклетките и ембрионите от тях;

5. предлагането на пазара на животните по т. 1, както и на сперма, яйцеклетки и ембриони от тях.

Чл. 2. (1) Развъдната дейност с животните по чл. 1, т. 1 се извършва от развъдни организации.

(2) Развъдните организации представят в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) описание на методите за извършване на контрола на продуктивните качества, описание на вида продуктивност, статистическия метод за анализ и използваните генетични параметри за всеки оценяван показател.

(3) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството упражнява контрол върху дейността на развъдните организации.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството поддържа регистър на мъжките разплодни животни и регистър на развъдните стада от Националния генофонд, който ежегодно се актуализира по предложение на развъдните организации и се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Министерството на земеделието, храните и горите изпраща на Европейската комисия и на официалните органи на държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), регистъра по чл. 31, ал. 1 и на организациите по чл. 27, ал. 2 ЗЖ.

Чл. 3. (1) Контролът на продуктивните признаци на животните се осъществява в нуклеуси, репродуктори, станции за контролно изпитване и кланици, прилагащи скалата на Общността EUROP.

(2) Продуктивните признаци по ал. 1 са:

1. екстериор;

2. репродуктивни способности;

3. угоителни способности;

4. месодайни качества.

Чл. 4. Контролът на продуктивните признаци на чистопородните животни се извършва в нуклеуси. На контрол подлежат следните зоотехнически показатели:

1. общ брой родени прасета в прасило;

2. брой живородени прасета в прасило;

3. тегло на прасилото на 21-вия ден;

4. възраст за достигане на определена жива маса;

5. дебелина на сланината при определена жива маса;

6. процент постно месо в трупа при определена жива маса;

7. разход на фураж за 1 кг прираст през контролирания период;

8. екстериор и наследствени аномалии.

Чл. 5. Контролът на продуктивните признаци на хибридните животни се извършва в репродуктори. На контрол подлежат следните зоотехнически показатели:

1. възраст за достигане на определена жива маса;

2. дебелина на сланината;

3. процент постно месо.

Чл. 6. (1) В станциите за контролно изпитване се контролират следните зоотехнически показатели:

1. среден дневен прираст през контролирания период;

2. разход на фуража за 1 кг прираст през контролирания период;

3. кланичен анализ при определена жива маса;

4. дебелина на сланината;

5. тегло на бута;

6. площ на мускулното око;

7. процент постно месо;

8. физико-химичен състав на месото.

(2) При приемане на животните в станции за контролно изпитване собственикът, селекционерът и ръководителят на станцията за контролно изпитване изготвят протокол, който съдържа:

1. име или фирма и адрес на собственика на животните;

2. генеалогия на животните;

3. брой животни, индивидуален номер на животното, пол, възраст и тегло при приемането му в станцията за контролно изпитване;

4. система на хранене на животните;

5. вид на храните.

Чл. 7. (1) Признаците по чл. 4, т. 4 - 7, чл. 5, чл. 6, т. 2 - 3 се описват в развъдната програма на развъдната организация.

(2) След приключване на изпитването ръководителят на станцията за контролно изпитване изготвя отчет за резултатите по чл. 6. Отчетът се предоставя на собственика на животните и на развъдните организации.

Чл. 8. (1) Контролът на продуктивните признаци в кланици, прилагащи скалата на Общността EUROP, включва:

1. тегло на кланичния труп;

2. процент на постното месо в трупа.

(2) При приемане на животните в кланиците класификаторът изготвя протокол, който съдържа данните по чл. 28 от Наредба № 15 от 2009 г. за окачествяване и класификация на кланични трупове от говеда, свине и овце по скалата на Общността EUROP, докладване на цените и проверка в кланиците (ДВ, бр. 37 от 2009 г.).

(3) Получените данни от класификацията се предоставят на развъдните организации от лицата по ал. 2 за обобщаване и анализ.

Чл. 9. (1) Развъдната стойност на животните за разплод се определя от развъдната организация или от лица, на които развъдната организация е възложила това с договор.

(2) Лицата по ал. 1 определят развъдната стойност на всички млади разплодни животни в развъдните ферми.

Чл. 10. (1) Развъдната стойност се определя на основание на:

1. произхода на животните;

2. собствената продуктивност на животните;

3. странични родственици на животните;

4. потомството на животните.

(2) Развъдната стойност се определя по ал. 1 въз основа на селекционен индекс и стойностите на отделните признаци на животните по чл. 4 или 5 и/или продуктивността на техните родственици.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Развъдните организации изготвят методика за определяне на стойността на отделните зоотехнически показатели за продуктивност в развъдните си програми, които са одобрени от министъра на земеделието, храните и горите.

(4) При определянето на развъдната стойност се използват и данни за екстериора.

Чл. 11. При определяне на развъдната стойност в развъдните ферми се включват и репродуктивни показатели.

Чл. 12. Развъдната организация определя конкретните селекционни критерии за всяка порода и/или линия в развъдните програми.

Чл. 13. (1) Развъдните организации два пъти годишно публикуват данни за развъдната стойност на животните в издаваните от тях бюлетини и каталози и предоставят информация на собствениците на животните и на други заинтересувани лица.

(2) Развъдната организация установява генетичните дефекти на животните и публикува получените резултати в издаваните бюлетини и каталози.

Чл. 14. (1) За разплод се използват чистопородни и хибридни нерези, включени в регистър на мъжките разплодни животни и получили национален идентификационен номер.

(2) За естествено покриване се използват чистопородни и хибридни нерези, които отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани съгласно идентификационната система за нуждите на развъдната дейност;

2. да са вписани в родословната книга или зоотехническия регистър;

3. да са идентифицирани съгласно Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006 г.).

(3) За изкуствено осеменяване се използват чистопородни и хибридни нерези, които отговарят на изискванията по ал. 2 и на които е определена развъдната стойност.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Искане за използване на чистопородни и хибридни нерези по чл. 14, ал. 3 могат да правят само центрове за изкуствено осеменяване, одобрени и регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Получаването, обработката и съхранението на сперма се извършва само в центрове за изкуствено осеменяване, одобрени и регистрирани от БАБХ съгласно ЗВМД, при наличие на следните изисквания:

1. нерезът, от който се получава спермата, да отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 3;

2. спермата да е идентифицирана;

3. спермата да се придружава от зоотехнически сертификат и ветеринарномедицински сертификат съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗВМД.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Яйцеклетки и ембриони се получават само в центрове за трансплантация на ембриони, одобрени и регистрирани от БАБХ съгласно ЗВМД, при наличие на следните изисквания:

1. да произхождат от чистопородни и хибридни животни, които са вписани в родословна книга и зоотехническия регистър;

2. да са идентифицирани;

3. да бъдат придружени от зоотехнически сертификат и ветеринарномедицински сертификат съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗВМД.

Чл. 18. Не може да се забранява или ограничава при наличие на зоотехнически и ветеринарномедицински сертификат отглеждането и използването за разплод на:

1. чистопородни и хибридни женски свине;

2. чистопородни и хибридни мъжки свине за естествено покриване.

Чл. 19. Не може да се забранява или ограничава при наличие на зоотехнически и ветеринарномедицински сертификат използването за разплод на яйцеклетки и ембриони от чистопородни и хибридни женски свине.

Чл. 20. (1) Не може да се забранява или ограничава:

1. използването на чистопородни мъжки свине за разплод или на спермата от тях за изкуствено осеменяване в страната, ако тези животни са одобрени за изкуствено осеменяване в страните членки чрез контрола на продуктивните качества и оценка на развъдната стойност;

2. използването на сперма за изкуствено осеменяване от хибридни свине за разплод, ако животните са одобрени за изкуствено осеменяване чрез контрола на продуктивните качества и оценка на развъдната стойност;

3. тестването на чистопородни и хибридни мъжки свине за разплод или използването на спермата им в количества, необходими за целите на развъдните организации.

(2) При възникване на спор относно използването на чистопородни свине за разплод развъдните организации могат да поискат експертно становище от ИАСРЖ.

(3) На основание становището по ал. 2 развъдните организации в едномесечен срок могат да подадат молба до Постоянния комитет по зоотехника за откриване на процедура и решаване на спора.

Чл. 21. (1) Родословната книга се води от развъдните организации по чл. 2 за вписване на чистопородните разплодни животни.

(2) Критериите за вписване в родословната книга на чистопородните разплодни животни са:

1. наличие на идентификация след раждане;

2. наличие на идентификация за нуждите на развъдната дейност;

3. доказан произход;

4. данни за продуктивността;

5. определена развъдна стойност.

Чл. 22. (1) Родословната книга съдържа главен и допълнителен раздел.

(2) Главният раздел може да съдържа подраздели, в които се вписват животни със сходни продуктивни качества.

(3) За да бъдат вписани в главния раздел на родословната книга, животните трябва да отговарят на критериите, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗЖ.

(4) Развъдната организация може да вземе решение за животни в страната или които произхождат от друга държава - членка на ЕС, и притежават специфични характеристики, отличаващи ги от популацията на същата порода, да бъдат вписвани в допълнителния раздел на родословната книга за породата, към която принадлежат, ако отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани съгласно правилата за водене на родословната книга на страната на произход;

2. да отговарят на характеристиките на породата, определени в развъдната програма на страната на произход;

3. да имат минимума от продуктивни качества, необходими за осъществяване на развъдната програма.

(5) В случаите по ал. 4, т. 2 и 3 при вписването в допълнителния раздел на родословната книга задължително се посочва, че животното принадлежи към съответната порода, но е с неизяснен произход, или е в резултат на одобрена от развъдната организация развъдна програма.

(6) Животно от женски пол, чиито майка и майка на майката (ММ) са вписани в допълнителния раздел в съответствие с ал. 4 и чиито баща и баща на бащата (ББ) и баща на майката (БМ) са вписани в главния раздел съгласно ал. 3, е чистопородно разплодно животно и се вписва в главния раздел на родословната книга.

Чл. 23. Развъдната организация назначава специалист-зооинженер, който води родословната книга.

Чл. 24. Развъдната организация не може да откаже вписването в родословната книга на чистопородни свине за разплод, ако те произхождат от друга държава - членка на ЕС, при условие че животните отговарят на изискванията, определени от Постоянния комитет по зоотехника за вписване в родословната книга.

Чл. 25. Създаването на родословни книги не може да бъде забранявано или ограничавано на зоотехнически и генеалогични основания, когато са изпълнени изискванията по чл. 20 и чл. 29, ал. 1 ЗЖ.

Чл. 26. Зоотехническият регистър се води от развъдните организации. В зоотехническия регистър се вписват хибридните свине за разплод, за да се удостоверят произходът, продуктивността и генетичната им стойност.

Чл. 27. За да бъде вписано в зоотехнически регистър за хибридни животни за разплод, животното трябва:

1. да е идентифицирано за нуждите на развъдната дейност;

2. да има установен произход.

Чл. 28. Създаването на зоотехнически регистър не може да бъде забранявано или ограничавано на зоотехнически и генеалогични основания, когато са изпълнени изискванията по чл. 26 и 27 ЗЖ.

Чл. 29. (1) Развъдните организации издават:

1. зоотехнически сертификат за чистопородни и хибридни разплодни животни;

2. зоотехнически сертификати за сперма, яйцеклетки и ембриони от чистопородни и хибридни разплодни животни.

(2) Зоотехническите сертификати по ал. 1 доказват произхода, продуктивните качества и генетичната стойност на животните и се изискват при предлагане на пазара в страната и при износ на чистопородни и хибридни разплодни животни и на сперма, яйцеклетки и ембриони от тях.

Чл. 30. (1) Развъдните организации издават на всеки собственик на чистопородни и хибридни разплодни животни, с които осъществяват развъдните си програми, зоотехнически сертификат в срок до 10 дни от вписването на животните.

(2) В случаите, в които фермерите ѝ участват в схеми и програми за подпомагане, развъдните организации могат да издават групов сертификат за произход.

Чл. 31. Зоотехническият сертификат за чистопородни разплодни животни съдържа:

1. наименование на развъдната организация;

2. наименование на родословната книга, входящ номер в родословната книга, система за идентификация на животните, идентификационен номер;

3. дата на раждане, порода и пол на животното;

4. произход на родителите и прародителите на животното;

5. име на и адрес на собственика на животните и на лицето, което ги отглежда;

6. резултати от тестовете за контрол на продуктивните качества и от оценката на генетичната стойност на животното и на неговите родители и прародители;

7. подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата (съгласно приложение № 1).

Чл. 32. Сертификатът за сперма от чистопородни разплодни животни съдържа:

1. данните по чл. 31, отнасящи се до животното, което дава спермата;

2. информация, позволяваща идентифициране на спермата, брой на дозите, дата на вземането ѝ, произход на спермата (име и адрес на центъра за изкуствено осеменяване), предназначение на спермата (име и адрес на получателя), подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата (съгласно приложение № 2).

Чл. 33. (1) Сертификатът за ембриони или яйцеклетки от чистопородни разплодни животни съдържа:

1. данните по чл. 31, отнасящи се до животното, от което са получени ембрионите или яйцеклетките;

2. информация, която позволява идентификация на ембрионите или яйцеклетките, брой яйцеклетки или ембриони, дата на събиране на яйцеклетките или на вземането на ембрионите, произход (име и адрес на центъра за трансфер на ембриони и яйцеклетки), предназначение (име и адрес на получателя), подпис, име и длъжност на лицето, изготвило сертификата (съгласно приложения № 3 и № 4).

(2) Ако има повече от една яйцеклетка или от един ембрион в една пайета, това трябва да бъде отбелязано върху нея.

(3) В случая по ал. 2 всички яйцеклетки и ембриони трябва да имат един и същ произход.

Чл. 34. Сертификатът за хибридни животни за разплод съдържа следните данни:

1. наименование на развъдната организация;

2. входящ номер в зоотехническия регистър;

3. дата на издаване на сертификата;

4. вид на идентификацията;

5. идентификационен номер;

6. дата на раждане на животното;

7. генетичен тип, линия;

8. пол;

9. име и адрес на селекционера;

10. име и адрес на собственика (съгласно приложение № 5).

Чл. 35. Сертификатът за сперма от хибридни нерези за разплод съдържа:

1. данните по чл. 34, отнасящи се за нереза, от който е получена спермата;

2. дата на получаването, данни за спермата и имената и адресите на центъра за изкуствено осеменяване и на получателя на спермата (съгласно приложение № 6).

Чл. 36. (1) Сертификатът за яйцеклетки и ембриони на хибридни животни за разплод включва:

1. данните по чл. 34, отнасящи се за животното, от което са получени яйцеклетките или ембрионите;

2. датата на получаването им, данни за яйцеклетките и ембрионите, имената и адресите на центъра за трансфер на ембриони и тези на получателя на генетичния материал (съгласно приложения № 7 и № 8).

(2) В сертификата за ембриони се включва информация за датата на осеменяване, данни за нереза баща съгласно чл. 35 и данни за ембрионите.

Чл. 37. (1) Предлагането на пазара на чистопородни и хибридни свине за разплод или на сперма, яйцеклетки и ембриони от тях не може да бъде забранявано или ограничавано на зоотехнически и генеалогични основания освен произтичащите от тази наредба.

(2) Предлагането на пазара на чистопородни и хибридни свине за разплод, сперма, яйцеклетки и ембриони се осъществява при наличие на:

1. зоотехнически сертификат или сертификат за произход;

2. сертификат за здравословно състояние в съответствие с ветеринарномедицинското законодателство.

Чл. 38. Внасянето от трети страни на чистопородни и хибридни свине за разплод се извършва, при условие че:

1. животните са вписани в родословна книга или зоотехническия регистър на страната износител, която се води от развъдна организация, отговаряща на изискванията по чл. 44а ЗЖ;

2. животните имат зоотехнически сертификат, доказващ произхода и продуктивните им качества;

3. има наличен документ, доказващ, че чистопородните свине ще бъдат вписани в родословна книга, водена в Европейската общност, след изтичането на карантинния период;

4. има наличен документ, доказващ, че хибридните свине ще бъдат вписани в зоотехническия регистър след изтичането на карантинния период;

5. са спазени изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 1 - 4 ЗВМД.

Чл. 39. (1) Внасянето на яйцеклетки и ембриони в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. яйцеклетките и ембрионите произхождат от животно, което е вписано в родословна книга или зоотехнически регистър на страната износител, които се водят от развъдна организация, отговаряща на изискванията на чл. 44а ЗЖ;

2. яйцеклетките и ембрионите произхождат от животно, което е било предмет на контрол на продуктивните качества и има определена развъдна стойност;

3. яйцеклетките и ембрионите са придружени от зоотехнически сертификат;

4. спазени са изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 1 - 4 ЗВМД.

(2) Внасянето на сперма в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. да произхожда от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител, които се водят от развъдна организация, отговаряща на изискванията на чл. 44а ЗЖ;

2. да произхожда от животно, което е било предмет на контрол на продуктивните качества и има определена развъдна стойност;

3. да е придружена от зоотехнически сертификат;

4. спазени са изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 1 - 4 ЗВМД.

(3) Вносителят организира съхраняването на внесените сперма, яйцеклетки и ембриони при спазване на ЗВМД.

Чл. 40. (1) Копие от документите по чл. 37, ал. 2, т. 1, чл. 38, т. 1 - 4 и чл. 39, т. 1 - 3, издадени извън територията на Република България, се предоставят на ИАСРЖ.

(2) Контролът на изпълнението на чл. 37, ал. 2, т. 1, чл. 38, т. 1 - 4 и чл. 39, т. 1 - 3 се извършва от ИАСРЖ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Контролът на изискванията по чл. 37, ал. 2, т. 2, чл. 38, т. 5 и чл. 39, ал. 1, т. 4 се извършва от БАБХ.

Чл. 41. Износът на чистопородни свине от застрашени от изчезване породи извън територията на страната се извършва съгласно изискванията на чл. 212 ЗВД и разрешение от ИАСРЖ.